BulVeren - Matthew

Chapter 1

1:1  Родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам.

1:2  Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков; Яков роди Юда и братята му;

1:3  Юда роди Фарес и Зара от Тамар; Фарес роди Есрон; Есрон роди Арам;

1:4  Арам роди Аминадав; Аминадав роди Наасон; Наасон роди Салмон;

1:5  Салмон роди Вооз от Рахав; Вооз роди Овид от Рут; Овид роди Есей;

1:6  а Есей роди цар Давид. Давид роди Соломон от жената на Урия;

1:7  Соломон роди Ровоам; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

1:8  Аса роди Йосафат; Йосафат роди Йорам; Йорам роди Озия;

1:9  Озия роди Йотам; Йотам роди Ахаз; Ахаз роди Езекия;

1:10  Езекия роди Манасия; Манасия роди Амон; Амон роди Йосия;

1:11  а Йосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.

1:12  А след преселението във Вавилон Ехония роди Салатиил; Салатиил роди Зоровавел;

1:13  Зоровавел роди Авиуд; Авиуд роди Елиаким; Елиаким роди Азор;

1:14  Азор роди Садок; Садок роди Ахим; Ахим роди Елиуд;

1:15  Елиуд роди Елеазар; Елеазар роди Матан; Матан роди Яков;

1:16  а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, който се нарича Христос.

1:17  И така, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон – четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христос – четиринадесет рода.

1:18  А рождението на Иисус Христос беше така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съединили, тя се намери бременна от Светия Дух.

1:19  А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.

1:20  Но когато мислеше това, ето, Господен ангел му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов, не се бой да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух.

1:21  Тя ще роди син, когото ще наречеш Иисус, защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му.

1:22  А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:

1:23  „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще Го нарекат Емануил“, което се превежда: Бог с нас.

1:24  И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда Господният ангел, и взе жена си;

1:25  но не я позна, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Иисус.

Chapter 2

2:1  А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

2:2  И казаха: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

2:3  Като чу това, цар Ирод се смути, и цял Ерусалим с него.

2:4  Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше къде трябваше да се роди Христос.

2:5  А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:

2:6  „И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил.“

2:7  Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

2:8  И като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте внимателно за Детето; и като Го намерите, известете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.

2:9  А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.

2:10  А като видяха звездата, се зарадваха с много голяма радост.

2:11  И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове – злато, тамян и смирна.

2:12  А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.

2:13  А след като си отидоха, ето, Господен ангел се яви насън на Йосиф и каза: Стани, вземи Детето и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да Го погуби.

2:14  И тъй, той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет,

2:15  където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.“

2:16  Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разяри и прати да убият всичките момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малко, според времето, което внимателно беше изучил от мъдреците.

2:17  Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва:

2:18  „Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма.“

2:19  А като умря Ирод, ето, Господен ангел се яви насън на Йосиф в Египет и каза:

2:20  Стани, вземи Детето и майка Му и иди в израилевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Детето.

2:21  И така, той стана, взе Детето и майка Му и дойде в израилевата земя.

2:22  Но като чу, че над Юдея царувал Архелай на мястото на баща си Ирод, се страхуваше да иде там; и предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни;

2:23  и дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че ще се нарече Назарянин.

Chapter 3

3:1  В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в юдейската пустиня, като казваше:

3:2  Покайте се, понеже наближи небесното царство.

3:3  Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Правете прави Неговите пътеки!“

3:4  А този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

3:5  Тогава излизаше при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата йорданска околност

3:6  и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.

3:7  А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8  Затова, принасяйте плодове, достойни за покаяние;

3:9  и не мислете да си казвате: Авраам е нашият баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам.

3:10  А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.

3:11  Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по- силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

3:12  Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.

3:13  Тогава Иисус дойде от Галилея при Йоан на Йордан, за да се кръсти от него.

3:14  А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Теб. И Ти ли идеш при мен?

3:15  А Иисус в отговор му каза: Остави Ме сега, защото така ни подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го остави.

3:16  И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него;

3:17  и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.

Chapter 4

4:1  Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

4:2  И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

4:3  И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.

4:4  А Той в отговор каза: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“

4:5  Тогава дяволът Го заведе в светия град, постави Го на крилото на храма и Му каза:

4:6  Ако си Божи Син, хвърли се долу; защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

4:7  Иисус му каза: Писано е още: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“

4:8  И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза:

4:9  Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш!

4:10  Тогава Иисус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: „На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“

4:11  Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му служеха.

4:12  А когато чу, че Йоан бил предаден на властта, Иисус се оттегли в Галилея.

4:13  И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум, край езерото, в завулоновите и нефталимовите области,

4:14  за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:

4:15  „Завулоновата земя и нефталимовата земя, към езерото, отвъд Йордан, езическа Галилея,

4:16  народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната и сянката на смъртта, на тях изгря светлина.“

4:17  Оттогава Иисус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.

4:18  И като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей – че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

4:19  И им каза: Елате след Мен, и Аз ще ви направя ловци на хора.

4:20  И те веднага оставиха мрежите и Го последваха.

4:21  И като отмина оттам, видя други двама братя – Яков Зеведеев и брат му Йоан – че кърпеха мрежите си в лодката с баща си Зеведей; и ги повика.

4:22  И те начаса оставиха лодката и баща си и Го последваха.

4:23  Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.

4:24  И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели.

4:25  И Го следваха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.

Chapter 5

5:1  А като видя множествата, Иисус се изкачи на планината; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

5:2  И като отвори устата Си, ги поучаваше, като казваше:

5:3  Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

5:4  Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5:5  Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

5:6  Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

5:7  Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.

5:8  Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

5:9  Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

5:10  Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

5:11  Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.

5:12  Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

5:13  Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

5:14  Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

5:15  И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

5:16  Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.

5:17  Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня.

5:18  Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

5:19  И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.

5:20  Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

5:21  Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай“; и: „Който убие, ще бъде виновен пред съда.“

5:22  А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Смахнат безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.

5:23  И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,

5:24  остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си.

5:25  Разбери се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.

5:26  Истина ти казвам: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.

5:27  Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“

5:28  Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

5:29  Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

5:30  И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

5:31  Още е било казано: „Който напусне жена си, нека ѝ даде разводно писмо.“

5:32  А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради блудство, я прави да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.

5:33  Още сте чули, че е било казано на древните: „Не се кълни лъжливо, а изпълнявай клетвите си пред Господа.“

5:34  Но Аз ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога;

5:35  нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

5:36  И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.

5:37  Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

5:38  Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“

5:39  А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

5:40  На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

5:41  Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

5:42  Дай на този, който проси от теб, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.

5:43  Чули сте, че е било казано: „Люби ближния си, а мрази неприятеля си.“

5:44  Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

5:45  за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните.

5:46  Защото, ако любите онези, които любят вас, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците?

5:47  И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

5:48  И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Chapter 6

6:1  Внимавайте да не вършите правдата си пред хората, за да ви виждат; иначе нямате награда при вашия Отец, който е на небесата.

6:2  И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.

6:3  А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната,

6:4  за да бъде твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.

6:5  И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.

6:6  А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.

6:7  А когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.

6:8  И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.

6:9  А вие се молете така: Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име;

6:10  да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!

6:11  Дай ни днес всекидневния хляб,

6:12  и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

6:13  И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия, (защото царството е Твое, и силата, и славата, до вековете. Амин).

6:14  Защото, ако вие простите на хората прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

6:15  Но ако вие не простите на хората прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.

6:16  А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да се показват пред хората, че постят. Истина ви казвам: те са получили своята награда.

6:17  А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

6:18  за да не се показваш пред хората, че постиш, а пред твоя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.

6:19  Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат;

6:20  а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат;

6:21  защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

6:22  Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено.

6:23  Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!

6:24  Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

6:25  Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?

6:26  Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?

6:27  И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?

6:28  И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат;

6:29  но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.

6:30  Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?

6:31  И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?

6:32  Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

6:33  Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

6:34  Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.

Chapter 7

7:1  Не съдете, за да не бъдете съдени.

7:2  Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

7:3  И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

7:4  Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?

7:5  Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.

7:6  Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат.

7:7  Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;

7:8  защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.

7:9  Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък,

7:10  или ако поиска риба, ще му даде змия?

7:11  И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, който е на небесата, ще даде добро на тези, които искат от Него!

7:12  И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, това и вие правете на тях; защото това е, на което учат законът и пророците.

7:13  Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

7:14  Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.

7:15  Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

7:16  По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от репеи?

7:17  Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

7:18  Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.

7:19  Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

7:20  И така, по плодовете им ще ги познаете.

7:21  Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.

7:22  В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? –

7:23  но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!

7:24  И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара;

7:25  и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара.

7:26  И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

7:27  и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането ѝ беше голямо.

7:28  И когато Иисус свърши тези думи, множествата се чудеха на учението Му,

7:29  защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници.

Chapter 8

8:1  А когато слезе от хълма, Го последваха големи множества.

8:2  И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

8:3  Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него.

8:4  И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.

8:5  А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, като казваше:

8:6  Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.

8:7  Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.

8:8  Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.

8:9  Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! – и той отива; и на друг: Ела! – и той идва; а на слугата си: Направи това! – и той го прави.

8:10  Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.

8:11  Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство,

8:12  а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

8:13  Тогава Иисус каза на стотника: Иди си. Както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

8:14  И когато Иисус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

8:15  И се допря до ръката ѝ, и треската я остави; и тя стана и Му прислужваше.

8:16  А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни,

8:17  за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“

8:18  И като видя Иисус около Себе Си голямо множество, заповяда да минат отвъд.

8:19  И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш!

8:20  Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

8:21  А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

8:22  Но Иисус му каза: Следвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

8:23  И когато се качи на една лодка, учениците Му се качиха след Него.

8:24  И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха лодката; а Той спеше.

8:25  Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!

8:26  А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина.

8:27  А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

8:28  И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската страна, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път.

8:29  И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш?

8:30  А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.

8:31  И демоните Му се молеха, като казваха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине!

8:32  И им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата.

8:33  А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони.

8:34  И ето, целият град излезе да посрещне Иисус; и като Го видяха, Му се примолиха да си отиде от техните области.

Chapter 9

9:1  Тогава Той се качи на една лодка, премина и дойде в Своя Си град.

9:2  И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.

9:3  И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.

9:4  А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?

9:5  Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи?

9:6  Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!

9:7  И той стана и отиде у дома си.

9:8  А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората.

9:9  И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.

9:10  И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му.

9:11  И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?

9:12  А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

9:13  Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).

9:14  Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

9:15  Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят.

9:16  Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.

9:17  Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

9:18  Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!

9:19  И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.

9:20  И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му,

9:21  защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

9:22  А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

9:23  И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:

9:24  Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.

9:25  И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

9:26  И това се разчу по цялата онази страна.

9:27  А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов!

9:28  И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.

9:29  Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.

9:30  И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!

9:31  А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.

9:32  И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон.

9:33  И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил!

9:34  А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните.

9:35  И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

9:36  А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир.

9:37  Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко;

9:38  затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

Chapter 10

10:1  И като повика дванадесетте Си ученика, даде им власт над нечисти духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

10:2  А ето имената на дванадесетте апостоли: първият – Симон, който се нарича Петър, и брат му Андрей; Яков Зеведеев и брат му Йоан;

10:3  Филип и Вартоломей; Тома и Матей, бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

10:4  Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го и предаде.

10:5  Тези дванадесет души Иисус изпрати и им заповяда, като каза: Не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте;

10:6  а по-добре отивайте при изгубените овце от израилевия дом.

10:7  И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.

10:8  Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

10:9  Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,

10:10  нито торба за път, нито две ризи, нито сандали, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

10:11  И в който и да било град или село като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.

10:12  А когато влизате в дома, поздравявайте го.

10:13  И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

10:14  И ако някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.

10:15  Истина ви казвам: по-леко ще бъде на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

10:16  Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.

10:17  И се пазете от хората, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.

10:18  Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите.

10:19  А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

10:20  Защото не сте вие, които говорите, а Духът на Отца ви, който говори във вас.

10:21  Брат брата ще предаде на смърт, и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите и ще ги докарват до смърт.

10:22  Ще бъдете мразени от всички заради Моето Име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.

10:23  А когато ви преследват в този град, бягайте в другия; защото, истина ви казвам: няма да свършите израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.

10:24  Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

10:25  Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си, и на слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече – домашните Му!

10:26  И така, не се бойте от тях; защото няма нищо покрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.

10:27  Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

10:28  Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.

10:29  Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.

10:30  А на вас и космите на главата са всички преброени.

10:31  И така, не се бойте: вие сте по-ценни от много врабчета.

10:32  И така, всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата.

10:33  Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата.

10:34  Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.

10:35  Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка ѝ и снаха – от свекърва ѝ;

10:36  и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

10:37  Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен;

10:38  и който не вземе кръста си и Ме следва, не е достоен за Мен.

10:39  Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.

10:40  Който приема вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.

10:41  Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.

10:42  И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

Chapter 11

11:1  А Иисус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

11:2  А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат:

11:3  Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

11:4  Иисус в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:

11:5  слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието.

11:6  И блажен онзи, който не се отвръща от Мен.

11:7  И когато те си отиваха, Иисус започна да казва на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

11:8  Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царските дворци.

11:9  Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

11:10  Защото този е, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

11:11  Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигнал по-велик от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.

11:12  А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство бива насилвано и насилници го грабват.

11:13  Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан;

11:14  и ако искате да го приемете, това е Илия, който имаше да дойде.

11:15  Който има уши да слуша, нека слуша.

11:16  А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите и викат на другарите си, като им казват:

11:17  Свирихме ви, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не жалеехте.

11:18  Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше, и казват: Има демон.

11:19  Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

11:20  Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите чудеса, защото не се покаяха:

11:21  Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

11:22  Но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

11:23  И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален! Защото, ако се бяха извършили в Содом чудесата, които се извършиха в теб, той и до днес би останал.

11:24  Но казвам ви, че в съдния ден на содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на теб.

11:25  В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.

11:26  Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

11:27  Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие.

11:28  Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.

11:29  Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си.

11:30  Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

Chapter 12

12:1  По онова време, в една събота, Иисус минаваше през посевите, а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.

12:2  А фарисеите, като видяха това, Му казаха: Виж, Твоите ученици вършат това, което не е позволено да се върши в събота!

12:3  А Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него;

12:4  как влезе в Божия дом и яде присъствените хлябове, които не беше позволено да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците?

12:5  Или, не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и не са виновни?

12:6  Но казвам ви, че тук има нещо повече от храма.

12:7  Но ако знаехте какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните.

12:8  Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

12:9  И като замина оттам, дойде в синагогата им.

12:10  Там имаше един човек с изсъхнала ръка; и за да обвинят Иисус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

12:11  И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади?

12:12  А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден.

12:13  Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.

12:14  А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него как да Го погубят.

12:15  Но Иисус, като разбра, се оттегли оттам; и голямо множество Го последва, и Той ги изцели всички.

12:16  И им заръча да не разгласяват за Него,

12:17  за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:

12:18  „Ето Моят Служител, когото избрах; Моят Възлюбен, в когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съд на народите.

12:19  Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по улиците.

12:20  Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси, докато изведе съда към победа.

12:21  И в Неговото Име народите ще се надяват.“

12:22  Тогава доведоха при Него един обладан от демон, сляп и ням; и го изцели, така че немият говореше и виждаше.

12:23  И всичките множества се смаяха и говореха: Да не би Този да е Давидовият Син?

12:24  А когато фарисеите чуха това, казаха: Този не изгонва демоните иначе, освен чрез началника на демоните, Веелзевул.

12:25  А Иисус, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и нито един град или дом, разделен сам против себе си, няма да устои.

12:26  Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои неговото царство?

12:27  При това, ако Аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове? Затова те ще ви бъдат съдии.

12:28  Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас.

12:29  Или как може да влезе някой в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? И тогава ще ограби къщата му.

12:30  Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява.

12:31  Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости.

12:32  И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости, но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия.

12:33  Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

12:34  Рожби на усойница! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

12:35  Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

12:36  И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.

12:37  Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

12:38  Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб.

12:39  А Той в отговор им каза: Зло и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.

12:40  Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

12:41  Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.

12:42  Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.

12:43  Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира.

12:44  Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, я намира празна, пометена и украсена.

12:45  Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това зло поколение.

12:46  Когато Той още говореше на множествата, ето, майка Му и братята Му стояха навън и искаха да Му говорят.

12:47  И някой Му каза: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

12:48  А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми и кои са братята Ми?

12:49  И като простря ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми!

12:50  Защото, който върши волята на Моя Отец, който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.

Chapter 13

13:1  В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.

13:2  И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една лодка, а цялото множество стоеше на брега.

13:3  И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

13:4  и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

13:5  А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,

13:6  а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

13:7  Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.

13:8  А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

13:9  Който има уши (да слуша), нека слуша.

13:10  Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

13:11  А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

13:12  Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13:13  Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.

13:14  В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

13:15  Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“

13:16  А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.

13:17  Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

13:18  И така, вие чуйте притчата за сеяча.

13:19  При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.

13:20  А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;

13:21  корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.

13:22  А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден.

13:23  А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

13:24  Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;

13:25  но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.

13:26  И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

13:27  А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?

13:28  Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

13:29  А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.

13:30  Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

13:31  Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си.

13:32  То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.

13:33  Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

13:34  Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,

13:35  за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“

13:36  Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

13:37  А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

13:38  нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;

13:39  неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.

13:40  И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.

13:41  Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;

13:42  и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13:43  Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.

13:44  Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

13:45  Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

13:46  и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

13:47  Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;

13:48  и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

13:49  Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,

13:50  и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

13:51  (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).

13:52  А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

13:53  Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.

13:54  И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?

13:55  Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?

13:56  И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?

13:57  И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.

13:58  И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Chapter 14

14:1  А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус.

14:2  И каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

14:3  Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

14:4  понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

14:5  И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.

14:6  А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.

14:7  Затова той с клетва ѝ обеща да ѝ даде каквото и да му поиска.

14:8  А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

14:9  Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде;

14:10  и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.

14:11  И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.

14:12  А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.

14:13  Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с лодка на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.

14:14  И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

14:15  А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.

14:16  А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.

14:17  А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

14:18  А Той каза: Донесете ги тук при Мен.

14:19  Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

14:20  И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

14:21  А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

14:22  Веднага след това Иисус накара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.

14:23  И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

14:24  А лодката беше вече в средата на езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

14:25  А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

14:26  И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.

14:27  А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.

14:28  А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.

14:29  А Той каза: Ела. И Петър слезе от лодката и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.

14:30  Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

14:31  И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

14:32  И като влязоха в лодката, вятърът утихна.

14:33  А онези, които бяха в лодката, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

14:34  И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

14:35  И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;

14:36  и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.

Chapter 15

15:1  Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

15:2  Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?

15:3  А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

15:4  Защото Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“

15:5  Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –

15:6  той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.

15:7  Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:

15:8  „Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.

15:9  Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“

15:10  И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!

15:11  Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека.

15:12  Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?

15:13  А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.

15:14  Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.

15:15  Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!

15:16  А Той каза: И вие ли още не проумявате?

15:17  Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?

15:18  А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.

15:19  Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

15:20  Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.

15:21  И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.

15:22  И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.

15:23  Но Той не ѝ отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.

15:24  А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при при други, освен при загубените овце от израилевия дом.

15:25  А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!

15:26  Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.

15:27  А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!

15:28  Тогава Иисус в отговор ѝ каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.

15:29  И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.

15:30  И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.

15:31  А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

15:32  А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.

15:33  Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

15:34  Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.

15:35  Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.

15:36  И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.

15:37  И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.

15:38  А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

15:39  И като разпусна множествата, влезе в лодката и дойде в областта на Магадан.

Chapter 16

16:1  Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Иисус и за да Го изпитат, поискаха от Него да им покаже знамение от небето.

16:2  А Той в отговор им каза: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

16:3  а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да прецените лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

16:4  Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде.

16:5  А учениците, като минаха на другата страна, забравиха да вземат хляб.

16:6  И Иисус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите!

16:7  А те разискваха помежду си, като говореха: Това е, защото не сме взели хляб.

16:8  Иисус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, че нямате хляб?

16:9  Още ли не разбирате и не си ли спомняте петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте;

16:10  нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте?

16:11  Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

16:12  Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебния квас, а от учението на фарисеите и садукеите.

16:13  А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син?

16:14  А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците.

16:15  А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?

16:16  Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог.

16:17  Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.

16:18  А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят.

16:19  Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

16:20  Тогава заръча на учениците да не казват на никого, че Той е Христос.

16:21  Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

16:22  Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб!

16:23  А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

16:24  Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва.

16:25  Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.

16:26  Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

16:27  Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му.

16:28  Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идещ в царството Си.

Chapter 17

17:1  И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе на една висока планина.

17:2  И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

17:3  И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.

17:4  И Петър заговори и каза на Иисус: Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.

17:5  А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте!

17:6  И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха.

17:7  А Иисус се приближи до тях, допря се до тях и каза: Станете, не се бойте.

17:8  И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Иисус сам.

17:9  И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!

17:10  Учениците Му Го попитаха, като казаха: Защо тогава казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?

17:11  А Той в отговор каза: Наистина Илия идва и ще възстанови всичко.

17:12  Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, а постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

17:13  Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител.

17:14  И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза:

17:15  Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата.

17:16  И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.

17:17  Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен!

17:18  И Иисус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

17:19  Тогава учениците дойдоха при Иисус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

17:20  Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! – и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

17:21  (А този род не излиза освен с молитва и пост.)

17:22  И когато седяха в Галилея, Иисус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце;

17:23  и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те много се наскърбиха.

17:24  А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?

17:25  Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците?

17:26  А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни.

17:27  Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата ѝ, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.

Chapter 18

18:1  В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най- голям в небесното царство?

18:2  А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:

18:3  Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

18:4  И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.

18:5  И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.

18:6  А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.

18:7  Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!

18:8  Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.

18:9  И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

18:10  Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.

18:11  (Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.)

18:12  Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?

18:13  И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.

18:14  Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките.

18:15  И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.

18:16  Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо.

18:17  И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

18:18  Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

18:19  Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата.

18:20  Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.

18:21  Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли?

18:22  Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.

18:23  Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

18:24  И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

18:25  Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.

18:26  Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко!

18:27  И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема.

18:28  Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш!

18:29  Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя!

18:30  Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга.

18:31  А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.

18:32  Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.

18:33  Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?

18:34  И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.

18:35  Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.

Chapter 19

19:1  Когато Иисус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в областта на Юдея отвъд Йордан.

19:2  И големи множества Го следваха и Той ги изцели там.

19:3  Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?

19:4  А Той в отговор каза: Не сте ли чели, че Онзи, който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал:

19:5  „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“

19:6  Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.

19:7  Казват Му: Тогава защо Мойсей заповяда да ѝ даде разводно писмо и да я напусне?

19:8  Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така.

19:9  А казвам ви: който напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства.

19:10  Учениците Му казват: Ако е такова отношението на мъжа към жената, по- добре да не се жени!

19:11  А Той им каза: Не могат всички да приемат това слово, а само онези, на които е дадено.

19:12  Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има и скопци, които са били скопени от хора; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.

19:13  Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.

19:14  А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.

19:15  И положи ръце на тях и замина оттам.

19:16  И ето, един дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?

19:17  А Той му каза: Защо питаш Мен за доброто? Един има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.

19:18  Каза Му: Кои? Иисус каза: Тези: не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай;

19:19  почитай баща си и майка си; и люби ближния си както себе си.

19:20  Младежът Му каза: Всичко това съм опазил (от младостта си); какво още не ми достига?

19:21  Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.

19:22  Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

19:23  А Иисус каза на учениците Си: Истина ви казвам: мъчно ще влезе богат в небесното царство.

19:24  И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

19:25  А учениците, като чуха това, бяха много поразени и казаха: Като е така, кой може да се спаси?

19:26  А Иисус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.

19:27  Тогава Петър в отговор Му каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. А с нас какво ще стане?

19:28  А Иисус им каза: Истина ви казвам, вие, които ме последвахте при новорождението – когато Човешкият син седне на славния Си престол, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена.

19:29  И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, (или жена), или деца, или ниви заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.

19:30  Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

Chapter 20

20:1  Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

20:2  И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

20:3  И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

20:4  и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

20:5  Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

20:6  А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

20:7  Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

20:8  Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

20:9  И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

20:10  А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

20:11  И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

20:12  Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

20:13  А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

20:14  Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

20:15  Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

20:16  Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

20:17  И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

20:18  Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

20:19  и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20:20  Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

20:21  А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

20:22  А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

20:23  Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

20:24  А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

20:25  Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

20:26  Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

20:27  и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

20:28  също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

20:29  И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

20:30  И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

20:31  А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

20:32  И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

20:33  Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

20:34  А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.

Chapter 21

21:1  И когато се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Иисус изпрати двама ученици, като им каза:

21:2  Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана магарица и магаренце с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.

21:3  И ако някой ви каже нещо, кажете: На Господа трябват; и той веднага ще ги изпрати.

21:4  А това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

21:5  „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар идва при теб, кротък и възседнал на магарица и на магаренце, рожба на впрегатно.“

21:6  И така, учениците отидоха и направиха, както им поръча Иисус:

21:7  докараха магарицата и магаренцето и наметнаха на тях дрехите си, и Той седна върху тях.

21:8  И едно много голямо множество постла дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.

21:9  А множествата, които вървяха пред Него, и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините!

21:10  И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този?

21:11  А множествата казваха: Този е пророкът Иисус, който е от Назарет в Галилея.

21:12  И Иисус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите, и им каза:

21:13  Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите „разбойнически вертеп“.

21:14  И при Него в храма дойдоха слепи и куци и Той ги изцели.

21:15  А главните свещеници и книжници, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма и казваха: Осанна на Давидовия Син! – възнегодуваха и Му казаха:

21:16  Чуваш ли какво казват тези? А Иисус им каза: Да. Не сте ли чели никога: „От устата на деца и кърмачета си приготвил хвала“?

21:17  И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.

21:18  А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

21:19  И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и ѝ каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна.

21:20  И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята?

21:21  А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане.

21:22  И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

21:23  И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт?

21:24  А Иисус в отговор им каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, на което, ако Ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.

21:25  Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от хората? А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?

21:26  Но ако кажем: От хората; боим се от множеството, защото всички имат Йоан за пророк.

21:27  И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. И Той им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя тези неща.

21:28  Но какво мислите? Един човек, който имаше двама сина, отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.

21:29  А той в отговор каза: Не искам! – но после се разкая и отиде.

21:30  Отиде и при втория и му каза същото. А той в отговор каза: Аз ще ида, господине! – и не отиде.

21:31  Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

21:32  Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате.

21:33  Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина.

21:34  А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му.

21:35  И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха.

21:36  Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

21:37  А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми.

21:38  Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му!

21:39  И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха.

21:40  И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари?

21:41  Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им.

21:42  Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“?

21:43  Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му.

21:44  И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

21:45  И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях.

21:46  Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк.

Chapter 22

22:1  И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

22:2  Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.

22:3  Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

22:4  Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!

22:5  Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;

22:6  а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

22:7  А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

22:8  Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

22:9  Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.

22:10  И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.

22:11  А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

22:12  И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

22:13  Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

22:14  Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.

22:15  Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

22:16  И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.

22:17  Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?

22:18  А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

22:19  Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.

22:20  И Той им каза: Чий е този образ и надпис?

22:21  Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

22:22  Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

22:23  В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:

22:24  Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

22:25  А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

22:26  също и вторият, и третият – до седмия.

22:27  А след всички умря и жената.

22:28  И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.

22:29  А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.

22:30  Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.

22:31  А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:

22:32  „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

22:33  И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.

22:34  А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.

22:35  И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:

22:36  Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

22:37  А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“

22:38  Това е най-голямата и първа заповед.

22:39  А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“

22:40  На тези две заповеди висят целият закон и пророците.

22:41  И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита и каза:

22:42  Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.

22:43  Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

22:44  „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

22:45  И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?

22:46  И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.

Chapter 23

23:1  Тогава Иисус заговори на множествата и на учениците Си, казвайки:

23:2  На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите.

23:3  Затова всичко, което ви кажат да правите, правете и пазете, но не постъпвайте според делата им, понеже говорят, а не вършат.

23:4  Защото свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат даже с пръста си да ги помръднат,

23:5  но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората. Защото разширяват филактериите си и правят големи полите на дрехите си,

23:6  и обичат първите места при угощенията и първите столове в синагогите,

23:7  и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: „Равви, Равви“.

23:8  Но вие не се наричайте „Равви“, защото Един е вашият Учител – (Христос), а вие всички сте братя.

23:9  И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният.

23:10  Не се наричайте и наставници, защото Един е вашият Наставник – Христос.

23:11  А по-големият между вас нека ви бъде служител.

23:12  И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.

23:13  Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

23:14  (Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане.)

23:15  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас.

23:16  Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава.

23:17  Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – златото ли, или храмът, който е осветил златото?

23:18  Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава.

23:19  (Безумни и) слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

23:20  И така, който се кълне в олтара, се заклева в него и във всичко, което е върху него.

23:21  А който се кълне в храма, се заклева в него и в Онзи, който обитава в него.

23:22  И който се кълне в небето, се заклева в Божия престол и в Онзи, който седи на него.

23:23  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте изоставили по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и вярата; но тези трябваше да правите, а онези да не оставяте.

23:24  Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!

23:25  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и невъздържаност.

23:26  Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

23:27  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

23:28  Също така и вие отвън изглеждате на хората праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

23:29  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате:

23:30  Ние ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме станали техни съучастници в проливането на кръвта на пророците;

23:31  с което свидетелствате за себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.

23:32  Допълнете и вие мярката на бащите си.

23:33  Змии! Рожби на усойница! Как ще избегнете осъждането на пъкъла?

23:34  Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници: едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще гоните от град в град,

23:35  за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между храма и олтара.

23:36  Истина ви казвам: всичко това ще дойде върху това поколение.

23:37  Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

23:38  Ето, вашият дом ви се оставя пуст.

23:39  Защото ви казвам, че отсега нататък няма вече да Ме видите, докогато кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име!

Chapter 24

24:1  И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.

24:2  А Той им каза: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.

24:3  И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и Му казаха: Кажи ни кога ще бъде това. И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?

24:4  Иисус в отговор им каза: Пазете се да не ви подмами някой,

24:5  защото мнозина ще дойдат в Мое Име, казвайки: Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина.

24:6  И ще чувате за войни и за военни слухове, но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат, но това още не е свършекът.

24:7  Защото ще се надигне нация против нация и царство против царство; и на разни места ще има глад, (епидемии) и земетресения.

24:8  Но всичко това ще бъде само началото на страданията.

24:9  Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи заради Моето Име.

24:10  И тогава мнозина ще се заблудят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.

24:11  И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.

24:12  И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.

24:13  Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

24:14  И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

24:15  Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил, стояща на святото място – който чете, нека разбира –

24:16  тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;

24:17  който се намери на къщния покрив, да не слиза да взима нещо от къщата си;

24:18  и който се намери на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.

24:19  Но горко на бременните и на кърмещите в онези дни!

24:20  И се молете да не се случи бягането ви зиме или в съботен ден;

24:21  защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и каквато няма да има.

24:22  И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавило нито едно същество; но заради избраните онези дни ще се съкратят.

24:23  Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос или там! – не вярвайте.

24:24  Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.

24:25  Ето, предсказах ви.

24:26  И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята! – не излизайте, или: Ето, Той е във вътрешните стаи! – не вярвайте.

24:27  Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

24:28  Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите.

24:29  А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.

24:30  Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.

24:31  И ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.

24:32  И научете притчата от смокинята: когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо.

24:33  Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.

24:34  Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

24:35  Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

24:36  А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Отец.

24:37  И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.

24:38  Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега,

24:39  и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.

24:40  Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

24:41  Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави.

24:42  Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.

24:43  Но това да знаете, че ако домакинът знаеше по кое време щеше да дойде крадецът, щеше да бди и нямаше да остави да му подкопаят къщата.

24:44  Затова бъдете и вие готови, защото в час, който не мислите, Човешкият Син идва.

24:45  Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме?

24:46  Блажен е онзи слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.

24:47  Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

24:48  Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се бави;

24:49  и започне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците,

24:50  господарят на онзи слуга ще дойде в ден, в който той не го очаква, и в час, който той не знае,

24:51  и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Chapter 25

25:1  Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

25:2  А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни.

25:3  Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

25:4  Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

25:5  И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха.

25:6  А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!

25:7  Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.

25:8  А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

25:9  А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете.

25:10  А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.

25:11  После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни!

25:12  А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам.

25:13  И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).

25:14  Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.

25:15  На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.

25:16  Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

25:17  Също и този, който получи двата, спечели още два.

25:18  А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си.

25:19  След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.

25:20  И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.

25:21  Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

25:22  Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта.

25:23  Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

25:24  Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;

25:25  и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

25:26  А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.

25:27  Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

25:28  Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.

25:29  Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

25:30  А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

25:31  А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките (свети) ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

25:32  И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги раздели едни от други, както овчарят разделя овцете от козите;

25:33  и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.

25:34  Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;

25:35  защото гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

25:36  гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

25:37  Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?

25:38  И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?

25:39  И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

25:40  А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.

25:41  Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;

25:42  защото гладен бях и не Ме нахранихте; жаден бях и не Ме напоихте;

25:43  странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.

25:44  Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

25:45  Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези най-малките, и на Мен не сте го направили.

25:46  И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.

Chapter 26

26:1  Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:

26:2  Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

26:3  Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

26:4  и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;

26:5  но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.

26:6  А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

26:7  до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

26:8  А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?

26:9  Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.

26:10  Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.

26:11  Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.

26:12  Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.

26:13  Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.

26:14  Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

26:15  Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.

26:16  И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.

26:17  А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

26:18  Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.

26:19  И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.

26:20  И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.

26:21  И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

26:22  А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?

26:23  А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.

26:24  Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.

26:25  А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.

26:26  И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.

26:27  Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!

26:28  Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.

26:29  Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

26:30  И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

26:31  Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“

26:32  А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

26:33  А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!

26:34  Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

26:35  Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.

26:36  Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.

26:37  И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.

26:38  Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.

26:39  И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.

26:40  И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?

26:41  Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

26:42  Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

26:43  И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.

26:44  И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.

26:45  Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

26:46  Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.

26:47  И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.

26:48  А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

26:49  И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.

26:50  А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

26:51  И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.

26:52  Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.

26:53  Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

26:54  Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?

26:55  В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.

26:56  Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

26:57  А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

26:58  А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

26:59  А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,

26:60  но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:

26:61  Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

26:62  Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

26:63  Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?

26:64  Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

26:65  Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

26:66  А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.

26:67  Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:

26:68  Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?

26:69  А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.

26:70  А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.

26:71  И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.

26:72  А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

26:73  След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.

26:74  Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.

26:75  И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.

Chapter 27

27:1  А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.

27:2  И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

27:3  Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

27:4  Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.

27:5  И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.

27:6  А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.

27:7  И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.

27:8  Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.

27:9  Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,

27:10  и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“

27:11  А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш.

27:12  И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

27:13  Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?

27:14  Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много.

27:15  А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.

27:16  А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.

27:17  И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?

27:18  Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.

27:19  При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.

27:20  А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.

27:21  Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.

27:22  Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!

27:23  А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!

27:24  И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се надига размирица, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.

27:25  А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!

27:26  Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.

27:27  После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.

27:28  И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.

27:29  И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!

27:30  И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.

27:31  И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.

27:32  А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

27:33  И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,

27:34  Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.

27:35  И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

27:36  И седнаха там да Го пазят.

27:37  И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.

27:38  Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.

27:39  А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:

27:40  Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.

27:41  Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:

27:42  Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.

27:43  Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.

27:44  Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.

27:45  А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

27:46  А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? – тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

27:47  Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.

27:48  И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.

27:49  А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

27:50  А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.

27:51  И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

27:52  гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,

27:53  които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

27:54  А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!

27:55  Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;

27:56  сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

27:57  А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.

27:58  Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.

27:59  Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница

27:60  и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.

27:61  А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.

27:62  И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:

27:63  Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.

27:64  Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

27:65  Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.

27:66  И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.

Chapter 28

28:1  А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, на разсъмване, дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.

28:2  И ето, стана голям трус; защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, премести камъка и седна на него.

28:3  Видът му беше като светкавица, а облеклото му – бяло като сняг.

28:4  Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.

28:5  А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Иисус.

28:6  Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.

28:7  И идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви.

28:8  И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се затичаха да известят на учениците Му.

28:9  И ето, Иисус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за краката Му, и Му се поклониха.

28:10  Тогава Иисус им каза: Не се бойте. Идете и кажете на братята Ми да отидат в Галилея, и там ще Ме видят.

28:11  Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.

28:12  А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците достатъчно пари и казаха:

28:13  Кажете: Учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.

28:14  И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим и ще направим така, че вие да нямате неприятности.

28:15  И те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава и до днес.

28:16  А единадесетте ученици отидоха в Галилея, на хълма, където Иисус им определи.

28:17  И като Го видяха, Му се поклониха; а някои се усъмниха.

28:18  Тогава Иисус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

28:19  И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух,

28:20  като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.)