BulVeren - Luke - 1

1:1  Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

1:2  както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

1:3  видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

1:4  за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

1:5  В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

1:6  Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

1:7  Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

1:8  И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

1:9  според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

1:10  А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

1:11  И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

1:12  А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

1:13  Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

1:14  Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

1:15  Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

1:16  И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

1:17  Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

1:18  А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

1:19  Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

1:20  И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

1:21  А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

1:22  А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

1:23  И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

1:24  А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

1:25  Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината дам ме корят.

1:26  А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

1:27  при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

1:28  И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

1:29  А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

1:30  И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

1:31  И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

1:32  Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

1:33  Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

1:34  А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

1:35  И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син.

1:36  Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

1:37  Защото за Бога няма нищо невъзможно.

1:38  А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

1:39  През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

1:40  и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

1:41  А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

1:42  и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

1:43  И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

1:44  Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

1:45  И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

1:46  И Мария каза: Величае душата ми Господа

1:47  и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

1:48  Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

1:49  Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

1:50  И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

1:51  Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

1:52  Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

1:53  Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

1:54  Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

1:55  както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

1:56  И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

1:57  А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

1:58  И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

1:59  И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

1:60  Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

1:61  А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

1:62  Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

1:63  А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името му. И те всички се зачудиха.

1:64  И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

1:65  И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

1:66  И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

1:67  Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

1:68  Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

1:69  И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

1:70  както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

1:71  спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

1:72  да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

1:73  клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

1:74  да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

1:75  в святост и правда пред Него през всичките си дни.

1:76  Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

1:77  за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

1:78  поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините,

1:79  за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира.

1:80  А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.