BulVeren - Ruth

Chapter 1

1:1  И в дните, когато съдеха съдиите, в земята настана глад. И един човек от Витлеем Юдейски отиде да живее като чужденец в моавските полета – той и жена му, и двамата му сина. Лет 2:51,54

1:2  Името на човека беше Елимелех, името на жена му – Ноемин, а името на двамата му сина – Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдейски. И те отидоха в моавските полета и останаха там.

1:3  И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.

1:4  И те си взеха моавки за жени: името на едната беше Орфа, а името на другата – Рут. И живяха там около десет години.

1:5  И двамата, Маалон и Хелеон, също умряха, и жената остана без двамата си сина и мъжа си.

1:6  И тя стана със снахите си и се върна от моавските полета, защото беше чула в моавските полета, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб.

1:7  Затова тя излезе от мястото, където беше, и двете ѝ снахи с нея; и поеха по пътя, за да се върнат в земята на Юда.

1:8  И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да ви окаже милост, както вие оказвахте на умрелите и на мен.

1:9  ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. И тя ги целуна. А те издигнаха гласовете си и заплакаха.

1:10  И ѝ казаха: Не, непременно ще се върнем с теб при твоя народ!

1:11  А Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, че да ви станат мъже?

1:12  Върнете се, дъщери мои, идете, защото аз съм прекалено стара, за да се омъжа. Ако кажех, че имам надежда, даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,

1:13  вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали затова да не се омъжите? Не, дъщери мои – понеже моята горчивина е по-голяма от вашата, защото ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен.

1:14  И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея.

1:15  И тя каза: Ето, етърва ти се върна при народа си и при боговете си; върни се и ти след етърва си.

1:16  Но Рут каза: Не ме убеждавай да те оставя и да не дойда след теб, защото, където отидеш ти, ще отида и аз и където останеш, ще остана и аз; твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог;

1:17  където умреш ти, ще умра и аз и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД и така да прибави – само смъртта ще ме раздели от теб!

1:18  И като видя Ноемин, че беше решена да отиде с нея, престана да я уговаря.

1:19  И двете вървяха, докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи заради тях и жените казваха: Това ли е Ноемин?

1:20  А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин, наричайте ме Мера, защото Всесилният ми е направил живота много горчив.

1:21  Пълна излязох, а ГОСПОД ме доведе обратно празна. Защо ме наричате Ноемин, когато ГОСПОД свидетелства против мен и Всесилният ми стори зло?

1:22  Така Ноемин се върна и с нея снаха ѝ Рут, моавката, която се върна от моавските полета. А те дойдоха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Chapter 2

2:1  И Ноемин имаше един роднина на мъжа си, един много богат човек от рода на Елимелех на име Вооз.

2:2  И моавката Рут каза на Ноемин: Моля те, нека отида на полето да събирам житни класове след онзи, в чиито очи намеря благоволение. И тя ѝ каза: Иди, дъще моя.

2:3  И тя тръгна и отиде, и събираше в полето след жетварите. И случайно попадна в нивата на Вооз, който беше от рода на Елимелех.

2:4  И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: ГОСПОД да е с вас! И те му отговориха: ГОСПОД да те благослови!

2:5  И Вооз каза на слугата си, който беше поставен над жетварите: Чие е това момиче?

2:6  И слугата, който беше поставен над жетварите, отговори и каза: Това е моавското момиче, което се върна с Ноемин от моавските полета.

2:7  И тя каза: Моля те, нека да бера останалите класове и да събирам между снопите след жетварите! И така дойде и стоя от сутринта до сега, само малко си почина в къщата.

2:8  И Вооз каза на Рут: Чуваш ли, дъще моя, не ходи да събираш класове в друга нива и не си отивай оттук, а стой тук при моите момичета.

2:9  Нека очите ти бъдат насочени към нивата, където жънат, и ходи след тях. Ето, аз поръчах на момчетата да не те докосват. А когато си жадна, иди при съдовете и пий каквото са наточили момчетата.

2:10  Тогава тя падна на лицето си и се поклони до земята, и му каза: Защо намерих благоволение в очите ти да ме забележиш, като съм чужденка?

2:11  А Вооз отговори и ѝ каза: Добре ми беше разказано всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си и си дошла при народ, който по-рано не си познавала.

2:12  ГОСПОД да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от ГОСПОДА, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да търсиш прибежище!

2:13  А тя каза: Нека намеря благоволение в очите ти, господарю мой, понеже ти ме утеши и говори на сърцето на слугинята си, макар и да не съм като някоя от твоите слугини.

2:14  И по време на яденето Вооз ѝ каза: Ела тук и яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите и той ѝ подаде печено жито и тя яде и се насити, и остави остатък.

2:15  И стана да събира класове, а Вооз заповяда на момчетата си и им каза: Нека събира и между снопите и не я обиждайте.

2:16  И даже изваждайте за нея класове от ръкойките и ги оставяйте, за да ги събира, и не ѝ се карайте.

2:17  И тя събира в нивата до вечерта и очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.

2:18  И го взе и отиде в града, и свекърва ѝ видя какво беше събрала. И тя извади и ѝ даде това, което беше оставила, след като се бе заситила.

2:19  И свекърва ѝ каза: Къде събира днес и къде работи? Благословен да бъде онзи, който те забеляза! И тя разказа на свекърва си при кого беше работила и каза: Името на човека, при когото работих днес, е Вооз.

2:20  Тогава Ноемин каза на снаха си: Благословен да е той от ГОСПОДА, който не оттегли милостта си нито от живите, нито от умрелите! И Ноемин ѝ каза: Този човек ни е близък, един от сродниците ни.

2:21  И моавката Рут каза: Той ми каза също: Да се държиш близо до момчетата ми, докато не свършат цялата ми жетва.

2:22  И Ноемин каза на снаха си Рут: Добре е, дъще моя, да излизаш с неговите момичета и да не те срещат в друга нива.

2:23  И така, тя се държа близо до момичетата на Вооз, за да събира класове докато свършиха ечемичната жетва и пшеничената жетва. И живееше със свекърва си.

Chapter 3

3:1  После свекърва ѝ Ноемин ѝ каза: Дъще моя, да не потърся ли спокойствие за теб, за да ти бъде добре?

3:2  И сега, Вооз, с чиито момичета си била, не е ли наш роднина? Ето, тази нощ той вее ечемик на хармана.

3:3  Затова изкъпи се и се помажи, и си сложи най-добрите дрехи, и слез на хармана; но не се показвай на човека, докато не е свършил яденето и пиенето.

3:4  И когато си легне, забележи мястото, където си ляга, и иди, повдигни завивката откъм краката му, и легни; а той ще ти каже какво трябва да направиш.

3:5  А тя ѝ каза: Всичко, което казваш, ще направя.

3:6  И тя слезе на хармана и направи всичко, което ѝ заповяда свекърва ѝ.

3:7  И Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, и отиде да си легне в края на житния куп. А тя дойде тихо, повдигна завивката откъм краката му и легна.

3:8  И около полунощ човекът се стресна и се обърна, и ето, при краката му лежеше жена.

3:9  И каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут. Простри дрехата си над слугинята си, защото си сродник!

3:10  Тогава той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще моя! Последната ти доброта, която показа, е по-голяма от първата, понеже не отиде след млади мъже, били те бедни или богати.

3:11  И сега, дъще моя, не се бой. Ще направя за теб всичко, каквото кажеш, защото целият град на народа ми знае, че си добродетелна жена.

3:12  И сега, вярно е, че аз съм сродник, но има един по-близък сродник от мен.

3:13  Остани тази нощ; и на сутринта, ако той иска да изпълни към теб дълга на сродник, добре, нека го изпълни. Но ако не иска да изпълни към теб дълга на сродник, тогава аз ще изпълня дълга към теб – жив е ГОСПОД! Лежи тук до сутринта.

3:14  И тя лежа при краката му до сутринта и стана, преди човек да може да разпознава човека; а той каза: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.

3:15  И каза: Донеси покривалото, което е върху теб, и го дръж. И тя го държа, а той премери шест мери ечемик, и го натовари на нея. И си отиде в града.

3:16  И когато дойде при свекърва си, тя каза: Какво стана, дъще моя? И тя ѝ разказа всичко, което човекът беше направил за нея.

3:17  И каза: Тези шест мери мери ечемик той ми ги даде, защото ми каза: Да не отидеш с празни ръце при свекърва си.

3:18  Тогава тя каза: Чакай, дъще моя, докато узнаеш как ще свърши работата; защото човекът няма да се успокои, докато не свърши работата още днес.

Chapter 4

4:1  А Вооз се изкачи при портата и седна там; и ето, мина сродникът, за когото Вооз беше говорил. И той каза: Ти и ти, отбий се, седни тук. И той се отби и седна.

4:2  И той взе десет мъже от градските старейшини и каза: Седнете тук. И те седнаха.

4:3  И каза на сродника: Ноемин, която се върна от моавските полета, продава нивата, която принадлежеше на брат ни Елимелех.

4:4  Затова аз си помислих да ти съобщя и да ти кажа: Купи я пред жителите и пред старейшините на народа ми. Ако ще откупиш, откупи, но ако няма да откупиш, кажи ми, за да зная; защото няма друг освен теб, който да откупи, и аз съм след теб. И той каза: Ще откупя.

4:5  Тогава Вооз каза: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жената на умрелия, за да издигнеш името на умрелия над наследството му.

4:6  А сродникът каза: Не мога да я откупя за себе си, да не би да съсипя собственото си наследство. Ти откупи за себе си това, което е мое да откупя, защото аз не мога да го откупя.

4:7  А в предишните времена това беше обичаят в Израил при откупуване и при размяна, за да се потвърди всяко нещо: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това беше свидетелството в Израил.

4:8  Затова сродникът каза на Вооз: Купи я за себе си! – и събу обувката си.

4:9  Тогава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес вие сте свидетели, че купих от ръката на Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.

4:10  И моавката Рут, вдовицата на Маалон, придобих за своя жена, за да издигна името на умрелия над наследството му, за да не се изличи името на умрелия измежду братята му и от портата на мястото му. Вие сте свидетели за това днес.

4:11  И целият народ, който беше при портата, и старейшините казаха: Свидетели сме! ГОСПОД да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и Лия, двете, които съградиха израилевия дом; а ти да придобиеш сила в Ефрат и да оставиш име във Витлеем!

4:12  И нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда, чрез потомството, което ГОСПОД ще ти даде от тази млада жена!

4:13  Така Вооз взе Рут и тя му стана жена, и той влезе при нея; и ГОСПОД ѝ даде да забременее и тя роди син.

4:14  Тогава жените казаха на Ноемин: Благословен да е ГОСПОД, който днес не те остави без сродник; нека името му стане известно в Израил.

4:15  И нека ти бъде обновител на живота и хранител в старините ти, защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-добра за теб от седем сина!

4:16  Тогава Ноемин взе детето и го сложи на пазвата си, и му стана бавачка.

4:17  И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин! И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.

4:18  И ето родословието на Фарес: Фарес роди Есрон,

4:19  Есрон роди Арам, а Арам роди Аминадав,

4:20  Аминадав роди Наасон, а Наасон роди Салмон,

4:21  Салмон роди Вооз, а Вооз роди Овид,

4:22  Овид роди Есей, а Есей роди Давид.