BulCarigradNT - Romans

Chapter 1

1:1  Павел, раб Исус Христов, призван апостол, избран да проповеда евангелието Божие,

1:2  (което по-напред обеща Бог чрез пророците си в светите писания,

1:3  за Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово,

1:4  а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се във всичка сила Син Божий;

1:5  чрез когото приехме благодат и посланичество за негово име да приведем в послушанието на верата от всичките народи;

1:6  между които сте и вие призвани от Исуса Христа,)

1:7  на всички вас които сте в Рим, възлюблени Божии, призвани светии: Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

1:8  Най-първо благодаря Богу моему чрез Исуса Христа за всинца ви, защото верата ваша по всичкия свет се възвестява.

1:9  Понеже свидетел ми е Бог, комуто служа с духа си в благовествуването на Сина му, че непрестанно ви споменвам,

1:10  и в молитвите си винаги се моля, дано с волята Божия се сподобя некога, да дойда до вас;

1:11  защото желая да ви видя, за да ви предам духовно некое дарование за утвърдение ваше;

1:12  а то е да се утеша взаимно между вас чрез общата вера ваша и моя.

1:13  И не искам, братие, да не знаете че много пъти се каних да дойда до вас за да имам и от помежду вас некой плод както и между другите народи; но до сега все съм бил възпиран.

1:14  Длъжен съм и на Елини и на варвари, на учени и на неучени;

1:15  така, колкото от моя страна, готов съм да проповедам евангелието и на вас които сте в Рим.

1:16  Защото не се срамувам от благовествуванието Христово; понеже е сила Божия за спасение на всекиго който верва, първом на Юдеина а после на езичника.

1:17  Защото правдата Божия в него се открива чрез вера за вера, както е писано: «Праведният чрез вера ще живее.»

1:18  Защото гнев Божий се открива от небето върх всеко нечестие и неправда на человеците които държат истината с неправда.

1:19  Понеже това което е възможно да се знае за Бога известно е на тех; защото Бог им го изяви.

1:20  Понеже невидимите негови, сиреч, присносущната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията; така щото те остават безответни.

1:21  Защото като познаха Бога не прославиха го като Бога, нито му благодариха; но осуетиха се в своите размишления, и помрачи се несмисленото техно сърдце.

1:22  Като се казват че са мъдри избезумеха,

1:23  и славата на нетленнаго Бога измениха в подобие на образ на тленен человек и на птици и на четвероноги и на гадове.

1:24  За това, и според похотите на сърдцата им предаде ги Бог на нечистота, да се обезчестяват телата им в сами тех,-

1:25  те които промениха истината Божия в лъжа и поклониха се и послужиха на тварта, а не на Твореца, който е благословен във веки. Амин.

1:26  За това ги предаде Бог на срамотни страсти; защото и жените им измениха естественото употребение на противоестествено.

1:27  Подобно и мъжете оставиха естественото употребение на женският пол та се разжегоха в похотта си един на друг, и струват безобразност мъже на мъже, и приимат си достойното въздаяние на своето заблуждение.

1:28  И както не се постараха да имат разумение за Бога, предаде ги Бог на развратен ум да правят което не подобава,

1:29  изпълни с всека неправда, с блуд, с лукавство, с користолюбие, и със злоба; пълни със завист, с убийство, с крамола, с измама, и със злонравие;

1:30  шепотници, клеветници, богоненавистници, хулители, горди, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

1:31  неразумни, вероломни, немилосерди, непримирителни, немилостиви;

1:32  които още и като знаят праведния Божий съд, че тези които правят таквизи работи са достойни за смърт, не само че ги правят, но и съизволяват на онези които ги правят.

Chapter 2

2:1  За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото.

2:2  А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи.

2:3  И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото?

2:4  Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние?

2:5  А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гнев за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,

2:6  който ще въздаде всекиму според делата му:

2:7  живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

2:8  ярост пак и гнев на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;

2:9  скърб и утеснение на всека душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;

2:10  а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника.

2:11  Понеже Господ на лице не гледа.

2:12  Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат,

2:13  (защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.

2:14  Понеже когато езичниците, които немат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като немат те, сами са закон на себе си:

2:15  те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

2:16  в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците.

2:17  Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш;

2:18  И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона;

2:19  имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина,

2:20  наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината.

2:21  И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповедваш да не крадат, крадеш ли?

2:22  Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

2:23  Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона?

2:24  Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците.

2:25  Понеже обрезването ползува ако изпълниш закона; ако ли си престъпник на закона, то твоето обрезване става необрезване;

2:26  и тъй, ако необрезаният съхранява заповедите на закона, неговото необрезване нема ли да му се вмени за обрезване?

2:27  И в природно състояние необрезаният който изпълнява закона не ще ли осъди тебе който имаш писанието на закона и обрезването, а пък си престъпник на закона?

2:28  Защото не е Юдеин този който е наяве такъв, нито е обрезване което е наяве в плътта;

2:29  но Юдеин е този който е вътрешно Юдеин, и обрезване това което е в сърдцето, по дух, а не по буква; на когото похвалата не е от человеците, но от Бога.

Chapter 3

3:1  И тъй, какво е преимуществото на Юдеина? или каква полза има от обрезването?

3:2  Много от всека страна, а най-първо защото на Юдеите се въвери словото Божие.

3:3  Понеже ако некои не поверваха, що има от това? Да ли ще техното неверство да унищожи Божията вера?

3:4  Да не бъде! но Бог нека е истинен, а всеки человек лъжлив; според както е писано: «За да се оправдаеш в думите си и да победиш когато се съдиш.»

3:5  Ако ли нашата неправда показва Божията правда, що има да речем? Да ли е Бог несправедлив когато наноси гнев? (По человечески говоря.)

3:6  Да не бъде! понеже как ще съди Бог света?

3:7  Защото, ако с моята лъжа стане повече явна истината Божия за негова слава, то защо вече аз да се осъждам като грешник?

3:8  И, (както ни хулят, и както говорят некои че ние тъй казваме,) защо да не правим злото за да дойде доброто? На таквиз осъждението е праведно.

3:9  А що от това? надминуваме ли в нещо езичниците? Никак; защото предизобличихме и Юдеите и езичниците че всички са под грех;

3:10  както е писано: «Нема праведен ни един:

3:11  нема който да разумева: нема който да търси Бога.

3:12  Всички се уклониха, купно непотребни станаха: нема който да прави добро, нема ни един.»

3:13  «Гърлото им е гроб отворен: с езиците си лъстеха:» «Под устните им е яд аспидов:»

3:14  на които «устата са пълни с клетви и горести: »

3:15  «Нозете им са бързи да пролеят кръв: »

3:16  «Запустение и окаянство в пътищата им;

3:17  и път мирен не са познали: »

3:18  «Нема страх Божий пред очите им. »

3:19  И знаем че което говори законът, говори на онези които са под закона; за да се затулят всеки уста, и да бъде цел свет повинен пред Бога.

3:20  Защото ни една плът нема да се оправдае пред него от делата на закона; понеже чрез закона бива само познаването на греха.

3:21  А сега и без закона се яви правдата Божия за която свидетелствуват законът и пророците,

3:22  сиреч, правдата Божия чрез верата в Исуса Христа за всички и на всички които верват; защото нема разлика.

3:23  Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия;

3:24  а оправдават се даром с неговата благодат през изкупването което е в Христа Исуса,

3:25  когото Бог предложи умилостивение чрез верата в кръвта му, да покаже правдата си за опрощаване на сторените из напред грехове чрез дълготърпението Божие;

3:26  да покаже правдата си в настоещето време, за да е той праведен и да оправдава тогози който верва в Исуса.

3:27  И тъй, де остава похвалата? Изключена е. Чрез кой закон? чрез закона на делата ли? Не; но чрез закона на верата.

3:28  И тъй, ние заключаваме че человек се оправдава чрез верата без делата на закона.

3:29  Или Бог е Бог само на Юдеите, а не и на езичниците? Наистина и на езичниците е.

3:30  Понеже един е Бог който ще оправдае обрезването от верата, и необрезването чрез верата.

3:31  И тъй, с верата закон ли разваляме? Да не бъде! но закон утвърдяваме.

Chapter 4

4:1  И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти?

4:2  Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.

4:3  Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.»

4:4  А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;

4:5  а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда.

4:6  Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:

4:7  «Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.

4:8  Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.»

4:9  И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда.

4:10  А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване.

4:11  И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех;

4:12  и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване.

4:13  Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата.

4:14  Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено;

4:15  понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление.

4:16  За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец,

4:17  (както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

4:18  Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.»

4:19  И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;

4:20  нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава,

4:21  уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.

4:22  За това му се и вмени за правда.

4:23  Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,

4:24  но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,

4:25  който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.

Chapter 5

5:1  И тъй, оправдани чрез вера имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа;

5:2  чрез когото ние с верата придобихме и входа в тази благодат в която стоим, и се хвалим с надеждата на Божията слава.

5:3  И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение,

5:4  а търпението опитност, а опитността надежда.

5:5  А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.

5:6  Понеже Христос, когото ние бехме още немощни, на определеното време умре за нечестивите.

5:7  Защото едва ще се намери да умре некой и за праведен человек; (а може би да дръзне некой да умре за благодетелния;)

5:8  но Бог показва своята КЪ нас любов, защото когато ние още бехме грешници Христос умре за нас;

5:9  много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него.

5:10  Защото неприятели като бехме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!

5:11  И не току това, но и хвалим се с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез когото приехме сега примирение.

5:12  За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

5:13  (защото и до преди закона грехът беше в света; грех обаче не се счита когато нема закон;)

5:14  но смъртта от Адама до Моисея царува и над тези които не беха съгрешили според престъпването на Адама, който е образ на Бъдещия.

5:15  Но не както съгрешението, така и дарованието; защото ако поради прегрешението на едногото измреха многото, то Божията благодат и дарованието чрез благодатта на едногото человека, Исуса Христа, много повече се преумножи за мнозината.

5:16  И дарбата не е както съдбата чрез едного що е съгрешил; защото съдбата бе от едного за осъждение, а дарбата от много прегрешения за оправдание.

5:17  Защото чрез прегрешението на едногото ако се въцари смъртта чрез едногото; то тези които получават изобилието на благодатта и на дарбата на правдата много повече ще царуват в живот чрез едногото Исуса Христа.

5:18  И тъй, както чрез прегрешението на едногото дойде осъждението на всичките человеци, така и чрез правдата на едногото дойде на всички человеци оправдание в живот.

5:19  Защото както чрез непослушанието на едногото человека станаха грешни многото, така чрез послушанието на едногото многото ще станат праведни.

5:20  А законът влезе изпосле, да се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

5:21  да би както царува грехът в смъртта, така да се въцари и благодатта чрез правдата в живот вечен чрез Исуса Христа Господа нашего.

Chapter 6

6:1  И тъй, що да речем? Да останем ли в греха за да се умножи благодатта?

6:2  Да не бъде! Ние които сме умрели КЪ греха как ще живеем вече в него?

6:3  Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му?

6:4  И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот.

6:5  Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението;

6:6  като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха.

6:7  Защото който е умрел свободен е от греха.

6:8  Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него;

6:9  когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него.

6:10  Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога.

6:11  Така и вие считайте себе си че сте мъртви КЪ греха, а живи КЪ Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего.

6:12  И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тело за да сте послушни на неговите похоти.

6:13  Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата.

6:14  Защото грехът нема да ви обладае, понеже не сте под закон, но под благодат.

6:15  А що от това? Да съгрешим ли защото не сме под закон, но под благодат?

6:16  Да не бъде! Не знаете ли че комуто представяте себе си раби за послушание, раби сте нему комуто се покорявате, или на греха за смърт, или на послушанието за правда?

6:17  Благодарение обаче Богу защото бехте раби на грехът, но послушахте от сърдце образа на учението което ви се предаде.

6:18  А освободени от греха вие станахте раби на правдата.

6:19  По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост.

6:20  Защото когато бехте раби на греха свободни бехте от правдата.

6:21  Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт.

6:22  Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен.

6:23  Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.

Chapter 7

7:1  Или не знаете, братие, (защото говоря на тези които знаят закона,) че законът владее над человека до колкото време живее?

7:2  Защото мъжатица жена чрез закона е привързана на мъжа доде е жив; ако ли умре мъжът остава свободна от мъжевия закон.

7:3  И тъй, ако би при животът на мъжа си да отиде за друг мъж, блудница става; но ако умре мъж й, свободна е от закона, да не е блудница ако отиде за друг мъж.

7:4  И тъй, братие мои, колкото за закона и вие умрехте чрез телото Христово, за да се съчетаете с другиго, който е възкръснал от мъртвите, да принесем плод Богу.

7:5  Защото когато бехме в плътта, страстите на греховете които се показваха чрез закона действуваха в нашите удове за да принесем плод на смъртта.

7:6  Сега обаче, като умрехме КЪ оногози който ни държеше, освободихме се от закона; за да работим Богу по новия дух, а не по ветхата буква.

7:7  И тъй,що има да речем? Законът ли е грех? Да не бъде! Но не познах греха освен чрез закона; защото и пожеланието не бих познал за грех, ако не би казвал законът: «Не пожелавай.»

7:8  Но понеже грехът взе повод чрез заповедта, произведе в мене всеко пожелание; защото без закона грехът е мъртъв;

7:9  и аз живеех некога си без закона; но когато дойде заповедта, оживе грехът, а пак аз умрех;

7:10  И заповедта която се даде за живот, тя ми се намери за смърт.

7:11  Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, прелъсти ме и умъртви ме чрез нея.

7:12  Тъй щото законът е свет, и заповедта света и праведна и добра.

7:13  И тъй, доброто ли стана смърт на мене? Да не бъде! но грехът, да се яви грех, който ми причинява смърт чрез доброто, тъй щото чрез заповедта грехът да бъде много по-греховен.

7:14  Защото знаем че законът е духовен; а пак аз съм плътен, продаден под греха.

7:15  Защото не познавам онова което правя; понеже не правя това което искам; но онова което мразя, него правя.

7:16  Ако ли правя това което не ща, съгласен съм със закона че е добър.

7:17  А сега вече това не го правя аз, но грехът който живее в мене.

7:18  Защото знам че в мене (сиреч в плътта ми) не живее добро; понеже желание за доброто имам, но да правя доброто, това не намервам.

7:19  Защото не правя доброто което искам; но злото което не ща, него правя.

7:20  А кога правя аз това което не ща, то вече го не правя аз, но грехът който живее в мене.

7:21  И тъй, намервам този закон, че кога аз искам да правя доброто, злото е готово при мене.

7:22  Защото според вътрешният человек съуслаждавам се в закона Божий;

7:23  но в удовете си виждам друг закон който воюва против закона на ума ми, и поробва ме на греховния закон който е в удовете ми.

7:24  Окаянен аз человек! кой ще ме избави от това тело на смъртта?

7:25  Благодаря Бога чрез Исуса Христа Господа нашего. И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божият закон; а с плътта на греховния закон.

Chapter 8

8:1  Сега прочее нема никакво осъждане на тези които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух.

8:2  Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на смъртта.

8:3  Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта.

8:4  за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух.

8:5  Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното.

8:6  Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир.

8:7  Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пак може.

8:8  И които са на плътта не могат да угодят Богу.

8:9  Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако некой нема Дух Христов, той не е негов.

8:10  Ако ли е Христос във вас, телото е мъртво поради греха, а духът е жив поради правдата.

8:11  Ако ли живее във вас Духът на тогози който е възкръсил Исуса от мъртвите; то този който възкръси Христа от мъртвите ще оживи и смъртните ваши телеса чрез неговия Дух който обитава във вас.

8:12  И тъй, братие, ние сме длъжни, не на плътта да живеем по плът.

8:13  Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете.

8:14  Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии.

8:15  Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.

8:16  Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии.

8:17  Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава.

8:18  Понеже сметам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.

8:19  Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии.

8:20  Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,

8:21  с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.

8:22  Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.

8:23  И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тело.

8:24  Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види некой, как ще се надее за него?

8:25  Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.

8:26  Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.

8:27  А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.

8:28  Знаем пак че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува.

8:29  Защото които предузна, тех и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя;

8:30  а които предопредели, тех и призва; а които призва, тех и оправда; а които оправда, тех и прослави.

8:31  И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от КЪ нас, кой ще бъде против нас?

8:32  Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?

8:33  Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава.

8:34  Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умре а найпаче и възкръсна, който е и от десната страна на Бога, който и ходатайствува за нас;

8:35  Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?

8:36  (както е писано: «За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,»)

8:37  но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.

8:38  Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото,

8:39  нито височина, нито дълбочина, ни друго некое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.

Chapter 9

9:1  Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,)

9:2  че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си.

9:3  Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;

9:4  които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;

9:5  На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин.

9:6  Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля;

9:7  нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но «в Исаака ще ти се нарече семе:»

9:8  сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.

9:9  Защото това е словото на обещанието: «По това време ще дойда, и Сара ще има син.»

9:10  И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;

9:11  (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)

9:12  рече й се че «Поголемият ще бъде раб на по малкия.»

9:13  както е писано: «Якова възлюбих, а Исава възненавидех.»

9:14  И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!

9:15  Защото казва Моисею: «Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.»

9:16  И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.

9:17  Защото писанието говори Фараону: «Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.»

9:18  И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.

9:19  На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?

9:20  Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?

9:21  Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?

9:22  И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;

9:23  и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-

9:24  нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?

9:25  както и в Осия казва: «Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;»

9:26  «И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.»

9:27  А Исаия вика за Израиля: «Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси;

9:28  защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.»

9:29  И както предрече Исаия: «Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.»

9:30  И тъй, що има да речем? Че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване;

9:31  а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.

9:32  Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;

9:33  както е писано: «Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.»

Chapter 10

10:1  Братие, моето сърдечно желание и молбата ми КЪ Бога за Израиля е техното спасение.

10:2  Защото свидетелствувам за тех че имат ревност за Бога, но не по право разумение.

10:3  Понеже Божията правда като не разумеват и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията правда.

10:4  Понеже Христос е свършването на закона за оправдание на всекого който верва.

10:5  Защото Моисей пише за правдата която е от закона, и казва: «Человек който прави тези заповеди чрез тех ще живее.»

10:6  А правдата която е от вера казва така: «Да не речеш в сърдцето си: Кой ще възлезе на небето?» сиреч, да низведе Христа;

10:7  или: «Кой ще слезе в бездната?» сиреч, да възведе Христа от мъртвите.

10:8  Но що казва писанието? «Словото е близу до тебе, в устата ти, и в сърдцето ти;» сиреч, словото на верата което проповедваме,

10:9  че: Ако изповедаш с устата си Господа Исуса, и поверваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш.

10:10  Защото със сърдце верва некой за оправдание, и с уста бива изповедване за спасение.

10:11  Защото казва писанието: «Всеки който верва в него нема да се посрами.»

10:12  Понеже нема разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат КЪ всички които го призовават.

10:13  Защото: «Всеки който призове името Господне ще се спаси.»

10:14  Как прочее ще призоват тогози в когото не са повервали? И как ще поверват в тогози за когото не са чули? И как ще чуят без проповедник?

10:15  И как ще проповедат ако се не проводят? както е писано: «Колко са прекрасни нозете на тези които благовествуват мир, на тези които благовествуват доброто!»

10:16  Но всички не беха послушни на благовествуването; защото Исая казва: «Господи, кой поверва на онова което е чул от нас?»

10:17  И тъй, верата е от слушане, а слушането от словото Божие.

10:18  Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: «По всичката земя се разнесе гласът им, и в краищата на вселенната речите им.»

10:19  И пак казвам: Израил не разуме ли? Най напред Моисей казва: «Аз ще ви раздразня на ревнование с тези които не са народ, ще ви разяря с несмислен народ.»

10:20  А Исаия дръзнува и казва: «Намериха ме тези които не ме търсеха: явен бидох на тези които не питаха за мене;»

10:21  а за Израиля казва: «Цел ден простирах ръцете си КЪ народ който се не покорява и противоречи.»

Chapter 11

11:1  И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово.

11:2  Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика КЪ Бога против Израиля и казва:

11:3  «Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат.»

11:4  Но що му отговаря божественият ответ? «Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили колено пред Ваала.»

11:5  Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.

11:6  Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело.

11:7  И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепеха,

11:8  (както е писано: «Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,») даже до днес.

11:9  И Давид казва: «Трапезата им да бъде за тех примка и уловка и съблазън и въздаяние;

11:10  да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби.»

11:11  И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез техното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тех ревнование.

11:12  И ако техното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече техната пълнота!

11:13  Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,

11:14  дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася некои от тех.

11:15  Защото ако че техното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?

11:16  И ако са начатките свети, то и целото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.

11:17  Ако ли са некои ветви отрезани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тех, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,

11:18  не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.

11:19  Но ще речеш: Отрезаха се ветвите да се присадя аз.

11:20  Добре, за неверството им отрезаха се, а ти за верата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.

11:21  Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе.

11:22  Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.

11:23  И те пак ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади.

11:24  Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина!

11:25  Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепеване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците;

11:26  И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: «Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова.

11:27  И този е заветът от мене КЪ тех,» «Когато отнема греховете им.»

11:28  По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците.

11:29  Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние.

11:30  Защото както и вие бехте некога си непокорни Богу, но сега чрез техното непокорство сте помилвани,

11:31  Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те;

11:32  защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва.

11:33  О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му!

11:34  Защото: «Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?»

11:35  Или, «Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?»

11:36  Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.

Chapter 12

12:1  И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене;

12:2  и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия.

12:3  Защото казвам чрез дадената ми благодат всекиму който е между вас, да не мъдрува за себе си по-високо от колкото требва да мъдрува, но да мъдрува така щото да смиреномъдърствува, по мерката на верата която мерка е всекиму Бог разделил.

12:4  Защото както имаме много удове в едно тело, а всичките удове немат истата работа,

12:5  така и ние многото едно тело сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг.

12:6  И като имаме дарования различни по дадената нам благодат, ако е пророчество, да пророчествуваме съразмерно на верата;

12:7  ако ли служене, да прилежаваме в служението; ако учи некой, да пребъдва в учението;

12:8  ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно.

12:9  Любовта да бъде нелицемерна: имайте отвращение от злото, и прилепявайте се КЪ доброто.

12:10  Обичайте се един друг с братска любов: предваряйте да си отдавате един на друг почест;

12:11  бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни: Господу служете:

12:12  в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни:

12:13  помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте.

12:14  Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете.

12:15  Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат.

12:16  Истото един КЪ друг мъдрувайте: не мъдрувайте високи неща, но да се водите по смирените: не имайте себе си за мъдри.

12:17  Никому не въздавайте зло за зло; промишлявайте това което е добро пред всичките человеци.

12:18  Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци.

12:19  Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте место на гнева; защото е писано: «Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ.»

12:20  И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му.

12:21  Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Chapter 13

13:1  Всеки человек да се покорява на властите що са над него; защото нема власт която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени.

13:2  Тъй щото, който се противи на властта противи се на Божията наредба; и които се противят ще вземат осъждение на себе си.

13:3  Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите. Искаш ли да се не боиш от властта? прави доброто и ще имаш похвала от нея;

13:4  понеже владетелът е Божий слуга на тебе за добро. Ако ли правиш зло, да се боиш; защото не носи напраздно сабята, понеже Божий слуга е, отмъстител да извършва гнева против тогози който прави злото.

13:5  За това, нуждно е да се покорявате, не тъкмо поради гнева, но и зарад съвестта.

13:6  Понеже за това и дан плащате, защото са Божии служители които постоянно с това се занимават.

13:7  И тъй, отдавайте на всички кому каквото сте длъжни: комуто сте дан длъжни, данта; комуто бир, бирта, комуто страх, страха, комуто почест, почестта.

13:8  Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона;

13:9  понеже заповедите: «Не прелюбодействувай;» «Не убивай;» «Не кради;» «Не лъжесвидетелствувай;» «Не пожелай;» и коя да е друга заповед, в това слово се заключава: «Люби ближнаго твоего както самаго себе си.»

13:10  Любовта не прави зло ближнему; следователно любовта е изпълнение на закона.

13:11  И то като знаем времето; защото часът вече настана да се събудим от сън, защото е по-близу нам спасението сега отколкото когато повервахме.

13:12  Нощта премина, а денът наближи; и тъй, нека отхвърлим работите на тъмнината, и да се облечем с оръжието на виделината.

13:13  Както в ден да ходим благопристойно; не по кощунства и пиянства, не по курварство и похотливост, не по крамоли и зависти;

13:14  но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за плътта в похотите й.

Chapter 14

14:1  Слабия във верата приимайте, не с препиране за мненията.

14:2  Защото един верва че може всекакво да яде; а който е слаб във верата зеле яде.

14:3  Който яде да не презира тогоз който не яде; и който не яде да не осъжда тогоз който яде; защото Бог го е приел.

14:4  Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои.

14:5  Некой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен.

14:6  Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.

14:7  Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

14:8  Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

14:9  Защото Христос за това и умре, и възкръсна, и оживе, да господствува над мъртвите и над живите.

14:10  А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище.

14:11  Защото е писано: «Жив съм аз, казва Господ, пред мене ще се поклони всеко колено, и всеки език Бога ще славослови.»

14:12  И тъй, всеки от нас за себе си ще даде ответ Богу.

14:13  Тъй като е, да не съдим вече един другиго; но съдете повече това, да не полагате на брата си препъване или съблазън.

14:14  Зная и уверен съм в Господа Исуса че нищо нема от самосебе си нечисто; освен за тогоз който мисли за нещо че е нечисто, нечисто е нему.

14:15  Но, ако е брат ти скръбен поради яденето, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай тогоз за когото е Христос умрел.

14:16  И тъй, да се не охулва вашето добро.

14:17  Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго.

14:18  Понеже който служи Христу в това угодява Богу и удобрен е от человеците.

14:19  И тъй, да дирим това което служи за мир и за назидание един на друг.

14:20  За ядене недей съсипва Божията работа. Всичко е чисто; но зло е на человека който яде със съблазън.

14:21  Добро е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо в което се препънва, или се съблазнява, или изнемощева брат ти.

14:22  Ти имаш вера: имай я в себе си пред Бога: блажен който не осъжда себе си в това което избира за добро.

14:23  Но който се съмнява, той ако яде осъжда се, защото не яде от вера; и всеко което не бива от вера грех е.

Chapter 15

15:1  Ние силните длъжни сме да носим слабостите на безсилните, и да не угодяваме на себе си.

15:2  Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание.

15:3  Понеже и Христос не угоди на себе си, но както е писано: «Укоренията на онези които те укоряват нападнаха върх мене.»

15:4  Защото всичко що е от по-напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанието да имаме надежда.

15:5  А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса,

15:6  да славите единодушно с едни уста Бога и Отца на Господа нашего Исуса Христа.

15:7  За това, приимайте се един друг, както и Христос ни прие за слава Божия.

15:8  И казвам че Исус Христос стана служител на обрезването заради истината Божия за да утвърди обещанията КЪ отците;

15:9  а езичниците да прославят Бога за неговата милост, както е писано: «За това ще те прославя между езичниците, и на името твое ще възпея.»

15:10  И пак казва: «Възвеселете се, езичници, с народа негов.»

15:11  И пак: «Хвалете Господа, вси езичници, и славословете го, вси народи.»

15:12  И пак Исая говори: «Ще бъде корен Иесеев,» и «който ще възстане да владее над езичниците; на него ще се надеят езичниците.»

15:13  А Бог на надеждата дано ви изпълни с всека радост и мир във верването, тъй щото чрез силата на Светаго Духа да се преумножава надеждата ви.

15:14  И сам аз, братие мои, уверен съм за вас че и вие сте пълни с благост, изпълнени с всеко знание, и можете един друг да се наставлявате.

15:15  Но, братие, писах ви неколко по-дързновено като да ви напомня, заради дадената ми от Бога благодат,

15:16  да бъда служител Исус Христов в езичниците; и да върша свещенодействието на благовествуването Божие, за да бъде приношението на езичниците благоприятно, освещено Духом Светим.

15:17  И тъй, за това което се относя КЪ Бога мога да се похваля в Христа Исуса;

15:18  защото не бих дръзнал да река нещо такова което не е извършил Христос чрез мене за покорение на езичниците във верата, словом и делом,

15:19  със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие.

15:20  И така постарах се да проповедам евангелието, не там дето беше известно името Христово, за да не зида на чуждо основание;

15:21  но, както е писано: «Онези на които не се е възвестило за него ще видят; и онези които не са чули ще разумеят.»

15:22  Това ме е и възпирало много пъти та не съм дошел при вас.

15:23  Но сега като немам вече место по тези страни, и от много години насам като желая да дойда при вас,

15:24  на отхождание в Испания ще дойда при вас; защото се надея на минуване да ви видя, и вие да ме изпроводите до там след като ви се наситя колкогоде.

15:25  А сега отхождам в Ерусалим да послужа на светиите.

15:26  Защото благоволиха Македония и Ахаия да сторят некоя помощ на бедните между светиите в Ерусалим.

15:27  Благоволиха наистина, и длъжни им са; защото ако езичниците станаха участници тем във духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

15:28  И тъй, като извърша това, и като им превруча този плод, ще мина през вашите места за Испания.

15:29  И знам че кога дойда при вас ще дойда с изобилно благословение от Христовото благовествуване.

15:30  А при това моля ви се, братие, за Господа нашего Исуса Христа, и за любовта на Духа, да се потрудите с мене заедно в молитвите си КЪ Бога за мене,

15:31  да се избавя от противниците на верата в Юдея, и да бъде благоприятна на светиите моята в Ерусалим услуга,

15:32  и да дойда радостен с волята Божия до вас, и да си почина с вас.

15:33  А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

Chapter 16

16:1  Препоръчвам ви Фива сестрата наша, която е служителница на църквата в Кенхрея;

16:2  да я приимете в Господа както е прилично на светиите, и да й пристоите за каквото би да й потребва от вас; защото и тя е на мнозина пристоявала, и на самаго мене.

16:3  Поздравете Прискила и Акила моите в Христа Исуса сътрудници,

16:4  (които си положиха шиите под нож за моя живот, на които не съм само аз що благодаря, но и всичките църкви между езичниците,) и домашната им църква.

16:5  Поздравете възлюбленаго ми Епенета, който е начатък на Ахаия в Христа.

16:6  Поздравете Мария, която се е много трудила за нас.

16:7  Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и с мене съпленници, които са отлични между апостолите, които още и преди мене беха повервали в Христа.

16:8  Поздравете Амплия възлюбленаго ми в Господа.

16:9  Поздравете Урвана нашего в Христа сътрудника, и възлюбленаго ми Стахия.

16:10  Поздравете Апелия, познатият за верен в Христа. Поздравете които са от Аристовуловите.

16:11  Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовите тези които са в Господа.

16:12  Поздравете Трифена и Трифоса които се трудят за Господа. Поздравете любезната Персида, която се много труди за Господа.

16:13  Поздравете Руфа избранаго в Господа, и неговата и моята майка.

16:14  Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята които са с тех.

16:15  Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии които са с тех.

16:16  Поздравете се един друг със свето целуване. Поздравяват ви всичките църкви Христови.

16:17  И моля ви се, братие, да се привардвате от тези които правят раздори и съблазни против учението което вие сте научили, и отстранявайте се от тех.

16:18  Защото таквизи человеци не служат Господу нашему Исусу Христу, но на своя си търбух; и със сладки и ласкателни думи прелъгват сърдцата на простодушните.

16:19  Защото вашето послушание е на всички известно; и тъй, колкото за вас радвам се. Искам пак да бъдете мъдри на доброто, а прости на злото.

16:20  А Бог на мира скоро ще строши Сатана под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Амин.

16:21  Поздравяват ви Тимотей сътрудникът мой, и сродниците ми Лукий, и Ясон и Сосипатър.

16:22  Поздравявам ви в Господа аз Тертий, който писах това писмо.

16:23  Поздравява ви Гаий странноприемецът мой и на всичката църква. Поздравява ви Ераст строителът градски, и брат Кварт.

16:24  Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

16:25  А на тогова който може да ви утвърди по моето благовествуване и проповедта за Исуса Христа, по откровението на тайната която е била умълчана от вечни времена,

16:26  а сега се е явила, и чрез пророческите писания по повелението на вечнаго Бога, стана позната на всичките народи за техно покорение на верата,-

16:27  единому премъдрому Богу да бъде слава чрез Исуса Христа во веки. Амин.