BulCarigradNT - Luke

Chapter 1

1:1  Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните нам събития,

1:2  както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото,

1:3  виде ми се благословно и мене, който изследвах подробно всичко от начало, да ти пиша наред за това, честити Теофиле,

1:4  за да познаеш твърдото основание на това учение, в което си поучаван.

1:5  В дните на Ирода царя Юдейскаго имаше некой си свещеник, от четата Авиева, на име Захария; и жена му от дъщерите Ааронови, и името й Елисавета.

1:6  Те и двамата беха праведни пред Бога, и ходеха безпорочно във всичките заповеди и постановления Господни.

1:7  И немаха чедо, понеже Елисавета бе неплодна, а и двамата беха заматорели във възрастта си.

1:8  И като свещенсвуваше той пред Бога в реда на четата си,

1:9  по обичая на свещенството падна жребие нему да влезе в храма Господен и да покади.

1:10  И в часа на каденето всичкото множество на народа от вън беше на молба.

1:11  И яви му се ангел Господен стоещ от десно на кадилния олтар.

1:12  И Захария като го виде, смути се и страх нападна на него.

1:13  И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан.

1:14  И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение.

1:15  Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера нема да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.

1:16  И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви КЪ Господа технаго Бога.

1:17  И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите КЪ чадата, и непокорните КЪ мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен.

1:18  И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си.

1:19  А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това.

1:20  И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вера на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.

1:21  И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.

1:22  А когато излезе, не можеше да им продума, и разумеха че е видение видел в храма, и той им киваше, и оставаше нем.

1:23  И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.

1:24  А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше:

1:25  Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.

1:26  А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет,

1:27  при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам.

1:28  И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените.

1:29  А тя щом го виде смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление.

1:30  И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога.

1:31  И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС.

1:32  Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида;

1:33  И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.

1:34  И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная?

1:35  И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.

1:36  И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше;

1:37  защото нема у Бога невъзможно нещо.

1:38  И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.

1:39  И стана Мариам през тези дни, та отиде бързом КЪ планинската страна в град Юдов;

1:40  И влезе в дома Захариин и поздрави Елисавет.

1:41  И щом чу Елисавет поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й, и изпълни се Елисавет с Духа Светаго;

1:42  и възгласи с глас голем и рече: Благословена ти в жените, и благословен плодът на твоята утроба.

1:43  И от къде ми е това, да дойде при мене майката на Господа моего?

1:44  Защото, ето, щом дойде гласът на поздравлението ти в ушите ми, възигра радостно младенецът в утробата ми.

1:45  И блажена която е повервала, че ще се сбъде реченото й от Господа.

1:46  И рече Мариам: Величае душата ми Господа,

1:47  и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего

1:48  Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове.

1:49  Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име,

1:50  и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят.

1:51  Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им.

1:52  Свали силните от престолите им, и въздигна смирените.

1:53  Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.

1:54  Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си,

1:55  (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века.

1:56  И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.

1:57  А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син.

1:58  И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята КЪ нея милост, и радваха се с нея.

1:59  И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария.

1:60  И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан.

1:61  И рекоха й че: Никой нема в рода ти който да се нарича с това име.

1:62  И киваха на баща му как би искал той да го нарече.

1:63  А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички.

1:64  И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога.

1:65  И нападна страх на всичките им съседи, и по всичката планинска страна на Юдея приказваше се за всичко това.

1:66  И всички които чуха, туриха това на сърцето си и казваха: Какво ли ще бъде това отроче? И ръката Господня беше с него.

1:67  И отец му Захария изпълни се Духом Светим; и пророкува и рече:

1:68  Благословен Господ Бог Израилев, защото посети и стори избавление на своя народ,

1:69  и въздигна нам рог на спасение в дома на Давида раба своего,

1:70  (както говори чрез устата на светите свои от века пророци,)

1:71  освобождение от враговете наши, и от ръката на всички които ни ненавиждат,

1:72  да стори милост с отците наши, и да помене светия свой завет,

1:73  клетвата с която се закле на отца ни Авраама,

1:74  да даде нам, освободени от ръката на враговете наши, да му служим без страх,

1:75  в светост и правда пред него през всичките дни на живота си.

1:76  И ти, отроче, пророк на Вишнаго ще се наречеш; защото ще предидеш пред лицето Господне, да приготвиш пътищата му;

1:77  за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им,

1:78  за милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата,

1:79  да осияе седещите в тъмнина и в сенка смъртна, така щото да управи нозете ни в път на мир.

1:80  А детето растеше и укрепяваше се духом; и в пустините беше до денят на явлението си на Израиля.

Chapter 2

2:1  А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна.

2:2  Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия.

2:3  И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.

2:4  А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)

2:5  да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.

2:6  И когато беха те там, изпълниха се дните й да роди;

2:7  И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото немаше место за тех в гостилницата.

2:8  И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си.

2:9  И, ето, ангел Господен застана между тех, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голем.

2:10  И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голема, която ще бъде на всичките люде.

2:11  Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.

2:12  И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите.

2:13  И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха:

2:14  Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.

2:15  И щом си отидоха ангелите от тех на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.

2:16  И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите.

2:17  И като видеха, разказаха речите що им се рекоха за това дете.

2:18  И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха.

2:19  А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тех в сърцето си.

2:20  И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видеха според както им се бе рекло.

2:21  И като се изпълниха осем дни за да обрежат детето, нарекоха му името Исус, нареченото от ангела преди неговото зачатие в утробата.

2:22  И като се изпълниха дните за очищението нейно, по закона Моисеев, занесоха го в Ерусалим да го представят пред Господа,

2:23  както е писано в закона Господен, че «всеки младенец от мъжки пол който отваря ложесна свет на Господа ще се нарече,»

2:24  и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, «две гъргорици, или две гълъбчета.»

2:25  И, ето, имаше некой си человек в Ерусалим, на име Симеон; и този человек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля; и Дух Светий бе на него.

2:26  И открито бе нему от Духа Светаго, че немаше да види смърт преди да види Христа Господня.

2:27  И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона,

2:28  той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:

2:29  Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;

2:30  защото видеха очите ми твоето спасение,

2:31  което си приготвил пред лицето на всичките народи;

2:32  светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.

2:33  А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.

2:34  И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;

2:35  а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.

2:36  Имаше и некоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остарела, и живела бе с мъжа си седем години от девството си.

2:37  И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето ноще и дене служеше Богу в пост и молитва.

2:38  И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.

2:39  И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

2:40  А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.

2:41  И ходеха родителите му всека година в Ерусалим за празника на пасхата.

2:42  И когато стана той на дванадесет години, като възлезоха по обичаю в Ерусалим за праздника,

2:43  и като изкараха дните на праздника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим; и не усети Иосиф и майка му.

2:44  И понеже мислеха да е с дружината, изминаха един ден път, и търсеха го между роднините и познайниците си;

2:45  и като го не намериха, върнаха се в Ерусалим да го търсят;

2:46  И след три дни намериха го в храма седнал между учителите, та ги слушаше и попитваше ги.

2:47  И всички които го чуваха удивяваха се на разума и на отговорите му.

2:48  И като го видеха смаяха се; и рече му майка му: Синко, що ни стори така? Ето баща ти и аз много оскърбени те търсихме.

2:49  И рече им: Защо да ме търсите? Не знаете ли че требва да съм в това което принадлежи на Отца ми?

2:50  А те не разумеха речта която им рече.

2:51  И слезе с тех, и дойде в Назарет, и покоряваше им се. А майка му съхраняваше всички тези неща в сърдцето си.

2:52  А Исус успеваше в мъдрост, и възраст, и благодат пред Бога и человеците.

Chapter 3

3:1  А в петнадесетата година на владението на Тиверия Кесаря, когато Понтийски Пилат бе управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и Филип брат му четверовластник в Итурея и в Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния,

3:2  във времето на архиереите Анна и Каиафа, слово Божие биде КЪ Иоана сина Захариина в пустинята.

3:3  И дойде по всичката страна около Иордан та проповедваше кръщението на покаяние за прощаване на греховете.

3:4  както е писано в книгата на думите на Исаия пророка, който казва: «Глас на едного, който вика в пустинята; Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки.

3:5  Всека долчина ще се напълни, и всяка гора и хълм ще се сниши, и криволиците ще станат прави, и неравните пътища гладки;

3:6  и всека плът ще види спасението Божие. »

3:7  И тъй говореше на народите които идеха да се кръстят от него: Рожби ехидни! кой ви обади да побегнете от бъдещият гнев?

3:8  Сторете прочее плодове достойни на покаянието; и не начнувайте да думате в себе си: Отца имаме Авраама; защото казвам ви че Бог може от тези камени да въздигне чада Аврааму.

3:9  А и секирата вече лежи при кореня на дърветата; и тъй, всяко дърво което не прави добър плод отсича се и в огън се хвърля.

3:10  И питаха го народите и говореха: Прочее, що да правим?

3:11  А той отговори и рече им: Който има две дрехи нека даде на тогози който нема; и който има храна нека прави такожде.

3:12  Дойдоха и митари да се кръстят, и рекоха му: Учителю, що да правим?

3:13  И той им рече: Не събирайте нищо повече от това що ви е заповедано.

3:14  Питаха го и военните, и говореха: И ние що да правим? И рече им: Не правете никому насилство, нито оклеветявайте; и доволни бъдете със заплатите си.

3:15  И като очакваше народът, и размишляваха всички във сърцата си за Иоана да не би той да е Христос,

3:16  отговори Иоан на всички и рече: Аз ви кръщавам с вода; но иде по-силният от мене, комуто не съм достоен да развържа ремика на обущата му, той ще ви кръсти с Духа Светаго и с огън;

3:17  комуто лопатата е в ръката му, и ще отреби гумното си, и ще събере пшеницата в житницата си, а плевата ще изгори в огън неугасим.

3:18  И с много други поучения, благовествуваше той на народа.

3:19  А Ирод четверовластникът като се изобличаваше от него за Иродиада жената на брата си Филипа, и за всичките други злини що бе сторил Ирод,

3:20  над всичко друго приложи и това, че затвори Иоана в тъмница.

3:21  И като се кръсти всичкий народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето,

3:22  и слезе Дух Светий в телесен вид, като гълъб върх него; и глас биде от небето който казваше: Ти си Син мой възлюблений: в тебе благоволих.

3:23  И сам Исус начнуваше да е около тридесет години; според както го мислеха беше син на Иосифа, който бе син Илиев.

3:24  а Илий Мататов, а Матат Левиин, а Левий Мелхиин, а Мелхий Янаев, а Яна Иосифов,

3:25  а Иосиф Мататиев, а Мататия Амосов, а Амос Наумов, а Наум Еслиев, а Еслий Нагеев,

3:26  а Нагей Маатов, а Маат Мататиев, а Мататия Семеиев, а Семеий Иосифов, а Иосиф Юдин,

3:27  а Юда Иоананов, а Иоанан Рисаев, а Риса Заровавелов, а Заровавел Салатиилев, а Салатиил Нириев,

3:28  а Нирий Мелхиев, а Мелхий Адиев, а Адий Косамов, а Косам Елмодамов, а Елмодам Иров,

3:29  а Ир Иосиев, а Иосий Елиезеров, а Елиезер Иоримов, а Иорим Мататов, а Матат Левиин,

3:30  а Левий Симеонов, а Симеон Юдин, а Юда Иосифов, а Иосиф Ионанов, а Ионан Елиакимов,

3:31  а Елиаким Мелеаев, а Мелеа Маинанов, а Маинан Мататаев, а Матата Натанов, а Натан Давидов,

3:32  а Давид Иесеев, а Иесей Овидов, а Овид Воозов, а Вооз Салмонов, а Салмон Наасонов,

3:33  а Наасон Аминадавов, а Аминадав Арамов, а Арам Есромов, а Есром Фаресов, а Фарес Юдин,

3:34  а Юда Яковов, а Яков Исааков, а Исаак Авраамов, а Авраам Тарин, а Тара Нахоров,

3:35  а Нахор Серухов, а Серух Рагавов, а Рагав Фалеков, а Фалек Еверов, а Евер Салаев,

3:36  а Сала Каинанов, а Каинан Арфаксадов, а Арфаксад Симов, а Сим Ноев, а Ное Ламехов,

3:37  а Ламех Матусалов, а Матусал Енохов, а Енох Яредов, а Яред Малелеилов, а Малелеил Каинанов,

3:38  а Каинан Еносов, а Енос Ситов, а Сит Адамов, а Адам Божий.

Chapter 4

4:1  А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята;

4:2  и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне.

4:3  И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб.

4:4  И отвеща му Исус и рече: Писано е, че «не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.»

4:5  И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време.

4:6  И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща.

4:7  И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това.

4:8  И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: «Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.»

4:9  И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу;

4:10  защото е писано: «На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят,

4:11  и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.»

4:12  И отговори Исус и рече му: Речено е: «Да не изкусиш Господа Бога твоего.»

4:13  И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.

4:14  А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност.

4:15  И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките.

4:16  И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете.

4:17  И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано:

4:18  «Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,

4:19  да проповедам благоприятната Господня година.

4:20  И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него.

4:21  И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

4:22  И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов?

4:23  И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си.

4:24  И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си.

4:25  И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя;

4:26  и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена.

4:27  И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът.

4:28  Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост,

4:29  и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат.

4:30  Но той мина изпомежду им и отиваше си.

4:31  И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни.

4:32  И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт.

4:33  И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем,

4:34  и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий.

4:35  И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак.

4:36  И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват?

4:37  И разнесе се слух за него по всичките околни места.

4:38  И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.

4:39  И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

4:40  И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги.

4:41  От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

4:42  И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех.

4:43  А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.

4:44  И проповедваше в съборищата Галилейски.

Chapter 5

5:1  А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско,

5:2  и виде две ладии че стоеха покрай езерото; а рибарите беха излезли из тех та изпираха мрежите си.

5:3  И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията.

5:4  И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба.

5:5  А Симон отговори и рече му: Учителю, цела нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.

5:6  И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.

5:7  И кивнаха на дружината си които беха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щеха да потънат.

5:8  А като виде Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;

5:9  понеже ужас обзе и него и всичките що беха с него за лова на рибите що уловиха,

5:10  подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които беха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.

5:11  И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.

5:12  И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.

5:13  А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.

5:14  И той му заповеда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповедал за свидетелство тем.

5:15  Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.

5:16  А той се оттегляше в пустините и молеше се.

5:17  И един ден, когато той поучаваше, седеха Фарисеи и законоучители, които беха надошли от всеко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им.

5:18  И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.

5:19  Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.

5:20  И като виде Исус верата им, рече му: Человече, прощават ти се греховете ти.

5:21  И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?

5:22  А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?

5:23  Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?

5:24  Но за да познаете че Син Человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.

5:25  И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.

5:26  И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видехме пречудни неща.

5:27  И след това излезе вън, и виде едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.

5:28  И той остави всичко, и стана та отиде след него.

5:29  И стори му Левий големо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тех на трапезата.

5:30  А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете?

5:31  А отговори Исус и рече им: Немат нужда за лекар здравите, но болните.

5:32  Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

5:33  И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият?

5:34  А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тех младоженикът?

5:35  Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тех младоженикът: тогаз през онези дни ще постят.

5:36  Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата.

5:37  И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят.

5:38  Но требва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.

5:39  И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.

Chapter 6

6:1  И в първата събота след вторият ден на пасхата, минуваше той през сеидбите, и учениците му късаха класовете, и ядеха, като ги стриваха с ръце.

6:2  А некои си от Фарисеите рекоха им: Защо правите което не е простено да се прави в събота?.

6:3  И отговори Исус и рече им: Не сте ли чели ни това което стори Давид когато огладне той и които беха с него,

6:4  как влезе в Божия дом, и взе хлебовете на предложението и яде, и даде и на онези които беха с него, които хлебове не бе простено да ги ядат други тъкмо едните свещеници?

6:5  И казваше им, че Син Человечески е господар и на съботата.

6:6  И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там некой си человек, комуто десната ръка бе суха.

6:7  И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него.

6:8  Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи.

6:9  Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що требва да прави некой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби?

6:10  И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

6:11  А те се изпълниха с буйство, и разговаряха се помежду си що да сторят на Исуса.

6:12  През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цела нощ бе там на молба КЪ Бога.

6:13  И като стана ден призова учениците си; и избра от тех дванадесет, които и нарече апостоли:

6:14  Симона, когото и наименува Петър, и Андрея брата му, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,

6:15  Матея и Тома, Якова Алфеева, и Симона нарицаемаго Зилота,

6:16  Юда брата Яковов и Юда Искариотскаго, който и стана предател.

6:17  И като слезна с тех, спре се на едно место равно; и там беха мнозина от учениците негови, и големо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които беха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си,

6:18  и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

6:19  И всичкият народ искаше да се допре до него, защото сила излезваше из него и изцеляваше всичките.

6:20  И той подигна очите си КЪ учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие.

6:21  Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.

6:22  Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина Человеческаго.

6:23  Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

6:24  Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си.

6:25  Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.

6:26  Горко вам когато всички человеци ви позахвалят, защото бащите им така правеха на лъжливите пророци.

6:27  Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат,

6:28  благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.

6:29  На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си.

6:30  Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.

6:31  И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тем.

6:32  И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тех.

6:33  И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.

6:34  И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.

6:35  Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ КЪ неблагодарните и злите.

6:36  Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд.

6:37  И не съдете, и нема да бъдете съдени; не осъждайте, и нема бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;

6:38  давайте и ще ви се даде; мера добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мера с която мерите ще ви се възмери.

6:39  Рече им още една притча: Да ли може слеп слепого да води? Не щат ли падна и двамата в ямата?

6:40  Нема ученик по-горен от учителя си: а всеки ученик усъвършенствуван ще бъде както учителят си.

6:41  И защо гледаш съчицата която е в окото на брата ти, а гредата която е в твоето око не съзираш?

6:42  Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави да извадя съчицата, която е в окото ти, кога ти сам не видиш гредата която е в твоето око? Лицемере! извади първом гредата из окото си, и тогаз щеш виде чисто за да извадиш съчицата която е в окото на брата ти.

6:43  Защото нема добро дърво което прави лош плод, нито лошо дърво което прави плод добър;

6:44  понеже всеко дърво от своя плод се познава; защото не берат от трънки смокини, нито късат от къпина грозде.

6:45  Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.

6:46  И защо ме зовете: Господи, Господи, а не правите това, което казвам?

6:47  Всеки който иде при мене, и слуша моите думи, и ги прави, ще ви покажа кому е подобен.

6:48  Подобен е на человек що зида къща, който изкопа и задълбочи, и положи основа на камик; и когато стана наводнение, нападна реката върх онази къща, и не можа да я поклати; защото беше основана на камик.

6:49  А който слуша и не прави, подобен е на человек който е съзидал къща на земята без основа; върх която нападна реката, и на часа падна, и стана срутяването на тази къща големо.

Chapter 7

7:1  И като свърши всичките свои думи КЪ народа който го слушаше, влезе в Капернаум.

7:2  А на некого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране.

7:3  И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му.

7:4  И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това;

7:5  защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище.

7:6  А Исус вървеше с тех; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив;

7:7  (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.

7:8  Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.

7:9  Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вера.

7:10  И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.

7:11  А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървеха мнозина от учениците му и народ много.

7:12  И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея.

7:13  И като я виде Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака.

7:14  И приближи та допре носилото; а носещите се спреха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани.

7:15  И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му.

7:16  И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде.

7:17  И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.

7:18  И възвестиха Иоану учениците му за всичко това.

7:19  И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?

7:20  И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?

7:21  И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване.

7:22  И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видехте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува.

7:23  И блажен е който се не съблазни в мене.

7:24  А когато си отидоха проводените от Иона, начена да говори на народа за Иоана: Какво излезохте да видите в пустинята? тръст ли от ветър разлюлявана?

7:25  Но какво излезохте да видите? человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са.

7:26  Но какво излезохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк.

7:27  Този е за когото е писано: «Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе.»

7:28  Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него.

7:29  И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново.

7:30  А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.

7:31  И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни?

7:32  Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.

7:33  Защото дойде Иоан Кръстител, нито хлеб яде, нито вино пие, и казвате: Бес има.

7:34  Дойде Син Человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците.

7:35  И оправда се мъдростта от всичките си чада.

7:36  И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата.

7:37  И, ето, жена некоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.

7:38  и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.

7:39  А Фарисеят който го бе призвал, като виде, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.

7:40  И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи.

7:41  Некой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет.

7:42  И понеже немаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тех ще го възлюби повече?

7:43  Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

7:44  И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри.

7:45  Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влезъл, не е престанала от да целува нозете ми.

7:46  Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми.

7:47  За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби.

7:48  И рече й: Прощават ти се греховете ти.

7:49  И тези които седеха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава?

7:50  И рече на жената: Верата твоя те спаси; иди си с миром.

Chapter 8

8:1  И след това ходеше от град на град и от село на село да проповедва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици беха с него,

8:2  и жени некои които беха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която беха излезли седем беса,

8:3  и Иоана жената на Хуза настойника Иродов, и Сусана, и други много които му слугуваха от своят си имот.

8:4  И понеже се стичаше народ много, и идеха при него от всеки град, рече с притча:

8:5  Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха.

8:6  А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото немаше влага.

8:7  Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го.

8:8  А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша.

8:9  А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча?

8:10  А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповедва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумеват.

8:11  И тая е притчата. Семето е словото Божие.

8:12  А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да поверват и се спасят.

8:13  А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен немат; които за малко време верват, и във време на напаст отстъпват.

8:14  А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод.

8:15  А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.

8:16  И никой като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светилника, за да гледат виделината тези които влезват.

8:17  Защото нема скришно което не ще бъде явно, нито утаено което не ще да бъде знайно и не ще да излезе наяве.

8:18  За това, гледайте как слушате; защото който има; ще му се даде; а който нема, и онова което мисли че има ще му се отнеме.

8:19  И дойдоха при него майка му и братята му, и поради множеството не можеха да приближат до него.

8:20  И известиха му некои и казваха: Майка ти и братята ти стоят вън и искат да те видят.

8:21  А той отговори и рече им: Мен са майка и братя тези които слушат словото Божие и го изпълняват.

8:22  И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха.

8:23  И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност беха.

8:24  И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на ветъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина.

8:25  И рече им: Де ви е верата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелева и на ветровете и на водата, и го слушат?

8:26  И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

8:27  И щом излезе на земята, срещна го от града некой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата.

8:28  И като виде Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голем рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи;

8:29  защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.)

8:30  И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влезоха в него.

8:31  И молеха го да им не повелее да идат в бездната.

8:32  А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влезат в тех; и дозволи им.

8:33  И като излезнаха бесовете от человека, влезоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.

8:34  А свинопасците като видеха това що стана побегнаха, и отидоха та известиха в града и в селата.

8:35  И излезоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото беха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се.

8:36  И тези които беха видели това известиха им как изцеле бесният.

8:37  И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тех; защото беха обзети от голем страх; а той влезе в ладията и върна се.

8:38  А человекът, от когото беха излезли бесовете, молеше му се да бъде с него; но Исус го изпрати и рече:

8:39  Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповедва по всичкия град това що му стори Исус.

8:40  А когато се върна Исус, прие го народът; защото всички го чакаха.

8:41  И, ето, дойде един человек, на име Яир, (и той бе началник на съборището,) и падна на нозете Исусови, та му се молеше да влезе в дома му;

8:42  защото имаше дъщеря единородна, като на дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отхождаше, народът го притискаше.

8:43  И жена некоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого,

8:44  приближи се изотзад, та се допре до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.

8:45  И рече Исус: Кой е що се допре до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които беха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допре до мене?

8:46  Но Исус рече: Некой се допре до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене.

8:47  И като виде жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допре до него, и как на часа оздраве.

8:48  А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром.

8:49  И когато още говореше, идва некой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умре: не труди учителя.

8:50  А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вервай, и ще се избави.

8:51  И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката.

8:52  И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умрело, но спи.

8:53  И присмиваха му се, понеже знаеха че е умрело.

8:54  Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани.

8:55  И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.

8:56  И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.

Chapter 9

9:1  И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести.

9:2  И проводи ги да проповедват царството Божие, и да изцеляват болните.

9:3  И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хлеб, ни сребро, нито по две дрехи да имате.

9:4  И в която къща влезете, там седете, и от там излезвайте на път.

9:5  И които не ви приимат, когато излезвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тех.

9:6  И те излезоха и ходеха от село на село та проповедваха евангелието и изцеляваха навсекъде.

9:7  И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото некои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

9:8  пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:9  И рече Ирод: Иоана аз посекох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.

9:10  И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що беха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто место на града нарицаемия Витсаида.

9:11  А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.

9:12  И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто место.

9:13  А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние немаме повече от пет хлеба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;

9:14  защото беха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да наседат на купове по петдесет.

9:15  И сториха така, и туриха всичките да наседат.

9:16  А той взе петте хлеба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.

9:17  И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.

9:18  И когато той се молеше насаме, с него беха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?

9:19  А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал некой от старовременните пророци.

9:20  И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.

9:21  А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.

9:22  И казва че Син Человечески требва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.

9:23  Казваше още на всички: Ако иска некой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва.

9:24  Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.

9:25  Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свет, а погуби или отщети себе си?

9:26  Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син Человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.

9:27  И казвам ви истина: Има некои от стоещите тука, които нема да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

9:28  И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.

9:29  И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

9:30  И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те беха Моисей и Илия,

9:31  които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.

9:32  А Петър и онези които беха с него беха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видеха славата му, и двамата мъже стоещите с него.

9:33  И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.

9:34  И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влезоха те в облака.

9:35  И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.

9:36  И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видеха.

9:37  А на другия ден, когато слезоха от гората, срещна го народ много.

9:38  И ето, человек некой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.

9:39  И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.

9:40  И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.

9:41  А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.

9:42  И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.

9:43  И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:

9:44  Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син Человечески ще бъде предаден в человечески ръце.

9:45  Но те не разумеваха тази реч, и покрита бе от тех за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.

9:46  И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем.

9:47  А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;

9:48  и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем.

9:49  А Иоан отговори и рече: Наставниче, видехме некого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.

9:50  И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.

9:51  И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува КЪ Ерусалим.

9:52  И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влезоха в село Самарянско да му приготвят место.

9:53  Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване КЪ Ерусалим.

9:54  И като видеха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?

9:55  А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;

9:56  защото Син Человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.

9:57  И като вървеха, рече му некой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.

9:58  И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син Человечески нема де глава да подклони.

9:59  А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.

9:60  А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповедвай царството Божие.

9:61  Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.

9:62  И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.

Chapter 10

10:1  След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и место дето имаше сам той да иде.

10:2  И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си.

10:3  Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци:

10:4  Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте.

10:5  И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом!

10:6  И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.

10:7  И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тех; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща.

10:8  И в който град влезвате и ви приимат, яжте което ви предлагат,

10:9  и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.

10:10  А в който град влезвате, и не ви приимат, кога излезвате на главните му улици речете:

10:11  И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие.

10:12  Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град.

10:13  Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако беха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел.

10:14  Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас.

10:15  И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш.

10:16  Който слуша вас, мене слуша; и който се отмета от вас, от мене се отмета; а който се отмета от мене, отмета се от тогози който ме е проводил.

10:17  И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам.

10:18  А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето.

10:19  Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди.

10:20  Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.

10:21  В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.

10:22  Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.

10:23  Обърна се после особно КЪ учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите.

10:24  Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули.

10:25  И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?

10:26  А той му рече: В закона що е писано? как четеш?

10:27  И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.»

10:28  И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.

10:29  Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?

10:30  На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.

10:31  И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.

10:32  Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.

10:33  Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,

10:34  и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.

10:35  И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.

10:36  И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?

10:37  А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.

10:38  И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си.

10:39  И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово.

10:40  А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне.

10:41  Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща;

10:42  но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея.

Chapter 11

11:1  И когато бе той на едно место та се молеше, като престана, рече му некой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си.

11:2  А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята;

11:3  Хлеба наш насъщния давай ни го всеки ден:

11:4  И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.

11:5  И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба;

11:6  понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него;

11:7  а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

11:8  Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва.

11:9  И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.

11:10  Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори.

11:11  И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде?

11:12  Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде?

11:13  И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.

11:14  И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.

11:15  А некои от тех рекоха: Чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете.

11:16  А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето.

11:17  Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада.

11:18  Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула.

11:19  И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници.

11:20  Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.

11:21  Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност.

11:22  Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир.

11:23  Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява.

11:24  Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох.

11:25  И като дойде намерва го пометен и украсен.

11:26  Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.

11:27  И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал.

11:28  А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят.

11:29  А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона.

11:30  Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син Человечески на този род знамение да бъде.

11:31  Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона.

11:32  Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.

11:33  И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват.

11:34  Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно.

11:35  За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина.

11:36  Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си.

11:37  И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата.

11:38  А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се.

11:39  И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство.

11:40  Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

11:41  Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто.

11:42  Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте.

11:43  Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите.

11:44  Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят.

11:45  И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш.

11:46  А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

11:47  Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха.

11:48  И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате.

11:49  За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят;

11:50  за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал,

11:51  от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род.

11:52  Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте.

11:53  И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща,

11:54  като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.

Chapter 12

12:1  Между това като се събраха много тисящи народ, толкоз щото едни други се тъпчеха, начна да говори на учениците си: Най-първо пазете себе си от кваса Фарисейски, който е лицемерие.

12:2  Защото нема нищо покрито, което да се не открие, и тайно което да се не узнае.

12:3  За това, колкото говорихте в тъмнина, на видело ще се чуе; и каквото сте казали на ухо в скришните стаи, от горе на покрива ще се проповеда.

12:4  А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват телото, и които след това не могат повече нищо да направят.

12:5  Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите.

12:6  Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тех не е забравено пред Бога;

12:7  но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

12:8  И пак ви казвам че всеки който ме изповеда пред человеците, и Син Человечески ще го изповеда пред ангелите Божии;

12:9  а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии.

12:10  И всеки който би казал реч против Сина Человеческаго, ще му се прости: но който рече хула против Духа Светаго, нема да му се прости.

12:11  И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете;

12:12  Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що требва да речете.

12:13  И рече му некой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието.

12:14  А той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас?

12:15  И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има некой премного, животът му не се състои от имота му.

12:16  И рече им притча, и казваше: На некой си богат человек нивята му дадоха много плод.

12:17  И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото немам де да събера плодовете си.

12:18  И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си;

12:19  и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се.

12:20  А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде?

12:21  Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога.

12:22  Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за телото си що да облечете.

12:23  Животът е по-драгоценен от храната, и телото от облеклото.

12:24  Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те немат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците?

12:25  И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът?

12:26  И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго?

12:27  Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тех.

12:28  И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци?

12:29  И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява;

12:30  защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви требва.

12:31  Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи.

12:32  Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

12:33  Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлева.

12:34  Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.

12:35  Да бъдат чреслата ви опасани, и светилниците ви запалени;

12:36  и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа.

12:37  Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува.

12:38  И ако дойде във втората стража, или в третата стража дойде, и ги намери така, блажени са онези раби.

12:39  И това още знайте, че ако би знаял стопанинът на къщата в кой час ще дойде крадецът, буден би стоял и не би оставил да му подкопаят къщата.

12:40  Бъдете прочее и вие готови; защото в който час не мислите Син Человеческий ще дойде.

12:41  Тогаз Петър му рече: Господи, нам ли казваш тази притча, или на всичките?

12:42  И Господ рече: Кой е прочее онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си да дава на време всекиму определената храна?

12:43  Блажен този раб когото би намерил господарът му, кога си дойде, че прави така.

12:44  Истина ви казвам че ще го постави над всичкото си имане.

12:45  Ако ли рече онзи раб в сърцето си: Господарът ми ще окъснее да си дойде; и начене да бие ратаите и ратайкините, и да яде и да пие и да се опива,

12:46  ще дойде господарът на онзи раб, в ден в който не му се надее, и в час в който не знае, и ще го разсече, и неговата част ще положи с неверните.

12:47  И онзи раб който е знаял волята на господаря си, че не приготвил нито сторил по волята му, много ще бъде бит.

12:48  А онзи който не е знаял и е сторил нещо достойно за бой, малко бит ще бъде. И всекиму комуто е много дадено, много ще и да се поиска от него; и комуто са много въверили, повече и ще изискат от него.

12:49  Огън дойдох да туря на земята; и какво искам, ако се е вече запалил?

12:50  Но имам кръщение да се кръстя; и колко се утеснявам докле да се извърши!

12:51  Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение.

12:52  Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата.

12:53  Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невеста, и невеста против свекърва.

12:54  Казваше още на народа: Кога видите облак който се възвися от запад, тоз час казвате: Дъжд ще вали; и така бива.

12:55  И кога юг вее, казвате: Ще стане горещина; и става.

12:56  Лицемери! лицето на земята и на небето умеете да разпознавате, а това време как да не разпознавате

12:57  А защо и по само себе си не съдите праведното?

12:58  Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлекъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница.

12:59  Казвам ти: Нема да излезеш от там докле не отдадеш и най-последното банче.

Chapter 13

13:1  И в това време дойдоха некои и му известиха за Галилеяните на които кръвта Пилат смесил със жертвите им.

13:2  И отговори Исус и рече им: Мислите ли че тези Галилеяни за това що така пострадаха са били най-грешни от всичките Галилеяни?

13:3  Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.

13:4  Или осемнадесетте онези върх които падна стълпът Силоамски и ги уби, мислите ли че те беха най-грешни от всичките человеци които живеят в Ерусалим?

13:5  Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.

13:6  Казваше още тази притча: Некой си имаше в лозето си насадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, и не намери.

13:7  И рече на лозаря: Ето три години как ида да търся плод от тази смоковница, и не намервам: отсечи я; защо да запраздня и земята?

13:8  А той отговори и рече му: Господарю, остави я и това лето, докле разкопая около нея и насипя тор;

13:9  и ако даде плод, добре; ако ли не, подир това ще я отсечеш.

13:10  И една събота поучаваше в едно от съборищата;

13:11  и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи.

13:12  Като я виде Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си.

13:13  И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.

13:14  И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които требва да работите: в тех прочее идвайте и целете се, а не съботен ден.

13:15  Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява?

13:16  А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не требваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

13:17  И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противеха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.

13:18  Казваше още: На какво е подобно царството Божие? и на що да го уприлича?

13:19  Подобно е на зърно синапово, което человек взе и посея го в градината си; и порасте и стана дърво големо, и птиците небесни превитаваха в неговите ветви.

13:20  И пак рече: На какво да уподобя царството Божие?

13:21  Подобно е на квас който като го взе жена скри го в три мери брашно докле се вкисна всичкото.

13:22  И като отиваше в Ерусалим, минуваше през градовете и през селата та поучаваше.

13:23  И некой си му рече: Господи, малцина ли са които ще се спасят? А той им рече:

13:24  Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото мнозина, казвам ви, ще искат да влезат, и не ще да могат.

13:25  След като стане стопанинът на къщата и затвори вратата, а вие останете вън, и наченете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, Господи, отвори ни, и той отговори и ви рече: Не ви зная от къде сте;

13:26  тогаз ще наченете да казвате: Ядохме пред тебе и пихме; и на нашите улици си поучавал.

13:27  И ще рече: Казвам ви, не ви зная от къде сте: махнете се от мене всинца които работите неправда.

13:28  Там ще бъде плач и скърцане със съби кога видите Авраама и Исаака и Якова и всите пророци в царството Божие, а вас че сте изпъдени вън.

13:29  И ще дойдат от изток и запад, и от север и юг, и ще седнат в царството Божие.

13:30  И, ето, има последни които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

13:31  В него ден дойдоха некои Фарисеи, и казват му: Излез и си иди от тука, защото Ирод иска да те убие.

13:32  И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам.

13:33  Но требва аз днес и утре и в другия ден да ида; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

13:34  Ерусалиме! Ерусалиме! ти който пророците избиваш, и пратените до тебе с камене биеш, колко пъти поисках да събера чадата ти, както птица пилците си под криле, и не рачихте!

13:35  Ето оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам че нема да ме видите дори дойде времето когато ще речете: Благословен който иде в името Господне.

Chapter 14

14:1  И една събота когато дойде той в къщата на некого си началника на Фарисеите да яде хлеб, те имаха очите си на него.

14:2  И, ето, имаше пред него некой си человек красничав.

14:3  И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели некой в събота?

14:4  А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

14:5  И отговори на тех и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден?

14:6  И не можаха на това да му се отговорят.

14:7  Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им:

14:8  Кога те кани некой на свадба, не седай на първото место, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе,

14:9  и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай место на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното место.

14:10  На кога те поканят, иди и седни на последното место, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно.

14:11  Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

14:12  Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.

14:13  Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;

14:14  и ще бъдеш блажен; защото немат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

14:15  Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хлеб в царството Божие.

14:16  А той му рече: Некой си человек направи вечеря голема, и покани мнозина.

14:17  И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.

14:18  И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.

14:19  И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.

14:20  И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.

14:21  И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.

14:22  И рече рабът: Господарю, както си заповедал стана, и още место има.

14:23  И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влезат, за да се напълни домът ми;

14:24  защото ви казвам че никой от онез призваните человеци нема да вкуси от вечерята ми.

14:25  И вървеха с него наедно народ много; и обърна се та им рече:

14:26  Ако иде некой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик.

14:27  И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

14:28  Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара?

14:29  да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват

14:30  и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара.

14:31  Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет?

14:32  Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир.

14:33  Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

14:34  Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи?

14:35  Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.

Chapter 15

15:1  И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат.

15:2  И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тех наедно.

15:3  А той им рече тази притча и казваше:

15:4  Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тех, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери?

15:5  И когато я намери, задига я на плещите си радостен;

15:6  и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца.

15:7  Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които немат нужда от покаяние.

15:8  Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери?

15:9  И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бех изгубила.

15:10  Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.

15:11  Рече още: Некой си человек имаше двама синове;

15:12  и по-младият от тех рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си.

15:13  И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне.

15:14  И като иждиви всичко, стана голем глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.

15:15  И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.

15:16  И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядеха свинете; и никой му не даваше.

15:17  И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хлеб, а пак аз мра от глад!

15:18  Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,

15:19  и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.

15:20  И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, виде го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.

15:21  Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

15:22  И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,

15:23  и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;

15:24  защото този ми син мъртъв бе и оживе, загинал бе и намери се. И Наченаха да се веселят.

15:25  А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.

15:26  И привика едного от слугите и питаше що е това.

15:27  А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.

15:28  И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се.

15:29  А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал некога да се повеселя и аз с приятелите си;

15:30  а по що си дойде този твой син който изеде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле.

15:31  А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е;

15:32  а требваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживе, и загинал бе и намери се.

Chapter 16

16:1  Говореше още на учениците си: беше некой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му.

16:2  И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител.

16:3  Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е.

16:4  Разумех що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството.

16:5  И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми?

16:6  А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет.

16:7  После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет.

16:8  И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината.

16:9  И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете.

16:10  Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден.

16:11  И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство?

16:12  И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?

16:13  Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.

16:14  Всичко това чуваха и Фарисеите, които беха сребролюбци; и присмиваха му се.

16:15  И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога.

16:16  Законът и пророците до Иоана беха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.

16:17  И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне.

16:18  Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.

16:19  Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.

16:20  Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.

16:21  И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.

16:22  И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе.

16:23  И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.

16:24  И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.

16:25  Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.

16:26  И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука КЪ вас, да не могат, нито пък които са там да преминат КЪ нас.

16:27  А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

16:28  защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место.

16:29  Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех.

16:30  А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят.

16:31  Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.

Chapter 17

17:1  И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат!

17:2  По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките.

17:3  Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му.

17:4  И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне КЪ тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.

17:5  И рекоха апостолите Господу: Придай ни вера.

17:6  А Господ рече: Ако да имахте вера колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

17:7  А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш?

17:8  и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти?

17:9  Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.

17:10  Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бехме длъжни да направим.

17:11  И в пътуването си КЪ Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.

17:12  И веднъж когато влезваше в некое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спреха издалеч;

17:13  и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.

17:14  И като ги виде рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.

17:15  И един от тех, като виде че изцеле, повърна се и с голем глас славеше Бога,

17:16  и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.

17:17  А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата?

17:18  Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник?

17:19  И рече му: Стани та си иди: твоята вера те изцели.

17:20  И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане;

17:21  нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.

17:22  И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человеческаго, и нема да видите.

17:23  И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му.

17:24  Защото както светкавицата, която блеска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син Человечески в своят си ден.

17:25  Но първом требва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род.

17:26  И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго.

17:27  Ядеха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките.

17:28  Подобно, както стана и в дните Лотови: ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха, и градеха.

17:29  И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,-

17:30  на това подобно ще бъде и в деня в който Син Человечески ще се яви.

17:31  В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад.

17:32  Помнете Лотовата жена.

17:33  Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.

17:34  Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

17:35  Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави.

17:36  Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

17:37  Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.

Chapter 18

18:1  Казваше им още и притча, как требва всекога да се молят, и да се не обленяват;

18:2  и говореше: Имаше в некой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.

18:3  Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.

18:4  И до неколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,

18:5  а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.

18:6  И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:

18:7  А Бог нема ли да отдаде правото на своите избрани които викат КЪ него дене и ноще, ако и да дълготърпи за тех:

18:8  Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син Человечески кога дойде да ли ще намери вера на земята?

18:9  И пак на некои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:

18:10  Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.

18:11  Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:

18:12  Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

18:13  И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си КЪ небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.

18:14  Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

18:15  Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тех, а учениците като видеха забраниха им.

18:16  Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.

18:17  Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете нема да влезе в него.

18:18  И некой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?

18:19  А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.

18:20  Заповедите знаеш: «Да не направиш прелюбодеяние;» « Да не убиеш;» « Да не откраднеш;» «Да не лъжесвидетелствуваш;» «Почитай баща си и майка си.»

18:21  А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.

18:22  Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.

18:23  А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.

18:24  И като го виде Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези които имат богатство!

18:25  Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.

18:26  А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?

18:27  А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.

18:28  А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.

18:29  А той им рече: Истина ви казвам, че нема никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,

18:30  и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.

18:31  И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлезваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина Человеческаго.

18:32  Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,

18:33  и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.

18:34  И те не разумеха нищо от това; и тая дума беше покрита за тех, и не разбираха това което се казваше.

18:35  А когато наближаваше до Ерихон, некой си слеп седеше край пътя да проси.

18:36  И като чу че народ минува, попита: Що е това?

18:37  И казаха му че Исус Назарянин минува.

18:38  Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!

18:39  И тези които вървеха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!

18:40  И спре се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,

18:41  и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.

18:42  И Исус му рече: Прогледай; твоята вера те изцели.

18:43  И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като виде това, въздаде хвала Богу.

Chapter 19

19:1  След това влезе Исус в Ерихон, и заминуваше си.

19:2  И ето человек на име Закхей който беше началник на митарите, и той бе богат.

19:3  И искаше да види Исуса кой е; но не можеше от народа, защото беше низък на възраст.

19:4  И завтече се на напред, та възлезе на една черница за да го види; понеже през онзи път щеше да мине.

19:5  И като дойде на това место, Исус погледна, виде го, и рече му: Закхее, слез скоро; защото днес требва да остана в твоята къща.

19:6  И прибърза та слезе, и прие го с радост.

19:7  И като видеха това всички, помъмряха и казваха че при грешен человек влезе да преседи.

19:8  А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил некого в нещо с клевета, въздавам четверократно.

19:9  Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом; защото и той е син Авраамов.

19:10  Понеже Син Человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.

19:11  И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви.

19:12  И рече: Человек некой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.

19:13  И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.

19:14  А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас.

19:15  И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил.

19:16  И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси.

19:17  И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.

19:18  И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.

19:19  Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.

19:20  Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;

19:21  защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.

19:22  И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял;

19:23  и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щех да го прибера с лихвата?

19:24  И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси;

19:25  (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;)

19:26  защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който нема, и това що има, ще се отнеме от него.

19:27  А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тех, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

19:28  И това като изрече Исус, отиваше напред и възлезваше в Ерусалим.

19:29  И когато наближи до Витфагия и Витания, КЪ гората която се казваше Елеон, проводи двама от учениците си,

19:30  и рече им: Идете в срещното село: в което щом влезвате ще намерите ждребе вързано, на което никой человек не е никога възседал: отвържете го и го доведете.

19:31  И ако ви попита некой: Защо го отвързвате? така ще му кажете: Защото требва на Господа.

19:32  И отидоха проводените и намериха както им рече.

19:33  И когато отвързваха ждребето, рекоха им стопаните му: Защо отвързвате ждребето?

19:34  А те рекоха: На Господа требва.

19:35  И доведоха го при Исуса: и като наметаха дрехите си на ждребето, възкачиха Исуса.

19:36  И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.

19:37  И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що беха видели;

19:38  и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних!

19:39  И некои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си.

19:40  И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.

19:41  И като наближи та виде градът, плака за него,

19:42  и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи.

19:43  Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всекъде ще те утеснят

19:44  и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и нема да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.

19:45  И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха;

19:46  и казваше им: Писано е: «Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа.»

19:47  И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят;

19:48  и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.

Chapter 20

20:1  И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,

20:2  та му говореха и рекоха: Кажи ни с коя власт правиш това? или кой е що ти е дал тази власт?

20:3  Отговори и рече им: Ще ви попитам и аз една реч, и кажете ми.

20:4  Кръщението Иоаново от небето ли бе, или от человеците?

20:5  А те си помислиха, и думаха: Ако речем: От небето, ще рече: Защо не повервахте в него?

20:6  Ако ли речем: От человеците, всичкий народ с камене ще ни убие; понеже е уверен че Иоан е пророк.

20:7  И отговориха че не знаят от къде бе.

20:8  Тогаз Исус им рече: И аз ви не казвам с коя власт правя това.

20:9  И начна да говори на народа тази притча: Некой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време.

20:10  И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден.

20:11  И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен.

20:12  И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха.

20:13  Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят.

20:14  Но земледелците като го видеха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше.

20:15  И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?

20:16  Ще дойде и ще погуби тези земледелци, и ще даде лозето на други. А тези които чуха рекоха: Дано не бъде!

20:17  А той ги погледна и рече: Що е това писаното: «Камикът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»?

20:18  Всеки който падне на този камик ще се строши, а връх когото падне, ще го смаже.

20:19  И поискаха първосвещениците и книжниците да турят ръце на него в този час, защото разумеха че там ката тази притча; но убояха се от народа.

20:20  И като го извардиха проводиха наветници, които се приструваха че са праведни, с намерение да го уловят в некоя реч та да го предадат на началството и на властта управителева.

20:21  И те го попитаха и рекоха: Учителю, знаем че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, но по истина пътят Божий учиш.

20:22  Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не?

20:23  А той разуме лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате?

20:24  Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев.

20:25  А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.

20:26  И не могоха да уловят нещо в думата му пред народа; и зачудени за ответа негов, млъкнаха.

20:27  И пристъпиха некои от Садукеите, които отричат възкресението, и го попитаха,

20:28  и рекоха: Учителю, Моисей написа нам: «Ако умре на некого брат му който има жена, и умре той безчаден, да вземе брат му жената и да възстави семе на брата си.»

20:29  А имаше седмина братя, и първият взе жена и умре безчаден.

20:30  И взе вторият жената, и умре и той безчаден.

20:31  И третият я взе; също така и седмината, и не оставиха чада, и умреха.

20:32  А подир всичките умре и жената.

20:33  И тъй във възкресението на кого от тех ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

20:34  А Исус отговори и рече им: Чадата на този век женят се и за мъж отиват;

20:35  а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват:

20:36  защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.

20:37  А това че мъртвите възкръсват, и Моисей го изяви при къпината когато назоваваше Господа «Бога Авраамова, и Бога Исаакова, и Бога Яковова.»

20:38  А Бог не е Бог на мъртвите, но на живите; защото всички са живи при него.

20:39  И отговориха некои от книжниците и рекоха: Учителю, ти добре рече.

20:40  И не смееха вече нищо да го попитат.

20:41  И Рече им: Как казват че Христос е син Давидов?

20:42  кога сам Давид казва в книгата Псаломска: «Рече Господ Господу моему: Седни отдесно ми

20:43  докле положа враговете ти подножие на нозете ти.»

20:44  И тъй, Давид го нарича Господ; а как е син негов?

20:45  И когато всичкий народ слушаше, той рече на учениците си:

20:46  Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени, и обичат поздравления по пазарите, и предните седалища в съборищата, и първите места по вечерянията;

20:47  които изпояждат домовете на вдовиците, и за причина правят дълги молитви. Те ще приемат по-големо осъждение.

Chapter 21

21:1  И като погледна Исус, виде богатите които туряха даровете си в съкровищницата.

21:2  А виде и некоя сирота вдовица която тури там две лепти.

21:3  И рече: Истина ви казвам че тая сирота вдовица тури от всичките най много;

21:4  защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си; а тя от немането си тури всичкия си имот, колкото имаше.

21:5  И когато некои си говореха за храма че е украсен с хубави камене и с посвещения, рече:

21:6  Ще дойдат дни, в които това що гледате нема да остане камик на камик който да се не съсипе.

21:7  И попитаха го и рекоха: Учителю, а кога ще бъде това? и какво е знамението когато ще бъде това?

21:8  А той рече: Гледайте да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в мое име да казват че: Съм аз; и уж времето наближи; но да не отидете след тех.

21:9  И кога чуете бойове и размирици, да се не убоите; защото първом те требва да бъдат, но не е тутакси свършването.

21:10  Тогаз им казваше: Че ще възстане народ връх народ, и царство връх царство;

21:11  и ще бъдат на места големи трусове и глад и мор; още страшилища и знамения големи от небето ще бъдат.

21:12  А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име.

21:13  И това ще ви стане за свидетелство.

21:14  И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете;

21:15  защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници.

21:16  И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят некои от вас.

21:17  И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име.

21:18  Но косъм от главата ви нема да загине.

21:19  С търпението си придобийте душите си.

21:20  А кога видите Ерусалим обиколен с войски, тогава знайте че наближи запустението му.

21:21  Тогаз които са в Юдея да бегат по горите; и които са в сред него да излязат навън, и които са в околностите да не влезват в него.

21:22  Защото тези са дни на отмъщение за да се изпълни все що е писано.

21:23  И горко на непразните и на доещите през онези дни! защото ще бъде голема тъга на земята, и гнев Божий връх този народ.

21:24  И ще да паднат под острото на ножа, и ще бъдат закарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде потъпкуван от езичниците, докле се изпълнят времената на езичниците.

21:25  И ще бъдат знамения в слънцето и в луната и в звездите, и по земята тъга на народите в недоумието им, и ще шуми морето и вълните.

21:26  Человеците ще издъхват от страх и от очакване на бедствията които ще постигнат вселенната, защото силите небесни ще се поколебаят.

21:27  И тогаз ще видят Сина Человеческаго че иде в облак със сила и слава голема.

21:28  И когато начне да става това, възправете се и подигнете си главите, защото наближава избавлението ви.

21:29  И рече им притча: Вижте смоковницата и всичките дървета.

21:30  Когато вече ги виждате че се развиват, знаете от само себе си че е близо вече летото.

21:31  Така и вие, кога видите това че става, знайте че е близо царството Божие.

21:32  Истина ви казвам, че нема да премине този род, докато се сбъде всичко това.

21:33  Небето и земята ще преминат, а моите думи нема да преминат.

21:34  Но пазете себе си да не би да отегнат сърцата ви от обядене и пиянство и от житейски грижи, и ви постигне напрасно този ден;

21:35  защото като примка ще дойде на всички които обитават по лицето на всичката земя.

21:36  За то бъдете будни, и молете се на всеко време, за да се удостоите да избегнете от всичко това което има да бъде, и да предстанете пред Сина Человеческаго.

21:37  И дене той учеше в храма; а ноще излезваше та нощуваше на гората нарицаема Елеонска.

21:38  И всичкият народ подраняваха при него в храма да го слушат.

Chapter 22

22:1  И наближаваше праздникът на безквасните хлебове, който се казва Пасха.

22:2  И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.

22:3  И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

22:4  и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде.

22:5  И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро.

22:6  И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.

22:7  Дойде же денът на безквасните в който требваше да жертвуват пасхата.

22:8  И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.

22:9  А те му рекоха: Де искаш да приготвим?

22:10  А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,

22:11  и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?

22:12  И той ще ви посочи горница голема постлана: там пригответе.

22:13  И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.

22:14  И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.

22:15  И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;

22:16  защото ви казвам че нема да ям вече от нея, докле се не изпълни в царството Божие.

22:17  И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

22:18  защото ви казвам че нема да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.

22:19  И взе хлеб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е телото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.

22:20  Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.

22:21  Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата.

22:22  И Син Человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава!

22:23  И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тех ще е този който ще стори това.

22:24  Стана още и препирня помежду им кого от тех ще имат за по-голем.

22:25  А той им рече: Царете на народите господаруват над тех, и тези които ги владеят наричат се благодетели.

22:26  А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува.

22:27  Защото кой е по-голем, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.

22:28  А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.

22:29  За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене;

22:30  за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да садите дванадесетте племена Израилеви.

22:31  И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;

22:32  но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вера; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.

22:33  И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.

22:34  А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес нема да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.

22:35  И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо.

22:36  Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който нема, нека продаде дрехата си и нека купи нож;

22:37  защото ви казвам че още и това писаното требва да се изпълни на мене: «И с беззаконните се счете,» защото писаните за мене вземат край.

22:38  И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.

22:39  И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му.

22:40  И като дойде на местото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.

22:41  И той се отлъчи от тех колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,

22:42  и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.

22:43  И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.

22:44  И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.

22:45  И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;

22:46  и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.

22:47  И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тех, и приближи при Исуса да го целуне.

22:48  А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина Человеческаго?

22:49  И тези които беха с Исуса, като видеха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?

22:50  И един от тех удари първосвещениковия раб и отреза му десното ухо.

22:51  А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допре се до ухото му и го изцели.

22:52  И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що беха дошли върх него: Като на разбойник ли излезохте с ножове и сопи?

22:53  Всеки ден бех с вас в храма, и не прострехте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.

22:54  И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.

22:55  И наклали беха огън насред двора та беха наседали; и Петър седеше между тех.

22:56  И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.

22:57  А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.

22:58  И след малко друг един го виде и рече: И ти си от тех. А Петър рече: Человече, не съм.

22:59  И като се мина до един час, друг некой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.

22:60  А Петър рече: Человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попе.

22:61  И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.

22:62  И излезе Петър вън и плака горко.

22:63  И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.

22:64  И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?

22:65  И други много хули казваха върх него.

22:66  И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,

22:67  и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, нема да повервате;

22:68  а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.

22:69  От нине Син Человечески ще бъде седещ отдесно на силата Божия

22:70  И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.

22:71  А те рекоха: Що ни требва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.

Chapter 23

23:1  И станаха всичкото множество, и заведоха го при Пилата.

23:2  И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че Христос (помазаник), цар.

23:3  А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш.

23:4  И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека.

23:5  А те насилваха, и казваха че: Смущава народа, понеже поучава по всичка Юдея, като е начнал от Галилея до тука.

23:6  А Пилат, като чу Галилея, попита да ли е Галилеянин человекът.

23:7  И като разбра че е от Иродовата държава, проводи го до Ирода, който беше и той в Ерусалим през тия дни.

23:8  А Ирод като виде Исуса възрадва се много, защото искаше отдавна да го види, понеже слушаше много работи за него; и надееше се да види некое знамение да става от него.

23:9  И питаше го с много речи; но той му нищо не отговори.

23:10  А първосвещениците и книжниците стоеха та го обвиняваха силно.

23:11  Но Ирод със своите си войни, след като го унижи и му се поруга, облече го в дреха светла и проводи го пак на Пилата.

23:12  В онзи ден Пилат и Ирод се сприятелиха по между си; защото изпърво имаха враждина по между си.

23:13  А Пилат свика първосвещениците и началниците и народа

23:14  и рече им: Доведохте ми тогоз человека като че отвращава народа; и, ето, аз пред вас го изпитах, и не намерих в тогоз человека ни една вина от колкото го обвинявате.

23:15  Нито пак Ирод намери; защото ви пратих до него; и, ето, нищо достойно за смърт нема да е сторил.

23:16  И тъй, ще го накажа и ще го пусна.

23:17  А нужда имаше да им пуща на всеки праздник едного от запрените.

23:18  Но всички изедно извикаха и казваха: Махни тогоз, а пусни ни Варава

23:19  (който за некоя размирица що беше станала в града, и за убийство, хвърлен бе в тъмница).

23:20  И пак възгласи Пилат и искаше да пусне Исуса.

23:21  А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го.

23:22  А той и третия път им рече: Че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна.

23:23  Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и техните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.

23:24  И Пилат реши да им бъде щението,

23:25  и пусна им когото поискаха, запреният за размирство и убийство, а Исуса предаде на волята им.

23:26  И когато го поведоха вън, уловиха Симона некого си Киринейца, който си идеше от полето, и натовариха на него кръста да го носи подир Исуса.

23:27  И вървеха след него много множество народ, и жени, които и плачеха и жалеха за него.

23:28  А Исус се обърна КЪ тех и рече: Дъщери Ерусалимски, недейте плака за мене; но за вас си и за чадата ваши плачете;

23:29  защото ето, идат дни в които ще рекат: Блажени неплодните, и утробите които не са раждали, и съсците които не са кърмили.

23:30  Тогаз ще начнат да казват на горите: Паднете върх нас, и на планините: Покрийте ни.

23:31  Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще бъде със сухото?

23:32  А караха и други двамина с него, които беха злодейци, да ги затрият.

23:33  И когато дойдоха на местото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдесно а другиго отлево.

23:34  А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.

23:35  И стоеше народът та гледаше; а заедно с него и началниците ругаеха се и казваха: Други избави: да избави себе си ако е той Христос, избраният Божий.

23:36  Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет

23:37  и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си.

23:38  А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

23:39  И един от обесените злодейци хулеше го и казваше: Ако си ти Христос, избави себе си и нас.

23:40  А другият отговори и му запретяваше и казваше: Ни от Бога ли не се боиш ти, който си в истото осъждение?

23:41  И ние праведно сме осъдени, защото възприимаме достойното на това що сми сторили; а този нищо зло не е сторил.

23:42  И казваше на Исуса: Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството си.

23:43  И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

23:44  А беше къде шестия час, и стана тъма по всичката земя до деветия час;

23:45  и потъмне слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.

23:46  И извика Исус с голем глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

23:47  И като виде стотникът станалото, прослави Бога и казваше: Наистина този человек бе праведен.

23:48  А всичките народи които беха надошли да гледат, като виждаха това което стана, връщаха се биещи се в гърди.

23:49  А всичките негови познайници, и жените които беха дошли след него от Галилея, стоеха от далеч и гледаха това.

23:50  И, ето, человек некой на име Иосиф който беше съветник человек благ и праведен,

23:51  (той не беше съгласен със съвета и делото им,) от Ариматея, град Юдейски, който и сам ожидаше царството Божие,-

23:52  той дойде при Пилата и поиска телото Исусово.

23:53  И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в камик дето никой никога не бе лежал.

23:54  И денът беше петък, на присъмнуване в събота.

23:55  Последваха още и жените които беха дошли с него от Галилея, и видеха гроба, и как бе положено телото негово.

23:56  И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата според заповедта почиваха.

Chapter 24

24:1  И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що беха приготвили, имаше още и други некои с тех.

24:2  И намериха камика отвален от гроба.

24:3  И като влезоха не намериха телото на Господа Исуса.

24:4  И когато беха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тех двама человека с блестещи дрехи.

24:5  И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

24:6  Нема го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея

24:7  и казваше как Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.

24:8  И спомниха си неговите думи:

24:9  И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

24:10  И тези които казваха това на апостолите беха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тех;

24:11  и техните думи се видеха пред тех като праздни приказки, и не ги верваха.

24:12  А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.

24:13  И, ето, двама от тех в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

24:14  И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.

24:15  И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тех:

24:16  а очите им се удържаваха да го не познаят.

24:17  И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?

24:18  И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?

24:19  И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:

24:20  и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;

24:21  а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.

24:22  Но и некои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,

24:23  и, като не намерили телото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.

24:24  И некои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видеха.

24:25  И той им рече: О безумни и късни на сърце да вервате все що е речено от пророците!

24:26  не требваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?

24:27  И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.

24:28  И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.

24:29  И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тех.

24:30  И като седна с тех на трапезата, взе хлеба и благослови, и преломи и даваше им.

24:31  И тем се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тех.

24:32  И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?

24:33  И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които беха с тех,

24:34  които и казваха: Че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.

24:35  Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хлеба.

24:36  И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тех, и казва им: Мир вам.

24:37  А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.

24:38  И рече им: Защо сте смутени? и защо влезват в сърдцата ви таквизи мисли?

24:39  Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух нема плът и кости както гледате мене че имам.

24:40  И това като рече, показа им ръцете и нозете си.

24:41  Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?

24:42  И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.

24:43  И взе та яде пред тех.

24:44  И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бех още с вас, че требва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.

24:45  Тогава им отвори ума да разумеят писанията.

24:46  И рече им че: Така е писано, и така требваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

24:47  и да се проповеда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим;

24:48  а вие сте свидетели на това.

24:49  И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.

24:50  И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови.

24:51  И когато ги благославяше, отстъпи се от тех и възносяше се на небето.

24:52  И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голема радост;

24:53  и беха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.