BulVeren - Romans

Chapter 1

1:1  Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,

1:2  което Той беше обещал отпреди чрез пророците Си в светите Писания,

1:3  за Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид

1:4  и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ,

1:5  чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,

1:6  между които сте и вие, призованите на Иисус Христос;

1:7  до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!

1:8  Най-напред благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.

1:9  Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,

1:10  като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.

1:11  Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,

1:12  тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.

1:13  И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.

1:14  Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.

1:15  И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

1:16  Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.

1:17  Защото в него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“

1:18  Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;

1:19  понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

1:20  Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.

1:21  Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.

1:22  Като се представяха за мъдри, те глупееха,

1:23  и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.

1:24  Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях –

1:25  те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.

1:26  Затова Бог ги предаде на срамни страсти – защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.

1:27  Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда.

1:28  И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,

1:29  изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност;

1:30  клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

1:31  безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви;

1:32  които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

Chapter 2

2:1  Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

2:2  А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

2:3  И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

2:4  Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

2:5  Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

2:6  който ще отплати на всекиго според делата му:

2:7  вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

2:8  и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

2:9  скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

2:10  а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

2:11  Понеже Бог не гледа на лице.

2:12  Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

2:13  защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

2:14  понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

2:15  те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

2:16  в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

2:17  Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

2:18  и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

2:19  и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

2:20  наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

2:21  Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

2:22  Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

2:23  Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

2:24  Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

2:25  Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

2:26  И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

2:27  И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

2:28  Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

2:29  а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

Chapter 3

3:1  Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?

3:2  Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.

3:3  Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?

3:4  Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: „за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“

3:5  Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

3:6  Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?

3:7  Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?

3:8  И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.

3:9  Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.

3:10  Както е писано: „Няма праведен нито един,

3:11  няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

3:12  Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“

3:13  „Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ „Аспидова отрова има под устните им.“

3:14  „Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“

3:15  „Краката им са бързи да проливат кръв,

3:16  опустошение и разорение е в пътищата им

3:17  и те не са познали пътя на мира.“

3:18  „Пред очите им няма страх от Бога.“

3:19  А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

3:20  Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

3:21  Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,

3:22  тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,

3:23  защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,

3:24  но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.

3:25  Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в опрощаването на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,

3:26  за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.

3:27  Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.

3:28  И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

3:29  Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,

3:30  защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.

3:31  Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.

Chapter 4

4:1  И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

4:2  Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

4:3  Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

4:4  А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

4:5  а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

4:6  Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

4:7  „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

4:8  блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

4:9  Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

4:10  Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

4:11  И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

4:12  и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

4:13  Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

4:14  Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

4:15  Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

4:16  Затова оправданието е от вяра, за да да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

4:17  както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

4:18  Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

4:19  И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

4:20  не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

4:21  и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

4:22  Затова му се счете за правда.

4:23  Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

4:24  а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

4:25  който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

Chapter 5

5:1  И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос,

5:2  чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

5:3  И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

5:4  а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

5:5  а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

5:6  Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.

5:7  Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия.

5:8  Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

5:9  Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.

5:10  Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

5:11  И не само това, но се хвалим и в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение.

5:12  Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха;

5:13  защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита;

5:14  въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей дори над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

5:15  Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако поради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина.

5:16  И дарът не е такъв, какъвто беше съдът чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от едно престъпление до осъждане, а дарът доведе от много прегрешения до оправдание.

5:17  Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос.

5:18  И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което което докарва живот.

5:19  Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината.

5:20  А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;

5:21  така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

Chapter 6

6:1  Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?

6:2  Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем още в него?

6:3  Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?

6:4  И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

6:5  Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

6:6  като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

6:7  Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

6:8  Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

6:9  като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

6:10  Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

6:11  Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

6:12  И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

6:13  И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

6:14  Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

6:15  Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

6:16  Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

6:17  Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,

6:18  и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

6:19  По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

6:20  Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

6:21  Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

6:22  Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

6:23  Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.

Chapter 7

7:1  Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

7:2  Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът ѝ умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

7:3  И така, ако мъжът ѝ е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

7:4  И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

7:5  Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

7:6  Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

7:7  Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: „Не пожелавай.“

7:8  Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

7:9  И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

7:10  и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

7:11  Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

7:12  Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

7:13  Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

7:14  Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

7:15  Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

7:16  Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

7:17  И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

7:18  Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

7:19  Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

7:20  Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

7:21  И така, намирам такъв закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

7:22  Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

7:23  но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

7:24  Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

7:25  Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

Chapter 8

8:1  И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.

8:2  Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

8:3  Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

8:4  за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

8:5  Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.

8:6  Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

8:7  Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.

8:8  И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

8:9  Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

8:10  Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

8:11  И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

8:12  И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.

8:13  Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.

8:14  Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

8:15  Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

8:16  Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

8:17  И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.

8:18  Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

8:19  Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

8:20  Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

8:21  с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

8:22  Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

8:23  и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

8:24  Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

8:25  Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

8:26  Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.

8:27  А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.

8:28  Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

8:29  Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

8:30  а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

8:31  И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

8:32  Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

8:33  Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!

8:34  Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

8:35  Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?

8:36  Както е писано: „Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“

8:37  Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

8:38  Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

8:39  нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

Chapter 9

9:1  Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

9:2  че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

9:3  Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

9:4  които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

9:5  чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всичко, Бог, благословен до века. Амин.

9:6  Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

9:7  нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а „по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

9:8  Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

9:9  Защото това е думата на обещанието: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

9:10  И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

9:11  макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

9:12  ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;

9:13  както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“

9:14  Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

9:15  Защото Той казва на Мойсей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

9:16  И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

9:17  Защото Писанието казва на фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

9:18  И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска, закоравява.

9:19  Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

9:20  Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

9:21  Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

9:22  Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

9:23  и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

9:24  нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

9:25  Както казва и в Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

9:26  „И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

9:27  А Исая вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

9:28  защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

9:29  И както Исая е казал по-преди: „Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

9:30  Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

9:31  а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

9:32  Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

9:33  както е писано: „Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

Chapter 10

10:1  Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

10:2  Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

10:3  Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

10:4  Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

10:5  Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: „ако човек прави това, ще живее чрез него.“

10:6  Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу;

10:7  или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

10:8  Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

10:9  Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

10:10  Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.

10:11  Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

10:12  Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

10:13  Защото „всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

10:14  Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

10:15  И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

10:16  Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: „Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

10:17  И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

10:18  Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: „По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

10:19  Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“

10:20  А Исая смело казва: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

10:21  А за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“

Chapter 11

11:1  И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.

11:2  Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:

11:3  „Господи, избиха пророците Ти, събориха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“

11:4  Но какво му казва божественият отговор? – „Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“

11:5  Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.

11:6  Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

11:7  Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;

11:8  както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“

11:9  И Давид казва: „Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,

11:10  да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“

11:11  Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.

11:12  Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще ще означава тяхното пълно възстановяване!

11:13  Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,

11:14  дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

11:15  Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?

11:16  А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

11:17  Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,

11:18  не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.

11:19  Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.

11:20  Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.

11:21  Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.

11:22  Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

11:23  Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.

11:24  Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!

11:25  Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците.

11:26  И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: „Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;

11:27  и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“

11:28  Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.

11:29  Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

11:30  Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,

11:31  така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.

11:32  Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.

11:33  О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите присъди и неизследими пътищата Му!

11:34  Защото: „Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?

11:35  Или кой някога Му е дал нещо, та Той да му се отплати?“

11:36  Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.

Chapter 12

12:1  И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.

12:2  И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

12:3  Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава да е разумен, според мярката на вярата, която Бог е разпределил на всеки.

12:4  Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба,

12:5  така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно – части един на друг.

12:6  И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях: ако е пророчество, нека пророкуваме според мярката на вярата;

12:7  ако е служение – да постоянстваме в служението; ако някой поучава – в учението;

12:8  ако увещава – в увещаването; ако дава, да дава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.

12:9  Любовта да бъде без лицемерие; отвращавайте се от злото и се дръжте здраво за доброто;

12:10  горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.

12:11  В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа;

12:12  радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата;

12:13  помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.

12:14  Благославяйте онези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете.

12:15  Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.

12:16  Бъдете единомислени; не високоумствайте, а се предавайте на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

12:17  На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора.

12:18  Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора.

12:19  Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“

12:20  И така, „ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“

12:21  Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.

Chapter 13

13:1  Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.

13:2  Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.

13:3  Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея,

13:4  понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло.

13:5  Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

13:6  Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.

13:7  И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

13:8  Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другия, е изпълнил закона.

13:9  Понеже заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“

13:10  Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.

13:11  И това вършете, като знаете времето, а именно, че е дошъл часът да се събудим от сън; защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото, когато повярвахме.

13:12  Нощта напредна, а денят наближи. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината.

13:13  Нека ходим подобаващо, като през деня – не в пирувания и пиянства, не в блудства и разпътства, не в кавги и завист,

13:14  а се облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта.

Chapter 14

14:1  Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.

14:2  Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.

14:3  Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.

14:4  Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

14:5  Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

14:6  Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

14:7  Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

14:8  Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.

14:9  Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.

14:10  Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.

14:11  Защото е писано: „Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“

14:12  И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.

14:13  Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си.

14:14  Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

14:15  Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.

14:16  И така, не оставяйте да се хули вашето добро.

14:17  Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.

14:18  Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.

14:19  И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.

14:20  Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.

14:21  Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява, или отслабва).

14:22  Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

14:23  А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.

Chapter 15

15:1  Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.

15:2  Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за изграждането му.

15:3  Понеже и Христос не угоди на Себе Си, а както е писано: „Укорите на онези, които укоряваха Теб, паднаха върху Мен.“

15:4  Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.

15:5  И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус,

15:6  така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.

15:7  Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.

15:8  И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,

15:9  и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: „Затова ще Те хваля между народите и Името Ти ще възпея.“

15:10  И пак казва: „Ликувайте, народи, с Неговия народ!“

15:11  И пак: „Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“

15:12  И пак Исая казва: „Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“

15:13  И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.

15:14  И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание, и че можете да се наставлявате един друг.

15:15  Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат

15:16  да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

15:17  И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус.

15:18  Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,

15:19  със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.

15:20  Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа;

15:21  а както е писано: „Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“

15:22  Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.

15:23  Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,

15:24  отивайки в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.

15:25  А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.

15:26  Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

15:27  Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

15:28  И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.

15:29  И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос.

15:30  Но аз ви моля, братя, чрез Господ Иисус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен,

15:31  за да се избавя от непокорните на вярата в Юдея и моята служба за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите,

15:32  и с Божията воля да дойда при вас радостен и да си почина между вас.

15:33  А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

Chapter 16

16:1  Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

16:2  за да я приемете в Господа, както подобава на светии, и да ѝ помогнете в това, в което би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мен.

16:3  Поздравете Прискила и Акила, моите съработници в Христос Иисус,

16:4  които за моя живот си подложиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците.

16:5  Поздравете и църквата в техния дом и поздравете възлюбения ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христос.

16:6  Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

16:7  Поздравете Андроник и Юния, моите сродници и някога заедно с мен затворници, които са бележити между апостолите и които бяха в Христос още преди мен.

16:8  Поздравете възлюбения ми в Господа Амплият.

16:9  Поздравете нашия съработник в Христос Урван и възлюбения ми Стахис.

16:10  Поздравете одобрения в Христос Апелий. Поздравете онези, които са от семейството на Аристовул.

16:11  Поздравете Иродион, моя роднина. Поздравете тези от семейството на Наркис, които са в Господа.

16:12  Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете възлюбената Персида, която е работила много в Господа.

16:13  Поздравете избрания в Господа Руф и неговата и моята майка.

16:14  Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

16:15  Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всичките светии, които са с тях.

16:16  Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

16:17  И аз ви умолявам, братя, да внимавате на тези, които причиняват разцепления и препънки противно на учението, което сте научили, и се отвръщайте от тях.

16:18  Защото такива хора не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки думи и красиви речи прилъгват сърцата на простодушните.

16:19  Защото вашата послушност е известна на всички, затова се радвам за вас. Но аз искам да бъдете наистина мъдри относно доброто, а прости относно злото.

16:20  А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас.

16:21  Поздравяват ви моят съработник Тимотей и моите сродници Лукий, Ясон и Сосипатър.

16:22  Аз, Тертий, който написах това писмо, ви поздравявам в Господа.

16:23  Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

16:24  (Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.)

16:25  А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена,

16:26  а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,

16:27  на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин.