BulVeren - Lamentations

Chapter 1

1:1  Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!

1:2  Горчиво плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ. Между всичките ѝ любими няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели я предадоха, станаха ѝ врагове.

1:3  Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.

1:4  Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.

1:5  Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника.

1:6  И побягна от сионската дъщеря цялото ѝ великолепие. Първенците ѝ станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.

1:7  В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена – сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.

1:8  Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата ѝ. И сама тя въздиша и се обръща назад.

1:9  Нечистотата ѝ е в полите ѝ, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала – няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!

1:10  Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща – защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището ѝ, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

1:11  Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!

1:12  Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!

1:13  От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.

1:14  Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана.

1:15  Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря.

1:16  Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви.

1:17  Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.

1:18  Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

1:19  Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им.

1:20  Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.

1:21  Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.

1:22  Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления – защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.

Chapter 2

2:1  Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!

2:2  Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.

2:3  В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.

2:4  Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си.

2:5  Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.

2:6  И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

2:7  Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.

2:8  Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.

2:9  Портите ѝ потънаха в земята, Той сломи и строши резетата ѝ. Царят ѝ и първенците ѝ са сред езичниците, закон няма вече и пророците ѝ не получават видение от ГОСПОДА.

2:10  Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.

2:11  Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.

2:12  Казват на майките си: Къде има жито и вино? – докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им.

2:13  Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето – кой може да те изцели?

2:14  Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.

2:15  Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?

2:16  Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!

2:17  ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.

2:18  Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!

2:19  Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.

2:20  Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?

2:21  Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.

2:22  Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.

Chapter 3

3:1  Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.

3:2  Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.

3:3  Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.

3:4  Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.

3:5  Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.

3:6  Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.

3:7  Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.

3:8  Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.

3:9  Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми. Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

3:11  Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.

3:12  Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.

3:13  Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

3:14  Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.

3:15  Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.

3:16  Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.

3:17  Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.

3:18  И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.

3:19  Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!

3:20  Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.

3:21  Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:

3:22  Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.

3:23  Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

3:24  Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.

3:25  Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

3:26  Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.

3:27  Добро е за човека да носи ярем в младостта си.

3:28  Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.

3:29  Нека сложи устата си в пръстта – може би има надежда.

3:30  Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.

3:31  Защото Господ не отхвърля завинаги,

3:32  а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.

3:33  Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.

3:34  Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,

3:35  да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,

3:36  да се онеправдава човек в делото му – ГОСПОД няма ли да види?

3:37  Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?

3:38  Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?

3:39  Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?

3:40  Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!

3:41  Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!

3:42  Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.

3:43  Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.

3:44  Обви се с облак, за да не проникне молитва.

3:45  Помия и измет ни направи сред народите.

3:46  Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.

3:47  Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.

3:48  Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.

3:49  Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,

3:50  докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.

3:51  Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.

3:52  Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.

3:53  Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.

3:54  Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!

3:55  Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.

3:56  Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!

3:57  Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.

3:58  Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.

3:59  Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!

3:60  Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.

3:61  Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,

3:62  говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.

3:63  Виж сядането им и ставането им – аз съм им подигравателна песен.

3:64  Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!

3:65  Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!

3:66  Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!

Chapter 4

4:1  Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!

4:2  Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

4:3  Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.

4:4  Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.

4:5  Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.

4:6  Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.

4:7  Назиреите ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по- червена от рубини, блестяха като сапфир.

4:8  По-тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

4:9  По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.

4:10  Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.

4:11  ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му.

4:12  Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти.

4:13  Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните.

4:14  Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им.

4:15  Отстъпете, нечисти! – викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас.

4:16  Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.

4:17  Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.

4:18  Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.

4:19  Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.

4:20  Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им – за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.

4:21  Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.

4:22  Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.

Chapter 5

5:1  Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

5:2  Наследството ни премина на чужди, къщите ни – на чужденци.

5:3  Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

5:4  Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

5:5  Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

5:6  На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

5:7  Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

5:8  Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

5:9  Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

5:10  Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

5:11  Изнасилваха жени в Сион, девиците – в юдовите градове.

5:12  С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

5:13  Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

5:14  Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

5:15  Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

5:16  Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

5:17  Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

5:18  заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

5:19  Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

5:20  Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

5:21  Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

5:22  Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?