BulCarigradNT - Acts

Chapter 1

1:1  Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи,

1:2  даже до деня в който се възнесе, откак даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите които избра;

1:3  на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие.

1:4  И като се събираше с тех заръча им да се не отдалечат от Ерусалим, но да очакват обещанието на Отца което чухте, рече, от мене.

1:5  Защото Иоан е с вода кръстил; а вие ще бъдете кръстени с Духа Светаго след тия не много дни.

1:6  И тъй, като се събраха питаха го и казваха: Господи, в това ли време щеш да възстановиш царството в Израил?

1:7  А той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт.

1:8  Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята.

1:9  И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им.

1:10  И като стоеха та гледаха на небето когато възлезваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тех,

1:11  които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видехте да отхожда на небето.

1:12  Тогаз се върнаха в Ерусалим от гората нарицаема Елеонска, която е близу до Ерусалим един съботен ден път.

1:13  И когато влезоха, възлезоха в горницата дето живееха Петър и Яков и Иоан и Андрей,Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

1:14  Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, беха непрестанно в молитва и молене.

1:15  И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:)

1:16  Мъже и братие, требваше да се изпълни това писание което предрече Дух Светий чрез устата Давидови за Юда който стана водител на тези които хванаха Исуса;

1:17  защото беше причислен с нас, и взел бе дел в тая служба.

1:18  Той прочее спечели нива от заплата на своята неправда; и като падна на очите си проседна се през сред, и изтекоха всичките му черва.

1:19  И това стана известно на всички жители Ерусалимски, така що тая нива се нарече по езика им Акелдама, сиреч, Нива Кръвна.

1:20  Защото е писано в книгата на Псалмите: «Да бъде жилището му пусто, и да нема който да живее в него;» и: «Чина му друг да вземе.»

1:21  И тъй, от человеците които се нахождаха с нас през всичкото време, в което влизаше и излизаше между нас Господ Исус,

1:22  като начна от кръщението Иоаново до деня в който се възнесе от нас, един от тех требва да бъде с нас свидетел на възкресението му.

1:23  И поставиха двамина, Иосифа нарицаемаго Варсава, който се наименува Юст, и Матия;

1:24  и помолиха се и рекоха: Ти, Господи, сърдцеведче на всички, покажи от тия двамата едного когото си избрал,

1:25  да вземе дела на тази служба и на апостолството от което изпадна Юда за да отиде на своето си место.

1:26  И дадоха жребията си; и падна жребето на Матия, и счете се с единадесетте апостоли.

Chapter 2

2:1  И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно.

2:2  И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха.

2:3  И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един.

2:4  И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят.

2:5  А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето.

2:6  И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език.

2:7  И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни?

2:8  И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени?

2:9  Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

2:10  Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити,

2:11  Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.

2:12  И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това?

2:13  А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино.

2:14  А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи;

2:15  защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня;

2:16  но това е реченото чрез пророка Иоила:

2:17  «И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват;

2:18  и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват;

2:19  и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим:

2:20  слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен;

2:21  и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.»

2:22  Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,

2:23  него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;

2:24  когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.

2:25  Защото Давид казва за него: «Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя;

2:26  за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива;

2:27  защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление:

2:28  изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба.»

2:29  Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден.

2:30  И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му,

2:31  предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление.

2:32  Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели.

2:33  И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете.

2:34  Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: «Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми

2:35  докле положа враговете твои подножие на нозете ти.»

2:36  И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник.

2:37  Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие?

2:38  И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.

2:39  Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш.

2:40  И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род.

2:41  И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души.

2:42  И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хлеба, и в молитви.

2:43  И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите.

2:44  И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо;

2:45  и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше.

2:46  И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,

2:47  като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.

Chapter 3

3:1  А Петър и Иоан наедно възлезваха в храма във времето на молитвата по деветия час.

3:2  И имаше некой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влезваха в храма.

3:3  Той като виде Петра и Иоана когато щеха да влезат в храма, попроси да вземе милостиня.

3:4  А Петър с Иоана взре се в него и рече: Погледни ни.

3:5  И той ги гледаше с внимание, с надежда да вземе нещо от тех.

3:6  И Петър рече: Сребро и злато аз немам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.

3:7  И като го хвана за десната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му.

3:8  И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тех в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.

3:9  И виде го всичкият народ че ходи и слави Бога.

3:10  и познаваха го че бе той който седеше за милостиня при красните врата на храма; и останаха в ужас и удивление големо за това което се бе случило нему.

3:11  И понеже изцеленият хром се не отделяше от Петра и Иоана, всичкият народ смаян стече се при тех в притвора нарицаем Соломонов.

3:12  А като виде Петър отговори народу: Мъже Израиляни, що се чудите за това? или що се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме сторили тогози да ходи?

3:13  Бог Авраамов и Исааков и Яковов, Бог на отците наши, прослави Сина своего Исуса, когото вие предадохте и отрекохте се от него пред Пилата когато той бе решил да го пусне.

3:14  Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и изпросихте да ви се даде человек убийца;

3:15  а Началника на Живота убихте, когото Бог възкреси от мъртвите; и ние сме на него свидетели.

3:16  И чрез верата в неговото име тогози когото гледате и познавате неговото име го укрепи; и тази вера която е чрез него даде му пред всинца ви това съвършено здраве.

3:17  И сега, братие, знам че вие по неведение сторихте това, както и началниците ваши;

3:18  а Бог, което предизвести чрез устата на всичките си пророци че ще Христос да пострада, така го извърши.

3:19  Покайте се и обърнете се, да се заличат греховете ви, та да дойдат времена утешителни от присъствието Господне,

3:20  и да ви проводи предпроповедания вам Исуса Христа,

3:21  когото требва да приеме небето до времето в което ще се възстанови всичко що е говорил Бог от века чрез устата на всичките свети свои пророци.

3:22  Защото Моисей рече на отците: «Господ Бог наш ще въздигне вам от братята ваши пророк като мене: него послушайте във всичко щото ви рече;

3:23  и всека душа която не послуша тогоз пророка, ще бъде изтребена из народа.»

3:24  Още всичките пророци от Самуила и на сетне, колкото са говорили, предвъзвестиха и тия дни.

3:25  Вие сте синове на пророците, и на завета който завеща Бог на отците наши, когато рече Аврааму: «И всите племена на земята в твоето семе ще се благословят.»

3:26  Бог като възкреси Сина своего Исуса, до вас най-първо го проводи да ви благослови, и да отвръща всекиго от лукавствата ваши.

Chapter 4

4:1  И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите,

4:2  които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите.

4:3  И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер.

4:4  А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди.

4:5  И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците,

4:6  и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род.

4:7  И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това?

4:8  Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви,

4:9  понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен;

4:10  да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав.

4:11  Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла.

4:12  И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим.

4:13  А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.

4:14  А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща.

4:15  И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си

4:16  и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало.

4:17  Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.

4:18  И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.

4:19  А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;

4:20  защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

4:21  А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.

4:22  Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.

4:23  И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.

4:24  А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех,

4:25  който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?

4:26  Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.»

4:27  Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,

4:28  да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.

4:29  И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,

4:30  ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.

4:31  И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение.

4:32  А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.

4:33  И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех.

4:34  И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,

4:35  и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.

4:36  Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,

4:37  който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.

Chapter 5

5:1  А некой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание,

5:2  и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите.

5:3  А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата?

5:4  Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога.

5:5  И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голем обзе всички които чуеха това.

5:6  И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха.

5:7  И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило.

5:8  И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз.

5:9  А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат.

5:10  И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влезоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й.

5:11  И голем страх обзе всичката църква и всички които чуеха това.

5:12  И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно беха в притвора Соломонов.

5:13  А от другите никой не смееше да се прилепява при тех; народът обаче ги имаше на почест.

5:14  И прилагаха се повече верващи в Господа, множество мъже и жени;)

5:15  така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сенката Петрова в минуването му да осени некого от тех.

5:16  Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.

5:17  Тогаз стана първосвещеникът, и всички които беха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист,

5:18  и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.

5:19  Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

5:20  Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.

5:21  Те като чуха това на съвнуване влезоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които беха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.

5:22  Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха

5:23  и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стоеха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре.

5:24  И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение беха за тех какво ще бъде това.

5:25  И дойде некой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа.

5:26  Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.

5:27  И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът,

5:28  и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека.

5:29  И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.

5:30  Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

5:31  Него Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете.

5:32  И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат.

5:33  А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.

5:34  Но Фарисей некой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповеда да извадят вън апостолите за малко време;

5:35  и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци.

5:36  Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голем некой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха.

5:37  След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се.

5:38  И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали;

5:39  Ако ли е от Бога, не можете го развали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

5:40  И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха.

5:41  А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.

5:42  И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите.

Chapter 6

6:1  И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани.

6:2  На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези.

6:3  И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба.

6:4  А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото.

6:5  И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия;

6:6  които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех.

6:7  И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата.

6:8  А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.

6:9  И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана.

6:10  И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше.

6:11  Тогаз подучиха человеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога.

6:12  И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището,

6:13  и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона;

6:14  защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей.

6:15  И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел.

Chapter 7

7:1  А първосвещеникът рече: Така ли е това?

7:2  А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

7:3  и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.»

7:4  Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.

7:5  И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.

7:6  И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.

7:7  Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.

7:8  И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.

7:9  А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,

7:10  и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.

7:11  И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.

7:12  А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;

7:13  и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.

7:14  И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.

7:15  И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;

7:16  и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.

7:17  И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет

7:18  докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.

7:19  Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.

7:20  В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.

7:21  А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.

7:22  И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.

7:23  И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;

7:24  И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.

7:25  И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.

7:26  И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?

7:27  А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?

7:28  Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?

7:29  Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.

7:30  И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.

7:31  А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:

7:32  «Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.

7:33  И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.

7:34  Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. »

7:35  Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.

7:36  Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години.

7:37  Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: »

7:38  този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;

7:39  комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет

7:40  когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. »

7:41  И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.

7:42  За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?

7:43  Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. »

7:44  Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;

7:45  която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;

7:46  който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.

7:47  А Соломон му съгради дом.

7:48  Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:

7:49  «Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?

7:50  Всичко това не направи ли го моята ръка? »

7:51  Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.

7:52  Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-

7:53  вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.

7:54  А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.

7:55  А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;

7:56  и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога.

7:57  Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.

7:58  И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.

7:59  И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.

7:60  И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.

Chapter 8

8:1  А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана големо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите.

8:2  А некои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голем плач и ридание.

8:3  А Савел правеше голема повреда на църквата, понеже влезваше във всека къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

8:4  А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.

8:5  И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа.

8:6  И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.

8:7  Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.

8:8  И стана радост голема в онзи град.

8:9  А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си;

8:10  на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.

8:11  И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.

8:12  Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.

8:13  И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.

8:14  А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана,

8:15  които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго.

8:16  (защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.)

8:17  Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго.

8:18  А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро

8:19  и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.

8:20  А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива.

8:21  Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.

8:22  За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;

8:23  понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.

8:24  А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.

8:25  Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието.

8:26  А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди КЪ пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.

8:27  И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;

8:28  и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.

8:29  А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.

8:30  И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш?

8:31  А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.

8:32  А местото на писанието което прочиташе беше това: «Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.

8:33  В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.»

8:34  И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого?

8:35  А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.

8:36  И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?

8:37  И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий.

8:38  И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.

8:39  А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.

8:40  А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.

Chapter 9

9:1  А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,

9:2  и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

9:3  И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.

9:4  И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?

9:5  А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.

9:6  А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш.

9:7  А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени.

9:8  И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9:9  И три дни мина без да види, и не яде нито пи.

9:10  А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.

9:11  И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;

9:12  и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.

9:13  И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.

9:14  И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.

9:15  А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;

9:16  защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.

9:17  И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.

9:18  И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;

9:19  а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск.

9:20  И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий.

9:21  И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците.

9:22  А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.

9:23  И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият;

9:24  И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият.

9:25  Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче.

9:26  И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик.

9:27  А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово.

9:28  И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса.

9:29  И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.

9:30  Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.

9:31  И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.

9:32  И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.

9:33  И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.

9:34  И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.

9:35  И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха КЪ Господа.

9:36  А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.

9:37  И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.

9:38  И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех.

9:39  И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех.

9:40  А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна КЪ телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна.

9:41  А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива.

9:42  И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ.

9:43  А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.

Chapter 10

10:1  Имаше пак некой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски,

10:2  благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно.

10:3  Около деветия час на деня той във видение виде ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие!

10:4  А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлезоха на помен пред Бога.

10:5  И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър.

10:6  Той е гост у некого си Симона усмаря на когото къщата е край морето: той ще ти каже що требва да правиш.

10:7  И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всекога при него;

10:8  и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия.

10:9  А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли.

10:10  И беше огладнел и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление,

10:11  и вижда небето отворено и съсъд като голема плащаница, вързана за четирите края, че слезваше над него и спущаше се КЪ земята.

10:12  В него имаше всекакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.

10:13  И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж.

10:14  А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

10:15  И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

10:16  И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът на небето.

10:17  И като се недоумеваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което виде, ето, проводените от Корнилия человеци, като беха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата,

10:18  и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър?

10:19  И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят;

10:20  но стани и слез та иди с тех и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил.

10:21  И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте?

10:22  А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе.

10:23  Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тех; а с него отидоха и некои от братята които беха в Иопия.

10:24  И на другият ден влезоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели.

10:25  И когато влезваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се.

10:26  А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек.

10:27  И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани.

10:28  И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист.

10:29  За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте?

10:30  И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло.

10:31  И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;

10:32  и тъй проводи в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър: той е гост в дома на Симона усмаря при морето; и той като дойде ще ти говори.

10:33  И на часа проводих до тебе; и ти добре си сторил че си дошел. Сега прочее ние всинца предстоим пред Бога да чуем все що ти е заповедано от Бога.

10:34  А Петър отвори уста и рече: Наистина разбирам че Бог не гледа на лице;

10:35  но във всеки народ онзи който му се бои и действа правда приятен му е.

10:36  Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,)

10:37  това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповеда Иоан,

10:38  как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.

10:39  И ние сме свидетели на всичко що стори той в Юдейската земя и в Ерусалим; когото убиха като го повесиха на дърво.

10:40  Него Бог възкреси в третия ден, и показа го явно,

10:41  не на всичкия народ, но на нас предопределените от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него наедно, след като възкръсна из мъртвите.

10:42  И повеле ни да проповедваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите.

10:43  Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който поверва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на греховете си.

10:44  И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото.

10:45  И смаяха се верните що беха от обрезаните които беха дошли с Петра, че дарът на Светаго Духа се изле и на езичниците;

10:46  защото ги чуеха да говорят езици, и да величаят Бога.

10:47  Тогаз отговори Петър: Може ли некой да възбрани водата да се не кръстят и тези които приеха Духа Светаго както и ние?

10:48  И заповеда да се кръстят в името Господне. Тогаз му се примолиха да преседи неколко дена у тех.

Chapter 11

11:1  И чуха апостолите и братята които беха в Юдея че и езичниците приеха словото Божие.

11:2  И когато възлезе Петър в Ерусалим, препираха се с него тези които беха от обрезаните,

11:3  и казваха че: При необрезани человеци си влезъл и ял си с тех.

11:4  А Петър начна и излагаше им наред станалото, и казваше:

11:5  Аз бех на молитва в градът Иопия; и в изстъпление видех видение: един съсъд като голема плащаница вързана за четирите краища слезваше, и спущаше се от небето, и дойде даже до мене.

11:6  В него като се вгледвах, разсматрях, и видех, четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.

11:7  И чух глас който ми казваше: Петре, стани, заколи и яж.

11:8  И рекох: Никак, Господи; защото никога не е влезло в устата ми нищо мръсно или нечисто.

11:9  И отговори ми втори път гласът от небето: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.

11:10  И това стана до три пъти, и пак се дръпна всичко на небето.

11:11  И, ето, на същия час трима человека пристигнаха пред къщата в която бех, проводени от Кесария до мене.

11:12  И рече ми Духът да ида с тех и никак да се не съмневам; а с мене наедно дойдоха и шестимата тези братя, и влезохме в къщата на человека.

11:13  И каза ни, как видел ангела в къщата си че застанал и му рекъл: Проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър;

11:14  той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш ти и всичкият твой дом.

11:15  И когато начнах да говоря, Дух Светий слезе на тех както и на нас изпърво.

11:16  Тогаз смислих речта Господня как казваше: Иоан е кръстил с вода; а вие ще се кръстите Духом Светим.

11:17  И тъй, понеже даде Бог равен дар и на тех които поверваха в Господа нашего Исуса Христа както и нам, аз кой бех щото да мога да възпра Бога?

11:18  Това като чуха млъкнаха си, и славеха Бога и казваха: И на езичниците прочее даде Бог покаяние за живот.

11:19  И тъй, разпръснатите от гонението което стана по смъртта на Стефана преминаха до Финикия и Кипър и Антиохия, и никому другиму не проповедваха словото освен на Юдеите.

11:20  И от тех имаше некои человеци Кипряни и Киринейци които, като влезоха в Антиохия, говореха на Елинистите, и благовествуваха им Господа Исуса.

11:21  И ръката Господня беше с тех; и много множество поверваха и обърнаха се КЪ Господа.

11:22  И чу се думата за тех в ушите на църквата в Ерусалим; и пратиха Варнава да премине до Антиохия.

11:23  И той като дойде и виде Божията благодат възрадва се, и подканяше всичките да пребъдват в Господа с постоянно сърдце.

11:24  Понеже той беше человек добър и изпълнен с Дух Свет и с вера; и приложи се КЪ Господа доволно народ.

11:25  Тогава излезе Варнава до Тарс да търси Савла;

11:26  и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цела година научиха доволно народ. И най-първо в Антиохия учениците се наименуваха Христиани.

11:27  И през тези дни слезоха пророци от Ерусалим в Антиохия.

11:28  И стана един от тех на име Агав, и назначи Духам че има да бъде голем глад по всичка вселенна, който и стана във времето на Клавдия Кесаря.

11:29  За това учениците отредиха всеки от тех според състоянието си да проводят помощ на братята които живееха в Юдея;

11:30  което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

Chapter 12

12:1  В онова време цар Ирод простре ръце да стори зло на некои от църквата.

12:2  И уби с меч Якова Иоановия брат.

12:3  И като виде че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а беха дните на безквасните хлебове;)

12:4  когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата.

12:5  И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба КЪ Бога за него.

12:6  И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

12:7  И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му.

12:8  И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене.

12:9  И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види.

12:10  А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят КЪ града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излезоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.

12:11  И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ.

12:12  И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу.

12:13  И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е.

12:14  И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата.

12:15  А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е.

12:16  А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видеха го, и смаяха се.

12:17  И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго место.

12:18  А като съмна, стана големо смущение между войните къде се дева Петър.

12:19  И като го потърси Ирод и го не намери, изпита стражарите и повеле да ги погубят; а той слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

12:20  А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото техната област се хранеше от царевата.

12:21  И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно.

12:22  А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески.

12:23  И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умре.

12:24  А словото Божие растеше и умножаваше се.

12:25  А Варнава и Савел като свършиха службата си върнаха се от Ерусалим в Антиохия, и взеха със себе си Иоана нарицаемаго Марка.

Chapter 13

13:1  А в църквата която беше в Антиохия имаше некои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел.

13:2  И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал.

13:3  Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тех ръце и ги изпратиха.

13:4  И така те проводени от Духа Светаго слезоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър.

13:5  И когато беха в Саламин проповедваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана.

13:6  И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха некого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус,

13:7  който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие.

13:8  Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от верата.

13:9  Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него,

13:10  и рече: О ти изпълнени със всека лъжа и с всекакво кознедейство, сине дяволски, враже на всека правда, нема ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни?

13:11  И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш слеп и нема да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води некой за рака.

13:12  Тогаз, като виде изправникът това що стана, смая се на учението Господне и поверва.

13:13  И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тех и върна се в Ерусалим.

13:14  А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влезоха в съборището и седнаха.

13:15  И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тех та им рекоха: Мъже братие, ако имате некое слово за увещание на народа, кажете.

13:16  И стана Павел та помаха с рака и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте.

13:17  Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато беха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея.

13:18  И четиридесет години ги води и храни в пустинята.

13:19  И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие техната земя.

13:20  И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила.

13:21  И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години:

13:22  И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения.

13:23  От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса

13:24  откак проповеда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ.

13:25  И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

13:26  Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение.

13:27  Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумеха прочитаемите всека събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха;

13:28  и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие.

13:29  И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

13:30  Но Бог го възкреси от мъртвите.

13:31  И той в продължение на много дни се явяваше на тези които беха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа.

13:32  И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни,

13:33  Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: «Син мой си ти, аз днес те родих.»

13:34  А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: «Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно.»

13:35  За това и в другия Псалом казва: «Нема да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. »

13:36  Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и виде изтление.

13:37  А този когото Бог възкреси не виде изтление.

13:38  И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповедва вам прощение на греховете;

13:39  и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който верва оправдава се.

13:40  И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците:

13:41  «Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която нема да повервате ако ви каже некой. »

13:42  И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота.

13:43  И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.

13:44  И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.

13:45  А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.

13:46  Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се КЪ езичниците;

13:47  защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.»

13:48  И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот.

13:49  И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.

13:50  А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си.

13:51  А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

13:52  И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.

Chapter 14

14:1  А в Икония те влезоха наедно в съборището Юдейско, и говориха така щото много множество Юдеи и Елини поверваха.

14:2  А неповервалите Юдеи подигнаха и раздразниха душите на езичниците върх братята.

14:3  Но и тъй, те доста време преседеха и проповедваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

14:4  И раздвои се множеството в града; и едни беха с Юдеите, а други с апостолите.

14:5  И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене,

14:6  те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места,

14:7  и там проповедваха евангелието.

14:8  А в Листра беше некой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил.

14:9  Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и виде че има вера за да получи изцеление,

14:10  рече с голем глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше.

14:11  А народът като виде това което стори Павел, възвисиха гласа си и казваха по Ликаонски: Боговете уподобени на человеци слезоха при нас.

14:12  И наричаха Варнава Юпитер, а Павла, Меркурий, понеже той началствуваше в словото.

14:13  И жрецът на Юпитеровият идол що беше пред градът им приведе юнци, и донесе венци на вратата, и наедно с народа искаше да принесе жертва.

14:14  Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха

14:15  и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповедваме ви да се обърнете от тези суетни идоли КЪ Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тех;

14:16  който в преминалите родове оставил бе всичките народи да ходят по своите пътища,

14:17  ако и да не е оставил себе си несвидетелствуван, понеже е правил добрини, и давал ни е дъждове от небето и плодоносни времена, и напълнял е с храна и веселба сърдцата ни.

14:18  И това като казваха едвам възпреха народите да им не принесат жертва.

14:19  Между това дойдоха Юдеи от Антиохия и Икония които убедиха народа та биха Павла с камене, и го извлекоха вън из града като го възмнеха че е умрел.

14:20  А когато го обиколиха учениците стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

14:21  И като проповедваха евангелието и в този град и научиха мнозина, върнаха се в Листра и Икония и Антиохия,

14:22  и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във верата; и поучаваха ги че с много скърби требва да влезем в царството Божие.

14:23  И като им ръкоположиха презвитери на всека църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото беха повервали.

14:24  И като минаха през Писидия дойдоха в Памфилия;

14:25  и проповедаха словото в Пергия, и слезоха в Аталия;

14:26  и от там отплуваха в Антиохия, от дето беха препоръчени на Божията благодат за делото което извършиха.

14:27  И като дойдоха та събраха църквата, известиха всичко което стори Бог чрез тех, и как отвори за езичниците вратата на верата.

14:28  И преседеха там доста време с учениците.

Chapter 15

15:1  А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени.

15:2  И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос.

15:3  И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя.

15:4  А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех.

15:5  Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон.

15:6  И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо.

15:7  И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват.

15:8  И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам;

15:9  и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата.

15:10  Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим?

15:11  Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те.

15:12  Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците.

15:13  И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене:

15:14  Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име.

15:15  И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано:

15:16  «След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя;

15:17  за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.»

15:18  От века са познати Богу всичките негови дела.

15:19  За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога;

15:20  но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв.

15:21  Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата.

15:22  Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята;

15:23  и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия.

15:24  Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това;

15:25  ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла,

15:26  человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа.

15:27  И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото.

15:28  Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните:

15:29  да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете.

15:30  И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото.

15:31  И те като го прочетоха зарадваха се за утешението.

15:32  А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги.

15:33  И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите.

15:34  Но Сила виде за добро да поседи още там.

15:35  А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други.

15:36  И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са.

15:37  И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка;

15:38  а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото.

15:39  И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър;

15:40  а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат.

15:41  И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

Chapter 16

16:1  И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин;

16:2  който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония.

16:3  И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин.

16:4  И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.

16:5  И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше.

16:6  И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия,

16:7  дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.

16:8  И като изминаха Мизия, слезоха в Троада.

16:9  И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.

16:10  И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех.

16:11  И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,

16:12  и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена;

16:13  и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.

16:14  И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.

16:15  И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.

16:16  И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.

16:17  Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение.

16:18  Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.

16:19  А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.

16:20  И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,

16:21  и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.

16:22  И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги.

16:23  И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;

16:24  който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

16:25  И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.

16:26  И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.

16:27  И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.

16:28  Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.

16:29  И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

16:30  и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася?

16:31  А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.

16:32  И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му.

16:33  И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.

16:34  И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога.

16:35  И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.

16:36  И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.

16:37  Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.

16:38  И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;

16:39  и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града.

16:40  А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.

Chapter 17

17:1  И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско.

17:2  И по обичая си Павел влезе при тех, и три съботи наред се разговаряше с тех от писанията,

17:3  та им откриваше и доказваше че: Требваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповедвам е Христос.

17:4  И некои от тех поверваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко.

17:5  Но неповервалите Юдеи завидеха, и като взеха с тех си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа.

17:6  И като не ги намериха повлекоха Ясона и некои от братята КЪ градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука;

17:7  които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус.

17:8  И смутиха народа и градоначалниците които чуха това.

17:9  Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.

17:10  А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско.

17:11  И Беряните беха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така.

17:12  И тъй, мнозина от тех поверваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко.

17:13  И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповеда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа.

17:14  Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там.

17:15  А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си.

17:16  А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли.

17:17  И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха.

17:18  И некои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповедваше Исуса и възкресението.

17:19  И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разуме какво е това ново учение което ти проповедваш?

17:20  Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то.

17:21  А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.

17:22  И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни.

17:23  Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповедвам аз.

17:24  Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени,

17:25  нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все;

17:26  и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;

17:27  за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас;

17:28  защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и некои от вашите стихотворци са рекли: «Защото и негов род сме.»

17:29  И тъй, като сме род Божий, не требва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо.

17:30  Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всекъде да се покаят;

17:31  защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.

17:32  А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша.

17:33  И така Павел излезе отпомежду тех.

17:34  А некои человеци се прилепиха при него и поверваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и некоя си жена на име Дамар, и други още с тех.

Chapter 18

18:1  Подир това отлъчи се Павел от Атина и дойде в Коринт;

18:2  и намери там некого си Юдеянина на име Акила, роден в Понт, който бе скоро дошел от Италия със жена си Прискила, (защото Клавдий бе повелел да се махнат всичките Юдеи от Рим,) и дойде при тех.

18:3  И понеже беше съхудожник седеше у тех и работеше; защото художеството им беше да правят шатри.

18:4  И всека събота се разговаряше в съборището и убеждаваше и Юдеи и Елини.

18:5  А когато слезоха от Македония Сила и Тимотей, Павел се утесняваше духом и свидетелствуваше на Юдеите че Исус е Христос.

18:6  И понеже те се противяха и хулеха, отърси си дрехите и рече им: Кръвта ваша на главите ви да е: аз съм чист от това: от нине ще ида в езичниците.

18:7  И като се премести от там дойде в дома на некого си на име Юста, който почиташе Бога, и на когото къщата беше до съборището.

18:8  А Крисп, началникът на съборището, поверва в Господа с всичкият си дом; и мнозина от Коринтяните като слушаха верваха и кръщаваха се.

18:9  И рече Господ на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори, и да не млъкнеш;

18:10  защото аз съм с тебе, и никой нема да тури ръка на тебе за да ти стори зло; защото имам народ много в този град.

18:11  И сред там година и шест месеца та ги поучаваше на Слово Божие.

18:12  А когато беше Галион изправник в Ахаия, Юдеите се подигнаха единодушно върх Павла, и доведоха го на съдовището,

18:13  и казваха: Този убеждава человеците на богопочитане несъгласно със закона.

18:14  И когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на Юдеите: Ако бе некоя неправда или злодеяние лукаво, о Юдеи, бих имал причина да ви слушам;

18:15  ако ли е въпрос за учение, за имена, и за вашия закон, вижте си вие; защото аз не ща да съм съдник на таквиз работи.

18:16  И изпъди ги от съдовището.

18:17  И всичките Елини уловиха Состена, началника на съборището, та го биеха пред съдовището; и Галион не щеше нито да знае за това.

18:18  А Павел като поседе още доволно време опрости се с братята, и отплува в Сирия (и с него Прискила и Акила) като си остриже главата в Кенхрея; защото имаше обрек.

18:19  И стигна в Ефес и остави тех там, а той сам влезе в съборището и разговори се с Юдеите.

18:20  И, умоляван от тех да поседи повечко време у тех, не склони;

18:21  но прости се с тех и рече: Требва непременно да направя идещия праздник в Ерусалим; и ако ще Бог ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес.

18:22  И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата, и слезе в Антиохия.

18:23  И като поседе там неколко време излезе, и обхождаше наред Галатийската земя и Фригия та утвърдяваше всичките ученици.

18:24  И некой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

18:25  Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново.

18:26  И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий.

18:27  И когато се канеше той да мине в Ахаия, братята го насърдчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде много помогна на повервалите чрез благодатта;

18:28  защото силно наддумваше Юдеите всенародно като доказваше от писанията че Исус е Христос.

Chapter 19

19:1  А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери некои ученици

19:2  рече им: Приехте ли Духа Светаго като повервахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.

19:3  И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.

19:4  А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да верва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.

19:5  И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.

19:6  И щом възложи Павел ръце на тех; дойде Дух Светий на тех; и говореха езици и пророчествуваха.

19:7  И всичките беха до дванадесет мъже.

19:8  И като влезе в съборището проповедваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.

19:9  А понеже некои се ожесточаваха и не верваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тех, и отлъчи учениците та се разговаряше с тех всеки ден в училището на некого си Тирана.

19:10  И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.

19:11  Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;

19:12  до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тело носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тех, и злите духове излезваха из тех.

19:13  И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва.

19:14  И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.

19:15  И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?

19:16  И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща.

19:17  И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.

19:18  И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си.

19:19  Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.

19:20  Така силно растеше и крепеше се словото Господне.

19:21  И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим.

19:22  И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.

19:23  А в онова време голем метеж стана за пътя Господен.

19:24  Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба,

19:25  като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.

19:26  И сега видите и чуете че не само в Ефес, но токуречи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.

19:27  И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита.

19:28  Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!

19:29  И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.

19:30  А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.

19:31  Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.

19:32  И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали.

19:33  А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа.

19:34  Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.

19:35  На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?

19:36  И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.

19:37  Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.

19:38  И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други.

19:39  Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.

19:40  Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.

19:41  И това като рече разпусна събранието.

Chapter 20

20:1  И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.

20:2  И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.

20:3  И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.

20:4  И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.

20:5  Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;

20:6  а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.

20:7  И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.

20:8  И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.

20:9  И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.

20:10  И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.

20:11  След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.

20:12  А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.

20:13  А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.

20:14  И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

20:15  И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.

20:16  Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

20:17  А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.

20:18  И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,

20:19  в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;

20:20  как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,

20:21  като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.

20:22  И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,

20:23  освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.

20:24  Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.

20:25  И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.

20:26  За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;

20:27  защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.

20:28  И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.

20:29  Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.

20:30  И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.

20:31  За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.

20:32  И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.

20:33  На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.

20:34  И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.

20:35  Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.

20:36  И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.

20:37  И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,

20:38  оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.

Chapter 21

21:1  И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара;

21:2  и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.

21:3  И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме КЪ Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.

21:4  И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим.

21:5  И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.

21:6  И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си.

21:7  И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден.

21:8  А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.

21:9  А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.

21:10  И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав.

21:11  И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

21:12  И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим.

21:13  Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.

21:14  И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.

21:15  И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим.

21:16  А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости.

21:17  И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.

21:18  И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.

21:19  И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.

21:20  А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона.

21:21  А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи.

21:22  И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.

21:23  За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:

21:24  вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.

21:25  А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.

21:26  Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех.

21:27  И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,

21:28  и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место.

21:29  (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)

21:30  И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.

21:31  И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;

21:32  и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.

21:33  Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.

21:34  А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта.

21:35  А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.

21:36  Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.

21:37  И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?

21:38  А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?

21:39  И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.

21:40  И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:

Chapter 22

22:1  Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.

22:2  (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:)

22:3  Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес,

22:4  и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;

22:5  както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат.

22:6  И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето.

22:7  И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?

22:8  А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.

22:9  А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.

22:10  И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.

22:11  И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск.

22:12  И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,

22:13  дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.

22:14  А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;

22:15  защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул.

22:16  И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.

22:17  И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.

22:18  и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.

22:19  И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе;

22:20  и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.

22:21  И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.

22:22  И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее.

22:23  И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,

22:24  тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.

22:25  И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?

22:26  Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.

22:27  А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.

22:28  И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

22:29  И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.

22:30  На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех.

Chapter 23

23:1  И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест.

23:2  А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата.

23:3  Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият?

23:4  А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш?

23:5  И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: «Да не злословиш началника на народа си.»

23:6  И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.

23:7  И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.

23:8  Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете.

23:9  И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.

23:10  И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.

23:11  И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим.

23:12  И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.

23:13  И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души.

23:14  Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла.

23:15  Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием.

23:16  Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла.

23:17  И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо.

23:18  И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже.

23:19  А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш?

23:20  А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него.

23:21  А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш.

23:22  И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това.

23:23  И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария.

23:24  Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

23:25  Написа и писмо което имаше следващето съдържание:

23:26  От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление.

23:27  Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин.

23:28  И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им;

23:29  и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови.

23:30  И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди.

23:31  И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида.

23:32  И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта.

23:33  А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

23:34  А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия:

23:35  Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова.

Chapter 24

24:1  И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла.

24:2  И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ,

24:3  с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти.

24:4  Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност.

24:5  Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска;

24:6  който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим.

24:7  Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни,

24:8  и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме.

24:9  И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така.

24:10  Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание.

24:11  Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим.

24:12  И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града.

24:13  Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега.

24:14  А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците;

24:15  и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни.

24:16  На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците.

24:17  И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения.

24:18  А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва;

24:19  които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят.

24:20  Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора;

24:21  освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес.

24:22  Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви.

24:23  И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него.

24:24  След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса.

24:25  И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак.

24:26  А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и почестичко го викаше та приказваше с него.

24:27  Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови.

Chapter 25

25:1  Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

25:2  И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,

25:3  и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.

25:4  Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.

25:5  За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят.

25:6  И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.

25:7  И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

25:8  понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление.

25:9  Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене?

25:10  И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.

25:11  Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.

25:12  Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.

25:13  И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

25:14  И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови;

25:15  за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;

25:16  на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.

25:17  И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека;

25:18  за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;

25:19  но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив.

25:20  И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това.

25:21  Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.

25:22  Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.

25:23  И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла.

25:24  Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее.

25:25  Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.

25:26  За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.

25:27  Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.

Chapter 26

26:1  И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си:

26:2  Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,

26:3  а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.

26:4  Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.

26:5  Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей.

26:6  И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,

26:7  в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.

26:8  Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите?

26:9  Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;

26:10  което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех.

26:11  И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища.

26:12  А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,

26:13  по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.

26:14  И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.

26:15  И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.

26:16  Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия,

26:17  като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,

26:18  да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.

26:19  За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение;

26:20  но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието:

26:21  За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.

26:22  Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;

26:23  сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.

26:24  И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост.

26:25  А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;

26:26  защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл.

26:27  Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.

26:28  И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.

26:29  А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.

26:30  И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех.

26:31  И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.

26:32  И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.

Chapter 27

27:1  И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.

27:2  И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.

27:3  И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.

27:4  И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни.

27:5  И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.

27:6  Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.

27:7  И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.

27:8  И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.

27:9  Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,

27:10  и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.

27:11  Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.

27:12  И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват.

27:13  И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.

27:14  Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон.

27:15  И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.

27:16  И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;

27:17  която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.

27:18  И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.

27:19  И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.

27:20  И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение.

27:21  А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.

27:22  Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът:

27:23  защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ

27:24  и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.

27:25  За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.

27:26  А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.

27:27  И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша.

27:28  И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.

27:29  И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.

27:30  И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,

27:31  Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.

27:32  Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.

27:33  А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.

27:34  За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне.

27:35  И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.

27:36  От това се ободриха всички та ядоха и те.

27:37  И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души.

27:38  И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.

27:39  И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.

27:40  И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега.

27:41  Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.

27:42  И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне.

27:43  Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо,

27:44  а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.

Chapter 28

28:1  И от как се избавиха тогаз познаха че островът се казваше Малта.

28:2  А варварите тамошни жители показаха нам големо чоловеколюбие; защото ни приеха всинца, и, понеже валеше дъжд и студено беше, накладоха огън.

28:3  И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му.

28:4  А варварите, като видеха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее.

28:5  Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло.

28:6  А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог.

28:7  И около това место беха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни.

28:8  А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели.

28:9  И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се;

28:10  които и с много почести ни почетоха, и на тръгването ни снабдиха ни с потребните.

28:11  И след три месеца отплувахме с един Александрийски кораб що беше със знаме на Диоскури, и който бе презимувал в този остров.

28:12  И като стигнахме в Сиракуси преседехме три дни.

28:13  И от там все край брега стигнахме в Ригия; и след един ден като повея югът, на втория ден дойдохме в Потиоли;

28:14  дето намерихме братя които ни умолиха да преседим у тех седем дена; и така дойдохме в Рим.

28:15  И от там братята като чуха за нас излезоха до Апиевото Тържище и до Трите Кръчми да ни посрещнат; и Павел като виде тия братя благодари Богу и ободри се.

28:16  А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше.

28:17  И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните;

28:18  които като ме изпитаха щеха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт немаше в мене;

28:19  но понеже Юдеите се противеха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си.

28:20  И тъй, по тая причина ви призовах, да ви видя и да ви поговоря; защото заради надеждата на Израиля имам на себе си тези вериги.

28:21  А те му рекоха: Ние нито писма сме получили от Юдея за тебе, нито некой от братята е дошел да ни извести или да ни каже нещо зло за тебе.

28:22  Но желаем да чуем от тебе твоето мнение; защото е известно нам че за тази ерес на всекъде противно се говори.

28:23  И като му определиха ден, дойдоха при него в гостилницата мнозина, на които изложи със свидетелства царството Божие, и от сутринта до вечерта уверяваше ги за Исуса и от закона Моисеев и от пророците.

28:24  И едни от тех се уверяваха на това което говореше, а други не верваха.

28:25  И те понеже беха несъгласни помежду си отхождаха си, като им рече Павел една реч: Добре е рекъл Дух Светий на бащите ни чрез пророка Исая

28:26  когато е рекъл: «Иди и кажи на този народ: Слухом ще чуете, и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите;

28:27  защото задебеле сърдцето на тези люде, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очи да видят, и с уши не чуят, и със сърдце да разумеят, и се обърнат та ги изцеля.»

28:28  И тъй, да знаете че спасението Божие на езичниците се проводи: те и ще чуят.

28:29  И това като рече, отидоха си Юдеите с големо препиране помежду си.

28:30  А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него

28:31  та проповедваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всеко дързновение за Господа Исуса Христа.