BulVeren - Numbers

Chapter 1

1:1  И ГОСПОД говори на Мойсей в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година, откакто излязоха от египетската земя, и каза:

1:2  Пребройте цялото общество на израилевите синове по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената, всички от мъжки пол един по един,

1:3  от двадесет години и нагоре, всички, които могат да излизат на бой в Израил – пребройте ги по войнствата им, ти и Аарон.

1:4  И заедно с вас да има по един мъж от всяко племе, мъж, който е глава на бащиния си дом.

1:5  И ето имената на мъжете, които ще стоят заедно с вас: от Рувим: Елисур, синът на Седиур;

1:6  от Симеон: Селумиил, синът на Сурисадай;

1:7  от Юда: Наасон, синът на Аминадав;

1:8  от Исахар: Натанаил, синът на Суар;

1:9  от Завулон: Елиав, синът на Хелон;

1:10  от синовете на Йосиф: от Ефрем: Елисама, синът на Амиуд; от Манасия: Гамалиил, синът на Федасур;

1:11  от Вениамин: Авидан, синът на Гедеония;

1:12  от Дан: Ахиезер, синът на Амисадай;

1:13  от Асир: Фагеил, синът на Охран;

1:14  от Гад: Елиасаф, синът на Деуил;

1:15  от Нефталим: Ахирей, синът на Енан.

1:16  Това бяха призованите от обществото, първенци на бащините си племена, глави на израилевите хиляди.

1:17  И Мойсей и Аарон взеха тези назовани по име мъже

1:18  и свикаха цялото общество на първия ден от втория месец. И те се записаха по родовете си по бащините си домове, по броя на имената на мъжете от двадесет години и нагоре, един по един.

1:19  Както ГОСПОД заповяда на Мойсей, така той ги преброи в Синайската пустиня.

1:20  Синовете на Рувим, първородния на Израил: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:21  преброените от рувимовото племе бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин.

1:22  От синовете на Симеон: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, преброените по броя на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:23  преброените от симеоновото племе бяха петдесет и девет хиляди и триста.

1:24  От синовете на Гад: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:25  преброените от гадовото племе бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет.

1:26  От синовете на Юда: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:27  преброените от юдовото племе бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин.

1:28  От синовете на Исахар: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:29  преброените от исахаровото племе бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин.

1:30  От синовете на Завулон: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:31  преброените от завулоновото племе бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин.

1:32  От синовете на Йосиф: от синовете на Ефрем: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:33  преброените от ефремовото племе бяха четиридесет хиляди и петстотин;

1:34  а от синовете на Манасия: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:35  преброените от манасиевото племе бяха тридесет и две хиляди и двеста.

1:36  От синовете на Вениамин: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:37  преброените от вениаминовото племе бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин.

1:38  От синовете на Дан: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:39  преброените от дановото племе бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин.

1:40  От синовете на Асир: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:41  преброените от асировото племе бяха четиридесет и една хиляда и петстотин.

1:42  От синовете на Нефталим: поколенията им по родовете им, по бащините им домове, по броя на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой,

1:43  преброените от нефталимовото племе бяха петдесет и три хиляди и четиристотин.

1:44  Това са преброените, които Мойсей, Аарон и първенците на Израил, дванадесетте мъже, преброиха, всеки един за бащиния си дом.

1:45  И така, всичките преброени от израилевите синове по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой в Израил,

1:46  всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.

1:47  А левитите не бяха преброени между тях по бащиното им племе.

1:48  Защото ГОСПОД беше говорил на Мойсей и казал:

1:49  Само левиевото племе да не преброиш и да не вземеш броя им между израилевите синове;

1:50  а да поставиш левитите за настоятели на скинията на свидетелството и на всички нейни вещи, и на всичко, което ѝ принадлежи. Те да носят скинията и всички нейни вещи и те да я обслужват, и да разполагат стана си около скинията.

1:51  И когато трябва да се вдига скинията, левитите да я снемат и когато трябва да се поставя скинията, левитите да я издигат; а ако се приближи до нея някой външен, да се умъртви.

1:52  И израилевите синове да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според войнствата си.

1:53  А левитите да поставят шатрите си около скинията на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилевите синове. И левитите да пазят заповяданото за скинията на свидетелството.

1:54  И израилевите синове направиха според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей; така направиха.

Chapter 2

2:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:

2:2  Израилевите синове да поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаците на бащините си домове. Да поставят шатрите си наоколо срещу шатъра за срещане.

2:3  Тези, които поставят шатрите си на изток, към изгрев, да бъдат от знамето на Юдовия стан, според войнствата им, и първенецът на синовете на Юда, Наасон, синът на Аминадав,

2:4  и неговото войнство, преброените от тях, седемдесет и четири хиляди и шестстотин.

2:5  До него да постави шатрите си исахаровото племе и първенецът на синовете на Исахар, Натанаил, синът на Суар,

2:6  и неговото войнство, преброените от тях, петдесет и четири хиляди и четиристотин.

2:7  И завулоновото племе и първенецът на синовете на Завулон, Елиав, синът на Хелон,

2:8  и неговото войнство, преброените от тях, петдесет и седем хиляди и четиристотин.

2:9  Всички преброени в Юдовия стан бяха сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин, според войнствата им. Те да се вдигат първи.

2:10  Знамето на Рувимовия стан да бъде на юг, според войнствата им, и първенецът на синовете на Рувим, Елисур, синът на Седиур,

2:11  и неговото войнство, преброените от тях, четиридесет и шест хиляди и петстотин.

2:12  До него да постави шатрите си симеоновото племе и първенецът на синовете на Симеон, Селумиил, синът на Сурисадай,

2:13  и неговото войнство, преброените от тях, петдесет и девет хиляди и триста.

2:14  И гадовото племе и първенецът на синовете на Гад, Елисаф, синът на Реуил,

2:15  и неговото войнство, преброените от тях, четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет.

2:16  Всички преброени в Рувимовия стан бяха сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет, според войнствата им. Те да се вдигат втори.

2:17  После да се вдига шатърът за срещане със стана на левитите по средата на становете. Както поставят шатрите си, така да се вдигат, всеки на мястото си при знамената си.

2:18  Знамето на Ефремовия стан според войнствата им да бъде на запад и първенецът на синовете на Ефрем Елисама, синът на Амиуд,

2:19  и неговото войнство, преброените от тях, четиридесет хиляди и петстотин.

2:20  До него да бъде манасиевото племе и първенецът на синовете на Манасия, Гамалиил, синът на Федасур,

2:21  и неговото войнство, преброените от тях, тридесет и две хиляди и двеста.

2:22  И вениаминовото племе и първенецът на синовете на Вениамин, Авидан, синът на Гедеон,

2:23  и неговото войнство, преброените от тях, тридесет и пет хиляди и четиристотин.

2:24  Всички преброени в Ефремовия стан бяха сто и осем хиляди и сто души, според войнствата им. Те да се вдигат трети.

2:25  Знамето на Дановия стан да бъде на север, според войнствата им, и първенецът на синовете на Дан, Ахиезер, синът на Амисадай,

2:26  и неговото войнство, преброените от тях, шестдесет и две хиляди и седемстотин.

2:27  До него да постави шатрите си асировото племе и първенецът на синовете на Асир, Фагеил, синът на Охран,

2:28  и неговото войнство, преброените от тях, четиридесет и една хиляди и петстотин.

2:29  И нефталимовото племе и първенецът на синовете на Нефталим, Ахирей, синът на Енан,

2:30  и неговото войнство, преброените от тях, петдесет и три хиляди и четиристотин.

2:31  Всички преброени в Дановия стан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин. Те да се вдигат последни при знамената си.

2:32  Това са преброените от израилевите синове по бащините им домове. Всички преброени в становете, по войнствата им, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет.

2:33  А левитите не бяха преброени между израилевите синове, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

2:34  И израилевите синове направиха според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей; така поставяха шатрите при знамената си и така вдигаха, всеки според родовете си, по бащините си домове.

Chapter 3

3:1  И ето родословията на Аарон и Мойсей във времето, когато ГОСПОД говори на Мойсей на Синайската планина.

3:2  Ето имената на синовете на Аарон: Надав, първородният, и Авиуд, Елеазар и Итамар.

3:3  Тези са имената на синовете на Аарон, помазаните свещеници, които бяха посветени, за да свещенодействат.

3:4  А Надав и Авиуд умряха пред ГОСПОДА, като принесоха чужд огън пред ГОСПОДА в Синайската пустиня; и нямаха синове. А Елеазар и Итамар свещенодействаха в присъствието на баща си Аарон.

3:5  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

3:6  Приведи левиевото племе и ги представи пред свещеника Аарон, за да му слугуват.

3:7  Нека пазят заповяданото за него и заповяданото за цялото общество пред шатъра за срещане, за да вършат служението на скинията.

3:8  И нека пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане и заповяданото за израилевите синове, за да вършат служението на скинията.

3:9  И да дадеш левитите на Аарон и на синовете му. Те са му дадени изцяло от страна на израилевите синове.

3:10  А Аарон и синовете му да поставиш да вършат службата на свещенството си; а ако някой чужд се приближи, да се умъртви.

3:11  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

3:12  Ето, Аз взех левитите измежду израилевите синове вместо всичките първородни от израилевите синове, които отварят утроба. Левитите ще бъдат Мои,

3:13  защото всяко първородно е Мое. В деня, когато поразих всяко първородно в египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израил, от човек до животно – Мои ще бъдат. Аз съм ГОСПОД.

3:14  И ГОСПОД говори на Мойсей в Синайската пустиня и каза:

3:15  Преброй синовете на Леви според бащините им домове, по родовете им. Да преброиш всички от мъжки пол от един месец и нагоре.

3:16  И Мойсей ги преброи според ГОСПОДНОТО слово, както му беше заповядано.

3:17  А синовете на Леви по имената си бяха: Гирсон, Каат и Мерарий.

3:18  И ето имената на синовете на Гирсон по родовете им: Ливний и Семей.

3:19  И синовете на Каат по родовете им: Амрам и Исаар, Хеврон и Озиил.

3:20  И синовете на Мерарий по родовете им: Маалий и Мусий. Това са родовете на Леви според бащините им домове.

3:21  От Гирсон произлязоха родът на ливнийците и родът на семейците. Това са родовете на гирсонците.

3:22  Преброените от тях по броя на всички от мъжки пол от един месец и нагоре, преброените от тях бяха седем хиляди и петстотин.

3:23  Семействата на гирсонците поставяха шатрите си зад скинията, на запад.

3:24  И първенец на бащиния дом на гирсонците беше Елиасаф, синът на Лаил.

3:25  А под грижата на синовете на Гирсон в шатъра за срещане бяха скинията и шатърът, покривът му, завесата за входа на шатъра за срещане,

3:26  завесите на двора и завесата за входа на двора, който е около скинията и около олтара, и въжетата ѝ за цялата ѝ служба.

3:27  От Каат произлязоха родът на амрамците и родът на исаарците, и родът на хевронците, и родът на озиилците. Това са родовете на каатците.

3:28  Според броя на всички от мъжки пол от един месец и нагоре бяха осем хиляди и шестстотин, които пазеха заповяданото за светилището.

3:29  Семействата на синовете на Каат поставяха шатрите си откъм южната страна на скинията.

3:30  И първенец на бащиния дом от родовете на каатците беше Елисафан, синът на Озиил.

3:31  А под тяхната грижа бяха ковчегът и масата, и светилникът, и олтарите, принадлежностите на светилището, с които се извършва служението, и завесата и цялото служение на светилището.

3:32  И първенец на първенците на Леви беше Елеазар, синът на свещеника Аарон; той надзираваше онези, които пазеха заповяданото за светилището.

3:33  От Мерарий произлязоха родът на маалиевците и родът на мусиевците. Това са родовете на Мерарий.

3:34  И преброените от тях, според броя на всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста.

3:35  И първенец на бащиния дом от родовете на мерариевците беше Суриил, синът на Авихаил. Те поставяха шатрите си откъм северната страна на скинията.

3:36  И под грижата на синовете на Мерарий бяха дъските на скинията и гредите ѝ, и стълбовете ѝ, и подложките ѝ, и всичките ѝ принадлежности, и цялото ѝ служение,

3:37  и стълбовете на околния двор, и подложките им, и коловете им и въжетата им.

3:38  Тези, които поставяха шатрите си пред скинията, на изток, пред шатъра за срещане към изгрев, бяха Мойсей и Аарон и синовете му, които имаха грижа за светилището според заповяданото за израилевите синове. А чуждият, който се приближи, да се умъртви.

3:39  Всички преброени от левитите, които Мойсей и Аарон преброиха по родовете им, по ГОСПОДНАТА заповед, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди.

3:40  И ГОСПОД каза на Мойсей: Преброй всички първородни от мъжки пол от израилевите синове, от един месец и нагоре и вземи броя на имената им.

3:41  И да вземеш левитите за Мен – Аз съм ГОСПОД – вместо всички първородни между израилевите синове и добитъка на левитите вместо всички първородни между добитъка на израилевите синове.

3:42  И Мойсей преброи всички първородни между израилевите синове, както му заповяда ГОСПОД.

3:43  И всички първородни от мъжки пол, по броя на имената им от един месец и нагоре, според преброяването им, бяха двадесет и две хиляди двеста седемдесет и трима.

3:44  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

3:45  Вземи левитите вместо всички първородни между израилевите синове и добитъка на левитите вместо техния добитък; и левитите ще бъдат Мои. Аз съм ГОСПОД.

3:46  А за откупване на двеста седемдесет и тримата души, с които първородните между израилевите синове са в повече от левитите,

3:47  да вземеш по пет сикъла на глава; да ги вземеш според сикъла на светилището – един сикъл е двадесет гери –

3:48  и да дадеш на Аарон и на синовете му парите на откупа от онези, които са в повече между тях.

3:49  И Мойсей взе парите на откупа от онези, които бяха в повече от изкупените чрез левитите;

3:50  взе парите от първородните на израилевите синове: хиляда триста шестдесет и пет сикъла според сикъла на светилището.

3:51  И Мойсей даде парите на откупа на Аарон и на синовете му, според ГОСПОДНОТО слово, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

Chapter 4

4:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:

4:2  Преброй синовете на Каат измежду синовете на Леви, по родовете им, по бащините им домове,

4:3  от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отряда, за да вършат работата в шатъра за срещане.

4:4  Ето службата на синовете на Каат в шатъра за срещане: пресвятото.

4:5  Когато се вдига станът, Аарон и синовете му да пристъпват и да снемат закриващата завеса, да закрият с нея ковчега на свидетелството

4:6  и да сложат отгоре покривка от язовски кожи, а отгоре да разпрострат плат, цял от синьо, и да проврат прътовете му.

4:7  Върху масата на присъствените хлябове да разпрострат син плат и отгоре да сложат блюдата, тамянниците, тасовете и поливалниците за възлиянието; и постоянният хляб да бъде на нея.

4:8  И да разпрострат върху тях червен плат и да го покрият с покривка от язовски кожи, и да проврат прътовете ѝ.

4:9  После да вземат син плат и да покрият светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и маслениците му, с които вършат служението около него,

4:10  и да сложат него и всичките му принадлежности вътре в покривка от язовски кожи и да го сложат на носилка.

4:11  А върху златния олтар да разпрострат син плат и да го покрият с покривка от язовски кожи, и да проврат прътовете му.

4:12  Да вземат и всички принадлежности на службата му, с които се върши служението в светилището, и да ги сложат в син плат, да ги покрият с покривка от язовски кожи и да ги сложат на носилката.

4:13  После да изчистят олтара от пепелта и да разпрострат върху него морав плат,

4:14  и да положат на него всичките му принадлежности, с които вършат служението около него – въглениците, вилиците, лопатите и легените, всичките принадлежности на олтара – и да разпрострат върху него покривка от язовски кожи и да проврат прътовете му.

4:15  И когато при вдигането на стана Аарон и синовете му свършат с покриването на светилището и всичките принадлежности на светилището, тогава да пристъпват синовете на Каат, за да ги носят; но да не се докосват до святото, за да не умрат. Това е, което синовете на Каат трябва да носят от шатъра за срещане.

4:16  И Елеазар, синът на свещеника Аарон, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния тамян, постоянния хлебен принос и маслото за помазване; надзор над цялата скиния и над всичко, което е в нея, над светилището и над принадлежностите му.

4:17  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:

4:18  Да не оставите да бъде изтребено племето на родовете на каатците измежду левитите,

4:19  а да им правите така, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресветите неща: Аарон и синовете му да влизат и да поставят всекиго от тях поотделно на службата и на товара му;

4:20  но те да не влизат да видят пресвятото нито за миг, за да не умрат.

4:21  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

4:22  Преброй също и синовете на Гирсон по бащините им домове, по родовете им,

4:23  от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш – всички, които влизат в отряда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

4:24  Ето службата на родовете на гирсонците, да служат и да носят:

4:25  те ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му и покривалото от язовски кожи, което е отгоре, и завесата на входа на шатъра за срещане,

4:26  и завесите на двора, и завесата на вратата при входа на двора, който е около скинията и около олтара, въжетата им, всичките принадлежности за службата им и всичко, което трябва да се върши за тях, в това ще служат.

4:27  Цялото служение на гирсонците, относно цялото им носене на товари и цялото им служене, да бъде според заповедта на Аарон и на синовете му; и вие да им определяте всяко нещо, което са длъжни да носят.

4:28  Това е службата на родовете на гирсонците в шатъра за срещане; и заповяданото за тях да бъде под ръката на Итамар, сина на свещеника Аарон.

4:29  Преброй и синовете на Мерарий по родовете им, по бащините им домове,

4:30  от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш – всички, които влизат в отряда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

4:31  И това е, което са длъжни да носят при цялото си служене в шатъра за срещане: дъските на скинията и гредите ѝ, и стълбовете ѝ, и подложките ѝ,

4:32  и стълбовете на околния двор, и подложките им, и коловете им, и въжетата им, според всичките им принадлежности и цялата им служба; и да определяте по име вещите, които са длъжни да носят.

4:33  Това е службата на родовете на синовете на Мерарий според цялата им служба в шатъра за срещане, под ръката на Итамар, сина на свещеника Аарон.

4:34  И така, Мойсей и Аарон и първенците на обществото преброиха синовете на каатците по родовете им и по бащините им домове,

4:35  от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отряда, за да вършат службата на шатъра за срещане.

4:36  И преброените от тях по родовете им бяха две хиляди седемстотин и петдесет.

4:37  Това са преброените от родовете на каатците, всички, които служеха в шатъра за срещане, които Мойсей и Аарон преброиха по заповедта на ГОСПОДА чрез Мойсей.

4:38  А преброените от синовете на Гирсон по родовете им и по бащините им домове,

4:39  от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отряда, за да вършат службата на шатъра за срещане,

4:40  преброените от тях по родовете им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестстотин и тридесет.

4:41  Това са преброените от родовете на синовете на Гирсон, всички, които служеха в шатъра за срещане, които Мойсей и Аарон преброиха по заповедта на ГОСПОДА.

4:42  А преброените от родовете на синовете на Мерарий по родовете им, по бащините им домове,

4:43  от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отряда, за да вършат службата в шатъра за срещане,

4:44  преброените от тях по родовете им бяха три хиляди и двеста.

4:45  Това са преброените от родовете на синовете на Мерарий, които Мойсей и Аарон преброиха по заповедта на ГОСПОДА чрез Мойсей.

4:46  Всички преброени, които Мойсей и Аарон и израилевите първенци преброиха от левитите, по родовете им и по бащините им домове,

4:47  от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха да вършат службата на слугуването и службата на носенето в шатъра за срещане,

4:48  преброените бяха осем хиляди петстотин и осемдесет.

4:49  По заповедта на ГОСПОДА бяха преброени чрез Мойсей, всеки един според службата си и според товара си. Така бяха преброени от него, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

Chapter 5

5:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

5:2  Заповядай на израилевите синове да изведат вън от стана всеки прокажен и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец.

5:3  Извеждайте ги, мъж или жена. Извеждайте ги вън от стана, за да не мърсят становете си, сред които Аз обитавам.

5:4  И израилевите синове направиха така и ги изведоха вън от стана. Както каза ГОСПОД на Мойсей, така направиха израилевите синове.

5:5  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

5:6  Кажи на израилевите синове: Когато мъж или жена извърши какъвто и да било от греховете на хората и извърши престъпление против ГОСПОДА, и този човек стане виновен,

5:7  тогава да изповядат греха, който са извършили, и да върне онова, за което е виновен, според пълната му стойност и да му добави една пета част, и да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

5:8  Но ако човек няма сродник, на когото да върне онова, за което се е провинил, тогава това, което трябва да се върне за вината, да е на ГОСПОДА, на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него.

5:9  Всеки възвишаем принос от всичките посветени неща на израилевите синове, които донасят на свещеника, да бъде негов.

5:10  Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, което някой дава на свещеника, да бъде негово.

5:11  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

5:12  Говори на израилевите синове и им кажи: Ако жената на някого прегреши и извърши престъпление против него,

5:13  като някой лежи с нея и излее сперма, и това се укрие от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде хваната;

5:14  и на него дойде дух на ревност и ревнува жена си, и тя се е осквернила; или пък му дойде дух на ревност и ревнува жена си, а тя не се е осквернила;

5:15  тогава мъжът да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса ѝ за нея, една десета от ефа ечемично брашно, но да не я полива с маслинено масло и да не слага върху нея ливан, защото е хлебен принос за ревност, хлебен принос за спомен, който припомня беззаконие.

5:16  Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред ГОСПОДА.

5:17  И свещеникът да вземе свята вода в пръстен съд и свещеникът да вземе от пръстта, която е на пода на скинията и да я сложи във водата.

5:18  И свещеникът да постави жената пред ГОСПОДА и да открие главата на жената, и да сложи в ръцете ѝ хлебния принос за спомен, хлебния принос за ревност, а свещеникът да държи в ръката си горчивата вода, която докарва проклятие.

5:19  И свещеникът да я закълне, като каже на жената: Ако никой мъж не е лежал с теб и ти не си се отклонила в нечистота, като си под закона на мъжа си, да останеш неповредена от тази горчива вода, която докарва проклятие;

5:20  но ако си прегрешила, като си под закона на мъжа си, и си се осквернила, и ако е лежал с теб друг мъж освен твоят мъж –

5:21  и свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятие, и свещеникът да каже на жената: ГОСПОД да те постави за проклятие и клетва в народа ти, като направи ГОСПОД да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти;

5:22  и тази вода, която докарва проклятие, да влезе във вътрешностите ти и да надуе корема ти, и да изсуши бедрото ти! И жената да каже: Амин, амин.

5:23  После свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода;

5:24  и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклятие; и да влезе в нея водата, която докарва проклятие, и да стане горчива.

5:25  Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената хлебния принос на ревността, да подвижи хлебния принос пред ГОСПОДА и да го принесе на олтара.

5:26  И свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да я изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата.

5:27  И когато ѝ даде да изпие водата, тогава, ако се е осквернила и е извършила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклятие, ще влезе в нея и ще стане горчива и коремът ѝ ще надуе, и бедрото ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде за проклятие сред народа си.

5:28  Но ако жената не се е осквернила, а е чиста, тогава ще остане неповредена и ще забременява.

5:29  Това е законът за ревността, когато някоя жена, като е под закона на мъжа си, прегреши и се оскверни;

5:30  или когато върху някой мъж дойде дух на ревност и ревнува жена си, тогава да постави жената пред ГОСПОДА и свещеникът да постъпи с нея според целия този закон.

5:31  Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

Chapter 6

6:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:2  Говори на израилевите синове и им кажи: Когато мъж или жена се посвети, като се обрече с обрека на назирейство, за да се посвети на ГОСПОДА,

6:3  тогава да се откаже от вино и от спиртно питие, да не пие оцет от вино или оцет от спиртно питие, и да не пие никакво питие направено от грозде, и да не яде нито прясно, нито сухо грозде.

6:4  През цялото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от семките до ципата.

6:5  През цялото време на назирейския му обрек бръснач да не мине през главата му. Докато се изпълни времето, което се е посветил на ГОСПОДА, ще бъде свят. И да остави да расте косата на главата му.

6:6  През цялото време, за което се е посветил на ГОСПОДА, да не се приближава до мъртвец –

6:7  да не се оскверни заради баща си или майка си, брат си или сестра си, когато умрат; понеже назирейството на неговия Бог е на главата му.

6:8  През цялото време на назирейството си той е свят на ГОСПОДА.

6:9  А ако някой умре внезапно и неочаквано при него и главата на назирейството му се оскверни, тогава той да обръсне главата си в деня на очистването си; да я обръсне на седмия ден.

6:10  А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане.

6:11  И свещеникът да принесе едното в жертва за грях, а другото във всеизгаряне, и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца; и в същия ден да освети главата му.

6:12  След това наново да посвети на ГОСПОДА дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в жертва за вина. А предишните дни са се изгубили, защото назирейството му се е осквернило.

6:13  И ето закона за назирея: в деня, когато се изпълни времето на назирейството му, да се приведе при входа на шатъра за срещане.

6:14  И той да принесе своя принос на ГОСПОДА – едно едногодишно мъжко агне без недостатък за всеизгаряне, едно едногодишно женско агне без недостатък в жертва за грях, един овен без недостатък за примирителна жертва,

6:15  кош с безквасни хлябове – пити от пшенично брашно, смесени с маслинено масло, безквасни кори, намазани с масло, заедно с хлебния им принос и възлиянията им.

6:16  И свещеникът да ги представи пред ГОСПОДА и да принесе жертвата му за грях и всеизгарянето му,

6:17  и да принесе овена за примирителна жертва на ГОСПОДА, заедно с коша с безквасните хлябове; свещеникът да принесе и хлебния ѝ принос с възлиянието ѝ.

6:18  И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на главата на назирейството си и да ги сложи на огъня, който е под примирителната жертва.

6:19  И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита и една безквасна кора от коша, и да ги сложи на ръцете на назирея, след като той е обръснал главата на назирейството си.

6:20  И свещеникът да ги подвижи за движим принос пред ГОСПОДА; това е свято на свещеника заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос. И след това назиреят може да пие вино.

6:21  Това е законът за назирея, който прави обрек, и за приноса му на ГОСПОДА поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка. Така да постъпва според закона за назирейството си съгласно с обрека, който е направил.

6:22  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

6:23  Говори на Аарон и на синовете му и им кажи: Така да благославяте израилевите синове, като им говорите:

6:24  ГОСПОД да те благослови и да те опази!

6:25  ГОСПОД да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост!

6:26  ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!

6:27  Така да възлагат Името Ми върху израилевите синове и Аз ще ги благославям.

Chapter 7

7:1  И в деня, когато Мойсей завърши издигането на скинията и я помаза, и я освети с всичките ѝ принадлежности и олтара с всичките му принадлежности, и ги помаза, и ги освети,

7:2  тогава израилевите първенци, главите на бащините им домове, които бяха първенци на племената и стояха пред преброените, принесоха

7:3  и представиха приносите си пред ГОСПОДА: шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци и по един вол от всекиго, и ги принесоха пред скинията.

7:4  Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

7:5  Приеми ги от тях и нека служат за извършването на службата на шатъра за срещане; и ги дай на левитите, на всекиго според службата му.

7:6  И Мойсей взе колите и воловете и ги даде на левитите:

7:7  двете коли и четирите вола даде на синовете на Гирсон, според службата им;

7:8  и четирите коли и осемте вола даде на синовете на Мерарий, според службата им, под ръката на Итамар, сина на свещеника Аарон.

7:9  А на синовете на Каат не даде, защото тяхната служба в светилището беше да носят на рамена.

7:10  И в деня, когато олтарът беше помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара.

7:11  И ГОСПОД каза на Мойсей: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден.

7:12  И този, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, синът на Аминадав, от юдовото племе.

7:13  И приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло, за хлебен принос,

7:14  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:15  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:16  един козел в жертва за грях

7:17  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасон, сина на Аминадав.

7:18  На втория ден принесе Натанаил, синът на Суар, първенецът на Исахар.

7:19  Принесе приноса си: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:20  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:21  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:22  един козел в жертва за грях

7:23  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаил, сина на Суар.

7:24  На третия ден принесе първенецът на синовете на Завулон, Елиав, синът на Хелон.

7:25  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:26  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:27  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:28  един козел в жертва за грях

7:29  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиав, сина на Хелон.

7:30  На четвъртия ден принесе първенецът на синовете на Рувим, Елисур, синът на Седиур.

7:31  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:32  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:33  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:34  един козел в жертва за грях

7:35  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисур, сина на Седиур.

7:36  На петия ден принесе първенецът на синовете на Симеон, Селумиил, синът на Сурисадай.

7:37  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:38  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:39  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:40  един козел в жертва за грях

7:41  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиил, сина на Сурисадай.

7:42  На шестия ден принесе първенецът на синовете на Гад, Елиасаф, синът на Деуил.

7:43  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:44  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:45  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:46  един козел в жертва за грях

7:47  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасаф, сина на Деуил.

7:48  На седмия ден принесе първенецът на синовете на Ефрем, Елисама, синът на Амиуд.

7:49  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:50  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:51  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:52  един козел в жертва за грях

7:53  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, сина на Амиуд.

7:54  На осмия ден принесе първенецът на синовете на Манасия, Гамалиил, синът на Федасур.

7:55  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:56  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:57  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:58  един козел в жертва за грях

7:59  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиил, сина на Федасур.

7:60  На деветия ден принесе първенецът на синовете на Вениамин, Авидан, синът на Гедеон.

7:61  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:62  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:63  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:64  един козел в жертва за грях

7:65  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидан, сина на Гедеон.

7:66  На десетия ден принесе първенецът на синовете на Дан, Ахиезер, синът на Амисадай.

7:67  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:68  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:69  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:70  един козел в жертва за грях

7:71  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезер, сина на Амисадай.

7:72  На единадесетия ден принесе първенецът на синовете на Асир, Фагеил, синът на Охран.

7:73  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:74  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:75  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:76  един козел в жертва за грях

7:77  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеил, сина на Охран.

7:78  На дванадесетия ден принесе първенецът на синовете на Нефталим, Ахирей, синът на Енан.

7:79  Приносът му беше едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикъла, един сребърен леген от седемдесет сикъла, според сикъла на светилището, и двете пълни с пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос,

7:80  един тамянник от десет сикъла злато, пълен с тамян,

7:81  един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне,

7:82  един козел в жертва за грях

7:83  и за примирителна жертва – две говеда, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше жертвата на Ахирей, сина на Енан.

7:84  Това беше приносът за освещаването на олтара от израилевите първенци в деня, когато беше помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена, дванадесет златни тамянника.

7:85  Всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет сикъла, а всеки леген беше от седемдесет сикъла; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикъла, според сикъла на светилището.

7:86  Дванадесет златни тамянника пълни с тамян; всеки тамянник беше от десет сикъла , според сикъла на светилището, всичкото злато на тамянниците беше сто и двадесет сикъла .

7:87  Всичките говеда за всеизгаряне бяха дванадесет юнеца, освен тях и дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в жертва за грях.

7:88  И всичките говеда за примирителна жертва бяха двадесет и четири юнеца, освен тях и шестдесет овена, шестдесет козела, шестдесет едногодишни агнета. Това беше приносът за освещаването на олтара, след като беше помазан.

7:89  И когато Мойсей влезе в шатъра за срещане, за да говори с Бога, тогава чу гласа, който му говореше отгоре от умилостивилището, което беше върху ковчега на свидетелството между двата херувима; и му говореше.

Chapter 8

8:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

8:2  Говори на Аарон и му кажи: Когато палиш светилата, седемте светила да светят пред светилника.

8:3  И Аарон направи така: запали светилата на светилника, така че да светят към предната му страна, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

8:4  А ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован; според образеца, който ГОСПОД показа на Мойсей, така той направи светилника.

8:5  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

8:6  Вземи левитите отсред израилевите синове и ги очисти.

8:7  И така да им направиш, за да ги очистиш: поръси ги с вода за очистване и нека обръснат цялото си тяло и да изперат дрехите си, и да се очистят.

8:8  После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от пшенично брашно, смесено с маслинено масло; а ти да вземеш друг юнец в жертва за грях.

8:9  И да приведеш левитите пред шатъра за срещане и да събереш цялото общество на израилевите синове.

8:10  И когато приведеш левитите пред ГОСПОДА, нека израилевите синове положат ръцете си на левитите

8:11  и Аарон да подвижи левитите пред ГОСПОДА като движим принос от страна на израилевите синове, за да бъдат те за извършване на ГОСПОДНАТА служба.

8:12  И левитите да положат ръцете си на главите на юнците; и да принесеш единия в жертва за грях, а другия във всеизгаряне на ГОСПОДА, за да направиш умилостивение за левитите.

8:13  И да поставиш левитите пред Аарон и пред синовете му и да ги подвижиш като движим принос на ГОСПОДА.

8:14  Така да отделиш левитите измежду израилевите синове и левитите ще бъдат Мои.

8:15  И след това левитите да влязат, за да обслужват шатъра за срещане. Така да ги очистиш и да ги подвижиш за движим принос.

8:16  Понеже те са Ми дадени изцяло измежду израилевите синове. Вместо всичките първородни от израилевите синове – всички, които отварят утроба – ги взех за Себе Си.

8:17  Защото всичките първородни измежду израилевите синове са Мои, и човек и животно. В деня, когато поразих всичките първородни в египетската земя, ги осветих за Себе Си.

8:18  А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилевите синове.

8:19  И дадох левитите като дар на Аарон и на синовете му измежду израилевите синове, за да вършат службата на израилевите синове в шатъра за срещане и да правят умилостивение за израилевите синове, за да не се появи язва между израилевите синове, когато израилевите синове се приближават при светилището.

8:20  Тогава Мойсей и Аарон и цялото общество на израилевите синове направиха така с левитите; според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей за левитите, така направиха израилевите синове с тях.

8:21  И така, левитите се очистиха от греховете си и изпраха дрехите си. И Аарон ги подвижи като движим принос пред ГОСПОДА и Аарон направи умилостивение за тях, за да ги очисти.

8:22  И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарон и пред синовете му. Както ГОСПОД заповяда на Мойсей за левитите, така направиха с тях.

8:23  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

8:24  Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влиза в отряда, за да върши службата в шатъра за срещане,

8:25  а от петдесет години да престава да върши службата и да не служи вече.

8:26  Може да помага на братята си в шатъра за срещане, да пази заповяданото; но да не върши служба. Така да постъпваш с левитите по отношение на заповяданото за тях.

Chapter 9

9:1  И ГОСПОД говори на Мойсей в Синайската пустиня, в първия месец на втората година, откакто излязоха от египетската земя, и каза:

9:2  Израилевите синове да направят пасхата на определеното ѝ време.

9:3  На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, на определеното ѝ време. Да я направите според всичките ѝ наредби и според всичките ѝ правила.

9:4  И Мойсей каза на израилевите синове да направят пасхата.

9:5  И направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей, така направиха израилевите синове.

9:6  А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят пасхата в онзи ден, и те дойдоха пред Мойсей и пред Аарон в онзи ден.

9:7  И тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло; защо да ни спират да не принесем ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време между израилевите синове?

9:8  А Мойсей им каза: Постойте, за да чуя какво ще заповяда ГОСПОД за вас.

9:9  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

9:10  Говори на израилевите синове и им кажи: Ако някой човек от вас или от потомството ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, да направи пасхата на ГОСПОДА.

9:11  Да я направят на четиринадесетия ден от втория месец, привечер, и да я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

9:12  да не оставят от нея до сутринта и да не трошат кост от нея; да я направят според всичките наредби за пасхата.

9:13  А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, този човек да бъде изтребен отсред народа си, понеже не е принесъл ГОСПОДНИЯ принос на определеното му време; този човек ще носи греха си.

9:14  И ако някой чужденец, който пребивава между вас, желае да направи пасхата на ГОСПОДА, нека я направи според наредбата за пасхата и според правилото за нея. Една наредба да имате както за чужденеца, така и за местния жител.

9:15  И в деня, когато скинията беше издигната, облакът покри скинията, шатъра на свидетелството. И от вечер до сутрин над скинията имаше като огнено явление.

9:16  Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше като огнено явление.

9:17  И когато облакът се вдигаше от шатъра, израилевите синове тръгваха; и на мястото, където застанеше облакът, там израилевите синове разполагаха стан.

9:18  По заповед на ГОСПОДА тръгваха израилевите синове и по заповед на ГОСПОДА разполагаха стан; и през всичките дни, когато облакът стоеше над скинията, те оставаха на стан.

9:19  И когато облакът стоеше над скинията много дни, израилевите синове пазеха заповяданото от ГОСПОДА и не тръгваха.

9:20  А когато облакът стоеше над скинията малко дни, по заповед от ГОСПОДА оставаха на стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха.

9:21  И когато облакът стоеше само от вечер до сутрин и облакът се вдигаше на сутринта, тогава те тръгваха. Било денем или нощем, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха.

9:22  Ако облакът оставаше над скинията и стоеше над нея два дни или един месец, или дълго време, израилевите синове оставаха на стан и не тръгваха; а когато той се вдигаше, тръгваха.

9:23  По заповед от ГОСПОДА разполагаха стан и по заповед от ГОСПОДА тръгваха. Те пазеха заповяданото от ГОСПОДА, както ГОСПОД заповядваше чрез Мойсей.

Chapter 10

10:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

10:2  Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш и да ти служат за свикване на обществото и за вдигане на становете.

10:3  Когато затръбят с тях, цялото общество да се събере при теб до входа на шатъра за срещане.

10:4  Ако затръбят само с едната, да се събират при теб първенците, израилевите хилядници.

10:5  А когато затръбите високо, тогава да се вдигат становете, които са разположени към изток.

10:6  И когато затръбите високо втори път, тогава да се вдигат становете, които са разположени към юг. Да тръбят високо, за да се вдигат.

10:7  Но за събиране на събранието да тръбите, но без да тръбите високо.

10:8  Свещениците, синовете на Аарон, да тръбят с тръбите. Те да ви бъдат вечна наредба в поколенията ви.

10:9  И когато излизате на война в земята си против притеснителя, който би ви притеснил, тогава да затръбите високо с тръбите и ще бъдете спомнени пред ГОСПОДА, вашия Бог, и ще бъдете избавени от враговете си.

10:10  И в дните на радостта си и на празниците си, и на новолунията си да тръбите с тръбите при всеизгарянията си и при примирителните си жертви; и те да ви бъдат за спомен пред вашия Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

10:11  И във втората година, във втория месец, на двадесетия ден от месеца облакът се вдигна от скинията на свидетелството.

10:12  И израилевите синове се вдигнаха от Синайската пустиня според пътуванията си. И облакът застана в пустинята Фаран.

10:13  Вдигнаха се за първи път според заповедта на ГОСПОДА чрез Мойсей.

10:14  Знамето на стана на синовете на Юда се вдигна първо според войнствата им. И над войнството му беше Наасон, синът на Аминадав.

10:15  Над войнството на племето на синовете на Исахар беше Натанаил, синът на Суар.

10:16  А над войнството на племето на синовете на Завулон беше Елиав, синът на Хелон.

10:17  Тогава се свали скинията и се вдигнаха синовете на Гирсон и синовете на Мерарий, които носеха скинията.

10:18  После се вдигна знамето на стана на Рувим според войнствата им. И над войнството му беше Елисур, синът на Седиур.

10:19  Над войнството на племето на синовете на Симеон беше Селумиил, синът на Сурисадай.

10:20  А над войнството на племето на синовете на Гад беше Елиасаф, синът на Деуил.

10:21  После се вдигнаха каатците, които носеха светилището; и скинията се издигаше до тяхното пристигане.

10:22  И знамето на стана на синовете на Ефрем се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Елисама, синът на Амиуд.

10:23  Над войнството на племето на синовете на Манасия беше Гамалиил, синът на Федасур.

10:24  А над войнството на племето на синовете на Вениамин беше Авидан, синът на Гедеон.

10:25  И знамето на стана на синовете на Дан, които бяха последни от всички станове, се вдигна според войнствата им. И над войнството му беше Ахиезер, синът на Амисадай.

10:26  Над войнството на племето на синовете на Асир беше Фагеил, синът на Охран.

10:27  А над войнството на племето на синовете на Нефталим беше Ахирей, синът на Енан.

10:28  Така ставаше пътуването на израилевите синове според войнствата им; така се вдигаха.

10:29  И Мойсей каза на Овав, сина на мадиамеца Рагуил, тъста на Мойсей: Ние тръгваме за онова място, за което ГОСПОД каза: Ще ви го дам. Ела заедно с нас и ще ти сторим добро, защото ГОСПОД е обещал добро на Израил.

10:30  Но той му каза: Няма да дойда, а ще отида в своята си земя и при рода си.

10:31  А Мойсей каза: Моля те, не ни оставяй, понеже ти знаеш къде трябва да разполагаме стан в пустинята и ще бъдеш очи за нас.

10:32  И ако дойдеш с нас, доброто, което ГОСПОД ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на теб.

10:33  И така, пропътуваха тридневен път от ГОСПОДНАТА планина; и ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет се движеше на тридневен път пред тях, за да им търси място за почивка.

10:34  И ГОСПОДНИЯТ облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

10:35  И когато ковчегът се вдигаше, Мойсей казваше: Стани, ГОСПОДИ и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат отпред Теб онези, които Те мразят!

10:36  А когато се спираше, той казваше: Върни се, ГОСПОДИ, при десетките хиляди на израилевите хиляди!

Chapter 11

11:1  И народът роптаеше и това беше зло в ушите на ГОСПОДА. И ГОСПОД чу и гневът Му пламна, и огън от ГОСПОДА се запали между тях и пояждаше в края на стана.

11:2  Тогава народът извика към Мойсей и Мойсей се помоли на ГОСПОДА, и огънят престана.

11:3  И онова място се нарече Тавера, защото огън от ГОСПОДА гореше между тях.

11:4  И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

11:5  Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна;

11:6  а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна!

11:7  А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола.

11:8  И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

11:9  Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна.

11:10  И Мойсей чу как народът плачеше в родовете си, всеки при входа на шатрата си, и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна силно. И това беше зло в очите на Мойсей.

11:11  И Мойсей каза на ГОСПОДА: Защо си наскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, та си сложил върху мен товара на целия този народ?

11:12  Аз ли съм носил в утробата си целия този народ, или аз съм го родил, че ми казваш: Носи ги в пазвата си, както кърмачка носи кърмачето, до земята, за която си се клел на бащите им?

11:13  Откъде у мен месо да дам на целия този народ! Защото плачат пред мен и казват: Дай ни месо да ядем!

11:14  Аз не мога сам да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

11:15  Ако така постъпваш с мен, моля Ти се, убий ме още сега, ако съм намерил Твоето благоволение, за да не гледам злощастието си!

11:16  И ГОСПОД каза на Мойсей: Събери ми седемдесет мъже измежду израилевите старейшини, за които знаеш, че са старейшини на народа и негови надзорници, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

11:17  И Аз ще сляза и ще говоря там с теб, и ще взема от Духа, който е на теб, и ще сложа на тях, за да носят товара на народа заедно с теб, за да не го носиш ти сам.

11:18  И кажи на народа: Осветете се за утре и ще ядете месо, защото плакахте в ушите на ГОСПОДА и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем, защото добре ни беше в Египет! Затова ГОСПОД ще ви даде месо и ще ядете.

11:19  Няма да ядете един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

11:20  а цял месец, докато ви излезе от носа и ви втръсне, защото презряхте ГОСПОДА, който е между вас, и плакахте пред Него, и казвахте: Защо излязохме от Египет?

11:21  И Мойсей каза: Народът, сред който съм, е шестстотин хиляди души пешаци, а Ти казваш: Ще им дам да ядат месо цял месец.

11:22  Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни, или да им се съберат всичките риби на морето, за да им бъдат достатъчни?

11:23  А ГОСПОД каза на Мойсей: Скъсила ли се е ръката на ГОСПОДА? Сега ще видиш дали ще ти се сбъдне словото Ми, или не.

11:24  И така, Мойсей излезе и каза на народа думите на ГОСПОДА. И събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

11:25  Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха, но не повториха.

11:26  Но двама от мъжете бяха останали в стана. Името на единия от тях беше Елдад, а името на другия – Модад. И на тях дойде Духът; те бяха от записаните, но не бяха излезли при шатъра и пророкуваха в стана.

11:27  И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: Елдад и Модад пророкуват в стана.

11:28  И Иисус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: Господарю мой, Мойсей, забрани им!

11:29  А Мойсей му каза: Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях!

11:30  И Мойсей се оттегли в стана, той и израилевите старейшини.

11:31  Тогава излезе вятър от ГОСПОДА и докара от морето пъдпъдъци, и ги хвърли върху стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна около стана, и до два лакътя от повърхността на земята.

11:32  Тогава народът стана и целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден събираше пъдпъдъците. Който събра най-малко, събра десет кора. И си ги овесиха да се сушат около стана.

11:33  А когато месото беше още в зъбите им и още не беше сдъвкано, ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против народа и ГОСПОД порази народа с много голяма язва.

11:34  И нарекоха това място Киврот-Атаава, защото там беше погребан лакомият народ.

11:35  А от Киврот-Атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.

Chapter 12

12:1  А Мариам и Аарон говориха против Мойсей заради етиопката, която беше взел за жена – защото беше взел една етиопка за жена – и казаха:

12:2  Само чрез Мойсей ли говори ГОСПОД? Не говори ли и чрез нас? И ГОСПОД чу това.

12:3  А Мойсей беше много кротък човек, повече от всички хора, които бяха на земята.

12:4  И ГОСПОД веднага каза на Мойсей, на Аарон и на Мариам: Излезте вие тримата при шатъра за срещане! И те излязоха и тримата.

12:5  Тогава ГОСПОД слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарон и Мариам и те двамата излязоха.

12:6  И каза: Слушайте сега думите Ми! Ако има пророк между вас, Аз, ГОСПОД, ще му стана познат чрез видение, насън ще му говоря.-16; 1 Царе 28:6; 3 Царе 3:5; Йов 4:13; Йоил 2:28

12:7  Но слугата Ми Мойсей не е така. Той е верен в целия Ми дом;

12:8  с него говоря лице в лице, ясно, а не със загадки; и той гледа образа на ГОСПОДА. Как не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Мойсей?

12:9  И гневът на ГОСПОДА пламна против тях и Той си отиде.

12:10  И като облакът се оттегли от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, бяла като сняг; и Аарон погледна Мариам и ето, тя беше прокажена.

12:11  Тогава Аарон каза на Мойсей: Моля те, господарю мой, не ни възлагай този грях, с който извършихме безумие и съгрешихме!

12:12  Нека тя не бъде като мъртво дете, на което половината от тялото се е разложило, когато излиза от утробата на майка си!

12:13  И Мойсей извика към ГОСПОДА и каза: О Боже, моля Ти се, изцели я!

12:14  А ГОСПОД каза на Мойсей: Ако баща ѝ я беше заплюл в лицето, нямаше ли да бъде посрамена седем дни? Нека бъде затворена извън стана седем дни и след това може да се прибере.

12:15  И така, Мариам беше затворена седем дни извън стана и народът не се вдигна, докато Мариам не се прибра.

12:16  След това народът се вдигна от Асирот и разположи стан в пустинята Фаран.

Chapter 13

13:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

13:2  Изпрати мъже, за да разузнаят ханаанската земя, която Аз давам на израилевите синове! Да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им и всеки да е първенец между тях.

13:3  И така, Мойсей ги изпрати от пустинята Фаран според ГОСПОДНАТА заповед. Всичките мъже бяха началници между израилевите синове.

13:4  Ето имената им: от рувимовото племе: Самуй, синът на Закхур;

13:5  от симеоновото племе: Сафат, синът на Хорий;

13:6  от юдовото племе: Халев, синът на Ефоний;

13:7  от исахаровото племе: Игал, синът на Йосиф;

13:8  от ефремовото племе: Осия, синът на Навий;

13:9  от вениаминовото племе: Фалтий, синът на Рефу;

13:10  от завулоновото племе: Гадиил, синът на Содий;

13:11  от йосифовото племе: от Манасиевото племе: Гадий, синът на Сусий;

13:12  от дановото племе: Амиил, синът на Гамалий;

13:13  от асировото племе: Сетур, синът на Михаил;

13:14  от нефталимовото племе: Наавий, синът на Волсий;

13:15  от гадовото племе: Геуил, синът на Махний.

13:16  Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати, за да разузнаят земята. И Мойсей нарече Осия, сина на Навий, Иисус.

13:17  Като ги изпрати да разузнаят ханаанската земя, Мойсей им каза: Изкачете се на южната страна и се качете на хълмовете,

13:18  и огледайте земята каква е и народът, който живее в нея, силен ли е, или слаб, малоброен ли е, или многоброен;

13:19  и каква е земята, в която живее, добра ли е, или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са, или са укрепени;

13:20  и каква е земята, плодородна ли е, или слаба, има ли по нея дървета, или неИис. И бъдете смели и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде.

13:21  И така, те се качиха и разузнаха земята от пустинята Цин до Реов при прохода на Емат.

13:22  После се изкачиха на южната страна и дойдоха до Хеврон, където живееха Ахиман, Сесай и Талмай, синовете на Енак. А Хеврон беше построен седем години преди египетския Цоан.

13:23  И когато дойдоха до долината Есхол, отрязаха от там една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на прът; взеха и нарове и смокини.

13:24  Онова място се нарече долина Есхол поради грозда, който израилевите синове отрязаха от там.

13:25  И след четиридесет дни те се върнаха от разузнаването на земята.

13:26  И дойдоха при Мойсей, при Аарон и при цялото общество израилеви синове в пустинята Фаран, в Кадис, и дадоха отчет пред тях и пред цялото общество, и им показаха плода на земята.

13:27  И им разказаха, като говориха: Ходихме в земята, в която ни изпрати. Наистина там текат мляко и мед – ето и плода ѝ.

13:28  Но народът, който живее в земята, е силен и градовете – укрепени и много големи; там видяхме и синовете на Енак.

13:29  Амаличаните живеят в южната земя, хетейците, евусейците и аморейците живеят по хълмовете, а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Йордан.

13:30  А Халев успокояваше народа пред Мойсей, като казваше: Да вървим напред и да я завладеем, защото със сигурност ще я превземем!

13:31  А мъжете, които бяха отишли заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас.

13:32  И пуснаха лош слух сред израилевите синове за земята, която бяха разузнали, и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките хора, които видяхме в нея, са много високи мъже.

13:33  Там видяхме великаните, синовете на Енак, от великанския род; и пред тях ни се виждаше, че сме като скакалци, а такива бяхме и в техните очи.

Chapter 14

14:1  Тогава цялото общество извика с висок глас и народът плака през онази нощ.

14:2  И всичките израилеви синове роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели!

14:3  И защо ни води ГОСПОД в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?

14:4  И си казаха един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет!

14:5  Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на обществото на израилевите синове.

14:6  И Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, от онези, които бяха разузнали земята, раздраха дрехите си;

14:7  и говориха на цялото общество на израилевите синове и казваха: Земята, която обходихме, за да я разузнаем, е много, много добра земя.

14:8  Ако ГОСПОД има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед.

14:9  Само не въставайте против ГОСПОДА му се оттегли от него, а ГОСПОД е с нас; не се бойте от тях! и не се страхувайте от народа на земята, защото той е хляб за нас! Защитата

14:10  Но цялото общество каза да ги убият с камъни. Тогава ГОСПОДНАТА слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилеви синове.

14:11  И ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще Ме презира този народ и докога няма да Ми вярва въпреки всичките знамения, които съм извършил сред него?

14:12  Ще го поразя с мор и ще го изтребя, а теб ще направя народ по-голям и по-силен от него.

14:13  Но Мойсей каза на ГОСПОДА: Тогава египтяните ще чуят – защото Ти със силата Си си извел този народ отсред тях –

14:14  и ще се каже на жителите на тази земя, които са чули, че Ти, ГОСПОДИ, си сред този народ и че Ти, ГОСПОДИ, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над него, и че Ти вървиш пред него в облачен стълб денем и в огнен стълб нощем.

14:15  И ако убиеш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Теб, ще говорят и ще казват:

14:16  Понеже ГОСПОД не можа да въведе този народ в земята, за която му се кле, затова го изкла в пустинята.

14:17  И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил, като си казал:

14:18  ГОСПОД е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, но никак не оставя ненаказан виновния, и въздава беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение.

14:19  Прости, моля Ти се, беззаконието на този народ според голямата Си милост и както си прощавал на този народ от Египет до тук.

14:20  И ГОСПОД каза: Прощавам според думата ти,

14:21  но наистина – жив съм Аз и целият свят ще се изпълни с ГОСПОДНАТА слава –

14:22  всички тези мъже, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изпитваха десет пъти досега, и не послушаха гласа Ми,

14:23  наистина те няма да видят земята, за която се клех на бащите им – никой от онези, които Ме презряха, няма да я види!

14:24  Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи.

14:25  А амаличаните и ханаанците живеят в долината. Утре се върнете и идете в пустинята към Червено море!

14:26  ГОСПОД говори още на Мойсей и Аарон, и каза:

14:27  Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията на израилевите синове, с които роптаят против Мен.

14:28  Кажи им: Жив съм Аз, заявява ГОСПОД – наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми!

14:29  Труповете ви ще паднат в тази пустиня и от преброените между вас, колкото сте на брой, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мен,

14:30  нито един няма да влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев, сина на Ефоний, и Иисус, сина на Навий.

14:31  А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа и те ще познаят земята, която вие презряхте.

14:32  А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.

14:33  И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашите блудства, докато труповете ви се довършат в пустинята.

14:34  Според броя на дните, за които разузнахте земята, четиридесет дни, по един ден за една година, четиридесет години ще теглите заради беззаконията си и ще познаете какво е Аз да се отвърна.

14:35  Аз, ГОСПОД, говорих. Наистина така ще направя на цялото това зло общество, което се е събрало против Мен: в тази пустиня ще се довършат и в нея ще измрат.

14:36  И онези мъже, които Мойсей изпрати да разузнаят земята и които се върнаха и подбудиха цялото общество да роптае против него, като пуснаха лош слух за земята,

14:37  тези мъже, които пуснаха лош слух за земята, измряха от язвата пред ГОСПОДА.

14:38  А Иисус, синът на Навий, и Халев, синът на Ефоний, останаха живи измежду онези мъже, които ходиха да разузнаят земята.

14:39  И когато Мойсей говори тези думи на всичките израилеви синове, народът плака много.

14:40  И на сутринта станаха рано, за да се изкачат на върха на хълма и казаха: Ето ни, ще се изкачим на мястото, за което ГОСПОД говори, защото съгрешихме.

14:41  А Мойсей каза: Защо престъпвате ГОСПОДНАТА заповед? Това няма да успее.

14:42  Не се изкачвайте, защото ГОСПОД не е между вас, да не би да ви победят враговете ви,

14:43  защото амаличаните и ханаанците са там пред вас и ще паднете от меч. Понеже отстъпихте и не следвахте ГОСПОДА, затова ГОСПОД няма да бъде с вас.

14:44  Те обаче дръзнаха да се изкачат на върха на хълма. Но ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет и Мойсей не излязоха от стана.

14:45  Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на онзи хълм, слязоха и ги разбиха, и ги разпиляха чак до Хорма.

Chapter 15

15:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

15:2  Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея,

15:3  и принесете жертва чрез огън на ГОСПОДА, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание на умилостивение на ГОСПОДА от говедата или от дребния добитък,

15:4  тогава онзи, който принася приноса си на ГОСПОДА, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин маслинено масло.

15:5  И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да прибавиш четвърт ин вино за възлияние;

15:6  или за всеки овен да прибавиш за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин маслинено масло;

15:7  и за възлияние да принесеш една трета ин вино за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

15:8  И ако принесеш юнец за всеизгаряне или като жертва за изпълнение на обрек, или примирителна жертва на ГОСПОДА,

15:9  тогава с юнеца да принесеш за хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половин ин маслинено масло;

15:10  и да принесеш за възлияние половин ин вино, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

15:11  Така трябва да се прави при всяко говедо или при всеки овен, или при всяко агне или яре.

15:12  Според броя, който ще принесете, да направите така за всяко едно според броя им.

15:13  Всеки местен жител да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

15:14  Ако някой чужденец живее между вас, или който е между вас във всичките ви поколения и принася жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА, да направи също така, както правите вие.

15:15  Що се отнася до събранието, една наредба да има за вас и за чужденеца, който живее между вас, една вечна наредба в поколенията ви; както сте вие, така да бъде и чужденецът пред ГОСПОДА.

15:16  Един закон и едно правило да има за вас и за чужденеца, който живее между вас.

15:17  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

15:18  Говори на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам,

15:19  и ядете от хляба на земята, тогава да принесете на ГОСПОДА възвишаем принос.

15:20  От първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос – да я издигнете, както правите с възвишаемия принос от харман.

15:21  От първото си тесто да давате на ГОСПОДА възвишаем принос в поколенията си.

15:22  И ако неволно съгрешите и не изпълните всички тези заповеди, които ГОСПОД каза на Мойсей –

15:23  всичко, което ГОСПОД ви заповяда чрез Мойсей от деня, когато ГОСПОД даде заповедта, и нататък в поколенията ви –

15:24  ако е извършено от незнание, без да знае обществото, нека цялото общество принесе един юнец във всеизгаряне за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според правилото, и един козел в жертва за грях.

15:25  И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилеви синове и ще им се прости, защото е било от незнание и те са принесли приноса си, жертва чрез огън на ГОСПОДА, и жертвата си за грях пред ГОСПОДА за греха си от незнание.

15:26  И ще се прости на цялото общество израилеви синове и на чужденеца, който живее между тях, защото за целия народ е било от незнание.

15:27  А ако един човек съгреши от незнание, да принесе едногодишна коза в жертва за грях;

15:28  и свещеникът да направи умилостивение за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание пред ГОСПОДА, да направи умилостивение за него и ще му се прости.

15:29  За местния жител от израилевите синове и за чужденеца, който живее между тях, да имате един закон за този, който съгреши от незнание.

15:30  Но ако някой извърши това с дръзка ръка, бил той от местните жители, или от чужденците, той показва презрение към ГОСПОДА; този човек да бъде изтребен отсред народа си.

15:31  Понеже е презрял словото на ГОСПОДА и е престъпил заповедта Му, този човек непременно да се изтреби – беззаконието му ще бъде върху него.

15:32  И когато израилевите синове бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

15:33  И онези, които го намериха, като събираше дърва, го доведоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество.

15:34  И го сложиха под стража, понеже още не беше определено какво трябваше да направят с него.

15:35  И ГОСПОД каза на Мойсей: Човекът непременно трябва да се умъртви. Цялото общество да го убие с камъни вън от стана.

15:36  Тогава цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни и той умря, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

15:37  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

15:38  Говори на израилевите синове и им кажи в поколенията си да правят ресни по краищата на дрехите си и да сложат син ширит на ресните на краищата.

15:39  И това да ви бъде за ресни за напомняне и като ги гледате, да помните всичките заповеди на ГОСПОДА и да ги изпълнявате, и да не се оглеждате според своите си сърца и според своите си очи, след които вие блудствате,

15:40  а да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог.

15:41  Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, който ви изведох от египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

Chapter 16

16:1  А Корей, синът на Исаар, син на Каат, син на Леви, предприе, и с него Датан и Авирон, синовете на Елиав, и Он, синът на Фалет, Рувимови потомци,

16:2  и се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет мъже от израилевите синове, първенци на обществото, призованите на събранието, именити мъже.

16:3  Те се събраха против Мойсей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях и ГОСПОД е сред тях. Защо вие се възвишавате над събранието на ГОСПОДА?

16:4  А Мойсей, като чу това, падна на лицето си;

16:5  и говори на Корей и на цялото му общество и каза: Утре ГОСПОД ще покаже кои са Негови и кой е свят, за да го остави да се приближи до Него. И когото Той избере, него ще остави да се приближи до Него.

16:6  Направете така: вземете си кадилници, Корей и цялото ти общество,

16:7  и утре сложете в тях огън и сложете отгоре тамян пред ГОСПОДА; и когото ГОСПОД избере, той ще бъде свят. Стига ви толкова, левийци!

16:8  И Мойсей каза на Корей: Чуйте сега, вие, синове на Леви:

16:9  Малко ли ви е това, че Израилевият Бог ви отдели от израилевото общество и ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на ГОСПОДНАТА скиния и да стоите пред обществото, за да му служите;

16:10  че направи теб и всичките ти братя, синовете на Леви, заедно с теб, да се приближавате при Него? И свещенството ли искате?

16:11  Така че ти и цялото ти общество сте се събрали против ГОСПОДА – защото кой е Аарон, че да роптаете против него?

16:12  И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, синовете на Елиав. А те отговориха: Няма да дойдем.

16:13  Малко ли е това, че си ни извел от земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а и на владетел ли искаш да се направиш над нас?

16:14  При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито пък си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извадиш ли очите на тези хора? Няма да дойдем!

16:15  Тогава Мойсей се разгневи много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им! Аз не съм взел нито едно магаре от тях и на никого от тях не съм сторил зло!

16:16  И Мойсей каза на Корей: Утре ти и цялото ти общество да се намерите пред ГОСПОДА – ти и те, и Аарон.

16:17  И вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред ГОСПОДА всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон – всеки своята кадилница.

16:18  И те взеха всеки кадилницата си, сложиха огън в тях, сложиха отгоре и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Мойсей и Аарон.

16:19  Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане. И ГОСПОДНАТА слава се яви на цялото общество.

16:20  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:

16:21  Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг!

16:22  А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

16:23  А ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

16:24  Говори на обществото и им кажи: Отдръпнете се настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон!

16:25  Тогава Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон, а израилевите старейшини отидоха след него.

16:26  И той говори на обществото и каза: Моля ви се, отстъпете от шатрите на тези безбожни мъже и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове!

16:27  И те се отдръпнаха настрани от жилищата на Корей, Датан и Авирон. А Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите си с жените си и синовете си, и челядите си.

16:28  И Мойсей каза: По това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да върша всички тези дела, и че не ги върша от себе си:

16:29  ако тези умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил.

16:30  Но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и ги погълне с всичко, което е тяхно, и те слязат живи в Шеол – тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА.

16:31  И когато той изговори всички тези думи, земята под тях се разпука;

16:32  земята отвори устата си и погълна тях и домочадията им, всичките хора на Корей и целия им имот.

16:33  Те и всичко тяхно слязоха живи в Шеол, земята ги покри и те погинаха отсред събранието.

16:34  А целият Израил, който беше около тях, се разбяга при техния вик, като казваха: Да не погълне земята и нас!

16:35  И огън излезе от ГОСПОДА и пояде онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.

16:36  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

16:37  Кажи на Елеазар, сина на Аарон, свещеника, да прибере кадилниците отсред изгореното; а ти разпръсни огъня надалеч, защото са свети.

16:38  Кадилниците на тези мъже, които съгрешиха против живота си – нека ги направят на плочи за обковаване на олтара, защото те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са свети; и те ще бъдат за знамение на израилевите синове.

16:39  И свещеникът Елеазар прибра бронзовите кадилници, които изгорелите бяха принесли, и ги направиха на плочи за обковаване на олтара,

16:40  като спомен за израилевите синове, че никой чужд човек, който не е от потомството на Аарон, не бива да пристъпва да кади тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като Корей и обществото му – както ГОСПОД му говори чрез Мойсей.

16:41  А на следващата сутрин цялото общество израилеви синове зароптаха против Мойсей и Аарон, като казваха: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ!

16:42  Но когато обществото се беше събрало против Мойсей и Аарон, се обърнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри и ГОСПОДНАТА слава се яви.

16:43  И Мойсей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

16:44  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

16:45  Отдръпнете се отсред това общество и ще ги погубя в един миг! А те паднаха на лицата си.

16:46  И Мойсей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от олтара и сложи на него тамян, и иди бързо при обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна!

16:47  И Аарон взе кадилницата , както беше казал Мойсей, и изтича сред събранието. И ето, язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.

16:48  И застана между мъртвите и живите и язвата престана.

16:49  Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин, освен онези, които умряха заради Корей.

16:50  И Аарон се върна при Мойсей при входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

Chapter 17

17:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

17:2  Говори на израилевите синове и вземи от тях дванадесет жезъла, по един жезъл за всеки бащин дом, от всичките им първенци според бащините им домове, и напиши името на всекиго на жезъла му.

17:3  На Левиевия жезъл напиши името на Аарон; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.

17:4  И ги положи в шатъра за срещане пред свидетелството, където Аз се срещам с вас.

17:5  И жезълът на човека, когото избера, ще цъфне. Така ще направя да престанат пред Мен роптанията на израилевите синове, с които те роптаят против вас.

17:6  И Мойсей говори на израилевите синове и всичките им първенци му дадоха по един жезъл за всеки първенец според бащините си домове, дванадесет жезъла; и жезълът на Аарон беше между жезлите им.

17:7  И Мойсей положи жезлите пред ГОСПОДА в шатъра на свидетелството.

17:8  И на следващия ден, когато Мойсей влезе в шатъра на свидетелството, ето, жезълът на Аарон за Левиевия дом беше цъфнал – беше изкарал пъпки и цветове и завързал зрели бадеми.

17:9  И Мойсей изнесе всичките жезли отпред ГОСПОДА при всичките израилеви синове и те ги видяха и взеха всеки жезъла си.

17:10  И ГОСПОД каза на Мойсей: Върни жезъла на Аарон пред свидетелството, за да се пази за знак за бунтовниците; и така да сложиш край на роптанията им пред Мен, за да не измрат.

17:11  И Мойсей направи така. Както му заповяда ГОСПОД, така направи.

17:12  Тогава израилевите синове говориха на Мойсей и казаха: Ето, ние загиваме, изгубени сме, всички сме изгубени!

17:13  Всеки, който се приближи до ГОСПОДНАТА скиния, умира – всички ли да измрем?

Chapter 18

18:1  И ГОСПОД каза на Аарон: Ти, синовете ти и домът на баща ти с теб ще отнемате беззаконието на светилището; и ти и синовете ти с теб ще отнемате беззаконието на свещенството си.

18:2  И приближи при себе си и братята си, левиевото племе, племето на баща си, за да се свържат с теб и да ти слугуват; а ти и синовете ти с теб да сте пред шатъра на свидетелството.

18:3  И левитите да пазят заповяданото за теб и заповяданото за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрат, и те, и вие.

18:4  Нека бъдат свързани с теб и да пазят заповяданото за шатъра за срещане според всяко служение на шатъра; и външен да не се приближи при вас.

18:5  И да пазите заповяданото за светилището и заповяданото за олтара, за да не дойде вече гняв върху израилевите синове.

18:6  И ето, Аз взех братята ви, левитите, измежду израилевите синове; те са ви като дар, дадени на ГОСПОДА, за да вършат службата на шатъра за срещане.

18:7  А ти и синовете ти с теб пазете свещенството си във всичко, което се отнася до олтара и което е зад завесата, и около тях да служите. Като подарена служба ви давам свещенството. А външният, който би се приближил, да се умъртви.

18:8  ГОСПОД каза на Аарон: Ето, Аз дадох на теб надзора на Моите възвишаеми приноси, на всичките неща, посвещавани от израилевите синове; на теб и на синовете ти ги дадох заради помазването като вечна наредба.

18:9  Това ще бъде твое от пресветите неща, което не се слага на огъня: всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им жертви за грях и всичките им жертви за вина, които те дават на Мен, ще бъдат пресвети за теб и за синовете ти.

18:10  На пресвято място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат.

18:11  И ето кое е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилевите синове. Давам ги на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна наредба. Който у дома ти е чист, да ги яде.

18:12  Всичко най-добро от маслиненото масло и всичко най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават на ГОСПОДА, ги давам на теб.

18:13  Първите плодове от всичките произведения на земята им, които донасят на ГОСПОДА, ще бъдат твои. Който у дома ти е чист, да ги яде.

18:14  Всяко обречено нещо в Израил ще бъде твое

18:15  Всяко първородно от всяка плът, което принасят на ГОСПОДА, човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземаш откуп и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп.

18:16  Когато подлежащите на откупване станат на един месец, да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикъла, според сикъла на светилището, който е двадесет гери.

18:17  А за първородните от говедата или за първородните от овцете, или за първородните от козите да не вземаш откуп – те са свети. С кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш като жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

18:18  А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро.

18:19  Всички възвишаеми приноси от светите неща, които израилевите синове принасят на ГОСПОДА, давам на теб, на синовете ти и на дъщерите ти с теб като вечна наредба. Това е вечен завет със сол пред ГОСПОДА за теб и за потомството ти с теб.

18:20  И ГОСПОД каза на Аарон: Ти да нямаш наследство в земята им и да нямаш дял между тях – Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилевите синове.

18:21  И ето, Аз давам на синовете на Леви всичките десятъци в Израил за наследство заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.

18:22  Израилевите синове да не пристъпват вече при шатъра за срещане, за да не се натоварят с грях и да умрат.

18:23  А левитите да вършат службата в шатъра за срещане и те да носят вината им. Това е вечна наредба в поколенията ви. Но те да нямат наследство между израилевите синове,

18:24  защото десятъците, които израилевите синове принасят за възвишаем принос на ГОСПОДА, давам в наследство на левитите. Затова казах за тях: Те да нямат наследство между израилевите синове.

18:25  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

18:26  Говори на левитите и им кажи: Когато вземате от израилевите синове десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос на ГОСПОДА.

18:27  И възвишаемият ви принос ще ви се счита като жито от хармана и като изобилие на вино от лина.

18:28  Така и вие да принасяте възвишаем принос на ГОСПОДА от всичките десятъци, които вземате от израилевите синове, и от тях да давате на свещеника Аарон възвишаем принос на ГОСПОДА.

18:29  От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос на ГОСПОДА – осветената част от всичко най-добро от тях.

18:30  И да им кажеш: Когато принесете най-доброто от тях, останалото ще се счита за левитите като доход от хармана и като доход от лина.

18:31  Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви, защото това ви е заплатата за служенето ви в шатъра за срещане.

18:32  Тогава няма да се натоварите с грях за това, ако принасяте като възвишаем принос най-добрата част от тях, и няма да оскверните светите неща на израилевите синове, и няма да умрете.

Chapter 19

19:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон и каза:

19:2  Ето наредбата на закона, който ГОСПОД заповяда, като каза: Говори на израилевите синове да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреди и на която не е слаган ярем.

19:3  И да я дадете на свещеника Елеазар и той да я изведе вън от стана и да я заколят пред него.

19:4  И свещеникът Елеазар да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да поръси седем пъти от кръвта ѝ към предната част на шатъра за срещане.

19:5  И да изгорят юницата пред него: кожата ѝ, месото ѝ и кръвта ѝ заедно с изпражненията ѝ да изгорят.

19:6  И свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда и да ги хвърли сред горящата юница.

19:7  И свещеникът да изпере дрехите си, да изкъпе тялото си във вода и след това да влезе в стана; и свещеникът ще бъде нечист до вечерта.

19:8  И онзи, който я е изгорил, да изпере дрехите си във вода и да изкъпе тялото си във вода; и ще бъде нечист до вечерта.

19:9  Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да я сложи вън от стана на чисто място. И пепелта да се пази за обществото на израилевите синове за вода на нечистота, очистване от грях.

19:10  И онзи, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си и ще бъде нечист до вечерта. И това да бъде вечна наредба за израилевите синове и за чужденеца, който живее между тях.

19:11  Който се допре до мъртвото тяло на някой човек, ще бъде нечист седем дни.

19:12  Да се очисти с тази вода на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, и на седмия ден няма да бъде чист.

19:13  Който се допре до мъртвото тяло на някой умрял човек и не се очисти, той осквернява ГОСПОДНАТА скиния. Този човек да се изтреби измежду Израил. Тъй като не е поръсен с водата на нечистотата, той е нечист; нечистотата му е още на него.

19:14  Ето и закона, когато някой умре в шатрата: всеки, който влиза в шатрата и всеки, който се намира в шатрата, ще бъде нечист седем дни;

19:15  и всеки непокрит съд, който е без привързан капак, е нечист.

19:16  И който се допре на полето до някой убит с меч или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, ще бъде нечист седем дни.

19:17  И за очистване на нечистия нека вземат в съд от пепелта на юницата, изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея изворна вода.

19:18  Тогава чист човек да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всичките вещи и хората, които се намират там, и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19:19  И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава да изпере дрехите си и да се изкъпе във вода и вечерта ще бъде чист.

19:20  А онзи, който е нечист и не се очисти, онзи човек да се изтреби отсред събранието, понеже е осквернил ГОСПОДНОТО светилище; водата на нечистотата не е била поръсена на него, той е нечист.

19:21  И това да им бъде вечна наредба: този, който поръсва с водата на нечистотата, да изпере дрехите си; и който се допре до водата на нечистотата, ще бъде нечист до вечерта.

19:22  И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто и този, който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта.

Chapter 20

20:1  И в първия месец израилевите синове, цялото общество, дойдоха в пустинята Цин и народът остана в Кадис. Там умря Мариам и там беше погребана.

20:2  И нямаше вода за обществото и те се събраха против Мойсей и против Аарон.

20:3  И народът се караше с Мойсей, като говореше и казваше: О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред ГОСПОДА!

20:4  Защо изведохте ГОСПОДНОТО общество в тази пустиня да измрем в нея и ние, и добитъкът ни?

20:5  И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място? Това не е място за сеене, нито за смокини, нито за лозя, нито за нарове, нито има вода за пиене!

20:6  Тогава Мойсей и Аарон си отидоха от събранието, дойдоха при входа на шатъра за срещане и паднаха там на лицата си. И ГОСПОДНАТА слава им се яви.

20:7  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

20:8  Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и говорете на канарата пред очите им, и тя ще даде водата си. Така ще им извадиш вода от канарата и ще напоиш обществото и добитъка му.

20:9  И Мойсей взе жезъла, който беше пред ГОСПОДА, както Той му заповяда.

20:10  И Мойсей и Аарон свикаха събранието пред канарата и той им каза: Чуйте сега вие, бунтовници! Ще ви извадим ли вода от тази канара?

20:11  И Мойсей вдигна ръката си и удари два пъти канарата с жезъла си. И потече много вода и обществото и добитъкът им пиха.

20:12  Но ГОСПОД каза на Мойсей и Аарон: Понеже не Ми вярвахте, за да Ме осветите пред израилевите синове, затова няма вие да въведете това общество в земята, която им давам.

20:13  Това е водата на Мерива, защото израилевите синове се караха с ГОСПОДА и Той се освети сред тях.

20:14  След това Мойсей изпрати пратеници от Кадис до едомския цар да му кажат: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха.

20:15  Бащите ни слязоха в Египет и живяхме дълго време в Египет, и египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни.

20:16  И ние извикахме към ГОСПОДА и Той чу гласа ни, и изпрати един ангел и ни изведе от Египет; и ето ни при Кадис, град в края на твоята област.

20:17  Моля те, нека минем през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците, а ще вървим по царския път; няма да се отбием нито надясно, нито наляво, докато не преминем областта ти.

20:18  Но Едом му отговори: Не преминавай през земята ми, за да не изляза с меч против теб!

20:19  А израилевите синове пак му казаха: По пътя ще минем и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим. Искам само с краката си да премина и нищо друго.

20:20  А той пак отговори: Няма да преминеш! И Едом излезе против него с голям народ и със силна ръка.

20:21  Така Едом отказа да пусне Израил да мине през областта му, затова Израил се оттегли от него.

20:22  И така, израилевите синове, цялото общество, отпътуваха от Кадис и дойдоха при планината Ор.

20:23  И ГОСПОД говори на Мойсей и Аарон на планината Ор, при границите на едомската земя, и каза:

20:24  Аарон ще се прибере при народа си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилевите синове, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

20:25  Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор,

20:26  и съблечи от Аарон одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазар. И Аарон ще се прибере при народа си и ще умре там.

20:27  И Мойсей направи, както заповяда ГОСПОД, и се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

20:28  И Мойсей съблече от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар. И Аарон умря там на върха на планината, а Мойсей и Елеазар слязоха от планината.

20:29  И като видя цялото общество, че Аарон умря, целият израилев дом оплаква Аарон тридесет дни.

Chapter 21

21:1  А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу, че Израил идва по пътя за Атарим, и се би против Израил, и отведе от него пленници.

21:2  И Израил направи обрек на ГОСПОДА, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, ще изпълня проклятието над градовете им.

21:3  И ГОСПОД послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците и изпълниха проклятието над тях и градовете им. И мястото се нарече Хорма.

21:4  И тръгнаха от планината Ор по пътя към Червено море, за да обиколят едомската земя. А по пътя малодушие завладя народа.

21:5  И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

21:6  Затова ГОСПОД изпрати между народа отровни змии, които хапеха народа, и много народ от Израил измря.

21:7  Тогава народът дойде при Мойсей и каза: Съгрешихме, че говорихме против ГОСПОДА и против теб. Помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас! И Мойсей се помоли за народа.

21:8  И ГОСПОД каза на Мойсей: Направи си една отровна змия и я сложи на прът. И всеки ухапан, като я погледне, ще остане жив.

21:9  И така, Мойсей направи бронзова змия и я сложи на прът. И когато змия ухапеше някого и той погледнеше бронзовата змия, оставаше жив.

21:10  Тогава израилевите синове тръгнаха и разположиха стан в Овот.

21:11  И като тръгнаха от Овот, разположиха стан в Еаварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.

21:12  От там тръгнаха и разположиха стан в долината Заред.

21:13  От там тръгнаха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от областта на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

21:14  Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

21:15  и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границата на Моав.

21:16  А от там дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Мойсей: Събери народа и ще му дам вода.

21:17  Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него!

21:18  Кладенец изкопаха първенците; благородните от народа изкопаха чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

21:19  а от Матана в Наалиил, а от Наалиил във Вамот,

21:20  а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

21:21  Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да кажат:

21:22  Остави ме да премина през земята ти. Няма да се отбиваме нито по нивите, нито по лозята, не искаме да пием вода от кладенците. Ще вървим през царския път, докато преминем областта ти.

21:23  Но Сихон не пусна Израил да мине през областта му. И Сихон събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и дойде в Яса, и се би против Израил.

21:24  Но Израил го разби с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до синовете на Амон, защото границата на синовете на Амон беше здрава.

21:25  Израил завладя всички тези градове и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села;

21:26  понеже Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

21:27  Затова, онези, които говорят с притчи, казват: Елате в Есевон! Да се съгради и да се укрепи градът на Сихон!

21:28  Защото огън излезе от Есевон, пламък от града на Сихон, пояде Ар Моавски, и господарите на високите места на Арнон.

21:29  Горко ти, Моаве! Погина ти, народе на Хамос! Даде синовете си като бежанци и дъщерите си в плен на Сихон, аморейския цар.

21:30  И ние стреляхме по тях; Есевон погина до Девон, опустошихме ги до Нофа, която стига до Медева.

21:31  Така Израил се засели в земята на аморейците.

21:32  После Мойсей изпрати да огледат Язир. И като превзеха селата му, изгониха аморейците, които бяха в тях.

21:33  После се върнаха и отидоха по пътя към Васан. А васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

21:34  Но ГОСПОД каза на Мойсей: Не се бой от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му. Ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.

21:35  И те разбиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял, и завладяха земята му.

Chapter 22

22:1  След това израилевите синове отпътуваха и разположиха стан в низините на Моав, оттатък Йордан, срещу Ерихон.

22:2  А Валак, синът на Сепфор, видя всичко, което Израил направи на аморейците.

22:3  И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен, и Моав се боеше от израилевите синове.

22:4  И Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо изпояжда зеленината на полето. И Валак, синът на Сепфор, който в това време беше цар на моавците,

22:5  изпрати посланици до Валаам, сина на Веор, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на синовете на народа му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.

22:6  Ела сега, моля те, и ми прокълни този народ, защото е по-силен от мен, дано успея да го победя и да го изгоня от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

22:7  И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение за врачуването в ръцете си, дойдоха при Валаам и му казаха думите на Валак.

22:8  А той им каза: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според това, което ми каже ГОСПОД. И така, моавските първенци останаха у Валаам.

22:9  И Бог дойде при Валаам и каза: Кои са тези мъже у теб?

22:10  И Валаам каза на Бога: Валак, синът на Сепфор, цар на моавците, ги е пратил до мен да кажат:

22:11  Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега и ми го прокълни, дано бих могъл да се бия с него и да го изгоня.

22:12  А Бог каза на Валаам: Да не отидеш с тях и да не прокълнеш народа, защото е благословен!

22:13  И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД отказва да ме пусне да дойда с вас.

22:14  Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

22:15  А Валак отново изпрати първенци, повече и по-почитани от първите.

22:16  И те дойдоха при Валаам и му казаха: Така говори Валак, синът на Сепфор: Моля те, нищо да не те спре да дойдеш при мен,

22:17  защото ще те издигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал! И така, моля те, ела и ми прокълни този народ.

22:18  А Валаам отговори на слугите на Валак и каза: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на ГОСПОДА, моя Бог, да направя нещо малко или голямо.

22:19  Затова, моля ви, пренощувайте и вие тук, за да разбера какво още ще ми каже ГОСПОД.

22:20  И Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Щом са дошли мъжете да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.

22:21  Затова Валаам стана на сутринта, оседла магарицата си и отиде с моавските първенци.

22:22  Но Божият гняв пламна, затова че отиде, и Ангелът ГОСПОДЕН застана на пътя пред Валаам, за да му се съпротиви; а той яздеше на магарицата си и двамата му слуги бяха с него.

22:23  А магарицата видя, че Ангелът ГОСПОДЕН стоеше на пътя с гол меч в ръка и магарицата се отби от пътя и отиде в полето. А Валаам удари магарицата, за да я оправи в пътя.

22:24  Тогава Ангелът ГОСПОДЕН застана на един нисък път между лозята, където имаше ограда от едната страна и ограда от другата страна.

22:25  И магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН и се притисна към зида и натисна крака на Валаам в зида. И той пак я удари.

22:26  После Ангелът ГОСПОДЕН отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше път да се отбие нито надясно, нито наляво.

22:27  И когато магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН, тя падна под Валаам. А гневът на Валаам пламна и той удари магарицата с тоягата си.

22:28  Тогава ГОСПОД отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти?

22:29  А Валаам каза на магарицата: Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си – веднага бих те убил.

22:30  И магарицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той каза: Не.

22:31  Тогава ГОСПОД отвори очите на Валаам и той видя Ангела ГОСПОДЕН, стоящ на пътя с голия си меч в ръката си, и се поклони и падна на лицето си.

22:32  И Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Ти защо би магарицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;

22:33  и магарицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не се беше отбила от мен, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

22:34  Тогава Валаам каза на Ангела ГОСПОДЕН: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен. И сега, ако това е зло в очите ти, аз ще се върна.

22:35  А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Валаам: Иди с мъжете; но само словото, което ти кажа, него да говориш! И така, Валаам отиде с първенците на Валак.

22:36  А когато Валак чу, че Валаам идва, той излезе да го посрещне до един моавски град, на границата на Арнон, който е най-крайната граница.

22:37  Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли изрично до теб да те повикат? Защо не дойде при мен? Не мога ли да те почета?

22:38  А Валаам каза на Валак: Ето, дойдох при теб, но имам ли сега власт да говоря нещо? Словото, което Бог сложи в устата ми, него ще говоря.

22:39  И Валаам отиде с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот.

22:40  И Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях на Валаам и на първенците, които бяха с него.

22:41  А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите места на Ваал, откъдето той видя до края на народа.

Chapter 23

23:1  Тогава Валаам каза на Валак: Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви тук седем юнеца и седем овена.

23:2  И Валак направи, както каза Валаам. И Валак и Валаам принесоха по един юнец и по един овен на всеки жертвеник.

23:3  После Валаам каза на Валак: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би ГОСПОД ще излезе насреща ми; и каквото ми покаже, ще ти известя. И отиде на една гола височина.

23:4  И Бог излезе насреща на Валаам и той Му каза: Приготвих седем жертвеника и принесох по един юнец и по един овен на всеки жертвеник.

23:5  И ГОСПОД вложи слово в устата на Валаам и каза: Върни се при Валак и говори така!

23:6  И той се върна при него, и ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.

23:7  Тогава започна речта си, и каза: Валак ме доведе от Арам, моавският цар от източните планини и ми каза: Ела, прокълни ми Яков, и ела, кълни Израил!

23:8  Как да прокълна, когото Бог не проклина? Как да кълна, когото ГОСПОД не кълне?

23:9  Защото от върха на скалите го виждам и от височините го гледам. Ето народ, който ще се засели отделно и няма да се счита между езичниците.

23:10  Кой може да преброи пясъка на Яков или броя на четвъртата част от Израил? Дано умра, както умират праведните, и краят ми да бъде както неговия!

23:11  Тогава Валак каза на Валаам: Какво ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!

23:12  А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което ГОСПОД слага в устата ми?

23:13  Тогава Валак му каза: Моля те, ела с мен на друго място, откъдето ще го видиш. Ще видиш само края му, а целия народ няма да видиш. И ми ги прокълни оттам.

23:14  И го заведе на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника и принесе по един юнец и по един овен на всеки жертвеник.

23:15  Тогава Валаам каза на Валак: Застани тук при всеизгарянето си, а аз ще срещна там ГОСПОДА.

23:16  И ГОСПОД излезе насреща на Валаам и вложи слово в устата му, и каза: Върни се при Валак и говори така!

23:17  И той дойде при него, и ето, той стоеше при всеизгарянето си и моавските първенци с него. И Валак му каза: Какво говори ГОСПОД?

23:18  Тогава той започна речта си и каза: Стани, Валак, и слушай; дай ми ухо, ти сине Сепфоров!

23:19  Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди?

23:20  Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя.

23:21  Той не гледа беззаконие в Яков и не вижда престъпление в Израил. ГОСПОД, неговият Бог, е с него и царско ликуване е сред тях.

23:22  Бог ги изведе от Египет, има сила като диво говедо.

23:23  Наистина няма заклинание против Яков и няма врачуване против Израил. На времето си ще се говори за Яков и за Израил: Какво е извършил Бог!

23:24  Ето, народът ще стане като лъвица и ще се вдигне като лъв. Няма да легне, докато не изяде плячката и не изпие кръвта на убитите.

23:25  Тогава Валак каза на Валаам: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш!

23:26  А Валаам в отговор каза на Валак: Не ти ли говорих, като казах: Всичко, което каже ГОСПОД, това ще направя?

23:27  И Валак каза на Валаам: Моля те, ела и ще те заведа на едно друго място. Дано бъде угодно на Бога да ми ги прокълнеш оттам.

23:28  И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към Есимон.

23:29  Тогава Валаам каза на Валак: Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви тук седем юнеца и седем овена.

23:30  И Валак направи, както каза Валаам, и принесе по един юнец и по един овен на всеки жертвеник.

Chapter 24

24:1  А Валаам, като видя, че на ГОСПОДА беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси предсказания, а обърна лицето си към пустинята.

24:2  И като повдигна очи, Валаам видя Израил заселен според племената си. И Божият Дух слезе на него,

24:3  и той започна речта си и каза: Така заявява Валаам, синът на Веор, и така заявява човекът с отворени очи;

24:4  така заявява онзи, който чува Божиите думи, който вижда видението на Всемогъщия, който пада, но очите му са отворени:

24:5  Колко са красиви шатрите ти, Якове, и скиниите ти, Израилю!

24:6  Като долини са разпрострени, като градини по река, като дървета алое, които ГОСПОД е насадил, като кедри покрай водите!

24:7  Вода ще се излива от ведрата му и потомството му ще се простира в много води. Царят му ще надмине Агаг и царството му ще се възвеличи.

24:8  Бог го изведе от Египет, има сила както диво говедо. Той ще пояде народите, враговете си, ще строши костите им и ще ги разбие със стрелите си.

24:9  Легнал е и лежи като лъв и като лъвица, кой ще го вдигне? Благословен, който те благославя, и проклет, който те проклина!

24:10  Тогава гневът на Валак пламна против Валаам и той плесна с ръце. И Валак каза на Валаам: Аз те повиках да прокълнеш неприятеля ми, а ето, ти три пъти все го благославяш!

24:11  И сега бягай на мястото си! Казах, че ще те издигна до голяма почит, но ето, ГОСПОД те лиши от почит.

24:12  А Валаам каза на Валак: Не говорих ли аз и на твоите пратеници, които ми прати, като казах:

24:13  Ако Валак би ми дал и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя ГОСПОДНАТА заповед и да направя добро или зло от себе си, а онова, което ГОСПОД говори, него ще говоря?

24:14  И сега, ето, аз си отивам при своя народ; ела да ти кажа какво ще направи този народ на твоя народ в последните дни.

24:15  И като започна речта си, каза: Така заявява Валаам, синът на Веор, и така заявява човекът с отворени очи;

24:16  така заявява онзи, който чува Божиите думи, който има знание за Всевишния, който вижда видението на Всемогъщия, който пада, но очите му са отворени:

24:17  Виждам го, но не сега, гледам го, но не отблизо: Ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил, ще порази моавските първенци и ще погуби всичките потомци на бунтовниците.

24:18  Едом ще бъде притежание и Сиир ще бъде притежание на враговете си, а Израил ще действа мощно.

24:19  Един произлязъл от Яков ще владее и ще погуби останалите от града.

24:20  А като видя Амалик, продължи речта си и каза: Амалик е пръв между народите, но краят му ще бъде вечна гибел.

24:21  А като видя кенейците, продължи речта си и каза: Здраво е твоето жилище и си положил гнездото си на канарата.

24:22  Но кенейците ще бъдат изтребени, докато Асур те отведе в плен.

24:23  И продължи притчата си и каза: Горко! Кой ще остане жив, когато Бог извърши това?

24:24  Но кораби ще дойдат от бреговете на Китим, и ще смирят Асур и ще смирят Евер, но и той ще погине завинаги.

24:25  Тогава Валаам стана и отиде, и се върна на мястото си; и Валак също отиде по пътя си.

Chapter 25

25:1  А Израил остана в Ситим и народът започна да блудства с дъщерите на Моав;

25:2  защото те канеха народа на жертвите на боговете си и народът ядеше и се кланяше на боговете им.

25:3  Израил се привърза към Ваал-Фегор и гневът на ГОСПОДА пламна против Израил.

25:4  Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Вземи всички началници на народа и ги обеси пред ГОСПОДА срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на ГОСПОДА.

25:5  И Мойсей каза на съдиите на Израил: Убийте всеки хората си, които са се привързали към Ваал-Фегор.

25:6  И ето, един от израилевите синове дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред цялото общество израилеви синове, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.

25:7  А Финеес, синът на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя това, стана отсред обществото, взе копие в ръката си

25:8  и влезе след израилтянина в спалнята, и прободе и двамата – израилтянина и жената в корема ѝ. Така язвата престана от израилевите синове.

25:9  А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.

25:10  Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

25:11  Финеес, синът на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилевите синове, понеже беше ревностен сред тях с Моята ревност, така че Аз не изтребих израилевите синове в ревността Си.

25:12  Затова кажи: Ето, Аз му давам Моя завет на мир:

25:13  ще бъде на него и на потомството му след него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилевите синове.

25:14  А името на убития израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий, син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.

25:15  А името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сур, началник на народа на един бащин дом в Мадиам.

25:16  След това ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

25:17  Притеснете мадиамците и ги разбийте,

25:18  защото те ви притесняват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегор и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата заради Фегор!

Chapter 26

26:1  А след язвата ГОСПОД говори на Мойсей и Елеазар, сина на свещеника Аарон, и каза:

26:2  Пребройте цялото общество израилеви синове от двадесет години и нагоре според бащините им домове, всички в Израил, които могат да излизат на бой.

26:3  Затова Мойсей и свещеникът Елеазар говориха на народа в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и казаха:

26:4  Пребройте народа от двадесет години и нагоре, както ГОСПОД заповяда на Мойсей. И израилевите синове, които бяха излезли от египетската земя, бяха:

26:5  Рувим, първородният на Израил. Синовете на Рувим: от Енох: родът на еноховците, от Фалу: родът на фалуевците,

26:6  от Есрон: родът на есроновците, от Хармий: родът на хармиевците.

26:7  Това са родовете на рувимците, а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет.

26:8  И синовете на Фалу: Елиав;

26:9  и синовете на Елиав: Намуил, Датан и Авирон. Това са онези Датан и Авирон, призованите от обществото, които се надигнаха против Мойсей и против Аарон в обществото на Корей, когато се надигнаха против ГОСПОДА,

26:10  и земята отвори устата си и ги погълна заедно с Корей, когато обществото му измря, когато огънят пояде двеста и петдесет души и те станаха за знамение.

26:11  Но синовете на Корей не умряха.

26:12  Синовете на Симеон по родовете им: от Намуил: родът на намуиловците, от Ямин: родът на яминовците, от Яхин: родът на яхиновците,

26:13  от Зара: родът на заровците, от Саул: родът на сауловците.

26:14  Това са родовете на симеоновците: двадесет и две хиляди и двеста.

26:15  Синовете на Гад по родовете им: от Сафон: родът на сафоновците, от Агий: родът на агиевците, от Суний: родът на суниевците,

26:16  от Азений: родът на азениевците, от Ирий: родът на ириевците,

26:17  от Арод: родът на ародовците, от Арилий: родът на арилиевците.

26:18  Това са родовете на гадците; преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин.

26:19  Синовете на Юда: Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в ханаанската земя.

26:20  А синовете на Юда по родовете им бяха: от Шела: родът на шелаевците, от Фарес: родът на фаресовците, от Зара: родът на заровците.

26:21  А синовете на Фарес бяха: от Есрон: родът на есроновците, от Амул: родът на амуловците.

26:22  Това са Юдовите родове; преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин.

26:23  Синовете на Исахар по родовете им: от Тола: родът на толаевците, от Фуа: родът на фуаевците,

26:24  от Ясув: родът на ясувовците, от Симрон: родът на симроновците.

26:25  Това са родовете на Исахар; преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста.

26:26  Синовете на Завулон по родовете им: от Серед: родовете на середовците, от Елон: родът на елоновците, от Ялеил: родът на ялеиловците.

26:27  Това са родовете на завулонците; преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин.

26:28  Синовете на Йосиф по родовете им: Манасия и Ефрем.

26:29  Синовете на Манасия: от Махир: родът на махировците. И Махир роди Галаад, а от Галаад: родът на галаадците.

26:30  Това са синовете на Галаад: от Ахиезер: родът на ахиезеровците, от Хелек: родът на хелековците,

26:31  от Асриил: родът на асрииловците, от Сихем: родът на сихемовците,

26:32  от Семида: родът на семидовците и от Ефер: родът на еферовците.

26:33  А Салпаад, синът на Ефер, нямаше синове, а само дъщери. А имената на дъщерите на Салпаад бяха: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

26:34  Това са родовете на Манасия; преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин.

26:35  Това са синовете на Ефрем по родовете им: от Сутал: родът на суталовците, от Вехер: родът на вехеровците, от Тахан: родът на тахановците.

26:36  И това са синовете на Сутал: от Еран: родът на ерановците.

26:37  Това са родовете на синовете на Ефрем; преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин. Това са синовете на Йосиф по родовете им.

26:38  Синовете на Вениамин по родовете им: от Вела: родът на веловците, от Асвил: родът на асвиловците, от Ахирам: родът на ахирамовците,

26:39  от Суфам: родът на суфамовците, от Уфам: родът на уфамовците.

26:40  А синовете на Вела бяха Аред и Нееман; от Аред: родът на аредовците, от Нееман: родът на неемановците.

26:41  Това са синовете на Вениамин по родовете им; преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин.

26:42  Това са синовете на Дан по родовете им: от Суам: родът на суамовците. Това са семействата на Дан по родовете им.

26:43  Преброените от всички родове на суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин.

26:44  Синовете на Асир по родовете им бяха: от Емна: родът на Емна, от Есуи: родът на есуиевците, от Верия: родът на вериевците.

26:45  От синовете на Верия: от Хевер: родът на хеверовците, от Малхиил: родът на малхииловците.

26:46  А името на дъщерята на Асир беше Сара.

26:47  Това са родовете на синовете на Асир; преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин.

26:48  Синовете на Нефталим по родовете им: от Ясиил: родът на ясииловците, от Гуний: родът на гуниевците,

26:49  от Есер: родът на есеровците, от Силим: родът на силимовците.

26:50  Това са семействата на Нефталим по родовете им; преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин.

26:51  Това са преброените от израилевите синове: шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет.

26:52  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

26:53  На тях нека се раздели земята за наследство според броя на имената им.

26:54  На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всекиго да се даде наследството му според броя на преброените от него.

26:55  Но земята ще се раздели с жребий и те ще наследят според имената на бащините си племена.

26:56  По жребий да се раздели наследството на всяко племе, и на мнозината, и на малцината.

26:57  А ето преброените от синовете на Леви по родовете им: от Гирсон: родът на гирсоновците, от Каат: родът на каатците, от Мерарий: родът на мерариевците.

26:58  Това са родовете на Леви: родът на ливниевците, родът на хевроновците, родът на маалиевците, родът на мусиевците, родът на кореевците. А Каат роди Амрам.

26:59  Името на жената на Амрам беше Йохаведа, дъщеря на Леви, която се роди на Леви в Египет; и тя роди на Амрам Аарон и Мойсей и сестра им Мариам.

26:60  И на Аарон се родиха Надав и Авиуд, Елеазар и Итамар.

26:61  А Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред ГОСПОДА.

26:62  А преброените от тях, всичките от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха двадесет и три хиляди; защото те не бяха преброени между израилевите синове, понеже на тях не се даде наследство между израилевите синове.

26:63  Това са преброените чрез Мойсей и свещеника Елеазар, които израилевите синове преброиха в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.

26:64  И между тях нямаше човек от онези, които бяха преброени от Мойсей и свещеника Аарон, когато те преброиха израилевите синове в Синайската пустиня;

26:65  защото ГОСПОД беше казал за тях: Непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана нито един освен Халев, синът на Ефоний, и Иисус, синът на Навий.

Chapter 27

27:1  Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, от родовете на Манасия, сина на Йосиф. И ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

27:2  Те застанаха пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред първенците и цялото общество при входа на шатъра за срещане и казаха:

27:3  Баща ни умря в пустинята; но той не беше от обществото на онези, които се събраха против ГОСПОДА в обществото на Корей, а умря в своя си грях; и нямаше синове.

27:4  Защо да изчезне името на баща ни отсред рода му, затова че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни.

27:5  И Мойсей представи делото им пред ГОСПОДА.

27:6  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

27:7  Право говорят дъщерите на Салпаад; непременно да им дадеш наследствено притежание между братята на баща им и да прехвърлиш на тях наследството на баща им.

27:8  А на израилевите синове говори и кажи: Ако някой умре, без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му.

27:9  А ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му.

27:10  А ако няма братя, тогава да дадете наследството му на братята на баща му.

27:11  А ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от рода му и той да го наследи. Това да бъде съдийска наредба за израилевите синове, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

27:12  След това ГОСПОД каза на Мойсей: Изкачи се на този хълм Аварим и огледай земята, която дадох на израилевите синове.

27:13  И като я огледаш, ще се прибереш и ти при народа си, както се прибра брат ти Аарон;

27:14  защото в пустинята Цин, когато обществото се караше, вие не се покорихте на заповедта Ми да Ме осветите при водата пред тях. Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин.

27:15  И Мойсей говори на ГОСПОДА и каза:

27:16  ГОСПОД, Бог на духовете на всяка плът, нека постави над обществото мъж,

27:17  който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде ГОСПОДНОТО общество като овце, които нямат пастир.

27:18  И ГОСПОД каза на Мойсей: Вземи си Иисус, сина на Навий, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си.

27:19  И го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество и му дай заповед пред тях.

27:20  И положи на него от своето достойнство, за да го слуша цялото общество на израилевите синове.

27:21  Той да стои пред свещеника Елеазар и той да се допитва за него според съда на Урим пред ГОСПОДА: по неговата заповед да излизат и по неговата заповед да влизат, той и всичките израилеви синове с него, цялото общество.

27:22  И Мойсей направи както му заповяда ГОСПОД; взе Иисус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество;

27:23  и положи ръцете си на него и му даде заповед, както ГОСПОД заповяда чрез Мойсей.

Chapter 28

28:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

28:2  Заповядай на израилевите синове и им кажи: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за жертвите Ми чрез огън, за благоухание на умилостивение за Мен.

28:3  И им кажи: Това е жертвата чрез огън, която ще принасяте на ГОСПОДА: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне.

28:4  Едното агне да принасяш сутрин, а другото агне да принасяш привечер;

28:5  а за хлебен принос – една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин първоток маслинено масло.

28:6  Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоухание на умилостивение, жертва чрез огън на ГОСПОДА.

28:7  И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да изливаш спиртно питие за възлияние на ГОСПОДА.

28:8  А второто агне да принасяш привечер: като сутрешния хлебен принос и възлиянието му, така да принасяш и за това, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА.

28:9  А в съботен ден да принасяте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос и възлиянието му.

28:10  Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне с възлиянието му.

28:11  На новолунията си да принасяте за всеизгаряне на ГОСПОДА два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

28:12  и за всеки юнец – три десети от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос; за един овен – две десети от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос;

28:13  и за всяко агне – по една десета от ефа пшенично брашно, смесено с маслинено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, благоухание на умилостивение, жертва чрез огън на ГОСПОДА.

28:14  И възлиянията им да бъдат половин ин вино за юнеца, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец според месеците на годината.

28:15  И освен постоянното всеизгаряне да се принася на ГОСПОДА един козел в жертва за грях с възлиянието му.

28:16  А в първия месец, на четиринадесетия ден от месеца е Пасха на ГОСПОДА.

28:17  А на петнадесетия ден от този месец е празник; седем дни да се яде безквасен хляб.

28:18  На първия ден да има свято събрание и да не вършите никаква работа.

28:19  Да принесете на ГОСПОДА жертва чрез огън, всеизгаряне: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета; без недостатък да ви бъдат.

28:20  А хлебният им принос да бъде пшенично брашно, смесено с маслинено масло; три десети от ефа да принесете за един юнец, две десети за овена

28:21  и по една десета от ефа да принесеш за всяко агне, за седемте агнета.

28:22  И да принесете един козел в жертва за грях, за да се извърши умилостивение за вас.

28:23  Да принесете това освен сутрешното всеизгаряне, което е за постоянно всеизгаряне.

28:24  Това да принасяте всеки ден, седем дни, като храна на жертвата чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА; това да се принася освен постоянното всеизгаряне с възлиянието му.

28:25  А на седмия ден да имате свято събрание и да не вършите никаква работа.

28:26  Също и в деня на първите плодове, когато принесете на ГОСПОДА нов хлебен принос на празника на седмиците си, да имате свято събрание и да не вършите никаква работа.

28:27  И да принесете във всеизгаряне за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета;

28:28  и хлебния им принос: пшенично брашно, смесено с маслинено масло, три десети от ефа за всеки юнец, две десети за единия овен,

28:29  и по една десета за всяко агне, за седемте агнета;

28:30  и един козел, за да се извърши умилостивение за вас.

28:31  Освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос да принесете тези – без недостатък да ви бъдат – заедно с възлиянията им.

Chapter 29

29:1  В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свято събрание и да не вършите никаква работа; той да ви бъде ден за тръбене с тръби.

29:2  И да принесете всеизгаряне за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА: един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък

29:3  и хлебния им принос: пшенично брашно, смесено с маслинено масло, три десети от ефа за юнеца, две десети за овена

29:4  и по една десета за всяко агне, за седемте агнета;

29:5  и един козел в жертва за грях, за да се извърши умилостивение за вас;

29:6  освен месечното всеизгаряне и хлебния му принос и постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянията им според правилата им за благоухание на умилостивение, жертва чрез огън на ГОСПОДА.

29:7  И на десетия ден от този седми месец да имате свято събрание и да смирите душите си; никаква работа да не вършите.

29:8  И да принесете на ГОСПОДА всеизгаряне за благоухание на умилостивение: един юнец, един овен, седем едногодишни агнета; без недостатък да ви бъдат;

29:9  и хлебния им принос: пшенично брашно, смесено с маслинено масло, три десети от ефа за юнеца, две десети за единия овен

29:10  и по една десета за всяко агне, за седемте агнета;

29:11  и един козел в жертва за грях, освен жертвата за грях за умилостивението и постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянията им.

29:12  И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свято събрание, да не вършите никаква работа и да пазите празник на ГОСПОДА седем дни.

29:13  И да принесете всеизгаряне, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА: тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета; без недостатък да бъдат;

29:14  и хлебния им принос: пшенично брашно, смесено с маслинено масло, три десети от ефа за всеки юнец, за тринадесетте юнеца, две десети за всеки овен, за двата овена,

29:15  и по една десета за всяко агне, за четиринадесетте агнета;

29:16  и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.

29:17  На втория ден да принесете дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:18  и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;

29:19  и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянията им.

29:20  На третия ден да принесете единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:21  и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;

29:22  и един козел в жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.

29:23  На четвъртия ден да принесете десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:24  хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;

29:25  и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянието му.

29:26  На петия ден да принесете девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:27  и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;

29:28  и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.

29:29  На шестия ден да принесете осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:30  и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото;

29:31  и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянията му.

29:32  На седмия ден да принесете седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък;

29:33  и хлебния им принос и възлиянията им: за юнците, за овните и за агнетата според броя им, според правилото им;

29:34  и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне, хлебния му принос и възлиянието му.

29:35  На осмия ден да имате тържествено събрание, да не вършите никаква работа.

29:36  И да принесете всеизгаряне, жертва чрез огън за благоухание на умилостивение на ГОСПОДА: един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък;

29:37  хлебния им принос и възлиянията им: за юнеца, за овена и за агнетата според броя им, според правилото;

29:38  и един козел в жертва за грях освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, и възлиянието му.

29:39  Това да принасяте на ГОСПОДА на празниците си освен обреците си и доброволните си приноси – всеизгарянията си, хлебните си приноси, възлиянията си и примирителните си жертви.

29:40  И Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД заповяда на Мойсей.

Chapter 30

30:1  И Мойсей говори на началниците на племената на израилевите синове и каза: Това заповяда ГОСПОД:

30:2  Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му.

30:3  И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си,

30:4  и баща ѝ чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, тогава всичките ѝ обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила.

30:5  Но ако ѝ забрани баща ѝ в деня когато чуе, никой от обреците ѝ или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще ѝ прости, понеже ѝ е забранил баща ѝ.

30:6  И ако се омъжи, докато обреците ѝ са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните ѝ, с което е обвързала душата си,

30:7  и мъжът ѝ чуе и не ѝ каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците ѝ да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила.

30:8  Но ако ѝ забрани мъжът ѝ в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще ѝ прости.

30:9  Но обрекът на вдовица или разведена жена, всичко, с което е обвързала душата си, да остава в сила върху нея.

30:10  Но ако една жена е направила обрек в дома на мъжа си или с клетва е обвързала душата си със задължение

30:11  и мъжът ѝ е чул и не ѝ е казал нищо, и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в сила.

30:12  Но ако мъжът ѝ ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните ѝ относно обреците ѝ и относно обвързването на душата ѝ, няма да остане в сила; мъжът ѝ ги е отменил и ГОСПОД ще ѝ прости.

30:13  Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отмени всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата ѝ.

30:14  Но ако мъжът ѝ ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките ѝ обреци и всичките ѝ задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил, защото не ѝ е казал нищо в деня, когато ги е чул.

30:15  Но ако ги отмени по-късно, след като ги е чул, тогава той ще носи нейното беззаконие.

30:16  Това са наредбите, които ГОСПОД заповяда на Мойсей да се пазят между мъж и жена му и между баща и дъщеря му в младостта ѝ, в бащиния ѝ дом.

Chapter 31

31:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

31:2  Отмъсти на мадиамците за израилевите синове и след това ще се прибереш при народа си.

31:3  И Мойсей говори на народа и каза: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и да излязат против Мадиам, за да извършат ГОСПОДНОТО отмъщение над Мадиам.

31:4  По хиляда души от племе от всичките израилеви племена да изпратите на бой.

31:5  И така, от израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе: дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

31:6  И Мойсей ги изпрати на бой, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, сина на свещеника Елеазар, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръката му.

31:7  И те се биха с Мадиам, както ГОСПОД заповяда на Мойсей, и убиха всичко от мъжки пол.

31:8  И между убитите убиха и мадиамските царе: Евий и Рекем, и Сур, и Ур, и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаам, сина на Веор.

31:9  А израилевите синове отведоха в плен жените на мадиамците и децата им, разграбиха всичкия им добитък и всичките им стада, всичкия им имот.

31:10  А всичките им градове в местата, населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

31:11  И взеха всичко заграбено и цялата плячка, и човек и животно.

31:12  И докараха пленниците, плячката и заграбеното на Мойсей, на свещеника Елеазар и на обществото израилеви синове в стана в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.

31:13  Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар, и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

31:14  А Мойсей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход,

31:15  и Мойсей им каза: Живи ли оставихте всичките жени?

31:16  Ето, те по съвета на Валаам станаха причина израилевите синове да изменят на ГОСПОДА чрез Фегор, така че язвата дойде върху ГОСПОДНОТО общество!

31:17  Затова, убийте сега всяко дете от мъжки пол, и убийте всяка жена, която е познала мъж в мъжко легло.

31:18  А всички момичета, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

31:19  И останете вън от стана седем дни, всеки, който е убил човек и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; вие и пленниците ви.

31:20  Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всички дървени съдове.

31:21  Също и свещеникът Елеазар каза на войниците, които бяха ходили на бой: Това е наредбата на закона, която ГОСПОД заповяда на Мойсей.

31:22  Само златото и среброто, бронза, желязото, оловото и калая,

31:23  всичко, което може да устои на огън, да прекарате през огън и ще бъде чисто; но трябва да се очисти и с вода на нечистота; а всичко, което не може да устои на огън, да прекарате през вода.

31:24  И на седмия ден да изперете дрехите си и ще бъдете чисти, и след това да влезете в стана.

31:25  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

31:26  Ти и свещеникът Елеазар, и главите на бащините домове от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек, и животно,

31:27  и раздели плячката наполовина между тези, които водиха войната, които ходиха на бой, и цялото общество.

31:28  От дела на войниците, които ходиха на бой, отдели данък за ГОСПОДА: по една душа от петстотин – от хората, от говедата, от магаретата и от дребния добитък;

31:29  от тяхната половина да ги вземеш и да ги дадеш на свещеника Елеазар като възвишаем принос на ГОСПОДА.

31:30  А от половината на израилевите синове да вземеш по един дял от петдесет – от хората, от говедата, от магаретата и от дребния добитък; от всеки добитък – и да ги дадеш на левитите, които пазят заповяданото за ГОСПОДНАТА скиния.

31:31  И Мойсей и свещеникът Елеазар направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

31:32  А плячката, останалото от плена, което войниците заплениха, беше: шестстотин седемдесет и пет хиляди глави дребен добитък,

31:33  седемдесет и две хиляди говеда,

31:34  шестдесет и една хиляди магарета,

31:35  а човешките души – момичетата, които не бяха познали мъжко легло – бяха всичко тридесет и две хиляди души.

31:36  И половината, делът на онези, които бяха ходили на бой, броят на дребния добитък беше триста тридесет и седем хиляди и петстотин глави,

31:37  а данъкът за ГОСПОДА от дребния добитък беше шестстотин седемдесет и пет глави.

31:38  Говедата бяха тридесет и шест хиляди, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше седемдесет и две.

31:39  Магаретата бяха тридесет хиляди и петстотин, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше шестдесет и едно.

31:40  А човешките души бяха шестнадесет хиляди, а данъкът за ГОСПОДА от тях беше тридесет и двама души.

31:41  И Мойсей даде данъка на възвишаемия принос на ГОСПОДА на свещеника Елеазар, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

31:42  А половината за израилевите синове, която Мойсей отдели от войниците,

31:43  половината за обществото беше: триста тридесет и седем хиляди и петстотин глави дребен добитък,

31:44  тридесет и шест хиляди говеда,

31:45  тридесет хиляди и петстотин магарета

31:46  и шестнадесет хиляди човешки души.

31:47  От половината за израилевите синове Мойсей взе по един дял от петдесет, от хората и от добитъка, и ги даде на левитите, които пазеха заповяданото за ГОСПОДНАТА скиния, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

31:48  Тогава началниците, които бяха над хилядите на войската, се приближиха при Мойсей, хилядниците и стотниците,

31:49  и казаха на Мойсей: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни, и не липсва нито един от нас.

31:50  Затова принасяме принос на ГОСПОДА, всеки каквото е намерил, златни украшения, верижки, гривни, пръстени, обици и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред ГОСПОДА.

31:51  И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

31:52  И цялото злато на възвишаемия принос, който принесоха на ГОСПОДА, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикъла от хилядниците и стотниците.

31:53  А войниците бяха грабили всеки за себе си.

31:54  И Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в шатъра за срещане за спомен на израилевите синове пред ГОСПОДА.

Chapter 32

32:1  А синовете на Рувим и синовете на Гад имаха много добитък, огромно множество; и видяха язирската земя и галаадската земя и ето, мястото беше място за добитък.

32:2  И синовете на Гад и синовете на Рувим дойдоха и говориха на Мойсей и на свещеника Елеазар, и на първенците на обществото и казаха:

32:3  Атарот и Девон, и Язир, и Нимра, и Есевон, и Елеала, и Севма, и Нево, и Веон,

32:4  земята, която ГОСПОД порази пред израилевото общество, е земята за добитък, а слугите ти имат добитък.

32:5  И казаха: Ако сме намерили благоволение пред теб, нека тази земя се даде за притежание на слугите ти; не ни превеждай през Йордан.

32:6  А Мойсей каза на синовете на Гад и на синовете на Рувим: Да отидат ли братята ви на бой, а вие да седите тук?

32:7  И защо обезсърчавате сърцата на израилевите синове, да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?

32:8  Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни, за да огледат земята;

32:9  отидоха до долината Есхол, и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилевите синове, да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал.

32:10  И гневът на ГОСПОДА пламна в онзи ден и Той се закле, и каза:

32:11  Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно,

32:12  освен Халев, синът на Ефоний, кенезеца, и Иисус, синът на Навий, защото те напълно последваха ГОСПОДА.

32:13  Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги остави да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред ГОСПОДА.

32:14  И ето, вие се издигнахте вместо бащите си, род на грешни мъже, за да разпалвате още повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв срещу Израил.

32:15  Ако се отвърнете от Него, Той ще го остави още по-дълго в пустинята; и така вие ще погубите целия този народ!

32:16  Но те пристъпиха при Мойсей и казаха: Ще съградим тук кошари за добитъка си и градове за челядите си;

32:17  а ние самите сме готови да вървим въоръжени пред израилевите синове, докато ги заведем до мястото им; а челядите ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители.

32:18  Няма да се върнем в домовете си, докато израилевите синове не наследят всеки наследството си.

32:19  Защото ние няма да наследим с тях отвъд Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се пада отсам Йордан на изток.

32:20  Тогава Мойсей им каза: Ако направите това, ако се въоръжите за бой пред ГОСПОДА,

32:21  ако всички въоръжени между вас преминат Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си от пред Себе Си,

32:22  и земята се покори пред ГОСПОДА, и след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил, и тази земя ще ви бъде за притежание пред ГОСПОДА.

32:23  Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред ГОСПОДА и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

32:24  Съградете градове за челядите си и кошари за овцете си и направете това, което излезе от устата ви.

32:25  И синовете на Гад и синовете на Рувим говориха на Мойсей и казаха: Слугите ти ще направят, както господарят ми заповяда.

32:26  Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

32:27  а слугите ти, всички въоръжени за бой, ще отидат пред ГОСПОДА в битката, както господарят ми каза.

32:28  И Мойсей заповяда за тях на свещеника Елеазар и на Иисус, сина на Навий, и на главите на бащините домове на племената на израилевите синове.

32:29  Мойсей им каза: Ако синовете на Гад и синовете на Рувим всички въоръжени за бой преминат с вас Йордан пред ГОСПОДА и земята бъде покорена пред вас, да им дадете галаадската земя за притежание.

32:30  Но ако не преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя.

32:31  И синовете на Гад и синовете на Рувим в отговор казаха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.

32:32  Ние ще преминем в боен ред пред ГОСПОДА в ханаанската земя, а наследственото ни притежание да ни бъде отсам Йордан.

32:33  И Мойсей им даде, на синовете на Гад, на синовете на Рувим и на половината от племето на Манасия, сина на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон и царството на васанския цар Ог, земята с градовете ѝ в границите ѝ, и градовете на околната земя.

32:34  И синовете на Гад съградиха Девон и Атарот, и Ароир,

32:35  и Атротсофан, и Язир, и Йогвея,

32:36  и Ветнимра, и Ветаран, укрепени градове и кошари за овце.

32:37  А синовете на Рувим съградиха Есевон и Елеала, и Кириатаим,

32:38  и Нево, и Ваалмеон, чиито имена бяха променени, и Севма; и преименуваха градовете, които съградиха.

32:39  А синовете на Махир, сина на Манасия, отидоха в Галаад, превзеха го и изгониха аморейците, които бяха в него.

32:40  И Мойсей даде Галаад на Махир, сина на Манасия, и той се засели в него.

32:41  А Яир, синът на Манасия, отиде и превзе селищата му и ги нарече Авот- Яир.

32:42  И Нова отиде и превзе Канат и селата му и го нарече Нова по своето име.

Chapter 33

33:1  Това са пътуванията на израилевите синове, които излязоха от египетската земя според войнствата си под ръката на Мойсей и Аарон.

33:2  И Мойсей записа тръгванията им според пътуванията им по заповедта на ГОСПОДА; и това са пътуванията им според тръгванията им:

33:3  Тръгнаха от Рамесий в първия месец, на петнадесетия ден от първия месец; на следващия ден след Пасхата израилевите синове излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни,

33:4  когато египтяните погребваха онези, които ГОСПОД беше поразил помежду им, всичките първородни. А и над боговете им ГОСПОД беше извършил съд.

33:5  И израилевите синове отпътуваха от Рамесий и разположиха стан в Сокхот.

33:6  И отпътуваха от Сокхот и разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята.

33:7  И отпътуваха от Етам и се върнаха към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол.

33:8  И отпътуваха от Пиаирот и преминаха през морето в пустинята, изминаха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера.

33:9  И отпътуваха от Мера и дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета и там разположиха стан.

33:10  И отпътуваха от Елим и разположиха стан при Червеното море.

33:11  И отпътуваха от Червеното море и разположиха стан в пустинята Син.

33:12  И отпътуваха от пустинята Син и разположиха стан в Дофка.

33:13  И отпътуваха от Дофка и разположиха стан в Елус.

33:14  И отпътуваха от Елус и разположиха стан в Рафидим; и нямаше вода да пие народът.

33:15  И отпътуваха от Рафидим и разположиха стан в Синайската пустиня.

33:16  И отпътуваха от Синайската пустиня и разположиха стан в Киврот-Атаава.

33:17  И отпътуваха от Киврот-Атаава и разположиха стан в Асирот.

33:18  И отпътуваха от Асирот и разположиха стан в Ритма.

33:19  И отпътуваха от Ритма и разположиха стан в Римон-Фарес.

33:20  И отпътуваха от Римон-Фарес и разположиха стан в Ливна.

33:21  И отпътуваха от Ливна и разположиха стан в Риса.

33:22  И отпътуваха от Риса и разположиха стан в Кеелта.

33:23  И отпътуваха от Кеелта и разположиха стан в хълма Сафер.

33:24  И отпътуваха от хълма Сафер и разположиха стан в Харада.

33:25  И отпътуваха от Харада и разположиха стан в Макилот.

33:26  И отпътуваха от Макилот и разположиха стан в Тахат.

33:27  И отпътуваха от Тахат и разположиха стан в Тара.

33:28  И отпътуваха от Тара и разположиха стан в Митка.

33:29  И отпътуваха от Митка и разположиха стан в Асемона.

33:30  И отпътуваха от Асемона и разположиха стан в Масирот.

33:31  И отпътуваха от Масирот и разположиха стан във Венеякан.

33:32  И отпътуваха от Венеякан и разположиха стан в Хоргадгад.

33:33  И отпътуваха от Хоргадгад и разположиха стан в Йотвата.

33:34  И отпътуваха от Йотвата и разположиха стан в Еврона.

33:35  И отпътуваха от Еврона и разположиха стан в Есион-Гавер.

33:36  И отпътуваха от Есион-Гавер и разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис.

33:37  И отпътуваха от Кадис и разположиха стан в планината Ор, при края на едомската земя.

33:38  И свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор по заповед на ГОСПОДА и умря там в четиридесетата година от излизането на израилевите синове от египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца.

33:39  Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

33:40  И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг в ханаанската земя, чу за идването на израилевите синове.

33:41  А те отпътуваха от планината Ор и разположиха стан в Салмона.

33:42  И отпътуваха от Салмона и разположиха стан във Финон.

33:43  И отпътуваха от Финон и разположиха стан в Овот.

33:44  И отпътуваха от Овот и разположиха стан в Еаварим, на моавската граница.

33:45  И отпътуваха от Иим и разположиха стан в Девон-Гад.

33:46  И отпътуваха от Девон-Гад и разположиха стан в Алмон-Дивлатаим.

33:47  И отпътуваха от Алмон-Дивлатаим и разположиха стан на хълма Аварим, срещу Нево.

33:48  И отпътуваха от хълма Аварим и разположиха стан в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.

33:49  При Йордан разположиха стан, от Вет-Есимот до Авел-Ситим на низините на Моав.

33:50  И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан срещу Ерихон и каза:

33:51  Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

33:52  да изгоните от пред себе си всичките жители на земята, да унищожите всичките им изображения и да унищожите всичките им леяни образи, и да съборите всичките им високи места.

33:53  И да завладеете земята и да се заселите в нея, защото ви дадох тази земя да я притежавате.

33:54  И да разделите земята с жребий между родовете си за наследство: на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго наследството да бъде там, където му падне жребият. Според бащините си племена да наследите.

33:55  Но ако не изгоните отпред себе си жителите на земята, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви притесняват в земята, в която живеете.

33:56  И онова, което мислех да направя на тях, ще го направя на вас.

Chapter 34

34:1  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

34:2  Заповядай на израилевите синове и им кажи: Когато влезете в ханаанската земя – това е земята, която ще ви се падне в наследство, ханаанската земя според границите ѝ –

34:3  тогава южната ви страна да бъде от пустинята Цин покрай Едом и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток.

34:4  Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин, и да свършва от южната страна до Кадис-Варни, да излиза на Асар-Адар и да отива до Асмон.

34:5  И границата да завива от Асмон към египетския поток и да свършва до морето.

34:6  А западната граница да ви бъде Голямото море и границата му; това да ви бъде западната граница.

34:7  Северните ви граници да бъдат тези: от Голямото море да прокарате границата до планината Ор;

34:8  от планината Ор да прокарате границата до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад.

34:9  И границата да продължава до Зифрон и да свършва на Асаренан. Това да ви бъде северната граница.

34:10  А източната си граница да прокарате от Асаренан до Сифам.

34:11  И границата да слиза от Сифам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да опира в брега на езерото Хинерот на изток.

34:12  И границата да слиза до Йордан и да свършва на Солено море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници.

34:13  И Мойсей заповяда на израилевите синове и каза: Това е земята, която ще наследите по жребий, която ГОСПОД заповяда да се даде на деветте племена и на половината племе.

34:14  Защото племето на синовете на рувимците според бащините си домове и племето на синовете на гадците според бащините си домове, както и половината от манасиевото племе получиха наследството си.

34:15  Двете племена и половината племе получиха наследството си отсам Йордан, срещу Ерихон, на изток.

34:16  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

34:17  Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята за наследство: свещеникът Елеазар и Иисус, синът на Навий.

34:18  И да вземете по един първенец от всяко племе, за да разделят земята за наследство.

34:19  Ето имената на мъжете: от юдовото племе: Халев, синът на Ефоний;

34:20  от племето на синовете на Симеон: Самуил, синът на Амиуд;

34:21  от вениаминовото племе: Елидад, синът на Хислон;

34:22  от племето на синовете на Дан: първенецът Вуний, синът на Йоглий;

34:23  от синовете на Йосиф: от племето на синовете на Манасия: първенецът Аниил, синът на Ефод;

34:24  и от племето на синовете на Ефрем: първенецът Камуил, синът на Сафтан;

34:25  от племето на синовете на Завулон: първенецът Елисафан, синът на Фарнах;

34:26  от племето на синовете на исахарците: първенецът Фалтиил, синът на Азан;

34:27  от племето на синовете на Асир: първенецът Ахиуд, синът на Шеломий;

34:28  и от племето на синовете на Нефталим: първенецът Федаил, синът на Амиуд.

34:29  Тези са, на които ГОСПОД заповяда да разделят наследството на израилевите синове в ханаанската земя.

Chapter 35

35:1  И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:

35:2  Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.

35:3  Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.

35:4  Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.

35:5  Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.

35:6  И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.

35:7  Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.

35:8  А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

35:9  И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:

35:10  Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,

35:11  тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

35:12  Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителя, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.

35:13  И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.

35:14  Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.

35:15  Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.

35:16  Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:17  И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:18  Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

35:19  Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

35:20  И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,

35:21  или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

35:22  Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,

35:23  или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;

35:24  тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;

35:25  и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.

35:26  Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,

35:27  и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;

35:28  защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.

35:29  Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

35:30  Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.

35:31  И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.

35:32  Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.

35:33  И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

35:34  И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

Chapter 36

36:1  Тогава се приближиха главите на бащините домове от родовете на синовете на Галаад, сина на Махир, син на Манасия, от родовете на синовете на Йосиф, и говориха пред Мойсей и пред първенците, главите на бащините домове на израилевите синове, и казаха:

36:2  ГОСПОД заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилевите синове с жребий; и на господаря ми беше заповядано от ГОСПОДА да даде наследството на брат ни Салпаад на дъщерите му.

36:3  Но ако те се омъжат за някой от синовете на другите племена на израилевите синове, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи и ще се прибави към наследството на онова племе, на което ще принадлежат, и ще се отнеме от дела на нашето наследство.

36:4  И когато дойде юбилеят на израилевите синове, тяхното наследство ще се прибави към наследството на онова племе, на което ще принадлежат; и наследството им ще се отнеме от наследството на бащиното ни племе.

36:5  Тогава Мойсей заповяда на израилевите синове според ГОСПОДНАТА заповед и каза: Племето на синовете на Йосиф говори право.

36:6  Ето словото, което ГОСПОД заповяда за дъщерите на Салпаад, като каза: Нека се омъжат за когото им се види добре, само да се омъжат за някого от рода на бащиното си племе,

36:7  за да не преминава наследството на израилевите синове от племе на племе; защото израилевите синове трябва да се привързват всеки към наследството на бащиното си племе.

36:8  Всяка дъщеря, която има наследство в племената на израилевите синове, трябва да се омъжи за един от рода на бащиното си племе, за да притежават израилевите синове всеки бащиното си наследство.

36:9  Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, а племената на израилевите синове да се привързват всяко към своето наследство.

36:10  И дъщерите на Салпаад направиха, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.

36:11  И Маала, Терса и Егла, и Мелха, и Нуа, дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си;

36:12  омъжиха се за мъже от родовете на синовете на Манасия, сина на Йосиф. И така наследството им остана в племето на бащиния им род.

36:13  Това са заповедите и правилата, които ГОСПОД заповяда на израилевите синове чрез Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон.