BulVeren - Hebrews

Chapter 1

1:1  Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,

1:2  в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,

1:3  който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините

1:4  и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

1:5  Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?

1:6  И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“

1:7  И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – огнен пламък.“

1:8  А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

1:9  Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“

1:10  И пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

1:11  Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха

1:12  и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.“

1:13  А на кого от ангелите е казал някога: „Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

1:14  Не са ли те всички служещи духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?

Chapter 2

2:1  Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта.

2:2  Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

2:3  то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули,

2:4  като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?

2:5  Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим;

2:6  но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: „Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ?

2:7  Ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;

2:8  всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко.

2:9  Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек.

2:10  Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение.

2:11  Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя,

2:12  като казва: „Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“

2:13  И пак: „Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“

2:14  И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола,

2:15  и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

2:16  Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство.

2:17  Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.

2:18  Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.

Chapter 3

3:1  Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

3:2  който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

3:3  Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

3:4  Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

3:5  И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

3:6  а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

3:7  Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,

3:8  не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

3:9  където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

3:10  Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

3:11  Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

3:12  Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

3:13  Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

3:14  Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

3:15  докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

3:16  Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

3:17  А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

3:18  На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

3:19  И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.

Chapter 4

4:1  И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал.

4:2  Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха.

4:3  Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: „Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света.

4:4  Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: „И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“;

4:5  и пак на това място: „Няма да влязат в Моята почивка!“

4:6  И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си,

4:7  затова Той пак определя един ден – „днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“

4:8  Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден.

4:9  Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.

4:10  Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.

4:11  Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.

4:12  Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето.

4:13  И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме.

4:14  И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!

4:15  Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.

4:16  Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

Chapter 5

5:1  Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората, се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

5:2  и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

5:3  И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

5:4  И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

5:5  Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

5:6  както и на друго място казва: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

5:7  Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

5:8  въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

5:9  и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;

5:10  наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

5:11  Върху това имаме да кажем много неща, които са трудни за поясняване, защото сте станали лениви да слушате.

5:12  Понеже според изтеклото време трябваше вече да сте учители, а вие имате нужда да ви учи някой отново на най-простите основи на Божиите слова и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна.

5:13  Понеже всеки, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е невръстен,

5:14  а твърдата храна е за пълнолетните, които благодарение на навика имат сетива да разпознават добро и зло.

Chapter 6

6:1  Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

6:2  учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

6:3  И това ще направим, ако Бог позволи.

6:4  Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

6:5  и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

6:6  а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

6:7  Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

6:8  но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

6:9  Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

6:10  Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

6:11  И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

6:12  да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

6:13  Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

6:14  „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

6:15  И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

6:16  Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

6:17  така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

6:18  така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

6:19  която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

6:20  където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.

Chapter 7

7:1  Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

7:2  на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

7:3  без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

7:4  Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

7:5  И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

7:6  той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

7:7  А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

7:8  И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от този, за когото се свидетелства, че живее.

7:9  И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

7:10  защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

7:11  И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

7:12  Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

7:13  Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

7:14  Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

7:15  Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

7:16  който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

7:17  защото се свидетелства: „Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

7:18  Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

7:19  понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

7:20  И както това не е станало без заклеване –

7:21  защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: „Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

7:22  така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

7:23  При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

7:24  а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

7:25  Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

7:26  Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

7:27  който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

7:28  Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

Chapter 8

8:1  Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

8:2  Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.

8:3  Защото всеки първосвещеник се поставя, за да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и този Първосвещеник да има също да принася нещо.

8:4  Понеже, ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона,

8:5  които служат на образа и сянката на небесните неща, както на Мойсей му беше наредено от Бога, когато щеше да направи скинията: „Внимавай, каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината.“

8:6  Но служението, което Христос е получил, е толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Посредник, е по-добър, тъй като е узаконен въз основа на по-добри обещания.

8:7  Защото, ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

8:8  Но като ги укорява, казва: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет:

8:9  не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ.

8:10  Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.

8:11  И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават – от малък до голям между тях.

8:12  Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

8:13  А като каза „нов“ завет, Той обяви първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

Chapter 9

9:1  И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище.

9:2  Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място;

9:3  а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място,

9:4  където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета,

9:5  и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно.

9:6  И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението;

9:7  но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание.

9:8  С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията,

9:9  която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест,

9:10  понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.

9:11  Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по- голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв,

9:12  Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.

9:13  Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,

9:14  колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!

9:15  И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

9:16  Защото, където има завещание, трябва да настъпи и смъртта на завещателя.

9:17  Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив.

9:18  Затова и първият завет не беше утвърден без кръв.

9:19  Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше:

9:20  „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да да спазвате.“

9:21  Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение.

9:22  А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване.

9:23  И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези.

9:24  Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас;

9:25  и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

9:26  защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.

9:27  И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд,

9:28  така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

Chapter 10

10:1  Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

10:2  В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

10:3  Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

10:4  защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

10:5  Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си пожелал, но приготвил си Ми тяло;

10:6  всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

10:7  Тогава казах: Ето, идвам – в свитъка-книга е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

10:8  Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си пожелал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

10:9  а после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

10:10  според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

10:11  И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

10:12  но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

10:13  и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

10:14  Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

10:15  И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

10:16  „Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

10:17  „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

10:18  А където има опрощаване за тези неща, там няма вече принос за грях.

10:19  И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

10:20  през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

10:21  и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

10:22  нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

10:23  нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

10:24  и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

10:25  като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

10:26  Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

10:27  а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

10:28  Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

10:29  то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

10:30  Защото познаваме Този, който е казал: „Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: „Господ ще съди народа Си.“

10:31  Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

10:32  Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

10:33  когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

10:34  Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по- добър и траен имот.

10:35  И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

10:36  Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

10:37  Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

10:38  „А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и „ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

10:39  Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад за погибел, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

Chapter 11

11:1  А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

11:2  Защото заради нея древните получиха свидетелство.

11:3  С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

11:4  С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.

11:5  С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.

11:6  А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува, и че възнаграждава тези, които Го търсят.

11:7  С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

11:8  С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

11:9  С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

11:10  защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

11:11  С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.

11:12  Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.

11:13  Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

11:14  А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.

11:15  И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.

11:16  Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

11:17  С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

11:18  онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство“;

11:19  като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

11:20  С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.

11:21  С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

11:22  С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.

11:23  С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.

11:24  С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона

11:25  и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,

11:26  като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

11:27  С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.

11:28  С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

11:29  С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.

11:30  Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.

11:31  С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

11:32  И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,

11:33  които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,

11:34  угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

11:35  жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

11:36  други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,

11:37  бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

11:38  Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

11:39  Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието,

11:40  да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.

Chapter 12

12:1  Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

12:2  като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

12:3  Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

12:4  Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

12:5  и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

12:6  защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

12:7  Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

12:8  Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

12:9  Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

12:10  Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

12:11  Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

12:12  Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

12:13  и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

12:14  Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

12:15  като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

12:16  да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

12:17  понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

12:18  Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

12:19  нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

12:20  защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

12:21  и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –

12:22  а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание

12:23  и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

12:24  при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

12:25  Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

12:26  чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

12:27  А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

12:28  Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

12:29  защото и нашият Бог е огън пояждащ.

Chapter 13

13:1  Постоянствайте в братолюбието.

13:2  Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

13:3  Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

13:4  Женитбата да бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

13:5  Не се отдавайте на сребролюбие, задоволявайте се с това, което имате, защото Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те напусна.“

13:6  Така че ние смело можем да кажем: „Господ ми е помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

13:7  Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.

13:8  Иисус Христос е същият вчера, днес и до века.

13:9  Не се увличайте по разни и странни учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са имали полза онези, които са се водили по тях.

13:10  Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат онези, които служат в скинията.

13:11  Защото телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете, се изгарят вън от стана.

13:12  Затова и Иисус, за да освети народа чрез Своята Собствена кръв, пострада вън от градската порта.

13:13  И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговия позор.

13:14  Защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим този, който ще дойде.

13:15  И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хваление, тоест плод на устни, които изповядват Неговото Име.

13:16  И не забравяйте да вършите добро и да разделяте с другите, защото такива жертви са угодни на Бога.

13:17  Подчинявайте се на онези, които ви ръководят, и се покорявайте, защото те бдят за вашите души като такива, които ще отговарят; за да правят това с радост, а не с въздишане, защото да го правят с въздишане не е полезно за вас.

13:18  Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като искаме във всичко да постъпваме добре.

13:19  А особено ви моля да правите това, за да мога по-скоро да ви бъда върнат.

13:20  А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет възведе от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Иисус –

13:21  нека ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Иисус Христос, на когото да бъде слава за вечни векове. Амин.

13:22  И аз ви умолявам, братя, да приемете с търпение това напътствено слово, защото ви писах накратко.

13:23  Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат на свобода; и с него, ако дойде скоро, ще ви видя.

13:24  Поздравете всички, които ви ръководят, и всички светии! Поздравяват ви тези, които са от Италия.

13:25  Благодат да бъде с всички вас. Амин.