BulCarigradNT - Matthew - 26

26:1  И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си:

26:2  Знаете че след два ни ще бъде Пасха, и Син Человечески ще бъде предаден на разпятие.

26:3  Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,

26:4  и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;

26:5  но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.

26:6  А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго,

26:7  пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.

26:8  А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?

26:9  Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.

26:10  Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.

26:11  Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате.

26:12  Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми.

26:13  Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.

26:14  Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,

26:15  и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници.

26:16  И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.

26:17  И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата?

26:18  И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си.

26:19  И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата.

26:20  И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте.

26:21  И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.

26:22  И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи?

26:23  А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.

26:24  Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.

26:25  И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.

26:26  И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.

26:27  И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

26:28  защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.

26:29  И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.

26:30  И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска.

26:31  Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.

26:32  А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.

26:33  А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня.

26:34  Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене.

26:35  Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.

26:36  Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля.

26:37  И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.

26:38  Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.

26:39  И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,

26:40  И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?

26:41  Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.

26:42  Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.

26:43  И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали.

26:44  И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово.

26:45  Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син Человечески се предава в ръце на грешници.

26:46  Станете да идем: ето наближи този който ме предава.

26:47  И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа.

26:48  А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го.

26:49  И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го.

26:50  А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го.

26:51  И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

26:52  Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат.

26:53  Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели?

26:54  Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде?

26:55  В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте.

26:56  Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха.

26:57  А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините.

26:58  А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината.

26:59  А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият,

26:60  и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели

26:61  и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак.

26:62  И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти?

26:63  А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий.

26:64  Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни.

26:65  Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство.

26:66  Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт.

26:67  Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници

26:68  и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?

26:69  А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина.

26:70  А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш.

26:71  И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина.

26:72  И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека.

26:73  И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява.

26:74  Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе.

26:75  И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.