BulVeren - II Chronicles

Chapter 1

1:1  И Соломон, синът на Давид, се укрепи в царството си. И ГОСПОД, неговият Бог, беше с него и го възвеличи извънредно много.

1:2  И Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и на стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, на началниците на бащините домове.

1:3  И те, Соломон и цялото събрание с него, отидоха на височината, която е в Гаваон, защото там беше Божият шатър за срещане, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше направил в пустинята.

1:4  А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-Иарим на мястото, което Давид му беше приготвил – защото му беше разпънал шатър в Ерусалим.

1:5  И бронзовият олтар, който Веселеил, синът на Урий, син на Ор, беше направил, беше там пред ГОСПОДНАТА скиния. И Соломон и събранието го потърсиха там.

1:6  И Соломон принесе жертва там пред ГОСПОДА на бронзовия олтар, който беше пред шатъра за срещане, и принесе на него хиляда всеизгаряния.

1:7  В онази нощ Бог се яви на Соломон и му каза: Искай какво да ти дам!

1:8  А Соломон каза на Бога: Ти си оказал голяма милост на баща ми Давид и Ти си ме поставил за цар вместо него.

1:9  И сега, ГОСПОДИ Боже, нека се утвърди Твоето обещание към баща ми Давид; защото Ти ме направи цар над народ, многоброен като земния прах.

1:10  Дай ми сега мъдрост и разум, за да излизам и да влизам пред този народ; защото кой може да съди този Твой голям народ?

1:11  И Бог каза на Соломон: Понеже това ти беше на сърце и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на онези, които те мразят, нито поиска много дни, а поиска за себе си мъдрост и разум, за да съдиш народа Ми, над който те направих цар,

1:12  дават ти се мъдрост и разум. При това ще ти дам и богатство, и имоти, и слава, каквито не са имали царете, които са били преди теб, нито ще има някой след теб.

1:13  Тогава Соломон се върна в Ерусалим от височината, която е в Гаваон от мястото пред шатъра за срещане. И той царуваше над Израил.

1:14  И Соломон събра колесници и конници и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, и ги настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

1:15  И царят направи среброто и златото в Ерусалим като камъни и направи кедрите многобройни като черниците в низината.

1:16  И от Египет докарваха коне за Соломон; кервани от царски търговци ги купуваха на стада за определена цена.

1:17  И една колесница, която се изнасяше и докарваше от Египет, се купуваше за шестстотин сребърни сикъла, а един кон – за сто и петдесет. И така се изнасяха и за всичките хетейски царе и за арамейските царе чрез ръката на търговците.

Chapter 2

2:1  И Соломон реши да построи дом за ГОСПОДНОТО Име и царска къща за себе си.

2:2  Соломон изброи седемдесет хиляди мъже за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин за надзиратели над тях.

2:3  И Соломон изпрати до Хирам, царя на Тир, да кажат: Както си правил на баща ми Давид и си му пращал кедри, за да си построи къща, в която да живее, направи и на мен!

2:4  Ето, аз ще построя дом за Името на ГОСПОДА, моя Бог, за да Му го посветя, за да се кади пред Него благоуханен тамян и да се приготвят постоянните присъствени хлябове, и да се принасят всеизгарянията сутрин и вечер, и в съботите, и на новолунията, и на празниците на ГОСПОДА, нашия Бог. Това е наложено на Израил до века.

2:5  А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е по-велик от всички богове.

2:6  Но кой може да Му построи дом? Защото небесата и небесата на небесата не могат да Го поберат. И кой съм аз, че да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?

2:7  Затова, изпрати ми сега човек, който умее да работи със злато и сребро, и с бронз, и с желязо, и с мораво, и с червено, и със синьо и който знае да прави резба, да работи с умелите хора, които са с мен в Юда и в Ерусалим, които баща ми Давид е подготвил.

2:8  Изпрати ми и кедров, кипарисов и алмугов дървен материал от Ливан – защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан – и ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,

2:9  за да ми приготвят голямо количество дървен материал; защото домът, който ще строя, ще бъде голям и чудесен.

2:10  И ето, ще дам на твоите слуги, дървосекачите, които секат дърветата, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди вати вино и двадесет хиляди вати маслинено масло.

2:11  Тогава тирският цар Хирам отговори в писмо и го изпрати на Соломон: Понеже ГОСПОД люби народа Си, затова те е поставил за цар над него.

2:12  И Хирам каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който е създал небето и земята, че е дал на цар Давид мъдър син, надарен с ум и разум, който да построи дом на ГОСПОДА и царска къща!

2:13  И сега, изпращам ти човек умел и разумен, Хирам-Ави,

2:14  син на една жена от дъщерите на Дан, а баща му е тирянин. Той знае да работи със злато и сребро, с бронз, с желязо, с камъни и с дърво, с мораво, със синьо и с висон, и с червено, а също и да прави всякакви резби и да изработва всякакъв план, който му се даде, заедно с твоите умели хора и с умелите хора на господаря ми, баща ти Давид.

2:15  И сега, нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, маслиненото масло и виното, за които говори.

2:16  А ние ще насечем дърветата от Ливан, колкото са ти необходими, и ще ти ги докараме на салове по море до Йопия, а ти ще ги превозиш до Ерусалим.

2:17  И Соломон преброи всички чужденци, които бяха в израилевата земя, след преброяването, което беше направил баща му Давид, и се намериха сто петдесет и три хиляди и шестстотин души.

2:18  И той направи седемдесет хиляди от тях носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин надзиратели над работата на народа.

Chapter 3

3:1  И Соломон започна да строи ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, на хълма Мория, където ГОСПОД се яви на баща му Давид, на мястото, което Давид беше приготвил на хармана на евусееца Орна.

3:2  Той започна да строи във втория месец, на втория ден, на четвъртата година от царуването си.

3:3  А ето основата, която Соломон положи за строежа на Божия дом: дължината в лакти, според старата мярка, беше шестдесет лакътя, и ширината – двадесет лакътя.

3:4  Преддверната зала която беше по дължина пред ширината на дома, беше двадесет лакътя, а височината – сто и двадесет. И той ги обкова отвътре с чисто злато.

3:5  А голямата зала облече с елхово дърво и го обкова с добро злато; и извая по него палми и верижки.

3:6  И украси дома със скъпоценни камъни за красота. А златото беше фаруимско злато.

3:7  И обкова със злато дома, гредите, праговете, стените и вратите му, а по стените извая херувими.

3:8  И направи дома на Пресвятото. Дължината му беше пред ширината на дома – двадесет лакътя, и ширината му – двадесет лакътя. И го обкова с шестстотин таланта добро злато.

3:9  А теглото на гвоздеите беше петдесет сикъла злато. Обкова и горните стаи със злато.

3:10  И в дома на Пресвятото направи два херувима ваяна изработка и ги обкова със злато.

3:11  А крилете на херувимите бяха дълги общо двадесет лакътя. Крилото на единия беше пет лакътя и докосваше стената на дома; другото крило беше пет лакътя и докосваше крилото на другия херувим;

3:12  и крилото на другия херувим беше пет лакътя и докосваше стената на дома; и другото крило беше пет лакътя и опираше в крилото на първия херувим.

3:13  Крилете на тези херувими се простираха двадесет лакътя. А те стояха на краката си и лицата им гледаха към дома.

3:14  И направи завесата от синьо и мораво, и червено, и висон, и изработи по нея херувими.

3:15  Направи пред дома и два стълба, високи тридесет и пет лакътя, а капителът на върха им беше висок пет лакътя.

3:16  Направи и верижки на вътрешната зала, и ги сложи на върха на стълбовете; и направи сто нара и ги окачи на верижките.

3:17  И изправи стълбовете пред храма, единият отдясно, а другият отляво. И нарече десния Яхин, а левия – Воаз.

Chapter 4

4:1  Направи и бронзов олтар; дължината му беше двадесет лакътя и ширината му – двадесет лакътя, и височината му – десет лакътя.

4:2  Направи и леяното море, десет лакътя от единия му ръб до другия му ръб, с кръгла форма. Височината му беше пет лакътя и връв от тридесет лакътя измерваше обиколката му.

4:3  И под него имаше подобие на говеда, които го обикаляха отвсякъде, по десет на лакът, и обхващаха морето отвсякъде. Говедата бяха на два реда, изляни заедно с него.

4:4  То стоеше на дванадесет говеда: три обърнати на север, три обърнати на запад, три обърнати на юг и три обърнати на изток. Морето беше отгоре върху тях и всичките им задни части бяха обърнати навътре.

4:5  Дебелината му беше една длан, а ръбът му беше изработен като ръб на чаша, като цвят на крем. Когато беше пълно, събираше три хиляди вати.

4:6  Направи и десет умивалника и постави пет отдясно и пет отляво, за да мият в тях. Там миеха това, което беше за всеизгаряне, а морето беше, за да се мият в него свещениците.

4:7  Направи и десетте златни светилника според правилото за тях и ги сложи в храма – пет отдясно и пет отляво.

4:8  Направи и десет маси и ги сложи в храма – пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.

4:9  Направи и двора за свещениците, и големия двор, и врати за двора, и покри вратите им с бронз.

4:10  И постави морето от дясната страна на дома, на изток, към юг.

4:11  Хирам направи котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши работата по нещата, които направи на цар Соломон за Божия дом:

4:12  двата стълба, кръглите капители, които бяха на върха на двата стълба, двете мрежи, за да покриват двата кръгли капитела, които бяха на върха на стълбовете;

4:13  и четиристотинте нара за двете мрежи – по два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата кръгли капитела, които бяха на върховете на стълбовете.

4:14  Направи и стойките, направи и умивалниците върху стойките,

4:15  едното море и дванадесетте говеда под него,

4:16  и котлите, и лопатите, и вилиците. Всичките им вещи Хирам-Авив направи на цар Соломон за ГОСПОДНИЯ дом от полиран бронз.

4:17  Царят ги изля на Йорданското поле в глинената земя между Сокхот и Середата.

4:18  И Соломон направи всички тези вещи – толкова много, че теглото на бронза не можеше да се установи.

4:19  Така Соломон направи всичките вещи, които бяха за Божия дом: и златния олтар, и масите, на които се полагаха присъствените хлябове,

4:20  и светилниците със светилата им от чисто злато, за да горят пред вътрешната зала според правилото;

4:21  и цветята, светилата и щипците от злато, от най-чисто злато;

4:22  и ножовете, легените, тамянниците и кадилниците от чисто злато; и входа на дома, вътрешните му врати към пресвятото място, и вратите на дома, на храма, от злато.

Chapter 5

5:1  Така беше завършена цялата работа, която Соломон извърши за ГОСПОДНИЯ дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид, среброто, златото и всичките вещи, и ги сложи в съкровищниците на Божия дом.

5:2  Тогава Соломон събра в Ерусалим старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.

5:3  И всичките израилеви мъже се събраха пред царя на празника, който е в седмия месец.

5:4  Дойдоха всичките старейшини на Израил и левитите вдигнаха ковчега,

5:5  и пренесоха ковчега и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

5:6  И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят.

5:7  И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите;

5:8  защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му.

5:9  А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха издадени от ковчега пред вътрешната зала, но навън не се виждаха. И те са там и до днес.

5:10  В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи, които Мойсей сложи там на Хорив, когато ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от Египет.

5:11  И когато свещениците излязоха от святото място – защото всички свещеници, които се намираха там, се бяха осветили, без да спазват отредите си –

5:12  и всичките певци левити, Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им, облечени във висон, с кимвали и лири, и арфи стояха на изток от олтара и с тях сто и двадесет свещеници, които свиреха с тръби;

5:13  и когато тръбачите и певците започнаха в един глас да пеят и да хвалят, и да славят ГОСПОДА, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти да хвалят ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна, тогава домът, ГОСПОДНИЯТ дом, се изпълни с облак.

5:14  И свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше Божия дом.

Chapter 6

6:1  Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.

6:2  Но аз Ти построих извисен дом, място, в което да обитаваш до века.

6:3  И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.

6:4  И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза:

6:5  От деня, когато изведох народа Си от египетската земя, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, нито избрах мъж да бъде княз над народа Ми Израил.

6:6  Но сега избрах Ерусалим, за да бъде там Името Ми, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.

6:7  И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

6:8  Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.

6:9  Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти, той ще построи дома за Името Ми.

6:10  И ГОСПОД изпълни думата си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог;

6:11  и сложих там ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с израилевите синове.

6:12  Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си.

6:13  Защото Соломон беше направил бронзова платформа и я беше сложил сред двора; дължината ѝ беше пет лакътя, ширината ѝ – пет лакътя и височината ѝ – три лакътя. И той застана на нея и падна на коленете си пред цялото израилево събрание, и разтвори ръцете си към небето, и каза:

6:14  ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето, нито на земята има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,

6:15  който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес.

6:16  Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.

6:17  И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид!

6:18  Наистина ли Бог ще обитава при човека на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих!

6:19  Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Теб,

6:20  за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал, че ще поставиш Името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място!

6:21  И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй от мястото, където обитаваш, от небето, чуй и прости!

6:22  Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,

6:23  тогава Ти чуй от небето и подействай, отсъди за слугите Си, като отплатиш на злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!

6:24  И когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом,

6:25  тогава Ти чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им!

6:26  Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб, и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,

6:27  тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа Си за наследство!

6:28  Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато враговете им ги обсадят в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има –

6:29  каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек и от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,

6:30  тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и прости, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешките синове –

6:31  за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през всички дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!

6:32  Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико Име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, когато дойдат и се помолят към този дом,

6:33  тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти и да Ти се боят както Твоят народ Израил, и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!

6:34  Когато народът Ти излезе на бой срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш, и Ти се помолят към този град, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,

6:35  тогава Ти чуй от небето молитвата им и молбата им и защити правото им!

6:36  Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в далечна или близка земя,

6:37  и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на пленничеството си и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! –

6:38  и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на пленничеството си, където са отведени в плен, и се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Името Ти,

6:39  тогава чуй от небето, от мястото, където обитаваш, молитвата им и молбите им и защити правото им, и прости на народа Си каквото са съгрешили против Теб!

6:40  И сега, Боже мой, моля Те, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата, която се принася на това място!

6:41  И сега, ГОСПОДИ Боже, стани и влез в покоя Си – Ти и ковчегът на Твоята сила! Нека свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в доброто!

6:42  ГОСПОДИ Боже, не отхвърляй лицето на помазаника Си! Помни милостите към слугата Си Давид!

Chapter 7

7:1  И когато Соломон свърши да се моли, от небето слезе огън и пояде всеизгарянията и жертвите; и ГОСПОДНАТА слава изпълни дома.

7:2  И свещениците не можеха да влязат в ГОСПОДНИЯ дом, защото ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом.

7:3  И когато всичките израилеви синове видяха огъня, който слезе, и ГОСПОДНАТА слава над дома, те се наведоха с лице до земята върху каменната настилка и се поклониха, и прославиха ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна.

7:4  Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред ГОСПОДА.

7:5  И цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ посветиха Божия дом.

7:6  И свещениците стояха в длъжностите си и левитите с музикалните инструменти на ГОСПОДА, които цар Давид беше направил, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна, когато Давид принасяше хвала с тях. И свещениците тръбяха срещу тях, а целият Израил стоеше.

7:7  Соломон освети и средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който Соломон беше направил, не можеше да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината.

7:8  И в онова време Соломон и целият Израил с него, много голямо събрание, от прохода на Емат до Египетския поток, направиха празника на колибите за седем дни.

7:9  А на осмия ден имаха тържествено събрание, защото празнуваха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.

7:10  А на двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа по шатрите им радостни и с весело сърце заради доброто, което ГОСПОД беше показал към Давид и към Соломон, и към народа Си Израил.

7:11  Така Соломон завърши ГОСПОДНИЯ дом и царската къща. Всичко, което дойде в сърцето на Соломон да направи в ГОСПОДНИЯ дом и в своята къща, завърши успешно.

7:12  Тогава ГОСПОД се яви на Соломон през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

7:13  Когато заключа небето да не вали дъжд и когато заповядам на скакалеца да изпояде земята, и когато изпратя мор между народа Си,

7:14  и народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им.

7:15  Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата на това място.

7:16  И сега избрах и осветих този дом, за да бъде Името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.

7:17  А ти, ако ходиш пред Мен, както ходи баща ти Давид, и постъпваш според всичко, което ти заповядах, и пазиш наредбите Ми и правилата Ми,

7:18  тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж, който да владее над Израил.

7:19  Но ако се отвърнете и оставите наредбите и заповедите, които поставих пред вас, и отидете и служите на други богове и им се поклоните,

7:20  тогава ще ги изкореня от земята Си, която им дадох, и ще отхвърля от лицето Си този дом, който осветих за Името Си, и ще го направя за поговорка и подигравка сред всичките народи.

7:21  А този дом, който трябваше да бъде извисен – всеки, който минава край него, ще се ужасява и ще казва: Защо ГОСПОД направи така на тази земя и на този дом?

7:22  И ще отговарят: Защото оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги изведе от египетската земя, и приеха други богове и им се поклониха, и им служиха – затова Той докара върху тях цялото това зло.

Chapter 8

8:1  А в края на двадесетте години, през които Соломон беше построил ГОСПОДНИЯ дом и своята къща,

8:2  Соломон построи градовете, които Хирам му беше дал, и засели в тях израилевите синове.

8:3  И Соломон отиде в Емат-Сова и му надви.

8:4  И построи Тадмор в пустинята и всичките градове за житниците, които построи в Емат.

8:5  Построи и горния Веторон, и долния Веторон, укрепени градове със стени, порти и лостове,

8:6  и Ваалат и всичките градове за житниците, които Соломон имаше, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и всяко желание на Соломон, което пожела да построи в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

8:7  А целият народ, който беше останал от хетейците и аморейците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, които не бяха от Израил,

8:8  от техните синове, които бяха останали след тях в земята, които израилевите синове не бяха изтребили, от тях Соломон направи принудителни работници, както е и до днес.

8:9  Но от израилевите синове Соломон не направи слуги за работата си. Те бяха военните мъже, и негови главни военачалници, и началници на колесниците му и на конниците му.

8:10  А главните надзиратели, които имаше цар Соломон, бяха двеста и петдесет души, които управляваха народа.

8:11  И Соломон изведе дъщерята на фараона от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото каза: Да не живее жена ми в къщата на израилевия цар Давид, понеже местата, в които е влизал ГОСПОДНИЯТ ковчег, са свети.

8:12  Тогава Соломон принасяше всеизгаряния на ГОСПОДА на ГОСПОДНИЯ олтар, който беше построил пред преддверната зала,

8:13  според определеното за всеки ден, като жертваше според заповедта на Мойсей в съботите, на новолунията и на празниците три пъти в годината – на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на колибите.

8:14  И според правилото на баща си Давид той постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на длъжностите им, да славят ГОСПОДА и да служат пред свещениците, според определеното за всеки ден; и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава беше заповедта на Божия човек Давид.

8:15  И в нищо не се отклониха от заповедта на царя за свещениците и левитите, и за всяко нещо, и за съкровищата.

8:16  Така се утвърди цялата работа на Соломон, от деня, когато се положи основата на ГОСПОДНИЯ дом, и до завършването му. ГОСПОДНИЯТ дом беше готов.

8:17  Тогава Соломон отиде в Есион-Гавер и в Елот, на брега на морето в земята Едом.

8:18  И Хирам му изпрати по слугите си кораби и слуги, които бяха опитни в морето. И те отидоха със слугите на Соломон в Офир и взеха оттам четиристотин и петдесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломон.

Chapter 9

9:1  И савската царица чу слуха за Соломон и дойде в Ерусалим, за да изпита Соломон със загадки. Дойде с много голяма свита с камили, които носеха аромати и злато в голямо количество, и скъпоценни камъни. И тя дойде при Соломон и говори с него за всичко, което имаше на сърце.

9:2  И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси и нямаше нищо скрито за Соломон, което не ѝ обясни.

9:3  И когато савската царица видя мъдростта на Соломон и дома, който беше построил,

9:4  и храната на трапезата му, и седенето на слугите му, и стоенето на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и облеклото им, и изкачването, с което се изкачваше в ГОСПОДНИЯ дом, дъхът ѝ секна.

9:5  И тя каза на царя: Вярна беше думата, която чух в земята си, за делата ти и за мъдростта ти.

9:6  Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; и ето, дори и половината от величието на мъдростта ти не ми е било казано. Ти надминаваш слуха, който бях чула.

9:7  Блажени хората ти и блажени тези твои слуги, които стоят постоянно пред теб и слушат мъдростта ти!

9:8  Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който благоволи в теб, да те постави на престола Си цар за ГОСПОДА, твоя Бог! Понеже твоят Бог е възлюбил Израил, за да го утвърди до века, затова те е направил цар над тях, за да вършиш правосъдие и правда.

9:9  И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и аромати в голямо количество и скъпоценни камъни. Никога вече не е имало такива аромати, като тези, които савската царица даде на Соломон.

9:10  А и слугите на Хирам и слугите на Соломон, които докарваха злато от Офир, докараха алмугово дърво и скъпоценни камъни.

9:11  И царят направи от алмуговото дърво стълби за ГОСПОДНИЯ дом и за царската къща, а също и арфи и лири за певците. Такова дърво не се беше виждало преди в юдовата земя.

9:12  И цар Соломон даде на савската царица всичко, което тя пожела, за което помоли, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И тя се обърна и отиде в земята си, тя и слугите ѝ.

9:13  А теглото на златото, което идваше при Соломон за една година, беше шестстотин шестдесет и шест таланта злато,

9:14  освен онова, което се внасяше от търговците, от прекупвачите; и всичките царе на Арабия и от управителите на страната донасяха на Соломон злато и сребро.

9:15  И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато – с шестстотин сикъла злато се покриваше всеки щит –

9:16  и триста щитчета от ковано злато – с триста сикъла злато се покриваше всяко щитче. И царят ги постави в къщата „Ливанска гора“.

9:17  И царят направи един голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

9:18  Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола; имаше и подлакътници от двете страни на мястото за сядане, и два лъва стояха до подлакътниците.

9:19  И дванадесет лъва стояха там, на шестте стъпала, по един от всяка страна. Такова нещо не е било правено за никое друго царство.

9:20  И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха от злато, и всичките съдове на къщата „Ливанска гора“ бяха от чисто злато. Среброто се считаше за нищо в дните на Соломон.

9:21  Защото корабите на царя отиваха в Тарсис със слугите на Хирам; веднъж на три години тарсийските кораби идваха натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни.

9:22  И цар Соломон беше по-велик от всичките царе на света по богатство и мъдрост.

9:23  И всичките царе на земята търсеха лицето на Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог беше вложил в сърцето му.

9:24  И те донасяха всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, оръжия и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година.

9:25  И Соломон имаше четири хиляди конюшни и колесници и дванадесет хиляди конници, и ги настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

9:26  И той владееше над всичките царе от реката Ефрат до земята на филистимците и до границата на Египет.

9:27  И царят направи среброто в Ерусалим като камъни и направи кедрите многобройни като черниците в низината.

9:28  И от Египет и от всичките страни изнасяха коне за Соломон.

9:29  А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във виденията на гледача Идо, които изрече за Еровоам, сина на Нават?

9:30  И Соломон царува четиридесет години в Ерусалим над целия Израил.

9:31  И Соломон легна при бащите си и беше погребан в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Ровоам.

Chapter 10

10:1  И Ровоам отиде в Сихем, защото целият Израил беше дошъл в Сихем, за да го направи цар.

10:2  И когато Еровоам, синът на Нават, чу това – а той беше още в Египет, където беше избягал от цар Соломон – Еровоам се върна от Египет.

10:3  И изпратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха и говориха на Ровоам и казаха:

10:4  Баща ти направи жесток ярема ни, но ти облекчи сега жестоката служба на баща си и тежкия му ярем, който той наложи върху нас, и ще ти служим.

10:5  А той им каза: Върнете се при мен след три дни. И народът си отиде.

10:6  Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които бяха стояли пред баща му Соломон, докато беше жив, и каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

10:7  И те му говориха и казаха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш добри думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

10:8  Но той отхвърли съвета на старейшините, който му дадоха, и се посъветва с младежите, които бяха израснали заедно с него и стояха пред него.

10:9  И той им каза: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми говори и казва: Облекчи ярема, който баща ти наложи върху нас?

10:10  Тогава младежите, които бяха израснали заедно с него, му говориха и казаха: Така да кажеш на народа, който ти говори и каза: Баща ти направи тежък ярема ни, но ти ни го облекчи! – така да им кажеш: Малкият ми пръст е по-дебел от слабините на баща ми!

10:11  И сега, баща ми ви е натоварил с тежък ярем, а аз ще прибавя към ярема ви. Баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони.

10:12  И Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше говорил и казал: Върнете се при мен на третия ден.

10:13  И царят им отговори остро. И цар Ровоам отхвърли съвета на старейшините,

10:14  а им говори според съвета на младежите и каза: Баща ми направи тежък ярема ви, а аз ще прибавя към него. Баща ми ви наказваше с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони.

10:15  Така царят не послуша народа; защото това беше обрат от Бога, за да изпълни ГОСПОД словото Си, което беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, сина на Нават.

10:16  И когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя и каза: Какъв дял имаме ние в Давид? Нямаме наследство в Есеевия син! Всеки по шатрите си, Израилю! Погрижи се сега за дома си, Давиде! И целият Израил си отиде по шатрите си.

10:17  А колкото до израилевите синове, които живееха в градовете на Юда, над тях царуваше Ровоам.

10:18  Тогава цар Ровоам изпрати Адорам, който беше над задължителния труд, но израилевите синове го убиха с камъни и той умря. И цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Ерусалим.

10:19  Така Израил отстъпи от Давидовия дом, както е и до днес.

Chapter 11

11:1  И Ровоам дойде в Ерусалим и събра юдовия дом и Вениамин, сто и осемдесет хиляди избрани воини, за да се бият срещу Израил, за да възвърне царството на Ровоам.

11:2  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Божия човек Семая и каза:

11:3  Говори на юдовия цар Ровоам, сина на Соломон, и на целия Израил в Юда и Вениамин и кажи:

11:4  Така казва ГОСПОД: Да не излизате и да не се биете срещу братята си! Върнете се всеки у дома си, защото от Мен стана това нещо. И те послушаха думите на ГОСПОДА и се върнаха, и не отидоха против Еровоам.

11:5  А Ровоам се засели в Ерусалим и построи градове за укрепления в Юда:

11:6  построи Витлеем и Итам, и Текое,

11:7  и Ветсур, и Сохо, и Одолам,

11:8  и Гет, и Мариса, и Зиф,

11:9  и Адораим, и Лахис, и Азика,

11:10  и Сараа, и Еалон, и Хеврон – укрепени градове, които са в Юда и Вениамин.

11:11  Той усили крепостите и сложи в тях началници и запаси от храна и маслинено масло, и вино;

11:12  и във всеки град сложи щитове и копия, и ги направи много силни. И Юда и Вениамин бяха негови.

11:13  И свещениците и левитите, които бяха в целия Израил, се събраха при него от всичките си области.

11:14  Защото левитите оставиха землищата си и притежанията си и дойдоха в Юда и в Ерусалим, понеже Еровоам и синовете му ги бяха отхвърлили, да не свещенодействат на ГОСПОДА,

11:15  и Еровоам си беше поставил свещеници за високите места, за демоните и за телетата, които беше направил.

11:16  И от всичките израилеви племена ги последваха всички, които насочиха сърцата си да търсят ГОСПОДА, Израилевия Бог, и дойдоха в Ерусалим, за да жертват на ГОСПОДА, Бога на бащите си.

11:17  Те укрепиха Юдовото царство и подсилиха Ровоам, сина на Соломон, три години, защото три години ходиха в пътя на Давид и Соломон.

11:18  И Ровоам си взе за жена Маелета, дъщерята на Еримот, сина на Давид, и на Авихаила, дъщеря на Елиав, сина на Есей.

11:19  И тя му роди синове: Еус и Самария, и Заам.

11:20  А след нея взе Мааха, дъщерята на Авесалом. И тя му роди Авия и Атай, и Зиза, и Селомит.

11:21  И Ровоам обичаше Мааха, дъщерята на Авесалом, повече от всичките си жени и наложници; защото беше взел осемнадесет жени и шестдесет наложници и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери.

11:22  И Ровоам постави Авия, сина на Мааха, за глава, за първенец сред братята си, защото мислеше да го направи цар.

11:23  И постъпваше разумно и разпръсна всичките си синове по всичките земи на Юда и Вениамин, по всички укрепени градове, и им даваше храна в изобилие, и потърси за тях много жени.

Chapter 12

12:1  Но след като царството на Ровоам се укрепи и той стана силен, остави закона на ГОСПОДА, и целия Израил с него.

12:2  И в петата година на цар Ровоам египетският цар Сисак се изкачи срещу Ерусалим, понеже бяха постъпили невярно към ГОСПОДА;

12:3  излезе с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и народът, който дойде с него от Египет, беше безброен: ливийци, сукияни и етиопци.

12:4  И той превзе укрепените градове на Юда и дойде до Ерусалим.

12:5  Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при началниците на Юда, които се бяха оттеглили в Ерусалим заради Сисак, и им каза: Така говори ГОСПОД: Вие Ме оставихте, затова и Аз ви оставих в ръката на Сисак.

12:6  И началниците на Израил и царят се смириха и казаха: Справедлив е ГОСПОД!

12:7  И когато ГОСПОД видя, че се смириха, ГОСПОДНОТО слово беше към Семая и каза: Те се смириха. Няма да ги изтребя, а ще им дам избавление за малко време и яростта Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисак.

12:8  Но ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мен и какво е да слугуват на земните царства.

12:9  И египетският цар Сисак се изкачи срещу Ерусалим и отнесе съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и съкровищата на царската къща; взе всичко. Отнесе и златните щитове, които Соломон беше направил.

12:10  А цар Ровоам направи вместо тях бронзови щитове и ги повери в ръката на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царската къща.

12:11  И винаги, когато царят влизаше в ГОСПОДНИЯ дом, телохранителите идваха и ги носеха, и после ги връщаха обратно в помещението на телохранителите.

12:12  И когато Ровоам се смири, гневът на ГОСПОДА се отвърна от него и не го погуби напълно; а и в Юда имаше още някакво добро.

12:13  И цар Ровоам се укрепи в Ерусалим и царуваше, защото Ровоам беше на четиридесет и една години, когато се възцари, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който ГОСПОД беше избрал измежду всичките израилеви племена, за да постави там Името Си. Името на майка му беше Наама, амонката.

12:14  И той върши зло, защото не насочи сърцето си да търси ГОСПОДА.

12:15  А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в делата на пророк Семая и на гледача Идо, в родословията? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.

12:16  И Ровоам легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град, а вместо него се възцари синът му Авия.

Chapter 13

13:1  В осемнадесетата година на цар Еровоам Авия се възцари над Юда.

13:2  Той царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михая, дъщерята на Уриил от Гавая. И между Авия и Еровоам имаше война.

13:3  И Авия започна войната с войска от силни воини, четиристотин хиляди избрани мъже; а Еровоам се строи за бой против него с осемстотин хиляди избрани мъже, силни и храбри.

13:4  Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в хълмистата земя на Ефрем, и каза: Чуйте ме, Еровоаме и целият Израил!

13:5  Не трябва ли да знаете, че ГОСПОД, Израилевият Бог, даде израилевото царство на Давид до века, на него и синовете му, със завет на сол?

13:6  Но Еровоам, синът на Нават, слуга на Давидовия син Соломон, стана и се надигна против господаря си.

13:7  И при него се събраха безчестни и негодни мъже и се засилиха против Ровоам, сина на Соломон, когато Ровоам беше млад и с меко сърце и не можеше да им противостои.

13:8  А сега вие мислите да противостоите на царството на ГОСПОДА, което е в ръката на Давидовите синове, защото сте голямо множество и при вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

13:9  Не отхвърлихте ли вие ГОСПОДНИТЕ свещеници, синовете на Аарон, и левитите и не си ли направихте свещеници като народите на другите страни? Всеки, който дойде с юнец и седем овена да се посвети за свещеник, става свещеник на онези, които не са богове.

13:10  А за нас, ГОСПОД е наш Бог и ние не сме Го оставили. И свещениците, които служат на ГОСПОДА, са синовете на Аарон, и левитите са в службата.

13:11  И те всяка сутрин и всяка вечер изгарят на ГОСПОДА всеизгаряния и благоуханен тамян, и нареждат присъствените хлябове върху чистата маса, и златния светилник, и светилата му, за да ги палят всяка вечер – защото ние пазим заповяданото от ГОСПОДА, нашия Бог, а вие Го оставихте.

13:12  Ето, Бог е с нас начело, и свещениците Му с гръмогласни тръби, за да свирят против вас. Синове на Израил, не воювайте против ГОСПОДА, Бога на бащите си, защото няма да успеете!

13:13  Но Еровоам накара една засада да заобиколи и да отиде зад тях, така че те бяха пред Юда, а засадата – зад тях.

13:14  И когато Юда се огледа, ето, боят беше и пред тях, и зад тях. Тогава извикаха към ГОСПОДА и свещениците засвириха с тръбите,

13:15  и юдовите мъже нададоха боен вик. И когато юдовите мъже нададоха боен вик, Бог разби Еровоам и целия Израил пред Авия и Юда.

13:16  И израилевите синове побягнаха пред Юда и Бог ги предаде в ръката им.

13:17  И Авия и народът му им нанесоха голямо поражение и от Израил паднаха убити петстотин хиляди избрани мъже.

13:18  Така израилевите синове бяха смирени в онова време, а юдовите синове се засилиха, понеже се уповаха на ГОСПОДА, Бога на бащите си.

13:19  И Авия преследва Еровоам и му отне градовете: Ветил и селата му и Есана и селата му, и Ефрон и селата му.

13:20  И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата. И ГОСПОД го порази и той умря.

13:21  А Авия се засили. И той взе четиринадесет жени и роди двадесет и двама сина и шестнадесет дъщери.

13:22  А останалите дела на Авия и пътищата му, и словата му са записани в писанията на пророк Идо.

Chapter 14

14:1  И Авия легна при бащите си и го погребаха в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Аса. В неговите дни земята се успокои за десет години.

14:2  И Аса върши това, което беше добро и право пред ГОСПОДА, своя Бог.

14:3  Той премахна жертвениците на чуждите богове и високите места, разби стълбовете и изсече ашерите.

14:4  И заповяда на Юда да търсят ГОСПОДА, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедта Му.

14:5  И той премахна високите места и стълбовете на слънцето от всичките юдови градове. И царството се успокои под него.

14:6  И той построи укрепени градове в Юда; и земята се успокои и нямаше война срещу него в онези години, понеже ГОСПОД му даде покой.

14:7  И той каза на Юда: Нека да построим тези градове и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас, понеже потърсихме ГОСПОДА, своя Бог. Потърсихме Го и Той ни даде покой отвсякъде. И така, строиха и успяха.

14:8  А Аса имаше войска: от Юда триста хиляди щитоносци и копиеносци и от Вениамин двеста и осемдесет хиляди стрелци с лък, които носеха щитчета. Всички бяха силни и храбри.

14:9  И етиопецът Зара излезе против тях с войска от хиляда пъти по хиляда мъже и триста колесници и стигна до Мариса.

14:10  И Аса излезе срещу него и се строиха за бой в долината Сефата, при Мариса.

14:11  И Аса извика към ГОСПОДА, своя Бог и каза: ГОСПОДИ, никой освен теб не може да помогне в битката между многочисления и безсилния. Помогни ни, ГОСПОДИ, Боже наш, защото на Теб се уповаваме и в Твоето Име сме излезли срещу това множество. ГОСПОДИ, Ти си нашият Бог – не може човек да надделее против Теб!

14:12  И ГОСПОД разби етиопците пред Аса и пред Юда и етиопците побягнаха.

14:13  А Аса и народът, който беше с него, ги преследваха до Герар. И от етиопците паднаха толкова много, че вече не можаха да се съвземат, защото бяха смазани пред ГОСПОДА и пред Неговото войнство. И юдовите мъже отнесоха много голяма плячка.

14:14  Разбиха и всичките градове около Герар, защото страх от ГОСПОДА ги беше обзел, и ограбиха всичките градове, защото в тях имаше голяма плячка.

14:15  Нападнаха и шатрите при стадата и взеха много дребен добитък и камили. И се върнаха в Ерусалим.

Chapter 15

15:1  И Божият Дух беше на Азария, сина на Одид.

15:2  И той излезе да посрещне Аса и му каза: Чуйте ме, Аса и целия Юда и Вениамин! ГОСПОД е с вас, когато вие сте с Него. Ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го оставите, и Той ще ви остави.

15:3  Израил беше дълго време без истински Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

15:4  но в бедствието си се обърнаха към ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Го потърсиха, и Го намериха.

15:5  В онези времена нямаше мир за излизащия и за влизащия, а големи смутове тежаха върху всичките жители на земите.

15:6  Народ се сблъскваше с народ и град с град, защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

15:7  Но вие бъдете силни и нека ръцете ви не отслабват, защото имате награда за делото си!

15:8  И когато Аса чу тези думи и пророчеството на пророк Одид, той се укрепи; и премахна гнусотиите от цялата юдова и вениаминова земя и от градовете, които бе превзел от хълмистата земя на Ефрем, и поднови ГОСПОДНИЯ олтар, който беше пред преддверната зала на ГОСПОДА.

15:9  И събра целия Юда и Вениамин, и пришълците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха между тях – защото мнозина от Израил прибягваха при него, като виждаха, че ГОСПОД, неговият Бог, беше с него.

15:10  Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса.

15:11  И в онзи ден принесоха жертви на ГОСПОДА от плячката, която бяха донесли – седемстотин говеда и седем хиляди овце.

15:12  И встъпиха в завета да търсят ГОСПОДА, Бога на бащите си, с цялото си сърце и с цялата си душа,

15:13  а всеки, който не би потърсил ГОСПОДА, Израилевия Бог, да се убива – от малък до голям, от мъж до жена.

15:14  И се заклеха на ГОСПОДА със силен глас, с възгласи, с тръби и с рогове.

15:15  И целият Юда се зарадва заради клетвата – защото се заклеха с цялото си сърце и потърсиха ГОСПОДА с цялата си воля, и Го намериха. И ГОСПОД им даде покой отвсякъде.

15:16  Той отхвърли и Мааха, майката на цар Аса, от положението на царица, понеже тя беше направила идол на Ашера. Аса съсече нейния идол и го стри, и го изгори при потока Кедрон.

15:17  Но високите места не се премахнаха от Израил; обаче сърцето на Аса беше неразделено през всичките му дни.

15:18  И той донесе в Божия дом вещите, посветени от баща му, и вещите, посветени от самия него – сребро и злато, и съдове.

15:19  И до тридесет и петата година от царуването на Аса нямаше война.

Chapter 16

16:1  В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилевият цар Вааса се изкачи против Юда и построи Рама, за да не остави никого да излиза или да влиза при юдовия цар Аса.

16:2  Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и на царската къща и изпрати до арамейския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

16:3  Нека има договор между мен и теб, между моя баща и твоя баща. Ето, изпращам ти сребро и злато; иди и развали договора си с израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мен!

16:4  И Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си срещу израилевите градове, и те нападнаха Иион, Дан, Авел-Маим и всичките житници на нефталимовите градове.

16:5  А когато Вааса чу това, спря да строи Рама и преустанови работата си.

16:6  Тогава цар Аса взе целия Юда и отнесоха камъните и дървения материал на Рама, с които Вааса беше градил. И с тях той построи Гава и Масфа.

16:7  А в това време гледачът Ананий дойде при юдовия цар Аса и му каза: Понеже ти се упова на арамейския цар, а не се упова на ГОСПОДА, своя Бог, затова войската на арамейския цар се изплъзна от ръката ти.

16:8  Етиопците и ливийците не бяха ли огромна войска, с много колесници и конници? Но понеже ти се упова на ГОСПОДА, Той ги предаде в ръката ти.

16:9  Защото очите на ГОСПОДА тичат по целия свят, за да се показва силен към онези, чиито сърца са неразделени към Него. В това си постъпил безумно, защото отсега нататък ще имаш войни.

16:10  А Аса се ядоса на гледача и го хвърли в затвора, защото му се разгневи за това нещо. И по това време Аса притесни и някои от народа.

16:11  И ето, делата на Аса, първите и последните, ето, записани са в Книгата на юдовите и израилевите царе.

16:12  А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя в краката и болестта му стана много тежка, но и в болестта си той не потърси ГОСПОДА, а лекарите.

16:13  И Аса легна при бащите си и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

16:14  И го погребаха в неговия гроб, който си беше изсякъл в Давидовия град, и го положиха на легло пълно с аромати и благоухания, смесени според изкуството на мироварец; и изгориха за него много благоухания.

Chapter 17

17:1  А вместо него се възцари синът му Йосафат, който се засили против Израил.

17:2  Той разположи военна сила във всичките укрепени градове на Юда и постави гарнизони в юдовата земя и в ефремовите градове, които баща му Аса беше превзел.

17:3  И ГОСПОД беше с Йосафат, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давид и не потърси ваалимите,

17:4  а потърси Бога на баща си и ходи в Неговите заповеди, а не както правеше Израил.

17:5  И ГОСПОД утвърди царството в ръката му. И целият Юда даде подаръци на Йосафат и той имаше богатство и слава в изобилие.

17:6  И сърцето му се извиси в ГОСПОДНИТЕ пътища и той премахна от Юда високите места и ашерите.

17:7  И в третата година от царуването си той изпрати началниците си Венхаил и Авдия, и Захария, и Натанаил, и Михая да поучават в юдовите градове;

17:8  и с тях левитите Семая и Натанаия, и Зевадия, и Асаил, и Семирамот, и Йонатан, и Адония, и Товия, и Товадония, левитите; и заедно с тях свещениците Елисама и Йорам.

17:9  И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на ГОСПОДНИЯ закон; и обхождаха всичките юдови градове и поучаваха сред народа.

17:10  И страх от ГОСПОДА обзе всичките царства в земите, които бяха около Юда, и те не воюваха против Йосафат.

17:11  И от филистимците донесоха подаръци на Йосафат и сребро като данък; и арабите му докараха дребен добитък: седем хиляди и седемстотин овни и седем хиляди и седемстотин козли.

17:12  И Йосафат се издигаше и стана много велик. И построи в Юда крепости и градове за житници;

17:13  и имаше много припаси в юдовите градове и военни мъже, силни и храбри мъже в Ерусалим.

17:14  А ето преброяването им според бащините им домове: от Юда хилядници бяха: Адна, началникът, и с него триста хиляди силни и храбри мъже;

17:15  до него Йоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди мъже;

17:16  до него Амасия, синът на Зехрий, който доброволно се беше отдал на ГОСПОДА, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже.

17:17  И от Вениамин: Елиада, силен и храбър мъж, и с него двеста хиляди мъже, въоръжени с лъкове и щитчета;

17:18  до него Йозавад, и с него сто и осемдесет хиляди мъже, въоръжени за бой.

17:19  Тези бяха, които служеха на царя, освен онези, които царят постави в укрепените градове в целия Юда.

Chapter 18

18:1  И Йосафат имаше богатство и слава в изобилие. И той се сроди с Ахав.

18:2  И след няколко години слезе при Ахав в Самария. И Ахав закла много овце и говеда за него и за народа, който беше с него, и го подведе да се изкачи против Рамот-Галаад.

18:3  И израилевият цар Ахав каза на юдовия цар Йосафат: Ще дойдеш ли с мен в Рамот-Галаад? И той му отговори: Аз съм като теб и моят народ – като твоя народ. Ще дойда с теб на бой.

18:4  И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.

18:5  Тогава израилевият цар събра пророците, четиристотин мъже, и им каза: Да отидем ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Бог ще го предаде в ръката на царя!

18:6  Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?

18:7  И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а винаги само зло. Той е Михей, синът на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!

18:8  Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.

18:9  А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.

18:10  Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.

18:11  И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

18:12  И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!

18:13  А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото каже моят Бог, това ще говоря!

18:14  И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отида? А той каза: Изкачете се и ще успеете, защото ще бъдат предадени в ръката ви.

18:15  Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Име!

18:16  Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.

18:17  Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

18:18  А Михей каза: Затова чуйте ГОСПОДНОТО слово: видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.

18:19  И ГОСПОД каза: Кой ще примами израилевия цар Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

18:20  Тогава излезе един дух и застана пред ГОСПОДА и каза: Аз ще го примамя. И ГОСПОД му каза: Как?

18:21  А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го, и ще сполучиш; излез и направи така.

18:22  И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.

18:23  Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: По кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мен, за да говори на теб?

18:24  А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

18:25  Тогава израилевият цар каза: Хванете Михей и го върнете при градоначалника Амон и при царския син Йоас;

18:26  и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.

18:27  И Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!

18:28  И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.

18:29  И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влязоха в битката.

18:30  А арамейският цар беше заповядал на началниците на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!

18:31  И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и го обкръжиха, за да се бият. Но Йосафат извика и ГОСПОД му помогна, и Бог ги отвърна от него.

18:32  И когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.

18:33  А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.

18:34  И в онзи ден битката се засили; и израилевият цар се удържа прав в колесницата срещу арамейците до вечерта. И около залез слънце умря.

Chapter 19

19:1  А юдовият цар Йосафат се върна с мир у дома си в Ерусалим.

19:2  Тогава гледачът Ииуй, синът на Ананий, излезе да го посрещне и каза на цар Йосафат: На безбожния ли помагаш и тези, които мразят ГОСПОДА, ли обичаш? Затова върху теб има гняв от ГОСПОДА.

19:3  Но в теб се намериха добри неща, защото ти премахна ашерите от земята и насочи сърцето си да търсиш Бога.

19:4  И Йосафат остана в Ерусалим. И той пак излезе сред народа от Вирсавее до хълмистата земя на Ефрем и ги обърна към ГОСПОДА, Бога на бащите им.

19:5  И той постави съдии в земята, по всичките укрепени градове на Юда, град по град.

19:6  И каза на съдиите: Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, и Той е с вас в съдопроизнасянето.

19:7  Затова нека страхът от ГОСПОДА бъде върху вас! Внимавайте в делата си, защото у ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито пристрастие, нито подкупничество.

19:8  Йосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от главите на израилевите бащини домове, за ГОСПОДНИЯ съд и за съдебните спорове; и те се върнаха в Ерусалим.

19:9  А той им поръча и каза: Така да постъпвате със страх от ГОСПОДА, с вярност и с неразделено сърце.

19:10  И какъвто и да е съдебен спор да дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си – между кръв и кръв, между закон и заповед, наредби и правила, предупреждавайте ги да не стават виновни пред ГОСПОДА и да не дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте, за да не ставате виновни.

19:11  И, ето, главният свещеник Амария ще бъде над вас във всяко ГОСПОДНО дело, а първенецът на юдовия дом Зевадия, синът на Исмаил – във всяко царско дело, а левитите ще бъдат пред вас като управители. Бъдете силни и действайте; и ГОСПОД ще бъде с добрия.

Chapter 20

20:1  След това синовете на Моав и синовете на Амон, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват срещу Йосафат.

20:2  И дойдоха и съобщиха на Йосафат и казаха: Голямо множество идва срещу теб оттатък морето, от Арам. И ето, вече са в Асасон-Тамар, който е Енгади.

20:3  Тогава Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по целия Юда.

20:4  И Юда се събра, за да търсят помощ от ГОСПОДА; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.

20:5  И Йосафат застана в събранието на Юда и Ерусалим в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:

20:6  ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и владетел над всичките царства на народите? В Твоята ръка е сила и мощ и никой не може да устои против Теб.

20:7  Не изгони ли Ти, Боже наш, жителите на тази земя пред народа Си Израил и не я ли даде на потомството на приятеля Си Авраам до века?

20:8  И те се заселиха в нея и Ти построиха в нея светилище за Името Ти, и казаха:

20:9  Когато ни връхлети зло – меч, наказание или мор, или глад – и ние застанем пред този дом и пред Теб – защото Твоето Име е в този дом – и извикаме към Теб в бедствието си, тогава Ти ще ни чуеш и спасиш.

20:10  И сега, ето, синовете на Амон и Моав и онези от планината Сиир, към които Ти не остави Израил да отиде, когато идваше от египетската земя, а се отклони от тях и не ги изтреби,

20:11  ето как ни отплащат – като идват да ни изгонят от Твоето притежание, което си ни дал да притежаваме!

20:12  Боже наш, няма ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила пред това голямо множество, което идва против нас. И ние не знаем какво да правим, а към Теб са обърнати очите ни.

20:13  А целият Юда стоеше пред ГОСПОДА с челядите си, жените си и синовете си.

20:14  Тогава ГОСПОДНИЯТ дух беше сред събранието на левита Яазиил, сина на Захария, син на Ваная, син на Ехиил, син на Матания, от синовете на Асаф, и той каза:

20:15  Слушайте, всички от Юда и вие ерусалимски жители, и ти царю Йосафат! Така ви говори ГОСПОД: Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото боят не е ваш, а Божи.

20:16  Слезте утре против тях. Ето те се изкачват по възвишението Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

20:17  Няма вие да се биете в този бой. Пристъпете, застанете и вижте избавлението, което ГОСПОД ще извърши за вас, Юда и Ерусалим! Не се бойте и не се плашете! Утре излезте срещу тях и ГОСПОД ще бъде с вас.

20:18  Тогава Йосафат се наведе с лице до земята, и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА, и се поклониха на ГОСПОДА.

20:19  И левитите, от синовете на каатците и от синовете на корейците, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.

20:20  И на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текое. А когато излизаха, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, Юда и вие, ерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, своя Бог, и ще се утвърдите. Вярвайте на пророците Му, и ще успеете.

20:21  И той се посъветва с народа и постави певци за ГОСПОДА, които да прославят в свято великолепие, като излязат пред войската и говорят: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна!

20:22  И когато започнаха да пеят и да славят, ГОСПОД постави засади срещу синовете на Амон и Моав, и онези от планината Сиир, които бяха дошли против Юда. И те бяха разбити.

20:23  И синовете на Амон и Моав станаха срещу жителите на планината Сиир, за да изпълнят над тях проклятието и да ги изтребят. А когато довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха да се погубят взаимно.

20:24  А Юда дойде до стражарската кула към пустинята; и погледнаха към множеството и ето, бяха трупове, паднали на земята, и никой не се беше избавил.

20:25  И Йосафат и народът му дойдоха да оберат плячката им и намериха много богатства между труповете им и скъпи вещи, и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат. Три дни обираха плячката, защото беше много.

20:26  А на четвъртия ден се събраха в долината Вераха, защото там благословиха ГОСПОДА. Затова онова място се нарече Долината Вераха и до днес.

20:27  Тогава всичките юдови и ерусалимски мъже начело с Йосафат тръгнаха да се върнат в Ерусалим с радост, понеже ГОСПОД им беше дал радост от поражението на враговете им.

20:28  И дойдоха в Ерусалим до ГОСПОДНИЯ дом с лири и арфи, и тръби.

20:29  И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД е воювал против враговете на Израил.

20:30  И царството на Йосафат се успокои и неговият Бог му даде покой отвсякъде.

20:31  Така Йосафат царуваше над Юда. Той беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

20:32  Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, като вършеше това, което бе право пред ГОСПОДА.

20:33  Само високите места не се премахнаха и народът още не беше насочил сърцето си към Бога на бащите си.

20:34  А останалите дела на Йосафат, първите и последните, ето, записани са в делата на Ииуй, сина на Ананий, които са включени в Книгата на израилевите царе.

20:35  А след това юдовият цар Йосафат се свърза с израилевия цар Охозия, който постъпваше безбожно.

20:36  Свърза се с него, за да направят кораби, които да отидат в Тарсис. И направиха корабите в Есион-Гавер.

20:37  И Елиезер, синът на Додо, от Мариса, пророкува против Йосафат и каза: Понеже си се свързал с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И корабите се разбиха и не можаха да отидат в Тарсис.

Chapter 21

21:1  И Йосафат легна при бащите си и беше погребан с бащите си в Давидовия град, а вместо него се възцари синът му Йорам.

21:2  Той имаше братя, синове на Йосафат – Азария и Ехиил, и Захария, и Азария, и Михаил, и Сафатия. Всички тези бяха синове на Йосафат, цар на Израил.

21:3  И баща им им даде много подаръци, сребро и злато, и скъпоценности, заедно с укрепени градове в Юда; но царството даде на Йорам, понеже той беше първородният.

21:4  А когато Йорам се издигна над царството на баща си и се закрепи, изби всичките си братя с меч, а също и няколко от началниците на Израил.

21:5  Йорам беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим.

21:6  И той ходи в пътя на израилевите царе, както постъпваше домът на Ахав, защото жена му беше дъщеря на Ахав. И той върши зло пред ГОСПОДА.

21:7  Но ГОСПОД не поиска да погуби Давидовия дом заради завета, който беше направил с Давид, и както беше обещал, че ще даде светилник на него и на синовете му завинаги.

21:8  В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда и си постави свой цар.

21:9  И Йорам отиде с началниците си и с него всичките колесници. И като стана през нощта, разби едомците, които бяха обкръжили него и началниците на колесниците.

21:10  Така Едом отстъпи изпод ръката на Юда и е независим и до днес. Тогава, по същото време, и Ливна отстъпи изпод ръката му, понеже беше оставил ГОСПОДА, Бога на бащите си.

21:11  Той направи и високи места по юдовите планини и подбуди ерусалимските жители да блудстват, и поквари Юда.

21:12  Тогава дойде до него писмо от пророк Илия, което гласеше: Така говори ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Понеже ти не ходи в пътищата на баща си Йосафат и в пътищата на юдовия цар Аса,

21:13  а ходи в пътя на израилевите царе и подбуди Юда и ерусалимските жители да блудстват, според блудствата на дома на Ахав, и освен това изби и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от теб,

21:14  ето, ГОСПОД порази с тежка язва народа ти, синовете ти, жените ти и целия ти имот.

21:15  А ти ще страдаш от тежки болести, от разстройство на червата си, докато от болестта червата ти започнат да изтичат от ден на ден.

21:16  И ГОСПОД подбуди против Йорам духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопците,

21:17  и те се изкачиха против Юда, нахлуха и заграбиха целия имот, който се намери в царската къща, и синовете му и жените му; и не му остана друг син освен Йоахаз, най-младият от синовете му.

21:18  И след всичко това ГОСПОД го порази с нелечима болест в червата.

21:19  И след известно време, накрая, след две години, червата му изтекоха поради болестта му и той умря в страшни болки. А народът му не гори благоухания за него, както бяха горили за бащите му.

21:20  Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години. И си отиде без да им липсва; и го погребаха в Давидовия град, но не в царските гробища.

Chapter 22

22:1  И ерусалимските жители направиха най-младия му син Охозия цар вместо него, защото разбойническата чета, която беше дошла с арабите в стана, беше избила всичките по-възрастни. Така се възцари Охозия, синът на юдовия цар Йорам.

22:2  Охозия беше на четиридесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на Амрий.

22:3  Той също ходи в пътищата на Ахавовия дом, защото майка му беше негова съветничка в безбожието.

22:4  И той върши зло пред ГОСПОДА като дома на Ахав, защото след смъртта на баща му те му станаха съветници за негова гибел.

22:5  И той последва съвета им и отиде заедно с израилевия цар Йорам, сина на Ахав, на война против арамейския цар Азаил в Рамот-Галаад. И арамейците раниха Йорам.

22:6  И той се върна, за да се лекува в Езраел от раните, които му нанесоха в Рама, когато се би срещу арамейския цар Азаил. И юдовият цар Азария, синът на Йорам, слезе в Езраел, за да види Йорам, сина на Ахав, защото беше болен.

22:7  Но гибелта на Охозия дойде от Бога с отиването му при Йорам; защото, когато дойде, излезе с Йорам против Ииуй, сина на Намесий, когото ГОСПОД беше помазал да отсече Ахавовия дом.

22:8  И когато Ииуй извършваше съд над Ахавовия дом, той намери юдовите началници и синовете на братята на Охозия, които служеха на Охозия, и ги изби.

22:9  И потърси и Охозия; и го заловиха, като се криеше в Самария, и го доведоха при Ииуй, и го убиха. И го погребаха, защото казаха: Син е на Йосафат, който търсеше ГОСПОДА с цялото си сърце. И домът на Охозия нямаше вече сила да задържи царството.

22:10  А Готолия, майката на Охозия, като видя, че синът ѝ умря, стана и заповяда да се погуби цялото царско потомство от юдовия дом.

22:11  Но Йосавеета, царската дъщеря, взе Йоас, сина на Охозия, и го открадна отсред царските синове, когато ги убиваха; и го скри с кърмачката му в спалнята. Така Йосавеета, дъщерята на цар Йорам, жената на свещеник Йодая – защото беше сестра на Охозия – го скри от Готолия и тя не го уби.

22:12  И шест години беше при тях, скрит в Божия дом. А Готолия царуваше над земята.

Chapter 23

23:1  А в седмата година Йодая се укрепи и взе стотниците Азария, сина на Ероам, и Исмаил, сина на Йоанан, и Азария, сина на Овид, и Маасия, сина на Адая, и Елисафат, сина на Зехрий, и направи договор с тях.

23:2  И те обходиха Юда и събраха левитите от всички юдови градове, и главите на бащините домове на Израил, и дойдоха в Ерусалим.

23:3  И цялото събрание направи договор с царя в Божия дом. И Йодая им каза: Ето, синът на царя ще се възцари, както е говорил ГОСПОД за синовете на Давид.

23:4  Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате на служба в събота, нека бъдат вратари при праговете,

23:5  една трета да бъдат в царската къща и една трета – при Портата на основата; а целият народ да бъде в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом.

23:6  И никой да не влиза в ГОСПОДНИЯ дом освен свещениците и онези от левитите, които служат; те да влизат, защото са свети. А целият народ да пази заповяданото от ГОСПОДА.

23:7  И левитите да обградят царя от всички страни, всеки с оръжията си в ръка; и който влезе в дома, да бъде убит. И да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

23:8  И така, левитите и целият Юда направиха всичко, както заповяда свещеник Йодая, и взеха всеки мъжете си – онези, които щяха да постъпят на служба в събота, и онези, които щяха да напуснат служба в събота; защото свещеник Йодая не разпусна отредите.

23:9  И свещеник Йодая даде на стотниците копията и щитчетата и щитовете на цар Давид, които бяха в Божия дом.

23:10  И постави целия народ, всеки мъж с оръжията му в ръка около царя, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, към олтара и към дома.

23:11  Тогава изведоха царския син и положиха на него короната и свидетелството. И го направиха цар и Йодая и синовете му го помазаха и извикаха: Да живее царят!

23:12  А когато Готолия чу вика на народа, който се стичаше и прославяше царя, дойде при народа в ГОСПОДНИЯ дом.

23:13  И погледна, и ето, царят стоеше при колоната си на входа и военачалниците и тръбачите стояха при царя, и целият народ на страната се радваше и надуваше тръбите, а певците стояха с музикалните инструменти и ръководеха хвалението. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

23:14  И свещеник Йодая изведе стотниците, поставени над войската, и им каза: Изведете я между редовете, и който я последва, да бъде убит с меч! Защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в ГОСПОДНИЯ дом!

23:15  И я хванаха, и тя отиде в царската къща през входа на конската порта, и там я убиха.

23:16  Тогава Йодая направи договор между себе си и целия народ и царя, че ще бъдат народ на ГОСПОДА.

23:17  И целият народ влезе в дома на Ваал и го събори, и изпотрошиха жертвениците му и образите му, а Матан, жреца на Ваал, убиха пред жертвениците.

23:18  И Йодая повери службите на ГОСПОДНИЯ дом в ръцете на свещениците, левитите, които Давид беше разпределил над ГОСПОДНИЯ дом, за да принасят всеизгарянията на ГОСПОДА, както е писано в закона на Мойсей, с веселие и песни според наредбата на Давид.

23:19  Постави и вратарите при портите на ГОСПОДНИЯ дом, за да не влиза някой нечист от каквото и да било нещо.

23:20  И той взе стотниците, високопоставените, управниците на народа и целия народ на страната и изведе царя от ГОСПОДНИЯ дом, и влязоха през горната порта в царската къща; и сложиха царя на престола на царството.

23:21  Така целият народ на страната се зарадва и градът се успокои. А Готолия убиха с меч.

Chapter 24

24:1  Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Савия, от Вирсавее.

24:2  Йоас върши това, което беше право пред ГОСПОДА, през всичките дни на свещеник Йодая.

24:3  И Йодая му взе две жени и той роди синове и дъщери.

24:4  И след това Йоас имаше на сърце да обнови ГОСПОДНИЯ дом.

24:5  И той събра свещениците и левитите и им каза: Излезте по юдовите градове и съберете пари от целия Израил, за да се поправя домът на вашия Бог от година до година, и побързайте с работата. Но левитите не побързаха.

24:6  Тогава царят повика главния свещеник Йодая и му каза: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, определен от ГОСПОДНИЯ слуга Мойсей да се събира от израилевото събрание за шатъра на свидетелството?

24:7  Защото безбожната Готолия и синовете ѝ бяха разсипали Божия дом; и всичките посветени неща на ГОСПОДНИЯ дом бяха използвали за ваалимите.

24:8  И царят заповяда и направиха един сандък, който сложиха отвън, при портата на ГОСПОДНИЯ дом.

24:9  И оповестиха в Юда и в Ерусалим да принесат на ГОСПОДА данъка, наложен на Израил от Божия слуга Мойсей в пустинята.

24:10  И всичките началници и целият народ се зарадваха; и носеха и слагаха в сандъка, докато се напълнеше.

24:11  И когато левитите донасяха сандъка при царските надзиратели и се виждаше, че има много пари, идваха царският писар и пълномощникът на главния свещеник и изпразваха сандъка, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха ден след ден и събраха много пари.

24:12  И царят и Йодая ги даваха на онези, които вършеха делото на работата в ГОСПОДНИЯ дом, а те наемаха каменоделци и дърводелци, за да обновят ГОСПОДНИЯ дом, а също и ковачи и медникари, за да поправят ГОСПОДНИЯ дом.

24:13  И тези, които вършеха делото, работеха; и делото на възстановяването напредваше чрез ръката им. И те приведоха Божия дом в първоначалното му състояние и го укрепиха.

24:14  И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и пред Йодая и той направи с тях съдове за ГОСПОДНИЯ дом, съдове за служене и за всеизгаряне, тамянници, и други златни и сребърни съдове. И постоянно принасяха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом през целия живот на Йодая.

24:15  И Йодая остаря и се насити от дни, и умря; беше на сто и тридесет години, когато умря.

24:16  И го погребаха в Давидовия град при царете, понеже беше вършил добро на Израил, и за Бога и Неговия дом.

24:17  А след смъртта на Йодая юдовите началници дойдоха и се поклониха на царя; и царят ги послуша.

24:18  И те оставиха дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите. И върху Юда и Ерусалим дойде гняв поради това тяхно престъпление.

24:19  И Бог им изпрати пророци, за да ги обърнат към ГОСПОДА. И те свидетелстваха против тях, но те не послушаха.

24:20  Тогава Божият Дух дойде на Захария, сина на свещеник Йодая. И той застана горе пред народа и им каза: Така говори Бог: Защо престъпвате ГОСПОДНИТЕ заповеди? Няма да успеете! Понеже вие оставихте ГОСПОДА, и Той ви остави.

24:21  А те направиха заговор против него и по заповед на царя го убиха с камъни в двора на ГОСПОДНИЯ дом.

24:22  Цар Йоас не си спомни милостта, която му беше оказал неговият баща Йодая, и уби сина му. А той, като умираше, каза: ГОСПОД да види и да изиска.

24:23  И в края на годината арамейската войска се изкачи срещу Йоас. И дойдоха в Юда и Ерусалим и избиха сред народа всичките началници на народа. И цялата им плячка изпратиха до царя на Дамаск.

24:24  Въпреки че арамейската войска дойде с малко мъже, пак ГОСПОД предаде в ръката им една много голяма войска, понеже бяха оставили ГОСПОДА, Бога на бащите си. Така арамейците извършиха съд над Йоас.

24:25  А когато си отидоха от него и го оставиха с тежки рани, слугите му направиха заговор против него заради кръвта на синовете на свещеник Йодая и го убиха на леглото му, и той умря. И го погребаха в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

24:26  А онези, които направиха заговора против него, бяха: Завад, синът на амонката Симеата, и Йозавад, синът на моавката Самарита.

24:27  А за синовете му и за тежките товари, наложени върху него, и за поправянето на Божия дом, ето, писано е в писанията на Книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.

Chapter 25

25:1  Амасия беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Йодана, от Ерусалим.

25:2  Той върши това, което бе право пред ГОСПОДА, но не с неразделено сърце.

25:3  И когато царството му се утвърди, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

25:4  Но синовете им не умъртви, защото постъпи, според писаното в закона, в книгата на Мойсей, където ГОСПОД заповяда и каза: Бащите да не умират заради синовете и синовете да не умират заради бащите, а всеки да умира за собствения си грях.

25:5  И Амасия събра Юда и ги строи според бащините им домове, по хилядници и стотници, от целия Юда и Вениамин; и ги преброи от двадесет години и нагоре и намери, че са триста хиляди избрани мъже, способни да излизат на война, копиеносци и щитоносци.

25:6  И от Израил нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

25:7  И един Божи човек дойде при него и каза: Царю, нека израилевата войска не отива с теб, защото ГОСПОД не е с Израил, с всички синове на Ефрем.

25:8  И ако си решил да отидеш, и действаш, и си силен за бой, пак Бог ще те направи да паднеш пред врага, защото Бог има сила да помага и да поваля.

25:9  А Амасия каза на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на израилевата войска? А Божият човек отговори: ГОСПОД има да ти даде много повече от това.

25:10  Тогава Амасия ги отдели, войската, която беше дошла при него от Ефрем, за да се върнат у дома си. И гневът им пламна силно против Юда и те се върнаха у дома си пламнали от гняв.

25:11  А Амасия се укрепи и изведе народа си, и отиде в долината на солта, и разби десет хиляди от синовете на Сиир.

25:12  И юдовите синове плениха десет хиляди от тях живи и ги закараха на върха на скалата, и ги хвърлиха от върха на скалата долу, така че всичките се смазаха.

25:13  Но мъжете от войската, която Амасия върна обратно, за да не отидат с него на бой, нападнаха юдовите градове, от Самария до Веторон, избиха три хиляди души от тях и взеха голяма плячка.

25:14  А Амасия, като се върна от победата над едомците, донесе боговете на синовете на Сиир и си ги постави за богове, и се покланяше пред тях, и им кадеше.

25:15  Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Амасия и Той изпрати при него един пророк, който му каза: Защо потърси боговете на този народ, които не можаха да избавят и народа си от ръката ти?

25:16  А като му говореше, царят му каза: За съветник на царя ли си поставен? Престани! Защо да бъдеш убит? И пророкът престана и каза: Зная, че Бог е решил да те погуби, понеже ти си направил това и не си послушал моя съвет.

25:17  И юдовият цар Амасия се посъветва и изпрати до израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, син на Ииуй, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице!

25:18  Тогава израилевият цар Йоас изпрати до юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън изпратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена! Но един див звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

25:19  Ти казваш: Ето, ти разби Едом! – и сърцето ти се възгордя да се хвалиш. Стой сега у дома си, защо да предизвикваш бедата и да паднеш, и ти и Юда с теб?

25:20  Но Амасия не послуша, защото това беше от Бога, за да ги предаде в ръката на врага,, понеже бяха потърсили боговете на Едом.

25:21  Тогава израилевият цар Йоас се изкачи и се погледнаха един друг в лице, той и юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

25:22  И Юда беше разбит пред Израил и побягнаха, всеки в шатрата си.

25:23  И израилевият цар Йоас плени юдовия цар Амасия, сина на Йоас, син на Йоахаз, във Ветсемес и го доведе в Ерусалим. И събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до Портата на ъгъла.

25:24  И взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намериха в Божия дом при Овид-Едом, и съкровищата на царската къща, и заложници, и се върна в Самария.

25:25  А юдовият цар Амасия, синът на Йоас, живя петнадесет години след смъртта на израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз.

25:26  А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, не са ли записани в Книгата на юдовите и израилевите царе?

25:27  А след като Амасия се отклони от следването на ГОСПОДА, в Ерусалим направиха заговор против него и той побягна в Лахис, но изпратиха след него в Лахис и там го убиха.

25:28  И го докараха на коне и го погребаха при бащите му в юдовия град.

Chapter 26

26:1  Тогава целият народ на Юда взе Озия, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.

26:2  Той построи Елат и го възвърна на Юда след като царят легна при бащите си.

26:3  Озия беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим. Името на майка му беше Ехолия, от Ерусалим.

26:4  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше вършил баща му Амасия.

26:5  И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения. И през времето, когато търсеше ГОСПОДА, Бог му даваше успех.

26:6  Той излезе и воюва срещу филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явне и стената на Азот, и построи градове в Азот и в земята на филистимците.

26:7  И Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-Ваал, и против маонците.

26:8  И амонците плащаха данък на Озия. И името му се прочу чак до прохода на Египет, защото стана изключително силен.

26:9  Озия построи и кули в Ерусалим, на Портата на ъгъла, на Портата на долината и на външния ъгъл и ги укрепи.

26:10  Построи и кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и в низината, и в равнината, и земеделци и лозари в планините и на Кармил, защото обичаше земеделието.

26:11  Озия имаше и боеспособна войска, която излизаше на бой по полкове, според броя им, както бяха преброени от писаря Еиил и управителя Маасия под ръководството на Анания, един от царските началници.

26:12  Целият брой на главите на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.

26:13  Под тяхно командване беше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин мъже, които се биеха с голяма сила, за да помагат на царя против врага.

26:14  Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, и шлемове, и брони, и лъкове, и камъни за прашки.

26:15  И в Ерусалим направи умело изобретени машини, да бъдат поставени на кулите и на ъглите на стената, за стреляне със стрели и с големи камъни. И името му се прочу надалеч, защото му се помагаше чудно, докато стана силен.

26:16  Но когато стана силен, сърцето му се възгордя и той се поквари. И извърши престъпление спрямо ГОСПОДА, своя Бог, като влезе в ГОСПОДНИЯ храм, за да покади върху кадилния олтар.

26:17  А свещеник Азария влезе след него, и с него осемдесет ГОСПОДНИ свещеници, храбри мъже.

26:18  Те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: Не на теб, Озия, принадлежи да кадиш на ГОСПОДА, а на свещениците, синовете на Аарон, които са осветени, за да кадят. Излез от светилището, защото си извършил престъпление, и това няма да ти бъде за почит от ГОСПОДА, Бога.

26:19  А Озия се разгневи; и той държеше в ръката си кадилницата, за да кади. И като се разгневи на свещениците, проказата му излезе на челото му пред свещениците в ГОСПОДНИЯ дом, близо до кадилния олтар.

26:20  И главният свещеник Азария и всичките свещеници се обърнаха към него и ето, беше прокажен на челото си; и побързаха да го извадят оттам. А и сам той побърза да излезе, защото ГОСПОД го беше поразил.

26:21  И цар Озия беше прокажен до деня на смъртта си и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от ГОСПОДНИЯ дом. А синът му Йотам беше поставен над дома на царя и съдеше народа на земята.

26:22  А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исая, синът на Амос.

26:23  И Озия легна при бащите си и го погребаха при бащите му на полето на царските гробища, понеже казаха: Прокажен е. А вместо него се възцари синът му Йотам.

Chapter 27

27:1  Йотам беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Еруса, дъщеря на Садок.

27:2  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Озия, но не влезе в ГОСПОДНИЯ храм. Но народът все още беше покварен.

27:3  Той построи горната порта на ГОСПОДНИЯ дом и построи много върху стената на Офил.

27:4  Построи и градове в планините на Юда и в горите построи крепости и кули.

27:5  И воюва против царя на синовете на Амон и ги победи. И в онази година синовете на Амон му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди кора ечемик. Синовете на Амон му платиха толкова и втората, и третата година.

27:6  И Йотам стана силен, понеже изправяше пътищата си пред ГОСПОДА, своя Бог.

27:7  А останалите дела на Йотам и всичките му войни, и пътищата му, ето, записани са в Книгата на израилевите и юдовите царе.

27:8  Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим.

27:9  И Йотам легна при бащите си и го погребаха в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Ахаз.

Chapter 28

28:1  Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. Той не върши това, което беше право пред ГОСПОДА, както баща му Давид,

28:2  а ходи в пътищата на израилевите царе и направи и леяни идоли за ваалимите.

28:3  Той кадеше в долината на Еномовия син и изгори синовете си в огъня според гнусотиите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

28:4  Той жертваше и кадеше по високите места и по хълмовете, и под всяко зелено дърво.

28:5  Тогава ГОСПОД, неговият Бог, го предаде в ръката на арамейския цар. И арамейците го разбиха и взеха от него голямо множество пленници и ги отведоха в Дамаск. Беше предаден и в ръката на израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

28:6  И Факей, синът на Ромелия, изби сто и двадесет хиляди души от Юда в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили ГОСПОДА, Бога на бащите си.

28:7  И Зехрий, един силен мъж от Ефрем, уби царския син Маасия и управителя на двореца Азрикам, и Елкана, втория след царя.

28:8  И израилевите синове отведоха в плен двеста хиляди жени, синове и дъщери от братята си. Заграбиха от тях и голяма плячка и отнесоха плячката в Самария.

28:9  А там имаше един ГОСПОДЕН пророк на име Одид. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже ГОСПОД, Бог на бащите ви, се разгневи на Юда, Той ги предаде в ръката ви. И вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

28:10  И сега възнамерявате да държите синовете на Юда и Ерусалим като свои роби и робини. Но у самите вас няма ли престъпления против ГОСПОДА, вашия Бог?

28:11  И сега, послушайте ме и върнете пленниците, които пленихте от братята си, защото яростният гняв на ГОСПОДА е върху вас.

28:12  Тогава някои от главите на синовете на Ефрем – Азария, синът на Йоанан, Варахия, синът на Месилемот, и Езекия, синът на Селум, и Амаса синът на Адлай – станаха против идващите от боя и им казаха:

28:13  Не довеждайте тук пленниците, защото престъпление против ГОСПОДА тежи върху нас, а вие искате да добавите към греховете ни и престъплението ни – защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв има върху Израил.

28:14  Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред началниците и пред цялото събрание.

28:15  И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всичките голи между тях. Облякоха ги и ги обуха, и им дадоха да ядат и да пият, и ги помазаха. А всичките немощни от тях пренесоха на магарета и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. И се върнаха в Самария.

28:16  В онова време цар Ахаз изпрати до асирийските царе за помощ.

28:17  И едомците пак дойдоха и разбиха Юда, и взеха пленници.

28:18  И филистимците нападнаха градовете на низината и южната част на Юда, и превзеха Ветсемес и Еалон, и Гедирот, и Сохо и селата му, и Тамна и селата му, и Гимзо и селата му и се заселиха там.

28:19  Защото ГОСПОД смири Юда заради израилевия цар Ахаз, понеже той направи Юда разюздан и върши големи престъпления против ГОСПОДА.

28:20  И асирийският цар Теглат-Феласар дойде при него и го притесни, а не го подкрепи.

28:21  Защото Ахаз беше оголил ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и началниците и беше дал всичко на асирийския цар, но това не му помогна.

28:22  И във времето на притеснението си той вършеше още по-големи престъпления против ГОСПОДА. Такъв беше цар Ахаз.

28:23  Той жертваше на боговете на Дамаск, които го бяха поразили, и казваше: Понеже боговете на арамейските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, и ще помагат и на мен. А те станаха причина да падне той и целият Израил.

28:24  И Ахаз събра съдовете на Божия дом и строши съдовете на Божия дом; и затвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим.

28:25  И във всеки един юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи ГОСПОДА, Бога на бащите си.

28:26  А останалите му дела и всичките му пътища, първите и последните, ето, записани са в Книгата на юдовите и израилевите царе.

28:27  И Ахаз легна при бащите си и го погребаха в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Езекия.

Chapter 29

29:1  Езекия беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.

29:2  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, точно както беше правил баща му Давид.

29:3  В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и ги поправи.

29:4  И доведе свещениците и левитите и ги събра на източния площад и им каза:

29:5  Слушайте ме, левити! Осветете се сега и осветете и дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от святото място.

29:6  Защото бащите ни са постъпили невярно, вършили са зло пред ГОСПОДА, нашия Бог, и са Го оставили; и са отвърнали лицата си от ГОСПОДНОТО обиталище, обърнали са му гръб;

29:7  и са затворили вратите на преддверната зала, и са изгасили светилниците, не са кадили тамян на Израилевия Бог и не са принасяли всеизгаряния в светилището.

29:8  Затова гневът на ГОСПОДА беше върху Юда и Ерусалим и Той ги предаде на ужас, удивление и подсвиркване, както виждате с очите си.

29:9  И ето, поради това бащите ни паднаха от меч, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са в плен.

29:10  И сега имам на сърце да направим завет с ГОСПОДА, Израилевия Бог, за да се отвърне от нас яростният Му гняв.

29:11  И сега, синове мои, не бъдете небрежни, защото вас е избрал ГОСПОД да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да Му кадите.

29:12  Тогава станаха левитите: Маат, синът на Амасай, и Йоил, синът на Азария, от синовете на Каатците; а от синовете на Мерарий: Кис, синът на Авдий, и Азария, синът на Ялелеил; от Гирсоновците: Йоах, синът на Зема, и Еден, синът на Йоах;

29:13  а от синовете на Елисафан: Симрий и Еиил; а от синовете на Асаф: Захария и Матания;

29:14  а от синовете на Еман: Ехиил и Семей; а от синовете на Едутун: Семая и Озиил.

29:15  Те събраха братята си и се осветиха, и влязоха според заповедта на царя, съгласно ГОСПОДНОТО слово, да очистят ГОСПОДНИЯ дом.

29:16  И свещениците влязоха във вътрешната част на ГОСПОДНИЯ дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на ГОСПОДНИЯ дом цялата нечистота, която намериха в ГОСПОДНИЯ храм, а левитите я взеха и я изнесоха вън при потока Кедрон.

29:17  На първия ден от първия месец започнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до преддверната зала на ГОСПОДА и освещаваха ГОСПОДНИЯ дом осем дни; а на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

29:18  После влязоха при цар Езекия и казаха: Очистихме целия ГОСПОДЕН дом и олтара за всеизгарянето с всичките му принадлежности и масата за присъствените хлябове с всичките ѝ принадлежности.

29:19  Приготвихме и осветихме и всичките вещи, които цар Ахаз при царуването си оскверни, когато постъпи невярно – и ето ги пред ГОСПОДНИЯ олтар.

29:20  Тогава цар Езекия стана рано, събра началниците на града и се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом.

29:21  И докараха седем юнеца и седем овена, и седем агнета и седем козела в принос за грях за царството и за светилището, и за Юда. И той заповяда на свещениците, синовете на Аарон, да ги принесат на ГОСПОДНИЯ олтар.

29:22  И те заклаха говедата и свещениците взеха кръвта и я поръсиха по олтара; заклаха и овните и поръсиха кръвта им по олтара; заклаха и агнетата и поръсиха кръвта им по олтара.

29:23  После доведоха козлите за приноса за грях пред царя и събранието и те положиха ръцете си на тях.

29:24  И свещениците ги заклаха и принесоха кръвта им в принос за грях на олтара, за да направят умилостивение за целия Израил, защото царят заповяда всеизгарянето и приноса за грях да бъдат за целия Израил.

29:25  И той постави левитите в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, с лири и с арфи, според заповедта на Давид и на царския гледач Гад и на пророк Натан; защото заповедта беше от ГОСПОДА чрез Неговите пророци.

29:26  И левитите стояха с музикалните инструменти на Давид, а свещениците – с тръбите.

29:27  Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато започна всеизгарянето, започна и ГОСПОДНОТО пеене с тръбите и с инструментите на израилевия цар Давид.

29:28  А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха, и всичко продължи, докато се извърши всеизгарянето.

29:29  И когато свършиха принасянето на всеизгарянето, царят и всички, които бяха при него, коленичиха и се поклониха.

29:30  И цар Езекия и началниците заповядаха на левитите да славят ГОСПОДА с думите на Давид и на гледача Асаф. И те Го славиха с радост и се наведоха, и се поклониха.

29:31  И Езекия заговори и каза: Сега вие се посветихте на ГОСПОДА; пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом. И събранието принесе жертви и благодарствени приноси, и всеки, който имаше усърдно сърце, принесе всеизгаряне.

29:32  И броят на всеизгарянията, които събранието принесе, беше седемдесет говеда, сто овена и двеста агнета; всички тези бяха за всеизгаряния на ГОСПОДА.

29:33  А посветените дарове бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

29:34  Но свещениците бяха малцина и не можеха да одерат всичките всеизгаряния, затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато свещениците се осветиха. Защото левитите бяха искрени да се осветят, повече отколкото свещениците.

29:35  Но и всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните жертви и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на ГОСПОДНИЯ дом.

29:36  И Езекия и целият народ се радваха на това, което Бог беше приготвил за народа, понеже това нещо стана ненадейно.

Chapter 30

30:1  И Езекия разпрати по целия Израил и Юда и писа и писма на Ефрем и Манасия да дойдат в ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, за да направят пасха на ГОСПОДА, израилевия Бог.

30:2  А царят и началниците му и цялото общество в Ерусалим бяха решили да направят пасхата във втория месец,

30:3  понеже не можаха да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Ерусалим.

30:4  И това нещо се видя право на царя и на цялото събрание.

30:5  Затова решиха да оповестят по целия Израил, от Вирсавее до Дан, да дойдат, за да направят пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог, в Ерусалим, защото отдавна не я бяха празнували според предписанието.

30:6  И бързоходците отидоха с писмата от царя и началниците му по целия Израил и Юда според заповедта на царя и казаха: Синове на Израил, обърнете се към ГОСПОДА, Бога на Авраам, Исаак и Израил, и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

30:7  Не бъдете като бащите си и като братята си, които престъпваха против ГОСПОДА, Бога на бащите си, и Той ги предаде на опустошение, както виждате днес.

30:8  Сега не закоравявайте врата си, като бащите си, а подайте ръка на ГОСПОДА и елате в светилището Му, което е осветил до века, и служете на ГОСПОДА, своя Бог, за да се отвърне от вас яростният Му гняв.

30:9  Защото, ако се обърнете към ГОСПОДА, братята ви и децата ви ще намерят състрадание пред тези, които са ги пленили, и ще се върнат в тази земя. Защото ГОСПОД, вашият Бог, е милостив и състрадателен и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

30:10  И бързоходците преминаха от град в град през земята на Ефрем и Манасия, и до Завулон, но им се присмяха и се подиграха с тях.

30:11  Но някои от Асир и Манасия, и Завулон се смириха и дойдоха в Ерусалим.

30:12  И Божията ръка беше и над Юда, за да им даде единодушно сърце да изпълнят заповедта на царя и началниците съгласно ГОСПОДНОТО слово.

30:13  И в Ерусалим се събра много народ, за да направят празника на безквасните хлябове във втория месец, много голямо събрание.

30:14  И станаха и махнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, махнаха и всичките кадилни олтари и ги хвърлиха в потока Кедрон.

30:15  И заклаха пасхата на четиринадесетия ден от втория месец. И свещениците и левитите се засрамиха и се осветиха, и внесоха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом.

30:16  И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Мойсей; и свещениците ръсеха кръвта, която вземаха от ръката на левитите.

30:17  Защото в събранието имаше мнозина, които не се бяха осветили, затова левитите се грижеха да заколят пасхата за всеки, който не беше чист, за да я осветят на ГОСПОДА.

30:18  Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем и Манасия, Исахар и Завулон, не се бяха очистили и ядоха пасхата не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: ГОСПОД, Благият, да прости на всекиго,

30:19  който е насочил сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА, Бога на бащите си, дори и да не е според чистотата на светилището!

30:20  И ГОСПОД послуша Езекия и прости на народа.

30:21  И израилевите синове, които се намираха в Ерусалим, направиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие. И левитите и свещениците славеха ГОСПОДА всеки ден, с музикални инструменти, с които свиреха на ГОСПОДА.

30:22  И Езекия говори на сърцето на всичките левити, които имаха добро знание за ГОСПОДА. И през седемте дни на празника те ядяха, като жертваха примирителни жертви и прославяха ГОСПОДА, Бога на бащите си.

30:23  И цялото събрание реши да празнува още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

30:24  Защото юдовият цар Езекия подари на събранието за жертви хиляда юнеца и седем хиляди глави дребен добитък и началниците подариха на събранието хиляда юнеца и десет хиляди глави дребен добитък. И много свещеници се осветиха.

30:25  Така се развесели цялото събрание на Юда и свещениците, и левитите, и цялото събрание на дошлите от Израил, и чужденците, които бяха дошли от израилевата земя и които живееха в Юда.

30:26  И настана голямо веселие в Ерусалим, защото от времето на израилевия цар Соломон, сина на Давид, не беше ставало такова нещо в Ерусалим.

30:27  И свещениците, левитите, станаха и благословиха народа. И гласът им беше чут и молитвата им дойде в святото Му обиталище, в небето.

Chapter 31

31:1  И когато свършиха всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, излязоха по юдовите градове и изпотрошиха кумирите, насякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамин, а също и в Ефрем и Манасия, докато свършиха. Тогава всичките израилеви синове се върнаха в градовете си, всеки в своето притежание.

31:2  И Езекия определи отредите на свещениците и на левитите според отредите им, всекиго според службата му, както свещениците, така и левитите, за всеизгарянията и примирителните жертви, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на ГОСПОДНИЯ стан.

31:3  Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, за утринните и вечерните всеизгаряния и за всеизгарянията в съботите и на новолунията и на празниците, според предписаното в ГОСПОДНИЯ закон.

31:4  И той заповяда на народа, който живееше в Ерусалим, да дава дела на свещениците и на левитите, за да се укрепват в ГОСПОДНИЯ закон.

31:5  И като се издаде тази заповед, израилевите синове донесоха много от първите плодове на житото, виното и маслиненото масло, и меда, и на цялата реколта на полето. Донесоха в изобилие и десятъка от всяко нещо.

31:6  И израилевите и юдовите синове, които живееха в юдовите градове, също донесоха десятъка от едрия и дребния добитък и десятъка от светите неща, които бяха посветени на ГОСПОДА, техния Бог, и ги сложиха на купове.

31:7  В третия месец започнаха да трупат куповете и в седмия месец свършиха.

31:8  И Езекия и началниците дойдоха и видяха куповете, и благословиха ГОСПОДА и Неговия народ Израил.

31:9  И Езекия попита свещениците и левитите за куповете.

31:10  И главният свещеник Азария, от дома на Садок, в отговор му каза: Откакто започнаха да донасят възвишаемите приноси в ГОСПОДНИЯ дом, ние сме яли до насита и сме оставили много, защото ГОСПОД е благословил народа Си. И останалото е това изобилие.

31:11  Тогава Езекия заповяда да приготвят складови помещения в ГОСПОДНИЯ дом; и ги приготвиха.

31:12  И съвестно внесоха в тях възвишаемите приноси и десятъка, и посветените неща. Управител над тях беше левитът Хонения, а след него брат му Семей.

31:13  А Ехиил и Азазия, и Нахат, и Асаил, и Еримот, и Йозавад, и Елиил, и Исмахия, и Маат, и Ваная бяха надзиратели под ръката на Хонения и брат му Семей по заповед на цар Езекия и на управителя на Божия дом Азария.

31:14  А левитът Коре, синът на Емна, вратарят при източната порта, беше над доброволните приноси за Бога, за да раздава възвишаемите приноси на ГОСПОДА и пресветите неща.

31:15  А под ръката му бяха Еден и Миниамин, и Иисус, и Семая, и Амария, и Сехания в градовете на свещениците, за да раздават съвестно на братята си според отредите им, както на големия, така и на малкия,

31:16  независимо от записването им в родословието; на онези от тях, които бяха от мъжки пол, от три години и нагоре, на всекиго, който идваше в ГОСПОДНИЯ дом според определеното за всеки ден за служенето им според отредите им;

31:17  както на записаните в родословието свещеници според бащините им домове, така и на левитите, от двадесет години и нагоре, за служенето им според отредите им,

31:18  и на записаните в родословието според всичките им домове, жените им и синовете им, и дъщерите им, цялото събрание. Защото вярно се осветиха, за да бъдат свети.

31:19  А за синовете на Аарон, свещениците, които живееха в полетата на землищата на градовете си, във всеки град имаше мъже, определени по име, да раздават дялове на всичките мъже между свещениците, и на всичките записани в родословието между левитите.

31:20  Така направи Езекия и в целия Юда. Той върши това, което беше добро и право, и вярно пред ГОСПОДА, своя Бог.

31:21  Във всяко дело, което започна в службата на Божия дом, и в закона, и в заповедта, като търсеше своя Бог, той действаше с цяло сърце и успяваше.

Chapter 32

32:1  След тези дела и тази вярност дойде асирийският цар Сенахирим. Той нахлу в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги покори за себе си.

32:2  И когато Езекия видя, че Сенахирим дойде с намерение да воюва против Ерусалим,

32:3  той се съветва с началниците си и силните си мъже да запуши водните извори, които бяха извън града. И те го подкрепиха.

32:4  И се събра много народ и запушиха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казаха: Защо, като дойдат асирийските царе, да намерят много вода?

32:5  И Езекия се насърчи и построи цялата стена, където беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, построи и другата стена отвън, и укрепи Мило на Давидовия град; направи и много копия и щитове.

32:6  И постави военачалници над народа, и като ги събра при себе си на площада при градската порта, им говори на сърцата им и каза:

32:7  Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него.

32:8  С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия.

32:9  След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим – а той беше пред Лахис и цялата му сила с него – до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат:

32:10  Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим?

32:11  Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

32:12  Не е ли Езекия, който премахна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се покланяте и върху него да кадите?

32:13  Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми?

32:14  Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

32:15  И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми – колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!

32:16  И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.

32:17  Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.

32:18  И викаха със силен глас на юдейски на народа от Ерусалим, който беше на стената, за да го уплашат и да го смутят, за да превземат града.

32:19  И говориха за Бога на Ерусалим както за боговете на народите на земята, които са дело на човешки ръце.

32:20  Затова цар Езекия и пророк Исая, синът на Амос, се молиха и викаха към небето.

32:21  Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч.

32:22  Така ГОСПОД избави Езекия и жителите на Ерусалим от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други, и ги пазеше отвсякъде.

32:23  И мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Ерусалим и скъпоценности на юдовия цар Езекия. И оттогава нататък той се възвеличи пред всичките народи.

32:24  В това време Езекия се разболя до смърт и се помоли на ГОСПОДА, и Той му говори и му даде знамение.

32:25  Но Езекия не отдаде слава според благодеянието, което му беше сторено, защото сърцето му се надигна; и гняв беше върху него и Юда, и Ерусалим.

32:26  Но Езекия се смири за надигането на сърцето си, той и жителите на Ерусалим, и гневът на ГОСПОДА не дойде върху тях в дните на Езекия.

32:27  Езекия имаше много голямо богатство и слава и направи съкровищници за сребро и злато, и скъпоценни камъни, и за аромати, и за щитове, и за всякакви избрани вещи,

32:28  а също и житници за добива от жито, от вино и от маслинено масло, и обори за всякакъв добитък и стада в кошари.

32:29  Той си направи градове и придоби много стада от дребен добитък и говеда, защото Бог му даде много голям имот.

32:30  Същият този Езекия запуши горния извор на водата на Гион, и я отведе долу на запад към Давидовия град. И Езекия имаше успех във всичките си дела.

32:31  И в случая с посланиците, които вавилонските началници изпратиха до него да разпитат за чудото, което беше станало в страната, Бог го остави, за да го изпита, за да познае всичко, което беше в сърцето му.

32:32  А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, записани са във видението на пророк Исая, сина на Амос, в Книгата на юдовите и израилевите царе.

32:33  И Езекия легна при бащите си и го погребаха в най-горния от гробовете на Давидовите синове. И целият Юда и жителите на Ерусалим му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

Chapter 33

33:1  Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим.

33:2  Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

33:3  Той устрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно войнство и им служеше.

33:4  Построи и жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Ерусалим ще бъде Името Ми до века.

33:5  Построи жертвеници и на цялото небесно войнство в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом.

33:6  И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син и се занимаваше с окултизъм и гадания, и магии и се допитваше до запитвачи на духове и врачове. Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.

33:7  И изваяния образ на идола, който направи, постави в Божия дом, за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всичките израилеви племена, ще поставя Името Си завинаги.

33:8  И вече няма да поместя крака на Израил от земята, която определих за бащите ви, ако само внимават да вършат всичко, което им заповядах, според целия закон и наредбите, и правилата, дадени чрез Мойсей.

33:9  Но Манасия подмами Юда и жителите на Ерусалим да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.

33:10  И ГОСПОД говори на Манасия и на народа му, но те не послушаха.

33:11  Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и те хванаха Манасия, и го вързаха с бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.

33:12  И като беше в притеснение, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.

33:13  И Му се помоли и Бог се смили над него и послуша молбата му, и пак го върна в Ерусалим в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД е Бог.

33:14  След това той построи външна стена на Давидовия град, на запад към Гион, в долината и до входа на Рибната порта, обиколи Офил и я издигна много високо. И постави военачалници във всичките укрепени юдови градове.

33:15  И отмахна чуждите богове и образа от ГОСПОДНИЯ дом, и всичките жертвеници, които беше построил на планината на ГОСПОДНИЯ дом и в Ерусалим, и ги изхвърли вън от града.

33:16  И построи отново ГОСПОДНИЯ олтар и пожертва на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

33:17  Но народът още жертваше по високите места, но само на ГОСПОДА, своя Бог.

33:18  А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ето, те са записани между делата на израилевите царе.

33:19  А молитвата му и как Бог се смили над него, и целия му грях, и отстъплението му, и местностите, на които построи високи места и постави ашерите и изваяните идоли, преди да се смири, ето, записани са в историята на Хозай.

33:20  И Манасия легна при бащите си и го погребаха в къщата му. А вместо него се възцари синът му Амон.

33:21  Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим.

33:22  Той върши зло пред ГОСПОДА, както беше правил баща му Манасия. И Амон жертваше на всичките изваяни идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.

33:23  Но той не се смири пред ГОСПОДА, както се беше смирил баща му Манасия, а той, Амон, умножи престъпленията.

33:24  А слугите му направиха заговор против него и го убиха в къщата му.

33:25  Тогава народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон, и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него.

Chapter 34

34:1  Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува тридесет и една години в Ерусалим.

34:2  Той върши това, което беше право пред ГОСПОДА, и ходи в пътищата на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

34:3  В осмата година на царуването си, когато беше още млад, започна да търси Бога на баща си Давид, а в дванадесетата година започна да чисти Юда и Ерусалим от високите места и ашерите, и изваяните, и леяните идоли.

34:4  Пред него събориха жертвениците на ваалимите и той строши стълбовете на слънцето, които бяха върху тях. Строши и ашерите, и изваяните и леяните идоли, стри ги на прах и го разпръсна върху гробовете на онези, които им бяха жертвали;

34:5  и костите на жреците изгори на жертвениците им. Така очисти Юда и Ерусалим.

34:6  И в градовете на Манасия и Ефрем, и Симеон, и чак до Нефталим, сред околните им развалини,

34:7  събори жертвениците и разби и стри на прах ашерите и изваяните идоли, и повали всичките стълбове на слънцето по цялата израилева земя. После се върна в Ерусалим.

34:8  А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и дома, изпрати Сафан, сина на Азалия, и градоначалника Маасия, и летописеца Йоах, сина на Йоахаз, да поправят дома на ГОСПОДА, неговия Бог.

34:9  И те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха парите, внесени в Божия дом, които левитите вратари бяха събрали от ръката на Манасия и Ефрем, и от целия останал Израил, и от целия Юда и Вениамин, и от жителите на Ерусалим.

34:10  Предадоха ги в ръката на онези, които вършеха делото, които надзираваха ГОСПОДНИЯ дом, а те ги дадоха на онези, които вършеха делото, които работеха в ГОСПОДНИЯ дом, за да възстановят и поправят дома.

34:11  Дадоха ги на дърводелците и на строителите, за да купят дялани камъни и дървен материал за греди и да поправят зданията, които юдовите царе бяха съсипали.

34:12  И мъжете вършеха работата честно. А надзиратели над тях бяха левитите Яат и Авдия от синовете на Мерарий и Захария и Месулам от синовете на каатците, за да надзирават, а от другите левити – всички, които добре си служеха с музикалните инструменти.

34:13  Също и над носачите имаше надзиратели и над всички, които работеха във всяка работа. А други от левитите бяха писари и управители, и вратари.

34:14  И като изнасяха парите, внесени в ГОСПОДНИЯ дом, свещеник Хелкия намери книгата на ГОСПОДНИЯ закон, даден чрез Мойсей.

34:15  И Хелкия заговори и каза на писаря Сафан: Намерих книгата на закона в ГОСПОДНИЯ дом. И Хелкия даде книгата на Сафан.

34:16  А Сафан донесе книгата на царя, занесе и вест на царя и каза: Слугите ти вършат всичко, което е предадено в ръката им.

34:17  И изсипаха парите, които се намериха в ГОСПОДНИЯ дом, и ги предадоха в ръката на надзирателите и в ръката на онези, които вършат делото.

34:18  И писарят Сафан съобщи на царя и каза: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан прочете от нея пред царя.

34:19  А когато царят чу думите на закона, раздра дрехите си.

34:20  И царят заповяда на Хелкия и на Ахикам, сина на Сафан, и на Авдон, сина на Михей, и на писаря Сафан, и на царския слуга Асая и каза:

34:21  Идете, допитайте се до ГОСПОДА за мен и за останалите в Израил и Юда относно думите на тази книга, която се намери, защото голяма е яростта на ГОСПОДА, която се изля върху нас, понеже бащите ни не са опазили ГОСПОДНОТО слово да постъпват според всичко, което е писано в тази книга.

34:22  Тогава Хелкия и онези, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жената на Селум, пазителя на одеждите, син на Текуя, син на Арас. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък. И те ѝ говориха така.

34:23  И тя им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мен:

34:24  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му – всичките проклетии, написани в книгата, която прочетоха пред юдовия цар –

34:25  понеже Ме оставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова яростта Ми ще се излее на това място и няма да угасне.

34:26  Но на юдовия цар, който ви прати да се допитате до ГОСПОДА, на него кажете така: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: За думите, които си чул:

34:27  понеже сърцето ти омекна и ти се смири пред Бога, когато чу Неговите думи против това място и против жителите му, и се смири пред Мен, и раздра дрехите си и плака пред Мен, затова и Аз послушах, заявява ГОСПОД.

34:28  Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир и очите ти няма да видят нищо от злото, което ще докарам на това място и на жителите му. И те донесоха отговора на царя.

34:29  Тогава царят изпрати и събра всичките старейшини на Юда и Ерусалим.

34:30  И царят се изкачи в ГОСПОДНИЯ дом и с него всичките юдови мъже и ерусалимските жители, и свещениците, и левитите, и целият народ от голям до малък. И прочетоха на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в ГОСПОДНИЯ дом.

34:31  И царят застана на мястото си и направи завет пред ГОСПОДА да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му и свидетелствата Му, и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да върши думите на завета, които са написани в тази книга.

34:32  И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да встъпят в завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

34:33  И Йосия премахна всичките гнусотии от всичките места, които принадлежаха на израилевите синове, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на ГОСПОДА, своя Бог. През всичките му дни те не се отклониха от следването ГОСПОДА, Бога на бащите си.

Chapter 35

35:1  И Йосия направи Пасхата на ГОСПОДА в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхата.

35:2  И той постави свещениците в длъжностите им и ги насърчи в службата на ГОСПОДНИЯ дом.

35:3  И каза на левитите, които поучаваха целия Израил, които бяха посветени на ГОСПОДА: Положете светия ковчег в дома, който построи израилевият цар Соломон, синът на Давид. Няма вече да го носите на рамена. Сега служете на ГОСПОДА, вашия Бог, и на Неговия народ Израил.

35:4  Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според писаното от израилевия цар Давид и според писаното от сина му Соломон,

35:5  и стойте в светилището според отделенията на бащините домове на братята си, синовете на народа, и според разделението на бащините домове на левитите.

35:6  Заколете пасхата и се осветете, и пригответе за братята си, за да направят според ГОСПОДНОТО слово дадено чрез Мойсей.

35:7  И Йосия подари на синовете на народа за жертви дребен добитък, агнета и ярета, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намираха там, тридесет хиляди на брой, и три хиляди говеда. Това беше от царския имот.

35:8  И началниците му подариха доброволно за народа, за свещениците и за левитите. А Хелкия, Захария и Ехиил, управителите на Божия дом, дадоха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста говеда.

35:9  Също и Хонения и братята му Семая и Натанаил, и Асавия, Еиил и Йозавад, началниците на левитите, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.

35:10  И службата беше приготвена; и свещениците застанаха на мястото си и левитите по отредите си според заповедта на царя.

35:11  И заклаха пасхата и свещениците поръсиха кръвта, която вземаха от ръката им, а левитите одраха жертвите.

35:12  И отделиха частите за всеизгарянето, за да ги дадат на отделенията на бащините домове на синовете на народа, за да принесат на ГОСПОДА според писаното в книгата на Мойсей. Така направиха и с говедата.

35:13  И опекоха пасхата на огън според правилото, а светите приноси свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага между всичките синове на народа.

35:14  А после приготвиха за себе си и за свещениците, защото свещениците, синовете на Аарон, се занимаваха с принасянето на всеизгарянията и тлъстините до нощта. И така, левитите приготвиха за себе си и за свещениците, синовете на Аарон.

35:15  И певците, синовете на Асаф, бяха на мястото си според заповедта на Давид и Асаф, и Еман, и царския гледач Едутун. И вратарите бяха на всяка порта. Нямаше нужда да оставят службата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

35:16  И така, цялата ГОСПОДНА служба се приготви в онзи ден, за да се направи Пасхата и да се принесат всеизгарянията на ГОСПОДНИЯ олтар според заповедта на цар Йосия.

35:17  И израилевите синове, които се намериха там, празнуваха в онова време Пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

35:18  А такава Пасха като тази не беше правена в Израил от дните на пророк Самуил. И никой от израилевите царе не беше правил такава Пасха, каквато направи Йосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, който се намери там, и жителите на Ерусалим.

35:19  Тази Пасха се направи в осемнадесетата година на царуването на Йосия.

35:20  След всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао се изкачи да воюва против Кархамис при Ефрат. И Йосия излезе срещу него.

35:21  Тогава той изпрати пратеници до него да кажат: Какво има между мен и теб, царю на Юда? Не идвам срещу теб днес, а срещу дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам. Остави се от съпротивата си срещу Бога, който е с мен, за да не те погуби!

35:22  Но Йосия не отвърна лицето си от него, а се предреши, за да воюва против него. Не послуша думите на Нехао, които бяха от Божията уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

35:23  И стрелците стреляха по цар Йосия; и царят каза на слугите си: Изведете ме оттук, защото съм тежко ранен.

35:24  И слугите му го извадиха от колесницата и го сложиха във втората колесница, която имаше, и го докараха в Ерусалим. И той умря и беше погребан в гробището на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Йосия.

35:25  И Еремия пя оплакване за Йосия. И всичките певци и певици и до днес споменават Йосия в оплакванията си. И направиха това обичай в Израил и ето, те са написани в Плача.

35:26  А останалите дела на Йосия и добрините му, извършени според писаното в ГОСПОДНИЯ закон,

35:27  и делата му, първите и последните, ето, записани са в Книгата на израилевите и юдовите царе.

Chapter 36

36:1  И народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, и го направи цар в Ерусалим вместо баща му.

36:2  Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.

36:3  И египетският цар го свали от престола в Ерусалим и наложи на земята глоба от сто таланта сребро и един талант злато.

36:4  И египетският цар постави брат му Елиаким за цар над Юда и Ерусалим и промени името му на Йоаким. А брат му Йоахаз Нехао хвана и го заведе в Египет.

36:5  Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Той върши зло пред ГОСПОДА, своя Бог.

36:6  И вавилонският цар Навуходоносор се изкачи против него и го върза с бронзови окови, за да го отведе във Вавилон.

36:7  Навуходоносор отнесе във Вавилон и от вещите на ГОСПОДНИЯ дом и ги сложи в храма си във Вавилон.

36:8  А останалите дела на Йоаким и гнусотиите, които извърши, и това, което се намери в него, ето, записани са в Книгата на израилевите и юдовите царе. А вместо него се възцари синът му Йоахин.

36:9  Йоахин беше на осемнадесет години, когато се възцари, и царува три месеца и десет дни в Ерусалим. Той върши зло пред ГОСПОДА.

36:10  И следващата пролет цар Навуходоносор изпрати да го доведат във Вавилон заедно с избраните вещи на ГОСПОДНИЯ дом. И направи Седекия, брата на баща му, цар над Юда и Ерусалим.

36:11  Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим.

36:12  Той върши зло пред ГОСПОДА, своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, който му говореше от устата на ГОСПОДА.

36:13  И освен това той въстана против цар Навуходоносор, който го беше заклел в Бога. И закорави врата си и упорстваше в сърцето си да не се обърне към ГОСПОДА, Израилевия Бог.

36:14  А и всичките началници на свещениците и народът преумножиха престъпленията си според всичките гнусотии на народите и оскверниха дома на ГОСПОДА, който Той беше осветил в Ерусалим.

36:15  И ГОСПОД, Бог на бащите им, изпращаше до тях чрез Своите пратеници, като ставаше рано и ги изпращаше, защото Му беше жал за народа Му и обиталището Му.

36:16  Но те се присмиваха на Божиите пратеници и презираха словата Му, и се подиграваха с пророците Му, докато яростта на ГОСПОДА се надигна против народа Му така, че нямаше вече изцеление.

36:17  И Той доведе срещу тях халдейския цар, който изби младежите им с меч в дома на светилището им; не пожали нито юноша, нито девица, нито старец, нито белокос – всички предаде в ръката му.

36:18  И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом, и съкровищата на царя и на началниците му, всичките отнесе във Вавилон.

36:19  И изгориха Божия дом и събориха стената на Ерусалим, и изгориха с огън всичките му дворци, и унищожиха всичките му скъпоценни вещи.

36:20  А оцелелите от меча отведе във Вавилон и те станаха роби на него и на синовете му, докато дойде на власт персийското царство,

36:21  за да се изпълни ГОСПОДНОТО слово чрез устата на Еремия, докато земята се наслади на съботите си. Защото през цялото време на запустението си тя пазеше събота, докато се изпълниха седемдесет години.

36:22  А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни ГОСПОДНОТО слово чрез устата на Еремия, ГОСПОД подбуди духа на персийския цар Кир и той прогласи по цялото си царство, също и писмено, и каза:

36:23  Така казва персийският цар Кир: ГОСПОД, небесният Бог, ми е дал всичките царства на земята. И Той ми поръча да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който измежду вас е от целия Негов народ, ГОСПОД, неговият Бог, да бъде с него, и нека се изкачи!