BulVeren - I Corinthians

Chapter 1

1:1  Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Иисус Христос, и брат Состен,

1:2  до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш:

1:3  Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

1:4  Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е дадена в Христос Иисус;

1:5  че в Него се обогатихте във всичко – във всяко слово и всяко познание,

1:6  както се утвърди у вас Христовото свидетелство,

1:7  така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Иисус Христос,

1:8  който и до края ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в Деня на нашия Господ Иисус Христос.

1:9  Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.

1:10  Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Иисус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.

1:11  Защото някои от домашните на Хлоя ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

1:12  Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; а аз – Аполосов; а аз – Кифов; а пък аз – Христов.

1:13  Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?

1:14  Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,

1:15  за да не каже никой, че сте били кръстени в моето име.

1:16  Кръстих още и Стефаниновия дом. Освен тях не помня да съм кръстил някой друг.

1:17  Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието – не с мъдростта на думите, за да не би кръстът на Христос да се лиши от значението си.

1:18  Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила.

1:19  Понеже е писано: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.“

1:20  Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е защитникът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

1:21  Защото, понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

1:22  Понеже юдеите искат знамение, а гърците търсят мъдрост;

1:23  но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите – препънка, а за езичниците – глупост,

1:24  но за самите призвани – и юдеи, и гърци – Христос, Божия сила и Божия мъдрост.

1:25  Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ – по-силна от хората.

1:26  Понеже, братя, виждате какви сте вие призваните – че между вас няма мнозина мъдри по плът, нито мнозина могъщи, нито мнозина благородни.

1:27  Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните;

1:28  още и долните и презрените неща на света избра Бог; и онези неща, които не са, за да унищожи тези, които са,

1:29  за да не се похвали никое създание пред Бога.

1:30  А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;

1:31  така че, както е писано: „който се хвали, с Господа да се хвали.“

Chapter 2

2:1  И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.

2:2  Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

2:3  Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.

2:4  И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,

2:5  за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

2:6  Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;

2:7  а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,

2:8  която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.

2:9  А както е писано: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят.“

2:10  Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.

2:11  Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

2:12  А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;

2:13  за което също и говорим – не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.

2:14  Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.

2:15  Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.

2:16  Защото: „Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?“ А ние имаме ум Христов.

Chapter 3

3:1  И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос.

3:2  Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

3:3  Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

3:4  Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки?

3:5  Какво е тогава Аполос и какво – Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.

3:6  Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

3:7  И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.

3:8  И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд.

3:9  Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.

3:10  Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

3:11  Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус Христос.

3:12  И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

3:13  на всекиго делото ще стане явно какво е; защото Денят ще го изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита какво е делото на всекиго.

3:14  Този, на когото делото, което е градил, устои, ще получи награда.

3:15  А този, на когото делото изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.

3:16  Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

3:17  Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

3:18  Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

3:19  Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“;

3:20  и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни.“

3:21  Затова никой да не се хвали с хората, защото всичко е ваше:

3:22  било Павел, или Аполос, или Кифа, или свят, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещето – всичко е ваше;

3:23  а вие сте Христови, а Христос – Божи.

Chapter 4

4:1  Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

4:2  А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

4:3  А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

4:4  Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

4:5  Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

4:6  И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

4:7  Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

4:8  Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

4:9  Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света – както на ангелите, така и на хората:

4:10  ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние – слаби, а вие – силни; вие – почитани, а ние – презрени.

4:11  Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

4:12  трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят – благославяме, като ни гонят – търпим,

4:13  като ни злословят – умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

4:14  Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

4:15  Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

4:16  Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

4:17  Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

4:18  Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

4:19  Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

4:20  Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

4:21  Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?

Chapter 5

5:1  Отвсякъде се чува, че между вас има блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се споменава, а а именно, че един от вас има бащината си жена.

5:2  И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, така че този, който е извършил това дело, да бъде отлъчен от вас.

5:3  Защото аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм, и осъдих вече в Името на нашия Господ Иисус Христос този, който е извършил това, като че съм там –

5:4  като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Иисус –

5:5  да се предаде такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в Деня на Господ Иисус.

5:6  Вашата хвалба не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

5:7  Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас).

5:8  Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

5:9  В писмото си ви писах да нямате общение с блудници,

5:10  и не изобщо с блудниците на този свят или сребролюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, тъй като тогава би трябвало да излезете от света.

5:11  Но сега ви писах да нямате общение с такъв, който се нарича брат, и е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, или пияница, или хулител; с такъв даже да не ядете заедно.

5:12  Защото каква работа имам да съдя и външните? Вие не съдите ли вътрешните?

5:13  Външните съди Бог. Отлъчете нечестивия от самите вас.

Chapter 6

6:1  Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

6:2  Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?

6:3  Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!

6:4  Ако имате да се съдите за житейски работи, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се считат за нищо?

6:5  Казвам това, за да ви накарам да се засрамите. Няма ли между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

6:6  а брат с брат се съди, и то пред невярващите?

6:7  Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени?

6:8  Но вие самите онеправдавате и ощетявате, и то братя!

6:9  Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците,

6:10  нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

6:11  И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог. 2 Сол 2:13;

6:12  Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ми е позволено, но не искам да съм подвластен на нищо.

6:13  Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, а за Господа, и Господ е за тялото.

6:14  И Бог, който възкреси Господа, ще възкреси и нас със Своята сила.

6:15  Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

6:16  Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото Той казва: „двамата ще бъдат една плът.“

6:17  Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.

6:18  Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло.

6:19  Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?

6:20  Защото вие бяхте купени с цена, затова прославете Бога с телата си.

Chapter 7

7:1  А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.

7:2  Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.

7:3  Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената – с мъжа.

7:4  Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.

7:5  Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.

7:6  Но това казвам като позволение, а не като заповед.

7:7  Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога – един така, а друг иначе.

7:8  А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.

7:9  Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.

7:10  А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си;

7:11  но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.

7:12  А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.

7:13  И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.

7:14  Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

7:15  Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.

7:16  Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?

7:17  Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.

7:18  Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.

7:19  Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.

7:20  Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.

7:21  Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре се възползвай.

7:22  Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.

7:23  С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.

7:24  Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.

7:25  Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.

7:26  И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.

7:27  Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.

7:28  Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

7:29  Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

7:30  и онези, които плачат – като че не плачат; които се радват – като че не се радват; които купуват – като че не притежават;

7:31  и които си служат със света – като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.

7:32  А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно – как да угажда на Господа;

7:33  а жененият се грижи за това, което е световно – как да угажда на жена си.

7:34  Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно – да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно – как да угажда на мъжа си.

7:35  И това казвам за ваша собствена полза – не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.

7:36  Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако ѝ е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.

7:37  Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си – да запази своята девица – прави добре.

7:38  Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.

7:39  Жената е обвързана дотогава, докогато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът ѝ умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.

7:40  Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.

Chapter 8

8:1  А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички имаме знание! Знанието възгордява, а любовта изгражда.

8:2  А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава.

8:3  Но ако някой люби Бога, той е познат от Него.

8:4  И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един.

8:5  Защото, дори и да има така наречени богове – било на небето, или на земята, както има много богове и много господари –

8:6  за нас има само един Бог – Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ – Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

8:7  Но това знание го няма във всички, а някои, като досега бяха свикнали с идолите, ядат месо като идоложертвено и съвестта им, като е слаба, се осквернява.

8:8  Но това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; защото нито като не ядем, губим нещо, нито като ядем, печелим нещо.

8:9  Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.

8:10  Защото, ако види някой, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съвестта на този, който е слаб, да се насърчи, така че и той да яде идоложертвено?

8:11  И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос.

8:12  А когато съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.

8:13  Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не препъна брат си.

Chapter 9

9:1  Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

9:2  Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

9:3  Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

9:4  Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

9:5  Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

9:6  Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

9:7  Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

9:8  По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

9:9  Защото в Мойсеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,

9:10  или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

9:11  Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

9:12  Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

9:13  Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма, и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

9:14  Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

9:15  Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

9:16  Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

9:17  Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

9:18  Тогава каква е моята награда? Тази – като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използвам напълно своето право в благовестието.

9:19  Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

9:20  За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон – въпреки че сам аз не съм под закон – за да спечеля онези, които са под закон;

9:21  на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон – въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос – за да спечеля онези, които нямат закон;

9:22  за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

9:23  И това правя заради благовестието – за да участвам и аз в него.

9:24  Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

9:25  А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен.

9:26  Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;

9:27  а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

Chapter 10

10:1  Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето,

10:2  и всички в Мойсей са се кръстили в облака и в морето,

10:3  и всички са яли една и съща духовна храна,

10:4  и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше – и тази Канара беше Христос.

10:5  Но въпреки това в повечето от тях Бог не благоволи, защото ги измори в пустинята.

10:6  Но тези неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха.

10:7  И не бъдете идолопоклонници, като някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие, и стана да играе.“

10:8  Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

10:9  Нито да изпитваме Христос, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

10:10  И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.

10:11  А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена.

10:12  Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

10:13  Никакво изкушение не ви е постигнало освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

10:14  Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението.

10:15  Говоря като на разумни – вие сами съдете за това, което казвам.

10:16  Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло?

10:17  Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме.

10:18  Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво?

10:19  Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо?

10:20  Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните.

10:21  Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните.

10:22  Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

10:23  Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо.

10:24  Никой да не търси своята си полза, а всеки – ползата на другия.

10:25  Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си;

10:26  защото „Господна е земята и всичко, каквото има в нея.“

10:27  Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

10:28  Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта.

10:29  Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

10:30  Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?

10:31  И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава.

10:32  Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква,

10:33  както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят.

Chapter 11

11:1  Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос.

11:2  За похвала ви е, че ме помните във всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох.

11:3  Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог.

11:4  Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

11:5  А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

11:6  Защото, която жена не се покрива, нека се остриже. Но ако за една жена е срамно да бъде с остригана или обръсната глава, нека се покрива.

11:7  Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа.

11:8  Защото мъжът не е от жената, а жената – от мъжа.

11:9  Защото не мъжът беше създаден за жената, а жената – за мъжа.

11:10  Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.

11:11  Обаче в Господа нито жената е без мъжа, нито мъжът е без жената.

11:12  Защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.

11:13  Сами в себе си съдете: прилично ли е жената да се моли на Бога с непокрита глава?

11:14  Не ви ли учи самото естество, че ако мъжът оставя косата си да расте, това е позор за него?

11:15  Но ако жената има дълга коса, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало.

11:16  Но ако някой мисли да спори за това, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

11:17  А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

11:18  Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,

11:19  защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.

11:20  И когато така се събирате на едно място, това не е да ядете Господната вечеря,

11:21  защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.

11:22  Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.

11:23  Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох – че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

11:24  и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.

11:25  Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

11:26  Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

11:27  Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

11:28  Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

11:29  защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

11:30  По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

11:31  Защото, ако съдехме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

11:32  Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.

11:33  Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

11:34  А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.

Chapter 12

12:1  Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате.

12:2  Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.

12:3  Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух.

12:4  Дарбите са различни, но Духът е същият.

12:5  Службите са различни, но Господ е същият.

12:6  Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.

12:7  А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;

12:8  защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг – слово на познание чрез същия Дух,

12:9  на друг – вяра чрез същия Дух, а пък на друг – изцелителни дарби чрез същия Дух,

12:10  а на друг – да върши чудеса, а на друг – пророчество, а на друг – разпознаване на духове, на друг – разни езици, а на друг – тълкуване на езици.

12:11  А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.

12:12  Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

12:13  Защото всички ние – било юдеи или гърци, било роби или свободни – бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.

12:14  Защото тялото не е съставено от една част, а от много.

12:15  Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

12:16  И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

12:17  Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?

12:18  Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал.

12:19  Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?

12:20  А сега наистина частите са много, а тялото – едно.

12:21  И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.

12:22  Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;

12:23  и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,

12:24  а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,

12:25  за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.

12:26  И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

12:27  А вие сте тялото на Христос и поотделно – части от Него.

12:28  И Бог е поставил някои в църквата – първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.

12:29  Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?

12:30  Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?

12:31  Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.

Chapter 13

13:1  Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

13:2  И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

13:3  И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

13:4  Любовта дълго търпи ии е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

13:5  не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

13:6  не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

13:7  всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.

13:8  Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

13:9  Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

13:10  но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

13:11  Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

13:12  Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

13:13  И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

Chapter 14

14:1  Стремете се към любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

14:2  Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.

14:3  А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.

14:4  Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.

14:5  Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.

14:6  Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползвам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

14:7  Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?

14:8  Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?

14:9  Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

14:10  Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.

14:11  И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.

14:12  Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата.

14:13  Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14:14  Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.

14:15  Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

14:16  Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?

14:17  Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.

14:18  Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;

14:19  но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.

14:20  Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.

14:21  В закона е писано: „Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.

14:22  И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.

14:23  И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?

14:24  Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,

14:25  тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.

14:26  Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане.

14:27  Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.

14:28  Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.

14:29  От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват.

14:30  Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.

14:31  Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават.

14:32  И духовете на пророците се покоряват на пророците.

14:33  Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите,

14:34  жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.

14:35  Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.

14:36  Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас?

14:37  Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

14:38  Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание.

14:39  Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици.

14:40  И нека всичко да става с приличие и ред.

Chapter 15

15:1  И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

15:2  чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

15:3  Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията,

15:4  че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

15:5  и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

15:6  че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

15:7  че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

15:8  а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

15:9  Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

15:10  Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

15:11  И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

15:12  Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

15:13  Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

15:14  А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

15:15  При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

15:16  Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

15:17  а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

15:18  Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

15:19  Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

15:20  Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

15:21  Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

15:22  Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

15:23  Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; а после тези, които са Христови – при Неговото пришествие.

15:24  Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

15:25  защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

15:26  Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

15:27  Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

15:28  А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

15:29  Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

15:30  Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

15:31  Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

15:32  Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“

15:33  Не се мамете. Лошите приятели покваряват добрите нрави.

15:34  Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

15:35  Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

15:36  Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

15:37  И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

15:38  а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе – негово собствено тяло.

15:39  Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга – плътта на животните, друга – на птиците и друга – на рибите.

15:40  И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните – друг;

15:41  един е блясъкът на слънцето, друг – блясъкът на луната и друг – блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

15:42  Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

15:43  сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

15:44  сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

15:45  Така е и писано: „Първият човек, Адам, стана жива душа“, последният Адам стана животворящ дух.

15:46  Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

15:47  Първият човек е от земята – пръстен; вторият Човек е от небето.

15:48  Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

15:49  И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

15:50  А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

15:51  Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

15:52  в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

15:53  Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното – да се облече в безсмъртие.

15:54  А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: „Погълната беше смъртта победоносно.“

15:55  „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“

15:56  Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

15:57  но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

15:58  Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

Chapter 16

16:1  А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие така, както наредих в църквите в Галатия.

16:2  Във всеки първи ден на седмицата всеки от вас да си отделя и да събира според успеха на работите си, за да не се събира, когато аз дойда.

16:3  И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат дара ви в Ерусалим.

16:4  И ако си заслужава да отида и аз, ще пътуват с мен.

16:5  Но при вас ще дойда, след като мина през Македония, понеже минавам през Македония.

16:6  И може и да остана при вас или дори да презимувам, за да ме изпратите вие, накъдето отида.

16:7  Защото не ми се иска да ви видя сега, като минавам, а се надявам да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

16:8  А в Ефес ще остана до Петдесетницата,

16:9  защото ми се отвори голяма врата за работа, а има и много противници.

16:10  Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас, защото и той работи Господното дело, както и аз.

16:11  Затова никой да не го презира, а го изпратете с мир, за да дойде при мен, защото го очаквам с братята.

16:12  А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята, но никак не му се искаше да дойде сега. Ще дойде обаче, когато намери случай.

16:13  Бдете! Стойте твърдо във вярата! Бъдете мъжествени! Бъдете силни!

16:14  Всичко у вас да става с любов.

16:15  Още ви моля, братя: знаете, че домът на Стефанин е първият плод на Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите;

16:16  подчинявайте се на такива и на всеки, който съдейства в делото и се труди.

16:17  Радвам се за идването на Стефанин, на Фортунат и Ахаик, защото те запълниха вашата липса,

16:18  понеже освежиха моя и вашия дух. Такива признавайте.

16:19  Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Много поздрави ви изпращат в Господа Акила и Прискила с църквата в техния дом.

16:20  Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

16:21  Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

16:22  Ако някой не обича Господ Иисус Христос, да бъде проклет. Мараната.

16:23  Благодатта на Господ Иисус Христос да бъде с вас.

16:24  Моята любов да бъде с всички вас в Христос Иисус. Амин.