BulVeren - Acts

Chapter 1

1:1  Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Иисус вършеше и учеше, откакто започна,

1:2  до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал,

1:3  на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство.

1:4  И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен.

1:5  Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни.

1:6  И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството?

1:7  Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

1:8  Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

1:9  И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им.

1:10  И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях,

1:11  които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.

1:12  Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

1:13  И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

1:14  Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му.

1:15  През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза:

1:16  Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Иисус.

1:17  Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.

1:18  Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха.

1:19  И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се нарича на техен език Акелдама, тоест Кръвна нива.

1:20  Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: „Друг нека вземе чина му.“

1:21  И така, от тези мъже, които вървяха с нас през цялото време, когато Господ Иисус влизаше и излизаше между нас –

1:22  като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

1:23  И така, поставиха на средата двама – Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юст, и Матия.

1:24  И се помолиха, казвайки: Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал

1:25  да вземе дела на това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място.

1:26  И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия, и той беше причислен към единадесетте апостоли.

Chapter 2

2:1  И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2:2  И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.

2:3  И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

2:4  И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.

2:5  А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.

2:6  И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

2:7  И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

2:8  Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

2:9  Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

2:10  Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,

2:11  критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

2:12  И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

2:13  А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.

2:14  А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.

2:15  Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня;

2:16  а това е казаното чрез пророк Йоил:

2:17  „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;

2:18  още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.

2:19  И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.

2:20  Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.

2:21  И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

2:22  Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;

2:23  Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.

2:24  Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.

2:25  Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.

2:26  Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;

2:27  защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.

2:28  Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“

2:29  Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.

2:30  И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,

2:31  той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

2:32  Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

2:33  И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.

2:34  Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

2:35  докато положа враговете Ти под краката Ти.“

2:36  И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.

2:37  Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?

2:38  А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

2:39  Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.

2:40  И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.

2:41  И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

2:42  И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.

2:43  И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

2:44  И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

2:45  и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.

2:46  И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

2:47  като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

Chapter 3

3:1  И когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,

3:2  носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

3:3  Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да получи милостиня.

3:4  А Петър, като се взря в него с Йоан, каза: Погледни ни!

3:5  И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.

3:6  Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!

3:7  И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и начаса краката и глезените му добиха сила.

3:8  И той, като скочи, се изправи и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.

3:9  И целият народ го видя да ходи и да слави Бога

3:10  и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта на храма; и се изпълниха с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

3:11  И понеже изцеленият недъгав се държеше за Петър и Йоан, целият народ смаян се стече при тях в залата, наречена Соломонова.

3:12  А Петър, като видя това, каза на народа: Израилтяни, защо се чудите на това? Или защо сте се вгледали в нас, като че със своя сила или благочестие сме направили този да ходи?

3:13  Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус, когото вие предадохте и от когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.

3:14  Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,

3:15  убихте Княза на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.

3:16  И чрез вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото виждате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве пред всички вас.

3:17  И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

3:18  но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките Свои пророци – че Неговият Христос ще пострада.

3:19  Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

3:20  и Той да ви изпрати определения за вас Иисус Христос,

3:21  когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци.

3:22  Защото Мойсей е казал: „Господ Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен; Него слушайте във всичко, което ще ви каже;

3:23  и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа.“

3:24  И всичките пророци от Самуил и след него, колкото са говорили, и те са предизвестили за тези дни.

3:25  Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог сключи с бащите ви, като каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“

3:26  Бог, като възкреси Слугата Си, Го изпрати първо до вас, за да ви благославя, като отвръща всеки един от вас от злините ви.

Chapter 4

4:1  И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

4:2  възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

4:3  И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

4:4  А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

4:5  И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

4:6  първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

4:7  И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

4:8  Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

4:9  ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

4:10  нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

4:11  Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

4:12  И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

4:13  А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

4:14  Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

4:15  И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

4:16  казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

4:17  Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

4:18  И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

4:19  Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

4:20  защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

4:21  А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

4:22  Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

4:23  И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

4:24  А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

4:25  Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

4:26  Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

4:27  Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

4:28  за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

4:29  И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

4:30  като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

4:31  И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

4:32  А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

4:33  И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

4:34  А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

4:35  и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

4:36  Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

4:37  като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

Chapter 5

5:1  А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

5:2  и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

5:3  А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

5:4  Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

5:5  И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

5:6  И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

5:7  И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

5:8  И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

5:9  А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.

5:10  И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.

5:11  И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

5:12  И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

5:13  а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше

5:14  и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,

5:15  така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

5:16  Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

5:17  Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

5:18  сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

5:19  Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

5:20  Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.

5:21  И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

5:22  Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:

5:23  Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.

5:24  А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.

5:25  Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

5:26  Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни.

5:27  И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:

5:28  Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!

5:29  А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

5:30  Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

5:31  Него Бог с десницата Си възвиси за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете.

5:32  И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

5:33  А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

5:34  Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

5:35  а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.

5:36  Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.

5:37  След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

5:38  И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали;

5:39  но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

5:40  И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.

5:41  А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

5:42  И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

Chapter 6

6:1  А през тези дни, когато учениците се умножаваха, възникна недоволство сред гръцките юдеи срещу еврейските за това, че техните вдовици били пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите.

6:2  Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

6:3  Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.

6:4  А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на словото.

6:5  И това предложение се хареса на цялото множество и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия,

6:6  които поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

6:7  И Божието слово растеше и броят на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се покоряваха на вярата.

6:8  А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.

6:9  Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.

6:10  Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говореше.

6:11  Тогава те тайно подучиха някои хора да кажат: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.

6:12  И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.

6:13  И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;

6:14  защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.

6:15  И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха, че лицето му беше като лице на ангел.

Chapter 7

7:1  Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?

7:2  А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

7:3  и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“

7:4  Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

7:5  И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.

7:6  И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7:7  Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

7:8  И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.

7:9  А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него

7:10  и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

7:11  И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.

7:12  А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;

7:13  и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.

7:14  И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.

7:15  И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;

7:16  и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.

7:17  Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,

7:18  докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.

7:19  Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.

7:20  В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

7:21  А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.

7:22  И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.

7:23  А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.

7:24  И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,

7:25  като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

7:26  На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?

7:27  А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

7:28  И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

7:29  Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.

7:30  И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.

7:31  И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

7:32  „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

7:33  И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

7:34  Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“

7:35  Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.

7:36  Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.

7:37  Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“

7:38  Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.

7:39  На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,

7:40  като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.

7:41  И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.

7:42  Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

7:43  Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“

7:44  Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;

7:45  която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

7:46  който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

7:47  А Соломон Му построи дом.

7:48  Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

7:49  „Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

7:50  Не направи ли Моята ръка всичко това?“

7:51  Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.

7:52  Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –

7:53  вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.

7:54  А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

7:55  А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;

7:56  и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.

7:57  Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,

7:58  и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.

7:59  И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

7:60  И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.

Chapter 8

8:1  А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

8:2  А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

8:3  А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

8:4  А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

8:5  Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

8:6  И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

8:7  Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

8:8  И голяма радост настана в онзи град.

8:9  А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

8:10  в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

8:11  И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

8:12  Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

8:13  Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

8:14  А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

8:15  които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

8:16  защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

8:17  Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

8:18  А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

8:19  като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

8:20  А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

8:21  Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

8:22  Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

8:23  понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

8:24  А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

8:25  И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

8:26  А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

8:27  И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

8:28  и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

8:29  А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

8:30  И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

8:31  А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

8:32  А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

8:33  При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

8:34  И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

8:35  А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

8:36  И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

8:37  (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

8:38  Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

8:39  А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

8:40  А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

Chapter 9

9:1  А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

9:2  и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.

9:3  И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

9:4  И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?

9:5  И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

9:6  И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

9:7  А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

9:8  И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.

9:9  И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.

9:10  А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.

9:11  И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

9:12  и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

9:13  А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

9:14  И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

9:15  Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.

9:16  Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

9:17  И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

9:18  И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

9:19  И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

9:20  И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.

9:21  И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?

9:22  Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.

9:23  И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,

9:24  но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

9:25  Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.

9:26  И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.

9:27  Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.

9:28  И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,

9:29  и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

9:30  Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

9:31  И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

9:32  И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

9:33  И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.

9:34  И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.

9:35  И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

9:36  А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.

9:37  И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.

9:38  И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.

9:39  И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.

9:40  А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

9:41  И той ѝ подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.

9:42  И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.

9:43  А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.

Chapter 10

10:1  Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

10:2  Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога.

10:3  Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий!

10:4  А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

10:5  И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър.

10:6  Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето.

10:7  И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него,

10:8  и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопия.

10:9  А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.

10:10  И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

10:11  и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята.

10:12  В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици.

10:13  И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

10:14  А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо осквернено или нечисто.

10:15  И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено.

10:16  Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето.

10:17  А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата

10:18  и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър?

10:19  И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят.

10:20  Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил.

10:21  И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?

10:22  А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.

10:23  Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.

10:24  А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

10:25  И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.

10:26  А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.

10:27  И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.

10:28  И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого скверен или нечист.

10:29  Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?

10:30  И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,

10:31  който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.

10:32  Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)

10:33  И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

10:34  А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,

10:35  а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.

10:36  Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички,

10:37  това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея;

10:38  как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.

10:39  И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя, и в Ерусалим; Него те убиха, като Го приковаха на дърво.

10:40  Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –

10:41  не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

10:42  И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

10:43  За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава опрощаване на греховете си чрез Неговото Име.

10:44  Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

10:45  И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците,

10:46  защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

10:47  Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?

10:48  И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

Chapter 11

11:1  И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

11:2  И когато Петър влезе в Ерусалим, онези, които бяха от обрязаните, спореха с него, като казваха:

11:3  При необрязани хора си влизал и си ял с тях.

11:4  А Петър започна отначало и им разясни всичко подред, като каза:

11:5  Аз бях в град Йопия и като се молех, изпаднах в състояние на видение и видях видение: един съд, като голямо ленено платнище, слизаше от небето, спускан за четирите ъгъла, и дойде даже до мен.

11:6  В него, като се взрях и разглеждах, видях земните четирикраки, диви зверове и пълзящи, и небесни птици.

11:7  И чух глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

11:8  Но аз казах: Не, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо осквернено или нечисто.

11:9  Но гласът втори път ми проговори от небето: Което Бог е очистил, ти не го считай за осквернено.

11:10  Това стана три пъти, и всичко се вдигна пак в небето.

11:11  И ето, в същия час пред къщата, в която бяхме, пристигнаха трима мъже, изпратени от Кесария до мен.

11:12  И Духът ми каза да отида с тях, без да се двоумя. А с мен дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.

11:13  И той ни разказа как видял в къщата си ангела, който застанал и му казал: Прати в Йопия да повикат Симон, който се нарича и Петър,

11:14  който ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

11:15  И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.

11:16  Тогава си спомних словото на Господа, как каза: Йоан е кръщавал с вода, но вие ще бъдете кръстени със Свети Дух.

11:17  И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Иисус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да можех да се противопоставя на Бога?

11:18  Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

11:19  А онези, които се бяха разпръснали поради гонението, което стана заради убийството на Стефан, пътуваха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

11:20  Между тях обаче имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Иисус.

11:21  И ръката на Господа беше с тях и голям брой повярваха и се обърнаха към Господа.

11:22  И известие за това стигна в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава да отиде в Антиохия;

11:23  който, като дойде и видя Божията благодат, се зарадва и увещаваше всички да стоят в Господа с непоколебимо сърце.

11:24  Понеже той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

11:25  Тогава Варнава отиде в Тарс, за да търси Савел;

11:26  и като го намери, го доведе в Антиохия. И цяла година те се събираха в църквата и научиха голямо множество. И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни.

11:27  И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия.

11:28  И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий.

11:29  Тогава учениците наредиха да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея – всеки според състоянието си –

11:30  което и направиха, като я изпратиха до старейшините чрез ръцете на Варнава и Савел.

Chapter 12

12:1  Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.

12:2  И уби с меч Яков, брата на Йоан.

12:3  И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

12:4  И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.

12:5  И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.

12:6  И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

12:7  И ето, Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

12:8  И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!

12:9  И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.

12:10  А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

12:11  А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.

12:12  И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.

12:13  И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.

12:14  И като позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.

12:15  А те ѝ казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.

12:16  А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.

12:17  А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.

12:18  А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.

12:19  А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

12:20  А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.

12:21  И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

12:22  А народът извика: Глас божи, а не човешки!

12:23  И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.

12:24  А Божието Слово растеше и се умножаваше.

12:25  А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк.

Chapter 13

13:1  А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.

13:2  И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

13:3  Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

13:4  И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.

13:5  И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

13:6  И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

13:7  който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

13:8  Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

13:9  Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него

13:10  и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

13:11  И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

13:12  Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13:13  А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

13:14  А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

13:15  И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

13:16  Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.

13:17  Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

13:18  И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.

13:19  И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.

13:20  След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.

13:21  После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.

13:22  И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: „Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

13:23  От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,

13:24  след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.

13:25  И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.

13:26  Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.

13:27  Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

13:28  И макар че не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.

13:29  И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

13:30  Но Бог Го възкреси от мъртвите.

13:31  И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.

13:32  И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,

13:33  че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“

13:34  А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: „Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“

13:35  Затова и в друг псалм казва: „Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“

13:36  Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.

13:37  А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.

13:38  И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва опрощаване на греховете;

13:39  и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

13:40  Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:

13:41  „Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“

13:42  Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

13:43  И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

13:44  На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.

13:45  Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.

13:46  Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

13:47  Защото така ни заповяда Господ: „Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

13:48  И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.

13:49  И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.

13:50  Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.

13:51  А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

13:52  А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.

Chapter 14

14:1  А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

14:2  Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

14:3  Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

14:4  И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

14:5  И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

14:6  те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

14:7  и там благовестваха.

14:8  А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.

14:9  Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

14:10  каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.

14:11  А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!

14:12  И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

14:13  А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

14:14  Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:

14:15  Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

14:16  който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

14:17  макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.

14:18  И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

14:19  Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

14:20  Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

14:21  И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

14:22  като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.

14:23  И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

14:24  И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

14:25  и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.

14:26  Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

14:27  И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

14:28  И там останаха доста време с учениците.

Chapter 15

15:1  А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.

15:2  И когато се получи доста голямо разногласие и спор между тях и Павел и Варнава, наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да се изкачат за този въпрос в Ерусалим, при апостолите и старейшините.

15:3  И така, изпратени от църквата, те минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всичките братя.

15:4  А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и старейшините и разказаха всичко, което Бог беше извършил с тях.

15:5  Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.

15:6  И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос.

15:7  И след едно дълго съвместно разискване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че преди доста време Бог избра между вас мен, така че чрез моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.

15:8  И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

15:9  и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

15:10  И така, сега, защо изкушавате Бога, като налагате на врата на учениците ярем, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

15:11  Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Иисус, също както и те.

15:12  Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

15:13  И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мен.

15:14  Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето Име.

15:15  С това са съгласни и думите на пророците, както е писано:

15:16  „След това ще се върна и пак ще издигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя;

15:17  за да потърсят Господа останалите от хората и всичките народи, които се наричат с Името Ми,

15:18  казва Господ, който прави това“, което е известно от вековете.

15:19  Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога,

15:20  а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв.

15:21  Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.

15:22  Тогава апостолите и старейшините, с цялата църква, намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, който се наричаше и Варсава, и Сила – водители между братята.

15:23  И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

15:24  Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви разтревожили с думите си и са смутили душите ви, (като ви казват да се обрязвате и да пазите закона), без да са приели заповед от нас,

15:25  то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги изпратим до вас заедно с възлюбените ни Варнава и Павел,

15:26  хора, които рискуваха живота си за Името на нашия Господ Иисус Христос.

15:27  И така, изпращаме Юда и Сила, които ще ви съобщят устно същите неща.

15:28  Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме освен следните необходими неща:

15:29  да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

15:30  И така, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството, предадоха писмото.

15:31  И те, като го прочетоха, се зарадваха за успокоението.

15:32  А Юда и Сила, които и сами бяха пророци, увещаха братята с много думи и ги утвърдиха.

15:33  И след като преседяха известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

15:34  (Но Сила намери за добре да остане още там.)

15:35  А Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяваха Господното слово заедно с много други.

15:36  А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господното слово, и да видим как са братята.

15:37  А Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, който се наричаше и Марк;

15:38  но Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях от Памфилия и не отиде с тях на делото.

15:39  И възникна огорчение (между тях), така че те се разделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър;

15:40  а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

15:41  И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

Chapter 16

16:1  А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

16:2  За него имаше добро свидетелство от братята в Листра и Икония.

16:3  Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

16:4  И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

16:5  Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

16:6  И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия

16:7  и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

16:8  И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

16:9  И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

16:10  И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

16:11  И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

16:12  а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

16:13  А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че е място за молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

16:14  И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което говореше Павел.

16:15  И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

16:16  И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

16:17  Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

16:18  И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

16:19  А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

16:20  И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

16:21  и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

16:22  Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

16:23  И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

16:24  който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

16:25  Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

16:26  И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.

16:27  И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

16:28  Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

16:29  А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

16:30  и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

16:31  А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

16:32  И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

16:33  И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

16:34  И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

16:35  А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

16:36  И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

16:37  Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

16:38  И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

16:39  И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

16:40  А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

Chapter 17

17:1  И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

17:2  И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,

17:3  като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.

17:4  И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.

17:5  Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, ззаа да ги изведат пред народа.

17:6  Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

17:7  и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

17:8  И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

17:9  Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

17:10  А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

17:11  А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.

17:12  И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.

17:13  Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

17:14  Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

17:15  А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

17:16  А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

17:17  И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.

17:18  После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

17:19  И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

17:20  Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.

17:21  А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.

17:22  И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

17:23  Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –

17:24  Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

17:25  нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.

17:26  Той е направил от един човек всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

17:27  за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;

17:28  защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“

17:29  И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

17:30  Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

17:31  защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

17:32  А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.

17:33  И така, Павел си отиде от тях.

17:34  А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

Chapter 18

18:1  След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

18:2  където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

18:3  И понеже имаше същия занаят, седеше у тях и работеха; защото занаятът им беше да правят шатри.

18:4  И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.

18:5  А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше завладян от словото и свидетелстваше на юдеите, че Иисус е Христос.

18:6  Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

18:7  И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който почиташе Бога и чиято къща беше до синагогата.

18:8  А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

18:9  И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, а говори и не млъквай,

18:10  защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.

18:11  И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.

18:12  А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се повдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

18:13  Този убеждава хората да се кланят на Бога противно на закона.

18:14  Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя,

18:15  но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.

18:16  И ги изпъди от съдилището.

18:17  Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището, но Галион не искаше и да знае за това.

18:18  А Павел, след като поседя още много дни, се прости с братята и отплава за Сирия и с него Прискила и Акила, като си острига главата в Кенхрея, понеже имаше обрек.

18:19  Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.

18:20  А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони,

18:21  а се прости с тях и каза: Ако иска Бог, пак ще се върна при вас. И отплава от Ефес.

18:22  И като слезе в Кесария, се изкачи в Ерусалим и поздрави църквата, и после слезе в Антиохия.

18:23  И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна и утвърждаваше всичките ученици.

18:24  И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.

18:25  Той беше наставен в Господния път и разпален духом, говореше и поучаваше прилежно за Иисус, а познаваше само Йоановото кръщение.

18:26  Той почна да говори дързостно в синагогата, но Прискила и Акила, като го чуха, го прибраха и му изложиха по-точно Божия път.

18:27  И когато той се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат. И той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта,

18:28  защото силно опровергаваше юдеите публично, като доказваше от Писанието, че Иисус е Христос.

Chapter 19

19:1  А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

19:2  И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

19:3  И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

19:4  А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.

19:5  И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.

19:6  И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.

19:7  И те всички бяха около дванадесет мъже.

19:8  И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.

19:9  А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.

19:10  И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.

19:11  При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,

19:12  така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.

19:13  А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.

19:14  Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.

19:15  Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?

19:16  И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.

19:17  И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.

19:18  И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.

19:19  Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.

19:20  Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.

19:21  И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.

19:22  И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.

19:23  А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.

19:24  Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

19:25  като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.

19:26  И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.

19:27  И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.

19:28  Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!

19:29  И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.

19:30  А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.

19:31  Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

19:32  И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.

19:33  А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.

19:34  Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!

19:35  Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?

19:36  И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.

19:37  Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.

19:38  И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.

19:39  Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.

19:40  Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.

19:41  И като каза това, разпусна събранието.

Chapter 20

20:1  След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

20:2  И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

20:3  и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

20:4  И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

20:5  Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.

20:6  А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

20:7  И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

20:8  И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.

20:9  А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.

20:10  Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

20:11  И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

20:12  А момчето доведоха живо и много се утешиха.

20:13  А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

20:14  И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.

20:15  И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.

20:16  Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

20:17  А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

20:18  И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

20:19  като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,

20:20  как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

20:21  като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.

20:22  И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

20:23  освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

20:24  Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

20:25  И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

20:26  Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;

20:27  защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

20:28  Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

20:29  Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

20:30  също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

20:31  Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.

20:32  А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

20:33  Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

20:34  Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

20:35  С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

20:36  Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

20:37  И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

20:38  наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

Chapter 21

21:1  А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.

21:2  И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.

21:3  И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.

21:4  И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

21:5  И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха, докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.

21:6  И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

21:7  И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

21:8  А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

21:9  А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

21:10  И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

21:11  И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

21:12  И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.

21:13  Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!

21:14  И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.

21:15  И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.

21:16  С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.

21:17  И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

21:18  И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.

21:19  И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

21:20  А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

21:21  А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.

21:22  И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.

21:23  Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

21:24  вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.

21:25  А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.

21:26  Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.

21:27  И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:

21:28  О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

21:29  Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

21:30  И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.

21:31  И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.

21:32  И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

21:33  Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

21:34  А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.

21:35  А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,

21:36  защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!

21:37  И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки?

21:38  Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?

21:39  А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

21:40  И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

Chapter 22

22:1  Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

22:2  И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:

22:3  Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

22:4  и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

22:5  както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

22:6  И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.

22:7  И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

22:8  А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.

22:9  А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.

22:10  И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.

22:11  И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.

22:12  И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,

22:13  дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.

22:14  А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,

22:15  защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.

22:16  И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.

22:17  И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение

22:18  и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

22:19  И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,

22:20  и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

22:21  Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.

22:22  До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!

22:23  И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

22:24  хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.

22:25  И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

22:26  Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.

22:27  Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.

22:28  Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

22:29  Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.

22:30  На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

Chapter 23

23:1  И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

23:2  А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

23:3  Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

23:4  А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

23:5  И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“

23:6  А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

23:7  И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.

23:8  Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.

23:9  И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

23:10  И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

23:11  И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото, както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

23:12  И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

23:13  Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

23:14  Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

23:15  И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

23:16  Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

23:17  Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

23:18  И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.

23:19  А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

23:20  А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.

23:21  Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.

23:22  И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!

23:23  Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.

23:24  Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

23:25  Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

23:26  От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!

23:27  Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

23:28  И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;

23:29  и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

23:30  И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)

23:31  И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

23:32  И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

23:33  А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.

23:34  А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

23:35  Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.

Chapter 24

24:1  След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.

24:2  И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,

24:3  то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.

24:4  Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;

24:5  понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,

24:6  който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

24:7  но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).

24:8  А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

24:9  И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.

24:10  А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

24:11  защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.

24:12  И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.

24:13  И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.

24:14  Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,

24:15  и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.

24:16  Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.

24:17  И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.

24:18  При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирица,

24:19  но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

24:20  Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,

24:21  освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.

24:22  А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

24:23  И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.

24:24  А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

24:25  И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.

24:26  При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.

24:27  Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

Chapter 25

25:1  А Фест, като дойде в областта, след три дни се изкачи от Кесария в Ерусалим.

25:2  Тогава първосвещеникът и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

25:3  като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя.

25:4  Но Фест отговори, че Павел трябва да се пази под стража в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там.

25:5  Затова, каза той, нека влиятелните между вас слязат с мен и ако има нещо лошо в този човек, нека го обвинят.

25:6  И когато прекара между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

25:7  И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат,

25:8  но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

25:9  Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

25:10  А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.

25:11  Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!

25:12  Тогава Фест, след като обсъди въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до императора – при императора ще отидеш.

25:13  А след няколко дни цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.

25:14  И като престояха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови,

25:15  за когото подадоха жалба главните свещеници и юдейските старейшини, когато бях в Ерусалим, и искаха да го осъдя.

25:16  Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

25:17  И така, когато те се събраха тук, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

25:18  Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

25:19  а имаха против него спорове за техните си вярвания и за някой си Иисус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

25:20  И понеже аз не бях сигурен как да разследвам тези въпроси, попитах дали иска да отиде в Ерусалим и там да се съди за това.

25:21  Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора.

25:22  Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мен да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

25:23  На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.

25:24  Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички вие, които присъствате тук с нас, ето човекът, за когото цялото юдейско множество ми представи жалба – и в Ерусалим, и тук – като крещяха, че той не трябва повече да живее.

25:25  Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

25:26  А за него нямам нищо сигурно да пиша на господаря си, затова го изведох пред вас, и особено пред теб, царю Агрипа, така че след разследването да имам какво да пиша.

25:27  Защото ми се вижда неразумно да изпращам затворник, без да излагам обвиненията срещу него.

Chapter 26

26:1  Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:

26:2  Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

26:3  а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

26:4  Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим.

26:5  Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най- строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.

26:6  А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,

26:7  до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!

26:8  А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?

26:9  Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;

26:10  което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

26:11  И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.

26:12  И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

26:13  по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

26:14  И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.

26:15  И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.

26:16  Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

26:17  като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

26:18  да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

26:19  Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

26:20  а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.

26:21  По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

26:22  Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:

26:23  че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

26:24  Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.

26:25  А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.

26:26  Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

26:27  Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

26:28  А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

26:29  А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

26:30  Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

26:31  И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

26:32  А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

Chapter 27

27:1  И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

27:2  И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

27:3  На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

27:4  И оттам, като тръгнахме, плавахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

27:5  И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

27:6  Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

27:7  И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

27:8  И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

27:9  Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

27:10  Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

27:11  Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

27:12  И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

27:13  И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

27:14  Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

27:15  и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

27:16  И като минахме на завет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

27:17  и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

27:18  И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

27:19  А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

27:20  И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

27:21  А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

27:22  Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

27:23  защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

27:24  Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

27:25  Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

27:26  Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27:27  А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

27:28  И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

27:29  И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

27:30  А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

27:31  Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

27:32  Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

27:33  А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

27:34  Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

27:35  И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

27:36  Тогава всички се ободриха и също ядоха.

27:37  И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

27:38  И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

27:39  И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

27:40  И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

27:41  Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

27:42  И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

27:43  Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

27:44  а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

Chapter 28

28:1  И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.

28:2  А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.

28:3  И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.

28:4  А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.

28:5  Но той тръсна змията в огъня и не му се случи нищо лошо.

28:6  А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.

28:7  А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

28:8  И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

28:9  Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

28:10  като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.

28:11  След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

28:12  И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

28:13  И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,

28:14  където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,

28:15  откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

28:16  А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.

28:17  И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,

28:18  които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.

28:19  Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

28:20  По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.

28:21  А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.

28:22  Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.

28:23  И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.

28:24  И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.

28:25  И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

28:26  „Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.

28:27  Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“

28:28  Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.

28:29  (И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)

28:30  А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

28:31  като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.