BulVeren - Luke

Chapter 1

1:1  Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

1:2  както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

1:3  видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

1:4  за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

1:5  В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

1:6  Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

1:7  Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

1:8  И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

1:9  според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

1:10  А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

1:11  И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

1:12  А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

1:13  Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

1:14  Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

1:15  Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

1:16  И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

1:17  Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

1:18  А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

1:19  Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

1:20  И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

1:21  А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

1:22  А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

1:23  И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

1:24  А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

1:25  Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината дам ме корят.

1:26  А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

1:27  при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

1:28  И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

1:29  А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

1:30  И ангелът ѝ каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

1:31  И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

1:32  Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

1:33  Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

1:34  А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

1:35  И ангелът в отговор ѝ каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божи Син.

1:36  Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

1:37  Защото за Бога няма нищо невъзможно.

1:38  А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

1:39  През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

1:40  и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

1:41  А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

1:42  и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

1:43  И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

1:44  Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

1:45  И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.

1:46  И Мария каза: Величае душата ми Господа

1:47  и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

1:48  Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

1:49  Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

1:50  И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

1:51  Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

1:52  Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

1:53  Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

1:54  Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

1:55  както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

1:56  И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

1:57  А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

1:58  И когато съседите и роднините ѝ чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

1:59  И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

1:60  Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

1:61  А те ѝ рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

1:62  Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

1:63  А той поиска дъсчица и написа: Йоан е името му. И те всички се зачудиха.

1:64  И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

1:65  И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

1:66  И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

1:67  Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

1:68  Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

1:69  И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

1:70  както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

1:71  спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

1:72  да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

1:73  клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

1:74  да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

1:75  в святост и правда пред Него през всичките си дни.

1:76  Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

1:77  за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

1:78  поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора от висините,

1:79  за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи стъпките ни в пътя на мира.

1:80  А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.

Chapter 2

2:1  А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

2:2  Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

2:3  И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

2:4  Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,

2:5  и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.

2:6  И когато бяха там, се навършиха дните ѝ да роди.

2:7  И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.

2:8  А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

2:9  И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.

2:10  Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.

2:11  Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

2:12  И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.

2:13  И внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:

2:14  Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!

2:15  Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

2:16  И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.

2:17  И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.

2:18  И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

2:19  А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

2:20  И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.

2:21  И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.

2:22  А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

2:23  както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,

2:24  и да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

2:25  А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

2:26  На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.

2:27  И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,

2:28  той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

2:29  Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.

2:30  Защото видяха очите ми спасението,

2:31  което си приготвил пред лицето на всички народи;

2:32  светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

2:33  А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

2:34  И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за знамение, против което ще се говори.

2:35  Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

2:36  Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

2:37  а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

2:38  И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим.

2:39  И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.

2:40  А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

2:41  И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

2:42  А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.

2:43  Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

2:44  А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

2:45  И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.

2:46  И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

2:47  И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.

2:48  И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.

2:49  А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?

2:50  А те не разбраха думата, която им каза.

2:51  И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си.

2:52  И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.

Chapter 3

3:1  В петнадесетата година на царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод – четверовластник на Галилея, и брат му Филип – четверовластник на Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний – четверовластник на Авилиния,

3:2  при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово беше към Йоан, сина на Захария, в пустинята.

3:3  И той ходеше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,

3:4  както е писано в книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави правете Неговите пътеки.

3:5  Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се снишат; кривите пътеки ще станат прави и неравните места – гладки пътища;

3:6  и всяко създание ще види Божието спасение.“

3:7  И казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?

3:8  Затова, принасяйте плодове, достойни за покаяние, и не започвайте да си казвате: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне деца на Авраам.

3:9  А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

3:10  И множествата го питаха, като казваха: Тогава какво да правим?

3:11  А той в отговор им каза: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.

3:12  Дойдоха да се кръстят и бирници и му казаха: Учителю, ние какво да правим?

3:13  А той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.

3:14  Питаха го и военнослужещи, като казаха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого и не наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.

3:15  И понеже народът беше в очакване и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос,

3:16  Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, който е по-силен от мен, на когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и огън.

3:17  Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.

3:18  И с много други увещания той благовестяваше на народа.

3:19  А четверовластникът Ирод, който беше изобличаван от него заради Иродиада, жената на брат си, и заради всичките други злини, които Ирод беше сторил,

3:20  прибави над всичко и това, че затвори Йоан в тъмницата.

3:21  И когато се кръсти целият народ и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори

3:22  и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и един глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб благоволих.

3:23  А Самият Иисус беше на около тридесет години, когато започна да поучава, и както мислеха, беше Син на Йосиф, на Илий,

3:24  на Матат, на Леви, на Мелхий, на Яанай, на Йосиф,

3:25  на Мататия, на Амос, на Наум, на Еслий, на Нагей,

3:26  на Маат, на Мататия, на Семеин, на Йосех, на Йода,

3:27  на Йоанан, на Риса, на Зоровавел, на Салатиил, на Нирий,

3:28  на Мелхий, на Адий, на Косам, на Елмадам, на Ир,

3:29  на Иисус, на Елиезер, на Йорим, на Матат, на Леви,

3:30  на Симеон, на Юда, на Йосиф, на Йоанам, на Елиаким,

3:31  на Мелеа, на Мена, на Матата, на Натан, на Давид,

3:32  на Есей, на Овид, на Вооз, на Салмон, на Наасон,

3:33  на Аминадав, на Арний, на Есрон, на Фарес, на Юда,

3:34  на Яков, на Исаак, на Авраам, на Тара, на Нахор,

3:35  на Серух, на Рагав, на Фалек, на Евер, на Сала,

3:36  на Каинан, на Арфаксад, на Сим, на Ной, на Ламех,

3:37  на Матусал, на Енох, на Яред, на Малелеил, на Каинан,

3:38  на Енос, на Сит, на Адам, на Бога.

Chapter 4

4:1  А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,

4:2  където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.

4:3  И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

4:4  Но Иисус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“

4:5  Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:

4:6  На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.

4:7  И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

4:8  А Иисус в отговор му каза: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

4:9  Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

4:10  защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

4:11  и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

4:12  А Иисус в отговор му рече: Казано е: „Да не изпитваш Господа, своя Бог.“

4:13  И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

4:14  А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.

4:15  И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

4:16  И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.

4:17  Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:

4:18  „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

4:19  да проглася благоприятната Господна година.“

4:20  И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

4:21  И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

4:22  И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?

4:23  А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.

4:24  Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.

4:25  Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

4:26  но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

4:27  Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.

4:28  Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,

4:29  и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.

4:30  Но Той мина посред тях и си отиде.

4:31  И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.

4:32  А те се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

4:33  И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:

4:34  Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.

4:35  Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.

4:36  И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.

4:37  И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.

4:38  И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.

4:39  И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.

4:40  И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.

4:41  Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

4:42  И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.

4:43  Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен.

4:44  И проповядваше в синагогите в Галилея.

Chapter 5

5:1  А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово.

5:2  И видя две лодки, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

5:3  И като влезе в една от лодките, която беше на Симон, го помоли да я отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от лодките.

5:4  А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов.

5:5  А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

5:6  И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха.

5:7  И те извикаха съдружниците си от другата лодка да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете лодки толкова много, че щяха да потънат.

5:8  А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.

5:9  Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха,

5:10  а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш.

5:11  И като изтеглиха лодките на сушата, оставиха всичко и Го последваха.

5:12  И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

5:13  А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.

5:14  И Той му заръча да не казва на никого за това: Но за свидетелство на тях, иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, както е заповядал Мойсей.

5:15  Но вестта за Него се разнасяше още повече и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

5:16  А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

5:17  И през един от тези дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим. И сила от Господа беше с Него, за да изцелява.

5:18  И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

5:19  Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус.

5:20  А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете.

5:21  Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог?

5:22  Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си?

5:23  Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи!

5:24  Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома.

5:25  И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.

5:26  И те всички се смаяха и славеха Бога, и изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

5:27  След това Иисус излезе и видя един бирник на име Леви, че седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме.

5:28  Той остави всичко, стана и Го последва.

5:29  После Леви направи за Него голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

5:30  А фарисеите и техните книжници недоволстваха против учениците Му, като казваха: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

5:31  Иисус в отговор им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

5:32  Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние.

5:33  А те Му казаха: Учениците на Йоан често постят и правят молитви, както и тези на фарисеите, а Твоите ядат и пият.

5:34  Иисус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?

5:35  Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през онези дни, ще постят.

5:36  Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха, за да я сложи на стара дреха, защото не само че новата дреха се разкъсва, а и кръпката от новата не прилича на старата.

5:37  И никой не налива ново вино в стари мехове, защото не само че новото вино ще пръсне меховете и то самото ще изтече, а и меховете ще се изхабят.

5:38  Но трябва да се налива ново вино в нови мехове и ще се запази и едното, и другото.

5:39  И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

Chapter 6

6:1  И една събота, (първата след вторияден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

6:2  А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

6:3  Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

6:4  как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

6:5  И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

6:6  А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

6:7  А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

6:8  Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

6:9  Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

6:10  И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

6:11  А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

6:12  През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

6:13  А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

6:14  Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

6:15  Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

6:16  Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

6:17  И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

6:18  и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

6:19  И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

6:20  И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

6:21  Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

6:22  Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

6:23  Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

6:24  Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

6:25  Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

6:26  Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

6:27  Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

6:28  благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

6:29  На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

6:30  Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

6:31  И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

6:32  Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

6:33  И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

6:34  И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

6:35  Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

6:36  И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

6:37  Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

6:38  давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

6:39  Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

6:40  Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

6:41  И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

6:42  Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

6:43  Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

6:44  Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

6:45  Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

6:46  И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

6:47  Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

6:48  Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

6:49  А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

Chapter 7

7:1  След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.

7:2  А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло.

7:3  И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му.

7:4  И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

7:5  защото люби нашия народ и ни е построил синагогата.

7:6  А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.

7:7  Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

7:8  Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

7:9  Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.

7:10  И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

7:11  И скоро след това Иисус отиде в един град, наречен Наин, и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

7:12  И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

7:13  И Господ, като я видя, я съжали и ѝ каза: Не плачи.

7:14  Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

7:15  И мъртвият се надигна и седна, и започна да говори. И Иисус го даде на майка му.

7:16  И страх обзе всички и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас и Бог посети Своя народ.

7:17  И това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.

7:18  И учениците на Йоан му известиха за всичко това.

7:19  Тогава Йоан повика двама от учениците си и ги изпрати при Господа, за да попитат: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

7:20  И когато мъжете дойдоха при Него, казаха: Йоан Кръстител ни изпрати при Теб, за да попитаме: Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?

7:21  И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.

7:22  Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на бедните се проповядва благовестието.

7:23  И блажен е онзи, който не се отвръща от Мен.

7:24  А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

7:25  Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

7:26  Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

7:27  Това е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“

7:28  Казвам ви: между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.

7:29  И когато чуха, целият народ и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение.

7:30  А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него.

7:31  Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат?

7:32  Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте.

7:33  Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон.

7:34  Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

7:35  Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца.

7:36  Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

7:37  И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

7:38  И като застана отзад при краката Му и плачеше, започна да облива краката Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, и целуваше краката Му, и ги мажеше с мирото.

7:39  А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, каза в себе си: Този човек, ако беше пророк, щеше да познае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.

7:40  А Иисус в отговор му каза: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

7:41  Един заемодавец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.

7:42  И понеже нямаха да му платят, той прости и на двамата. И така, кой от тях ще го възлюби повече?

7:43  В отговор Симон каза: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той каза: Правилно отсъди.

7:44  И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти не даде вода за краката Ми, а тя със сълзи обля краката Ми и ги изтри с косата си.

7:45  Ти целувка не Ми даде, а тя не е престанала да целува краката Ми, откакто съм влязъл.

7:46  Ти с масло не помаза главата Ми, а тя с миро помаза краката Ми.

7:47  Затова ти казвам: простени са ѝ многото грехове; защото тя възлюби много; а на когото малко се прощава, той малко люби.

7:48  И ѝ каза: Простени са ти греховете.

7:49  А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да казват помежду си: Кой е Този, който и греховете прощава?

7:50  Тогава Той каза на жената: Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.

Chapter 8

8:1  Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици

8:2  и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;

8:3  Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.

8:4  А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:

8:5  Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.

8:6  А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.

8:7  Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.

8:8  А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

8:9  А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.

8:10  Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат, и да чуват, а да не разбират.

8:11  А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.

8:12  А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.

8:13  Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.

8:14  Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

8:15  А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.

8:16  И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.

8:17  Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.

8:18  Затова внимавайте как слушате, защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.

8:19  И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

8:20  И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.

8:21  А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.

8:22  А в един от тези дни Той се качи на една лодка с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.

8:23  А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.

8:24  И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.

8:25  А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

8:26  И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.

8:27  А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.

8:28  Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.

8:29  Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.

8:30  Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.

8:31  И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.

8:32  А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

8:33  И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

8:34  А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.

8:35  И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.

8:36  И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.

8:37  Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в лодката и се върна.

8:38  А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:

8:39  Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.

8:40  А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.

8:41  И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;

8:42  защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.

8:43  И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,

8:44  се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението ѝ веднага престана.

8:45  А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)

8:46  Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.

8:47  И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.

8:48  А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

8:49  Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

8:50  А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.

8:51  И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.

8:52  И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

8:53  А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

8:54  Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!

8:55  И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.

8:56  И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Chapter 9

9:1  И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.

9:2  И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

9:3  И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.

9:4  И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път .

9:5  И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.

9:6  И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.

9:7  А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

9:8  други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:9  И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

9:10  И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.

9:11  А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

9:12  И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.

9:13  Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.

9:14  Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

9:15  Те направиха така и накараха всички да насядат.

9:16  А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.

9:17  И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.

9:18  И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?

9:19  А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.

9:20  Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.

9:21  А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:

9:22  Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.

9:23  Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

9:24  Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.

9:25  Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

9:26  Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.

9:27  А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.

9:28  И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.

9:29  И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.

9:30  И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,

9:31  които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

9:32  А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

9:33  И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.

9:34  И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.

9:35  И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.

9:36  И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.

9:37  И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.

9:38  И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.

9:39  И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.

9:40  Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

9:41  Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.

9:42  И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.

9:43  И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:

9:44  Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

9:45  Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.

9:46  И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.

9:47  А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:

9:48  Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.

9:49  А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.

9:50  А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.

9:51  И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.

9:52  И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

9:53  Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.

9:54  Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?

9:55  А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).

9:56  И отидоха в друго село.

9:57  А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!

9:58  Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

9:59  А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

9:60  Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.

9:61  Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

9:62  А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.

Chapter 10

10:1  След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде.

10:2  И им каза: Жетвата е изобилна, а работниците – малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

10:3  Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

10:4  Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и никого по пътя не поздравявайте.

10:5  И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!

10:6  И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако не бъде, ще се върне на вас.

10:7  И в същата къща останете; и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.

10:8  И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

10:9  И изцелявайте болните в него и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.

10:10  А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:

10:11  И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме против вас; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

10:12  Казвам ви: По-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

10:13  Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

10:14  Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

10:15  И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален.

10:16  Който слуша вас, Мен слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, който Ме е пратил.

10:17  И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето Име и демоните ни се покоряват.

10:18  А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица.

10:19  Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди.

10:20  Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата.

10:21  В същия час Иисус се зарадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, че си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

10:22  Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не знае кой е Синът; и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, на когото Синът би благоволил да открие.

10:23  И като се обърна към учениците, им каза насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

10:24  Защото, казвам ви, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха; и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

10:25  И ето, един законник стана и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?

10:26  А Той му каза: Какво е писано в закона? Как го четеш ти?

10:27  А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си.“

10:28  Иисус му каза: Правилно отговори; това прави, и ще живееш.

10:29  Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Иисус: А кой е моят ближен?

10:30  В отговор Иисус каза: Един човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.

10:31  А един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, подмина по отсрещната страна.

10:32  Също и един левит, като стигна на това място и го видя, подмина по отсрещната страна.

10:33  Но един самарянин, като пътуваше, дойде до мястото, където беше той, и като го видя, го съжали,

10:34  приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

10:35  А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.

10:36  Кой от тези тримата ти се вижда да се е показал ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?

10:37  А той отговори: Онзи, който му оказа милост. Иисус му каза: Иди и ти постъпвай също така.

10:38  И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

10:39  Тя имаше сестра на име Мария, която седна при краката на Иисус и слушаше словото Му.

10:40  А Марта, като беше заета с много прислужване, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи ѝ тогава да ми помогне.

10:41  Но Господ в отговор ѝ каза: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

10:42  но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.

Chapter 11

11:1  И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.

11:2  А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче (наш, който си на небесата), да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство, (да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята);

11:3  давай ни всеки ден всекидневния ни хляб;

11:4  и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, (а ни избави от лукавия).

11:5  И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба,

11:6  понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;

11:7  и ако той отвътре в отговор каже: Не ме безпокой; вратата вече е заключена и аз и децата ми сме си легнали; не мога да стана да ти дам;

11:8  казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото му трябва.

11:9  И Аз ви казвам: искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори.

11:10  Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11:11  И кой е онзи баща между вас, който, ако син му му поиска хляб, ще му даде камък; или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба;

11:12  или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

11:13  И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Свети Дух на онези, които Го молят!

11:14  Веднъж Той изгони един ням демон; и като излезе демонът, немият проговори и множествата се учудиха.

11:15  А някои от тях казаха: Чрез началника на демоните, Веелзевул, изгонва демоните.

11:16  А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

11:17  Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено само против себе си, запустява; и дом, разделен сам против себе си, пада.

11:18  Също така, ако Сатана се раздели сам против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам демоните чрез Веелзевул.

11:19  И ако Аз чрез Веелзевул изгонвам демоните, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

11:20  Но ако Аз с Божия пръст изгонвам демоните, то Божието царство е дошло до вас.

11:21  Когато силният въоръжен пази двора си, имотът му е в безопасност.

11:22  Но когато един по-силен от него го нападне и му надвие, му взема всичкото оръжие, на което се е надявал, и разделя каквото грабне от него.

11:23  Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира заедно с Мен, той разпилява.

11:24  Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.

11:25  И като дойде, намира я пометена и украсена.

11:26  Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.

11:27  Когато говореше това, една жена от множеството издигна глас и Му каза: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

11:28  А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят.

11:29  А когато множествата се събираха около Него, започна да казва: Това поколение е зло поколение. Иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона.

11:30  Защото, както Йона стана знамение за ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за това поколение.

11:31  Южната царица ще се яви в съда с мъжете от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.

11:32  Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.

11:33  Никой, като запали светило, не го слага на скрито място, нито под шиника, а на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

11:34  Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, цялото ти тяло е осветено; а когато е зло, и тялото ти е в мрак.

11:35  Затова внимавай, да не би светлината в теб да е тъмнина.

11:36  Но ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цялото ще бъде осветено, както когато светилото те осветява със сиянието си.

11:37  Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна да яде.

11:38  А фарисеят се учуди, като видя, че Той не се изми първо преди обяда.

11:39  Но Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външността на чашата и паницата, а вътрешността ви е пълна с грабеж и злина.

11:40  Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

11:41  По-добре давайте милостиня от това, което е в сърцето; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

11:42  Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.

11:43  Горко на вас, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

11:44  Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото сте като гробове, които не личат, така че хората, които ходят по по тях, не знаят.

11:45  И един от законниците в отговор Му каза: Учителю, като казваш това, и нас обиждаш.

11:46  А Той каза: Горко и на вас, законниците! Защото товарите хората с бремена, които тежко се носят; а вие самите даже с един пръст не се допирате до бремената.

11:47  Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

11:48  И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с по тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците .

11:49  Затова и Божията премъдрост каза: Ще им изпращам пророци и апостоли; и някои от тях ще убият и изгонят,

11:50  за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света –

11:51  от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и дома. Да, казвам ви, ще се изиска от това поколение.

11:52  Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на познанието: сами вие не влязохте и на тези, които искат да влязат, попречихте.

11:53  И като излезе оттам, книжниците и фарисеите започнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

11:54  като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му, за което да Го обвинят.

Chapter 12

12:1  Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие.

12:2  Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.

12:3  Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.

12:4  А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.

12:5  Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.

12:6  Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.

12:7  Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.

12:8  И казвам ви: Всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

12:9  но ако се отрече някой от Мен пред хората, ще бъде отречен и той пред Божиите ангели.

12:10  И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

12:11  И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12:12  Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.

12:13  И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.

12:14  А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил да съдя или деля между вас?

12:15  И им каза: Внимавайте и се пазете от всякаква алчност, защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

12:16  И им каза притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

12:17  И той размишляваше в себе си, като казваше: Какво да правя? Защото нямам къде да събера плодовете си.

12:18  И каза: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по- големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

12:19  И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.

12:20  А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?

12:21  Така става с този, който събира имот за себе си, а не е богат спрямо Бога.

12:22  Каза още на учениците Си: Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете; нито за тялото си – какво ще облечете.

12:23  Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото.

12:24  Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито склад, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!

12:25  И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?

12:26  И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за другото?

12:27  Разгледайте кремовете как растат: не се трудят, нито предат; но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.

12:28  И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!

12:29  И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не бъдете неспокойни;

12:30  защото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.

12:31  Но търсете (Божието) царство и (всичко) това ще ви се прибави.

12:32  Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.

12:33  Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, непреходно съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец изяжда.

12:34  Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

12:35  Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви – запалени;

12:36  и самите вие да приличате на хора, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

12:37  Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

12:38  И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги.

12:39  Но това да знаете, че ако домакинът знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата.

12:40  Бъдете и вие готови; защото в час, когато не го мислите, Човешкият Син ще дойде.

12:41  Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тази притча, или на всичките?

12:42  Господ каза: И така, кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, за да им дава навреме определената храна?

12:43  Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

12:44  Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

12:45  Но ако онзи слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави; и започне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се напива,

12:46  то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го посече, ще определи неговата участ с невярващите.

12:47  И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е бил готов и не е постъпил по волята му, много ще бъде бит.

12:48  А онзи, които не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква.

12:49  Огън дойдох да хвърля на земята и как искам да се беше вече запалил!

12:50  Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя, и колко се измъчвам, докато то се извърши!

12:51  Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, – казвам ви, – а по- скоро разделение.

12:52  Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима.

12:53  Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.

12:54  Каза още на множествата: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали; и така става.

12:55  И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега; и става.

12:56  Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да прецените, а това време как не знаете да прецените?

12:57  А защо от само себе си не съдите кое е право?

12:58  Защото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се освободиш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.

12:59  Казвам ти: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и най-последната лепта.

Chapter 13

13:1  В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

13:2  И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

13:3  Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

13:4  Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

13:5  Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

13:6  Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

13:7  И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?

13:8  А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

13:9  и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

13:10  И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

13:11  и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

13:12  А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ.

13:13  И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

13:14  А началникът на синагогата, като недоволстваше от това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

13:15  А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?

13:16  А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

13:17  И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

13:18  Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?

13:19  Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

13:20  И пак каза: С какво да сравня Божието царство?

13:21  Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

13:22  И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

13:23  И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза:

13:24  Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.

13:25  След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.

13:26  Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.

13:27  А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.

13:28  Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.

13:29  И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство.

13:30  И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

13:31  В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

13:32  И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

13:33  Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

13:34  Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

13:35  Ето, вашият дом ви се оставя пупустст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.

Chapter 14

14:1  Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха.

14:2  И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка.

14:3  И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?

14:4  А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.

14:5  И им каза: Ако падне магарето или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той начаса да го извлече в съботен ден?

14:6  И не можаха да Му отговорят на това.

14:7  А като забелязваше как поканените избираха първите места, им каза една притча:

14:8  Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него някой по-почетен от теб

14:9  и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.

14:10  Но когато те поканят, иди и седни на последното място и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-горе; тогава ще имаш почит пред всички, които седят с теб на трапезата.

14:11  Защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

14:12  Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.

14:13  Но когато даваш угощение, покани бедни, недъгави, куци, слепи;

14:14  и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

14:15  И като чу това, един от седящите с Него на трапезата Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

14:16  А Той каза: Един човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

14:17  И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, защото всичко е вече готово.

14:18  А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

14:19  Друг каза: Купих си пет чифта волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.

14:20  А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.

14:21  И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук бедните, недъгавите, слепите и куците.

14:22  И слугата каза: Господарю, направено е, каквото си заповядал, и има още място.

14:23  И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и оградите и колкото намериш накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

14:24  защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

14:25  А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:

14:26  Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

14:27  Който не носи своя кръст и върви след Мен, не може да бъде Мой ученик.

14:28  Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я доизкара?

14:29  Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват:

14:30  Този човек започна да строи, но не можа да довърши.

14:31  Или кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва – може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?

14:32  Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир.

14:33  И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

14:34  Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи?

14:35  Тя не струва нито за земята, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Chapter 15

15:1  А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

15:2  А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях!

15:3  И Той им разказа тази притча:

15:4  Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

15:5  И като я намери, я вдига на рамената си радостен.

15:6  И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца.

15:7  Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

15:8  Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

15:9  И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

15:10  Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

15:11  Каза още: Един човек имаше двама сина.

15:12  И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието.

15:13  И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот.

15:14  А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение.

15:15  И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

15:16  И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше.

15:17  А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!

15:18  Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб;

15:19  не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

15:20  И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.

15:21  А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син.

15:22  Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му;

15:23  и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим,

15:24  защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

15:25  А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

15:26  И повика един от слугите и попита какво е това.

15:27  А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

15:28  И той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и започна да го моли.

15:29  А той в отговор каза на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил някоя твоя заповед, но на мен не си дал дори едно яре някога, за да се повеселя с приятелите си;

15:30  а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него ти закла угоеното теле.

15:31  А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

15:32  Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

Chapter 16

16:1  Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му.

16:2  И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник.

16:3  Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.

16:4  Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

16:5  И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

16:6  А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет.

16:7  После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет.

16:8  И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.

16:9  И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

16:10  Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най- малкото и в многото е неправеден.

16:11  И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

16:12  И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

16:13  Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

16:14  Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

16:15  А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога.

16:16  Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.

16:17  Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне.

16:18  Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.

16:19  Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво.

16:20  Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,

16:21  като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му.

16:22  Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.

16:23  И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.

16:24  И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък.

16:25  Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

16:26  И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас.

16:27  А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

16:28  защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение.

16:29  Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях.

16:30  А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

16:31  Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.

Chapter 17

17:1  И каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват!

17:2  По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на шията му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези малките.

17:3  Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.

17:4  И седем пъти на ден ако ти съгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му.

17:5  И апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра.

17:6  А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша.

17:7  А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш?

17:8  Няма ли вместо това да му каже: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?

17:9  Нима ще благодари на слугата за това, че е свършил каквото е било заповядано? (Не мисля.)

17:10  Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

17:11  И при пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея.

17:12  И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч,

17:13  извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас!

17:14  И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха.

17:15  А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога,

17:16  и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин.

17:17  А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?

17:18  Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник?

17:19  И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

17:20  А когато беше попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус в отговор им каза: Божието царство не идва така, че да се забелязва;

17:21  нито ще кажат: Ето, тук или там – защото, ето, Божието царство е сред вас.

17:22  И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

17:23  И като ви кажат: Ето, тук или там – да не отидете, нито да тичате след тях.

17:24  Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

17:25  Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.

17:26  И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син:

17:27  ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега; и дойде потопът и ги погуби всички.

17:28  Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха;

17:29  но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.

17:30  Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син.

17:31  В онзи ден, който се намери на покрива на къщата, а вещите му са вкъщи, да не слиза да ги взима; и който е на полето, той също да не се обръща назад.

17:32  Помнете жената на Лот.

17:33  Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази.

17:34  Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.

17:35  Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави.

17:36  (Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.)

17:37  Отговориха Му, като казаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

Chapter 18

18:1  Каза им и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се уморяват, като каза: .

18:2  В един град имаше един съдия, който не се боеше от Бога и човека не зачиташе.

18:3  В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми!

18:4  Но той за известно време не искаше. Но после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и хората не зачитам,

18:5  пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, да не би да ме измори с непрекъснатото си идване.

18:6  И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

18:7  А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?

18:8  Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

18:9  Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

18:10  Двама души: единият фарисей, а другият бирник, се изкачиха в храма да се помолят.

18:11  Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник.

18:12  Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

18:13  А бирникът, като стоеше надалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника.

18:14  Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.

18:15  Донесоха още при Него малките си деца, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, ги смъмриха.

18:16  Но Иисус ги повика и каза: Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

18:17  Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

18:18  И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

18:19  А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един, Бог.

18:20  Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си.“

18:21  А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

18:22  Иисус, като чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

18:23  А той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

18:24  И Иисус, като го видя, че много се наскърби, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

18:25  Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

18:26  А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

18:27  А Той каза: Невъзможното за хората е възможно за Бога.

18:28  А Петър каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

18:29  А Той им каза: Истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,

18:30  и който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идващия свят – вечен живот.

18:31  И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни,

18:32  защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

18:33  и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

18:34  Но те не разбираха нищо от това; тази дума беше скрита за тях и те не разбираха това, което се казваше.

18:35  А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

18:36  И като чу, че минава народ, попита какво е това.

18:37  И му казаха, че Иисус Назарянинът минава.

18:38  Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!

18:39  А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

18:40  И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита:

18:41  Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам.

18:42  Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели.

18:43  И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.

Chapter 19

19:1  След това Иисус влезе в Ерихон и минаваше през града.

19:2  И ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

19:3  искаше да види Иисус кой е, но не можеше поради множеството, защото беше малък на ръст.

19:4  И се завтече напред и се покачи на една смокиня, за да Го види; защото щеше да мине през онзи път.

19:5  Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна у дома ти.

19:6  И той побърза да слезе и Го прие с радост.

19:7  И като видяха това, всички негодуваха, казвайки: При грешен човек влезе да отседне.

19:8  А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето давам половината от имота си на бедните и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно.

19:9  И Иисус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е син на Авраам.

19:10  Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.

19:11  И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

19:12  Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне.

19:13  И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда.

19:14  Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас.

19:15  А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.

19:16  Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

19:17  И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града.

19:18  Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

19:19  И на него каза: Бъди и ти над пет града.

19:20  Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа,

19:21  защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

19:22  Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

19:23  тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

19:24  И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!

19:25  Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!

19:26  Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

19:27  А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.

19:28  И като каза това, Иисус продължи напред, изкачвайки се за Ерусалим.

19:29  И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, изпрати двама от учениците, като им каза:

19:30  Идете в селото, което е срещу вас, където, като влизате, ще намерите едно магаренце вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

19:31  И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? – кажете така: На Господа трябва.

19:32  И изпратените отидоха и намериха, както им беше казал.

19:33  И като отвързаха магаренцето, стопаните му им рекоха: Защо отвързвате магаренцето?

19:34  А те казаха: На Господа трябва.

19:35  И го докараха при Иисус и като наметнаха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус.

19:36  И Той като минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

19:37  И когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всичките чудеса, които бяха видели, казвайки:

19:38  Благословен Царят, който иде в Господното Име! Мир на небето и слава във висините!

19:39  А някои от фарисеите сред множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си!

19:40  И Той в отговор каза: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

19:41  И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

19:42  Да беше знаел ти, да, и ти, поне в този (твой) ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

19:43  Защото ще дойдат върху теб дни, когато твоите неприятели ще издигнат насипи около теб, ще те обсадят, ще те притеснят отвред

19:44  и ще сравнят със земята и теб, и децата ти в теб, и няма да оставят в теб камък върху камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

19:45  И като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, като им казваше:

19:46  Писано е: „И домът Ми ще бъде молитвен дом“; а вие го направихте „разбойнически вертеп“.

19:47  И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят,

19:48  но не намираха какво да направят, понеже целият народ се беше прилепил към Него да Го слуша.

Chapter 20

20:1  И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

20:2  Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

20:3  И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете:

20:4  Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората?

20:5  А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте?

20:6  Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

20:7  И отговориха, че не знаят откъде е.

20:8  Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.

20:9  И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време.

20:10  И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен.

20:11  И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен.

20:12  Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха.

20:13  Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.

20:14  Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше!

20:15  Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето?

20:16  Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде!

20:17  А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“?

20:18  Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

20:19  И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.

20:20  И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

20:21  И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината;

20:22  право ли е за нас да даваме данък на императора, или не?

20:23  А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?)

20:24  Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора.

20:25  А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.

20:26  И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.

20:27  Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

20:28  Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

20:29  А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен;

20:30  и вторият я взе и умря бездетен;

20:31  взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

20:32  А после умря и жената.

20:33  И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

20:34  А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват;

20:35  а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

20:36  И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога.

20:37  А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“.

20:38  Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

20:39  А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза.

20:40  Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

20:41  И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син?

20:42  Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

20:43  докато положа враговете Ти под краката Ти.“

20:44  И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син?

20:45  И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

20:46  Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията;

20:47  които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

Chapter 21

21:1  Като повдигна очи, Иисус видя богатите, че пускат даровете си в касата.

21:2  А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти.

21:3  И каза: Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички;

21:4  защото всички тези пуснаха в даровете (за Бога) от излишъка си; а тя от немотията си пусна цялото си препитание, което имаше.

21:5  И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и посветени дарове, Той каза:

21:6  Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.

21:7  И Го попитаха, като казаха: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?

21:8  А Той каза: Внимавайте да не ви подмамят; защото мнозина ще дойдат в Мое Име и ще казват: Аз съм Христос и времето наближи. Да не отидете след тях.

21:9  И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите, защото тези неща трябва първо да станат, но краят не е веднага.

21:10  Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство;

21:11  и ще има големи земетресения и на разни места – глад и епидемии; ще има и ужаси, и големи знамения от небето.

21:12  А преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви преследват, като ви предават на синагоги и в тъмници, и ще ви завеждат пред царе и пред управители заради Моето Име.

21:13  Това ще се обърне във възможност да свидетелствате.

21:14  И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте;

21:15  защото Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всичките ваши противници ще бъдат безсилни да противостоят или противоречат.

21:16  А ще бъдете предадени дори и от родители и братя, от роднини и приятели; и те ще докарат някои от вас до смърт.

21:17  И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име.

21:18  Но и косъм от главата ви няма да загине.

21:19  Чрез твърдостта си придобивайте душите си.

21:20  А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му.

21:21  Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са сред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.

21:22  Защото това са дни на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано.

21:23  Но горко на бременните и на кърмещите през онези дни! Защото ще има голямо бедствие в страната и гняв върху този народ.

21:24  Те ще паднат под острието на меча и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато се изпълнят времената на езичниците.

21:25  И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните.

21:26  Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.

21:27  И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.

21:28  А когато започне да става това, се изправете и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.

21:29  И им каза притча: Погледнете смокинята и всичките дървета.

21:30  Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.

21:31  Също така и вие, като видите, че става това, да знаете, че Божието царство е близо.

21:32  Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.

21:33  Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

21:34  Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно;

21:35  защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.

21:36  Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.

21:37  И Той всеки ден поучаваше в храма, а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.

21:38  А рано сутринта целият народ идваше при Него в храма да Го слуша.

Chapter 22

22:1  И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

22:2  И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа.

22:3  Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте;

22:4  и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

22:5  И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

22:6  И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството.

22:7  И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата.

22:8  И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

22:9  А те Му казаха: Къде искаш да приготвим?

22:10  А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе,

22:11  и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

22:12  И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

22:13  И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

22:14  И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

22:15  И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам,

22:16  защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство.

22:17  И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си,

22:18  защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

22:19  И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.

22:20  Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

22:21  Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата.

22:22  Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава!

22:23  И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

22:24  Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям.

22:25  А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

22:26  Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.

22:27  Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува.

22:28  А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания.

22:29  Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас –

22:30  да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена.

22:31  (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито,

22:32  но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

22:33  Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

22:34  А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.

22:35  И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

22:36  И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч,

22:37  защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение.

22:38  И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е.

22:39  И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха.

22:40  И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

22:41  И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше:

22:42  Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

22:43  И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше.

22:44  И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

22:45  И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза:

22:46  Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

22:47  Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне.

22:48  А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

22:49  И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

22:50  И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

22:51  Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели.

22:52  А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги?

22:53  Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината.

22:54  И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

22:55  И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях.

22:56  И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него.

22:57  А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам.

22:58  След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм.

22:59  И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин.

22:60  А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя.

22:61  И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

22:62  И като излезе навън, плака горко.

22:63  А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха,

22:64  и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари?

22:65  И много други хули изговориха против Него.

22:66  А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха:

22:67  Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате;

22:68  и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите.

22:69  Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

22:70  И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм.

22:71  А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!

Chapter 23

23:1  Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

23:2  И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

23:3  А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

23:4  И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

23:5  А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

23:6  А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

23:7  И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

23:8  А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

23:9  И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

23:10  А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

23:11  Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

23:12  В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

23:13  Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

23:14  Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

23:15  нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

23:16  И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

23:17  (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

23:18  Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

23:19  който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

23:20  И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

23:21  А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

23:22  А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

23:23  Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

23:24  И Пилат реши да бъде, както искат те,

23:25  и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

23:26  И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

23:27  И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

23:28  А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

23:29  защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

23:30  Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

23:31  Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

23:32  А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

23:33  И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия от дясната Му страна, а другия – от лявата.

23:34  А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

23:35  А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

23:36  Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

23:37  Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

23:38  И над Него имаше и надпис, (написан на гръцки, латински и еврейски): Този е юдейският Цар.

23:39  И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

23:40  А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

23:41  И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

23:42  И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

23:43  А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

23:44  И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

23:45  когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

23:46  И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

23:47  А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

23:48  И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

23:49  А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

23:50  И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

23:51  който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

23:52  отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

23:53  И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

23:54  Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

23:55  А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

23:56  И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Chapter 24

24:1  А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили.

24:2  И намериха камъка преместен от гроба.

24:3  И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

24:4  И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи.

24:5  И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите?

24:6  Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

24:7  като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

24:8  И те си спомниха думите Му.

24:9  И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

24:10  Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

24:11  А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

24:12  А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

24:13  И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим.

24:14  И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

24:15  И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;

24:16  но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят.

24:17  И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

24:18  И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни?

24:19  И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ;

24:20  как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

24:21  А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това.

24:22  При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба

24:23  и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив.

24:24  И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели.

24:25  Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

24:26  Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

24:27  И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

24:28  И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

24:29  Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях.

24:30  И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде.

24:31  Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях.

24:32  И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията?

24:33  И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

24:34  да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

24:35  А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

24:36  И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам!

24:37  А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

24:38  И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

24:39  Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

24:40  И като каза това, им показа ръцете и краката Си.

24:41  Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

24:42  И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита).

24:43  И взе и яде пред тях.

24:44  И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.

24:45  Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

24:46  И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

24:47  и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим.

24:48  Вие сте свидетели на това.

24:49  И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе.

24:50  И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови.

24:51  И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.

24:52  И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост;

24:53  и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)