BulVeren - Proverbs

Chapter 1

1:1  Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,

1:2  за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум,

1:3  за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота,

1:4  за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа.

1:5  Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет,

1:6  за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки.

1:7  Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление.

1:8  Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,

1:9  защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

1:10  Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай.

1:11  Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния,

1:12  нека ги погълнем живи като Шеол и цели като онези, които слизат в рова;

1:13  ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка;

1:14  хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички!

1:15  Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека,

1:16  защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.

1:17  Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица.

1:18  Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души.

1:19  Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател.

1:20  Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите,

1:21  провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си:

1:22  Докога, прости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието?

1:23  Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си.

1:24  Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание,

1:25  и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми,

1:26  то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас,

1:27  когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас.

1:28  Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

1:29  Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА,

1:30  не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,

1:31  затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.

1:32  Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби.

1:33  Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.

Chapter 2

2:1  Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми в себе си,

2:2  така че да е внимателно ухото ти към мъдростта и да приклониш сърцето си към разума,

2:3  да, ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума;

2:4  ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,

2:5  тогава ще разбереш страха от ГОСПОДА и ще намериш Божието познание –

2:6  защото ГОСПОД дава мъдрост, от устата Му излизат знание и разум.

2:7  Той запазва истинска мъдрост за честните, щит е за ходещите в непорочност,

2:8  за да закриля пътеките на правдата и да пази пътя на светиите Си.

2:9  Тогава ще разбереш правда и съд, и правота – всеки добър път,

2:10  защото мъдрост ще влезе в сърцето ти и знание ще услажда душата ти,

2:11  разсъдливост ще те пази, благоразумие ще те закриля,

2:12  за да те избави от пътя на злото, от човека, който говори лъжливо,

2:13  от онези, които оставят пътеките на правотата, за да ходят в пътищата на тъмнината,

2:14  които се наслаждават да вършат зло и се радват на лъжливостта на злите,

2:15  чиито пътеки са криви и които са лъжливи в пътищата си;

2:16  за да те избави от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си,

2:17  която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог,

2:18  понеже домът ѝ води надолу към смъртта и пътеките ѝ – към сенките.

2:19  Всички, които влизат при нея, не се връщат и не достигат пътищата на живота.

2:20  За да ходиш ти в пътя на добрите и да пазиш пътеките на праведните,

2:21  защото праведните ще населяват земята и непорочните ще останат в нея,

2:22  а безбожните ще се отсекат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея.

Chapter 3

3:1  Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

3:2  защото те ще ти прибавят дългоденствие и години на живот, и мир.

3:3  Милост и истина да не те оставят – вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

3:4  Така ще намериш благоволение и благоразумие пред Бога и хората.

3:5  Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум.

3:6  Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти.

3:7  Не бъди мъдър в очите си, бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло.

3:8  Това ще бъде изцеление за тялото ти и освежителна влага за костите ти.

3:9  Почитай ГОСПОДА от имота си и от първите плодове на целия си доход.

3:10  Така хамбарите ти ще се изпълнят с изобилие и линовете ти ще преливат с ново вино.

3:11  Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение,

3:12  защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата – сина, който му е мил.

3:13  Блажен човекът, който е намерил мъдрост, и човекът, който е придобил разум,

3:14  защото печалбата от нея е по-добра от печалбата от сребро и добивът от нея – по-добър от чисто злато.

3:15  Тя е по-ценна от скъпоценни камъни и нищо, което би пожелал, не се сравнява с нея.

3:16  Дългоденствие е в десницата ѝ, а в левицата ѝ – богатства и чест.

3:17  Пътищата ѝ са приятни пътища и всичките ѝ пътеки са мир.

3:18  Тя е дърво на живот за тези, които се хващат за нея, и блажени са, които я държат.

3:19  С мъдрост ГОСПОД основа земята, с разум установи небесата.

3:20  Чрез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

3:21  Сине мой, нека тези да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдителност

3:22  и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.

3:23  Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и кракът ти няма да се спъне.

3:24  Когато лягаш, няма да се страхуваш; да, ще лягаш и сънят ти ще е сладък.

3:25  Няма да се боиш от внезапен страх, нито от гибелта на безбожните, когато дойде,

3:26  защото ГОСПОД ще бъде твое упование и ще опази крака ти да не се улови.

3:27  Не въздържай доброто от онези, които имат нужда от него, когато е във властта на ръката ти да го направиш!

3:28  Не казвай на ближния си: Иди и се върни пак, и утре ще ти дам! – когато го имаш при себе си.

3:29  Не замисляй зло против ближния си, който с доверие живее при теб.

3:30  Не се карай с човек без причина, ако не ти е направил нищо лошо.

3:31  Не завиждай на човек насилник и не избирай нито един от пътищата му,

3:32  защото ГОСПОД се гнуси от ходещия по лъжливи пътища, а Неговият доверен съвет е с праведните.

3:33  Проклятието на ГОСПОДА е в дома на безбожния, но Той благославя жилището на праведните.

3:34  Ако е за присмивачите, Той им се присмива, а на смирените дава благодат.

3:35  Мъдрите ще наследят чест, а безумните ще отнесат срам.

Chapter 4

4:1  Послушайте, деца, бащина поука и внимавайте, за да знаете разум,

4:2  понеже ви давам добро учение, не оставяйте наставлението ми.

4:3  Защото и аз бях син на баща си, гален и единствен на майка си,

4:4  и той ме наставляваше и ми казваше: Нека сърцето ти държи думите ми! Пази заповедите ми и живей!

4:5  Придобий мъдрост, придобий разум! Не забравяй и не се отклонявай от думите на устата ми.

4:6  Не я оставяй и тя ще те пази; обичай я и ще те закриля.

4:7  Началото е мъдрост; придобивай мъдрост и с всичко придобито придобивай разум.

4:8  Издигай я, и ще те възвиси; ще ти донесе почит, когато я прегърнеш.

4:9  Ще положи на главата ти благодатен венец; ще ти даде славна корона.

4:10  Слушай, сине мой, и приеми думите ми, и ще ти се умножат години на живот.

4:11  Наставлявах те в пътя на мъдростта, водих те по прави пътища.

4:12  Когато ходиш, стъпките ти няма да бъдат стеснени и когато тичаш, няма да се спънеш.

4:13  Хвани се здраво за поуката, не я изпускай, пази я, защото тя е животът ти.

4:14  Не влизай в пътеката на безбожните и не ходи в пътя на злите;

4:15  отбягвай го, не минавай по него, отвърни се от него и продължи.

4:16  Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън не ги хваща, ако не спънат някого,

4:17  понеже ядат хляба на нечестието и пият виното на насилието.

4:18  Но пътеката на праведните е като светлата зора, която свети все по-ярко, докато стане съвършен ден.

4:19  Пътят на безбожните е като мрак – те не знаят от какво се спъват.

4:20  Сине мой, внимавай в думите ми, приклони ухото си към моите слова.

4:21  Да не се отдалечат от очите ти, пази ги вътре в сърцето си,

4:22  защото те са живот за тези, които ги намират, и изцеление за цялото им тяло.

4:23  Повече от всичко, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

4:24  Отмахни от себе си нечестни уста и отдалечи от себе си лъжливи устни.

4:25  Нека очите ти гледат напред и нека погледите ти бъдат насочени право пред теб.

4:26  Внимавай в пътя на краката си и всичките ти пътища нека бъдат уредени.

4:27  Не се отклонявай нито надясно, нито наляво; отклони крака си от зло.

Chapter 5

5:1  Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми,

5:2  за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

5:3  Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът ѝ е по-мек от маслинено масло,

5:4  но последствията ѝ са горчиви като пелин, остри като двуостър меч.

5:5  Краката ѝ слизат в смъртта, стъпките ѝ водят към Шеол.

5:6  За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ги знаеш.

5:7  И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми.

5:8  Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

5:9  за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия;

5:10  да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец;

5:11  а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят,

5:12  и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението,

5:13  и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си!

5:14  Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото.

5:15  Пий вода от своята си щерна и която извира от твоя си кладенец.

5:16  Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците.

5:17  Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб.

5:18  Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си –

5:19  любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов.

5:20  И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда?

5:21  Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки.

5:22  Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях.

5:23  Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.

Chapter 6

6:1  Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, или си дал гаранция за някой чужд,

6:2  впримчил си се с думите на устата си, уловил си се с думите на устата си,

6:3  тогава, сине мой, направи това и се избави, тъй като си паднал в ръката на ближния си – иди, втурни се и настоявай пред ближния си,

6:4  не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

6:5  избави се като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловеца.

6:6  Иди при мравката, ленивецо, виж пътищата ѝ и стани мъдър.

6:7  Тя, без да има началник, надзирател или управител,

6:8  приготвя хляба си през лятото, събира храната си в жетва.

6:9  Докога ще лежиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

6:10  Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

6:11  и беднотията ти ще дойде като разбойник и нуждата ти – като въоръжен мъж.

6:12  Негоден човек, нечестив човек е онзи, който ходи с лъжлива уста,

6:13  намига с очите си, дава знаци с краката си, сочи с пръстите си.

6:14  Измами са в сърцето му, крои зло по всяко време, сее раздори,

6:15  затова гибелта му ще дойде внезапно, изведнъж ще се съкруши, и то без изцеление.

6:16  Шест неща мрази ГОСПОД, и дори седем са мерзост за душата Му:

6:17  надменни очи, лъжлив език и ръце, които проливат невинна кръв,

6:18  сърце, което крои зли планове, крака, които бързо тичат към зло,

6:19  лъжесвидетел, който говори лъжа, и такъв, който сее раздори между братя.

6:20  Сине мой, пази заповедта на баща си и не отхвърляй закона на майка си.

6:21  Вържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

6:22  Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб.

6:23  Защото заповедта е светилник и законът – светлина, и поучителните изобличения са път на живот,

6:24  за да те пазят от злата жена, от ласкателния език на чужденката.

6:25  Не пожелавай красотата ѝ в сърцето си и да не те улови с миглите си,

6:26  защото заради блудна жена човек изпада до парче хляб и жена на друг мъж лови скъпоценната душа.

6:27  Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

6:28  Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?

6:29  Така е и с онзи, който влиза при жената на ближния си – който се докосне до нея, няма да бъде невинен.

6:30  Крадецът не бива презиран, ако краде, за да насити душата си, когато е гладен,

6:31  но ако бъде уловен, трябва да възстанови седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

6:32  Онзи, който прелюбодейства с жена, е лишен от ум. Който прави това, погубва собствената си душа.

6:33  Рани и срам ще намери и позорът му няма да се изличи,

6:34  защото ревността събужда яростта на мъжа и той няма да пожали в деня на отмъщението.

6:35  Няма да приеме никакъв откуп и няма да се умилостиви, ако и да умножаваш даровете. 7: ср. 5, 6:20-35

Chapter 7

7:1  Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

7:2  Пази заповедите ми и живей, и закона ми – като зеницата на окото си.

7:3  Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

7:4  Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! – и наречи разума сродник,

7:5  за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

7:6  Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

7:7  и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

7:8  който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

7:9  в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

7:10  И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

7:11  размирна и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи,

7:12  кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

7:13  И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

7:14  Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

7:15  затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

7:16  Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

7:17  покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

7:18  Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

7:19  защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

7:20  взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

7:21  С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

7:22  Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

7:23  докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще ѝ струва живота.

7:24  И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

7:25  Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките ѝ,

7:26  защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

7:27  Домът ѝ е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

Chapter 8

8:1  Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

8:2  Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

8:3  вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

8:4  Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

8:5  Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

8:6  Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

8:7  Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

8:8  Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

8:9  Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

8:10  Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато,

8:11  защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

8:12  Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

8:13  Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

8:14  Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

8:15  Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

8:16  Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

8:17  Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

8:18  При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

8:19  Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано сребро.

8:20  Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

8:21  за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

8:22  ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

8:23  От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

8:24  Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

8:25  Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

8:26  докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

8:27  Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

8:28  когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

8:29  когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята –

8:30  тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

8:31  веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

8:32  И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

8:33  Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

8:34  Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

8:35  защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

8:36  а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Chapter 9

9:1  Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,

9:2  закла, което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.

9:3  Изпрати слугините си и кани от височините на града:

9:4  Който е прост, нека се отбие тук! И на неразумния казва:

9:5  Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.

9:6  Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.

9:7  Който поучава присмивача, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.

9:8  Не изобличавай присмивача, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.

9:9  Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учѝ праведния и той ще увеличи знание.

9:10  Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.

9:11  Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.

9:12  Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.

9:13  Глупостта е като жена бъбрива – глупава и не знае нищо.

9:14  И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;

9:15  и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:

9:16  Който е прост, нека се отбие тук! А на неразумния казва:

9:17  Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.

9:18  Но той не знае, че там са сенките, че поканените ѝ са в дълбините на Шеол.

Chapter 10

10:1  Притчите на Соломон: Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си.

10:2  Съкровища от неправда нищо не ползват, а правдата избавя от смърт.

10:3  ГОСПОД няма да остави да гладува душата на праведния, но отхвърля алчността на безбожните.

10:4  Който работи с немарлива ръка, ще обеднее, а ръката на трудолюбивия обогатява.

10:5  Който събира лятно време, е разумен син, а който спи в жетва, е син, който докарва срам.

10:6  Благословения почиват на главата на праведния, а насилие ще скрие устата на безбожните.

10:7  Споменът на праведния е благословен, а името на безбожните ще изгние.

10:8  Мъдрият по сърце ще приеме заповеди, а бъбривият глупак ще падне.

10:9  Който ходи непорочно, ходи безопасно, а който изкривява пътищата си, ще се познае.

10:10  Който намига с око, докарва скръб, и бъбривият глупак ще падне.

10:11  Устата на праведния е извор на живот, а насилие ще скрие устата на безбожните.

10:12  Омразата предизвиква раздори, а любовта покрива всички провинения.

10:13  В устните на разумния се намира мъдрост, а тоягата е за гърба на лишения от ум.

10:14  Мъдрите съхраняват знание, а устата на безумния е близка гибел.

10:15  Имотът на богатия е неговият укрепен град, съсипия за бедните е тяхната бедност.

10:16  Приходът на праведния е за живот, доходът на злия е за грях.

10:17  Който внимава в поука, е в пътеката към живот, а който отхвърля изобличението, се заблуждава.

10:18  Който крие омраза, има лъжливи устни и който разгласява клевета, е безумен.

10:19  В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен.

10:20  Езикът на праведния е отбрано сребро, сърцето на безбожните не струва нищо.

10:21  Устните на праведния упътват мнозина, а безумните умират от липса на разум.

10:22  Благословението на ГОСПОДА обогатява и ГОСПОД не прибавя към него скръб.

10:23  Злодейството е като забавление за безумния, така е и мъдростта за разумния човек.

10:24  Това, от което се страхува безбожният, ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни.

10:25  Щом вихрушката отмине, и безбожния го няма, а праведният има вечна основа.

10:26  Както оцет за зъбите и дим за очите, така е ленивият за онези, които го изпращат.

10:27  Страхът от ГОСПОДА умножава дни, а годините на безбожните ще се скъсят.

10:28  Надеждата на праведните е радост, а очакването на безбожните ще загине.

10:29  Пътят на ГОСПОДА е крепост за непорочния, а съсипия за онези, които вършат неправда.

10:30  Праведният няма да се поклати до века, а безбожните няма да обитават земята.

10:31  От устата на праведния блика мъдрост, а лъжливият език ще се отсече.

10:32  Устните на праведния познават благоугодното, а устата на безбожните – лъжливото.

Chapter 11

11:1  Лъжливи везни са мерзост за ГОСПОДА, а точни грамове имат Неговото благоволение.

11:2  Дойде ли гордост, идва и срам, а мъдростта е със смирените.

11:3  Чистотата на искрените ще ги води, а лъжливостта на неверните ще ги погуби.

11:4  В ден на гняв богатствата не ползват, а правдата избавя от смърт.

11:5  Правдата на непорочния ще изравнява пътя му, а безбожният ще падне чрез безбожието си.

11:6  Правдата на искрените ще ги избави, а неверните ще се хванат в алчността си.

11:7  Когато умира безбожният, загива очакването му и надеждата на грешните загива.

11:8  Праведният се избавя от беда, а безбожният заема неговото място.

11:9  Лицемерът погубва ближния си с устата си, а праведните ще се избавят чрез знание.

11:10  Когато праведните добруват, градът се весели и когато безбожните погиват, има радост.

11:11  Чрез благословението на праведните градът се възвишава, а чрез устата на безбожните се съсипва.

11:12  Който презира ближния си, няма разум, а благоразумният човек мълчи.

11:13  Който ходи наоколо като клюкар, открива тайни, а верният по дух покрива работата.

11:14  Когато няма ръководене, народът пада, а в многото съветници има спасение.

11:15  Който поръчителства за чужд човек, ще пострада, а който мрази поръчителството, е в безопасност.

11:16  Благодатна жена придобива чест, а насилниците придобиват богатства.

11:17  Милостивият човек прави добро на душата си, а жестокият смущава плътта си.

11:18  Злият придобива измамна печалба, но който сее правда, получава трайна награда.

11:19  Както правдата е за живот, така, който следва злото, съдейства за смъртта си.

11:20  Лъжливите по сърце са мерзост за ГОСПОДА, а непорочните в пътя имат Неговото благоволение.

11:21  Ръка с ръка да се съедини*, злият няма да остане ненаказан, а потомството на праведните ще се избави

11:22  Както е златна халка на зурлата на свиня, така е и красива жена без разум.

11:23  Желанието на праведните е само добро, а очакването на нечестивите е гняв.

11:24  Един раздава, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност.

11:25  Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен.

11:26  Който задържа жито, народът ще го проклина, а благословение ще почива на главата на този, който го продава.

11:27  Който усърдно търси доброто, търси благоволение, а който търси злото, то ще дойде върху него.

11:28  Който се уповава на богатствата си, ще падне, а праведните ще процъфтяват като зеленина.

11:29  Който смущава дома си, ще наследи вятър и безумният ще бъде слуга на мъдрия по сърце.

11:30  Плодът на праведния е дърво на живот и който е мъдър, печели души.

11:31  Ето, на праведния се въздава на земята, а колко повече на безбожния и грешния!

Chapter 12

12:1  Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.

12:2  Добрият намира благоволение от ГОСПОДА, но Той ще осъди злонамерения човек.

12:3  Човек няма да се утвърди чрез безбожие, а коренът на праведните няма да се поклати.

12:4  Добродетелната жена е венец на мъжа си, но онази, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

12:5  Мислите на праведните са правда, а намеренията на безбожните са измама.

12:6  Думите на безбожните са засада за кръвопролитие, а устата на праведните ще ги избави.

12:7  Безбожните се повалят и ги няма, а домът на праведните ще стои.

12:8  Човек ще бъде похвален според разума си, а лъжливият по сърце ще бъде презиран.

12:9  По-добре е презрян, който има слуга, отколкото онзи, който се гордее, а няма хляб.

12:10  Праведният се грижи за живота на животното си, а сърцето на безбожните е немилостиво.

12:11  Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, е без разум.

12:12  Безбожният желае плячката на злите, а коренът на праведния дава плод.

12:13  В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.

12:14  Човек ще се насити с добро от плода на устата си и делото на ръцете на човека ще му се върне.

12:15  Пътят на безумния е прав в собствените му очи, но който е мъдър, слуша съвети.

12:16  Безумният веднага изявява гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

12:17  Който говори истина, известява правда, а лъжесвидетелят – измама.

12:18  Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

12:19  Истинни устни ще устоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

12:20  Измама има в сърцето на онези, които измислят зло, а съветниците за мир имат радост.

12:21  Никаква беда няма да застигне праведния, а безбожните ще се изпълнят със зло.

12:22  Лъжливите устни са мерзост за ГОСПОДА, а онези, които вършат истина, са Му благоугодни.

12:23  Благоразумният човек покрива своето знание, а сърцето на безумните известява глупост.

12:24  Ръката на трудолюбивите ще властва, а ленивите ще бъдат подложени на принудителен труд.

12:25  Тъгата в сърцето на човека го потиска, а добрата дума го развеселява.

12:26  Праведният посочва пътя на ближния си, а пътят на безбожните ги въвежда в заблуждение.

12:27  Ленивият не пече лова си, а трудолюбието е скъпоценно богатство за човека.

12:28  В пътеката на правдата има живот и в хода на пътя ѝ няма смърт.

Chapter 13

13:1  Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивачът не слуша изобличение.

13:2  От плода на устата си човек се храни с добро, а душата на неверните ще се насити с насилие.

13:3  Който пази устата си, запазва душата си, а който отваря широко устните си, ще загине.

13:4  Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

13:5  Праведният мрази лъжата, а безбожният причинява срам и позор.

13:6  Правдата пази ходещия непорочно, а беззаконието събаря грешните.

13:7  Има такъв, който се прави на богат, а няма нищо, а друг се прави на беден, а има голямо богатство.

13:8  Откуп за живота на човека е богатството му, а бедният не чува заплаха.

13:9  Светлината на праведните гори весело, а светилникът на безбожните ще изгасне.

13:10  От гордостта произхожда само раздор, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

13:11  Богатството без труд ще намалее, а който събира с труд, ще го увеличи.

13:12  Отлаганото очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13:13  Който презира словото, ще се мъчи, а който се бои от заповедта, ще бъде възнаграден.

13:14  Поучението на мъдрия е извор на живот, за да се избегнат примките на смъртта.

13:15  Здравият разум дава благоволение, а пътят на неверните е постоянен в неверието си.

13:16  Всеки благоразумен човек действа със знание, а безумният показва глупост.

13:17  Безбожният пратеник изпада в беда, а верният посланик е изцеление.

13:18  Бедност и срам ще постигнат онзи, който отхвърля поучение, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

13:19  Изпълнено желание услажда душата и за безумните е мерзост да се откажат от злото.

13:20  Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър, а другарят на безумните ще стане лош.

13:21  Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

13:22  Добрият оставя наследство на синове на синове, а богатството на грешния се запазва за праведния.

13:23  Много храна има в нивата на бедните, но някои погиват поради липса на справедливост.

13:24  Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва отрано.

13:25  Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на безбожните ще бъде празен.

Chapter 14

14:1  Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

14:2  Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

14:3  В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

14:4  Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

14:5  Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

14:6  Присмивачът търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

14:7  Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

14:8  Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

14:9  Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

14:10  Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

14:11  Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

14:12  Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

14:13  Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

14:14  Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек – от това, което е в него.

14:15  Простият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

14:16  Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

14:17  Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

14:18  Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

14:19  Злите се покланят пред добрите и безбожните – при портите на праведния.

14:20  Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

14:21  Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

14:22  Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

14:23  Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

14:24  Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

14:25  Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

14:26  В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

14:27  Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

14:28  В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

14:29  Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

14:30  Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

14:31  Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

14:32  Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

14:33  Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

14:34  Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

14:35  Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

Chapter 15

15:1  Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

15:2  Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

15:3  Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

15:4  Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

15:5  Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

15:6  Вдома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

15:7  Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

15:8  Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

15:9  Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

15:10  Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

15:11  Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

15:12  Присмивачът не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

15:13  Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

15:14  Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

15:15  Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

15:16  По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

15:17  По-добре постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

15:18  Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

15:19  Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

15:20  Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

15:21  Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

15:22  Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

15:23  Човек има радост от отговора на устата си и дума на време – колко е добра!

15:24  За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

15:25  ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

15:26  Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

15:27  Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

15:28  Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

15:29  ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

15:30  Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

15:31  Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

15:32  Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

15:33  Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.

Chapter 16

16:1  Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА.

16:2  Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете.

16:3  Предавай делата си на ГОСПОДА и намеренията ти ще се утвърдят.

16:4  ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния – за деня на злото.

16:5  Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан.

16:6  С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.

16:7  Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му.

16:8  По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.

16:9  Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му.

16:10  Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда.

16:11  Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело.

16:12  Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда.

16:13  Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.

16:14  Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява.

16:15  В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд.

16:16  Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро.

16:17  Пътят на праведните е да се отклоняват от зло и който пази пътя си, запазва душата си.

16:18  Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането.

16:19  По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите.

16:20  Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен.

16:21  Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание.

16:22  Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост.

16:23  Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.

16:24  Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите.

16:25  Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта.

16:26  Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава.

16:27  Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън.

16:28  Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.

16:29  Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път.

16:30  Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото.

16:31  Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата.

16:32  Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град.

16:33  Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.

Chapter 17

17:1  По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

17:2  Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

17:3  Топилнята е за среброто и пещта – за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

17:4  Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

17:5  Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

17:6  Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

17:7  Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник.

17:8  Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

17:9  Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

17:10  Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния.

17:11  Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

17:12  По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

17:13  Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

17:14  Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

17:15  Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

17:16  Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

17:17  Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

17:18  Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

17:19  Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

17:20  Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

17:21  Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

17:22  Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

17:23  Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

17:24  Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

17:25  Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

17:26  Да се глобява праведният също не е добре, още повече, да бъдат бити благородните за правото.

17:27  Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

17:28  Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

Chapter 18

18:1  Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум.

18:2  Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това – да изявява сърцето си.

18:3  С идването на безбожния идва и презрение идва и безчестие.

18:4  Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток.

18:5  Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда.

18:6  Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой.

18:7  Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му.

18:8  Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

18:9  Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника.

18:10  Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност.

18:11  Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му.

18:12  Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата.

18:13  Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него.

18:14  Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?

18:15  Сърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

18:16  Подаръкът на човека му отваря място и го довежда пред големци.

18:17  Първият, който защитава делото си, изглежда прав, но идва ближният му и го изпитва.

18:18  Жребият прекратява разприте и решава между силните.

18:19  Излъган брат е по-недостъпен от укрепен град и разногласията са като резета на крепост.

18:20  От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му, от произведението на устните си ще се насити.

18:21  Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

18:22  Който е намерил добра жена, е намерил добро и е получил благоволение от ГОСПОДА.

18:23  Сиромахът говори с умолявания, а богатият отговаря грубо.

18:24  Човек с много приятели идва до унищожение, но има приятел, по-близък и от брат.

Chapter 19

19:1  По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

19:2  Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва.

19:3  Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА.

19:4  Богатството привлича много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си.

19:5  Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избегне наказание.

19:6  Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци.

19:7  Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

19:8  Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

19:9  Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине.

19:10  Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко – на слуга да властва над князе.

19:11  Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки.

19:12  Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

19:13  Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук.

19:14  Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА.

19:15  Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува.

19:16  Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре.

19:17  Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието.

19:18  Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш.

19:19  Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо.

19:20  Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си.

19:21  Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои.

19:22  Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец.

19:23  Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло.

19:24  Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си.

19:25  Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

19:26  Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор.

19:27  Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието.

19:28  Безсъвестен свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях.

19:29  Присъди се готвят за присмивачите и бой – за гърба на безумния.

Chapter 20

20:1  Виното е присмивач и спиртното питие – крамолник и който се опива от него, не е благоразумен.

20:2  Заплахата на царя е като рев на лъв; който го раздразня, съгрешава против живота си.

20:3  За човека е чест да страни от препирня, а всеки глупак ще се втурне в нея.

20:4  Ленивият не оре заради зимата – ще потърси по време на жетва и няма да има нищо.

20:5  Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода, но разумният човек ще го извади.

20:6  Повечето хора разгласяват всеки своята доброта, но кой може да намери верен човек?

20:7  Праведният, който ходи в чистотата си – децата му след него са блажени.

20:8  Цар, който седи на съдийски престол, разпръсва всяко зло с очите си.

20:9  Кой може да каже: Очистих сърцето си, чист съм от греха си?

20:10  Различни грамове и различни мерки – и двете са мерзост за ГОСПОДА.

20:11  Даже и детето се познава по това, което върши – дали делата му са чисти и прави.

20:12  Слушащото ухо и гледащото око – ГОСПОД е направил и двете.

20:13  Не обичай спането, за да не обеднееш; отвори очите си и ще се наситиш с хляб.

20:14  Лошо! Лошо! – казва купувачът, но когато си отиде, тогава се хвали.

20:15  Има злато и изобилие от скъпоценни камъни, но устните на знанието са скъпоценно украшение.

20:16  Вземи дрехата на този, който става поръчител на чужд човек, вземи му залог заради чужденците.

20:17  Хлябът на лъжата е сладък на човека, но после устата му ще се напълни с камъчета.

20:18  Намеренията се утвърждават чрез съветване, затова с мъдър съвет води война.

20:19  Който обикаля като клюкар, открива тайни, затова не се свързвай с такъв, който отваря широко устните си.

20:20  Който кълне баща си или майка си, светилникът му ще угасне в най-мрачната тъмнина.

20:21  Наследството, бързо придобито отначало, няма да бъде благословено накрая.

20:22  Да не кажеш: Ще отплатя за злото! Чакай ГОСПОДА и Той ще те избави.

20:23  Различни грамове са мерзост за ГОСПОДА и неверни везни не са добри.

20:24  От ГОСПОДА са стъпките на мъжа – и как човек да разбере пътя си?

20:25  Примка е за човека да казва прибързано: Посвещавам! – и след като е дал клетви, да размисля.

20:26  Мъдър цар пресява безбожните и ги вършее с колелото.

20:27  Духът на човека е ГОСПОДНО светило, изпитващо всички вътрешни части на тялото.

20:28  Милост и истина пазят царя и той поддържа престола си с милост.

20:29  Украшението на младите мъже е силата им, а великолепието на старците е бялата коса.

20:30  Удари, които нараняват, очистват злото; и удари – най-вътрешните части на тялото.

Chapter 21

21:1  Сърцето на царя е като водни потоци в ръката на ГОСПОДА, Той го обръща, накъдето иска.

21:2  Всеки път на човека е прав в очите му, но ГОСПОД претегля сърцата.

21:3  Да се върши правда и правосъдие, е по-угодно на ГОСПОДА отколкото жертва.

21:4  Надменно око и горделиво сърце – светилото на безбожните – е грях.

21:5  Плановете на трудолюбивите водят само до изобилие, а всеки, който е прибързан, идва само до бедност.

21:6  Придобиването на съкровища с лъжлив език е суета, гонена от онези, които търсят смърт.

21:7  Насилието на безбожните ще ги завлече, защото отказват да вършат правдата.

21:8  Пътят на грешния човек е крив, а делото на чистия е право.

21:9  По-добре да живееш в ъгъл на тавана, отколкото в къща, споделена със свадлива жена.

21:10  Душата на безбожния желае зло, ближният му не намира милост пред очите му.

21:11  Когато се накаже присмивачът, простият става мъдър и когато се наставлява мъдрият, той придобива знание.

21:12  Праведният наблюдава дома на безбожния и довежда безбожните до унищожение.

21:13  Който запушва ушите си за вика на сиромаха, и той ще викне и няма да бъде чут.

21:14  Тайният дар укротява гняв и подаръкът в пазвата – силна ярост.

21:15  Радост е за праведния да върши правда, а ужас е за тези, които вършат беззаконие.

21:16  Човек, който се отбива от пътя на разума, ще почива в събранието на мъртвите.

21:17  Който обича веселба, ще обеднее, който обича вино и масло, няма да забогатее.

21:18  Безбожният ще бъде откуп за праведния и неверният – на мястото на праведните.

21:19  По-добре да живееш в пуста земя, отколкото със свадлива жена и досада.

21:20  Скъпоценно съкровище и масло има в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща.

21:21  Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и чест.

21:22  Мъдър човек се изкачва в града на силните и събаря крепостта, на която градът се уповава.

21:23  Който пази устата си и езика си, пази душата си от тревоги.

21:24  Безочливо надменният – присмивач е името му – действа с безмерна гордост.

21:25  Желанието на ленивия го убива, защото ръцете му отказват да работят.

21:26  Той жадно желае цял ден, а праведният дава и не му се свиди.

21:27  Жертвата на безбожните е мерзост, а колко повече, когато се принася с лукавство!

21:28  Лъжлив свидетел ще загине, а човекът, който е чул, ще говори отново и отново.

21:29  Безбожният човек ожесточава лицето си, а праведният изправя пътя си.

21:30  Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА.

21:31  Конят се приготвя за деня на битката, но победата е от ГОСПОДА.

Chapter 22

22:1  По-желателно е добро име отколкото голямо богатство; и добра слава – отколкото сребро и злато.

22:2  Богатият и бедният се срещат – ГОСПОД е Създателят на всички тях.

22:3  Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.

22:4  Наградата за смирението, за страха от ГОСПОДА е богатства, чест и живот.

22:5  Тръни и примки има в пътя на лъжливия – който пази душата си, ще бъде далеч от тях.

22:6  Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

22:7  Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя.

22:8  Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата на яростта му ще бъде сломена.

22:9  Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

22:10  Изгони присмивача и препирнята ще се махне, също и караниците, и позорът ще престанат.

22:11  Който обича чистота на сърцето и има благодат на устните си, царят му е приятел.

22:12  Очите на ГОСПОДА пазят знание, но Той събаря думите на неверния.

22:13  Ленивият казва: Лъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!

22:14  Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.

22:15  Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

22:16  Който потиска бедния, за да увеличи богатствата си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в бедност.

22:17  Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и прилепи сърцето си към моето знание,

22:18  защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и нека бъдат винаги готови на устните ти.

22:19  За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес – точно теб.

22:20  Не ти ли писах много пъти със съвети и знание,

22:21  за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?

22:22  Не ограбвай бедния, защото е беден, и не притеснявай страдащия в портата,

22:23  защото ГОСПОД ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които ги ограбват.

22:24  Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек,

22:25  за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си.

22:26  Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове,

22:27  защото, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземе постелката ти изпод теб?

22:28  Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.

22:29  Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Chapter 23

23:1  Когато седнеш да ядеш с управител, много внимавай какво има пред теб,

23:2  и сложи нож на гърлото си, ако си лаком.

23:3  Не пожелавай неговите лакомства, защото те са измамни гозби.

23:4  Не се старай да се обогатиш, отдалечи се от тази си мъдрост.

23:5  Насочиш ли към него очите си – и го няма; защото богатството наистина си прави крила като орел, който лети към небето.

23:6  Не яж хляба на онзи, който има лошо око, и не пожелавай неговите лакомства,

23:7  защото, каквито са мислите в душата му, такъв е и той. Казва ти: Яж и пий! – но сърцето му не е с теб.

23:8  Залъка, който си изял, ще повърнеш и ще изгубиш сладките си думи.

23:9  Не говори в ушите на безумния, защото той ще презре мъдростта на думите ти.

23:10  Не премествай стари граници и не навлизай в нивите на сираците,

23:11  защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против теб.

23:12  Предай сърцето си на поука и ушите си – на думи на знание.

23:13  Не задържай наказанието от детето, защото, ако и да го биеш с пръчката, то няма да умре.

23:14  Ти ще го биеш с пръчката, но ще избавиш душата му от Шеол.

23:15  Сине мой, ако сърцето ти е мъдро, и моето сърце ще се радва;

23:16  и сърцето ми ще се радва, когато устните ти говорят право.

23:17  Да не завижда сърцето ти на грешните, а живей в страха от ГОСПОДА цял ден,

23:18  защото наистина има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

23:19  Слушай, сине мой, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си право в пътя.

23:20  Не бъди между пияници, с лакоми месоядци,

23:21  защото пияницата и гуляйджията осиромашават и сънливостта облича в дрипи.

23:22  Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.

23:23  Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум.

23:24  Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост в него.

23:25  Нека се веселят баща ти и майка ти и нека се възхищава тази, която те е родила.

23:26  Сине мой, дай сърцето си на мен и нека очите ти внимават в моите пътища,

23:27  защото блудницата е дълбока яма и чужда жена е тесен ров.

23:28  Да, тя причаква като крадец и умножава неверните между хората.

23:29  Кой има горко? Кой има скръб? Кой има кавги? Кой има оплакване? Кой има удари без причина? Кой има мътни очи?

23:30  Онези, които закъсняват над виното, които ходят да търсят подправено вино.

23:31  Не гледай виното, че е червено, че искри в чашата, че се поглъща гладко,

23:32  защото накрая то хапе като змия и жили като усойница.

23:33  Очите ти ще виждат странности и сърцето ти ще говори объркано,

23:34  и ще бъдеш като спящ сред морето или като лежащ на върха на мачта.

23:35  Удариха ме, но не ме заболя, биха ме, но не усетих. Кога ще се събудя, за да продължа, да го потърся пак?

Chapter 24

24:1  Не завиждай на зли хора и не пожелавай да си с тях,

24:2  защото сърцето им измисля насилие и устните им говорят за беда.

24:3  С мъдрост се гради дом и с разум се утвърждава,

24:4  и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

24:5  Мъдър човек се укрепява и човек със знание расте в сила,

24:6  защото чрез мъдър съвет ще водиш войната си и в множеството на съветниците има избавление.

24:7  Мъдростта е непостижима за безумния, той не отваря устата си в портата.

24:8  Който замисля да прави зло, ще се нарече коварен човек.

24:9  Измислянето на безумие е грях и присмивачът е мерзост за хората.

24:10  Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.

24:11  Избавяй теглените към смърт и задържай залитащите към клане.

24:12  Ако кажеш: Ето, ние не знаехме това! – Онзи, който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, който пази душата ти, не знае ли? И няма ли да въздаде на всеки човек според делата му?

24:13  Сине мой, яж мед, защото е добър, и медена пита, защото е сладка на вкуса ти.

24:14  Знай, че такава е и мъдростта за душата ти – ако я намериш, има бъдеще и надеждата ти няма да се отсече.

24:15  Не залягай в засада, безбожни човече, против жилището на праведния! Не разваляй мястото му за почивка,

24:16  защото праведният седем пъти пада и пак става, а безбожните ще се сринат във зло.

24:17  Не се радвай, когато падне врагът ти, и сърцето ти да не се весели, когато той се препъне,

24:18  да не би ГОСПОД да види и това да е зло в очите Му, и Той да отвърне гнева Си от него.

24:19  Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на безбожните,

24:20  защото за злия няма да има бъдеще, светилникът на безбожните ще угасне.

24:21  Сине мой, бой се от ГОСПОДА и от царя и не се свързвай със смутители,

24:22  защото гибелта им ще се надигне внезапно, а кой знае унищожението и на двамата?

24:23  И тези притчи са на мъдрите: Да се показва пристрастие в съд, не е добро.

24:24  Който казва на безбожния: Ти си праведен! – народи ще го кълнат, племена ще го укоряват,

24:25  а онези, които изобличават злия, ще имат благоволение и върху тях ще дойде благословението на добрите.

24:26  Който отговаря с прави думи, целува устни.

24:27  Подготвѝ работата си навън и си я приготвѝ на нивата, а след това и съгради дома си.

24:28  Не бъди свидетел против ближния си без причина – ще мамиш ли с устните си?

24:29  Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, ще върна на човека според делата му.

24:30  Минах покрай нивата на ленивия и покрай лозето на човека без разум,

24:31  и ето, всичко беше обрасло с тръни, коприва беше покрила повърхността му и каменната му ограда беше съборена.

24:32  И аз, като видях, размислих в сърцето си, погледнах и си взех поука.

24:33  Малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

24:34  и беднотията ти ще дойде като разбойник, и нуждата ти – като въоръжен мъж.

Chapter 25

25:1  И това също са притчи на Соломон, които събраха мъжете на юдовия цар Езекия.

25:2  Слава на Бога е да облича нещо в тайна, а слава на царете е да издирват нещо.

25:3  Височината на небето и дълбочината на земята, и сърцето на царете са неизследими.

25:4  Отдели примеса от среброто, и ще излезе произведение за златаря.

25:5  Отдели безбожния от царя, и престолът му в правда ще се утвърди.

25:6  Не се превъзнасяй пред царя и не стой на мястото на големците,

25:7  защото по-добре да ти кажат: Ела тук горе! – отколкото да те понижат в присъствието на началника, когото очите ти са видели.

25:8  Не прибързвай да отидеш на съд, да не би накрая да не знаеш какво да правиш, когато ближният ти те засрами.

25:9  Защитавай своето дело пред ближния си, но не откривай чужди тайни,

25:10  да не би който те слуша да те укори, и лошото ти име да не отбегне от теб.

25:11  Както златни ябълки в сребърни съдове, така е дума, казана на място.

25:12  Както златна обица и украшение от чисто злато, така е мъдър изобличител за слушащо ухо.

25:13  Както прохладата на снега във време на жетва, така е верен посланик за онези, които го изпращат – освежава душата на господаря си.

25:14  Както облаци и вятър без дъжд, така е, който се хвали с лъжлив подарък.

25:15  С дълготърпение се склонява управител и мек език троши кости.

25:16  Намерил ли си мед? Яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

25:17  Рядко слагай крака си в къщата на ближния си, да не би да му досадиш и да те намрази.

25:18  Както боздуган, меч и остра стрела, така е човек, който свидетелства лъжливо против ближния си.

25:19  Както болен зъб и изкълчен крак, така е доверие към неверен човек във време на беда.

25:20  Както събличане на дреха в студено време, както оцет на сода, така е и онзи, който пее песни на наскърбено сърце.

25:21  Ако този, който те мрази, е гладен, дай му хляб да яде и ако е жаден, дай му вода да пие,

25:22  защото така ще натрупаш жар на главата му и ГОСПОД ще те възнагради.

25:23  Северният вятър донася дъжд, а тайно злословещият език – разгневени лица.

25:24  По-добре да живееш в ъгъл на тавана, отколкото в къща, споделена със свадлива жена.

25:25  Както студена вода за жадна душа, така е и добра вест от далечна земя.

25:26  Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.

25:27  Не е добре да се яде много мед и думи на почит използвай пестеливо.

25:28  Както съборен град без стена, така е мъж, който не владее духа си.

Chapter 26

26:1  Както сняг през лятото и както дъжд в жетва, така и чест не подхожда на безумния.

26:2  Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва.

26:3  Бич за коня, юзда за магарето и тояга за гърба на безумните.

26:4  Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти като него.

26:5  Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има за мъдър в очите си.

26:6  Който праща известие чрез ръката на безумния, си отсича краката и пие насилие.

26:7  Както краката на недъгавия висят отпуснати, така е и притча в устата на безумните.

26:8  Както възел със скъпоценни камъни, хвърлен на грамада, така е и този, който отдава чест на безумния.

26:9  Както трън, който влиза в ръката на пияницата, така е и притча в устата на безумните.

26:10  Както стрелец, който ранява всеки, така е и който наема безумен или който наема минувачи.

26:11  Както псето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост.

26:12  Виждаш ли човек, мъдър в очите си? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

26:13  Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има сред площадите!

26:14  Както вратата се завърта на пантите си, така и ленивият – на леглото си.

26:15  Ленивият натопява ръката си в чинията и му е тежко да я върне обратно до устата си.

26:16  Ленивият е по-мъдър в очите си от седмина, които отговарят разумно.

26:17  Както един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.

26:18  Както е луд, който хвърля главни, стрели и смърт,

26:19  така е и човекът, който измамва ближния си и казва: Не се ли пошегувах!

26:20  Където няма дърва, огънят изгасва и където няма клюкар, раздорът престава.

26:21  Както въглища за жар и дърва за огън, така е и свадлив човек да разпалва свада.

26:22  Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

26:23  Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.

26:24  Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;

26:25  когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.

26:26  Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

26:27  Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху онзи, който го търкаля.

26:28  Лъжлив език мрази съкрушените от него, и ласкателна уста води до съсипване.

Chapter 27

27:1  Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди денят.

27:2  Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд, а не устните ти.

27:3  Камъкът е тежък и пясъкът – товар, но гневът на безумния е по-тежък и от двете.

27:4  Яростта е жестока и гневът – наводнение, но кой може да устои пред ревността?

27:5  По-добре открито изобличение, отколкото скрита любов.

27:6  Раните от приятел са искрени, а целувките от неприятел – изобилни.

27:7  Наситена душа стъпква медена пита, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.

27:8  Както птица, която се скита далеч от гнездото си, така е човек, който се скита далеч от мястото си.

27:9  Маслото и благоуханното кадене радват сърцето; така сладки са думите на приятел, съветът на душата му.

27:10  Не изоставяй приятеля си и приятеля на баща си и не отивай в дома на брат си в деня на нещастието си – по-добре близък съсед, отколкото далечен брат.

27:11  Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да мога да отговарям на онзи, който ме хули.

27:12  Благоразумният вижда нещастието и се скрива, а простите вървят напред и плащат.

27:13  Вземи дрехата на този, който става поръчител за чужд човек, вземи му залог заради чужденците.

27:14  Който става рано и благославя на висок глас ближния си, ще му се счете, като че го кълне.

27:15  Неспирен капчук в дъждовен ден и свадлива жена си приличат –

27:16  който я обуздава, обуздава вятъра и хваща масло с десницата си.

27:17  Както желязо остри желязо, така и човек остри лицето на приятеля си.

27:18  Който пази смокинята, ще яде плода ѝ и който внимава за господаря си, ще бъде почитан.

27:19  Както във водата лицето отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека.

27:20  Шеол и Авадон никога не се насищат, така и човешките очи никога не се насищат.

27:21  Топилнята за среброто и пещта за златото, а човек – според хвалбата си.

27:22  Дори и да счукаш безумния в хаван със счукано жито, пак безумието му няма да се отдели от него.

27:23  Внимавай да познаваш добре състоянието на стадата си и имай грижа за добитъка си,

27:24  защото запасите не са вечни и короната за всички поколения ли е?

27:25  Когато сеното е прибрано, зелената трева се е показала и планинските билки са събрани,

27:26  агнетата ти осигуряват облеклото и козлите – цената на полето,

27:27  и ще има достатъчно козе мляко за храната ти, за храната на домочадието ти и за изхранването на слугините ти.

Chapter 28

28:1  Безбожните бягат, без да ги гони никой, а праведните са уверени като млад лъв.

28:2  Поради престъпленията на страната началниците ѝ са мнозина, но чрез разумен и знаещ човек правото ще се утвърди.

28:3  Безбожен човек, който потиска слабите, е като пороен дъжд, който не оставя хляб.

28:4  Които изоставят закона, хвалят безбожните, а които пазят закона, се борят с тях.

28:5  Злите хора не разбират правото, а тези, които търсят ГОСПОДА, разбират всичко.

28:6  По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив, който ходи по два пътя, въпреки че е богат.

28:7  Който пази закона, е благоразумен син, а който е другар на гуляйджиите, засрамва баща си.

28:8  Който увеличава имота си с лихварство и грабителство, го събира за този, който оказва милост на бедните.

28:9  Който отклонява ухото си от слушане на закона, и самата му молитва е мерзост.

28:10  Който заблуждава праведните по лош път, той сам ще падне в ямата си, а невинните ще наследят добро.

28:11  Богатият е мъдър в собствените си очи, но бедният, който има разум, го прозира.

28:12  Когато тържествуват праведните, славата е голяма, но когато се издигнат безбожните, човек се крие.

28:13  Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги признава и оставя, ще намери милост.

28:14  Блажен онзи човек, който винаги се бои, а който закоравява сърцето си, ще падне в бедствие.

28:15  Както ревящ лъв и гладна мечка, така е безбожен владетел над беден народ.

28:16  Владетел без разум е голям потисник, а който мрази грабителството, ще продължи дните си.

28:17  Човек, който е виновен за проливането на човешка кръв, ще бяга до гроб – никой да не го подкрепя.

28:18  Който ходи непорочно, ще се избави, а лъжлив, който ходи в два пътя, ще падне изведнъж.

28:19  Който обработва земята си, ще се насити с хляб, а който следва суетни неща, ще се насити с бедност.

28:20  Верният човек ще изобилства в благословения, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.

28:21  Не е добре да се гледа на лице, защото такъв човек ще извърши престъпление за един залък хляб.

28:22  Човек със зло око бърза след богатството, а не знае, че ще го постигне недоимък.

28:23  Който изобличава човек, ще намери после повече благоволение отколкото онзи, който ласкае с език.

28:24  Който краде баща си или майка си и казва: Не е грях! – той е другар на разбойника.

28:25  Човек с надменна душа причинява разпри, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде богато наситен.

28:26  Който се уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи с мъдрост, ще се спаси.

28:27  Който дава на бедните, няма да бъде в нужда, а който скрива очите си от тях, много ще го кълнат.

28:28  Когато безбожните се издигат, човек се крие, а когато те загиват, праведните се умножават.

Chapter 29

29:1  Човек, който често е изобличаван, но остава твърдоглав, ще бъде съкрушен внезапно, и то без изцеление.

29:2  Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене.

29:3  Човек, който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

29:4  Царят утвърждава страната чрез правосъдие, а подкупният я съсипва.

29:5  Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.

29:6  В престъплението на злия има примка, а праведният се радва и се весели.

29:7  Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае.

29:8  Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева.

29:9  Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой.

29:10  Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му.

29:11  Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява.

29:12  Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

29:13  Бедният и потисникът се срещат – ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата.

29:14  Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.

29:15  Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.

29:16  Когато безбожните се умножават, престъплението се умножава, но праведните ще видят падането им.

29:17  Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.

29:18  Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона.

29:19  Слуга няма да се поправи само с думи, защото разбира, но няма да откликне.

29:20  Виждаш ли човек, прибързан в думите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

29:21  Който глези слугата си от детинство, най-накрая той ще стане като син.

29:22  Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.

29:23  Гордостта на човека ще го унижи, а смиреният ще придобие чест.

29:24  Който е съдружник с крадец, мрази живота си – чува клетвата, но не разкрива.

29:25  Страхът от човека слага примка, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде в безопасност.

29:26  Мнозина търсят лицето на владетеля, но съдът за човека е от ГОСПОДА.

29:27  Неправедният е мерзост за праведните, а правият в пътя си е мерзост за безбожните.

Chapter 30

30:1  Думите на Агур, сина на Якей, неговата мъдрост. Този човек заяви на Итиил, на Итиил и Укал:

30:2  Аз съм по-глупав от всеки човек и нямам човешки разум.

30:3  И не научих мъдрост, да разбирам знанието на Пресветия.

30:4  Кой се е изкачил на небето и е слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дреха? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е Името Му и как е Името на Сина Му – ако Го знаеш?

30:5  Всяко Божие слово е изпитано. Той е щит на тези, които прибягват при Него.

30:6  Не добавяй към Неговите думи, за да не те изобличи и да се намериш лъжец.

30:7  Две неща моля от Теб, не ми ги отказвай, преди да умра:

30:8  Отдалечи от мен суета и лъжливи думи, не ми давай нито бедност, нито богатство, храни ме с насъщния хляб,

30:9  за да не се преситя и да се отрека от Теб, и да кажа: Кой е ГОСПОД? – нито да обеднея и да открадна, и да оскверня Името на своя Бог.

30:10  Не клевети слуга пред господаря му, да не би да те прокълне и да се намериш виновен.

30:11  Има поколение, което кълне баща си и не благославя майка си.

30:12  Има поколение, което е чисто в очите си, но пак не е измито от нечистотата си.

30:13  Има поколение – колко високомерни са очите му и клепачите му са надигнати!

30:14  Има поколение, чиито зъби са като мечове и челюстните му зъби – като ножове, за да пояжда сиромасите от земята и немотните отсред хората.

30:15  Ненаситността има две дъщери – Дай! Дай! Три са, които не се насищат, четири, които не казват: Стига! –

30:16  Шеол и безплодната утроба, земята, която не се насища с вода, и огънят, който не казва: Стига!

30:17  Око, което се присмива на баща си и презира покорството към майка си, гарваните на потока ще го изкълват и малките орлета ще го изядат.

30:18  Три са, които са твърде чудни за мен, и четири, които не разбирам –

30:19  пътя на орел във въздуха, пътя на змия върху скала, пътя на кораб сред морето и пътя на мъж при девица.

30:20  Това е пътят на жена прелюбодейка: яде и бърше устата си, и казва: Не съм извършила нищо лошо.

30:21  Под три неща земята се тресе и под четири не може да издържа –

30:22  под слуга, когато стане цар, и под безумния, когато се насити с хляб,

30:23  под омразна жена, когато се омъжи, и под слугиня, която измести господарката си.

30:24  Четири са, които са малки на земята, но са извънредно мъдри –

30:25  мравките, които не са силен народ, но пак приготвят храната си през лятото;

30:26  скокливите мишки, които не са як народ, но пак правят жилищата си на канара;

30:27  скакалците, които нямат цар, но пак излизат всички в подреден строй;

30:28  и гущерът, когото можеш да хванеш с ръка, но пак е в царски дворци.

30:29  Три са, които имат величава стъпка, и четири, които вървят величаво –

30:30  лъвът, който е могъщ сред животните и не се обръща назад пред никого;

30:31  петелът, който ходи гордо, и козелът, и цар, чиято армия е с него.

30:32  Ако си постъпил безумно, като си възвисил себе си, или ако си замислил зло, сложи ръка на устата си,

30:33  защото както от биенето на мляко излиза масло и както от удрянето на нос излиза кръв, така и от предизвикването на гняв излиза разпра.

Chapter 31

31:1  Думите на цар Лемуил, наставлението, с което го наставляваше майка му:

31:2  Какво, сине мой? И какво, сине на утробата ми? И какво, сине на обещанията ми?

31:3  Не давай силата си на жени, нито пътищата си – на погубителките на царете.

31:4  Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете – спиртно питие!

31:5  Да не би да пият и да забравят наредбата, и да изкривят съда на всички угнетени.

31:6  Давайте спиртно питие на отчаяния и вино – на огорчените по душа.

31:7  Нека пийне и забрави бедността си, и не помни вече злостраданието си.

31:8  Отваряй устата си за безгласния, за съда на всички сираци.

31:9  Отваряй устата си, съди справедливо и защитавай делото на сиромаха и немотния.

31:10  Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.

31:11  Сърцето на мъжа ѝ се уповава на нея и той няма да бъде лишен от изобилие.

31:12  Тя му прави добро, а не зло през всичките дни на живота си.

31:13  Търси вълна и лен и работи с ръцете си с желание.

31:14  Тя е като търговските кораби – донася храната си отдалеч.

31:15  И става, докато е още нощ, и дава храна на дома си и определената работа на слугините си.

31:16  Оглежда нива и я купува, и от плода на ръцете си сади лозе.

31:17  Опасва кръста си със сила и укрепва ръцете си,

31:18  вижда, че добивът ѝ е добър. Светилникът ѝ не угасва и през нощта,

31:19  протяга ръцете си към вретеното и пръстите ѝ държат хурката.

31:20  Разтваря ръката си за сиромасите и протяга ръцете си към немотните.

31:21  Не се бои от снега за дома си, защото всичките ѝ домашни са облечени с топли дрехи.

31:22  Прави си завивки и облеклото ѝ е висон и пурпур.

31:23  Мъжът ѝ е познат в портите, когато седи между местните старейшини.

31:24  Прави тъкани и ги продава и доставя пояси на търговеца.

31:25  Сила и достолепие са облеклото ѝ и тя се усмихва на идния ден.

31:26  Отваря устата си с мъдрост и кротка поука е на езика ѝ.

31:27  Наглежда домакинството в дома си и хляб на леност не яде.

31:28  Синовете ѝ стават и я благославят, мъжът ѝ я хвали и казва:

31:29  Много дъщери са се държали достойно, но ти надмина всички!

31:30  Красотата е измамна и хубостта е суета, но жена, която се бои от ГОСПОДА, тя ще бъде похвалена.

31:31  Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите!