BulVeren - Nehemiah

Chapter 1

1:1  Думи на Неемия, сина на Ахалия. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в крепостта Суса,

1:2  дойде един от братята ми, Ананий, той и някои други от Юда. И аз ги попитах за юдеите, остатъка, оцелял от плена, и за Ерусалим.

1:3  И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.

1:4  И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах:

1:5  Моля Те, ГОСПОДИ, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта за тези, които Те любят и спазват Твоите заповеди,

1:6  моля Те, нека бъде ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Своя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилевите синове, и с която изповядвам греховете на израилевите синове, с които сме съгрешили против теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили.

1:7  Много покварено постъпвахме против Теб и не опазихме заповедите и наредбите, и правилата, които Ти даде на слугата Си Мойсей.

1:8  Моля Те, спомни си словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си казал: Ако сте неверни, Аз ще ви разпръсна между народите,

1:9  но ако се обърнете към Мен и спазвате заповедите Ми и ги вършите, дори ако има от вас прогонени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там Името Си.

1:10  А те са Твои слуги и Твой народ, който си изкупил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.

1:11  Моля Ти се, Господи, нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвата на слугите Ти, които се радват да се боят от Името Ти, и моля Те, дай днес успех на слугата Си и му дай да намери милост пред този човек – защото аз бях виночерпец на царя.

Chapter 2

2:1  И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,

2:2  и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.

2:3  И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му – изгорени с огън?

2:4  Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,

2:5  и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.

2:6  А царят ми каза – и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.

2:7  И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,

2:8  и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.

2:9  И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.

2:10  А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.

2:11  И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

2:12  И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.

2:13  Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им – изгорени с огън.

2:14  И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.

2:15  И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.

2:16  А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делото.

2:17  И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!

2:18  И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.

2:19  А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?

2:20  А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

Chapter 3

3:1  Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и построиха Овчата порта, осветиха я и поставиха вратите ѝ. Осветиха я чак до кулата Мея, до кулата Ананеил.

3:2  И до него градяха ерихонските мъже. А до тях градеше Закхур, синът на Имрий.

3:3  А Рибната порта построиха синовете на Сенаа. Те положиха гредите ѝ и поставиха и вратите ѝ, резетата ѝ и лостовете ѝ.

3:4  До тях възстановяваше Меримот, синът на Урия, син на Акос. До него възстановяваше Месулам, синът на Варахия, син на Месизавеил. До него възстановяваше Садок, синът на Ваана.

3:5  А до него възстановяваха текойците; но големците им не подложиха врата си в делото на своя Господ.

3:6  А Старата порта възстановиха Йодай, синът на Фасей, и Месулам, синът на Весодия. Те положиха гредите ѝ и поставиха вратите ѝ, резетата ѝ и лостовете ѝ.

3:7  И до тях възстановяваха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, до седалището на областния управител отсам реката.

3:8  До тях възстановяваше Озиил, синът на Арахия, един от златарите. До него възстановяваше Анания, един от мироварците. Те укрепиха Ерусалим до широката стена.

3:9  До него възстановяваше Рафая, синът на Ор, началник на половината ерусалимски окръг.

3:10  До тях възстановяваше срещу къщата си Едая, синът на Арумаф. До него възстановяваше Хатус, синът на Асавания.

3:11  Мелхия, синът на Харим, и Асув, синът на Фаат-Моав, възстановяваха друга част и кулата на пещите.

3:12  И до тях възстановяваше Селум, синът на Алоис, началник на половината ерусалимски окръг, той и дъщерите му.

3:13  Портата на долината възстановиха Анун и жителите на Заноя. Те я построиха и поставиха вратите ѝ, резетата ѝ и лостовете ѝ; и построиха още хиляда лакътя от стената до Портата на бунището.

3:14  А Портата на бунището възстанови Мелхия, синът на Рихав, началник на Вет-Акеремския окръг. Той я построи и постави вратите ѝ, резетата ѝ и лостовете ѝ.

3:15  А Портата на извора възстанови Селун, синът на Холозей, началник на окръга Масфа. Той я построи и я покри, и постави вратите ѝ, резетата ѝ и лостовете ѝ; възстанови и стената на силоамския водоем при царската градина, до стъпалата, които слизат от Давидовия град.

3:16  След него възстановяваше Неемия, синът на Азвук, началник на половината окръг Вет-Сур, до мястото срещу Давидовите гробища и до изкуствения водоем, и до дома на силните мъже.

3:17  След него възстановяваха левитите, начело с Реум, сина на Ваний. До него възстановяваше Асавия, началник на половината от кеилския окръг, за своя окръг.

3:18  След него възстановяваха братята им, начело с Вавай, сина на Инадад, началник на другата половина от кеилския окръг.

3:19  До него Есер, синът на Иисус, началник на Масфа, възстановяваше друга част, срещу изкачването към оръжейницата при ъгъла.

3:20  След него Варух, синът на Завай, възстановяваше усърдно друга част, от ъгъла до входа на къщата на първосвещеника Елиасив.

3:21  След него Меримот, синът на Урия, син на Акос, възстановяваше друга част, от входа на къщата на Елиасив до края на къщата на Елиасив.

3:22  И след него възстановяваха свещениците, мъжете от окръга на Йордан.

3:23  След тях възстановяваха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях възстановяваше Азария, синът на Маасия, син на Ананий, при къщата си.

3:24  След него Венуй, синът на Инадад, възстановяваше друга част, от къщата на Азария до свивката и до ъгъла.

3:25  Фалал, синът на Узай възстановяваше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която е при двора на стражата. А след него възстановяваше Федая, синът на Фарос.

3:26  А нетинимите живееха и възстановяваха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.

3:27  След него текойците възстановяваха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.

3:28  Над Конската порта възстановяваха свещениците, всеки срещу къщата си.

3:29  След тях възстановяваше Садок, синът на Емир, срещу къщата си. А след него възстановяваше Семая, синът на Сехания, вратарят на източната порта.

3:30  След него Анания, синът на Селемия, и Анун, шестият син на Салаф, възстановяваха друга част. След тях възстановяваше Месулам, синът на Варахия, срещу стаята си.

3:31  След него възстановяваше Мелхия, един от златарите, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу портата Мифкад и до горната стая на ъгъла.

3:32  А между горната стая на ъгъла и Овчата порта възстановяваха златарите и търговците.

Chapter 4

4:1  А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.

4:2  И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?

4:3  А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!

4:4  Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!

4:5  Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.

4:6  Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.

4:7  И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.

4:8  И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.

4:9  А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.

4:10  Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.

4:11  А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

4:12  И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!

4:13  Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

4:14  И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!

4:15  А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.

4:16  И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом.

4:17  Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието.

4:18  И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен.

4:19  И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

4:20  на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас!

4:21  Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите.

4:22  И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото.

4:23  И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.

Chapter 5

5:1  И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.

5:2  И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!

5:3  А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.

5:4  Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.

5:5  Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.

5:6  И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.

5:7  И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:

5:8  Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.

5:9  И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?

5:10  Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!

5:11  И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.

5:12  Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.

5:13  Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.

5:14  И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.

5:15  А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

5:16  И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.

5:17  И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.

5:18  А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.

5:19  Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!

Chapter 6

6:1  И когато Санавалат и Товия, и арабинът Гисам, и останалите ни врагове чуха, че съм построил стената и че не е останал вече пролом в нея – но до онова време още не бях поставил вратите на портите –

6:2  Санавалат и Гисам изпратиха до мен да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на низината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.

6:3  И аз изпратих до тях пратеници да кажат: Върша голямо дело и не мога да сляза. Защо да се спира делото, като го оставя и сляза при вас?

6:4  И четири пъти пращаха до мен по този начин, но аз им отговарях все така.

6:5  Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мен по този начин с отворено писмо в ръката му,

6:6  в което беше писано: Между народите се носи слух, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете и затова строиш стената. И според този слух ти искаш да им станеш цар.

6:7  И си поставил и пророци да разгласяват за теб в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда! И сега, тези слухове ще се съобщят на царя. И така, ела сега да се съветваме заедно.

6:8  Тогава изпратих до него да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш, а ти го измисляш от себе си.

6:9  Защото те всички искаха да ни уплашат, като казваха: Ръцете им ще се пуснат от делото и то няма да се свърши. И сега, Боже, укрепи Ти ръцете ми!

6:10  Тогава аз отидох в къщата на Семая, сина на Делая, син на Метавеил, който беше заключен; и той ми каза: Нека се съберем в Божия дом, вътре в храма и нека затворим вратите на храма, защото те ще дойдат да те убият, да, през нощта ще дойдат да те убият!

6:11  Но аз казах: Човек като мен бива ли да бяга? И кой човек като мен би влязъл в храма, за да избави живота си? Няма да вляза!

6:12  И познах, че, ето, не го беше пратил Бог, а той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.

6:13  Затова беше подкупен, за да се уплаша и да направя така, и да съгреша, и това да им послужи да злословят, за да ме корят.

6:14  Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, а също и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат!

6:15  И стената беше завършена на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.

6:16  И когато всичките ни врагове чуха това, всичките народи около нас се уплашиха и се смалиха много в очите си, и познаха, че това дело беше станало от нашия Бог.

6:17  А в онези дни юдовите благородни изпращаха много писма до Товия, и писма от Товия идваха до тях.

6:18  Защото в Юда имаше мнозина, които му се бяха заклели, понеже беше зет на Сехания, сина на Арах, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, сина на Варахия.

6:19  И пред мен говореха за неговите благодеяния, а на него донасяха моите думи. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

Chapter 7

7:1  И когато стената се построи, поставих вратите и се определиха вратарите и певците, и левитите.

7:2  И предадох Ерусалим под грижата на брат си Ананий и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.

7:3  И им казах: Портите на Ерусалим да не се отварят преди да напече слънцето; и докато стражите още стоят, вратите да се затварят и залостват. И да поставите стражи от ерусалимските жители, всеки на стражата му, всеки срещу къщата му.

7:4  А градът бе широк и голям, а народът в него беше малоброен и нямаше построени къщи.

7:5  И моят Бог вложи в сърцето ми да събера благородните и първенците, и народа, за да бъдат записани в родословието. И намерих книгата на родословието на онези, които се изкачиха първи, и намерих писано в нея:

7:6  Ето жителите на областта, които се изкачиха от плена на пленниците, от онези, които вавилонският цар Навуходоносор беше отвел в плен, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

7:7  които дойдоха със Зоровавел, Иисус, Неемия, Азария, Раамия, Нааманий, Мардохей, Валасан, Мисперет, Вагуй, Наум и Ваана. Броят на мъжете от израилевия народ беше:

7:8  синовете на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама души;

7:9  синовете на Сефатия: триста седемдесет и двама души;

7:10  синовете на Арах: шестстотин петдесет и двама души;

7:11  синовете на Фаат-Моав, от синовете на Иисус и Йоав: две хиляди осемстотин и осемнадесет души;

7:12  синовете на Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;

7:13  синовете на Затуй: осемстотин четиридесет и пет души;

7:14  синовете на Закхей: седемстотин и шестдесет души;

7:15  синовете на Венуй: шестстотин четиридесет и осем души;

7:16  синовете на Вивай: шестстотин двадесет и осем души;

7:17  синовете на Азгад: две хиляди триста двадесет и двама души;

7:18  синовете на Адоникам: шестстотин шестдесет и седем души;

7:19  синовете на Вагуй: две хиляди шестдесет и седем души;

7:20  синовете на Адин: шестстотин петдесет и пет души;

7:21  синовете на Атир от Езекия: деветдесет и осем души;

7:22  синовете на Асум: триста двадесет и осем души;

7:23  синовете на Висай: триста двадесет и четири души;

7:24  синовете на Ариф: сто и дванадесет души;

7:25  синовете на Гаваон: деветдесет и пет души;

7:26  мъжете от Витлеем и Нетофат: сто осемдесет и осем души;

7:27  мъжете от Анатот: сто двадесет и осем души;

7:28  мъжете от Вет-Азмавет: четиридесет и двама души;

7:29  мъжете от Кириат-Иарим, Хефира и Вирот: седемстотин четиридесет и трима души;

7:30  мъжете от Рама и Гава: шестстотин двадесет и един души;

7:31  мъжете от Михмас: сто двадесет и двама души;

7:32  мъжете от Ветил и Гай: сто двадесет и трима души;

7:33  мъжете от другия Нево: петдесет и двама души;

7:34  синовете на другия Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;

7:35  синовете на Харим: триста и двадесет души;

7:36  синовете на Ерихон: триста четиридесет и пет души;

7:37  синовете на Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и един души;

7:38  синовете на Сенаа: три хиляди деветстотин и тридесет души.

7:39  Свещениците: синовете на Едая, от дома на Иисус: деветстотин седемдесет и трима души;

7:40  синовете на Емир: хиляда петдесет и двама души;

7:41  синовете на Пасхор: хиляда двеста четиридесет и седем души;

7:42  синовете на Харим: хиляда и седемнадесет души.

7:43  Левитите: синовете на Иисус и Кадмиил, от синовете на Одавия: седемдесет и четири души.

7:44  Певците: синовете на Асаф: сто четиридесет и осем души.

7:45  Вратарите: синовете на Селум, синовете на Атер, синовете на Талмон, синовете на Акув, синовете на Атитай, синовете на Совай: сто тридесет и осем души.

7:46  Нетинимите: синовете на Сиха, синовете на Асуфа, синовете на Таваот,

7:47  синовете на Кирос, синовете на Сиа, синовете на Фадон,

7:48  синовете на Левана, синовете на Агава, синовете на Салмай,

7:49  синовете на Анан, синовете на Гедил, синовете на Гаар,

7:50  синовете на Реая, синовете на Расин, синовете на Некода,

7:51  синовете на Газам, синовете на Оза, синовете на Фасей,

7:52  синовете на Висай, синовете на меунимците, синовете на нефусимците,

7:53  синовете на Ваквук, синовете на Акуфа, синовете на Арур,

7:54  синовете на Васалот, синовете на Меида, синовете на Арса,

7:55  синовете на Варкос, синовете на Сисара, синовете на Тама,

7:56  синовете на Несий, синовете на Атифа.

7:57  Синовете на слугите на Соломон: синовете на Сотай, синовете на Соферет, синовете на Ферида,

7:58  синовете на Яала, синовете на Даркон, синовете на Гедил,

7:59  синовете на Сефатия, синовете на Атил, синовете на Фохерет от Севаим, синовете на Амон.

7:60  Всичките нетиними и синовете на слугите на Соломон бяха триста деветдесет и двама души.

7:61  А ето тези, които се изкачиха от Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херуф, Адон и Емир, но не можаха да покажат бащините си домове и произхода си, дали са от Израил:

7:62  синовете на Далая, синовете на Товия и синовете на Некода: шестстотин четиридесет и двама души.

7:63  И от свещениците: синовете на Авая, синовете на Акос, синовете на Верзелай, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелай и се нарече по тяхното име.

7:64  Те търсиха записването си между записаните в родословието, но не се намери. И те бяха изключени от свещенството като нечисти.

7:65  И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.

7:66  Цялото събрание беше общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души,

7:67  освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Имаха и двеста четиридесет и пет певци и певици.

7:68  Конете им бяха седемстотин тридесет и шест, мулетата им – двеста четиридесет и пет;

7:69  камилите им – четиристотин тридесет и пет, магаретата – шест хиляди седемстотин и двадесет.

7:70  И една част от главите на бащините домове дадоха за делото. Управителят даде за съкровището хиляда драхми злато, петдесет легена и петстотин и тридесет свещенически одежди.

7:71  И някои от главите на бащините домове дадоха за съкровището за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.

7:72  А даденото от останалия народ беше двадесет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.

7:73  И свещениците и левитите, и вратарите, и певците, и тези от народа, и нетинимите, и целият Израил се заселиха в градовете си. И като настъпи седмият месец, израилевите синове бяха вече в градовете си.

Chapter 8

8:1  Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред Портата на водата и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил.

8:2  И на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране.

8:3  И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на закона.

8:4  А книжникът Ездра стоеше на дървена платформа, която бяха направили за тази цел, и до него стояха Мататия и Сема, и Аная, и Урия, и Хелкия, и Маасия от дясната му страна, а от лявата му страна бяха Федая и Мисаил, и Мелхия, и Асум, и Асвадана, Захария и Месулам.

8:5  И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ, защото беше над целия народ. И когато я разгъна, целият народ се изправи.

8:6  И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! – като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.

8:7  А Иисус и Ваний, и Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си.

8:8  Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.

8:9  И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! – защото целият народ заплака, като чу думите на закона.

8:10  И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.

8:11  И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!

8:12  И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.

8:13  И на втория ден главите на бащините домове на целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.

8:14  И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,

8:15  и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!

8:16  И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби – всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.

8:17  Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.

8:18  И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.

Chapter 9

9:1  И на двадесет и четвъртия ден от този месец израилевите синове се събраха в пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си.

9:2  И израилевият род се отдели от всичките чужденци. И застанаха и изповядаха греховете си и беззаконията на бащите си.

9:3  През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха пред ГОСПОДА, своя Бог.

9:4  А Иисус и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий застанаха на възвишението на левитите и викаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог.

9:5  И левитите Иисус и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, своя Бог, от века и до века! Да се благославя, Боже, Твоето славно Име, което е възвишено над всяко благословение и хвала!

9:6  Ти си ГОСПОДИ, само Ти! Ти си направил небесата, небесата на небесата и цялото им войнство, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. И Ти оживотворяваш всичко това и на Теб се покланя небесното войнство.

9:7  Ти си ГОСПОД, Бог, който избра Аврам и го изведе от Ур Халдейски, и му даде името Авраам.

9:8  И ти намери сърцето му вярно пред Теб и направи с него завет да му дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците и ферезейците, и евусейците, и гергесейците, да я дадеш на потомството му – и Ти изпълни думите Си, защото си праведен.

9:9  И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море.

9:10  Ти извърши знамения и чудеса над фараона и над всичките му слуги, и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че постъпваха с гордост против тях. И Ти си създаде име, както е днес.

9:11  И Ти раздели морето пред тях и преминаха през морето по сухо, а преследвачите им хвърли в дълбините – като камък в силните води.

9:12  И денем Ти ги води в облачен стълб, а нощем – в огнен стълб, за да им осветяваш пътя, по който трябваше да минат.

9:13  И Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, и им даде справедливи правила и истинни закони, добри наредби и заповеди.

9:14  И им оповести святата Си събота и им даде заповеди и наредби, и закон чрез слугата Си Мойсей.

9:15  Ти им даде и хляб от небето за глада им и им извади вода от скалата за жаждата им. И Ти им каза да влязат, за да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.

9:16  Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата си, и не послушаха Твоите заповеди.

9:17  Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти не ги остави.

9:18  Даже когато си направиха изляно теле и казаха: Това е твоят Бог, който те изведе от Египет! – и извършиха големи богохулства,

9:19  Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да минат.

9:20  И Ти даде добрия Си Дух, за да ги учи, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода за жаждата им.

9:21  И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше – дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.

9:22  И Ти им даде царства и народи и им ги раздели на дялове, и така завладяха земята на Сихон, както и земята на есевонския цар и земята на васанския цар Ог.

9:23  И Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им, че ще влязат в нея, за да я завладеят.

9:24  И синовете им влязоха и завладяха земята, и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им – както царете им, така и народите на земята – да им направят според волята си.

9:25  И те превзеха укрепени градове и плодородна земя и завладяха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя и маслини, и плодни дървета в голямо количество. И ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха на Твоята голяма благост.

9:26  Но станаха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад гърба си и убиваха пророците Ти, които свидетелстваха против тях, за да ги обърнат към Теб; и извършиха големи богохулства.

9:27  Тогава Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им и те ги притесняваха. И във времето на притеснението си те викаха към Теб и Ти чуваше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

9:28  Но щом се успокояваха, те пак вършеха зло пред Теб. И Ти ги оставяше в ръката на враговете им, да владеят над тях; и те пак се връщаха и викаха към Теб и Ти ги чуваше от небето и ги избавяше според милосърдието Си много пъти.

9:29  Ти свидетелстваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си, но те се възгордяха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против правилата Ти, чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее; и упорито обръщаха гръб и закоравяваха врата си, и не слушаха.

9:30  Но Ти ги търпя много години и свидетелства против тях чрез Духа Си, чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава Ти ги предаде в ръката на народите на земите.

9:31  Но в голямото Си милосърдие Ти не ги унищожи напълно и не ги остави, защото си Бог милостив и състрадателен.

9:32  И сега, Боже наш, велики, силни и страшни Боже, който пазиш завета и милостта, нека не се счита за нищожно пред Теб цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, началниците ни и свещениците ни, и пророците ни, и бащите ни, и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.

9:33  Но Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали безбожно.

9:34  И царете ни, началниците ни, свещениците ни и бащите ни не са спазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и в Твоите свидетелства, с които си свидетелствал против тях.

9:35  Защото те и при царството си, и при голямата Ти благост, която им показа, и в широката и плодородна земя, която постави пред тях, не Ти служиха и не се обърнаха от злите си дела.

9:36  Ето, днес сме роби. И в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плодовете ѝ и благата ѝ, ето, роби сме в нея.

9:37  Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас заради греховете ни. И те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; и ние сме в голямо притеснение.

9:38  Поради всичко това ние правим завет и го написваме и на подпечатаното са имената на началниците ни, левитите ни и свещениците ни.

Chapter 10

10:1  А на подпечатаното бяха имената на управителя Неемия, сина на Ахалия, и Седекия,

10:2  Серая, Азария, Еремия,

10:3  Пасхор, Амария, Мелхия,

10:4  Хатус, Севания, Малух,

10:5  Харим, Меримот, Авдия,

10:6  Даниил, Ганатон, Варух,

10:7  Месулам, Авия, Миамин,

10:8  Маазия, Велгай и Семая – това са свещениците.

10:9  И левитите: Иисус, синът на Азания, Венуй от синовете на Инадад, Кадмиил;

10:10  и братята им: Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,

10:11  Михей, Реов, Асавия,

10:12  Закхур, Серевия, Севания,

10:13  Одия, Ваний и Венину.

10:14  Главите на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Ваний,

10:15  Вуний, Азгад, Вивай,

10:16  Адония, Вагуй, Адин,

10:17  Атир, Езекия, Азур,

10:18  Одия, Асум, Висай,

10:19  Ариф, Анатот, Невай,

10:20  Магфиас, Месулам, Изир,

10:21  Месизавеил, Садок, Ядуа,

10:22  Фелатия, Анан, Аная,

10:23  Осия, Анания, Асув,

10:24  Алоис, Филея, Совив,

10:25  Реум, Асавна, Маасия и

10:26  Ахия, Анан, Ганан,

10:27  Малух, Харим и Ваана.

10:28  И останалият народ, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от народите на страните и се бяха прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха,

10:29  се присъединиха към братята си, към високопоставените между тях, и встъпиха в клетва и обрек да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да спазват и вършат всичките заповеди на ГОСПОДА, нашия Господ, правилата Му и наредбите Му.

10:30  И се заклеха: Няма да даваме дъщерите си на народите на земята и няма да вземаме техните дъщери за синовете си!

10:31  И ако народите на земята донесат стоки или каквато и да е храна за продан в съботен ден, няма да купуваме от тях в събота или в друг свят ден! И оставяме седмата година и изискването на всеки дълг!

10:32  И си налагаме задължение да даваме всяка година по една трета сикъл за службата на дома на нашия Бог,

10:33  за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, за това в съботите и на новолунията и на празниците и за светите неща, и за жертвите за грях, за да се прави умилостивение за Израил, и за цялата работа в дома на нашия Бог.

10:34  И ние, свещениците, левитите и народът, хвърлихме жребия помежду си за приноса на дървата, за да се докарват в дома на нашия Бог според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, както е предписано в закона.

10:35  И обещахме всяка година да донасяме в ГОСПОДНИЯ дом първите плодове от земята си и първите плодове от роденото от всяко дърво;

10:36  и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които извършват службата в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е предписано в закона, първородните от говедата си и от дребния си добитък;

10:37  и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първото от тестото си и възвишаемите си приноси, и плодовете от всякакво дърво, вино и маслинено масло, и десятъците от земята си, за левитите – защото левитите трябва да вземат десятъците по всичките градове, където обработваме земята.

10:38  И свещеникът, синът на Аарон, да бъде с левитите, когато левитите вземат десятъците. И левитите да донасят десятъка от десятъка в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.

10:39  Защото израилевите синове и левиевите синове трябва да донасят възвишаемите приноси от житото, от виното и от маслиненото масло в стаите, където са съдовете на светилището, и свещениците, които извършват службата, и вратарите, и певците. И така няма да оставим дома на нашия Бог.

Chapter 11

11:1  И началниците на народа се заселиха в Ерусалим; а останалият народ хвърли жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте други части – по градовете.

11:2  И народът благослови всички мъже, които доброволно се предложиха да се заселят в Ерусалим.

11:3  А ето главните мъже от областта, които се заселиха в Ерусалим; а в юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им: Израил, свещениците и левитите, и нетинимите, и синовете на слугите на Соломон.

11:4  И в Ерусалим се заселиха от синовете на Юда и от синовете на Вениамин; от синовете на Юда: Атая, син на Озия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеил, от синовете на Фарес;

11:5  и Маасия, син на Варух, син на Холозей, син на Азая, син на Адая, син на Йоярив, син на Захария, син на Силоний.

11:6  Всичките синове на Фарес, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.

11:7  А ето синовете на Вениамин: Салу, син на Месулам, син на Йоад, син на Федая, син на Колая, син на Маасия, син на Итиил, син на Исая;

11:8  и след него Гавай, Салай: деветстотин двадесет и осем души.

11:9  Йоил, синът на Зехрий, беше надзирател над тях, а Юда, синът на Сенуй, беше втори над града.

11:10  От свещениците: Едая, син на Йоярив, Яхин,

11:11  Серая, син на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мераиот, син на Ахитов, началник на Божия дом;

11:12  и братята им, които вършеха службата на дома: осемстотин двадесет и двама души; и Адая, син на Ероам, син на Фелалия, син на Амсий, син на Захария, син на Пасхор, син на Мелхия;

11:13  и братята му, глави на бащини домове: двеста четиридесет и двама души; и Амасай, син на Азареил, син на Аазий, син на Месилемот, син на Емир,

11:14  и братята им, силни и храбри мъже: сто двадесет и осем души. И Завдиил, синът на Гедолим, беше надзирател над тях.

11:15  А от левитите: Семая, син на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуний;

11:16  и Саветай и Йозавад от главите на левитите бяха над външната служба на Божия дом.

11:17  И Матания, син на Михей, син на Завдий, син на Асаф, който оглавяваше началото на пеенето при молитвата, и Ваквукия, вторият между братята си; и Авда, син на Самуй, син на Галал, син на Едутун.

11:18  Всички левити в светия град бяха двеста осемдесет и четири души.

11:19  И вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите: сто седемдесет и двама души.

11:20  А останалите от Израил, свещениците и левитите, бяха по всичките юдови градове, всеки в наследството си.

11:21  А нетинимите се заселиха в Офил. И Асиха и Гесва бяха над нетинимите.

11:22  А надзирател на левитите в Ерусалим беше Озий, синът на Ваний, син на Асавия, син на Матания, син на Михей, от синовете на Асаф, певците, които бяха над службата в Божия дом;

11:23  защото имаше царска заповед за тях и задължение за певците, всеки ден необходимото за деня.

11:24  А Петая, синът на Месизавеил, от синовете на Зара, син на Юда, беше помощник на царя за всяко дело на народа.

11:25  А в селата на полетата им се заселиха някои от синовете на Юда: в Кириат-Аарва и селата ѝ, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,

11:26  и в Иисуя, и в Молада, и във Вет-Фелет,

11:27  и в Асар-Суал, и във Вирсавее и селата му,

11:28  и в Сиклаг, и в Мекона и селата му,

11:29  и в Ен-Римон, и в Сарая, и в Ярмут,

11:30  Заноя, Одолам и селата му, Лахис и полетата му, Азика и селата му. Така се установиха от Вирсавее до долината Еном.

11:31  А синовете на Вениамин живееха от Гава нататък в Михмас и Гая, и Ветил и селата му,

11:32  в Анатот, Ноб, Анания,

11:33  Асор, Рама, Гетаим,

11:34  Адид, Цевоим, Невалат,

11:35  Лод и Оно, долината на занаятчиите.

11:36  А от левитите имаше отреди в Юда и във Вениамин.

Chapter 12

12:1  А ето свещениците и левитите, които се изкачиха със Зоровавел, сина на Салатил, и с Иисус: Сарая, Еремия, Ездра,

12:2  Амария, Малух, Хатус,

12:3  Сехания, Реум, Меримот,

12:4  Идо, Ганатон, Авия,

12:5  Миамин, Маадия, Велга,

12:6  Семая и Йоярив, Едая,

12:7  Салу, Амок, Хелкия и Едая. Това бяха главите на свещениците и на братята им в дните на Иисус.

12:8  И левитите: Иисус, Венуй, Кадамиил, Серевия, Юда и Матания. Той и братята му бяха над пеенето,

12:9  а Ваквукия и Уний, братята им, бяха насреща им според службите.

12:10  И Иисус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай,

12:11  а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуа.

12:12  А в дните на Йоаким тези свещеници бяха глави на бащини домове: на бащиния дом на Серая – Мерая; на Еремия – Анания;

12:13  на Ездра – Месулам; на Амария – Йоанан;

12:14  на Мелиху – Йонатан; на Севания – Йосиф;

12:15  на Харим – Адна; на Мераиот – Хелкай;

12:16  на Идо – Захария; на Ганатон – Месулам;

12:17  на Авия – Зехрий; на Миниамин, на Моадия – Фелтай;

12:18  на Велга – Самуа; на Семая – Йонатан;

12:19  на Йоярив – Матенай; на Едая – Озий;

12:20  на Салай – Калай; на Амок – Евер;

12:21  на Хелкия – Асавия; и на Едая – Натанаил.

12:22  В дните на Елиасив, Йодай и Йоанан, и Ядуа бяха записани началниците на бащини домове от левитите; а от свещениците – през царуването на персиеца Дарий.

12:23  Синовете на Леви, главите на бащини домове, са записани в Книгата на летописите до дните на Йоанан, сина на Елиасив.

12:24  А главите на левитите бяха: Асавия, Серевия и Иисус, синът на Кадамиил, а срещу тях стояха братята им, за да хвалят и прославят според заповедта на Божия човек Давид, отред срещу отред.

12:25  Матания и Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стража при складовете на портите.

12:26  Те бяха в дните на Йоаким, сина на Иисус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия и на свещеника Ездра, книжника.

12:27  И при освещаването на стената на Ерусалим потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, лири и арфи.

12:28  И синовете на певците се събраха, както от околността около Ерусалим, така и от нетофатските села,

12:29  и от Вет-Галгал, и от полетата на Гава и Азмавет, защото певците си бяха построили села около Ерусалим.

12:30  И свещениците и левитите се очистиха и очистиха народа и портите, и стената.

12:31  Тогава качих юдовите началници на стената и определих два големи хора певци: единият отиваше в шествие надясно върху стената към Портата на бунището;

12:32  а след тях вървяха Осая и половината от юдовите началници,

12:33  и Азария, Ездра и Месулам,

12:34  Юда и Вениамин, и Семая, и Еремия,

12:35  и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф,

12:36  и братята му: Семая и Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил и Юда, и Ананий с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра вървеше пред тях.

12:37  И при Портата на извора те се изкачиха направо по стъпалата на Давидовия град, където стената се издига над Давидовата къща, чак до Портата на водата на изток.

12:38  А другият хор вървеше в противоположна посока и аз и половината от народа вървяхме след него горе по стената, край кулата на пещите и до широката стена,

12:39  и над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и кулата Ананеил, и кулата Мея, и до Овчата порта, и спряха при Портата на стражата.

12:40  И двата хора застанаха в Божия дом, и аз, и с мен половината от първенците,

12:41  и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елионай, Захария и Анания с тръби,

12:42  и Маасия, и Семая, и Елеазар, и Озий, и Йоанан, и Малхия, и Елам, и Езер. И певците запяха, а Езрая ги ръководеше.

12:43  И в същия ден принесоха големи жертви и се зарадваха, защото Бог ги зарадва с голяма радост. И жените и децата също се зарадваха. И радостта на Ерусалим се чу надалеч.

12:44  И в същия ден се определиха мъже за надзор над складовете за възвишаемите приноси, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от нивите на градовете законните дялове за свещениците и левитите; защото Юда се радваше за свещениците и левитите, които стояха да служат.

12:45  Защото те пазеха заповяданото от своя Бог и заповяданото за очистването, както и певците и вратарите според заповедта на Давид и сина му Соломон.

12:46  Защото отдавна, в дните на Давид и на Асаф, имаше главни певци и пеене за прослава и хвала на Бога.

12:47  И в дните на Зоровавел и в дните на Неемия целият Израил даваше дяловете на певците и на вратарите, определеното за всеки ден; а те освещаваха дарове за левитите, а левитите освещаваха дарове за синовете на Аарон.

Chapter 13

13:1  В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,

13:2  защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.

13:3  И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.

13:4  А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия,

13:5  беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.

13:6  Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя

13:7  и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.

13:8  И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.

13:9  После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

13:10  И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.

13:11  Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом? И ги събрах и ги поставих на мястото им.

13:12  И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.

13:13  И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.

13:14  Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.

13:15  В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.

13:16  Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.

13:17  Тогава се скарах с благородните от Юда и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

13:18  Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата!

13:19  И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

13:20  Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.

13:21  И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.

13:22  И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост!

13:23  В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.

13:24  И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.

13:25  И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!

13:26  Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил – но и него чужденките жени накараха да съгреши.

13:27  И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло – да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?

13:28  И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си.

13:29  Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!

13:30  Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.

13:31  Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!