BulVeren - I Kings

Chapter 1

1:1  И цар Давид беше стар, в напреднала възраст, и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше.

1:2  Затова слугите му му казаха: Нека потърсят за господаря ми, царя, млада девица, за да стои пред царя и да се грижи за него, и да лежи в скута ти, за да се стопли господарят ми, царят.

1:3  И потърсиха по всичките области на Израил красива девойка и намериха сунамката Ависага, и я доведоха при царя.

1:4  Девойката беше много красива и се грижеше за царя и му слугуваше, но царят не я позна.

1:5  А Адония, синът на Агита, се надигна и каза: Аз ще царувам! И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже да тичат пред него.

1:6  А докато беше жив, баща му никога не го беше наскърбил да му каже: Защо правиш така? А той беше и много хубав на вид; майка му го беше родила след Авесалом.

1:7  И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха.

1:8  Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония.

1:9  И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил; и покани всичките си братя, царските синове, и всичките юдови мъже, които бяха в служба на царя.

1:10  Но пророк Натан и Ваная, и силните мъже, и брат си Соломон не покани.

1:11  Тогава Натан говори на Витсавее, майката на Соломон, и каза: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае?

1:12  Затова сега ела, ще ти дам съвет, за да избавиш живота си и живота на сина си Соломон..

1:13  Иди и влез при цар Давид, и му кажи: Господарю мой, царю, не се ли закле ти на слугинята си, като каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми. А защо Адония се възцари?

1:14  И ето, докато още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти.

1:15  И Витсавее влезе при царя в спалнята. А царят беше много стар и сунамката Ависага слугуваше на царя.

1:16  И Витсавее се наведе и се поклони на царя. И царят каза: Какво имаш?

1:17  А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми!

1:18  Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това.

1:19  И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил.

1:20  А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него.

1:21  Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни.

1:22  И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан.

1:23  И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царя.

1:24  И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?

1:25  Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!1 2:15; 1 Царе 10:24; 2 Царе 16:16; 4 Царе 9:13, 11:12

1:26  А мен, слугата ти, и свещеник Садок, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани.

1:27  От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него?

1:28  Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя.

1:29  И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие –

1:30  непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен, така ще направя днес!

1:31  Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя, и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века!

1:32  И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя.

1:33  И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион.

1:34  И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон!

1:35  После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен, понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда.

1:36  А Ваная, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Така да каже ГОСПОД, Бог на господаря ми, царя!

1:37  Както е бил ГОСПОД с господаря ми, царя, така да бъде и със Соломон и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми, цар Давид!

1:38  И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион.

1:39  И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: Да живее цар Соломон!

1:40  И целият народ се изкачи след него и народът свиреше със свирки и ликуваше с голяма радост, така че земята се цепеше от гласовете им.

1:41  А Адония и всичките гости, които бяха с него, чуха шума, когато тъкмо бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо градът вдига такъв шум?

1:42  Докато той още говореше, ето, дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. И Адония му каза: Ела, ти си храбър мъж и сигурно носиш добри вести.

1:43  А Йонатан отговори и каза на Адония: Наистина господарят ни, цар Давид, направи Соломон цар.

1:44  Царят изпрати с него свещеник Садок и пророк Натан, и Ваная, сина на Йодая, и херетците, и фелетците и те го качиха на мулето на царя,

1:45  и свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион, и се изкачиха оттам с ликуване, и градът се развълнува. Това е шумът, който сте чули.

1:46  И освен това Соломон седна на престола на царството.

1:47  И слугите на царя също дойдоха да благословят господаря ни цар Давид и казаха: Твоят Бог нека направи името на Соломон още по-славно от твоето име и престола му – още по-велик от твоя престол! И царят се поклони в леглото си.

1:48  И царят още каза така: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който ми даде наследник да седи на престола ми в този ден, докато очите ми виждат!

1:49  Тогава всички гости на Адония се уплашиха и станаха, и всеки отиде по пътя си.

1:50  И Адония се уплаши от Соломон и стана, и отиде, и се хвана за роговете на олтара.

1:51  И съобщиха на Соломон и казаха: Ето, Адония се бои от цар Соломон и ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека цар Соломон ми се закълне днес, че няма да убие слугата си с меч!

1:52  И Соломон каза: Ако се покаже достоен мъж, нито един косъм от него няма да падне на земята. Но ако в него се намери зло, ще умре.

1:53  И цар Соломон изпрати и го свалиха от олтара. И той дойде и се поклони пред цар Соломон; и Соломон му каза: Иди си у дома.

Chapter 2

2:1  И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:

2:2  Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!

2:3  И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;

2:4  за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!

2:5  И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му.

2:6  Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.

2:7  А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.

2:8  И ето, при теб е вениаминецът Семей, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!

2:9  И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.

2:10  И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.

2:11  А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.

2:12  И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво.

2:13  А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.

2:14  И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.

2:15  Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.

2:16  Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.

2:17  Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!

2:18  И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.

2:19  И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.

2:20  Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят ѝ каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.

2:21  И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!

2:22  А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!

2:23  И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!

2:24  Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит!

2:25  И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.

2:26  А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.

2:27  Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.

2:28  И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара.

2:29  И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го!

2:30  И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори.

2:31  А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.

2:32  Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда.

2:33  Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.

2:34  Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.

2:35  И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок.

2:36  После царят изпрати и повика Семей, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам.

2:37  Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти.

2:38  И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време.

2:39  Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.

2:40  Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

2:41  И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.

2:42  Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух.

2:43  Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох?

2:44  И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти.

2:45  А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до века.

2:46  Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон.

Chapter 3

3:1  И Соломон се сроди с египетския цар, фараона, и взе дъщерята на фараона и я доведе в Давидовия град, докато свърши строежа на къщата си и на ГОСПОДНИЯ дом, и на стената около Ерусалим.

3:2  А народът жертваше по високите места, понеже до онези дни нямаше дом, построен за ГОСПОДНОТО Име.

3:3  И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в наредбите на баща си Давид, само че и той жертваше и кадеше по високите места.

3:4  И царят отиде в Гаваон, за да жертва там, защото това беше голямото високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи олтар.

3:5  В Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон в сън през нощта и Бог каза: Искай какво да ти дам!

3:6  А Соломон каза: Ти си оказал голяма милост на слугата Си, баща ми Давид, понеже той е ходил пред Теб във вярност, в правда и в правота на сърцето с Теб; и Ти си запазил за него тази голяма милост и си му дал син да седи на престола му, както е днес.

3:7  И сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; но аз съм малко момче, не зная как да излизам и да влизам.

3:8  И слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал – голям народ, който поради множеството си не може нито да се преброи, нито да се пресметне.

3:9  Затова дай на слугата Си слушащо сърце, за да съди народа Ти и да различава между добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ?

3:10  И думата се видя добра на Господа, че Соломон беше поискал това нещо.

3:11  И Бог му каза: Понеже поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатства, нито поиска живота на враговете си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

3:12  ето, направих според думите ти. Ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди теб не е имало никой като теб и след теб няма да се издигне никой като теб.

3:13  Дадох ти също и каквото не поиска – и богатства, и слава – така че между царете няма да има никой като теб през всичките ти дни.

3:14  И ако ходиш в Моите пътища, да пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

3:15  Тогава Соломон се събуди, и ето, беше сън. И той дойде в Ерусалим и застана пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и принесе всеизгаряния, и принесе примирителни жертви, и направи угощение за всичките си слуги.

3:16  Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.

3:17  И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата.

3:18  И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

3:19  И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

3:20  А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва.

3:21  И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.

3:22  А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.

3:23  Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.

3:24  И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.

3:25  И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.

3:26  Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина ѝ, и каза: О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!

3:27  Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му.

3:28  И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.

Chapter 4

4:1  Така цар Соломон царуваше над целия Израил.

4:2  А ето първенците, които имаше: Азария, синът на Садок, беше свещеник;

4:3  Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, бяха писари; Йосафат, синът на Ахилуд, беше летописец;

4:4  Ваная, синът на Йодая, беше над войската; Садок и Авиатар бяха свещеници;

4:5  Азария, синът на Натан, беше над надзирателите; Завуд, синът на Натан беше велможа, приятел на царя;

4:6  Ахисар беше над дома; а Адонирам, синът на Авда, беше над задължителния труд.

4:7  И Соломон имаше дванадесет надзиратели над целия Израил, които доставяха храна за царя и за дома му; всеки доставяше храна за един месец в годината.

4:8  И ето имената им: синът на Ор – в хълмистата земя на Ефрем;

4:9  синът на Декер – в Макас и Саалвим, и Ветсемес, и Елон-Ветанан;

4:10  синът на Есед – в Арувот; негов беше Сохо и цялата земя на Ефер;

4:11  синът на Авинадав – в целия Нафат-Дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафат;

4:12  Ваана, синът на Ахилуд – в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е до Царетан под Езраел, от Ветсан до Авел-Меола чак от другата страна на Йокмеам;

4:13  синът на Гевер – в Рамот-Галаад; негови бяха селищата на Яир, сина на Манасия, които са в Галаад; негова беше и ивицата Аргов, която е във Васан – шестдесет големи града със стени и бронзови лостове;

4:14  Ахинадав, синът на Идо – в Маханаим;

4:15  Ахимаас – в Нефталим; и той беше взел Соломоновата дъщеря Васемата за жена;

4:16  Ваана, синът на Хусай – в Асир и в Алот;

4:17  Йосафат, синът на Фаруя – в Исахар;

4:18  Семей, синът на Ила – във Вениамин;

4:19  Гевер, синът на Урия – в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на васанския цар Ог; и той беше единственият надзирател в тази земя.

4:20  Юда и Израил бяха така многобройни както морския пясък по множество; и ядяха, пиеха и се веселяха.

4:21  И Соломон владееше над всичките царства от реката Ефрат до земята на филистимците и до границата на Египет. Те плащаха данък и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

4:22  А продоволствието на Соломон за един ден беше тридесет кора пшенично брашно, шестдесет кора брашно,

4:23  десет угоени говеда, двадесет говеда от пасбището и сто овце, освен елени, газели, сръндаци и угоени птици.

4:24  Защото той владееше над цялата земя отсам реката Ефрат, от Тапса до Газа, над всичките царе отсам реката; и имаше мир навсякъде около себе си.

4:25  И Юда и Израил живееха в безопасност, всеки под лозата си и под смокинята си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломон.

4:26  И Соломон имаше четиридесет хиляди конюшни за конете на колесниците си и дванадесет хиляди конници.

4:27  И надзирателите, всеки в месеца си, осигуряваха храна за цар Соломон и за всички, които идваха на трапезата на цар Соломон; не оставяха нищо да липсва.

4:28  Носеха и ечемик, и слама за конете и за колесничните коне на мястото, където бяха, всеки според определеното за него.

4:29  И Бог даде на Соломон мъдрост и изключително голям разум, и широта на сърцето като пясъка на морския бряг.

4:30  И мъдростта на Соломон надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост.

4:31  И той беше по-мъдър от всички хора – от езраеца Етан и от Еман, и от Халкол, и от Дарда, синовете на Маол; и името му беше известно сред всичките околни народи.

4:32  Той изрече три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет.

4:33  Той говори и за дърветата – от ливанския кедър чак до исопа, който никне по стената; говори и за животните, за птиците, за влечугите и за рибите.

4:34  И от всички народи идваха да чуят мъдростта на Соломон, от всички царе на света, които бяха чули за неговата мъдрост.

Chapter 5

5:1  А Хирам, царят на Тир, изпрати слугите си при Соломон, защото чу, че го бяха помазали за цар вместо баща му, защото Хирам беше винаги приятел на Давид.

5:2  И Соломон изпрати до Хирам да кажат:

5:3  Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за Името на ГОСПОДА, своя Бог, заради войните, които го заобикаляха, докато ГОСПОД не положи враговете му под стъпалата на краката му.

5:4  Но сега ГОСПОД, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма вече нито противник, нито злополука.

5:5  И ето, аз възнамерявам да построя дом за Името на ГОСПОДА, своя Бог, както ГОСПОД говори на баща ми Давид и каза: Синът ти, когото ще поставя на престола ти вместо теб, той ще построи дом за Името Ми.

5:6  И сега, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; и моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам за заплата на слугите ти всичко, каквото кажеш – защото знаеш, че между нас няма никой, който да знае как да сече дърва като сидонците.

5:7  И когато Хирам чу думите на Соломон, много се зарадва и каза: Благословен да бъде днес ГОСПОД, който даде на Давид мъдър син над този голям народ!

5:8  И Хирам изпрати до Соломон да кажат: Чух посланието, което ми изпрати. Ще направя всичко, което желаеш, за кедровия и кипарисовия дървен материал.

5:9  Моите слуги ще го свалят от Ливан до морето и аз ще го направя на салове и ще го докарам по море до мястото, което ми посочиш, и там ще се развържат, и ще го прибереш. А ти ще изпълниш желанието ми, като дадеш храна на дома ми.

5:10  И така Хирам даде на Соломон кедров и кипарисов дървен материал според цялото му желание.

5:11  А Соломон даде на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му и двадесет кора пресовано маслинено масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година.

5:12  И ГОСПОД даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал. И между Хирам и Соломон имаше мир и те двамата направиха договор.

5:13  Тогава цар Соломон събра задължителни работници от целия Израил и задължителните работници бяха тридесет хиляди мъже.

5:14  И ги изпращаше в Ливан на смени, по десет хиляди на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у дома. И Адонирам беше над задължителния труд.

5:15  А Соломон имаше седемдесет хиляди носачи и осемдесет хиляди каменоделци в планините,

5:16  освен главните надзиратели на Соломон, които бяха над работата, три хиляди и триста, които управляваха народа, който вършеше работата.

5:17  И царят заповяда и те изкопаха големи камъни, благородни камъни, за да положат основата на дома с дялани камъни.

5:18  Така зидарите на Соломон и зидарите на Хирам, и гевалците ги издялаха и подготвиха дървения материал и камъните за строежа на дома.

Chapter 6

6:1  И в четиристотин и осемдесетата година след излизането на израилевите синове от египетската земя, в четвъртата година от царуването на Соломон над Израил, в месец Зив, който е вторият месец, той започна да строи ГОСПОДНИЯ дом.

6:2  А домът, който цар Соломон построи за ГОСПОДА, беше дълъг шестдесет лакътя, широк двадесет и висок тридесет лакътя.

6:3  А преддверната зала пред храмовата зала на дома беше дълга двадесет лакътя пред ширината на дома, и широка десет лакътя пред дома.

6:4  И той направи за дома затворени решетъчни прозорци.

6:5  А наоколо по стените на дома построи пристройки, по стените на дома около храмовата зала и вътрешната зала; и направи странични помещения наоколо.

6:6  Долната пристройка беше широка пет лакътя, средната беше широка шест лакътя, а третата беше широка седем лакътя; защото отвън той направи отстъпи на дома, за да не се навлиза в стените на дома.

6:7  И при строежа на дома той се строеше с камъни, издялани на кариерата, така че в дома не се чу нито чук, нито длето, нито какъвто и да е железен инструмент, докато се строеше.

6:8  Входът за средните странични помещения беше от дясната страна на дома и по вити стълби се изкачваха до средния етаж, а от средния – до третия.

6:9  Така той построи дома и го завърши и покри дома с кедрови греди и талпи.

6:10  Построи и пристройките към целия дом, високи по пет лакътя; те се държаха за дома с кедрови греди.

6:11  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Соломон и каза:

6:12  Относно този дом, който строиш, знай, че ако ходиш в наредбите Ми и изпълняваш правилата Ми, и пазиш всичките Ми заповеди, като ходиш в тях, Аз ще утвърдя с теб словото Си, което говорих на баща ти Давид;

6:13  и ще обитавам сред израилевите синове и няма да оставя народа Си Израил.

6:14  И Соломон построи дома и го завърши.

6:15  И изгради стените на дома отвътре с кедрови дъски, облицова ги с дърво от пода на дома до стените на тавана, а пода на дома покри с кипарисови дъски.

6:16  И изгради двадесетте лакътя в задната част на дома с кедрови дъски от пода до стените; изгради му ги отвътре за вътрешна зала, за Пресвятото място.

6:17  А домът, храмовата зала отпред, беше четиридесет лакътя.

6:18  А кедровото дърво отвътре на дома беше покрито с дърворезба от цветни пъпки и цъфнали цветя; всичко беше от кедрово дърво, камък не се виждаше.

6:19  И той приготви вътрешната зала във вътрешната част на дома, за да постави там ковчега на ГОСПОДНИЯ завет.

6:20  И предната част на вътрешната зала беше дълга двадесет лакътя, широка двадесет лакътя и висока двадесет лакътя; и той я обкова с чисто злато. Обкова и кедровия олтар.

6:21  И Соломон обкова дома отвътре с чисто злато. И прекара златни верижки отпред пред вътрешната зала и я обкова със злато.

6:22  Обкова със злато целия дом, докато завърши целия дом. Обкова със злато и целия олтар, който принадлежи на вътрешната зала.

6:23  А във вътрешната зала направи два херувима от маслиново дърво, високи десет лакътя.

6:24  Едното крило на херувима беше пет лакътя и другото крило на херувима – пет лакътя; всичко десет лакътя от единия край на крилете до края на другия край на крилете.

6:25  Десет лакътя беше и другият херувим; двата херувима имаха една и съща мярка и една и съща форма.

6:26  Височината на единия херувим беше десет лакътя, и също и на другия херувим.

6:27  И той постави херувимите в средата на вътрешния дом; и крилете на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия докосваше едната стена, а крилото на другия херувим докосваше другата стена. И крилете им се докосваха в средата на дома, крило до крило.

6:28  И той обкова херувимите със злато.

6:29  И на всичките стени на дома отвсякъде изряза дърворезби на херувими, палми и цъфнали цветя, отвътре и отвън.

6:30  И обкова пода на дома със злато отвътре и отвън.

6:31  За входа на вътрешната зала направи врати от маслиново дърво; горният праг и стълбовете на вратата бяха петоъгълни.

6:32  И двете врати бяха от маслиново дърво и върху тях изряза дърворезби на херувими, палми и цъфнали цветя, и ги обкова със злато, и позлати херувимите и палмите.

6:33  Така и за входа на храма направи четириъгълни стълбове на вратата от маслиново дърво,

6:34  и две врати от кипарисово дърво; двете крила на едната врата се въртяха и двете крила на другата врата се въртяха.

6:35  И той изряза на тях херувими, палми и цъфнали цветя, и ги обкова със злато, нанесено равномерно върху дърворезбата.

6:36  И построи вътрешния двор с три реда дялани камъни и един ред кедрови греди.

6:37  В четвъртата година, в месец Зив, основата на ГОСПОДНИЯ дом беше положена,

6:38  а в единадесетата година, в месец Вул, който е осмият месец, домът беше завършен във всичките си части и според всичките си планове. Така, за седем години, той го построи.

Chapter 7

7:1  А Соломон строи своята къща тринадесет години и завърши цялата си къща.

7:2  И построи къщата „Ливанска гора“. Дължината ѝ беше сто лакътя, ширината ѝ – петдесет лакътя, а височината ѝ – тридесет лакътя, на четири реда кедрови колони с кедрови греди върху колоните.

7:3  Беше покрита с кедър отгоре над страничните помещения, които бяха върху колоните – четиридесет и пет на брой, по петнадесет на ред.

7:4  И имаше решетки на прозорците в три реда – прозорец срещу прозорец в три реда.

7:5  И всичките врати и стълбове на вратите имаха правоъгълни рамки; прозорец срещу прозорец в три реда.

7:6  Той направи и преддверна зала с колони, дълга петдесет лакътя и широка тридесет лакътя; и още една зала пред тази с колони и стъпала пред тях.

7:7  Направи и престолната зала, в която да съди, Залата на съда; и тя беше покрита с кедрово дърво от пода до тавана.

7:8  А къщата му, където живееше, беше в друг двор навътре от залата, със същата изработка. Соломон направи и къща като тази зала за дъщерята на фараона, която беше взел за жена.

7:9  Всичко това беше от благородни камъни, камъни дялани по мярка, рязани с триони, отвътре и отвън, от основата до стрехите и отвън до големия двор.

7:10  И основата беше от благородни камъни, големи камъни, камъни от десет лакътя и камъни от осем лакътя.

7:11  И отгоре имаше благородни камъни, камъни дялани по мярка и кедрово дърво.

7:12  Така големият двор наоколо имаше три реда дялани камъни и един ред кедрови греди, също като вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и преддверната зала на дома.

7:13  А цар Соломон изпрати да доведат Хирам от Тир.

7:14  Той беше син на една вдовица от нефталимовото племе, а баща му беше тирянин. Той работеше с бронз и беше изпълнен с мъдрост и разум, и знание да работи всякаква работа с бронз. И той дойде при цар Соломон и изработи цялата му работа.

7:15  Той изработи двата бронзови стълба. Височината на всеки един стълб беше осемнадесет лакътя и връв от дванадесет лакътя измерваше обиколката на другия стълб.

7:16  Той направи и два капитела от леян бронз, за да ги постави на върховете на стълбовете. Височината на единия капител беше пет лакътя и височината на другия капител беше пет лакътя.

7:17  На капителите, които бяха на върха на стълбовете, имаше плетени мрежи и венци от верижки – седем за единия капител и седем за другия капител.

7:18  Така той направи стълбовете и два реда нарове наоколо на едната мрежа, за да покрие с нарове капителите, които бяха на върха на стълбовете; така направи и за другия капител.

7:19  Капителите, които бяха на върха на стълбовете в преддверната зала, бяха с формата на крем, от четири лакътя.

7:20  Капителите на двата стълба също имаха отгоре нарове, до изпъкналата част, която беше до мрежата. Тези нарове бяха двеста, на редове наоколо върху всеки капител.

7:21  И изправи стълбовете при преддверната зала на храма. Изправи десния стълб и го нарече Яхин. Изправи и левия стълб и го нарече Воаз.

7:22  И на върха на стълбовете имаше изработени кремове. Така се свърши изработката на стълбовете.

7:23  Направи и леяното море, десет лакътя от единия му ръб до другия му ръб, с кръгла форма. Височината му беше пет лакътя и връв от тридесет лакътя измерваше обиколката му.

7:24  Под ръба му декоративни цветни пъпки го обикаляха отвсякъде, по десет на лакът, и обхващаха морето отвсякъде. Цветните пъпки бяха на два реда, изляни заедно с него.

7:25  То стоеше на дванадесет говеда: три обърнати на север, три обърнати на запад, три обърнати на юг и три обърнати на изток. Морето беше отгоре върху тях и всичките им задни части бяха обърнати навътре.

7:26  Дебелината му беше една длан, а ръбът му беше изработен като ръба на чаша, като цвят на крем; и събираше две хиляди вати.

7:27  Направи и десет бронзови стойки; дължината на една стойка беше четири лакътя, ширината ѝ – четири лакътя и височината ѝ – три лакътя.

7:28  А ето изработката на стойките: те имаха странични плочи и страничните плочи бяха между рамките;

7:29  и на краищата, които бяха между рамките, имаше лъвове, говеда и херувими; и отгоре на рамките имаше поставка, а отдолу на лъвовете и говедата имаше венци, направени като висящи.

7:30  А всяка стойка имаше четири бронзови колела с бронзови оси и четирите ѝ крака имаха рамена; рамената бяха изляни под умивалника и срещу всяко имаше венци.

7:31  И отворът ѝ вътре в капитела и отгоре беше един лакът и отворът ѝ беше кръгъл, като изработката на стойката, един лакът и половина; и на отвора ѝ имаше резба; а краищата им бяха четвъртити, а не кръгли.

7:32  И четирите колела бяха под краищата и осите на колелата се съединяваха със стойката. Височината на едното колело беше един лакът и половина.

7:33  Изработката на колелата беше като изработката на колело на колесница; осите им, кръговете им, спиците им и главините им бяха целите изляни.

7:34  А на четирите ъгъла на всяка стойка имаше четири рамена; рамената ѝ бяха част от самата стойка.

7:35  И в горната част на стойката имаше кръгла форма висока половин лакът; и в горната част на стойката бяха дръжките ѝ и краищата ѝ, част от самата нея.

7:36  И по плочите на дръжките ѝ и по краищата му той изряза херувими, лъвове и палми, според свободното място върху всяко, с венци наоколо.

7:37  Така направи десетте стойки; всички бяха от една отливка, с една мярка и една форма.

7:38  Направи и десет умивалника от бронз; един умивалник побираше четиридесет вати и един умивалник беше четири лакътя. Върху всяка от десетте стойки имаше по един умивалник.

7:39  После постави стойките – пет от дясната страна на дома и пет от лявата страна на дома; и постави леяното море от дясната страна на дома, на изток, към юг.

7:40  И Хирам направи умивалниците и лопатите, и легените. Така Хирам приключи вършенето на цялата работа, която вършеше на цар Соломон за ГОСПОДНИЯ дом:

7:41  двата стълба, кръглите капители, които бяха на върха на двата стълба, двете мрежи, за да покриват двата кръгли капитела, които бяха на върха на стълбовете;

7:42  и четиристотинте нара за двете мрежи – по два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двата кръгли капитела, които бяха на върховете на стълбовете;

7:43  и десетте стойки и десетте умивалника върху стойките;

7:44  едното море и дванадесетте говеда под морето;

7:45  котлите, лопатите и легените. Всички тези вещи, които Хирам направи на цар Соломон за ГОСПОДНИЯ дом, бяха от полиран бронз.

7:46  Царят ги изля на Йорданското поле в глинената земя между Сокхот и Царетан.

7:47  И Соломон остави всичките вещи, без да ги претегли, защото бяха прекалено много; теглото на бронза не можеше да се установи.

7:48  Така Соломон направи всичките вещи, които бяха за ГОСПОДНИЯ дом: златния олтар и златната маса, на която се полагаха присъствените хлябове,

7:49  светилниците – пет от дясната страна и пет от лявата, пред вътрешната зала, от чисто злато; и цветята и светилата, и щипците от злато;

7:50  чашите, ножовете, легените, тамянниците и кадилниците от чисто злато; и резетата за вратите на вътрешния дом, на пресвятото място, и за вратите на дома, на храма, от злато.

7:51  Така беше завършена цялата работа, която цар Соломон извърши за ГОСПОДНИЯ дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид – среброто и златото, и вещите – и ги сложи в съкровищниците на ГОСПОДНИЯ дом.

Chapter 8

8:1  Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.

8:2  И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

8:3  Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега,

8:4  и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

8:5  И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят.

8:6  И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите;

8:7  защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му.

8:8  А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес.

8:9  В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи, които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя.

8:10  И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом;

8:11  и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом.

8:12  Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.

8:13  Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века.

8:14  И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.

8:15  И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза:

8:16  От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил.

8:17  И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

8:18  Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.

8:19  Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми.

8:20  И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

8:21  И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя.

8:22  Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си към небето,

8:23  и каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето горе, нито на земята долу има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,

8:24  който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес.

8:25  И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен, както ти си ходил пред Мен.

8:26  И сега, Боже Израилев, моля Те, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми!

8:27  Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих!

8:28  Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Теб,

8:29  за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал: Там ще бъде Името Ми! – за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място.

8:30  И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй на мястото, където обитаваш, в небето; чуй и прости!

8:31  Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,

8:32  тогава Ти чуй в небето и подействай, и отсъди за слугите Си, като осъдиш злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!

8:33  Когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат към Теб и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом,

8:34  тогава Ти чуй в небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на бащите им!

8:35  Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб; и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,

8:36  тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа си за наследство!

8:37  Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато врагът им ги обсади в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има –

8:38  каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом,

8:39  тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове –

8:40  за да Ти се боят през всичките дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!

8:41  Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Името Ти –

8:42  защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца – когато дойде и се помоли към този дом,

8:43  тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти, за да Ти се боят както Твоят народ Израил и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!

8:44  Когато народът Ти излезе на бой срещу врага си по пътя, по който го изпратиш, и се помолят на ГОСПОДА към града, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,

8:45  тогава чуй в небето молитвата им и молбата им и защити правото им!

8:46  Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка;

8:47  и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! –

8:48  и ако се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти,

8:49  тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им;

8:50  и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях,

8:51  защото са Твой народ и Твое наследство, което си извел от Египет, отсред желязната пещ!

8:52  И нека очите Ти бъдат отворени за молбата на слугата Ти и за молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват,

8:53  защото Ти си ги отделил от всичките народи на земята за Свое наследство, както си говорил чрез слугата Си Мойсей, когато си извел бащите ни от Египет, Господи БОЖЕ!

8:54  И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето.

8:55  И той застана и благослови с висок глас цялото израилево събрание, и каза:

8:56  Благословен да бъде ГОСПОД, който даде спокойствие на народа Си Израил, според всичко, което беше обещал. Нито една дума не пропадна от всичките Му добри думи, които говори чрез слугата Си Мойсей.

8:57  ГОСПОД, нашият Бог, да бъде с нас, както е бил с бащите ни, да не ни остави и да не ни отхвърли,

8:58  за да наклони сърцата ни към Себе Си, за да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите Му и наредбите Му, и правилата Му, които е заповядал на бащите ни!

8:59  И тези мои думи, с които отправих молба пред ГОСПОДА, нека бъдат близо до ГОСПОДА, нашия Бог, ден и нощ, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според нуждата за всеки ден,

8:60  за да познаят всичките народи на земята, че ГОСПОД е Бог и няма друг!

8:61  Затова нека сърцата ви бъдат неразделени към ГОСПОДА, нашия Бог, да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както е днес.

8:62  Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред ГОСПОДА.

8:63  И Соломон принесе за примирителна жертва, която пожертва на ГОСПОДА, двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всичките израилеви синове посветиха ГОСПОДНИЯ дом.

8:64  В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви.

8:65  И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни.

8:66  На осмия ден разпусна народа и те благословиха царя и си отидоха в шатрите си радостни и с весело сърце заради цялото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.

Chapter 9

9:1  И когато Соломон беше завършил строежа на ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всяко желание на Соломон, което пожела да извърши,

9:2  ГОСПОД се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон.

9:3  И ГОСПОД му каза: Чух молитвата ти и молбата ти, която отправи пред Мен. Осветих този дом, който ти построи, за да поставя там Името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат постоянно там.

9:4  А ти, ако ходиш пред Мен, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и в правота, като постъпваш според всичко, което ти заповядах, и пазиш наредбите Ми и правилата Ми,

9:5  тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израил до века, както обещах на баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж на израилевия престол.

9:6  Но ако вие и синовете ви се отвърнете от след Мен и не пазите заповедите Ми и наредбите Ми, които поставих пред вас, и отидете и служите на други богове и им се поклоните,

9:7  тогава ще отсека Израил от земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си дома, който осветих за Името Си. И Израил ще стане за поговорка и за подигравка сред всичките народи.

9:8  А този дом, който трябваше да бъде извисен – всеки, който минава покрай него, ще се ужасява и ще подсвирва. И ще казват: Защо ГОСПОД направи така на тази земя и на този дом?

9:9  И ще отговарят: Защото оставиха ГОСПОДА, своя Бог, който изведе бащите им от египетската земя, и приеха други богове и им се поклониха, и им служиха – затова ГОСПОД докара върху тях цялото това зло.

9:10  А в края на двадесетте години, през които Соломон беше построил двата дома – ГОСПОДНИЯ дом и царската къща –

9:11  а Хирам, царят на Тир, беше помогнал на Соломон с кедров и кипарисов дървен материал и злато според цялото му желание, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

9:12  И Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му беше дал Соломон, но не му се видяха добри.

9:13  И каза: Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой? И ги нарече земята Хавул, както се наричат и до днес.

9:14  А Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

9:15  А така стояха нещата със задължителния труд, който цар Соломон наложи, за да построи ГОСПОДНИЯ дом и своята къща, и Мило, и стената на Ерусалим, и Асор, и Магедон, и Гезер.

9:16  Защото фараонът, египетският цар, се беше изкачил и беше превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, и беше избил ханаанците, които живееха в града, и го беше дал за зестра на дъщеря си, жената на Соломон.

9:17  И Соломон построи Гезер и долния Веторон,

9:18  и Ваалат, и Тадмор в пустинята, в земята,

9:19  и всичките градове за житниците, които Соломон имаше, и градовете за колесниците и градовете за конниците, и всяко желание на Соломон, което пожела да построи в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

9:20  А целият народ, който беше останал от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилевите синове,

9:21  синовете им, които бяха останали след тях в земята, над които израилевите синове не бяха могли да изпълнят проклятието, тях Соломон направи принудителни работници, както е и до днес.

9:22  Но от израилевите синове Соломон не направи слуги, а те бяха военни мъже и негови слуги, и негови началници, негови военачалници, началници на колесниците му и на конниците му.

9:23  А главните надзиратели над работата на Соломон бяха петстотин и петдесет души и управляваха народа, който вършеше работата.

9:24  И щом дъщерята на фараона се изкачи от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея, той построи Мило.

9:25  И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни жертви върху олтара, който построи на ГОСПОДА, и кадеше върху олтара, който беше пред ГОСПОДА. Така той завърши дома.

9:26  И цар Соломон построи кораби в Есион-Гавер, който е при Елат, на брега на Червено море, в земята Едом.

9:27  И Хирам изпрати на корабите слугите си, моряци, опитни в морето, заедно със слугите на Соломон.

9:28  И те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломон.

Chapter 10

10:1  И савската царица чу слуха за Соломон заради ГОСПОДНОТО Име и дойде, за да го изпита със загадки.

10:2  Тя дойде в Ерусалим с много голяма свита, с камили, които носеха аромати и злато в много голямо количество, и скъпоценни камъни. И тя дойде при Соломон и говори с него за всичко, което имаше на сърце.

10:3  И Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не ѝ обясни.

10:4  И когато савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и дома, който беше построил,

10:5  и храната на трапезата му, и седенето на слугите му, и стоенето на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и изкачването, с което се изкачваше в ГОСПОДНИЯ дом, дъхът ѝ секна.

10:6  И тя каза на царя: Вярна беше думата, която чух в земята си, за делата ти и за мъдростта ти.

10:7  И аз не вярвах на думите, докато не дойдох и не видях с очите си; и ето, дори и половината не ми е било казано. Мъдростта ти и благата ти надминават слуха, който бях чула.

10:8  Блажени хората ти и блажени тези твои слуги, които стоят постоянно пред теб и слушат мъдростта ти!

10:9  Благословен ГОСПОД, твоят Бог, който благоволи в теб, да те постави на израилевия престол! Понеже ГОСПОД е възлюбил Израил до века, затова те е направил цар, за да вършиш правосъдие и правда.

10:10  И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и аромати в много голямо количество и скъпоценни камъни. Никога вече не дойде такова изобилие от аромати, като това, което савската царица даде на цар Соломон.

10:11  А и корабите на Хирам, които докарваха злато от Офир, докараха от Офир много голямо количество алмугово дърво и скъпоценни камъни.

10:12  И царят направи от алмуговото дърво парапети за ГОСПОДНИЯ дом и за царската къща и арфи и лири за певците. Толкова много алмугово дърво не е идвало и не е било виждано и до днес.

10:13  И цар Соломон даде на савската царица всичко, което тя пожела, за което помоли, освен онова, което цар Соломон ѝ даде по своя воля. И тя се обърна и отиде в земята си, тя и слугите ѝ.

10:14  А теглото на златото, което идваше при Соломон за една година, беше шестстотин шестдесет и шест таланта злато,

10:15  освен онова, което се събираше от търговците, от приходите на търговците, от всичките царе на Арабия и от управителите на страната.

10:16  И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато – с шестстотин сикъла злато се покриваше всеки щит –

10:17  и триста щитчета от ковано злато – с три мнаси злато се покриваше всяко щитче. И царят ги постави в къщата „Ливанска гора“.

10:18  И царят направи един голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

10:19  Престолът имаше шест стъпала и горната част на престола беше кръгла отзад; имаше и подлакътници от двете страни на мястото за сядане, и два лъва стояха до подлакътниците.

10:20  И дванадесет лъва стояха там, на шестте стъпала, по един от всяка страна. Такова нещо не е било правено за никое друго царство.

10:21  И всички съдове за пиене на цар Соломон бяха от злато, и всичките съдове на къщата „Ливанска гора“ бяха от чисто злато. Нищо не беше от сребро, то се считаше за нищо в дните на Соломон.

10:22  Защото царят имаше тарсийски кораби в морето, заедно с корабите на Хирам; веднъж на три години тарсийските кораби идваха натоварени със злато и сребро, слонова кост и маймуни, и пауни.

10:23  И цар Соломон беше по-велик от всичките царе на света по богатство и мъдрост.

10:24  И цялата земя търсеше лицето на Соломон, за да чуе мъдростта му, която Бог беше вложил в сърцето му.

10:25  И те донасяха всеки дара си: вещи от сребро и вещи от злато, и облекла, и оръжия, и аромати, коне и мулета. Така ставаше година след година.

10:26  И Соломон събра колесници и конници и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, и ги настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.

10:27  И царят направи среброто в Ерусалим като камъни и направи кедрите многобройни като черниците в низината.

10:28  И износът на коне за Соломон ставаше от Египет; кервани от царски търговци ги купуваха на стада за определена цена.

10:29  И една колесница, която се изнасяше и докарваше от Египет, се купуваше за шестстотин сребърни сикъла, а един кон – за сто и петдесет. И така се изнасяха и за всичките хетейски царе и за арамейските царе чрез ръката на търговците.

Chapter 11

11:1  А цар Соломон залюби освен дъщерята на фараона и много чужденки – моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки,

11:2  от народите, за които ГОСПОД беше казал на израилевите синове: Да не влизате между тях и те да не влизат между вас, защото непременно ще наклонят сърцето ви към боговете си. А Соломон се прилепи към тях с желание.

11:3  Имаше и седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отклониха сърцето му.

11:4  И когато Соломон остаря, жените му отклониха сърцето му след други богове; и сърцето му не беше неразделено с ГОСПОДА, неговия Бог, като сърцето на баща му Давид.

11:5  И Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхом, гнусотията на амонците.

11:6  И Соломон извърши зло пред ГОСПОДА и не следваше напълно ГОСПОДА, както баща му Давид.

11:7  Тогава Соломон построи високо място за Хамос, гнусотията на Моав, на хълма пред Ерусалим, и на Молох, гнусотията на синовете на Амон.

11:8  Така направи и за всичките си жени чужденки, които кадяха и жертваха на боговете си.

11:9  И ГОСПОД се разгневи на Соломон, понеже сърцето му се беше отклонило от ГОСПОДА, Израилевия Бог, който му се беше явил два пъти

11:10  и му беше заповядал за това нещо, да не отива след други богове; но той не спази онова, което ГОСПОД беше заповядал.

11:11  И ГОСПОД каза на Соломон: Понеже това се намери у теб и ти не опази завета Ми и наредбите Ми, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от теб и ще го дам на слугата ти.

11:12  Но заради баща ти Давид няма да го направя в твоите дни, а ще го откъсна от ръката на сина ти.

11:13  Няма обаче да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, който избрах.

11:14  И ГОСПОД издигна противник на Соломон – едомеца Адад; той беше от царското потекло в Едом.

11:15  Защото стана така, че когато Давид беше във война с Едом и военачалникът Йоав се изкачи да погребе убитите и изтреби всеки от мъжки пол в Едом –

11:16  понеже Йоав остана там с целия Израил шест месеца, докато не изтреби всеки от мъжки пол в Едом –

11:17  тогава Адад побягна, за да отиде в Египет, той и с него няколко едомци от слугите на баща му; а Адад беше малко момче.

11:18  И те станаха от Мадиам и дойдоха във Фаран. И взеха със себе си мъже от Фаран и дойдоха в Египет при фараона, египетския цар, а той му даде къща и му определи храна, и му даде земя.

11:19  И Адад намери голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена сестрата на жена си, сестрата на царица Тахпенеса.

11:20  И сестрата на Тахпенеса му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби в дома на фараона; и Генуват беше в дома на фараона между синовете на фараона.

11:21  Но когато Адад чу в Египет, че Давид е легнал при бащите си и че военачалникът Йоав е мъртъв, Адад каза на фараона: Пусни ме да отида в земята си!

11:22  Тогава фараонът му каза: Но какво ти липсваше при мен, че сега искаш да отидеш в земята си? И той отговори: Нищо, но моля те, пусни ме!

11:23  Бог му издигна и друг противник – Резон, сина на Елиада, който беше избягал от господаря си Ададезер, царя на Сова.

11:24  И той си събра мъже и стана главатар на разбойническа чета, след като Давид изби тези от Сова; и те отидоха в Дамаск и се заселиха там и царуваха в Дамаск.

11:25  Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон, освен злото, което правеше Адад; той мразеше Израил и царуваше над Арам.

11:26  После Еровоам, синът на Нават, ефратец от Сарида, слуга на Соломон, чиято майка се казваше Серуа и беше вдовица, също вдигна ръка против царя.

11:27  А това беше причината да вдигне ръка против царя: Соломон построи Мило и затвори прохода на града на баща си Давид.

11:28  А мъжът Еровоам беше силен и смел човек; и Соломон, като видя, че младежът вършеше добра работа, го направи управител над всичките носачи на товари на йосифовия дом.

11:29  И в онова време, когато Еровоам излезе веднъж от Ерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът. Той беше облечен с нова дреха и двамата бяха сами на полето.

11:30  И Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части.

11:31  И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще откъсна царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена,

11:32  но едното племе ще му остане заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, града, който избрах от всичките израилеви племена;

11:33  защото те Ме оставиха и се поклониха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамос, бога на Моав, и на Мелхом, бога на синовете на Амон, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат това, което е право пред Мен, и той не спази наредбите Ми и законите Ми, както баща му Давид.

11:34  Но няма да отнема цялото царство от ръката му, а ще го поставя за княз през всичките дни на живота му заради слугата Ми Давид, когото избрах, който спазваше заповедите Ми и наредбите Ми.

11:35  Ще взема обаче царството от ръката на сина му и ще го дам на теб, десет племена.

11:36  А на сина му ще дам едно племе, така че слугата Ми Давид да има винаги светилник пред Мен в Ерусалим – града, който Аз си избрах, за да поставя там Името Си.

11:37  А теб ще взема и ще царуваш над всичко, което душата ти желае, и ще бъдеш цар над Израил.

11:38  И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш това, което е право пред Мен, като пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава Аз ще бъда с теб и ще ти съградя сигурен дом, както съградих на Давид, и ще дам Израил на теб.

11:39  И ще смиря заради това потомството на Давид, но не завинаги.

11:40  Затова Соломон търсеше да убие Еровоам, но Еровоам стана и избяга в Египет при египетския цар Сисак, и беше в Египет до смъртта на Соломон.

11:41  А останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и неговата мъдрост, не са ли записани в книгата на делата на Соломон?

11:42  Времето, през което Соломон царува в Ерусалим над целия Израил, беше четиридесет години.

11:43  И Соломон легна при бащите си и беше погребан в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Ровоам.

Chapter 12

12:1  И Ровоам отиде в Сихем, защото целият Израил беше дошъл в Сихем, за да го направи цар.

12:2  И когато Еровоам, синът на Нават, чу това – а той беше още в Египет, където беше избягал от цар Соломон, и Еровоам остана в Египет,

12:3  но изпратиха и го повикаха – тогава Еровоам и цялото израилево събрание дойдоха и говориха на Ровоам и казаха:

12:4  Баща ти направи жесток ярема ни, но ти облекчи сега жестоката служба на баща си и тежкия му ярем, който той наложи върху нас, и ще ти служим.

12:5  А той им каза: Идете си за още три дни и после се върнете при мен. И народът си отиде.

12:6  Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които бяха стояли пред баща му Соломон, докато беше жив, и каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

12:7  И те му говориха и казаха: Ако днес станеш слуга на този народ и им служиш, и ги послушаш, и им говориш добри думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

12:8  Но той отхвърли съвета на старейшините, който му дадоха, и се посъветва с младежите, които бяха израснали заедно с него и стояха пред него.

12:9  И той им каза: Как ме съветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: Облекчи ярема, който баща ти наложи върху нас?

12:10  Тогава младежите, които бяха израснали заедно с него, му говориха и казаха: Така да кажеш на този народ, който ти говори и каза: Баща ти направи тежък ярема ни, но ти ни го облекчи! – така да им кажеш: Малкият ми пръст е по-дебел от слабините на баща ми!

12:11  И сега, баща ми ви е натоварил с тежък ярем, а аз ще прибавя към ярема ви. Баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони.

12:12  И Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, както царят беше говорил и казал: Върнете се при мен на третия ден.

12:13  И царят отговори на народа остро и отхвърли съвета, който му дадоха старейшините,

12:14  а им говори според съвета на младежите и каза: Баща ми направи тежък вашия ярем, но аз ще прибавя към ярема ви; баща ми ви е наказвал с камшици, а аз ще ви наказвам със скорпиони.

12:15  Така царят не послуша народа, защото това беше обрат от ГОСПОДА, за да изпълни словото Си, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, сина на Нават.

12:16  И когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя и каза: Какъв дял имаме ние в Давид? Нямаме наследство в Есеевия син! По шатрите си, Израилю! Погрижи се сега за дома си, Давиде! И Израил отиде по шатрите си.

12:17  А колкото до израилевите синове, които живееха в градовете на Юда, над тях царуваше Ровоам.

12:18  Тогава цар Ровоам изпрати Адорам, който беше над задължителния труд, но целият Израил го уби с камъни и той умря. И цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Ерусалим.

12:19  Така Израил отстъпи от Давидовия дом, както е и до днес.

12:20  А когато целият Израил чу, че Еровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха пред обществото, и го направиха цар над целия Израил. Никой не последва Давидовия дом, освен само юдовото племе.

12:21  А Ровоам дойде в Ерусалим и събра целия юдов дом и вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди избрани воини, за да се бият срещу израилевия дом, за да възвърне царството на Ровоам, сина на Соломон.

12:22  Тогава Божието слово беше към Божия човек Семая и каза:

12:23  Говори на юдовия цар Ровоам, сина на Соломон, и на целия юдов и вениаминов дом, и на останалия народ и кажи:

12:24  Така казва ГОСПОД: Да не излизате и да не се биете срещу братята си, израилевите синове! Върнете се всеки у дома си, защото от Мен стана това нещо. И те послушаха ГОСПОДНОТО слово и се върнаха, и си отидоха според ГОСПОДНОТО слово.

12:25  Тогава Еровоам построи Сихем в хълмистата земя на Ефрем и живееше в него. После излезе оттам и построи Фануил.

12:26  И Еровоам каза в сърцето си: Сега царството ще се върне на Давидовия дом.

12:27  Ако този народ се изкачва да принася жертви в ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, тогава сърцето на този народ ще се обърне пак към господаря им, към юдовия цар Ровоам; и те ще ме убият и ще се върнат при юдовия цар Ровоам.

12:28  Затова царят реши и направи две златни телета, и им каза: Много ви е да се изкачвате до Ерусалим; ето боговете ти, Израилю, които те изведоха от египетската земя!

12:29  И той постави едното във Ветил, а другото сложи в Дан.

12:30  А това нещо стана грях, защото народът отиваше да се кланя пред едното чак до Дан

12:31  И той направи домове по високите места и направи свещеници от всякакви хора, които не бяха от синовете на Леви.

12:32  И Еровоам направи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, като празника, който се правеше в Юда, и принесе жертви на олтара. Така направи във Ветил и жертваше на телетата, които беше направил. И настани във Ветил свещениците на високите места, които беше направил.

12:33  Така той принесе жертви на олтара, който беше направил във Ветил, на петнадесетия ден от осмия месец – месеца, който беше измислил от сърцето си, и направи празник за израилевите синове, и принесе жертви на олтара, и покади.

Chapter 13

13:1  И ето, един Божи човек дойде от Юда във Ветил чрез ГОСПОДНОТО слово, когато Еровоам стоеше при олтара, за да кади.

13:2  И той извика срещу олтара чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Олтаре, олтаре, така казва ГОСПОД: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Йосия. Той ще заколи върху теб свещениците на високите места, които кадят върху теб, и човешки кости ще се изгорят върху теб!

13:3  И в същия ден даде знамение, като каза: Това е знамението, за което говори ГОСПОД: Ето, олтарът ще се разцепи и пепелта, която е върху него, ще се разпилее.

13:4  А когато царят чу словото на Божия човек, което той извика срещу олтара във Ветил, Еровоам простря ръката си от олтара и каза: Хванете го! Но ръката му, която той простря против него, изсъхна, и той не можа да я върне обратно към себе си.

13:5  И олтарът се разцепи и пепелта се разпиля от олтара според знамението, което Божият човек беше дал чрез ГОСПОДНОТО слово.

13:6  Тогава царят отговори и каза на Божия човек: Моля те, смекчи лицето на ГОСПОДА, своя Бог, и се помоли за мен, за да ми се върне ръката. И Божият човек се помоли на ГОСПОДА и ръката на царя му се върна и стана както преди.

13:7  Тогава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома и се подкрепи, и ще ти дам подарък.

13:8  Но Божият човек каза на царя: И половината от къщата си да ми дадеш, няма да вляза с теб; и няма да ям хляб и няма да пия вода на това място,

13:9  защото така ми беше заповядано чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл.

13:10  И той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.

13:11  А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си.

13:12  И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда.

13:13  Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него.

13:14  И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм.

13:15  Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб.

13:16  А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място,

13:17  защото ми се каза чрез ГОСПОДНОТО слово: Да не ядеш хляб и да не пиеш вода там, и да не се върнеш по пътя, по който си дошъл.

13:18  А той му каза: И аз съм пророк като теб; и ангел ми говори чрез ГОСПОДНОТО слово и каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Но той го лъжеше.

13:19  И той се върна с него и яде хляб в къщата му, и пи вода.

13:20  А когато седяха на трапезата, ГОСПОДНОТО слово беше към пророка, който го беше върнал,

13:21  и той извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже не послуша ГОСПОДНОТО слово и не спази заповедта, която ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда,

13:22  а се върна и яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза: Не яж хляб и не пий вода! – затова трупът ти няма да дойде в гроба на бащите ти.

13:23  И след като яде хляб и пи, му оседлаха магарето на пророка, който го беше върнал обратно.

13:24  И той си отиде. И един лъв го намери на пътя и го уби. И трупът му беше проснат на пътя и магарето стоеше до него, и лъвът стоеше до трупа.

13:25  И ето, минаха хора и видяха трупа, проснат на пътя, и лъва да стои до трупа. И те дойдоха и казаха това в града, където живееше старият пророк.

13:26  А когато пророкът, който го беше върнал от пътя, чу това, каза: Това е Божият човек, който не послуша ГОСПОДНОТО слово; затова ГОСПОД го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според ГОСПОДНОТО слово, което Той му говори.

13:27  Тогава той говори на синовете си и каза: Оседлайте ми магарето. И те го оседлаха.

13:28  И той отиде и намери трупа му, проснат на пътя, и магарето и лъва да стоят до трупа; лъвът нито беше изял трупа, нито беше разкъсал магарето.

13:29  И пророкът вдигна трупа на Божия човек и го сложи на магарето, и го донесе обратно. И дойде в града на стария пророк, за да го оплаче и да го погребе.

13:30  И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой!

13:31  И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости!

13:32  Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

13:33  След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места.

13:34  И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

Chapter 14

14:1  В онова време Авия, синът на Еровоам, се разболя.

14:2  И Еровоам каза на жена си: Моля те, стани и се предреши така, че да не се познава, че си жената на Еровоам, и иди в Сило. Ето, там е пророк Ахия, който ми каза, че ще бъда цар над този народ.

14:3  И вземи със себе си десет хляба, питки и едно гърне мед, и иди при него. Той ще ти каже какво ще стане с момчето.

14:4  И жената на Еровоам направи така. Стана и отиде в Сило, и дойде в къщата на Ахия. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха отслабнали поради възрастта му.

14:5  А ГОСПОД беше казал на Ахия: Ето, жената на Еровоам идва, за да иска от теб слово за сина си, защото е болен. Така и така да ѝ кажеш, защото, когато дойде, ще се престори на друга.

14:6  И когато Ахия чу шума на краката ѝ, когато влизаше през вратата, той каза: Влез, Еровоамова жено, защо се преструваш на друга? Но аз съм изпратен до теб с лоша вест.

14:7  Иди, кажи на Еровоам: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред народа и те направих вожд над народа Си Израил,

14:8  и откъснах царството от Давидовия дом, и го дадох на теб; но ти не беше като слугата ми Давид, който пазеше заповедите Ми и който Ме следваше с цялото си сърце, за да върши само това, което е право пред Мен;

14:9  а ти извърши повече зло от всички, които бяха преди теб, и отиде и си направи други богове и леяни идоли, за да Ме разгневиш, и Ме отхвърли зад гърба си;

14:10  затова ето, Аз ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще отсека от Еровоам всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил, и ще измета след Еровоамовия дом, както се измита тор, докато не остане нищо.

14:11  Който от Еровоамовия дом умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре в полето, ще го изядат небесните птици, защото ГОСПОД изговори това!

14:12  А ти стани и иди у дома си. Когато краката ти влязат в града, детето ще умре.

14:13  И целият Израил ще го оплаче и ще го погребе, защото само то от Еровоамовия дом ще се положи в гроб, понеже в него от Еровоамовия дом се намери нещо добро спрямо ГОСПОДА, Израилевия Бог.

14:14  И ГОСПОД ще си издигне цар над Израил, който ще изтреби дома на Еровоам в онзи ден. Но какво? Дори и сега!

14:15  Защото ГОСПОД ще порази Израил, както тръстика се клати във водата, и ще изкорени Израил от тази добра земя, която даде на бащите им, и ще ги разпръсне отвъд реката Ефрат, понеже направиха ашерите си и разгневиха ГОСПОДА.

14:16  И ще предаде Израил заради греховете на Еровоам, с които съгреши и с които въведе Израил в грях.

14:17  Тогава жената на Еровоам стана и си отиде, и дойде в Терса. И когато престъпи прага на къщата, момчето умря.

14:18  И целият Израил го погреба и го оплака според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез слугата Си, пророк Ахия.

14:19  А останалите дела на Еровоам, как воюва и как царува, ето, те са записани в Книгата на летописите на израилевите царе.

14:20  Времето, през което Еровоам царува, беше двадесет и две години. И той легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Надав.

14:21  А Ровоам, синът на Соломон, царуваше в Юда. Ровоам беше на четиридесет и една години, когато се възцари, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който ГОСПОД беше избрал от всичките израилеви племена, за да постави там Името Си. Името на майка му беше Наама, амонката.

14:22  И Юда върши зло пред ГОСПОДА и те Го разгневиха до ревност с греховете си, с които съгрешиха, повече от всичко, което бяха извършили бащите им.

14:23  Защото и те си построиха високи места и свещени стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

14:24  И в земята имаше и посветени блудници. Те постъпваха според всичките гнусотии на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

14:25  И в петата година на цар Ровоам египетският цар Сисак се изкачи срещу Ерусалим.

14:26  И той отнесе съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и съкровищата на царската къща; взе всичко. Отнесе и всичките златни щитове, които Соломон беше направил.

14:27  А цар Ровоам направи вместо тях бронзови щитове и ги повери в ръката на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царската къща.

14:28  И винаги, когато царят влизаше в ГОСПОДНИЯ дом, телохранителите ги носеха и после ги връщаха обратно в помещението на телохранителите.

14:29  А останалите дела на Ровоам и всичко, което той извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

14:30  А между Ровоам и Еровоам имаше война през всичките им дни.

14:31  И Ровоам легна при бащите си и беше погребан при бащите си в Давидовия град. Името на майка му беше Наама, амонката. А вместо него се възцари синът му Авия.

Chapter 15

15:1  В осемнадесетата година на цар Еровоам, сина на Нават, Авия се възцари над Юда.

15:2  Той царува три години в Ерусалим. Името на майка му беше Мааха, дъщерята на Авесалом.

15:3  И той ходи във всичките грехове на баща си, които той беше извършил преди него; и сърцето му не беше неразделено с ГОСПОДА, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид.

15:4  Но заради Давид ГОСПОД, неговият Бог, му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му след него и утвърди Ерусалим;

15:5  защото Давид беше вършил това, което беше право пред ГОСПОДА, и не се беше отклонил от нищо, което Той му беше заповядал, през всичките дни на живота си, освен в случая с хетееца Урия.

15:6  И между Ровоам и Еровоам имаше война през всичките дни на живота му.

15:7  А останалите дела на Авия и всичко, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе? И между Авия и Еровоам имаше война.

15:8  И Авия легна при бащите си и го погребаха в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Аса.

15:9  В двадесетата година на израилевия цар Еровоам Аса се възцари над Юда.

15:10  И царува в Ерусалим четиридесет и една години. Името на майка му беше Мааха, дъщеря на Авесалом.

15:11  Аса върши това, което беше право пред ГОСПОДА, както баща му Давид.

15:12  Той премахна посветените блудници от земята и махна всичките идоли, които бяха направили бащите му.

15:13  И майка си Мааха, и нея отхвърли от положението на царица понеже беше направила идол на Ашера. Аса съсече нейния идол и го изгори при потока Кедрон.

15:14  Но високите места не се премахнаха; обаче сърцето на Аса беше неразделено с ГОСПОДА през всичките му дни.

15:15  И той донесе в ГОСПОДНИЯ дом вещите, посветени от баща му, и вещите, посветени от самия него – сребро и злато, и съдове.

15:16  А между Аса и израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

15:17  Израилевият цар Вааса се изкачи против Юда и построи Рама, за да не остави никого да излиза или да влиза при юдовия цар Аса.

15:18  Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и в съкровищата на царската къща, и ги предаде в ръцете на слугите си. И цар Аса ги изпрати на арамейския цар Венадад, сина на Тавримон, син на Есион, който живееше в Дамаск, и каза:

15:19  Нека има договор между мен и теб, между моя баща и твоя баща. Ето, изпращам ти подарък от сребро и злато; иди и развали договора си с израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мен!

15:20  И Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си срещу израилевите градове, и нападна Иион, Дан, Авел-Вет-Мааха и целия Хинерот заедно с цялата земя на Нефталим.

15:21  А когато Вааса чу това, спря да строи Рама и остана в Терса.

15:22  Тогава цар Аса свика целия Юда, без никакво изключение, и отнесоха камъните и дървения материал на Рама, с който Вааса беше градил. И с тях цар Аса построи Гава Вениаминова и Масфа.

15:23  А всички останали дела на Аса и цялото му юначество, и всичко, което извърши, и градовете, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе? Но във времето на старостта си той се разболя в краката.

15:24  И Аса легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид. А вместо него се възцари синът му Йосафат.

15:25  А във втората година на юдовия цар Аса над Израил се възцари Надав, синът на Еровоам, и царува над Израил две години.

15:26  И той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в греха му, с който той въведе Израил в грях.

15:27  И Вааса, синът на Ахия, от исахаровия дом, направи заговор против него. И Вааса го уби при Гиветон, който принадлежеше на филистимците, докато Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон.

15:28  Вааса го уби в третата година на юдовия цар Аса и се възцари вместо него.

15:29  И щом се възцари, той изби целия Еровоамов дом. Не остави на Еровоам нищо, което дишаше, докато не го изтреби, според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез слугата Си Ахия, силонеца,

15:30  заради греховете на Еровоам, с които той съгреши, и с които въведе Израил в грях, заради гнева, с който разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог.

15:31  А останалите дела на Надав и всичко, което той извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

15:32  И между Аса и израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни.

15:33  В третата година на юдовия цар Аса Вааса, синът на Ахия, се възцари в Терса над целия Израил и царува двадесет и четири години.

15:34  Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на Еровоам и в греха му, с който той въведе Израил в грях.

Chapter 16

16:1  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Ииуй, сина на Ананий, против Вааса и каза:

16:2  Понеже Аз те издигнах от пръстта и те направих вожд над народа Си Израил, а ти ходи в пътя на Еровоам и въведе народа Ми Израил в грях, да Ме разгневяват с греховете си,

16:3  ето, Аз ще измета след Вааса и дома му и ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават.

16:4  Който от Вааса умре в града, ще го изядат кучетата, а който от него умре в полето, ще го изядат небесните птици.

16:5  А останалите дела на Вааса и това, което той извърши, и неговото юначество, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

16:6  И Вааса легна при бащите си и беше погребан в Терса. А вместо него се възцари синът му Ила.

16:7  И ГОСПОДНОТО слово беше чрез пророк Ииуй, сина на Ананий, против Вааса и против неговия дом заради цялото зло, което той извърши пред ГОСПОДА, за да Го разгневи с делото на ръцете си, и стана като дома на Еровоам, а също и защото го изтреби.

16:8  В двадесет и шестата година на юдовия цар Аса Ила, синът на Вааса, се възцари над Израил в Терса, и царува две години.

16:9  И слугата му Зимрий, началник на половината му колесници, направи заговор против него. А той беше в Терса и пиеше и се беше напил в къщата на Арса, който беше управител над дома в Терса.

16:10  И Зимрий влезе и го удари, и го уби в двадесет и седмата година на юдовия цар Аса; и се възцари вместо него.

16:11  И когато се възцари, веднага щом седна на престола си, той изби целия дом на Вааса; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито от приятелите му.

16:12  Така Зимрий изтреби целия дом на Вааса според словото на ГОСПОДА, което Той говори против Вааса чрез пророк Ииуй,

16:13  заради всичките грехове на Вааса и греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха и с които въведоха Израил в грях и разгневиха ГОСПОДА, Израилевия Бог, с идолите си.

16:14  А останалите дела на Ила и всичко, което той извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

16:15  В двадесет и седмата година на юдовия цар Аса Зимрий царува седем дни в Терса. А народът беше разположен на стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците.

16:16  И народът, който беше разположен на стан, чу да се казва: Зимрий направил заговор и убил царя. И в онзи ден в стана целият Израил направи военачалника Амрий цар над Израил.

16:17  Тогава Амрий и целият Израил с него се изкачиха от Гиветон и обсадиха Терса.

16:18  И когато Зимрий видя, че градът беше превзет, той влезе във вътрешната царска къща и изгори с огън царската къща над себе си, и умря

16:19  заради греховете си, с които съгреши, като върши зло пред ГОСПОДА, като ходи в пътя на Еровоам и в греха му, който той извърши и въведе Израил в грях.

16:20  А останалите дела на Зимрий и заговора, който той направи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

16:21  Тогава израилевият народ се раздели на две части: половината от народа последва Тивний, сина на Гинат, за да го направят цар, а половината последва Амрий.

16:22  Но народът, който последва Амрий, надделя над народа, който последва Тивний, сина на Гинат. И Тивний умря, а Амрий се възцари.

16:23  В тридесет и първата година на юдовия цар Аса Амрий се възцари над Израил и царува дванадесет години. Шест години царува в Терса.

16:24  И купи хълма Самария от Семер за два таланта сребро. И построи град на хълма и нарече града, който построи, Самария, по името на Семер, бившия собственик на хълма.

16:25  И Амрий вършеше зло пред ГОСПОДА и постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди него.

16:26  И ходеше в целия път на Еровоам, сина на Нават, и в неговите грехове, с които той въведе Израил в грях и те разгневиха ГОСПОДА, Израилевия Бог, с идолите си.

16:27  А останалите дела на Амрий, които извърши, и неговото юначество, което извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

16:28  И Амрий легна при бащите си и беше погребан в Самария. А вместо него се възцари синът му Ахав.

16:29  Ахав, синът на Амрий, се възцари над Израил в тридесет и осмата година на юдовия цар Аса и Ахав, синът на Амрий, царува над Израил в Самария двадесет и две години.

16:30  И Ахав, синът на Амрий, върши зло пред ГОСПОДА повече от всички, които бяха преди него.

16:31  И като че беше малко това, че ходи в греховете на Еровоам, сина на Нават, той взе за жена Езавел, дъщерята на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваал и му се поклони.

16:32  И издигна олтар за Ваал в храма на Ваал, който построи в Самария.

16:33  Ахав направи и ашерата. Така Ахав направи повече, за да разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, от всичките израилеви царе, които бяха преди него.

16:34  В неговите дни ветилецът Хиил построи отново Ерихон. Със смъртта на първородния си син Авирон положи основите му и със смъртта на най-младия си син Сегув постави вратите му, според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Иисус, сина на Навий..

Chapter 17

17:1  А тесвиецът Илия, който беше от жителите на Галаад, каза на Ахав: Жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, пред когото стоя – тези години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моята дума!

17:2  И ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

17:3  Иди си оттук и се обърни на изток, и се скрий при потока Херит, който е пред Йордан.

17:4  И ще пиеш от потока, а Аз заповядах на враните да те хранят там.

17:5  И той отиде и направи според ГОСПОДНОТО слово; отиде и остана при потока Херит, който е пред Йордан.

17:6  И враните му носеха хляб и месо сутрин и хляб и месо вечер и той пиеше от потока.

17:7  А след известно време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд в земята.

17:8  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:

17:9  Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там. Ето, Аз заповядах на една вдовица там да те храни.

17:10  И той стана и отиде в Сарепта. И когато дойде до портата на града, ето, там беше една вдовица, която събираше дърва. И той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми малко вода в съд, за да пия!

17:11  И докато тя отиваше да донесе, той извика към нея и каза: Моля те, донеси ми и залък хляб в ръката си!

17:12  А тя каза: Жив е ГОСПОД, твоят Бог – нямам пита, а само една шепа брашно в делвата и малко масло в стомната; и ето, събирам няколко дръвца, и ще ида да го приготвя за мен и за сина ми, за да го изядем и после да умрем.

17:13  А Илия ѝ каза: Не се бой; влез и направи, както каза. Но първо ми направи една малка питка от него и ми донеси, и след това направи за себе си и за сина си.

17:14  Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да свърши и стомната с маслото няма да намалее до деня, когато ГОСПОД изпрати дъжд по лицето на земята.

17:15  И тя отиде и направи според словото на Илия; и тя, и той, и домът ѝ ядоха много дни.

17:16  Делвата с брашното не свърши и стомната с маслото не намаля според словото на ГОСПОДА, което Той говори чрез Илия.

17:17  А след това синът на жената, стопанката на къщата, се разболя и болестта му беше толкова тежка, че в него не остана дъх.

17:18  Тогава тя каза на Илия: Какво общо имам аз с теб, Божи човече? Ти си дошъл при мен, за да ми припомниш греха ми и да умориш сина ми!

17:19  А той ѝ каза: Дай ми сина си. И той го взе от скута ѝ и го занесе в горната стая, където живееше, и го положи на леглото си.

17:20  И извика към ГОСПОДА и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, зло ли правиш и на вдовицата, при която живея, като уморяваш сина ѝ?

17:21  И той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА, и каза: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Те, нека душата на това дете се върне в него!

17:22  И ГОСПОД чу гласа на Илия и душата на детето се върна в него и то се съживи.

17:23  И Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Ето, синът ти е жив!

17:24  Тогава жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божи човек и че ГОСПОДНОТО слово в устата ти е истина.

Chapter 18

18:1  И след много дни ГОСПОДНОТО слово беше към Илия в третата година на сушата и каза: Иди, покажи се на Ахав, и Аз ще изпратя дъжд по лицето на земята.

18:2  И Илия отиде да се покаже на Ахав. А гладът в Самария беше страшен.

18:3  И Ахав повика Авдия, който беше управител над дома. А Авдия много се боеше от ГОСПОДА;

18:4  и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.

18:5  И Ахав каза на Авдия: Обиколи земята до всичките водни извори и до всичките потоци; може би ще намерим трева, за да запазим живи конете и мулетата и да не избиваме добитъка.

18:6  И те си разделиха земята, за да я обиколят: Ахав отиде сам по един път, а Авдия отиде сам по друг път.

18:7  И когато Авдия беше на пътя, ето, Илия го срещна. И той го позна и падна на лицето си, и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?

18:8  А той му каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.

18:9  А той каза: Какво съм съгрешил, че предаваш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?

18:10  Жив е ГОСПОД, твоят Бог – няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал да те търсят! И когато кажеха: Няма го! – той караше царството или народа да се закълнат, че не са те намерили.

18:11  А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия!

18:12  И ще стане така, че когато си отида от теб, ГОСПОДНИЯТ Дух ще те отнесе не знам къде; и когато отида и кажа на Ахав и той не те намери, ще ме убие! А слугата ти се бои от ГОСПОДА от младостта си.

18:13  Не е ли съобщено на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше ГОСПОДНИТЕ пророци – че скрих сто души от ГОСПОДНИТЕ пророци, по петдесет в пещера, и ги храних с хляб и вода?

18:14  А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. Той ще ме убие!

18:15  Тогава Илия каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – днес непременно ще му се покажа!

18:16  Тогава Авдия отиде да посрещне Ахав и му каза. И Ахав отиде да посрещне Илия.

18:17  И когато Ахав видя Илия, Ахав му каза: Ти ли си, който докара беда на Израил?

18:18  А той отговори: Не аз докарах беда на Израил, а ти и твоят бащин дом, защото оставихте заповедите на ГОСПОДА и последвахте ваалимите.

18:19  И сега изпрати и събери целия Израил при мен на планината Кармил и четиристотин и петдесетте пророци на Ваал, и четиристотинте пророци на Ашера, които ядат на трапезата на Езавел.

18:20  И Ахав изпрати сред всичките израилеви синове и събра пророците на планината Кармил.

18:21  Тогава Илия дойде при целия народ и каза: Докога ще куцате на две страни? Ако ГОСПОД е Богът, следвайте Него; а ако е Ваал, следвайте него! Но народът не му отговори нито дума.

18:22  Тогава Илия каза на народа: Само аз останах пророк на ГОСПОДА, а пророците на Ваал са четиристотин и петдесет мъже.

18:23  Нека сега ни дадат два юнеца. Те нека си изберат единия юнец и да го разсекат на късове, и да го сложат на дървата, но да не слагат огън. И аз ще приготвя другия юнец и ще го сложа на дървата, но няма да сложа огън.

18:24  Тогава вие призовете името на вашия бог и аз ще призова Името на ГОСПОДА. И Богът, който отговори с огън, Той е Бог. И целият народ отговори и каза: Добро е това слово.

18:25  И Илия каза на пророците на Ваал: Изберете си единия юнец и го пригответе първо вие, защото сте много; и призовете името на вашия бог, но не слагайте огън.

18:26  И те взеха юнеца, който им се даде, и го приготвиха, и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне и казваха: О, Ваал, отговори ни! Но нямаше глас и никой не отговори. И те подскачаха около олтара, който бяха направили.

18:27  И около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте със силен глас, защото той е бог – или се е замислил, или е по нуждата си, или е на път, или може би спи и трябва да се събуди!

18:28  А те викаха със силен глас и се режеха според обичая си с мечове и копия, докато кръвта бликна от тях.

18:29  А когато мина пладне, те пророкуваха до времето, когато се принася хлебния принос, но нямаше глас и нямаше кой да отговори, и нямаше кой да обърне внимание.

18:30  Тогава Илия каза на целия народ: Приближете се при мен. И целият народ се приближи при него. И той поправи ГОСПОДНИЯ олтар, който беше съборен.

18:31  И Илия взе дванадесет камъка според броя на племената на синовете на Яков, към когото беше ГОСПОДНОТО слово, казвайки: Израил ще бъде името ти!

18:32  И той построи от камъните олтар в ГОСПОДНОТО Име и около олтара направи ров, широк, колкото да побере две сати семе.

18:33  После нареди дървата, разсече юнеца на късове и го сложи на дървата, и каза: Напълнете четири ведра с вода и я излейте върху всеизгарянето и върху дървата.

18:34  И каза: Повторете. И те повториха. И пак каза: Потретете. И потретиха.

18:35  И водата течеше около олтара и той напълни и рова с вода.

18:36  по времето, когато се принася хлебният принос, пророк Илия се приближи и каза: ГОСПОДИ, Боже на Авраам, Исаак и Израил! Нека днес стане известно, че Ти си Бог в Израил, и че аз съм Твой слуга, и че по Твоето слово направих всичко това!

18:37  Отговори ми, ГОСПОДИ! Отговори ми, за да познае този народ, че Ти, ГОСПОДИ, си Богът, и че Ти си обърнал сърцата им обратно към Себе Си!

18:38  Тогава падна огън от ГОСПОДА и изгори всеизгарянето и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в рова.

18:39  И когато целият народ видя това, всички паднаха по лице и казаха: ГОСПОД, Той е Богът! ГОСПОД, Той е Богът!

18:40  Тогава Илия им каза: Хванете пророците на Ваал! Никой от тях да не избяга! И те ги хванаха и Илия ги заведе при потока Кисон, и там ги изкла.

18:41  Тогава Илия каза на Ахав: Изкачи се, яж и пий; защото се чува звукът на силен дъжд.

18:42  И Ахав се изкачи да яде и да пие. А Илия се изкачи на върха на Кармил и се наведе до земята, и сложи лицето си между коленете си.

18:43  И каза на слугата си: Изкачи се и погледни към морето. И той се изкачи и погледна, и каза: Няма нищо. И той каза: Иди пак. И така седем пъти.

18:44  И на седмия път каза: Ето, от морето се издига облак, малък колкото човешка длан. И Илия каза: Изкачи се и кажи на Ахав: Впрегни колесницата си и слез, за да не те спре дъждът.

18:45  А междувременно небето почерня от облаци и вятър и заваля силен дъжд. И Ахав се качи на колесницата си и отиде в Езраел.

18:46  Тогава ГОСПОДНАТА ръка беше върху Илия и той препаса слабините си, и изтича пред Ахав до прохода на Езраел.

Chapter 19

19:1  И Ахав разказа на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всичките пророци.

19:2  Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!

19:3  А като видя това, той стана и побягна за живота си, и отиде до Вирсавее, който принадлежи на Юда, и остави там слугата си.

19:4  А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

19:5  И легна и заспа под хвойната. И ето, Ангел се допря до него и му каза: Стани, яж!

19:6  И когато погледна, ето, при главата му имаше пита, печена на горещи камъни, и стомна с вода. И той яде и пи, и пак легна.

19:7  И Ангелът ГОСПОДЕН дойде пак, втори път и се допря до него, и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.

19:8  И той стана и яде, и пи, и със силата от онази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

19:9  Там влезе в една пещера и пренощува там. И ето, ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?

19:10  А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.

19:11  Тогава Той каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра – земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението;

19:12  а след земетресението – огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня – звук като от тих повей.

19:13  И когато Илия го чу, покри лицето си с кожуха си и излезе, и застана на входа на пещерата. И ето, глас беше към него и каза: Какво правиш тук, Илия?

19:14  А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.

19:15  И ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя си в пустинята към Дамаск; и когато отидеш, помажи Азаил за цар над Арам;

19:16  а Ииуй, сина на Намесий, помажи за цар над Израил; а Елисей, сина на Сафат от Авел-Меола, помажи за пророк вместо теб.

19:17  Който се избави от меча на Азаил, него Ииуй ще убие; а който се избави от меча на Ииуй, него Елисей ще убие.

19:18  Но Аз съм оставил в Израил седем хиляди души, всичките колена, които не са се преклонили пред Ваал, и всяка уста, която не го е целунала.

19:19  И той тръгна оттам и намери Елисей, сина на Сафат, който ореше с дванадесет двойки говеда пред себе си, а самият той беше с дванадесетата. И Илия се приближи до него и хвърли кожуха си върху него.

19:20  А той остави говедата и изтича след Илия, и каза: Моля те, нека целуна баща си и майка си и ще те последвам! А той му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти направил?

19:21  И той се върна от него и взе двойката говеда, и ги закла, и свари месото им с впряга на говедата, и даде на хората, и те ядоха. После стана и последва Илия, и му слугуваше.

Chapter 20

20:1  А арамейският цар Венадад събра цялата си войска. Тридесет и двама царе бяха с него и коне, и колесници. И се изкачи и обсади Самария, и воюваше срещу нея.

20:2  И той изпрати пратеници в града до израилевия цар Ахав и му каза: Така казва Венадад:

20:3  Среброто ти и златото ти са мои; и жените ти, и синовете ти, най-хубавите, са мои!

20:4  И израилевият цар отговори и каза: Според думата ти, господарю мой, царю – твой съм аз с всичко, което имам.

20:5  И пратениците дойдоха пак и казаха: Така говори Венадад и казва: Наистина аз изпратих до теб да кажат: Да ми дадеш среброто си и златото си, и жените си, и синовете си! –

20:6  но утре около това време, аз ще изпратя слугите си при теб и те ще претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко, което ти се вижда желателно, ще го вземат в ръцете си и ще го отнесат.

20:7  Тогава израилевият цар повика всичките старейшини на земята и каза: Забележете, моля ви, и вижте, че този търси зло; защото изпрати до мен за жените ми и синовете ми и за среброто ми и златото ми и аз не му отказах.

20:8  И всичките старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай и не се съгласявай.

20:9  И той каза на пратениците на Венадад: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, за което първо изпрати до слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И пратениците си отидоха и му отнесоха отговор.

20:10  Тогава Венадад изпрати до него и каза: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за шепите на целия народ, който ме следва!

20:11  Тогава израилевият цар отговори и каза: Кажете му: Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва!

20:12  И когато Венадад чу тази дума, докато той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите, той каза на слугите си: Стройте се за бой! И те се строиха за бой срещу града.

20:13  И ето, един пророк се приближи до израилевия цар Ахав и каза: Така казва ГОСПОД: Видя ли цялото това голямо множество? Ето, днес Аз ще го предам в ръката ти и ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД.

20:14  А Ахав каза: Чрез кого? И той каза: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. И той каза: Кой да започне сражението? И пророкът каза: Ти.

20:15  Тогава той преброи слугите на областните управители, а те бяха двеста тридесет и двама души; а след тях преброи целия народ, всички израилеви синове – седем хиляди души.

20:16  И те излязоха по пладне, а Венадад пиеше и се напиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата царе, съюзниците му.

20:17  Първи излязоха слугите на областните управители. И Венадад изпрати хора и му съобщиха, и казаха: Мъже излязоха от Самария.

20:18  А той каза: Ако са излезли за мир, хванете ги живи; и ако са излезли за война, пак ги хванете живи.

20:19  Тези излязоха от града: слугите на областните управители и войската, която ги следваше.

20:20  И всеки уби човека насреща си; и арамейците побягнаха, и Израил ги преследва; а арамейският цар Венадад избяга на кон с конниците.

20:21  Тогава израилевият цар излезе и нападна конете и колесниците, и нанесе на арамейците голямо поражение.

20:22  А пророкът дойде при израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се и размисли, и виж какво трябва да направиш; защото при завръщането на годината царят на Арам отново ще излезе против теб.

20:23  А слугите на арамейския цар му казаха: Техните богове са планински богове, затова ни надвиха; но ако се бием против тях в равнината, непременно ще им надвием.

20:24  Но направи това нещо: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави управители;

20:25  и събери войска, колкото войската, която ти загина, кон за кон и колесница за колесница. Тогава ще се бием против тях в равнината и непременно ще им надвием. И той послуша гласа им, и направи така.

20:26  И при завръщането на годината Венадад събра арамейците и се изкачи в Афек, за да се бие срещу Израил.

20:27  И израилевите синове бяха преброени и снабдени с храна, и отидоха срещу тях. И израилевите синове се разположиха на стан срещу тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.

20:28  Тогава Божият човек дойде и говори на израилевия цар, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже арамейците казаха: ГОСПОД е Бог на планините, а не Бог на долините. – затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.

20:29  И те стояха на стан едни срещу други седем дни. А на седмия ден боят започна и израилевите синове избиха от арамейците сто хиляди пешаци в един ден.

20:30  А останалите избягаха в Афек, в града, и стената падна върху двадесет и седемте хиляди мъже, които бяха останали. И Венадад избяга и влезе в града, и се криеше от стая в стая.

20:31  Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от израилевия дом са милостиви царе; моля те, нека сложим вретище около слабините си и въжета на главите си, и да излезем при израилевия цар. Може би ще те остави да живееш.

20:32  И те се препасаха с вретище около слабините си и сложиха въжета на главите си, и дойдоха при израилевия цар, и казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля те, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.

20:33  А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да повторят това, което излезе от устата му, и казаха: Да, Венадад ти е брат! И той каза: Идете, доведете го. Тогава Венадад излезе при него и той го качи на колесницата.

20:34  И Венадад му каза: Градовете, които баща ми взе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти можеш да си направиш улици в Дамаск, както баща ми направи в Самария. А Ахав А Ахав отговори: Ще те пусна да си отидеш с този договор. Така той направи договор с него и го пусна.

20:35  А един човек от учениците на пророците каза на другаря си чрез ГОСПОДНОТО слово: Моля те, удари ме. Но човекът отказа да го удари.

20:36  Тогава той му каза: Понеже не послуша гласа на ГОСПОДА, ето, щом си тръгнеш от мен, ще те убие лъв. И щом той тръгна от него, един лъв го намери и го уби.

20:37  И той срещна друг човек и каза: Моля те, удари ме. И човекът го удари, удари го и го нарани.

20:38  Тогава пророкът отиде и застана на пътя на царя, и се предреши с превръзка на очите си.

20:39  И когато царят минаваше, той извика към царя и каза: Слугата ти отиде сред сражението; и ето, един човек се отби настрана и доведе един човек при мен, и каза: Пази този човек; ако по някакъв начин се изгуби, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.

20:40  Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши.

20:41  Тогава той бързо махна превръзката от очите си и израилевият цар го разпозна, че беше от пророците.

20:42  А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях определил за проклятие, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ – вместо неговия народ.

20:43  И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария.

Chapter 21

21:1  А след тези събития стана това: езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, до двореца на Ахав, царя на Самария.

21:2  И Ахав говори на Навутей и каза: Дай ми лозето си да ми стане зеленчукова градина, понеже е близо до къщата ми. А вместо него ще ти дам по-добро лозе или, ако ти се вижда добре, ще ти дам стойността му в пари.

21:3  Но Навутей каза на Ахав: Да не ми даде ГОСПОД да ти дам наследството на бащите си!

21:4  И Ахав дойде в къщата си мрачен и огорчен заради думата, която езраелецът Навутей му беше говорил, като каза: Няма да ти дам наследството на бащите си. И легна на леглото си и обърна лицето си, и не яде хляб.

21:5  А жена му Езавел дойде при него и му каза: Защо е толкова мрачен духът ти и не ядеш хляб?

21:6  А той ѝ каза: Защото говорих с езраелеца Навутей и му казах: Дай ми лозето си за пари или, ако искаш, ще ти дам друго лозе вместо него. Но той каза: Няма да ти дам лозето си.

21:7  Тогава жена му Езавел му каза: Ти ли царуваш сега над Израил? Стани, яж хляб и нека е весело сърцето ти. Аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей!

21:8  И тя написа писма от името на Ахав и ги запечата с печата му, и изпрати писмата до старейшините и до благородните, които бяха в града му, които живееха с Навутей.

21:9  А в писмата писа и каза: Провъзгласете пост и поставете Навутей отпред пред народа.

21:10  И поставете пред него двама мъже, лоши хора, да свидетелстват против него и да кажат: Ти похули Бога и царя. После го изведете навън и го убийте с камъни да умре.

21:11  И мъжете от града му, старейшините и благородните, които живееха в града му, направиха както Езавел им беше изпратила заповед, както беше написано в писмата, които им беше изпратила.

21:12  Прогласиха пост и поставиха Навутей отпред пред народа.

21:13  И влязоха двама мъже, лоши хора, и седнаха пред него; и лошите хора свидетелстваха против него, против Навутей, пред народа и казаха: Навутей похули Бога и царя. И го изведоха извън града и го убиха с камъни и той умря.

21:14  И изпратиха до Езавел и казаха: Навутей беше убит с камъни и умря.

21:15  И когато Езавел чу, че Навутей е бил убит с камъни и е умрял, Езавел каза на Ахав: Стани, присвои си лозето на езраелеца Навутей, което той отказа да ти даде за пари; защото Навутей вече не е жив, а умря.

21:16  И когато Ахав чу, че Навутей е умрял, Ахав стана, за да слезе в лозето на езраелеца Навутей да го присвои.

21:17  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:

21:18  Стани, слез да посрещнеш израилевия цар Ахав, който е в Самария; ето, той е в лозето на Навутей, където слезе, за да го присвои.

21:19  И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: Уби ли, а също и присвои ли? И му говори и кажи: Така казва ГОСПОД: На мястото, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, кучетата ще лижат и твоята кръв, да, твоята!

21:20  А Ахав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А Илия отговори: Намерих те, защото си се продал да вършиш зло пред ГОСПОДА.

21:21  Ето, Аз ще докарам зло върху теб и ще измета след теб. Ще изтребя от Ахав всеки от мъжки пол, и роба, и свободния в Израил.

21:22  И ще направя дома ти като дома на Еровоам, сина на Нават, и като дома на Вааса, сина на Ахия, заради гнева, с който ме разгневи, и защото въведе Израил в грях.

21:23  Също и за Езавел говори ГОСПОД и каза: Кучетата ще изядат Езавел пред стената на Езраел.

21:24  Който от Ахав умре в града, ще го изядат кучетата, а който умре на полето, ще го изядат небесните птици.

21:25  Наистина нямаше никой като Ахав, който така се продаде да върши зло пред ГОСПОДА, защото жена му Езавел го подбуждаше.

21:26  И той постъпваше много гнусно, като следваше идолите, точно както бяха правили аморейците, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.

21:27  И когато Ахав чу тези думи, той раздра дрехите си и сложи вретище на тялото си и пости, и лежеше във вретище, и ходеше унило.

21:28  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към тесвиеца Илия и каза:

21:29  Виждаш ли как Ахав се смири пред Мен? Понеже се смири пред Мен, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

Chapter 22

22:1  И минаха три години без война между Арам и Израил.

22:2  А в третата година юдовият цар Йосафат слезе при израилевия цар.

22:3  И израилевият цар каза на слугите си: Знаете ли, че Рамот-Галаад е наш, а ние си мълчим и не го вземаме от ръката на арамейския цар?

22:4  И той каза на Йосафат: Ще дойдеш ли с мен на бой в Рамот-Галаад? И Йосафат каза на израилевия цар: Аз съм като теб, моят народ – като твоя народ, моите коне – като твоите коне.

22:5  И Йосафат каза на израилевия цар: Моля те, допитай се първо до ГОСПОДНОТО слово.

22:6  Тогава израилевият цар събра пророците, около четиристотин мъже, и им каза: Да отида ли на бой срещу Рамот-Галаад, или да не отида? А те казаха: Изкачи се, и Господ ще го предаде в ръката на царя!

22:7  Но Йосафат каза: Тук няма ли вече ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?

22:8  И израилевият цар каза на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло – Михей, сина на Емла. А Йосафат каза: Нека не говори така царят!

22:9  Тогава израилевият цар повика един скопец и каза: Доведи бързо Михей, сина на Емла.

22:10  А израилевият цар и юдовият цар Йосафат седяха всеки на престола си, облечени в одеждите си, на едно открито място при входа на самарийската порта и всичките пророци пророкуваха пред тях.

22:11  Тогава Седекия, синът на Ханаана, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще бодеш арамейците, докато ги довършиш.

22:12  И всичките пророци пророкуваха така и казваха: Изкачи се в Рамот-Галаад и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

22:13  И пратеникът, който отиде да повика Михей, му говори и каза: Ето сега, думите на пророците единодушно са добри за царя. Моля те, нека и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори добро!

22:14  А Михей каза: Жив е ГОСПОД – каквото ми каже ГОСПОД, това ще говоря!

22:15  И когато дойде при царя, царят му каза: Михей, да отидем ли на бой в Рамот-Галаад, или да не отидем? А той му каза: Изкачи се и ще успееш, защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

22:16  Тогава царят му каза: Колко пъти да те заклевам да не ми говориш нищо друго освен истината в ГОСПОДНОТО Име!

22:17  Тогава той каза: Видях целия Израил пръснат по планините като овце, които нямат овчар. И ГОСПОД каза: Тези нямат господар. Нека се върнат всеки у дома си с мир.

22:18  Тогава израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мен, а зло?

22:19  А Михей каза: Затова чуй ГОСПОДНОТО слово: Видях ГОСПОДА, седнал на престола Си, и цялото небесно войнство стоеше около Него от дясната Му страна и от лявата Му страна.

22:20  И ГОСПОД каза: Кой ще примами Ахав, за да се изкачи и да падне в Рамот-Галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

22:21  Тогава излезе един дух и застана пред ГОСПОДА, и каза: Аз ще го примамя.

22:22  И ГОСПОД му каза: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И ГОСПОД каза: Примами го и ще сполучиш; излез и направи така.

22:23  И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.

22:24  Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?

22:25  А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.

22:26  Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;

22:27  и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.

22:28  А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!

22:29  И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.

22:30  И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.

22:31  А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!

22:32  И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,

22:33  и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.

22:34  А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.

22:35  И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.

22:36  И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!

22:37  Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.

22:38  После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.

22:39  А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

22:40  И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия.

22:41  А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда в четвъртата година на израилевия цар Ахав.

22:42  Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.

22:43  Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.

22:44  И Йосафат имаше мир с израилевия цар.

22:45  А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше, не са ли записани в Книгата на летописите на юдовите царе?

22:46  И той измете от земята остатъка от посветените блудници, които бяха останали във времето на баща му Аса.

22:47  А тогава в Едом нямаше цар; един управител беше цар.

22:48  Йосафат направи тарсийски кораби, за да отидат в Офир за злато, но не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-Гавер.

22:49  Тогава Охозия, синът на Ахав, каза на Йосафат: Нека моите слуги отидат с твоите слуги на корабите. Но Йосафат не се съгласи.

22:50  И Йосафат легна при бащите си и беше погребан при бащите си в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Йорам.

22:51  Охозия, синът на Ахав, се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдовия цар Йосафат и царува над Израил две години.

22:52  Той върши зло пред ГОСПОДА и ходи в пътя на баща си и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоам, сина на Нават, който въведе Израил в грях.

22:53  И той служи на Ваал и му се поклони, и разгневи ГОСПОДА, Израилевия Бог, според всичко, което беше вършил баща му.