BulCarigradNT - John - 6

6:1  След това отиде Исус отвъд Галилейското море, сиреч, Тивериадско.

6:2  И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.

6:3  И възлезе Исус на гората и седеше там с учениците си.

6:4  И наближаваше пасхата, праздникът Юдейски.

6:5  И като вдигна Исус очи и виде че народ много иде КЪ него, казва Филипу: От де да купим хлеб да ядат тези?

6:6  (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.)

6:7  Отговори му Филип: За двесте динари хлеб не им постига за да вземе всеки от тех по малко нещо.

6:8  Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра:

6:9  Има тука едно момченце което има пет ечимени хлеба и две риби; но те що са на толкова души?

6:10  А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това место имаше трева много; и тъй, наседаха мъже до пет хиляди на брой.

6:11  И взе Исус хлебовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.

6:12  И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо.

6:13  И тъй, от петте ечимени хлеба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха.

6:14  Тогава человеците като видеха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.

6:15  И тъй, като разуме Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.

6:16  И когато се свечери, слезоха учениците му на морето,

6:17  и влезоха в ладията та отиваха отвъд морето в Капернаум. И вече беше се стъмнило, а Исус не бе дошел още при тех;

6:18  и морето се подигаше, понеже духаше силен ветър.

6:19  И като беха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видеха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се.

6:20  Но той им казва: Аз съм: не бойте се!

6:21  Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.

6:22  На утринта народът който стоеше отвъд морето, като виде че немаше друга ладия там, но само тая в която влезоха учениците му, и че Исус не влезе с учениците си в ладията, но учениците му сами тръгнаха;

6:23  (а други ладии дойдоха от Тивериада близо до местото дето ядоха хлеба когато Господ бе благословил.-)

6:24  и тъй, като виде народът че нема там Исуса нито учениците му, влезоха и те в ладиите та дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

6:25  И като го намериха отвъд морето, рекоха му: Рави, кога дойде ти тука?

6:26  Отговори им Исус и рече: Истина, истина ви казвам, търсите ме, не защото видехте чудеса, но защото ядохте от хлебовете и се наситихте.

6:27  Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син Человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.

6:28  А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии?

6:29  Отговори Исус и рече им: Това е делото Божие, да повервате в тогоз когото е той проводил.

6:30  Тогаз му рекоха: Че ти какво знамение правиш да видим и да поверваме в тебе? Що вършиш?

6:31  Бащите ни ядоха манна в пустинята, както е писано: «Хлеб от небето им даде да ядат.»

6:32  Рече им на това Исус: Истина, истина ви казвам: Не ви даде Моисей хлеба от небето; но Отец мой дава вам истинният хлеб от небето.

6:33  Защото Божият хлеб е този който слезва от небето и дава живот на света.

6:34  Рекоха му пак те: Господи, дай ни всекога този хлеб.

6:35  А Исус им рече: Аз съм хлебът на живота: който иде при мене нема да огладнее, и който верва в мене никога нема да ожеднее.

6:36  Но аз ви рекох че вие ме видехте и не вервате.

6:37  Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, нема да го изпъдя;

6:38  защото слезох от небето, не моята воля да сторя, но волята на тогози който ме е проводил.

6:39  а волята на Отца, който ме е проводил е тая, всичко що ми даде да не изгубя нищо от него, но да го възкреся в последния ден.

6:40  И това е волята на тогози който ме е проводил: всеки който види Сина и верва в него да има живот вечен, и аз ще го възкреся в последният ден.

6:41  Тогаз роптаеха Юдеите за него, защото рече: Аз съм хлебът що е слезъл от небето.

6:42  И казваха: Не е ли този Исус синът Иосифов, на когото ние познаваме баща му и майка му? Как прочее казва той: Аз съм от небето слезъл?

6:43  А Исус отговори и рече им: Не роптайте помежду си.

6:44  Никой не може да дойде при мене ако го не привлече Отец който ме е проводил; и аз ще го възкреся в последният ден.

6:45  Писано е в пророците: «И всички ще бъдат научени от Бога.» И всеки който слуша и се научи от Отца, иде при мене.

6:46  Не че е видел некой Отца, освен тогоз който е от Бога: той е видел Отца.

6:47  Истина, истина ви казвам: Който верва в мене има живот вечен.

6:48  Аз съм хлебът на живота.

6:49  Бащите ви ядоха манната в пустинята и умреха.

6:50  Този е хлебът който слезва от небето за да яде некой от него и да не умре.

6:51  Аз съм живият хлеб, слезналият от небето. Ако яде некой от този хлеб, ще живее във веки; и хлебът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.

6:52  Тогава се препираха Юдеите помежду си и казваха: Как може този да ни даде да ядем плътта му?

6:53  А Исус им рече: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина Человечески, и не пиете кръвта му, немате живот в себе си.

6:54  Който яде плътта ми и пие кръвта ми има живот вечен; и аз ще го възкреся в последния ден.

6:55  Защото плътта ми е истинна храна, и кръвта ми е истинно питие.

6:56  Който яде плътта ми и прие кръвта ми в мене пребъдва, и аз в него.

6:57  Както ме е проводил Отец живий и аз живея чрез Отца, така и който ме яде ще живее и той чрез мене.

6:58  Този е хлебът който слезе от небето; не както вашите бащи ядоха манната и умреха; който яде този хлеб ще бъде жив във веки.

6:59  Това рече той в съборището като поучаваше в Капернаум.

6:60  И тъй, мнозина от неговите ученици като чуха рекоха: Жестока е тая дума: кой може да я слуша?

6:61  Но Исус като узна в себе си че негодуват за това учениците негови, рече им: Това ли ви съблазнява?

6:62  А ако Сина Человеческаго да възлезва дето е бил отпърво?

6:63  Духът е онова което дава живот: плътта нищо не ползува: думите които аз ви говоря дух са и живот са.

6:64  Но има некои от вас които не верват. Защото знаеше Исус из начало кои са що не верват, и кой е дето ще го предаде.

6:65  И казваше: За това ви рекох че никой не може да дойде при мене ако не му е дадено от Отца ми.

6:66  От това мнозина от неговите ученици се повърнаха назад, и не ходеха вече с него.

6:67  Тогава рече Исус на дванадесетте: Да ли искате и вие да си идете?

6:68  А Симон Петър му отговори: Господи, при кого да отидем? ти имаш думи на живот вечен;

6:69  и ние повервахме и познахме че ти си Христос, Син на Бога живаго.

6:70  Отговори им Исус: Не избрах ли аз вас дванадесетте? но един от вас е дявол.

6:71  Казваше за Юда Симонов Искариотски; защото той, който бе един от дванадесетте, щеше да го предаде.