BulVeren - Joshua

Chapter 1

1:1  И след смъртта на ГОСПОДНИЯ слуга Мойсей ГОСПОД говори на Иисус, сина на Навий, слугата на Мойсей, и му каза:

1:2  Слугата ми Мойсей умря; затова сега стани, премини този Йордан, ти и целият този народ, към земята, която Аз давам на тях, на израилевите синове.

1:3  Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така, както говорих на Мойсей.

1:4  От пустинята и този Ливан чак до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до Голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви.

1:5  Никой няма да устои пред теб през всичките дни на живота ти; както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб; няма да отстъпя от теб и няма да те оставя.

1:6  Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш на този народ земята в наследство, за която се заклех на бащите им, че ще им я дам.

1:7  Само бъди силен и много смел, за да внимаваш да спазваш целия закон, за който ти заповяда слугата Ми Мойсей; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш.

1:8  Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех.

1:9  Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; не се плаши и не се страхувай, защото ГОСПОД, твоят Бог, е с теб, където и да отидеш!

1:10  И Иисус заповяда на надзорниците на народа и каза:

1:11  Преминете през стана и заповядайте на народа, и му кажете: Пригответе си храна за път, защото след три дни ще преминете този Йордан, за да влезете да завладеете земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава да притежавате.

1:12  А на рувимците, на гадците и на половината от манасиевото племе Иисус говори и им каза:

1:13  Помнете думата, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда, като каза: ГОСПОД, вашият Бог, ви дава почивка и ще ви даде тази земя.

1:14  Жените ви, децата ви и добитъкът ви да останат в земята, която Мойсей ви даде отсам Йордан, а вие, всички храбри воини, да преминете пред братята си в боен ред и да им помогнете,

1:15  докато ГОСПОД даде и на братята ви почивка, както на вас, и те също завладеят земята, която ГОСПОД, вашият Бог, им дава. Тогава да се върнете в земята на вашето наследство и да я притежавате, земята, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде отсам Йордан към изгрев слънце.

1:16  И те отговориха на Иисус и казаха: Всичко, което ни заповядваш, ще извършим и където и да ни пратиш, ще идем.

1:17  Както слушахме Мойсей във всичко, така ще слушаме и теб; само ГОСПОД, твоят Бог, да е с теб, както беше с Мойсей.

1:18  Всеки, който се разбунтува срещу твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, което му заповядваш, ще бъде умъртвен. Само бъди силен и смел!

Chapter 2

2:1  И Иисус, синът на Навий, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно земята и им каза: Идете, разгледайте земята и особено Ерихон. И те отидоха и дойдоха в къщата на една блудница на име Раав, и пренощуваха там.

2:2  Но това се съобщи на ерихонския цар, като му се каза: Ето, тази нощ дойдоха тук мъже от израилевите синове, за да разучат земята.

2:3  И ерихонският цар изпрати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя.

2:4  А жената взе двамата мъже и ги скри, и каза: Наистина мъжете дойдоха при мен, но аз не знаех откъде бяха.

2:5  И когато щяха да затворят портата, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете. Гонете ги бързо, защото ще ги настигнете.

2:6  А тя ги беше качила на покрива и ги беше скрила в ленените пръчки, които си беше наредила на покрива.

2:7  И мъжете ги гониха по пътя към Йордан до бродовете; и веднага щом преследвачите излязоха, затвориха портата.

2:8  А преди те да си легнат, тя се качи при тях на покрива

2:9  и каза на мъжете: Зная, че ГОСПОД ви е дал земята, и че ужасът от вас ни нападна, и че всичките жители на земята са паднали духом заради вас.

2:10  Защото чухме как ГОСПОД е пресушил водите на Червеното море пред вас, когато сте излизали от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан, на Сихон и на Ог, над които изпълнихте проклятието.

2:11  И като чухме това, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече смелост заради вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

2:12  И сега, моля ви се, закълнете ми се в ГОСПОДА, защото ви оказах милост, че и вие ще окажете милост на бащиния ми дом; и ми дайте верен знак,

2:13  че ще оставите живи баща ми, майка ми, братята ми, сестрите ми, и всичко, което имат, и ще избавите живота ни от смърт.

2:14  Тогава мъжете ѝ отговориха: Нашият живот да е вместо вашия, ако не издадете тази наша работа; и когато ГОСПОД ни даде земята, ние ще ти окажем милост и вярност.

2:15  Тогава тя ги спусна с въже през прозореца, защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената.

2:16  И им каза: Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато преследвачите се върнат, и след това си идете по пътя.

2:17  И мъжете ѝ казаха: Ние ще бъдем свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем, ако не направиш така:

2:18  ето, когато дойдем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ни спусна, и да събереш при себе си в къщата баща си и майка си, и братята си, и целия си бащин дом.

2:19  И всеки, който излезе от вратата на къщата ти на улицата, кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата ти; но на всеки, който остане с теб в къщата, кръвта му ще бъде на нашата глава, ако се вдигне ръка на него.

2:20  Но ако издадеш тази наша работа, тогава ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни накара да се закълнем.

2:21  И тя каза: Да бъде според думите ви. И ги изпрати и те си отидоха, а тя завърза червеното въже на прозореца.

2:22  И те си отидоха и дойдоха в планината, и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите. А преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

2:23  Тогава двамата мъже се върнаха и слязоха от планината, и преминаха, и дойдоха при Иисус, сина на Навий, и му разказаха всичко, което им се беше случило.

2:24  И казаха на Иисус: Действително ГОСПОД е предал в ръцете ни цялата земя, а и всичките жители на земята са паднали духом заради нас.

Chapter 3

3:1  Тогава Иисус стана рано сутринта и потеглиха от Ситим, и дойдоха до Йордан, той и всичките израилеви синове, и пренощуваха там, преди да преминат.

3:2  А след три дни надзорниците преминаха през стана

3:3  и заповядаха на народа, като казаха: Когато видите ковчега на завета на ГОСПОДА, вашия Бог, и свещениците левити да го носят, тогава да потеглите от мястото си и да вървите след него.

3:4  Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние. Не се приближавайте до него – само колкото да знаете пътя, по който трябва да вървите – защото досега не сте минавали по този път.

3:5  И Иисус каза на народа: Осветете се, защото утре ГОСПОД ще извърши чудеса сред вас.

3:6  И Иисус говори на свещениците и каза: Вдигнете ковчега на завета и преминете пред народа. И те вдигнаха ковчега на завета и отидоха пред народа.

3:7  И ГОСПОД каза на Иисус: В този ден Аз ще започна да те възвеличавам пред очите на целия Израил, за да познаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб.

3:8  Да заповядаш на свещениците, които носят ковчега на завета, и да им кажеш: Когато стигнете до брега на Йорданските води, застанете в Йордан!

3:9  Тогава Иисус каза на израилевите синове: Елате тук и чуйте думите на ГОСПОДА, вашия Бог.

3:10  И Иисус каза: От това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че със сигурност ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците:

3:11  ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя преминава пред вас в Йордан.

3:12  Затова сега си вземете дванадесет мъже от израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

3:13  И веднага щом застанат във водите на Йордан стъпалата на краката на свещениците, които носят ковчега на ГОСПОДА, Господа на цялата земя, водите на Йордан ще се пресекат, водите, които слизат отгоре, ще застанат накуп.

3:14  И когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците носеха ковчега на завета пред народа,

3:15  и когато носещите ковчега дойдоха до Йордан и краката на свещениците, носещи ковчега, се потопиха в края на водата – а Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата –

3:16  водите, които слизаха отгоре, застанаха и се издигнаха накуп много далеч, при Адам, града, който е до Царетан; а водите, които отиваха надолу към морето на равнината, тоест Солено море, престанаха и бяха отсечени. И народът премина срещу Ерихон.

3:17  А свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, стояха твърдо на сухо в средата на Йордан; докато целият Израил премина по сухо, докато целият народ премина напълно Йордан.

Chapter 4

4:1  И когато целият народ беше преминал напълно Йордан, ГОСПОД говори на Иисус и каза:

4:2  Вземете си дванадесет мъже от народа, по един мъж от всяко племе,

4:3  и им заповядайте, като им кажете: Вдигнете си дванадесет камъка оттук, от средата на Йордан, от мястото, където краката на свещениците са стояли твърдо, и ги занесете със себе си и ги оставете на мястото за пренощуване, където ще пренощувате тази нощ.

4:4  Тогава Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилевите синове, по един мъж от всяко племе.

4:5  И Иисус им каза: Преминете пред ковчега на ГОСПОДА, вашия Бог, в средата на Йордан и вдигнете всеки от вас по един камък на рамото си, според броя на племената на израилевите синове,

4:6  за да бъде това за знак между вас. Когато в бъдеще синовете ви попитат и кажат: Защо ви са тези камъни? –

4:7  тогава да им кажете: Понеже водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги.

4:8  И израилевите синове направиха така, както Иисус заповяда, и вдигнаха дванадесет камъка от средата на Йордан, както ГОСПОД говори на Иисус, според броя на племената на израилевите синове, и ги занесоха със себе си на мястото за пренощуване, и ги положиха там.

4:9  А Иисус изправи дванадесет камъка в средата на Йордан, на мястото, където бяха стояли краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там и до днес.

4:10  Защото свещениците, които носеха ковчега, стояха в средата на Йордан, докато се завърши всичко, което ГОСПОД беше заповядал на Иисус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус. И народът побърза и премина.

4:11  И когато целият народ беше преминал напълно, премина и ГОСПОДНИЯТ ковчег, и свещениците пред народа.

4:12  И синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилевите синове, така както Мойсей им беше говорил;

4:13  около четиридесет хиляди мъже, въоръжени за бой, преминаха пред ГОСПОДА за бой към равнините на Ерихон.

4:14  В онзи ден ГОСПОД възвеличи Иисус пред очите на целия Израил; и те се бояха от него така, както се бяха бояли от Мойсей, през всичките дни на живота му.

4:15  Тогава ГОСПОД говори на Иисус и каза:

4:16  Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.

4:17  И Иисус заповяда на свещениците и каза: Излезте от Йордан.

4:18  И когато свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, излязоха от Йордан, и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухо, водите на Йордан се върнаха на мястото си и заляха целите му брегове както преди.

4:19  А народът излезе от Йордан на десетия ден от първия месец и се разположи на стан в Галгал, на източния край на Ерихон.

4:20  А онези дванадесет камъка, които те взеха от Йордан, Иисус изправи в Галгал.

4:21  И той говори на израилевите синове и каза: Когато утре синовете ви попитат бащите си и кажат: Какви са тези камъни? –

4:22  тогава да разкажете на синовете си и да им кажете: По сухо премина Израил този Йордан;

4:23  защото ГОСПОД, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминахте, както ГОСПОД, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато преминахме,

4:24  за да познаят всичките земни племена, че ГОСПОДНАТА ръка е мощна, и да се боите от ГОСПОДА, вашия Бог, през всичките дни.

Chapter 5

5:1  И когато всичките аморейски царе, които бяха отсам Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водите на Йордан пред израилевите синове, докато преминали, сърцата им се стопиха и в тях вече не остана смелост заради израилевите синове.

5:2  В онова време ГОСПОД каза на Иисус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път.

5:3  И Иисус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията.

5:4  А това е причината, поради която Иисус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

5:5  Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан.

5:6  Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас; на които ГОСПОД се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед.

5:7  И Иисус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

5:8  И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха.

5:9  Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Днес отнех от вас срама на Египет. Затова името на онова място се нарича Галгал и до днес.

5:10  Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон.

5:11  И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден.

5:12  И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя.

5:13  И когато Иисус беше при Ерихон, той вдигна очите си и погледна, и ето, срещу него стоеше мъж с гол меч в ръката Си. И Иисус пристъпи към него и му каза: От нас ли си, или от враговете ни?

5:14  А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си?

5:15  А военачалникът на ГОСПОДНАТА войска каза на Иисус: Събуй обувката си от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Иисус направи така.

Chapter 6

6:1  А Ерихон беше здраво затворен заради израилевите синове; никой не излизаше и никой не влизаше.

6:2  И ГОСПОД каза на Иисус: Ето, Аз предадох Ерихон в ръката ти, с царя му и храбрите му воини.

6:3  Вървете около града, всички мъже, годни за война, и обиколете града веднъж. Така да направиш шест дни.

6:4  И седем свещеници да носят пред ковчега седем тръби от овнешки рог. А на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да надуят тръбите.

6:5  И когато затръбят дълго с тръбата, когато чуете гласа на тръбата, целият народ да извика със силен глас; и стената на града ще падне на мястото си. Тогава народът да тръгне нагоре, всеки право пред себе си.

6:6  Тогава Иисус, синът на Навий, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и нека седем свещеници носят седем тръби от овнешки рог пред ГОСПОДНИЯ ковчег.

6:7  И каза на народа: Идете напред и обиколете града и нека въоръжените да минат пред ГОСПОДНИЯ ковчег.

6:8  И когато Иисус говори на народа, седемте свещеници, които носеха седемте тръби от овнешки рог пред ГОСПОДА, отидоха и надуха тръбите, а ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет вървеше след тях.

6:9  И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които надуваха тръбите, и задната стража идваше след ковчега, а те продължаваха да надуват тръбите.

6:10  А Иисус заповяда на народа и каза: Да не викате и гласът ви да не се чуе, и дума да не излезе от устата ви до деня, когато ще ви кажа: Викайте! Тогава да извикате.

6:11  Така ГОСПОДНИЯТ ковчег обиколи града веднъж и после дойдоха в стана и пренощуваха в стана.

6:12  А на сутринта Иисус стана рано и свещениците вдигнаха ГОСПОДНИЯ ковчег.

6:13  И седемте свещеници, които носеха седемте тръби от овнешки рог пред ГОСПОДНИЯ ковчег, вървяха непрекъснато и надуваха тръбите; и въоръжените мъже вървяха пред тях, а задната стража идваше след ГОСПОДНИЯ ковчег, а те продължаваха да надуват тръбите.

6:14  И на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Така правиха шест дни.

6:15  А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти.

6:16  И на седмия път, когато свещениците надуха тръбите, Иисус каза на народа: Викайте, защото ГОСПОД ви предаде града!

6:17  И градът и всичко, което е в него, се предава на ГОСПОДНОТО проклятие; само блудницата Раав да остане жива, тя и всички, които са с нея в къщата, защото скри пратениците, които изпратихме.

6:18  А вие се пазете от всичко прокълнато, да не би и вие да станете прокълнати, като вземете от прокълнатото и да навлечете проклятие върху стана на Израил, и да му навлечете бедствие.

6:19  Но всичкото сребро и злато и съдовете от бронз и желязо, са посветени на ГОСПОДА; те да се занесат в ГОСПОДНАТА съкровищница.

6:20  И народът извика и свещениците надуха тръбите. И когато народът чу гласа на тръбата и народът извика със силен глас, стената падна на мястото си. И народът се изкачи в града, всеки право пред себе си, и превзеха града.

6:21  И изпълниха проклятието над всичко в града – от мъж до жена, от млад до стар, и до говедо, и овца, и магаре – с острието на меча.

6:22  А Иисус каза на двамата мъже, които бяха огледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което има, както ѝ се заклехте.

6:23  И младежите, които бяха огледали земята, влязоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което имаше; изведоха всичките ѝ роднини и ги оставиха извън израилевия стан.

6:24  А града и всичко в него изгориха с огън. Само среброто и златото и съдовете от бронз и желязо сложиха в съкровищницата на ГОСПОДНИЯ дом.

6:25  Така Иисус остави живи блудницата Раав и бащиния ѝ дом, и всичко, което тя имаше. И тя живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Иисус изпрати да огледат Ерихон.

6:26  И в онова време Иисус ги закле и каза: Проклет пред ГОСПОДА онзи човек, който стане и построи този град Ерихон; със смъртта на първородния си ще положи основата му и със смъртта на най-младия си ще постави портите му!

6:27  И ГОСПОД беше с Иисус и славата му се разнесе по цялата земя.

Chapter 7

7:1  А израилевите синове извършиха престъпление с прокълнатото, защото Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от юдовото племе, взе от прокълнатото и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против израилевите синове.

7:2  И Иисус изпрати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Ветавен, на изток от Ветил, и им говори и каза: Изкачете се и огледайте земята. И мъжете се изкачиха и огледаха Гай.

7:3  И се върнаха при Иисус и му казаха: Да не се изкачва целият народ, а нека се изкачат две или три хиляди мъже и да разбият Гай; не затруднявай там целия народ, защото там са малцина.

7:4  И около три хиляди мъже от народа се изкачиха там, но побягнаха пред гайските мъже.

7:5  И гайските мъже убиха около тридесет и шест мъже от тях, и ги гониха от портата до Сиварим, и ги разбиха по нанадолнището; затова сърцето на народа се стопи и стана като вода.

7:6  И Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег до вечерта, той и израилевите старейшини; и посипаха главите си с пръст.

7:7  И Иисус каза: О, Господи, БОЖЕ, защо преведе този народ през Йордан – за да ни предадеш в ръката на аморейците, за да ни погубят? О, да бяхме се задоволили и да бяхме останали да живеем оттатък Йордан!

7:8  О, Господи, какво да кажа, когато Израил обърна гръб пред враговете си?

7:9  Защото ханаанците и всичките жители на земята ще чуят и ще ни заобиколят, и ще отсекат името ни от земята. И какво ще сториш Ти за великото Си Име?

7:10  А ГОСПОД каза на Иисус: Стани! Защо лежиш на лицето си?

7:11  Израил съгреши и престъпиха завета Ми, който им заповядах. И взеха от прокълнатото и откраднаха, и измамиха, и го сложиха под вещите си.

7:12  Затова израилевите синове няма да могат да устоят пред враговете си, а ще обърнат гръб пред враговете си, защото паднаха под проклятие. И Аз няма да бъда повече с вас, ако не унищожите прокълнатото отсред себе си.

7:13  Стани, освети народа и кажи: Осветете се за утре, защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Нещо прокълнато има сред теб, Израилю; ти не можеш да устоиш пред враговете си, докато не отмахнете прокълнатото отсред себе си.

7:14  Затова на сутринта да се приближите според племената си. И племето, което ГОСПОД хване чрез жребий, да се приближи според родовете си; и родът, който ГОСПОД хване, да се приближи според домовете си; и домът, който ГОСПОД хване, да се приближи според мъжете.

7:15  И който се хване с прокълнатото, да се изгори с огън, той и всичко, което има, понеже е престъпил ГОСПОДНИЯ завет и понеже е извършил позорно нещо в Израил.

7:16  И Иисус стана рано сутринта и приведе Израил според племената му, и се хвана юдовото племе.

7:17  И приведе юдовите родове и хвана рода на заровците; и приведе рода на заровците според мъжете, и се хвана Завдий.

7:18  И приведе дома му според мъжете, и се хвана Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от юдовото племе.

7:19  И Иисус каза на Ахан: Сине мой, моля те, отдай слава на ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Му се изповядай; и ми кажи сега какво си сторил, не скривай от мен.

7:20  И Ахан отговори на Иисус и каза: Наистина аз съгреших против ГОСПОДА, Израилевия Бог, и направих така и така.

7:21  Когато видях между трофеите една хубава дреха от Шинар, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежаща петдесет сикъла, аз ги пожелах и ги взех; и ето, те са сред шатрата ми, заровени в земята, и среброто отдолу.

7:22  И Иисус изпрати пратеници и те изтичаха до шатрата; и ето, прокълнатото беше заровено в шатрата му и среброто отдолу.

7:23  И ги взеха отсред шатрата и ги донесоха при Иисус и при всичките израилеви синове; и те ги положиха пред ГОСПОДА.

7:24  Тогава Иисус и целият Израил с него взеха Ахан, сина на Зара, и среброто, и дрехата, и златната плочка, и синовете му, и дъщерите му, и говедата му, и магаретата му, и дребния му добитък, и шатрата му, и всичко, което имаше, и ги занесоха в долината Ахор.

7:25  И Иисус каза: Защо си ни докарал бедствие? ГОСПОД ще докара днес бедствие на теб. И целият Израил го уби с камъни, и ги изгориха с огън, и ги замеряха с камъни.

7:26  И издигнаха над него голяма грамада от камъни, която е там и до днес. Така ГОСПОД се обърна от яростта на Своя гняв. Затова името на това място се нарича долината Ахор и до днес.

Chapter 8

8:1  И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой и не се страхувай. Вземи със себе си целия народ, годен за война, и стани, и се изкачи в Гай. Ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му.

8:2  И да направиш на Гай и на царя му, както направи на Ерихон и на царя му; но плячката му и добитъка му можете да заграбите за себе си. Постави си засада против града зад него.

8:3  Така Иисус стана с целия народ, годен за война, за да се изкачи в Гай; и Иисус избра тридесет хиляди мъже, храбри воини, и ги изпрати през нощта.

8:4  И им заповяда и каза: Ето, вие ще направите засада против града зад града. Не се отдалечавайте много от града, а бъдете всички готови.

8:5  После аз и целият народ, който е с мен, ще се приближим до града; и когато те излязат срещу нас както първия път, тогава ние ще побегнем пред тях.

8:6  И те ще излязат след нас, докато ги отдалечим от града, защото ще кажат: Те бягат пред нас както първия път! Затова ще побегнем пред тях.

8:7  Тогава да станете от засадата и да завладеете града; и ГОСПОД, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.

8:8  И като превземете града, да запалите града с огън. Да направите според заповедта на ГОСПОДА. Ето, заповядах ви.

8:9  Така Иисус ги изпрати. И те отидоха, залегнаха в засада и останаха между Ветил и Гай, на западната страна на Гай; а Иисус остана през нощта сред народа.

8:10  И Иисус стана рано сутринта и свика народа, и се изкачи, той и израилевите старейшини, пред народа към Гай.

8:11  И целият народ, годен за война, който беше с него, се изкачи и се приближи, и дойде пред града, и разположи стан на северната страна на Гай. А между тях и Гай имаше долина.

8:12  И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на западната страна на града.

8:13  Така те разположиха народа – цялата войска, която беше на север от града, и засадата на запад от града – а Иисус отиде през онази нощ сред долината.

8:14  А когато царят на Гай видя това, мъжете от града побързаха и станаха рано, и излязоха на бой срещу Израил, той и целия му народ, на мястото на срещата пред равнината. Но той не знаеше, че има засада против него зад града.

8:15  И Иисус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побягнаха по пътя към пустинята.

8:16  И целият народ, който беше в града, беше свикан, за да ги гонят; и те гониха Иисус и се отдалечиха от града.

8:17  Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не беше излязъл след Израил; и те оставиха града отворен и гониха Израил.

8:18  Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Простри към Гай копието, което е в ръката ти, защото ще го предам в ръката ти. И Иисус простря към града копието, което беше в ръката му.

8:19  И засадата стана бързо от мястото си и щом той простря ръката си, се впусна и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха да запалят града.

8:20  И когато гайските мъже се огледаха зад себе си, те видяха, и ето, димът от града се издигаше към небето; и те нямаха сила да бягат нито насам, нито натам, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите.

8:21  А когато Иисус и целият Израил видяха, че засадата беше превзела града и че димът от града се издигаше, те се обърнаха назад и удариха гайските мъже.

8:22  И другите излязоха от града срещу тях; така че те бяха сред Израил – едните отсам, а другите оттам. И те ги избиха и не оставиха никой от тях да оцелее или да избяга.

8:23  Но царя на Гай хванаха жив и го доведоха при Иисус.

8:24  И когато Израил изби всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги преследваха, и всички те бяха паднали от острието на меча, докато се довършиха, тогава целият Израил се върна в Гай и го поразиха с острието на меча.

8:25  И всичките паднали в онзи ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди – всичките хора на Гай.

8:26  Защото Иисус не оттегли ръката си, с която беше прострял копието, докато напълно не изпълни проклятието над всичките жители на Гай.

8:27  Само добитъка и плячката на онзи град Израил заграби за себе си според думата на ГОСПОДА, която Той беше заповядал на Иисус.

8:28  Така Иисус изгори Гай и го направи куп развалини до века, пустош и до днес.

8:29  А царя на Гай обеси на дърво до вечерта; и на залез слънце Иисус заповяда и свалиха трупа му от дървото, и го хвърлиха при входа на градската порта, и издигнаха над него голяма грамада от камъни, която стои и до днес.

8:30  Тогава Иисус построи олтар на ГОСПОДА, Израилевия Бог, на хълма Гевал,

8:31  както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал на израилевите синове, както е писано в книгата на Мойсеевия закон: олтар от цели камъни, необработени с железен инструмент. И те принесоха на него всеизгаряния на ГОСПОДА и пожертваха примирителни жертви.

8:32  И там той написа на камъните препис на Мойсеевия закон, който той написа пред израилевите синове.

8:33  И целият Израил и старейшините му и надзорниците му, и съдиите му, застанаха от двете страни на ковчега пред свещениците левити, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, както чужденецът, така и местният жител; половината – към хълма Гаризим и половината – към хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал преди, за да благословят народа на Израил.

8:34  И след това той прочете всичките думи на закона, благословението и проклятието, според всичко, което е написано в книгата на закона.

8:35  От всичко, което беше заповядал Мойсей, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил, с жените и децата, и чужденеца, който ходеше сред тях.

Chapter 9

9:1  А когато чуха това всичките царе отсам Йордан, в хълмистата земя и в низината, и по целия бряг на Голямото море към Ливан – хетейците и аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците –

9:2  те се събраха заедно, за да се бият единодушно с Иисус и с Израил.

9:3  А когато жителите на Гаваон чуха какво беше направил Иисус на Ерихон и на Гай,

9:4  те постъпиха хитро и отидоха, и се престориха на пратеници. И взеха стари чували на магаретата си и стари мехове за вино, скъсани и вързани,

9:5  и стари и кърпени обувки на краката си, и стари дрехи на себе си; и всичкият хляб за храната им беше сух и плесенясал.

9:6  И те отидоха при Иисус в стана при Галгал и казаха на него и на израилевите мъже: Ние дойдохме от далечна страна, затова сега направете договор с нас.

9:7  А израилевите мъже казаха на евейците: Може би вие живеете сред нас; как да направим договор с вас?

9:8  А те казаха на Иисус: Ние сме твои слуги. И Иисус им каза: Кои сте вие и откъде идвате?

9:9  А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ти заради Името на ГОСПОДА, твоя Бог; защото чухме слуха за Него и всичко, което е извършил в Египет,

9:10  и всичко, което е извършил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан – на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Астарот.

9:11  Тогава нашите старейшини и всичките жители на нашата земя ни говориха и казаха: Вземете в ръката си храна за из път и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, затова сега направете договор с нас.

9:12  Този наш хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а ето, сега е сух и плесенясал.

9:13  И тези мехове за вино, които напълнихме, бяха нови, а ето, сега са скъсани; и тези наши дрехи и наши обувки остаряха от много дългия път.

9:14  И мъжете взеха от храната им, но не потърсиха съвет от устата на ГОСПОДА.

9:15  И Иисус сключи мир с тях и направи договор с тях да ги остави да живеят; и първенците на обществото им се заклеха.

9:16  А след три дни, след като бяха направили договор с тях, те чуха, че им били съседи и живеели между тях.

9:17  Тогава израилевите синове тръгнаха и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон и Хефира, и Вирот, и Кириат-Иарим.

9:18  И израилевите синове не ги избиха, защото първенците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. И цялото общество роптаеше срещу първенците.

9:19  Тогава всичките първенци казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог, и сега не можем да ги докоснем.

9:20  Това ще им направим, и ще ги оставим да живеят, за да не дойде гняв върху нас заради клетвата, с която им се заклехме.

9:21  И първенците им казаха: Нека да живеят. Така те станаха дървосекачи и водоносци за цялото общество, както първенците им бяха говорили.

9:22  А Иисус ги извика и им говори, и каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Много сме далеч от вас! – когато живеете между нас?

9:23  Затова сега сте прокълнати и никога няма да липсват от вас слуги – и дървосекачи, и водоносци за дома на моя Бог.

9:24  Тогава те отговориха на Иисус и казаха: Понеже слугите ти бяха сигурно известени, че ГОСПОД, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Мойсей да ви даде цялата земя и да изтреби всичките жители на земята пред вас; затова се уплашихме много за живота си заради вас и сторихме това нещо.

9:25  И сега, ето, ние сме в ръката ти; направи, каквото ти се вижда добро и право да ни направиш.

9:26  И той им направи така и ги избави от ръката на израилевите синове, и не ги убиха.

9:27  И в онзи ден Иисус ги направи дървосекачи и водоносци за обществото и за олтара на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

Chapter 10

10:1  А когато ерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус превзел Гай и изпълнил над него проклятието; и както направил на Ерихон и на царя му, така направил на Гай и на царя му; и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и били между тях;

10:2  много се уплашиха, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

10:3  Затова ерусалимският цар Адониседек изпрати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахиския цар Яфий и до еглонския цар Девир да кажат:

10:4  Изкачете се при мен и ми помогнете да унищожим Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и с израилевите синове.

10:5  И петимата аморейски царе – ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахиският цар и еглонският цар – се събраха и се изкачиха, те и всичките им войски, и разположиха стан пред Гаваон и се биха с него.

10:6  Тогава гаваонските мъже пратиха известие до Иисус в стана при Галгал и казаха: Не оттегляй ръцете си от слугите си! Бързо се изкачи при нас и ни избави, и ни помогни, защото всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата земя, се събраха против нас.

10:7  И Иисус се изкачи от Галгал, той и с него целият народ, годен за война, и всичките храбри воини.

10:8  И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред теб.

10:9  Затова Иисус ги нападна внезапно, след като се беше изкачвал цяла нощ от Галгал.

10:10  И ГОСПОД ги обърка пред Израил и им нанесе голямо поражение в Гаваон, и ги преследва по пътя, който се изкачва към Веторон, и ги избиваше до Азика и Макида.

10:11  И когато те бягаха пред Израил и бяха по нанадолнището от Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето до Азика и те измряха. Умрелите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилевите синове убиха с меч.

10:12  Тогава Иисус говори на ГОСПОДА в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците пред израилевите синове, и каза пред очите на Израил: Застани, слънце, над Гаваон и ти, луна, в долината Еалон!

10:13  И слънцето застана и луната спря, докато народът отмъсти на враговете си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? И слънцето застана в средата на небето и не побърза да залезе почти цял ден.

10:14  И такъв ден не е имало нито преди, нито после, в който ГОСПОД да послуша гласа на човек; защото ГОСПОД воюва за Израил.

10:15  После Иисус се върна в стана при Галгал и целият Израил с него.

10:16  А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Макида.

10:17  И съобщиха на Иисус и казаха: Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Макида.

10:18  И Иисус каза: Отърколете големи камъни на входа на пещерата и поставете мъже при нея да ги пазят;

10:19  а вие самите не стойте, а преследвайте враговете си и разбийте изоставащите им. Не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръката ви!

10:20  И когато Иисус и израилевите синове им бяха нанесли окончателно и много тежко поражение, докато ги довършиха, а останалите оцелели от тях бяха влезли в укрепените градове,

10:21  тогава целият народ се върна с мир при Иисус в стана в Макида. Никой не изрече дума против някого от израилевите синове.

10:22  Тогава Иисус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе от пещерата!

10:23  И те направиха така и изведоха при него онези петима царе от пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

10:24  И когато изведоха при Иисус тези царе, Иисус извика всичките израилеви мъже и каза на предводителите на войниците, които бяха отишли с него: Приближете се и сложете краката си на вратовете на тези царе! И те се приближиха и сложиха краката си на вратовете им.

10:25  И Иисус им каза: Не се бойте и не се страхувайте; бъдете силни и смели, понеже така ще направи ГОСПОД на всички ваши врагове, срещу които воювате!

10:26  И после Иисус ги удари и ги уби, и ги обеси на пет дървета; и те висяха на дърветата до вечерта.

10:27  А при залез слънце Иисус заповяда и ги свалиха от дърветата, и ги хвърлиха в пещерата, където се бяха скрили, и сложиха големи камъни на входа на пещерата, които са там и до ден днешен.

10:28  В онзи ден Иисус превзе Макида и я порази с острието на меча, и изпълни проклятието над нея и над царя ѝ, и над всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял и направи на макидския цар, както беше направил на ерихонския цар.

10:29  След това Иисус премина от Макида в Ливна, и целият Израил с него, и воюва против Ливна.

10:30  И ГОСПОД предаде и нея, и царя ѝ в ръката на Израил; и той порази с острието на меча нея и всички, които бяха в нея. Не остави никой оцелял в нея и направи на царя ѝ, както беше направил на ерихонския цар.

10:31  После Иисус премина от Ливна в Лахис, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него.

10:32  И ГОСПОД предаде Лахис в ръката на Израил и той го превзе на втория ден, и порази с острието на меча него и всички, които бяха в него, според всичко, което бяха направили на Ливна.

10:33  Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис, но Иисус разби него и народа му, докато не му остана нито един оцелял.

10:34  И Иисус премина от Лахис в Еглон, и целият Израил с него, и се разположиха на стан срещу него, и воюваха срещу него.

10:35  И в същия ден те го превзеха, и го поразиха с острието на меча; и в същия ден той изпълни проклятието над всички, които бяха в него, според всичко, което беше направил на Лахис.

10:36  После Иисус се изкачи от Еглон в Хеврон, и целият Израил с него, и воюваха срещу него.

10:37  И го превзеха и поразиха с острието на меча него и царя му, и всичките му градове, и всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял, според всичко, което беше направил на Еглон, и изпълни проклятието над него и всички, които бяха в него.

10:38  И Иисус се обърна към Девир, и целият Израил с него, и воюваха против него.

10:39  И го превзе с царя му и всичките му градове и ги поразиха с острието на меча, и изпълниха проклятието над всички, които бяха в него. Не остави никой оцелял; както беше направил на Хеврон и както беше направил и на Ливна и на царя ѝ, така направи и на Девир и на царя му.

10:40  Така Иисус порази цялата земя – хълмистата земя и юга, и низината, и склоновете, и всичките им царе. Не остави никой оцелял, а изпълни проклятието над всичко, което дишаше, така както беше заповядал ГОСПОД, Израилевият Бог.

10:41  И Иисус ги разби от Кадис-Варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

10:42  Всички тези царе и земята им Иисус превзе наведнъж, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, воюваше за Израил.

10:43  После Иисус се върна в стана в Галгал, и целият Израил с него.

Chapter 11

11:1  И когато асорският цар Явин чу това, той изпрати до мадонския цар Йовав, до симронския цар, до ахсафския цар2

11:2  и до царете, които бяха на север, в хълмистата земя и в равнината, южно от Хинерот и в низината и по възвишенията на Дор на запад,

11:3  до ханаанците на изток и на запад и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците в подножието на Ермон в земята на Масфа.

11:4  И те излязоха, те и всичките им войски с тях, много народ – колкото пясъка на морския бряг по множество – с изключително много коне и колесници.

11:5  И всичките тези царе се събраха заедно и дойдоха, и се разположиха на стан заедно при водите на Мером, за да се бият срещу Израил.

11:6  И ГОСПОД каза на Иисус: Не се страхувай от тях, защото утре, около този час, Аз ще ги предам всички избити пред Израил; да прережеш сухожилията на конете им и да изгориш колесниците им с огън!

11:7  Тогава Иисус и с него целият народ, годен за война, дойдоха внезапно против тях при водите на Мером и ги нападнаха.

11:8  И ГОСПОД ги предаде в ръката на Израил и те ги разбиха и ги преследваха чак до големия Сидон и Мисрефот-Маим, и долината на Масфа на изток; и ги избиваха, докато не им остана нито един оцелял.

11:9  И Иисус им направи така, както ГОСПОД му беше казал: преряза сухожилията на конете им и изгори колесниците им с огън.

11:10  И в онова време Иисус се върна и превзе Асор, и уби царя му с меч; защото преди Асор беше столицата на всички тези царства.

11:11  И те поразиха с острието на меча всички, които бяха в него, и изпълниха над тях проклятието. Не остана никой, който дишаше. А Асор изгори с огън.

11:12  И Иисус превзе всичките градове на онези царе с всичките им царе и ги порази с острието на меча, и изпълни над тях проклятието, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал.

11:13  Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха на хълмовете си, с изключение само на Асор, който Иисус изгори.

11:14  А цялата плячка на тези градове и добитъка израилевите синове заграбиха за себе си; а всички хора поразиха с острието на меча, докато ги изтребиха. Не оставиха никой, който дишаше.

11:15  Както ГОСПОД беше заповядал на слугата Си Мойсей, така Мойсей заповяда на Иисус и така направи Иисус; не остави нищо неизпълнено от всичко, което ГОСПОД беше заповядал на Мойсей.

11:16  Така Иисус превзе цялата онази земя: хълмистата земя и целия юг, и цялата Гесенска земя, и низината, и равнината, и хълмистата земя на Израил и низината му,

11:17  от планината Халак, която се издига към Сиир, до Ваалгад в Ливанската долина, в подножието на Ермон. И той хвана всичките им царе и ги порази, и ги уби.

11:18  Иисус воюва дълго време срещу всички тези царе.

11:19  Нямаше град, който да сключи мир с израилевите синове, освен евейците, които живееха в Гаваон; всичко превзеха в бой.

11:20  Защото това беше от ГОСПОДА – да се закоравят сърцата им, за да излязат на бой срещу Израил, за да изпълни над тях проклятието и да не получат милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей.

11:21  И в онова време Иисус дойде и изтреби енакимите от хълмистата земя – от Хеврон, от Девир, от Анав и от цялата хълмиста земя на Юда, и от цялата хълмиста земя на Израил. Иисус изпълни проклятието над тях и градовете им.

11:22  Не останаха енакими в земята на израилевите синове; останаха някои само в Газа, в Гет и в Азот.

11:23  Така Иисус превзе цялата земя, според всичко, което ГОСПОД беше говорил на Мойсей; и Иисус я даде за наследство на Израил според разделенията им по племената им. И земята си почина от война.

Chapter 12

12:1  А това са царете на земята, които израилевите синове разбиха и чиито земи завладяха оттатък Йордан към изгрев слънце, от реката Арнон до планината Ермон и цялата равнина на изток:

12:2  аморейският цар Сихон, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е на брега на реката Арнон, от средата на реката и над половината Галаад до реката Явок, който е границата на синовете на Амон,

12:3  и над равнината до езерото Хинерот на изток, и до морето на равнината, Солено море, на изток, до Вет-Есимот и на юг по склоновете на Фасга;

12:4  и областта на васанския цар Ог, който беше останал от великаните и живееше в Астарот и в Едраи,

12:5  и владееше над планината Ермон и над Салха, и над целия Васан, до границата на гесурците и на маахатците, и над половината Галаад до границата на есевонския цар Сихон.

12:6  ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей и израилевите синове ги разбиха и ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей даде земята за притежание на рувимците, на гадците и на половината от манасиевото племе.

12:7  А това са царете на земята, които Иисус и израилевите синове разбиха отсам Йордан, на запад, от Ваалгад в долината на Ливан до планината Халак, която се издига към Сиир; и Иисус даде земята им за притежание на израилевите племена, според техните разделения,

12:8  в хълмистата земя и в низината, и в равнината, и по склоновете, и в пустинята и на юг; хетейците и аморейците, и ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците:

12:9  царят на Ерихон – един, царят на Гай, който е близо до Ветил – един,

12:10  царят на Ерусалим – един, царят на Хеврон – един,

12:11  царят на Ярмут – един, царят на Лахис – един,

12:12  царят на Еглон – един, царят на Гезер – един,

12:13  царят на Девир – един, царят на Гедер – един,

12:14  царят на Хорма – един, царят на Арад – един,

12:15  царят на Ливна – един, царят на Одолам – един,

12:16  царят на Макида – един, царят на Ветил – един,

12:17  царят на Тапфуа – един, царят на Ефер – един,

12:18  царят на Афек – един, царят на Ласарон – един,

12:19  царят на Мадон – един, царят на Асор – един,

12:20  царят на Симрон-Мерон – един, царят на Ахсаф – един,

12:21  царят на Таанах – един, царят на Магедон – един,

12:22  царят на Кедес – един, царят на Йокнеам, в Кармил – един,

12:23  царят на Дор по възвишенията на Дор – един, царят на Гоим в Галгал – един,

12:24  царят на Терса – един. Всичките царе бяха тридесет и един.

Chapter 13

13:1  А Иисус беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД му каза: Ти си стар, в напреднала възраст, а е останала още много земя за завладяване.

13:2  Ето земята, която остава: всичките области на филистимците и всичките на гесурците;

13:3  от Сихор, който е на изток от Египет, до границата на Акарон на север – която се счита на ханаанците – петимата първенци на филистимците: газяните, азотците, аскалонците, гетците и акаронците, и авейците;

13:4  на юг: цялата земя на ханаанците и Меара, която е на сидонците, до Афек, до границата на аморейците;

13:5  земята на гевалците и целият Ливан, към изгрев слънце, от Ваалгад в подножието на планината Ермон до прохода на Емат;

13:6  всичките жители на хълмистата земя от Ливан до Мисрефот-Маим, всичките сидонци. Аз ще ги изгоня отпред израилевите синове; само раздели земята на Израил за наследство, както ти заповядах.

13:7  И сега раздели тази земя за наследство на деветте племена и на половината от манасиевото племе.

13:8  Рувимците и гадците с другатаму половина получиха наследството си, което Мойсей им даде оттатък Йордан на изток, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей им даде:

13:9  от Ароир, който е на брега на реката Арнон, от града, който е в средата на долината, и цялата равнина Медева до Девон;

13:10  и всичките градове на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, до границата на синовете на Амон;

13:11  и Галаад, и областта на гесурците и маахатците, и цялата планина Ермон, и целия Васан до Салха;

13:12  цялото царство на Ог във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който беше останал от остатъка на великаните; тях Мойсей беше разбил и изгонил.

13:13  Но израилевите синове не изгониха гесурците и маахатците, а гесурците и маахатците живеят между израилевите синове и до днес.

13:14  Само на левиевото племе не даде наследство; жертвите чрез огън на ГОСПОДА, Израилевия Бог, са тяхното наследство, както им каза.

13:15  Така Мойсей даде на племето на синовете на Рувим наследство според родовете им.

13:16  Тяхната област беше от Ароир, който е на брега на реката Арнон, от града, който е в средата на долината, и цялата равнина до Медева;

13:17  Есевон и всичките му градове в равнината: Девон и Вамот-Ваал, и Вет- Ваалмеон,

13:18  и Яса, и Кедемот, и Мефаат,

13:19  и Кириатаим, и Сивма, и Зарет-Саар на хълма на долината,

13:20  и Вет-Фегор, и склоновете на Фасга и Вет-Есимот;

13:21  и всички градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, когото Мойсей разби – него и мадиамските владетели Евий и Рекем, и Сур, и Ур, и Рева, владетелите на Сихон, които живееха в земята.

13:22  Израилевите синове убиха с меч и Валаам, сина на Веор, гадателя; и той беше сред убитите от тях.

13:23  А границата на синовете на Рувим беше брегът на Йордан. Това беше наследството на синовете на Рувим според родовете им, градовете и селата им.

13:24  Мойсей даде наследство и на гадовото племе, на синовете на Гад, според родовете им.

13:25  Тяхната област беше Язир и всичките градове на Галаад, и половината от земята на синовете на Амон до Ароир, който е пред Рава;

13:26  и от Есевон до Рамат-Масфа и Ветомним, и от Маханаим до границата на Девир;

13:27  и в долината: Ветарам и Ветнимра, и Сокхот, и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сихон, брегът на Йордан до края на езерото Хинерот оттатък Йордан на изток.

13:28  Това е наследството на синовете на Гад според родовете им, градовете и селата им.

13:29  Мойсей даде наследство и на половината от манасиевото племе и то стана притежание на половината от манасиевото племе според родовете им.

13:30  Тяхната област беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог и всичките селища на Яир, които са във Васан, шестдесет града;

13:31  и половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градовете от царството на Ог във Васан, бяха за синовете на Махир, сина на Манасия, за половината от синовете на Махир според родовете им.

13:32  Това са областите, които Мойсей разпредели за наследство в равнините на Моав оттатък Йордан, при Ерихон, на изток.

13:33  Но на левиевото племе Мойсей не даде наследство; ГОСПОД, Израилевият Бог, е тяхното наследство, както им говори.

Chapter 14

14:1  А това са областите, които израилевите синове наследиха в ханаанската земя, които свещеникът Елеазар и Иисус, синът на Навий, и началниците на бащините домове на племената на израилевите синове им разделиха за наследство,

14:2  чрез жребия на наследството им, както ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей за деветте племена и половината племе.

14:3  Защото Мойсей беше дал наследството на двете племена и половината племе оттатък Йордан; а на левитите не беше дал наследство между тях;

14:4  защото синовете на Йосиф бяха две племена – Манасия и Ефрем. И на левитите не се даде дял в земята освен градове за живеене с техните землища за добитъка им и за имуществото им.

14:5  Както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей, така направиха израилевите синове и разделиха земята.

14:6  И синовете на Юда дойдоха при Иисус в Галгал и Халев, синът на кенезеца Ефоний, му каза: Ти знаеш думата, която ГОСПОД говори на Божия човек Мойсей относно мен и теб в Кадис-Варни.

14:7  Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ме изпрати от Кадис-Варни, за да огледам земята; и аз му донесох известие, както ми беше на сърцето.

14:8  А братята ми, които се изкачиха с мен, отслабиха сърцето на народа, но аз напълно последвах ГОСПОДА, своя Бог.

14:9  И Мойсей се закле в онзи ден и каза: Земята, на която е стъпил кракът ти, непременно ще бъде наследство на теб и на синовете ти до века, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог.

14:10  И сега, ето, ГОСПОД ме опази жив, както каза, тези четиридесет и пет години, от времето, когато ГОСПОД говори това слово на Мойсей, когато Израил ходеше из пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

14:11  И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега – за бой и за излизане, и за влизане.

14:12  Затова сега, дай ми тази хълмиста земя, за която ГОСПОД говори в онзи ден; защото ти чу в онзи ден, че там са енакимите с големи укрепени градове. Само ГОСПОД да е с мен, и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза.

14:13  И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.

14:14  Затова Хеврон стана наследството на Халев, сина на кенезеца Ефоний, както е и до днес, защото той напълно последва ГОСПОДА, Израилевия Бог.

14:15  А името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; а Арва беше най-големият човек между енакимите. И после земята си почина от война.

Chapter 15

15:1  А делът за племето на синовете на Юда според родовете им беше до границата на Едом, пустинята Цин към пладне, в крайния юг.

15:2  И южната им граница беше от края на Солено море, от залива, който се простира на юг;

15:3  и продължаваше на юг до възвишението на Акравим и продължаваше до Цин, след това се изкачваше на юг от Кадис-Варни и продължаваше до Есрон, и се изкачваше до Адар, и завиваше към Карка,

15:4  и продължаваше до Асман и отиваше до египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южната граница.

15:5  А източната граница беше Солено море до устието на Йордан. А границата на северната страна започваше от залива на морето при устието на Йордан;

15:6  и границата се изкачваше до Ветагла и продължаваше на север от Ветарава; и границата се изкачваше до камъка на Воан, сина на Рувим;

15:7  и от долината Ахор границата се изкачваше към Девир и завиваше на север към Галгал, който е срещу възвишението на Адумим, който е на юг от потока; и границата продължаваше до водите на Ен-Семес и свършваше при Ен-Рогил;

15:8  и границата се изкачваше през долината на Еномовия син до южния склон на Евус, който е Ерусалим; и границата се изкачваше на върха на планината, която е пред долината на Еном на запад, на края на долината Рафаим на север;

15:9  и от върха на планината границата завиваше към извора на водите на Нефтоя и продължаваше до градовете на планината Ефрон; после границата завиваше към Ваала, която е Кириат-Иарим;

15:10  и от Ваала границата завиваше на запад към планината Сиир и минаваше по северната страна на планината Иарим, която е Хасалон, и слизаше при Ветсемес, и отиваше до Тамна;

15:11  и границата продължаваше на северната страна на Акарон; после границата завиваше към Сикрон и минаваше към планината Ваала и стигаше до Явнеил; и границата свършваше при морето.

15:12  А западната граница беше брегът на Голямото море. Това е границата около дела на синовете на Юда според родовете им.

15:13  А на Халев, сина на Ефоний, той даде дял между синовете на Юда, според заповедта на ГОСПОДА към Иисус: Кириат-Арва, който е Хеврон – а Арва беше бащата на Енак.

15:14  И Халев изгони оттам тримата сина на Енак: Сесай, Ахиман и Талмай, децата на Енак.

15:15  И оттам се изкачи срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.

15:16  И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена!

15:17  И Готониил, синът на Кенез, братът на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

15:18  И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща ѝ нива. И тя слезе от магарето и Халев ѝ каза: Какво искаш?

15:19  А тя каза: Дай ми благословение – понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И той ѝ даде горните извори и долните извори.

15:20  Това е наследството на племето на синовете на Юда според родовете им.

15:21  А най-крайните градове на племето на синовете на Юда към границата на Едом на юг бяха: Кавсеил и Едар, и Ягур,

15:22  и Кина, и Димона, и Адада,

15:23  и Кедес, и Асор, и Итнан,

15:24  и Зиф, и Телем, и Ваалот,

15:25  и Асор-Адата, и Кириот, и Есрон (който е Асор),

15:26  и Амам, и Сема, и Молада,

15:27  и Асаргада, и Есемон, и Ветфалет,

15:28  и Асар-Суал, и Вирсавее, и Визиотия,

15:29  Ваала и Иим, и Асем,

15:30  и Елтолад, и Хесил, и Хорма,

15:31  и Сиклаг, и Мадмана, и Сансана,

15:32  и Леваот, и Силеим, и Аин, и Римон. Всичките градове със селата им бяха двадесет и девет.

15:33  В низината: Естаол и Сараа, и Асна,

15:34  и Заноа, и Енганим, и Тапфуа, и Инам,

15:35  и Ярмут, и Одолам, и Сохо, и Азика,

15:36  и Саараим, и Адитаим, и Гедира, и Гедиротаим – четиринадесет града със селата им;

15:37  Сенан и Адаса, и Мигдалгад,

15:38  и Далаан, и Масфа, и Йоктеил,

15:39  и Лахис, и Васкат, и Еглон,

15:40  и Хавон, и Лахмас, и Хитлис,

15:41  и Гедирот, и Вет-Дагон, и Наама, и Макида – шестнадесет града със селата им;

15:42  Ливна и Етер, и Асан,

15:43  и Ефта и Асена, и Несив,

15:44  и Кеила, и Ахзив, и Мариса – девет града със селата им;

15:45  Акарон с градовете му и селата му;

15:46  от Акарон към морето, всички, които бяха близо до Азот, със селата им;

15:47  Азот с градовете му и селата му, Газа с градовете ѝ и селата ѝ, до египетския поток и Голямото море с брега му.

15:48  И в хълмистата земя: Самир и Ятир, и Сохо,

15:49  и Дана, и Кириат-Сана, която е Девир,

15:50  и Анав, и Естемо, и Аним,

15:51  и Гесен, и Олон, и Гило – единадесет града със селата им;

15:52  Арав и Дума, и Есан,

15:53  и Янум, и Вет-Тапфуа, и Афека,

15:54  и Хумата, и Кириат-Арва, който е Хеврон, и Сиор – девет града със селата им;

15:55  Маон, Кармил и Зиф, и Юта,

15:56  и Езраел, и Йокдем, и Заноа,

15:57  Акаин, Гавая и Тамна – десет града със селата им;

15:58  Алул, Ветсур и Гедор,

15:59  и Маарат, и Ветанот и Елтекон – шест града със селата им;

15:60  Кириат-Ваал, който е Кириат-Иарим, и Рива – два града със селата им.

15:61  В пустинята: Ветарава, Мидин и Сехаха,

15:62  и Нивсан, и Града на солта, и Енгади – шест града със селата им.

15:63  Но синовете на Юда не можаха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим, и евусейците живеят в Ерусалим със синовете на Юда и до днес.

Chapter 16

16:1  На синовете на Йосиф жребият се падна от Йордан, от Ерихон, при водите на Ерихон на изток: пустинята, която се изкачва от Ерихон към хълмистата земя до Ветил.

16:2  И границата отиваше от Ветил до Луз и преминаваше към границата на Архи до Атарот,

16:3  и слизаше на запад към границата на Яфлети до границата на долния Веторон и до Гезер, и свършваше при морето.

16:4  И синовете на Йосиф, Манасия и Ефрем, получиха наследството си.

16:5  А границата на синовете на Ефрем според родовете им беше: границата на тяхното наследство на изток беше Атарот-Адар до горния Веторон;

16:6  и границата отиваше към морето при Михметат на север; и границата обикаляше на изток до Танат-Сило и минаваше покрай него на изток до Янох;

16:7  после слизаше от Янох до Атарот и Наарат, стигаше до Ерихон и свършваше при Йордан.

16:8  От Тапфуа границата продължаваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това беше наследството на племето на синовете на Ефрем според родовете им,

16:9  заедно с градовете, които бяха отделени за синовете на Ефрем сред наследството на синовете на Манасия: всичките градове със селата им.

16:10  Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер, и ханаанците живеят между Ефрем и до днес, и станаха принудителни работници.

Chapter 17

17:1  А това беше жребият за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. За Махир, първородния на Манасия, бащата на Галаад, бяха Галаад и Васан, понеже той беше воин.

17:2  А това беше за останалите синове на Манасия според родовете им: за синовете на Авиезер и за синовете на Хелек, и за синовете на Асриил, и за синовете на Сихем, и за синовете на Ефер, и за синовете на Семида. Това бяха потомците от мъжки пол на Манасия, сина на Йосиф, според родовете им.

17:3  А Салпаад, синът на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а само дъщери. И ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

17:4  И те дойдоха пред свещеника Елеазар и пред Иисус, сина на Навий, и пред първенците, и казаха: ГОСПОД заповяда на Мойсей да ни даде наследство между братята ни. И според заповедта на ГОСПОДА той им даде наследство между братята на баща им.

17:5  Така на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и Васан, която е оттатък Йордан;

17:6  понеже дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му. А галаадската земя беше на останалите синове на Манасия.

17:7  А границата на Манасия беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата вървеше надясно до жителите на Ен-Тапфуа.

17:8  Земята на Тапфуа принадлежеше на Манасия, но Тапфуа, на границата на Манасия, принадлежеше на синовете на Ефрем.

17:9  И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези градове на Ефрем се намираха между градовете на Манасия. И границата на Манасия беше северно от потока и свършваше при морето.

17:10  На юг беше на Ефрем, а на север – на Манасия, и морето беше границата им. И на север земите им достигаха до Асир, а на изток – до Исахар.

17:11  И в земите на Исахар и Асир Манасия притежаваше Ветсан и градовете му и Ивлеам и градовете му, и жителите на Дор и градовете му, и жителите на Ендор и градовете му, и жителите на Таанах и градовете му, и жителите на Магедон и градовете му – три хълмисти области.

17:12  Но синовете на Манасия не можаха да завладеят тези градове и ханаанците искаха да останат в тази земя.

17:13  И когато израилевите синове станаха силни, принудиха ханаанците да им работят, но съвсем не ги изгониха.

17:14  Тогава синовете на Йосиф говориха на Иисус и казаха: Защо ми даде само един жребий и един дял за наследство, след като съм многоброен народ, както ГОСПОД ме е благословил досега?

17:15  А Иисус им каза: Щом като си многоброен народ, изкачи се в гората и си изсечи там място в земята на ферезейците и на рафаимите, щом като хълмистата земя на Ефрем ти е прекалено тясна.

17:16  Но синовете на Йосиф казаха: Хълмистата земя не ни е достатъчна, а всичките ханаанци, които живеят в равнината, имат железни колесници – и онези, които са във Ветсан и градовете му, и онези, които са в долината на Езраел.

17:17  И Иисус говори на йосифовия дом, на Ефрем и Манасия и каза: Ти си голям народ и имаш голяма сила; няма да имаш само един жребий;

17:18  но хълмистата земя ще бъде за теб, защото е гора и ще я изсечеш, и до най-далечните си краища ще бъде за теб, понеже ще изгониш ханаанците, въпреки че имат железни колесници и въпреки че са силни.

Chapter 18

18:1  И цялото събрание на израилевите синове се събра заедно в Сило и издигна шатъра за срещане. И земята беше покорена пред тях.

18:2  Но между израилевите синове оставаха седем племена, които още не бяха получили наследството си.

18:3  Тогава Иисус каза на израилевите синове: Докога ще отлагате да отидете и да завладеете земята, която ви е дал ГОСПОД, Бог на бащите ви?

18:4  Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя да станат и да обходят земята, и да я опишат според наследството си, и да дойдат при мен.

18:5  И да я разделят помежду си на седем части. Юда да остане в областта си на юг, а йосифовият дом да остане в областта си на север.

18:6  А вие да опишете земята на седем части и да донесете описанието тук при мен. И аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА, нашия Бог.

18:7  А левитите нямат дял между вас, понеже ГОСПОДНОТО свещенство е тяхното наследство; а Гад и Рувим, и половината от манасиевото племе получиха оттатък Йордан, на изток, наследството си, което ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей им даде.

18:8  И мъжете станаха и отидоха. И Иисус заповяда на онези, които отидоха, да опишат земята и им каза: Идете, обходете земята, опишете я и се върнете при мен; и аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА в Сило.

18:9  Така мъжете отидоха, минаха през земята и я описаха в книга по градовете на седем части, и дойдоха при Иисус в стана в Сило.

18:10  И Иисус хвърли жребий за тях в Сило пред ГОСПОДА и там Иисус раздели земята на израилевите синове според разделенията им.

18:11  А жребият на племето на синовете на Вениамин излезе според родовете им, и областта на жребия им се падна между синовете на Юда и синовете на Йосиф.

18:12  Границата им на север беше от Йордан и границата се изкачваше от северната страна на Ерихон и се изкачваше през хълмистата земя на запад, и свършваше при пустинята на Ветавен;

18:13  а оттам границата продължаваше към Луз, към южната страна на Луз, който е Ветил; и границата слизаше до Атарот-Адар, на хълма, който е на юг от долния Веторон;

18:14  после границата продължаваше и завиваше около западната страна на юг, от хълма, който е пред Веторон на юг, и свършваше при Кириат-Ваал, който е Кириат-Иарим, град на синовете на Юда. Това беше западната страна.

18:15  Южната страна е от края на Кириат-Иарим и границата продължаваше на запад и отиваше до извора на водите на Нефтоя;

18:16  после границата слизаше до края на хълма, който е пред долината на сина на Еном в долината на рафаимите на север, и слизаше до долината на Еном, до южната страна на Евус, и слизаше до Ен Рогил,

18:17  и завиваше на север и излизаше до Енсемес, и отиваше до Галилот, който е срещу възвишението на Адумим, и слизаше до камъка на Воан, сина на Рувим;

18:18  после минаваше към страната, която е срещу равнината на север и слизаше в равнината,

18:19  и границата минаваше до северната страна на Ветагла, и границата свършваше при северния залив на Солено море, при южния край на Йордан. Това беше южната граница.

18:20  А на източната страна границата му беше Йордан. Това беше наследството на синовете на Вениамин по родовете им според границите около дела им.

18:21  А градовете на племето на синовете на Вениамин според родовете им бяха: Ерихон и Ветагла, и Емек-Кесис,

18:22  и Ветарава, и Семараим, и Ветил,

18:23  и Авим, и Фара, и Офра,

18:24  и Хефар-Амона, и Афни, и Гава – дванадесет града със селата им;

18:25  Гаваон и Рама, и Вирот,

18:26  и Масфа, и Хефира, и Моса,

18:27  и Рекем, и Ерфаил, и Тарала,

18:28  и Сила, и Елеф, и Евус, който е Ерусалим, Гават, Кириат – четиринадесет града със селата им. Това беше наследството на синовете на Вениамин според родовете им.

Chapter 19

19:1  И вторият жребий излезе за Симеон, за племето на синовете на Симеон според родовете им. И тяхното наследство беше насред наследството на синовете на Юда.

19:2  И тяхното наследство беше: Вирсавее и Савее, и Молада,

19:3  и Асар-Суал, и Вала, и Асем,

19:4  и Елтолад, и Ветул, и Хорма,

19:5  и Сиклаг, и Вет-Маркавот, и Асар-Суса,

19:6  и Ветловаот и Саруен – тринадесет града със селата им;

19:7  Аин, Римон и Етер, и Асан – четири града със селата им;

19:8  и всички села, които са около тези градове до Ваалат-Вир, южния Рамат. Това беше наследството на племето на синовете на Симеон според родовете им.

19:9  Наследството на синовете на Симеон беше от дела на синовете на Юда, защото делът на синовете на Юда беше много голям за тях. Затова синовете на Симеон получиха наследство насред тяхното наследство.

19:10  А третият жребий излезе за синовете на Завулон според родовете им. И границата на тяхното наследство беше до Сарид.

19:11  Границата им се изкачваше към морето и до Марала, и стигаше до Давасес, и продължаваше до потока, който е срещу Йокнеам;

19:12  после от Сарид завиваше на изток към изгрев слънце до границата на Кислот-Тавор и продължаваше към Даврат, и излизаше в Яфия;

19:13  и оттам продължаваше на изток към изгрев слънце до Гат-Ефер, до Ита- Касин и излизаше в Римон-Метоар до Нуя;

19:14  после границата обикаляше около нея от северната страна на Анатон и свършваше в долината на Ефтаил;

19:15  и обхващаше Катат и Наалал, и Симрон, и Идала, и Витлеем – дванадесет града със селата им.

19:16  Това беше наследството на синовете на Завулон според родовете им, тези градове със селата им.

19:17  Четвъртият жребий излезе за Исахар, за синовете на Исахар според родовете им.

19:18  И тяхната област беше до Езраел и Кесулот, и Сунам,

19:19  и Афераим, и Сеон, и Анахарат,

19:20  и Равит, и Кисион, и Авес,

19:21  и Ремет, и Енганим, и Енада и Вет-Фасис;

19:22  и границата стигаше до Тавор и Сахасима, и Ветсемес; и границата им свършваше при Йордан – шестнадесет града със селата им.

19:23  Това беше наследството на племето на синовете на Исахар според родовете им, градовете със селата им.

19:24  Петият жребий излезе за племето на синовете на Асир според родовете им.

19:25  И границата им беше: Хелкат и Али, и Ветен, и Ахсаф,

19:26  и Аламелех, и Амад, и Мисал, и стигаше до Кармил на запад и до Сихор-Ливнат;

19:27  и завиваше към изгрев слънце при Вет-Дагон, и стигаше до Завулон и до долината Ефтаил на север до Ветемек и Наил, после продължаваше наляво до Хаул;

19:28  и Еврон, и Реов, и Амон, и Кана, до големия Сидон;

19:29  и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; после границата завиваше към Оса и свършваше към морето до областта Ахзив;

19:30  и обхващаше и Ама, и Афек, и Реов – двадесет и два града със селата им.

19:31  Това беше наследството на племето на синовете на Асир според родовете им, тези градове със селата им.

19:32  Шестият жребий излезе за синовете на Нефталим, за синовете на Нефталим според родовете им.

19:33  И тяхната граница започваше при Елеф, от дъба в Сааним и Адами-Некев, и Авнеил до Лакум и свършваше при Йордан;

19:34  и границата завиваше на запад към Азнот-Тавор и оттам излизаше към Укок; и стигаше до Завулон на юг, а на запад стигаше до Асир, и до Юда при Йордан към изгрев слънце.

19:35  А укрепените градове бяха Сидим, Сер и Амат, Ракат и Хинерот,

19:36  и Адама, и Рама, и Асор,

19:37  и Кедес, и Едраи, и Енасор,

19:38  и Ирон, и Мигдалил, и Орам, и Ветанат, и Ветсемес – деветнадесет града със селата им.

19:39  Това беше наследството на племето на синовете на Нефталим според родовете им, градовете със селата им.

19:40  Седмият жребий излезе за племето на синовете на Дан според родовете им.

19:41  И областта на тяхното наследство беше Сараа и Естаол, и Ерсемес,

19:42  и Саалвим, и Еалон, и Етла,

19:43  и Елон, и Тамна, и Акарон,

19:44  и Елтеко, и Гиветон, и Ваалат,

19:45  и Юд, и Вани-Варак, и Гетримон,

19:46  и Меиаркон, и Ракон с областта срещу Йопия.

19:47  И границата на синовете на Дан излизаше оттам, защото синовете на Дан се изкачиха да се бият срещу Лесем и го превзеха. Поразиха го с острието на меча и го взеха за притежание, и се заселиха в него. И нарекоха Лесем Дан, по името на баща си Дан.

19:48  Това беше наследството на племето на синовете на Дан според родовете им, тези градове със селата им.

19:49  Когато свършиха разделянето на земята за наследство според границите ѝ, израилевите синове дадоха на Иисус, сина на Навий, наследство сред себе си.

19:50  Според словото на ГОСПОДА те му дадоха града, който той поиска: Тамнат-Сарах в хълмистата земя на Ефрем. И той построи града и се засели в него.

19:51  Това бяха наследствата, които свещеникът Елеазар и Иисус, синът на Навий, и главите на бащините домове на племената на израилевите синове разпределиха чрез жребий в Сило пред ГОСПОДА, при входа на шатъра за срещане. Така те завършиха разделянето на земята.

Chapter 20

20:1  И ГОСПОД говори на Иисус и каза:

20:2  Говори на израилевите синове и им кажи: Определете си прибежищните градове, за които ви говорих чрез Мойсей,

20:3  за да прибягва там убиецът, който убие човек неволно, без умисъл; и те да ви бъдат за прибежище от отмъстителя за кръвта.

20:4  И когато той избяга в един от тези градове, да застане при входа на градската порта и да заяви делото си на всеослушание пред старейшините на онзи град; и те да го приемат при себе си в града и да му дадат място да живее между тях.

20:5  А ако отмъстителят за кръвта го преследва, да не предават убиеца в ръката му, защото той е ударил ближния си без умисъл и не го е мразил преди това.

20:6  И да живее в онзи град, докато застане пред обществото на съд и до смъртта на първосвещеника, който е по онова време. Тогава убиецът може да се върне и да дойде в града си и в дома си, в града, от който е избягал.

20:7  И отделиха Кедес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталим и Сихем в хълмистата страна на Ефрем, и Кириат-Арва, който е Хеврон, в хълмистата земя на Юда.

20:8  А оттатък Йордан, срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в пустинята на равнината, от племето на Рувим, и Рамот в Галаад, от племето на Гад, и Голан във Васан, от племето на Манасия.

20:9  Това бяха градовете, определени за всичките израилеви синове и за чужденеца, който живееше между тях, за да прибягва там всеки, който убие някого неволно, и да не умре от ръката на отмъстителя за кръвта, преди да застане пред обществото.

Chapter 21

21:1  И главите на бащините домове на левитите пристъпиха пред свещеника Елеазар, пред Иисус, сина на Навий, и пред главите на бащините домове на племената на израилевите синове,

21:2  и им говориха в Сило, в ханаанската земя, и казаха: ГОСПОД заповяда чрез Мойсей да ни се дадат градове за живеене със землищата им за добитъка ни.

21:3  И израилевите синове дадоха на левитите от наследството си според словото на ГОСПОДА тези градове със землищата им.

21:4  И излезе жребият за родовете на каатците. И синовете на свещеника Аарон, от левитите, получиха чрез жребий тринадесет града от юдовото племе и от симеоновото племе, и от вениаминовото племе.

21:5  А останалите синове на Каат получиха чрез жребий десет града от родовете на ефремовото племе и от дановото племе, и от половината на манасиевото племе.

21:6  И синовете на Гирсон получиха чрез жребий тринадесет града от родовете на исахаровото племе и от асировото племе, и от нефталимовото племе, и от половината на манасиевото племе във Васан.

21:7  Синовете на Мерарий според родовете си получиха дванадесет града от рувимовото племе и от гадовото племе, и от завулоновото племе.

21:8  И така израилевите синове дадоха на левитите чрез жребий тези градове и землищата, както ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей.

21:9  И те дадоха от племето на синовете на Юда и от племето на синовете на Симеон тези градове, които се назоваха по име,

21:10  които бяха за синовете на Аарон, родовете на каатците, от синовете на Леви, защото първият жребий се хвърли за тях.

21:11  И те им дадоха Кириат-Арва, който е Хеврон, а Арва беше бащата на Енак, със землищата наоколо му, в хълмистата земя на Юда.

21:12  Но нивите на града и селата му дадоха на Халев, сина на Ефоний, за негова собственост.

21:13  И дадоха на синовете на свещеника Аарон града за прибежище на убиеца, Хеврон със землищата му и Ливна със землищата ѝ,

21:14  и Ятир със землищата му, и Естемой със землищата му,

21:15  и Олон със землищата му, и Девир със землищата му,

21:16  и Аин със землищата му, и Юта със землищата му, и Ветсемес със землищата му – девет града от тези две племена;

21:17  и от вениаминовото племе: Гаваон със землищата му, Гава със землищата му,

21:18  Анатот със землищата му и Алмон със землищата му – четири града.

21:19  Всичките градове на свещениците, синовете на Аарон, бяха тринадесет града със землищата им.

21:20  А на родовете на синовете на Каат, левитите, останалите от синовете на Каат, градовете на жребия им бяха от ефремовото племе.

21:21  И им дадоха Сихем, града за прибежище на убиеца, със землищата му, в хълмистата земя на Ефрем, и Гезер със землищата му,

21:22  и Кивзаим със землищата му и Веторон със землищата му – четири града;

21:23  и от дановото племе: Елтеко със землищата му, Гиветон със землищата му,

21:24  Еалон със землищата му, Гетримон със землищата му – четири града;

21:25  и от половината на манасиевото племе: Таанах със землищата му и Гетримон със землищата му – два града.

21:26  Всичките градове със землищата им за родовете на останалите от синовете на Каат бяха десет.

21:27  А на синовете на Гирсон, от родовете на левитите, дадоха от другата половина на манасиевото племе: Голан във Васан, града за прибежище на убиеца, със землищата му, и Веестера със землищата ѝ – два града;

21:28  и от исахаровото племе: Кисион със землищата му, Даврат със землищата му,

21:29  Ярмут със землищата му, Енганим със землищата му – четири града;

21:30  и от асировото племе: Мисал със землищата му, Авдон със землищата му,

21:31  Хелкат със землищата му и Реов със землищата му – четири града;

21:32  и от нефталимовото племе: Кедес в Галилея, града за прибежище на убиеца, със землищата му и Амот-Дор със землищата му, и Картан със землищата му – три града.

21:33  Всичките градове на гирсонците според родовете им бяха тринадесет града със землищата им.

21:34  А на родовете на синовете на Мерарий, останалите левити, дадоха от завулоновото племе: Йокнеам със землищата му, Карта със землищата му,

21:35  Димна със землищата му, Наалал със землищата му – четири града;

21:36  и от рувимовото племе: Восор със землищата му и Яса със землищата му,

21:37  Кедемот със землищата му и Мефаат със землищата му – четири града;

21:38  и от гадовото племе: Рамот в Галаад, града за прибежище на убиеца, със землищата му и Маханаим със землищата му;

21:39  Есевон със землищата му, Язир със землищата му – всичко четири града.

21:40  Всичките градове на синовете на Мерарий според родовете им, на останалите от родовете на левитите, жребият им беше дванадесет града.

21:41  Всичките градове на левитите сред притежанието на израилевите синове бяха четиридесет и осем града със землищата им.

21:42  Всеки един от тези градове беше със землищата си наоколо си; така бяха всички тези градове.

21:43  Така ГОСПОД даде на Израил цялата земя, която се беше заклел да даде на бащите им, и те я завладяха и се заселиха в нея.

21:44  И ГОСПОД им даде спокойствие отвсякъде, според всичко, за което се беше заклел на бащите им; и никой от всичките им врагове не устоя пред тях; ГОСПОД предаде всичките им врагове в ръката им.

21:45  Нито едно от добрите обещания, които ГОСПОД беше говорил на израилевия дом, не пропадна; всички се осъществиха.

Chapter 22

22:1  Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе

22:2  и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.

22:3  Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.

22:4  И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.

22:5  Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.

22:6  И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.

22:7  А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови,

22:8  и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.

22:9  И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей.

22:10  И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.

22:11  А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.

22:12  И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.

22:13  После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,

22:14  и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.

22:15  И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:

22:16  Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДА?

22:17  Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,

22:18  че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.

22:19  Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!

22:20  Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

22:21  Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:

22:22  Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!

22:23  Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! –

22:24  и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?

22:25  ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.

22:26  Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,

22:27  а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!

22:28  Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и вас.

22:29  Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!

22:30  И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.

22:31  И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.

22:32  И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.

22:33  И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.

22:34  И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между нас, че ГОСПОД е Бог.

Chapter 23

23:1  А след много дни, когато ГОСПОД беше дал на Израил почивка от всичките му врагове наоколо и Иисус беше стар и в напреднала възраст,

23:2  Иисус свика целия Израил, старейшините му, началниците му, съдиите му и надзорниците му, и им каза: Аз съм стар и в напреднала възраст.

23:3  Но вие видяхте всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, извърши заради вас на всички тези народи, защото ГОСПОД, вашият Бог, е, който воюваше за вас.

23:4  Ето, аз ви разделих чрез жребий тези народи, които остават, за наследство според племената ви, заедно с всичките народи, които изтребих, от Йордан до Голямото море към залез слънце.

23:5  И ГОСПОД, вашият Бог, Той ще ги изпъди отпред вас и ще ги изгони отпред вас; и вие ще притежавате земята им, както ГОСПОД, вашият Бог, ви е обещал.

23:6  Затова бъдете много твърди, да пазите и да вършите всичко, което е написано в книгата на Мойсеевия закон, да не се отклонявате от него нито надясно, нито наляво,

23:7  за да не се смесите с тези народи, тези, които останаха между вас, и да не споменавате името на боговете им, и да не заклевате някого в тях, и да не им служите, и да не им се покланяте;

23:8  а да се привързвате към ГОСПОДА, своя Бог, както сте правили до днес.

23:9  Защото ГОСПОД изгони отпред вас големи и силни народи и до днес никой не можа да устои пред вас.

23:10  Един от вас ще обръща в бяг хиляда, защото ГОСПОД, вашият Бог, е, който воюва за вас, както ви е обещал.

23:11  Затова внимавайте добре на себе си – да любите ГОСПОДА, вашия Бог!

23:12  Защото, ако някога се върнете назад и се привържете към остатъка на тези народи, тези, които останаха между вас, и се сродите, и се смесите с тях и те с вас,

23:13  знайте със сигурност, че ГОСПОД, вашият Бог, няма да продължи да изгонва тези народи отпред вас; и те ще ви бъдат клопка и примка, и бич в ребрата ви, и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал.

23:14  Ето, днес аз отивам по пътя на цялата земя; и вие знаете с цялото си сърце и с цялата си душа, че нито една дума от всички добри неща, които ГОСПОД, вашият Бог, говори за вас, не пропадна; всичките се изпълниха за вас; нито една дума от тях не пропадна!

23:15  Но както дойдоха върху вас всичките добри думи, които ГОСПОД, вашият Бог, ви говори, така ГОСПОД ще докара върху вас всичките зли думи, докато ви изтреби от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал.

23:16  Когато престъпите завета на ГОСПОДА, вашия Бог, който ви е заповядал, и отидете и служите на други богове, и им се поклоните, тогава гневът на ГОСПОДА ще пламне против вас и вие бързо ще изчезнете от добрата земя, която ви е дал.

Chapter 24

24:1  След това Иисус събра всичките израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израил, началниците му, съдиите му и надзорниците му; и те се представиха пред Бога.

24:2  И Иисус каза на целия народ: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: В древността бащите ви, Тара, бащата на Авраам и бащата на Нахор, живееха оттатък реката Ефрат и служеха на други богове.

24:3  И Аз взех баща ви Авраам от другата страна на реката, водих го през цялата ханаанска земя и умножих потомството му и му дадох Исаак.

24:4  А на Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох планината Сиир, за да я притежава; а Яков и синовете му слязоха в Египет.

24:5  И изпратих Мойсей и Аарон и поразих Египет с язви според това, което извърших сред него, и след това ви изведох.

24:6  И изведох бащите ви от Египет и дойдохте до морето, и египтяните преследваха бащите ви с колесници и коне до Червено море.

24:7  Тогава те извикаха към ГОСПОДА и Той сложи мрак между вас и египтяните и докара морето върху тях, и ги покри. И очите ви видяха това, което сторих на Египет. И вие живяхте в пустинята дълго време.

24:8  И ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Йордан, и те воюваха срещу вас. Но Аз ги предадох в ръката ви и вие завладяхте земята им, и ги изтребих пред вас.

24:9  Тогава моавският цар Валак, синът на Сепфор, стана и воюва срещу Израил, и изпрати да повикат Валаам, сина на Веор, за да ви прокълне.

24:10  Но Аз не пожелах да послушам Валаам, затова той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.

24:11  И вие преминахте Йордан и дойдохте в Ерихон. И ерихонските жители воюваха против вас, както и аморейците, и ферезейците, и ханаанците, и хетейците, и гергесейците, и евейците и евусейците. Но Аз ги предадох в ръката ви.

24:12  После Аз изпратих пред вас стършелите и те ги изгониха отпред вас – двамата аморейски царе – нито с твоя меч, нито с твоя лък.

24:13  И ви дадох земя, за която не се беше трудил, и градове, които не бяхте построили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.

24:14  Затова сега, бойте се от ГОСПОДА и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които бащите ви са служили оттатък реката и в Египет, и служете на ГОСПОДА.

24:15  Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

24:16  И народът отговори и каза: Далеч да бъде от нас да оставим ГОСПОДА, за да служим на други богове!

24:17  Защото ГОСПОД, нашият Бог, е, който изведе нас и бащите ни от египетската земя, от дома на робството, и който извърши тези големи знамения пред очите ни и ни запази през целия път, по който вървяхме, и сред всичките народи, през които минахме.

24:18  И ГОСПОД изгони отпред нас всичките народи и аморейците, които живееха в земята. Ние също ще служим на ГОСПОДА, защото Той е нашият Бог!

24:19  А Иисус каза на народа: Няма да можете да служите на ГОСПОДА, защото Той е свят Бог, Той е ревнив Бог; няма да прости престъпленията ви и греховете ви.

24:20  Ако оставите ГОСПОДА и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло, и ще ви изтреби след доброто, което ви е сторил.

24:21  А народът каза на Иисус: Не, на ГОСПОДА ще служим!

24:22  И Иисус каза на народа: Вие сте свидетели против себе си, че сами избрахте ГОСПОДА, за да Му служите. И те казаха: Свидетели сме.

24:23  Затова сега махнете чуждите богове, които са сред вас, и наклонете сърцата си към ГОСПОДА, Израилевия Бог.

24:24  И народът каза на Иисус: На ГОСПОДА, нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме!

24:25  Така Иисус направи завет с народа в онзи ден и им постави наредба и правило в Сихем.

24:26  И Иисус написа тези думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък и го изправи там под дъба, който е при ГОСПОДНОТО светилище.

24:27  И Иисус каза на целия народ: Ето, този камък ще бъде за свидетел против нас, защото той чу всичките думи на ГОСПОДА, които Той ни говори; затова той ще бъде свидетел против вас, за да не се отречете от вашия Бог.

24:28  И Иисус разпусна народа, всеки в наследството му.

24:29  И след тези неща ГОСПОДНИЯТ слуга Иисус, синът на Навий, умря на сто и десет години.

24:30  И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Сарах, който е в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас.

24:31  И Израил служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус и които знаеха цялото дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.

24:32  А костите на Йосиф, които израилевите синове бяха изнесли от Египет, погребаха в Сихем, в нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емор, бащата на Сихем, и те станаха наследството на синовете на Йосиф.

24:33  И Елеазар, синът на Аарон, умря; и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден в хълмистата земя на Ефрем.