BulVeren - II Samuel

Chapter 1

1:1  А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг.

1:2  А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони.

1:3  И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан.

1:4  И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви.

1:5  Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?

1:6  А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха.

1:7  И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме.

1:8  И той ми каза: Кой си ти? А аз му отговорих: Амаличанин съм.

1:9  Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен!

1:10  И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

1:11  Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.

1:12  И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.

1:13  И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

1:14  Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?

1:15  И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.

1:16  И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

1:17  Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване,

1:18  и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния.

1:19  Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните!

1:20  Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

1:21  О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло.

1:22  От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен.

1:23  Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове.

1:24  О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

1:25  Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места.

1:26  Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

1:27  Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!

Chapter 2

2:1  После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон.

2:2  И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал.

2:3  Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон.

2:4  И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул.

2:5  И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали!

2:6  И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо.

2:7  Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе си.

2:8  Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей, сина на Саул, и го заведе в Маханаим,

2:9  и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил.

2:10  Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид.

2:11  А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца.

2:12  А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон.

2:13  И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема.

2:14  Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат.

2:15  И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид.

2:16  И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-Асурим, което е при Гаваон.

2:17  И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид.

2:18  И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил; а Асаил беше лек в краката си като полска газела.

2:19  И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир.

2:20  А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз.

2:21  Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му.

2:22  И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето?

2:23  Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше.

2:24  А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня.

2:25  И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм.

2:26  Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си?

2:27  И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си!

2:28  И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият.

2:29  А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим.

2:30  А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил.

2:31  Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви.

2:32  Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.

Chapter 3

3:1  И между Сауловия дом и Давидовия дом имаше дълга война. И Давид ставаше все по-силен и по-силен, а Сауловият дом ставаше все по-слаб и по- слаб.

3:2  И на Давид се родиха синове в Хеврон: първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноама;

3:3  вторият му – Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

3:4  четвъртият – Адония, син на Агита; петият – Сефатия, син на Авитала;

3:5  и шестият – Итраам, от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

3:6  И докато траеше войната между Сауловия дом и Давидовия дом, Авенир беше опората на Сауловия дом.

3:7  А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенир: Ти защо си влязъл при наложницата на баща ми?

3:8  Тогава Авенир се разгневи много на думите на Исвостей и каза: Кучешка глава ли съм аз, която държи страната на Юда? Днес аз оказвам милост на дома на баща ти Саул, на братята му и на приятелите му и не те предадох в ръката на Давид, а днес ти ме обвиняваш в беззаконие заради тази жена!

3:9  Така да направи Бог на Авенир и така да прибави, ако не сторя за Давид така, както ГОСПОД му се е заклел:

3:10  да отвърна царството от Сауловия дом и да издигна Давидовия престол над Израил и над Юда, от Дан до Вирсавее!

3:11  И Исвостей не можеше вече да отговори на Авенир нито дума, понеже се боеше от него.

3:12  Тогава Авенир изпрати от своя страна пратеници до Давид и каза: Чия е земята? И каза още: Направи договора си с мен, и ето, ръката ми ще бъде с теб, за да обърна целия Израил към теб.

3:13  И Давид каза: Добре, ще направя договор с теб, но едно нещо искам от теб: няма да видиш лицето ми, ако първо не доведеш Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

3:14  И Давид изпрати пратеници до Исвостей, сина на Саул, да кажат: Дай ми жена ми Михала, за която се сгодих срещу сто филистимски краекожия!

3:15  И Исвостей изпрати и я взе от мъжа ѝ, от Фалтиил, сина на Лаис.

3:16  И мъжът ѝ отиде с нея и плачеше, докато вървеше, и я последва до Ваурим. А Авенир му каза: Иди, върни се. И той се върна.

3:17  А Авенир говори с израилевите старейшини и каза: Още отпреди вие искахте Давид за цар над вас.

3:18  Затова сега, направете го! Защото ГОСПОД е говорил за Давид и е казал: Чрез ръката на слугата Си Давид ще избавя народа Си Израил от ръката на филистимците и от ръката на всичките му врагове.

3:19  И Авенир говори и в ушите на Вениамин. Освен това Авенир отиде да говори и в ушите на Давид в Хеврон всичко, което се виждаше добро на Израил и на целия вениаминов дом.

3:20  И така, Авенир и двадесет мъже с него дойдоха при Давид в Хеврон; и Давид сложи трапеза за Авенир и за мъжете, които бяха с него.

3:21  И Авенир каза на Давид: Ще стана и ще отида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с теб и да царуваш над всичко, което душата ти желае. И Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.

3:22  И ето, слугите на Давид и Йоав дойдоха от едно нападение и донесоха със себе си голяма плячка; а Авенир вече не беше с Давид в Хеврон, защото той го беше изпратил, и той си беше отишъл с мир.

3:23  Когато Йоав дойде и цялата войска, която беше с него, съобщиха на Йоав и казаха: Авенир, синът на Нир, дойде при царя и той го изпрати, и той си отиде с мир.

3:24  Тогава Йоав дойде при царя и каза: Какво си направил? Ето, Авенир е дошъл при теб – защо си го изпратил и той си е отишъл?

3:25  Познаваш Авенир, сина на Нир, че е дошъл да те измами и да научи излизането ти и влизането ти, и да разбере всичко, което правиш.

3:26  И Йоав излезе от присъствието на Давид и изпрати пратеници след Авенир, и те го върнаха от кладенеца Сира. А Давид не знаеше.

3:27  И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрани в портата, за да му говори тайно, и там го удари в корема и той умря заради кръвта на брат му Асаил.

3:28  А след това Давид чу и каза: Аз и царството ми сме невинни до века пред ГОСПОДА за кръвта на Авенир, сина на Нир!

3:29  Нека тя дойде на главата на Йоав и на целия му бащин дом и нека не липсва от дома на Йоав такъв, който има семетечение или е прокажен, или се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

3:30  Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.

3:31  И Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, и плачете пред Авенир! И цар Давид вървеше след носилката.

3:32  И погребаха Авенир в Хеврон и царят издигна гласа си и плака при гроба на Авенир, и целият народ плака.

3:33  И царят оплака Авенир с тази оплаквателна песен и каза: Трябваше ли Авенир да умре, както умира безбожен?

3:34  Ръцете ти не бяха вързани, нито краката ти – сложени в бронзови окови; както човек пада пред престъпници, така падна ти! И целият народ плака още над него.

3:35  После целият народ дойде, за да накара Давид да яде хляб, докато още беше ден. Но Давид се закле и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако вкуся хляб или нещо друго, преди да залезе слънцето!

3:36  И целият народ видя това и то му се видя добро, както и всичко, което правеше царят, се виждаше добро на целия народ.

3:37  Така целият народ и целият Израил разбра в онзи ден, че не беше от царя да бъде убит Авенир, синът на Нир.

3:38  Тогава царят каза на слугите си: Не знаете ли, че първенец и велик човек падна днес в Израил?

3:39  Днес аз съм слаб, макар и да съм помазан за цар; а тези мъже, синовете на Саруя, са много жестоки за мен. ГОСПОД да отплати на злодея според злината му!

Chapter 4

4:1  А когато синът на Саул чу, че Авенир бил умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и целият Израил се смути.

4:2  А синът на Саул имаше двама военачалници. Името на единия беше Ваана, а името на другия – Рихав, синове на виротеца Римон, от вениаминовите синове – защото и Вирот се считаше към Вениамин.

4:3  И виротците избягаха в Гетаим и живеят там като чужденци и до днес.

4:4  А Йонатан, синът на Саул, имаше син, недъгав в краката. Той беше на пет години, когато дойде вестта за Саул и Йонатан от Езраел, и бавачката му го взе и избяга. И като бързаше да бяга, той падна и окуця. Името му беше Мемфивостей.

4:5  Тогава синовете на виротеца Римон, Рихав и Ваана, отидоха и дойдоха в горещината на деня в къщата на Исвостей, докато той си почиваше по пладне.

4:6  И дойдоха до средата на къщата, уж да вземат жито, и го прободоха в корема. И Рихав и брат му Ваана избягаха.

4:7  Когато влязоха в къщата, той лежеше на леглото си в спалнята си; и те го удариха и го убиха, и му отсякоха главата. И взеха главата му и вървяха по пътя през равнината цялата нощ.

4:8  И донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон и казаха на царя: Ето главата на Исвостей, сина на врага ти Саул, който търсеше живота ти! Така ГОСПОД отмъсти днес за господаря ми, царя, на Саул и на потомството му!

4:9  А Давид отговори на Рихав и на брат му Ваана, синовете на виротеца Римон, и им каза: Жив е ГОСПОД, който изкупи живота ми от всяка беда –

4:10  онзи, който ми съобщи и каза: Ето, Саул е мъртъв! – и мислеше, че е донесъл добра вест – аз го хванах и го убих в Сиклаг. Това беше наградата, която му дадох за вестта.

4:11  Колко повече, когато безбожни мъже са убили праведен човек в собствената му къща на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!

4:12  Тогава Давид заповяда на момчетата си и те ги убиха, и им отрязаха ръцете и краката, и ги окачиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

Chapter 5

5:1  И всичките израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говориха и казаха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът.

5:2  Още преди, когато Саул беше цар над нас, ти беше този, който извеждаше и въвеждаше Израил. И на теб каза ГОСПОД: Ти ще пасеш народа Ми Израил и ти ще бъдеш княз над Израил.

5:3  Така всичките израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон и цар Давид направи с тях завет пред ГОСПОДА в Хеврон. И те помазаха Давид за цар над Израил.

5:4  Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години.

5:5  В Хеврон царува седем години и шест месеца над Юда, а в Ерусалим царува тридесет и три години над целия Израил и Юда.

5:6  А царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусейците, жителите на земята. А те говориха на Давид и казаха: Няма да влезеш тук, а куците и слепите ще те отблъснат! – с което искаха да кажат: Давид не може да влезе тук.

5:7  Но Давид превзе крепостта Сион, която е Давидовия град.

5:8  И Давид каза в онзи ден: Който се изкачи през водопровода и избие евусците, и с куците и слепите, които са омразни на душата на Давид, той ще бъде военачалник. Защото те казват: Слепият и куцият няма да влезе в дома.

5:9  Така Давид се засели в крепостта и я нарече Давидовият град. И Давид застрои всичко наоколо от Мило.

5:10  Така Давид ставаше все по-велик и по-велик и ГОСПОД, Бог на Войнствата, беше с него.

5:11  И Хирам, царят на Тир, изпрати до Давид пратеници и кедрови дървета, и дърводелци, и зидари; и те построиха за Давид къща.

5:12  И Давид позна, че ГОСПОД го беше утвърдил за цар над Израил и че беше възвисил царството му1 заради народа Си Израил.

5:13  И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и още синове и дъщери се родиха на Давид.

5:14  И ето имената на тези, които му се родиха в Ерусалим: Самуа и Совав, и Натан, и Соломон,

5:15  и Евар, и Елисуа, и Нефег, и Яфия,

5:16  и Елисама, и Елиада, и Елифалет.

5:17  А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над Израил, всички филистимци се изкачиха да търсят Давид. И Давид чу и слезе в крепостта.

5:18  И филистимците дойдоха и се разпростряха в долината Рафаим.

5:19  И Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли против филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката ми? И ГОСПОД каза на Давид: Изкачи се, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

5:20  И Давид дойде във Ваал-Ферасим и Давид ги разби там, и каза: ГОСПОД разсече пред мен враговете ми, както водите правят пролом. Затова той нарече онова място Ваал-Ферасим.

5:21  И те оставиха идолите си там и Давид и мъжете му ги взеха.

5:22  А филистимците пак излязоха и се разпростряха в долината Рафаим.

5:23  И Давид се допита до ГОСПОДА и Той каза: Не се изкачвай, заобиколи ги в гръб и ги нападни откъм черниците.

5:24  И когато чуеш шум като от маршируване по върховете на черниците, тогава побързай, защото тогава ГОСПОД ще излезе пред теб, за да разбие стана на филистимците.

5:25  И Давид направи, както му заповяда ГОСПОД, и разби филистимците от Гава до мястото, откъдето се влиза в Гезер.

Chapter 6

6:1  И Давид пак събра всичките избрани мъже от Израил, тридесет хиляди души.

6:2  И Давид стана и отиде с целия народ, който беше с него, от Ваала-Юда, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с Името, Името на ГОСПОДА на Войнствата, който обитава между херувимите.

6:3  И те качиха Божия ковчег на нова кола и го изнесоха от къщата на Авинадав, която беше на хълма; а Оза и Ахио, синовете на Авинадав, караха новата кола.

6:4  Така те го изнесоха от къщата на Авинадав, която беше на хълма, като съпровождаха Божия ковчег, и Ахио вървеше пред ковчега.

6:5  Тогава Давид и целият израилев дом свиреха пред ГОСПОДА с всякакви инструменти от елхово дърво и с арфи, и лири, и тимпани, и кастанети, и кимвали.

6:6  Но когато стигнаха до хармана на Нахон, Оза простря ръката си към Божия ковчег и го хвана, защото воловете се препънаха.

6:7  И гневът на ГОСПОДА пламна против Оза, и Бог го уби там за непочтителността; и той умря там при Божия ковчег.

6:8  И Давид се наскърби, защото ГОСПОД уби Оза; и нарече онова място Фарес- Оза както се нарича и до днес.

6:9  И в онзи ден Давид се уплаши от ГОСПОДА и каза: Как ще дойде ГОСПОДНИЯТ ковчег при мен?

6:10  И Давид не пожела да премести ГОСПОДНИЯ ковчег при себе си в Давидовия град, а Давид го откара встрани, в къщата на гетеца Овид-Едом.

6:11  И ГОСПОДНИЯТ ковчег остана в къщата на гетеца Овид-Едом три месеца. И ГОСПОД благослови Овид-Едом и целия му дом.

6:12  И съобщиха на цар Давид и казаха: ГОСПОД е благословил дома на Овид- Едом и всичко негово заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселие Божия ковчег от къщата на Овид-Едом в Давидовия град.

6:13  И когато носачите на ГОСПОДНИЯ ковчег минеха шест крачки, той жертваше говеда и угоени агнета.

6:14  И Давид танцуваше пред ГОСПОДА с всичка сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.

6:15  Така Давид и целият израилев дом пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег с възгласи и с тръбен звук.

6:16  А когато ГОСПОДНИЯТ ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, дъщерята на Саул, погледна през прозореца и видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред ГОСПОДА, и го презря в сърцето си.

6:17  И внесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и го поставиха на мястото му сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И Давид принесе всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.

6:18  И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в Името на ГОСПОДА на Войнствата.

6:19  После раздаде на целия народ, на цялото израилево множество, от мъж до жена, по една пита хляб и по един калъп фурми, и по един калъп сушено грозде на всекиго. Тогава целият народ се разотиде, всеки у дома си.

6:20  А когато Давид се върна, за да благослови дома си, Михала, дъщерята на Саул, излезе да посрещне Давид и каза: Колко славен беше днес израилевият цар, като се съблече днес пред очите на слугините на слугите си, така, както безсрамно се съблича един никаквец!

6:21  Тогава Давид каза на Михала: Пред ГОСПОДА, който избра мен вместо баща ти и вместо целия негов дом, за да ме постави за княз над ГОСПОДНИЯ народ, над Израил, пред ГОСПОДА играх.

6:22  И ще се унижа още повече и ще се смиря в собствените си очи – а колкото до слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.

6:23  И Михала, дъщерята на Саул, остана бездетна до деня на смъртта си.

Chapter 7

7:1  И когато царят се настани в къщата си и ГОСПОД му беше дал почивка от всичките му врагове отвсякъде,

7:2  царят каза на пророк Натан: Ето сега, аз живея в кедров дом, а Божият ковчег обитава под завеси на шатър.

7:3  И Натан каза на царя: Иди и направи всичко, което е в сърцето ти, защото ГОСПОД е с теб.

7:4  Но през същата нощ ГОСПОДНОТО слово беше към Натан и каза:

7:5  Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори ГОСПОД: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?

7:6  Защото от деня, в който изведох израилевите синове от Египет, до днес Аз не съм обитавал в дом, а съм ходил в шатър и в скиния.

7:7  Където и да ходих с всичките израилеви синове, говорих ли някога дума на някое от израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми Израил, като казах: Защо не Ми построихте кедров дом?

7:8  И сега, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Аз те взех от кошарата, от след стадото, за да бъдеш княз над Моя народ Израил.

7:9  И бях с теб навсякъде, където отиваше, и изтребих всичките ти врагове пред теб, и направих името ти велико като имената на великите, които са на земята.

7:10  И ще определя място за народа Си Израил и ще го насадя, за да живее на свое си място и да не бъде вече в безпокойство и синовете на неправдата да не го потискат вече както преди,

7:11  и от деня, в който поставих съдии над народа Си Израил. И ще ти дам почивка от всичките ти врагове. И ГОСПОД ти заявява, че ГОСПОД ще ти направи дом.

7:12  Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му.

7:13  Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

7:14  Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши неправда, Аз ще го накажа с тоягата на мъжете и с ударите на човешките синове,

7:15  но милостта Ми няма да се оттегли от него, както я отнех от Саул, когото махнах отпред теб.

7:16  И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред теб до века; престолът ти ще бъде утвърден до века.

7:17  И Натан говори на Давид според всички тези думи и според цялото това видение.

7:18  Тогава цар Давид влезе и седна пред ГОСПОДА, и каза: Кой съм аз, Господи БОЖЕ, и какъв е домът ми, че си ме довел дотук?

7:19  Но и това беше малко в очите Ти, Господи БОЖЕ, и Ти си говорил и за дома на слугата Си за далечно бъдеще. Това човешкият обичай ли е, Господи БОЖЕ?

7:20  И какво повече да Ти говори Давид? Ти познаваш слугата Си, Господи БОЖЕ.

7:21  Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил цялото това велико дело, за да го изявиш на слугата Си.

7:22  Затова си велик, Господи БОЖЕ – защото няма никой като Теб и няма бог освен Теб, според всичко, което сме чули с ушите си.

7:23  И кой друг народ на земята е като Твоя народ Израил, когото Бог отиде да откупи за народ за Себе Си и да Си създаде име, и да извърши това велико нещо за Себе Си и страшни дела за земята Си, пред Своя народ, когото Ти изкупи за Себе Си от Египет, от народи и от боговете им?

7:24  И Ти утвърди за Себе Си народа Си Израил за Свой народ до века; и Ти, ГОСПОДИ, им стана Бог.

7:25  И сега, ГОСПОДИ Боже, утвърди до века словото, което си говорил за слугата Си и за дома му, и направи, както си говорил.

7:26  И нека се възвеличи Името Ти до века, за да казват: ГОСПОД на Войнствата е Бог над Израил. И нека бъде утвърден пред Теб домът на слугата Ти Давид.

7:27  Защото Ти, ГОСПОДИ на Войнствата, Боже Израилев, откри на слугата Си и каза: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти дръзна да Ти се помоли с тази молитва.

7:28  И сега, Господи БОЖЕ, Ти си Бог и Твоите думи са истина, и Ти си обещал това добро на слугата Си.

7:29  Затова сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да бъде пред Теб до века; защото Ти, Господи БОЖЕ, Си говорил това и с Твоето благословение нека бъде благословен домът на слугата Ти завинаги!

Chapter 8

8:1  И след това Давид разби филистимците и ги покори; и Давид отне властта над столицата от ръката на филистимците.

8:2  После той разби моавците и ги измери с въже, като ги накара да легнат на земята; и измери с две въжета онези, които да бъдат убити, и с едно цяло въже онези, които да останат живи. Така моавците станаха слуги на Давид и плащаха данък.

8:3  Давид разби и совския цар Ададезер, сина на Реов, когато той отиваше да си върне властта при реката Ефрат.

8:4  И Давид плени от него хиляда и седемстотин конници и двадесет хиляди пешаци. И Давид преряза сухожилията на всичките коне от колесниците, но запази от тях за сто колесници.

8:5  И арамейците от Дамаск дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер; и Давид изби от арамейците двадесет и две хиляди мъже.

8:6  И Давид постави гарнизони в Арам Дамаски; и арамейците станаха слуги на Давид и плащаха данък. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

8:7  И Давид взе златните щитове, които бяха на слугите на Ададезер, и ги донесе в Ерусалим.

8:8  И от Ветах и от Веротай, градовете на Ададезер, цар Давид взе голямо количество бронз.

8:9  А когато ематският цар Тои чу, че Давид бил разбил цялата военна сила на Ададезер,

8:10  Тои изпрати сина си Йорам при цар Давид, за да го поздрави и да го благослови, понеже се беше бил против Ададезер и го беше разбил; защото Ададезер воюваше против цар Тои. И той донесе със себе си съдове от сребро и съдове от злато, и съдове от бронз.

8:11  И тях цар Давид също посвети на ГОСПОДА заедно със среброто и златото, което беше посветил от всичките народи, които беше подчинил:

8:12  от Арам и от Моав, и от синовете на Амон, и от филистимците, и от Амалик, и от плячката на совския цар Ададезер, сина на Реов.

8:13  И Давид придоби име, когато се върна, след като беше разбил арамейците в Солната долина, осемнадесет хиляди души.

8:14  И той постави гарнизони в Едом; по целия Едом постави гарнизони и всичките едомци станаха слуги на Давид. И ГОСПОД запазваше Давид, където и да отидеше.

8:15  Така Давид царуваше над целия Израил; и Давид вършеше правда и правосъдие за целия си народ.

8:16  И Йоав, синът на Саруя, беше над войската; и Йосафат, синът на Ахилуд, беше летописец;

8:17  и Садок, синът на Ахитов, и Ахимелех, синът на Авиатар, бяха свещеници; и Сарая беше писар,

8:18  и Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и фелетците; и синовете на Давид бяха велможи.

Chapter 9

9:1  И Давид каза: Има ли още някой останал от Сауловия дом, за да му окажа милост заради Йонатан?

9:2  А имаше един слуга от Сауловия дом, който се казваше Сива. И го повикаха при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? И той каза: Аз съм слугата ти.

9:3  Тогава царят каза: Няма ли вече никой от Сауловия дом, на когото да окажа Божията милост? И Сива каза на царя: Има още един син на Йонатан, недъгав в двата крака.

9:4  И царят му каза: Къде е той? И Сива каза на царя: Ето, той е в къщата на Махир, сина на Амиил, в Ло-Давар.

9:5  Тогава цар Давид изпрати да го доведат от къщата на Махир, сина на Амиил, от Ло-Давар.

9:6  И Мемфивостей, синът на Йонатан, син на Саул, дойде при Давид и падна по лице, и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Ето слугата ти.

9:7  И Давид му каза: Не се бой, защото непременно ще ти окажа милост заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна цялата земя на баща ти Саул; а ти постоянно ще ядеш хляб на трапезата ми.

9:8  Тогава той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, че да погледнеш такова умряло куче като мен?

9:9  Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

9:10  А ти и синовете ти, и слугите ти ще му обработвате земята и ще донасяте произведеното, така че синът на господаря ти да има хляб да яде. И Мемфивостей, синът на господаря ти, постоянно ще яде хляб на трапезата ми. А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.

9:11  И Сива каза на царя: Според всичко, което господарят ми, царят, заповяда на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, каза царят, ще яде на трапезата ми като един от царските синове.

9:12  И Мемфивостей имаше малък син на име Михей. И всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей.

9:13  Така Мемфивостей живееше в Ерусалим, защото постоянно ядеше на царската трапеза. А той беше недъгав и в двата крака.

Chapter 10

10:1  А след това умря царят на синовете на Амон и вместо него се възцари синът му Анун.

10:2  И Давид каза: Ще покажа благост към Анун, сина на Наас, както баща му показа благост към мен. И Давид изпрати чрез ръката на слугите си да го утешат за баща му. Но когато слугите на Давид дойдоха в земята на синовете на Амон,

10:3  князете на синовете на Амон казаха на господаря си Анун: Мислиш ли, че Давид ти е изпратил утешители от почит към баща ти? Не е ли изпратил Давид слугите си при теб, за да разузнаят града, да го огледат и да го съсипят?

10:4  Тогава Анун хвана слугите на Давид и обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до средата до седалището им, и ги отпрати.

10:5  И когато казаха на Давид, той изпрати да ги посрещнат, понеже мъжете много се срамуваха. И царят каза: Стойте в Ерихон, докато пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

10:6  А когато синовете на Амон видяха, че бяха станали омразни на Давид, синовете на Амон изпратиха и наеха арамейците от Вет-Реов и арамейците от Сова, двадесет хиляди пешаци, и от царя на Мааха хиляда мъже, и мъжете от Тов, дванадесет хиляди мъже.

10:7  И когато Давид чу това, изпрати Йоав и цялата войска силни мъже.

10:8  И синовете на Амон излязоха и се строиха за бой при входа на портата; а арамейците от Сова и от Реов и мъжете от Тов и от Мааха бяха отделно на полето.

10:9  И Йоав, като видя, че битката се разположи против него отпред и отзад, избра между всички отбрани израилеви мъже и ги строи срещу арамейците,

10:10  а останалия народ предаде под ръката на брат си Ависей и той ги строи срещу синовете на Амон.

10:11  И каза: Ако арамейците надделеят над мен, тогава ти ще ми помогнеш, а ако синовете на Амон надделеят над теб, тогава аз ще ти дойда на помощ.

10:12  Бъди силен и нека бъдем силни за народа си и за градовете на нашия Бог! И ГОСПОД нека извърши каквото Му се вижда добро.

10:13  И Йоав и народът, който беше с него, настъпиха за битката срещу арамейците и те побягнаха пред него.

10:14  И когато синовете на Амон видяха, че арамейците бягаха, и те побягнаха пред Ависей и се оттеглиха в града. Тогава Йоав се върна от битката със синовете на Амон и дойде в Ерусалим.

10:15  А когато арамейците видяха, че бяха разбити от Израил, те се събраха всички заедно.

10:16  И Ададезер изпрати да изведат арамейците, които бяха отвъд реката Ефрат. И те дойдоха в Елам, а Совак, военачалникът на Ададезер, ги предвождаше.

10:17  И това се съобщи на Давид и той събра целия Израил и премина Йордан, и дойде в Елам. И арамейците се строиха срещу Давид и се биха с него.

10:18  И арамейците побягнаха пред Израил и Давид изби седемстотин бойци на колесници и четиридесет хиляди конници от арамейците, и уби военачалника им Совак и той умря там.

10:19  И когато всичките царе, слуги на Ададезер, видяха, че бяха победени от Израил, те сключиха мир с Израил и им станаха слуги. И арамейците вече се страхуваха да помагат на синовете на Амон.

Chapter 11

11:1  И при завръщането на годината, по времето, когато царете излизат на война, Давид изпрати Йоав и слугите си с него, и целия Израил; и те разбиха синовете на Амон и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.

11:2  И привечер, когато Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща, той видя от покрива една жена, която се къпеше. А жената беше много красива на вид.

11:3  И Давид изпрати и разпита за жената. И казаха: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хетееца Урия?

11:4  И Давид изпрати пратеници и я взе, и когато тя дойде при него, лежа с нея – защото се беше очистила от нечистотата си – и тя се върна у дома си.

11:5  И жената забременя и изпрати, и съобщи на Давид, и каза: Бременна съм.

11:6  Тогава Давид изпрати до Йоав и каза: Изпрати ми хетееца Урия. И Йоав изпрати Урия при Давид.

11:7  И когато Урия дойде при него, Давид разпита как е Йоав и как е народът, и как върви войната.

11:8  После Давид каза на Урия: Слез у дома си и си умий краката. И Урия излезе от царската къща и след него беше изпратен подарък от царя.

11:9  Но Урия легна при вратата на царската къща при всичките слуги на господаря си и не слезе у дома си.

11:10  И съобщиха на Давид и казаха: Урия не слезе у дома си. И Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си?

11:11  И Урия каза на Давид: Ковчегът и Израил, и Юда живеят в шатри; и господарят ми Йоав и слугите на господаря ми са разположени на стан на открито поле. Да отида ли аз у дома си, за да ям и да пия, и да лежа с жена си? Жив си и жива душата ти – няма да направя такова нещо!

11:12  Тогава Давид каза на Урия: Остани тук и днес, а утре ще те изпратя. И Урия остана в Ерусалим в онзи ден и следващия.

11:13  И Давид го повика и той яде и пи пред него, и той го напи. И вечерта той излезе да легне на леглото си със слугите на господаря си, но не слезе у дома си.

11:14  А на сутринта Давид написа на Йоав писмо и го прати чрез ръката на Урия.

11:15  А в писмото написа и каза: Поставете Урия напред, където боят е най- силен, и се оттеглете от него, за да бъде убит и да умре.

11:16  И когато Йоав обсаждаше града, той постави Урия на едно място, където знаеше, че има храбри мъже.

11:17  И мъжете от града излязоха и се биха с Йоав, и някои от народа, от слугите на Давид, паднаха; и хетеецът Урия също умря.

11:18  Тогава Йоав изпрати и съобщи на Давид всичките събития на битката.

11:19  И заповяда на пратеника и каза: Когато свършиш да разказваш на царя всички събития на битката,

11:20  ако гневът на царя пламне и той ти каже: Защо се доближихте до града да се биете? Не знаехте ли, че ще стрелят от стената?

11:21  Кой уби Авимелех, сина на Ерувесет? Не хвърли ли една жена горен воденичен камък върху него от стената, така че умря в Тевес? Защо се доближихте до стената? – тогава ти да кажеш: И слугата ти, хетеецът Урия, умря.

11:22  И пратеникът отиде и дойде, и съобщи на Давид всичко, за което Йоав го беше изпратил.

11:23  И пратеникът каза на Давид: Мъжете надделяха над нас и излязоха срещу нас на полето, но ние ги притиснахме чак до входа на портата.

11:24  Но стрелците стреляха по слугите ти от стената и няколко от слугите на царя умряха; и слугата ти, хетеецът Урия, също умря.

11:25  Тогава Давид каза на пратеника: Така да кажеш на Йоав: Нека това нещо не ти се вижда зло, защото мечът поглъща един или друг. Засили атаката си срещу града и го превземи. Така го насърчи.

11:26  А когато жената на Урия чу, че мъжът ѝ Урия умрял, тя оплака мъжа си.

11:27  И когато жалейката ѝ премина, Давид изпрати и я взе в дома си, и тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред ГОСПОДА.

Chapter 12

12:1  И ГОСПОД изпрати Натан при Давид. И той дойде при него и му каза: В един град имаше двама души – единият богат, а другият беден.

12:2  Богатият имаше голямо множество овце и говеда.

12:3  А бедният нямаше нищо друго освен едно малко женско агне, което беше купил и хранеше, и то порасна заедно с него и децата му. От залъка му ядеше и от чашата му пиеше, и на пазвата му лежеше, и му беше като дъщеря.

12:4  И един пътник дойде при богатия, а на него му досвидя да вземе от своите овце и от своите говеда, за да сготви за пътника, който беше дошъл при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви за човека, който беше дошъл при него.

12:5  Тогава гневът на Давид пламна силно против човека и той каза на Натан: Жив е ГОСПОД – човекът, който е сторил това, заслужава смърт!

12:6  И ще плати за агнето четирикратно, понеже е направил това и не се е съжалил!

12:7  Тогава Натан каза на Давид: Ти си човекът! Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израил и те избавих от ръката на Саул,

12:8  дадох ти дома на господаря ти и жените на господаря ти в пазвата ти и ти дадох израилевия и юдовия дом. И ако това беше малко, бих ти прибавил още много!

12:9  Защо презря ти словото на ГОСПОДА, като стори зло пред Него? Ти уби с меч хетееца Урия и си взе за жена неговата жена, а него уби с меча на синовете на Амон.

12:10  Затова сега мечът няма да се оттегли от дома ти до века, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия за своя жена.

12:11  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще повдигна зло против теб от дома ти и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния ти и той ще лежи с жените ти явно под лъчите на слънцето;

12:12  защото ти си извършил това тайно, но Аз ще го извърша пред целия Израил и пред слънцето.

12:13  Тогава Давид каза на Натан: Съгреших против ГОСПОДА. А Натан каза на Давид: И ГОСПОД отмахна греха ти – няма да умреш.

12:14  Но понеже чрез това дело ти си дал повод на ГОСПОДНИТЕ врагове да хулят, синът, който ти се е родил, непременно ще умре.

12:15  И Натан си отиде у дома си. Тогава ГОСПОД порази детето, което жената на Урия беше родила на Давид, и то се разболя.

12:16  И Давид се моли на Бога за момчето и Давид пости, и влезе, и лежа цяла нощ на земята.

12:17  И старейшините на дома му станаха и отидоха при него, за да го вдигнат от земята, но той не искаше и не яде хляб с тях.

12:18  А на седмия ден детето умря. И слугите на Давид се страхуваха да му кажат, че детето е мъртво, защото си казваха: Ето, докато детето беше живо, ние му говорехме, а той не слушаше гласа ни. Как тогава да му кажем, че детето е мъртво? Може да направи нещо лошо!

12:19  А Давид видя, че слугите му си шепнеха, и Давид разбра, че детето беше мъртво. И Давид каза на слугите си: Умря ли детето? И те казаха: Умря.

12:20  Тогава Давид стана от земята, изми се, помаза се и смени дрехите си, и влезе в ГОСПОДНИЯ дом, и се поклони. После дойде в дома си и поиска да сложат пред него храна, и яде.

12:21  Тогава слугите му му казаха: Какво е това, което направи ти? Когато детето беше живо, ти пости и плака за него; а когато детето умря, ти стана и яде хляб!

12:22  А той каза: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казах: Кой знае, може ГОСПОД да бъде милостив към мен и детето да остане живо.

12:23  Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна обратно? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мен.

12:24  После Давид утеши жена си Витсавее и влезе при нея, и лежа с нея; и тя роди син и той го нарече Соломон. А ГОСПОД го възлюби.

12:25  И прати слово чрез пророк Натан и го нарече Едидия, заради ГОСПОДА.

12:26  А Йоав воюва против Рава на синовете на Амон и превзе царския град.

12:27  И Йоав изпрати пратеници до Давид да кажат: Воювах срещу Рава и превзех и града на водите.

12:28  Затова сега събери останалия народ и разположи стана си срещу града, и го превземи, за да не превзема аз града и той да се нарече на мен.

12:29  Тогава Давид събра целия народ и отиде в Рава, и воюва срещу нея, и я превзе.

12:30  И взе короната на техния цар от главата му – а теглото ѝ беше един талант злато, и по нея имаше скъпоценни камъни – и тя се положи на главата на Давид. И той изнесе от града много голяма плячка.

12:31  Изведе и народа, който беше в него, и ги постави да работят с триони, железни кирки и железни брадви, и ги направи роби на тухлените пещи. И така направи на всичките градове на синовете на Амон. После Давид и целият народ се върнаха в Ерусалим.

Chapter 13

13:1  А след това стана така: Авесалом, синът на Давид, имаше красива сестра на име Тамар и Амнон, синът на Давид, я обикна.

13:2  А Амнон толкова се измъчваше заради сестра си Тамар, че се разболя; защото беше девица и на Амнон се виждаше невъзможно да ѝ стори каквото и да било.

13:3  Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Сама, брата на Давид; и Йонадав беше много хитър човек.

13:4  И той му каза: Защо ти, царски сине, слабееш ден след ден? Няма ли да ми кажеш? Тогава Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.

13:5  И Йонадав му каза: Легни на леглото си и се престори на болен. И когато баща ти дойде да те види, ти му кажи: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде ядене да ям, и нека приготви храната пред мен, за да видя и да ям от ръката ѝ.

13:6  Тогава Амнон легна и се престори на болен, и когато царят дойде да го види, Амнон каза на царя: Моля те, нека дойде сестра ми Тамар и да направи две питки пред очите ми, за да ям от ръката ѝ.

13:7  И Давид прати у дома до Тамар да кажат: Иди сега в къщата на брат си Амнон и му приготви храна.

13:8  И Тамар отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. И взе тесто и замеси, и направи питки пред очите му, и опече питките.

13:9  И взе тавата и ги изсипа пред него, но той отказа да яде. И Амнон каза: Нека всички излязат вън от мен! И всички излязоха от него.

13:10  Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси яденето в спалнята, за да ям от ръката ти. И Тамар взе питките, които беше направила, и ги донесе на брат си Амнон в спалнята.

13:11  А когато му подаде да яде, той я хвана и ѝ каза: Ела, легни с мен, сестро моя!

13:12  Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото такова нещо не се прави в Израил; не прави това безумие!

13:13  А аз – къде да отнеса срама си? А ти – ти ще бъдеш като един от безумците в Израил. Затова сега, моля те, говори на царя, защото той няма да ме откаже на теб.

13:14  Но той не поиска да послуша гласа ѝ. И ѝ надви и я насили, и лежа с нея.

13:15  И Амнон я намрази с много голяма омраза, така че омразата, с която я намрази, беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. И Амнон ѝ каза: Стани, махай се!

13:16  А тя му каза: Няма причина; това зло, че ме гониш, е по-голямо от другото, което ми стори. Но той не искаше да я слуша.

13:17  И той извика момчето, което му прислужваше, и каза: Изгонете сега тази вън от мен и заключи вратата след нея!

13:18  А тя беше облечена в шарена дреха, защото царските дъщери девици се обличаха в такива дрехи. И прислужникът му я изведе навън и заключи вратата след нея.

13:19  Тогава Тамар сложи пепел на главата си и раздра шарената си дреха, която беше на нея; и сложи ръката си на главата си и си отиде, като вървеше и викаше.

13:20  А брат ѝ Авесалом ѝ каза: Брат ти Амнон ли беше с теб? Но сега мълчи, сестро моя. Брат ти е, не вземай това нещо присърце. Така Тамар остана самотна в дома на брат си Авесалом.

13:21  А когато цар Давид чу за всички тези работи, много се разгневи.

13:22  А Авесалом не говори на Амнон нито добро, нито зло; защото Авесалом мразеше Амнон, понеже беше насилил сестра му Тамар.

13:23  А след две пълни години Авесалом имаше стригачи във Ваал-Асор, който е близо до Ефраим; и Авесалом покани всичките царски синове.

13:24  И Авесалом дойде при царя и каза: Ето сега, слугата ти има стригачи; моля те, нека царят и слугите му дойдат със слугата ти!

13:25  Но царят каза на Авесалом: Не, сине мой, нека не идваме всички, за да не ти натежим. И въпреки че настоя, той не поиска да отиде, но го благослови.

13:26  Тогава Авесалом каза: Щом не искаш, моля те, нека дойде с нас брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да идва с теб?

13:27  Но Авесалом настоя и той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

13:28  А Авесалом заповяда на момчетата си и каза: Гледайте сега, когато сърцето на Амнон се развесели от виното и когато аз ви кажа: Ударете Амнон! – тогава го убийте. Не се страхувайте; не съм ли аз, който ви заповядвам? Бъдете силни и храбри!

13:29  И слугите на Авесалом направиха на Амнон, както беше заповядал Авесалом. Тогава всичките царски синове станаха и всеки възседна мулето си и побягна.

13:30  И докато бяха по пътя, слухът стигна до Давид и се каза: Авесалом избил всичките царски синове и не останал нито един от тях!

13:31  Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги стояха с раздрани дрехи.

13:32  А Йонадав, синът на Сама, брата на Давид, заговори и каза: Нека не си казва господарят ми, че са убили всичките младежи, царските синове, защото само Амнон е мъртъв; понеже по заповедта на Авесалом това е било решено от деня, когато той насили сестра му Тамар.

13:33  Затова сега нека господарят ми, царят, не взема това нещо присърце, да си казва, че всичките царски синове са мъртви; защото само Амнон е мъртъв.

13:34  А Авесалом избяга. И момчето, което беше на стража, повдигна очите си и погледна, и ето, много хора идваха по пътя зад него, откъм планината.

13:35  И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идват; както каза слугата ти, така е станало.

13:36  И щом свърши да говори, ето, царските синове дойдоха и издигнаха гласовете си, и заплакаха. Също и царят и всичките му слуги плакаха много горчиво.

13:37  А Авесалом избяга и отиде при гесурския цар Талмай, сина на Амиуд. И Давид скърбеше за сина си всеки ден.

13:38  Така Авесалом избяга и отиде в Гесур, и беше там три години.

13:39  А цар Давид копнееше да отиде при Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон.

Chapter 14

14:1  И когато Йоав, синът на Саруя, разбра, че сърцето на царя се стремеше към Авесалом,

14:2  Йоав прати в Текое и доведе от там една умна жена и ѝ каза: Моля те, престори се на оплаквачка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, а бъди като жена, която от дълго време жалее за мъртвец.

14:3  И иди при царя и му говори според тези думи; и Йоав вложи думите в устата ѝ.

14:4  И текойката говори на царя и падна по лице на земята, и се поклони, и каза: Помогни, царю!

14:5  И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя каза: Ах, аз съм вдовица, мъжът ми умря.

14:6  И слугинята ти имаше двама сина, но те двамата се сбиха на полето и нямаше кой да ги раздели, и единият удари другия и го уби.

14:7  А ето, целият род стана против слугинята ти и казва: Предай онзи, който уби брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби, и да изтребим и наследника. Така искат да угасят въглена, който ми е останал, и да не оставят на мъжа ми нито име, нито остатък по лицето на земята.

14:8  Тогава царят каза на жената: Иди си у дома и аз ще се разпоредя за теб.

14:9  А текойката каза на царя: На мен, господарю мой, царю, и на бащиния ми дом да е вината, а царят и престолът му да са невинни!

14:10  Тогава царят каза: Който говори против теб, доведи го при мен и няма да те докосне повече.

14:11  Тогава тя каза: Моля те, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължи отмъстителят за кръвта да изтребва, за да не погубят сина ми! А той каза: Жив е ГОСПОД – нито един косъм на сина ти няма да падне на земята!

14:12  Тогава жената каза: Моля те, нека слугинята ти говори една дума на господаря си, царя. И той каза: Говори.

14:13  Тогава жената каза: А защо си замислил такова нещо против Божия народ? Защото, като казва това, царят е като виновен, понеже царят не връща обратно своя изгнаник.

14:14  Защото ние със сигурност ще умрем и сме като вода, разлята по земята, която не може да се събере отново. И Бог не отнема живот, а измисля средства, така че изгнаникът да не остане отхвърлен от Него.

14:15  Затова сега дойдох да кажа това нещо на господаря си, царя, защото народът ме уплаши; и слугинята ти каза: Ще говоря сега на царя; може би царят ще извърши думата на слугинята си,

14:16  защото царят ще послуша да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да изтреби мен и сина ми заедно с мен от Божието наследство.

14:17  И слугинята ти каза: Моля те, нека думата на господаря ми, царя, бъде утешителна, защото както Божият ангел, така е и господарят ми, царят, да изслушва добро и зло. И ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с теб.

14:18  Тогава царят отговори и каза на жената: Моля те, не скривай от мен нищо, което ще те попитам. И жената каза: Моля те, нека говори господарят ми, царят.

14:19  Тогава царят каза: С теб ли е във всичко това ръката на Йоав? И жената отговори и каза: Жива е душата ти господарю мой, царю – никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което говори господарят ми, царят, защото слугата ти Йоав, той ми заповяда и сложи всички тези думи в устата на слугинята ти.

14:20  За да даде друго лице на нещата, слугата ти Йоав стори това; но господарят ми е мъдър, като мъдростта на Божия ангел, за да знае всичко на земята.

14:21  Тогава царят каза на Йоав: Ето сега, направих това нещо. Затова иди и доведи обратно младежа Авесалом.

14:22  И Йоав падна по лице на земята и се поклони, и благослови царя. После Йоав каза: Днес слугата ти знае, че намерих благоволение пред теб, господарю мой, царю, тъй като царят извърши думата на слугата си.

14:23  И Йоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалом в Ерусалим.

14:24  А царят каза: Нека се върне в къщата си и да не види лицето ми. И Авесалом се върна в къщата си и не видя лицето на царя.

14:25  А в целия Израил нямаше никой толкова хвален за красотата си като Авесалом; от стъпалото на краката му до темето му нямаше недостатък у него.

14:26  И когато стрижеше косата на главата си – а той я стрижеше в края на всяка година, понеже му натежаваше – когато я стрижеше, той претегляше косата на главата си на двеста сикъла според царската мярка.

14:27  А на Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар; тя беше красива на вид жена.

14:28  И Авесалом живя в Ерусалим две пълни години, без да види лицето на царя.

14:29  Тогава Авесалом изпрати до Йоав, за да го изпрати при царя, но той не искаше да дойде при него. И той изпрати пак, за втори път, но той не искаше да дойде.

14:30  Тогава той каза на слугите си: Ето, нивата на Йоав е до мен и той има ечемик там; идете и го изгорете с огън. И слугите на Авесалом запалиха нивата.

14:31  Тогава Йоав стана, дойде при Авесалом в къщата му и му каза: Защо слугите ти са изгорили нивата ми с огън?

14:32  А Авесалом каза на Йоав: Ето, изпратих до теб да кажат: Ела тук, за да те изпратя при царя да кажеш: Защо дойдох от Гесур? Щеше да ми е по-добре да бях още там. И сега, нека видя лицето на царя; и ако в мен има неправда, нека ме убие.

14:33  Тогава Йоав дойде при царя и му каза. И той извика Авесалом. И той дойде при царя и падна по лице на земята пред царя и царят целуна Авесалом.

Chapter 15

15:1  След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него.

15:2  И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена.

15:3  Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша.

15:4  И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото!

15:5  И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше.

15:6  По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже.

15:7  А като минаха четири години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА!

15:8  Защото слугата ти направи обрек, докато живееше в Гесур в Арам, и каза: Ако ГОСПОД наистина ме върне в Ерусалим, ще служа на ГОСПОДА!

15:9  И царят му каза: Иди с мир. И той стана и отиде в Хеврон.

15:10  А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон!

15:11  А с Авесалом отидоха двеста мъже от Ерусалим, които бяха поканени и отидоха в незлобие и не знаеха нищо.

15:12  После Авесалом изпрати да повикат гилонеца Ахитофел, съветника на Давид, от града му Гило, докато принасяше жертви. И заговорът стана силен и народът при Авесалом непрекъснато се умножаваше.

15:13  Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом.

15:14  А Давид каза на всичките си слуги, които бяха при него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото няма да се избавим от Авесалом. Побързайте да тръгнем, за да не ни настигне внезапно и да докара беда върху нас, и да порази града с острието на меча.

15:15  Тогава царските слуги казаха на царя: Както избере господарят ми, царят – ето слугите ти!

15:16  Тогава царят излезе и целият му дом след него. Но царят остави десет наложници да пазят къщата.

15:17  И царят излезе, и целият народ след него, и спряха при най-далечната къща.

15:18  И всичките му слуги преминаха покрай него, всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха дошли след него от Гет, преминаха пред царя.

15:19  Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и изгнаник в това място.

15:20  Ти дойде вчера, и днес да те вдигна да се скиташ с нас ли? А аз ще отида, където отивам. Върни се и заведи обратно и братята си; милост и вярност да бъдат с теб!

15:21  Но Итай отговори на царя и каза: Жив е ГОСПОД и жив господарят ми, царят – където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, или за живот, там ще бъде и слугата ти!

15:22  Тогава Давид каза на Итай: Ела и премини. И гетецът Итай премина с всичките си мъже и всичките жени и деца, които бяха с него.

15:23  И цялата земя плачеше със силен глас, докато преминаваше целият народ. И царят също премина потока Кедрон и целият народ премина към пътя за пустинята.

15:24  И ето, дойде и Садок, и с него всичките левити, и носеха ковчега на Божия завет. И те сложиха Божия ковчег, и Авиатар принасяше жертва, докато целият народ от града премина напълно.

15:25  И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако намеря благоволение пред ГОСПОДА, Той ще ме върне обратно и ще ми даде да видя и него, и обиталището Му.

15:26  Но ако Той каже така: Нямам благоволение в теб! – ето ме, нека направи с мен, каквото Му се вижда добро!

15:27  Царят каза още на свещеника Садок: Ти не си ли гледач? Върни се в града с мир, и двамата ви сина с вас, синът ти Ахимаас и синът на Авиатар, Йонатан.

15:28  Ето, аз ще чакам в подходите на пустинята, докато дойде дума от вас да ми съобщи.

15:29  И Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и останаха там.

15:30  А Давид се изкачваше по възвишението на маслините и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха.

15:31  И съобщиха на Давид и казаха: Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. И Давид каза: ГОСПОДИ, моля Те, осуети съвета на Ахитофел!

15:32  И когато Давид се изкачи на върха, където се покланяха на Бога, ето, архиецът Хусай излезе да го посрещне с раздрана дреха и пръст на главата си.

15:33  И Давид му каза: Ако продължиш с мен, ще ми бъдеш в тежест,

15:34  но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Ще ти бъда слуга, царю; както преди бях слуга на баща ти, така сега ще бъда твой слуга! – тогава можеш да ми осуетиш съвета на Ахитофел.

15:35  И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар? Всичко, което чуеш от царския дом, да го съобщиш на свещениците Садок и Авиатар.

15:36  Ето двамата им сина са там с тях, Ахимаас, синът на Садок и Йонатан, синът на Авиатар. Чрез тях ми изпращайте вест за всичко, което чуете.

15:37  Тогава Хусай, приятелят на Давид, отиде в града. А Авесалом влезе в Ерусалим.

Chapter 16

16:1  И когато Давид беше минал малко по-нататък от върха, ето, Сива, слугата на Мемфивостей, го посрещна с двойка оседлани магарета и на тях двеста хляба и сто калъпа сушено грозде, и сто низаници летни плодове и мех с вино.

16:2  И царят каза на Сива: За какво ти е това? А Сива каза: Магаретата са, за да язди царският дом, хлябът и летните плодове – за да ядат момчетата, а виното – за да пият онези, които изнемощеят в пустинята.

16:3  И царят каза: А къде е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, той остана в Ерусалим, защото каза: Днес израилевият дом ще ми възвърне царството на баща ми!

16:4  Затова царят каза на Сива: Ето, целият имот на Мемфивостей е твой. И Сива каза: Покланям ти се; нека намеря благоволение пред теб, господарю мой, царю!

16:5  А когато цар Давид дойде във Ваурим, ето, оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гира. Той излезе, като постоянно кълнеше,

16:6  и хвърляше камъни по Давид и по всичките слуги на цар Давид, въпреки че целият народ и всичките силни мъже бяха от дясната и от лявата му страна.

16:7  И Семей говореше така, като кълнеше: Махни се, махни се, ти, кръвнико и негоднико!

16:8  ГОСПОД докара върху теб всичката кръв на Сауловия дом, на чието място ти се възцари, и ГОСПОД предаде царството в ръката на сина ти Авесалом! И ето, сега си уловен в собственото си зло, защото си кръвник!

16:9  Тогава Ависей, синът на Саруя, каза на царя: Защо това мъртво куче да кълне господаря ми, царя? Моля те, нека отида оттатък да му взема главата!

16:10  Но царят каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя? Нека кълне! Защото, ако ГОСПОД му е казал: Прокълни Давид! – тогава кой ще каже: Защо правиш така?

16:11  И Давид каза на Ависей и на всичките си слуги: Ето, синът ми, който е излязъл от тялото ми, търси живота ми – колко повече сега този вениаминец! Оставете го да кълне, защото ГОСПОД му е казал.

16:12  Може би ГОСПОД ще погледне на бедствието ми и ГОСПОД ще ми върне добро вместо неговата клетва днес.

16:13  Така Давид и мъжете му вървяха по пътя, а Семей вървеше край хълма до него и докато вървеше, кълнеше и хвърляше камъни върху него, и хвърляше пръст.

16:14  И царят и целият народ, който беше с него, пристигнаха уморени при водата и той си отдъхна там.

16:15  А Авесалом и целият народ, израилевите мъже, дойдоха в Ерусалим и Ахитофел беше с него.

16:16  И когато архиецът Хусай, приятелят на Давид, дойде при Авесалом, Хусай каза на Авесалом: Да живее царят! Да живее царят!

16:17  А Авесалом каза на Хусай: Това ли е добрината ти към приятеля ти? Защо не отиде с приятеля си?

16:18  Тогава Хусай каза на Авесалом: Не, защото, когото ГОСПОД избере и този народ, и всичките израилеви мъже, негов ще бъда аз и с него ще остана.

16:19  Освен това на кого да служа? Няма ли да бъда пред неговия син? Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред теб!

16:20  Тогава Авесалом каза на Ахитофел: Дайте съвет какво да правим.

16:21  И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при наложниците на баща си, които е оставил да пазят къщата. Тогава целият Израил ще чуе, че си станал омразен на баща си, и ръцете на всички, които са с теб, ще се укрепят.

16:22  И разпънаха шатра за Авесалом на покрива и Авесалом влезе при наложниците на баща си пред очите на целия Израил.

16:23  А съветът на Ахитофел, който той даваше в онези дни, беше като че ли се допитваха до слово от Бога; така беше всеки съвет на Ахитофел както за Давид, така и за Авесалом.

Chapter 17

17:1  И Ахитофел каза на Авесалом: Моля те, нека да избера дванадесет хиляди мъже и да стана и да преследвам Давид тази нощ.

17:2  Ще връхлетя върху него, докато е уморен и ръцете му са отслабнали, и ще го ужася; и целият народ, който е с него, ще побегне и ще убия само царя.

17:3  Така ще върна целия народ обратно при теб. Връщането на всички зависи от мъжа, когото търсиш – тогава целият народ ще бъде в мир.

17:4  И това слово се видя добро на Авесалом и на всичките израилеви старейшини.

17:5  Тогава Авесалом каза: Повикай сега и архиеца Хусай и да чуем какво ще каже и той.

17:6  И когато Хусай дойде при Авесалом, Авесалом му говори и каза: Такова слово говори Ахитофел. Да постъпим ли според словото му? Ако не, говори ти.

17:7  Тогава Хусай каза на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път.

17:8  И Хусай каза: Ти познаваш баща си и мъжете му, че са силни мъже и са огорчени духом като мечка на полето, лишена от малките си. И баща ти е военен мъж, няма да пренощува при народа.

17:9  Сигурно сега се е скрил в някой ров или на някое друго място. И когато в началото някои от тях паднат, всеки, който чуе, ще каже: Народът, който следва Авесалом, е претърпял поражение!

17:10  И тогава дори храбрият, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще се обезсърчи, защото целият Израил знае, че баща ти е силен и че онези, които са с него, са храбреци.

17:11  Затова аз съветвам да се събере при теб целият Израил, от Дан до Вирсавее, многоброен като морския пясък, и ти лично да отидеш в боя.

17:12  Така ще връхлетим върху него в някое място, където и да се намира, и ще го нападнем, както росата пада на земята. И от него, и от всичките мъже, които са с него, няма да остане нито един.

17:13  А ако се оттегли в някой град, тогава целият Израил ще донесе в онзи град въжета, и ще го изтеглим в реката, докато там не остане и едно камъче.

17:14  Тогава Авесалом и всичките израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел! – защото ГОСПОД беше наредил така, за да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да докара ГОСПОД гибел на Авесалом.

17:15  Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Така и така съветва Ахитофел Авесалом и израилевите старейшини, а така и така съветвах аз.

17:16  Затова сега, изпратете бързо да съобщят на Давид и кажете: Не оставай тази нощ при подходите на пустинята, а непременно премини Йордан, за да не бъдат погълнати царят и целият народ, който е с него!

17:17  А Йонатан и Ахимаас стояха при Ен-Рогил, и една слугиня отиде и им съобщи, и те отидоха да съобщят на цар Давид, защото не биваше да ги виждат да влизат в града.

17:18  Но едно момче ги видя и каза на Авесалом. И двамата тръгнаха бързо и дойдоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха там.

17:19  И жената взе и разпростря една покривка върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея жито, така че нищо не си личеше.

17:20  И слугите на Авесалом дойдоха при жената в къщата и казаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? А жената им каза: Преминаха водния поток. И като ги потърсиха и не можаха да ги намерят, се върнаха в Ерусалим.

17:21  И след като си тръгнаха, те излязоха от кладенеца и отидоха, и съобщиха на цар Давид, и казаха на Давид: Станете и преминете бързо водата, защото Ахитофел е съветвал така против вас.

17:22  Тогава Давид и целият народ, който беше с него, станаха и преминаха Йордан; докато се зазори, не остана нито един, който не беше преминал Йордан.

17:23  А когато Ахитофел видя, че съветът му не се изпълни, оседла магарето си и стана, и отиде у дома си, в своя град, и нареди домашните си работи, и се обеси. Така умря и беше погребан в бащиния си гроб.

17:24  И Давид дойде в Маханаим. А Авесалом премина Йордан, той и всичките израилеви мъже с него.

17:25  И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин който беше влязъл при Авигея, дъщерята на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав.

17:26  И Израил и Авесалом се разположиха на стан в галаадската земя.

17:27  А когато Давид дойде в Маханаим, дойдоха Совей, синът на Наас, от Рава на синовете на Амон, Махир, синът на Амиил, от Ло-Давар, и галаадецът Верзелай от Рогелим,

17:28  и донесоха постелки и легени, и грънчарски съдове, и жито, и ечемик, и брашно, и печено жито, и боб, леща и други печива,

17:29  и мед, и извара, и дребен добитък и краве сирене за Давид и за народа, който беше с него, за да ядат; защото си казаха: Народът е гладен и изтощен, и жаден в пустинята.

Chapter 18

18:1  Тогава Давид преброи народа, който беше с него, и постави над него хилядници и стотници.

18:2  И Давид изпрати народа – една трета под ръката на Йоав, една трета под ръката на Ависей, сина на Саруя, брата на Йоав, и една трета под ръката на гетеца Итай. И царят каза на народа: И аз непременно ще изляза с вас!

18:3  Но народът каза: Ти няма да излезеш! Защото ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас, дори и половината от нас да умрат, няма да ги е грижа за нас. Но ти си като десет хиляди от нас. Затова сега е по-добре ти да ни помагаш от града.

18:4  Тогава царят им каза: Каквото ви се вижда добро, това ще направя. И царят застана отстрани на портата, а целият народ излезе по стотици и по хиляди.

18:5  И царят заповяда на Йоав и на Ависей, и на Итай и каза: Да ми пощадите момчето Авесалом! И целият народ чу, когато царят заповядваше на всичките военачалници за Авесалом.

18:6  И народът излезе на полето срещу Израил; и битката стана в Ефремовата гора.

18:7  И там израилевият народ беше разбит пред слугите на Давид и поражението там беше голямо в онзи ден: двадесет хиляди души.

18:8  Защото битката там се разпростря по цялата земя, и в онзи ден гората погълна повече хора, отколкото погълна мечът.

18:9  И Авесалом се срещна със слугите на Давид. Авесалом яздеше на едно муле и мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, и главата му се закачи в дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето под него продължи.

18:10  И един човек видя това и съобщи на Йоав, и каза: Ето, видях Авесалом да виси в един дъб.

18:11  А Йоав каза на човека, който му съобщи: Ето, ти си го видял! А защо не го удари там в земята? И аз щях да ти дам десет сребърни сикъла и един пояс.

18:12  А човекът каза на Йоав: И хиляда сребърни сикъла да биха претеглили в ръката ми, пак не бих прострял ръка срещу царския син! Защото пред ушите ни царят заповяда на теб и на Ависей, и на Итай и каза: Внимавайте всички за момчето Авесалом!

18:13  Иначе бих постъпил невярно против живота си, понеже няма нищо скрито от царя – и ти самият би застанал против мен.

18:14  Тогава Йоав каза: Няма да си губя времето с теб! И взе в ръката си три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, докато беше още жив сред дъба.

18:15  И десет момчета, оръженосци на Йоав, заобиколиха и удариха Авесалом и го убиха.

18:16  Тогава Йоав наду с тръбата и народът се върна от преследването на Израил, защото Йоав щадеше народа.

18:17  И взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров в гората, и натрупаха върху него много голяма грамада от камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатрата си.

18:18  А Авесалом, докато беше жив, беше взел и си беше издигнал стълб в Царската долина; защото беше казал: Нямам син, който да запази спомена за името ми. И той беше нарекъл стълба на името си и той се нарича Авесаломов паметник и до днес.

18:19  Тогава Ахимаас, синът на Садок, каза: Моля те, нека изтичам да занеса на царя вестта, че ГОСПОД го освободи от ръката на враговете му!

18:20  Но Йоав му каза: В този ден няма ти да бъдеш вестоносец. В друг ден можеш да носиш вест, но в този ден няма да носиш вест, понеже царският син е мъртъв.

18:21  Тогава Йоав каза на хусита: Иди и съобщи на царя, каквото видя. И хуситът се поклони на Йоав и се затича.

18:22  Тогава Ахимаас, синът на Садок, пак каза на Йоав: Каквото и да стане, моля те, нека да тичам и аз след хусита! А Йоав му каза: Защо искаш да тичаш, сине мой, след като нямаш радостна вест?

18:23  Но той отговори: Каквото и да стане, ще тичам! Тогава той му каза: Тичай. И Ахимаас се затича по пътя през долината и задмина хусита.

18:24  А Давид седеше между двете порти. И стражът се изкачи на покрива на портата, на стената, и повдигна очи и погледна, и ето, един човек тичаше сам.

18:25  И стражът извика и каза на царя. А царят каза: Щом е сам, има вест в устата му. И той се приближаваше все повече и повече.

18:26  Тогава стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря и каза: Ето още един човек, който тича сам. И царят каза: И този е пратеник.

18:27  И стражарят каза: Виждам, че тичането на първия е като тичането на Ахимаас, сина на Садок. И царят каза: Той е добър човек и идва с добри вести.

18:28  И Ахимаас извика и каза на царя: Мир! И се поклони на царя с лице до земята и каза: Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който предаде мъжете, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя!

18:29  А царят каза: Добре ли е момчето Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпращаше царския слуга и твоя слуга, видях голям смут, но не разбрах какво беше.

18:30  И царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.

18:31  И ето, дойде хуситът и хуситът каза: Вести, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД ти отдаде правото от ръката на всички, които се надигнаха против теб!

18:32  А царят каза на хусита: Добре ли е момчето Авесалом? А хуситът отговори: Враговете на господаря ми, царя, и всички, които се надигат против теб за зло, нека станат като момчето!

18:33  И царят се развълнува много и се качи в стаята над портата, и плака. И докато вървеше, говореше така: О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Chapter 19

19:1  И съобщиха на Йоав: Ето, царят плаче и жалее за Авесалом.

19:2  И в онзи ден победата се обърна в жалеене за целия народ, защото народът чу да се казва в онзи ден: Царят е опечален за сина си.

19:3  И в онзи ден народът се прокрадваше в града, както се прокрадва посрамен народ, който е побягнал в боя.

19:4  А царят покри лицето си и царят викаше със силен глас: О, сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

19:5  Тогава Йоав влезе в къщата при царя и каза: Днес ти посрами лицата на всичките си слуги, които спасиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, и живота на жените ти, и живота на наложниците ти,

19:6  като обичаш онези, които те мразят, и мразиш онези, които те обичат! Защото днес ти показа, че военачалници и слуги не са нищо за теб. Днес аз зная, че ако Авесалом беше жив, а всички ние бяхме мъртви днес, това щеше да ти се види добро.

19:7  Затова сега стани, излез и говори на сърцето на слугите си, защото кълна се в ГОСПОДА, че ако не излезеш, и един човек няма да остане с теб тази нощ! И това ще бъде по-лошо за теб от цялото зло, което те е сполетявало от младостта ти досега.

19:8  Тогава царят стана и седна в портата. И съобщиха на целия народ и казаха: Ето, царят седи в портата. Тогава целият народ дойде пред царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатрата си.

19:9  И целият народ се караше във всичките израилеви племена и казваше: Царят ни избави от ръката на враговете ни и ни спаси от ръката на филистимците. А сега побягна от земята заради Авесалом,

19:10  но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в битката. И сега, защо не говорите да върнем царя?

19:11  И цар Давид изпрати до свещениците Садок и Авиатар и каза: Говорете на юдовите старейшини и кажете: Защо вие сте последни да върнете царя в дома му? – защото думата на целия Израил стигна до царя, до дома му.

19:12  Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо тогава сте последни да върнете царя?

19:13  И кажете на Амаса: Ти не си ли моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог и така да прибави, ако не бъдеш военачалник пред мен вместо Йоав през всички дни!

19:14  И той наклони сърцата на всичките юдови мъже като на един човек и те изпратиха до царя да му кажат: Върни се, ти и всичките ти слуги!

19:15  И царят се върна и дойде до Йордан. И Юда дойде до Галгал да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

19:16  Тогава вениаминецът Семей, синът на Гира, който беше от Ваурим, побърза и слезе с юдовите мъже да посрещне цар Давид.

19:17  И с него бяха хиляда мъже от Вениамин и Сива, слугата на Сауловия дом, и с него петнадесетте му сина и двадесетте му слуги. Те преминаха Йордан пред царя.

19:18  И един сал премина, за да преведе царското семейство и да вършат, каквото му се видеше добро. А Семей, синът на Гира, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан.

19:19  И каза на царя: Нека господарят ми не ми счита беззаконието и нека не помни злото, което слугата ти извърши в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Ерусалим, за да го вземе царят присърце!

19:20  Защото слугата ти знае, че съгреших! Затова, ето, дойдох днес пръв от целия йосифов дом, за да сляза и да посрещна господаря си, царя.

19:21  Но Ависей, синът на Саруя, отговори и каза: Не трябва ли да бъде убит Семей, понеже прокле ГОСПОДНИЯ помазаник?

19:22  А Давид каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя, че днес искате да ми станете противници? Може ли да бъде убит днес човек в Израил? Не зная ли, че днес аз съм цар над Израил?

19:23  И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

19:24  И Мемфивостей, синът на Саул, слезе да посрещне царя. А той нито беше измил краката си, нито беше сресал брадата си, нито беше изпрал дрехите си от деня, когато царят замина, до деня, когато се върна с мир.

19:25  И когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мен, Мемфивостей?

19:26  А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами! Защото слугата ти каза: Ще си оседлая магарето, за да яздя на него и да отида с царя – понеже слугата ти е куц.

19:27  А той е наклеветил слугата ти пред господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божия Ангел, затова направи, каквото ти се вижда добро!

19:28  Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?

19:29  А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.

19:30  А Мемфивостей каза на царя: И всичко нека вземе, след като господарят ми, царят, се върна с мир в дома си!

19:31  А галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати през Йордан.

19:32  А Верзелай беше много стар, на осемдесет години. Той беше осигурявал прехраната на царя, докато той стоеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

19:33  И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.

19:34  А Верзелай каза на царя: Колко ми остава още да живея, за да се изкача с царя в Ерусалим?

19:35  Днес аз съм на осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Или може ли слугата ти да усеща какво ям или какво пия? Или мога ли вече да чувам гласа на певците или на певиците? Защо тогава слугата ти да бъде допълнителна тежест на господаря ми, царя?

19:36  Слугата ти ще премине Йордан с царя само за малко. Защо трябва царят да ми дава такава отплата?

19:37  Моля те, нека слугата ти се върне, за да умра в града си, при гроба на баща си и майка си. Ето обаче, слугата ти Хамам, нека той премине с господаря ми, царя. Направи за него, каквото ти се вижда добре.

19:38  И царят отговори: Хамам ще премине с мен и аз ще направя за него, каквото ти се вижда добре. И каквото и да поискаш от мен, ще го направя за теб.

19:39  И целият народ премина Йордан и царят също премина. Тогава царят целуна Верзелай и го благослови и той се върна на мястото си.

19:40  А царят продължи до Галгал и Хамам продължи с него. И целият народ на Юда, а също половината от народа на Израил преведе царя.

19:41  И ето, всичките израилеви мъже дойдоха при царя и казаха на царя: Защо те откраднаха братята ни, юдовите мъже, и преведоха през Йордан царя и дома му, и всичките мъже на Давид с него?

19:42  Тогава всичките юдови мъже отговориха на израилевите мъже: Защото царят ми е сродник. Защо се сърдиш за това нещо? Ядохме ли нещо за сметка на царя, или ни даде някакъв подарък?

19:43  А израилевите мъже отговориха на юдовите мъже и казаха: Аз имам десет части в царя и имам по-голямо право над Давид от теб. Защо ме презря? Не беше ли моята дума първа да се върне обратно царят ми? Но думите на юдовите мъже бяха по-остри от думите на израилевите мъже.

Chapter 20

20:1  А там се случи един зъл човек на име Савей, син на Вихрий, вениаминец. И той наду тръбата и каза: Ние нямаме дял в Давид, нито имаме наследство в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю!

20:2  И всичките израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, сина на Вихрий; а юдовите мъже се привързаха към царя си, от Йордан до Ерусалим.

20:3  И Давид дойде в къщата си в Ерусалим. И царят взе десетте наложници, които беше оставил да пазят къщата, и ги постави в охранявана къща, и им осигуряваше прехраната, но не влизаше при тях. И те бяха затворени до деня на смъртта си и живееха като вдовици.

20:4  И царят каза на Амаса: Събери ми юдовите мъже за три дни и се яви тук!

20:5  И Амаса отиде да събере Юда, но се забави повече от определеното време, което царят му беше определил.

20:6  Тогава Давид каза на Ависей: Сега Савей, синът на Вихрий, ще ни стори повече зло от Авесалом. Вземи слугите на господаря си и го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и да се избави от очите ни.

20:7  И мъжете на Йоав излязоха след него заедно с херетците, фелетците и всичките силни мъже; и те излязоха от Ерусалим, за да преследват Савей, сина на Вихрий.

20:8  И когато бяха до голямата скала, която е в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Йоав беше препасан с военното си облекло като дреха и отгоре имаше колан с меч в ножницата му, вързан през слабините му; и като излезе напред, мечът изпадна.

20:9  И Йоав каза на Амаса: Добре ли си, брате мой? И Йоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.

20:10  А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Йоав и той го удари с него в корема, и изля вътрешностите му на земята, и не повтори; и той умря. И Йоав и брат му Ависей преследваха Савей, сина на Вихрий.

20:11  А един от младежите на Йоав остана до Амаса и казваше: Който поддържа Йоав и който е за Давид, да върви след Йоав!

20:12  А Амаса се валяше в кръвта си насред пътя. И когато човекът видя, че целият народ се спираше, премести Амаса от пътя в нивата и хвърли върху него една дреха, като видя, че всеки, който идваше до него, се спираше.

20:13  И когато го премести от пътя, всички хора отидоха след Йоав да преследват Савей, сина на Вихрий.

20:14  А той мина през всичките израилеви племена до Авел и до Вет-Мааха и всичките жители на Вир се събраха заедно и също го последваха.

20:15  И дойдоха и го обсадиха в Авел-Вет-Мааха, и издигнаха могила против града и тя стигна до предната стена. И целият народ, който беше с Йоав, подкопаваше стената, за да я събори.

20:16  Тогава една мъдра жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля ви, кажете на Йоав: Приближи се, за да говоря с теб.

20:17  И когато той се приближи до нея, жената каза: Ти ли си Йоав? А той отговори: Аз. Тогава тя му каза: Чуй думите на слугинята си! А той отговори: Слушам.

20:18  И тя заговори и каза: Едно време говореха и казваха: Нека се допитат в Авел и така да свършат работата!

20:19  Аз съм от мирните и верните в Израил. Ти искаш да погубиш един град и майка в Израил. Защо искаш да погълнеш ГОСПОДНОТО наследство?

20:20  А Йоав отговори и каза: Далеч от мен да погълна или да съсипя!

20:21  Не е така работата. Но един мъж от хълмистата земя на Ефрем на име Савей, син на Вихрий, е вдигнал ръката си против царя, против Давид. Предайте само него и ще се оттегля от града. И жената каза на Йоав: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

20:22  Тогава жената отиде и говори с мъдростта си на целия народ. И те отсякоха главата на Савей, сина на Вихрий, и я хвърлиха на Йоав. Тогава той наду тръбата и те се оттеглиха от града, всеки в шатрата си. А Йоав се върна при царя в Ерусалим.

20:23  И Йоав беше над цялата израилева войска, а Ваная, синът на Йодая, беше над херетците и над фелетците,

20:24  Адорам беше над задължителния труд, Йосафат, синът на Ахилуд беше летописец,

20:25  Сева беше писар, Садок и Авиатар бяха свещеници,

20:26  и яирецът Ирас също беше велможа при Давид.

Chapter 21

21:1  В дните на Давид настана глад три години подред. И Давид потърси лицето на ГОСПОДА и ГОСПОД каза: Това е заради Саул и заради кръвожадния му дом, понеже изби гаваонците.

21:2  Тогава царят повика гаваонците и им говори. А гаваонците не бяха от израилевите синове, а от остатъка на аморейците. И израилевите синове им се бяха заклели да ги пощадят, но Саул беше поискал да ги убие в ревността си за синовете на Израил и Юда.

21:3  И Давид каза на гаваонците: Какво да направя за вас? И с какво да направя умилостивение, за да благословите ГОСПОДНОТО наследство?

21:4  А гаваонците му казаха: Не ни е нито за сребро, нито за злато от Саул и неговия дом, нито пък да убиеш за нас някого в Израил. И той каза: Каквото кажете, ще направя за вас.

21:5  Тогава те казаха на царя: От човека, който ни погубваше и който замисляше зло против нас, да бъдем изтребени и да не останем в никоя от израилевите области,

21:6  нека ни се дадат седем мъже от синовете му, за да ги обесим пред ГОСПОДА в Гавая на Саул, избрания на ГОСПОДА. И царят каза: Ще ви ги дам.

21:7  Но царят пожали Мемфивостей, сина на Йонатан, сина на Саул, заради ГОСПОДНАТА клетва, която беше между тях, между Давид и Йонатан, сина на Саул.

21:8  И царят взе двамата сина на Ресфа, дъщерята на Аия, които беше родила на Саул, Армоний и Мемфивостей, и петимата сина на Михала, дъщерята на Саул, които беше родила на Адриил, сина на меолатянина Верзелай,

21:9  и ги предаде в ръцете на гаваонците. И те ги обесиха на хълма пред ГОСПОДА. Така седемте паднаха заедно и бяха убити в първите дни на жетвата, в началото на ечемичната жетва.

21:10  А Ресфа, дъщерята на Аия, взе вретище и си го постла на скалата от началото на жетвата докато дъждът се изля върху мъртвите от небето; и не оставяше да се докоснат до тях нито небесните птици през деня, нито полските зверове през нощта.

21:11  И съобщиха на Давид какво беше направила Ресфа, дъщерята на Аия, наложницата на Саул.

21:12  Тогава Давид отиде и взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от гражданите на Явис-Галаад, които ги бяха откраднали от площада на Ветсан, където филистимците ги бяха обесили в деня, когато филистимците убиха Саул в Гелвуе.

21:13  И той изнесе оттам костите на Саул и костите на сина му Йонатан. После събраха костите на обесените,

21:14  и ги погребаха с костите на Саул и на сина му Йонатан във вениаминовата земя в Сила, в гроба на баща му Кис. Така те изпълниха всичко, което царят заповяда. И след това Бог чу молитвата за земята.

21:15  И филистимците отново направиха война с Израил. И Давид слезе, и слугите му с него, и се биха срещу филистимците. И Давид се изтощи.

21:16  И Исви-Венов, който беше от синовете на Рафа, чието копие тежеше триста сикъла бронз, и който беше препасан с нов меч, мислеше да убие Давид.

21:17  Но Ависей, синът на Саруя, му дойде на помощ и удари филистимеца, и го уби. Тогава мъжете на Давид му се заклеха и казаха: Ти няма повече да излизаш с нас на бой, за да не угасиш светилото на Израил!

21:18  А след това отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава хусатецът Сивехай уби Саф, който беше от синовете на Рафа.

21:19  И отново настана бой с филистимците в Гов. Тогава Елханан, синът на витлеемеца Яаре-Орегим уби гетеца Голиат, а дръжката на копието му беше като кросно на тъкач.

21:20  И отново настана бой в Гет. Там имаше един мъж с висок ръст, който имаше по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на краката си – двадесет и четири на брой; и той също се беше родил на Рафа.

21:21  И когато той хвърли позор върху Израил, Йонатан, синът на Давидовия брат Сама, го уби.

21:22  Тези четиримата се бяха родили на Рафа в Гет. И те паднаха чрез ръката на Давид и чрез ръката на слугите му. 22: Пс 18

Chapter 22

22:1  И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

22:2  И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

22:3  Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие.

22:4  Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

22:5  Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

22:6  Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

22:7  В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

22:8  Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

22:9  Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

22:10  Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

22:11  Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.

22:12  Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.

22:13  От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени.

22:14  ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.

22:15  Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица – и ги обърка.

22:16  Тогава се видяха коритата на моретата, основите на света се откриха от смъмрянето на ГОСПОДА, от духането на дъха на ноздрите Му.

22:17  Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

22:18  Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по- силни от мен.

22:19  Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

22:20  И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

22:21  ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

22:22  защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие;

22:23  защото всичките Му правила бяха пред мен, и наредбите Му – не се отдалечих от тях;

22:24  и непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

22:25  И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата ми пред очите Му.

22:26  Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

22:27  към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

22:28  И потиснат народ Ти ще спасиш, но очите Ти са против гордите, Ти ги унижаваш.

22:29  Ти си мой светилник, ГОСПОДИ; ГОСПОД озарява тъмнината ми.

22:30  Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

22:31  Бог – пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

22:32  Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен нашия Бог?

22:33  Бог е силната ми крепост и води съвършено пътя ми.

22:34  Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

22:35  Учи ръцете ми да воюват и ръцете ми опъват бронзов лък.

22:36  И Ти ми даде щита на спасението Си и снизхождението Ти ме възвеличи.

22:37  Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

22:38  Гоних враговете си и ги изтребих, и не се върнах, докато не се довършиха.

22:39  Довърших ги и ги разбих, и не се вдигнаха, и паднаха под краката ми.

22:40  И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

22:41  Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

22:42  Огледаха се, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

22:43  И аз ги стрих като земния прах, смачках ги и ги стъпках като уличната кал.

22:44  И Ти ме избави от разприте на народа ми, запази ме за глава на народите; народ, който не познавах, ми слугува.

22:45  Чужденци ми се покоряват лицемерно; щом чуха, ми се подчиниха.

22:46  Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

22:47  Жив е ГОСПОД, и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог, канарата на спасението ми,

22:48  Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

22:49  и който ме изведе отсред враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

22:50  Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите и Името Ти ще възпея.

22:51  Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.

Chapter 23

23:1  А това са последните думи на Давид: Давид, синът на Есей, заяви; и мъжът, който бе издигнат нависоко, помазаникът на Бога на Яков и сладкият псалмист на Израил заяви:

23:2  Духът на ГОСПОДА говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми.

23:3  Израилевият Бог каза, Израилевата Скала ми говори: Който владее праведно над хората, който владее в страх от Бога,

23:4  ще бъде като светлината на утрото, когато слънцето изгрява, безоблачно утро – от блясъка му след дъжда никне зеленина от земята.

23:5  Наистина, не е ли такъв домът ми пред Бога? Той е направил с мен вечен завет, подреден във всичко и сигурен. Защото това е цялото ми спасение и цялото ми желание – няма ли да го направи да расте?

23:6  Но злите всички са като изхвърлени тръни, защото не се хващат с ръка,

23:7  а човекът, който ги докосва, се въоръжава с желязо и дръжка на копие; и те ще бъдат напълно изгорени с огън на мястото си.

23:8  Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Йосев-Васевет, главен военачалник; той е Адинон, есонецът, който уби осемстотин мъже в един бой.

23:9  След него беше Елеазар, син на Додо, син на Ахоих, един от тримата силни мъже с Давид. Когато те предизвикаха някои от филистимците, които бяха събрани там за бой, и израилевите мъже се оттеглиха,

23:10  той стана и избиваше филистимците, докато ръката му се изтощи и ръката му залепна за меча. И ГОСПОД извърши голямо избавление в онзи ден. А народът се върна след него само за да ограби убитите.

23:11  А след него беше Сама, син на арареца Агий. Филистимците се бяха събрали в един полк, а там имаше една нива, пълна с леща; и народът побягна от филистимците.

23:12  Тогава той застана в средата на нивата и защити, и разби филистимците. И ГОСПОД извърши голямо избавление.

23:13  И трима от тридесетте началници слязоха и дойдоха при Давид при пещерата Одолам по време на жетвата. А един филистимски полк се беше разположил на стан в долината Рафаим.

23:14  Тогава Давид беше в крепостта, а гарнизонът на филистимците беше тогава във Витлеем.

23:15  И Давид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемския кладенец, който е при портата!

23:16  Тогава тримата силни мъже направиха пробив във филистимския стан и наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, взеха и я донесоха на Давид. Но той не пожела да я изпие, а я изля на ГОСПОДА.

23:17  И каза: Далеч от мен, ГОСПОДИ, да сторя това! Да пия ли кръвта на мъжете, които отидоха с опасност за живота си? И не пожела да я пие. Това извършиха тримата силни мъже.

23:18  И Ависей, братът на Йоав, син на Саруя, беше главният от тримата. Той вдигна копието си срещу триста души и ги уби, и беше именит между тримата.

23:19  Не беше ли той най-почитаният от тримата? Затова им стана началник; но не достигна трима.

23:20  И Ваная, син на Йодая, син на един храбър мъж, велик на дела, от Кавсеил. Той уби двамата лъвовидни мъже от Моав. Той също слезе и уби лъва в рова в един снежен ден.

23:21  Той уби и един египтянин, внушителен мъж. Египтянинът имаше копие в ръката си, но той слезе при него с тояга, изтръгна копието от ръката на египтянина и го уби със собственото му копие.

23:22  Тези неща извърши Ваная, синът на Йодая, и беше именит между тримата силни мъже.

23:23  Той беше почитан повече от тридесетте, но не достигна трима. И Давид го постави в близкото си обкръжение.

23:24  Асаил, братът на Йоав, беше между тридесетте, и Елханан, синът на Додо от Витлеем,

23:25  ародецът Сама, ародецът Елика,

23:26  фалетецът Хелис, Ирас, синът на текоеца Екис,

23:27  анатотецът Авиезер, кусатецът Мевунай,

23:28  ахоаецът Салмон, нетофатецът Маарай,

23:29  Хелев, синът на нетофатеца Ваана, Итай, синът на Ривай от Гавая на вениаминовите синове,

23:30  пиратонецът Ваная, Идай от потоците на Гаас,

23:31  аравецът Ави-Алвон, вауримецът Азмавет,

23:32  саалвонецът Елиава, синовете на Ясон, Йонатан,

23:33  арарецът Сама, Ахиам, синът на арареца Сарар,

23:34  Елифелет, синът на Аасве, синът на маахатеца, Елиам, синът на гилонеца Ахитофел,

23:35  кармилецът Есрай, аравецът Фаарай,

23:36  Игал, синът на Натан от Сова, гадецът Ваний,

23:37  амонецът Силек, виротецът Нахарай, оръженосецът на Йоав, сина на Саруя,

23:38  етерецът Ирас, етерецът Гарив,

23:39  хетеецът Урия; всичко тридесет и седем.

Chapter 24

24:1  И гневът на ГОСПОДА отново пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях да каже: Иди, преброй Израил и Юда.

24:2  И царят каза на Йоав, военачалника, който беше с него: Премини сега през всичките израилеви племена, от Дан до Вирсавее, и пребройте народа, за да зная броя на народа.

24:3  А Йоав каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, прибави към народа стократно повече, отколкото е, и нека очите на господаря ми, царя, го видят! Но защо господарят ми, царят, желае това нещо?

24:4  Но думата на царя надделя над Йоав и военачалниците. И така, Йоав и военачалниците излязоха от присъствието на царя, за да преброят народа Израил.

24:5  И те преминаха Йордан и се разположиха на стан в Ароир, вдясно от града, който е в средата на долината на Гад, и продължиха към Язир.

24:6  После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-Одси и дойдоха до Дан-Яан и околностите на Сидон;

24:7  и дойдоха до укрепения град Сор и до всичките градове на евейците и на ханаанците, и излязоха в южната част на Юда, до Вирсавее.

24:8  Така преминаха през цялата земя и дойдоха в Ерусалим след девет месеца и двадесет дни.

24:9  И Йоав предаде на царя броя на преброения народ. И в Израил имаше осемстотин хиляди военни мъже, които теглеха меч, а юдовите мъже бяха петстотин хиляди.

24:10  Но сърцето на Давид го изобличи, след като беше преброил народа. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших много с това, което направих. И сега, ГОСПОДИ, отмахни, моля Те, беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост!

24:11  И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Гад, гледача на Давид, и каза:

24:12  Иди и кажи на Давид: Така говори ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да ти го направя.

24:13  И Гад дойде при Давид и му съобщи, и му каза: Да дойдат ли седем години глад в земята ти, или да бягаш три месеца от враговете си, докато те преследват, или да има три дни мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да върна на Този, който ме изпрати.

24:14  А Давид каза на Гад: В голямо притеснение съм. Моля те, нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са големи, а в ръката на човек да не падам!

24:15  И ГОСПОД изпрати мор върху Израил от сутринта до определеното време и измряха седемдесет хиляди мъже от народа от Дан до Вирсавее.

24:16  И когато ангелът простря ръката си срещу Ерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се смили заради злото и каза на ангела, който погубваше сред народа: Достатъчно! Оттегли сега ръката си! А Ангелът ГОСПОДЕН беше при хармана на евусееца Орна.

24:17  И когато Давид видя ангела, който поразяваше сред народа, говори на ГОСПОДА и каза: Ето, аз съгреших и аз постъпих криво! А тези овце какво са сторили? Моля те, нека ръката Ти бъде срещу мен и срещу моя бащин дом!

24:18  И в същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Изкачи се и издигни на ГОСПОДА олтар на хармана на евусееца Орна.

24:19  И Давид се изкачи според словото на Гад, както ГОСПОД беше заповядал.

24:20  И Орна погледна и видя царя и слугите му да идват към него, и Орна излезе и се поклони пред царя с лице до земята.

24:21  И Орна каза: Защо идва господарят ми, царят, при слугата си? А Давид каза: За да купя от теб хармана, за да построя олтар на ГОСПОДА, за да се оттегли язвата от народа.

24:22  А Орна каза на Давид: Нека господарят ми, царят, вземе и принесе в жертва каквото му се вижда добро. Ето говедата за всеизгаряне и диканите и впряговете на говедата за дърва.

24:23  Всичко това, царю, Орна дава на царя. И Орна каза на царя: Дано ГОСПОД, твоят Бог, благоволи в теб!

24:24  Но царят каза на Орна: Не, непременно ще го купя от теб за определената цена и няма да принеса на ГОСПОДА, своя Бог, всеизгаряния, които не ми струват нищо! И Давид купи хармана и говедата за петдесет сикъла сребро.

24:25  И Давид построи там олтар на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и примирителни жертви. И ГОСПОД чу молитвата за земята и язвата се оттегли от Израил.