BulCarigradNT - I Corinthians

Chapter 1

1:1  Павел, призван с волята Божия апостол Исус Христов, и брат Состен,

1:2  на църквата Божия която е в Коринт, на освещените в Христа Исуса, на призваните светии, наедно с всичките които призовават на всеко место името на Исуса Христа Господа нашего, който е и техен и наш:

1:3  Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

1:4  Благодаря Богу моему винаги за вас за Божията благодат дадената вам чрез Исуса Христа,

1:5  че се обогатихте чрез Него във всичко, във всеко слово и всеко знание,

1:6  както се утвърди във вас свидетелството Христово;

1:7  така щото вие не оставате назад в никое дарование, като чакате откровението на Господа нашего Исуса Христа;

1:8  който ще и до край да ви утвърди да бъдете неповинни в деня на Господа нашего Исуса Христа.

1:9  Верен е Бог, чрез когото се призовахте в съобщение на Сина му Исуса Христа Господа нашего.

1:10  Моля ви се, братие, за името на Господа нашего Исуса Христа, всинца едно да говорите, и да нема раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.

1:11  Защото от домашните Хлоини ми явиха за вас, братие мои, че помежду ви имало разпри;

1:12  и това го казвам защото всеки от вас дума: Аз съм Павлов; А аз Аполосов; А аз Кифов; А пък аз Христов.

1:13  Да ли Христос се е разделил? Павел ли се разпе за вас? Или в Павловото име се кръстихте?

1:14  Благодаря Богу че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гаия,

1:15  да не би рекъл некой че съм кръстил в мое име.

1:16  Кръстих още и Стефаниновия дом: освен тези не зная да ли съм кръстил другиго некого.

1:17  Защото не ме е проводил Христос да кръщавам, но да проповедвам евангелието; не с премъдрост в словото, да се не осуети кръстът Христов.

1:18  Защото словото за кръста на тези които погинват е безумство, а за нас които се спасяваме е сила Божия.

1:19  Понеже е писано: «Ще погубя мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.»

1:20  Де мъдрият? де книжният? де изкусният разисквател на този век? Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свет?

1:21  Защото, понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез безумството на проповедта да спаси верващите.

1:22  Понеже Юдеите искат знамения, а Елините търсят мъдрост;

1:23  а ние проповедваме Христа разпет, за Юдеите съблазън, а за Елините безумство;

1:24  на самите обаче призвани, и Юдеи и Елини, Христа Божия сила и Божия премъдрост.

1:25  Защото Божието безумно е по-мъдро от человеците, и Божието немощно е по-крепко от человеците.

1:26  Понеже, братие, вижте вашето призвание, че измежду вас нема по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни;

1:27  но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните;

1:28  още и худородните на света и унищожените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо;

1:29  да се не похвали пред него ни една плът.

1:30  А вие сте от него в Христа Исуса, който стана за нас от Бога мъдрост, и правда, и освещение, и изкупуване;

1:31  тъй щото според както е писано: «Който се хвали, с Господа да се хвали.»

Chapter 2

2:1  И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие;

2:2  защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет.

2:3  И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане;

2:4  и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила;

2:5  за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.

2:6  А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават;

2:7  но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава;

2:8  която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата,

2:9  Но според както е писано: «Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.»

2:10  А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва.

2:11  Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий.

2:12  А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога;

2:13  което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно.

2:14  Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва.

2:15  Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва.

2:16  Защото, «Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?» А ние имаме ум Христов.

Chapter 3

3:1  И аз, братие, не могох да ви говоря като на духовни, но като на плътски, и като на младенци в Христа.

3:2  С млеко ви нахраних, и не с ястие; защото не можахте още да го приемете, а и сега още не можете;

3:3  Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по человечески?

3:4  Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски?

3:5  Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повервахте, и то както е Господ всекому дал?

3:6  Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти.

3:7  Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява,

3:8  А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата.

3:9  Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание.

3:10  Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него.

3:11  Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос.

3:12  И на това основание отгоре ако зиде некой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама,

3:13  всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата.

3:14  На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата.

3:15  А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън.

3:16  Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас?

3:17  Ако развали некой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие.

3:18  Никой да се не лъже; ако некой отпомежду ви мисли че е мъдър на този свет, да стане безумен, за да бъде мъдър.

3:19  Защото мъдростта на този свет е безумие пред Бога; понеже е писано: «Улавя мъдрите в пронирството им;»

3:20  и пак: «Господ знае помишленията на мъдрите че са суетни.»

3:21  И тъй, никой да се не хвали с человеците; защото всичко е ваше;

3:22  Павел ли, или Аполос, или Кифа, или свет, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещото; всичко е ваше;

3:23  и вие Христови, а Христос Божий.

Chapter 4

4:1  Всеки человек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни.

4:2  А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен.

4:3  А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя.

4:4  Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди.

4:5  За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.

4:6  И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося некой от вас за едного против другиго.

4:7  Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?

4:8  Сити сте вече, обогатихте се вече, въцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували.

4:9  Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци:

4:10  ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни.

4:11  До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се,

4:12  и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим;

4:13  като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес.

4:14  Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви.

4:15  Защото ако имате хиляди наставници в Христа, но мнозина отци немате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването.

4:16  И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене.

4:17  За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква.

4:18  Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас;

4:19  но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели.

4:20  Защото царството Божие не е в слово, но в сила.

4:21  Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух?

Chapter 5

5:1  Въобще се чува че между вас има блудодеяние, и таквоз блудодеяние, на което нито името помежду езичниците се чува, така що да има некой бащината си жена.

5:2  И вие сте се възгордели, а най-паче не се ни оскърбихте за да се изпъди от помежду ви този който е сторил туй нещо.

5:3  Защото аз, ако и да не съм при вас телом, но духом съм при вас, и като че съм там, отсъдих вече тогози който е това така сторил,

5:4  в името на Господа нашего Исуса Христа, щом се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Исуса Христа,

5:5  такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в денят на Господа Исуса.

5:6  Не е добра хвалбата ви. Не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасва?

5:7  И тъй, очистете ветхия квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша заклан биде жертва за нас.

5:8  За това, да празднуваме, не с ветх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на истина.

5:9  Писах ви в писмото да немате сношение с блудници.

5:10  И не съвсем да немате сношение с блудниците на този свет, или с лихоимците, или с грабителите, или с идолослужителите, понеже тогаз требва да излезете от света;

5:11  но сега ви писах да немате сношение, ако би некой който се нарича брат да е блудник, или лихоимец, или идолослужител, или хулител, или пияница, или грабител; с таквизи нито да ядете наедно.

5:12  Защото що ме е грижа да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?

5:13  А външните Бог ще съди; за това изпъдете лошия от помежду си.

Chapter 6

6:1  Некой от вас, кога има нещо с другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

6:2  Не знаете ли че светиите ще съдят света? И тъй, вие, като ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малки работи?

6:3  Не знаете ли че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи.

6:4  За то, житейски съдби ако имате, най-нищожните в църквата, тех поставяйте съдници.

6:5  За ваш срам ви казвам това. Така ли нема между вас ни един мъдър който би можел между братята си да отсъди?

6:6  Но брат с брата се съди, и то пред неверните!

6:7  Сега прочее голем порок е за вас дето имате помежду си съдби. Защо по-добре не оставате обидени? защо не предпочитате да изгубите своето?

6:8  Но вие сами правите обида и отнимате и то от братя.

6:9  Или не знаете че неправедните нема да наследят царството Божие? Недейте се лъга: нито блудниците, нито идолослужителите, ни прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,

6:10  нито крадците, нито лихоимците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите нема да наследят царството Божие.

6:11  И от вас некои бехте таквизи; но измихте се, но осветихте се, но оправдахте се с името на Господа Исуса и с Духа на Бога нашего.

6:12  Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза: всичко ми е позволено, но аз не ще бъда обладан от нищо.

6:13  Ястията са за търбуха, и търбухът е за ястията; но Бог и него и тех ще унищожи. А телото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за телото;

6:14  а Бог и Господа възкреси, и нас ще със силата си да възкреси.

6:15  Не знаете ли че вашите тела са удове Христови? И тъй, да вземе удовете Христови, и на блудница удове да ги направя? Да не бъде!

6:16  Или не знаете че който се съвъкупява с блудница едно тело е с нея? защото «ще бъдат», казва, «двамата в една плът.»

6:17  Но който се съединява с Господа един дух е с него.

6:18  Бегайте от блудодеянието. Всеки грех който би сторил человек е вън от телото; но който блудствува против своето си тело съгрешава.

6:19  Не знаете ли че телото ваше е храм на Светаго Духа който е във вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?

6:20  Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии.

Chapter 7

7:1  За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена.

7:2  Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всека жена да има своя си мъж.

7:3  Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът.

7:4  Жената не владее на своето си тело, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тело, но жената.

7:5  Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.

7:6  И това го казвам по дозволение, а не по повеление.

7:7  Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак.

7:8  А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тех ако останат както и аз.

7:9  Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват.

7:10  А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча.

7:11  Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.

7:12  А на другите аз казвам, не Господ: Ако некой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.

7:13  И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.

7:14  Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щеха да бъдат нечисти, но сега са свети.

7:15  Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.

7:16  Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената?

7:17  Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповедвам по всичките църкви.

7:18  Обрезан ли е призован некой във верата, да не крие обрезването. Необрезан ли е некой призован, да се не обрезва.

7:19  Обрезването е нищо и необрезването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди.

7:20  Всеки да си остава в това звание в което е призван.

7:21  Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това.

7:22  Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов.

7:23  Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци.

7:24  В каквото звание е некой призован, братие, в него всеки да си остава пред Бога.

7:25  Колкото за девиците немам заповед от Господа; но като помилван от Господа да съм верен, мнение давам.

7:26  И тъй, за настоещата нужда мисля да е добро това, сиреч, че е добре человеку така да бъде.

7:27  Вързан ли си с жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена.

7:28  Но ако се и ожениш не съгрешаваш, и девица ако се ожени не съгрешава; но таквизи които са ще имат скръб по плът; а пак аз ви съжалявам.

7:29  Това само казвам, братие, че останалото време е кратко; за това, и тези които имат жени да са като че немат;

7:30  и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че се не радват; и които купуват, като че нищо не добиват;

7:31  и които имат сношение с този свет, като че не са предани нему; защото на този свет образът прехожда.

7:32  А аз искам ви да сте безгрижни. Неженений се грижи за това което е Господне, как да угоди Господу;

7:33  а женений се грижи за това което е световно, как да угоди на жената.

7:34  Между жена и девица има разлика: неженената се грижи за това което е Господне, за да бъде света и телом и духом; а оженената се грижи за това което е световно, как да угоди на мъжа.

7:35  И това го казвам за собствената ваша полза; не да ви наложа примка, но за благообразие и постоянно пребъдване в служенето Господне без развлечение на ума.

7:36  Ако ли мисли некой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и требва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят.

7:37  Но който стои твърд на сърдцето си, и нема нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави.

7:38  Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре.

7:39  Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъж й; ако ли умре мъж й, свободна е да се ожени за когото ще, тъкмо да бива това в Господа.

7:40  Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий.

Chapter 8

8:1  Колкото за идоложертвеното, знаем че всинца имаме знание; но знанието възгордява, а любовта назидава.

8:2  И ако се има некой че знае нещо, не е познал още нищо както требва да познава.

8:3  Но ако люби некой Бога, той е познат от него.

8:4  И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога нема никой друг Бог.

8:5  Защото ако и да има нарицаеми богове, или на небето или на земята; (както се казва че има много богове, и господари много,)

8:6  но нам е един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме в него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез него.

8:7  Но това знание във всички го нема; и некои със съвест на идола и до сега ядат идоложертвено като жертва на идола, и съвестта им като е слаба осквернява се.

8:8  А яденето на ни препоръчва на Бога; защото нито ако ядем ни се нещо придава, нито ако не ядем лишаваме се от нещо.

8:9  Но гледайте да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.

8:10  Защото ако види некой тебе който имаш знание че седиш на трапеза в идолско капище, той като е слаб, съвестта му не ще ли да се одързости да яде идоложертвено?

8:11  И поради твоето знание ще загине немощният брат, за когото е умрел Христос.

8:12  А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, то вие против Христа съгрешавате.

8:13  За това, ако яденето съблазнява брата ми, нема да ям месо във веки, за да не съблазня брата си.

Chapter 9

9:1  Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не видех ли Исуса Христа Господа нашего? Не сте ли вие моето в Господа дело?

9:2  На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.

9:3  Това е моят ответ на тези които изпитват поведението ми.

9:4  Да ли немаме власт да ядем и да пием?

9:5  Да ли немаме власт и ние както другите апостоли, и братята Господни, и Кифа, да водим със себе си жена от сестрите?

9:6  Или само на мене и на Варнава не е дозволено да не работим?

9:7  Кой войнствува некога на свое си иждивение? Кой насажда лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млекото на стадото?

9:8  По человечески ли говоря това? не казва ли и законът истото?

9:9  Защото в закона Моисеев е писано: «Не обвързвай устата на вол който вършее.» За воловете ли се грижи Бог?

9:10  Или непременно заради нас казва? защото това е за нас писано; така щото който оре, с надежда требва да оре; и който вършее, с надежда да е участник в надеждата си.

9:11  Ако сме ние посеяли у вас духовното, много ли е ако пожънем от вас телесното?

9:12  Ако други участвуват във властта над вас, не требва ли ние повече? Тази власт обаче ние не употребихме; но търпим всичко, за да не причиним некое прекратение на благовествуването Христово.

9:13  Не знаете ли че които свещенодействуват от светилището се хранят? и които служат на олтара вземат дел от олтаря?

9:14  Така и Господ заповеда, проповедниците на евангелието да живеят от благовествуването.

9:15  Но аз ни едно от тези не употребих, нито писах да ми бъде така; защото за мене е по-добре да умра, а не да осуети некой похвалата ми.

9:16  Защото ако проповедвам евангелието, то не ми е похвала; защото нужда ми надлежи, и тежко ми ако не благовествувам.

9:17  Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено.

9:18  И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповедването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването.

9:19  Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.

9:20  И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон.

9:21  На тези които немат закон бидох като че немам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които немат закон.

9:22  На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всекак да спася неколцина.

9:23  И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник.

9:24  Не знаете ли че които тичат на попрището всички тичат, а само един взема наградата? Така тичайте като да я получите.

9:25  И всеки подвижник от всичко се въздържа; и те за да вземат венец тленен, а ние нетленен.

9:26  И тъй, аз тичам така, не като на неизвестно нещо; така бъхта, не като че бия въздуха;

9:27  но уморявам телото си и порабощавам го, че като проповедвам на другите да не би да остана аз отхвърлен.

Chapter 10

10:1  И не искам, братие, да не знаете че отците наши беха всички под облака, и всички през морето преминаха,

10:2  и в облака и в морето всички се кръстиха в Моисея,

10:3  и всички от истото духовно ястие ядоха,

10:4  и всички от истото духовно питие пиха; защото пиеха от духовния камик който ги придружаваше; и този камик бе Христос.

10:5  Но в по-многото от тех не благоволи Бог; защото изпомреха в пустинята.

10:6  А тези неща станаха нам примери да не бъдем ние желатели на злото, както и те пожалеха.

10:7  Нито идолослужители бивайте, както некои от тех, според писаното: «Седна народът да яде и да пие, и станаха да играят.»

10:8  Нито да блудствуваме както блудствуваха некои от тех, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

10:9  Нито да изкушаваме Христа, както и некои от тех изкусиха и погинаха от змиите.

10:10  Нито роптайте както възроптаха некои от тех и погинаха от изтребителя.

10:11  И всичко това им се прилучаше за примери, и написа се за поучение нам които сме достигнали последните времена.

10:12  Така щото който се има че стои, да гледа да не падне.

10:13  Вас друго изкушение освен человеческо не ви е постигнало: верен е обаче Бог който нема да ви остави да бъдете изкушени повече от колкото ви е силата, но с изкушението наедно ще даде и средството така щото да можете да претърпевате.

10:14  За това, възлюблени мои, отбегвайте от идолослужението.

10:15  Говоря като на разумни: сами ви съдете това което казвам.

10:16  Чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело?

10:17  Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме.

10:18  Гледайте Израиля по плът: тези които ядат жертвите не са ли причастници на жертвеника?

10:19  И тъй, аз що казвам? това ли че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не.

10:20  Но казвам, че онова което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, и не на Бога; а не ви искам да бъдете причастници на бесовете.

10:21  Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска.

10:22  Или искаме да подбудим Господа на ревнование? посилни ли сме ние от него?

10:23  Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание.

10:24  Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго.

10:25  Всичко що се продава на месопродавницата яжте, и без никакво предирване заради съвестта;

10:26  защото «Господня е земята и което я изпълнява.»

10:27  И ако от неверните некой ви покани, и вие искате да идете, яжте каквото сложат отпреде ви, без никакво предирване заради съвестта си.

10:28  Ако ли ви рече некой: Това е идоложертвено, не яжте, заради тогоз който ви е обадил, и за съвестта; защото «Господня е земята и което я изпълнява.»

10:29  А съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта, понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест?

10:30  И ако аз с благодарение участвувам в яденето, защо да бъда охулван за това за което аз благодаря?

10:31  И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли правите, всичко за слава Божия правете.

10:32  Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия;

10:33  както и аз угождавам на всички във всеко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят.

Chapter 11

11:1  Подражатели бивайте на мене както и аз на Христа.

11:2  И захвалям ви, братие, че във всичко ме помните, и държите преданията както ви ги предадох.

11:3  Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог.

11:4  Всеки мъж кога се моли, или кога пророчествува, ако има главата си покрита, засрамва главата си.

11:5  А всека жена която се моли или пророчествува с непокрита глава засрамва главата си; защото е все еднакво като да е с бръсната глава.

11:6  Защото жена ако се не покрива, нека остриже и космите си. Но ако е срамотно на жена да си стриже космите или да си бръсне главата, то нека се покрива.

11:7  Защото мъжът не требва да си покрива главата, понеже е образ и слава Божия; а жената е слава на мъжа.

11:8  Защото мъжът не е от жената, но жената от мъжа;

11:9  понеже не бе създаден мъжът за жената, но жената за мъжа.

11:10  За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт.

11:11  Ни мъж обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа;

11:12  защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.

11:13  Сами в себе си съдете: Прилично ли е на жена да се моли Богу гологлава?

11:14  А не учи ли ви и самото естество че мъж ако оставя косата си да расте то е безчестие нему?

11:15  Но жена ако оставя косата си да расте то е ней за слава; защото косата е дадена ней наместо покривало.

11:16  Но ако се яви некой да е препирлив, ние такъв обичай немаме, нито църквите Божии.

11:17  И това като ви заръчвам, не ви захвалям че се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

11:18  Защото първо, кога се събирате в църква слушам че ставали раздори помежду ви; и по нещо вервам;

11:19  защото нуждно е да има и разделения между вас за да се явят достойните из помежду ви.

11:20  И тъй, събирането ви наедно не е че ядете Господня вечеря;

11:21  защото на яденето всеки бърза да взема своята си вечеря преди другиго; и един остава гладен, а другий се напива.

11:22  Къщи ли немате да ядете и да пиете? или църквата Божия презирате, и посрамяте тези които немат нищо? Какво да ви река? Да ви захвалям ли за това? Не ви захвалям.

11:23  Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хлеб,

11:24  и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание.

11:25  Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание.

11:26  Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.

11:27  Така щото който яде този хлеб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на телото и кръвта Господня.

11:28  Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хлеба и да пие от чашата;

11:29  защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава телото Господне.

11:30  От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират.

11:31  Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени.

11:32  Но когато биваме съдени, наказваме се от Господа за да не бъдем осъдени наедно със света.

11:33  За това, братие мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг:

11:34  ако ли е некой гладен, да яде у дома си, за да се не събирате за осъждане. А за друго що остава, когато дойда ще наредя.

Chapter 12

12:1  А за духовните дарби, братие, не искам да не знаете.

12:2  Вие знаете че бехте езичници, влачими КЪ немите идоли, както се водехте.

12:3  За това ви уведомявам че никой като говори с Дух Божий не казва анатема Исусу, и никой не може да нарече Исуса Господ освен чрез Духа Светаго.

12:4  Има различия на дарбите; но Духът е истият.

12:5  Има различия на служенията, но Господ е истият.

12:6  Има и различия на действията, но Бог е истият който действува все во все.

12:7  А всекому се дава явлението на Духа за полза.

12:8  Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух;

12:9  другиму пък вера чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават;

12:10  а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пак тълкуване на езици.

12:11  А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно.

12:12  Защото както телото е едно а има много удове, и всите удове на едното тело, ако и много да са, пак едно тело са, така и Христос.

12:13  Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тело, и Юдеи и Елини, и раби и свободни; и всинца в един Дух се напоихме.

12:14  Защото телото не е един уд, но много.

12:15  Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка не съм от телото; да ли за това тя не е от телото?

12:16  И ако речеше ухото: Понеже не съм око не съм от телото; да ли за това то не е от телото?

12:17  Ако беше всичкото тело око, де щеше да е слушането? ако ли все слушане, де обонянието?

12:18  Но сега Бог е положил удовете всеки един от тех в телото както е изволил.

12:19  Ако беха били всите един уд, де щеше да е телото?

12:20  Но сега удове са много, а тело едно.

12:21  И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пак главата на нозете: Немам потреба от вас.

12:22  Но удовете на телото които се виждат че са по-слаби, те са много по-потребни.

12:23  И тези части на телото които ни се виждат за побезчестни, тем повече почест прилагаме, е неблагообразните наши удове имат по големо благообразие.

12:24  А благообразните наши удове немат нужда. Но Бог е разпоредил телото, като е дал на лишеното по-голема почест;

12:25  за да нема раздор в телото, но удовете да имат истото попечение един за друг.

12:26  И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно.

12:27  А ви сте тело Христово, и частно удове.

12:28  И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици.

12:29  Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса?

12:30  всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?

12:31  Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен пат ви показвам.

Chapter 13

13:1  Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.

13:2  И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм.

13:3  И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.

13:4  Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,

13:5  не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,

13:6  на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,

13:7  всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.

13:8  Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:

13:9  Защото от части знаем, и от части пророкуваме;

13:10  но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.

13:11  Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.

13:12  Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.

13:13  А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта.

Chapter 14

14:1  Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате.

14:2  Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори;

14:3  а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение.

14:4  Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата.

14:5  Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание.

14:6  И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение?

14:7  И бездушните неща които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с китарата?

14:8  Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил на бой?

14:9  Така и вие ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това което говорите? защото на ветър ще говорите.

14:10  Толкоз вида гласове се случават на света; и ни един от тех не е без значение.

14:11  И тъй, ако не разумея значението на гласа ще бъда другоезичен за тогози който говори, и този който говори другоезичен за мене.

14:12  Така и вие, понеже сте ревнители на духовните дарования, старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата.

14:13  За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14:14  Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.

14:15  И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си.

14:16  Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш?

14:17  Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава.

14:18  Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря.

14:19  Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.

14:20  Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже.

14:21  В закона е писано: «С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ.»

14:22  За това езиците са белег, не за тези които верват, но за тези които не верват; а пророчеството е, не за тези които не верват, но за тези които верват.

14:23  И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влезат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?

14:24  Ако ли всички пророчествуват, и влезе некой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;

14:25  и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповеда че наистина Бог е между вас.

14:26  И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.

14:27  Ако говори некой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува.

14:28  Ако ли нема тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу.

14:29  А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат;

14:30  ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува.

14:31  Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават.

14:32  И духовете пророчески покоряват се на пророците.

14:33  Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите.

14:34  Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва.

14:35  Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква.

14:36  Словото Божие от вас ли излезе? или е само до вас достигнало?

14:37  Ако мисли некой че е пророк или духовен, нека узнае че това което ви пиша е заповеди Господни.

14:38  Но ако не разумева некой, да не разумева.

14:39  За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици.

14:40  Всичко да бива благообразно и редовно.

Chapter 15

15:1  Още, братие, уведомявам ви евангелието което ви проповедах, което и приехте, в което и стоите,

15:2  чрез което се и спасявате ако държите според както ви съм благовестил, освен ако не сте напраздно повервали.

15:3  Защото ви предадох най-първо онова което и приех, сиреч, че Христос умре за греховете ни според писаният;

15:4  и погребен бе, и възкръсна в третия ден според писанията;

15:5  и яви се на Кифа, после на дванадесетте.

15:6  След това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и до сега са живи, а некои и починаха.

15:7  После се яви Якову, после на всичките апостоли;

15:8  а найпосле от всички яви се и на мене като на некой изверг.

15:9  Защото аз съм наймалкият от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото гониха църквата Божия.

15:10  Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тех; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене.

15:11  И тъй, или аз или те, така проповедваме, и така сте повервали.

15:12  А когато се проповедва Христос че е възкръснал от мъртвите, как казват некои от помежду ви че нема възкресение на мъртвите?

15:13  Ако нема възкресение на мъртвите, то нито Христос е възкръснал;

15:14  и ако Христос не е възкръснал, то праздна е нашата проповед, праздна и вашата вера.

15:15  Намерваме се още и лъжесвидетели на Бога; защото свидетелствувахме за Бога че е възкръсил Христа; когото не е възкръсил ако е тъй че мъртвите не възкръсват.

15:16  Защото ако мъртвите не възкръсват, не е нито Христос възкръснал;

15:17  ако ли Христос не е възкръснал, суетна е верата ви; още сте в греховете си.

15:18  То и тези които са починали в Христа погинали са.

15:19  Ако само в този живот се надеем на Христа, то сме най окаяни от всичките человеци.

15:20  А нине Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на починалите.

15:21  Понеже както чрез человека смъртта дойде, така чрез человека и възкресението на мъртвите.

15:22  Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят.

15:23  Но всеки на реда си; Христос начатък, после които са Христови в пришествието негово;

15:24  Напокон ще бъде скончанието когато предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всеко началство и всека власт и сила;

15:25  защото требва да царува докле положи всичките врагове под нозете си.

15:26  Най-последен враг който се унищожава е смъртта.

15:27  Защото «всичко покори под нозете му;» а когато говори че всичко е покорено, явно е че освен тогози който е покорил нему всичкото;

15:28  а когато се покори нему всичко, тогаз и сам си Синът ще се покори на тогози който е покорил нему всичкото, за да бъде Бог все във все.

15:29  Понеже какво ще сторят тия които се кръщават заради мъртвите ако никак мъртвите не възкръсват? защо ли се и кръщават зарад мъртвите?

15:30  Защо ли и ние всеки час бедствуваме?

15:31  Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего.

15:32  Ако по человечески се борих аз със зверове в Ефес, каква полза имам ако мъртвите не възкръснуват? «Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.»

15:33  Не се лъстете: «Злите съобщества развалят добрите нрави.»

15:34  Свестете се според както е праведно, и не съгрешавайте; защото некои от вас Бога не знаят. Това за ваш срам го казвам.

15:35  Но ще рече некой: Как ще възкръснат мъртвите? и с какво тело ще дойдат?

15:36  Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява.

15:37  И това което сееш, не посеваш телото което ще изникне, но голо зърно каквото се случи, пшенично или друго некое;

15:38  а Бог му дава тело каквото си ще, и на всеко семе своето му тело.

15:39  Всека плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците.

15:40  Има и телеса небесни и телеса земни; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.

15:41  Друга е славата на слънцето, и друга славата на луната, и друга славата на звездите; защото звезда от звезда различа според славата.

15:42  Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

15:43  сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

15:44  сее се тело естествено, възкръсва тело духовно. Има тело естествено, има и тело духовно.

15:45  Така е и писано: Първият человек Адам «стана душа жива,» а последният Адам е дух животворещ.

15:46  Но не първом духовното, но естественото, и после духовното.

15:47  Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето.

15:48  Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните.

15:49  И както се облекохме в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния.

15:50  И това ви казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие; нито тлението наследва нетлението.

15:51  Ето, една тайна ви казвам: Всинца нема да умрем, но всинца ще се изменим,

15:52  в една минута, в мъгновение на око, с последната тръба; защото ще затръби; и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.

15:53  Защото требва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие.

15:54  А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: «Погълната биде смъртта с победа.»

15:55  Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата?

15:56  Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

15:57  но благодарение Богу който ни дава победата чрез Господа нашего Исуса Христа.

15:58  И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всекога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа.

Chapter 16

16:1  А колкото за събирането на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски така сторете и вие.

16:2  В първия ден на седмицата, всеки от вас да отделя по нещо според както му успева работата, и да го има при себе си; да не би кога дойда тогаз да стават събиранията на милостинята.

16:3  И кога дойда, които одобрите с писма, тех ще проводя да отнесат подаръка ви в Ерусалим;

16:4  и ако бъде достойно да ида и аз, с мене ще отидат.

16:5  Аз ще дойда при вас като мина през Македония; (защото през Македония минавам.)

16:6  А може би да поостана при вас, или може и да презимувам, за да ме изпроводите вие на където отида.

16:7  Защото не ми се ще сега в минуването да се видя с вас; но надея се да остана при вас неколко време ако ми Господ дозволил.

16:8  А в Ефес ще се бавя до Петдесетницата;

16:9  защото ми се отвориха врата големи и работни, има и много противници.

16:10  Ако ли дойде Тимотей, гледайте да бъде без страх при вас; защото и той работи делото Господне както и аз.

16:11  За това, никой да го не унищожи; но изпроводете ми го миром да дойде при мене; защото го очаквам с братята.

16:12  А за брата Аполоса, молих му се много да дойде с братята при вас; и не му се щеше никак да дойде сега; ще дойде обаче когато му прилегне.

16:13  Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.

16:14  Всичко у вас с любов да бива.

16:15  Още ви моля, братие, (знаете Стефаниновия дом че е начатък на Ахаия, и са отредили себе си в служение на светиите,)

16:16  да се подчинявате и вие на таквиз и на всекого който съдействува и се труди.

16:17  Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фуртуната, и на Ахаика, защото те запълниха моето от вас лишение;

16:18  понеже успокоиха и моя дух и вашия; за това припознавайте таквиз человеци.

16:19  Поздравяват ви църквите които са в Азия. Поздравяват ви в Господа премного Акила и Прискила с домашната си църква.

16:20  Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един другий със целуване свето.

16:21  Поздравлението пиша аз Павел с ръката си.

16:22  Който не люби Господа Исуса Христа да бъде анатема, маран ата.

16:23  Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас.

16:24  Любовта ми с всички вас в Христа Исуса. Амин.