BulCarigradNT - Matthew

Chapter 1

1:1  Родословието на Исуса Христа, Сина Давидова, сина Авраамова.

1:2  Авраам роди Исаака; а Исаак роди Якова; а Яков роди Юда и братята му;

1:3  а Юда роди Фареса и Зара от Тамар; а Фарес роди Есрома; а Есром роди Арама;

1:4  а Арам роди Аминадава; а Аминадав роди Наасона; а Наасон роди Салмона;

1:5  а Салмон роди Вооза от Рахав; а Вооз роди Овида от Рут; а Овид роди Иесея;

1:6  а Иесей роди цар Давида; а цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;

1:7  а Соломон роди Ровоама; а Ровоам роди Авия, а Авия роди Аса;

1:8  а Аса роди Иосафата; а Иосафат роди Иорама; а Иорам роди Озия;

1:9  а Озия роди Иоатама; а Иоатам роди Ахаза; а Ахаз роди Езекия;

1:10  а Езекия роди Манасия, а Манасия роди Амона; а Амон роди Иосия;

1:11  а Иосия роди Иехония, и братята му около преселението Вавилонско.

1:12  А след преселението Вавилонско, Иехония роди Салатиила, а Салатиил роди Зоровавела;

1:13  а Зоровавел роди Авиуда; а Авиуд роди Елиакима; а Елиаким роди Азора;

1:14  а Азор роди Садока; а Садок роди Ахима; а Ахим роди Елиуда;

1:15  а Елиуд роди Елеазара; а Елеазар роди Мотана; а Мотан роди Якова;

1:16  а Яков роди Иосифа мъжа на Мария, от която се роди Исус, който се нарича Христос.

1:17  И така всичките родове от Авраама до Давида четиринадесет рода са; и от Давида до преселението Вавилонско, родове четиринадесет; и от преселението Вавилонско до Христа, родове четиринадесет.

1:18  А рождението на Исуса Христа така бе; като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, доде още не бяха се съединили, намери се непразна от Духа Святаго.

1:19  А Иосиф маж й, понеже бе праведен и не искаше да я опозори, науми си тайно да я напусне.

1:20  Но това когато помисли той, ето, ангел Господен яви му се на сън и казваше: Иосифе сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея от Духа Светаго е.

1:21  А ще роди син, и ще му наречеш името Исус; защото той ще спаси своите люде от греховете им.

1:22  И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа чрез пророка, който казва:

1:23  Ето дева ще зачене и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас.

1:24  И като стана Иосиф от сън, стори както му повели ангел Господен, и взе жена си;

1:25  И не я познаваше докато тя роди сина си първороден, и той му нарече името Исус.

Chapter 2

2:1  А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим, и казваха:

2:2  Де е що се е родил цар Юдейски? защото звездата му видехме на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3  Това като чу цар Ирод, смути се, и всичкий Иерусалим с него.

2:4  И събра всичките първосвещеници и книжници от народа, та разпитваше от тех де имаше да се роди Христос?

2:5  И те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка:

2:6  И ти Витлееме, земя Юдина, никак не си наймалък между воеводствата Юдови; защото от тебе ще излезе Вожд, който ще бъде пастир на народът ми Израиля.

2:7  Тогаз Ирод повика тайно мъдреците, та изпита от тех наздраво времето на появената звезда.

2:8  И като ги изпрати във Витлеем, рече им: Идете, изпитайте наздраво за детето; и като го намерите, известете ми, да дойда и аз да му се поклоня.

2:9  А те като чуха това от царя, тръгнаха; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, идеше пред тях, доде дойде та се спря, над мястото дето беше детето.

2:10  И като видеха звездата зарадваха се с радост твърде голема.

2:11  И като влезоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха та му се поклониха, и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, и ливан и смирна.

2:12  И понеже им се откри от Бога на сън да се не върнат при Ирода, отидоха си през друг път в своята страна.

2:13  А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби.

2:14  И той стана, взе детето и майка му през нощ, и отиде в Египет;

2:15  И бе там до смъртта Иродова, да се сбъде казаното от Господа чрез пророка, който казва: Из Египет извиках сина си.

2:16  Тогава Ирод като виде, че му се подсмяха мъдреците, твърде много се разяри, и проводи та погуби всичките младенци във Витлеем и по всичките негови предели, от две години и по-долу, според времето, което бе добре изпитал от мъдреците.

2:17  Тогава се изпълни реченото от пророка Иеремия, който казва:

2:18  Глас се чу в Рама, плач и писък и ридание голямо; Рахил оплакваше чадата си, и не рачеше да се утеши, защото ги нямаше вече.

2:19  А като умре Ирод, ето ангел Господен явява се на сън Иосифу в Египет

2:20  и казва: Стани, вземи детето и майка му, та иди в земята Израилева, защото измряха тези, които търсеха душата на детето.

2:21  И той стана, взе детето и майка му, и дойде в земята Израилева.

2:22  Но като чу че Архелай царува над Юдея наместо баща си Ирода, убоя се да отиде там; и, понеже му бе откровено насън, отиде в Галилейските страни,

2:23  та се засели в един град нарицаем Назарет: за да се сбъдне реченото чрез пророците, че Назарей ще да се нарече.

Chapter 3

3:1  В ония дни дойде Йоан Кръстител, и проповядваше в пустинята Юдейска,

3:2  и казваше: Покайте се; понеже наближи царството небесно.

3:3  Защото той е, речения от пророк Исаия, който казва: Глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътят Господен, прави правете неговите пътеки.

3:4  А сам Иоан имаше облеклото си от камилски косми, и около чреслата си кожен пояс; а яденето му бе акриди и див мед.

3:5  Тогаз се извървя при него Иерусалим и всичка Юдея, и всичката околност на Иордан,

3:6  и кръщаваха се в Иордан от него, като изповедваха греховете си.

3:7  И като виде Иоан че идеха на неговото кръщаване мнозина от Фарисеите и Садукеите, рече им: Рожби ехидни! Кой ви обади да бегате от бъдещият гняв?

3:8  Сторете прочее плодове достойни на покаяние;

3:9  и не мислете да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви, че Бог може от тези камене да въздигне чада Аврааму.

3:10  А и секирата вече лижи при кореня на дърветата; и тъй всяко дърво което не прави добър плод, отсича се и в огън се хвърля.

3:11  Аз ви кръщавам с вода в покаяние, а този който иде след мене, по-крепък е от мене, комуто не съм достоен обущата да понеса, той ще ви кръсти с Дух Свет и с огън;

3:12  който държи лопатата в ръка, и ще отреби гумното си, та ще събере пшеницата си в житницата, а плявата ще я изгори в огън неугасим.

3:13  Тогаз идва Исус от Галилея на Иордан до Иоана да се кръсти от него.

3:14  А Иоан го възпираше, и казваше: Аз имам потреба да се кръстя от тебе, и ти ли идеш при мене?

3:15  А Исус отговори и рече му: Остави сега, защото така подобава нам да изпълним всяка правда. И Иоан тогава го остави.

3:16  И щом се кръсти Исус възлезе тутакси от водата, и, ето, отвориха се нему небесата, и виде Духа Божия че слизаше като гълъб и се спущаше на него;

3:17  И ето глас от небеса, който казваше: Този е Синът мой възлюблений, в когото благоволих.

Chapter 4

4:1  Тогаз въведен бе Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушен от дявола.

4:2  И като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, напокон огладне.

4:3  И дойде при него изкусителят и рече: Ако си Син Божий, речи тези камъни да станат хлебове.

4:4  А той отговори и рече: Писано е: Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста.

4:5  Тогава го завожда дяволът в светия град и поставя го на крилото на храма,

4:6  и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповеда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш в камик ногата си.

4:7  Рече му Исус: Пак е писано: Да не изкусиш Господа Бога твоего.

4:8  Пак го завожда дяволът на една планина много висока и показва му всичките царства световни, и славата им;

4:9  И казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

4:10  Тогаз Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.

4:11  Тогава го остави дяволът; и, ето, ангели пристъпиха и служеха му.

4:12  А когато чу Исус че Иоан бе предаден, отиде в Галилея.

4:13  И като остави Назарет, дойде и засели се в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови;

4:14  да се сбъдне реченото чрез пророка Исаия, който казва:

4:15  Земята Завулонова и земята Нефеалимова на пътя край морето, отвъд Иордан, Галилея езическа;

4:16  народ който седеше в тъмнина виде виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия.

4:17  От тогава започна Исус да проповядва и да казва: Покайте се; защото наближи царството небесно.

4:18  И като вървеше Исус покрай морето Галилейско, виде двамина братя, Симона нарицаемия Петър, и брата му Андрея, че хвърляха мрежа в морето, защото бяха риболовци.

4:19  И казва им: Елате след мене, и ще ви направя ловци на человеци.

4:20  И те тутакси оставиха мрежите и отидоха след него.

4:21  И като позамина от там, виде други двамина братя, Якова Зеведеева и брат му Иоана с отца им Зеведея в една ладия че кърпеха мрежите си, и повика ги.

4:22  А те тоз час оставиха ладията и отца си, и отидоха след него.

4:23  И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството, и изцеляваше всека болест и всека немощ между народа.

4:24  И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели.

4:25  И вървеше след него народ много из Галилея и Декапол, из Иерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.

Chapter 5

5:1  А като виде многото народ, възлезе на гората, и щом седна пристъпиха до него учениците му:

5:2  И отвори устата си та ги поучаваше и говореше:

5:3  Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно.

5:4  Блажени нажалените, защото те ще се утешат.

5:5  Блажени кротките; защото те ще наследят земята.

5:6  Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят.

5:7  Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат.

5:8  Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога.

5:9  Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат.

5:10  Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно.

5:11  Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене.

5:12  Радвайте се и веселете се, защото е голема на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.

5:13  Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците.

5:14  Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие.

5:15  Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи.

5:16  Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса.

5:17  Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците; не дойдох да разруша, но да изпълня.

5:18  Защото, истина ви казвам докле да премине небето и земята, една реска, или една точка от закона няма да премине, дори се всичко не сбъдне.

5:19  И тъй, който наруши една от най малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно.

5:20  Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и Фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

5:21  Чули сте че е речено на старовременните: Не убивай, и който убие, ще бъде повинен на съд.

5:22  А пък аз ви казвам, че всякой, който ся гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений.

5:23  И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе;

5:24  остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си.

5:25  Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница.

5:26  Истина ти казвам: Няма да излезеш от там, докле не отдадеш най-последния кодрант.

5:27  Чули сте че е речено на старовременните: Не прелюбодействувай.

5:28  Но аз ви казвам, че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействувал вече с нея в сърцето си.

5:29  Ако ли десното твое око те съблазнява, извади го, и хвърли го от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тело да бъде хвърлено в пъкъла.

5:30  И ако дясната твоя ръка тя съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тело хвърлено в пъкъла.

5:31  Речено е още: Който си напусне жената, да й даде разводно писмо.

5:32  А пак аз ви казвам, че който напусне жената си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодействува, и който се ожени за напусната прелюбодействува.

5:33  Пак сте чули че е речено на старовременните: Не си престъпувай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа.

5:34  Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий;

5:35  нито със земята, защото е подножие на нозете му; нито с Иерусалим, защото е град на Царя великаго;

5:36  Нито с главата си недей се кълна, защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен.

5:37  Но да бъде речта ви, Ей, ей; не, не; а от това повечето от лукаваго е.

5:38  Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб.

5:39  А пак аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по десната страна, обърни му и другата.

5:40  И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха.

5:41  И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две.

5:42  Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

5:43  Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си.

5:44  Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

5:45  за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните.

5:46  Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите?

5:47  И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите?

5:48  И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.

Chapter 6

6:1  Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак немате заплата при Отца вашего който е на небеса.

6:2  И тъй, кога правиш милостиня, не треби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си.

6:3  А ти кога правиш милостиня, да не узнае левата ти ръка, що прави десницата ти;

6:4  за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

6:5  И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си.

6:6  А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

6:7  А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани.

6:8  И тъй, не се уподобявайте на тех; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите.

6:9  А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое;

6:10  да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята;

6:11  хлеба наш насъщний дай нам днес;

6:12  и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници;

6:13  и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин.

6:14  Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний;

6:15  ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш нема да ви прости съгрешенията ваши.

6:16  А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата.

6:17  А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий;

6:18  Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

6:19  Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат;

6:20  Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат;

6:21  защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

6:22  Светило на телото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тело светло ще бъде.

6:23  ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тело тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е?

6:24  Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.

6:25  Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за телото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по драгоценен от храната, и телото от облеклото?

6:26  Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тех?

6:27  И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си?

6:28  И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат,

6:29  но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях.

6:30  И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери?

6:31  И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем?

6:32  (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това.

6:33  Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи.

6:34  За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.

Chapter 7

7:1  Не съдете, да не бъдете съдени;

7:2  Защото с каквато съдба съдите, с такваз ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери.

7:3  И защо виждаш съчицата в окото на брата си, а гредата която е в твоето око не усещаш?

7:4  Или как ще речеш на брата си: Остави да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око?

7:5  Лицемере, извади първом гредата из своето око, и тогава щеш чисто виде да извадиш съчицата из братовото си око.

7:6  Не давайте осветено нещо на псетата; нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си, и се обърнат та ви разкъснат.

7:7  Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

7:8  Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори.

7:9  Има ли от вас такъв некой человек, който, ако му поиска син му хлеб, той да му даде камик?

7:10  Или, ако поиска риба, да ли ще му да змия?

7:11  И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него?

7:12  И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тех, защото това е законът и пророците.

7:13  Влезте през тесните врата; защото пространни са вратата и широк е пътят, който води в погибелта, и мнозина са които през тех минуват.

7:14  Понеже тесни са вратата и стеснен е пътят който води в живот, и малцина са които ги намерват.

7:15  Пазете се от лъжовните пророци, които идат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

7:16  От плодовете им ще ги познаете; бере ли се от трънки грозде, или от репеи смокини?

7:17  Така всяко добро дърво прави добри плодове; а лошото дърво прави лоши плодове.

7:18  Не може добро дърво да прави лоши плодове, нито лошо дърво да прави добри плодове.

7:19  Всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля.

7:20  И тъй от плодовете им ще ги познаете.

7:21  Не всеки който ми казва: Господи, Господи, ще да влезе в царство небесно, но който прави волята на Отца моего, който е на небеса.

7:22  В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, Господи! не в твоето ли име пророкувахме, и не в твоето ли име бесове изгонихме, и не в твоето ли име много чудеса сторихме?

7:23  И тогаз ще им обявя: Аз никога не съм ви знаял; махнете се от мене вие, които работите беззаконие.

7:24  И тъй всеки, който слуша тези мои думи, и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камик;

7:25  и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна; защото бе основана на камик.

7:26  И всеки който слуша тези мои думи, и не ги прави ще се уподоби на человек безумен, който съзида къщата си на песък;

7:27  и вале дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и тя падна, и големо бе нейното падане.

7:28  И когато свърши Исус тия думи, чудеше се народът на поучението му:

7:29  защото ги учеше, като един който има власт, и не както книжниците.

Chapter 8

8:1  А когато слезе от гората, последваха го народ много.

8:2  И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

8:3  Тогаз Исус простре ръката си, допре се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.

8:4  И казва му Исус: Гледай да не кажеш никому; но иди, покажи себе си свещенику, и принес дара, който е Мойсей повелел за свидетелство тем.

8:5  А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него некой си стотник, та му се молеше,

8:6  а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле.

8:7  Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля.

8:8  Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми.

8:9  Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го.

8:10  И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вера.

8:11  И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно;

8:12  а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

8:13  И рече Исус на стотника: Иди, и както си повервал, нека ти бъде. И оздраве момчето му в същия час.

8:14  И когато дойде Исус в Петровата къща, виде че тъща му лежеше болна от огница.

8:15  И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.

8:16  И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги:

8:17  да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.

8:18  И като видя Исус много народ около себе си, повеле да минат отвъд.

8:19  И пристъпи един книжник, та му рече: Учителю! ще дойда след тебе, където идеш.

8:20  Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий нема де глава да подклони.

8:21  А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си.

8:22  Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.

8:23  И когато влезе в ладията, учениците му влязоха след него.

8:24  И ето, буря голема биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше.

8:25  И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме.

8:26  А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.

8:27  А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?

8:28  И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

8:29  И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш?

8:30  А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше.

8:31  И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете.

8:32  И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.

8:33  А свинопасците побегнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите.

8:34  И ето, цел град излезе да посрещне Исуса, и като го видеха, помолиха му се да отиде от техните предели.

Chapter 9

9:1  И той влезе в ладията и премина, та дойде в своят си град.

9:2  И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като виде Исус техната вера, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти.

9:3  И ето, некои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува.

9:4  А Исус като виде помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си?

9:5  Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи?

9:6  Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си.

9:7  И той стана и отиде у дома си.

9:8  Това като видеха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците.

9:9  И като минуваше Исус от там, виде едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него.

9:10  И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и с учениците негови.

9:11  И фарисеите, като видеха това, рекоха на учениците му: Защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде и пие?

9:12  А Исус като чу това, рече им: Здравите немат нужда от лекар, но болните.

9:13  Идете още и научете се що е: Милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние.

9:14  Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят?

9:15  И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тех младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тех младоженикът, и тогаз ще постят.

9:16  И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо.

9:17  Нито наливат ново вино в ветхи мехове; а инак, разпукват се меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но наливат ново вино в нови мехове, и едното и другото се увардят.

9:18  Това когато говореше тем, ето, началник некой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умрела; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее.

9:19  И стана, та отиде след него Исус, и учениците му.

9:20  И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допре се до полата на дрехата му.

9:21  Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея.

9:22  А Исус като се обърна та я виде, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздраве жената.

9:23  И когато дойде Исус в къщата началникова, и виде свирачите и народът в смущение,

9:24  Рече им: Идете си; защото момичето не е умрело, но спи. И присмиваха му се.

9:25  А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана.

9:26  И разчу се това по всичката онази земя.

9:27  И когато си отиваше Исус от там, вървеха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов.

9:28  И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вервате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи.

9:29  Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по верата ваша.

9:30  И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой.

9:31  А те като излезоха, прославиха го по всичката онази земя.

9:32  И когато те излезваха, ето, доведоха му един человек нем и беснуем.

9:33  И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видело таквоз нещо в Израил.

9:34  А Фарисеите казваха: Чрез началникът бесовски изгонва бесовете.

9:35  И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството; и изцеляваше всека болест и всека немощ в народа.

9:36  И като виде множеството на народът, смили се за тях, защото беха изнемощели и пръснати, като овци, които немат пастир.

9:37  Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко;

9:38  за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.

Chapter 10

10:1  И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.

10:2  А имената на дванадесетте Апостоли са тези: първий Симон, който се казва Петър, и Андрей брат негов; Яков Зеведеев, и Иоан брат негов;

10:3  Филип, и Вартоломей; Тома, и Матей митарят, Яков Алфеев, и Левей наричан Тадей;

10:4  Симон Кананит, и Юда Искариотски, който го и предаде.

10:5  Тези дванадесет отпрати Исус, и заповеда им, и каза: На път езически да не идете, и в град Самарянски да не влезете;

10:6  но ходете повече при погиналите овци от дома Израилев.

10:7  И където ходите, проповедвайте и казвайте: Царство небесно наближи.

10:8  Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте.

10:9  Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си;

10:10  нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана

10:11  И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете.

10:12  А на влезване в дома поздравявайте го;

10:13  И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви КЪ вас да се възвърне.

10:14  И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излезвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си.

10:15  Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град.

10:16  Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

10:17  А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият.

10:18  И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тех и на езичниците.

10:19  А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите.

10:20  Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас.

10:21  И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят.

10:22  И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

10:23  А когато ви гонят в този град, бегайте в другият, защото истина ви казвам: Нема да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий.

10:24  Не е ученик по-горен от учителя си, нито слуга по горен от господаря си.

10:25  Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, колко повече домашните негови?

10:26  И тъй не бойте се от тех; защото нема нищо покрито, което да се не открие; и тайно което да се не узнае.

10:27  Което ви говоря в тъмнината, кажете го на видело, и което чуете на ухо, проповедайте го отгоре на покрива.

10:28  И да се не боите от онези, които убиват телото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тело да погуби в пъкъла.

10:29  Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тех нема да падне на земята, без волята на Отца вашего.

10:30  А вам и космите на главите ви всичките са преброени.

10:31  Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри.

10:32  И тъй всеки, който изповеда мене пред человеците, ще изповедам и аз него пред Отца моего, който е на небеса.

10:33  А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса.

10:34  Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож.

10:35  Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й.

10:36  И неприятели человеку ще бъдат домашните му.

10:37  Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен.; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен.

10:38  И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене.

10:39  Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери.

10:40  Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил.

10:41  Който прима пророк в име на пророка, заплата на пророк ще вземе; и който прима праведник в име на праведник, заплата на праведник ще вземе.

10:42  И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, нема да изгуби заплатата си.

Chapter 11

11:1  И когато свърши Исус заповеданията си КЪ дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповедва по градовете им.

11:2  А Иоан като чу в тъмницата делата Христови, проводи двама от учениците си,

11:3  и рече му; Ти ли си който има да дойде, или другиго да очакваме?

11:4  И отговори Исус и рече им: Идете, възвестете на Иоана, това което чувате и видите;

11:5  слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува.

11:6  И блажен е който се не съблазни в мене.

11:7  И когато те си отхождаха, начена Исус да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветъра разлюлявана?

11:8  Но какво излезохте да видите? человек ли с меки дрехи облечен? Ето, тези които носят меки дрехи в царски домове са.

11:9  Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей казвам ви, и повече от пророк.

11:10  Защото този е за когото е писано: Ето аз провождам вестителя моего пред твоето лице, който ще приготви пътя ти пред тебе.

11:11  Истина ви казвам, между родените от жени не се е повдигнал по-голям от Иоана Кръстителя; а най малкият в царство небесно е по-голем от него.

11:12  А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват.

11:13  Защото всичките пророци и законът до Иоана пророкуваха.

11:14  и ако щете да приемете това, той е Илия, който имаше да дойде.

11:15  Който има уши да слуша, нека слуша.

11:16  А на какво да уподобя този род? Подобен е на деца, които седят на пазаря и викат на дружината си,

11:17  и казват: Свирихме ви, и не играхте; ридахме ви, и не плакахте.

11:18  Защото, дойде Иоан, който не ядеше, ни пиеше; и казват: Бес има.

11:19  Дойде Син Человечески, който яде и пие; и казват: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците. И оправда се мъдростта от чадата си.

11:20  Тогаз начена да укорява градовете, в които станаха повечето негови чудеса, защото се не покаяха.

11:21  Тежко ти, Хоразине! тежко ти Витсаидо! защото, чудесата които във вас станаха, ако беха станали в Тир и Сидон, отколе биха се във вретище и пепел покаяли.

11:22  Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието в съдния ден по леко ще бъде, нежели на вас.

11:23  И ти, Капернауме, който си се до небеса възвисил, до ада ще се смъкнеш; защото чудесата които станаха в тебе, ако ставаха в Содом, той би до днес останал.

11:24  Но казвам ви, че на земята Содомска по леко ще бъде наказанието в съдния ден, нежели на тебе.

11:25  В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците.

11:26  Ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.

11:27  Всичкото ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава некой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие.

11:28  Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя.

11:29  Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.

11:30  Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.

Chapter 12

12:1  По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеидбите; а учениците му огладнеха, и начнаха да късат класове и да ядат.

12:2  А Фарисеите като видеха това, рекоха му: Ето твоите ученици правят онова, което не е простена да се прави в събота.

12:3  А той им рече: Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладне той и които беха с него!

12:4  Как влезе в дома Божий, и яде от хлебовете на предложението, които не бе простено нему да яде, нито на онези които беха с него, но само на свещениците?

12:5  Или не сте ли чели в законът, че в съботен ден свещениците оскверняват съботата в храмът, и неповинни са?

12:6  Но казвам ви, че има един тука по голем от храмът.

12:7  Ако ли бехте знаяли що е, Милост искам, а не жертва, не бихте осъдили невинните.

12:8  Защото Син человеческий е и на съботата Господар.

12:9  И като премина от там дойде в съборището им.

12:10  И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери некой в събота?

12:11  И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади?

12:12  А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави некой добро съботен ден.

12:13  Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простре я, и стана здрава както другата.

12:14  А Фарисеите като излезоха, наговориха се против него, как да го погубят.

12:15  Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките.

12:16  И запрети им да го не изявяват;

12:17  за да се сбъде реченото чрез Исая пророка, който казва:

12:18  Ето Отрока ми когото избрах, възлюбленият ми, на когото благоволи моята душа; ще положа Духът си на него, и ще възвести съд на народите.

12:19  Не ще да се скара, нито ще викне, нито ще чуе некой гласа му по улиците;

12:20  тръст смазана нема да пречупи, и от лен свещило замъждело нема да угаси, до когато изведе съдът в победа.

12:21  И в неговото име народите ще се надеят.

12:22  Тогаз му доведоха едного беснуем, слеп и нем; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.

12:23  И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов?

12:24  А Фарисеите като чуха, рекоха: Той не изгонва бесовете, освен чрез началникът бесовски Веелзевула.

12:25  А Исус, като знаеше техните помисли, рече им: Всеко царство разделено против себе си, запустева, и всеки град или дом разделен против себе си, нема да устои.

12:26  И ако Сатана изгонва Сатана, разделен е връх себе си; как прочее ще трае неговото царство?

12:27  И ако аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници.

12:28  Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.

12:29  Или как може да влезе некой в дома на силния, и да разграби покъщнината му, ако първом не върже силния? и тогаз ще разграби домът му.

12:30  Който не е с мене, против мене е; и който не събира с мене, разпилява.

12:31  За това ви казвам: Всеки грех и хула ще се прости на человеците; хулата обаче против Духа нема да се прости на человеците.

12:32  И който рече реч против Сина человеческаго, ще му се прости, но който рече против Духа Святаго, нема да му се прости нито в този век, нито в бъдещия.

12:33  Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото дървото се от плода познава.

12:34  Рожби ехидни! как можете да говорите добро, като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата.

12:35  Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините.

12:36  И казвам ви, че всяка празна реч която рекат человеците, ще дадат ответ за нея в ден съдний.

12:37  Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

12:38  Тогаз отговориха некои от книжниците и Фарисеите и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от тебе.

12:39  А той отговори и рече им: Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да се даде нему, освен знамението на пророк Иона.

12:40  Защото както Иона бе в утробата китова три дни и три нощи, така Син человечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

12:41  Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона.

12:42  Царицата Южна ще възстане на съда с този род, и ще го осъди; защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона.

12:43  Когато нечистият дух излезе из человека, прохожда през безводни места, да търси спокойствие, и не намерва.

12:44  Тогаз казва: Да се завърна у дома си, от дето излезох. И като дойде намерва го празен, изметен и украсен.

12:45  Тогаз отхожда и взема със себе си седем други духове по зли от себе си, и като влезат живеят там: и сетното състояние на тогоз человека бива по-лошо от първото. Така ще бъде и на този лукав род.

12:46  А когато той още говореше народу, ето майка му и братята му стояха вън и искаха да му говорят.

12:47  И некой си му рече: Ето майка ти и братята ти стоят вън, и искат да ти говорят.

12:48  А той отговори на тогоз който му каза това и рече: Коя е майка ми и кои са братята ми?

12:49  И простре си ръката КЪ учениците си, и рече: Ето майка ми и братята ми.

12:50  Защото който прави волята на Отца моего който е на небеса, той ми е брат, и сестра и майка.

Chapter 13

13:1  В същия ден излезе Исус из къщи и седеше край морето.

13:2  И събраха се до него народ много, така щото влезе та седна в ладия, а всичкият народ стоеше на брега.

13:3  И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее;

13:4  и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го.

13:5  А друго падна на каменити места, дето немаше много пръст; и заскоро изникна, защото немаше дълбина от земя;

13:6  а като изгрея слънцето, припламна, и понеже немаше корен, изсъхна.

13:7  Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го.

13:8  Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

13:9  Който има уши да слуша нека слуша.

13:10  И пристъпиха учениците и рекоха му: Защо им говориш с притчи?

13:11  А той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тем не е дадено.

13:12  Защото който има, ще му се даде, и ще му се преумножи, но който нема, и каквото има ще му се отнеме.

13:13  За това им говоря с притчи, защото гледат и не видят, слушат и не чуят, нито разумеват.

13:14  И изпълнява се на тех пророчеството Исаиево, което казва: С уши ще чуете и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите:

13:15  Защото задебеле сърцето на този народ, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очите си да видят и с ушите си да чуят, и със сърцето си да разумеят, и се обърнат, и аз ги изцеля.

13:16  А вашите очи са блажени, защото гледат; и ушите ви, защото чуят.

13:17  Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници пожелаха да видят което вие виждате, и не видеха, и да чуят което вие чуете, и не чуха.

13:18  Вий прочее чуйте притчата на сеятеля.

13:19  На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумева, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

13:20  А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема;

13:21  корен обаче в себе си нема, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

13:22  А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива.

13:23  А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумева, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.

13:24  Друга притча им предложи и казваше: Уподоби се царството небесно на человек, който посея добро семе на нивата си;

13:25  но като спеха человеците, дойде неприятелът му, и посея плевели между пшеницата, и си отиде.

13:26  И когато изникна тревата и стори плод, тогаз се появиха и плевелите.

13:27  А слугите на домакинът дойдоха и казаха му: Господине, не посея ли добро семе на нивата си? но от къде са се взели плевелите?

13:28  А той им рече: Враждебник человек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем да ги оплевим?

13:29  А той рече: Не, да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тех и пшеницата.

13:30  Оставете да растат наедно и двете до жетва; и във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми.

13:31  Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си;

13:32  което наистина е помалко от всичките семена; но когато порасте, най големо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.

13:33  Друга притча им каза: Подобно е царство небесно на квас който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото.

13:34  Всичко това изказа Исус с притчи на народа и без притчи не им говореше.

13:35  за да се изпълни реченото от пророка, който казва: «Ще отворя в притчи устата си; ще изрека скритото от създание мира.»

13:36  Тогаз Исус остави народа и дойде в къщи. И пристъпиха при него учениците му и казваха: Изтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

13:37  А той отговори и каза им: Сеятелът на доброто семе е Син Человечески;

13:38  нивата е светът; доброто семе, те са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукаваго.

13:39  враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите.

13:40  И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век.

13:41  Ще проводи Син Человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие;

13:42  и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13:43  Тогаз праведните ще просветнат както слънцето, в царството на Отца си. Който има уши да слуша нека слуша.

13:44  Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива.

13:45  Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери;

13:46  който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

13:47  Пак е подобно царство небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра от всякакъв вид риби;

13:48  който, като се напълни, извадиха го на брега, и седнаха та прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

13:49  Така ще бъде в скончанието на века; ще излезат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните,

13:50  и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13:51  Казва им Исус: Разумехте ли всичко това? Казват му: Ей, Господи.

13:52  А той пак рече: За това всеки книжник, който се е учил за царство небесно, подобен е на человек домовит, който изважда из съкровището си ново и вехто.

13:53  И когато свърши Исус тези притчи, тръгна си от там.

13:54  И като дойде в отечеството си, учеше ги в съборището им, така щото чудеха се те и думаха: От къде на тогози тая премъдрост и тези сили?

13:55  Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мариам, и братята му Яков и Иосий, Симон и Юда?

13:56  И сестрите му не са ли всичките при нас? От къде прочее на тогози всичко това?

13:57  И съблазняваха се в него. А Исус им рече: Нема пророк без почест, освен в отечеството си и в домът си.

13:58  И не стори там много сили заради неверството им.

Chapter 14

14:1  По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов,

14:2  и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.

14:3  Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа.

14:4  защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея.

14:5  И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк.

14:6  И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода.

14:7  За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала.

14:8  А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

14:9  И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде.

14:10  И проводи да посече Иоана в тъмницата.

14:11  И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си.

14:12  А учениците му дойдоха та дигнаха телото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса.

14:13  И като чу това Исус отиде от там с ладия в пусто место самичък; и като разбра народът, отидоха след него пеши от градовете.

14:14  И като излезе Исус, виде народ много, и смили се за тех, и изцели болните им.

14:15  А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е местото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене.

14:16  А Исус им рече: Не им требва да идат; дайте им вие да ядат.

14:17  А те му казват: Немаме тука освен пет хлеба и две риби.

14:18  А той рече: Донесете ми ги тука.

14:19  И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлебовете на учениците, а учениците на народа.

14:20  И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни.

14:21  А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.

14:22  И тоз час принуди Исус учениците си да влезат в ладията, и да идат преди него отвъд, докато разпусне народа.

14:23  И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък.

14:24  А ладията бе вече всред морето, обуряваема от вълните; защото вятърът бе противен.

14:25  А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тех, и вървеше по морето.

14:26  И като го видеха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха.

14:27  Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се.

14:28  Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата.

14:29  А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса.

14:30  Но понеже виждаше ветъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме.

14:31  И тутакси Исус простре ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил?

14:32  И от как влезоха в ладията, утихна ветърът.

14:33  А които беха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.

14:34  И преминаха та дойдоха в земята Генисаретска.

14:35  И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни;

14:36  и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допреха оздравяха.

Chapter 15

15:1  Тогаз пристъпиха при Исуса Ерусалимските книжници и Фарисеи и казваха:

15:2  Защо твоите ученици престъпват преданието на старите? понеже не си мият ръцете, когато ядат хлеб.

15:3  А той отговори и рече им: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

15:4  Защото Бог заповеда и рече: «Почитай баща си и майка си»; и, «Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.»

15:5  Но вие казвате: Който рече на баща или на майка: Дар е каквото би да се ползуваш от мене, доста е:

15:6  той може и да не почита баща си или майка си. И развалихте Божията заповед за вашето предание.

15:7  Лицемери! добре пророкува Исаия за вас и казва:

15:8  Тези люде се приближават при мене с устата си, и с устните си ме почита, а сърцето им далеч отстои от мене.

15:9  Но напразно ме почитат, като учат учения заповеди человечески.

15:10  И като призова народът, рече им: Слушайте и разумейте:

15:11  не осквернява человека което влезва в уста, но което излезва из уста, то осквернява человека.

15:12  Тогаз пристъпиха учениците му и рекоха му: Знаеш ли че Фарисеите като чуха тази дума съблазниха се?

15:13  А той отговори и каза; Всеко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени.

15:14  Оставете ги: те са слепи водители на слепи; а слепец слепца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

15:15  Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча.

15:16  А Исус им рече: Още ли сте и вие без разум?

15:17  Не разумевате ли още, че все що влезва в устата, сместя се в търбуха и в захода се изхвърля?

15:18  А което излезва из устата, излезва из сърцето, и то осквернява человека.

15:19  Защото от сърцето излезват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.

15:20  Тези неща са които оскверняват человека; а да яде некой с немити ръце не осквернява человека.

15:21  И като излезе от там Исус, отиде къде Тирските и Сидонските страни.

15:22  И ето жена Хананейка, която бе излезла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бес.

15:23  А той ни реч не и отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас.

15:24  А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом.

15:25  А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми.

15:26  А той отговори и рече: Не е добро да вземе некой хлеба от децата и да го хвърли на псетата.

15:27  А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им.

15:28  Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голема е твоята вера; нека ти бъде както искаш. И оздраве дъщеря й от онзи час.

15:29  И като премина Исус от там, дойде при морето Галилейско; и възлезе на гората, и седеше там.

15:30  И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели:

15:31  Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.

15:32  А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят.

15:33  И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлебове, щото да наситим толкоз народ?

15:34  И казва им Исус: Колко хлебове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици.

15:35  И повеле на народа да наседат на земята.

15:36  И като взе седемте хлеба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа.

15:37  И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни.

15:38  А онези които ядоха беха четири хиляди мъже освен жени и деца.

15:39  А като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в пределите Магдалински.

Chapter 16

16:1  И дойдоха Фарисеите и Садукеите при него, и за да го изкушават поискаха му да им покаже знамение от небето.

16:2  А той отговори и рече им: Кога стане вечер думате: Хубаво ще е времето; защото небето се червенее.

16:3  и сутрина: Днес ще вали; защото небето се червенее намръщено. Лицемери! лицето на небето знаете да разпознавате, а знаменията на времената не можете ли?

16:4  Род лукав и прелюбодеен знамение иска, и знамение нема да му се даде, освен знамението на пророка Иона. И остави ги и си отиде.

16:5  А когато отидоха учениците му отвъд, забравиха да вземат хлеб.

16:6  А Исус им рече: Гледайте и пазете се от кваса на Фарисеите и Садукеите.

16:7  И те размишляваха в себе си, и думаха: Това е защото хлеб не сме взели.

16:8  А Исус разуме, и рече им: Защо размишлявате в себе си, маловери, за хлеб че не сте взели?

16:9  Още не разумевате ли, и не помните ли петте хлеба на петте хиляди, и колко коша взехте?

16:10  нито седемте хлеба на четирите хиляди, и колко кошници взехте?

16:11  Как не разумевате че не за хлеб ви казах, да се пазите от кваса Фарисейски и Садукейски?

16:12  Тогаз разумеха че не рече да се пазят от кваса хлебен, но от учението Фарисейско и Садукейско.

16:13  И когато дойде Исус в страната на Кесария Филипова, питаше учениците си, и казваше: Мене, Сина Человеческаго, кого ме казват человеците че съм?

16:14  А те рекоха: Едни че си Иоан Кръстител; други Илия; а други Иеремия или един от пророците.

16:15  Казва им: Но вие, кого ме казвате че съм?

16:16  И отговори Симон Петър и рече: Ти си Христос, Син на Бога живаго.

16:17  И отговори Исус и рече му: Блажен си, Симоне, сине Ионин, защото плът и кръв не ти са открили това, но Отец мой който е на небеса.

16:18  Пък и аз ти казвам, че ти си Петър, и на този камик ще съзида моята църква; и вратата адови не ще й одолеят.

16:19  и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото вържеш на земята ще бъде вързано на небеса, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небеса.

16:20  Тогаз заръча на учениците си, да не казват никому, че той е [Исус] Христос.

16:21  От тогаз начна Исус да показва на учениците си че требва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне.

16:22  И Петър го взе на страна, и начна да му запрещава, и да казва: Смили се за себе си, Господи; нема да ти бъде това.

16:23  А той се обърна и рече на Петра: Махни се от пред мене, сатано, съблазън си ми; защото не мислиш за това, което е Божие, но което е человеческо.

16:24  Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва.

16:25  Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери.

16:26  Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размена на душата си?

16:27  Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му.

16:28  Истина ви казвам: Има некои от стоящите тука които нема да вкусят смърт, докле не видят Сина человеческаго че иде в царството си.

Chapter 17

17:1  И след шест дни взе Исус Петра, и Якова и Иоана брата му, и възведе ги на гора висока насаме,

17:2  И преобрази се пред тех; и светна лицето му като слънце, а дрехите му станаха бели като светлината.

17:3  И, ето, явиха им се Моисей и Илия че се разговаряха с него.

17:4  И отговори Петър и рече Исусу: Господи, добро е да сме тука; ако щеш, нека направим тука три шатри, за тебе една, за Мойсея една, и една за Илия.

17:5  И когато той още говореше, ето, облак светъл ги засени; и ето глас из облака, който казваше: Този е Син мой възлюблений, в когото благоволих; слушайте него.

17:6  И щом чуха учениците, паднаха на лицата си, и уплашиха се твърде.

17:7  И като пристъпи при тех Исус, побута ги, и рече: Станете и не бойте се.

17:8  И те дигнаха очите си и не видеха никого освен Исуса самичък.

17:9  И когато слезваха от гората, поръча им Исус и рече: Не казвайте никому това видение, докле Синът человечески не възкръсне от мъртвите.

17:10  И попитаха го учениците му и думаха: Но защо казват книжниците че требва първом Илия да дойде?

17:11  А Исус отговори и рече им: Истина че първом Илия ще дойде, и ще устрои всичко;

17:12  Но казвам ви че Илия вече дойде, и не го познаха, но сториха с него каквото щеха; така и Син Человечески ще пострада от тех.

17:13  Тогаз разумеха учениците, че за Иоан Кръстителя им рече.

17:14  И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек некой та коленичи пред него и казваше:

17:15  Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата.

17:16  И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят.

17:17  А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука.

17:18  И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздраве момчето от онзи час.

17:19  Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним?

17:20  А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вера колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

17:21  А този род не излезва, освен с молитва и пост.

17:22  И когато се намерваха в Галилея, рече им Исус: Син Человечески има да бъде предаден в ръце человечески:

17:23  И ще го убият и в третия ден ще възкръсне. И много се наскърбиха.

17:24  А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които береха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми?

17:25  Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците?

17:26  Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни.

17:27  Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

Chapter 18

18:1  В онова време дойдоха учениците при Исуса, и казваха: Кой е най-голем в царството небесно?

18:2  А Исус повика едно дете, та го постави посред тех,

18:3  и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, нема да влезете в царството небесно.

18:4  И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голем в царството небесно.

18:5  И който приеме едно таквози дете в мое име, мене приима.

18:6  А който съблазни едного от тези малките, които верват в мене, за него по-добре би било да се окачеше на врата му камик воденичен, и да потънеше в дълбините на морето.

18:7  Горко на света от съблазните! защото неизбежно съблазните ще дойдат; но горко на оногоз человека, чрез когото съблазънта дохожда.

18:8  И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън.

18:9  И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.

18:10  Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса.

18:11  Защото Син Человечески дойде да спаси погиналото.

18:12  Как ви се вижда? Ако некой си человек има сто овци, и се изгуби една от тех, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената?

18:13  И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени.

18:14  Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките.

18:15  А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си:

18:16  но ако те не послуша, земи със себе си още едного или двама; за да се потвърди всяка дума чрез устата на двама или трима свидетели.

18:17  Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде както езичник и митар.

18:18  Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.

18:19  Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всеко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса;

18:20  защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тех.

18:21  Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

18:22  Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.

18:23  За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си.

18:24  И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта.

18:25  И понеже немаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати.

18:26  Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение КЪ мене, и ще ти платя всичко.

18:27  И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема.

18:28  Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен.

18:29  Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение КЪ мене, и всичко ще ти платя.

18:30  Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга.

18:31  И като видеха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана.

18:32  Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли.

18:33  Не требваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе?

18:34  И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен.

18:35  Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.

Chapter 19

19:1  И когато свърши Исус тези думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея, отвъд Иордан.

19:2  И отидоха след него народ много; и изцели ги там.

19:3  И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина?

19:4  А той отговори, и рече им: Не сте ли чели, че който ги е сътворил в начало, мъжко и женско ги е сътворил,

19:5  и е рекъл: За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи КЪ жена си; и ще бъдат двамата в една плът.

19:6  Така щото не са вече двама, но една плът. И тъй онова което Бог е съчетал, человек да го не разлъча.

19:7  Казват му: Защо прочее Моисей заповеда да й даде писмо разводно, и да я напусне?

19:8  Казва им: Моисей заради жестокосърдието ваше дозволил ви е да си напущате жените, а изначало не бе така.

19:9  И казвам ви че който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, прелюбодеец бива; и който се ожени за напусната, прелюбодеец бива.

19:10  Казват му учениците му: Ако е таквози задължението на мъжа КЪ жената, по добре да се не жени.

19:11  А той им рече: Не могат всички да приемат тази дума, но на колкото е дадено.

19:12  Защото има скопци, които от утробата на майка си така са родени; има пак скопци, които са от человеците скопени; а има скопци, които са сами себе си скопили, заради царство небесно. Който може да приеме нека приеме.

19:13  Тогаз му доведоха деца, да възложи ръце на тех, и да се помоли; а учениците запретиха им.

19:14  Но Исус рече: Оставете децата, и не ги възпирайте от да дойдат при мене; защото на таквизи е царството небесно.

19:15  И възложи ръце на тех и тръгна от там.

19:16  И ето дойде некой си при него и рече му: Учителю благи, какво добро да сторя за да имам живот вечен?

19:17  А той му рече: Защо ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. Но ако искаш да влезеш в живота, упази заповедите.

19:18  Казва му: Кои? А Исус му рече: Тези: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа;

19:19  Почитай баща си и майка си; и, Люби ближните си както себе си.

19:20  Казва му момъкът: Всичко това упазих от младостта си: що ми още не достига?

19:21  Рече му Исус: Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; и ще имаш съкровище на небеса; и дойди та ме последвай.

19:22  Като чу това слово момъкът отиде си наскърбен; защото имаше имот много.

19:23  А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в царството небесно.

19:24  И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.

19:25  Като чуха учениците му, твърде се удивиха, и думаха: Като е тъй, кой може спасен да бъде?

19:26  А Исус ги погледна и рече им: У человеците това е невъзможно, но у Бога всичко е възможно.

19:27  Тогаз отговори Петър и рече му: Ето ние оставихме всичко и последвахме те; нам прочее що ще ни бъде?

19:28  А Исус им рече: Истина ви казвам, че вие които ме последвахте, на второто битие когато седне Син человечески на престола на славата си, ще да седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви.

19:29  И всеки който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради моето име, стократно ще приеме, и живот вечен ще наследи.

19:30  Мнозина обаче първи ще бъдат последни, и последни първи.

Chapter 20

20:1  Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си.

20:2  И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си.

20:3  И като излезе по трите часа, виде други че стоеха на пазаря праздни,

20:4  и тем рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха.

20:5  Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде.

20:6  А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цел ден празни?

20:7  Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете.

20:8  Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите.

20:9  И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз.

20:10  А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз.

20:11  И като го взеха, роптаеха на стопанина,

20:12  и казваха: Че тези последните един час работиха, и тех си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека.

20:13  А той отговори и рече едному от тех: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз?

20:14  Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе.

20:15  Немам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?

20:16  Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.

20:17  И когато възлезваше Исус в Иерусалим, взе в пътя дванадесетте ученици на страна, и рече им:

20:18  Ето възлезваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт,

20:19  и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.

20:20  Тогаз пристъпи при него на Заведеевите синове майка им със синовете си, та му се кланяше, и искаше нещо от него.

20:21  А той й рече: Що искаш? Казва му: Речи да седнат тези двамата мои синове, един от десно, а един от лево до тебе, в царството твое.

20:22  А Исус отговори и рече: Не знаете що искате. Можете ли да пиете чашата която аз има да пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? Казват му: Можем.

20:23  И казва им: Моята чаша ще пиете, и с кръщението, с което се аз кръщавам, ще се кръстите: а да седнете от десно и от лево до мене не е мое да дам, но на които е приготвено от Отца ми.

20:24  И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.

20:25  А Исус ги повика и рече: Вие знаете че господарите на народите господаруват над тех, и големците ги владеят.

20:26  Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам;

20:27  и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб;

20:28  както Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.

20:29  И като излезваха от Иерихон, последваха го народ много.

20:30  И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.

20:31  А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов.

20:32  И спре се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя?

20:33  Казват му: Господи, да се отворят очите ни.

20:34  А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.

Chapter 21

21:1  И когато наближиха КЪ Иерусалим, и дойдоха във Витфагия КЪ Елеонската гора, тогаз Исус проводи двама ученици,

21:2  и рече им: Идете в селото, което е на среща ви; и тутакси ще намерите ослица вързана: и ждребе с нея; отвържете, и доведете ми ги.

21:3  И ако ви рече некой нещо, ще речете, че на Господа требват; и тутакси ще ги проводи.

21:4  А всичко това биде за да се сбъде реченото чрез пророка, който казва:

21:5  Речете на Сионовата дъщеря: Ето Царят твой иде КЪ тебе, кротък и възседнал на ослица и ждребе син на подяремница.

21:6  И отидоха учениците и сториха както им заръча Исус:

21:7  доведоха ослицата и ждребето, и възложиха на тех дрехите си, и възседна той връх тех.

21:8  А по-многото народ напостлаха дрехите си по пътят; други пък сечеха ветви от дърветата, и постилаха по пътя.

21:9  А от народа които вървеха напред и които идеха изподир, викаха и казваха: Осанна Сину Давидову! благословен който иде в името Господне. Осанна във вишних.

21:10  И когато влезе в Иерусалим, всичкият град се потресе, и казваха: Кой е този?

21:11  А народът казваше: Този е Исус пророкът, който е от Назарет Галилейски.

21:12  И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби;

21:13  и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически.

21:14  И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели.

21:15  А като видеха първосвещениците и книжниците чудесата които стори, и децата които викаха в храма и казваха: Осанна Сину Давидову! възнегодуваха,

21:16  и рекоха му: Чуеш ли що казват тези? А Исус им казва: Ей, не сте ли чели никога че: Из устата на малки и на сучещи деца приготвил си хвала?

21:17  И като ги остави, излезе вън из града във Витания и пренощува там.

21:18  А сутринта когато се връщаше в града, огладне.

21:19  И като виде една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата.

21:20  И като видеха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

21:21  А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вера, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде.

21:22  И все що поискате в молбата, като вервате ще получите.

21:23  И когато дойде той в храма, та поучаваше, дойдоха при него първосвещениците и старейшините на народа, и казваха: С коя власт правиш това? и кой ти даде тази власт?

21:24  А Исус отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една дума, която ако ми кажете, и аз ще ви кажа с коя власт правя това.

21:25  Кръщението Иоаново от къде бе? от небето ли, или от человеците? И те размишляваха в себе си, и думаха:: Ако речем: От небето, ще ни рече: Защо прочее не повервахте в него?

21:26  Ако ли речем: От человеците; боим се от народа; защото всичките имат Иоана както пророк.

21:27  И отговориха на Исус и рекоха: Не знаем. Рече им и той: Нито аз ви казвам с коя власт правя това.

21:28  Но как ви се вижда? Некой си человек имаше двама синове; и дойде при първият и му рече: Синко, иди днес работи на лозето ми.

21:29  А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде.

21:30  Дойде и при вторият, и рече такожде. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине; и не отиде.

21:31  Кой от двамата стори на баща си волята? Казват му: Първият. Казва им Исус: Истина ви казвам че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие.

21:32  Защото дойде при вас Иоан в път на правда, и не повервахте в него; митарите обаче и блудниците поверваха в него; а вие като видехте това, не се разкаяхте изпосле да повервате в него.

21:33  Друга притча чуйте. Имаше некой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде.

21:34  А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му.

21:35  И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха.

21:36  Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тем такожде.

21:37  Напокон проводи при тех сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми.

21:38  Но земеделците като видеха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му.

21:39  И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го.

21:40  И тъй кога дойде стопанинът на лозето, що ще стори на тези земледелци?

21:41  Казват му: Злите зле ще погуби, и лозето ще даде под наем на други земледелци, които ще му въздадат плодовете на времето им.

21:42  Казва им Исус: Не сте ли прочели никога в писанията: Камикът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; от Господа биде това, и е чудно в очите наши?

21:43  За това ви казвам, че ще се отнеме от вас царството Божие, и ще се даде на народ който ще прави плодовете му.

21:44  И който падне на този камик, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже.

21:45  И като чуха първосвещениците и Фарисеите притчите му, познаха че за тех казва;

21:46  и искаха да го уловят, но убояха се от народа, понеже както пророк го имаха.

Chapter 22

22:1  И отвеща Исус и говореше им пак с притчи, и казваше:

22:2  Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си;

22:3  и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат.

22:4  Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

22:5  Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си;

22:6  а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги.

22:7  Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори.

22:8  Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни.

22:9  И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба.

22:10  И излезоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости.

22:11  И като влезе царят да прегледа гостите, виде там человек не облечен със сватбарска дреха:

22:12  И казва му: Приятелю, ти как си влязъл тука като немаш сватбарска дреха? А той замълча.

22:13  Тогаз рече царят на слугите: Вържете му нозете и ръцете, дигнете го и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със съби:

22:14  Защото мнозина са звани, а малцина избрани.

22:15  Тогаз отидоха Фарисеите и съветваха се как да го впримчат в дума.

22:16  И проваждат до него учениците си наедно с Иродияните, и казваха: Учителю, знаем че ти си прав и Божият път в истина поучаваш, и от никого не те е грижа; защото не гледаш на лице на человеците.

22:17  Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не?

22:18  А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери?

22:19  Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз.

22:20  И казва им: Чий е този образ и надписът?

22:21  Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу.

22:22  И като чуха зачудиха се, и оставиха го и отидоха си.

22:23  В същия ден дойдоха при него Садукеи, които казват че нема възкресение; и попитаха го,

22:24  И казваха: Учителю, Мойсей рече: Ако умре некой без чада, да се ожени брат му за жена му, и ще възстави семе на брата си.

22:25  А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умре; и като немаше семе остави жена си на брата си;

22:26  подобно и вторият, и третият, до седмият.

22:27  А подир всичките умре и жената.

22:28  И тъй във възкресението на кого от седемте ще бъде жена? защото всичките я имаха.

22:29  Отговори Исус и рече им: Заблуждавате се , понеже не знаете писанията, нито силата Божия,

22:30  защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето.

22:31  А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели реченото вам от Бога, който казва:

22:32  Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов? Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.

22:33  И като чуха народът, удивяваха се на поучението му.

22:34  А Фарисеите като чуха че затули на Садукеите устата, събраха се наедно.

22:35  И от тех един законник, попита го, за да го изкушава, и каза:

22:36  Учителю! Коя заповед е голяма в закона?

22:37  А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.

22:38  Тази е първа и голяма заповед.

22:39  А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.

22:40  На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят.

22:41  И като беха събрани Фарисеите, попита ги Исус.

22:42  и рече: Как мислите за Христа? Чий син е? Казват му: Давидов.

22:43  Казва им: Как прочее Давид духом го нарича Господ и казва:

22:44  Рече Господ на Господа моего: седни от десната ми страна, докле положа враговете ти подножие на нозете ти?

22:45  И тъй, ако Давид го нарича Господ, как да му е син?

22:46  И никой не можеше да му отговори нито реч: нито пък дръзна некой от този ден вече да го попита нещо.

Chapter 23

23:1  Тогаз Исус продума на народа и на учениците си,

23:2  и каза: На седалището Моисеево седнаха книжниците и Фарисеите:

23:3  всичко прочее което ви рекат да пазите, пазете и правете; но по делата им не правете; понеже говорят, а не правят.

23:4  Защото свързват бремена тежки и мъчни за носене, и турят ги на человеците на плещите; а пак, не рачат нито с пръста си да ги повдигнат.

23:5  И правят всичките си дела, за да бъдат видени от человеците. И разширяват пазилките си и правят големи полите на дрехите си,

23:6  и обичат първото място на вечерянията, и предните седалища в съборищата,

23:7  и поздравленията по пазаря, и да им викат человеците: Учителю! Учителю!

23:8  Но вие не се наричайте учители; защото един е вашият учител, Христос; а всинца вие братя сте.

23:9  И никого на земята недейте нарича Отец ваш; защото един е ваший Отец, който е на небеса.

23:10  Нито наставници се наричайте; защото един е вашият наставник, Христос.

23:11  И най големият от вас да бъде вам слуга.

23:12  А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.

23:13  Но горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото затваряте царството небесно пред человеците; понеже вие не влезвате, нито които влезват оставяте да влезат.

23:14  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изпояждате домовете на вдовиците, и за причина правите дълги молитви; заради това поголемо осъждане ще приемете.

23:15  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото морето и сушата обхождате, за да направите едного прозелита, и когато бъде, направяте го дваж повече от вас син на пъкъла.

23:16  Горко вам, водители слепи! които казвате: Който се закълне в храма, не е нищо: но който се закълне в златото на храма, задължава се.

23:17  Безумни и слепи! че кое е по-големо, златото, или храмът който освещава златото?

23:18  И който се закълне в олтаря, не е нищо; но който се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

23:19  Безумни и слепи! че кое е по-големо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

23:20  И тъй който се е заклел в олтаря, заклева се в него, и във всичко що е на него.

23:21  И който се е заклел в храма, заклева се в него, и в тогози който живее в него.

23:22  И който се е заклел в небето, заклева се в престола Божий, и в тогози който седи на него.

23:23  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото давате десятък на мятвата, на копара и на кимиона; и оставихте поважните неща на закона, правосъдието, милостта, и вярата; тех требваше да правите, и онези да не оставяте.

23:24  Водители слепи! които комарът прецеждате, а камилата поглъщате.

23:25  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото очистяте външното на чашата и на блюдото, а отвътре са пълни с грабене и неправда.

23:26  Фарисею слепи, очисти първом отвътре чашата и блюдото, да бъде и външното им чисто.

23:27  Горко вам книжници и Фарисеи, лицемери! защото приличате на гробища варосани, които изотвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с кости от мъртви, и с всякаква нечистота.

23:28  Така и вие извън се виждате на человеците праведни, но извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

23:29  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото изграждате гробищата на пророците, и украшавате паметниците на праведните,

23:30  и казвате: Ако бихме били в дните на бащите си, не бихме били техни съучастници в кръвта на пророците.

23:31  Така щото свидетелствувате на себе си, че сте синове на тези, които избиха пророците;

23:32  Допълнете и вие мерката на бащите си.

23:33  Змии! рожби ехидни! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

23:34  За това, ето, аз проваждам до вас пророци и премъдри и книжници; и от тех ще убиете и ще разпнете, и от тех ще биете в съборищата си, и ще ги гоните от град в град;

23:35  за да дойде на вас всяка кръв праведна пролета на земята, от кръвта на праведнаго Авеля, до кръвта на Захария сина Варахиева когото убихте между храма и олтаря.

23:36  Истина ви казвам: Всичко това ще дойде на този род.

23:37  Ерусалиме, Ерусалиме! ти който избиваш пророците, и с камене убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте!

23:38  Ето, оставя се вам домът ваш пуст.

23:39  Защото казвам ви: Нема да ме видите от нине до когато речете: Благословен който иде в име Господне.

Chapter 24

24:1  И като излезе Исус, отхождаше си от храма; и пристъпиха учениците му да му покажат зданията на храма.

24:2  А Исус им рече: Не видите ли всичко това? истина ви казвам: Нема да остане тука камик на камик който да се не съсипе.

24:3  И когато седеше на гората Елеонска, дойдоха при него учениците му на страна, и казваха: Кажи ни,-Кога ще бъде това? и що е знамението на твоето пришествие, и на свършването на века?

24:4  Отвръща Исус и рече им: Пазете се да ви не прелъсти некой;

24:5  защото мнозина ще дойдат в мое име да казват: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина.

24:6  И ще чуете бойове и слухове военни. Гледайте, недейте се смущава: понеже всичко това требва да бъде; но не е още скончанието.

24:7  Защото ще възстане народ върх народ, и царство върх царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове.

24:8  И всички това ще бъде начало на болежи.

24:9  Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име.

24:10  И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят.

24:11  И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина.

24:12  И поради умножаването на беззаконието, на мнозина любовта ще охладнее.

24:13  А който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

24:14  И това евангелие на царството ще се проповеда по всичката вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогаз ще дойде свършването.

24:15  И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева):

24:16  тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите;

24:17  който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си.

24:18  и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си.

24:19  А горко на непразните и на доещите през онези дни.

24:20  И молете се да се не случи бегането в зима, или в съботен ден;

24:21  защото тогаз ще бъде скръб голема, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде.

24:22  И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят.

24:23  Тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или там; не вервайте;

24:24  защото ще възстанат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат големи знамения и чудеса, така що да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

24:25  Ето предсказах ви.

24:26  И тъй, ако ви рекат: Ето го, в пустинята е; не излезвайте; Ето го във вътрешните стаи; не вервайте.

24:27  Защото както светкавицата излезва от изток, и светнува до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго.

24:28  Защото дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

24:29  И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната нема да даде светенето си; и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят.

24:30  И тогаз ще се яви знамението на Сина Человечески на небето, и тогаз ще заплачат всичките племена земни, и ще видят Сина Человеческаго че иде на облаците небесни със сила и слава голема.

24:31  И ще проводи ангелите си с голем глас от тръба; и ще съберат избраните негови от четирите ветрове, от край до край на небесата.

24:32  И от смоковницата научете притчата. Когато вече нейните вейки омекнат и развиват листовете, знаете че е близу летото.

24:33  Така и вие, кога видите всичко това, да знаете че е близо при вратата.

24:34  Истина ви казвам, този род нема да премине, докле се не сбъдне всичко това.

24:35  Небето и земята ще преминат, но моите думи нема да преминат.

24:36  А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите небесни, тъкмо Отец ми сам.

24:37  И както дните Ноеви, така ще бъде и пришествието на Сина Человеческаго.

24:38  Защото както в дните преди потопа беха на ядене и на пиене, и се женеха и за мъж отиваха, до който ден влезе Ное в ковчега,

24:39  и не познаха до когато дойде потопът, и вдигна всичките; така ще бъде и на Сина Человеческаго пришествието.

24:40  Тогаз двамина ще бъдат на полето; единий се взема а другий се оставя.

24:41  Две жени като мелят в мелницата, една се взема, и една се оставя.

24:42  За то, будни бъдете, защото не знаете в кой час ще дойде Господ ваш.

24:43  Но това знайте, че ако да знаеше стопанинът на къщата, в кой час ще дойде крадецът, бдел би, и не би оставил да подкопаят къщата му.

24:44  За то и вие бъдете готови; защото в който час не мислите, Син Человечески ще дойде.

24:45  И кой е този верен и разумен раб когото е поставил господарят му над слугите си да им дава храна на време?

24:46  Блажен този раб, когото, кога си дойде господарят му, намери го да прави така.

24:47  Истина ви казвам, че ще го постави над всичкият си имот.

24:48  Ако ли рече злий този раб в сърцето си: Ще се забави да дойде господарят ми,

24:49  и начене да бие съслужителите си, и да яде и да пие с пияниците;

24:50  господарят на този раб ще дойде в който ден той не очаква, и в който час не знае,

24:51  и ще го разсече, и ще тури неговата част с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Chapter 25

25:1  Тогаз ще се уподоби царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излезоха да посрещнат младоженеца.

25:2  А от тех пет беха разумни, и пет безумни.

25:3  Безумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло.

25:4  Но разумните взеха масло в съдовете си със светилниците си.

25:5  И като се бавеше младоженецът, додрема се на всичките и спеха.

25:6  А посред нощ стана вик: Ето младоженецът иде! излезвайте да го посрещнете!

25:7  Тогаз се раздигнаха всички онези девици, и украсиха светилниците си.

25:8  А безумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло; защото светилниците наши угаснуват.

25:9  А разумните отговориха и казаха: Да не би че не стигне и за нас и за вас; но по добре идете при продавачите, и купете си.

25:10  А когато те отхождаха да купят, дойде младоженецът, и готовите влезоха с него на сватбата, и затвориха се вратата.

25:11  А после дохождат и другите девици, и казват: Господи, Господи! отвори ни.

25:12  А той отвръща и рече: Истина ви казвам, не ви познавам.

25:13  И тъй бъдете будни, защото не знаете деня, ни часа, в който Син Человечески ще дойде.

25:14  Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си.

25:15  И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна.

25:16  А този който взе петте таланта, отиде да работи с тех, и направи други пет таланта.

25:17  Такожде и този който взе двата, спечели и той други два.

25:18  А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си.

25:19  След много време идва господарът на тези слуги , и вижда счет с тех.

25:20  И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях.

25:21  И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.

25:22  Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тех.

25:23  Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си.

25:24  Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал;

25:25  и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си.

25:26  А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал:

25:27  Като е тъй требваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва.

25:28  Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта.

25:29  Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който нема, и това което има ще се вземе от него.

25:30  И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

25:31  А кога дойде Син Человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.

25:32  И ще се съберат пред него всичките народи, и ще ги отлъчи едни от други, както овчарят отлъча овците от козите;

25:33  и ще постави овците от десната си страна, а козите от левата.

25:34  Тогава Царят ще рече на тези които са от десната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира;

25:35  защото огладнех, и дадохте ми да ям; ожеднех, и напоихте ме; странен бех, и прибрахте ме;

25:36  гол бех, и облекохте ме, болен бех, и посетихте ме, в тъмница бех, и дойдохте при мене.

25:37  Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видехме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме?

25:38  Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облекохме?

25:39  И кога болен или в тъмница те видехме, и дойдохме при тебе?

25:40  И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.

25:41  Тогаз ще рече и на тези които са от левата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови;

25:42  защото огладнех, и не ми дадохте да ям; ожеднех и не ме напоихте;

25:43  странен бех, и не ме прибрахте, гол бех, и не ме облекохте; болен и в тъмница бех, и не ме посетихте.

25:44  Тогаз ще му отговарят и те и ще рекат: Господи, кога те видехме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме?

25:45  Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам, колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.

25:46  И ще отидат те във вечна мъка; а праведните в живот вечен.

Chapter 26

26:1  И когато свърши Исус всички тези думи, рече на учениците си:

26:2  Знаете че след два ни ще бъде Пасха, и Син Человечески ще бъде предаден на разпятие.

26:3  Тогаз се събраха първосвещениците и книжниците и старейшините от народа в двора на първосвещеника, който се казваше Каиафа,

26:4  и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;

26:5  но думаха: Да не е в празника, за да не стане мълва между народа.

26:6  А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго,

26:7  пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.

26:8  А учениците му, като видеха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба?

26:9  Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите.

26:10  Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене.

26:11  Защото сиромасите всекога имате със себе си, а мене всякога немате.

26:12  Защото тя като възлия това миро на телото ми, стори го за погребението ми.

26:13  Истина ви казвам: Дето и да се проповеда това евангелие по всичкия свет, ще се казва за неин спомен и това което тя стори.

26:14  Тогаз един от дванадесетте, нарицаемия Юда Искариотски, отиде при първосвещениците,

26:15  и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници.

26:16  И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.

26:17  И в първия ден на праздника на безквасните хлебове дойдоха учениците при Исуса, и рекоха му: Да искаш да приготвим да ядеш пасхата?

26:18  И той рече: Идете в града при еди-кого си, и речете му: Учителят казва: Времето ми е близу: у тебе ще направя пасхата с учениците си.

26:19  И сториха учениците както им повеле Исус; и приготвиха пасхата.

26:20  И когато стана вечер, седнал бе на трапезата с дванадесетте.

26:21  И като ядяха те, рече: Истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.

26:22  И те наскърбени тежко, начнаха всеки един от тех да му казват: Да не би да съм аз, Господи?

26:23  А той отговори и рече: Който затопи с мене ръката си в блюдото, той ще ме предаде.

26:24  Син Человечески отхожда, както е писано за него; а горко на тогоз человека, чрез когото Син Человечески ще бъде предаден; добре би било за тогоз человека, ако не би се родил.

26:25  И отговори Юда, който го предаде, и рече: Да ли съм аз Учителю? Казва му: Ти рече.

26:26  И когато ядеха, взе Исус хлеба, и благослови и преломи го, и даваше на учениците, и рече: Вземете, яжте: това е телото мое.

26:27  И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

26:28  защото това е моята кръв на новият завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете.

26:29  И казвам ви, че от сега на татък нема да пия от този плод на лозата, до онзи ден, когато го пия нов с вас в царството на Отца моего.

26:30  И като изпеха песен, излезоха на гората Елеонска.

26:31  Тогаз казва им Исус: Всинца вие ще се съблазните в мене тази нощ; защото е писано: Ще поразя пастиря, и ще се разпръснат овцете на стадото.

26:32  А подир възкресението си, ще ви предваря в Галилея.

26:33  А Петър отговори и рече му: Ако и всички да се съблазнят в тебе, аз никога нема да се съблазня.

26:34  Рече му Исус: Истина ти казвам че в тази нощ преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене.

26:35  Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, нема да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.

26:36  Тогаз идва с тех Исус на едно место което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля.

26:37  И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи.

26:38  Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене.

26:39  И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,

26:40  И идва при учениците , та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене?

26:41  Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.

26:42  Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.

26:43  И като дойде намерва ги пак заспали; защото очите им беха отегнали.

26:44  И остави ги та отиде пак и помоли се трети път, и рече истото слово.

26:45  Тогаз идва при учениците си и казва им: Спете от сега и почивайте; ето приближи часът, и Син Человечески се предава в ръце на грешници.

26:46  Станете да идем: ето наближи този който ме предава.

26:47  И когато той още говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде; и с него народ много с ножове и сопи, от първосвещениците и старейшините на народа.

26:48  А който го предаваше беше им дал знак и рекъл: Когото целуна, той е: уловете го.

26:49  И тутакси като пристъпи при Исуса, рече: Радвай се Учителю; и целуна го.

26:50  А Исус му рече: Приятелю! защо си дошел? Тогаз пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и уловиха го.

26:51  И ето един от тези които беха с Исуса простре ръка, измъкна ножа си, и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

26:52  Тогаз му казва Исус: Повърни ножът си на местото му: защото всички които хванат нож, от нож ще загинат.

26:53  Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели?

26:54  Но как ще се сбъдат писанията, че това така требва да бъде?

26:55  В онзи час рече Исус на народа: Както на разбойник ли излезохте с ножове и сопи да ме уловите? Всеки ден седех при вас та поучавах в храма, и не ме уловихте.

26:56  Но всичко това стана за да се сбъдат писанията пророчески. Тогаз учениците оставиха го всички и се разбягаха.

26:57  А тези които уловиха Исуса, заведоха го при Каиафа първосвещеника, дето се събраха книжниците и старейшините.

26:58  А Петър вървеше подире му от далеч, до двора първосвещеников; и като влезе вътре, седеше със слугите, да види сетнината.

26:59  А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият,

26:60  и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели

26:61  и рекоха: Той каза: Мога да разваля храма Божий, и за три дни да го съзида пак.

26:62  И стана първосвещеникът и рече му: Не отговаряш ли? какво свидетелствуват тези върху ти?

26:63  А Исус мълчеше. Отговаря първосвещеникът и казва му: Заклевам те в Бога живаго, да ни кажеш, ако си ти Христос, Син Божий.

26:64  Казва му Исус, Ти рече; но казвам ви: От сега ще видите Сина Человеческаго че седи отдесно на силата, и че иде на облаците небесни.

26:65  Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си и казваше: Богохулствува! каква още потреба имаме от свидетели? ето, сега чухте неговото богохулство.

26:66  Що мислите вие? И те отговориха и рекоха: Повинен е на смърт.

26:67  Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници

26:68  и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?

26:69  А Петър седеше вън на двора; и дойде при него една слугиня и казваше: И ти беше с Исуса Галилеянина.

26:70  А той се отрече пред всичките, и говореше: Не знам що казваш.

26:71  И когато излезе той на вратника, виде го друга, и казва на тези които беха там: И този бе с Исуса Назарянина.

26:72  И пак се отрече Петър с клетва: Не познавам тогоз человека.

26:73  И след малко пристъпиха тези които стояха там и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тех; защото твоето говорене те изявява.

26:74  Тогаз той начна да проклева и да се кълне: Не зная тогоз человека. И тоз час петелът попе.

26:75  И напомни си Петър речта на Исуса, който беше му рекъл: Преди да пее петелът, триж ще се отречеш от мене: и излезе вън и плака горко.

Chapter 27

27:1  И на сутринта всичките първосвещеници и старейшини народни сториха съвет против Исуса, да го убият.

27:2  И като го вързаха, заведоха го и предадоха го на управителя Понтийскаго Пилата.

27:3  Тогаз Юда, който го предаде, като виде че бе осъден разкая се и върна тридесетте сребърници на първосвещениците и старейшините,

27:4  и казваше: Съгреших че предадох кръв неповинна. А те рекоха: Нам що ни е? Гледай ти.

27:5  И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси.

27:6  А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв.

27:7  И като се съветваха, купиха с тех нивата грънчарска, за погребване на странни.

27:8  За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес.

27:9  Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви,

27:10  и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповеда.

27:11  А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш.

27:12  И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше.

27:13  Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе?

27:14  И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.

27:15  А на праздника имаше обичай управителът да пуща на народа едного от запрените, когото би поискали.

27:16  А имаха тогаз прочут некого си запрен, на име Варава.

27:17  И тъй като беха събрани, рече им Пилат: кого искате да ви пусна? Варава ли, или Исуса, нарицаемаго Христа?

27:18  Понеже знаеше че от завист го предадоха.

27:19  И когато седеше той на съдейския престол, проводи до него жена му и казваше: Да не струваш нищо на тогоз праведника; защото много пострадах днес на сън за него.

27:20  А първосвещениците и старейшините нагласиха народа да изпросят Варава, а Исус да погубят.

27:21  Отговори управителът и рече им: Кого искате от двата да ви пусна? А те рекоха: Варава.

27:22  Казва им Пилат: Но какво да правя Исуса, нарицаемаго Христа? Казват му всичките: Да се разпне.

27:23  А управителят каза: Че какво зло е сторил? А те много повече викаха, и казваха: Да се разпне.

27:24  И като виде Пилат че нищо не ползува, но повече мълва бива, взе вода, оми си ръцете пред народа, и казваше: Неповинен съм аз от кръвта на тогоз праведника; вие да видите.

27:25  И отговори всичкий народ и рече: Неговата кръв на нас да бъде и на чадата наши.

27:26  Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.

27:27  Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк.

27:28  И съблекоха го та го облекоха с една червена дълга дреха.

27:29  И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски!

27:30  И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата.

27:31  И като му се поругаха, съблекоха му дългата дреха та го облекоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.

27:32  И на излезване намериха человек Киринеянин, на име Симон; него накараха да носи кръста му.

27:33  И като стигнаха на местото нарицаемо Голгота, което се тълкува Лобно Место,

27:34  дадоха му да пие оцет размесен със жлъчка; и щом вкуси, не рачеше да пие.

27:35  И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: «Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие.»]

27:36  И седеха та го пазеха там.

27:37  И възложиха над главата му обвинението му написано: ТОЗИ Е ИСУС ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

27:38  Тогаз бидоха разпнати с него двама разбойници, един от десно, и един от лево.

27:39  А онези които минуваха от там хулеха го, и киваха с глави,

27:40  и думаха: Ти, който разоряваш храми и за три дни го пак съграждаш, спаси себе си; ако си Син Божий, слез от кръста.

27:41  Подобно и първосвещениците с книжниците и старейшините ругаеха му се, и казваха:

27:42  Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Ако е Цар Израилев, нека слезе сега от кръста, и ще поверваме в него.

27:43  Упова на Бога, нека го избави сега, ако го иска; понеже каза: Божий син съм.

27:44  С това истото го укоряваха и разпнатите с него разбойници.

27:45  А от шестия час стана тъма по всичката земя, до деветия час.

27:46  А около деветия час извика Исус с голем глас, и казваше; Или, Или, лама савахтани? то ест: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

27:47  И некои от стоящите там, като чуха, думаха: Илия зове той.

27:48  И тутакси един от тех се завтече, и взе гъба, та я напълни с оцет и я обви на тръст, и даваше му да пие.

27:49  А другите казваха: Остави да видим да ли ще дойде Илия да го избави.

27:50  А Исус, като извика пак с голем глас, издъхна.

27:51  И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха.

27:52  и гробовете се разтвориха, и много телеса на умрелите светии възстанаха,

27:53  и като излезоха от гробовете, след неговото възкресение, влезоха в светия град, и явиха се на мнозина.

27:54  А стотникът и с него които пазеха Исуса, като видеха землетресението и все що стана, уплашиха се много, и думаха: Истина Син Божи бе този.

27:55  Там беха още и гледаха издалеч жени много, които беха последвали Исуса от Галилея, и му слугуваха;

27:56  между които беше Мария Магдалина, и Мария майката на Якова и на Иосия, и майката на синовете Зеведееви.

27:57  И когато стана вечер, дойде един богат человек от Ариматея, на име Иосиф, който и сам беше се учил при Исуса.

27:58  Той дойде при Пилата, и поиска телото Исусово. Тогаз Пилат повеле да му се даде телото;

27:59  И като взе Иосиф телото, обви го в чиста плащаница,

27:60  и положи го в новия свой гроб, който бе изсекъл в камика, и като привали камик голем на гроба на вратата, отиде си.

27:61  А там беше Мария Магдалина и другата Мария, та седеха срещу гроба.

27:62  И на утринта, която е след петъка, събраха се първосвещениците и Фарисеите при Пилата,

27:63  и казваха: Господарю, напомнихме си че онзи измамник, когато бе още жив, рече: След три дни ще възкръсна.

27:64  Повели прочее да се заварди гробът до третия ден, да не би учениците му да дойдат през нощ да го откраднат, и рекат на народа: Възкръсна от мъртвите; и ще бъде сетната измама по-лоша от първата.

27:65  Рече им Пилат: Имате стража; идете, завардете както знаете.

27:66  И те отидоха та завардиха гроба, запечатаха камика, и поставиха стража.

Chapter 28

28:1  И като се мина съботата, на разсъвнуване в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина, и другата Мария, да видят гроба.

28:2  И ето, стана трус голем; защото ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камика от вратата, и седеше отгоре на него.

28:3  На глед бе той като блескавица, и облеклото му бело като снег.

28:4  И от страха му стреснаха се стражарите, и станаха като мъртви.

28:5  А ангелът отговори и рече на жените: не бойте се вие; защото зная, че Исуса разпятаго търсите.

28:6  Не е тука; защото възкръсна, както рече: елате, вижте местото гдето лежеше Господ.

28:7  И скоро идете та кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите; и ето, отхожда преди вас в Галилея: там ще го видите; ето , казах ви.

28:8  И излезоха скоро от гробът със страх и радост голема, и завтекоха се да известят на учениците му.

28:9  И когато отхождаха да известят на учениците му, ето Исус ги срещна, и каза: Радвайте се. А те пристъпиха, та се уловиха за нозете му, и поклониха му се.

28:10  Тогаз казва им Исус: Не бойте се; идете, известете на братята ми, да идат в Галилея, и там ще ме видят.

28:11  А когато те отиваха, ето некои от стражата дойдоха в града, и известиха на първосвещениците, всичко що бе станало.

28:12  И те като се събраха със старейшините, и като се съветваха, дадоха на войните сребро доволно,

28:13  и думаха им: Речете че учениците му дойдоха през нощ и го откраднаха, когато ние спехме.

28:14  И ако се чуе това пред управителя, ние ще го убедим, и ще сторим вие да немате грижа.

28:15  И те като взеха парите, сториха както беха научени. И разчу се това слово между Юдеите даже и до днес.

28:16  А единадесетте ученици отидоха в Галилея, на гората дето им заръча Исус.

28:17  И като го видеха, поклониха му се; а некои се усъмниха.

28:18  И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.

28:19  Идете прочее научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Дух;

28:20  и учете ги да пазят всичко що съм ви заповедал; и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин.