BulVeren - Matthew - 26

26:1  Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:

26:2  Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

26:3  Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

26:4  и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;

26:5  но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

26:6  А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

26:7  до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

26:8  А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?

26:9  Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.

26:10  Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.

26:11  Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.

26:12  Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.

26:13  Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

26:14  Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

26:15  Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.

26:16  И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.

26:17  А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

26:18  Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.

26:19  И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.

26:20  И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.

26:21  И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

26:22  А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?

26:23  А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.

26:24  Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.

26:25  А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

26:26  И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.

26:27  Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!

26:28  Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

26:29  Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

26:30  И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

26:31  Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

26:32  А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

26:33  А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!

26:34  Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

26:35  Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.

26:36  Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.

26:37  И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.

26:38  Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

26:39  И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

26:40  И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?

26:41  Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

26:42  Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

26:43  И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.

26:44  И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.

26:45  Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

26:46  Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

26:47  И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.

26:48  А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

26:49  И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.

26:50  А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

26:51  И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.

26:52  Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.

26:53  Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

26:54  Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

26:55  В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

26:56  Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

26:57  А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

26:58  А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

26:59  А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,

26:60  но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:

26:61  Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

26:62  Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

26:63  Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

26:64  Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

26:65  Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

26:66  А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

26:67  Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

26:68  Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?

26:69  А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.

26:70  А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

26:71  И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.

26:72  А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

26:73  След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.

26:74  Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

26:75  И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.