BulCarigradNT - Mark

Chapter 1

1:1  Зачало на благовестието на Исуса Христа, Сина Божия;

1:2  както е писано в пророците: «Ето, аз проваждам вестителя си пред лицето ти, който ще приготви твоя път пред тебе: »

1:3  «Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. »

1:4  Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповедваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.

1:5  И излезваше КЪ него всичката страна Юдейска, и Ерусалимляните, и кръщаваха се всичките от него в реката Иордан, като изповедваха греховете си.

1:6  А Иоан носеше дреха от камилски косми, и кожен пояс около чреслата си, и ядеше акриди и мед див.

1:7  И проповедваше и казваше: След мене иде по крепкият от мене, на когото не съм достоен да се преклоня и да развържа ремика на обущата му.

1:8  Аз ви кръстих с вода: а той ще ви кръсти с Духа Светаго.

1:9  И през онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски, и кръсти се от Иоана в Иордан.

1:10  И тутакси като възлезваше от водата виде че се разтваряха небесата, и Духът като гълъб слезваше на него.

1:11  И глас биде от небето: Ти си Син мой възлюблений в когото благоволих.

1:12  И тоз час Духът го извожда в пустинята.

1:13  И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха.

1:14  А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповедваше благовестието на царството Божие,

1:15  И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието.

1:16  А когато пътуваше по край Галилейското море, виде Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже беха риболовци.

1:17  И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци.

1:18  И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го.

1:19  И като позамина от там малко, виде Якова Зеведеева и Иоана брата му, и тех в ладията че си кърпеха мрежите.

1:20  И тутакси ги повика, и те оставиха баща си Зеведея в ладията с наемниците, и отидоха след него.

1:21  И влезоха в Капернаум; и наскоро в събота влезе Исус в съборището и учеше.

1:22  И удивяваха се на учението му; защото ги учеше като некой който има власт, а не както книжниците.

1:23  И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика,

1:24  и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий.

1:25  И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него.

1:26  И нечистият дух, като го покъса, извика с голем глас и излезе от него.

1:27  И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го.

1:28  И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея.

1:29  И щом излезоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея:

1:30  А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея.

1:31  И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им.

1:32  И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които беха зле, и беснуемите.

1:33  И всичкият град се бе събрал пред вратата.

1:34  И изцели мнозина които беха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

1:35  И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто место, и там се молеше.

1:36  И оттичаха след него Симон и които бяха с него.

1:37  И като го намериха, казват му: Всички тебе търсят.

1:38  И казва им: Да идем в близките паланки, да проповедам и там; защото съм за това излезъл.

1:39  И той проповедваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете.

1:40  И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш.

1:41  А Исус се смили и простре ръка, та се допре до него, и казва му: Искам, очистен бъди.

1:42  И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти.

1:43  И като му запрети строго, тоз час го отпрати,

1:44  и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тем.

1:45  А той щом излезе, начна да проповедва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в некой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всекъде.

Chapter 2

2:1  И след неколко дни влезе пак в Капернаум; и чу се че е в една къща.

2:2  И тутакси се събраха мнозина, така щото не ги побираше вече нито пред вратата местото; и говореше им словото.

2:3  И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима.

2:4  И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

2:5  А Исус виде верата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти.

2:6  А имаше некои от книжниците там, които седеха, и размишляваха в сърцата си:

2:7  Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога?

2:8  И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си?

2:9  Кое е по лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи?

2:10  Но за да познаете че власт има Син Человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения: )

2:11  Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си.

2:12  И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.

2:13  И излезе пак край морето, и всичкият народ идеха при него, и учеше ги.

2:14  И като минуваше, виде Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.

2:15  И когато беше на трапеза в къщата му, много митари и грешници беха наседали наедно с Исуса и учениците негови; защото беха мнозина, и последваха го.

2:16  И книжниците и Фарисеите, като видеха че яде с митарите и грешниците, казваха на учениците му: Защо с митарите и грешниците яде и пие?

2:17  И като чу Исус, казва им: Немат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

2:18  А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят?

2:19  И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тех? Колкото време имат младоженика с тех си не могат да постят.

2:20  Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тех, и тогаз в онези дни ще постят.

2:21  И никой не пришива кърпа от небелено платно на вехта дреха; а инак, новото, което се туря да запълни отдира от вехтото, и съдраното бива полошо.

2:22  И никой не налива ново вино във вехти мехове; а инак новото вино ще разпукне меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но требва ново вино да се налива в нови мехове.

2:23  И в една събота когато минуваше през сеидбите, наченаха учениците му да късат класовете като вървеха в пътя.

2:24  И Фарисеите му казваха: Виж, що правят в събота, което не е простено?

2:25  И той им казваше: Не сте ли чели никога, що стори Давид, когато му стана нужда, и огладне той и които беха с него?

2:26  как влезе в дома Божий във времето на първосвещеника Авиатара, та изяде хлебовете на предложението, които не е простено освен на свещениците да ги ядат, - даде още и на онези които беха с него?

2:27  И казваше им: Съботата е станала за человека, а не человек за съботата;

2:28  така щото Син Человечески е Господар и на съботата.

Chapter 3

3:1  И влезе пак на съборището, и там беше некой си человек който имаше ръката си изсъхнала.

3:2  И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят.

3:3  И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред.

3:4  И казва им: Простено ли е съботен ден да прави некой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха.

3:5  А като ги изгледа с гнев, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простре; и възстанови се ръката му здрава както другата.

3:6  И щом излезнаха Фарисеите, тутакси съвет сториха с Иродианите против него, как да го погубят.

3:7  А Исус тръгна с учениците си КЪ морето; и отидоха след него много множество от Галилея и от Юдея,

3:8  и от Ерусалим, и от Идумея, и из отвъд Иордан. И из около Тир и Сидон, много множество, като беха чули колко чудеса правеше, дойдоха при него.

3:9  И рече на учениците си да го очаква една ладия поради народа, за да го не притесняват.

3:10  Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него.

3:11  И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий.

3:12  И много им запрещаваше, да го не изявяват.

3:13  И възлезе на гората, и призова онези които искаше той; и отидоха при него.

3:14  И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповедват;

3:15  и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете;

3:16  И приложи на Симона име Петър;

3:17  и Якова Зеведеева, и Иоана брата Яковова, и приложи им имена Воанергес, то ест, Синове на Гърма:

3:18  и Андрея, и Филипа, и Вартоломея, и Матея, и Тома, и Якова Алфеева, и Тадея, и Симона Кананита;

3:19  и Юда Искариотскаго, който го и предаде.

3:20  И идват в един дом, и събира се пак много народ, така щото те не можаха нито хлеб да ядат.

3:21  И като чуха своите му, излезоха да го уловят; защото казваха, че не е на себе си.

3:22  И книжниците, които беха слезнали от Ерусалим казваха че има Веелзевула, и че с началника на бесовете изпъжда бесовете.

3:23  И като ги призова, говореше им с притчи: Как може Сатана да изпъжда Сатана?

3:24  И ако едно царство се раздели против себе си, онова царство не може да устои.

3:25  И ако дом се раздели против себе си, този дом не може да устои.

3:26  И ако Сатана се е повдигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, но дошло му е свършването.

3:27  Никой не може да разграби покъщнината на силния кога влезе в къщата му, ако първом не върже силния, и тогаз ще разграби къщата му.

3:28  Истина ви казвам, че всичките грехове на синовете человечески ще им се простят, и хулите колкото че възхулят.

3:29  но който възхули на Духа Светаго нема прошка във веки, но повинен е на вечно осъждане.

3:30  Това рече той, защото казваха: Има дух нечист.

3:31  Идват прочее братята му и майка му, и като стоеха вън проводиха до него и викаха го.

3:32  И седеше народът около него; и рекоха му: Ето майка ти и братята ти вън искат те.

3:33  И отвеща им и рече: Коя е майка ми? или кои са братята ми?

3:34  И като изгледа тези, които седеха около него, казва: Ето майка ми и братята ми!

3:35  Защото който прави волята Божия, той е брат мой, и сестра моя и майка.

Chapter 4

4:1  И пак започна да учи край морето: и събра се при него народ много, така щото той влезе в ладията и седеше на морето; а всичкият народ беше на земята по край морето.

4:2  И учеше ги много със притчи, и говореше им в поучението си:

4:3  Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее.

4:4  И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го.

4:5  Друго падна на каменито место дето немаше много пръст, и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;

4:6  но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже немаше корен, изсъхна.

4:7  И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод.

4:8  И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлезваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.

4:9  И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:10  И когато остана насаме, онези които беха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата.

4:11  И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи;

4:12  за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.

4:13  И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи?

4:14  Сеятелът, словото сее.

4:15  А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им.

4:16  Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат;

4:17  немат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

4:18  И в трънете посеяното са тези, които слушат словото;

4:19  и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлезват, заглушават словото, и безплодно бива.

4:20  А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

4:21  И казваше им: За това ли се внося свещ, да я турят под шиника или под одъра? Да ли не за това, да я поставят на светилника?

4:22  Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.

4:23  Който има уши да слуша, нека слуша.

4:24  И казваше им: Внимавайте на това което слушате: с която мерка мерите, ще ви се възмери; и вам които слушате ще ви бъде придатък.

4:25  Защото който има, ще му се даде; а който нема, и онова което има ще му се отнеме.

4:26  И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята;

4:27  и спи и разбужда се ноще и дене; и семето никне и расте, както той не знае.

4:28  Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа.

4:29  И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

4:30  Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним?

4:31  Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най малко е от всичките семена, които са на земята;

4:32  а когато се посее, израства, и бива по големо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сенка могат птиците небесни да превитават.

4:33  И с много таквизи притчи говореше тем словото, както можеха да слушат.

4:34  А без притча им не говореше; но на особно тълкуваше всичко на учениците си.

4:35  И казва им в този ден когато се свечери: Да минем отвъд.

4:36  И като оставиха народът, вземат него, както бе в ладията; имаше още и други ладии с него.

4:37  И дига се голема буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода.

4:38  И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме?

4:39  И стана та запрети на ветъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана ветърът, и стана тишина голема.

4:40  И рече им: Защо сте така страхливи? Как немате вера?

4:41  И убояха се с голем страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и ветърът и морето му се покоряват?

Chapter 5

5:1  минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

5:2  И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,

5:3  който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;

5:4  защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.

5:5  И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.

5:6  А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се,

5:7  и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.

5:8  (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)

5:9  И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.

5:10  И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.

5:11  А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше;

5:12  И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех;

5:13  И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето.

5:14  А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало.

5:15  И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се.

5:16  И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете.

5:17  И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.

5:18  И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно.

5:19  Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва.

5:20  И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.

5:21  И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.

5:22  И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;

5:23  И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.

5:24  И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.

5:25  И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,

5:26  и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,

5:27  като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му.

5:28  защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.

5:29  И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта.

5:30  И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се КЪ народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми?

5:31  И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене?

5:32  И обзираше се да види тази която бе сторила това.

5:33  А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.

5:34  А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.

5:35  Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя?

5:36  А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай.

5:37  И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.

5:38  И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много.

5:39  И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи.

5:40  И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето.

5:41  И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.

5:42  И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.

5:43  И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.

Chapter 6

6:1  И излезе от там, и дойде в отечеството си; и следваха го учениците му.

6:2  И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му?

6:3  Не е ли този дърводелецът, синът Мариин, и брат на Якова и на Иосия и на Юда и на Симона? и не са ли сестрите му тука у нас? И съблазняваха се в него.

6:4  И казваше им Исус: Нема пророк без почест освен в отечеството си и между роднините и в дома си.

6:5  И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.

6:6  И чудеше се за техното неверство. И обхождаше селата наоколо та поучаваше.

6:7  И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.

6:8  И заповеда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хлеб, нито пари в пояс;

6:9  но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи.

6:10  И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там.

6:11  И които не ви приимат, нито ви послушат, като излезвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тем. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град.

6:12  И те излезоха и проповедваха покаяние.

6:13  И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

6:14  И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.

6:15  Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците.

6:16  Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посекох; той е възкръснал от мъртвите.

6:17  Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена.

6:18  Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена.

6:19  А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше.

6:20  Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше.

6:21  И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски,

6:22  и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам.

6:23  И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми.

6:24  А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя.

6:25  И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеше сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо.

6:26  И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й.

6:27  И тутакси проводи царят един оръжник, и заповеда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата,

6:28  и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.

6:29  И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.

6:30  И събраха се апостолите при Исуса та му известиха всичко, и колкото направиха и колкото поучиха.

6:31  И рече им: Дойдете вие сами на страна в пусто место, и починете си малко; защото беха мнозина, които идеха и отиваха, и нито да ядат имаха време.

6:32  И отиваха в пусто место с ладията на страна.

6:33  И виде ги народът като отхождаха и мнозина го познаха; и стекоха се там пеши от всичките градове, и пристигнаха преди тех, и събраха се при него.

6:34  И като излезе Исус виде много народ, и смили се за тех, понеже беха като овце, които немаха пастир; и начена да ги поучава много.

6:35  И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Местото е пусто, и късно е вече:

6:36  разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хлеб; защото немат що да ядат.

6:37  А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хлеб и да им дадем да ядат?

6:38  А той им казва: Колко хлеба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби.

6:39  И повеле им да турят всичките да наседат по зелената трева на трапези на трапези.

6:40  И наседаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет.

6:41  И като взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлебовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките.

6:42  И ядоха всички и наситиха се.

6:43  И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите.

6:44  А онези които ядоха хлебовете беха около пет хиляди мъже.

6:45  И тутакси понуди учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд КЪ Витсаида, докле разпусне той народът.

6:46  И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.

6:47  И когато се свечери, ладията беше в сред морето, и той сам си на земята.

6:48  И виде ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше ветърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва КЪ тех като вървеше по морето, и искаше да ги измине.

6:49  А те като го видеха че ходи по морето, възмнеха че е призрак, и извикаха;

6:50  защото го всички видеха и смутиха се. И тутакси проговори с тех, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се!

6:51  И възлезе при тех на ладията, и утихна ветърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.

6:52  Защото не разумеха поради хлебовете, понеже сърцето им бе затвърдело.

6:53  И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска и се извезоха на пристанището.

6:54  И когато излезоха от ладията, тутакси го познаха,

6:55  и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е.

6:56  И дето влезваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.

Chapter 7

7:1  И събират се при него Фарисеите и некои от книжниците, които беха дошли от Ерусалим.

7:2  И като видеха некои от учениците му че ядат хлеб с ръце нечисти, сиреч немити, укориха ги.

7:3  (Защото Фарисеите и всичките Юдеи, ако си не умият ръцете до лактите, не ядат, държаще преданието на старите.

7:4  и от пазар кога се връщат, ако се не умият, не ядат. Има и други много обичаи които са приели да държат;- измивания на чаши и шулци и медници и одрове: )

7:5  После питат го Фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не ходят по преданието на старите, но с немити ръце ядат хлеб?

7:6  А той отвеща и рече им: Добре е пророкувал Исая за вас лицемерите; както е писано: «Този народ с устните си почита ме, а сърцето им далеч отстои от мене.

7:7  И напразно ме почитат, учаще учения заповеди человечески.»

7:8  Защото оставихте заповедта Божия, и държите преданието человеческо,- измивания на шулци и на чаши; и други подобни много таквизи правите.

7:9  И казваше им: Добре че отметате Божията заповед за да вардите преданието ваше.

7:10  Защото Мойсей рече: «Почитай баща си и майка си,» и: «Който злослови баща и майка, непременно да се умъртви.»

7:11  Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е;

7:12  и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си;

7:13  и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много.

7:14  И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте.

7:15  Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека.

7:16  Ако некой има уши да слуша, нека слуша.

7:17  И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата.

7:18  И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумевате ли че все що от вън влезва в человека не може да го осквернява?

7:19  Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха ; и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия.

7:20  Казваше още че което излезва из человека, то осквернява человека.

7:21  Защото от вътре от сърцето на человеците излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,

7:22  кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство.

7:23  Всички тези лукави неща из вътре излезват, и оскверняват человека.

7:24  И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие.

7:25  Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му.

7:26  А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.

7:27  А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата.

7:28  А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата.

7:29  И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти.

7:30  И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката.

7:31  И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде КЪ морето Галилейско, между пределите Декаполски.

7:32  И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него.

7:33  И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика.

7:34  И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се.

7:35  И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто.

7:36  И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха;

7:37  и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.

Chapter 8

8:1  През онези дни, понеже беше премного народ, и немаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им:

8:2  Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и немат що да ядат;

8:3  и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото некои от тех са дошли от далеч.

8:4  И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити некой с хлеб тука в пустинята?

8:5  И попита ги: Колко хлеба имате? а те рекоха: Седем.

8:6  И повеле на народът да наседат на земята; и като взе седемте хлеба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа.

8:7  Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тех.

8:8  И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници.

8:9  А онези които ядоха беха до четири хиляди; и разпусна ги.

8:10  И тутакси влезе в ладията с учениците си, и дойде в Далманутанските страни.

8:11  И излезоха Фарисеите и начнаха да му правят питания; и като го изкушаваха искаха от него знамение от небето.

8:12  А той въздъхна от сърце, и рече: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: Нема да се даде на този род знамение.

8:13  И остави ги и влезе пак в ладията, и мина отвъд.

8:14  Но забравиха учениците да вземат хлеб, и немаха със себе си в ладията освен един хлеб.

8:15  И заръча им и казва: Гледайте, пазете се от кваса Фарисейски и от кваса Иродов.

8:16  И размишляваха помежду си и думаха: Това е защото хлебове немаме.

8:17  А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате че хлебове немате? Не разбирате ли, нито разумевате? Още ли имате сърцето си окаменено?

8:18  Очи имате, и не видите ли? и уши имате, и не чуете ли? и не помните ли?

8:19  Когато преломих петте хлеба на петте хиляди, колко кошове пълни с укрухи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

8:20  И когато седемте на четирите хиляди, колко кошници пълни с укрухи дигнахте? А те рекоха? Седем.

8:21  И казваше им: Как не разумевате?

8:22  И идва във Витсаида: и довождат му едного слеп и примолюват му се да се прикосне до него.

8:23  И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо.

8:24  И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят.

8:25  После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и виде всичките чисто.

8:26  И изпрати го в дома му, и казваше: Нито в селото да влезеш, нито некому в селото да кажеш това.

8:27  И излезе Исус и учениците му по селата на Кесаря Филипова, и из пътя питаше учениците си, и казваше им: Кого ме казват человеците, че съм.

8:28  А те отговориха: Иоан Кръстител; други пък Илия; а други, един от пророците.

8:29  И той им казва: Но вие кого ме казвате че съм? И отговори Петър и рече му: Ти си Христос.

8:30  И запрети им да не казват никому за него.

8:31  И начена да ги учи това, че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне.

8:32  И говореше словото явно. А Петър го взе на страна, и начна да му запрещава.

8:33  А той като се обърна и виде учениците си, запрети на Петра и рече: Махни се от пред мене Сатано; защото не мислиш това което е Божие, но това което е человеческо.

8:34  И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва.

8:35  Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази.

8:36  Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свет, и отщети душата си?

8:37  Или какво ще даде человек в размена за душата си?

8:38  Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син Человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.

Chapter 9

9:1  И казваше им: Истина ви казвам, че има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт докле не видят царството Божие дошло в сила.

9:2  И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тех.

9:3  И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като снег, каквито белилник на земята не може да убели.

9:4  И яви им се Илия с Моисея; и разговаряха се с Исуса.

9:5  И отговори Петър и казва на Исуса: Рави, добро е да сме тука; и да направим три шатри, за тебе една, и за Моисея една, и за Илия една:

9:6  защото не знаеше що да рече; понеже беха уплашени.

9:7  И облак ги засени; и глас дойде из облака който казваше: Този е Син мой възлюблений: слушайте него.

9:8  И внезапно като се обзърнаха, не видеха вече никого със себе си, освен Исуса самичък.

9:9  И когато слезваха от гората, заръча им да не кажат никому това що видеха, освен кога Син Человечески възкръсне от мъртвите.

9:10  И задържаха словото в себе си, като разискваха помежду си що е това да възкръсне от мъртвите.

9:11  И питаха го и казваха: Защо казват книжниците, че требва да дойде първом Илия?

9:12  А той отговори и рече им: Истина че ще Илия първом да дойде и да устрои всичко; и как е писано за Сина Человеческаго че требва да пострада много, и да бъде унижен;

9:13  но казвам ви, че Илия дойде, и сториха му каквото щеха, както е писано за него.

9:14  И като дойде при учениците виде, около тех народ много, и книжници които се препираха с тех.

9:15  И тутакси всичкий народ щом го виде смая се, и притекоха се та го поздравяваха.

9:16  И попита книжниците: Какво се препирате с тех?

9:17  И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем.

9:18  И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха.

9:19  А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене.

9:20  И доведоха го при него; и като го виде бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен.

9:21  И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство.

9:22  И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни.

9:23  А Исус му рече: Това, ако можеш поверва, всичко е възможно за тогози който верва.

9:24  И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вервам, Господи: помогни на моето неверство.

9:25  А Исус като виде че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него.

9:26  И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умре.

9:27  А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.

9:28  И когато влезе в къщи, учениците му питаха го на страна: Защо ние не могохме да го изпъдим?

9:29  И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост.

9:30  И като излезоха от там, минуваха през Галилея, и не искаше да узнае това никой.

9:31  Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син Человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне.

9:32  Но те не разумеваха думата, и боеха се да го попитат.

9:33  И дойде в Капернаум, и когато влезе в къщи, питаше ги: За какво се разговаряхте в пътя помежду си?

9:34  А те мълчаха; защото в пътя беха се препирали помежду си, кой е по-голем.

9:35  И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга.

9:36  И взе едно дете та го постави по сред тех, пригърна го и рече им:

9:37  Който приеме едно от таквизи деца в мое име, мене приима; и който приеме мене, не приима мене, но тогози който ме е проводил.

9:38  Отговори му Иоан и казваше: Учителю, видехме некого си, който ни не следва, че изпъждаше бесове в твоето име; и забранихме му, защото не следва нас.

9:39  А Исус рече: Недейте му забраня, защото нема никой който да стори чудо в мое име, и да може на часа да ме злослови.

9:40  Понеже който не е против нас, той е откъде нас.

9:41  Защото който ви напои една чаша вода в мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: Нема да изгуби заплата си.

9:42  И който съблазни едного от малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се обложи воденичен камик около шията му, и да бъде хвърлен в морето.

9:43  И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим;

9:44  дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. »

9:45  И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим,

9:46  дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. »

9:47  И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен;

9:48  дето «червеят им не умира, а огънят не угаснува. »

9:49  Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.

9:50  Добро нещо е солта; но ако солта бъде безсолна, с какво ще я поправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

Chapter 10

10:1  И стана от там та отиде в пределите Юдейски, през страните отвъд Иордан; и стича се пак народ при него; и както си имаше обичай, пак ги поучаваше.

10:2  И пристъпиха Фарисеите та го попитаха за да изкушават: Да ли е простено на мъж да напусне жена си?

10:3  А той отговори и рече им: Що ви заповеда Моисей?

10:4  А те рекоха: Моисей дозволи да напише разводно писмо и да я напусне.

10:5  И отговори Исус и рече им: За жестокосърдието ваше ви е писал тази заповед:

10:6  от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог.

10:7  За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си,

10:8  и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът.

10:9  И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча.

10:10  И в къщи пак учениците му попитаха го за същото.

10:11  И казва им; Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

10:12  И ако жена напусне мъжа си и посегне за другиго, прелюбодействува.

10:13  И доведоха при него деца за да се прикосне до тех; а учениците запрещаваха на тези които ги водеха:

10:14  Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие.

10:15  Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него.

10:16  И прегърна ги, и възлагаше ръце на тех, и благославяше ги.

10:17  И когато излезваше на пътя, притече се некой си та коленичи пред него и го питаше: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?

10:18  А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.

10:19  Заповедите знаеш: «Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си.»

10:20  А той отговори и рече му: Учителю, всичко това упазих от младостта си.

10:21  А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай.

10:22  Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много.

10:23  А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство?

10:24  А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: Чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството?

10:25  По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.

10:26  А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде?

10:27  А Исус погледна на тех и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.

10:28  И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе.

10:29  А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Нема ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието,

10:30  и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.

10:31  Мнозина обаче първи ще бъдат последни, а последните първи.

10:32  А когато беха в пътя на възлезването си в Ерусалим, Исус вървеше пред тех, а те се чудеха, и като вървеха подире му беха на страх. И като прибра пак дванадесетте, начна да им казва това което имаше да му се случи:

10:33  Ето, ние възлезваме в Ерусалим, и Син Человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците;

10:34  и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.

10:35  И идват при него Яков и Иоан, синовете Зеведееви, и казват: Учителю, искаме да ни сториш каквото ти попросим.

10:36  А той им рече: Що искате да ви сторя?

10:37  А те му рекоха: Дай ни да седнем един от десно и един от лево до тебе в славата ти.

10:38  А Исус им рече: Не знаете що просите. Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението с което се аз кръщавам?

10:39  Те му рекоха: Можем. А Исус им рече: Чашата която аз пия, ще пиете, и с кръщението с което се аз кръщавам, ще се кръстите;

10:40  но да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но комуто е приготвено.

10:41  А като чуха десетимата, хванаха да негодуват за Якова и Иоана.

10:42  А Исус ги повика и казва им: Вие знаете че онези които се имат господари на езичниците господаруват над тех, и големците им владеят ги.

10:43  А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга;

10:44  и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките.

10:45  Защото Син Человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.

10:46  И идват в Иерихон; и когато излезваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше.

10:47  И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!

10:48  И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!

10:49  И спре се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те.

10:50  И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус.

10:51  Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам.

10:52  А Исус му рече: Иди, твоята вера те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.

Chapter 11

11:1  И наближават в Ерусалим, във Витфагия и Витания, при Елеонската гора, проважда двама от учениците си,

11:2  и казва им: Идете в селото което е на среща ви, и щом влезете в него ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е възседал; развържете и доведете го.

11:3  И ако ви рече некой: Защо правите това? кажете че на Господа требва; и тутакси ще го проводи тука.

11:4  И отидоха, и намериха ждребето вързано до вратата вън при край пътя, и отвързваха го.

11:5  И некои от стоещите там казваха им: Що правите та развързвате ждребето?

11:6  А те им рекоха, както поръча Исус; и оставиха ги.

11:7  И доведоха ждребето при Исуса и наметаха на него дрехите си, и възседна на него.

11:8  И мнозина постлаха дрехите си по пътя; други пак режеха клоне от дърветата и постилаха по пътят.

11:9  И тези които вървеха отпред, и тези които отподире идеха, викаха и казваха: Осанна, благословен който иде в името Господне.

11:10  Благословено царството на отца нашего Давида, което иде в името Господне, Осанна във вишних.

11:11  И влезе Исус в Ерусалим и в храма, и като разгледа всичко, понеже времето беше вече късно, излезе във Витания с дванадесетте.

11:12  И на утринта, когато излезоха из Витания, огладне.

11:13  И като виде издалеч смоковница що имаше листе, дойде дано би намерил нещо на нея, и като дойде до нея, не намери нищо тъкмо едни листе; защото не беше време на смокините.

11:14  И отговори Исус и рече й: Никой вече до века да не яде плод от тебе. И слушаха това учениците му.

11:15  И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури.

11:16  И не допущаше да пренесе некой никакъв съсъд през храма.

11:17  И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте «вертеп разбойнически.»

11:18  И чуха книжниците и първосвещениците, и търсеха как да го погубят; защото му се боеха; понеже всичкий народ се удивяваше на учението негово.

11:19  И като мръкна, излезе вън от града.

11:20  И сутринта когато минуваха, видеха смоковницата изсъхнала от корен.

11:21  И усети се Петър, и казва му: Рави, виж, смоковницата която прокле ти изсъхнала.

11:22  А Исус отговори и казва им: Имайте вера в Бога.

11:23  Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но поверва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл.

11:24  За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вервайте че ще получите, и ще ви бъде.

11:25  И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху некого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения.

11:26  Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.

11:27  И идват пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при него първосвещениците и книжниците и старейшините.

11:28  И казват му: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт да струваш това?

11:29  А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч; и отговорете ми, и ще ви кажа с коя власт правя това.

11:30  Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от человеците? Отговорете ми.

11:31  И размишляваха в себе си и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: А защо не повервахте в него?

11:32  Но ако речем: От человеците,- боеха се от народа; защото всички имаха Иоана че бе наистина пророк.

11:33  И отговориха и рекоха на Исуса: Не знаем. Тогаз Исус отговори и рече им: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.

Chapter 12

12:1  И начна да им говори с притчи: Человек некой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде.

12:2  И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето.

12:3  А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден.

12:4  И пак проводи до тех другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен.

12:5  И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха.

12:6  При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тех, и думаше: Ще се посвенят от сина ми.

12:7  А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше.

12:8  И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

12:9  Какво ще прочее да стори господарът на лозето? ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други.

12:10  Не сте ли прочели вие нито това писание: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:

12:11  От Господа бе това и чудесно е в очите ни»?

12:12  И искаха да го уловят; но се убояха от народа; понеже разумеха че на тех рече тази притча, и оставиха го и си отидоха.

12:13  И проваждат до него некои от Фарисеите и Иродианите, да го впримчат в дума.

12:14  И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не?

12:15  Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя.

12:16  И те му донесоха. И казва им: Чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев.

12:17  И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.

12:18  И идват при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го, и казваха:

12:19  Учителю, Мойсей написа нам, че ако умре на некого брат му, и остави жена, а чада не остави, да вземе брат му жена му и да възстави семе на брата си.

12:20  И тъй, имаше седем братя; и първият взе жена, и когато умре не остави семе.

12:21  И взе я вторият, и умре, и нито той остави семе; и третият такожде.

12:22  И вземаха я и седмината, и не оставиха семе; най-подир от всичките умре и жената.

12:23  Във възкресението прочее, когато възкръснат, на кого от тех ще бъде тя жена? защото и седмината я имаха за жена.

12:24  И отговори Исус и рече им: Не за това ли се заблуждавате, понеже не познавате писанията нито силата Божия?

12:25  Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса.

12:26  А за мъртвите че ще възкръснат, не сте ли прочели в книгата Моисеева за къпината, как му рече Бог и каза: Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов?

12:27  Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите: прочее вие заблуждавате много.

12:28  И един от книжниците, който ги чу като се препираха, и позна че добре им се отговори, пристъпи и го попита: Коя заповед е от всичките най-първа?

12:29  А Исус му отговори: Най първа от всичките заповеди е: «Слушай, Израилю: Господ Бог наш е един Господ;

12:30  и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила.» Тая е първата заповед.

12:31  и втора подобна ней: «Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си.» По-голема от тези друга заповед нема.

12:32  И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и нема друг освен него,

12:33  и да го люби некой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви.

12:34  И като виде Исус че разумно отговори, рече му: Не си далеч от царството Божие. И никой вече не смееше да го попита за нещо.

12:35  И отговори Исус, когато поучаваше в храма, и казваше: Как казват книжниците че Христос е син Давидов?

12:36  Защото сам този Давид рече чрез Духа Святаго: «Рече Господ Господу моему: Седни от десната ми страна докле положа враговете твои подножие на нозете ти.»

12:37  И тъй сам си Давид го нарича Господ; и от де е син негов? И многото народ слушаше го с благодарение.

12:38  И казваше им в поучението си: Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите,

12:39  И предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията:

12:40  тези, които изпояждат на вдовиците домовете, и за причина правят дълги молитви: те ще да приимат по-големо осъждение.

12:41  И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много.

12:42  И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант.

12:43  И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата:

12:44  защото всички туриха от изобилието си, а тя от немането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.

Chapter 13

13:1  И когато излезваше от храмът, казва му един от учениците му: Учителю, виж, какви камене и какви здания!

13:2  А Исус отговори и рече му: Видиш ли тези големи здания? Нема да остане камик на камик, който да се не съсипе.

13:3  И когато седеше той на гората Елеонска, срещу храма, попитаха го насаме Петър и Яков и Иоан и Андрей:

13:4  Кажи ни: кога ще бъде това? и кое е знамението когато всичко това има да се свърши?

13:5  А Исус им отговори, и начна да казва: Пазете се да ви не прелъсти некой;

13:6  защото мнозина ще дойдат в мое име, и ще рекат: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина.

13:7  А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това требва да бъде; но не е още свършването.

13:8  Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по некои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни.

13:9  А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем.

13:10  И требва първом да се проповеда евангелието на всичките народи.

13:11  А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий.

13:12  И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят.

13:13  И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

13:14  И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите;

13:15  и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си;

13:16  и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.

13:17  А горко на непразните, и на доещите през онези дни!

13:18  И молете се да не бъде бегането ви зиме;

13:19  защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде.

13:20  И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните.

13:21  И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте;

13:22  защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

13:23  А вие пазете: ето предсказах ви всичко.

13:24  Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си;

13:25  а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят.

13:26  И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава.

13:27  И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето.

13:28  А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото:

13:29  така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата.

13:30  Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това.

13:31  Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат.

13:32  А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец.

13:33  Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето.

13:34  Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден.

13:35  И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта;)

13:36  да не би като дойде внезапно да ви намери че спите.

13:37  И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете.

Chapter 14

14:1  А след два дни беше пасха и безквасните хлебове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият.

14:2  И думаха: Да не е в праздника, за да не стане мълва в народа.

14:3  И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изле мирото на главата му.

14:4  А имаше некои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото?

14:5  защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея.

14:6  Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене.

14:7  Защото сиромасите всекога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всекога немате.

14:8  Това което можеше тя го стори; предвари да помаже с миро телото ми за погребение.

14:9  Истина ви казвам: Дето че се проповеда това евангелие по всичкия свет, и това което стори тя ще се казва за спомен неин.

14:10  Тогаз Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, да го предаде тем.

14:11  И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.

14:12  И в първия ден на безквасните хлебове, когато колеха жертви за пасхата, казват му учениците му: Да искаш да идем и да приготвим да ядеш пасхата?

14:13  И проважда двама от учениците си, и казва им: Идете в града; и ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода; идете след него.

14:14  И дето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Де е виталницата, дето ще ям пасхата с учениците си?

14:15  И той ще ви посочи горница голема, постлана, готова; там ни пригответе.

14:16  И излезоха учениците му, и дойдоха в града, и намериха както им рече, и приготвиха пасхата.

14:17  И като стана вечер, дойде с дванадесетте.

14:18  И когато седеха на трапезата и ядеха, рече Исус: Истина ви казвам: Един от вас ще ме предаде, който яде с мене.

14:19  А те начнаха да скърбят, и да му казват един по един: Да ли съм аз? а друг: Да ли съм аз?

14:20  А той отговори и рече им: Един от дванадесетте е, който затопява с мене в блюдото.

14:21  Син Человечески отхожда както е писано за него; но тежко и горко на тогози человека, чрез когото Син Человечески се предава! Добре би било за тогоз человека ако не бе се родил.

14:22  И когато ядеха взе Исус хлеб, и като благослови преломи та им даде, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое.

14:23  И взе чашата, благодари и даде им; и пиха от нея всички.

14:24  И рече им: Тая е моята кръв на новия завет която се за мнозина излива:

14:25  истина ви казвам че нема вече да пия от плода на лозата до онзи ден когато го пия ново в царството Божие.

14:26  И като изпеха песен, излезоха на Гората Елеонска.

14:27  И казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: «Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овците.»

14:28  Но подир възкресението си ще ви предваря в Галилея.

14:29  А Петър му рече: И всички ако да се съблазнят, аз обаче не.

14:30  И казва му Исус: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от мене.

14:31  А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, нема да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.

14:32  И идват на едно место което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля.

14:33  И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи.

14:34  И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете.

14:35  И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час;

14:36  И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.

14:37  Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден?

14:38  Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.

14:39  И пак отиде та се помоли, и рече истото слово.

14:40  И когато се завърна, намери ги пак заспали, защото очите им беха отегнали, и не знаеха що да му отговорят.

14:41  И идва трети път, и казва им: Спете от сега и почивайте; доста е: дойде часът: ето предава се Син Человечески в ръцете на грешниците.

14:42  Станете да идем: ето, този който ме предава се приближи.

14:43  И тутакси, още като говореше, дойде Юда, който беше един от дванадесетте, и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и книжниците и старейшините.

14:44  А този който го предаваше беше им дал знак, и рекъл: Когото целуна, той е; уловете го и заведете го с припазване.

14:45  И когато дойде, тутакси пристъпи при него; и казва: Рави, Рави; и целуна го.

14:46  И те туриха на него ръце и уловиха го.

14:47  А един от предстоещите измъкна ножа си, и удари раба първосвещеников, и отсече му ухото.

14:48  И отговори Исус и рече им: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите?

14:49  Всеки ден бех при вас в храма и поучавах, и не ме уловихте; но това стана за да се сбъдат писанията.

14:50  Тогаз го оставиха всички и побегнаха.

14:51  И следваше го некой си момък, обвит в плащаница по голо; и уловиха го момците.

14:52  А той остави плащаницата и побегна от тех гол.

14:53  И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците.

14:54  И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня.

14:55  А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха;

14:56  защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни.

14:57  И станаха некои и лъжесвидетелствуваха върх него и казваха:

14:58  Ние го чухме да говори: Аз ще разваля този храм направен с ръка, и в три дни ще съзида друг с ръка не направен.

14:59  Но нито така бе съгласно свидетелството им.

14:60  И стана първосвещеникът насред, та попита Исуса и рече: Не отговаряш ли нищо? Какво свидетелствуват тези връх тебе?

14:61  А той мълчеше, и не отговори нищо. Пак го попита първосвещеникът и казваше му: Ти ли си Христос, Синът на Благословенаго?

14:62  А Исус рече: Аз съм; и ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде с облаците небесни.

14:63  Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели?

14:64  Чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт.

14:65  И начнаха некои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.

14:66  И когато беше Петър долу в двора, идва една от слугините първосвещеникови;

14:67  и като виде Петра че се грее, погледна го и рече: И ти беше със Исуса Назарянина.

14:68  А той се отрече, и каза: Не знам, нито разбирам що казваш ти. И излезе вън на пред двора и петелът попе.

14:69  И слугинята, като го виде пак, начна да казва на предстоящите, че този е от тех. А той пак се отричаше.

14:70  И след малко, предстоящите пак казваха на Петра: Наистина от тех си; защото си Галилеянин, и говоренето ти прилича.

14:71  А той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека, когото казвате. И петелът попе втори път.

14:72  И помена Петър речта, която му рече Исус, че: Преди петелът дваж да пее, триж ще се отречеш от мене. И начена да плаче.

Chapter 15

15:1  И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата.

15:2  И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш.

15:3  И обвиняваха го първосвещениците много.

15:4  А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе.

15:5  Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше.

15:6  А на праздника пущаше им по едного от запрените, когото би поискали.

15:7  А тогаз бе запрен некой си на име Варава с другите размирници, които по размирицата направиха убийство.

15:8  И народът извика, и начена да иска да стори Пилат както им всякога правеше.

15:9  А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски?

15:10  понеже знаеше че от завист го предадоха първосвещениците.

15:11  Но първосвещениците нагласиха народа да искат да им пусне по-добре Варава.

15:12  И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски?

15:13  А те пак извикаха: Разпни го.

15:14  А Пилат им казваше: Че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го.

15:15  Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие.

15:16  И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк.

15:17  И облекоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му,

15:18  и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски!

15:19  И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха.

15:20  И след като му се поругаха, съблекоха му багреницата, и облекоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат.

15:21  И накарват некого си Симона Киринейца, баща на Александра и Руфа, който минуваше, като си идеше от нивата, да носи кръста му.

15:22  И завождат Исуса на местото Голгота, което се тълкува Лобно Место.

15:23  И даваха му да пие вино смесено със смирна, но той не пое.

15:24  И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тех, кой кое да вземе.

15:25  А бе третий час, и го разпнаха.

15:26  И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

15:27  И с него разпнаха двама разбойници, едного от десно и едного от лево нему.

15:28  И се изпълни писанието което казва: «И с беззаконните се вмени.»

15:29  И които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави и казваха: Уха, ти който разваляш храмът и в три дни го съзиждваш,

15:30  спаси себе си, и слез от кръста.

15:31  Подобно и първосвещениците, с книжниците присмиваха му се помежду си и думаха: Други е избавил, а пък себе си не може да избави.

15:32  Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да поверваме. И разпетите с него укоряваха го.

15:33  И като дойде шестият час, стана тъма по всичката земя, до деветият час.

15:34  И по деветте часа извика Исус с голем глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

15:35  И некои от стоящите там като чуха казваха: Ето, Илия вика.

15:36  И завтече се един, и напълни гъба с оцет, и обви я на тръст, та му даваше да пие, и казваше: Оставете да видим да ли ще дойде Илия да го снеме.

15:37  А Исус като издаде глас голем, издъхна.

15:38  И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу.

15:39  А като виде стотникът, който стоеше срещу него, че като извика така, издъхна, рече: Наистина този человек беше Син Божий.

15:40  Имаше още и жени които гледаха от далеч, между които бе и Мария Магдалина, и Мария майката на Якова малаго и на Иосия, и Саломия;

15:41  които, и когато беше Исус в Галилея, следваха го и слугуваха му; и други много които беха възлезли с него в Ерусалим.

15:42  И когато вече стана вечер, (защото беше петък, сиреч, срещу събота,)

15:43  Дойде Иосиф от Ариматея, почтен един съветник, който и той ожидаше царството Божие; и дързна та влезе при Пилата, и поиска телото Исусово.

15:44  А Пилат се почуди да ли е вече умрел; и повика стотника, та го попита отколе ли е умрел.

15:45  И като се научи от стотника, подари телото Иосифу.

15:46  И той купи плащаница и сне го та го обви с плащаницата; и положи го в гроб, който бе изсечен от камик, и привали камик над вратата на гробът.

15:47  А Мария Магдалина и Мария майката Иосиева гледаха де го полагаха.

Chapter 16

16:1  И като се мина съботата, Мария Магдалина и Мария майката Яковова и Саломия купиха аромати за да дойдат и да го помажат.

16:2  И много рано в първия ден на седмицата идват на гроба, когато изгрея слънцето.

16:3  И казваха си помежду си: Кой ще ни отвали камика от вратата на гроба?

16:4  И като погледнаха, видеха че камикът бе отвален; защото беше твърде голем.

16:5  И като влезоха в гробът, видеха едного юноша че седеше от десно, облечен с бела одежда; и ужасиха се.

16:6  А той им казва: Недейте се ужасава: Исуса търсите, Назарянина разпетаго: възкръсна, не е тука; ето местото дето го положиха.

16:7  Но идете, кажете на учениците му и на Петра че отива преди вас в Галилея; там ще го видите, както ви рече.

16:8  И те излезоха скоро и побегнаха от гроба; понеже трепет и ужас беше ги обзел; и не рекоха никому нищо; защото се бояха.

16:9  И като възкръсна рано в първият ден на седмицата, яви се най-първо на Мария Магдалина, от която бе изпъдил седем бесове.

16:10  Тя отиде та извести на тия които беха с него, когато жалееха и плачеха.

16:11  И те като чуха че е жив и че го е видела, не хванаха вера.

16:12  След това яви се в друг образ на двамина от тех, когато вървеха и отиваха на село.

16:13  И те отидоха та известиха на другите; но нито тем хванаха вера.

16:14  После се яви на единадесетте когато беха на трапезата, и укори ги за неверството и жестокосърдието им, защото не хванаха вера на тези които го видеха възкръснал.

16:15  И рече им: Идете по всичкия свет и проповедайте евангелието на всяка твар.

16:16  Който поверва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не поверва ще бъде осъден.

16:17  И на тези които поверват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят;

16:18  змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, нема да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

16:19  И тъй Господ, след като им говори, възнесе се на небето и седна от десно на Бога.

16:20  А те излезоха и проповедваха навсекъде, като съдействуваше Господ и потвърдяваше словото си със знаменията които следваха. Амин.