BulCarigradNT - Hebrews

Chapter 1

1:1  Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците,

1:2  в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи;

1:3  който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдесно на величието на високо,

1:4  и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тех име наследова.

1:5  Защото кому от ангелите рече некога: «Ти си мой Син, аз днес те родих;» и пак: «Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син»?

1:6  А когато пак въвожда Първороднаго във вселенната казва: «И да му се поклонят всичките ангели Божии.»

1:7  И за ангелите казва: «Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.

1:8  А за Сина казва: «Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата;

1:9  възлюбил си правдина, и възненавидел си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;»

1:10  и пак: «В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата:

1:11  те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят,

1:12  и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години нема да се свършат.»

1:13  И кому от ангелите е рекъл некога: «Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти»?

1:14  Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?

Chapter 2

2:1  За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим некога.

2:2  Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всеко престъпление и непослушание получи праведна заплата,

2:3  то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз големо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които беха го чули;

2:4  като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си.

2:5  Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим;

2:6  но свидетелствува некой негде си и рече: «Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш?

2:7  Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце:

2:8  всичко си покорил под нозете му.» А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.

2:9  А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека.

2:10  Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на техното спасение.

2:11  Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя,

2:12  защото казва: «Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;»

2:13  и пак: «Аз ще имам надеждата си на него;» и пак: «Ето аз и децата които ми е дал Бог.»

2:14  И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола,

2:15  и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот беха подчинени на робство.

2:16  Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово.

2:17  За това, требваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение КЪ Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа.

2:18  Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.

Chapter 3

3:1  За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа;

3:2  който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом.

3:3  Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил;

3:4  защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог.

3:5  И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори;

3:6  а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.

3:7  За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас,

3:8  не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята,

3:9  дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години;

3:10  за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища;

3:11  така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,»

3:12  гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго;

3:13  но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха.

3:14  Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението;

3:15  когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;»

3:16  защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея.

3:17  А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята?

3:18  На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха?

3:19  И видим че не могоха да влезат заради неверието си.

Chapter 4

4:1  И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него.

4:2  Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера.

4:3  Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.

4:4  Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;»

4:5  и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.»

4:6  И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,

4:7  пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.»

4:8  Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.

4:9  Следователно за народа Божий остава упокоение.

4:10  Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.

4:11  И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството.

4:12  Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;

4:13  и нема никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз КЪ когото е нашият ответ.

4:14  И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповедване.

4:15  Защото немаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грех, изкушен бе подобно нам всекак.

4:16  И тъй, да пристъпваме с дързновение КЪ престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.

Chapter 5

5:1  Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене КЪ Бога да принося дарове и жертви за греховете,

5:2  такъв който може да има състрадание КЪ невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;

5:3  и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.

5:4  И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.

5:5  Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;»

5:6  както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;»

5:7  който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

5:8  ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

5:9  и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

5:10  наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

5:11  За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане.

5:12  Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна.

5:13  Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец;

5:14  а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.

Chapter 6

6:1  Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога,

6:2  учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.

6:3  И това ще сторим, ако Бог допусне.

6:4  Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,

6:5  и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,

6:6  и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.

6:7  Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;

6:8  а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.

6:9  А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.

6:10  Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите.

6:11  И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.

6:12  Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията.

6:13  Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си

6:14  и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;»

6:15  и така с дълготърпението получи обещанието.

6:16  Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех;

6:17  в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,

6:18  така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;

6:19  която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата;

6:20  дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.

Chapter 7

7:1  Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови,

7:2  комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,-

7:3  без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.

7:4  А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите.

7:5  И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови;

7:6  но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията.

7:7  А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото.

7:8  И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее.

7:9  И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама;

7:10  защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек.

7:11  И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов?

7:12  Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона.

7:13  Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря.

7:14  Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство.

7:15  И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник,

7:16  който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот;

7:17  защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.»

7:18  Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност;

7:19  (понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога.

7:20  И според колкото не е бивал свещеник без заклеване,

7:21  (защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,»)

7:22  толкоз на по-добър завет поручник стана Исус.

7:23  И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си;

7:24  но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго;

7:25  за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех.

7:26  Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата;

7:27  който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си.

7:28  Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век.

Chapter 8

8:1  А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата,

8:2  служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек.

8:3  Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси.

8:4  Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону,

8:5  които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.»

8:6  Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания.

8:7  Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория.

8:8  Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин;

8:9  не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ.

8:10  Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ;

8:11  и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем;

8:12  защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»

8:13  А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение.

Chapter 9

9:1  И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.

9:2  Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая.

9:3  А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих;

9:4  която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета;

9:5  и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.

9:6  И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението;

9:7  а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.

9:8  С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,

9:9  която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,

9:10  и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.

9:11  А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,

9:12  нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.

9:13  Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,

9:14  колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!

9:15  И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.

9:16  Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.

9:17  Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.

9:18  За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.

9:19  Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,

9:20  и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.»

9:21  Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта.

9:22  И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива.

9:23  И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези.

9:24  Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас;

9:25  нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв,

9:26  (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си.

9:27  И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,

9:28  така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.

Chapter 10

10:1  Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.

10:2  Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;

10:3  но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.

10:4  Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.

10:5  За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело.

10:6  Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни.

10:7  Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.»

10:8  По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;)

10:9  тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто.

10:10  С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път.

10:11  И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;

10:12  но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога

10:13  та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.

10:14  Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.

10:15  А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:

10:16  «Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,»

10:17  прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»

10:18  А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех.

10:19  И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,

10:20  през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,

10:21  и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

10:22  нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода:

10:23  нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;

10:24  и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;

10:25  да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.

10:26  Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

10:27  но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.

10:28  Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:

10:29  за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

10:30  Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.»

10:31  Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго.

10:32  Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания,

10:33  кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.

10:34  Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.

10:35  И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние.

10:36  Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.

10:37  Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.»

10:38  «А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.»

10:39  Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.

Chapter 11

11:1  А верата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат.

11:2  Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните.

11:3  С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите.

11:4  С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори.

11:5  С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу:

11:6  А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

11:7  С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата.

11:8  С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда.

11:9  С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание.

11:10  Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог.

11:11  С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща.

11:12  За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи.

11:13  Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята.

11:14  Защото които така говорят показват че търсят отечество.

11:15  И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат.

11:16  Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град.

11:17  С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията,

11:18  комуто беше се рекло: «В Исаака ще ти се наименува семе;»

11:19  като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад.

11:20  С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане.

11:21  С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, «и поклони се като се подпре на краят на тоягата си.»

11:22  С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си.

11:23  С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление.

11:24  С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря,

11:25  и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха,

11:26  като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние.

11:27  С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго.

11:28  С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните.

11:29  С вера преминаха Червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се.

11:30  С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне.

11:31  С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир.

11:32  И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

11:33  които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове,

11:34  угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски.

11:35  Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение.

11:36  Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници;

11:37  с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания;

11:38  (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята.

11:39  И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието;

11:40  защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.

Chapter 12

12:1  Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всека тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,

12:2  като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на верата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдесно на престола Божий.

12:3  Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.

12:4  Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.

12:5  И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;

12:6  защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.»

12:7  Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?

12:8  Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.

12:9  Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

12:10  Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.

12:11  И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

12:12  За това, «стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,»

12:13  и «направете на нозете си прави пътища,» за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.

12:14  Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа;

12:15  и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;

12:16  да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

12:17  понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.

12:18  Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,

12:19  и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;

12:20  (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: «И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;»]

12:21  и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: «Много съм уплашен и разтреперан;»)

12:22  но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,

12:23  при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,

12:24  и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.

12:25  Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;

12:26  на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: «Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето.»

12:27  А това «Още еднъж» знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.

12:28  За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;

12:29  защото Бог наш е огън пояждащ.

Chapter 13

13:1  Братолюбието да пребъдва.

13:2  Страннолюбието не забравяйте; понеже чрез него некои без да знаят угостили са ангели.

13:3  Помнете запрените като че сте с тех наедно запрени; злостраждащите като що сте и вие в тело.

13:4  Женитбата е честна у всички, и леглото непорочно; а блудниците и прелюбодеите Бог да съди.

13:5  Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: «Нема да те оставя, нито да те забравя;»

13:6  така щото ние с дързновение да казваме: «Господ ми е помощник, и нема да се убоя какво ще ми стори человек.»

13:7  Поменувайте наставниците ваши които са ви говорили словото Божие; и като имате пред очи сетнината на техната обхода подражавайте верата им.

13:8  Исус Христос е истият вчера и днес и във веки.

13:9  Не се увличайте след разни и странни учения; защото е добро с благодат да се укрепява сърдцето, а не с ястия, в които тези що са ходили не са се ползували.

13:10  Имаме олтар от който немат власт да ядат служителите на скинията.

13:11  Защото на животните на които кръвта първосвещеникът внося в светилището за греховете, техните телеса изгоряват се вън от стана.

13:12  Заради това, Исус, за да освети народа чрез собствената си кръв, вън от вратата градски пострада.

13:13  И тъй, да излезваме и ние КЪ него вън от стана и да носим неговото поругание.

13:14  Защото немаме тука постоян град, но бъдещия търсим.

13:15  За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповедват неговото име.

13:16  А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу.

13:17  Бъдете послушни и покорявайте се на вашите наставници; защото те бодърствуват за вашите души както що имат да дадат ответ; за да правят това бодърствуване с радост, а не с въздишане; защото това не е полезно за вас.

13:18  Молете се за нас; защото сме уверени че имаме добра съвест, и искаме да се обхождаме във всичко добре.

13:19  А повече ви се моля да правите това за да се върна по-скоро при вас.

13:20  А Бог на мира който е въздигнал от мъртвите валикаго чрез кръвта на вечния завет Пастиря на овците, Господа нашего Исуса,

13:21  дано да ви направи съвършени във всеко добро дело за да правите неговата воля, като действува във вас това което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде слава във веки веков. Амин.

13:22  И моля ви се, братие, да ви не бъде тежко словото на увещанието; защото на късо ви писах.

13:23  Знайте че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

13:24  Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии.

13:25  Поздравяват ви които са от Италия. Благодат да бъде с всички вас. Амин.