BulVeren - Song of Solomon

Chapter 1

1:1  Песен на песните, на Соломон.

1:2  Нека ме целуне с целувките на устата си – защото любовта ти е по-добра от вино.

1:3  Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло – затова те обичат девиците.

1:4  Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

1:5  Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

1:6  Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

1:7  Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

1:8  Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

1:9  На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

1:10  Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

1:11  Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

1:12  Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

1:13  Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

1:14  Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

1:15  Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

1:16  Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

1:17  Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни – кипарис.

Chapter 2

2:1  Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

2:2  Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

2:3  Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

2:4  Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

2:5  Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

2:6  Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

2:7  Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

2:8  Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

2:9  Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

2:10  Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

2:11  Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

2:12  Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

2:13  На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

2:14  Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти – прекрасно.

2:15  Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

2:16  Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

2:17  Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Chapter 3

3:1  Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

3:2  Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.

3:3  Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

3:4  Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.

3:5  Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

3:6  Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?

3:7  Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.

3:8  Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.

3:9  Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;

3:10  стълбовете ѝ направи от сребро, подложката ѝ – от злато, постелката ѝ – от пурпур; вътрешността ѝ е украсена с любов от ерусалимските дъщери.

3:11  Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!

Chapter 4

4:1  Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.

4:2  Зъбите ти са като стадо ново остригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.

4:3  Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

4:4  Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея – всички щитове на силни мъже.

4:5  Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.

4:6  Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.

4:7  Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.

4:8  Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

4:9  Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

4:10  Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всички аромати!

4:11  От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.

4:12  Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

4:13  Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,

4:14  нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.

4:15  Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.

4:16  Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните ѝ плодове.

Chapter 5

5:1  Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!

5:2  Аз спя, но сърцето ми е будно – гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с – нощни капки.

5:3  Съблякох дрехата си – как да я облека? Измих краката си – как да ги изцапам?

5:4  Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.

5:5  Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми – бистра смирна върху дръжките на ключалката.

5:6  Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

5:7  Намериха ме стражарите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.

5:8  Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? – че съм ранена от любов.

5:9  Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

5:10  Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.

5:11  Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.

5:12  Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.

5:13  Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.

5:14  Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.

5:15  Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.

5:16  Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.

Chapter 6

6:1  Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

6:2  Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

6:3  Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

6:4  Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

6:5  Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

6:6  Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

6:7  Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

6:8  Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

6:9  Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците – и я похвалиха.

6:10  Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

6:11  Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете..

6:12  Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

6:13  Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? – Нещо като танца на Маханаим.

Chapter 7

7:1  Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

7:2  Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

7:3  Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

7:4  Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

7:5  Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна – царят е вързан с къдриците ти.

7:6  Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

7:7  Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти – на гроздове.

7:8  Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните ѝ. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти – като ябълки,

7:9  и устата ти като ароматно вино – което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

7:10  Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

7:11  Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

7:12  Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете ѝ, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

7:13  Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове – нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.

Chapter 8

8:1  О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират.

8:2  Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си.

8:3  Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

8:4  Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

8:5  Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди.

8:6  Положѝ ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците ѝ са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък.

8:7  Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презрели.

8:8  Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

8:9  Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди.

8:10  Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир.

8:11  Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника.

8:12  Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.

8:13  О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя!

8:14  Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.