BulVeren - Jeremiah

Chapter 1

1:1  Думите на Еремия, сина на Хелкия, от свещениците, които бяха в Анатот, във вениаминовата земя,

1:2  към когото беше словото на ГОСПОДА в дните на юдовия цар Йосия, сина на Амон, в тринадесетата година от царуването му.

1:3  Беше и в дните на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, до края на единадесетата година на юдовия цар Седекия, сина на Йосия, до отвеждането в плен на Ерусалим в петия месец.

1:4  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:

1:5  Преди да те образувам в корема, те познах и преди да излезеш от утробата, те осветих; поставих те за пророк на народите.

1:6  Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете!

1:7  А ГОСПОД ми каза: Не казвай: Дете съм. – защото при всички, при които те изпратя, ще отидеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.

1:8  Да се не боиш от тях, защото Аз съм с теб, за да те избавям, заявява ГОСПОД.

1:9  И ГОСПОД простря ръката Си и я допря до устата ми. И ГОСПОД ми каза: Ето, сложих думите Си в устата ти.

1:10  Виж, в този ден те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да разоряваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

1:11  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам бадемова пръчка.

1:12  И ГОСПОД ми каза: Добре видя; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

1:13  И словото на ГОСПОДА беше към мен втори път и каза: Какво виждаш? И казах: Виждам кипящ котел, и лицето му е на север.

1:14  И ГОСПОД ми каза: От север ще избухне злото върху всички жители на земята.

1:15  Защото, ето, Аз ще извикам всички родове на северните царства, заявява ГОСПОД, и те ще дойдат и ще поставят всеки престола си във входа на ерусалимските порти и срещу всичките стени около него, и срещу всичките юдови градове.

1:16  И ще произнеса присъдите Си над тях заради цялата им злина, че Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се поклониха на делата на ръцете си.

1:17  А ти опаши кръста си и стани, и им кажи всичко, което ще ти заповядам. Да се не уплашиш от тях, да не би да те уплаша Аз пред тях.

1:18  А Аз, ето, поставих те днес за укрепен град и за железен стълб, и за бронзови стени против цялата страна, против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му и против народа на земята.

1:19  Те ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, заявява ГОСПОД, за да те избавям.

Chapter 2

2:1  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:

2:2  Иди и викай в ушите на ерусалимската дъщеря и кажи: Така казва ГОСПОД: Помня ти верността ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста – как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.

2:3  Израил беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД.

2:4  Чуйте словото ГОСПОДНО, доме яковов и всички родове на израилевия дом:

2:5  Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни?

2:6  И не казаха: Къде е ГОСПОД, който ни изведе от египетската земя, който ни води през пустинята, през земя на степи и пропасти, през земя на суша и смъртна сянка, през която никой не минава и където човек не живее?

2:7  И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота.

2:8  Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.

2:9  Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя.

2:10  Защото минете на китимските острови и вижте, и изпратете в Кидар и разгледайте много внимателно, и вижте ставало ли е такова нещо!

2:11  Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното!

2:12  Ужасете се, небеса, поради това! Настръхнете, съвсем замръзнете от ужас, заявява ГОСПОД.

2:13  Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода.

2:14  Израил слуга ли е? Роб, роден в дома ли е? Защо стана плячка?

2:15  Млади лъвове реваха против него, нададоха гласа си и направиха земята му пустош. Градовете му са изгорени и обезлюдени.

2:16  И синовете на Мемфис и на Тафнес обръснаха темето ти.

2:17  Не си ли направи това сам, като остави ГОСПОДА, своя Бог, във времето, когато те водеше по пътя?

2:18  И сега, какво имаш с пътя на Египет, да пиеш водата на Сихор? И какво имаш с пътя на Асирия, да пиеш водата на реката Ефрат?

2:19  Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата,

2:20  понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! – и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница.

2:21  А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза?

2:22  Затова, ако и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, беззаконието ти остава петно пред Мен, заявява Господ БОГ.

2:23  Как можеш да кажеш: Не съм се омърсила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си направила, ти, бърза камила, която тича насам-натам в пътищата си!

2:24  Дива магарица, свикнала с пустинята, която в страстта си се задъхва; в разгонването ѝ кой ще я върне? Онези, които я търсят, няма да се уморят, ще я намерят в месеца ѝ.

2:25  Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида.

2:26  Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом – те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им,

2:27  които казват на дървото: Ти си мой отец! – и на камъка: Ти си ме родил! – защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси!

2:28  А къде са боговете ти, които си си направил? Нека те станат, ако могат, да те спасят във времето на бедствието ти; защото, колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юда.

2:29  Защо се препирате с Мен? Вие всички сте отстъпници от Мен, заявява ГОСПОД.

2:30  Напразно поразих синовете ви, те не приеха поправяне. Вашият меч пояде пророците ви като кръвожаден лъв.

2:31  О вие, роде, вижте словото на ГОСПОДА: Пустиня ли бях Аз за Израил, или земя на черен мрак? Защо казва народът Ми: Блуждаем, няма вече да се върнем при Теб!

2:32  Може ли да забрави девойка накита си или невяста – украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни.

2:33  Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Затова си привикнала и пътищата си на злини!

2:34  Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща,

2:35  ти казваш: Невинна съм, да, гневът Му се отвърна от мен! Ето, Аз ще се съдя с теб, защото казваш: Не съм съгрешила.

2:36  Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.

2:37  И от него ще излезеш с ръцете си на главата си, защото ГОСПОД отхвърли онези, на които се уповаваш, и няма да имаш успех с тях.

Chapter 3

3:1  Казва се: Ако отпрати някой жена си и тя си отиде от него, и се омъжи за друг, ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила напълно такава земя? И ти си блудствала с много любовници, но се върни при Мен, заявява ГОСПОД.

3:2  Вдигни очите си към голите височини и виж! Къде не са блудствали с теб? По пътищата си седяла за тях като арабин в пустинята и си осквернила земята с блудството си и със злото си.

3:3  И дъждовете бяха задържани и нямаше късен дъжд. Но ти имаше чело на блудна жена, отказа да се засрамиш.

3:4  Няма ли да викаш отсега към Мен: Отче мой, Ти си другар на младостта ми?

3:5  Ще държи ли Той гняв до века? Ще го пази ли вечно? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния и си се наложила.

3:6  И в дните на цар Йосия ГОСПОД ми каза: Видя ли какво направи отстъпницата Израил? Отиде на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво и блудства там.

3:7  И казах: След като извърши всичко това, ще се върне при Мен; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда видя.

3:8  И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата Израил Аз я отпратих и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, не се уплаши, а отиде и блудства и тя.

3:9  И с лекомислието на блудството си тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата.

3:10  И пак, при всичко това, невярната ѝ сестра Юда не се върна при Мен с цялото си сърце, а само с лъжа, заявява ГОСПОД.

3:11  И ГОСПОД ми каза: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.

3:12  Иди и викай тези думи на север, и кажи: Върни се, отстъпнице Израил, заявява ГОСПОД! Няма да изсипя върху вас гнева Си, защото съм милостив, заявява ГОСПОД, няма да пазя гняв до века.

3:13  Само признай беззаконието си, че си отстъпила от ГОСПОДА, своя Бог, и си разпръснала пътищата си при чужденците под всяко зелено дърво, а Моя глас не сте послушали, заявява ГОСПОД.

3:14  Върнете се, синове отстъпници, заявява ГОСПОД, защото Аз съм ви Господар; и ще ви взема, един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион!

3:15  И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум.

3:16  И когато се умножите и наплодите в земята в онези дни, заявява ГОСПОД, няма вече да казвате: Ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет! И няма да им дойде на ум и няма да си спомнят за него, и няма да го посетят, и няма вече да се направи.

3:17  В онова време ще нарекат Ерусалим престол ГОСПОДЕН и всичките народи ще се съберат при него за Името на ГОСПОДА в Ерусалим; и няма вече да следват упорството на злото си сърце.

3:18  В онези дни юдовият дом ще ходи с израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на бащите ви.

3:19  И Аз казах: Как да те поставя между синовете и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на народите? И казах: Ще Ме наречеш Отче мой и няма да се отвърнеш отслед Мен.

3:20  Наистина, както жена изневерява на другаря си, така и вие изневерихте на Мен, доме израилев, заявява ГОСПОД.

3:21  По голите височини се чува глас, плач, молби на израилевите синове; защото изкривиха пътя си, забравиха ГОСПОДА, своя Бог.

3:22  Върнете се, синове отстъпници, и Аз ще изцеля отстъпничествата ви! Ето ни, идваме при Теб, защото Ти си ГОСПОД, нашият Бог.

3:23  Наистина празна е надеждата от хълмовете и от множеството планини; наистина в ГОСПОДА, нашия Бог, е спасението на Израил.

3:24  Защото срамният идол е поглъщал труда на бащите ни още от младостта ни, стадата им от дребен и едър добитък, синовете им и дъщерите им.

3:25  В срама си лежим, позорът ни ни покрива, защото съгрешихме против ГОСПОДА, своя Бог, ние и бащите ни, от младостта си и до този ден, и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

Chapter 4

4:1  Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.

4:2  И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.

4:3  Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.

4:4  Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.

4:5  Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!

4:6  Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.

4:7  Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.

4:8  Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.

4:9  И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.

4:10  Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!

4:11  В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.

4:12  Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.

4:13  Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!

4:14  Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?

4:15  Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:

4:16  Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!

4:17  Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.

4:18  Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.

4:19  Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.

4:20  Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.

4:21  Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?

4:22  Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.

4:23  Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.

4:24  Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.

4:25  Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.

4:26  Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.

4:27  Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.

4:28  Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.

4:29  От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.

4:30  А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.

4:31  Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!

Chapter 5

5:1  Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, и разберете и потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град.

5:2  Но ако и да казват: Жив е ГОСПОД! – пак лъжливо се кълнат.

5:3  ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли истина? Ударил си ги, но не ги заболя; довършил си ги, но не искаха да приемат поправка; втвърдиха лицата си повече от скала, отказаха да се обърнат.

5:4  И аз казах: Само простолюдие са, безумни са, защото не знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог.

5:5  Ще отида при големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог. Но и те всички са строшили ярема, разкъсали са връзките.

5:6  Затова лъв от гората ще ги убие, вълк от степта ще ги изтреби, леопард ще дебне край градовете им; всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, умножиха се отстъпничествата им.

5:7  Как да ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и се кълнат в онези, които не са богове. Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в домовете на блудниците.

5:8  Похотливи са като охранени коне, всеки цвили след жената на ближния си.

5:9  Няма ли да накажа това? – заявява ГОСПОД. И няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ?

5:10  Качете се на стените му и събаряйте, но не изтребвайте напълно. Откършете клонките му, защото не са на ГОСПОДА,

5:11  защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД.

5:12  Отрекоха се от ГОСПОДА и казаха: Не е Той, и няма да ни постигне зло, и меч и глад няма да видим. 14:13, 23:17

5:13  И пророците са вятър и словото ГОСПОДНО не е в тях. На тях нека стане така!

5:14  Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ – дърва, и ще ги пояде.

5:15  Ето, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, доме израилев, заявява ГОСПОД. Народ силен е той, народ старовременен, народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говори.

5:16  Колчанът му е като гроб отворен; те всички са силни мъже.

5:17  И ще пояде жетвата ти и хляба ти, ще поядат синовете ти и дъщерите ти; ще пояде стадата ти от дребен и едър добитък; ще пояде лозята ти и смокините ти; ще разбият с меч укрепените ти градове, на които разчиташ.

5:18  Но и в онези дни, заявява ГОСПОД, няма да ви изтребя докрай.

5:19  И когато кажете: Защо ГОСПОД, нашият Бог, ни направи всичко това? – тогава им кажи: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове в земята си, така ще служите на чужденци в земя, която не е ваша.

5:20  Известете това на якововия дом и го прогласете в Юда, и кажете:

5:21  Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!

5:22  От Мен ли не се боите? – заявява ГОСПОД. – И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?

5:23  Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.

5:24  Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд – и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!

5:25  Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.

5:26  Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.

5:27  Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.

5:28  Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.

5:29  Няма ли да накажа за това? – заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ като този?

5:30  Удивително и ужасяващо нещо стана в земята:

5:31  Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?

Chapter 6

6:1  Бягайте, вениаминови синове отсред Ерусалим! Надуйте тръба в Текое и издигнете знак във Вет-Акерем, защото зло надвисва от север и голяма гибел!

6:2  Ще изтребя красавицата и изнежената, сионската дъщеря.

6:3  Пастири и стадата им ще дойдат при нея, ще разпънат шатрите си наоколо против нея, ще пасат всеки на мястото си.

6:4  Подгответе свещена война против нея! Станете и нека се изкачим по пладне! Горко ни, защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки.

6:5  Станете и нека се изкачим през нощта, и нека съборим дворците ѝ!

6:6  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата: Отсечете дървета и издигнете насип против Ерусалим! Това е градът, който трябва да се накаже, вътре в него е пълно с насилие.

6:7  Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него; пред Мен са постоянно болести и рани.

6:8  Поправи се, Ерусалиме, за да не се откъсне от теб душата Ми, да не те направя пустиня, ненаселена земя.

6:9  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ще оберат докрай като лозе остатъка на Израил; върни ръката си като гроздоберач към пръчките.

6:10  На кого да говоря и да свидетелствам, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, ГОСПОДНОТО слово стана присмех за тях, нямат благоволение в него.

6:11  Затова съм пълен с яростта ГОСПОДНА, уморих се да се въздържам. Ще я излея върху децата по улиците и върху цялото събрание на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, и старец с престарял.

6:12  И къщите им ще преминат на други, и ниви, и жени заедно. Защото ще простра ръката Си против жителите на земята, заявява ГОСПОД.

6:13  Защото от малкия им до големия им, всеки е отдаден на алчност; и от пророк до свещеник, всеки върши измама.

6:14  И лекуваха раната на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.

6:15  Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.

6:16  Така казва ГОСПОД: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки – кой е добрият път, и ходете в него, и ще намерите покой на душите си. Но те казаха: Няма да ходим!

6:17  Поставих над вас и пазачи – слушайте гласа на тръбата! Но те казаха: Няма да слушаме!

6:18  Затова слушайте, народи, и узнай, събрание, какво ще стане с тях.

6:19  Слушай земьо! Ето, Аз докарвам злото върху този народ, плода на помислите им; защото не послушаха думите Ми и закона Ми, а го отхвърлиха.

6:20  Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благоуханната тръстика от далечна земя? Всеизгарянията ви не са Ми приятни и жертвите ви не са Ми угодни.

6:21  Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз поставям препънки пред този народ и ще се спъват в тях заедно бащи и синове; ще погинат и съсед, и приятел.

6:22  Така казва ГОСПОД: Ето, народ идва от северната страна, и голям народ ще се надигне от най-далечните краища на земята.

6:23  Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни; гласът им бучи като морето и яздят на коне; всеки строен като мъж за бой срещу теб, дъще сионска.

6:24  Чухме слуха за него, ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе като раждаща жена.

6:25  Не излизай на полето и по път не ходи, защото меч има неприятелят, ужас отвред!

6:26  Дъще на народа Ми, опаши се с вретище и се валяй в пепел; надигни оплакване като за единствен син, заплачи горчиво, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас!

6:27  Поставих те за изпитател в народа си и крепост, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.

6:28  Те всички са закоравели отстъпници, обикалят като клеветници; бронз и желязо са, всички са покварени.

6:29  Духалото изгоря, оловото се довърши от огъня. Напразно топи леярят – злите не се отделиха.

6:30  Отхвърлено сребро ще ги нарекат, защото ГОСПОД ги е отхвърлил.

Chapter 7

7:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

7:2  Застани в портата на ГОСПОДНИЯ дом и викай там това слово, и кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, всички от Юда, които влизате през тези порти за да се поклоните на ГОСПОДА!

7:3  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви оставя да живеете на това място.

7:4  Не разчитайте на лъжливи думи, да казвате: Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН е това!

7:5  Защото, ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако наистина съдите право между човека и ближния му,

7:6  ако не потискате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, и не следвате чужди богове за свое собствено зло,

7:7  тогава ще ви оставя да живеете на това място, в земята, която дадох на бащите ви за вечни векове.

7:8  Ето, вие разчитате на лъжливи думи, от които няма полза.

7:9  Като крадете, убивате и прелюбодействате, и се кълнете лъжливо и кадите на Ваал, и следвате други богове, които не сте познавали,

7:10  ще идвате ли после да стоите пред Мен в този дом, който се нарича с Моето Име, и да казвате: Отървахме се! – за да вършите всички тези гнусотии?

7:11  Този дом, който се нарича с Моето Име, разбойнически вертеп ли стана в очите ви? И ето, Аз сам видях това, заявява ГОСПОД.

7:12  Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило, където отначало настаних Името Си, и вижте какво му направих заради злината на Своя народ Израил.

7:13  И сега, понеже извършихте всички тези дела, заявява ГОСПОД, и Аз ви говорих, ставах рано и говорих, но вие не слушахте, и ви виках, но не отговорихте,

7:14  затова ще направя на дома, който се нарича с Моето Име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило!

7:15  И ще ви отхвърля отпред Себе Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.

7:16  А ти не се молѝ за този народ и не издигай вик или молитва за тях, и не се застъпвай пред Мен, защото няма да те послушам.

7:17  Не виждаш ли какво вършат те в юдовите градове и по ерусалимските улици?

7:18  Синовете събират дърва и бащите кладат огъня, а жените месят тестото, за да правят пити на небесната царица и да правят възлияния на други богове, за да Ме оскърбяват.

7:19  Мен ли оскърбяват? – заявява ГОСПОД. – Не ли себе си, за посрамване на лицата си?

7:20  Затова, така казва Господ БОГ: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, върху човек и върху животно, и върху полските дървета, и върху плода на земята; и ще гори и няма да угасне.

7:21  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Прибавете всеизгарянията си към жертвите си и яжте месо!

7:22  Защото не говорих на бащите ви и не им заповядах за всеизгаряния и жертви в деня, когато ги изведох от египетската земя;

7:23  а това слово им заповядах и казах: Слушайте гласа Ми и Аз ще ви бъда Бог, и вие ще Ми бъдете народ; и ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, за да ви бъде добре. 36:11

7:24  А те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходиха според намеренията и според упорството на злото си сърце и Ми обърнаха гръб, а не лице.

7:25  От деня, когато бащите ви излязоха от египетската земя, до днес изпращах всичките Си слуги, пророците, до вас, всеки ден ставах рано и ги изпращах.

7:26  Но не Ме послушаха и не приклониха ухото си, а закоравиха врата си, постъпиха по-зле от бащите си.

7:27  Затова ще им говориш всички тези думи, но няма да те послушат; и ще викаш към тях, но няма да ти отговорят.

7:28  И им кажи: Това е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и не приема поправка. Истината погина и се отсече от устата им.

7:29  Острижи косата си и я хвърли и надигни оплакване по голите височини, защото ГОСПОД отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

7:30  Защото юдовите синове извършиха това, което е зло пред Мен, заявява ГОСПОД, поставиха гнусотиите си в дома, който се нарича с Моето Име, за да го осквернят.

7:31  И построиха високите места на Тофет, който е в долината на Еномовия син, за да горят синовете си и дъщерите си в огън, което не съм заповядвал и на ум не Ми е идвало.

7:32  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато няма вече да се казва Тофет и долина на Еномовия син, а долина на клането, и ще погребват в Тофет поради липса на място.

7:33  И труповете на този народ ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове и няма да има кой да ги плаши.

7:34  И ще направя да престане в юдовите градове и по ерусалимските улици глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, защото земята ще стане пустош.

Chapter 8

8:1  В онова време, заявява ГОСПОД, ще извадят костите на юдовите царе и костите на първенците им, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители от гробовете им,

8:2  и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха – няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята. 9:37; Пс 83:10

8:3  И смъртта ще бъде за предпочитане пред живота за целия остатък, останал от този зъл род, останалите на всички места, където ги изгоних, заявява ГОСПОД на Войнствата.

8:4  И им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, не става ли? Който се отвърне, няма ли да се върне обратно?

8:5  Защо този народ на Ерусалим се отвръща с вечно отвръщане? Държат здраво измамата, отказват да се обърнат.

8:6  Слушах и чух, но не говореха право. Няма кой да се покае заради злото си и да каже: Какво направих! Всеки се връща в своя бяг като кон, който се втурва в боя.

8:7  Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си, а Моят народ не знае правото на ГОСПОДА.

8:8  Как казвате: Ние сме мъдри и законът на ГОСПОДА е с нас? А пък ето, и него направи лъжа лъжливото перо на книжниците.

8:9  Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати. Ето, отхвърлиха словото на ГОСПОДА и каква мъдрост имат?

8:10  Затова ще дам жените им на други и нивите им – на други притежатели; защото от малък до голям, всеки е отдаден на алчност; от пророк до свещеник, всеки върши измама.

8:11  И лекуваха раната на дъщерята на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.

8:12  Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.

8:13  Ще ги довърша съвсем, заявява ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата и няма да има смокини на смокинята, и листът ще повехне; и това, което съм им дал, ще ги отмине.

8:14  Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.

8:15  Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето – ужас.

8:16  От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него.

8:17  Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.

8:18  Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.

8:19  Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?

8:20  Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.

8:21  Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе.

8:22  Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?

Chapter 9

9:1  О, да беше главата ми вода, очите ми – извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа си.

9:2  О, да имах в пустинята страноприемница, щях да оставя народа си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, сбирщина предатели.

9:3  Запъват като лъка си езика си с лъжа, не в истина се укрепват на земята; напредват от зло към зло, а Мен не познават, заявява ГОСПОД.

9:4  Пазете се всеки от ближния си и не се доверявайте на никой брат, защото всеки брат ще поставя препънки и всеки ближен ще разпространява клевети.

9:5  И всеки мами ближния си и не говорят истина; научиха езика си да говори лъжа, до изтощение вършат беззаконие.

9:6  Жилището ти е сред коварство; в коварство отказват да Ме познаят, заявява ГОСПОД.

9:7  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, ще ги претопя и ще ги изпитам, защото как да постъпя заради дъщерята на народа Си?

9:8  Езикът им е убийствена стрела, говори коварно. С устата си човек говори мир на ближния си, а в сърцето си му поставя засада.

9:9  Няма ли да ги накажа за това? – заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на народ като този?

9:10  За планините ще подема плач и ридание, за пасбищата на степта – жалеене; защото изгоряха и никой не минава през тях и не се чува глас на стадо. От небесна птица до животно побягнаха, отидоха.

9:11  Ще направя Ерусалим на грамади, жилище на чакали; и юдовите градове ще направя на пустиня без жители.

9:12  Кой е мъдър човек да разбере това, на когото е говорила устата ГОСПОДНА, за да заяви поради какво загина страната и е изгорена като пустиня и никой не минава през нея?

9:13  И ГОСПОД казва: Понеже оставиха Моя закон, който сложих пред тях, и не послушаха гласа Ми и не ходиха в него,

9:14  а ходиха след упорството на сърцето си и след ваалимите, както ги научиха бащите им,

9:15  затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин – този народ – и ще ги напоя с горчива вода.

9:16  И ще ги разпръсна между народи, които не са познавали нито те, нито бащите им; и ще изпратя меча след тях, докато ги довърша.

9:17  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Размислете и повикайте оплаквачките да дойдат и изпратете за мъдрите жени да дойдат;

9:18  и да побързат да подемат ридание за нас, за да ронят очите ни сълзи и клепачите ни да леят вода.

9:19  Защото глас на ридание се чува от Сион: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, защото събориха жилищата ни.

9:20  И така, слушайте, жени, словото ГОСПОДНО и ухото ви нека приеме словото на устата Му! Научете дъщерите си на ридание и всяка ближната си – на оплакване,

9:21  защото смъртта се изкачи през прозорците ни, дойде в дворците ни, за да отсече децата от улиците, младежите от площадите.

9:22  Говорѝ: Така заявява ГОСПОД: Да, човешки трупове ще падат като тор по лицето на полето и като сноп зад жетвар, който няма кой да събере.

9:23  Така казва ГОСПОД: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си,

9:24  а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм ГОСПОД, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в това имам благоволение, заявява ГОСПОД.

9:25  Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато Аз ще накажа всичките обрязани с необрязаните:

9:26  Египет, Юда, Едом, синовете на Амон, Моав и всички, които си стрижат краищата на косата, които живеят в пустинята; защото всички тези народи са необрязани, а целият израилев дом е с необрязано сърце.

Chapter 10

10:1  Слушайте словото, което ГОСПОД говори за вас, доме израилев!

10:2  Така казва ГОСПОД: Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните знамения, защото народите се плашат от тях.

10:3  Защото наредбите на народите са суета; защото е дърво, което отсичат от гората, изделие на ръцете на дърводелеца, издялано с брадва.

10:4  Украсяват го със сребро и злато, закрепват го с гвоздеи и чукове, за да не се клати.

10:5  Като плашило в бостан са и не говорят; трябва да се носят, защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не вършат зло, а да направят добро също не могат.

10:6  Няма никой като Теб, ГОСПОДИ! Велик си Ти и велико е Името Ти в сила.

10:7  Кой не би се боял от Теб, Царю на народите, защото на Теб подобава това, защото сред всички мъдри на народите и във всичките им царства няма никой като Теб.

10:8  А те до един са глупави и безумни; учението на нищожните идоли е дърво.

10:9  Сребро изковано на плочи се донася от Тарсис и злато от Уфаз, изделие на майстор и на ръцете на златаря; синьо и мораво за облеклото им, изделие на изкусни хора са всички.

10:10  Но ГОСПОД е истинският Бог, Той е живият Бог и вечният Цар. От Неговия гняв земята се тресе и народите няма да устоят на негодуванието Му.

10:11  Така им кажете: Боговете, които не са направили небето и земята, ще изчезнат от земята и изпод това небе.

10:12  Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.

10:13  Когато издава гласа Си, има много води в небесата и издига пари от края на земята, прави светкавици за дъжд и изважда вятър от съкровищниците Си.

10:14  Всеки човек е глупав, без знание; всеки златар се посрамва от кумира, защото изляното му е лъжа и в него няма дишане.

10:15  Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат.

10:16  Делът на Яков не е като тях, защото Той е образувал всичко. И Израил е племето на наследството Му; ГОСПОД на Войнствата е Името Му. 46:18, 50:34

10:17  Събери от земята стоката си, ти, която живееш в крепостта.

10:18  Защото, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще изхвърля като с прашка жителите на земята този път и ще ги притесня, за да ги намерят враговете.

10:19  Горко ми заради съкрушаването ми! Раната ми е болезнена. Но аз казах: Да, това е страданието ми и ще го търпя.

10:20  Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани. Синовете ми си отидоха от мен и ги няма. Няма вече кой да разпъне шатъра ми и да издигне завесите ми.

10:21  Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.

10:22  Чуй! Слух, ето, идва; и голям шум от северната земя, за да обърна юдовите градове в пустиня, в жилище на чакали.

10:23  ГОСПОДИ, зная, че пътят на човека не зависи от него; не е за човека, който ходи, да оправя стъпките си.

10:24  ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка; не в гнева Си, за да не ме довършиш.

10:25  Излей яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Името Ти; защото те изпоядоха Яков и го погълнаха, и го довършиха, и опустошиха жилището му.

Chapter 11

11:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

11:2  Слушайте думите на този завет и говорете на юдовите мъже и ерусалимските жители!

11:3  И ти им кажи: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет човекът, който не слуша думите на този завет,

11:4  който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от желязната пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и вършете тези думи според всичко, което ви заповядах; и ще Ми бъдете народ, и Аз ще ви бъда Бог,

11:5  за да изпълня клетвата, с която се заклех на бащите ви, да им дам земя, в която текат мляко и мед, както е днес. Тогава отговорих и казах: Амин, ГОСПОДИ!

11:6  И ГОСПОД ми каза: Викай всички тези думи в юдовите градове и в ерусалимските улици, като казваш: Слушайте думите на този завет и ги вършете!

11:7  Защото изрично свидетелствах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, и до този ден, като ставах рано и свидетелствах и казвах: Слушайте гласа Ми!

11:8  Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а ходеха всеки по упорството на злото си сърце. И Аз докарах върху тях всички думи на този завет, които им заповядах да вършат, а те не вършиха.

11:9  И ГОСПОД ми каза: Намери се заговор между юдовите мъже и ерусалимските жители.

11:10  Те са се върнали в беззаконията на прадедите си, които отказаха да слушат Моите думи. И те са последвали други богове, за да им служат; израилевият дом и юдовият дом са нарушили Моя завет, който направих с бащите им.

11:11  Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам върху тях зло, от което няма да могат да излязат; и ще извикат към Мен, но няма да ги послушам.

11:12  И юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат и ще извикат към боговете на които кадят, но те никак няма да ги спасят във времето на бедствието им.

11:13  Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова станаха боговете ти Юда; и колкото е броят на ерусалимските улици, толкова олтари поставихте на срамния идол, олтари, за да кадите на Ваал.

11:14  А ти не се молѝ за този народ и не издигай вик и молитва за тях, защото няма да слушам, когато викат към Мен заради бедствието си.

11:15  Какво право има любимият Ми в Моя дом, като е вършил коварства с мнозина и святото месо се е отнело от теб? Когато вършиш зло, тогава се веселиш.

11:16  ГОСПОД нарече името ти маслина зелена, красива, с добри плодове; с шум на голям смут запали огън върху нея и клоните ѝ се строшиха.

11:17  Защото ГОСПОД на Войнствата, който те е насадил, изрече зло против теб заради злото, което израилевият дом и юдовият дом извършиха, да Ме разгневят с каденето си на Ваал.

11:18  Но ГОСПОД ми откри и разбрах; тогава Ти ми показа делата им.

11:19  Но аз бях като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че крояха против мен замисли: Нека унищожим дървото с плода му и нека го отсечем от земята на живите и името му да не се помни вече!

11:20  Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който съдиш праведно, който изпитваш вътрешности и сърце, нека видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!

11:21  Затова, така казва ГОСПОД за анатотските мъже, които търсят да да отнемат живота ти и казват: Да не пророкуваш в Името на ГОСПОДА, за на не умреш от ръцете ни!

11:22  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще ги накажа; младежите им ще измрат от меч, синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

11:23  и няма да останат от тях; защото ще докарам зло върху анатотските мъже в годината, когато ще ги накажа.

Chapter 12

12:1  Праведен си, ГОСПОДИ, когато споря с Теб. Но нека поговоря с Теб за присъдите Ти. Защо успява пътят на безбожните и благоденстват всички, които вършат коварства?

12:2  Насадил си ги и те даже се закорениха, растат и даже принасят плод. Ти си близо в устата им, но далеч от сърцата им.

12:3  Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш, виждаш ме и изпитваш сърцето ми спрямо Теб. Отдели ги като овце за клане и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.

12:4  Докога ще жалее страната и ще съхне тревата на цялото поле? Заради злината на жителите ѝ загинаха животните и птиците, защото казаха: Той няма да види края ни.

12:5  Ако тичаш с пешаците и те те изморят, то как ще се надпреварваш с конете? И ако се чувстваш сигурен само в мирна земя, какво ще правиш в прииждането на Йордан?

12:6  Защото и братята ти и бащиният ти дом, и те постъпиха невярно с теб, и те извикаха след теб с пълно гърло. Не им вярвай, когато ти говорят добро.

12:7  Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си, предадох любимото на душата Си в ръката на враговете му.

12:8  Наследството Ми стана за Мен като лъв в гора, надигна гласа си против Мен, затова го намразих.

12:9  Наследството Ми е за Мен като пъстра хищна птица, хищните птици отвред са против него. Идете, съберете всичките полски зверове, докарайте ги за ядене.

12:10  Много пастири развалиха лозето Ми, потъпкаха дела Ми, обърнаха скъпоценния Ми дял в пустинна степ.

12:11  Направиха го пустош; опустошен жалее пред Мен; цялата земя е опустошена, защото никой не взе присърце.

12:12  По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители, защото мечът на ГОСПОДА пояжда от единия край на земята до другия край на земята. Няма мир за никоя плът.

12:13  Сяха жито, но пожънаха тръни; трудиха се, но няма да се ползват. И ще се посрамите от произведенията си пред пламенния гняв на ГОСПОДА.

12:14  Така казва ГОСПОД за всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох за притежание на народа Си, на Израил: Ето, ще ги изтръгна от земята им и ще изтръгна юдовия дом отсред тях.

12:15  И след като ги изтръгна, отново ще им окажа милост и ще ги върна, всеки в наследството му и всеки в земята му.

12:16  И ако добре научат пътя на Моя народ, да се кълнат в Името Ми: Жив е ГОСПОД! – както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал – тогава и те ще се съградят сред народа Ми.

12:17  Но ако не послушат, ще изтръгна онзи народ, ще изтръгна и изтребя, заявява ГОСПОД.

Chapter 13

13:1  Така ми каза ГОСПОД: Иди и си купи ленен пояс и го опаши на кръста си, но във вода не го слагай.

13:2  И купих пояса според словото на ГОСПОДА и го опасах на кръста си.

13:3  И словото на ГОСПОДА беше към мен втори път и каза:

13:4  Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя пукнатина на скалата.

13:5  И отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда ГОСПОД.

13:6  И след много дни ГОСПОД ми каза: Стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там.

13:7  И отидох при Ефрат и изкопах, и взех пояса от мястото, където го бях скрил; и ето, поясът се беше развалил, не ставаше за нищо.

13:8  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:

13:9  Така казва ГОСПОД: Също така ще разваля гордостта на Юда и голямата гордост на Ерусалим.

13:10  Този зъл народ, който отказва да слуша думите Ми, който ходи според упорството на сърцето си и следва други богове, за да им служи и да им се покланя, ще стане като този пояс, който не става за нищо.

13:11  Защото, както поясът прилепва към кръста на мъжа, така прилепих към Себе Си целия израилев дом и целия юдов дом, заявява ГОСПОД, за да Ми бъдат народ и име, слава и украшение; но те не послушаха.

13:12  Затова, кажи им това слово: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Всеки мех се пълни с вино. И те ще ти кажат: Че не знаем ли ние, че всеки мех се пълни с вино?

13:13  Тогава им кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще напълня до опиване всичките жители на тази земя и царете, които седят на престола на Давид, и свещениците, и пророците, и всичките ерусалимски жители.

13:14  Ще ги разбия един в друг, бащите и синовете заедно, заявява ГОСПОД. Няма да пожаля, нито да пощадя, нито да окажа милост да не ги изтребя.

13:15  Слушайте и внимавайте, не се надигайте, защото ГОСПОД е говорил!

13:16  Отдайте слава на ГОСПОДА, своя Бог, преди да докара тъмнина и преди краката ви да се препънат по тъмните планини и да се надявате на светлина, а Той да я обърне на смъртна сянка и да я направи мрак.

13:17  Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в тайно заради гордостта ви и окото ми ще се просълзи горчиво и ще изтече от сълзи, защото стадото ГОСПОДНО се отвежда в плен.

13:18  Кажи на царя и на царицата-майка: Снишете се, седнете, защото падна от главата ви короната на славата ви.

13:19  Градовете на юг се затвориха и няма кой да отвори. Целият Юда е откаран в плен, напълно е откаран в плен.

13:20  Повдигни очите си и виж идващите от север. Къде е стадото, което ти се даде, хубавите ти овце?

13:21  Какво ще кажеш, когато те накаже? А ти ги научи да началстват над теб като князе. Няма ли да те обземат болки както раждаща жена?

13:22  А ако кажеш в сърцето си: Защо ми се случи това? – поради множеството на беззаконията ти се вдигнаха полите ти и петите ти бяха насилени.

13:23  Може ли етиопец да промени кожата си или леопард – петната си? Тогава и вие ще можете да правите добро, които сте се научили на злото.

13:24  И ще ги разпръсна като плява, разнасяна от пустинния вятър.

13:25  Това е жребият ти, отмереният ти от Мен дял, заявява ГОСПОД, понеже Ме забрави и се упова на лъжа.

13:26  И Аз също ще вдигна полите ти до лицето ти и срамът ти ще се види.

13:27  Прелюбодействата ти и цвиленията ти, безсрамието на блудството ти по хълмовете, на полето – видях гнусотиите ти. Горко ти, Ерусалиме! Няма ли да се очистиш? Докога още ще продължи това?

Chapter 14

14:1  ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:

14:2  Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.

14:3  И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.

14:4  Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.

14:5  Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.

14:6  И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина.

14:7  При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб.

14:8  Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува?

14:9  Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй!

14:10  Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.

14:11  И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро.

14:12  Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор.

14:13  И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.

14:14  И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си.

14:15  Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци.

14:16  А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им.

14:17  И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана.

14:18  Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави.

14:19  Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас!

14:20  Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб.

14:21  Не се отвращавай от нас заради Името Си; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас!

14:22  Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.

Chapter 15

15:1  А ГОСПОД ми каза: И Мойсей и Самуил ако застанеха пред Мен, пак нямаше да се смили душата Ми над този народ. Изгони ги отпред Мен да си отидат!

15:2  И когато ти кажат: Къде да си отидем? – тогава ще им кажеш: Така казва ГОСПОД: Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – на меч, и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен.

15:3  И ще наложа върху тях четири вида бедствия, заявява ГОСПОД: Меча за убиване и кучетата за разкъсване, и небесните птици и земните зверове за изяждане и изтребване.

15:4  И ще ги предам на преследване по всичките царства на земята заради Манасия, сина на юдовия цар Езекия, за това, което направи в Ерусалим.

15:5  Защото кой ще те пожали, Ерусалиме, и кой ще ти съчувства, и кой ще се обърне да те попита как си?

15:6  Ти Ме отхвърли, заявява ГОСПОД, върна се назад, затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя; дотегна Ми да оказвам милост.

15:7  Ще ги отвея с веяло в портите на земята, ще обезчадя, ще погубя народа Си. Не се връщат от пътищата си!

15:8  Вдовиците им се умножиха пред Мен повече от пясъка на моретата. Докарах им опустошител по пладне върху майката на младежите; внезапно я хвърлих в страх и ужас.

15:9  Онази, която е родила седем сина, примря, диша мъчително; слънцето ѝ залезе още през деня, тя се посрами и опозори. А остатъка им ще предам на меч пред враговете им, заявява ГОСПОД.

15:10  Горко ми, майко моя, защото си ме родила мъж за каране и мъж за препиране с цялата земя! Нито съм давал назаем, нито са ми давали назаем, но всички ме кълнат.

15:11  ГОСПОД каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще направя врага да ти се моли във време на беда и във време на скръб.

15:12  Ще счупи ли някой желязото, желязото от север и бронза?

15:13  Имота ти и съкровищата ти ще предам на разграбване не за цена, а заради всичките ти грехове, по всичките твои предели.

15:14  И ще те отведа с враговете ти в земя, която не знаеш, защото се запали огън в гнева Ми и ще гори върху вас.

15:15  Ти знаеш, ГОСПОДИ; спомни си за мен и ме посети и отмъсти за мен на преследвачите ми! Не ме отнемай заради дълготърпението Си; знай, че заради Теб търпя хули.

15:16  Твоите думи се намериха и аз ги изядох и Твоето слово ми беше наслада и радост на сърцето ми, защото се наричам с Твоето Име, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата.

15:17  Не седях в събранието на присмивачите-шегаджии, нито се радвах с тяхх. Седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.

15:18  Защо болката ми е постоянна и раната ми неизлечима, не иска да оздравее? Ще ми бъдеш ли като измамен поток, като невярна вода?

15:19  Затова, така казва ГОСПОД: Ако се обърнеш, тогава ще те върна и ще стоиш пред Мен. И ако отделиш скъпоценното от нищожното, ще бъдеш като устата Ми. Те нека се върнат при теб, а ти не се връщай при тях.

15:20  И ще те направя за този народ здрава бронзова стена; и ще воюват против теб, но няма да ти надвият, защото Аз съм с теб, за да те спасявам и да те избавям, заявява ГОСПОД.

15:21  И ще те избавя от ръката на злите и ще те изкупя от ръката на насилниците.

Chapter 16

16:1  И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

16:2  Да не си вземаш жена и да нямаш синове и дъщери на това място.

16:3  Защото така казва ГОСПОД за синовете и за дъщерите, които се раждат на това място, и за майките им, които са ги родили, и за бащите им, които са ги заченали в тази земя:

16:4  Ще умрат от ужасни смъртоносни болести. Няма да бъдат оплакани, нито погребани – ще станат тор по лицето на земята. Ще се довършат от меч и от глад и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.

16:5  Защото така казва ГОСПОД: Не влизай в дом на оплакване и не ходи да жалееш или да ги оплакваш; защото отнех Своя мир от този народ, заявява ГОСПОД, милостта и щедростите.

16:6  И ще измрат големи и малки в тази земя; няма да бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще правят нарязвания по телата си, нито ще се обръснат за тях,

16:7  нито ще разчупват хляб в жалеенето, за да утешат някого за мъртвия, нито ще ги напоят от чашата на утешението за баща им или за майка им.

16:8  И в дом на пируване не влизай да седиш с тях да ядеш и да пиеш.

16:9  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя на това място, пред очите ви и във вашите дни да престане гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невястата.

16:10  И когато известиш на този народ всички тези думи и те ти кажат: Защо е изрекъл ГОСПОД това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв е грехът ни, с който сме съгрешили против ГОСПОДА, своя Бог?

16:11  Тогава да им кажеш: Понеже бащите ви Ме оставиха, заявява ГОСПОД, и последваха други богове и им служиха и им се покланяха, а Мен оставиха и не пазиха закона Ми;

16:12  а и вие вършихте повече зло от бащите си, и ето, ходите всеки според упорството на злото си сърце и не Ме слушате;

16:13  затова ще ви изхвърля от тази земя в земя, която не сте познавали нито вие, нито бащите ви. И там ще служите на други богове денем и нощем, понеже няма да ви окажа милост.

16:14  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато няма вече да се казва: Жив е ГОСПОД, който изведе израилевите синове от египетската земя! –

16:15  а: Жив е ГОСПОД, който изведе израилевите синове от северната земя и от всичките земи, където ги беше изгонил! И Аз ще ги върна отново в земята им, която дадох на бащите им.

16:16  Ето, ще изпратя за много рибари, заявява ГОСПОД, и ще ги изловят. И след това ще изпратя за много ловци, и ще ги гонят от всяка планина и от всеки хълм, и от цепнатините на скалите.

16:17  Защото очите Ми са над всичките им пътища; не са скрити от Мен и беззаконието им не е укрито от очите Ми.

16:18  И първо ще им отплатя двойно за беззаконието им и за греха им, защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си и с мерзостите си напълниха наследството Ми.

16:19  ГОСПОДИ, сила моя и крепост моя, прибежище мое в скръбен ден! При Теб ще дойдат народи от краищата на земята и ще кажат: Само лъжа наследиха бащите ни, нищожни идоли и безполезни неща. 5; Ам 2:4

16:20  Да си направи ли човек богове, а те не са богове?

16:21  Затова, ето, Аз ще ги направя този път да познаят, ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; и ще познаят, че Името Ми е ГОСПОД.

Chapter 17

17:1  Грехът на Юда е записан с желязна писалка, с диамантено острие; начертан е на плочата на сърцето им и върху роговете на жертвениците ви.

17:2  Както за своите синове си спомнят за своите жертвеници и за ашерите си при зелените дървета, по високите хълмове.

17:3  Планино Моя в полето, богатството ти и всичките ти съкровища ще предам на разграбване, височините ти – заради греха във всичките ти предели.

17:4  И ще изпуснеш, и то сама, наследството си, което ти дадох; и ще те накарам да робуваш на враговете си в земя, която не познаваш, защото огън запалихте в гнева Ми и ще гори до века.

17:5  Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА!

17:6  Ще бъде като гол храст в степта и няма да види, когато дойде доброто, а ще живее в сухите места в пустинята, в солена и ненаселена земя.

17:7  Благословен да бъде онзи, който се уповава на ГОСПОДА и ГОСПОД е неговото упование.

17:8  Ще бъде като дърво, насадено при вода, което пуска корените си при потока, и няма да види, когато дойде пек, а листът му ще зеленее; и няма да се безпокои в година на суша и няма да престане да дава плод.

17:9  Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае?

17:10  Аз, ГОСПОД, изследвам сърцето, изпитвам вътрешностите, за да дам на всекиго според пътищата му, плода на делата му.

17:11  Както яребицата, която мъти, каквото не е снесла, така е онзи, който придобива богатство, но не с правда – в половината на дните му ще го остави и в края си ще бъде безумен.

17:12  Славен престол, извисен от начало, е мястото на нашето светилище.

17:13  ГОСПОДИ, надеждо на Израил, всички, които Те оставят, ще се посрамят. И отстъпниците от Мен ще бъдат на земя записани, защото оставиха извора на живата вода – ГОСПОДА.

17:14  Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен; защото Ти си хвалението ми.

17:15  Ето, те ми казват: Къде е словото на ГОСПОДА? Я нека дойде!

17:16  Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш – това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб.

17:17  Не бъди ужас за мен! Ти си ми прибежище в зъл ден.

17:18  Нека се посрамят преследвачите ми, а аз нека не се посрамя! Нека те треперят, а аз нека не треперя! Докарай зъл ден върху тях и съсипи ги с двойна съсипия!

17:19  Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на синовете на народа си, през която влизат юдовите царе и през която излизат, и във всичките ерусалимски порти.

17:20  И им кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, юдови царе и целия Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тези порти!

17:21  Така казва ГОСПОД: Пазете душите си и не носете товар в съботен ден, и не внасяйте през ерусалимските порти,

17:22  нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; и освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви!

17:23  Но те не послушаха и не приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не слушат и да не приемат наставление.

17:24  И ако наистина Ме послушате, заявява ГОСПОД, да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден и да освещавате съботния ден, за да не вършите в него никаква работа,

17:25  тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на престола на Давид, возени на колесници и яздещи на коне, те и първенците им, юдовите мъже и ерусалимските жители; и този град ще се населява до века.

17:26  И ще дойдат от юдовите градове и от ерусалимските околности, от вениаминовата земя и от низината, и от планината, и от юга, носещи всеизгаряния и жертви, и хлебни приноси и ливан, носещи и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом.

17:27  Но ако не Ме послушате да освещавате съботния ден и да не носите товар и да влизате през ерусалимските порти в съботен ден, тогава ще запаля огън в портите му и ще пояде ерусалимските дворци, и няма да угасне.

Chapter 18

18:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

18:2  Стани и слез в къщата на грънчаря и там ще ти дам да чуеш думите Ми.

18:3  И слязох в къщата на грънчаря, и ето, той работеше изделие на колелата си.

18:4  И съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря и той отново го правеше на друг съд, както на грънчаря му се искаше да го направи.

18:5  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:

18:6  Не мога ли да направя с вас като този грънчар, доме израилев? – заявява ГОСПОД. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме израилев.

18:7  В един момент говоря за народ или за царство да го изкореня, съсипя и погубя,

18:8  но ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, и Аз ще се разкая за злото, което съм мислел да му направя.

18:9  А в друг момент говоря за народ или за царство да го съградя и насадя,

18:10  но ако извърши това, което е зло в очите Ми, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, което съм казал, че ще му направя.

18:11  И сега, говори на юдовите мъже и на ерусалимските жители и кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз готвя зло против вас и замислям замисъл против вас. О, върнете се всеки от лошия път и оправете постъпките си и делата си!

18:12  А те казват: Напразно е! Защото ще ходим според замислите си и ще постъпваме всеки според упорството на злото си сърце.

18:13  Затова, така казва ГОСПОД: О, попитайте между народите – кой е чул такива неща? Израилевата девица извърши нещо много отвратително.

18:14  Ще изостави ли ливанският сняг скалата на полето? Ще пресъхне ли идващата отдалеч течаща студена вода?

18:15  Защото Моят народ Ме забрави, кади на нищожните идоли; и те ги препънаха в пътищата им, в древните друмища, да ходят по пътеки, по неутъпкан път,

18:16  да направят земята си за ужас и вечно подсвиркване; всеки, който минава през нея, ще се ужаси и ще поклати глава.

18:17  Като източния вятър ще ги разпръсна пред врага; с гръб, а не с лице ще ги погледна в деня на нещастието им.

18:18  Тогава казаха: Елате, нека скроим замисли против Еремия, защото няма да се изгуби закон от свещеник и съвет от мъдър, и слово от пророк. Елате, нека го поразим с език и нека не внимаваме на нито на една от думите му!

18:19  Внимавай на мен, ГОСПОДИ, и чуй гласа на онези, които се карат с мен!

18:20  Ще се отплати ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си, че застанах пред Теб, за да говоря добро за тях, за да отвърна яростта Ти от тях!

18:21  Затова предай синовете им на глад и ги предай в ръката на меча! И нека станат жените им обезчадени и вдовици, а мъжете им да бъдат поразени от смърт, младежите – повалени от меч във война.

18:22  Нека се чуе вик от къщите им, когато докараш внезапно войски върху тях, защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми.

18:23  И Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им план против мен, да ме умъртвят. Не прощавай беззаконието им и не изличавай греха им пред Себе Си! Нека бъдат повалени пред Теб; действай против тях във времето на гнева Си!

Chapter 19

19:1  Така казва ГОСПОД: Иди и купи една глинена стомна от грънчаря и вземи някои от старейшините на народа и от старейшините на свещениците,

19:2  и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там викай думите, които ще ти говоря:

19:3  И кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА, юдови царе и ерусалимски жители! Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, от което на всекиго, който чуе за него, ще му писнат ушите.

19:4  Защото Ме оставиха и направиха чуждо това място, като кадиха в него на други богове, които не познаваха нито те, нито бащите им, нито юдовите царе, и напълниха това място с кръвта на невинни,

19:5  и съградиха високите места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – което не съм заповядал и не съм говорил, и на ум не Ми е идвало!

19:6  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато това място няма вече да се нарича Тофет и долина на Еномовия син, а долина на клането.

19:7  И ще осуетя плана на Юда и Ерусалим на това място и ще ги направя да паднат от меч пред враговете си и чрез ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, а труповете им ще дам за храна на небесните птици и на земните зверове.

19:8  И ще направя този град за смайване и подсвиркване; всеки, който минава през него, ще се смае и ще подсвирне заради всичките му язви.

19:9  И ще ги направя да ядат месата на синовете си и месата на дъщерите си и ще ядат един на друг месата си при обсадата и при притеснението, с което ще ги притеснят враговете им и онези, които търсят да отнемат живота им.

19:10  И да строшиш стомната пред очите на мъжете, които са отишли с теб,

19:11  и да им кажеш: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Така ще строша този народ и този град, както се строшава грънчарски съд, който не може вече да се възстанови; и в Тофет ще погребват поради липса на място за погребване.

19:12  Така ще направя на това място и на жителите му, заявява ГОСПОД, и ще направя този град като Тофет.

19:13  И къщите на Ерусалим и къщите на юдовите царе ще бъдат нечисти като мястото Тофет, всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно войнство и правиха възлияния на други богове.

19:14  И Еремия дойде от Тофет, където ГОСПОД го беше изпратил да пророкува, и застана в двора на ГОСПОДНИЯ дом и каза на целия народ:

19:15  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху този град и върху всичките му принадлежащи градове цялото зло, което говорих против него, защото закоравиха врата си, за да не слушат думите Ми!

Chapter 20

20:1  А Пасхор, синът на Емир, свещеникът, който беше главен надзорник в ГОСПОДНИЯ дом, чу Еремия да пророкува тези неща.

20:2  И Пасхор удари пророк Еремия и го сложи в клада, която беше в горната Вениаминова порта, която е в ГОСПОДНИЯ дом.

20:3  А на следващия ден Пасхор извади Еремия от кладата. И Еремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-Мисавив.

20:4  Защото така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те направя ужас за самия теб и за всичките ти приятели; те ще паднат от меча на враговете си и очите ти ще видят това. И ще предам целия Юда в ръката на вавилонския цар и той ще ги отведе като пленници във Вавилон и ще ги убие с меч.

20:5  И ще предам цялото богатство на този град, цялата му печалба и всичките му скъпоценности, и всичките съкровища на юдовите царе ще предам в ръката на враговете им и те ще ги разграбят и ще ги вземат, и ще ги занесат във Вавилон.

20:6  И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидете в плен; ще дойдеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.

20:7  ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват.

20:8  Защото, щом говоря, крещя, викам: Насилие и разрушение! Защото словото на ГОСПОДА ми стана позор и присмех цял ден.

20:9  Но кажа ли: Няма да споменавам за Него и няма да говоря вече в Негово Име, и става в сърцето ми като горящ огън, затворен в костите ми; изтощавам се да задържам словото и не мога.

20:10  Защото чух клеветата на мнозина, ужас отвред: Обвинете, и ние ще го обвиним! Всички, с които бях в мир, дебнат да се спъна: Може би ще се подмами и ще му надвием, и ще му отмъстим.

20:11  Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави.

20:12  Но, ГОСПОДИ на Войнствата, който изпитваш праведния и виждаш вътрешностите и сърцето, нека да видя Твоето отмъщение над тях, защото на Теб поверих делото си!

20:13  Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите.

20:14  Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!

20:15  Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва.

20:16  И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога,

20:17  защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата ѝ да е вечно бременна.

20:18  Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?

Chapter 21

21:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, когато цар Седекия изпрати при него Пасхор, сина на Мелхия, и свещеника Софония, сина на Маасия, да кажат:

21:2  Допитай се, моля те, до ГОСПОДА за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва против нас; може би ГОСПОД ще подейства за нас според всичките Си чудеса, да се оттегли той от нас.

21:3  И Еремия им каза: Така кажете на Седекия:

21:4  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз обръщам назад бойните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и против халдейците, които ви обсаждат извън стената, и ще ги събера сред този град.

21:5  И сам Аз ще воювам против вас с простряна ръка и със силна мишца, с гняв, с ярост и с голямо негодувание.

21:6  Ще поразя жителите на този град, и човек и животно, ще измрат от голям мор.

21:7  И след това, заявява ГОСПОД, ще предам юдовия цар Седекия и слугите му, и народа, и оцелелите в този град от мор, от меч и от глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на враговете им, и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им. И той ще ги порази с острието на меча; няма да ги пощади и няма да пожали, и няма да се смили. 36:29, 50:17; Втзк 28:50; 4 Царе 25:7; Плач 2:20-22

21:8  А на този народ да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.

21:9  Който остане в този град, ще умре от меч, от глад и от мор; а който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще му бъде плячка.

21:10  Защото насочих лицето Си против този град за зло, а не за добро, заявява ГОСПОД; ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън.

21:11  А на дома на юдовия цар кажи: Слушайте словото на ГОСПОДА!

21:12  Доме Давидов, така казва ГОСПОД: Вършете правосъдие сутрин и освобождавайте обрания от ръката на насилника, за да не излезе като огън яростта Ми и да гори неугасимо поради злината на делата ви.

21:13  Ето, Аз съм против теб, която обитаваш в долината и в скалата на полето, заявява ГОСПОД, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас и кой ще влезе в жилищата ни?

21:14  И ще ви накажа според плода на делата ви, заявява ГОСПОД, и ще запаля огън в гората около този град и ще пояде всичките му околности.

Chapter 22

22:1  Така каза ГОСПОД: Слез в къщата на юдовия цар и говори там това слово!

22:2  И кажи: Слушай словото на ГОСПОДА, царю на Юда, който седиш на престола на Давид; ти и слугите ти, и народът ти, които влизате през тези порти!

22:3  Така казва ГОСПОД: Вършете правосъдие и правда и освобождавайте обрания от ръката на насилника! Не потискайте и не насилвайте чужденеца, сирачето и вдовицата и невинна кръв не проливайте на това място!

22:4  Защото, ако наистина вършите това слово, тогава през портите на този дом ще влизат царе, седящи на престола на Давид, возени на колесници и яздещи на коне – той и слугите му, и народът му.

22:5  Но ако не послушате тези думи, в Себе Си се заклех, заявява ГОСПОД, че този дом ще запустее.

22:6  Защото така казва ГОСПОД за дома на юдовия цар: Ти си за Мен Галаад и ливански връх; но непременно ще те направя пустиня, ненаселени градове!

22:7  Ще приготвя против теб унищожители, всеки с оръжията му, и ще изсекат избраните ти кедри и ще ги хвърлят в огъня.

22:8  И много народи ще минават покрай този град и ще си казват един на друг: Защо ГОСПОД направи така на този голям град?

22:9  И ще казват: Понеже оставиха завета на ГОСПОДА, своя Бог, и се поклониха на други богове и им служиха.

22:10  Не плачете за умрелия и не го оплаквайте, а плачете горчиво за онзи, който отива, защото няма да се върне вече и няма да види родната си земя.

22:11  Защото така казва ГОСПОД за юдовия цар Селум, сина на Йосия, който царува вместо баща си Йосия, и който излезе от това място: Няма вече да се върне тук,

22:12  а на мястото, където го откараха в плен, там ще умре, и няма вече да види тази земя.

22:13  Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и горните си стаи – с несправедливост; който кара ближния си да му работи напразно и не му дава заплатата му;

22:14  който си казва: Ще си построя обширна къща и широки горни стаи! – отваря си прозорци и я покрива с кедър и я боядисва в червено.

22:15  Ще царуваш ли, понеже се обграждаш с кедри? Баща ти не ядеше ли и не пиеше ли? Но вършеше правосъдие и правда – тогава благоденстваше.

22:16  Отсъждаше делото на сиромаха и бедния – тогава беше добре. Не е ли това да познава Мен? – заявява ГОСПОД.

22:17  А твоите очи и твоето сърце не са насочени към нищо друго освен към печалбата ти и към проливане на невинна кръв, и към вършене на насилие и потисничество.

22:18  Затова, така казва ГОСПОД за юдовия цар Йоаким, сина на Йосия: Няма да го оплакват: Горко, брате мой, и горко, сестро! Няма да го оплакват: Горко, господарю, и горко, негово величество!

22:19  С магарешко погребение ще бъде погребан – извлечен и изхвърлен извън ерусалимските порти.

22:20  Изкачи се на Ливан и извикай, надай глас на Васан и извикай от Аварим, защото всичките ти любовници загинаха.

22:21  Говорих ти в благоденствието ти; ти каза: Няма да слушам! Такъв беше пътят ти от младостта ти, че не слушаше гласа Ми.

22:22  Вятърът ще опасе всичките ти пастири и любовниците ти ще отидат в плен; да, тогава ще се посрамиш и опозориш заради цялата си злина.

22:23  Ти, която населяваш Ливан и виеш гнездото си в кедрите, колко окаяна ще бъдеш, когато ти дойдат мъките, болки като на родилка!

22:24  Жив съм Аз, заявява ГОСПОД, че и да беше юдовият цар Йехония, синът на Йоаким, пръстен с печат на дясната Ми ръка, и оттам бих те откъснал!

22:25  И ще те предам в ръката на онези, които търсят да отнемат живота ти, и в ръката на онези, от които се боиш, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, и в ръката на халдейците.

22:26  Ще отхвърля теб и майка ти, която те е родила, в друга земя, където не сте родени, и там ще умрете.

22:27  А в земята, в която душата им копнее да се върне, там няма да се върнат.

22:28  Строшен и презрян глинен съд ли е този мъж Йехония, или съд, който не се харесва? Защо бяха отхвърлени той и потомството му и захвърлени в земя, която не познават?

22:29  Земьо, земьо, земьо, слушай словото на ГОСПОДА!

22:30  Така казва ГОСПОД: Пишете този човек бездетен, мъж, който няма да благоуспее в дните си; защото от потомството му няма да благоуспее никой, който да седи на престола на Давид и да властва още над Юда.

Chapter 23

23:1  Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми, заявява ГОСПОД.

23:2  Затова, така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте, и не ги посетихте! Ето, Аз ще ви посетя за злите ви дела, заявява ГОСПОД.

23:3  И Аз ще събера остатъка от овцете Си от всичките страни, където ги прогоних, и ще ги върна в кошарите им, и ще се плодят и множат.

23:4  И ще издигна над тях пастири, които ще ги пасат; и те няма вече да се плашат и няма да се страхуват, и няма да се губят, заявява ГОСПОД.

23:5  Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще издигна на Давид праведна издънка; и Той ще царува като цар и ще постъпва разумно, и ще върши правосъдие и правда в земята.

23:6  В неговите дни Юда ще се спаси и Израил ще живее в безопасност. И това е името му, с което ще се нарича: ГОСПОД, наша правда.

23:7  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато няма вече да се казва: Жив е ГОСПОД, който изведе израилевите синове от египетската земя! –

23:8  а: Жив е ГОСПОД, който изведе и доведе потомството на израилевия дом от северната земя и от всичките земи, където ги бях изгонил! И ще се заселят в своята земя.

23:9  За пророците: Сърцето ми е съкрушено вътре в мен, треперят всичките ми кости; като пиян съм и като човек, обладан от вино, поради ГОСПОДА и поради светите Му думи.

23:10  Защото земята е пълна с прелюбодейци, защото земята жалее поради проклятието; пасбищата на степта изсъхнаха. И стремежът им стана лош и силата им е неправда.

23:11  Защото и пророк, и свещеник се оскверниха; дори в дома Си намерих нечестието им, заявява ГОСПОД.

23:12  Затова пътят им ще бъде за тях като хлъзгави места в тъмнина; ще бъдат блъснати и ще паднат на него, защото ще докарам зло върху тях, годината на наказанието им, заявява ГОСПОД.

23:13  И в пророците на Самария видях безумие – пророкуваха чрез Ваал и заблудиха Моя народ Израил.

23:14  И в пророците на Ерусалим видях нещо отвратително – прелюбодействат и ходят в лъжа, и подкрепят ръцете на злодеите, така че никой не се връща от злото си. Те всички станаха за Мен като Содом и жителите му – като Гомора.

23:15  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата за пророците: Ето, Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода, защото от пророците на Ерусалим излезе осквернение по цялата земя.

23:16  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват! Те ви правят нищожни, говорят видения от собственото си сърце, а не от устата на ГОСПОДА.

23:17  Постоянно казват на онези, които Ме презират: ГОСПОД говори: Ще имате мир! Казват на всеки, който ходи според упорството на сърцето си: Няма да ви сполети зло!

23:18  Защото, кой е стоял в съвета на ГОСПОДА, да е видял и чул Неговото слово? Кой е обърнал внимание на словото Му и е чул?

23:19  Ето, ураган от ГОСПОДА, ярост излезе, ураганна вихрушка; ще се стовари върху главата на безбожните.

23:20  Гневът на ГОСПОДА няма да се върне, докато не извърши и не изпълни намеренията на сърцето Му. В последните дни ще разберете това напълно.

23:21  Аз не съм изпратил пророците, а те се затичаха, не съм им говорил, а те пророкуваха..

23:22  Но ако бяха стояли в съвета Ми, щяха да прогласяват думите Ми на народа Ми и да го връщат от злия му път и от злите му дела.

23:23  Аз само отблизо ли съм Бог, заявява ГОСПОД, а не Бог отдалеч?

23:24  Може ли да се скрие някой на тайно място и Аз да не го видя? – заявява ГОСПОД. Не изпълвам ли Аз небесата и земята? – заявява ГОСПОД.

23:25  Чух какво говорят пророците, които в Моето Име пророкуват лъжа и казват: Видях сън, видях сън!

23:26  Докога ще бъде това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които са пророци на измамата на сърцето си,

23:27  които мислят да направят народа Ми да забрави Моето Име чрез сънищата си, които си разказват един на друг, както бащите им забравиха Името Ми заради Ваал.

23:28  Пророк, който е видял сън, нека разкаже съня, и който има словото Ми, нека говори словото Ми в истина. Какво има плявата с житото? – заявява ГОСПОД.

23:29  Не е ли словото Ми като огън, заявява ГОСПОД, и като чук, който троши скала?

23:30  Затова ето, Аз съм против пророците, заявява ГОСПОД, които крадат думите Ми един от друг.

23:31  Ето, Аз съм против пророците, заявява ГОСПОД, които клатят езика си и казват: Той говори.

23:32  Ето, Аз съм против онези, които пророкуват лъжливи сънища, заявява ГОСПОД, и ги разказват, и заблуждават народа Ми с лъжите си и с надменността си. А Аз не съм ги изпратил и не съм им заповядал, и те никак няма да са от полза на този народ, заявява ГОСПОД.

23:33  И когато този народ или някой пророк, или свещеник те попитат и кажат: Какво е наложеното върху теб от ГОСПОДА слово? – тогава им кажи: Какво е наложеното? Че Аз ще ви отхвърля, заявява ГОСПОД.

23:34  А пророкът и свещеникът, и народът, който каже: Наложеното от ГОСПОДА слово. – Аз ще накажа онзи човек и дома му.

23:35  Така да кажете всеки на ближния си и всеки на брат си: Какво отговори ГОСПОД? – и: Какво говори ГОСПОД?

23:36  И вече да не споменавате наложено от ГОСПОДА слово, понеже товар ще бъде на всекиго собственото му слово; защото изопачихте думите на живия Бог, ГОСПОДА на Войнствата, нашия Бог.

23:37  Така да кажеш на пророка: Какво ти отговори ГОСПОД? – и: Какво говори ГОСПОД?

23:38  Но понеже казвате наложеното от ГОСПОДА слово, затова, така казва ГОСПОД: Затова, че казвате тази дума, наложеното от ГОСПОДА слово, а пък Аз изпратих до вас да кажат: Не казвайте наложеното от ГОСПОДА слово,

23:39  затова, ето, Аз ще ви забравя напълно и ще отхвърля отпред Себе Си вас и града, който дадох на вас и на бащите ви;

23:40  и ще наложа върху вас вечен позор и вечен срам, който няма да се забрави.

Chapter 24

24:1  ГОСПОД ми показа, и ето, две кошници смокини, сложени пред ГОСПОДНИЯ храм, след като вавилонският цар Навуходоносор беше пленил от Ерусалим юдовия цар Йехония, сина на Йоаким, и юдовите първенци, и занаятчиите, и ковачите и ги беше отвел във Вавилон.

24:2  В едната кошница бяха много добри смокини, като ранните смокини; а в другата кошница бяха много лоши смокини, които поради негодността си не можеха да се ядат.

24:3  И ГОСПОД ми каза: Какво виждаш, Еремия? И казах: Смокини – добрите смокини са много добри, а лошите са много лоши, така че поради негодността си не могат да се ядат.

24:4  И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:

24:5  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Както тези добри смокини, така ще погледна за добро пленените от Юда, които изпратих от това място в халдейската земя.

24:6  И ще насоча очите Си върху тях за добро и ще ги върна в тази земя; и ще ги съградя и няма да ги съборя; и ще ги насадя и няма да ги изкореня.

24:7  И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм ГОСПОД; и ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог, защото ще се върнат при Мен с цялото си сърце.

24:8  И както лошите смокини, които поради негодността си не могат да се ядат, да, така казва ГОСПОД: Така ще направя юдовия цар Седекия и първенците му, и остатъка от Ерусалим, останалите в тази земя, които живеят в египетската земя.

24:9  И ще ги предам да бъдат преследвани за зло по всичките царства на земята, за присмех и за поговорка, и за подигравка, и за проклятие по всичките места, където ще ги изгоня.

24:10  И ще пратя сред тях меч, глад и мор, докато се довършат от земята, която дадох на тях и на бащите им.

Chapter 25

25:1  Словото, което беше към Еремия за целия юдов народ в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, която беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор,

25:2  което пророк Еремия изговори на целия юдов народ и на всичките ерусалимски жители, като каза:

25:3  От тринадесетата година на юдовия цар Йосия, сина на Амон, до този ден, тези двадесет и три години, словото на ГОСПОДА идваше към мен; и аз ви говорих, като ставах рано и говорех, но вие не слушахте.

25:4  И ГОСПОД изпращаше до вас всичките Си слуги, пророците, като ставаше рано и ги изпращаше, но не слушахте и не приклонихте ушите си да слушате.

25:5  И казваха: Върнете се сега всеки от злия си път и от злите си дела, и ще владеете земята, която ГОСПОД даде на вас и на бащите ви за вечни векове!

25:6  И не ходете след други богове, за да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делото на ръцете си, и няма да ви сторя зло.

25:7  Но вие не Ме послушахте, заявява ГОСПОД, като Ме разгневявахте с делото на ръцете си за свое зло.

25:8  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата: Затова че не послушахте думите Ми,

25:9  ето, Аз изпращам и ще взема всичките северни племена, заявява ГОСПОД, и изпращам до слугата си Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо; ще изпълня над тях проклятието и ще ги направя за смайване и за подсвиркване, и вечни опустошения. 12:14; 4 Царе 24:2; Езек 16:40; Авак 1:12;

25:10  И ще погубя сред тях гласа на веселието и гласа на радостта, гласа на младоженеца и гласа на невястата, шума на мелниците и светлината на светилника.

25:11  И цялата тази земя ще бъде пустош и ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

25:12  И когато се изпълнят седемдесет години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ, заявява ГОСПОД, за беззаконието им, и халдейската земя, и ще я обърна във вечна пустиня.

25:13  И ще докарам върху онази земя всички Свои думи, които говорих против нея, всичко писано в тази книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

25:14  Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; и Аз ще им отплатя според деянията им и според делото на ръцете им.

25:15  Защото така ми каза ГОСПОД, Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и я дай да пият от нея всичките народи, до които те изпращам.

25:16  И ще пият и ще залитат и ще обезумеят поради меча, който Аз изпращам сред тях.

25:17  И взех чашата от ръката на ГОСПОДА и дадох да пият на всичките народи, до които ме изпрати ГОСПОД:

25:18  Ерусалим и юдовите градове, и царете му, и първенците му, за да ги обърна в пустота и да да станат за смайване и за подсвиркване, и проклетия, както са в този ден;

25:19  фараона, египетския цар, и слугите му, и първенците му, и целия му народ;

25:20  и всичките разноплеменни народи и всичките царе на земята Уз, и всичките царе на филистимската земя, и Аскалон, и Газа, и Акарон и остатъка на Азот;

25:21  Едом и Моав, и синовете на Амон;

25:22  и всичките тирски царе и всичките сидонски царе, и царете на островите, които са отвъд морето;

25:23  и Дедан и Тема, и Вуз, и всички, които си стрижат краищата на косата;

25:24  и всичките арабски царе и всичките царе на разноплеменните народи, обитаващи пустинята;

25:25  и всичките зимрийски царе и всичките еламски царе, и всичките мидийски царе;

25:26  и всичките северни царе, близките и далечните, един с друг, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах ще пие след тях.

25:27  И им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте, поради меча, който Аз изпращам сред вас.

25:28  И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Непременно ще пиете;

25:29  защото, ето, върху града, който се нарича с Името Ми, Аз започвам да правя зло – а вие ли ще останете ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меча върху всички жители на земята, заявява ГОСПОД на Войнствата.

25:30  А ти им пророкувай всички тези неща и им кажи: ГОСПОД ще изреве отвисоко и ще нададе гласа Си от святото Си обиталище; ще изреве силно против обиталището си; ще издаде вик като тъпкачите на лин против всичките жители на земята.

25:31  Екотът ще стигне и до край-земята, защото ГОСПОД има съд с народите; Той ще се съди с всяка плът, безбожните ще предаде на меч, заявява ГОСПОД.

25:32  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, зло ще излезе от народ към народ и голям ураган се надига от най-отдалечения край на земята.

25:33  В онзи ден убитите от ГОСПОДА ще лежат от единия край на земята до другия край на земята; няма да бъдат оплакани и няма да бъдат събрани, и няма да бъдат погребани; ще станат за тор по лицето на земята.

25:34  Ридайте, пастири, и викайте и се валяйте в пепел, високопоставени на стадото; защото се изпълниха дните ви да бъдете заклани; и ще ви разпръсна и ще паднете като скъпоценен съд.

25:35  И убежището ще се изгуби за пастирите и избавлението – за високопоставените на стадото.

25:36  Глас на вик от пастирите и вой от високопоставените на стадото, защото ГОСПОД опустошава пасбището им.

25:37  И мирните пасбища се смълчаха от яростния гняв на ГОСПОДА.

25:38  Оставил е като млад лъв бърлогата си; да, земята им стана за смайване от яростта на насилника и от яростния Му гняв.

Chapter 26

26:1  В началото на царуването на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, беше това слово от ГОСПОДА, което каза:

26:2  Така казва ГОСПОД: Застани в двора на ГОСПОДНИЯ дом и говори на всичките юдови градове, които идват да се покланят в ГОСПОДНИЯ дом, всичките думи, които ти заповядах да им говориш; не задържай нито дума!

26:3  Може би ще послушат и ще се върнат всеки от злия си път, и Аз ще се разкая за злото, което мисля да им направя заради злите им дела.

26:4  И им кажи: Така казва ГОСПОД: Ако не Ме послушате да ходите в закона Ми, който поставих пред вас,

26:5  да слушате думите на слугите Ми, пророците, които Аз изпращам до вас, като ставам рано и ги изпращам – но вие не послушахте! –

26:6  тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град за проклятие на всичките народи на земята.

26:7  И свещениците и пророците, и целия народ чуха Еремия, когато говореше тези думи в ГОСПОДНИЯ дом.

26:8  И когато Еремия свърши да говори всичко, което ГОСПОД беше заповядал да говори на целия народ, тогава свещениците и пророците, и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще умреш!

26:9  Защо пророкува ти в Името на ГОСПОДА и каза: Като Сило ще стане този дом и този град ще бъде запустен, да няма жител? И целият народ се събра около Еремия в ГОСПОДНИЯ дом.

26:10  И когато юдовите първенци чуха тези думи, те се изкачиха от царския дом в ГОСПОДНИЯ дом и седнаха във входа на новата порта на дома на ГОСПОДА.

26:11  И свещениците и пророците говориха на първенците и на целия народ и казаха: Този човек е за смъртна присъда, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си!

26:12  Тогава Еремия говори на всичките първенци и на целия народ и каза: ГОСПОД ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всичките думи, които чухте.

26:13  Затова сега оправете пътищата си и делата си и послушайте гласа на ГОСПОДА, своя Бог; и ГОСПОД ще се разкае за злото, което е говорил против вас.

26:14  А аз, ето, аз съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда добро и право.

26:15  Но знайте със сигурност, че ако ме умъртвите, ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина ГОСПОД ме изпрати при вас да говоря в ушите ви всички тези думи.

26:16  Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и на пророците: Този човек не е за смъртна присъда, защото ни говори в Името на ГОСПОДА, нашия Бог.

26:17  И някои от старейшините на земята станаха и говориха на цялото събрание на народа и казаха:

26:18  Михей моресетецът пророкуваше в дните на юдовия цар Езекия, и говори на целия юдов народ и каза: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади от развалини и хълмът на дома – гористи възвишения.

26:19  Нима юдовият цар Езекия и целият Юда го умъртвиха? Не се ли убоя той от ГОСПОДА и не умолява ли за милостта на ГОСПОДА, така че ГОСПОД се разкая за злото, което беше говорил против тях? А ние да направим ли такова голямо зло на душите си?

26:20  А имаше и друг човек, който пророкуваше в Името на ГОСПОДА, Урия, син на Семая, от Кириат-Иарим. И пророкува против този град и против тази земя според всичките думи на Еремия.

26:21  И когато цар Йоаким и всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят поиска да го умъртви. И когато Урия чу, се уплаши и побягна, и отиде в Египет.

26:22  А цар Йоаким изпрати хора в Египет – Елнатан, сина на Аховор, и други мъже с него в Египет –

26:23  и изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким. И той го уби с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.

26:24  Но ръката на Ахикам, сина на Сафан, беше с Еремия, за да не го предадат в ръката на народа да го убият.

Chapter 27

27:1  В началото на царуването на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, беше това слово от ГОСПОДА към Еремия и каза:

27:2  Така ми каза ГОСПОД: Направи си ремъци и прътове на ярем и ги сложи на шията си.

27:3  И ги изпрати на едомския цар и на моавския цар, и на царя на синовете на Амон, и на тирския цар, и на сидонския цар чрез ръката на посланиците, които са дошли в Ерусалим при юдовия цар Седекия.

27:4  И им заповядай да кажат на господарите си: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си:

27:5  Аз направих земята, човека и животните, които са по лицето на земята, с голямата Си сила и с простряната Си мишца; и я давам на когото благоволя.

27:6  И сега дадох всички тези земи в ръката на слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар; и полските животни му дадох да му слугуват.

27:7  И всичките народи ще му слугуват, и на сина му, и на сина на сина му, докато дойде времето и на неговата земя и много народи и велики царе поробят и него.

27:8  И народът или царството, което не иска да му слугува, на вавилонския цар Навуходоносор, и което не иска да даде шията си под ярема на вавилонския цар, Аз ще накажа онзи народ с меч и с глад и с мор, заявява ГОСПОД, докато го довърша чрез ръката му.

27:9  А вие не слушайте пророците си и врачовете си, и сънищата си, и астролозите си, и гадателите си, които ви говорят и казват: Няма да слугувате на вавилонския цар!

27:10  Защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви, и да ви прогоня и да погинете.

27:11  А народа, който подложи шията си под ярема на вавилонския цар и му слугува, ще оставя в земята му, заявява ГОСПОД, и ще я обработва, и ще живее в нея.

27:12  И на юдовия цар Седекия говорих според всички тези думи и казах: Подложете вратовете си под ярема на вавилонския цар и слугувайте на него и на народа му, и ще живеете.

27:13  Защо да умрете, ти и народът ти, от меч, от глад и от мор, както говори ГОСПОД за народа, който не иска да слугува на вавилонския цар?

27:14  И не слушайте думите на пророците, които ви говорят и казват: Няма да слугувате на вавилонския цар! – защото те ви пророкуват лъжа.

27:15  Понеже не съм ги изпратил, заявява ГОСПОД, а те пророкуват лъжливо в Моето Име, за да ви прогоня и да погинете, вие и пророците, които ви пророкуват.

27:16  И на свещениците и на целия този народ говорих и казах: Така казва ГОСПОД: Не слушайте думите на пророците си, които ви пророкуват и казват: Ето, съдовете на ГОСПОДНИЯ дом ще бъдат донесени сега, скоро от Вавилон. – защото те ви пророкуват лъжа.

27:17  Не ги слушайте! Слугувайте на вавилонския цар и живейте! Защо този град да стане пустош?

27:18  А ако те са пророци, и ако словото на ГОСПОДА е с тях, нека сега се застъпят пред ГОСПОДА на Войнствата, съдовете, които са останали в ГОСПОДНИЯ дом и в дома на юдовия цар, и в Ерусалим, да не отидат във Вавилон.

27:19  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата за стълбовете и за бронзовото море, и за стойките, и за другите съдове, които са останали в този град,

27:20  които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе в плен юдовия цар Йехония, сина на Йоаким, и всичките благородни на Юда и Ерусалим от Ерусалим във Вавилон;

27:21  да, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, за съдовете, които са останали в ГОСПОДНИЯ дом и в дома на юдовия цар, и в Ерусалим:

27:22  Във Вавилон ще бъдат занесени и там ще бъдат до деня, когато ще ги посетя, заявява ГОСПОД. Тогава ще ги изведа и ще ги върна на това място.

Chapter 28

28:1  И в същата година, в началото на царуването на юдовия цар Седекия, в четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, синът на Азор, който беше от Гаваон, ми каза в ГОСПОДНИЯ дом пред свещениците и пред целия народ, казвайки:

28:2  Така говори ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, като казва: Строших ярема на вавилонския цар.

28:3  След две години от дни ще върна на това място всичките съдове на ГОСПОДНИЯ дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и ги занесе във Вавилон.

28:4  И юдовия цар Йехония, сина на Йоаким, и всичките юдови пленници, които отидоха във Вавилон, Аз ще върна на това място, заявява ГОСПОД, защото ще строша ярема на вавилонския цар.

28:5  Тогава пророк Еремия каза на пророк Анания пред свещениците и пред целия народ, който стоеше в ГОСПОДНИЯ дом,

28:6  и пророк Еремия каза: Амин! Да направи така ГОСПОД! Да изпълни твоите думи, които си пророкувал, и да върне съдовете на ГОСПОДНИЯ дом и всичките пленници от Вавилон на това място!

28:7  Но чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на целия народ:

28:8  Пророците, които са били преди мен и преди теб отдавна, са пророкували против много земи и против големи царства за война, за зло и за мор.

28:9  Пророкът, който пророкува за мир – когато се изпълни словото на пророка, ще се познае, че е пророк, когото ГОСПОД наистина е изпратил.

28:10  Тогава пророк Анания взе прътовете на хомота от врата на пророк Еремия и го строши.

28:11  И Анания говори пред целия народ и каза: Така казва ГОСПОД: Така ще строша ярема на вавилонския цар Навуходоносор от врата на всичките народи след две години от дни. И пророк Еремия отиде по пътя си.

28:12  И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, след като пророк Анания беше строшил прътовете на хомота от врата на пророк Еремия, и каза:

28:13  Иди и говори на Анания и кажи: Така казва ГОСПОД: Ти строши дървени прътове на ярем, но вместо тях ще направиш железни прътове на ярем.

28:14  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Железен ярем сложих на врата на всички тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор; и ще му слугуват. Дадох му и полските животни.

28:15  И пророк Еремия каза на пророк Анания: Слушай сега, Анания, ГОСПОД не те е изпратил, а ти правиш този народ да се надява на лъжа.

28:16  Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз те отхвърлям от лицето на земята! Тази година ти ще умреш, защото си говорил бунт против ГОСПОДА.

28:17  И пророк Анания умря в същата година, в седмия месец.

Chapter 29

29:1  Ето думите на писмото, което пророк Еремия изпрати от Ерусалим до останалите старейшини на пленниците и до свещениците, и до пророците, и до целия народ, който Навуходоносор беше отвел в плен от Ерусалим във Вавилон –

29:2  след като цар Йехония и царицата-майка, и скопците, и първенците на Юда и Ерусалим, и занаятчиите, и ковачите бяха излезли от Ерусалим –

29:3  чрез ръката на Еласа, сина на Сафан, и на Гемария, сина на Хелкия, когото юдовият цар Седекия изпрати във Вавилон при вавилонския цар Навуходоносор. Писмото казваше:

29:4  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, на всички пленници, които Аз отведох в плен от Ерусалим във Вавилон:

29:5  Стройте къщи и живейте в тях, садете градини и яжте плода им,

29:6  вземайте жени и раждайте синове и дъщери, вземайте жени за синовете си и давайте дъщерите си на мъже, и нека раждат синове и дъщери, и се умножавайте, а не намалявайте.

29:7  И търсете мира на града, където ви отведох в плен, и се молете за него на ГОСПОДА, понеже в неговия мир ще имате и вие мир.

29:8  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Да не ви мамят пророците ви, които са сред вас, и врачовете ви и недейте слуша сънищата си, които вие сами сънувате.

29:9  Защото лъжливо ви пророкуват в Моето Име; Аз не съм ги изпратил, заявява ГОСПОД.

29:10  Защото така казва ГОСПОД: Когато се изпълнят седемдесет години за Вавилон, ще ви посетя и ще изпълня над вас благото Си слово да ви върна в това място.

29:11  Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда.

29:12  Тогава ще Ме призовете и ще отидете, и ще Ми се помолите и Аз ще ви послушам.

29:13  И ще Ме потърсите и намерите, защото ще попитате за Мен с цялото си сърце.

29:14  И ще бъда намерен от вас, заявява ГОСПОД, и ще ви върна от плен и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, където съм ви прогонил, заявява ГОСПОД; и ще ви върна на мястото, откъдето ви откарах в плен.

29:15  Понеже казахте: ГОСПОД ни издигна пророци във Вавилон. –

29:16  знайте, че така казва ГОСПОД за царя, който седи на престола на Давид, и за целия народ, който населява този град, братята ви, които не излязоха с вас в плен;

29:17  така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, ще изпратя върху тях меч, глад и мор, и ще ги направя като отвратителните смокини, които поради негодността си не могат да се ядат.

29:18  И ще ги преследвам с меч, с глад и с мор и ще ги предам да бъдат преследвани по всичките царства на земята, да бъдат за проклятие, за смайване, за подсвиркване и за присмех между всичките народи, където съм ги прогонил,

29:19  затова, че не послушаха думите Ми, заявява ГОСПОД, които им изпратих по слугите Си, пророците, като ставах рано и ги изпращах; но не послушахте, заявява ГОСПОД.

29:20  А вие послушайте словото на ГОСПОДА, всички пленени, които изпратих от Ерусалим във Вавилон.

29:21  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, за Ахав, сина на Колая, и за Седекия, сина на Маасия, които ви пророкуват лъжа в Моето Име: Ето, Аз ги предавам в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и той ще ги убие пред очите ви.

29:22  И от тях всичките юдови пленници, които са във Вавилон, ще вземат да кълнат, като казват: ГОСПОД да те направи като Седекия и като Ахав, които вавилонският цар опече на огън!

29:23  Защото те извършиха безумие в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Моето Име говориха лъжливи думи, които не съм им заповядвал. Но аз зная и съм свидетел, заявява ГОСПОД.

29:24  Също и на нехеламеца Семая да говориш и да кажеш:

29:25  Така говори ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, като казва: Понеже си изпратил в свое име писма до целия народ, който е в Ерусалим, и до свещеника Софония, сина на Маасия, и до всички свещеници и си казал:

29:26  ГОСПОД те е поставил свещеник вместо свещеника Йодая, за да има надзиратели в ГОСПОДНИЯ дом за всеки луд, който пророкува, за да го сложиш в клада и в окови.

29:27  И сега, защо не си смъмрил анатотеца Еремия, който ви пророкува,

29:28  тъй като е пратил до нас във Вавилон и е казал: Дълъг ще е пленът, постройте си къщи и живейте в тях и насадете градини, и яжте плода им!

29:29  А свещеникът Софония прочете това писмо в ушите на пророк Еремия.

29:30  И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия и каза:

29:31  Изпрати до всичките пленници и кажи: Така казва ГОСПОД за нехеламеца Семая: Понеже Семая ви пророкува, а Аз не съм го изпратил, и ви е направил да се надявате на лъжа,

29:32  затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще накажа нехеламеца Семая и потомството му; той няма да има никой, който да живее сред този народ и няма да види доброто, което Аз ще направя на народа Си, заявява ГОСПОД, понеже е говорил бунт против ГОСПОДА.

Chapter 30

30:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

30:2  Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог, и казва: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.

30:3  Защото, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще върна от плен народа Си Израил и Юда, казва ГОСПОД, и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им да я притежават.

30:4  И ето думите, които ГОСПОД говори за Израил и за Юда:

30:5  Да, така казва ГОСПОД: Глас на ужас чухме, страх, и няма мир.

30:6  Попитайте сега и вижте – мъж ражда ли? Защо гледам всеки мъж с ръцете си на кръста, като раждаща жена, и всички лица са побледнели?

30:7  Горко, защото велик е онзи ден, не е имало подобен на него. Това е времето на голямата скръб на Яков, но ще бъде спасен от нея.

30:8  И в онзи ден, заявява ГОСПОД на Войнствата, ще строша ярема му от врата ти, ще разкъсам оковите ти и няма вече да го поробват чужденци;

30:9  а ще слугуват на ГОСПОДА, своя Бог, и на царя си Давид, когото ще им издигна.

30:10  А ти не се бой, служителю Мой, Якове, заявява ГОСПОД, и не се страхувай, Израилю! Защото, ето, Аз ще те спася от далечната страна и потомството ти – от земята на плена им. И Яков ще се върне и ще се успокои, и ще си почине, и никой няма да го плаши.

30:11  Защото Аз съм с теб, заявява ГОСПОД, за да те спася. Защото ще сложа край на всичките народи, където съм те разпръснал; но на теб няма да сложа край, а ще те накажа с право и никак няма да те изкарам невинен.

30:12  Защото така казва ГОСПОД: Раната ти е неизлечима, тежка е язвата ти.

30:13  Няма кой да защитава делото ти, няма лекове за раната, няма излекуване за теб.

30:14  Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят. Защото те нараних с рана като от враг, с наказание от жесток човек заради големите ти беззакония и понеже се умножиха греховете ти.

30:15  Защо викаш от раната си, че болката ти е неизлечима? Заради големите ти беззакония и понеже се умножиха греховете ти, ти направих това.

30:16  Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, и всичките ти притеснители, всички ще отидат в плен; и онези, които те ограбват, ще бъдат ограбени, и всички, които те плячкосват, ще предам на плячкосване.

30:17  Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти, заявява ГОСПОД. Понеже те нарекоха отхвърлен: Това е Сион, за когото никой не пита.

30:18  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще върна от плен шатрите на Яков и ще се смиля за жилищата му. И градът ще се построи на своята грамада развалини и дворецът ще се населява според правото си.

30:19  И от тях ще излиза благодарение и глас на веселящи се. И Аз ще ги умножа и няма да намалеят, ще ги прославя и няма да се унижат.

30:20  Синовете им ще бъдат както преди и събранието им ще се утвърди пред Мен; и ще накажа всички, които ги потискат.

30:21  И благородният им ще бъде от тях и управникът им ще излезе изсред тях. И Аз ще го доближа и той ще се приближи до Мен, защото кой е този, който е заложил сърцето си да се приближи до Мен? – заявява ГОСПОД.

30:22  И вие ще Ми бъдете народ и Аз ще ви бъда Бог.

30:23  Ето, ураган от ГОСПОДА, ярост излезе, помитащ ураган, ще се стовари върху главата на безбожните.

30:24  Пламенният гняв на ГОСПОДА няма да се върне, докато Той не извърши и докато не изпълни намеренията на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.

Chapter 31

31:1  В онова време, заявява ГОСПОД, ще бъда Бог на всичките израилеви родове, и те ще Ми бъдат народ.

31:2  Така казва ГОСПОД: Народът, който оцеля от меча, намери благоволение в пустинята, когато Израил ходеше, за да намери почивка.

31:3  ГОСПОД ми се яви отдалеч и каза: Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост.

31:4  Пак ще те съградя и ще бъдеш съградена, девице израилева. Пак ще се украсиш с тимпанчетата си и ще излизаш на хорото на веселящите се.

31:5  Пак ще насадиш лозя на планините на Самария; лозарите ще садят и ще ядат.

31:6  Защото ще има ден, когато стражарите по планините на Ефрем ще викат: Станете и да се изкачим в Сион, при ГОСПОДА, нашия Бог!

31:7  Защото така казва ГОСПОД: Пейте с радост за Яков и ликувайте за главата на народите! Прогласете, прославете и кажете: Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, остатъка от Израил!

31:8  Ето, Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята, и с тях заедно слепи и куци, бременни и родилки; като голямо събрание ще се върнат тук.

31:9  С плач ще дойдат и като се молят, ще ги водя; ще ги доведа до водни потоци през прав път, в който няма да се спънат; защото съм Отец на Израил и Ефрем е първородният Ми.

31:10  Слушайте, народи, словото на ГОСПОДА и известете на далечните острови, и кажете: Който разпръсна Израил, ще го събере и ще го пази, както овчар – стадото си.

31:11  Защото ГОСПОД откупи Яков, изкупи го от ръката на по-силния от него.

31:12  И ще дойдат, и ще пеят върху възвишението на Сион и ще се стекат към благата на ГОСПОДА: към житото и към младото вино, и към маслиненото масло, и към малките на овцете и на говедата. И душата им ще бъде като напоявана градина и вече няма да изнемощеят.

31:13  Тогава ще се зарадва девицата на хорото и младежите заедно със старците; защото ще обърна жалеенето им в радост и ще ги утеша, и ще ги развеселя от скръбта им.

31:14  И ще наситя душата на свещениците с тлъстина и народът Ми ще се насити с Моите блага, заявява ГОСПОД.

31:15  Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач. Рахил оплаква децата си, не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.

31:16  Така казва ГОСПОД: Въздържай гласа си от плач и очите си от сълзи, защото има награда за делото ти, заявява ГОСПОД, и ще се върнат от земята на врага.

31:17  Има надежда за края ти, заявява ГОСПОД, и децата ти ще се върнат в своите предели.

31:18  Добре чух Ефрем да се оплаква: Наказал си ме и бях наказан като теле, несвикнало на ярем. Върни ме, и ще се върна, защото Ти си ГОСПОД, моят Бог.

31:19  Защото откакто се върнах, се разкаях и откакто бях доведен до разбиране, се удрям по бедрото. Засрамих се и даже се покрих със срам, защото нося позора на младостта си.

31:20  Ефрем скъп син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня. Затова сърцето Ми се вълнува за него и със сигурност ще му окажа милост, заявява ГОСПОД.

31:21  Изправи си пътни знаци, постави си стълбове за упътване, насочи сърцето си към друма, към пътя, по който си ходила. Върни се, девице израилева, върни се към тези свои градове.

31:22  Докога ще се въртиш насам-натам, дъще отстъпнице? Защото ГОСПОД създаде ново нещо на земята – жена ще обкръжи мъж.

31:23  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Отново ще говорят тази дума в юдовата земя и в градовете ѝ, когато ги върна от плен: ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм!

31:24  И Юда заедно с всичките му градове ще обитава там; земеделци и онези, които излизат със стада.

31:25  Защото напоих изнурената душа и наситих всяка изнемощяла душа.

31:26  Затова се събудих и видях, и сънят ми беше сладък.

31:27  Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще засея израилевия дом и юдовия дом със семе на човек и семе на животно.

31:28  И както бдях над тях, за да изкоренявам и да събарям, и да разрушавам, и да погубвам, и да развалям, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, заявява ГОСПОД.

31:29  В онези дни няма вече да казват: Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха.

31:30  А всеки ще умира за собственото си беззаконие; всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще скоминясат.

31:31  Ето, идват дни заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет.

31:32  Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя, защото те престъпиха завета Ми, въпреки че Аз им бях Господар, заявява ГОСПОД.

31:33  Но ето заветът, който ще сключа с израилевия дом след онези дни, заявява ГОСПОД, ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша на сърцата им; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ.

31:34  И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА! – защото те всички ще Ме познават, от най-малкия от тях до най-големия от тях, заявява ГОСПОД. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.

31:35  Така казва ГОСПОД, който дава слънцето за светлина денем и наредбите на луната и звездите за светлина нощем, който вълнува морето и вълните му бушуват, ГОСПОД на Войнствата е Името Му:

31:36  Ако тези наредби изчезнат отпред Мен, заявява ГОСПОД, тогава и потомството на Израил ще престане да бъде народ пред Мен завинаги.

31:37  Така казва ГОСПОД: Ако може да се измери небето нагоре и да се изследват основите на земята надолу, тогава и Аз ще отхвърля цялото потомство на Израил заради всичко, което са извършили, заявява ГОСПОД.

31:38  Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато градът ще се построи на ГОСПОДА от кулата Ананеил до Портата на ъгъла.

31:39  И мерителната връв ще продължи още направо през хълма Гарив и ще завие към Гоат.

31:40  И цялата долина на труповете и на пепелта и всички полета до потока Кедрон до ъгъла на Конската порта на изток ще бъдат свети на ГОСПОДА; градът няма вече да бъде изкоренен и няма да бъде разрушен до века.

Chapter 32

32:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА в десетата година на юдовия цар Седекия. Тази година беше осемнадесетата година на Навуходоносор.

32:2  А тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим, а пророк Еремия беше затворен в двора на стражата, който е в дома на юдовия цар.

32:3  Защото юдовият цар Седекия го беше затворил, казвайки: Защо пророкуваш и казваш: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го превземе.

32:4  И юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а със сигурност ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и очите му ще видят неговите очи.

32:5  И ще заведе Седекия във Вавилон и той ще бъде там, докато го посетя, заявява ГОСПОД. И ако воювате против халдейците, няма да успеете!

32:6  И Еремия каза: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:

32:7  Ето, Анамеил, синът на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи за себе си нивата ми, която е в Анатот, защото твое е правото на сродник да я откупиш!

32:8  И Анамеил, синът на чичо ми, дойде при мен в двора на стражата според ГОСПОДНОТО слово и ми каза: Купи, моля те, нивата ми, която е в Анатот във вениаминовата земя, защото твое е правото да я наследиш и твое е правото да я откупиш; купи я за себе си. И разбрах, че това беше ГОСПОДНОТО слово.

32:9  И купих нивата, която е в Анатот, от Анамеил, сина на чичо ми, и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро.

32:10  И написах запис и сложих печат, и повиках свидетели и претеглих среброто на везните.

32:11  И взех записа за покупката – запечатания, според заповедта и наредбата, и отворения –

32:12  и предадох записа за покупката на Варух, сина на Нирия, син на Маасия, пред Анамеил, сина на чичо ми, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

32:13  И заповядах на Варух пред тях и казах:

32:14  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вземи тези записи – този запис за покупката, и запечатания, и този отворен запис – и ги сложи в пръстен съд, за да стоят много дни.

32:15  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Пак ще се купуват къщи и ниви, и лозя в тази земя.

32:16  И след като предадох записа за покупката на Варух, сина на Нирия, се помолих на ГОСПОДА и казах:

32:17  О, Господи БОЖЕ, ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца. Няма нищо невъзможно за Теб,

32:18  който оказваш милост на хиляди поколения и отплащаш беззаконието на бащите в пазвата на синовете им след тях – великият, могъщият Бог, ГОСПОД на Войнствата е Името Му,

32:19  велик в намерение и силен в дело, чиито очи са отворени над всички пътища на човешките синове, за да отдадеш на всекиго според пътищата му и според плода на делата му,

32:20  който си извършил знамения и чудеса в египетската земя, известни и до този ден и в Израил, и между другите хора, и си Си придобил име, каквото е днес;

32:21  и си извел народа Си Израил от египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка и с простряна мишца, и с голям ужас;

32:22  и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да им я дадеш – земя, в която текат мляко и мед.

32:23  И те влязоха и я завладяха, но не слушаха гласа Ти и не ходиха по закона Ти, и не вършиха нищо от това, което им беше заповядал да вършат. И ти докара върху тях цялото това зло.

32:24  Ето насипите стигнаха до града, за да го превземат! И градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора. И това, което си говорил, стана – ето, Ти виждаш!

32:25  Но Ти, Господи БОЖЕ, ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетели – а градът е предаден в ръката на халдейците!

32:26  И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия и каза:

32:27  Ето, Аз съм ГОСПОД, Бог на всяка плът; има ли нещо невъзможно за Мен?

32:28  Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, и той ще го превземе.

32:29  И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град, и ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваал и принасяха възлияния на други богове, за да Ме разгневяват.

32:30  Защото израилевите синове и юдовите синове вършеха само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израилевите синове не правеха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, заявява ГОСПОД.

32:31  Защото от деня, в който е бил построен този град, и до днес, той е предизвиквал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля отпред Себе Си,

32:32  заради цялото зло на израилевите синове и юдовите синове, което вършиха, за да Ме разгневяват – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им, юдовите мъже и ерусалимските жители.

32:33  Те обърнаха към Мен гръб, а не лице. И Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, но те не послушаха да приемат поука,

32:34  а сложиха гнусотиите си в дома, който се нарича с Моето Име, и го оскверниха.

32:35  И построиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през огън за Молох – което не съм заповядал и не Ми е идвало на ум, да извършат тази мерзост, и да въведат Юда в грях.

32:36  И затова, сега така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Предаден е в ръката на вавилонския цар с меч, с глад и с мор:

32:37  Ето, ще ги събера от всички земи, където ги бях изгонил в гнева Си и в яростта Си, и в голямо негодувание. И ще ги върна на това място и ще ги населя в безопасност.

32:38  И те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог.

32:39  И ще им дам едно сърце и един път, за да се боят винаги от Мен, за тяхно добро и за добро на синовете им след тях.

32:40  И ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мен, за да не отстъпят от Мен.

32:41  И ще се радвам за тях да им правя добро и ще ги насадя в тази земя в истина, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

32:42  Защото така казва ГОСПОД: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху него и цялото добро, което съм говорил за тях.

32:43  И ще се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е, без човек и животно; предадена е в ръката на халдейците.

32:44  Ще купуват ниви с пари и ще пишат записи, и ще ги запечатват, и ще викат свидетели във вениаминовата земя и в ерусалимските околности, и в юдовите градове, и в планинските градове и в градовете в низината, и в южните градове, защото ще ги върна от плен, заявява ГОСПОД.

Chapter 33

33:1  И словото на ГОСПОДА беше към Еремия втори път, когато той още беше затворен в двора на стражата, и каза:

33:2  Така казва ГОСПОД, който направи земята, ГОСПОД, който я образува, за да я утвърди; ГОСПОД е Името Му:

33:3  Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.

33:4  Защото, така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за къщите на този град и за къщите на юдовите царе, които са сринати заради насипите и заради меча,

33:5  за онези, които идват да воюват против халдейците и да пълнят къщите с труповете на хората, които поразих в гнева Си и в яростта Си, и поради които скрих лицето Си от този град заради цялата им злина:

33:6  Ето, ще донеса в него здраве и изцеление, и ще ги изцеля, и ще им открия изобилие на мир и на истина.

33:7  Ще върна пленниците на Юда и пленниците на Израил и ще ги съградя както в началото.

33:8  Ще ги очистя от цялото беззаконие, с което съгрешиха против Мен, и ще простя всичките им беззакония, с които съгрешиха против Мен, и с които отстъпиха от Мен.

33:9  И този град ще Ми бъде име на радост, за хвала и слава пред всичките народи на света, които ще чуят цялото добро, което Аз им правя; и ще се убоят и ще се разтреперят за цялото добро и за целия мир, който ще му дам.

33:10  Така казва ГОСПОД: На това място, за което вие казвате: Пусто е, без човек и без животно. – в юдовите градове и по ерусалимските улици, които са опустели, без човек и без жител, и без животно, отново ще се чуе

33:11  глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невяста, глас на онези, които казват: Хвалете ГОСПОДА на Войнствата, защото ГОСПОД е благ, защото милостта Му е вечна! – гласът на онези, които принасят благодарение в ГОСПОДНИЯ дом; защото ще върна пленниците на тази земя, както в началото, казва ГОСПОД. 31:13; Пс 85:6;

33:12  Така казва ГОСПОД на Войнствата: На това място, което е пусто, без човек и без животно, и във всичките му градове отново ще има жилища на овчари, които ще разполагат стадата си.

33:13  В планинските градове и в градовете на низината, и в южните градове, и във вениаминовата земя, и в ерусалимските околности и в юдовите градове стадата отново ще минават под ръката на онзи, който ги брои, казва ГОСПОД.

33:14  Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще изпълня доброто слово, което говорих за израилевия дом и за юдовия дом.

33:15  В онези дни и в онова време ще направя да израсне на Давид праведна издънка; и Той ще извърши правосъдие и правда на земята.

33:16  В онези дни Юда ще се спаси и Ерусалим ще живее в безопасност. И това е името, с което се нарича: ГОСПОД, наша правда.

33:17  Защото така казва ГОСПОД: Никога няма да липсва на Давид мъж, който да седи на престола на израилевия дом.

33:18  И на свещениците, левитите, никога няма да липсва пред Мен мъж, който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси и да принася жертви непрестанно.

33:19  И словото на ГОСПОДА беше към Еремия и каза:

33:20  Така казва ГОСПОД: Ако можете да нарушите завета Ми за деня и завета Ми за нощта, така че да няма вече ден и нощ на времето им,

33:21  тогава ще може да се наруши и Моят завет със слугата Ми Давид, така че да няма син да царува на престола му, и с левитите, свещениците, моите служители.

33:22  Както не може да се изброи небесното войнство и да се измери морският пясък, така ще умножа потомството на слугата Си Давид, и левитите, които Ми служат.

33:23  И словото на ГОСПОДА беше към Еремия и каза:

33:24  Не видя ли какво говори този народ, като казва: Двата рода, които ГОСПОД беше избрал, сега ги е отхвърлил! И така презират народа Ми, да не е вече народ пред тях.

33:25  Така казва ГОСПОД: Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта и не съм определил наредбите за небето и за земята,

33:26  тогава ще отхвърля и потомството на Яков и на слугата Си Давид, така че да не взема от потомството му владетели над потомството на Авраам, Исаак и Яков! Защото ще върна пленниците им и ще им окажа милост.

Chapter 34

34:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всичките царства на света, които бяха под властта му, и всичките народи воюваха против Ерусалим и против всичките му градове, и каза:

34:2  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на юдовия цар Седекия, и му кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън.

34:3  И ти няма да избегнеш от ръката му, а със сигурност ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и очите ти ще видят очите на вавилонския цар и устата му ще говори с устата ти, и ще отидеш във Вавилон.

34:4  Но слушай словото на ГОСПОДА, Седекия, царю на Юда; така казва ГОСПОД за теб: Няма да умреш от меч.

34:5  В мир ще умреш и каквито изгаряния на благоухания правеха за бащите ти, предишните царе, които бяха преди теб, така ще изгорят и за теб. И ще те оплачат: Горко, господарю! – защото Аз изговорих това слово, заявява ГОСПОД.

34:6  Тогава пророк Еремия каза на юдовия цар Седекия всички тези думи в Ерусалим,

34:7  когато войската на вавилонския цар се биеше срещу Ерусалим и срещу всичките останали юдови градове, срещу Лахис и срещу Азика – защото те бяха останали укрепени градове от юдовите градове.

34:8  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение –

34:9  всеки да пусне на свобода слугата си и всеки – слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин.

34:10  И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха.

34:11  Но после се отметнаха и върнаха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха за слуги и слугини.

34:12  И словото на ГОСПОДА беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:

34:13  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, като казах:

34:14  В края на всеки седем години пускайте всеки брат си, евреина, който ти се е продал; нека ти слугува шест години и го пусни да си отиде от теб свободен. Но бащите ви не Ме послушаха и не приклониха ухото си.

34:15  А вие днес се обърнахте и извършихте това, което е право пред Мен, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и сключихте завет пред Мен в дома, който се нарича с Моето Име;

34:16  но се отметнахте и осквернихте Името Ми, като върнахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.

34:17  Затова, така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си. Ето, Аз ви прогласявам освобождение, заявява ГОСПОД, за меч, за мор и за глад и ви предавам на преследване по всичките царства на света.

34:18  И ще предам мъжете, които престъпиха Моя завет, които не изпълниха думите на завета, който сключиха пред Мен, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му –

34:19  юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и целия народ на страната, който мина между частите на телето –

34:20  ще ги предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.

34:21  И юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които се оттеглиха от вас.

34:22  Ето, ще заповядам, заявява ГОСПОД, и ще ги върна при този град; и те ще воюват срещу него и ще го превземат, и ще го изгорят с огън; и ще обърна юдовите градове в пустош без жители.

Chapter 35

35:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА в дните на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, и каза:

35:2  Иди в жилището на рихавците и им говори, и ги доведи в една от стаите на ГОСПОДНИЯ дом, и им дай да пият вино.

35:3  Тогава взех Яазания, сина на Еремия, син на Хавасиния, и братята му, и всичките му синове и целия дом на рихавците,

35:4  и ги доведох в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на синовете на Анан, сина на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на Маасия, сина на Селум, пазача на прага на вратата.

35:5  И сложих пред синовете на дома на рихавците купи, пълни с вино, и чаши и им казах: Пийте вино!

35:6  А те казаха: Няма да пием вино, защото Йонадав, синът на баща ни Рихав, ни заповяда, като каза: Да не пиете вино, нито вие, нито синовете ви, до века!

35:7  И да не строите къщи, нито да сеете семе, нито да садите или да имате лозя, а да живеете в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята, където живеете като чужденци.

35:8  И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на баща ни Рихав, за всичко, което ни заповяда, да не пием вино през всичките си дни, ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни,

35:9  и да не строим къщи, в които да живеем. И нямаме нито лозе, нито нива, нито семе,

35:10  а сме живели в шатри и сме слушали и вършили всичко, което ни заповяда баща ни Йонадав.

35:11  Но когато вавилонският цар Навуходоносор се изкачи в тази земя, казахме: Елате да влезем в Ерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; затова живеем в Ерусалим.

35:12  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия и каза:

35:13  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Иди и кажи на юдовите мъже и на ерусалимските жители: Няма ли да приемете поука и да слушате думите Ми? – заявява ГОСПОД.

35:14  Думите на Йонадав, сина на Рихав, който заповяда на синовете си да не пият вино, се изпълняват – те и до днес не пият, защото слушат заповедта на баща си. А Аз ви говорих, като ставах рано и говорих, но вие не Ме послушахте.

35:15  И изпращах при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги изпращах, и казвах: Върнете се сега всеки от злия си път, поправете делата си и не ходете след други богове да им служите, и ще живеете в земята, която дадох на вас и на бащите ви! Но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.

35:16  Да, синовете на Йонадав, сина на Рихав, изпълняват заповедта, която заповяда баща им, а този народ не Ме слуша!

35:17  Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще докарам върху Юда и върху всичките ерусалимски жители цялото зло, което говорих против тях – защото им говорих, но не слушаха, и ги виках, но не отговаряха.

35:18  А на дома на рихавците Еремия каза: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Затова че послушахте заповедта на баща си Йонадав и опазихте всичките му заповеди, и извършихте всичко, което ви заповяда,

35:19  затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Няма да липсва на Йонадав, сина на Рихав, човек, който да стои пред Мен завинаги!

Chapter 36

36:1  И в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, беше това слово от ГОСПОДА към Еремия и каза:

36:2  Вземи си един свитък книга и напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всичките народи, от деня когато ти говорих, от дните на Йосия, до днес!

36:3  Може би юдовият дом ще чуе цялото зло, което мисля да им направя – за да се върнат всеки от злия си път и Аз да простя беззаконието им и греха им.

36:4  И Еремия повика Варух, сина на Нирия, и Варух написа от устата на Еремия в един свитък книга всичките думи, които ГОСПОД му беше говорил.

36:5  И Еремия заповяда на Варух, като каза: Аз съм затворен, не мога да отида в ГОСПОДНИЯ дом;

36:6  затова иди ти и прочети от свитъка, който написа от устата ми, ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа в ГОСПОДНИЯ дом в деня на поста. Прочети ги и в ушите на всички от Юда, които идват от градовете си.

36:7  Може би молбата им ще дойде пред ГОСПОДА и ще се върнат всеки от злия си път, защото голям е гневът и яростта, която ГОСПОД произнесе против този народ.

36:8  И Варух, синът на Нирия, направи всичко, което му заповяда пророк Еремия, и прочете от книгата думите на ГОСПОДА в ГОСПОДНИЯ дом.

36:9  И в петата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, в деветия месец, се прогласи пост пред ГОСПОДА за целия народ в Ерусалим и за целия народ, който идваше от юдовите градове в Ерусалим.

36:10  И Варух прочете от книгата думите на Еремия в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, сина на Сафан, писаря, в горния двор, във входа на новата порта на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ.

36:11  И Михей, синът на Гемария, сина на Сафан, чу от книгата всичките думи на ГОСПОДА.

36:12  И слезе в царския дворец, в стаята на писаря. И ето, там седяха всичките първенци: писарят Елисама и Делая, синът на Семая, и Елнатан, синът на Аховор, и Гемария, синът на Сафан, и Седекия, синът на Анания, и всичките първенци.

36:13  И Михей им съобщи всичките думи, които беше чул, когато Варух чете от книгата в ушите на народа.

36:14  И всичките първенци изпратиха Юдий, сина на Натания, син на Селемия, син на Хусий, при Варух и казаха: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела! И Варух, синът на Нирия, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.

36:15  И му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.

36:16  И когато чуха всичките думи, те се спогледаха с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.

36:17  И попитаха Варух, като казаха: Я ни кажи как си записал всички тези думи от устата му?

36:18  А Варух им каза: Той ми каза от устата си всички тези думи, и аз ги написах с мастило в книгата.

36:19  Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Еремия; и никой да не знае къде сте!

36:20  После влязоха при царя в двора; а свитъка бяха оставили в стаята на писаря Елисама; и съобщиха в ушите на царя всички тези думи.

36:21  И царят изпрати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисама. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всичките първенци, които стояха около царя.

36:22  А царят седеше в зимния дворец, в деветия месец, и пред него имаше мангал с огън.

36:23  И когато Юдий прочиташе три-четири колони, царят ги отрязваше с писарския нож и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.

36:24  И царят и всичките му слуги не се ужасиха и не раздраха дрехите си, когато чуха всички тези думи.

36:25  И въпреки че Елнатан и Делая, и Гемария се застъпиха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.

36:26  И царят заповяда на царския син Ерамеил и на Серая, сина на Азриил, и на Селемия, сина на Авдиил, да хванат писаря Варух и пророк Еремия; но ГОСПОД ги скри.

36:27  И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, след като царят изгори свитъка и думите, които Варух написа от устата на Еремия, и каза:

36:28  Пак си вземи друг свитък и напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдовият цар Йоаким изгори.

36:29  А за юдовия цар Йоаким кажи: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък, като каза: Защо си написал в него, казвайки, че вавилонският цар със сигурност ще дойде и ще разори тази земя и ще изтреби от нея и човек, и животно?

36:30  Затова, така казва ГОСПОД за юдовия цар Йоаким: Той няма да има никой, който да седи на престола на Давид. И трупът му ще бъде захвърлен на жегата денем и на сланата нощем.

36:31  Аз ще накажа него и потомството му, и слугите му за беззаконието им; и ще докарам върху тях и върху ерусалимските жители и върху юдовите мъже цялото зло, което изговорих против тях, а те не послушаха.

36:32  И Еремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, сина на Нирия, и той написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която юдовият цар Йоаким изгори в огъня; и още много подобни думи се добавиха към тях.

Chapter 37

37:1  А Седекия, синът на Йосия, царуваше вместо Хония, сина на Йоаким, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар на юдовата земя.

37:2  И нито той, нито слугите му, нито народът на земята послушаха думите на ГОСПОДА, които говори чрез пророк Еремия.

37:3  И цар Седекия изпрати Юхал, сина на Селемия, и свещеник Софония, сина на Маасия, при пророк Еремия да кажат: Моля те, помоли се за нас на ГОСПОДА, нашия Бог!

37:4  А Еремия влизаше и излизаше между народа и още не го бяха хвърлили в тъмница.

37:5  И войската на фараона излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха известието за тях, се оттеглиха от Ерусалим.

37:6  Тогава ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Еремия и каза:

37:7  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Така да кажете на юдовия цар, който ви изпрати при Мен да се допитате до Мен: Ето, войската на фараона, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

37:8  И халдейците ще се върнат и ще воюват против този град, и ще го превземат, и ще го изгорят с огън.

37:9  Така казва ГОСПОД: Не се лъжете да казвате: Халдейците със сигурност ще си отидат от нас! – защото няма да си отидат.

37:10  Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и да останат от тях само някои ранени, и те ще станат всеки от шатрата си и ще изгорят този град с огън.

37:11  И когато войската на халдейците се беше оттеглила от Ерусалим пред заплахата от войската на фараона,

37:12  тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във вениаминовата земя и да се отдели там от народа.

37:13  И когато той беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата, на име Ирия, син на Селемия, сина на Анания. И той хвана пророк Еремия и каза: Ти бягаш при халдейците!

37:14  А Еремия каза: Лъжа! Не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Еремия и го заведе при първенците.

37:15  И първенците се разгневиха на Еремия и го биха, и го хвърлиха в затвора в къщата на писаря Йонатан, защото нея бяха направили на тъмница.

37:16  Когато Еремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите и Еремия беше седял там много дни,

37:17  тогава цар Седекия изпрати да го доведат. И царят го попита тайно в дома си и каза: Има ли слово от ГОСПОДА? И Еремия каза: Има. И каза: Ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

37:18  И Еремия каза на цар Седекия: Какво съм съгрешил против теб или против слугите ти, или против този народ, че ме хвърлиха в тъмница?

37:19  И къде са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде срещу вас и срещу тази земя?

37:20  И сега, моля те, слушай, господарю мой, царю; моля те, нека бъде приета молбата ми пред теб и не ме връщай в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там!

37:21  И цар Седекия заповяда и сложиха Еремия в двора на стражата, и му даваха по една питка хляб на ден от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб на града. И Еремия остана в двора на стражата.

Chapter 38

38:1  А Сафатия, синът на Матан, и Годолия, синът на Пасхор, и Юхал, синът на Селемия, и Пасхор, синът на Мелхия, чуха думите, които Еремия говореше на целия народ, като казваше:

38:2  Така казва ГОСПОД: Който седи в този град, ще умре от меч и от глад, и от мор. Но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде за плячка и ще живее.

38:3  Така казва ГОСПОД: Този град със сигурност ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

38:4  Тогава първенците казаха на царя: Молим те, нека се умъртви този човек, защото отслабва ръцете на воините, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи – защото този човек не търси доброто на този народ, а злото.

38:5  И цар Седекия каза: Ето, в ръката ви е – защото царят не може да направи нищо против вас.

38:6  И взеха Еремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. А в ямата нямаше вода, а тиня и Еремия затъна в тинята.

38:7  И етиопецът Авдемелех, един скопец, който беше в царския дом, чу че хвърлили Еремия в ямата. А царят седеше във Вениаминовата порта.

38:8  И Авдемелех излезе от царския дом и говори на царя, и каза:

38:9  Господарю мой, царю, тези мъже сториха зло във всичко, което направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата. И той ще умре от глад там, където е, защото в града няма вече хляб.

38:10  Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех, като каза: Вземи оттук тридесет души със себе си и извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.

38:11  И Авдемелех взе със себе си мъжете и влезе в дома на царя, под съкровищницата, и взе оттам скъсани дрипи и вехти парцали, и ги спусна с въжета в ямата при Еремия.

38:12  И етиопецът Авдемелех каза на Еремия: Сложи сега тези скъсани дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия направи така.

38:13  И изтеглиха Еремия с въжетата и го извадиха от ямата. И Еремия остана в двора на стражата.

38:14  Тогава цар Седекия изпрати и взе при себе си пророк Еремия в третия вход, който е в ГОСПОДНИЯ дом. И царят каза на Еремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен!

38:15  А Еремия каза на Седекия: Ако ти съобщя, няма ли със сигурност да ме умъртвиш? И ако те посъветвам, няма да ме послушаш.

38:16  И цар Седекия се закле тайно на Еремия и каза: Жив е ГОСПОД, който ни е направил тази душа – няма да те умъртвя и няма да те предам в ръката на тези мъже, които търсят да отнемат живота ти!

38:17  Тогава Еремия каза на Седекия: Така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата, Израилевият Бог: Ако наистина излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се запази животът ти и този град няма да бъде изгорен с огън, и ще останеш жив, ти и домът ти.

38:18  Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците и те ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.

38:19  А цар Седекия каза на Еремия: Страхувам се от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се гаврят с мен.

38:20  А Еремия каза: Няма да те предадат. Моля те, послушай гласа на ГОСПОДА за това, което ти говоря, и ще ти бъде добре и животът ти ще се запази!

38:21  Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което ГОСПОД ми откри:

38:22  Ето, всички жени, които са останали в двореца на юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и те ще кажат: Твоите приятели те излъгаха и ти надвиха; краката ти затънаха в блатото, а те се дръпнаха назад.

38:23  И всичките ти жени и синовете ти ще бъдат изведени при халдейците и ти няма да избегнеш от ръката им, а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина да се изгори този град с огън.

38:24  Тогава Седекия каза на Еремия: Нека никой да не научи за тези думи, и няма да умреш.

38:25  Но ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и дойдат при теб и ти кажат: Изяви ни сега какво каза на царя, не го скривай от нас и няма да те умъртвим; и какво ти каза царят!

38:26  Тогава им кажи: Аз представих пред царя молбата си да не ме връща в къщата на Йонатан, за да умра там.

38:27  И всичките първенци дойдоха при Еремия и го попитаха, и той им каза съгласно всички тези думи, които царят беше заповядал. И те мълчаливо го оставиха, защото това нещо не се разчу.

38:28  И Еремия остана в двора на стражата до деня, когато Ерусалим беше превзет.

Chapter 39

39:1  В деветата година на юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Ерусалим и го обсадиха.

39:2  А в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, портата на града беше разбита.

39:3  И всичките първенци на вавилонския цар дойдоха и седнаха в средната порта: Нергал-Саресер, Самгар-Нево, Сарсехим, началникът на скопците, Нергал-Саресер, началникът на магьосниците и всички други първенци на вавилонския цар.

39:4  А когато юдовият цар Седекия и всичките воини ги видяха, побягнаха и излязоха през нощта от града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и царят излезе по пътя към равнината.

39:5  А войската на халдейците ги преследва и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон, и го взеха, и го заведоха при вавилонския цар Навуходоносор в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъда над него.

39:6  И вавилонският цар посече синовете на Седекия в Ривла пред очите му, и вавилонският цар посече всичките благородни на Юда.

39:7  И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, за да го отведе във Вавилон.

39:8  А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа и събориха стените на Ерусалим.

39:9  А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при него, и остатъка от народа, който остана.

39:10  И началникът на телохранителите Навузардан остави в юдовата земя някои от народа, сиромасите, които нямаха нищо, и им даде лозя и ниви в онзи ден.

39:11  А вавилонският цар Навуходоносор заповяда на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като каза:

39:12  Вземи го и имай грижа за него, и да не му направиш нищо лошо, а каквото ти каже, това да му направиш.

39:13  И началникът на телохранителите Навузардан изпрати, и Навусазван, началникът на скопците, и Нергал-Саресер, началникът на магьосниците, и всички по-главни служители на вавилонския цар

39:14  изпратиха и взеха Еремия от двора на стражата и го предадоха на Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан, за да го заведе в къщата. И той живееше сред народа.

39:15  А ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия, когато беше затворен в двора на стражата, и каза:

39:16  Иди и говори на етиопеца Авдемелех, като кажеш: Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз докарвам думите Си върху този град за зло, а не за добро; и ще се сбъднат пред теб в онзи ден.

39:17  Но теб ще избавя в онзи ден, заявява ГОСПОД, и няма да бъдеш предаден в ръката на хората, от които се страхуваш.

39:18  Защото непременно ще те избавя и няма да паднеш от меч, а животът ти ще ти бъде плячка, понеже си се уповал на Мен, заявява ГОСПОД.

Chapter 40

40:1  Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като началникът на телохранителите Навузардан го беше пуснал от Рама, когато го беше взел и той беше вързан с вериги между всичките пленени от Ерусалим и Юда, които бяха откарани в плен във Вавилон.

40:2  И началникът на телохранителите взе Еремия и му каза: ГОСПОД, твоят Бог, говори това зло против това място.

40:3  И ГОСПОД го докара и извърши, както беше говорил, понеже вие съгрешихте против ГОСПОДА и не послушахте гласа Му; затова ви постигна това нещо.

40:4  И сега, ето, отвързвам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мен във Вавилон, ела и аз ще имам грижа за теб, а ако ти се вижда зле да дойдеш с мен във Вавилон, недей. Виж, цялата земя е пред теб – където ти се вижда добро и право да отидеш, там иди.

40:5  А като той още не се връщаше, Навузардан му каза: Върни се при Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан, когото вавилонският цар постави над юдовите градове, и живей с него сред народа или иди, където ти се вижда право да отидеш. И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.

40:6  И Еремия отиде при Годолия, сина на Ахикам в Масфа и живя при него сред народа, който беше останал в земята.

40:7  А всичките военачалници, които бяха на полето, те и мъжете им, когато чуха, че вавилонският цар поставил Годолия, сина на Ахикам, над земята, и че му поверил мъже, жени и деца от сиромасите на земята, от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон,

40:8  дойдоха при Годолия в Масфа: и Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, и Йонатан, синовете на Кария, и Серая, синът на Танумет, и синовете на нетофатеца Офи, и Езания, синът на маахатеца; те и мъжете им.

40:9  И Годолия, синът на Ахикам, син на Сафан, се закле на тях и на мъжете им, като каза: Не се бойте да слугувате на халдейците! Живейте в земята и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

40:10  А аз, ето, ще остана в Масфа, за да стоя пред халдейците, които ще идват при нас. А вие съберете вино, плодове и маслинено масло и ги сложете в съдовете си, и живейте в градовете си, които сте заели.

40:11  Също и всичките юдеи, които бяха в Моав и между синовете на Амон, и в Едом, и във всичките страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил остатък от юдеите и че поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан,

40:12  тогава всичките юдеи се върнаха от всичките места, където бяха прогонени, и дойдоха в юдовата земя при Годолия в Масфа, и събраха много вино и плодове.

40:13  И Йоанан, синът на Кария, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха при Годолия в Масфа.

40:14  И му казаха: Знаеш ли ти, че Ваалис, царят на синовете на Амон, е пратил Исмаил, сина на Натания, да те убие? Но Годолия, синът на Ахикам, не им повярва.

40:15  А Йоанан, синът на Кария, говори тайно на Годолия в Масфа, и каза: Моля те, нека отида да убия Исмаил, сина на Натания, и никой няма да научи. Защо да отнеме живота ти, и всичките събрани около теб юдеи да се разпръснат, и остатъкът от Юда да погине?

40:16  Но Годолия, синът на Ахикам, каза на Йоанан, сина на Кария: Не прави това нещо, защото това, което говориш за Исмаил, е лъжа.

Chapter 41

41:1  И в седмия месец Исмаил, синът на Натания, син на Елисам, от царския род и от големците на царя, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, сина на Ахикам, в Масфа; и ядоха заедно хляб там, в Масфа.

41:2  Тогава Исмаил, синът на Натания, и десетте мъже, които бяха с него, станаха и убиха с меч Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан. И умъртвиха този, когото вавилонският цар беше поставил над земята.

41:3  И Исмаил изби и всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и халдейците, воините, които се намираха там.

41:4  А на втория ден, след като беше убил Годолия, и още никой не знаеше,

41:5  дойдоха хора от Сихем, от Сило и от Самария, осемдесет мъже с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарязвания по телата си, с хлебни приноси и ливан в ръцете си, за да ги принесат в ГОСПОДНИЯ дом.

41:6  И Исмаил, синът на Натания, излезе от Масфа да ги посрещне, и като вървеше, плачеше. И когато ги срещна, им каза: Елате при Годолия, сина на Ахикам.

41:7  И когато дойдоха вътре в града, Исмаил, синът на Натания, ги закла и ги хвърли в рова; той и мъжете, които бяха с него.

41:8  А сред тях се намериха десет мъже, които казаха на Исмаил: Не ни убивай, защото имаме на полето скривалища с жито и ечемик, и маслинено масло, и мед. И той се отказа и не ги закла сред братята им.

41:9  А ровът, в който Исмаил хвърли всичките трупове на мъжете, които уби заедно с Годолия, беше същият онзи, който цар Аса беше направил заради израилевия цар Вааса; и Исмаил, синът на Натания, го напълни с убити.

41:10  И Исмаил отведе в плен целия остатък от народа, който беше в Масфа, царските дъщери и целия народ, останал в Масфа, който началникът на телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия, сина на Ахикам; и Исмаил, синът на Натания, ги плени и тръгна да отиде при синовете на Амон.

41:11  И Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за цялото зло, което беше извършил Исмаил, синът на Натания,

41:12  и взеха всичките мъже и отидоха да се бият с Исмаил, сина на Натания, и го намериха при голямата вода, която е в Гаваон.

41:13  И когато целият народ, който беше с Исмаил, видя Йоанан, сина на Кария, и всичките военачалници, които бяха с него, се зарадва.

41:14  И целият народ, който Исмаил беше пленил от Масфа, се обърна и се върна, и отиде при Йоанан, сина на Кария.

41:15  А Исмаил, синът на Натания, избяга от Йоанан с осем мъже и отиде при синовете на Амон.

41:16  Тогава Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници, които бяха с него, взеха целия остатък от народа, който беше върнал от Исмаил, сина на Натания, от Масфа, след като той беше убил Годолия, сина на Ахикам, силните мъже, воините и жените, и децата, и скопците, които беше върнал от Гаваон,

41:17  и отидоха и спряха в хана на Хамам, който е при Витлеем, за да отидат и да дойдат в Египет –

41:18  заради халдейците, защото се страхуваха от тях, понеже Исмаил, синът на Натания, беше убил Годолия, сина на Ахикам, когото вавилонският цар беше поставил над земята.

Chapter 42

42:1  Тогава всичките военачалници и Йоанан, синът на Кария, и Езания, синът на Осая, и целият народ, от най-малкия до най-големия, се приближиха

42:2  и казаха на пророк Еремия: Молим те, нека дойде пред теб молбата ни и се помоли за нас на ГОСПОДА, своя Бог, за целия този остатък, защото останахме малцина от мнозина, както ни виждат очите ти –

42:3  да ни изяви ГОСПОД, твоят Бог, пътя, по който да ходим, и това, което да правим.

42:4  А пророк Еремия им каза: Чух. Ето, ще се помоля на ГОСПОДА, вашия Бог, според думите ви; и цялото слово, което ви отговори ГОСПОД, ще ви го известя; нищо няма да задържа от вас.

42:5  Тогава те казаха на Еремия: ГОСПОД да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим така, според всяка дума, с която ГОСПОД, твоят Бог, ще те изпрати до нас.

42:6  Било добро, или зло, ще послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог, до когото те пращаме – за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

42:7  И след десет дни ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия.

42:8  И той повика Йоанан, сина на Кария, и всичките военачалници, които бяха с него, и целия народ, от най-малкия до най-големия, и им каза:

42:9  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, до когото ме пратихте, за да представя молбата ви пред Него:

42:10  Ако останете да живеете в тази земя, ще ви съградя, а няма да ви съборя; и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото се разкаях за злото, което ви направих. 3:4,10

42:11  Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, заявява ГОСПОД, защото Аз съм с вас, за да ви спася и да ви избавя от ръката му.

42:12  Ще ви окажа милост, за да ви помилва и да ви върне в земята ви.

42:13  Но ако кажете: Няма да живеем в тази земя! – и не послушате гласа на ГОСПОДА, своя Бог,

42:14  и кажете: Не, в египетската земя ще отидем, където няма да видим война и няма да чуем глас на тръба, и няма да гладуваме за хляб; и там ще живеем! –

42:15  затова сега слушайте словото на ГОСПОДА, вие, останали от Юда! Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ако наистина насочите лицата си да отидете в Египет и отидете да живеете там като чужденци,

42:16  тогава мечът, от който се боите, ще ви стигне там, в египетската земя; и гладът, от който се страхувате, ще ви следва там, в Египет; и там ще измрете.

42:17  И всички мъже, които са насочили лицата си да отидат в Египет, за да живеят там като чужденци, ще измрат от меч, от глад и от мор; и няма да имат оцелял или избягал от злото, което Аз ще докарам върху тях.

42:18  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Както гневът Ми и яростта Ми се изляха върху ерусалимските жители, така яростта Ми ще се излее върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и за смайване, за клетва и за присмех; и няма да видите повече това място.

42:19  ГОСПОД говори на вас, останалите от Юда: Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес ви свидетелствах това.

42:20  Защото вие измамихте сами себе си, когато ме пратихте при ГОСПОДА, своя Бог, и казахте: Помоли се за нас на ГОСПОДА, нашия Бог, и ни съобщи всичко, което каже ГОСПОД, нашият Бог, и ще го извършим.

42:21  И аз днес ви съобщих, но вие не послушахте гласа на ГОСПОДА, своя Бог, в нищо, с което ме изпрати до вас.

42:22  И сега, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където желаете да отидете, за да живеете там като чужденци.

Chapter 43

43:1  И когато Еремия свърши да говори на целия народ всичките думи на ГОСПОДА, техния Бог, с които ГОСПОД, техният Бог, го беше пратил до тях, всички тези думи,

43:2  Азария, синът на Осая, Йоанан, синът на Кария, и всичките горделиви мъже говориха и казаха на Еремия: Лъжа говориш ти! Не те е пратил ГОСПОД, нашият Бог, да кажеш: Не отивайте в Египет да живеете там като чужденци!

43:3  А Варух, синът на Нирия, те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни отведат в плен във Вавилон!

43:4  И Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници, и целият народ не послушаха гласа на ГОСПОДА да останат в юдовата земя.

43:5  И Йоанан, синът на Кария, и всичките военачалници взеха целия остатък от Юда, който се беше върнал от всичките народи, където бяха прогонени, за да пребивават в юдовата земя –

43:6  мъжете и жените, и децата, и царските дъщери, и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан беше оставил на Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан; и също пророк Еремия и Варух, сина на Нирия –

43:7  и отидоха в египетската земя, защото не послушаха гласа на ГОСПОДА, и отидоха до Тафнес.

43:8  И ГОСПОДНОТО слово беше към Еремия в Тафнес и каза:

43:9  Вземи в ръката си големи камъни и ги положи в глината при тухларната, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес пред очите на юдовите мъже. И им кажи:

43:10  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето Аз изпращам да взема слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар, и ще поставя престола му върху тези камъни, които положих, и той ще разпъне царската си шатра върху тях.

43:11  И ще дойде и ще порази египетската земя: който е за смърт – на смърт и който е за плен – в плен, и който е за меч – под меч.

43:12  И Аз ще запаля огън в капищата на египетските богове и той ще ги изгори и ще ги отведе в плен. И ще се облече с египетската земя, както овчар облича дрехата си, и ще излезе оттам с мир.

43:13  И ще строши обелиските, които са във Ветсемес, който е в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън.

Chapter 44

44:1  Словото което беше към Еремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, които живееха в Мигдол и в Тафнес, и в Мемфис, и в земята Патрос, и каза:

44:2  Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Ерусалим и върху всичките юдови градове. И ето ги, запустели са днес и няма в тях жител,

44:3  заради злото им, което вършиха и Ме разгневяваха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви.

44:4  И пращах до вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах, не правете това гнусно нещо, което мразя!

44:5  Но те не послушаха и не приклониха ухото си да се върнат от злото си и да не кадят на други богове.

44:6  Затова яростта Ми и гневът ми се изляха и се разгоряха в юдовите градове и по ерусалимските улици и те станаха разорени и пусти, както са и днес.

44:7  И сега, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против душите си, да си отсечете мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юда и да не ви остане остатък,

44:8  като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в египетската земя, където дойдохте да живеете като чужденци, за да бъдете изтребени и да станете за клетва и за присмех между всичките народи на земята?

44:9  Забравихте ли злодеянията на бащите си и злодеянията на юдовите царе, и злодеянията на жените им, и своите злодеяния, и злодеянията на жените си, които извършиха в юдовата земя и по ерусалимските улици?

44:10  И до днес не се смириха и не се убояха, и не ходиха в Моя закон и в Моите правила, които поставих пред вас и пред бащите ви.

44:11  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло и за изтреблението на целия Юда.

44:12  И ще отнема остатъка от Юда, тези, които насочиха лицата си да отидат в египетската земя, за да живеят там като чужденци; ще паднат от меч, ще се довършат от глад, от най-малкия до най-големия, ще измрат от меч и от глад и ще бъдат за проклятие и за смайване, за клетва и за присмех.

44:13  Защото ще накажа живеещите в египетската земя, както наказах Ерусалим – с меч, с глад и с мор.

44:14  И остатъкът от Юда, който е отишъл в египетската земя да живеят там като чужденци, няма да има избягал или оцелял да се върне в юдовата земя, в която те копнеят да се върнат да живеят там – защото няма да се върнат освен неколцина избягали.

44:15  Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадяха на други богове, и всички жени, които стояха там, голямо множество, и целият народ, който живееше в египетската земя, в Патрос, отговориха на Еремия и казаха:

44:16  За словото, което ти ни говори в Името на ГОСПОДА, няма да те послушаме,

44:17  а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, ще кадим на небесната царица и ще ѝ принасяме възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете ни и първенците ни в юдовите градове и по ерусалимските улици, защото тогава имахме хляб до ситост и ни беше добре, и зло не видяхме.

44:18  Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ принасяме възлияния, бяхме лишени от всичко и се довършихме от меч и от глад.

44:19  А жените казаха: И когато кадяхме на небесната царица и ѝ принасяхме възлияния, без мъжете си ли ѝ правехме питки с нейния образ и ѝ принасяхме възлияния?

44:20  И Еремия говори на целия народ, на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговори така, като каза:

44:21  Не си ли спомни ГОСПОД каденето, което кадяхте в юдовите градове и по ерусалимските улици, вие и бащите ви, царете ви и първенците ви, и народа на тази земя, и не дойде ли в ума Му?

44:22  И ГОСПОД не можа повече да търпи заради злите ви дела и заради гнусотиите, които вършихте. Затова земята ви стана пустош, за смайване и за проклятие, без жители, както е днес.

44:23  Понеже кадяхте и съгрешавахте против ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, и не ходихте в закона Му и в наредбите Му, и в свидетелствата Му, затова ви постигна това зло, както е днес.

44:24  И Еремия каза на целия народ и на всичките жени: Слушайте ГОСПОДНОТО слово, всички от Юда, които сте в египетската земя.

44:25  Така говори ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, и казва: Вие и жените ви говорихте с устата си и извършихте с ръцете си, и казахте: Непременно ще изпълним обреците си, които обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ принасяме възлияния! Пазете обреците си и изпълнявайте обреците си!

44:26  Затова, слушайте ГОСПОДНОТО слово всички от Юда, които живеете в египетската земя: Ето, заклех се с великото Си Име, казва ГОСПОД, че Името Ми няма вече да се произнесе от устата на никой мъж от Юда, който да каже: Жив е ГОСПОД! – в цялата египетска земя!

44:27  Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всичките юдови мъже, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато се довършат.

44:28  И избягналите от меча ще се върнат от египетската земя в юдовата земя и ще бъдат броени мъже. И целият остатък от Юда, който отиде в египетската земя, за да живеят там като чужденци, ще познае, чие слово ще се сбъдне – Моето или тяхното.

44:29  И това ще ви бъде знамението, заявява ГОСПОД, че ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми против вас непременно ще се сбъднат за зло.

44:30  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз предавам египетския цар, фараон Вафрий, в ръката на враговете му и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота му, както предадох юдовия цар Седекия в ръката на врага му Навуходоносор, вавилонския цар, който търсеше да отнеме живота му.

Chapter 45

45:1  Словото, което пророк Еремия говори на Варух, сина на Нирия, когато написа на книга тези думи от устата на Еремия в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия, като каза:

45:2  Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за теб, Варух:

45:3  Ти казваш: О, горко ми, защото ГОСПОД прибави печал на скръбта ми! Изморих се от въздишането си и не намирам почивка.

45:4  Така да му кажеш: Така казва ГОСПОД: Ето, онова, което съградих, Аз събарям; и онова, което насадих, Аз изкоренявам, и то по цялата тази земя.

45:5  А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз докарвам зло върху всяка плът, заявява ГОСПОД, но на теб подарявам живота ти за плячка на всички места, където отидеш.

Chapter 46

46:1  Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия против народите.

46:2  За Египет. Против войската на египетския цар, фараон Нехао, която беше в Кархамис при реката Ефрат, която вавилонският цар Навуходоносор разби в четвъртата година на юдовия цар Йоаким, сина на Йосия:

46:3  Пригответе щит и броня и пристъпете на бой!

46:4  Впрегнете конете, конници, възседнете и застанете напред с шлемовете си, лъснете копията, облечете броните!

46:5  Защо ги видях уплашени да се връщат назад? И силните им са сломени, удариха на бяг, без да се обръщат; и ужас отвред, заявява ГОСПОД.

46:6  Бързият да не избяга и силният да не се отърве; на север, при реката Ефрат ще се спънат и ще паднат.

46:7  Кой е този, който се издига като Нил? Като реки се вълнуват водите му.

46:8  Египет се издига като Нил и като реки се вълнуват водите му. И казва: Ще се издигна, ще покрия земята, ще погубя градове и жителите им.

46:9  Изкачете се, коне, буйствайте, колесници! Нека излязат силните, Етиопия и Ливия, които държат щит, и лидийците, които държат и огъват лък!

46:10  И онзи ден е на Господа, БОГА на Войнствата, ден на отмъщение, за да отмъсти на неприятелите Си. Мечът ще пояжда и ще се насити, и ще се опие от кръвта им, защото Господ, БОГ на Войнствата, има жертва в северната земя, при реката Ефрат.

46:11  Изкачи се в Галаад и вземи балсам, девице, дъще египетска! Напразно умножаваш лековете – няма излекуване за теб.

46:12  Народите чуха за позора ти и викът ти изпълни земята; защото силен се сблъска със силен, и двамата паднаха заедно.

46:13  Словото, което ГОСПОД говори на пророк Еремия за идването на вавилонския цар Навуходоносор, за да разори египетската земя:

46:14  Заявете в Египет и известете в Мигдол, известете в Мемфис и в Тафнес! Кажете: Строй се и се приготви, защото мечът пояжда около теб.

46:15  Защо са проснати на земята твоите юнаци? Не устояха, защото ГОСПОД ги блъсна.

46:16  Умножи онези, които се спъват; даже паднаха един върху друг и казваха: Станете да се върнем при народа си и в родната си земя заради страшния меч!

46:17  Там викаха: Фараонът, египетският цар загина; пропусна определеното време.

46:18  Жив съм Аз, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му – че като Тавор между планините и като Кармил при морето ще дойде!

46:19  Приготви си необходимото за плен, жителко, дъще египетска, защото Мемфис ще стане на пустош и ще бъде изгорен, ще остане без жител.

46:20  Египет е като много хубава юница, но стършел идва, идва от север!

46:21  Дори наемниците му сред него са като тлъсти юнци; да, те също се върнаха, заедно побягнаха, не устояха; защото денят на бедствието им ги връхлетя, времето на наказанието им.

46:22  Гласът му е като змия, която пълзи; защото идват със сила и със секири идват срещу него като дървари.

46:23  Изсякоха гората му, заявява ГОСПОД, ако и да е неизследима; защото са повече от скакалците, нямат брой.

46:24  Посрами се египетската дъщеря; предадена беше в ръката на северния народ.

46:25  ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог, казва: Ето, Аз ще накажа Но-Амон и фараона, и Египет, и боговете му, и царете му, и фараона, и онези, които се уповават на него.

46:26  И ще ги предам в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на слугите му. А след това ще се насели както в предишните дни, заявява ГОСПОД.

46:27  А ти не се бой, служителю Мой, Якове, и не се страхувай, Израилю! Защото, ето, Аз ще те спася от далечна страна и потомството ти – от земята на плена им. И Яков ще се върне и ще се успокои, и ще си почине, и никой няма да го плаши.

46:28  Ти не се бой, служителю Мой, Якове, заявява ГОСПОД, защото Аз съм с теб, защото ще сложа край на всичките народи, където съм те прогонил, но на теб няма да сложа край, а ще те накажа с право и никак няма да те изкарам невинен. 47: Езек 25:15-17; Ам 1:6-8; Соф 2:4-7

Chapter 47

47:1  Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия за филистимците, преди фараонът да беше разорил Газа.

47:2  Така казва ГОСПОД: Ето, води прииждат от север и ще станат като наводняващ поток. И ще наводнят земята и всичко, което е в нея, градове и жителите им. Тогава хората ще викнат, и ще заридаят всичките жители на земята

47:3  от тропота на копитата на силните му коне, от шума на колесниците му и тътена на колелата му. Бащите няма да се обърнат да погледнат към децата си, понеже ръцете им са отслабнали

47:4  заради деня, който идва да унищожи всички филистимци и да отсече на Тир и Сидон и най-последния помощник; защото ГОСПОД ще унищожи филистимците, остатъка от остров Кафтор.

47:5  Плешивост постигна Газа, Аскалон загина, остатъкът от долината им. Докога ще правиш нарязвания по тялото си?

47:6  О, меч ГОСПОДЕН, докога няма да почиваш? Върни се в ножницата си, спри и утихни!

47:7  Как да почине? ГОСПОД му е заповядал. Против Аскалон и против крайбрежието, за там го е определил.

Chapter 48

48:1  За Моав. Така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Горко на Нево, защото се опустоши! Посрами се, беше превзет Кириатаим; посрами се, беше сринат Мисгав.

48:2  Няма вече хвалба за Моав; в Есевон замислиха зло против него: Елате да го изтребим, да не е народ! И ти, Мадмен, ще опустееш, ще те следва меч.

48:3  Глас на писък от Оронаим – опустошение и голямо разрушение!

48:4  Моав беше разрушен, децата му надигнаха писък.

48:5  Защото по нанагорнището на Луит ще се изкачват с непрекъснат плач, а по нанадолнището на Оронаим се чу плачевен вик за разрушение.

48:6  Бягайте, отървавайте живота си и бъдете като самотен храст в пустинята.

48:7  Защото, поради това, че се уповаваше на делата си и на съкровищата си, и ти ще бъдеш хванат. И Хамос ще отиде в плен, свещениците и първенците му заедно с него.

48:8  И ще дойде във всеки град опустошител, никой град няма да се избави. И долината ще погине и равнината ще бъде разорена, както каза ГОСПОД.

48:9  Дайте криле на Моав, защото летейки ще избяга. И градовете му ще станат пустош без жител в тях.

48:10  Проклет онзи, който върши небрежно делото ГОСПОДНО и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв!

48:11  Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Затова вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило.

48:12  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще разкъсат меховете му.

48:13  И Моав ще се посрами за Хамос, както се посрами израилевият дом за Ветил, на който се уповаваха.

48:14  Как казвате: Ние сме силни мъже, мъже храбри за война?

48:15  Моав беше опустошен, врагове се накачиха по градовете му, а отбраните му младежи паднаха за клане, заявява Царят – ГОСПОД на Войнствата е Името Му.

48:16  Гибелта на Моав скоро ще дойде и злото му бърза много.

48:17  Оплаквайте го всички, които сте около него, и всички, които знаете името му! Кажете: Как се строши силната тояга и славният жезъл!

48:18  Слез от славата, живей в жажда, жителко, дъще девонска, защото опустошителят на Моав се изкачи против теб, разруши крепостите ти.

48:19  Застани на пътя и наблюдавай, жителко на Ароир. Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала. Кажи: Какво стана?

48:20  Моав се посрами, защото е опустошен. Ридай и викай: Известете в Арнон, че Моав беше запустен!

48:21  Присъда сполетя равнинната земя, Олон и Яса, и Мефаат,

48:22  и Девон, и Нево, и Вет-Дивлатаим,

48:23  Кириатаим, Вет-Гамул, и Вет-Маон,

48:24  и Кариот, и Восора, и всичките градове на моавската земя, далечните и близките.

48:25  Отсече се рогът на Моав и мишцата му се строши, заявява ГОСПОД.

48:26  Напийте го, защото против ГОСПОДА се превъзнесе, за да се валя Моав в бълвоча си, да стане за присмех и той.

48:27  Защото, не ти ли беше Израил за присмех? Или беше намерен сред крадци, че колкото пъти говориш за него, потреперваш от отвращение?

48:28  Напуснете градовете и живейте в скалите, моавски жители, и бъдете като гълъбица, която свива гнездо по ръба на зейналата пропаст.

48:29  Чухме за гордостта на Моав – много е горд – за високомерието му и гордостта му, и надутостта му, и надигането на сърцето му.

48:30  Аз зная неговото беснеене, заявява ГОСПОД, и неговата нищожност; нищожно постъпваха.

48:31  Затова ще заридая за Моав и ще извикам за целия Моав; жалее се за мъжете на Кир-Арес.

48:32  Повече от плача на Язир ще плача за теб, лоза на Севма! Клонките ти преминаха морето, стигнаха до морето на Язир. Опустошител връхлетя плодовете ти и гроздобера ти.

48:33  И веселието и радостта се отнеха от плодородното поле и от моавската земя. И спрях виното от линовете, не се тъпче грозде с радостен вик; силният вик не е радостен вик.

48:34  От писъка на Есевон до Елеала, до Яса нададоха глас, от Сигор до Оронаим, до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

48:35  И ще премахна от Моав, заявява ГОСПОД, онзи, който се изкачва на високото място и кади на боговете си.

48:36  Затова сърцето ми звучи за Моав като флейта и сърцето ми звучи като флейта за мъжете на Кир-Арес – защото богатството, което придоби, погина,

48:37  защото всяка глава е плешива и всяка брада е обръсната, по всичките ръце има нарязвания, а на слабините – вретище.

48:38  По всичките къщни покриви на Моав и по улиците му всички ридаят, защото строших Моав като нежелан съд, заявява ГОСПОД.

48:39  Как се съкруши! – ридаят. Как Моав обърна гръб от срам! И Моав ще бъде за подигравка и ужас на всички около него.

48:40  Защото така казва ГОСПОД: Ето, като орел ще лети и ще разпростре крилете си над Моав.

48:41  Градовете са превзети, крепостите – завладени. И сърцата на силните мъже на Моав ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

48:42  И Моав ще се унищожи да не бъде народ, защото против ГОСПОДА се превъзнесе.

48:43  Страх и яма, и примка върху теб, жителю на Моав, заявява ГОСПОД.

48:44  Който избегне от страха, ще падне в ямата, а който излезе от ямата, ще се хване в примката; защото ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му, заявява ГОСПОД.

48:45  Под сянката на Есевон застанаха безсилни бягащите, защото огън излезе от Есевон и пламък отсред Сион и погълна края на Моав и темето на метежниците.

48:46  Горко ти Моаве! Погина народът на Хамос, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти са пленници.

48:47  Но Аз ще върна Моав от плен в последните дни, заявява ГОСПОД. Дотук присъдата на Моав.

Chapter 49

49:1  За синовете на Амон. Така казва ГОСПОД: Няма ли синове Израил? Няма ли наследник? Защо царят им завладя Гад и народът му живее в неговите градове?

49:2  Затова, ето, идват дни, казва ГОСПОД, когато ще направя да се чуе в Рава на синовете на Амон боен вик; и тя ще стане на грамада от развалини и дъщерните ѝ градове ще бъдат изгорени с огън. Тогава Израил ще завладее онези, които са владели него, заявява ГОСПОД.

49:3  Заридай, Есевон, защото Гай е опустошен! Извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище, плачете и се лутайте между оградите, защото царят им ще отиде в плен и свещениците му и първенците му заедно с него.

49:4  Защо се хвалиш с долините? Водата на долината ти изтече, дъще отстъпнице, която се уповаваш на съкровищата си и казваш: Кой ще дойде против мен?

49:5  Ето, Аз докарвам върху теб страх, заявява Господ, БОГ на Войнствата, от всички, които са около теб. И ще бъдете изгонени, всеки накъдето му видят очите, и няма кой да прибере скитащите се.

49:6  Но после ще върна синовете на Амон от плен, заявява ГОСПОД.

49:7  За Едом. Така казва ГОСПОД на Войнствата: Няма ли вече мъдрост в Теман? Изгуби ли се съветът на благоразумните? Изчезна ли мъдростта им?

49:8  Бягайте, обърнете се, скрийте се надълбоко да живеете, жители на Дедан, защото докарах върху Исав съсипията му – времето, когато ще го накажа.

49:9  Ако дойдат при теб гроздоберачи, няма да оставят пабирък. Ако дойдат крадци през нощта, ще опустошават до насита.

49:10  Защото Аз оголих Исав, открих скривалищата му и той няма да може да се скрие. Изтребени са потомството му и братята му, и съседите му; и него го няма.

49:11  Остави сирачетата си, Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека на Мен се уповават.

49:12  Защото така казва ГОСПОД: Ето, онези, чиято присъда не беше да пият от чашата, непременно ще пият, а ти ли ще останеш ненаказан? Няма да останеш ненаказан, а непременно ще пиеш!

49:13  Защото се заклех в Себе Си, заявява ГОСПОД, че Восора ще стане за смайване и за присмех, на пустош и за проклятие, и всичките ѝ градове ще станат на вечна пустош.

49:14  Чух известие от ГОСПОДА и пратеник се изпрати сред народите да каже: Съберете се и елате против нея, и станете на бой!

49:15  Защото, ето, направих те малък между народите, презрян между хората.

49:16  Измами те твоята страховитост, гордостта на сърцето ти; ти, който живееш в пукнатините на скалите, държиш върха на хълма. Но дори да поставиш гнездото си нависоко като орел, и оттам ще те сваля, заявява ГОСПОД.

49:17  Едом ще стане за смайване; всеки преминаващ покрай него ще се смае и ще подсвирне за всичките му язви.

49:18  Както при разорението на Содом и Гомора, и съседите им, казва ГОСПОД, никой няма да живее там, и човек няма да пребивава в него.

49:19  Ето, като лъв от разкоша на Йордан ще се изкачи против богатото заселище; но Аз внезапно ще го изгоня от него и ще поставя над него, който е избран. Защото кой е като Мен и кой ще Ме призове на съд, и кой е овчарят, който ще устои против Мен?

49:20  Затова слушайте решението, което ГОСПОД взе против Едом, и мислите, които намисли против жителите на Теман: Непременно ще бъдат отвлечени, и най-малките от стадото; непременно заселището им ще запустее от тях.

49:21  От слуха за падането им земята се тресе. Вик – гласът му се чува до Червеното море.

49:22  Ето, като орел ще се издигне и ще лети, ще разпростре крилете си над Восора. И сърцата на силните мъже на Едом ще бъдат в онзи ден като сърцето на жена в родилни болки.

49:23  За Дамаск. Емат и Арфад се посрамиха, защото чуха лоша вест; стопиха се. Смущение има в морето, не може да утихне.

49:24  Дамаск отслабна, обърна се в бяг, ужас го обхвана, скръб и болки го обзеха като на раждаща жена.

49:25  Как не беше оставен този славен град, градът на радостта ми!

49:26  Затова младежите му ще паднат по площадите му и всичките воини ще загинат в онзи ден, заявява ГОСПОД на Войнствата.

49:27  И Аз ще запаля огън в стените на Дамаск и той ще пояде дворците на Венадад.

49:28  За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор разби. Така казва ГОСПОД: Станете, изкачете се към Кидар и погубете източните жители!

49:29  Ще вземат шатрите им и стадата им; завесите им, съдовете им и камилите им ще отнесат за себе си, и ще викат към тях: Ужас отвред!

49:30  Бягайте, махнете се далеч, скрийте се надълбоко да живеете, жители на Асор, заявява ГОСПОД, защото вавилонският цар Навуходоносор взе решение против вас и замисли замисъл против вас.

49:31  Станете, изкачете се против безгрижния народ, който живее в безопасност, заявява ГОСПОД, няма порти и няма резета, сам живее.

49:32  И камилите им ще бъдат за грабеж и многото им добитък – за плячка. И ще разпръсна по всичките ветрища онези, които си стрижат краищата на косата, и ще докарам гибелта им от всичките им страни, заявява ГОСПОД.

49:33  И Асор ще стане жилище на чакали, вечна пустош. Никой няма да живее там и човек няма да пребивава в него.

49:34  Словото на ГОСПОДА, което беше към пророк Еремия за Елам в началото на царуването на юдовия цар Седекия, и каза:

49:35  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ето, Аз ще строша лъка на Елам, представителната им сила.

49:36  Ще докарам върху Елам четирите ветрища от четирите края на небето и ще ги разпръсна по всички тези ветрища. И няма да има народ, където да не отидат прогонените на Елам.

49:37  И Аз ще разтреперя Елам пред враговете им и пред онези, които искат живота им, и ще докарам върху тях зло – пламтящия Си гняв, заявява ГОСПОД. Ще изпратя меч след тях, докато ги довърша.

49:38  И ще поставя престола Си в Елам и ще погубя оттам цар и първенци, заявява ГОСПОД.

49:39  Но в последните дни ще върна Елам от плен, заявява ГОСПОД.

Chapter 50

50:1  Словото, което ГОСПОД говори за Вавилон, за халдейската земя чрез пророк Еремия:

50:2  Известете между народите, прогласете и издигнете знаме! Прогласете, не крийте, казвайте: Вавилон е превзет! Вил е посрамен, Меродах – съкрушен. Изваяните му идоли са посрамени, кумирите му – съкрушени.

50:3  Защото народ се изкачи против него от север; той ще направи земята му пустош и няма да има жител в нея; от човек до животно бягат, отиват си.

50:4  В онези дни и в онова време, заявява ГОСПОД, ще дойдат израилевите синове, те и юдовите синове заедно с тях; ще вървят и ще плачат, и ще потърсят ГОСПОДА, своя Бог.

50:5  Ще питат за Сион с лицата си насочени към него: Елате да се прилепим към ГОСПОДА във вечен завет, който няма да се забрави!

50:6  Народът Ми беше като изгубени овце; пастирите им ги заблудиха да се скитат по планините; те ходеха от планина на хълм, забравиха кошарата си.

50:7  Всички, които ги намираха, ги пояждаха и притеснителите им казаха: Не сме виновни, защото те съгрешиха против ГОСПОДА, обиталището на правдата, и против ГОСПОДА, надеждата на бащите си.

50:8  Бягайте отсред Вавилон и излезте от земята на халдейците, и бъдете като овни пред стадо.

50:9  Защото, ето Аз ще надигна и ще изкача против Вавилон събрание на големи народи от северната земя и ще се строят против него. Оттам ще бъде превзет. Стрелите им ще бъдат като на изкусен воин, няма да се върнат празни.

50:10  И Халдея ще бъде за грабеж, всички, които я разграбват, ще се наситят, заявява ГОСПОД.

50:11  Защото и да се радвате, и да се веселите, грабители на наследството Ми, и да скачате като юница на трева, и да цвилите като силни коне,

50:12  майка ви много се посрами, опозори се тази, която ви е родила. Ето, последна е между народите, пуста, суха и непроходима.

50:13  Поради гнева на ГОСПОДА тя няма да се насели, цялата ще бъде пустош. Всеки, който минава през Вавилон, ще се смае и ще подсвирне за всичките му язви.

50:14  Стройте се против Вавилон отвред, всички, които опъвате лък! Стреляйте против него, не жалете стрели, защото той съгреши против ГОСПОДА.

50:15  Извикайте против него отвред! Той се предаде, паднаха укрепленията му, сринаха се стените му, защото това е отмъщение от ГОСПОДА. Отмъстете му – както е направил, така му направете.

50:16  Отсечете от Вавилон сеяча и държащия сърп във време на жетва. Пред страшния меч ще се върнат всеки при народа си и ще бягат всеки в земята си.

50:17  Израил е разпръсната овца, прогонена от лъвове. Първо я пояде асирийският цар, а накрая този, вавилонският цар Навуходоносор изгриза костите ѝ.

50:18  Затова, така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Ето, Аз наказвам вавилонския цар и земята му, както наказах асирийския цар.

50:19  И ще върна Израил на пасбището му и той ще пасе в Кармил и Васан и душата му ще се насити на планината Ефрем и Галаад.

50:20  В онези дни и в онова време, заявява ГОСПОД, беззаконието на Израил ще се потърси и няма да го има; и греховете на Юда – и няма да се намерят; защото ще простя на тези, които ще оставя.

50:21  Изкачи се против земята Мератаим, против нея и против жителите на Фекод. Опустоши и изпълни след тях проклятието, заявява ГОСПОД, и направи според всичко, което ти заповядах!

50:22  Глас на битка се чува в страната и голямо разрушение.

50:23  Как се строши и разруши чукът на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите!

50:24  Поставих ти примка и ти се хвана, Вавилоне, и не разбра. Намери се и също се хвана, защото си обявил война на ГОСПОДА.

50:25  ГОСПОД отвори оръжейницата Си и извади оръжията на гнева Си, защото Господ, БОГ на Войнствата има дело в земята на халдейците.

50:26  Елате против него от края на земята, отворете житниците му, натрупайте го като кръстци и изпълнете над него проклятието. Нека няма остатък!

50:27  Изколете всичките телета, нека слязат на клане. Горко им, защото дойде денят им, времето на наказанието им.

50:28  Глас на бягащите, на оцелелите от вавилонската земя, за да извести в Сион отмъщението от ГОСПОДА, нашия Бог, отмъщението на Неговия храм!

50:29  Свикайте стрелци срещу Вавилон, всички, които опъват лък! Разположете стан отвред срещу него, да не оцелее никой! Отплатете му според делата му, според всичко, което е направил, така му направете, защото се е възгордял против ГОСПОДА, против Светия Израилев.

50:30  Затова младежите му ще паднат по площадите му и всичките му военни мъже ще загинат в онзи ден, заявява ГОСПОД.

50:31  Ето, Аз съм против теб, граде горделиви, заявява Господ, БОГ на Войнствата, защото дойде денят ти, времето, когато ще те накажа.

50:32  И гордият ще се препъне и ще падне и никой няма да го вдигне. И ще запаля огън в градовете му и той ще погълне всичките му околности.

50:33  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Израилевите синове и юдовите синове са угнетени заедно; и всички, които ги отведоха в плен, ги държат, отказват да ги пуснат.

50:34  Но Изкупителят им е силен, ГОСПОД на Войнствата е Името Му. Непременно ще защити делото им, за да успокои земята и да разтрепери вавилонските жители.

50:35  Меч върху халдейците, заявява ГОСПОД, и върху жителите на Вавилон, и върху първенците му, и върху мъдреците му!

50:36  Меч върху измамниците – и ще обезумеят; меч върху силните му – и те ще се ужасят.

50:37  Меч върху конете им и върху колесниците им, и върху всичките разноплеменни народи, които са сред него – и ще станат като жени. Меч върху съкровищата му – и ще бъдат разграбени.

50:38  Суша върху водите му – и ще пресъхнат, защото е земя на изваяни идоли и те са полудели от ужасите си.

50:39  Затова пустинни зверове и хиени ще живеят там, и ще живеят там камилоптици. И вече няма да се насели навеки, няма да е обитаем от поколение в поколение.

50:40  Както при разорението на Содом и Гомора, и съседите им от Бога, заявява ГОСПОД, никой няма да живее там, и човек няма да пребивава в него.

50:41  Ето, народ идва от север, голям народ и много царе ще се надигнат от краищата на земята.

50:42  Лък и копие държат, жестоки са и безмилостни, гласът им бучи като морето. Яздят на коне, строени като мъж за бой срещу теб, дъще вавилонска.

50:43  Вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отслабнаха, страх го обзе, мъки като на раждаща жена.

50:44  Ето, като лъв от разкоша на Йордан ще се изкачи против богатото заселище; но Аз внезапно ще ги изгоня от него, и ще поставя над него, който е избран. Защото кой е като Мен и кой ще ме призове на съд, и кой е овчарят, който ще устои против Мен?

50:45  Затова слушайте решението, което ГОСПОД взе против Вавилон, и мислите, които намисли против земята на халдейците: Непременно ще бъдат отвлечени, и най-малките от стадото, непременно заселището им ще запустее от тях.

50:46  От слуха за превземането на Вавилон земята се потресе и вик се чу между народите.

Chapter 51

51:1  Така казва ГОСПОД: Ето, Аз надигам разрушителен вятър против Вавилон и против онези, които живеят в сърцето на надигналите се против Мен.

51:2  И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще изпразнят земята му, защото ще бъдат отвред против него в деня на нещастието.

51:3  Стрелец срещу стрелец да опъва лъка си и срещу онзи, който се надига в бронята си! И не жалете младежите му, изпълнете проклятието над цялата му войска!

51:4  И ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ.

51:5  Защото не е овдовял Израил, нито Юда от своя Бог, от ГОСПОДА на Войнствата, въпреки че земята им е пълна с беззаконие против Светия Израилев.

51:6  Бягайте отсред Вавилон и отървете всеки живота си, не погивайте в беззаконието му! Защото е времето на отмъщението на ГОСПОДА, Той му отплаща заслуженото му.

51:7  Вавилон беше златна чаша в ръката на ГОСПОДА, която опиваше цялата земя. Народите пиха от виното му, затова народите обезумяха.

51:8  Внезапно падна Вавилон и беше разрушен – ридайте за него! Вземете балсам за болката му, може би ще се излекува.

51:9  Лекувахме Вавилон, но не се излекува. Оставете го и нека отидем всеки в земята си, защото присъдата му стигна до небето и до облаците се издигна.

51:10  ГОСПОД изяви правдата ни. Елате, нека разкажем в Сион делото на ГОСПОДА, своя Бог.

51:11  Наострете стрелите, хванете щитовете! ГОСПОД подбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му е против Вавилон, да го изтреби; понеже това е отмъщението на ГОСПОДА, отмъщението на Неговия храм.

51:12  Издигнете знаме против стените на Вавилон, усилете стражата, поставете стражи, пригответе засади! Защото ГОСПОД и намисли, и ще извърши онова, което говори против вавилонските жители.

51:13  О ти, който живееш край много води и изобилстваш със съкровища, краят ти дойде, мярката на грабежа ти.

51:14  ГОСПОД на Войнствата се закле в Себе Си: Аз те напълних с хора като скакалци и те ще надигнат вик против теб.

51:15  Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и с разума Си разпростря небесата.

51:16  Когато издава гласа Си, се умножават водите на небето и издига пари от краищата на земята. Прави светкавици за дъжд и извежда вятър от съкровищата Си.

51:17  Всеки човек е твърде глупав в познанието си; всеки златар се посрамва от изваяния идол, защото изляното от него е лъжа и няма дух в тях.

51:18  Суета са те, дело на заблуда, във времето на наказанието си ще погинат.

51:19  Делът на Яков не е като тези, защото Той е образувал всичко, и племето на наследството Си; ГОСПОД на Войнствата е Името Му.

51:20  Ти си Ми бойна секира, оръжие за бой и ще разбия чрез теб народи, и ще погубя царства чрез теб.

51:21  И ще разбия чрез теб кон и ездача му, и ще разбия чрез теб колесница и водача ѝ.

51:22  И ще разбия чрез теб мъж и жена, и ще разбия чрез теб стар и млад, и ще разбия чрез теб младеж и девица.

51:23  И ще разбия чрез теб овчар и стадото му, и ще разбия чрез теб земеделеца и впряга му, и ще разбия чрез теб управител и началник.

51:24  И ще отплатя на Вавилон и на всичките халдейски жители за цялото зло, което сториха на Сион, пред очите ви, заявява ГОСПОД.

51:25  Ето, Аз съм против теб, гибелна планина, заявява ГОСПОД, която погубваш цялата земя! Ще простра ръката Си против теб и ще те изтърколя от скалите, и ще те направя изгорена планина.

51:26  И няма да вземат от теб нито камък за ъгъл, нито камък за основи, а ще бъдеш вечна пустош, заявява ГОСПОД.

51:27  Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете против нея народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз! Поставете над нея уредник, докарайте коне като бодливи скакалци.

51:28  Отделете против нея народи, мидийските царе, управителите им, всичките им началници и цялата подвластна на тях земя.

51:29  Земята се тресе и се мъчи, защото ще се изпълнят намеренията на ГОСПОДА против Вавилон да направи вавилонската земя пустош без жители.

51:30  Силните на Вавилон спряха да воюват, останаха в укрепленията си, силата им пресъхна, станаха като жени. Запалиха жилищата ѝ, резетата ѝ са строшени.

51:31  Бързоходец тича да посрещне бързоходец и вестител – да посрещне вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всеки край,

51:32  и бродовете са завзети с изненада, тръстиките – изгорени с огън, а воините – разтреперени.

51:33  Защото така казва ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като харман във времето на вършитбата му; още малко и ще дойде времето на жетвата ѝ.

51:34  Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, унищожи ме, направи ме празен съд, погълна ме като морско чудовище, напълни корема си с моите сладости и ме отхвърли.

51:35  Насилието върху мен и моя род да бъде върху Вавилон, ще каже жителката на Сион. И кръвта ми – върху жителите на Халдея, ще каже Ерусалим.

51:36  Затова, така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще защитя делото ти и ще отмъстя отмъщението ти. Ще направя морето му пустош и ще пресуша извора му,

51:37  Вавилон ще стане грамади, жилище на чакали, за смайване и подсвиркване, без жител.

51:38  Заедно ще реват като млади лъвове, ще ръмжат като малките на лъвицата.

51:39  Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, от който да не се събудят, заявява ГОСПОД.

51:40  Ще ги сваля като агнета за клане, като овни заедно с козли.

51:41  Как се превзе Сесах и се завладя славата на цялата земя! Как стана Вавилон за смайване между народите!

51:42  Морето се надигна против Вавилон, той беше покрит от бушуването на вълните му.

51:43  Градовете му станаха пустош, земя суха и непроходима, земя, в която не живее никой и човек не минава през нея.

51:44  И ще накажа Вил във Вавилон и ще извадя от устата му това, което е погълнал. И няма вече да се стичат народи при него. И стената на Вавилон също падна.

51:45  Излезте отсред него, народе Мой, и спасете всеки живота си от пламтящия гняв на ГОСПОДА!

51:46  Да не отпада сърцето ви и да не се уплашите от вестта, която ще се чуе в земята; защото една година идва вест, а в годината след нея – пак вест; и насилие на земята, властник срещу властник.

51:47  Затова, ето, идват дни, когато ще извърша съд над изваяните идоли на Вавилон и цялата му земя ще се посрами и всичките му убити ще паднат сред него.

51:48  Тогава небесата и земята и всичко в тях ще пеят от радост над Вавилон, защото от север ще дойдат против него опустошителите, заявява ГОСПОД.

51:49  Както Вавилон повали убитите на Израил, така и на Вавилон убитите ще паднат по цялата земя.

51:50  Вие, избегнали от меча, идете, не стойте. Спомнете си ГОСПОДА отдалеч и Ерусалим нека дойде в сърцето ви!

51:51  Засрамихме се, защото чухме присмех; позор покри лицето ни, понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН.

51:52  Затова, ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще извърша съд над изваяните му идоли и по цялата му земя ще стенат смъртно ранени.

51:53  И до небето да се изкачеше Вавилон и да утвърдеше нависоко силата си, от Мен ще му дойдат погубители, заявява ГОСПОД.

51:54  Глас на вик от Вавилон и на голямо разрушение от халдейската земя!

51:55  Защото ГОСПОД унищожава Вавилон и премахва от него големия шум; и вълните им бучат като много води, екотът на гласа им кънти.

51:56  Защото погубителят дойде върху него, върху Вавилон, и силните му са заловени, лъковете им – строшени, защото ГОСПОД е Бог на отплатата, непременно ще отплати.

51:57  Аз ще опия първенците му и мъдреците му, управителите му, началниците му и силните му, и ще заспят вечен сън, и няма да се събудят, заявява Царят, ГОСПОД на Войнствата е Името Му.

51:58  Така казва ГОСПОД на Войнствата: Широките стени на Вавилон ще се сринат напълно и високите му порти с огън ще се изгорят. И народите се трудят напразно, и племената – за огъня; и ще им прималее.

51:59  Словото, което пророк Еремия заповяда на Сарая, сина на Нирия, син на Маасия, когато отиваше с юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарая беше началник на покоите.

51:60  И Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, всички тези думи, написани против Вавилон.

51:61  И Еремия каза на Сарая: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи.

51:62  И кажи: ГОСПОДИ, Ти си говорил против това място, че ще го отсечеш, да няма в него жител, нито човек, нито животно, а да е вечна пустош!

51:63  И когато свършиш да четеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат.

51:64  И кажи: Така ще потъне Вавилон и няма да се издигне поради злото, което Аз ще докарам върху него; и ще им прималее. Дотук са думите на Еремия.

Chapter 52

52:1  Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим. Името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

52:2  Той върши зло пред ГОСПОДА според всичко, което беше вършил Йоаким.

52:3  Защото поради гнева на ГОСПОДА стана това с Ерусалим и Юда, докато Той ги отхвърли отпред Себе Си. И Седекия въстана против вавилонския цар.

52:4  И в деветата година на царуването му, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим и разположиха стана си против него; и издигнаха укрепления наоколо против него.

52:5  И градът беше под обсада до единадесетата година на цар Седекия.

52:6  А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца гладът стана много голям в града и нямаше хляб за народа на страната.

52:7  И портата на града беше разбита и всичките военни мъже побягнаха и излязоха от града през нощта по пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина – а халдейците бяха около града – и отидоха по пътя за равнината.

52:8  А войската на халдейците преследва царя и настигнаха Седекия в равнините на Ерихон. И цялата му войска се разбяга от него.

52:9  И хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, и той произнесе присъдата над него.

52:10  И вавилонският цар посече синовете на Седекия пред очите му, и също посече всичките първенци на Юда в Ривла.

52:11  И избоде очите на Седекия и го окова в бронзови окови, и вавилонският цар го отведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.

52:12  А в петия месец, на десетия ден от месеца, а годината беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонския цар, началникът на телохранителите Навузардан, който стоеше пред вавилонския цар, дойде в Ерусалим.

52:13  И той изгори ГОСПОДНИЯ дом и царската къща, и всичките къщи в Ерусалим; всяка голяма къща изгори с огън.

52:14  И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

52:15  А началникът на телохранителите Навузардан откара в плен във Вавилон от сиромасите на народа и остатъка от народа, който остана в града, и бежанците, които бяха прибягнали при вавилонския цар, и остатъка от множеството.

52:16  Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от сиромасите на земята за лозари и земеделци.

52:17  А бронзовите стълбове, които бяха на ГОСПОДНИЯ дом, и стойките, и бронзовото море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците строшиха и пренесоха целия им бронз във Вавилон.

52:18  Взеха и котлите, и лопатите, и щипците, и легените, и тамянниците, и всичките бронзови съдове, с които се извършваше службата.

52:19  Началникът на телохранителите взе и блюдата и кадилниците, и легените, и котлите, и светилниците, и лъжиците, и чашите – каквото беше от злато, като злато и каквото беше от сребро, като сребро.

52:20  А двата стълба, едното море и дванадесетте бронзови говеда, които бяха отдолу, и стойките, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, бронза на всички тези неща не можеше да се претегли.

52:21  А стълбовете, височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя, и връв от дванадесет лакътя го обхващаше, а дебелината му беше четири пръста; той беше кух.

52:22  И върху него имаше бронзов капител, а височината на единия капител беше пет лакътя. А наоколо върху капитела имаше плетени мрежи и нарове, всичките бронзови. Също такъв беше и вторият стълб с наровете.

52:23  Наровете бяха двадесет и шест на четирите страни, всичките нарове върху мрежата наоколо бяха сто.

52:24  Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарая и втория свещеник Софония, и тримата вратари,

52:25  и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже и седем мъже от тези, които бяха постоянно пред царя, които се намериха в града, и писаря на военачалника, който събираше народа на земята за войската, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намериха сред града.

52:26  И началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

52:27  И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.

52:28  Ето народа, който Навуходоносор отведе в плен: в седмата годината – три хиляди двадесет и трима юдеи,

52:29  в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души,

52:30  а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен седемстотин четиридесет и пет души от юдеите; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

52:31  А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах показа благоволение към юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.

52:32  И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.

52:33  И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.

52:34  А колкото за храната му, от вавилонския цар му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, до деня на смъртта му, през всичките дни на живота му.