BulVeren - II Kings

Chapter 1

1:1  След смъртта на Ахав Моав въстана против Израил.

1:2  И Охозия падна през решетката на горната си стая в Самария и се разболя. И изпрати пратеници и им каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.

1:3  И Ангелът ГОСПОДЕН говори на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув?

1:4  Затова, така казва ГОСПОД: От леглото, на което си се качил, няма да слезеш, а непременно ще умреш! И Илия отиде.

1:5  И пратениците се върнаха при царя и той им каза: Защо се върнахте?

1:6  А те му казаха: Един човек се изкачи насреща ни и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете: Така казва ГОСПОД: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув? Затова, няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.

1:7  И той им каза: Какъв беше на вид човекът, който се изкачи насреща ви и ви каза тези думи?

1:8  А те му отговориха: Беше с козинява дреха и препасан с кожен пояс около кръста си. А той каза: Това е тесвиецът Илия!

1:9  Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез!

1:10  А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници.

1:11  И царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори и му каза: Божи човече, така казва царят: Слез бързо!

1:12  А Илия в отговор им каза: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И Божият огън слезе от небето и пояде него и петдесетте му войници.

1:13  И царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник се изкачи и дойде, и коленичи пред Илия, и го помоли, като му каза: Божи човече, моля те, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на слугите ти, тези петдесет войници!

1:14  Ето, огън слезе от небето и пояде първите двама петдесетници с петдесетте им войници; но сега, нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти!

1:15  Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Илия: Слез с него, не се бой от него. И той стана и слезе с него при царя.

1:16  И му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже си изпратил посланици да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув – като че нямаше Бог в Израил, да се допиташ до Неговото слово – затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.

1:17  И той умря според словото на ГОСПОДА, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на юдовия цар Йорам, сина на Йосафат, понеже Охозия нямаше син.

1:18  И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

Chapter 2

2:1  И когато ГОСПОД щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия и Елисей си отидоха от Галгал.

2:2  И Илия каза на Елисей: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Ветил. А Елисей каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И слязоха във Ветил.

2:3  И учениците на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той каза: И аз зная. Мълчете!

2:4  И Илия му каза: Елисей, моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати в Ерихон. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И дойдоха в Ерихон.

2:5  И учениците на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той отговори: И аз зная. Мълчете!

2:6  И Илия му каза: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Йордан. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И така, отидоха и двамата.

2:7  И петдесет мъже от учениците на пророците отидоха и застанаха срещу тях надалеч, а те двамата застанаха при Йордан.

2:8  И Илия взе кожуха си и го сгъна, и удари по водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.

2:9  И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. И Елисей каза: Моля те, нека бъде на мен двоен дял от духа ти!

2:10  А той каза: Трудно нещо поиска ти! Ако ме видиш, когато бъда отнет от теб, ще ти бъде дадено; а ако не, няма да ти бъде дадено.

2:11  И докато те още вървяха и разговаряха, като вървяха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия се възнесе с вихрушка на небето.

2:12  А Елисей видя и извика: Отче мой, отче мой! Колесница израилева и конница негова! И повече не го видя. И хвана дрехите си и ги разкъса на две части.

2:13  И вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.

2:14  И взе кожуха на Илия, който падна от него, удари водата и каза: Къде е ГОСПОД, Бог на Илия? И удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина.

2:15  И когато учениците на пророците, които бяха отсреща в Ерихон, го видяха, казаха: Духът на Илия почива на Елисей! И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.

2:16  И му казаха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; моля те, нека отидат да потърсят господаря ти, да не би ГОСПОДНИЯТ Дух да го е отнесъл и да го е хвърлил на някоя планина или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.

2:17  Но те настояваха пред него докато се засрами и каза: Изпратете. И така, те изпратиха петдесетте мъже и те търсиха три дни, но не го намериха.

2:18  И се върнаха при него; а той беше останал в Ерихон и им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?

2:19  И градските мъже казаха на Елисей: Виж, моля те, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна.

2:20  А той каза: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.

2:21  И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него, и каза: Така казва ГОСПОД: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие от нея!

2:22  Така водата беше изцелена, както е и до днес, според словото, което говори Елисей.

2:23  А от там той се изкачи във Ветил. И като се качваше по пътя, от града излязоха малки момчета и му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешива главо! Качи се, плешива главо!

2:24  А той се огледа назад и ги видя, и ги прокле в ГОСПОДНОТО Име. И от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.

2:25  И от там отиде на планината Кармил, а от там се върна в Самария.

Chapter 3

3:1  А в осемнадесетата година на юдовия цар Йосафат, Йорам, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария и царува дванадесет години.

3:2  Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото махна стълба на Ваал, който баща му беше направил.

3:3  Но той беше привързан към греховете на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях; не се отклони от тях.

3:4  А моавският цар Миса имаше стада и даваше данък на израилевия цар сто хиляди агнета и сто хиляди овни с вълната им.

3:5  И когато Ахав умря, моавският цар въстана против израилевия цар.

3:6  И цар Йорам излезе в онова време от Самария и преброи целия Израил.

3:7  И отиде и изпрати до юдовия цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мен. Ще дойдеш ли с мен на бой против Моав? И той каза: Ще се изкача. Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – както твоите коне.

3:8  И каза: По кой път да се изкачим? А той отговори: По пътя за пустинята Едом.

3:9  И така, израилевият цар, юдовият цар и едомският цар излязоха и обиколиха седем дни път; и нямаше вода за войската и за добитъка, който беше с тях.

3:10  Тогава израилевият цар каза: Уви! ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

3:11  А Йосафат каза: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на израилевия цар в отговор каза: Тук е Елисей, синът на Сафат, който поливаше вода на ръцете на Илия.

3:12  И Йосафат каза: ГОСПОДНОТО слово е с него. И израилевият цар и Йосафат, и едомският цар слязоха при него.

3:13  А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

3:14  А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя!

3:15  Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него.

3:16  И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,

3:17  защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви.

3:18  Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА – Той ще предаде и Моав в ръката ви.

3:19  И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя.

3:20  И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.

3:21  А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата.

3:22  И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:

3:23  Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са се избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!

3:24  Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.

3:25  И сринаха градовете и на всяко добро парче земя хвърлиха всеки камъка си и ги напълниха, запушиха всички водни извори и повалиха всички добри дървета. Само камъните на Кир-Аресет устояха, но хвърлячите с прашки го заобиколиха и го обстрелваха.

3:26  И когато моавският цар видя, че битката се засилваше против него, си взе седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар, но не можаха.

3:27  Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе във всеизгаряне на стената. И дойде голям гняв срещу Израил. И те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

Chapter 4

4:1  И една жена от жените на учениците на пророците извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.

4:2  И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.

4:3  И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!

4:4  После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.

4:5  И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те ѝ подаваха съдовете, а тя наливаше.

4:6  И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ каза: Няма друг съд. И маслото престана.

4:7  И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

4:8  И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.

4:9  И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.

4:10  Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

4:11  И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.

4:12  И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

4:13  И той каза на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.

4:14  И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

4:15  И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.

4:16  И Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече, не лъжи слугинята си!

4:17  И жената забременя и роди син на другата година по това време, което ѝ беше казал Елисей.

4:18  И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.

4:19  И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.

4:20  И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне и умря.

4:21  И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.

4:22  И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.

4:23  А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

4:24  И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!

4:25  И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!

4:26  Изтичай, моля те, да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

4:27  И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.

4:28  А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

4:29  Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.

4:30  А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.

4:31  А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.

4:32  И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.

4:33  И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.

4:34  После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.

4:35  После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.

4:36  И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, ѝ каза: Вземи сина си.

4:37  И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.

4:38  А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.

4:39  И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.

4:40  После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.

4:41  А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.

4:42  И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.

4:43  А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.

4:44  Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.

Chapter 5

5:1  А Нееман, военачалникът на арамейския цар, беше голям човек пред господаря си и почитан, понеже чрез него ГОСПОД беше дал избавление на Арам. Той беше силен и храбър човек, но беше прокажен.

5:2  И арамейците бяха излезли на чети и бяха отвели в плен от израилевата земя едно младо момиче, и то слугуваше на жената на Нееман.

5:3  И каза на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, той би го изцелил от проказата му!

5:4  Тогава Нееман влезе и съобщи на господаря си и каза: Така и така каза момичето, което е от израилевата земя.

5:5  И арамейският цар каза: Стани, иди, и ще пратя писмо до израилевия цар. И той отиде и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикъла злато и десет премени дрехи.

5:6  И занесе писмото на израилевия цар, а то гласеше: Като пристигне това писмо до теб, ето с него изпращам до теб слугата си Нееман, за да го изцелиш от проказата му.

5:7  А израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и каза: Бог ли съм аз, да умъртвявам и да съживявам, че този праща до мен да изцеля човек от проказата му? Ето сега, моля ви, разсъдете и вижте че търси повод срещу мен!

5:8  А когато Божият човек Елисей чу, че израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да кажат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мен, и ще познае, че има пророк в Израил.

5:9  И Нееман дойде с конете си и с колесниците си и застана при входа на къщата на Елисей.

5:10  И Елисей изпрати до него пратеник да каже: Иди и се изкъпи седем пъти в Йордан, и месата ти ще се възвърнат и ще се очистиш.

5:11  А Нееман се разгневи и си отиде, като каза: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мен, ще застане и ще призове Името на ГОСПОДА, своя Бог, ще помаха ръката си над мястото и така ще изцели прокажения.

5:12  Авана и Фарфар, реките на Дамаск, не са ли по-добри от всичките води на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя? И той се обърна и си отиде яростен.

5:13  Тогава слугите му се приближиха и му говориха, и казаха: Татко мой, ако ти беше поръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, като ти каза: Окъпи се и ще бъдеш чист!

5:14  Тогава той слезе и се потопи седем пъти в Йордан според думата на Божия човек. И месата му се възвърнаха като месата на малко момче и се очисти.

5:15  Тогава той се върна при Божия човек с цялата си свита и дойде, и застана пред него, и каза: Ето, сега разбрах, че няма Бог по цялата земя освен в Израил. И сега, моля те, приеми подарък от слугата си!

5:16  А той каза: Жив е ГОСПОД, пред когото стоя – няма да приема! И той го принуждаваше да приеме, но Елисей отказа.

5:17  Тогава Нееман каза: Ако не, то моля те, нека се даде на слугата ти товарът на две мулета от тази пръст; защото слугата ти няма вече да принася нито всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на ГОСПОДА.

5:18  И ГОСПОД да прости това нещо на слугата ти, ако, когато господарят ми влиза в храма на Римон, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, и аз се навеждам в храма на Римон. Когато се навеждам в храма на Римон, ГОСПОД да прости това нещо на слугата ти!

5:19  И му каза: Иди си с мир. И така, той си отиде от него на известно разстояние.

5:20  Тогава Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си каза: Ето, господарят ми пощади този арамеец Нееман и не взе от ръката му това, което беше донесъл. Жив е ГОСПОД – аз ще го настигна и ще взема нещо от него!

5:21  И така, Гиезий се затича след Нееман. А Нееман, като видя, че тича след него, скочи от колесницата да го посрещне и каза: Добре ли сте?

5:22  Той каза: Добре. Господарят ми ме прати да кажа: Ето, тъкмо сега дойдоха у мен от хълмистата земя на Ефрем двама младежи от учениците на пророците. Моля те, дай за тях един талант сребро и две премени дрехи.

5:23  А Нееман каза: Благоволи да вземеш два таланта! И като го принуди, върза двата таланта сребро в две торбички заедно с две премени дрехи и ги натовари на двама от слугите си и те ги носеха пред него.

5:24  А когато стигна до хълма, той ги взе от ръцете им и ги скри в къщата. И пусна мъжете и те си отидоха.

5:25  После влезе и застана пред господаря си. И Елисей му каза: Откъде идваш, Гиезий? А той каза: Слугата ти не е ходил никъде.

5:26  И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с теб, когато човекът се върна от колесницата си, за да те посрещне? Време ли е да вземаш пари и да вземаш дрехи, и маслини, и лозя, и овце, и говеда, и слуги, и слугини?

5:27  Затова проказата на Нееман ще се залепи за теб и за потомството ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг.

Chapter 6

6:1  И учениците на пророците казаха на Елисей: Ето сега, мястото, където живеем пред теб, е тясно за нас.

6:2  Молим те, нека отидем до Йордан и да вземем оттам всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. И той каза: Идете.

6:3  А един от тях каза: Благоволи, моля те, да дойдеш и ти със слугите си. И той каза: Ще дойда.

6:4  И той отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, сякоха дървета.

6:5  А когато един от тях сечеше греда, желязото падна във водата. И той извика и каза: Ах, господарю мой! То беше взето назаем!

6:6  А Божият човек каза: Къде падна? И той му показа мястото. Тогава той отсече едно дръвце и го хвърли там, и желязото изплува.

6:7  И каза: Вземи си го. И той протегна ръка и го взе.

6:8  А арамейският цар воюваше против Израил. И се посъветва със слугите си и каза: На това и това място ще разположа стана си.

6:9  Тогава Божият човек прати до израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото арамейците са слезли там!

6:10  И израилевият цар изпрати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди, и внимаваше. Това стана не веднъж, нито два пъти.

6:11  И сърцето на арамейския цар се смути от това нещо и той свика слугите си и им каза: Няма ли да ми кажете кой от нашите е за израилевия цар?

6:12  А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю, но Елисей, пророкът, който е в Израил, съобщава на израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

6:13  И той каза: Идете, разберете къде е, за да пратя да го заловят. И му съобщиха и казаха: Ето, в Дотан е.

6:14  Тогава той изпрати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обградиха града.

6:15  И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, ето, войска с коне и колесници беше обградила града. И слугата му му каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

6:16  А той отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с тях.

6:17  И Елисей се помоли и каза: Моля Те, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види! И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, и ето, хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей.

6:18  И когато арамейците слязоха към него, Елисей се помоли на ГОСПОДА и каза: Моля Те, порази този народ със слепота! И Той ги порази със слепота, както каза Елисей.

6:19  Тогава Елисей им каза: Не е това пътят и не е това градът. Елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария.

6:20  И когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят! И ГОСПОД отвори очите им и видяха, и ето, бяха сред Самария.

6:21  А когато ги видя, израилевият цар каза на Елисей: Да ги избия ли? Да ги избия ли, татко мой?

6:22  А той отговори: Не ги избивай. Би ли избил онези, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият, и нека отидат при господаря си.

6:23  И той им приготви голямо пиршество и те ядоха и пиха. После ги пусна и отидоха при господаря си. И арамейските чети не дойдоха повече в израилевата земя.

6:24  А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария.

6:25  И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор – за пет сребърни сикъла.

6:26  И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

6:27  А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?

6:28  И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

6:29  И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден ѝ казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си!

6:30  И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.

6:31  И каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако главата на Елисей, сина на Сафат, остане на него днес!

6:32  А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. И царят изпрати пред себе си един човек, но преди пратеникът да стигне при него, Елисей каза на старейшините: Виждате ли как този син на убиец прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата. Тропотът на краката на господаря му не е ли след него?

6:33  И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?

Chapter 7

7:1  Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНОТО слово! Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик – за един сикъл.

7:2  А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

7:3  А във входа на портата имаше четирима прокажени и те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

7:4  Ако речем да влезем в града, в града е глад и ще умрем там, а ако седим тук, пак ще умрем. Елате сега, нека преминем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем, а ако ни убият, ще умрем.

7:5  И така, на мръкване станаха да отидат към арамейския стан. И когато стигнаха до края на арамейския стан, ето, там нямаше никой.

7:6  Защото Господ беше направил да се чуе в стана на арамейците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска, и те си бяха казали един на друг: Ето, израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

7:7  Затова бяха станали и побягнали в полумрака. Бяха оставили шатрите си, конете си и магаретата си, целия стан, както си беше, и бяха побягнали за живота си.

7:8  И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в една шатра и ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После се върнаха, влязоха в друга шатра, взеха и оттам и отидоха, и скриха и тях.

7:9  Тогава си казаха помежду си: Ние не правим добре. Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докато съмне, вината ще ни постигне. Нека сега да отидем да съобщим това на царския дом.

7:10  И така, дойдоха и извикаха градския вратар, и съобщиха и казаха: Отидохме в стана на арамейците, и ето, там нямаше нито човек, нито човешки глас, само коне вързани и магарета вързани, и шатрите както са си били.

7:11  И извикаха вратарите и съобщиха това вътре в царския дом.

7:12  А царят стана през нощта и каза на слугите си: Ще ви кажа какво ни направиха арамейците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по полето, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

7:13  А един от слугите му в отговор каза: Моля те, нека вземат пет от останалите коне, които са оцелели вътре. Ето с тях ще стане като с цялото израилево множество, което е оцеляло вътре; ето, с тях ще стане като с цялото израилево множество, което се довършва! Нека пратим да видим!

7:14  И така, взеха две колесници с коне и царят ги изпрати след арамейската войска и каза: Идете и вижте.

7:15  И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха и разказаха това на царя.

7:16  Тогава народът излезе и разграби стана на арамейците. И една мяра пшенично брашно се продаваше за един сикъл, а две мери ечемик – за един сикъл, според словото на ГОСПОДА.

7:17  А царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше, да пази портата, но народът го стъпка в портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

7:18  Защото, когато Божият човек говори на царя, като каза: Утре по това време в самарийската порта две мери ечемик ще ще се продават за един сикъл и една мяра пшеничено брашно за един сикъл,

7:19  сановникът отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане такова нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

7:20  И така му се случи – народът го стъпка в портата и умря.

Chapter 8

8:1  А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, и ѝ беше казал: Стани и иди, ти и домът ти, и пребивавай където можеш да пребиваваш, защото ГОСПОД е повикал глада и той ще дойде на земята за седем години.

8:2  И жената беше станала и беше постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, и беше пребивавала седем години във филистимската земя.

8:3  А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя. И излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си.

8:4  А царят точно говореше с Гиезий, слугата на Божия човек, и казваше: Моля те, разкажи ми всичките велики неща, които Елисей е извършил.

8:5  И когато разказваше на царя как беше съживил мъртвия, ето че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. Тогава Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи!

8:6  И царят попита жената и тя му разказа. Тогава царят ѝ определи един чиновник и каза: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта на нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната до сега.

8:7  И Елисей отиде в Дамаск. А арамейският цар Венадад беше болен. И му съобщиха и казаха: Божият човек дойде тук.

8:8  И царят каза на Азаил: Вземи със себе си подарък и иди, посрещни Божия човек и се допитай чрез него до ГОСПОДА и кажи: Ще оздравея ли от тази болест?

8:9  И Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си подарък от всяко благо на Дамаск, четиридесет камилски товара, и дойде и застана пред него, и каза: Синът ти Венадад, арамейският цар, ме прати при теб и казва: Ще оздравея ли от тази болест?

8:10  И Елисей му каза: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш. Но ГОСПОД ми откри, че непременно ще умре.

8:11  И втренчи поглед в Азаил, без да мръдне, докато той се засрами. И Божият човек заплака.

8:12  А Азаил каза: Защо плаче господарят ми? И той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилевите синове – укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, децата им ще смажеш и бременните им жени ще разпориш.

8:13  И Азаил каза: Но какво е слугата ти – куче – че да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: ГОСПОД ми показа, че ти ще царуваш над Арам.

8:14  И той си отиде от Елисей и дойде при господаря си и той му каза: Какво ти каза Елисей? А той му отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш.

8:15  А на другия ден взе завивката, натопи я във вода и я разпростря върху лицето му, така че той умря. И Азаил се възцари вместо него.

8:16  И в петата година на израилевия цар Йорам, сина на Ахав, когато Йосафат беше цар на Юда, се възцари Йорам, синът на юдовия цар Йосафат.

8:17  Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

8:18  И той ходи в пътя на израилевите царе, както постъпваше домът на Ахав, защото жена му беше дъщеря на Ахав. И той върши зло пред ГОСПОДА.

8:19  Но ГОСПОД не поиска да изтреби Юда заради слугата Си Давид, както му беше обещал, че ще даде светилник на него и на синовете му завинаги.

8:20  В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда и си постави свой цар.

8:21  И Йорам отиде към Саир и с него всичките колесници. И като стана през нощта, разби едомците, които бяха обкръжили него и началниците на колесниците. И народът побягна в шатрите си.

8:22  Така Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и е независим и до днес. Тогава, по същото време, отстъпи и Ливна.

8:23  А останалите дела на Йорам и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

8:24  И Йорам легна при бащите си и беше погребан при бащите си в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Охозия.

8:25  В дванадесетата година на израилевия цар Йорам, сина на Ахав, се възцари Охозия, синът на юдовия цар Йорам.

8:26  Охозия беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилевия цар Амрий.

8:27  Той ходи в пътя на Ахавовия дом и върши зло пред ГОСПОДА като Ахавовия дом, защото беше зет на Ахавовия дом.

8:28  И отиде с Йорам, сина на Ахав, на война против арамейския цар Азаил в Рамот-Галаад. И арамейците раниха Йорам.

8:29  И цар Йорам се върна, за да се лекува в Езраел от раните, които му нанесоха арамейците в Рама, когато се би срещу арамейския цар Азаил. И юдовият цар Охозия, синът на Йорам, слезе в Езраел, за да види Йорам, сина на Ахав, защото беше болен.

Chapter 9

9:1  А пророк Елисей повика един от учениците на пророците и му каза: Препаши слабините си и вземи в ръката си този съд с масло и иди в Рамот- Галаад.

9:2  И като стигнеш там, потърси Ииуй, сина на Йосафат, син на Намесий. И влез, вдигни го отсред братята му и го въведи в една вътрешна стая.

9:3  После вземи съда с маслото и го излей на главата му, и кажи: Така казва ГОСПОД: Помазах те за цар над Израил! После отвори вратата и бягай, без да се бавиш.

9:4  И момчето, младият пророк, отиде в Рамот-Галаад.

9:5  И влезе и ето, военачалниците седяха там. И каза: Имам слово към теб, военачалниче. А Ииуй каза: Към кого от всички нас? А той каза: Към теб, военачалниче.

9:6  И той стана и влезе в къщата. Тогава пророкът изля маслото на главата му и му каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Помазах те за цар над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил.

9:7  И ти да изтребиш дома на господаря си Ахав, за да отмъстя за кръвта на слугите Си, пророците, и за кръвта на всичките ГОСПОДНИ слуги, проляна от ръката на Езавел.

9:8  Да, целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всеки от мъжки пол от Ахав, и роба, и свободния в Израил.

9:9  И ще направя дома на Ахав както дома на Еровоам, сина на Нават, и както дома на Вааса, сина на Ахия.

9:10  А Езавел – кучетата ще я изядат в нивата на Езраел и няма да има кой да я погребе. И отвори вратата и побягна.

9:11  Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си и те му казаха: Всичко добре ли е? Защо дойде този луд при теб? А той им каза: Вие знаете човека и говоренето му.

9:12  А те казаха: Лъжа! Я ни кажи! А той каза: Така и така ми говори и каза: Така казва ГОСПОД: Помазах те за цар над Израил.

9:13  Тогава бързо взеха всеки дрехата си и ги сложиха под него на върха на стълбите, и надуха тръбата и казаха: Ииуй се възцари!

9:14  Така Ииуй, синът на Йосафат, син на Намесий, направи заговор против Йорам. А Йорам с целия Израил пазеше Рамот-Галаад от арамейския цар Азаил.

9:15  И цар Йорам се беше върнал в Езраел, за да се лекува от раните, които арамейците му бяха нанесли, когато се биеше против арамейския цар Азаил. Тогава Ииуй каза: Ако сте на моя страна, нека никой да не излезе да побегне до града и да отиде, и да съобщи това в Езраел!

9:16  Тогава Ииуй се качи на колесницата и отиде в Езраел, защото Йорам лежеше там. А юдовият цар Охозия беше слязъл да види Йорам.

9:17  И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, видя дружината на Ииуй, която идваше, и каза: Виждам една дружина. И Йорам каза: Вземи един конник и го изпрати да ги посрещне и да каже: С мир ли идеш?

9:18  И конникът отиде да го посрещне и каза: Царят пита: С мир ли идеш? А Ииуй каза: Какво имаш ти с мира? Обърни се и ме последвай! И стражът съобщи и каза: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

9:19  Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях и каза: Царят пита: С мир ли идеш? А Ииуй отговори: Какво имаш ти с мира? Обърни се и ме последвай!

9:20  И стражът съобщи и каза: Стигна до тях, но и той не се връща. А карането прилича на карането на Ииуй, сина на Намесий, защото кара като луд.

9:21  Тогава Йорам каза: Впрегнете! И впрегнаха колесницата му. И израилевият цар Йорам и юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуй, и го срещнаха в нивата на езраелеца Навутей.

9:22  И Йорам, като видя Ииуй, каза: С мир ли идеш, Ииуй? А той отговори: Какъв мир, докато са толкова много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

9:23  Тогава Йорам се обърна и побягна, като викаше на Охозия: Предателство, Охозия!

9:24  А Ииуй взе в ръка лъка си и устрели Йорам между плещите и стрелата мина през сърцето му; и той се срина в колесницата си.

9:25  Тогава Ииуй каза на Видкар, началника на колесницата си: Вземи и го хвърли в частта от нивата на езраелеца Навутей. Защото спомни си, че когато аз и ти яздехме заедно след баща му Ахав, ГОСПОД произнесе против него това пророчество:

9:26  Не видях ли вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му? – заявява ГОСПОД. И в тази част на нивата ще ти отплатя, заявява ГОСПОД. И сега вдигни го и го хвърли в тази част според ГОСПОДНОТО слово!

9:27  А юдовият цар Охозия, като видя това, побягна през пътя за градинската къща. И Ииуй го преследва и каза: Убийте и него в колесницата! И го раниха по нагорнището на Гур, близо до Ивлеам, и той побягна в Магедон и умря там.

9:28  И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим и го погребаха в гроба му с бащите му в Давидовия град.

9:29  А Охозия се беше възцарил над Юда в единадесетата година на Йорам, сина на Ахав.

9:30  И Ииуй дойде в Езраел. А Езавел, като чу, начерни очите си, накити главата си и погледна през прозореца.

9:31  И когато Ииуй влезе в портата, тя каза: С мир ли идеш, Зимрий, убиецо на господаря си?

9:32  А той вдигна лицето си към прозореца и каза: Кой е с мен? Кой? И двама-трима скопци надникнаха към него.

9:33  И той каза: Хвърлете я долу! И те я хвърлиха долу и кръвта ѝ пръсна по стената и по конете, и той я стъпка.

9:34  И той влезе и яде, и пи, и после каза: Вижте сега тази проклета и я погребете, защото е царска дъщеря.

9:35  И отидоха да я погребат, но не намериха от нея нищо освен черепа, стъпалата и дланите на ръцете.

9:36  И се върнаха и му съобщиха това, а той каза: Това е словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез слугата Си, тесвиеца Илия, като каза: В нивата на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел,

9:37  и трупът на Езавел в нивата на Езраел ще бъде като тор по лицето на полето, така че няма да кажат: Това е Езавел.

Chapter 10

10:1  А Ахав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма и прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на синоветена Ахав, в коитоказа:

10:2  Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас и имате при себе си колесници и коне, укрепен град и оръжия,

10:3  вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви и го поставете на бащиния му престол и се бийте за дома на господаря си!

10:4  А те се уплашиха страшно и казаха: Ето, двамата царе не устояха пред него, а как ще устоим ние?

10:5  И така, управителят на дома, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха до Ииуй да кажат: Ние сме твои слуги и ще направим всичко, което ни кажеш. Няма да направим никого цар. Направи, каквото ти се вижда добро.

10:6  Тогава той им писа второ писмо, в което каза: Ако сте на моя страна и ако слушате гласа ми, вземете главите на тези мъже, синовете на господаря ви, и утре по това време елате при мен в Езраел. А царските синове, седемдесетте души, бяха при градските големци, които ги възпитаваха.

10:7  И когато писмото стигна до тях, хванаха царските синове, седемдесетте души, и ги изклаха, и сложиха главите им в кошници и му ги изпратиха в Езраел.

10:8  И един пратеник дойде и му съобщи и каза: Донесоха главите на царските синове. А той каза: Сложете ги на два купа при входа на портата да стоят до утре.

10:9  И на сутринта излезе и застана и каза на целия народ: Вие сте праведни! Ето, аз направих заговор против господаря си и го убих, но кой изби всички тези?

10:10  Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от ГОСПОДНОТО слово, което ГОСПОД говори против дома на Ахав. ГОСПОД извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия!

10:11  И Ииуй изби всичките останали от дома на Ахав в Езраел и всичките му големци, домашните му и свещениците му, докато не му остави остатък.

10:12  После стана и тръгна, и отиде в Самария. А по пътя, като беше близо при Вет-Акад, селището на овчарите,

10:13  Ииуй срещна братята на юдовия цар Охозия и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия и слизаме да поздравим синовете на царя и синовете на царицата.

10:14  И той каза: Хванете ги живи! И ги хванаха живи и ги изклаха при кладенеца на Вет-Акад, четиридесет и двама души; не остави нито един от тях.

10:15  И като тръгна оттам, срещна Йонадав, сина на Рихав, който идваше да ги посрещне; и го поздрави и му каза: Право ли е сърцето ти към мен, както е моето сърце към твоето? И Йонадав отговори: Така е. – Ако е така, дай ръката си! И той подаде ръката си и Ииуй го качи при себе си в колесницата, и каза:

10:16  Ела с мен и виж ревността ми за ГОСПОДА! Така го качиха в колесницата му.

10:17  И когато стигна в Самария, изби всички останали от Ахав в Самария, докато го изтреби според словото, което ГОСПОД беше говорил на Илия.

10:18  Тогава Ииуй събра целия народ и му каза: Ахав е служил малко на Ваал. Ииуй ще му служи много!

10:19  И сега, извикайте при мен всичките пророци на Ваал, всичките му служители и всичките му жреци! Никой да не отсъства, защото имам да принеса голяма жертва на Ваал. Никой, който отсъства, няма да остане жив! Но Ииуй направи това с коварство, за да избие служителите на Ваал.

10:20  И Ииуй каза: Осветете тържествено събрание за Ваал! И те прогласиха.

10:21  И Ииуй разпрати по целия Израил, така че дойдоха всичките служители на Ваал и не остана никой, който не дойде. И те влязоха в храма на Ваал и храмът на Ваал се напълни от край до край.

10:22  И той каза на пазителя на одеждите: Извади одежди за всичките служители на Ваал! И той им извади одежди.

10:23  Тогава Ииуй и Йонадав, синът на Рихав, влязоха в храма на Ваал и той каза на служителите на Ваал: Потърсете и вижте да няма между вас някой от служителите на ГОСПОДА, а да бъдат само служители на Ваал!

10:24  И те влязоха да принесат жертви и всеизгаряния. А Ииуй постави отвън осемдесет мъже, на които каза: Който остави да избяга някой от тези мъже, които доведох в ръцете ви, животът му ще бъде вместо неговия живот!

10:25  И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй каза на телохранителите и на пълководците: Влезте и ги избийте! Никой да не избяга! И телохранителите и пълководците ги избиха с острието на меча и ги изхвърлиха навън. После отидоха в частта награда, където бешехрамът на Ваал,

10:26  извадиха кумирите на храма Ваал и ги изгориха,

10:27  строшиха кумира на Ваал, сринаха храма на Ваал и го направиха бунище, както е до днес.

10:28  Така Ииуй изтреби Ваал от Израил.

10:29  Но Ииуй не се отклони от греховете на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях – от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.

10:30  И ГОСПОД каза на Ииуй: Понеже ти извърши добре това, което е право пред Мен, и направи на дома на Ахав според всичко, което беше в сърцето Ми, затова твои синове до четвъртото поколение ще седят на израилевия престол.

10:31  Но Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на ГОСПОДА, Израилевия Бог; не се отклони от греховете на Еровоам, с които той въведе Израил в грях.

10:32  В онези дни ГОСПОД започна да орязва части от Израил. И Азаил ги разби във всички области на Израил,

10:33  от Йордан към изгрев слънце, цялата галаадска земя, гадците и рувимците, и манасийците, от Ароир при потока Арнон, и Галаад, и Васан.

10:34  А останалите дела на Ииуй, всичко, което извърши, и всичките му юначества, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

10:35  И Ииуй легна при бащите си и го погребаха в Самария. А вместо него се възцари синът му Йоахаз.

10:36  А времето, през което Ииуй царува над Израил в Самария, беше двадесет и осем години.

Chapter 11

11:1  А Готолия, майката на Охозия, като видя, че синът ѝ умря, стана и погуби цялото царско потомство.

11:2  Но Йосавеета, дъщерята на цар Йорам, сестрата на Охозия, взе Йоас, сина на Охозия, и го открадна отсред царските синове, когато ги убиваха; и го скри от Готолия в спалнята заедно с кърмачката му, и не го убиха.

11:3  И шест години беше при нея, скрит в ГОСПОДНИЯ дом. А Готолия царуваше над земята.

11:4  А в седмата година Йодая изпрати да доведат стотниците на дворцовите войници и на телохранителите и да дойдат при него в ГОСПОДНИЯ дом. И направи договор с тях и ги закле в ГОСПОДНИЯ дом и им показа царския син.

11:5  И им заповяда и каза: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате на служба в събота, нека пази стража при царската къща,

11:6  една трета – при портата Сур и една трета – при портата зад телохранителите. Така да пазите стража при къщата на смени.

11:7  И двата други отряда, всички, които напускате служба в събота, да пазите стража в ГОСПОДНИЯ дом около царя.

11:8  Да обградите царя от всички страни, всеки с оръжията си в ръка, и който влезе в редовете, да бъде убит. И да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.

11:9  И стотниците направиха всичко, както заповяда свещеник Йодая, и взеха всеки мъжете си – онези, които щяха да постъпят на служба в събота, и онези, които щяха да напуснат служба в събота – и дойдоха при свещеник Йодая.

11:10  И свещеникът даде на стотниците копията и щитовете на цар Давид, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом.

11:11  И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, застанаха около царя, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, при олтара и при дома.

11:12  Тогава Йодая изведе царския син и положи на него короната и свидетелството. И го направиха цар и го помазаха, и плеснаха с ръце и извикаха: Да живее царят!4

11:13  А когато Готолия чу вика на телохранителите и на народа, дойде при народа в ГОСПОДНИЯ дом.

11:14  И погледна, и ето, царят стоеше при колоната според обичая и военачалниците и тръбачите стояха при царя, и целият народ на страната се радваше и надуваше тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

11:15  И свещеник Йодая заповяда на стотниците, поставени над войската, и им каза: Извадете я между редовете и който я последва, го убийте с меч! Защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в ГОСПОДНИЯ дом.

11:16  И я хванаха и тя отиде в царската къща по пътя през входа за конете, и там я убиха.

11:17  Тогава Йодая направи завет между ГОСПОДА и царя и народа, че ще бъде народ на ГОСПОДА; а също и между царя и народа.

11:18  И целият народ на страната влезе в храма на Ваал и го събори, изпотрошиха изцяло жертвениците му и образите му, а Матан, жреца на Ваал, убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над ГОСПОДНИЯ дом.

11:19  И той взе стотниците, дворцовите войници, телохранителите и целия народ на страната и изведоха царя от ГОСПОДНИЯ дом и слязоха в царската къща по пътя през портата на телохранителите. И той седна на царския престол.

11:20  Така целият народ на страната се зарадва и градът се успокои. А Готолия убиха с меч при царската къща.

11:21  Йоас беше на седем години, когато се възцари.

Chapter 12

12:1  Йоас се възцари в седмата година на Ииуй и царува четиридесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Савия, от Вирсавее.

12:2  Йоас върши това, което беше право пред ГОСПОДА, през цялото време, когато го наставляваше свещеник Йодая.

12:3  Но високите места не се премахнаха, народът още жертваше и кадеше по високите места.

12:4  И Йоас каза на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в ГОСПОДНИЯ дом, и парите от всекиго, който преминава преброяването, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло на някого на сърце да принесе в ГОСПОДНИЯ дом,

12:5  свещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разрушеното на дома, където се намери разрушено.

12:6  Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправили разрушеното на дома,

12:7  затова цар Йоас повика свещеник Йодая и другите свещеници и им каза: Защо не поправяте разрушеното на дома? Сега не вземайте повече пари от познатите си, а давайте взетите пари за разрушеното на дома.

12:8  И свещениците се съгласиха да не вземат вече пари от народа, но и да не поправят разрушеното на дома.

12:9  И свещеник Йодая взе един сандък, проби дупка на капака му и го сложи при олтара, отдясно на входа в ГОСПОДНИЯ дом. И свещениците, които пазеха вратата, слагаха в него всичките пари, които се внасяха в ГОСПОДНИЯ дом.

12:10  И когато виждаха, че парите в сандъка бяха много, идваха писарят на царя и първосвещеникът и връзваха всичките пари, които се намираха в ГОСПОДНИЯ дом, и ги брояха.

12:11  И даваха преброените пари в ръцете на онези, които вършеха делото, които бяха поставени над ГОСПОДНИЯ дом. А те ги даваха на дърводелците и строителите, които работеха в ГОСПОДНИЯ дом,

12:12  и на зидарите и на каменоделците, и за да купят дървен материал и дялани камъни за поправяне на разрушеното на ГОСПОДНИЯ дом и за всеки разход за поправката на дома.

12:13  Но от парите, които се внасяха в ГОСПОДНИЯ дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито каквито и да било златни съдове или сребърни съдове за ГОСПОДНИЯ дом,

12:14  а ги даваха на онези, които вършеха делото, за да поправят с тях ГОСПОДНИЯ дом.

12:15  И не търсеха сметка от мъжете, на които даваха парите, за да ги разпределят на онези, които вършеха делото, защото постъпваха честно.

12:16  Но парите за жертва за вина и парите за жертва за грях не се внасяха в ГОСПОДНИЯ дом – те бяха за свещениците.

12:17  Тогава арамейският цар Азаил се изкачи и воюва против Гет и го превзе. И Азаил обърна лицето си, за да дойде против Ерусалим.

12:18  Тогава юдовият цар Йоас взе всичките посветени неща, които бащите му Йосафат, Йорам и Охозия, юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и цялото злато, което се намери в съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и на царската къща, и ги прати на арамейския цар Азаил. И той се оттегли от Ерусалим.

12:19  А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

12:20  И слугите му се надигнаха, направиха заговор и убиха Йоас в къщата Мило, по надолнището към Сила.

12:21  И слугите му Йозахар, синът на Симеат, и Йозавад, синът на Сомир, го убиха и той умря. И го погребаха с бащите му в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Амасия.

Chapter 13

13:1  В двадесет и третата година на юдовия цар Йоас, сина на Охозия, Йоахаз, синът на Ииуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години.

13:2  Той върши зло пред ГОСПОДА и последва греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях; не се отклони от тях.

13:3  Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той постоянно ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Венадад, сина на Азаил.

13:4  Тогава Йоахаз се помоли на ГОСПОДА и ГОСПОД го послуша, защото видя притеснението на Израил, как ги притесняваше арамейският цар.

13:5  И ГОСПОД даде избавител на Израил, така че се отърваха изпод ръката на арамейците и израилевите синове живееха в шатрите си, както по-рано.

13:6  Но пак не се отклониха от греховете на Еровоамовия дом, с които той въведе Израил в грях, в тях ходеха, и ашерата още стоеше в Самария.

13:7  А арамейският цар не беше оставил на Йоахаз военен народ освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци, защото арамейският цар ги беше избил и ги беше направил като стъпкана пръст.

13:8  А останалите дела на Йоахаз и всичко, което извърши, и юначеството му, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

13:9  И Йоахаз легна при бащите си и го погребаха в Самария. А вместо него се възцари синът му Йоас.

13:10  В тридесет и седмата година на юдовия цар Йоас над Израил в Самария се възцари Йоас, синът на Йоахаз, и царува шестнадесет години.

13:11  Той върши зло пред ГОСПОДА; не се отклони от нито един от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях, а ходи в тях.

13:12  А останалите дела на Йоас и всичко, което извърши, и юначеството, с което воюва против юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

13:13  И Йоас легна при бащите си, а на престола му седна Еровоам. А Йоас беше погребан в Самария при израилевите царе.

13:14  А Елисей се разболя от болестта, от която умря. И израилевият цар слезе при него и плака над него, и каза: Отче мой! Отче мой! Колесница израилева и конница негова!

13:15  А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.

13:16  Тогава каза на израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:

13:17  Отвори източния прозорец. И той го отвори. И Елисей каза: Стреляй! И той стреля. И Елисей каза: Стрелата на ГОСПОДНОТО спасение и стрелата на спасението от арамейците! Така ще разбиеш арамейците в Афек, докато ги довършиш.

13:18  И каза: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на израилевия цар: Удряй в земята! И той удари три пъти и спря.

13:19  Тогава Божият човек му се разгневи и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш арамейците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще разбиеш арамейците.

13:20  И Елисей умря и го погребаха. А в началото на годината моавски чети опустошаваха земята.

13:21  И веднъж, като погребваха един човек, ето, видяха разбойническа чета и хвърлиха човека в гроба на Елисей. А щом човекът стигна и докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.

13:22  И арамейският цар Азаил притесняваше Израил през всичките дни на Йоахаз.

13:23  Но ГОСПОД им оказа милост, пожали ги и се погрижи за тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и досега не ги отхвърли още отпред Себе Си.

13:24  И арамейският цар Азаил умря. А вместо него се възцари синът му Венадад.

13:25  Тогава Йоас, синът на Йоахаз, взе обратно от ръката на Венадад, сина на Азаил, градовете, които той беше отнел от ръката на баща му Йоахаз с бой. Йоас го победи три пъти и взе обратно израилевите градове.

Chapter 14

14:1  Във втората година на израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, се възцари Амасия, синът на юдовия цар Йоас.

14:2  Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Йоадана, от Ерусалим.

14:3  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, но не като баща си Давид. Той постъпваше точно както беше постъпвал баща му Йоас.

14:4  И високите места не се отмахнаха, народът още жертваше и кадеше по високите места.

14:5  И когато царството се закрепи в ръката му, той уби слугите си, които бяха убили баща му, царя.

14:6  Но синовете на убийците не уби, според писаното в книгата на Мойсеевия закон, където ГОСПОД заповядва и казва: Бащите да не се умъртвяват заради синовете и синовете да не се умъртвяват заради бащите; всеки да се умъртвява заради собствения си грях.

14:7  Той изби десет хиляди души от Едом в Солната долина и превзе град Села с бой, и го нарече Йоктеил, както се нарича и до днес.

14:8  Тогава Амасия изпрати пратеници до израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, син на Ииуй, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице!

14:9  Тогава израилевият цар Йоас изпрати до юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън изпратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена! Но един див звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

14:10  Ти наистина разби Едом и сърцето ти се възгордя. Радвай се на славата си и стой у дома си! Защо да предизвикваш бедата и да паднеш, и ти, и Юда с теб?

14:11  Но Амасия не послуша. Тогава израилевият цар Йоас се изкачи и се погледнаха един друг в лице, той и юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

14:12  И Юда беше разбит пред Израил и побягнаха, всеки в шатрата си.

14:13  И израилевият цар Йоас плени юдовия цар Амасия, сина на Йоас, син на Охозия, във Ветсемес. И дойде в Ерусалим и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до Портата на ъгъла.

14:14  И взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намериха в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща, и заложници, и се върна в Самария.

14:15  А останалите дела, които Йоас извърши, и юначеството му, и как воюва с юдовия цар Амасия, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

14:16  И Йоас легна при бащите си и беше погребан в Самария при израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Еровоам.

14:17  А юдовият цар Амасия, синът на Йоас, живя петнадесет години след смъртта на израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз.

14:18  А останалите дела на Амасия не са ли записани в книгата на летописите на юдовите царе?

14:19  А в Ерусалим направиха заговор против него и той побягна в Лахис, но пратиха след него в Лахис и там го убиха.

14:20  И го докараха на коне и беше погребан в Ерусалим при бащите си в Давидовия град.

14:21  Тогава целият народ на Юда взе Азария, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.

14:22  Той построи Елат и го възвърна на Юда, след като царят легна при бащите си.

14:23  В петнадесетата година на юдовия цар Амасия, сина на Йоас, в Самария се възцари Еровоам, синът на израилевия цар Йоас, и царува четиридесет и една години.

14:24  Той върши зло пред ГОСПОДА; не се отклони от нито един от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях.

14:25  Той възстанови границата на Израил от прохода на Емат до Морето на равнината, според словото на ГОСПОДА, Израилевия Бог, което Той говори чрез слугата Си Йона, сина на Аматий, пророка, който беше от Гат-Ефер.

14:26  Защото ГОСПОД видя, че притеснението на Израил беше много горчиво, че вече нямаше нито роб, нито свободен и нямаше кой да помогне на Израил.

14:27  И ГОСПОД не рече да изличи изпод небето името на Израил и ги избави чрез ръката на Еровоам, сина на Йоас.

14:28  А останалите дела на Еровоам и всичко, което извърши, и юначеството му, как воюва и как възвърна на Израил Дамаск и Емат, които бяха подчинени на Юда, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

14:29  И Еровоам легна при бащите си, израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Захария.

Chapter 15

15:1  В двадесет и седмата година на израилевия цар Еровоам се възцари Азария, синът на юдовия цар Амасия.

15:2  Той беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим. Името на майка му беше Ехолия, от Ерусалим.

15:3  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше вършил баща му Амасия.

15:4  Но високите места не се отмахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.

15:5  И ГОСПОД порази царя и той беше прокажен до деня на смъртта си и живееше в отделна къща. А царският син Йотам беше поставен над дома на царя и съдеше народа на земята.

15:6  А останалите дела на Азария и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

15:7  И Азария легна при бащите си и го погребаха при бащите му в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Йотам.

15:8  В тридесет и осмата година на юдовия цар Азария Захария, синът на Еровоам, се възцари над Израил в Самария и царува шест месеца.

15:9  Той върши зло пред ГОСПОДА, както бяха правили бащите му; не се отклони от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях.

15:10  И Салум, синът на Явис, направи заговор против него и го удари пред народа, и го уби, и се възцари вместо него.

15:11  А останалите дела на Захария, ето, записани са в Книгата на летописите на израилевите царе.

15:12  Това беше изпълнение на словото, което ГОСПОД говори на Ииуй, като каза: Твоите синове ще седят на израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана.

15:13  Салум, син на Явис, се възцари в тридесет и деветата година на юдовия цар Озия и царува един месец в Самария.

15:14  После Манаим, синът на Гадиин, се изкачи от Терса, дойде в Самария и удари Салум, сина на Явис, в Самария и го уби; и се възцари вместо него.

15:15  А останалите дела на Салум и заговорът, който направи, ето, записани са в Книгата на летописите на израилевите царе.

15:16  Тогава Манаим съсипа град Тапса и всичко, което беше в нея, и околностите ѝ чак от Терса. Съсипа го, понеже не му отвориха, и разпори всички бременни жени в нея.

15:17  В тридесет и деветата година на юдовия цар Азария Манаим, синът на Гадиин, се възцари над Израил и царува десет години в Самария.

15:18  Той върши зло пред ГОСПОДА. През всичките си дни не се отклони от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях.

15:19  И асирийският цар Фул дойде против земята. И Манаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си.

15:20  И Манаим събра среброто от Израил, от всичките заможни хора по петдесет сребърни сикъла, за да даде на асирийския цар. И асирийският цар се върна и не остана там в земята.

15:21  А останалите дела на Манаим и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

15:22  И Манаим легна при бащите си. А вместо него се възцари синът му Факия.

15:23  В петдесетата година на юдовия цар Азария Факия, синът на Манаим, се възцари над Израил в Самария и царува две години.

15:24  Той върши зло пред ГОСПОДА; не се отклони от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях.

15:25  И военачалникът му Факей, синът на Ромелия, направи заговор против него и го уби в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргов и Арие, а с него бяха и петдесет мъже от синовете на галаадците. Уби го и се възцари вместо него.

15:26  А останалите дела на Факия и всичко, което извърши, ето, записани са в Книгата на летописите на израилевите царе.

15:27  В петдесет и втората година на юдовия цар Азария Факей, синът на Ромелия, се възцари над Израил в Самария и царува двадесет години.

15:28  Той върши зло пред ГОСПОДА; не се отклони от греховете на Еровоам, сина на Нават, с които той въведе Израил в грях.

15:29  В дните на израилевия цар Факей дойде асирийският цар Теглат-Феласар и превзе Иион и Авел-Вет-Мааха, и Янох, и Кедес, и Асор, и Галаад, и Галилея, цялата нефталимова земя и отведе жителите им в плен в Асирия.

15:30  А Осия, синът на Ила, направи заговор против Факей, сина на Ромелия, нападна го и го уби, и се възцари вместо него в двадесетата година на Йотам, сина на Озия.

15:31  А останалите дела на Факей и всичко, което извърши, ето, записани са в Книгата на летописите на израилевите царе.

15:32  Във втората година на израилевия цар Факей, сина на Ромелия, се възцари Йотам, синът на юдовия цар Озия.

15:33  Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Еруса, дъщеря на Садок.

15:34  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА; постъпваше точно както беше правил баща му Озия.

15:35  Но високите места не се отмахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места. Той построи горната порта на ГОСПОДНИЯ дом.

15:36  А останалите дела на Йотам и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

15:37  В онези дни ГОСПОД започна да праща против Юда арамейския цар Расин и Факей, сина на Ромелия.

15:38  И Йотам легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид. А вместо него се възцари синът му Ахаз.

Chapter 16

16:1  В седемнадесетата година на Факей, сина на Ромелия, се възцари Ахаз, синът на юдовия цар Йотам.

16:2  Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Той не върши това, което беше право пред ГОСПОДА, неговия Бог, както баща му Давид,

16:3  а ходи в пътя на израилевите царе и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

16:4  Той жертваше и кадеше по високите места и по хълмовете, и под всяко зелено дърво.

16:5  Тогава арамейският цар Расин и израилевият цар Факей, синът на Ромелия, се изкачиха в Ерусалим на бой и обсадиха Ахаз, но не можаха да му надвият.

16:6  В онова време арамейският цар Расин възвърна Елат на Арам и изгони юдеите от Елат, и едомците дойдоха в Елат и живееха там, където са и до днес.

16:7  Тогава Ахаз изпрати пратеници до асирийския цар Теглат-Феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син. Изкачи се да ме избавиш от ръката на арамейския цар и от ръката на израилевия цар, които се надигнаха против мен!

16:8  И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом, и съкровищата на царската къща, и ги изпрати като подарък на асирийския цар.

16:9  И асирийският цар го послуша и асирийският цар се изкачи против Дамаск и го превзе, и отведе жителите му в плен в Кир, а Расин уби.

16:10  И цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-Феласар. И като видя жертвеника в Дамаск, цар Ахаз изпрати на свещеник Урия образ на жертвеника и негов модел, точно според изработката му.

16:11  И свещеник Урия направи жертвеника точно според това, което цар Ахаз беше пратил от Дамаск. Така го направи свещеник Урия, докато цар Ахаз се върна от Дамаск.

16:12  И когато царят се върна от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника и принесе жертва на него.

16:13  И върху този жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си жертви.

16:14  А бронзовия олтар, който беше пред ГОСПОДА, премести от лицето на дома, от мястото му между жертвеника и ГОСПОДНИЯ дом, и го постави на северната страна на жертвеника.

16:15  И цар Ахаз заповяда на свещеник Урия, като каза: На великия жертвеник принасяй сутрешното всеизгаряне и вечерния хлебен принос, и царското всеизгаряне с хлебния му принос, и всеизгарянето на целия народ на земята с хлебните им приноси и възлиянията им; и ръси и върху него цялата кръв на всеизгарянето и цялата кръв на жертвата; а бронзовият олтар ще служи за мен, за да се допитвам.

16:16  И свещеник Урия направи според всичко, което му заповяда цар Ахаз.

16:17  И цар Ахаз отсече краищата на стойките и вдигна от тях умивалниците. Свали и морето от бронзовите волове, които бяха под него, и го сложи на каменна настилка.

16:18  И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в ГОСПОДНИЯ дом заради асирийския цар.

16:19  А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

16:20  И Ахаз легна при бащите си в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Езекия.

Chapter 17

17:1  В дванадесетата година на юдовия цар Ахаз Осия, синът на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години.

17:2  Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както израилевите царе, които бяха преди него.

17:3  Против него се изкачи асирийският цар Салманасар и Осия му стана слуга и му даваше данък.

17:4  Но асирийският цар откри заговор у Осия, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сов и не беше дал данък на асирийския цар както всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница.

17:5  И асирийският цар се изкачи в цялата земя, изкачи се до Самария и я обсаждаше три години.

17:6  В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове.

17:7  А това стана, защото израилевите синове съгрешиха против ГОСПОДА, своя Бог, който ги изведе от египетската земя, изпод ръката на египетския цар, фараона. Те почитаха други богове

17:8  и ходиха в наредбите на езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове, и в наредбите, които израилевите царе направиха.

17:9  И израилевите синове вършиха против ГОСПОДА, своя Бог, тайно неща, които не бяха прави, и си построиха високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град.

17:10  И си издигнаха стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво;

17:11  и там кадиха по всичките високи места, както езичниците, които ГОСПОД беше изгонил пред тях. И вършиха зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА,

17:12  и служиха на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете такова нещо!

17:13  И ГОСПОД предупреждаваше Израил и Юда чрез всичките пророци и всичките гледачи и казваше: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите наредби, според целия закон, който заповядах на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците!

17:14  Но те не послушаха, а закоравиха врата си като врата на бащите си, които не повярваха в ГОСПОДА, своя Бог.

17:15  И отхвърлиха наредбите Му и завета, който беше сключил с бащите им, и свидетелствата, с които свидетелстваше против тях, и последваха идолите и сами станаха идолопоклонници и последваха езичниците наоколо си, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях.

17:16  И оставиха всичките заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си направиха излян идол, две телета, и направиха ашера и се кланяха на цялото небесно множество и служеха на Ваал.

17:17  Те превеждаха синовете си и дъщерите си през огъня, занимаваха се с окултизъм и гадания и се предаваха да вършат зло пред ГОСПОДА и Го разгневяваха.

17:18  Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и го отхвърли отпред Себе Си. Не остана нищо освен едното племе Юда.

17:19  Но и Юда не опази заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а ходи в наредбите на Израил, които той направи.

17:20  И ГОСПОД отхвърли целия израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабители, докато ги отхвърли отпред Себе Си.

17:21  Защото откъсна Израил от Давидовия дом и те направиха Еровоам, сина на Нават, цар. А Еровоам отклони Израил от следването на ГОСПОДА и го въведе в голям грях.

17:22  И израилевите синове ходиха във всичките грехове, които Еровоам извърши. Не се отклониха от тях,

17:23  докато ГОСПОД не отмахна Израил отпред Себе Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес.

17:24  И асирийският цар доведе хора от Вавилон и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилевите синове. И те наследиха Самария и се заселиха в градовете ѝ.

17:25  А в началото, когато се заселиха там, те не се бояха от ГОСПОДА и ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.

17:26  Затова говориха на асирийския цар и казаха: Народите, които ти пресели и настани в самарийските градове, не знаят обичая на местния Бог. Затова Той прати лъвове между тях и ето, те ги убиват, понеже не знаят обичая на местния Бог.

17:27  Тогава асирийският цар заповяда и каза: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам. И нека отидат и се заселят там, и нека ги научи на обичая на местния Бог.

17:28  И един от свещениците, които бяха пленили от Самария, дойде и се засели във Ветил и ги учеше как да се боят от ГОСПОДА.

17:29  И те си направиха всеки народ своите богове и ги поставиха в храмовете по високите места, които самаряните бяха направили, всеки народ в градовете си, в които живееха.

17:30  Вавилонските мъже направиха Сокхот-Венот, а хутайските мъже направиха Нергал, ематските мъже направиха Асим,

17:31  авците направиха Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха синовете си в огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех.

17:32  Но се бояха и от ГОСПОДА и от всичките народи между тях си поставиха свещеници за високите места, които служеха за тях в храмовете по високите места.

17:33  Бояха се от ГОСПОДА и служеха и на своите си богове според обичая на народите, измежду които бяха преселени.

17:34  И до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА и не постъпват нито според своите си наредби и според своите си правила, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД заповяда на синовете на Яков, когото нарече Израил.

17:35  А ГОСПОД беше направил с тях завет, като им беше заповядал и казал: Да не се боите от други богове, да не им се покланяте, да не им служите и да не им принасяте жертви;

17:36  а от ГОСПОДА, който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, на Него да се покланяте и на Него да принасяте жертви.

17:37  И да внимавате винаги да изпълнявате наредбите, правилата, закона и заповедта, които Той написа за вас, и да не се боите от други богове!

17:38  И да не забравяте завета, който направих с вас, и да не се боите от други богове;

17:39  а от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви врагове.

17:40  Но те не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.

17:41  И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха и на своите изваяни идоли. И синовете им и синовете на синовете им и до днес постъпват, както постъпваха бащите им.

Chapter 18

18:1  В третата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, се възцари Езекия, синът на юдовия цар Ахаз.

18:2  Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.

18:3  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.

18:4  Събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и строши медната змия, която Мойсей беше направил, защото дори до онова време израилевите синове ѝ кадяха; и я нарече Нехущан.

18:5  Той се упова на ГОСПОДА, Израилевия Бог. И след него нямаше подобен на него между всичките юдови царе, нито пък между онези, които бяха преди него.

18:6  Той се привърза към ГОСПОДА и не престана да Го следва, и пазеше заповедите Му, които ГОСПОД беше дал на Мойсей.

18:7  И ГОСПОД беше с него – където и да излизаше, имаше успех. И въстана против асирийския цар и вече не му слугуваше.

18:8  Той разби филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

18:9  А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на израилевия цар Осия, сина на Ила, асирийският цар Салманасар се изкачи против Самария и я обсади.

18:10  И след три години я превзе. В шестата година на Езекия, която беше деветата година на израилевия цар Осия, Самария беше превзета.

18:11  И асирийският цар отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и в Авор при реката Гозан, и в мидийските градове,

18:12  защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и престъпиха завета Му – всичко, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал – не послушаха и не го извършиха.

18:13  А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим се изкачи против всичките укрепени градове на Юда и ги превзе.

18:14  Тогава юдовият цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших! Върни се от мен и каквото ми наложиш, ще го нося. И асирийският цар наложи на юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

18:15  И Езекия даде цялото сребро, което се намери в ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща.

18:16  В онова време Езекия откова златото от вратите на ГОСПОДНИЯ храм и от колоните, които той, юдовият цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

18:17  Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана, рапсариса и рапсака с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим. И те се изкачиха и дойдоха в Ерусалим. И като се изкачиха, дойдоха и застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

18:18  И извикаха към царя. И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна, и летописецът Йоах, синът на Асаф, излязоха при тях.

18:19  Тогава рапсакът им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?

18:20  Ти казваш: Имам съвет и сила за воюване. Но това са само празни думи. На кого се надяваш сега, че си въстанал против мен?

18:21  Ето, ти се надяваш на онази строшена тръстикова пръчка, на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар, фараонът, за всички, които се надяват на него.

18:22  Но ако ми кажете: На ГОСПОДА, нашия Бог, се уповаваме! – то не е ли Той онзи, чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юда и Ерусалим: Пред този олтар в Ерусалим се покланяйте?

18:23  И така, дай залог на господаря ми, асирийския цар, и аз ще ти дам две хиляди коня, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

18:24  Но как би отблъснал ти и един военачалник измежду най-низшите слуги на господаря ми? Но ти се уповаваш на Египет за колесници и за конници!

18:25  А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!

18:26  Тогава Елиаким, синът на Хелкия, и Шевна, и Йоах казаха на рапсака: Молим те, говори на слугите си на арамейски, защото го разбираме. Не ни говори на юдейски, че да чува народът, който е на стената!

18:27  Но рапсакът им каза: Господарят ми само при твоя господар и при теб ли ме е изпратил да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

18:28  Тогава рапсакът застана и извика със силен глас на юдейски и говори и каза: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар:

18:29  Така казва царят: Да не ви мами Езекия! Защото той няма да може да ви избави от ръката му.

18:30  И да не ви кара Езекия да се уповавате на ГОСПОДА, като казва: ГОСПОД непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!

18:31  Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете мир с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

18:32  докато дойда и ви заведа в земя като вашата земя, земя на жито и вино, земя на хляб и лозя, земя на маслини и мед, за да живеете и да не умрете. Не слушайте Езекия като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави.

18:33  Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар?

18:34  Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

18:35  Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?

18:36  А народът мълчеше и не му отговори нито дума, защото царят беше заповядал и казал: Да не му отговаряте!

18:37  И управителят на царския дом Елиаким, синът на Хелкия, и писарят Шевна и летописецът Йоах, синът на Асаф, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му съобщиха думите на рапсака. 19: 2 Лет 32:20-23; Ис 37

Chapter 19

19:1  А когато цар Езекия чу това, той раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в ГОСПОДНИЯ дом.

19:2  И прати управителя на царския дом Елиаким, писаря Шевна и старейшините на свещениците, покрити с вретища, при пророк Исая, сина на Амос.

19:3  И те му казаха: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на опозоряване е този ден, защото децата дойдоха до раждане, но няма сила за раждане.

19:4  Може би ГОСПОД, твоят Бог, ще чуе всичките думи на рапсака, когото господарят му, асирийският цар, изпрати да хули живия Бог, и ще го накаже заради думите, които ГОСПОД, твоят Бог, чу. Моля те, издигни молба за остатъка, който е оцелял.

19:5  И така, слугите на цар Езекия отидоха при Исая.

19:6  И Исая им каза: Така да кажете на господаря си: Така казва ГОСПОД: Не се бой от думите, които чу, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

19:7  Ето, Аз ще сложа в него такъв дух, че като чуе слух, ще се върне в земята си, и ще го поваля с меч в неговата земя.

19:8  И рапсакът се върна и намери асирийския цар да воюва с Ливна; защото беше чул, че той тръгнал от Лахис.

19:9  А царят беше чул да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл е да воюва против теб! И той пак изпрати посланици до Езекия да кажат:

19:10  Така да говорите на юдовия цар Езекия и да кажете: Да не те мами твоят Бог, на когото се уповаваш, като казваш: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар!

19:11  Ето, ти чу какво са направили асирийските царе на всичките земи, как са ги изтребили. Ти ли ще се избавиш?

19:12  Боговете на народите избавиха ли онези, които бащите ми унищожиха: Гозан, Харан, Ресеф и синовете на Еден, които бяха в Таласар?

19:13  Къде са царят на Емат, царят на Арфад и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

19:14  И Езекия взе писмото от ръката на пратениците и го прочете, и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом, и Езекия го разгъна пред ГОСПОДА.

19:15  И Езекия се помоли пред ГОСПОДА, като каза: ГОСПОДИ, Боже на Израил, който седиш на престол между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства! Ти си направил небето и земята.

19:16  ГОСПОДИ, приклони ухото Си и чуй! ГОСПОДИ, отвори очите Си и виж! Чуй думите на Сенахирим, който изпрати този да похули живия Бог!

19:17  Наистина, ГОСПОДИ, асирийските царе опустошиха народите и земята им,

19:18  и хвърлиха в огъня боговете им, защото не бяха богове, а дело на човешки ръце, дървета и камъни, и те ги унищожиха.

19:19  И сега, ГОСПОДИ, Боже наш, моля Те, спаси ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти, ГОСПОД, си единственият Бог!

19:20  Тогава Исая, синът на Амос, изпрати до Езекия да кажат: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Чух това, за което Ми се помоли против асирийския цар Сенахирим.

19:21  Ето словото, което ГОСПОД говори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионската дъщеря; зад теб поклати глава ерусалимската дъщеря.

19:22  Кого си обидил и похулил ти? И срещу кого си издигнал гласа си и си надигнал очите си? Срещу Светия Израилев.

19:23  Господа си обидил ти чрез пратениците си, като си казал: С множеството на колесниците си се изкачих на височината на планините, чак до краищата на Ливан, и ще изсека високите му кедри, избраните му елхи, и ще вляза в най-далечното му обиталище, в най-гъстата му гора.

19:24  Изкопах и пих чужди води и със стъпалото на краката си ще пресуша всичките египетски канали.

19:25  Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна и от древни времена съм го образувал? И сега го изпълних, така че ти да опустошаваш укрепени градове до купища развалини.

19:26  И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.

19:27  Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.

19:28  Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.

19:29  И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.

19:30  И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.

19:31  Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА ще извърши това.

19:32  Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила!

19:33  По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД.

19:34  И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид.

19:35  И в същата нощ Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха на сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.

19:36  И асирийският цар Сенахирим се вдигна и си отиде; върна се и остана в Ниневия.

19:37  А когато се кланяше в храма на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Сарасар го убиха с меч и избягаха в араратската земя. А вместо него се възцари синът му Есарадон.

Chapter 20

20:1  В онова време Езекия се разболя до смърт. И пророк Исая, синът на Амос, дойде при него и му каза: Така казва ГОСПОД: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш!

20:2  Тогава той обърна лицето си към стената и се помоли на ГОСПОДА и каза:

20:3  О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.

20:4  И преди Исая да беше излязъл до средната част на града, ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

20:5  Върни се и кажи на княза на Моя народ, Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще те изцеля. На третия ден ще се изкачиш в ГОСПОДНИЯ дом.

20:6  Ще прибавя на живота ти петнадесет години и ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар, и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Си Давид.

20:7  Тогава Исая каза: Вземете калъп сушени смокини. И взеха и го наложиха на възпалението, и царят оздравя.

20:8  А Езекия беше казал на Исая: Какво ще бъде знамението, че ГОСПОД ще ме изцели и че на третия ден ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?

20:9  И Исая беше казал: Това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши словото, което говори: Десет стъпала напред ли да отиде сянката на слънчевия часовник, или да се върне десет стъпала назад?

20:10  И Езекия отговори: Лесно нещо е да се наклони сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад!

20:11  И пророк Исая извика към ГОСПОДА и Той върна сянката по стъпалата, по които се беше наклонила върху слънчевия часовник на Ахаз, десет стъпала назад.

20:12  В онова време вавилонският цар Веродах-Валадан, синът на Валадан, изпрати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял.

20:13  И Езекия ги послуша и им показа цялата си съкровищница – среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад и всичко, което се намираше между съкровищата му. В къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа.

20:14  Тогава пророк Исая дойде при цар Езекия и му каза: Какво казаха тези мъже и откъде дойдоха при теб? И Езекия каза: От далечна земя идват, от Вавилон.

20:15  Тогава каза: Какво видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко, което е в къщата ми; няма нищо в съкровищниците ми, което не им показах.

20:16  Тогава Исая каза на Езекия: Слушай словото на ГОСПОДА:

20:17  Ето, идват дни, когато всичко, което е в къщата ти, и което бащите ти са събрали до този ден, ще се пренесе във Вавилон; нищо няма да остане, казва ГОСПОД.

20:18  И от синовете, които ще излязат от теб, които ще родиш, ще вземат и те ще станат скопци в двореца на вавилонския цар.

20:19  Тогава Езекия каза на Исая: Добро е ГОСПОДНОТО слово, което ти говори. И каза: Нали в моите дни ще има мир и сигурност?

20:20  А останалите дела на Езекия и цялото му юначество, и как направи водоема и водопровода, и докара водата в града, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

20:21  И Езекия легна при бащите си. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Chapter 21

21:1  Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Ефсива.

21:2  Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

21:3  Той устрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и направи ашера, както беше направил израилевият цар Ахав, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

21:4  Построи и жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Ерусалим ще поставя Името Си.

21:5  Построи жертвеници и на цялото небесно войнство в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом.

21:6  И преведе сина си през огъня, и се занимаваше с окултизъм и гадания, и се допитваше до запитвачи на духове и врачове. Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.

21:7  И изваяния идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който ГОСПОД беше казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всичките израилеви племена, ще поставя Името Си до века!

21:8  И няма вече да направя крака на Израил да се лута вън от земята, която дадох на бащите им, ако само внимават да вършат всичко, което им заповядах, според целия закон, който им заповяда слугата Ми Мойсей.

21:9  Но те не послушаха и Манасия ги подмами да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.

21:10  Тогава ГОСПОД говори чрез слугите Си, пророците, и каза:

21:11  Понеже юдовият цар Манасия направи тези мерзости и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и въведе и Юда в грях чрез идолите си,

21:12  затова, така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, че на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши.

21:13  И ще простра върху Ерусалим мерителната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом. И ще изтрия Ерусалим, както се изтрива блюдо – изтрива се и се обръща наопаки.

21:14  И ще отхвърля остатъка от наследството Си и ще ги предам в ръката на враговете им, и те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си врагове,

21:15  защото вършиха зло пред Мен и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха от Египет, до днес.

21:16  Освен това Манасия проля и твърде много невинна кръв, докато напълни Ерусалим от край до край, освен греха, с който въведе Юда в грях да върши зло пред ГОСПОДА.

21:17  А останалите дела на Манасия и всичко, което направи, и грехът му, който извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

21:18  И Манасия легна при бащите си и беше погребан в градината на къщата си, в градината на Оза. А вместо него се възцари синът му Амон.

21:19  Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим. Името на майка му бе Месулемета, дъщеря на Арус от Йотева.

21:20  Той върши зло пред ГОСПОДА, както беше правил баща му Манасия.

21:21  Ходи във всичките пътища, в които беше ходил баща му, и служи на идолите, на които беше служил баща му, и им се кланяше.

21:22  И остави ГОСПОДА, Бога на бащите си, и не ходи в ГОСПОДНИЯ път.

21:23  А слугите на Амон направиха заговор против него и убиха царя в къщата му.

21:24  Тогава народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон, и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него.

21:25  А останалите дела, които извърши Амон, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

21:26  И го погребаха в гроба му в градината на Оза. А вместо него се възцари синът му Йосия.

Chapter 22

22:1  Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува тридесет и една години в Ерусалим. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая от Васкат.

22:2  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, и ходи във всичките пътища на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

22:3  И в осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в ГОСПОДНИЯ дом писаря Сафан, сина на Азалия, син на Месулам, и каза:

22:4  Иди при първосвещеника Хелкия и му кажи да приготви внесените в ГОСПОДНИЯ дом пари, които вратарите са събрали от народа,

22:5  и нека ги предадат в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом, а те нека ги дадат на онези, които вършат делото, които са в ГОСПОДНИЯ дом, за да поправят разрушеното на дома –

22:6  на дърводелците и на строителите, и на зидарите, и за да купят дървен материал и дялани камъни, за да поправят дома.

22:7  Но да не се държи сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпват честно.

22:8  Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в ГОСПОДНИЯ дом. И Хелкия даде книгата на Сафан и той я прочете.

22:9  И писарят Сафан отиде при царя и занесе вест на царя, и каза: Слугите ти изсипаха парите, които се намериха в дома, и ги предадоха в ръката на онези, които вършат делото, които надзирават ГОСПОДНИЯ дом.

22:10  И писарят Сафан съобщи на царя и каза: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

22:11  А когато царят чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

22:12  И царят заповяда на свещеник Хелкия и на Ахикам, сина на Сафан, и на Аховор, сина на Михей, и на писаря Сафан, и на царския слуга Асая и каза:

22:13  Идете, допитайте се до ГОСПОДА за мен, за народа и за целия Юда относно думите на тази книга, която се намери, защото голяма е яростта на ГОСПОДА, която е пламнала против нас, понеже бащите ни не са послушали думите на тази книга да постъпват според всичко, което е писано за нас.

22:14  Тогава свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асая отидоха при пророчицата Олда, жената на Селум, пазителя на одеждите, син на Текуя, син на Арас. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък. И те говориха с нея.

22:15  И тя им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е изпратил до Мен:

22:16  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всички думи на книгата, която юдовият цар е прочел –

22:17  понеже Ме оставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова яростта Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

22:18  Но на юдовия цар, който ви прати да се допитате до ГОСПОДА, на него кажете така: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: За думите, които си чул:

22:19  понеже сърцето ти омекна и ти се смири пред ГОСПОДА, когато чу това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и раздра дрехите си и плака пред Мен, затова и Аз послушах, заявява ГОСПОД.

22:20  Затова, ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир и очите ти няма да видят нищо от злото, което ще докарам на това място. И те донесоха отговора на царя.

Chapter 23

23:1  Тогава царят изпрати и събраха при него всичките старейшини на Юда и Ерусалим.

23:2  И царят се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом и с него всичките юдови мъже и всичките ерусалимски жители, и свещениците, и пророците, и целият народ от малък до голям. И прочетоха на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в ГОСПОДНИЯ дом.

23:3  И царят застана до колоната и направи завет пред ГОСПОДА да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му и свидетелствата му, и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на този завет, които са записани в тази книга. И целият народ встъпи в завета.

23:4  Тогава царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят от ГОСПОДНИЯ храм всичките вещи, направени за Ваал, за ашерата и за цялото небесно войнство, и ги изгори извън Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил.

23:5  И премахна жреците на идолите, които юдовите царе бяха поставили и които кадяха по високите места в юдовите градове и околностите на Ерусалим, и тези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната и на дванадесетте зодии, и на цялото небесно множество.

23:6  Изнесе ашерата от ГОСПОДНИЯ дом извън Ерусалим при потока Кедрон и я изгори при потока Кедрон, стри я на прах и хвърли праха ѝ по гробовете на синовете на народа.

23:7  Събори и къщите на посветените блудници, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, където жените тъчеха завеси за ашерата.

23:8  И доведе всичките свещеници от юдовите градове и оскверни високите места, където тези свещеници бяха кадили, от Гава до Вирсавее, и събори високите места на портите, които бяха при входа на портата на градоначалника Иисус, които бяха отляво при градската порта.

23:9  Но свещениците от високите места не се изкачваха при ГОСПОДНИЯ олтар в Ерусалим, а ядяха безквасни хлябове между братята си.

23:10  Царят оскверни и Тофет, който е в долината на Еномовите синове, за да не може никой да превежда за Молох сина си или дъщеря си през огъня.

23:11  И отмахна конете, които юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на ГОСПОДНИЯ дом, при жилището на скопеца Натан-Мелех, което бе в Парварим, и изгори с огън колесниците на слънцето.

23:12  Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на горната стая на Ахаз, които юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия беше направил в двора на ГОСПОДНИЯ дом, и като ги срина оттам, хвърли праха им в потока Кедрон.

23:13  Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, отдясно на хълма на покварата, които израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, гнусотията на сидонците, и за Хамос, гнусотията на Моав, и за Мелхом, гнусотията на синовете на Амон.

23:14  И строши стълбовете, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости.

23:15  И жертвеника, който беше във Ветил, и високото място, което беше построил Еровоам, синът на Нават, който въведе Израил в грях, и онзи жертвеник и онова високо място събори, и като изгори високото място, стри го на прах; и изгори ашерата.

23:16  И като се обърна и видя гробовете, които бяха там на хълма, Йосия прати и взе костите от гробовете и ги изгори на жертвеника, и така го оскверни според ГОСПОДНОТО слово, обявено от Божия човек, който обяви тези неща.

23:17  И той каза: Какъв е този стълб там, който виждам? А градските мъже му казаха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда и обяви тези неща, които ти извърши против ветилския жертвеник.

23:18  Тогава царят каза: Оставете го, никой да не поклати костите му. И така опазиха костите му заедно с костите на пророка, който дойде от Самария.

23:19  Йосия отмахна и всичките храмове на високите места, които се намираха в самарийските градове и които израилевите царе бяха направили и бяха разгневили ГОСПОДА, и постъпи с тях точно както беше направил във Ветил.

23:20  И изкла всичките жреци от високите места, които бяха там, на жертвениците и изгори върху тях човешки кости. И после се върна в Ерусалим.

23:21  И царят заповяда на целия народ и каза: Направете Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, както е писано в тази книга на завета!

23:22  А такава Пасха като тази не беше правена от времето на съдиите, които съдеха Израил, и във всичките дни на израилевите царе или юдовите царе,

23:23  а чак в осемнадесетата година на цар Йосия се направи тази Пасха на ГОСПОДА в Ерусалим.

23:24  Освен това Йосия премахна запитвачите на духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките гнусотии, които се намериха в юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в ГОСПОДНИЯ дом.

23:25  Преди него не е имало цар като него, който да се е обърнал към ГОСПОДА с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, според целия закон на Мойсей. А и след него не се издигна такъв като него.

23:26  Но ГОСПОД не се върна от яростта на големия си гняв, с която гневът Му беше пламнал против Юда поради всичките оскърбления, с които Манасия Го беше разгневил.

23:27  И ГОСПОД каза: Ще отхвърля и Юда отпред Себе Си, както отхвърлих Израил. Ще отхвърля и града, който избрах, Ерусалим, и дома, за който казах: Името ми ще бъде там.

23:28  А останалите дела на Йосия и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

23:29  В неговите дни фараонът Нехао, египетският цар, се изкачи против асирийския цар при реката Ефрат. И цар Йосия излезе срещу него, а той, като го видя, го уби в Магедон.

23:30  И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и го докараха в Ерусалим, и го погребаха в собствения му гроб. А народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, и го помаза, и го направи цар вместо баща му.

23:31  Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

23:32  Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което бяха правили бащите му.

23:33  А фараонът Нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим, и наложи на земята глоба от сто таланта сребро и един талант злато.

23:34  И фараонът Нехао постави Елиаким, сина на Йосия, за цар вместо баща му Йосия и промени името му на Йоаким. А Йоахаз взе със себе си и той дойде в Египет и там умря.

23:35  А Йоаким даде на фараона среброто и златото, но обложи с данък земята, за да даде парите според заповедта на фараона; от народа на земята събра среброто и златото, от всекиго според състоянието му, за да ги даде на фараона Нехао.

23:36  Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Зевуда, дъщеря на Федая от Рума.

23:37  Той върши зло пред ГОСПОДА, според всичко, което бяха правили бащите му.

Chapter 24

24:1  В неговите дни се изкачи вавилонският цар Навуходоносор и Йоаким му стана слуга за три години. После се отметна и въстана против него.

24:2  И ГОСПОД прати против него халдейски чети, арамейски чети, моавски чети и чети на синовете на Амон. Изпрати ги против Юда, за да го унищожат според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил чрез слугите Си, пророците.

24:3  Наистина по заповед от ГОСПОДА стана това на Юда, за да го отхвърли отпред Себе Си заради греховете на Манасия, според всичко, което беше извършил,

24:4  и заради невинната кръв, която беше пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв. И ГОСПОД не пожела да прости.

24:5  А останалите дела на Йоаким и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

24:6  И Йоаким легна при бащите си. А вместо него се възцари синът му Йоахин.

24:7  А египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар беше превзел всичко, което беше на египетския цар, от eгипетската река до реката Ефрат.

24:8  Йоахин беше на осемнадесет години, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. Името на майка му беше Неуста, дъщеря на Елнатан от Ерусалим.

24:9  Той върши зло пред ГОСПОДА, според всичко, което беше вършил баща му.

24:10  В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносор се изкачиха против Ерусалим и градът беше обсаден.

24:11  И докато слугите му го обсаждаха, сам вавилонският цар Навуходоносор дойде срещу града.

24:12  И юдовият цар Йоахин излезе при вавилонския цар, той и майка му, и слугите му, и началниците му, и скопците му; и вавилонският цар го плени в осмата година на царуването си.

24:13  И той отнесе оттам всичките съкровища на ГОСПОДНИЯ дом и съкровищата на царската къща и съсече всичките златни вещи в ГОСПОДНИЯ дом, които израилевият цар Соломон беше направил, както ГОСПОД беше говорил.

24:14  И отведе в плен целия Ерусалим, всичките първенци и всичките храбри мъже, десет хиляди пленници, и всичките занаятчии и ковачи; не остана нищо освен по-сиромашката част от народа на земята.

24:15  Той отведе в плен Йоахин във Вавилон и отведе като пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците му и силните на земята.

24:16  Всичките мъже, годни за война, седем хиляди души, и занаятчиите, и ковачите, хиляда души, и всичките храбри воини вавилонският цар отведе като пленници във Вавилон.

24:17  И вавилонският цар постави Матания, чичото на Йоахин, за цар вместо него, като промени името му на Седекия.

24:18  Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

24:19  Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което беше вършил Йоаким.

24:20  Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

Chapter 25

25:1  И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположи стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.

25:2  И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.

25:3  А на деветия ден от четвъртия месец гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.

25:4  И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и царят отиде по пътя за равнината.

25:5  А войската на халдейците преследва царя и го настигнаха в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.

25:6  И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, и произнесоха присъда над него.

25:7  И посякоха синовете на Седекия пред очите му и избодоха очите на Седекия, и го оковаха в бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.

25:8  А в петия месец, на седмия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, дойде в Ерусалим.

25:9  И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.

25:10  И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.

25:11  И началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен остатъка от народа, който беше останал в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.

25:12  И началникът на телохранителите остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.

25:13  А бронзовите стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха бронза им във Вавилон.

25:14  Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и тамянниците, и всичките бронзови принадлежности, с които се извършваше службата.

25:15  Началникът на телохранителите взе и кадилниците и легените, каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.

25:16  А двата стълба, едното море и стойките, които Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронзът на всички тези неща не можеше да се претегли.

25:17  Височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя и върху него имаше бронзов капител, а височината на капитела беше три лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с плетените мрежи.

25:18  Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,

25:19  и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от тези, които бяха постоянно при царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха в града.

25:20  И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

25:21  И вавилонският цар ги удари и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.

25:22  А колкото за народа, който остана в юдовата земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан.

25:23  А когато всичките военачалници, те и мъжете им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа; а именно: Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, синът на Кария, и Сарая, синът на нетофатеца Танумет, и Яазания, синът на един маахатец, те и мъжете им.

25:24  И Годолия се закле на тях и на мъжете им и им каза: Не се страхувайте да бъдете слуги на халдейците! Заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25:25  Но в седмия месец Исмаил, синът на Натания, син на Елисам, от царския род, дойде заедно с десет мъже и убиха Годолия, и той умря, както и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.

25:26  Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет, защото се уплашиха от халдейците.

25:27  А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах издигна главата на юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.

25:28  И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.

25:29  И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

25:30  А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.