BulVeren - Job

Chapter 1

1:1  Имаше в земята Уз един човек на име Йов, и този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и отбягваше злото.

1:2  И му се родиха седем сина и три дъщери.

1:3  И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

1:4  И синовете му ходеха и правеха пиршества в дома на всеки един от тях на деня му; и пращаха и канеха трите си сестри, за да ядат и да пият с тях.

1:5  И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.

1:6  И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.

1:7  И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

1:8  И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото?

1:9  А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Без причина ли се бои Йов от Бога?

1:10  Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята.

1:11  Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има – дали няма да Те похули в лице!

1:12  Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.

1:13  И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

1:14  при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,

1:15  когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

1:16  Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.

1:17  Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

1:18  Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

1:19  и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

1:20  Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.

1:21  И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.

1:22  Във всичко това Йов не съгреши, нито приписа на Бога нещо погрешно.

Chapter 2

2:1  И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

2:2  И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

2:3  И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята – човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

2:4  А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

2:5  Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му – дали няма да Те похули в лице!

2:6  Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

2:7  И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

2:8  И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

2:9  Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

2:10  А той ѝ каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

2:11  И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар – и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

2:12  И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

2:13  И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.

Chapter 3

3:1  След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

3:2  И Йов заговори и каза:

3:3  Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

3:4  Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

3:5  Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

3:6  Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

3:7  Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

3:8  Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

3:9  Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

3:10  защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

3:11  Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

3:12  Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча?

3:13  Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам –

3:14  с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

3:15  или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

3:16  Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

3:17  Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

3:18  Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

3:19  Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

3:20  Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата,

3:21  които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

3:22  и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

3:23  на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

3:24  Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

3:25  Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

3:26  Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

Chapter 4

4:1  Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

4:2  Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

4:3  Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4:4  Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

4:5  А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

4:6  Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти?

4:7  Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

4:8  Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

4:9  От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

4:10  Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

4:11  Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

4:12  А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

4:13  Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

4:14  ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

4:15  Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

4:16  Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

4:17  Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

4:18  Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

4:19  а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

4:20  От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

4:21  Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

Chapter 5

5:1  Извикай сега – има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

5:2  Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

5:3  Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.

5:4  Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

5:5  Гладният изяжда жетвата им и през тръните я граби; грабител поглъща имота им.

5:6  Защото бедствието не идва от пръстта, нито печалта пониква от земята;

5:7  но човек се ражда за печал, както искрите нагоре хвърчат.

5:8  Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

5:9  който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.

5:10  Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.

5:11  Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.

5:12  Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.

5:13  Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

5:14  Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

5:15  Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.

5:16  Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.

5:17  Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.

5:18  Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.

5:19  В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

5:20  В глад от смърт ще те откупи и във война – от силата на меча.

5:21  Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.

5:22  Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.

5:23  Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.

5:24  И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.

5:25  Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти – като земната трева.

5:26  Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

5:27  Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.

Chapter 6

6:1  Тогава Йов отговори и каза:

6:2  О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

6:3  Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата – затова думите ми са били необмислени.

6:4  Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

6:5  Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

6:6  Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

6:7  Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

6:8  О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

6:9  Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

6:10  Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

6:11  Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

6:12  Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

6:13  Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

6:14  На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

6:15  Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

6:16  които са мътни от леда и в които се крие снегът.

6:17  Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

6:18  Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

6:19  Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

6:20  Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

6:21  Сега и вие станахте никакви – видяхте ужас и се уплашихте.

6:22  Казах ли аз: Донесете ми! – или: Дайте ми дар от имота си! –

6:23  или: Избавете ме от ръката на притеснителя! – или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

6:24  Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

6:25  Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

6:26  Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

6:27  Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

6:28  А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

6:29  Обърнете се сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се – правдата ми все още стои!

6:30  Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

Chapter 7

7:1  Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

7:2  Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

7:3  така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

7:4  Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

7:5  Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

7:6  Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

7:7  Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

7:8  Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

7:9  Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

7:10  Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

7:11  Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

7:12  Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

7:13  Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. –

7:14  тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

7:15  така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

7:16  Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

7:17  Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

7:18  и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

7:19  Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

7:20  Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

7:21  И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

Chapter 8

8:1  Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

8:2  Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

8:3  Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

8:4  Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

8:5  Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

8:6  ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

8:7  И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

8:8  Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

8:9  понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

8:10  Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

8:11  Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

8:12  Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

8:13  Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

8:14  увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

8:15  Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

8:16  Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

8:17  Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

8:18  Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

8:19  Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

8:20  Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

8:21  Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

8:22  онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

Chapter 9

9:1  Тогава Йов отговори и каза:

9:2  Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

9:3  Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

9:4  Той е мъдър по сърце и мощен по сила – кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

9:5  Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

9:6  Той поклаща земята от мястото ѝ и стълбовете ѝ треперят.

9:7  Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

9:8  Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9:9  Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

9:10  Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

9:11  Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

9:12  Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

9:13  Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

9:14  Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

9:15  Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

9:16  Ако извиках и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми –

9:17  Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

9:18  не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

9:19  Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

9:20  Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

9:21  Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

9:22  Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

9:23  Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

9:24  Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

9:25  А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

9:26  Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

9:27  Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! –

9:28  страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

9:29  Беззаконен съм – защо тогава да се трудя напразно?

9:30  Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

9:31  Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

9:32  Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

9:33  Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

9:34  Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

9:35  Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сегсегаа не е така с мен.

Chapter 10

10:1  Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

10:2  Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

10:3  Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

10:4  Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

10:5  Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,

10:6  за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

10:7  Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

10:8  Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?

10:9  Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?

10:10  Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

10:11  С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

10:12  Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

10:13  Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:

10:14  ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

10:15  Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,

10:16  защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

10:17  Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

10:18  Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

10:19  Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

10:20  Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

10:21  преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;

10:22  в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

Chapter 11

11:1  Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

11:2  Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

11:3  Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

11:4  Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

11:5  Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

11:6  да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

11:7  Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

11:8  Високи като небето са – какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са – какво можеш да познаеш?

11:9  Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

11:10  Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

11:11  Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

11:12  Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

11:13  Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

11:14  ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

11:15  Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

11:16  защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

11:17  И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

11:18  И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

11:19  И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

11:20  А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

Chapter 12

12:1  Тогава Йов отговори и каза:

12:2  Наистина, само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта!

12:3  Но и аз имам разум, както и вие, не съм по-долен от вас. И такива работи кой не ги знае?

12:4  Станах за посмешище на ближния си, човекът, който призоваваше Бога, и Той му отговаряше, праведният, непорочният е за посмешище.

12:5  Бедствието е презряно в мислите на онзи, който е в безопасност; то е готово за онези, чийто крак се подхлъзва.

12:6  Шатрите на разбойниците благоденстват и тези, които предизвикват Бога, са в безопасност, в ръцете на които Бог дава изобилие.

12:7  Но попитай сега животните и те ще те научат; и небесните птици и те ще ти кажат;

12:8  или говори на земята и тя ще те научи; и морските риби и те ще ти разкажат.

12:9  Кой от всички тях не разбира, че ръката на ГОСПОДА е сторила това,

12:10  в чиято ръка е душата на всичко живо и дишането на всяка човешка плът?

12:11  Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва храната си?

12:12  Мъдростта е у старците и разумът е в дългия живот.

12:13  У Него са мъдрост и сила, Той има съвет и разум.

12:14  Ето, Той събаря и не се съгражда вече; затваря над човека и не се отваря.

12:15  Ето, Той задържа водите и те пресъхват; изпраща ги и те разоряват земята.

12:16  В Него са сила и мъдрост, измаменият и измамникът са Негови.

12:17  Откарва съветници ограбени и прави съдии на глупци.

12:18  Разхлабва връзките на царете и опасва с пояс слабините им.

12:19  Откарва свещеници ограбени, поваля силни.

12:20  Той взема думата на ползващите се с доверие, преценката на старите отнема.

12:21  Излива презрение върху благородните и пояса на силните разхлабва.

12:22  Открива дълбоките неща от тъмнината и изважда на светлина смъртната сянка.

12:23  Възвеличава народите и ги погубва, разширява народите и ги отвежда.

12:24  Отнема разума на началниците на земните народи и ги прави да се скитат в пустош без път.

12:25  Те се лутат в мрака без светлина и Той ги прави да залитат като пияни хора.

Chapter 13

13:1  Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

13:2  Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

13:3  Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

13:4  А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

13:5  О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

13:6  Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

13:7  Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

13:8  За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

13:9  Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

13:10  Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

13:11  Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

13:12  Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

13:13  Млъкнете, оставете ме, и ще говоря – и нека дойде върху мен, каквото ще.

13:14  Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

13:15  И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

13:16  И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

13:17  Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

13:18  Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

13:19  Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

13:20  Само две неща не ми прави – тогава няма да се крия от лицето Ти:

13:21  оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

13:22  Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

13:23  Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

13:24  Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

13:25  Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

13:26  Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

13:27  Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

13:28  докато изтлявам като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

Chapter 14

14:1  Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

14:2  Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

14:3  И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

14:4  Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

14:5  Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине –

14:6  отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

14:7  Защото за дървото има надежда – ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

14:8  И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

14:9  от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

14:10  Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

14:11  Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

14:12  така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

14:13  О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

14:14  Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

14:15  Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

14:16  Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

14:17  Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

14:18  Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

14:19  води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

14:20  Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

14:21  Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

14:22  Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

Chapter 15

15:1  Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

15:2  Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

15:3  Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

15:4  Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

15:5  защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

15:6  Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

15:7  Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

15:8  Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

15:9  Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

15:10  Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

15:11  Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

15:12  Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

15:13  за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

15:14  Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

15:15  Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му –

15:16  колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

15:17  Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

15:18  което мъдрите оповестиха и не скриха приетото от бащите си;

15:19  на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

15:20  Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

15:21  Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

15:22  Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

15:23  За хляб се скита – но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

15:24  Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

15:25  понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

15:26  спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

15:27  понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

15:28  и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

15:29  Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

15:30  Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

15:31  Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

15:32  Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

15:33  Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

15:34  защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

15:35  Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

Chapter 16

16:1  Тогава Йов отговори и каза:

16:2  Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

16:3  Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

16:4  Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

16:5  Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

16:6  Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

16:7  Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

16:8  Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

16:9  Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

16:10  Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

16:11  Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

16:12  Бях в покой – Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

16:13  Стрелците Му ме обикалят – пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

16:14  Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

16:15  Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

16:16  Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

16:17  макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

16:18  О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

16:19  Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен – във висините.

16:20  Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

16:21  за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син – пред ближния му.

16:22  Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

Chapter 17

17:1  Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

17:2  Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

17:3  Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

17:4  Защото си скрил сърцето им от разум – затова и няма да ги възвисиш.

17:5  Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

17:6  Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

17:7  Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

17:8  Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

17:9  А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

17:10  Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

17:11  Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

17:12  Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

17:13  Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

17:14  Към гроба викам: Ти си ми баща! – към червея: Ти – майка ми, сестра ми!

17:15  Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

17:16  Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

Chapter 18

18:1  Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

18:2  Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

18:3  Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

18:4  Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

18:5  Наистина светлината на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

18:6  Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

18:7  Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

18:8  Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

18:9  Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

18:10  Въжето му е скрито във земята, капанът му – в пътеката.

18:11  Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

18:12  Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

18:13  Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

18:14  Той е изкоренен от шатрата си – неговото упование – и пред царя на ужасите го откарват.

18:15  Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

18:16  Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

18:17  Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

18:18  Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

18:19  Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

18:20  Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

18:21  Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Chapter 19

19:1  Тогава Йов отговори и каза:

19:2  Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

19:3  Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

19:4  И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

19:5  Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

19:6  знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

19:7  Ето, аз викам: Неправда! – но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

19:8  Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

19:9  Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

19:10  Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

19:11  Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

19:12  Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

19:13  Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

19:14  Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

19:15  Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

19:16  Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

19:17  Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми – на децата на майчината ми утроба.

19:18  Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

19:19  Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

19:20  Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

19:21  Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

19:22  Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

19:23  О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

19:24  Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

19:25  Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време* ще застане на земята.

19:26  И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

19:27  когото сам аз ще видя и моите очи ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

19:28  Като казвате: Как ще го гоним? – и че коренът на това се намира в мен –

19:29  тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

Chapter 20

20:1  Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

20:2  Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

20:3  Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

20:4  Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

20:5  че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера – мигновена?

20:6  Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

20:7  като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

20:8  Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

20:9  Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

20:10  Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

20:11  Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

20:12  Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

20:13  да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

20:14  пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

20:15  Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

20:16  Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

20:17  Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

20:18  Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

20:19  Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

20:20  Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

20:21  Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

20:22  В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

20:23  Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

20:24  Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

20:25  Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият ѝ връх – от жлъчката му, и ужаси го нападат.

20:26  За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

20:27  Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

20:28  Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

20:29  Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

Chapter 21

21:1  Тогава Йов отговори и каза:

21:2  Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

21:3  Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

21:4  На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

21:5  Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

21:6  Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

21:7  Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

21:8  Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им – пред очите им.

21:9  Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

21:10  Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

21:11  Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

21:12  Издигат глас със тимпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

21:13  Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

21:14  И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

21:15  Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

21:16  Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

21:17  Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

21:18  и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

21:19  Дали Бог пази греха му за децата му? Да отплати на него, за да разбере!

21:20  Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

21:21  Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

21:22  Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

21:23  Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

21:24  ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

21:25  А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

21:26  Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

21:27  Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

21:28  Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

21:29  Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

21:30  Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

21:31  Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

21:32  Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

21:33  Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

21:34  Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

Chapter 22

22:1  Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

22:2  Може ли човек да бъде полезен на Бога? Ако е разумен, може да бъде полезен на себе си.

22:3  Наслада ли е за Всемогъщия, ако ти си праведен, или полза, ако правиш непорочни пътищата си?

22:4  Заради страха ти от Него ли те изобличава Той и влиза в съд с теб?

22:5  Не е ли злото ти голямо и беззаконията ти – без край?

22:6  Защото си взел залог от брат си без причина и лишил си голите от облеклото им.

22:7  Не си напоил с вода жадния и си отказал хляб на гладния.

22:8  И силният, той притежаваше земята и почитаният обитаваше във нея.

22:9  Вдовици си отпратил празни, силата на сирачетата е била сломена.

22:10  Затова отвсякъде те обикалят примки и внезапен страх те ужасява,

22:11  или тъмнина – не виждаш – и изобилие от вода те покрива.

22:12  Бог не е ли във небесни висини? Виж най-високите звезди – колко са извисени!

22:13  А ти говориш: Как ще знае Бог? Може ли да съди Той през мрака?

22:14  Облаците Го покриват и не вижда, и ходи по свода небесен.

22:15  Ще се държиш ли за древния път, по който са тъпкали грешните,

22:16  които се отсякоха без време, и чиито основи пороят помете?

22:17  Те казаха на Бога: Махни се от нас! И какво ще им направи Всемогъщият?

22:18  А Той беше напълнил домовете им с блага. Но далеч да е от мен съветът на безбожните!

22:19  Праведните гледат и се радват; невинният им се присмива, казва:

22:20  Ето как изтребиха се враговете ни, и остатъка им огън ще погълне!

22:21  Сега, сприятели се с Него, в мир бъди – така добро ще дойде върху теб.

22:22  Наставлението от устата Му ти приеми и думите Му присърце вземи.

22:23  Ако се върнеш към Всесилния, отново ще се утвърдиш. Махни далеч от шатрата си беззаконието;

22:24  и златото си във пръстта сложи, и офирското злато – под речните камъни.

22:25  Тогава Всемогъщият за теб ще бъде злато и изобилие сребро,

22:26  защото тогава ще се наслаждаваш във Всесилния, лицето си към Бога ще издигаш.

22:27  Ще Му се помолиш и Той ще те послуша, и ти ще изпълниш обещанията си.

22:28  Каквото решение вземеш, ще стане и светлина ще сияе над пътищата ти.

22:29  Когато някой падне, ти ще кажеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който е с наведени очи.

22:30  Ще спаси дори и онзи, който не е невинен; с чистотата на твоите ръце ще се спаси.

Chapter 23

23:1  Тогава Йов отговори и каза:

23:2  Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

23:3  О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

23:4  Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

23:5  узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

23:6  Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

23:7  Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

23:8  Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

23:9  наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

23:10  Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

23:11  Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

23:12  От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

23:13  Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

23:14  Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

23:15  Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

23:16  Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

23:17  тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.

Chapter 24

24:1  Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

24:2  Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

24:3  Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

24:4  Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

24:5  Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

24:6  Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

24:7  Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

24:8  Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

24:9  Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

24:10  Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

24:11  Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

24:12  Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

24:13  Тези са противниците на светлината, не познават пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

24:14  Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

24:15  И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! – и слага покривало на лицето си.

24:16  В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

24:17  Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

24:18  Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

24:19  Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол – съгрешилите.

24:20  Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

24:21  Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

24:22  Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

24:23  Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

24:24  Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

24:25  Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

Chapter 25

25:1  Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

25:2  Власт и страх са с Него; Той установява мир във висините Си.

25:3  Имат ли брой войнствата Му? И над кого не се издига светлината Му?

25:4  И как може човек да бъде праведен пред Бога? Как може роденият от жена да е чист?

25:5  Ето дори луната не свети и звездите не са чисти в очите Му –

25:6  колко по-малко човек, който е червей, и човешкият син, който е червейче!

Chapter 26

26:1  А Йов отговори и каза:

26:2  Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!

26:3  Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и си показал изобилно разум свършен!

26:4  На кого си дума известил? И чий дух е от теб излязъл?

26:5  Пред Бога треперят сенките под водите и обитателите им.

26:6  Шеол е гол пред Него и няма покривало Авадон. погибел;

26:7  Той простира севера над празнотата, окача земята на нищо.

26:8  Връзва водите в облаците Си, но пак облакът под тях не се съдира.

26:9  Покрива лицето на престола Си, като разпростира облака Си над него.

26:10  Поставил е граница върху кръга на повърхността на водите, при края на светлината и мрака.

26:11  Небесните стълбове треперят и се ужасяват при Неговата заплаха.

26:12  Той вълнува морето със силата Си и с разума Си разби Рахав.

26:13  Чрез дъха Му заблестяват небесата, ръката Му пробожда бягащия змей.

26:14  Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?

Chapter 27

27:1  Тогава Йов продължи беседата си и каза:

27:2  Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми –

27:3  докато дишането ми е в мен и Божият дъх – в ноздрите ми,

27:4  устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

27:5  Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

27:6  Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

27:7  Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен – като беззаконния.

27:8  Защото, каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

27:9  Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

27:10  Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

27:11  Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

27:12  Ето, всички вие сте видели – защо тогава бъбрите такива суети?

27:13  Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

27:14  Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

27:15  Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

27:16  Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

27:17  приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

27:18  Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

27:19  Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

27:20  Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

27:21  Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

27:22  Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

27:23  Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.

Chapter 28

28:1  Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

28:2  От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

28:3  Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

28:4  Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

28:5  Земята – от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

28:6  Скалите ѝ са източника на сапфири и в нея има златен прах –

28:7  път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

28:8  гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

28:9  На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

28:10  Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

28:11  Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

28:12  Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

28:13  Човекът не познава стойността ѝ и тя не се намира в земята на живите.

28:14  Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

28:15  Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

28:16  Не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

28:17  Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

28:18  Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

28:19  Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

28:20  Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

28:21  Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

28:22  Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

28:23  Бог разбира пътя ѝ, Той мястото ѝ знае.

28:24  Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

28:25  Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

28:26  когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

28:27  тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

28:28  И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

Chapter 29

29:1  И Йов още продължи беседата си и каза:

29:2  О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

29:3  когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

29:4  както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

29:5  когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен;

29:6  когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

29:7  Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

29:8  младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

29:9  първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

29:10  гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

29:11  защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

29:12  защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

29:13  Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

29:14  Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан.

29:15  Аз бях очи на слепия, крака на куция.

29:16  Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

29:17  Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

29:18  Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

29:19  коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

29:20  славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

29:21  Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

29:22  След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

29:23  Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

29:24  Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

29:25  Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

Chapter 30

30:1  Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

30:2  Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

30:3  Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

30:4  между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

30:5  Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

30:6  Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

30:7  Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

30:8  Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

30:9  А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

30:10  Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

30:11  Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

30:12  Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

30:13  Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

30:14  Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

30:15  Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

30:16  И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

30:17  Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

30:18  С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

30:19  В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

30:20  Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

30:21  Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

30:22  Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш –

30:23  защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

30:24  Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

30:25  Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

30:26  Добро очаквах – зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

30:27  Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

30:28  Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

30:29  На чакалите аз станах брат и на камилоптиците – другар.

30:30  Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

30:31  Арфата ми стана на ридание и флейтата ми – глас на оплаквачи.

Chapter 31

31:1  С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

31:2  Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

31:3  Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

31:4  Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

31:5  Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

31:6  нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

31:7  Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

31:8  тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

31:9  Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

31:10  тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея –

31:11  защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

31:12  защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове.

31:13  Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

31:14  какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

31:15  Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

31:16  Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

31:17  или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло –

31:18  но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си –

31:19  ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

31:20  ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

31:21  ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

31:22  то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

31:23  Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

31:24  Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –

31:25  ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

31:26  ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

31:27  и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

31:28  това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

31:29  Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –

31:30  дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!

31:31  Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?

31:32  Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.

31:33  Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

31:34  понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –

31:35  о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

31:36  Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

31:37  бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

31:38  Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат,

31:39  ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ;

31:40  тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

Chapter 32

32:1  Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

32:2  Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

32:3  Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

32:4  А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

32:5  И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

32:6  И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених – не смеех да явя, каквото зная.

32:7  Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

32:8  Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

32:9  Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

32:10  Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

32:11  Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

32:12  Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

32:13  Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

32:14  Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

32:15  Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

32:16  А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

32:17  И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

32:18  защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

32:19  Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

32:20  Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

32:21  Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская –

32:22  защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.

Chapter 33

33:1  Затова Йове, чуй словото ми и изслушай всичките ми думи.

33:2  Ето, сега отварям устата си, езикът ми говори на небцето ми.

33:3  Думите ми идват от правотата на сърцето ми и устните ми ясно ще говорят знание.

33:4  Духът на Бога ме е сътворил, дъхът на Всемогъщия живот ми дава.

33:5  Ако можеш ти, отговори ми, приготви се и пред мене застани.

33:6  Наистина, аз съм твой говорител пред Бога, и аз също съм откъснат от калта.

33:7  Ето, страх от мене няма да те ужасява, нито ръката ми ще тежи върху теб.

33:8  Ти наистина говори пред ушите ми, гласа на думите ти чух:

33:9  Чист съм и без престъпление, невинен съм, в мен няма беззаконие.

33:10  Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,

33:11  слага краката ми в клада, всичките ми пътеки наблюдава.

33:12  Ето, в това ти не си прав – отговарям ти – защото Бог е по-възвишен от човека.

33:13  Защо спориш с Него, че не дава отчет за ни едно от делата Си?

33:14  Наистина Бог говори веднъж или два пъти, но човекът не внимава:

33:15  в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,

33:16  тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука,

33:17  за да отвърне човека от делата му, да изтръгне от човека гордостта,

33:18  да предпази от рова душата му и животът му от меч да не загине.

33:19  Бива наказван и с болки в леглото си, и с непрекъснато страдание в костите си,

33:20  и животът му от хляб се отвращава, а душата му – от вкусно ястие.

33:21  Плътта му чезне и не е за гледане, незабележимите му кости се подават.

33:22  И душата му до гроба приближава и при палачите – животът му.

33:23  Ако има пратеник за него, посредник, един между хиляда, да извести на човека задължението му,

33:24  тогаз ще се смили над него и ще каже: Избави го, да не слезе в рова, намерих откуп.

33:25  Плътта му ще е свежа като на младеж, в дните на младежката си сила ще се върне.

33:26  Ще се моли на Бога и Той ще бъде добромислен към него, ще гледа лицето Му с радост, защото Бог ще възвърне на човека правдата Си.

33:27  Тогава той ще пее пред хората и ще казва: Съгреших и изкривих правото, но Той не ми отплати.

33:28  Той избави душата ми да не слезе във рова и животът ми ще види светлината!

33:29  Ето, Бог върши всичко това два или три пъти с човека,

33:30  за да отвърне душата му от рова, да бъде просветлен със светлината на живота.

33:31  Внимавай, Йове, слушай ме, мълчи, и ще говоря.

33:32  Отговори ми, ако имаш думи; говори, защото аз желая да те оправдая.

33:33  Но ако не, то ти ме слушай; мълчи, и аз ще те поуча в мъдрост.

Chapter 34

34:1  Тогава Елиу продължи и каза:

34:2  Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,

34:3  защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.

34:4  Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.

34:5  Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

34:6  Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.

34:7  Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,

34:8  който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?

34:9  Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

34:10  Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия!

34:11  Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.

34:12  Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда.

34:13  Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена?

34:14  Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,

34:15  всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне във пръстта.

34:16  Но ако разбираш, чуй това, гласа на думите ми слушай:

34:17  Ще властва ли онзи, който мрази съда? И ще изкараш ли виновен Праведния и Могъщия,

34:18  който казва на цар: Негоден си. – и на княз: Беззаконник. –

34:19  който пристрастие към първенци не показва, нито зачита богатия повече от бедния, понеже всички те са дело на ръцете Му!

34:20  В един миг умират, посред нощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка.

34:21  Защото Неговите очи са върху пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.

34:22  Няма тъмнина и няма смъртна сянка, където да се скрият онези, които вършат грях.

34:23  Понеже Той няма нужда да подлага на изпитание човека, за да отиде той на съд пред Бога.

34:24  Той строшава силни без изследване, на тяхно място слага други,

34:25  защото Той делата им познава и ги събаря нощем, и се стриват.

34:26  Поразява ги като безбожните, на видно място,

34:27  понеже се отклониха от Него и не зачетоха ни един от пътищата Му,

34:28  и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.

34:29  Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види – било то за народ или за сам човек –

34:30  за да не царува лицемер и да не става примка за народа.

34:31  Казал ли е някой на Бога: Понесох наказание, и вече няма да греша;

34:32  научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?

34:33  Трябва ли Той да отплаща според твоето мнение, защото ти отхвърляш отплатата Му – защото трябва ти да избереш, не аз – затова говори, каквото знаеш.

34:34  Разумни мъже ще ми кажат и мъдър човек, който ме чува:

34:35  Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.

34:36  Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.

34:37  Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.

Chapter 35

35:1  Тогава Елиу продължи и каза:

35:2  Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.

35:3  Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?

35:4  Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:

35:5  Погледни към небето и виж, гледай облаците – колко по-високи са от теб!

35:6  Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?

35:7  Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?

35:8  Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти – само човешки син.

35:9  Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.

35:10  Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,

35:11  който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?

35:12  Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.

35:13  Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.

35:14  Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.

35:15  И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?

35:16  Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.

Chapter 36

36:1  Тогава Елиу продължи и каза:

36:2  Потърпи ме малко и аз ще ти разкажа, че има още думи за Бога.

36:3  Ще донеса знанието си отдалеч и ще отдам правда на Създателя си.

36:4  Защото думите ми наистина не са лъжа, един съвършен в знание е при теб.

36:5  Ето, Бог е мощен, но не презира никого, мощен е в сила на мъдрост.

36:6  Той не пази живота на безбожния, а въздава правосъдие на сиромасите.

36:7  Не оттегля очите Си от праведните, а ги слага да седят с царе на престола завинаги и те са възвисени.

36:8  И ако са вързани с вериги, хванати с въжетата на скръб,

36:9  тогава Той им изявява делата им и престъпленията им – че са се възгордели.

36:10  Отваря и ухото им за наставление и заповядва да се върнат от греха.

36:11  Ако те послушат и Му служат, ще свършат дните си в благополучие, годините си в удоволствия.

36:12  Но ако не послушат, от меч ще загинат, ще умрат без знание.

36:13  А лицемерните по сърце натрупват гняв и не викат за помощ, когато Той ги връзва.

36:14  Душата им умира в младост и животът им – сред посветените блудници.

36:15  Той избавя скръбния в скръбта му и в бедствие ушите им отваря.

36:16  Така и тебе би извел от притеснение в широко място, дето няма теснота; и предлаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

36:17  Но ти си изпълнен със съда на безбожните, съд и правосъдие ще те постигнат.

36:18  Понеже има ярост, внимавай да не те подмами да се подиграеш!

36:19  Богатствата ти и всички усилия на мощта ти ще те опазят ли от бедствието?

36:20  Не копней за нощта, когато хората се отсичат на мястото си.

36:21  Внимавай! Не се обръщай към беззаконието, защото пред скръбта това си предпочел.

36:22  Ето, Бог е възвишен в мощта Си, кой поучава като Него?

36:23  Кой Му е предписал пътя Му и кой ще каже: Вършиш беззаконие?

36:24  Помни да възвеличаваш Неговото дело, което хората възпяват.

36:25  Всеки човек го вижда, смъртният го гледа отдалеч.

36:26  Ето, Бог е велик, и ние не Го познаваме; и броят на годините Му е неизследим.

36:27  Защото Той привлича водните капки, които валят като дъжд от мъглата Му,

36:28  които облаците изпускат и изливат върху многото хора.

36:29  Може ли някой да разбере разпростирането на облаците и гърмежите на скинията Му?

36:30  Ето, Той разпръсва около Себе Си светлината Си и покрива морските дъна,

36:31  защото чрез тях съди народите, дава храна в изобилие.

36:32  Въоръжава ръцете Си със светкавицата и ѝ заповядва къде да удари.

36:33  Шумът ѝ известява за това, а също и добитъкът – за надигащата се буря.

Chapter 37

37:1  И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

37:2  Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

37:3  Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си – до краищата на земята.

37:4  След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

37:5  Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

37:6  Защото казва на снега: Вали на земята! – и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

37:7  Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

37:8  Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

37:9  От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове – студът.

37:10  Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

37:11  Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

37:12  и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

37:13  Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

37:14  Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

37:15  Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

37:16  Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

37:17  Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

37:18  Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

37:19  Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

37:20  Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

37:21  Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

37:22  От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

37:23  Всесилния – не можем да Го проумеем – Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

37:24  Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

Chapter 38

38:1  Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза:

38:2  Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание?

38:3  Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам, а ти Ме поучавай!

38:4  Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!

38:5  Кой определи мерките ѝ? Кажи, ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея?

38:6  На какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък,

38:7  когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?

38:8  А кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе от утробата;

38:9  когато го облякох с облак и го пових с мъгла;

38:10  когато му определих Моята граница и поставих лостове и порти;

38:11  когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък – не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?

38:12  В дните си заповядал ли си на утрото и показал ли си на зората мястото ѝ,

38:13  за да обхване краищата на земята и да се отърсят от нея безбожните?

38:14  Тя се променя като глина под печат и всички неща по земята стоят като в дреха.

38:15  А светлината на безбожните се отнема от тях и издигнатата ръка се строшава.

38:16  Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

38:17  Открили ли са ти се портите на смъртта и видял ли си портите на смъртната сянка?

38:18  Познал ли си широчината на земята? Кажи, ако знаеш всичко това!

38:19  Кой е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината – къде е мястото ѝ,

38:20  за да я заведеш в предела ѝ, да познаваш пътеките до дома ѝ?

38:21  Ти знаеш, защото тогава си роден и е голям броят на дните ти!

38:22  Влизал ли си в съкровищниците на снега, или виждал ли си съкровищниците на градушката,

38:23  които съм запазил за времето на скръб, за деня на бой и война?

38:24  Кой е пътят, по който се разделя светлината и източният вятър се разпръсва по земята?

38:25  Кой отваря потоци за дъждовния порой или път за светкавицата,

38:26  за да навали над безлюдна земя, над пустиня, където няма човек,

38:27  за да насити пустата и запустяла земя и да направи да поникне нежна трева?

38:28  Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

38:29  От чия утроба излиза ледът и кой ражда сланата небесна?

38:30  Водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.

38:31  Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите или да развържеш въжетата на Орион?

38:32  Можеш ли да изведеш съзвездията на времето им или да водиш Мечката със малките ѝ?

38:33  Познаваш ли законите на небесата? Можеш ли да наредиш господството им над земята?

38:34  Можеш ли да издигнеш гласа си до облаците, така че да те покрие изобилие от вода?

38:35  Можеш ли да изпратиш светкавици, така че да отидат и да ти кажат: Ето ни?

38:36  Кой е сложил мъдрост вътре във човека и кой е дал на сърцето му разум?

38:37  Кой преброява облаците с мъдрост и излива небесните мехове,

38:38  за да се слегне пръстта, да се втвърди и буците да се слепят ведно?

38:39  Ще уловиш ли лов за лъвицата и ще заситиш ли глада на малките лъвчета,

38:40  когато се свиват в бърлогите си и лежат в леговищата си да дебнат?

38:41  Кой приготвя за враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога и се скитат без храна?

Chapter 39

39:1  Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

39:2  Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им?

39:3  Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават.

39:4  Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях.

39:5  Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел,

39:6  за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище?

39:7  То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача.

39:8  Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина.

39:9  Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти?

39:10  Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб?

39:11  Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него?

39:12  Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти?

39:13  Весело пляскат крилата на камилоптицата – те крила и пера на щъркел ли са?

39:14  Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

39:15  и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче.

39:16  С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа,

39:17  понеже Бог я е лишил от мъдрост, не ѝ е разум отредил.

39:18  Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му.

39:19  Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива?

39:20  Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно.

39:21  Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията;

39:22  присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

39:23  тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган.

39:24  С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата.

39:25  Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! – и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик.

39:26  Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг?

39:27  При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко?

39:28  Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места.

39:29  Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч.

39:30  Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.

Chapter 40

40:1  Тогава ГОСПОД отговори на Йов и каза:

40:2  Укорителят ще спори ли със Всемогъщия? Който порицава Бога, нека отговори на това!

40:3  Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:

40:4  Ето, нищожен съм – що мога да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.

40:5  Веднъж говорих, и да отговарям няма; и два пъти, но няма да прибавя.

40:6  Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза:

40:7  Препаши сега кръста си като мъж! Аз ще те питам, а ти ме поучавай!

40:8  Ще отмениш ли даже Моя съд – ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?

40:9  Или имаш ръка като Бога и можеш с глас да гърмиш като Него?

40:10  Украси се сега с превъзходство и величие, облечи се с чест и достойнство.

40:11  Излей пороя на гнева си, виж всеки горделив и го смири.

40:12  Виж всеки горделив и го сниши, стъпчи безбожните на мястото им.

40:13  Скрий ги заедно в пръстта, затвори лицата им на скрито място.

40:14  Тогава и Аз ще те похваля, че твоята десница може да те спаси.

40:15  Погледни сега веемота който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол. точното значение не е известно

40:16  Ето, в слабините му е силата му и мощта му – в мускулите на корема му.

40:17  Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво.

40:18  Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове.

40:19  Той е първият плод на Божиите пътища; който го е направил, той може да доближи до него меча си.

40:20  Наистина планините му носят храна и там играят всички полски зверове.

40:21  Под сенчести дървета ляга, в скривалището на тръстики и блата.

40:22  Сенчести дървета със сянката си го покриват, върбите при потока го заобикалят.

40:23  Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му.

40:24  Може ли някой да го хване, докато гледа, да прободе носа му с примка?

Chapter 41

41:1  Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

41:2  Можеш ли да сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

41:3  Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

41:4  Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

41:5  Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

41:6  Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

41:7  Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

41:8  Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

41:9  Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

41:10  Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

41:11  Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

41:12  Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

41:13  Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

41:14  Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

41:15  Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

41:16  едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

41:17  Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

41:18  Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

41:19  От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

41:20  От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

41:21  Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

41:22  В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

41:23  Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

41:24  Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

41:25  От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

41:26  Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

41:27  Той счита желязото за слама, и бронза – за гнило дърво.

41:28  Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

41:29  Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

41:30  Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

41:31  Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

41:32  Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

41:33  На земята няма никой като него, направен да няма страх.

41:34  Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

Chapter 42

42:1  Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:

42:2  Зная, че Ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.

42:3  Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах – неща твърде чудни за мен, които не познавах.

42:4  Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай.

42:5  Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда.

42:6  Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

42:7  И след като ГОСПОД изговори тези думи на Йов, ГОСПОД каза на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

42:8  Затова сега си вземете седем бика и седем овена и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си. И слугата ми Йов ще се помоли за вас, защото него ще приема, за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

42:9  Така теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха и направиха, както им заповяда ГОСПОД; и ГОСПОД прие Йов.

42:10  И ГОСПОД обърна участта на Йов, когато той се помоли за приятелите си. И ГОСПОД даде на Йов двойното на това, което имаше преди.

42:11  Тогава при него дойдоха всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му предишни познати и ядоха хляб с него в къщата му, и му съчувстваха, и го успокоиха за цялото зло, което ГОСПОД беше докарал върху него. И всеки му даде по една кесита и всеки – по една златна халка.

42:12  И ГОСПОД благослови последните дни на Йов повече от първите му дни; и той придоби четиринадесет хиляди глави дребен добитък и шест хиляди камили, и хиляда чифта волове, и хиляда магарици.

42:13  И му се родиха и седем сина и три дъщери.

42:14  И първата дъщеря нарече Емима, а втората – Касия, а третата – Керен-Апух.

42:15  И по цялата земя не се намираха толкова красиви жени като дъщерите на Йов; и баща им им даде наследство между братята им.

42:16  След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и синовете на синовете си до четири поколения.

42:17  Така Йов умря стар и сит на дни.