BulVeren - John

Chapter 1

1:1  В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

1:2  То в начало беше у Бога.

1:3  Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

1:4  В Него беше живот и животът беше светлината на хората.

1:5  И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.

1:6  Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан.

1:7  Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него.

1:8  Той не беше светлината, но свидетелства за светлината;

1:9  това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек.

1:10  Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.

1:11  При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

1:12  А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;

1:13  които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.

1:14  И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

1:15  Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен.

1:16  И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат;

1:17  защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.

1:18  Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

1:19  И това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха до него свещеници и левити от Ерусалим, за да го попитат: Ти кой си?

1:20  Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не аз съм Христос.

1:21  И го попитаха: Тогава какво си? Илия ли си? Каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не.

1:22  На това му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили; какво казваш за себе си?

1:23  Той каза: Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: Прав правете пътя за Господа“, както каза пророк Исая.

1:24  А изпратените бяха от фарисеите.

1:25  И го попитаха, като му казаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?

1:26  В отговор Йоан им каза: Аз кръщавам с вода, но сред вас стои Един, когото вие не познавате.

1:27  Той е, който идва след мен, на когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му.

1:28  Това стана във Витания, от другата страна на Йордан, където Йоан кръщаваше.

1:29  На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: Ето Божият Агнец, който взема греха на света!

1:30  Този е, за когото казах: След мен идва Човек, който е пред мен, защото е бил преди мен.

1:31  И аз не Го познавах; но затова дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил.

1:32  И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да остава върху Него.

1:33  И аз не Го познах; но Онзи, който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух.

1:34  И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син.

1:35  На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.

1:36  И като съгледа Иисус, когато минаваше, каза: Ето Божият Агнец!

1:37  И двамата ученици го чуха да говори така и последваха Иисус.

1:38  И Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, им каза: Какво търсите? А те Му казаха: Равви – което се превежда: Учителю – къде живееш?

1:39  Каза им: Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. Беше около десетият час.

1:40  Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър.

1:41  Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което се превежда: Христос.

1:42  И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа, което се превежда: камък.

1:43  На другия ден Иисус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме.

1:44  А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.

1:45  Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците – Иисус, сина на Йосиф, който е от Назарет.

1:46  А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж.

1:47  Иисус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.

1:48  Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Иисус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята.

1:49  Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син, Ти си израилевият Цар!

1:50  Иисус в отговор му каза: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? По-големи неща от това ще видиш.

1:51  И му каза: Истина, истина ви казвам: (отсега) ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.

Chapter 2

2:1  На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.

2:2  И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.

2:3  И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат.

2:4  А Иисус ѝ каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.

2:5  Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.

2:6  А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.

2:7  Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре.

2:8  Тогава им каза: Налейте сега и занесете на разпоредителя на угощението. И те занесоха.

2:9  И когато разпоредителят на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – разпоредителят на угощението повика младоженеца и му каза:

2:10  Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!

2:11  Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

2:12  След това слезе в Капернаум – Той и майка Му, братята Му и учениците Му; и преседяха там не много дни.

2:13  И като наближаваше Пасхата на юдеите, Иисус се изкачи към Ерусалим.

2:14  И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби и тези, които седяха и разменяха пари;

2:15  и като направи бич от върви, изпъди всички от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на тези, които разменяха пари, и прекатури масите им;

2:16  а на тези, които продаваха гълъбите, каза: Махнете ги оттук и не правете дома на Моя Отец дом за търговия.

2:17  Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом ще Ме изяде.“

2:18  Юдеите отговориха на това, като казаха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?

2:19  В отговор Иисус им каза: Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.

2:20  Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден четиридесет и шест години, и Ти ли за три дни ще го издигнеш?

2:21  Но Той говореше за храма на тялото Си.

2:22  И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на думата, която Иисус беше говорил.

2:23  И когато беше в Ерусалим на Пасхата, по време на празника мнозина повярваха в Неговото Име, като гледаха знаменията, които вършеше.

2:24  Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора

2:25  и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека.

Chapter 3

3:1  Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

3:2  Той дойде при Него през нощта и Му каза: Равви, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

3:3  Иисус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.

3:4  Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

3:5  Иисус отговори: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

3:6  Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

3:7  Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.

3:8  Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който се е родил от Духа.

3:9  Никодим в отговор Му каза: Как може да бъде това?

3:10  Иисус му отговори и каза: Ти си израилев учител и не знаеш ли това?

3:11  Истина, истина ти казвам: Ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но вие не приемате Нашето свидетелство.

3:12  Ако ви казах земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?

3:13  И никой не е възлязъл на небето, освен Този, който е слязъл от небето, Човешкият Син, (който е на небето).

3:14  И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

3:15  че всеки, който вярва в Него (да не погине, а) да има вечен живот.

3:16  Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.

3:17  Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.

3:18  Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син.

3:19  Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли.

3:20  Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му;

3:21  а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.

3:22  След това Иисус дойде с учениците Си в юдейската земя; и там остана с тях и кръщаваше.

3:23  А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха и се кръщаваха.

3:24  Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.

3:25  Тогава възникна спор от страна на учениците на Йоан с един юдеин относно очистването.

3:26  И дойдоха при Йоан и му казаха: Равви, Онзи, който беше с теб отвъд Йордан, за когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.

3:27  Йоан в отговор каза: Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето.

3:28  Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм изпратен пред Него.

3:29  Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца. И така, тази моя радост се изпълни.

3:30  Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам.

3:31  Онзи, който идва от горе, е над всички; а който е от земята, е земен и земно говори. Онзи, който идва от небето, е над всички.

3:32  Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му.

3:33  Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен.

3:34  Защото Този, когото Бог е пратил, говори Божиите думи; защото Бог не дава Духа с мярка.

3:35  Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

3:36  Който вярва в Сина, има вечен живот; но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него.

Chapter 4

4:1  И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –

4:2  не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –

4:3  напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

4:4  Но трябваше да мине през Самария.

4:5  И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

4:6  Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

4:7  Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия.

4:8  Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

4:9  Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

4:10  Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.

4:11  Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

4:12  Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?

4:13  Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

4:14  а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

4:15  Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

4:16  Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

4:17  В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж;

4:18  защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.

4:19  Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

4:20  Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

4:21  Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

4:22  Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

4:23  Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

4:24  Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

4:25  Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

4:26  Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб.

4:27  В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

4:28  Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

4:29  Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

4:30  Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.

4:31  Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.

4:32  Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.

4:33  Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?

4:34  Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.

4:35  Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

4:36  Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

4:37  Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.

4:38  Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

4:39  И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила.

4:40  И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.

4:41  И още мнозина повярваха заради Неговото слово;

4:42  а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.

4:43  След два дни Той излезе оттам и и отиде в Галилея;

4:44  защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.

4:45  И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

4:46  И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

4:47  Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

4:48  Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

4:49  Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.

4:50  Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.

4:51  И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.

4:52  А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.

4:53  И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

4:54  Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.

Chapter 5

5:1  След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.

5:2  А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет преддверия.

5:3  В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.

5:4  Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше.)

5:5  И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.

5:6  Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?

5:7  Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.

5:8  Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.

5:9  И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.

5:10  Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.

5:11  Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.

5:12  Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?

5:13  А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.

5:14  По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.

5:15  Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.

5:16  Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.

5:17  А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.

5:18  Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.

5:19  Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.

5:20  Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.

5:21  Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.

5:22  Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,

5:23  за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.

5:24  Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.

5:25  Истина, истина ви казвам: идва часът и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.

5:26  Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

5:27  и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.

5:28  Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му

5:29  и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

5:30  Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Своята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.

5:31  Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.

5:32  Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.

5:33  Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.

5:34  Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.

5:35  Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.

5:36  Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.

5:37  И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.

5:38  И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате на Този, когото Той е пратил.

5:39  Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,

5:40  а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.

5:41  От хора слава не приемам;

5:42  но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.

5:43  Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

5:44  Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?

5:45  Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.

5:46  Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.

5:47  Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?

Chapter 6

6:1  След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

6:2  А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

6:3  И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

6:4  А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

6:5  Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

6:6  А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

6:7  Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

6:8  Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

6:9  Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

6:10  Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

6:11  Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците – на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

6:12  И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

6:13  И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

6:14  Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

6:15  А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

6:16  А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

6:17  и влязоха в лодки, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

6:18  И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

6:19  И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката; и се уплашиха.

6:20  Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

6:21  Тогава те с желание Го взеха в лодката и веднага лодката се намери при сушата, към която отиваха.

6:22  На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в лодката с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

6:23  обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

6:24  и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в лодките и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

6:25  И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

6:26  В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

6:27  Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

6:28  Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

6:29  Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

6:30  Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

6:31  Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат.“

6:32  На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

6:33  Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

6:34  А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

6:35  Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

6:36  Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

6:37  Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

6:38  защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

6:39  Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

6:40  И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

6:41  Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

6:42  И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

6:43  Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

6:44  Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

6:45  Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

6:46  Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

6:47  Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

6:48  Аз съм хлябът на живота.

6:49  Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

6:50  Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

6:51  Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

6:52  Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

6:53  Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

6:54  Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

6:55  Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

6:56  Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз – в него.

6:57  Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

6:58  Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

6:59  Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

6:60  Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

6:61  Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

6:62  Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

6:63  Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

6:64  Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

6:65  И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

6:66  Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

6:67  Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

6:68  Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

6:69  и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

6:70  Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

6:71  А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Chapter 7

7:1  След това Иисус ходеше из Галилея; защото не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

7:2  А наближаваше юдейският празник Колиби.

7:3  Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

7:4  защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света.

7:5  Защото и братята Му не вярваха в Него.

7:6  А Иисус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово.

7:7  Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли.

7:8  Изкачете се вие на празника; Аз няма да се изкача на този празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.

7:9  И като им каза това, си остана в Галилея.

7:10  А когато братята Му се бяха изкачили на празника, тогава и Той се изкачи, не явно, а някак си тайно.

7:11  А юдеите Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи?

7:12  И имаше за Него голяма глъчка сред множествата. Едни казваха: Добър Човек е. Други казваха: Не е, а заблуждава народа.

7:13  Обаче никой не говореше за Него открито поради страха от юдеите.

7:14  Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.

7:15  Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек знае свещените Писания, като не се е учил?

7:16  Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил.

7:17  Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

7:18  Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.

7:19  Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

7:20  Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие?

7:21  Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите.

7:22  Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека.

7:23  Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота?

7:24  Не съдете по вида, а съдете справедливо.

7:25  Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият?

7:26  Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос?

7:27  Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.

7:28  Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате.

7:29  А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

7:30  И тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

7:31  И мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?

7:32  Фарисеите чуха, че множеството шушукало така за Него, и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

7:33  А Иисус им каза: Още малко време съм с вас и ще отида при Онзи, който Ме е пратил.

7:34  Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете.

7:35  На това юдеите казаха помежду си: Къде мисли да отиде Този, така че да не можем да Го намерим? Да не мисли да отиде при юдеите, разпръснати между гърците и да поучава гърците?

7:36  Какво значи тази дума, която каза: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете?

7:37  А в последния ден, великия на празника, Иисус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.

7:38  Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му.

7:39  А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Светият) Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил.

7:40  Затова някои от множеството, като чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.

7:41  Други казваха: Този е Христос. Но някои казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

7:42  Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от потомството на Давид и от градчето Витлеем, където е бил Давид?

7:43  И така възникна разцепление между народа за Него.

7:44  А някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръце на Него.

7:45  Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които им казаха: Защо не Го доведохте?

7:46  Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така (като този Човек).

7:47  А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

7:48  Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него?

7:49  Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето!

7:50  Никодим, който беше ходил при Него през нощта и който беше един от тях, им каза:

7:51  Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши?

7:52  Те в отговор му казаха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че няма пророк, който да се е издигнал от Галилея.

7:53  И всеки отиде у дома си.

Chapter 8

8:1  А Иисус отиде на Елеонския хълм.

8:2  И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше.

8:3  А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:

8:4  Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние.

8:5  А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?

8:6  И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

8:7  Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.

8:8  И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.

8:9  А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата.

8:10  И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?

8:11  И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.

8:12  Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.

8:13  Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно!

8:14  Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.

8:15  Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

8:16  И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил.

8:17  А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

8:18  Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.

8:19  Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.

8:20  Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.

8:21  И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

8:22  Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете?

8:23  И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

8:24  По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.

8:25  Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам.

8:26  Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

8:27  Те не разбраха, че им говореше за Отца.

8:28  Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря.

8:29  И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.

8:30  Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

8:31  Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици.

8:32  И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

8:33  Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни?

8:34  Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.

8:35  А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.

8:36  И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

8:37  Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас.

8:38  Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

8:39  Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.

8:40  А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил.

8:41  Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.

8:42  Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.

8:43  Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово.

8:44  Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

8:45  А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.

8:46  Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате?

8:47  Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

8:48  Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?

8:49  Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.

8:50  Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди.

8:51  Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.

8:52  Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века.

8:53  Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

8:54  Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог;

8:55  но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.

8:56  Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.

8:57  Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам?

8:58  Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.

8:59  Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).

Chapter 9

9:1  И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.

9:2  И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?

9:3  Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се изявят в него Божиите дела.

9:4  Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

9:5  Докато съм в света, Аз съм светлината на света.

9:6  Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;

9:7  и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.

9:8  А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

9:9  Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм.

9:10  Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите?

9:11  Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.

9:12  Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная.

9:13  Заведоха някогашния слепец при фарисеите.

9:14  А беше събота, когато Иисус направи калта и му отвори очите.

9:15  И така, фарисеите също го попитаха пак как е прогледнал. И той им каза: Кал сложи на очите ми, умих се и гледам.

9:16  Затова някои от фарисеите казваха: Този Човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна разцепление помежду им.

9:17  Казват пак на слепеца: Ти какво казваш за Него, като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.

9:18  Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия

9:19  и ги попитаха, казвайки: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

9:20  Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се е родил сляп;

9:21  а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е пълнолетен, сам нека говори за себе си.

9:22  Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.

9:23  Затова родителите му казаха: Той е пълнолетен, него питайте.

9:24  И така, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: Отдай слава на Бога; ние знаем, че този Човек е грешник.

9:25  А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная – че бях сляп, а сега виждам.

9:26  Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

9:27  Отговори им: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

9:28  Тогава те го изругаха и казаха: Ти си Негов ученик, а ние сме ученици на Мойсей.

9:29  Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

9:30  Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но Той ми отвори очите.

9:31  Знаем, че Бог не слуша грешници, а ако някой се бои от Бога и върши Божията воля, него слуша.

9:32  А пък от началотона света не се е чуло някой да е отворил очите на сляпороден човек.

9:33  Ако този Човек не беше от Бога, нямаше да може нищо да направи.

9:34  Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха навън.

9:35  Иисус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, каза: Ти вярваш ли в Божия Син?

9:36  Той в отговор каза: А кой е Той, Господине, за да вярвам в Него?

9:37  Иисус му каза: И видял си Го, и който говори с теб, Той е.

9:38  А той каза: Вярвам, Господи! И Му се поклони.

9:39  И Иисус каза: За съд дойдох Аз на този свят: за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

9:40  Някои от фарисеите, които бяха с Него, чуха това и Му казаха: Да не сме и ние слепи?

9:41  Иисус им каза: Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате, че виждате, и затова грехът ви остава.

Chapter 10

10:1  Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

10:2  А който влиза през вратата, е овчар на овцете.

10:3  На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му, и той вика своите овце по име и ги извежда.

10:4  И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му.

10:5  Но чужд човек няма да следват, а ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждите.

10:6  Тази притча им каза Иисус, но те не разбраха какво им говореше.

10:7  Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.

10:8  Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

10:9  Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша.

10:10  Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.

10:11  Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.

10:12  Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;

10:13  защото е наемник и не го е грижа за овцете.

10:14  Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите познават Мен,

10:15  както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

10:16  И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един пастир.

10:17  Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

10:18  Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.

10:19  Поради тези думи пак възникна разцепление между юдеите.

10:20  Мнозина от тях казваха: Има демон и е луд. Защо Го слушате?

10:21  Други казваха: Тези думи не са на човек, обзет от демон. Може ли демон да отваря очи на слепи?

10:22  И настъпи в Ерусалим празникът Освещение на на храма. Беше зима.

10:23  И Иисус ходеше в Соломоновата зала на храма.

10:24  Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.

10:25  Иисус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в Името на Своя Отец, те свидетелстват за Мен.

10:26  Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце, както ви казах.

10:27  Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.

10:28  И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

10:29  Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

10:30  Аз и Отец сме едно.

10:31  Тогава юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.

10:32  Иисус им отговори: Много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?

10:33  Юдеите Му отговориха: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог.

10:34  Иисус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: „Аз казах: Богове сте вие“?

10:35  Ако Той нарече „богове“ онези, към които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени –

10:36  то на Този ли, когото Бог освети и прати на света, вие казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божи Син?

10:37  Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;

10:38  но ако ги върша, макар и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мен и Аз в – Него.

10:39  Тогава пак искаха да Го хванат, но Той избяга от ръката им.

10:40  И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-преди кръщаваше, и остана там.

10:41  И мнозина дойдоха при Него и казаха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този Човек, беше истинно.

10:42  И там мнозина повярваха в Него.

Chapter 11

11:1  Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.

11:2  А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.

11:3  И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.

11:4  А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.

11:5  А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар.

11:6  И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.

11:7  След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

11:8  Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

11:9  Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.

11:10  Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.

11:11  Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.

11:12  Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

11:13  Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.

11:14  Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

11:15  Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.

11:16  Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.

11:17  И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.

11:18  А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;

11:19  и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.

11:20  А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.

11:21  Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.

11:22  Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

11:23  Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.

11:24  Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

11:25  Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;

11:26  и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?

11:27  Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света.

11:28  И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика.

11:29  И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

11:30  Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.

11:31  А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.

11:32  И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.

11:33  Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.

11:34  И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.

11:35  Иисус се просълзи.

11:36  Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!

11:37  А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?

11:38  А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.

11:39  Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.

11:40  Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?

11:41  Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

11:42  Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.

11:43  Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!

11:44  И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.

11:45  Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.

11:46  А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.

11:47  Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.

11:48  Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.

11:49  А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,

11:50  нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.

11:51  Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

11:52  и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.

11:53  И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.

11:54  Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

11:55  А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.

11:56  И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?

11:57  А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

Chapter 12

12:1  А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

12:2  Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

12:3  Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

12:4  Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

12:5  Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?

12:6  А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.

12:7  Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.

12:8  Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.

12:9  И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.

12:10  А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

12:11  защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.

12:12  На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,

12:13  взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!

12:14  А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:

12:15  „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“

12:16  Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.

12:17  А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.

12:18  По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.

12:19  Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

12:20  А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

12:21  Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.

12:22  Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.

12:23  А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

12:24  Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

12:25  Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

12:26  Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.

12:27  Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.

12:28  Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!

12:29  На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.

12:30  Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

12:31  Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

12:32  И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

12:33  А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

12:34  А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?

12:35  Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

12:36  Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.

12:37  Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

12:38  за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: „Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“

12:39  Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:

12:40  „Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“

12:41  Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

12:42  Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

12:43  защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.

12:44  А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.

12:45  И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.

12:46  Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.

12:47  И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.

12:48  Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

12:49  Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

12:50  И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.

Chapter 13

13:1  А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

13:2  И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,

13:3  Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,

13:4  стана от вечерята, сложи настрани горната Си дреха, взе кърпа и се препаса.

13:5  После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.

13:6  И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?

13:7  Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.

13:8  Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.

13:9  Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!

13:10  Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.

13:11  Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.

13:12  А като уми краката им и си взе горната дреха, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?

13:13  Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.

13:14  И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.

13:15  Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.

13:16  Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

13:17  Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

13:18  Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: „Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“

13:19  Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.

13:20  Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.

13:21  Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

13:22  Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

13:23  А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.

13:24  Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.

13:25  А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?

13:26  Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.

13:27  И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

13:28  Но никой от седящите не разбра защо му каза това.

13:29  Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи каквото ни трябва за празника; или че трябва да даде нещо на бедните.

13:30  И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

13:31  А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.

13:32  Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

13:33  Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

13:34  Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.

13:35  По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

13:36  Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.

13:37  Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.

13:38  Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.

Chapter 14

14:1  Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен.

14:2  В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.

14:3  И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.

14:4  А вие знаете къде отивам, и пътя знаете.

14:5  Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?

14:6  Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.

14:7  Когато познаете Мен, ще познаете и Моя Отец; и отсега Го познавате и сте Го видели.

14:8  Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно.

14:9  Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?

14:10  Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела.

14:11  Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.

14:12  Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.

14:13  И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.

14:14  Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя.

14:15  Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.

14:16  И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века –

14:17  Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.

14:18  Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.

14:19  Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете.

14:20  В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие – в Мен, и Аз – във вас.

14:21  Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си.

14:22  Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?

14:23  Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.

14:24  Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил.

14:25  Това ви казах, докато още съм с вас.

14:26  А Застъпникът, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.

14:27  Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.

14:28  Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен.

14:29  И сега ви го казах, преди да е станало, че когато стане, да повярвате.

14:30  Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен;

14:31  но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца и както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.

Chapter 15

15:1  Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.

15:2  Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод.

15:3  Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.

15:4  Стойте в Мен, и Аз – във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен.

15:5  Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.

15:6  Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

15:7  Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде.

15:8  В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици.

15:9  Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов.

15:10  Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов.

15:11  Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна.

15:12  Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

15:13  Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.

15:14  Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам.

15:15  Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви изявих всичко, което чух от Своя Отец.

15:16  Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.

15:17  Това ви заповядвам: да се любите един друг.

15:18  Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил.

15:19  Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

15:20  Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово, ще пазят и вашето.

15:21  Но всичко това ще ви сторят заради Моето Име, защото не познават Онзи, който Ме е пратил.

15:22  Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях; но сега нямат извинение за греха си.

15:23  Който мрази Мен, мрази и Моя Отец.

15:24  Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец.

15:25  Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: „Намразиха Ме без причина.“

15:26  А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен.

15:27  Но и вие ще свидетелствате, защото сте с Мен отначало.

Chapter 16

16:1  Това ви казах, за да не се препънете.

16:2  Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

16:3  И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен.

16:4  Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас.

16:5  Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

16:6  Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

16:7  Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.

16:8  А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

16:9  за грях, защото не вярват в Мен;

16:10  за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате;

16:11  и за съд, защото князът на този свят е осъден.

16:12  Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.

16:13  А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.

16:14  Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

16:15  Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява.

16:16  Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите.

16:17  Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца?

16:18  Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.

16:19  Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите?

16:20  Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

16:21  Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът ѝ; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.

16:22  Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

16:23  И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде.

16:24  Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

16:25  Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

16:26  В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас,

16:27  защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

16:28  Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

16:29  Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш.

16:30  Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

16:31  Иисус им отговори: Сега ли вярвате?

16:32  Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.

16:33  Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.

Chapter 17

17:1  Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,

17:2  както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.

17:3  А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.

17:4  Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша.

17:5  И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди да беше светът.

17:6  Изявих Името Ти на хората, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.

17:7  Сега познаха, че всичко, което си Ми дал, е от Теб;

17:8  защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

17:9  Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.

17:10  И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз съм прославен в тях.

17:11  Не съм вече в света, а тези са в света, и Аз ида при Теб. Отче свети, опази ги в Името Си, което си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

17:12  Докато бях с тях, Аз ги пазех в Твоето Име, което Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина освен синът на погибелта, за да се изпълни Писанието.

17:13  А сега идвам при Теб; и това казвам в света, за да имат Моята радост пълна в себе си.

17:14  Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

17:15  Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия.

17:16  Те не са от света, както и Аз не съм от света.

17:17  Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.

17:18  Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света.

17:19  И за тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

17:20  И не само за тях се моля, а и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното слово –

17:21  да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.

17:22  И славата, която Ти Ми даде, Аз дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно:

17:23  Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в едно, за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.

17:24  Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

17:25  Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил.

17:26  И изявих им Твоето Име, и ще изявя, така че любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз – в тях.

Chapter 18

18:1  Като каза това, Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

18:2  А Юда, който Го предаде, знаеше това място; защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

18:3  И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

18:4  А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите?

18:5  Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

18:6  И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

18:7  Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина.

18:8  Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат;

18:9  за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един.

18:10  А Симон Петър, който имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх.

18:11  Тогава Иисус каза на Петър: Сложй меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?

18:12  И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха.

18:13  И Го заведоха първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година.

18:14  А Каяфа беше онзи, който беше дал на юдеите съвет, че е по-добре един човек да загине за народа.

18:15  А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус; и този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.

18:16  А Петър стоеше вън до вратата; и другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с вратарката, и въведе Петър.

18:17  Тогава слугинята-вратарка каза на Петър: Не си ли и ти от учениците на този Човек? Той каза: Не съм.

18:18  А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше.

18:19  А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.

18:20  Иисус му отговори: Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно.

18:21  Защо питаш Мен? Питай онези, които са Ме слушали какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал.

18:22  Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника?

18:23  Иисус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако е добро, защо Ме удряш?

18:24  Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.

18:25  А Симон Петър стоеше и се грееше. И му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм.

18:26  Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Не те ли видях аз в градината с Него?

18:27  И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.

18:28  Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата.

18:29  Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек?

18:30  В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем.

18:31  А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не ни е позволено да убиваме никого;

18:32  за да се изпълни думата, която каза Иисус, като предсказваше с каква смърт щеше да умре.

18:33  Тогава Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Му каза: Ти ли си юдейският Цар?

18:34  Иисус му отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти казали за Мен?

18:35  Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил?

18:36  Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.

18:37  Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Ти казваш, че Аз съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

18:38  Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина в Него.

18:39  Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския Цар?

18:40  Тогава те всички пак закрещяха, казвайки: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.

Chapter 19

19:1  Тогава Пилат взе Иисус и нареди да Го бият.

19:2  И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха,

19:3  и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници.

19:4  Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина.

19:5  Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът!

19:6  А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него.

19:7  Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.

19:8  А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.

19:9  И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор.

19:10  Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?

19:11  Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб.

19:12  Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!

19:13  А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.

19:14  Беше денят на Приготовление на Пасхата, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!

19:15  А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!

19:16  Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.

19:17  И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,

19:18  където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата.

19:19  А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар.

19:20  Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.

19:21  А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар.

19:22  Пилат отговори: Каквото писах, писах.

19:23  А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.

19:24  Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това.

19:25  А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.

19:26  А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!

19:27  После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.

19:28  След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.

19:29  А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.

19:30  А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

19:31  И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.

19:32  Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.

19:33  Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката.

19:34  Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.

19:35  И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.

19:36  Защото това стана, за да се изпълни писанието: „Кост Негова няма да се строши“;

19:37  и пак друго писание казва: „Ще погледнат на Този, когото прободоха.“

19:38  След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.

19:39  Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.

19:40  Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.

19:41  А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.

19:42  Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.

Chapter 20

20:1  В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба.

20:2  Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили!

20:3  И така, Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха за гроба.

20:4  И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.

20:5  И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

20:6  След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени

20:7  и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

20:8  Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва.

20:9  Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

20:10  Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

20:11  А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и както плачеше, надникна в гроба

20:12  и видя два ангела в бяло да седят там, където беше лежало тялото на Иисус – единият при главата, а другият при краката.

20:13  И те ѝ казаха: Жено, защо плачеш? Каза им: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го положили.

20:14  Като каза това, тя се обърна назад и видя Иисус, че стои, но не разбра, че беше Иисус.

20:15  Иисус ѝ каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му каза: Господине, ако Ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.

20:16  Иисус ѝ каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни!, което значи: Учителю!

20:17  Иисус ѝ каза: Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

20:18  Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той ѝ е казал това.

20:19  А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратите, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!

20:20  И като каза това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.

20:21  И Иисус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.

20:22  И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Свети Дух.

20:23  На които простите греховете, простени им са; на които задържите, задържани са.

20:24  А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.

20:25  Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. Но той им каза: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

20:26  И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!

20:27  Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

20:28  Тома в отговор Му каза: Господ мой и Бог мой!

20:29  Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.

20:30  И Иисус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга.

20:31  А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.

Chapter 21

21:1  След това Иисус пак се яви на учениците при Тивериадското езеро; и ето как им се яви:

21:2  там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.

21:3  Симон Петър им каза: Отивам да ловя риба. Казаха му: Ще дойдем и ние с теб. Излязоха и се качиха на лодката; и през онази нощ не уловиха нищо.

21:4  А като се разсъмваше вече, Иисус застана на брега, но учениците не разбраха, че е Иисус.

21:5  Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

21:6  А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще намерите. И така, те хвърлиха и не можаха вече да я извлекат поради многото риби.

21:7  Тогава онзи ученик, когото Иисус любеше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса връхната си дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото.

21:8  А другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далеч от сушата – на около двеста лакътя, като влачеха мрежата с рибата.

21:9  И като излязоха на сушата, видяха сложена жарава и на нея сложена риба и хляб.

21:10  Иисус им каза: Донесете от рибите, които сега уловихте.

21:11  Симон Петър се качи на лодката и извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби – сто петдесет и три на брой; и макар да бяха толкова, мрежата не се скъса.

21:12  Иисус им каза: Елате да закусите. И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти кой си?; понеже знаеха, че е Господ.

21:13  Иисус дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата.

21:14  Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

21:15  А когато закусиха, Иисус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Храни агънцата Ми.

21:16  Пак му каза втори път: Симоне Йонов, любиш ли Ме? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси овцете Ми.

21:17  Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?; и Му каза: Господи, Ти всичко знаеш; Ти познаваш, че Те обичам. Иисус му каза: Храни овцете Ми.

21:18  Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където не искаш.

21:19  А това каза, като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, му каза: Следвай Ме.

21:20  А Петър, като се обърна, видя, че го следва ученикът, когото Иисус любеше и който на вечерята се беше облегнал на гърдите Му и беше казал: Господи, кой е този, който ще Те предаде?

21:21  Него като видя, Петър каза на Иисус: Господи, а с този какво?

21:22  Иисус му каза: Ако искам той да остане, докато дойда, теб какво ти е? Ти Ме следвай.

21:23  И между братята се разнесе тази дума, че този ученик няма да умре. Иисус обаче не му каза, че няма да умре, а: Ако искам той да остане, докато дойда, теб какво ти е?

21:24  Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и написа тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.

21:25  Има още и много други дела, които извърши Иисус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги. (Амин.)