BulVeren - Mark

Chapter 1

1:1  Началото на благовестието на Иисус Христос, Божия Син.

1:2  Както е писано в книгата на пророк Исая: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред лицето Ти, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

1:3  „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него.“

1:4  Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.

1:5  И цялата юдейска страна и всичките жители на Ерусалим излизаха при него и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.

1:6  А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.

1:7  И като проповядваше, казваше: След мен идва Онзи, който е по-силен от мен, на когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите Му.

1:8  Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.

1:9  И през онези дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.

1:10  И като излезе веднага от водата, видя, че небесата се разтварят и че Духът слиза на Него като гълъб.

1:11  И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Теб благоволих.

1:12  И веднага Духът Го закара в пустинята.

1:13  И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете, а ангелите Му служеха.

1:14  А след като Йоан беше предаденна властта, Иисус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:

1:15  Времето се изпълни и Божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието!

1:16  А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, защото бяха рибари.

1:17  И Иисус им каза: Елате след Мен, и Аз ще ви направя да станете ловци на хора.

1:18  И те веднага оставиха мрежите и Го последваха.

1:19  И като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в лодката си и кърпеха мрежите.

1:20  И веднага ги повика; и те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и отидоха след Него.

1:21  И дойдоха в Капернаум. И веднага в съботата Иисус влезе в синагогата и поучаваше.

1:22  И те се чудеха на учението Му, защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като книжниците.

1:23  А в синагогата им имаше човек с нечист дух, който извика и каза:

1:24  (Остави ни!) Какво имаш Ти с нас, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си – Светият Божи.

1:25  Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него!

1:26  Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.

1:27  И всички толкова се смаяха, че започнаха да обсъждат помежду си, като говореха: Какво е това? Що за ново учение е това? С власт заповядва дори на нечистите духове и те Му се покоряват!

1:28  И веднага слухът за Него се разнесе навред по цялата Галилейска околност.

1:29  И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.

1:30  А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.

1:31  Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя им прислужваше.

1:32  А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и обладани от демони.

1:33  И целият град се събра пред вратата.

1:34  И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много демони, и не позволяваше на демоните да говорят, понеже Го познаваха.

1:35  А сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде на едно уединено място, и там се молеше.

1:36  А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него.

1:37  И като Го намериха, Му казаха: Всички Те търсят.

1:38  А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета, за да проповядвам и там, защото за това съм излязъл.

1:39  И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше демоните.

1:40  Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш.

1:41  А Иисус го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.

1:42  И веднага проказата го остави и той се очисти.

1:43  И Той веднага го отпрати, като го предупреди строго:

1:44  Внимавай да не кажеш на никого нищо; но иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.

1:45  А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Иисус не можеше вече да влезе явно в някой град, а стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.

Chapter 2

2:1  След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.

2:2  И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше словото.

2:3  И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.

2:4  И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

2:5  А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

2:6  А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

2:7  Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог?

2:8  Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?

2:9  Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?

2:10  Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика:

2:11  Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома.

2:12  И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.

2:13  И пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.

2:14  Като минаваше, видя Леви Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.

2:15  И когато Иисус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и Го следваха.

2:16  Тогава книжниците от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

2:17  А Иисус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).

2:18  А учениците на Йоан и фарисеите постеха. И дойдоха и Му казаха: Защо учениците на Йоан и на фарисеите постят, а Твоите не постят?

2:19  А Иисус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят.

2:20  Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава, през онези дни, ще постят.

2:21  Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото това, което трябва да я закърпи, се отдира от нея – новото от старото – и съдраното става по-лошо.

2:22  И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете и ще се изхабят и виното, и меховете; а наливат ново вино в нови мехове.

2:23  И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.

2:24  А фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

2:25  Тогава Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня и той, и мъжете, които бяха с него?

2:26  Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и яде присъствените хлябове, от които не е позволено на никого да яде, освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?

2:27  И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;

2:28  така че Човешкият Син е Господар и на съботата.

Chapter 3

3:1  И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

3:2  И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

3:3  И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата.

3:4  А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

3:5  И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.

3:6  И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го убият.

3:7  Тогава Иисус се оттегли с учениците Си към езерото и ги последва голямо множество от Галилея.

3:8  И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан и от околностите на Тир и Сидон голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.

3:9  И поръча на учениците Си да Го чакат с една лодка заради множеството, за да не Го притискат.

3:10  Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него.

3:11  И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божи Син.

3:12  Но Той строго им казваше да не Го изявяват.

3:13  След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които Той искаше, и те отидоха при Него.

3:14  И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

3:15  и да имат власт да изцеляват болести и да изгонват демони:

3:16  Симон, на когото даде и името Петър;

3:17  и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, тоест синове на гърма;

3:18  и Андрей и Филип; Вартоломей и Матей; Тома и Яков Алфеев; Тадей и Симон Кананит;

3:19  и Юда Искариотски, който Го и предаде.

3:20  И дойдоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.

3:21  А Своите Му, като чуха това, отидоха да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

3:22  И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва демоните чрез началника на демоните.

3:23  Но Той, като ги повика, им каза с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

3:24  Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

3:25  И ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои.

3:26  И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, а е дошъл краят му.

3:27  И никой не може да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния – и тогава ще ограби къщата му.

3:28  Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени и всичките хули, с които биха богохулствали;

3:29  но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, а е виновен за вечен грях;

3:30  защото казваха: Има нечист дух.

3:31  И дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.

3:32  А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са навън и Те търсят.

3:33  А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?

3:34  И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!

3:35  Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.

Chapter 4

4:1  И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.

4:2  И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

4:3  Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.

4:4  И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

4:5  Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

4:6  а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

4:7  А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

4:8  А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.

4:9  И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

4:10  И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

4:11  И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

4:12  така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)“.

4:13  И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?

4:14  Сеячът сее словото.

4:15  А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.

4:16  Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;

4:17  нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат.

4:18  Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,

4:19  но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.

4:20  А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.

4:21  И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?

4:22  Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

4:23  Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

4:24  Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

4:25  Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

4:26  И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;

4:27  и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

4:28  Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.

4:29  А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.

4:30  Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?

4:31  То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.

4:32  Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.

4:33  И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.

4:34  А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

4:35  И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.

4:36  И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в лодката, както беше; и имаше и други лодки с Него.

4:37  И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху лодката, така че лодката вече се пълнеше с вода.

4:38  А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

4:39  А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

4:40  И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра?

4:41  И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

Chapter 5

5:1  И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.

5:2  А като слезе от лодката, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.

5:3  Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,

5:4  защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

5:5  И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.

5:6  Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.

5:7  И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!

5:8  Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.

5:9  И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.

5:10  И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

5:11  А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.

5:12  И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

5:13  Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.

5:14  А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

5:15  И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.

5:16  И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.

5:17  А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.

5:18  А като влизаше в лодката, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.

5:19  Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.

5:20  И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.

5:21  Когато Иисус пак премина с лодката на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.

5:22  Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му

5:23  и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

5:24  И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.

5:25  И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

5:26  и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше ѝ станало по-зле,

5:27  като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

5:28  Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

5:29  И начаса кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

5:30  А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

5:31  Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?

5:32  Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

5:33  А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.

5:34  А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

5:35  Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

5:36  Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.

5:37  И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

5:38  И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.

5:39  И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.

5:40  А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.

5:41  И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!

5:42  И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.

5:43  А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да ѝ дадат да яде.

Chapter 6

6:1  И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

6:2  И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени чрез ръцете Му?

6:3  Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

6:4  А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

6:5  И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

6:6  И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

6:7  И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

6:8  И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

6:9  а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

6:10  И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

6:11  И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

6:12  И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

6:13  И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

6:14  И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

6:15  А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

6:16  Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

6:17  Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

6:18  Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

6:19  А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

6:20  защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

6:21  И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

6:22  самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

6:23  И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

6:24  А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

6:25  И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

6:26  И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да ѝ откаже.

6:27  И царят прати веднага един телохранител, на на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

6:28  и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

6:29  А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гробница.

6:30  И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

6:31  И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

6:32  И отидоха с лодката на уединено място насаме.

6:33  А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

6:34  И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

6:35  И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно.

6:36  Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

6:37  А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

6:38  А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

6:39  И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

6:40  И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

6:41  И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

6:42  И всичките ядоха и се наситиха.

6:43  И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

6:44  А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

6:45  И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

6:46  И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

6:47  А като се свечери, лодката беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

6:48  И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

6:49  А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

6:50  защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

6:51  И влезе при тях в лодката и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

6:52  защото не се бяха вразумили от чудото схлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

6:53  И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

6:54  И когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;

6:55  и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

6:56  И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.

Chapter 7

7:1  И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

7:2  и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце.

7:3  Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите;

7:4  и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла).

7:5  И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?

7:6  А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.

7:7  Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди.“

7:8  Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща).

7:9  И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!

7:10  Защото Мойсей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“

7:11  Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;

7:12  и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.

7:13  И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.

7:14  И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.

7:15  Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

7:16  (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)

7:17  И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

7:18  И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

7:19  Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.

7:20  Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.

7:21  Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,

7:22  прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.

7:23  Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

7:24  И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.

7:25  А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.

7:26  (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря ѝ.

7:27  А Иисус ѝ каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.

7:28  А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!

7:29  А Той ѝ каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.

7:30  И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.

7:31  И като излезе пак от Тирската и Сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на Декаполските области.

7:32  И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.

7:33  Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;

7:34  и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворѝ се.

7:35  И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.

7:36  И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха;

7:37  и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!

Chapter 8

8:1  През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:

8:2  Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.

8:3  Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.

8:4  А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?

8:5  А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.

8:6  Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.

8:7  Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.

8:8  И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.

8:9  А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

8:10  И веднага се качи в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските области.

8:11  И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

8:12  А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.

8:13  И ги остави, като пак се качи в лодката и мина на отвъдната страна.

8:14  А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.

8:15  И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.

8:16  И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.

8:17  А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?

8:18  Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

8:19  Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.

8:20  А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.

8:21  И им каза: Още ли не разбирате?

8:22  След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молеха да се докосне до него.

8:23  А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

8:24  А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.

8:25  После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.

8:26  И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

8:27  И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?

8:28  А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.

8:29  Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

8:30  И Той им заръча да не казват на никого за Него.

8:31  И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

8:32  И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.

8:33  А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

8:34  И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.

8:35  Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.

8:36  Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?

8:37  Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?

8:38  Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.

Chapter 9

9:1  И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила.

9:2  И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

9:3  Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели.

9:4  И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус.

9:5  Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия;

9:6  защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.

9:7  И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

9:8  И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус.

9:9  И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

9:10  И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

9:11  И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?

9:12  А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

9:13  Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него.

9:14  И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях.

9:15  И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха.

9:16  И Той попита книжниците: За какво спорите с тях?

9:17  И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух.

9:18  И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха.

9:19  А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

9:20  И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

9:21  И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.

9:22  И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!

9:23  А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.

9:24  Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!

9:25  А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!

9:26  И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.

9:27  Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

9:28  И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

9:29  А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост).

9:30  И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.

9:31  Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне.

9:32  Но те не разбраха думата и се страхуваха да Го попитат.

9:33  И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя?

9:34  А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по- голям.

9:35  И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.

9:36  Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза:

9:37  Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил.

9:38  Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва.

9:39  А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови.

9:40  Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас.

9:41  Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.

9:42  А който съблазни едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.

9:43  И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

9:44  (където „червеят им не умира и огънят не угасва“).

9:45  И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън,

9:46  където „червеят им не умира и огънят не угасва“).

9:47  И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

9:48  където „червеят им не умира и огънят не угасва“.

9:49  Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

9:50  Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.

Chapter 10

10:1  И стана оттам, и дойде в юдейските области и местата отвъд Йордан. И при Него пак се стече народ; и Той пак ги поучаваше според обичая Си.

10:2  А някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?

10:3  В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?

10:4  А те казаха: Мойсей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне.

10:5  А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед;

10:6  но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско.

10:7  „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си;

10:8  и двамата ще бъдат една плът“; така че не са вече двама, а една плът.

10:9  И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.

10:10  И в къщата учениците пак Го попитаха за това.

10:11  А Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея.

10:12  И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.

10:13  Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха.

10:14  Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство.

10:15  Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него.

10:16  И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.

10:17  А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?

10:18  А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог.

10:19  Знаеш заповедите: „Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си.“

10:20  А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

10:21  А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай.

10:22  Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.

10:23  А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

10:24  А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството!

10:25  По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

10:26  А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

10:27  Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

10:28  Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

10:29  Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,

10:30  и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот.

10:31  Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

10:32  А когато бяха на път, като отиваха към Ерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те се чудеха. И онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:

10:33  Ето, ние се изкачваме към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. И те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците;

10:34  и ще Му се подиграят, ще Го бият, ще Го плюят и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

10:35  Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни направиш, каквото и да Ти поискаме.

10:36  А Той им каза: Какво желаете да ви направя?

10:37  Те Му казаха: Да ни дадеш да седнем – един от дясната Ти страна, а друг от лявата Ти страна в Твоята слава.

10:38  А Иисус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

10:39  Те Му казаха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

10:40  но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.

10:41  А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.

10:42  Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.

10:43  Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител;

10:44  и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичките.

10:45  Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

10:46  След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.

10:47  И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!

10:48  И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

10:49  И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.

10:50  И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус.

10:51  А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна!

10:52  А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.

Chapter 11

11:1  И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:

11:2  Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.

11:3  И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

11:4  И така, те отидоха и намериха едно магаренце, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

11:5  А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?

11:6  А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.

11:7  И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.

11:8  И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.

11:9  И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!

11:10  Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!

11:11  И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

11:12  А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

11:13  И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини.

11:14  И Той ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

11:15  И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.

11:16  И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

11:17  И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?

11:18  И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.

11:19  А когато се мръкна, Той излезе вън от града.

11:20  И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

11:21  И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

11:22  А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

11:23  Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.

11:24  Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.

11:25  И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.

11:26  (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)

11:27  И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

11:28  С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

11:29  Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

11:30  Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.

11:31  А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?

11:32  Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.

11:33  И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

Chapter 12

12:1  И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.

12:2  И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.

12:3  А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.

12:4  Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.

12:5  Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

12:6  Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.

12:7  Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

12:8  И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.

12:9  И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.

12:10  Не сте ли чели това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

12:11  От Господа е това и чудно е в нашите очи“?

12:12  И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.

12:13  Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.

12:14  И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?

12:15  Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.

12:16  И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.

12:17  Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.

12:18  След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

12:19  Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.

12:20  Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.

12:21  Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.

12:22  (Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.

12:23  И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

12:24  Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?

12:25  Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

12:26  А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му говори при къпината и му каза: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?

12:27  Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.

12:28  А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?

12:29  Иисус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ;

12:30  и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!“

12:31  А ето втората, (подобна на нея): „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.

12:32  Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него;

12:33  и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

12:34  Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.

12:35  И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?

12:36  Сам Давид каза чрез Светия Дух: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти.“

12:37  Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

12:38  И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите

12:39  и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –

12:40  тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.

12:41  И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.

12:42  А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.

12:43  А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.

12:44  Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.

Chapter 13

13:1  И когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!

13:2  А Иисус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.

13:3  И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:

13:4  Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

13:5  А Иисус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.

13:6  Защото мнозина ще дойдат в Мое Име и ще кажат: Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина.

13:7  А когато чуете за войни и за военни слухове, не се плашете, защото това трябва да стане, но то още не е краят.

13:8  Защото ще се надигне народ против народ и царство против царство. Ще има земетресения на разни места, ще има глад и смутове; но тези неща са само началото на страданията.

13:9  А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мен – за да им свидетелствате.

13:10  Но трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.

13:11  А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите, а каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.

13:12  Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги докарват до смърт.

13:13  И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име; но който устои докрай, той ще бъде спасен.

13:14  И когато видите мерзостта на запустението, (за която говори пророк Даниил) да стои там, където не трябва – който чете, нека разбира – тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините;

13:15  и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си и да не влиза да вземе нещо от нея;

13:16  и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.

13:17  А горко на бременните и на кърмещите през онези дни!

13:18  Молете се да не стане това през зимата.

13:19  Защото през онези дни ще има такава скръб, каквато няма да е имало дотогава от началото на творението, което Бог е създал, нито ще има след това.

13:20  И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавило нито едно създание; но заради избраните, които Той избра, Той е съкратил дните.

13:21  Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето, там е! – не вярвайте.

13:22  Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.

13:23  А вие внимавайте. Ето, предсказах ви всичко.

13:24  Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,

13:25  звездите ще падат от небето и силите в небето ще се разклатят.

13:26  Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.

13:27  И тогава ще изпрати ангелите си и ще събере избраните си от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.

13:28  И научете притчата от смокинята: когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо.

13:29  Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.

13:30  Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

13:31  Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

13:32  А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

13:33  Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето.

13:34  Това е както един човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, и на вратаря заповяда да бди.

13:35  Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта,

13:36  да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали.

13:37  А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!

Chapter 14

14:1  А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.

14:2  Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.

14:3  И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.

14:4  А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

14:5  Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.

14:6  Но Иисус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.

14:7  Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.

14:8  Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.

14:9  Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

14:10  Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

14:11  А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.

14:12  А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?

14:13  И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.

14:14  И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?

14:15  И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.

14:16  И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

14:17  А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.

14:18  И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.

14:19  А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?

14:20  А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.

14:21  Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.

14:22  И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.

14:23  Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.

14:24  И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.

14:25  Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

14:26  И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

14:27  И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: „Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат.“

14:28  А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.

14:29  Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!

14:30  Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

14:31  А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.

14:32  Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.

14:33  И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.

14:34  И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

14:35  И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:

14:36  Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.

14:37  И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?

14:38  Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

14:39  И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

14:40  А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.

14:41  И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

14:42  Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.

14:43  И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.

14:44  А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.

14:45  И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.

14:46  И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.

14:47  А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

14:48  Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?

14:49  Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията.

14:50  Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

14:51  А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.

14:52  А той остави лененото платно и избяга гол.

14:53  И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.

14:54  А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.

14:55  А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.

14:56  Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.

14:57  После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

14:58  Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.

14:59  Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.

14:60  Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

14:61  А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

14:62  А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.

14:63  Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

14:64  Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.

14:65  А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

14:66  И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.

14:67  И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.

14:68  А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.

14:69  Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.

14:70  А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).

14:71  А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.

14:72  И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.

Chapter 15

15:1  А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.

15:2  И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш.

15:3  И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.

15:4  А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!

15:5  Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

15:6  А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.

15:7  А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство.

15:8  А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.

15:9  А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар?

15:10  Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.

15:11  Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.

15:12  Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?

15:13  А те пак изкрещяха: Разпъни Го!

15:14  А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!

15:15  Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие.

15:16  И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.

15:17  И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.

15:18  И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски!

15:19  И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха.

15:20  И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.

15:21  И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

15:22  И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място.

15:23  И Му дадоха да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие.

15:24  И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.

15:25  А беше третият час, когато Го разпънаха.

15:26  И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.

15:27  И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.

15:28  (И се изпълни писанието, което казва: „И към престъпници беше причислен.“)

15:29  И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,

15:30  спаси Себе Си и слез от кръста!

15:31  Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!

15:32  Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха.

15:33  А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.

15:34  И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

15:35  А някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.

15:36  И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!

15:37  А Иисус, като нададе силен вик, издъхна.

15:38  И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.

15:39  А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син.

15:40  Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;

15:41  които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.

15:42  И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,

15:43  дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.

15:44  А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.

15:45  И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.

15:46  А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба.

15:47  А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.

Chapter 16

16:1  А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и да Го помажат.

16:2  И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.

16:3  И говореха помежду си: Кой ще ни отърколи камъка от вратата на гроба?

16:4  Но когато вдигнаха очи, видяха, че камъкът беше преместен, а той беше много голям.

16:5  И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша, облечен в бели дрехи, седеше отдясно, и много се уплашиха.

16:6  А той им каза: Не се плашете. Вие търсите Иисус Назарянина, който беше разпънат. Той възкръсна! Няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.

16:7  Но идете и кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви каза.

16:8  И те излязоха и побягнаха от гроба, защото трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.

16:9  И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем демона.

16:10  Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, и които жалееха и плачеха за Него.

16:11  Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го била видяла, не повярваха.

16:12  След това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха и отиваха на село.

16:13  И те отидоха и известиха на другите; но на тях също не повярваха.

16:14  После се яви на самите единадесет ученици, когато бяха на трапезата, и ги смъмри за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.

16:15  И им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.

16:16  Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.

16:17  И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят,

16:18  змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да им навреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.

16:19  И така, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

16:20  А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.