BulVeren - Judges

Chapter 1

1:1  А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?

1:2  И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.

1:3  А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.

1:4  И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.

1:5  И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.

1:6  А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.

1:7  И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.

1:8  И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града.

1:9  И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.

1:10  И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.

1:11  И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.

1:12  И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!

1:13  И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

1:14  И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?

1:15  А тя му каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

1:16  А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.

1:17  И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма.

1:18  И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.

1:19  И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.

1:20  И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.

1:21  Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес.

1:22  Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.

1:23  И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.

1:24  И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.

1:25  И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.

1:26  И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.

1:27  Но Манасия не изгони жителите жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.

1:28  И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.

1:29  И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.

1:30  И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.

1:31  И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;

1:32  и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.

1:33  И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.

1:34  И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.

1:35  И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.

1:36  А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села и нагоре.

Chapter 2

2:1  И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века!

2:2  Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?

2:3  Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.

2:4  И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.

2:5  Затова те нарекоха онова място Бохим и там принесоха жертви на ГОСПОДА.

2:6  И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята.

2:7  И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.

2:8  А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години.

2:9  И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас.

2:10  И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил.

2:11  И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите,

2:12  и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА.

2:13  Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартите.

2:14  И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги предаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.

2:15  Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил, и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани.

2:16  И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители.

2:17  Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така.

2:18  И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха.

2:19  А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища.

2:20  Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,

2:21  и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря,

2:22  за да изпитам чрез тях Израил – дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

2:23  Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.

Chapter 3

3:1  А това са народите, които ГОСПОД остави, за да изпита Израил чрез тях, да изпита всички, които не познаваха нито една от ханаанските войни,

3:2  само за да знаят поколенията на израилевите синове и да се научат на война, само онези, които не я познаваха преди това:

3:3  петимата първенци на филистимците и всичките ханаанци, и сидонци, и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

3:4  Те бяха оставени, за да се изпита Израил чрез тях, за да се знае дали ще слушат заповедите на ГОСПОДА, които Той беше заповядал на бащите им чрез Мойсей.

3:5  И израилевите синове живееха между ханаанците и хетейците, и аморейците, и ферезейците, и евейците, и евусейците;

3:6  и си вземаха дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

3:7  И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и забравиха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.

3:8  И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилевите синове служиха на Хусанрисатаим осем години.

3:9  И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД издигна спасител за израилевите синове, който ги спаси – Готониил, синът на Кенез, по-младият брат на Халев.

3:10  И ГОСПОДНИЯТ Дух беше върху него и той съди Израил. Той излезе на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му беше силна над Хусанрисатаим.

3:11  После земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил, синът на Кенез, умря.

3:12  И израилевите синове отново вършиха зло пред ГОСПОДА. И ГОСПОД укрепи моавския цар Еглон против Израил, защото вършиха зло пред ГОСПОДА.

3:13  И той събра при себе си синовете на Амон и Амалик и отиде, и разби Израил; и те завладяха града на палмите.

3:14  И израилевите синове служиха на моавския цар Еглон осемнадесет години.

3:15  И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД издигна избавител – Аод, синът на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез неговата ръка израилевите синове изпратиха подарък на моавския цар Еглон.

3:16  И Аод си направи меч, остър и от двете страни, и дълъг един лакът, и го опаса на дясното си бедро под горната си дреха.

3:17  И той представи подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много дебел човек.

3:18  И когато свърши да представя подаръка, изпрати хората, които носеха подаръка.

3:19  А той самият се върна обратно от каменните идоли, които бяха при Галгал, и каза: Имам тайно послание за теб, царю. И той каза: Мълчи! И всички, които стояха при него излязоха от него.

3:20  Тогава Аод влезе при него, докато той седеше сам в хладната си горна стая. И Аод каза: Имам послание от Бога за теб. И той стана от стола си.

3:21  Тогава Аод протегна лявата си ръка, взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му.

3:22  Дори и дръжката влезе след острието и тлъстината се затвори над острието, понеже той не извади меча от корема му и той излезе отзад.

3:23  И Аод излезе през преддверието и затвори след себе си вратите на горната стая и ги залости.

3:24  Когато той беше излязъл, дойдоха слугите на Еглон и погледнаха, и ето, вратите на горната стая бяха заключени. И те казаха: Сигурно е по нуждата си в хладната стая.

3:25  И те чакаха, докато им стана неудобно, но ето, той не отваряше вратите на горната стая. Затова взеха ключа и отвориха, и ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

3:26  А докато те се бавеха, Аод избяга; и отмина каменните идоли и избяга в Сеирот.

3:27  И когато пристигна, наду тръбата в хълмистата земя на Ефрем; и израилевите синове слязоха с него от хълмистата земя и той ги предвождаше.

3:28  И той им каза: Следвайте ме, защото ГОСПОД предаде враговете ви, моавците, в ръката ви! И те слязоха след него и превзеха бродовете на Йордан срещу Моав, и не оставиха никой да премине.

3:29  И по онова време избиха около десет хиляди мъже от моавците, всички едри и храбри мъже; нито един не избяга.

3:30  Така в онзи ден Моав беше покорен под ръката на Израил. И земята имаше спокойствие осемдесет години.

3:31  А след него дойде Самегар, синът на Анат, който изби с един волски остен шестстотин мъже от филистимците. И той също избави Израил.

Chapter 4

4:1  После израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА; а Аод беше умрял.

4:2  И ГОСПОД ги продаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор. А неговият военачалник беше Сисара, който живееше в Аросет-Агоим.

4:3  И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко угнетяваше израилевите синове в продължение на двадесет години.

4:4  А по онова време Девора, пророчица, жената на Лафит, съдеше Израил.

4:5  И тя седеше под Деворината палма между Рама и Ветил, в хълмистата земя на Ефрем; и израилевите синове се изкачваха при нея за съд.

4:6  Тогава тя изпрати и повика Варак, сина на Авиноам, от Кедес-Нефталим и му каза: Не заповяда ли ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и излез на планината Тавор, и вземи със себе си десет хиляди мъже от синовете на Нефталим и от синовете на Завулон!

4:7  И Аз ще изкарам срещу теб Сисара, военачалника на Явин, с колесниците му и множеството му, при потока Кисон, и ще го предам в ръката ти!

4:8  А Варак ѝ каза: Ако ти дойдеш с мен, ще отида; но ако не дойдеш с мен, няма да отида.

4:9  Тогава тя каза: Непременно ще дойда с теб, но славата от похода, на който отиваш, няма да бъде твоя, защото ГОСПОД ще предаде Сисара в ръката на жена. И Девора стана и отиде с Варак в Кедес.

4:10  И Варак свика Завулон и Нефталим в Кедес и десет хиляди мъже излязоха след него; и Девора също излезе с него.

4:11  А кенеецът Хевер, от синовете на Овав, тъста на Мойсей, се беше отделил от кенейците и беше разпънал шатрата си до дъба в Сааним, който е близо до Кедес.

4:12  И съобщиха на Сисара, че Варак, синът на Авиноам, се е изкачил на планината Тавор.

4:13  И Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници и целия народ, който беше с него, от Аросет-Агоим при потока Кисон.

4:14  И Девора каза на Варак: Стани, защото това е денят, в който ГОСПОД предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли ГОСПОД пред теб? И Варак слезе от планината Тавор с десет хиляди мъже, които го следваха.

4:15  И ГОСПОД разби Сисара и всичките му колесници и цялата му войска с острието на меча пред Варак; и Сисара слезе от колесницата си и побягна пеш.

4:16  Но Варак преследва колесниците и войската до Аросет-Агоим и цялата войска на Сисара падна под острието на меча; не остана нито един.

4:17  А Сисара избяга пеш до шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер имаше мир.

4:18  И Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мен, не се бой. И той се отби при нея в шатрата и тя го покри с черга.

4:19  Тогава той ѝ каза: Дай ми, моля те, малко вода да пия, защото съм жаден. И тя развърза меха с мляко, даде му да пие и го покри.

4:20  И той ѝ каза: Застани на входа на шатрата и ако дойде някой и те попита, и каже: Има ли някой тук? – ти кажи: Никой.

4:21  Тогава Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде тихо при него и заби кола в слепоочието му, така че се заби в земята, понеже беше заспал дълбоко и беше изтощен. Така той умря.

4:22  И ето, Варак гонеше Сисара и Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела и ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато той влезе при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв и колът беше в слепоочието му.

4:23  Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилевите синове.

4:24  И ръката на израилевите синове притискаше все повече и повече ханаанския цар Явин, докато унищожиха ханаанския цар Явин.

Chapter 5

5:1  А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:

5:2  Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!

5:3  Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!

5:4  ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.

5:5  Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

5:6  В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.

5:7  Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.

5:8  Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?

5:9  Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА!

5:10  Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!

5:11  Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.

5:12  Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!

5:13  Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.

5:14  Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.

5:15  И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.

5:16  Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.

5:17  Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.

5:18  Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.

5:19  Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.

5:20  От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.

5:21  Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!

5:22  Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.

5:23  Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.

5:24  Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най- благословена е тя от жените в шатри.

5:25  Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.

5:26  Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.

5:27  При краката ѝ се повали той, падна, просна се; при краката ѝ се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.

5:28  Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?

5:29  Нейните мъдри княгини ѝ отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:

5:30  Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?

5:31  Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.

Chapter 6

6:1  И израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и ГОСПОД ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.

6:2  И ръката на Мадиам взе надмощие над Израил. Заради мадиамците израилевите синове си направиха скалните дупки в планините и пещерите, и непристъпните места.

6:3  И когато Израил посееше, мадиамците идваха с амаличаните и източните жители и излизаха срещу тях.

6:4  И се разполагаха на стан срещу тях и унищожаваха реколтата на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израил, нито дребен добитък, нито говедо, нито магаре.

6:5  Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и нахлуваха многобройни като скакалци; и те, и камилите им бяха безброй; и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6:6  И Израил обедня много заради мадиамците и израилевите синове извикаха към ГОСПОДА.

6:7  И когато израилевите синове извикаха към ГОСПОДА заради мадиамците,

6:8  ГОСПОД изпрати до израилевите синове един пророк и той им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството;

6:9  и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките ви потисници, и ги изгоних пред вас, и ви дадох земята им.

6:10  И ви казах: Аз съм ГОСПОД, вашият Бог; да не се боите от боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но вие не послушахте гласа Ми.

6:11  И Ангелът ГОСПОДЕН дойде и седна под дъба, който беше в Офра, който принадлежеше на авиезереца Йоас. А синът му Гедеон тъкмо чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

6:12  И Ангелът ГОСПОДЕН му се яви и му каза: ГОСПОД е с теб, силни и храбри!

6:13  А Гедеон му каза: Моля те, Господи, ако ГОСПОД е с нас, защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха и говореха: Не ни ли изведе ГОСПОД от Египет? Но сега ГОСПОД ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.

6:14  А ГОСПОД се обърна към него и каза: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израил от ръката на Мадиам. Не те ли изпратих Аз?

6:15  А той Му каза: Моля те, Господи! Как да освободя аз Израил? Ето, родът ми е най-слабият в Манасия и аз съм най-малкият в бащиния си дом.

6:16  И ГОСПОД му каза: Аз непременно ще бъда с теб и ще разбиеш мадиамците като един човек.

6:17  И той Му каза: Сега ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми знамение, че Ти си, който говориш с мен!

6:18  Моля Те, не си отивай оттук, докато не дойда при Теб и не изнеса приноса си и не го положа пред Теб! И Той му каза: Ще чакам, докато се върнеш.

6:19  И Гедеон влезе и приготви едно яре и безквасен хляб от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а бульона в гърне и ги изнесе при него под дъба, и Му ги представи.

6:20  И Божият Ангел му каза: Вземи месото и безквасния хляб и ги сложи на тази скала, а бульона излей. И той направи така.

6:21  И Ангелът ГОСПОДЕН простря края на жезъла, който беше в ръката Му, и докосна месото и безквасния хляб; и от скалата излезе огън и изгори месото и безквасния хляб. После Ангелът ГОСПОДЕН си отиде отпред очите му.

6:22  Тогава Гедеон видя, че беше Ангелът ГОСПОДЕН и Гедеон каза: Горко ми, Господи БОЖЕ – защото видях Ангела ГОСПОДЕН лице в лице!

6:23  А ГОСПОД му каза: Мир на теб! Не се бой, няма да умреш.

6:24  Тогава Гедеон издигна там олтар на ГОСПОДА и го нарече ГОСПОД е мир. И той е в Офра на авиезерците и до днес.

6:25  И в същата нощ ГОСПОД му каза: Вземи младия бик на баща си, втория бик, седемгодишния, и събори олтара на Ваал, който е на баща ти, и съсечи ашерата, която е при него;

6:26  и издигни олтар на ГОСПОДА, своя Бог, на върха на тази скала според наредбата, и вземи втория бик, и принеси всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

6:27  И Гедеон взе десет мъже от слугите си и направи, както ГОСПОД му каза. Но понеже се боеше от бащиния си дом и от градските мъже да го направи през деня, направи го през нощта.

6:28  А когато градските мъже станаха рано сутринта, ето, олтарът на Ваал беше съборен и ашерата, която беше до него – съсечена, и вторият бик беше принесен във всеизгаряне на издигнатия олтар.

6:29  И те си казаха един на друг: Кой е направил това? И като разследваха и разпитаха, се каза: Гедеон, синът на Йоас, е направил това.

6:30  Тогава градските мъже казаха на Йоас: Изведи сина си, за да умре, понеже е съборил олтара на Ваал и понеже е съсякъл ашерата, която беше до него.

6:31  А Йоас каза на всички, които стояха срещу него: Вие ли ще защитите Ваал? Или вие ли ще го избавите? Който го защити, да бъде умъртвен до сутринта. Ако е бог, нека сам се защити, след като Гедеон е съборил олтара му.

6:32  Затова в онзи ден го нарекоха Ероваал, като казаха: Ваал да се защити срещу него, след като е съборил олтара му.

6:33  Тогава целият Мадиам и Амалик и източните жители се събраха заедно и преминаха Йордан, и се разположиха на стан в долината Езраел.

6:34  А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Гедеон и той наду тръбата, и авиезерците се събраха след него.

6:35  И той изпрати пратеници до целия Манасия, който също се събра след него. Изпрати пратеници и до Асир, Завулон и Нефталим и те дойдоха да ги посрещнат.

6:36  И Гедеон каза на Бога: Ако ще освободиш Израил чрез ръката ми, както каза,

6:37  ето, аз ще сложа на хармана руно вълна; ако има роса само на руното, а по цялата земя е сухо, тогава ще позная, че ще освободиш Израил чрез ръката ми, както каза.

6:38  Така и стана. И на другата сутрин стана рано и изстиска руното, и изцеди росата от руното – пълна чаша с вода.

6:39  И Гедеон каза на Бога: Да не пламне гневът Ти против мен, но нека говоря само още веднъж: моля Те, нека да проверя само още веднъж с руното! Нека сега бъде сухо само върху руното, а по цялата земя нека има роса.

6:40  И Бог направи така през онази нощ – беше сухо само върху руното, а по цялата земя имаше роса.

Chapter 7

7:1  Тогава Ероваал, който е Гедеон, и целият народ, който беше с него, станаха рано и се разположиха на стан при кладенеца Арод; а станът на мадиамците беше на север от него, при хълма Море, в долината.

7:2  И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е прекалено много, за да предам мадиамците в ръката му – да не би Израил да се възгордее против Мен и да каже: Моята ръка ме избави!

7:3  Затова сега ела, провъзгласи на всеослушание пред народа и кажи: Който се страхува и трепери, да се върне и да си отиде от планината Галаад! И двадесет и две хиляди души се върнаха, а десет хиляди останаха.

7:4  И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът пак е много. Заведи ги долу при водата и там ще ти ги пречистя. И за когото ти кажа: Този да отиде с теб! – той да отиде; а за когото ти кажа: Този да не отива с теб! – той да не отива.

7:5  И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие.

7:6  И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода.

7:7  И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си.

7:8  И те взеха със себе си храната на народа и тръбите му. И той отпрати всичките израилеви мъже, всеки в шатрите му, и задържа само тристата мъже. А мадиамският стан беше под него в долината.

7:9  И същата тази нощ ГОСПОД му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.

7:10  Но ако те е страх да слезеш, слез в стана със слугата си Фура,

7:11  и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят, за да слезеш в стана. И той слезе със слугата си Фура до крайната стража на стана.

7:12  А мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители лежаха в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безброй, като пясъка на морския бряг по множество.

7:13  И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказваше сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън, и ето, една пита от ечемичен хляб се търкулна в мадиамския стан и дойде до шатъра и го удари така, че падна; и го обърна с краката нагоре и шатърът се срина.

7:14  А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго, освен мечът на Гедеон, сина на Йоас, един израилтянин; Бог е предал Мадиам и целия стан в ръката му.

7:15  И когато Гедеон чу разказа на съня и тълкуването му, той се поклони. И се върна в израилевия стан и каза: Станете, защото ГОСПОД предаде стана на Мадиам в ръката ви.

7:16  И раздели тристата мъже на три части и даде тръби в ръката на всички тях и празни гърнета с факли в гърнетата.

7:17  И им каза: Гледайте мен и правете същото; и ето, когато дойда до края на стана, правете каквото правя аз.

7:18  Когато надуя тръбата, аз и всички, които са с мен, тогава и вие надуйте тръбите от всички страни на стана и викнете: За ГОСПОДА и за Гедеон!

7:19  И Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха до края на стана в началото на средната нощна стража, точно когато бяха поставили стражата; и те надуха тръбите и строшиха гърнетата, които бяха в ръката им.

7:20  Тогава и трите части засвириха с тръбите и строшиха гърнетата, и държаха факлите в лявата си ръка, а тръбите в дясната си ръка, за да тръбят, и викаха: Меч за ГОСПОДА и за Гедеон!

7:21  И всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича и викаха, и бягаха.

7:22  А когато надуха тристата тръби, ГОСПОД обърна меча на всеки човек против другаря му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Церерат, до границата на Авел-Меола, при Тават.

7:23  И израилевите мъже от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.

7:24  И Гедеон изпрати пратеници по цялата хълмиста земя на Ефрем да кажат: Слезте срещу Мадиам и отнемете от тях водоемите до Вет-Вара и Йордан. Тогава всичките мъже от Ефрем се събраха и им отнеха водоемите до Вет-Вара и Йордан.

7:25  И плениха двамата владетели на Мадиам – Орив и Зив; и убиха Орив при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон оттатък Йордан.

Chapter 8

8:1  А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него.

8:2  А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер?

8:3  Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам – Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо.

8:4  После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.

8:5  И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.

8:6  А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?

8:7  А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите!

8:8  И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже.

8:9  Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула!

8:10  А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.

8:11  И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност.

8:12  А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.

8:13  Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.

8:14  И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.

8:15  И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?

8:16  И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.

8:17  После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.

8:18  И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.

8:19  А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД – ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!

8:20  И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.

8:21  А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.

8:22  Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас – и ти, и синът ти, и синът на сина ти – защото ни освободи от ръката на Мадиам!

8:23  А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас.

8:24  И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни.

8:25  А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си.

8:26  И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.

8:27  И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.

8:28  Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.

8:29  И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си.

8:30  А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.

8:31  Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.

8:32  И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.

8:33  И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог.

8:34  И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде.

8:35  И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.

Chapter 9

9:1  И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза:

9:2  Говорете, моля ви, на всеослушание пред всичките сихемски мъже: Кое е по- добре за вас – да владеят над вас седемдесет мъже, всичките синове на Ероваал, или да владее над вас един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша кост и ваша плът.

9:3  И братята на майка му говориха за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже всички тези думи; и сърцата им се наклониха към Авимелех, защото си казаха: Той е наш брат.

9:4  И те му дадоха седемдесет сребърни сикъла от храма на Ваалверит, с които Авимелех нае безчестни и несериозни мъже и те го последваха.

9:5  И той отиде в бащиния си дом в Офра и изби върху един камък братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души. Но най-малкият син на Ероваал, Йотам, оцеля, защото се скри.

9:6  И всичките сихемски мъже, целият милов дом се събраха и отидоха, и направиха Авимелех цар до дъба при стълба, който беше в Сихем.

9:7  И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризим, и издигна гласа си, и извика и им каза: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

9:8  Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас!

9:9  Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?

9:10  Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас!

9:11  А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата?

9:12  После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас!

9:13  А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?

9:14  Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас!

9:15  И трънът казал на дърветата: Ако вие наистина ме помазвате за цар над вас, елате и се подслонете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да погълне ливанските кедри!

9:16  Затова сега, ако сте постъпили вярно и честно, като сте поставили Авимелех за цар, и ако сте се отнесли добре с Ероваал и дома му, и ако сте му сторили както заслужава –

9:17  защото баща ми воюва за вас и изложи на опасност живота си, и ви избави от ръката на Мадиам,

9:18  а днес вие се вдигнахте срещу бащиния ми дом и убихте върху камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, сина на слугинята му, за цар над сихемските мъже, защото ви е брат –

9:19  и така, ако сте постъпили днес вярно и честно с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас!

9:20  Но ако не, нека да излезе огън от Авимелех и да погълне сихемските мъже и миловия дом; и нека да излезе огън от сихемските мъже и от миловия дом и да погълне Авимелех!

9:21  И Йотам се спусна и избяга и отиде във Вир, и живееше там от страх заради брат си Авимелех.

9:22  И Авимелех владя над Израил три години.

9:23  И Бог изпрати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже; и сихемските мъже постъпиха невярно към Авимелех,

9:24  за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

9:25  И сихемските мъже поставиха засади срещу него по върховете на планините и ограбваха всички, които минаваха край тях по пътя; и това се каза на Авимелех.

9:26  И Гаал, синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем, и сихемските мъже му се довериха.

9:27  И излязоха на полето и обраха лозята си, и стъпкаха гроздето, и си устроиха празник; и отидоха в дома на бога си и ядоха, и пиха, и проклеха Авимелех.

9:28  Тогава Гаал, синът на Евед, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той син на Ероваал и не е ли Зевул неговият настойник? Слугувайте на мъжете на Емор, бащата на Сихем; а на него защо да слугуваме?

9:29  Само ако имах този народ под ръката си, щях да изгоня Авимелех! И каза на Авимелех: Умножи войската си и излез!

9:30  И когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, сина на Евед, гневът му пламна.

9:31  И изпрати тайно пратеници до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, синът на Евед, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те повдигат града против теб.

9:32  Затова стани през нощта, ти и народът, който е с теб, и залегни в засада на полето.

9:33  И на сутринта, веднага щом изгрее слънцето, стани рано и нападни града; и ето, когато той и народът, който е с него, излязат срещу теб, направи му, каквото можеш.

9:34  И така, Авимелех и целият народ, който беше с него, станаха през нощта и залегнаха на четири части в засада против Сихем.

9:35  А Гаал, синът на Евед, излезе и застана при входа на градската порта. Тогава Авимелех и народът, който беше с него, станаха от засадата.

9:36  И Гаал видя народа и каза на Зевул: Ето, народ слиза от върховете на планините. А Зевул му каза: Сянката на планините ти се вижда като народ.

9:37  А Гаал говори пак и каза: Ето, народ слиза от височината на местността и една част идва покрай дъба на гадателите.

9:38  Тогава Зевул му каза: Къде ти е сега хвалбата, с която каза: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не е ли това народът, когото ти презря? Излез сега и се бий с него!

9:39  Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и се би с Авимелех.

9:40  И Авимелех го подгони и той побягна пред него; и мнозина паднаха смъртно ранени чак до входа на портата.

9:41  И Авимелех остана в Арума, а Зевул изгони Гаал и братята му, за да не останат в Сихем.

9:42  И на следващия ден народът излезе на полето и това се съобщи на Авимелех.

9:43  И той взе хората си и ги раздели на три части, и залегна в засада на полето; и погледна, и ето, народът излизаше от града; и стана срещу тях и ги нападна.

9:44  И Авимелех и частите, които бяха с него, се спуснаха напред и застанаха на входа на градската порта; а двете части нападнаха всички, които бяха на полето, и ги избиха.

9:45  И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол.

9:46  А когато всичките жители на сихемската кула чуха това, те влязоха в укреплението на храма на бога си Верит.

9:47  И на Авимелех се съобщи, че всичките жители на сихемската кула са се събрали.

9:48  Тогава Авимелех се изкачи на планината Салмон, той и целият народ, който беше с него; и Авимелех взе брадва в ръката си и отсече клон от дърветата, и го вдигна, и го сложи на рамото си. И каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите като мен.

9:49  И всичките хора също отсякоха всеки клона си и последваха Авимелех, сложиха ги на укреплението и над тях запалиха укреплението, така че всичките хора от сихемската кула умряха – около хиляда мъже и жени.

9:50  После Авимелех отиде в Тевес и се разположи на стан против Тевес, и го превзе.

9:51  Но в града имаше здрава кула и всичките мъже и жени, и всичките градски жители избягаха там и се затвориха; и се изкачиха на покрива на кулата.

9:52  А Авимелех дойде до кулата и се би срещу нея; и се приближи до входа на кулата, за да го изгори с огън.

9:53  Но една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа.

9:54  Тогава той бързо извика към младежа, своя оръженосец, и му каза: Извади меча си и ме убий, за да не кажат за мен: Жена го уби! И младежът му го прободе и той умря.

9:55  А когато израилевите мъже видяха, че Авимелех беше мъртъв, те се разотидоха всеки на мястото си.

9:56  Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя.

9:57  И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях.

Chapter 10

10:1  А след Авимелех се издигна да избави Израил един мъж от Исахар – Тола, син на Фуя, син на Додо; той живееше в Самир в хълмистата земя на Ефрем.

10:2  И той съди Израил двадесет и три години. И умря и беше погребан в Самир.

10:3  А след него се издигна Яир, галаадецът; той съди Израил двадесет и две години.

10:4  А той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет магаренца и имаха тридесет града; те се наричат и до днес селищата на Яир, които са в галаадската земя.

10:5  И Яир умря и беше погребан в Камон.

10:6  После израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и служеха на ваалимите и на астартите, на боговете на Арам, на боговете на Сидон, на боговете на Моав, на боговете на синовете на Амон и на боговете на филистимците; и оставиха ГОСПОДА и не Му служеха.

10:7  И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръката на филистимците и в ръката на синовете на Амон.

10:8  От тази година те измъчваха и потискаха израилевите синове осемнадесет години – всичките израилеви синове, които бяха оттатък Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.

10:9  И синовете на Амон преминаха Йордан, за да воюват и против Юда, и против Вениамин, и против ефремовия дом. Така Израил беше крайно притеснен.

10:10  И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и казаха: Съгрешихме против Теб, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите!

10:11  А ГОСПОД каза на израилевите синове: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от синовете на Амон и от филистимците?

10:12  И когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, вие извикахте към Мен и Аз ви избавих от ръката им.

10:13  Но вие Ме оставихте и служихте на други богове, затова няма да ви избавям повече.

10:14  Идете и викайте към боговете, които сте си избрали; нека те ви избавят във времето на бедствието ви!

10:15  А израилевите синове казаха на ГОСПОДА: Съгрешихме; направи ни каквото Ти се вижда добро; само, молим Те, избави ни днес!

10:16  И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове и служиха на ГОСПОДА; и душата Му повече не можеше да търпи окаяността на Израил.

10:17  И синовете на Амон се събраха и се разположиха на стан в Галаад, а израилевите синове се събраха и се разположиха на стан в Масфа.

10:18  И народът и галаадските водачи си казаха един на друг: Кой е мъжът, който ще започне да се бие със синовете на Амон? Той ще стане глава над всичките галаадски жители.

Chapter 11

11:1  А галаадецът Ефтай беше храбър воин. Той беше син на блудница; а бащата на Ефтай беше Галаад.

11:2  А жената на Галаад му роди синове; и когато синовете на жената пораснаха, те изгониха Ефтай и му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.

11:3  И Ефтай избяга от братята си и живееше в земята Тов; и при Ефтай се събираха безчестни мъже и излизаха с него.

11:4  И след известно време синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил.

11:5  И когато синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тов.

11:6  И казаха на Ефтай: Ела и ни стани водач, за да се бием срещу синовете на Амон!

11:7  Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Не сте ли вие, които ме намразихте и ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мен сега, когато сте в беда?

11:8  А галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова се върнахме сега при теб, за да дойдеш с нас и да се биеш срещу синовете на Амон, и да станеш глава над всичките галаадски жители.

11:9  Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете обратно, за да се бия срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде пред мен, ще стана ли глава над вас?

11:10  И галаадските старейшини казаха на Ефтай: ГОСПОД е свидетел между нас, че непременно ще направим, както си казал!

11:11  Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави за глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа.

11:12  И Ефтай изпрати пратеници до царя на синовете на Амон да кажат: Какво има между мен и теб, че си дошъл против мен да се биеш срещу земята ми?

11:13  И царят на синовете на Амон отговори на пратениците на Ефтай: Понеже Израил отне земята ми, когато дойде от Египет – от Арнон до Явок и до Йордан; затова сега върни тези земи с мир.

11:14  И Ефтай отново изпрати пратеници до царя на синовете на Амон

11:15  да му кажат: Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на синовете на Амон.

11:16  А когато Израил излезе от Египет и вървеше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

11:17  тогава Израил изпрати пратеници до едомския цар да кажат: Нека премина, моля те, през земята ти. Но едомският цар не послуша. Изпратиха и до моавския цар, но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.

11:18  Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската земя и моавската земя, и дойде откъм изгрев слънце до моавската земя, и се разположи на стан оттатък Арнон, но не влезе в областта на Моав, защото Арнон беше границата на Моав.

11:19  И Израил изпрати пратеници до аморейския цар Сихон, царя на Есевон, и Израил му каза: Моля те, нека преминем през земята ти до нашето място.

11:20  Но Сихон не се довери на Израил да го пусне да мине през областта му и Сихон събра целия си народ и се разположи на стан в Яса, и воюва срещу Израил.

11:21  И ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сихон и целия му народ в ръката на Израил и те ги разбиха. Така Израил завладя цялата земя на аморейците, които живееха в онази земя.

11:22  Така те завладяха цялата област на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята чак до Йордан.

11:23  И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците отпред Своя народ Израил, ти ли ще го изгониш?

11:24  Няма ли да притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Така и ние ще притежаваме земята на всекиго, когото ГОСПОД, нашият Бог, изгонва отпред нас.

11:25  И сега, да не би ти да си по-добър от моавския цар Валак, сина на Сепфор? Спорил ли е той някога с Израил, или воювал ли е някога срещу него?

11:26  Докато Израил живееше триста години в Есевон и селата му, в Ароир и селата му и във всичките градове по бреговете на Арнон, защо не си ги взехте обратно през това време?

11:27  И не аз съм съгрешил против теб, а ти ми правиш зло, като воюваш срещу мен. Нека ГОСПОД, Съдията, да отсъди днес между израилевите синове и синовете на Амон!

11:28  Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Ефтай му изпрати.

11:29  Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух беше на Ефтай и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Масфа Галаадска, и от Масфа Галаадска излезе срещу синовете на Амон.

11:30  И Ефтай направи обрек пред ГОСПОДА и каза: Ако наистина предадеш синовете на Амон в ръката ми,

11:31  тогава онова, което излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир от синовете на Амон, да бъде на ГОСПОДА, и аз ще го принеса като всеизгаряне!

11:32  Така Ефтай излезе срещу синовете на Амон, за да се бие срещу тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.

11:33  И той им нанесе много голямо поражение от Ароир до прохода на Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред израилевите синове.

11:34  И когато Ефтай дойде до къщата си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тимпанчета и танци; а тя беше единствената му, освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря.

11:35  И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.

11:36  А тя му каза: Татко мой, ако си дал дума пред ГОСПОДА, стори с мен според каквото е излязло от устата ти, понеже ГОСПОД ти е дал възмездие над враговете ти, синовете на Амон.

11:37  И каза на баща си: Нека ми се направи това нещо: остави ме два месеца, за да ида и да ходя по планините, и да оплача девствеността си – аз и другарките ми.

11:38  И той каза: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си и оплака девствеността си по планините.

11:39  И в края на двата месеца тя се върна при баща си, и той стори с нея според обрека, който беше направил. А тя не беше познала мъж. И това стана обичай в Израил:

11:40  всяка година израилевите дъщери ходят да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай по четири дни в годината.

Chapter 12

12:1  Тогава мъжете от Ефрем се събраха и тръгнаха на север и казаха на Ефтай: Ти защо премина да се биеш срещу синовете на Амон и не ни повика да дойдем с теб? Ще изгорим къщата ти върху теб с огън!

12:2  А Ефтай им каза: Аз и народът ми бяхме в голяма борба със синовете на Амон; и аз ви повиках, но вие не ме избавихте от ръката им.

12:3  И когато видях, че няма да ме избавиш, взех живота си в ръката си и преминах срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде в ръката ми. Защо сте дошли днес срещу мен, за да се биете с мен?

12:4  И Ефтай събра всичките галаадски мъже и се би срещу Ефрем и галаадските мъже разбиха Ефрем, защото те казаха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи сред Ефрем и сред Манасия!

12:5  И галаадците плениха бродовете на Йордан срещу Ефрем. И когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина! – тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?

12:6  И ако той кажеше: Не съм! – те му казваха: Кажи тогава шиболет. Но той казваше сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го убиваха при бродовете на Йордан. Така по онова време паднаха четиридесет и две хиляди души от Ефрем.

12:7  И Ефтай съди Израил шест години. После галаадецът Ефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.

12:8  А след него Ивцан от Витлеем съди Израил.

12:9  Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и доведе тридесет дъщери отвън за синовете си. Той съди Израил седем години.

12:10  И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.

12:11  След него завулонецът Елон съди Израил. Той съди Израил десет години.

12:12  И завулонецът Елон умря и беше погребан при Еалон в земята на Завулон.

12:13  А след него Авдон, синът на пиратонеца Илел, съди Израил.

12:14  Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет магаренца. Той съди Израил осем години.

12:15  После Авдон, синът на пиратонеца Илел, умря и беше погребан в Пиратон в земята на Ефрем, в хълмистата земя на амаличаните.

Chapter 13

13:1  И израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и ГОСПОД ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.

13:2  И имаше един човек от Сараа, от рода на данците, на име Маной; и жена му беше безплодна и не раждаше.

13:3  И Ангелът ГОСПОДЕН се яви на жената и ѝ каза: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш, но ще забременееш и ще родиш син.

13:4  Затова сега се пази да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто.

13:5  Защото, ето, ще забременееш и ще родиш син; и никакъв бръснач не бива да мине върху главата му, защото още от утробата момчето ще бъде назирей на Бога; и ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците.

13:6  Тогава жената дойде и говори на мъжа си, и каза: Един Божи човек дойде при мен и видът Му беше като вида на Божия Ангел, много страшен; и аз не Го попитах откъде е, нито Той ми каза Името Си.

13:7  И ми каза: Ето, ще забременееш и ще родиш син; и сега да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто, защото момчето ще бъде назирей на Бога от утробата до деня на смъртта си.

13:8  Тогава Маной се помоли на ГОСПОДА и каза: Господи, моля те, нека пак дойде при нас Божият човек, когото си изпратил, и нека ни научи какво да направим с момчето, което ще се роди!

13:9  И Бог послуша гласа на Маной и Божият Ангел пак дойде при жената, докато тя седеше на нивата; а мъжът ѝ Маной не беше с нея.

13:10  Тогава жената изтича бързо и говори на мъжа си, и му каза: Ето, яви ми се Човекът, който дойде при мен онзи ден.

13:11  И Маной стана и последва жена си, и дойде при Човека, и му каза: Ти ли си Човекът, който е говорил на тази жена? А Той каза: Аз съм.

13:12  И Маной каза: А когато думата Ти се изпълни, какъв да бъде животът на детето и какво да прави?

13:13  Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: Нека се пази жената от всичко, за което ѝ говорих.

13:14  Да не яде нищо, което произлиза от лозата, да не пие нито вино, нито спиртно питие и да не яде нищо нечисто. Да спазва всичко, което ѝ заповядах.

13:15  Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Моля те, нека те задържим и да ти приготвим яре!

13:16  А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: И да Ме задържиш, няма да ям хляба ти, но ако приготвиш всеизгаряне, принеси го на ГОСПОДА! – защото Маной не позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.

13:17  Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Как е Името Ти, за да Те почетем, когато се изпълни думата Ти?

13:18  А Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Защо питаш за Името Ми? То е чудно.

13:19  Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и го принесе на ГОСПОДА върху скалата. И докато Маной и жена му гледаха, Той извърши чудо;

13:20  защото, когато пламъкът се издигаше от олтара към небето, Ангелът ГОСПОДЕН се издигна в пламъка на олтара. И Маной и жена му видяха това и паднаха по лице на земята.

13:21  И Ангелът ГОСПОДЕН не се яви повече на Маной и жена му, и тогава Маной позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.

13:22  И Маной каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога!

13:23  А жена му му каза: Ако ГОСПОД искаше да ни убие, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито щеше да ни даде да чуем такива неща в това време.

13:24  И жената роди син и го нарече Самсон. И момчето порасна и ГОСПОД го благослови.

13:25  И ГОСПОДНИЯТ Дух започна да го води в Махане-Дан, между Сараа и Естаол.

Chapter 14

14:1  И Самсон слезе в Тамна и видя в Тамна една жена от дъщерите на филистимците.

14:2  И той се изкачи и разказа на баща си и майка си, и каза: Видях в Тамна една жена от дъщерите на филистимците; И сега, вземете ми я за жена!

14:3  А баща му и майка му му казаха: Няма ли жена между дъщерите на братята ти или между целия ми народ, че да ходиш да вземаш жена от необрязаните филистимци? Но Самсон каза на баща си: Тази ми вземи, защото тя е права в очите ми.

14:4  Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от ГОСПОДА, защото Той търсеше случай да излезе срещу филистимците. А в онова време филистимците владееха над Израил.

14:5  И Самсон слезе в Тамна с баща си и майка си и когато дойдоха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше срещу него.

14:6  Тогава дойде върху него ГОСПОДНИЯТ Дух и той го разкъса, както се разкъсва яре, макар да нямаше нищо в ръката си. Но не каза на баща си и на майка си какво беше направил.

14:7  И слезе и говори на жената, и тя беше права в очите на Самсон.

14:8  А след известно време, когато се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, в трупа на лъва имаше рой пчели и мед.

14:9  И той го взе в ръцете си и продължи, И яде, докато вървеше. И дойде при баща си и майка си и им даде, и те ядоха; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.

14:10  И баща му слезе при жената и Самсон направи там угощение, защото така правеха младите мъже.

14:11  И като го видяха филистимците, доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.

14:12  Тогава Самсон им каза: Ще ви предложа една гатанка. Ако ми я кажете през седемте дни на угощението и я отгатнете, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи.

14:13  Но ако не можете да ми я кажете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.

14:14  Тогава той им каза: От ядящия дойде ядене и от силния дойде сладост. И до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.

14:15  А на седмия ден казаха на жената на Самсон: Склони мъжа си да ни каже гатанката, за да не изгорим теб и бащиния ти дом с огън! За да ни оберете ни поканихте, нали?

14:16  Тогава жената на Самсон заплака пред него и каза: Ти само ме мразиш и не ме обичаш! Предложил си гатанка на синовете на народа ми, а на мен не си я казал! А той ѝ каза: Ето, и на баща си и на майка си не съм я казал, а на теб ли да я кажа?

14:17  Но тя плачеше пред него през седемте дни, докато беше угощението им. И на седмия ден той ѝ я каза, понеже му досади. А тя каза гатанката на синовете на народа си.

14:18  Тогава градските мъже му казаха на седмия ден, преди да залезе слънцето: Що е по-сладко от мед? И що е по-силно от лъв? А той им каза: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми!

14:19  Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на него и той слезе в Аскалон и уби тридесет мъже от тях, и взе облеклото им, и даде премените на онези, които бяха отгатнали гатанката. И гневът му пламна, и той се изкачи в бащиния си дом.

14:20  А жената на Самсон беше дадена на другаря му, който му беше приятел.

Chapter 15

15:1  И след известно време, в дните на пшеничената жетва, Самсон посети жена си с едно яре и каза: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща ѝ не му даваше да влезе.

15:2  И баща ѝ каза: Наистина си помислих, че ти съвсем си я намразил, и затова я дадох на другаря ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Нека тя да бъде твоя вместо нея.

15:3  А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя зло!

15:4  И Самсон отиде и хвана триста лисици, и взе факли, и обърна лисиците опашка към опашка, и сложи по една факла по средата между две опашки.

15:5  И запали факлите и ги пусна в неожънатите жита на филистимците, и изгори и кръстците, и неожънатите жита, и лозята, и маслините.

15:6  Тогава филистимците казаха: Кой направи това? И отговориха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците се изкачиха и изгориха нея и баща ѝ с огън.

15:7  А Самсон им каза: Щом като правите така, аз непременно ще си отмъстя на вас, и след това ще престана.

15:8  И той ги изби до крак и им нанесе голямо поражение; и слезе и живееше в процепа на скалата Итам.

15:9  Тогава филистимците се изкачиха и се разположиха на стан в Юда, и се разпростряха в Лехий.

15:10  И юдовите мъже им казаха: Защо сте се изкачили срещу нас? А те казаха: Изкачихме се да вържем Самсон, за да му направим така, както той направи на нас.

15:11  Тогава три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво е това, което си ни направил? А той им каза: Както ми направиха те, така им направих и аз.

15:12  А те му казаха: Слязохме, за да те вържем и да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма вие да ме нападнете.

15:13  И те му говориха и казаха: Не, само ще те вържем здраво и ще те предадем в ръката им; но със сигурност няма да те убием. И те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалата.

15:14  И когато дойде в Лехий, филистимците излязоха срещу него с викове. Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, изгорен с огън, и връзките се стопиха от ръцете му.

15:15  И той намери прясна магарешка челюст и протегна ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже.

15:16  Тогава Самсон каза: С магарешката челюст купища върху купища, с магарешката челюст избих хиляда мъже!

15:17  И когато свърши да говори, той хвърли челюстта от ръката си и нарече онова място Рамат-Лехий.

15:18  После той много ожадня и извика към ГОСПОДА и каза: Ти даде това голямо избавление чрез ръката на слугата Си; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

15:19  И Бог разцепи падината която е в Лехий и от нея излезе вода. И той пи и духът му се върна, и той се съживи. Затова нарече това място Енакоре, който е в Лехий и до днес.

15:20  И той съди Израил двадесет години във времето на филистимците.

Chapter 16

16:1  И Самсон отиде в Газа и видя там една блудница и влезе при нея.

16:2  И на газяните се каза: Самсон дойде тук. И те го обкръжиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта. И стояха тихо цяла нощ като казваха: На сутринта, когато се съмне, ще го убием.

16:3  А Самсон лежа до полунощ. И в полунощ стана, хвана вратите на градската порта и двата стълба и ги извади заедно с лостовете; после ги сложи на раменете си и ги отнесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.

16:4  А след това той залюби една жена в долината Сорик, която се казваше Далила.

16:5  И филистимските първенци се изкачиха при нея и ѝ казаха: Подведи го и виж къде се крие голямата му сила и чрез какво можем да му надвием, за да го вържем и да го покорим. И ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърни сикъла.

16:6  И Далила каза на Самсон: Кажи ми, моля те, къде се крие голямата ти сила и с какво трябва да бъдеш вързан, за да бъдеш покорен!

16:7  И Самсон ѝ каза: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.

16:8  Тогава филистимските първенци ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях.

16:9  А засадата беше в стаята ѝ; и тя му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той скъса тетивите, както се скъсва връв от кълчища, когато помирише огън. И силата му не се разбра.

16:10  Тогава Далила каза на Самсон: Ето, ти ме измами и ме излъга. Кажи ми сега, моля те, с какво трябва да бъдеш вързан!

16:11  А той ѝ каза: Ако ме вържат здраво с нови въжета, с които не е работено, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.

16:12  Тогава Далила взе нови въжета и го върза с тях, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! А засадата беше в стаята ѝ. Но той ги скъса от ръцете си като конец.

16:13  Тогава Далила каза на Самсон: Досега ти ме мами и ме лъга. Кажи ми с какво трябва да бъдеш вързан! А той ѝ каза: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в кросното.

16:14  И тя ги втъка и ги закова с колчето на стана, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той се събуди от съня си и изтръгна колчето на стана и кросното.

16:15  Тогава тя му каза: Как можеш да казваш: Обичам те! – като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ме измами и не ми каза къде се крие голямата ти сила.

16:16  И понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го измъчваше, така че душата му се притесни до смърт,

16:17  той ѝ откри цялото си сърце и ѝ каза: Никога бръснач не е минавал върху главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си. Ако ме обръснат, тогава силата ми ще ме напусне и ще стана слаб, и ще бъда като всеки друг човек.

16:18  И когато Далила видя, че той ѝ откри цялото си сърце, тя изпрати да повикат филистимските първенци и каза: Елате този път, защото той ми откри цялото си сърце. И филистимските първенци дойдоха при нея и донесоха парите в ръцете си.

16:19  И тя го приспа на коленете си и повика един човек, който обръсна седемте плитки на главата му. Така тя започна да го покорява и силата му го напусна.

16:20  И тя каза: Филистимците върху теб, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както другите пъти и ще се отърся. Но той не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него.

16:21  Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.

16:22  Но косата на главата му започна отново да расте, след като беше обръсната.

16:23  И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.

16:24  И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!

16:25  И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.

16:26  А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.

16:27  А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.

16:28  Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!

16:29  И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.

16:30  И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.

16:31  Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и го вдигнаха, и се изкачиха, и го погребаха между Сараа и Естаол, в гроба на баща му Маной. Той съди Израил двадесет години.

Chapter 17

17:1  И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.

17:2  И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!

17:3  И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина си, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.

17:4  И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.

17:5  А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.

17:6  В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.

17:7  А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит и беше чужденец там.

17:8  И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.

17:9  И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.

17:10  А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.

17:11  И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.

17:12  Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.

17:13  Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.

Chapter 18

18:1  В онези дни нямаше цар в Израил; и в онези дни племето на данците си търсеше наследство, в което да живее, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между израилевите племена.

18:2  И синовете на Дан изпратиха от рода си петима мъже от цялата си общност, храбри мъже, от Сараа и от Естаол, за да огледат земята и да я изследват, и им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до хълмистата земя на Ефрем, до къщата на Михей, и пренощуваха там.

18:3  И когато приближиха къщата на Михей, те познаха гласа на младия левит и се отбиха там, и му казаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И какво имаш тук?

18:4  А той им каза: Така и така ми направи Михей и ме нае, и аз му станах свещеник.

18:5  И те му казаха: Моля те, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, на който отиваме.

18:6  А свещеникът им каза: Идете с мир. Пред ГОСПОДА е пътят, по който отивате.

18:7  И петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис, и видяха народа, който беше в него, че живееше безгрижно, като сидонците, спокойно и безгрижно, защото нямаше в земята властник, който да ги притеснява; и те бяха далеч от сидонците и нямаха връзки с никого.

18:8  И се върнаха при братята си в Сараа и Естаол и братята им им казаха: Какво казвате вие?

18:9  И те казаха: Станете и нека се изкачим срещу тях. Защото видяхме земята, и ето, тя е много е добра. А вие още ли седите? Не бъдете лениви да отидете и да влезете, и да завладеете земята.

18:10  Когато отидете, ще отидете при един безгрижен народ и обширна земя, защото Бог я даде в ръката ви – място, където не липсва нищо, което е на земята.

18:11  Тогава шестстотин мъже от рода на данците, от Сараа и Естаол, потеглиха, препасани с военни оръжия.

18:12  И отидоха и се разположиха на стан в Кириат-Иарим в Юда. Затова нарекоха онова място Махане-Дан, както е и до днес. Ето, то се намира зад Кириат-Иарим.

18:13  А оттам преминаха в хълмистата земя на Ефрем и дойдоха до къщата на Михей.

18:14  Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат страната Лаис, заговориха и казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излят идол? И така, помислете какво трябва да направите.

18:15  И те се отбиха там и дойдоха в къщата на младия левит, в къщата на Михей, и го поздравиха.

18:16  А шестстотинте мъже, препасани с военните си оръжия, които бяха от синовете на Дан, застанаха при входа на портата.

18:17  Тогава петимата мъже, които бяха отишли да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол и ефода, и домашните идоли, и излетия идол. А свещеникът стоеше при входа на портата с шестстотинте мъже, препасани с военни оръжия.

18:18  И когато те влязоха в къщата на Михей и изнесоха изваяния идол, ефода и домашните идоли, и излетия идол, свещеникът им каза: Какво правите?

18:19  А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си и ела с нас, и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли е за теб да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?

18:20  И сърцето на свещеника се зарадва и той взе ефода и домашните идоли, и изваяния идол, и отиде сред народа.

18:21  Тогава те се обърнаха и потеглиха и сложиха пред себе си децата и добитъка и ценните неща.

18:22  А когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, мъжете от къщите, близки до къщата на Михей, се събраха и настигнаха синовете на Дан

18:23  И извикаха към синовете на Дан и те обърнаха лицата си и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал такова множество?

18:24  А той каза: Взели сте ми боговете, които си направих, и свещеника и сте тръгнали. И какво повече ми остава? И как ми казвате: Какво ти е?

18:25  А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!

18:26  И синовете на Дан продължиха по пътя си. А когато Михей видя, че са прекалено силни за него, той се обърна и си отиде обратно у дома си.

18:27  Така те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, който имаше. И нападнаха Лаис, един спокоен и безгрижен народ, и ги избиха с острието на меча, и изгориха града с огън.

18:28  И нямаше кой да ги избави, защото беше далеч от Сидон и нямаха връзки с никого, беше в долината към Вет-Реов. И те построиха града и се заселиха в него.

18:29  И нарекоха града Дан, на името на баща си Дан, който се беше родил на Израил. А отначало името на града беше Лаис.

18:30  И синовете на Дан си изправиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гирсон, син на Мойсей, той и синовете му бяха свещеници на племето на данците до времето, когато земята беше пленена.

18:31  Така те си поставиха изваяния идол на Михей, който той беше направил, и той стоя там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

Chapter 19

19:1  А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски.

19:2  Но наложницата му блудства против него и си отиде от него в бащиния си дом във Витлеем Юдейски, и остана там известно време, четири месеца.

19:3  Тогава мъжът ѝ стана и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.

19:4  И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и той остана при него три дни; и ядоха и пиха, и нощуваха там.

19:5  А на четвъртия ден станаха рано сутринта и той се вдигна да си отиде; но бащата на младата жена каза на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидете.

19:6  И те седнаха и ядоха и пиха двамата заедно; и бащата на младата жена каза на мъжа: Склони, моля те, да останеш през нощта, и нека се развесели сърцето ти.

19:7  А когато мъжът стана, за да си отиде, тъстът му го принуди и той пак пренощува там.

19:8  А на петия ден той стана да си отиде рано сутринта, но бащата на младата жена каза: Моля те, подкрепи сърцето си и чакай, докато превали денят. И двамата ядоха.

19:9  И когато човекът стана да си отиде – той и наложницата му, и слугата му – тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето сега, денят наближава към вечерта; моля ви, пренощувайте. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете на път рано, за да си отидеш в шатрата си.

19:10  Но човекът не пожела да пренощува; и стана и тръгна, и дойде срещу Евус, който е Ерусалим. А с него имаше две оседлани магарета и наложницата му беше с него.

19:11  И когато бяха близо до Евус и денят беше почти преминал, слугата каза на господаря си: Ела, моля те, и нека влезем в този евусейски град и да пренощуваме в него.

19:12  Но господарят му му каза: Няма да влезем в град на чужденци, които не са от израилевите синове, а ще продължим до Гавая.

19:13  И каза на слугата си: Ела да се приближим до едно от тези места и да пренощуваме в Гавая или в Рама.

19:14  И те отминаха Евус и продължиха; и слънцето залезе над тях близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.

19:15  И те се отбиха там, за да влязат да пренощуват в Гавая. И той влезе и седна на площада на града, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.

19:16  И ето, един старец идваше от работата си на полето вечерта. А този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше чужденец в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.

19:17  И като повдигна очи, той видя пътника на площада на града. И старецът каза: Накъде отиваш и откъде идваш?

19:18  А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си.

19:19  А ние си имаме и слама, и храна за магаретата си, и хляб и вино за мен, за слугинята ти и за младежа, който е със слугите ти; не ни липсва нищо.

19:20  И старецът каза: Мир на теб! Но нека аз се погрижа за всичките ти нужди; само не оставай през нощта на площада.

19:21  И той го заведе в къщата си и даде храна на магаретата. И те си измиха краката и ядоха, и пиха.

19:22  И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!

19:23  А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие!

19:24  Ето девствената ми дъщеря и неговата наложница; нека тях ви изведа навън сега, тях опозорете и с тях сторете каквото искате; но на този човек не правете такова безумно нещо!

19:25  Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава човекът взе наложницата си и им я изведе навън. И те я познаха и се гавриха с нея през цялата нощ до сутринта; и като се зазори, я пуснаха.

19:26  И на зазоряване жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, където беше господарят ѝ, и лежа там до съмване.

19:27  Когато господарят ѝ стана на сутринта и отвори вратите на къщата, и излезе, за да си отиде по пътя, ето, жената, наложницата му, беше там, паднала на входа на къщата с ръце на прага.

19:28  И той ѝ каза: Стани да си вървим. Но никой не отговори. Тогава той я вдигна на магарето и човекът стана и отиде на мястото си.

19:29  И когато дойде в къщата си, взе нож, хвана наложницата си и я разсече на дванадесет части, с костите ѝ, и я изпрати по всичките области на Израил.

19:30  И всички, които видяха това, казаха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и говорете!

Chapter 20

20:1  И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.

20:2  И началниците на целия народ, на всичките израилеви племена, се представиха в събранието на Божия народ – четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч.

20:3  А вениаминовите синове чуха, че израилевите синове се изкачили в Масфа. И израилевите синове казаха: Разкажете ни как стана това зло!

20:4  Тогава левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: Дойдох в Гавая, която принадлежи на Вениамин, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

20:5  И гавайските мъже се вдигнаха против мен и през нощта заобиколиха къщата заради мен. Възнамеряваха да ме убият, а наложницата ми изнасилиха, така че умря.

20:6  Тогава взех наложницата си и я разсякох на парчета, и я изпратих по цялата земя на израилевото наследство; защото те извършиха развратно и позорно нещо в Израил.

20:7  Ето, всички вие сте израилеви синове – дайте тук мнението и съвета си!

20:8  Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си,

20:9  а ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем срещу нея по жребий.

20:10  И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да ѝ направят според цялото безумие, която е извършила в Израил.

20:11  И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек.

20:12  Тогава израилевите племена изпратиха мъже по всички вениаминови родове да кажат: Какво е това зло, което се е извършило между вас?

20:13  Затова сега, предайте хората, злите мъже от Гавая, за да ги умъртвим и да отмахнем злото от Израил! Но вениаминовите синове не поискаха да послушат гласа на братята си, израилевите синове.

20:14  И вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой срещу израилевите синове.

20:15  И в същия ден вениаминовите синове от градовете се преброиха: двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха: седемстотин избрани мъже.

20:16  От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.

20:17  И израилевите мъже без Вениамин се преброиха: четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха мъже, годни за война.

20:18  И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв.

20:19  И израилевите синове станаха на сутринта и се разположиха на стан срещу Гавая.

20:20  И израилевите мъже излязоха на бой срещу Вениамин и израилевите мъже се строиха за бой срещу тях при Гавая.

20:21  Тогава вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден простряха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.

20:22  Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден.

20:23  И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.

20:24  И на втория ден израилевите синове се приближиха до вениаминовите синове.

20:25  И на втория ден Вениамин излезе от Гавая срещу тях и простряха на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилевите синове; всички те теглеха меч.

20:26  Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил, и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.

20:27  И израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА – защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

20:28  и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи – и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти.

20:29  Тогава Израил постави засада около Гавая.

20:30  И на третия ден израилевите синове се изкачиха срещу вениаминовите синове и се строиха срещу Гавая както другите пъти.

20:31  И вениаминовите синове излязоха срещу народа и се отдалечиха от града, и започнаха както другите пъти да убиват някои от народа, около тридесет израилеви мъже, по пътищата, единият от които отива към Ветил, а другият – през полето към Гавая.

20:32  И вениаминовите синове казаха: Те падат пред нас както преди. А израилевите синове казаха: Да побегнем и да ги отдалечим от града по пътищата.

20:33  Тогава всичките израилеви мъже станаха от мястото си и се строиха във Ваал-Тамар, докато израилевата засада изскочи от мястото си от ливадата на Гавая.

20:34  И десет хиляди избрани мъже от целия Израил дойдоха срещу Гавая и битката се ожесточи; онези обаче не знаеха, че злото ги постигаше.

20:35  И ГОСПОД разби Вениамин пред Израил, и в онзи ден израилевите синове простряха двадесет и пет хиляди и сто мъже от Вениамин; всички те теглеха меч.

20:36  И вениаминовите синове видяха, че бяха победени. И израилевите мъже дадоха място на вениаминците, тъй като разчитаха на засадата, която бяха поставили срещу Гавая.

20:37  И засадата побърза и нападна Гавая и засадата отиде и порази целия град с острието на меча.

20:38  А израилевите мъже си бяха определили знак със засадата, те да направят да се издигне от града голям димен стълб.

20:39  И израилевите мъже се обърнаха в битката и Вениамин започна да убива някои от израилевите синове, около тридесет мъже, защото казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка.

20:40  Тогава облакът започна да се издига от града в димен стълб и Вениамин се обърна, и ето, целият град се издигаше в пламъци към небето.

20:41  Тогава израилевите мъже се обърнаха и вениаминовите мъже се ужасиха, защото видяха, че злото ги беше постигнало.

20:42  И те обърнаха гръб пред израилевите мъже по пътя към пустинята, но битката ги застигна; и онези, които излизаха от градовете, ги обкръжаваха и ги избиваха.

20:43  Те обкръжиха Вениамин, гониха го и го тъпкаха без почивка чак срещу Гавая към изгрев слънце.

20:44  И от Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже; всички те бяха храбри мъже.

20:45  Тогава се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон; и израилевите синове събраха от тях остатък от пет хиляди мъже по пътищата и ги гониха до Гидом, и избиха от тях две хиляди мъже.

20:46  Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха храбри мъже.

20:47  А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца.

20:48  И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча – от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.

Chapter 21

21:1  А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!

21:2  И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.

21:3  И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?

21:4  И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.

21:5  И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!

21:6  И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!

21:7  Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?

21:8  И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана.

21:9  И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис- Галаад.

21:10  И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча – и жените и децата!

21:11  И ето какво да направите: да изпълните проклятието над всеки от мъжки пол и над всяка жена, която е познала мъжко легло.

21:12  И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя.

21:13  И цялото общество изпрати да говорят на вениаминовите синове, които бяха на канарата Римон, и им провъзгласиха мир.

21:14  И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно.

21:15  И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.

21:16  Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха?

21:17  И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.

21:18  Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!

21:19  Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона.

21:20  И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята,

21:21  и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя.

21:22  И когато бащите им или братята им дойдат да ни се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете милостиви към тях заради нас, понеже в битката не задържахме жена за всекиго; а сега не сте им дали вие, че да сте виновни!

21:23  И вениаминовите синове направиха така и си взеха жени според броя си от танцуващите, които отвлякоха. После отидоха и се върнаха в наследството си, и построиха градовете, и живееха в тях.

21:24  И в онова време израилевите синове си отидоха оттам, всеки в племето си и в рода си; отидоха си оттам, всеки в наследството си.

21:25  В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.