BulCarigradNT - Luke - 1

1:1  Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития,

1:2  както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото,

1:3  виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле,

1:4  за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван.

1:5  В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета.

1:6  Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни.

1:7  И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си.

1:8  И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си,

1:9  по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади.

1:10  И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба.

1:11  И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар.

1:12  И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него.

1:13  И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан.

1:14  И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение.

1:15  Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.

1:16  И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви КЪ Господа технаго Бога.

1:17  И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите КЪ чадата, и непокорните КЪ мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен.

1:18  И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си.

1:19  А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това.

1:20  И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.

1:21  И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.

1:22  А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем.

1:23  И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.

1:24  А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше:

1:25  Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.

1:26  А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет,

1:27  при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам.

1:28  И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените.

1:29  А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление.

1:30  И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога.

1:31  И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС.

1:32  Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида;

1:33  И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.

1:34  И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная?

1:35  И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.

1:36  И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше;

1:37  защото нема у Бога невъзможно нещо.

1:38  И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.

1:39  И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом КЪ планинската страна в град Юдов;

1:40  И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет.

1:41  И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго;

1:42  и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба.

1:43  И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего?

1:44  Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.

1:45  И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа.

1:46  И рече Мариам: Величае душата ми Господа,

1:47  и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего

1:48  Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове.

1:49  Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име,

1:50  и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят.

1:51  Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им.

1:52  Свали силните от престолите им, и въздигна смирените.

1:53  Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.

1:54  Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си,

1:55  (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века.

1:56  И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.

1:57  А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син.

1:58  И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята КЪ нея милост, и радваха се с нея.

1:59  И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария.

1:60  И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан.

1:61  И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име.

1:62  И киваха на баща му как би искал той да го нарече.

1:63  А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички.

1:64  И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога.

1:65  И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това.

1:66  И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него.

1:67  И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече:

1:68  Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ,

1:69  и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего,

1:70  (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,)

1:71  освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат,

1:72  да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет,

1:73  клетвата с която се закле на отца ни Авраама,

1:74  да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх,

1:75  в светост и правда пред него през всичките дни на живота си.

1:76  И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му;

1:77  за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им,

1:78  за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата,

1:79  да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир.

1:80  А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.