BulCarigradNT - II Corinthians

Chapter 1

1:1  Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, КЪ Божията църква която е в Коринт, и КЪ всичките светии които са по всичка Ахаия:

1:2  Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

1:3  Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всеко утешение,

1:4  който ни утешава във всека наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога.

1:5  Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше.

1:6  И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение;

1:7  и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

1:8  Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си;

1:9  но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите;

1:10  който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

1:11  когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение.

1:12  Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас.

1:13  Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете;

1:14  както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса.

1:15  И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат,

1:16  и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея.

1:17  И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не?

1:18  Верен е Бог че словото ни КЪ вас не стана Ей и Не.

1:19  Защото Исус Христос, Син Божий, проповеданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей.

1:20  Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас.

1:21  А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог;

1:22  който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни.

1:23  И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт:

1:24  не че имаме власт на верата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез верата стоите.

Chapter 2

2:1  И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.

2:2  Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?

2:3  И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.

2:4  Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам КЪ вас.

2:5  Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

2:6  За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

2:7  така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

2:8  За това ви моля да утвърдите вашата КЪ него любов;

2:9  понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

2:10  А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

2:11  за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

2:12  И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

2:13  понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония.

2:14  Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание.

2:15  Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.

2:16  На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

2:17  Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.

Chapter 3

3:1  Пак ли начнуваме да се препоръчваме? или имаме нужда, както некои, за препоръчителни писма до вас, или за препоръчителни от вас?

3:2  Вие сте нашето писмо, написано в сърдцата ви, знаемо и прочитаемо от всичките человеци;

3:3  и явявате се че сте писмо Христово станало чрез нашето служене, написано, не с мастило, но с Духа на Бога живаго, не на плочи каменни, но на плочи плетени на сърдцето.

3:4  И таквази увереност КЪ Бога имаме ние чрез Христа;

3:5  не че сме от самосебе си доволни да намислим нещо като от нас си, но нашето доволство е от Бога,

3:6  който ни и удоволи да бъдем служители на новия завет, не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

3:7  Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане,

3:8  как може служенето на Духа да не бъде с по-голема слава?

3:9  Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата.

3:10  Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда.

3:11  Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното.

3:12  И тъй, като имаме такваз надежда, с големо дързновение действуваме;

3:13  а не като Мойсей който полагаше покривало на лицето си за да не могат да гледат синовете Израилеви края на това което имаше да престане.

3:14  Но тем умовете им са заслепени; защото и до днес кога прочитат ветхия завет истото покривало стои неоткрито, понеже само чрез Христа се унищожава.

3:15  До днес, обаче, при прочитането на Моисея покривало лежи на сърдцето им.

3:16  Но когато Израил се обърне КЪ Господа покривалото ще се отнеме.

3:17  А Господ е този Дух; и дето е Духът Господен там е свобода.

3:18  А ние всинца като гледаме славата Господня с открито лице както в огледало, преобразяваме се в истия образ от слава в слава както от Духът Господен.

Chapter 4

4:1  Заради това, според както бидохме помилвани от Бога, туй служене като имаме не ни дотега;

4:2  но отрекохме се от скришността на срама, и не ходим с пронирство, нито с лъжа проповедваме словото Божие, но като изявяваме истината препоръчваме себе си пред Бога на съвестта на всекиго человека.

4:3  Ако ли е нашето благовествуване покрито, то е покрито за тези които погинват,

4:4  за тези, неверните, на които богът на този свет е заслепил ума, да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, който е образ на невидимаго Бога.

4:5  Защото ние не проповедваме себе си, но Христа Исуса Господа, а себе си раби ваши заради Исуса.

4:6  Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово.

4:7  И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

4:8  Всекак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние;

4:9  гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме.

4:10  Всекога носим на телото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на телото ни и животът Исусов.

4:11  Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът.

4:12  Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

4:13  А като имаме истия дух на верата, по писаното: «Повервах, за то и говорим,» и ние верваме, за то и говорим;

4:14  понеже знаем че този който е възкръсил Господа Исуса ще възкръси и нас чрез Исуса и ще ни представи с вас наедно.

4:15  Защото всичкото е за вас, щото благодатта умножена поради благодарението на мнозината да преизобилва в слава Божия.

4:16  За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.

4:17  Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава;

4:18  понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.

Chapter 5

5:1  Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.

5:2  Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище,

5:3  ако само облечени с него не се намерим голи.

5:4  Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5:5  И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа.

5:6  И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в телото, отдалечени сме от Господа:

5:7  (защото с верване ходим, а не с виждане,)

5:8  за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от телото и да се въдворим при Господа.

5:9  За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему.

5:10  Защото всинца требва да се явим пред съдовището Христово, да приеме всеки според каквото е правил в телото, добро или зло.

5:11  И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.

5:12  Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.

5:13  Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.

5:14  Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрел един за всичките, то всичките са умрели;

5:15  и умре за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрел и възкръснал за тех.

5:16  За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.

5:17  За то ако е некой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.

5:18  А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;

5:19  сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.

5:20  И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.

5:21  Защото тогоз който грех не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.

Chapter 6

6:1  И ние, като съдействуваме с него, умоляваме ви да не бъде у вас напраздно приемането на Божията благодат.

6:2  (Защото казва: «В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;» ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.)

6:3  Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето;

6:4  но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение големо, в скърби, в нужди, в утеснение,

6:5  в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения,

6:6  с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна,

6:7  със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в десната ръка и в левата;

6:8  в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни;

6:9  като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

6:10  като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо немаме,а пък всичко владеем.

6:11  Устата ни се отвориха КЪ вас, о Коринтяни, сърдцето ни се разшири.

6:12  Вие не сте на утеснение в нас, но вътре във вас си на утеснение сте.

6:13  И тъй, отдайте ми това възмездие, (като на чада говоря,) разширете се и вие.

6:14  Не се съвпрягайте неподобно с неверните; защото каква смеса има правдата с беззаконието? или какво общение между виделината и тъмнината?

6:15  И какво съгласие има Христос с Велиара? или какъв дел има верният с неверния?

6:16  И какво спогаждане има храмът Божий с идолите? защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог: «Ще се заселя в тех, и в тех ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ.»

6:17  За това, «Излезте от сред тех и отлъчете се,» казва Господ, «и не се допирайте до нечисто;» и «Аз ще ви приема,

6:18  и ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери,» казва Господ Вседържител.

Chapter 7

7:1  И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всека мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.

7:2  Приимете ни: никого не сме обидили, никого не сме развратили, не сме се полакомили от никого да припечелим.

7:3  Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно.

7:4  Големо дързновение имам КЪ вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всеко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

7:5  Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всекъде бехме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове.

7:6  Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;

7:7  и не тъкмо с неговото дохождане, но и с утешението, с което той беше се от вас утешил, като ни извести големото ваше за нас желание, плакането ви, ревността ви за мене; така щото повече се възрадвах.

7:8  Защото, ако и да ви наскърбих с писмото си, не съм в разкайване, ако и да бех се поразкаял; понеже гледам че онова писмо ви оскърби, ако и за малко време.

7:9  Сега се радвам, не за скръбта ви, но защото скръбта ви стана на покайване; понеже скърбехте по Бога, да се не повредите от нас в нищо.

7:10  Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

7:11  Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всекак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.

7:12  И тъй, ако и да ви писах това, не го сторих заради обидника, нито за обидения, но за да се яви вам нашето усърдие което за вас имаме пред Бога.

7:13  За това се утешихме заради вашето утешение; и още повече се възрадвахме заради Титовото възрадване че се успокоил духът му от всинца ви.

7:14  Защото, ако му се похвалих нещо зарад вас, не се засрамих; но както ви говорихме всичко с истина, така и похвалата ни пред Тита стана истина.

7:15  И той още повече милее за вас, като поменава послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.

7:16  И тъй, радвам се че във всичко имам доверие на вас.

Chapter 8

8:1  Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония;

8:2  че, като търпят големо утеснение, преумножената техна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на техната щедрост;

8:3  защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха,

8:4  като ни умоляваха с големо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите;

8:5  и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;

8:6  така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние.

8:7  И тъй, както изобилвате във всеко нещо, във вера и в слово и в разум и във всеко усърдие и в любовта си КЪ нас, така да преизобилвате и в това благодеяние.

8:8  Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов;

8:9  защото знаете благодатта на Господа нашего Исуса Христа, че богат като бе стана сиромах за вас за да се обогатите вие с неговата сиромашия.

8:10  И на това аз давам съвет; защото е то полезно за вас които от лани започнахте не току да го правите, но и да го искате.

8:11  А сега свършете и да го правите, така що както е било усърдието да искате така да бъде и да го извършите от колкото имате.

8:12  Защото ако се появи от по-напред у некого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото нема.

8:13  Понеже не искам да е на други облекчение, а на вас утеснение,

8:14  но да бъде равно, така щото вашето в сегашното време изобилие да запълни техното лишение, за да послужи и техното изобилие на вашето лишение; така щото да бъде изравнение,

8:15  според както е писано: «Който събра много, не му се преумножи; и който малко, не му не достигна.»

8:16  А благодарение Богу, който вложи в сърдцето Титово истото усърдие за вас;

8:17  защото и молбата ни прие, но понеже имаше големо усърдие тръгна КЪ вас самоволно.

8:18  Проводихме още с него и този брат, похваляемия във всичките църкви за евангелието,

8:19  (и не току това, но още избран е от църквите да пътува с нас за това благодеяние на което служим за славата на самаго Господа и за доказателство на вашето усърдие,)

8:20  като се свеним от това, да не би некой да ни похули поради това изобилие което е поверено на нашето служене.

8:21  Понеже промишляваме това което е добро, не само пред Господа, но и пред человеците.

8:22  Проводихме още с тех нашия брат когото много пъти в много неща сме опитали че има усърдие, а сега е много по-усърден поради многото на вас уверение.

8:23  Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник във вас; а колкото за братята наши, те са посланници на църквите и слава Христова.

8:24  Покажете прочее КЪ тех и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала.

Chapter 9

9:1  Защото излишно е да ви пиша за спомоществованието което сме длъжни на светиите.

9:2  Понеже зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред Македонците че Ахаия от лани е приготвена; и вашата ревност мнозина подбуди.

9:3  И проводих братята, да не би да излезе напраздно нашето колкото за това на вас захваляне, и да бъдете, както казвах, приготвени;

9:4  да не би, ако дойдат с мене Македонци та ви намерят неприготвени, да се посрамим ние, да не казвам вие, в това дързновено похваление.

9:5  И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство.

9:6  А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.

9:7  Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце.

9:8  А Бог е силен да преумножи във вас всека благодат, така щото като имате винаги във всичко всеко доволство да преизобилвате във всеко добро дело;

9:9  както е писано: «Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва.»

9:10  А този който дава семе на сеятеля и хлеб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда,

9:11  та да бъдете от всекъде богати във всека щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу.

9:12  Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу;

9:13  понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството което имате в изповедането на евангелието Христово, и за щедростта на вашето КЪ тех и КЪ всички участие,

9:14  и чрез техното молене за вас, като им сте драги за премногото Божия благодат на вас.

9:15  Благодарение же Богу за неизказаната негова дарба.

Chapter 10

10:1  И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение КЪ вас;

10:2  и моля ви се, кога дойда при вас да се не принудя да употребя дързновение с онази смелост с която мисля да се осмеля против некои които мислят че ние по плътски ходим.

10:3  Защото ако и да ходим в плът, по плът не воинствуваме.

10:4  Защото оръжията на нашето воиствуване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини.

10:5  Понеже съсипваме помишления и всеко възвишение което се въздига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу.

10:6  И готови сме да отмъстим на всеко непокорство когато се изпълни вашата покорност.

10:7  Външното ли на работите гледате вие? Ако има некой на себе си уверение че е Христов, то и това пак от само себе си да размишлява, че както е той Христов така сме и ние Христови.

10:8  Защото ако би и нещо повечко да се похваля за нашата власт която ни даде Господ за назидание а не за разорение ваше, нема да се посрамя.

10:9  Но да се не покажа че искам да ви заплашвам с писмата си.

10:10  Понеже писмата му са, казва некой, тежки и силни; но личното му присъствие слабо, и говоренето му нищожно.

10:11  Такъв един нека знае че ние каквито сме на слово в писмата си кога сме далеч от вас таквизи сме и на дело когато сме при вас.

10:12  Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с некои от тези които сами себе си препоръчват; но те себе си като измерват със себе си, и пак себе си като сравняват със себе си, не правят разумно.

10:13  А ние не щем се похвали вън от пределите си, но според мерата на дела, който е Бог нам отделил, мера щото да достигаме даже и до вас.

10:14  Защото ние не се простираме вън от мерката си, като че не сме достигнали до вас; понеже досегнахме даже и до вас с благовествуването Христово.

10:15  И не се хвалим вън от предела си в чужди трудове, но имаме надежда че колкото верата ви възраства, според дела ни ще се възвеличим във вас премного,

10:16  така щото да проповедаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дел.

10:17  А който се хвали, с Господа да се хвали.

10:18  Защото не е одобрен този който сам себе си препоръчва, но този когото Господ препоръчва.

Chapter 11

11:1  Да бихте потърпели малко нещо на моето безумие; но и потърпете ме.

11:2  Защото ревнувам за вас с Божие ревнуване; понеже ви сгодих с един мъж да ви представя Христу чиста дева.

11:3  Но боя се да не би, както змията с пронирството си прелъсти Ева, така да се разврати умът ви и отпадне от простотата на любовта ви КЪ Христа.

11:4  Защото ако би дошел некой да ви проповедва друг Исус когото ние не сме проповедали, или да приемете друг дух, когото не сте приели, или друго евангелие което не сте приели, добре бихте го потърпели.

11:5  Но мисля че не съм в нищо по-долен от най-първите апостоли.

11:6  А пък, ако и да съм в говоренето простак, в знанието не съм; но ние всекак сме явени вам във всичко.

11:7  Или да ли съм грех сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповедах евангелието Божие?

11:8  Други църкви обрах та взех заплата за служение на вас;

11:9  а когато бех при вас и се намерих в оскъдност, не отеготих никого; защото оскъдността ми запълниха братята които дойдоха от Македония, и по всичко упазих себе си, и ще се упазя, да ви не бъда в тегота.

11:10  Истината Христова е в мене, че тая похвала нема да ми се загради за в Ахайските места.

11:11  Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!

11:12  А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тези които искат причина, за да се намерят в това за което се хвалят таквизи каквито и ние.

11:13  Защото които са таквизи, те са лъжеапостоли, лукави работници, и преобразуват се на Христови апостоли.

11:14  И не е чудно; защото сам си Сатана се преобразува на светъл ангел.

11:15  И тъй, не е големо нещо ако и неговите служители се преобразуват като служители на правдата; но техната сетнина ще бъде според делата им.

11:16  Пак казвам, никой да ме не възмни че съм безумен; или инак приимете ме поне като безумен, да се похваля и аз малко нещо.

11:17  Което говоря, не го говоря по Господа, но като в безумие в това дързновение на хвалението.

11:18  Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.

11:19  Защото вие като сте разумни, с благодарение търпите безумните;

11:20  понеже търпите ако некой ви порабощава, ако ви изпояжда, ако ви взема некой вашето, ако се некой превъзнося, ако некой ви бие в лице.

11:21  По обезчестение казвам, уж че сме ние немощни; но в каквото се осмелява некой (несмислено говоря,) осмелявам се и аз.

11:22  Евреи ли са? и аз съм; Израиляни ли са? и аз; семе Авраамово ли са? и аз;

11:23  служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още помного, много пъти и на смърт.

11:24  Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите;

11:25  три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето.

11:26  Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя;

11:27  в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота;

11:28  освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви.

11:29  Кой изнемощева, та не изнемощевам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз?

11:30  Ако требва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми.

11:31  Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който е благословен във веки, знае че не лъжа.

11:32  В Дамаск областният управител на Царя Арета взе под стража града Дамаск като искаше да ме улови;

11:33  и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избегнах от ръцете му.

Chapter 12

12:1  Истина, не ми е за полза да се хваля, защото ще дойда до видения и откровения от Господа.

12:2  Зная в Христа едного человека който, преди четиринадесет години, (в телото ли, не зная; вън от телото ли, не зная; Бог знае;) възхитен бе до третото небе.

12:3  И такъв един человек зная, (в тело ли, вън от тело ли, не зная; Бог знае,)

12:4  че бе възхитен в рай, и чу думи неизречени които не е простено человеку да ги говори.

12:5  С такъв человек ще се похваля, а с мене си нема да се похваля освен с немощите си.

12:6  Защото ако поискам да се похваля безумен не ще бъда, понеже ще река истина; но свеня се да не би помислил некой за мене повече от каквото ме види или чуе от мене.

12:7  И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям.

12:8  За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене;

12:9  и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова.

12:10  За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

12:11  Станах безумен с хвалбите си; вие ме принудихте; защото аз требваше от вас да се препоръчвам; понеже не съм бил по-долен от най-първите апостоли, ако и да съм нищо.

12:12  Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всеко търпение, със знамения и чудеса и сили.

12:13  Защото в какво останахте по-долни от другите църкви освен дето сам аз не ви отеготих? Простете ми тази неправда.

12:14  Ето, трети път съм готов да дойда при вас, и нема да ви отеготя; защото не искам вашето, но вас; защото не са длъжни чадата да събират имот за родителите, но родителите за чадата.

12:15  А пък аз с крайна радост ще иждивя и цел ще се иждивя за душите ви; съвсем че, като ви обичам аз повече, вие ме обичате по-малко.

12:16  Но тъй да е: аз ви не отеготих, а като хитър улових ви с измама.

12:17  Спечелил ли съм аз нещо от вас чрез некого от тези които изпроводих до вас?

12:18  Примолих се Титу, и с него проводих брата. Тит ли припечели нещо от вас? не с истия ли дух ходихме? не в истите ли стъпки?

12:19  Пак ли мислите че се оправдаваме пред вас? Пред Бога говорим в Христа. Всичко това, възлюблени мои, е за ваше назидание.

12:20  Защото се боя да не би като дойда да ви не намеря каквито ви желая, и аз да се не намеря за вас не какъвто ме желаете; да не би да има между вас разпри, завиждания, гневове, дразнения, одумвания, шептания, големеяния, бъркотии;

12:21  да не би кога дойда пак че ме смири Бог мой при вас, и оплача мнозина които са от напред съгрешили, и не са се покаяли зарад нечистотата, блудството и похотливостта които са сторили.

Chapter 13

13:1  Ето, трети път ида при вас. «От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всека реч.»

13:2  И преди рекох, и пак като че съм втори път при вас предказвам, и нине като не съм при вас пиша на тези които са изнапред съгрешили, и на всички други, че, ако дойда пак, нема да пощадя;

13:3  понеже търсите да опитате Христа който говори в мене, който КЪ вас не е немощен, но е силен между вас.

13:4  Защото ако и да бе разпет в немощ, живее обаче със сила Божия; понеже и ние в него сме немощни, но със сила Божия ще живеем с него между вас.

13:5  Себе си изпитвайте да ли сте във верата; себе си опитвайте. Или не познавате вие себе си че Христос е във вас, освен ако че вие сте неудобрени.

13:6  И надея се че ще познаете че ние не сме неудобрени.

13:7  Моля Бога да не сторите нищо зло; не за да се покажем ние удобрени, но за да струвате вие доброто, а ние нека бъдем неудобрени;

13:8  защото не можем нищо против истината, но за истината можем.

13:9  Понеже се радваме когато ние сме немощни а вие сте силни; най-паче това и желаем, вашето усъвършенствуване.

13:10  За това, и като не съм при вас пиша това, щото кога дойда при вас да се не докарам строго по властта която ми е дал Господ за назидание, а не за разорение.

13:11  И тъй, братие, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, мир имайте; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

13:12  Поздравете се един друг с целуване свето.

13:13  Поздравяват ви всичките светии.

13:14  Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта Божия, и общението на Светаго Духа да бъде със всички вас. Амин.