BulVeren - Ecclesiastes

Chapter 1

1:1  Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

1:2  Суета на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.

1:3  Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

1:4  Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

1:5  И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

1:6  Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

1:7  Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

1:8  Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

1:9  Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

1:10  Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

1:11  Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

1:12  Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

1:13  И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

1:14  Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

1:15  Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

1:16  Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

1:17  И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

1:18  Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Chapter 2

2:1  Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.

2:2  Казах за смеха: Лудост е! – и за веселието: Какво постига то?

2:3  Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.

2:4  Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,

2:5  направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.

2:6  Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.

2:7  Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.

2:8  Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове – всякакви изобилни великолепия.

2:9  Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.

2:10  И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.

2:11  И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.

2:12  Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? – Това, което е вече направено.

2:13  Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

2:14  Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.

2:15  Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

2:16  Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? – Като безумния!

2:17  Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.

2:18  И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.

2:19  И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.

2:20  Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.

2:21  Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.

2:22  Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?

2:23  Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.

2:24  Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.

2:25  Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен – Бог?

2:26  Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.

Chapter 3

3:1  Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

3:2  време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

3:3  време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

3:4  време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

3:5  време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

3:6  време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

3:7  време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

3:8  време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

3:9  Каква полза има работникът от това, в което се труди?

3:10  Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

3:11  Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

3:12  Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

3:13  а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога.

3:14  Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

3:15  Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

3:16  И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието.

3:17  Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

3:18  Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

3:19  Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

3:20  Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

3:21  Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

3:22  И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

Chapter 4

4:1  Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител – и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.

4:2  Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.

4:3  А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.

4:4  И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.

4:5  Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.

4:6  По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.

4:7  И се обърнах и видях суета под слънцето.

4:8  Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.

4:9  Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.

4:10  Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.

4:11  И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?

4:12  И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.

4:13  По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.

4:14  Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.

4:15  Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.

4:16  Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и идващите по-късно няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.

Chapter 5

5:1  Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

5:2  Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога – защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

5:3  Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния – от много думи.

5:4  Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

5:5  По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

5:6  Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

5:7  Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

5:8  Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

5:9  И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

5:10  Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи – онзи, който обича изобилието. И това е суета.

5:11  Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

5:12  Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

5:13  Има тежко зло, което видях под слънцето – богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

5:14  Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

5:15  Както е излязъл от утробата на майка си гол, ще се върне и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

5:16  И това също е тежко зло – както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

5:17  Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

5:18  Ето какво видях за добро и прилично – човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

5:19  И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си, това е дар от Бога.

5:20  Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.

Chapter 6

6:1  Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

6:2  човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

6:3  Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

6:4  защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

6:5  и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

6:6  Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро – не отиват ли всички на едно място?

6:7  Целият труд на човека е за устата му – душата му обаче не се насища.

6:8  Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво – сиромахът, който знае как да живее между живите?

6:9  По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

6:10  Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

6:11  Понеже има много неща, които умножават суетата – каква полза има човек от това?

6:12  Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Chapter 7

7:1  Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта – от деня на раждането.

7:2  По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

7:3  Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

7:4  Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

7:5  По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

7:6  Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

7:7  Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

7:8  Краят на работата е по-добър от началото ѝ; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

7:9  Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

7:10  Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това.

7:11  Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

7:12  защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

7:13  Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

7:14  В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

7:15  Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

7:16  Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш?

7:17  Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си?

7:18  Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

7:19  Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

7:20  защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

7:21  И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

7:22  защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

7:23  Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! – но тя се отдалечи от мен.

7:24  Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко – кой може да го открие?

7:25  Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

7:26  И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

7:27  Виж, това открих – казва проповедникът – като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

7:28  което душата ми още търси, но не е намерила – един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

7:29  Ето, само това намерих – че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Chapter 8

8:1  Кой е като мъдрия и кой знае обяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му и твърдостта на лицето му се променя.

8:2  Аз казвам: Пази царската заповед заради клетвата си към Бога.

8:3  Не бързай да излезеш от присъствието му. Не постоянствай в зло дело, защото той върши всичко, каквото иска.

8:4  В думата на царя има власт, кой ще му каже: Какво правиш?

8:5  Който пази заповедта, няма да види зло, защото мъдрото сърце познава време и правилен начин.

8:6  Понеже за всяко нещо има време и правилен начин, понеже злощастието на човека тежи върху него.

8:7  Защото не знае какво ще се случи, понеже кой може да му каже какво ще стане?

8:8  Няма човек който да има власт над духа, за да задържи духа, и никой няма власт в деня на смъртта. От тази война няма уволнение и безбожието няма да избави онези, които са се предали на него.

8:9  Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.

8:10  Тогава видях безбожните погребани – които бяха идвали и си отивали от святото място – и те бяха забравени в града, където бяха правили така. И това е суета.

8:11  Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло.

8:12  Въпреки че грешникът върши зло сто пъти и дългоденства, пак аз зная, че ще бъде добре на боящите се от Бога, които се боят пред Него.

8:13  Но на безбожния няма да бъде добре и като сянка няма да продължи дните си, защото не се бои пред Бога.

8:14  Има една суета, която става на земята – че има праведни, на които се случва според делата на безбожните, и има безбожни, на които се случва според делата на праведните. Казах, че и това е суета.

8:15  Затова аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.

8:16  Когато предадох сърцето си да позная мъдростта и да видя работата, която се върши на земята – макар че човек не вижда сън с очите си нито денем, нито нощем –

8:17  тогава видях в цялото Божие дело, че човек не може да открие делото, което става под слънцето. Колкото и да се труди човек и да търси, няма да го открие; и дори мъдрият да твърди, че го познава, не може да го открие.

Chapter 9

9:1  Защото всичко това взех присърце, за да издиря всичко това – че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка. Няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е пред тях.

9:2  Всичко идва еднакво за всички, едно и също се случва на праведния и на безбожния; на добрия и на чистия, и на нечистия; и на този, който жертва, и на този, който не жертва; както на добрия, така и на грешния, на този, който се заклева, както на този, който се страхува от заклеване.

9:3  Това е зло във всичко, което се върши под слънцето – че едно и също се случва на всички. Сърцето на човешките синове е пълно със зло; безумие е в сърцето им, докато живеят, и после отиват при мъртвите.

9:4  Защото за този, който е между всички живи, има надежда, понеже живо куче е по-добре от мъртъв лъв.

9:5  Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо и нямат вече награда, понеже споменът за тях е забравен.

9:6  Както любовта им, така и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето.

9:7  Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече е благоволил в делата ти.

9:8  Нека дрехите ти бъдат винаги бели и нека не липсва масло на главата ти.

9:9  Наслаждавай се на живота с жената, която обичаш, през всичките дни на суетния си живот, който Той ти е дал под слънцето, във всичките дни на своята суета, защото това е делът ти в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

9:10  Всичко, което ръката ти намери да прави, направи със силата си, понеже няма нито работа, нито размисъл, нито знание, нито мъдрост в Шеол, където отиваш.

9:11  Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на бързите, нито боят – на силните, нито хлябът – на мъдрите, нито богатствата – на проницателните, нито благоволението – на изкусните, защото времето и случаят постигат всички тях.

9:12  Защото и човек не знае времето си; както рибите, уловени в зла мрежа и както птиците, уловени в примка, като тях и човешките синове се улавят в зло време, когато то ги сполети внезапно.

9:13  Също и това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:

9:14  Имаше малък град с малцина мъже в него; и велик цар дойде против него и го обсади, и съгради около него големи обсадни съоръжения,

9:15  но в него се намери беден мъдър човек и той чрез мъдростта си избави града. Но никой не си спомни за онзи беден човек.

9:16  Тогава казах: Мъдростта е по-добра от силата. Но мъдростта на сиромаха се презира и думите му не се чуват.

9:17  Думите на мъдрите, чути в тишина, са повече от вика на властващия между безумни.

9:18  Мъдростта е по-добра от военни оръжия; но един грешник погубва много добри неща.

Chapter 10

10:1  Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

10:2  Разумът на мъдрия е в десницата му, а разумът на безумния – в левицата му.

10:3  Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

10:4  Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

10:5  Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля –

10:6  безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

10:7  Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

10:8  Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

10:9  Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

10:10  Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

10:11  Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

10:12  Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

10:13  началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

10:14  Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

10:15  Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

10:16  Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

10:17  Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме – за укрепване, а не за напиване!

10:18  От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

10:19  Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

10:20  Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.

Chapter 11

11:1  Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш.

11:2  Дай дял на седмина и още на осмина, защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.

11:3  Ако облаците са пълни, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне на юг или на север, на мястото, където дървото падне, там си остава.

11:4  Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне.

11:5  Както не знаеш пътя на вятъра и както не знаеш как духът влиза в костите на утробата на бременната, така не знаеш и действието на Бога, който прави всичко.

11:6  Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее – това или онова, или и двете ще са еднакво добри.

11:7  И светлината е сладка, и е добро за очите да виждат слънцето,

11:8  но дори човек да живее много години и да се весели през всички тях, нека си спомня дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Всичко, което идва, е суета.

11:9  Весели се, младежо, в младостта си и нека сърцето ти се радва в дните на младостта ти. Ходи в пътищата на сърцето си и в това, което гледат очите ти, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.

11:10  Затова отмахни от сърцето си печалта и отдалечи злото от плътта си – защото младостта и черните коси са суета.

Chapter 12

12:1  И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! –

12:2  преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

12:3  във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;

12:4  когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;

12:5  и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците –

12:6  преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,

12:7  и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

12:8  Суета на суетите! – казва проповедникът. – Всичко е суета.

12:9  И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

12:10  Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

12:11  Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

12:12  И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.

12:13  Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека –

12:14  защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.