BulVeren - Genesis

Chapter 1

1:1  В начало Бог създаде небесата и земята.

1:2  А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите.

1:3  И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.

1:4  И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.

1:5  И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.

1:6  И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води!

1:7  И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така.

1:8  И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори.

1:9  И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така.

1:10  И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро.

1:11  И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така.

1:12  Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро.

1:13  И стана вечер, и стана утро: ден трети.

1:14  И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години;

1:15  и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.

1:16  И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.

1:17  И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,

1:18  да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.

1:19  И стана вечер, и стана утро: ден четвърти.

1:20  И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд!

1:21  И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ. И Бог видя, че беше добро.

1:22  И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята!

1:23  И стана вечер, и стана утро: ден пети.

1:24  И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така.

1:25  Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро.

1:26  И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.

1:27  И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.

1:28  И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

1:29  И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.

1:30  А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така.

1:31  И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.

Chapter 2

2:1  Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.

2:2  И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.

2:3  И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.

2:4  Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе.

2:5  И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,

2:6  но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.

2:7  И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.

2:8  И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал.

2:9  И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.

2:10  И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.

2:11  Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.

2:12  И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.

2:13  Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.

2:14  Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.

2:15  И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

2:16  И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,

2:17  но от дървото на познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.

2:18  И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.

2:19  И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.

2:20  Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери.

2:21  Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.

2:22  И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.

2:23  А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.

2:24  Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.

2:25  А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Chapter 3

3:1  А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?

3:2  Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,

3:3  но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.

3:4  А змията каза на жената: Никак няма да умрете!

3:5  Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.

3:6  И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.

3:7  Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

3:8  И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.

3:9  И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?

3:10  А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.

3:11  11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

3:12  И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.

3:13  И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.

3:14  14 И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!

3:15  Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.

3:16  На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!

3:17  А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;

3:18  тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.

3:19  С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.

3:20  И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

3:21  И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

3:22  И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!

3:23  Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

3:24  И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Chapter 4

4:1  И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж.

4:2  Роди още и брат му Авел. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец.

4:3  И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове.

4:4  И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му,

4:5  а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.

4:6  И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?

4:7  Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.

4:8  АА Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.

4:9  И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?

4:10  И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.

4:11  И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!

4:12  Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

4:13  А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса.

4:14  Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие.

4:15  А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери.

4:16  Тогава Каин излезе от присъствието на Господа и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

4:17  И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.

4:18  А на Енох се роди Ирад, и Ирад роди Мехуяил, и Мехуяил роди Метусаил, и Метусаил роди Ламех.

4:19  А Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата – Села.

4:20  Ада роди Явал; той стана родоначалник на скотовъдци, които живеят в шатри.

4:21  А името на брат му беше Ювал; той стана родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.

4:22  И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.

4:23  И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша – за нараняването си.

4:24  Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.

4:25  И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, тя казваше: Бог ми определи друго семе вместо Авел, понеже Каин го уби.

4:26  Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава започнаха да призовават Името на ГОСПОДА.

Chapter 5

5:1  Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

5:2  създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени.

5:3  Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит.

5:4  А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери.

5:5  И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря.

5:6  Сит живя сто и пет години и роди Енос.

5:7  А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.

5:8  И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря.

5:9  Енос живя деветдесет години и роди Каинан.

5:10  А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери.

5:11  И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря.

5:12  Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил.

5:13  А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.

5:14  И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря.

5:15  Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред.

5:16  А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

5:17  И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря.

5:18  Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох.

5:19  А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

5:20  И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря.

5:21  Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.

5:22  А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

5:23  И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.

5:24  И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.

5:25  Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех.

5:26  А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

5:27  И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря.

5:28  Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син,

5:29  и го нарече Ной, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле.

5:30  А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери.

5:31  И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря.

5:32  А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.

Chapter 6

6:1  Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

6:2  Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

6:3  Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

6:4  В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.

6:5  И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.

6:6  И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.

6:7  И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици – понеже се разкаях, че ги направих.

6:8  А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.

6:9  Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.

6:10  И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.

6:11  И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.

6:12  И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.

6:13  И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!

6:14  Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

6:15  Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му – петдесет лакътя, а височината му – тридесет лакътя.

6:16  Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.

6:17  И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.

6:18  Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб.

6:19  И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

6:20  От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им – по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота.

6:21  А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.

6:22  И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.

Chapter 7

7:1  Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.

7:2  Вземи си по седем от всички чисти животни – мъжко и женското му; а от нечистите животни по две – мъжко и женското му;

7:3  също и от небесните птици по седем – мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя.

7:4  Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.

7:5  И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД.

7:6  А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата.

7:7  И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега.

7:8  От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята,

7:9  влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной.

7:10  И след седем дни водите на потопа заляха земята.

7:11  В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.

7:12  И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

7:13  В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му –

7:14  те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато.

7:15  Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.

7:16  И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него.

7:17  Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята.

7:18  Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.

7:19  Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе.

7:20  Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха.

7:21  И всяка плът, която се движеше по земята, умря – птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек.

7:22  От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

7:23  Всичко съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби – от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици – изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.

7:24  А водите се задържаха по земята сто и петдесет дни.

Chapter 8

8:1  Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.

8:2  И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.

8:3  Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.

8:4  А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

8:5  И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.

8:6  И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,

8:7  и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.

8:8  И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.

8:9  Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.

8:10  И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

8:11  И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.

8:12  След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

8:13  В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

8:14  А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.

8:15  Тогава Бог говори на Ной и каза:

8:16  Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.

8:17  Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

8:18  И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.

8:19  И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.

8:20  И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.

8:21  И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.

8:22  Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Chapter 9

9:1  И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!

9:2  Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.

9:3  Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева.

9:4  Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.

9:5  А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.

9:6  Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.

9:7  А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея.

9:8  После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза:

9:9  Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,

9:10  и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас – с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

9:11  Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.

9:12  И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас:

9:13  поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.

9:14  Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака,

9:15  и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът.

9:16  Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята.

9:17  И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.

9:18  А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан.

9:19  Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя.

9:20  И Ной започна да обработва земята и насади лозе.

9:21  И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си.

9:22  И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.

9:23  А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си.

9:24  И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по- младият му син, каза:

9:25  Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!

9:26  Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!

9:27  Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!

9:28  И след потопа Ной живя триста и петдесет години.

9:29  И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.

Chapter 10

10:1  Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет – и на тях се родиха синове след потопа.

10:2  Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас.

10:3  А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма.

10:4  А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим.

10:5  От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

10:6  Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан.

10:7  А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.

10:8  И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята.

10:9  Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.

10:10  И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.

10:11  От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,

10:12  и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.

10:13  А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите,

10:14  и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите.

10:15  А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет,

10:16  и евусейците, и аморейците, и гергесейците,

10:17  и евейците, и арукейците, и асенейците,

10:18  и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха.

10:19  Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша.

10:20  Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си.

10:21  И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове.

10:22  Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.

10:23  А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш.

10:24  И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.

10:25  А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.

10:26  Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах,

10:27  и Адорам, и Узал, и Дикла,

10:28  и Овал, и Авимаил, и Сава,

10:29  и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан.

10:30  Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина.

10:31  Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си.

10:32  Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Chapter 11

11:1  А по цялата земя имаше един език и един говор.

11:2  И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.

11:3  И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.

11:4  И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

11:5  А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.

11:6  И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.

11:7  Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.

11:8  Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.

11:9  Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.

11:10  Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа.

11:11  А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.

11:12  Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала.

11:13  А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

11:14  Сала живя тридесет години и роди Евер.

11:15  А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.

11:16  Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек.

11:17  А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

11:18  Фалек живя тридесет години и роди Рагав.

11:19  А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

11:20  Рагав живя тридесет и две години и роди Серух.

11:21  А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

11:22  Серух живя тридесет години и роди Нахор.

11:23  А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

11:24  Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара.

11:25  А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

11:26  Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.

11:27  Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот.

11:28  И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

11:29  И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха.

11:30  А Сарая беше безплодна, нямаше дете.

11:31  И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там.

11:32  И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.

Chapter 12

12:1  И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа!

12:2  Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.

12:3  Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.

12:4  И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

12:5  Аврам взе жена си Сарая, братовия си син Лот, всичкия си имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в ханаанската земя. И стигнаха в ханаанската земя.

12:6  И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. Тогава ханаанците живееха в земята.

12:7  И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.

12:8  Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА.

12:9  И Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.

12:10  А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там като чужденец, понеже гладът се беше усилил в ханаанската земя.

12:11  И когато наближи да влезе в Египет, каза на жена си Сарая: Ето, зная, че си жена красива на глед.

12:12  Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена! И мен ще убият, а теб ще оставят жива.

12:13  Моля те, кажи, че си ми сестра, за да ми бъде добре заради теб и да се опази животът ми заради теб.

12:14  И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

12:15  Видяха я и големците на фараона и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.

12:16  И заради нея той стори добро на Аврам, и той имаше овце и говеда, и магарета, и слуги, и слугини, и магарици, и камили.

12:17  Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Сарая, жената на Аврам.

12:18  Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ми стори ти? Защо не ми каза, че ти е жена?

12:19  Защо ми каза: Сестра ми е; така че аз си я взех за жена! И сега, ето жена ти; вземи я и си иди.

12:20  И фараонът му определи хора, които изпратиха него, жена му и всичко, което имаше.

Chapter 13

13:1  И Аврам излезе от Египет, той и жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и замина към южната страна.

13:2  А Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.

13:3  И от южната страна той минаваше постепенно чак до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му между Ветил и Гай,

13:4  до мястото, където първоначално беше издигнал олтара. И там Аврам призова Името на ГОСПОДА.

13:5  Също и Лот, който ходеше заедно с Аврам, имаше овце и говеда, и шатри.

13:6  И земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно.

13:7  И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.

13:8  Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!

13:9  Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен! Ти ако отидеш наляво, аз ще отида надясно; или ти ако отидеш надясно, аз ще отида наляво.

13:10  И Лот повдигна очи и видя цялата околност на Йордан, която, преди ГОСПОД да беше унищожил Содом и Гомора, цялата се напояваше добре, като ГОСПОДНАТА градина, като египетската земя, до Сигор.

13:11  Затова Лот си избра цялата околност на Йордан. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.

13:12  Аврам се засели в земята Ханаан, а Лот се засели между градовете на Йорданската околност и поставяше шатрите си, докато стигна до Содом.

13:13  А содомските мъже бяха твърде лоши и грешни пред ГОСПОДА.

13:14  И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;

13:15  защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.

13:16  И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.

13:17  Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.

13:18  Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.

Chapter 14

14:1  В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал,

14:2  те тръгнаха на война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цевоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор.

14:3  Всички тези се събраха в долината Сидим, където е сега Солено море.

14:4  Дванадесет години бяха подчинени на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.

14:5  В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-Кириатаим,

14:6  и хорейците в планината им Сиир, до Ел-Фаран, който е при пустинята.

14:7  А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, който е Кадис, и поразиха цялата страна на амаличаните, както и аморейците, които живееха в Асасон- Тамар.

14:8  Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цевоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се опълчиха против тях на бой в долината Сидим:

14:9  против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох; четирима царе против петимата.

14:10  А долината Сидим беше пълна със смолни ями; и царете на Содом и Гомора, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.

14:11  И победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката храна и си отидоха.

14:12  Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

14:13  А един от онези, които се избавиха, дойде и съобщи това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха съюзници на Аврам.

14:14  И когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони враговете до Дан.

14:15  И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.

14:16  И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.

14:17  И като се върна Аврам, след като беше победил Ходологомор и царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долината Сави, която е Царската долина.

14:18  Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,

14:19  и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята!

14:20  Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Аврам му даде десятък от всичко.

14:21  А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.

14:22  Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята,

14:23  и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.

14:24  Приемам само онова, което изядоха момчетата; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий – те нека вземат дела си.

Chapter 15

15:1  След тези събития ГОСПОДНОТО слово беше към Аврам във видение и каза: Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти – извънредно голяма.

15:2  А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?

15:3  Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.

15:4  Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник.

15:5  Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!

15:6  И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.

15:7  После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.

15:8  А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?

15:9  ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.

15:10  И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.

15:11  И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.

15:12  А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.

15:13  Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.

15:14  Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.

15:15  А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.

15:16  А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.

15:17  А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни.

15:18  И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат

15:19  земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,

15:20  хетейците, ферезейците, рафаимите,

15:21  аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.

Chapter 16

16:1  А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца;; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.

16:2  И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.

16:3  И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.

16:4  И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката ѝ стана презряна в очите ѝ.

16:5  Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите ѝ. ГОСПОД нека съди между мен и теб!

16:6  А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето ѝ.

16:7  Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,

16:8  и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.

16:9  А Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете ѝ.

16:10  Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.

16:11  И Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил, защото ГОСПОД чу скръбта ти.

16:12  Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго – против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.

16:13  Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който ѝ говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?

16:14  Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои; ето той е между Кадис и Варад.

16:15  И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.

16:16  А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.

Chapter 17

17:1  Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, ГОСПОД се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият. Ходи пред Мен и бъди непорочен!

17:2  И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.

17:3  Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:

17:4  Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.

17:5  Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.

17:6  Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.

17:7  И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.

17:8  На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.

17:9  И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.

17:10  Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.

17:11  Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.

17:12  Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.

17:13  Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.

17:14  А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.

17:15  И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара да бъде името ѝ.

17:16  Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.

17:17  Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?

17:18  И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!

17:19  Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.

17:20  И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.

17:21  Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.

17:22  А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.

17:23  В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му каза.

17:24  Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.

17:25  А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.

17:26  В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.

17:27  И всичките мъже от дома му – както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Chapter 18

18:1  И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

18:2  И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,

18:3  и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!

18:4  Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.

18:5  И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.

18:6  Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

18:7  А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

18:8  После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.

18:9  И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.

18:10  И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

18:11  А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

18:12  И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?

18:13  А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

18:14  Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.

18:15  Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.

18:16  Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

18:17  И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

18:18  тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?

18:19  Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.

18:20  И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,

18:21  ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

18:22  Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.

18:23  И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния?

18:24  Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?

18:25  Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

18:26  И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.

18:27  А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:

18:28  Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

18:29  А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

18:30  А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

18:31  А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.

18:32  Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

18:33  И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.

Chapter 19

19:1  Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

19:2  Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще пренощуваме на улицата.

19:3  Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха.

19:4  Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.

19:5  И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!

19:6  А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:

19:7  Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!

19:8  Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива ми!

19:9  Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.

19:10  Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.

19:11  И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.

19:12  Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг – зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града – изведи ги от това място;

19:13  защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.

19:14  И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

19:15  Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!

19:16  Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.

19:17  И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!

19:18  А Лот им каза: Ах, не, Господарю!

19:19  Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

19:20  Гледай, този град е близо и е малък – моля те, да прибягна там! Нека побягна там – не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.

19:21  Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.

19:22  Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор.

19:23  Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.

19:24  Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.

19:25  Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.

19:26  Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.

19:27  И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,

19:28  и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

19:29  И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.

19:30  А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него – двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

19:31  Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.

19:32  Ела да напием баща си с вино и да лежим с него, за да запазим потомство от баща си.

19:33  И така, онази нощ напиха баща си с вино и първородната влезе и лежа с баща си, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.

19:34  И на сутринта първородната каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз лежах с баща си; да го напием с вино и тази нощ, и влез ти и лежи с него, за да запазим потомство от баща си.

19:35  И така, и онази нощ напиха баща си с вино и по-младата влезе и лежа с него, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.

19:36  Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.

19:37  И първородната роди син и го наименува Моав; той е отец на моавците и до днес.

19:38  И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами; той е отец на амонците и до днес.

Chapter 20

20:1  Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.

20:2  И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех прати и взе Сара.

20:3  Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

20:4  А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?

20:5  Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.

20:6  И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

20:7  И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

20:8  На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.

20:9  Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които не трябва да се правят!

20:10  И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?

20:11  И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.

20:12  А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

20:13  И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, ѝ казах: Направи ми тази добрина – на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.

20:14  Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.

20:15  И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.

20:16  А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.

20:17  И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца. 579:11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил..

20:18  Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.

Chapter 21

21:1  И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.

21:2  И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.

21:3  И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.

21:4  И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.

21:5  А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.

21:6  И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.

21:7  Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.

21:8  А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.

21:9  А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,

21:10  затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина ѝ, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!

21:11  Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.

21:12  Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа ѝ, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.

21:13  Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.

21:14  Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.

21:15  Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,

21:16  и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

21:17  А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.

21:18  Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

21:19  Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.

21:20  А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.

21:21  Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.

21:22  По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.

21:23  И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.

21:24  И Авраам каза: Заклевам се.

21:25  А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.

21:26  Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.

21:27  Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.

21:28  И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

21:29  И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?

21:30  А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.

21:31  Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там двамата се заклеха.

21:32  Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.

21:33  И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог.

21:34  И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.

Chapter 22

22:1  След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.

22:2  И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!

22:3  И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

22:4  На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото.

22:5  Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.

22:6  И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.

22:7  Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?

22:8  И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

22:9  А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.

22:10  И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.

22:11  Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.

22:12  И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.

22:13  Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.

22:14  И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.

22:15  Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:

22:16  В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,

22:17  ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.

22:18  В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

22:19  И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.

22:20  А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:

22:21  първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,

22:22  Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.

22:23  А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.

22:24  И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.

Chapter 23

23:1  Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на живота на Сара.

23:2  И Сара умря в Кириат-Арва, който е Хеврон, в ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.

23:3  И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейските синове, като каза:

23:4  Чужденец и заселник съм аз между вас; дайте ми собствено място за гроб между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си.

23:5  А хетейските синове в отговор на Авраам му казаха:

23:6  Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божи. Погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.

23:7  Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетейските синове, и говори с тях, като каза:

23:8  Ако ви е угодно да погреба покойницата си отпред очите си, послушайте ме и станете посредници за мен пред Ефрон, сина на Саар,

23:9  за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде като собствено място за гроб сред вас.

23:10  А Ефрон живееше сред хетейските синове. И Ефрон, хетеецът, отговори на Авраам пред хетейските синове, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, като каза:

23:11  Не, господарю мой, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на народа си, погреби покойницата си!

23:12  Тогава Авраам се поклони пред народа на земята;

23:13  и говори на Ефрон пред народа на земята, който слушаше, и каза: Много те моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен, и ще погреба покойницата си там.

23:14  А Ефрон в отговор каза на Авраам:

23:15  Чуй ме, господарю, какво е между мен и теб земя за четиристотин сребърни сикъла? Погреби покойницата си!

23:16  И Авраам послуша Ефрон и Авраам претегли на Ефрон парите, които беше обявил гласно пред хетейските синове, които слушаха – четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.

23:17  И така, нивата на Ефрон, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, нивата, пещерата, която беше в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,

23:18  станаха собственост на Авраам пред очите на хетейските синове, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.

23:19  След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, който е Хеврон, в ханаанската земя.

23:20  Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетейците като собственост за гроб.

Chapter 24

24:1  А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,

24:2  Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,

24:3  и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

24:4  а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!

24:5  А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

24:6  Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!

24:7  ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.

24:8  Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!

24:9  Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.

24:10  И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор.

24:11  И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

24:12  Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!

24:13  Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.

24:14  Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.

24:15  Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.

24:16  Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

24:17  А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!

24:18  А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.

24:19  И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.

24:20  И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.

24:21  А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.

24:22  И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

24:23  Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24:24  А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

24:25  Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.

24:26  Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.

24:27  И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!

24:28  А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.

24:29  А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.

24:30  Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.

24:31  И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.

24:32  И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него.

24:33  И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!

24:34  Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

24:35  ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.

24:36  И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

24:37  И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,

24:38  а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

24:39  И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.

24:40  Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

24:41  Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

24:42  И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,

24:43  ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! –

24:44  и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! – тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.

24:45  Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз ѝ казах: Дай ми да пия.

24:46  И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.

24:47  Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа ѝ и гривните на ръцете ѝ,

24:48  и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми.

24:49  И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.

24:50  А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

24:51  Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.

24:52  Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.

24:53  И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

24:54  После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.

24:55  А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!

24:56  Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

24:57  А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.

24:58  И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.

24:59  И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и слугата на Авраам с мъжете му.

24:60  И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!

24:61  И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

24:62  А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.

24:63  И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.

24:64  И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.

24:65  И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

24:66  И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

24:67  Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Chapter 25

25:1  А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

25:2  Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуах.

25:3  А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.

25:4  А синовете на Мадиам: Гефа и Ефер, Енох, Авида и Елдага. Всички тези бяха синове на Хетура.

25:5  Но Авраам даде целия си имот на Исаак.

25:6  А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и докато беше още жив, ги изпрати към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.

25:7  И ето броя на годините на живота на Авраам, колкото живя – сто седемдесет и пет години.

25:8  И Авраам издъхна и умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.

25:9  А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на хетееца Ефрон, сина на Саар, която е срещу Мамврий,

25:10  нивата, която Авраам купи от хетейските синове. Там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.

25:11  А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак; а Исаак живееше при Вир-Лахай-Рои.

25:12  Ето родословието на Исмаил, сина на Авраам, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам,

25:13  и ето имената на синовете на Исмаил, имената им според родовете им: първородният на Исмаил: Наваиот, после Кидар и Адвеил, и Мавсам, 21

25:14  и Масма, и Дума, и Маса,

25:15  Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.

25:16  Тези са синовете на Исмаил, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.

25:17  И ето годините на живота на Исмаил: сто тридесет и седем години. И като издъхна, умря и се прибра при народа си.

25:18  А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия. Така Исмаил се засели пред лицето на всичките си братя.

25:19  Ето родословието на Исаак, сина на Авраам: Авраам роди Исаак,

25:20  а Исаак беше на четиридесет години, когато си взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Падан-Арам и сестра на арамееца Лаван.

25:21  И Исаак се молеше на ГОСПОДА за жена си, защото беше бездетна; и ГОСПОД го послуша, и жена му Ревека забременя.

25:22  А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя каза: Ако е така, защо ми е това? И отиде да се допита до ГОСПОДА.

25:23  А ГОСПОД ѝ каза: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото и по- големият ще слугува на по-малкия.

25:24  И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, близнаци имаше в утробата ѝ.

25:25  Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха, и го нарекоха Исав.

25:26  После излезе брат му, като държеше с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато се родиха.

25:27  И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите.

25:28  Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков.

25:29  Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.

25:30  И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом.

25:31  И Яков каза: Първо ми продай първородството си!

25:32  А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?

25:33  И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков.

25:34  Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството.

Chapter 26

26:1  И настана глад по земята, след първия глад, който беше в дните на Авраам. И Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех.

26:2  И ГОСПОД му се яви и каза: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа:

26:3  Живей като чужденец в тази земя! И Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам,

26:4  и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи, и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,

26:5  понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.

26:6  Затова Исаак остана в Герар.

26:7  И когато местните жители го попитаха за жена му, той каза: Тя ми е сестра – защото се боеше да каже: Жена ми е – като си казваше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека – понеже тя беше красива на глед.

26:8  А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак се смееше играейки с жена си Ревека.

26:9  Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя наистина ти е жена! А ти защо каза: Тя ми е сестра! Исаак му каза: Защото си казах: Да не би да умра заради нея.

26:10  И Авимелех каза: Какво е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях!

26:11  Затова Авимелех заповяда на целия народ, като каза: Който се допре до този човек или до жена му, непременно ще се умъртви!

26:12  И Исаак зася в онази земя и събра през същата година стократно, и ГОСПОД го благослови.

26:13  Човекът ставаше велик и продължаваше да става богат, докато стана много богат.

26:14  Той придоби овце и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха.

26:15  И филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които слугите на баща му бяха изкопали в дните на баща му Авраам.

26:16  И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас!

26:17  Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в долината Герар и живееше там.

26:18  А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраам, защото филистимците ги бяха затрупали след смъртта на Авраам, и ги нарече по имената, с които ги беше нарекъл баща му.

26:19  И слугите на Исаак копаха в долината и намериха там кладенец с жива вода.

26:20  Но герарските говедари се караха с говедарите на Исаак, като казваха: Наша е водата! Затова Исаак нарече кладенеца Есек, понеже се караха за него.

26:21  После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха, затова го нарече Ситна.

26:22  Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И го нарече Роовот, като казваше: Защото сега ГОСПОД ни даде пространно място, и ние ще бъдем плодовити в тази земя.

26:23  Оттам отиде във Вирсавее.

26:24  И ГОСПОД му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не се бой, защото Аз съм с теб! Ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Си Авраам.

26:25  И той издигна там олтар и призова Името на ГОСПОДА. Там разпъна и шатрата си, и там слугите на Исаак изкопаха кладенец.

26:26  Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозат и военачалника си Фихол.

26:27  И Исаак им каза: Защо сте дошли при мен, като ме мразите и ме изпъдихте от вас?

26:28  А те казаха: Видяхме явно, че ГОСПОД е с теб, и си казахме: Нека се положи клетва между нас, между нас и теб, и нека направим договор с теб,

26:29  че няма да ни сториш зло, както и ние не се допряхме до теб и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословен от ГОСПОДА.

26:30  Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

26:31  На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг. После Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.

26:32  И в същия ден слугите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.

26:33  И го нарече Савее. Затова името на града е Вирсавее до днес.

26:34  А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

26:35  Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.

Chapter 27

27:1  Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме.

27:2  Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра.

27:3  И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов,

27:4  и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.

27:5  А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе.

27:6  Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така:

27:7  Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.

27:8  И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.

27:9  Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

27:10  и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.

27:11  Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж, а аз съм гладък мъж.

27:12  Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

27:13  А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми и иди ми ги донеси!

27:14  И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

27:15  После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков,

27:16  а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.

27:17  И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.

27:18  И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой?

27:19  А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!

27:20  Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.

27:21  Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.

27:22  И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав.

27:23  И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови.

27:24  И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.

27:25  Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.

27:26  А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.

27:27  И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.

27:28  Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!

27:29  Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!

27:30  Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.

27:31  И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

27:32  А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.

27:33  Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде.

27:34  Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой!

27:35  А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

27:36  И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение?

27:37  А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой?

27:38  И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.

27:39  Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.

27:40  От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си.

27:41  И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.

27:42  И казаха на Ревека думите на по-възрастния ѝ син Исав, затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.

27:43  И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,

27:44  и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,

27:45  докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

27:46  И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?

Chapter 28

28:1  Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, му поръча и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери!

28:2  Стани, иди в Падан-Арам, в дома на Ватуил, бащата на майка си, и оттам вземи жена, от дъщерите на Лаван, брата на майка си.

28:3  И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,

28:4  и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.

28:5  Така Исаак изпрати Яков и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на арамееца Ватуил и брата на Ревека, майката на Яков и Исав.

28:6  А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, като го благослови и му поръча, и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;

28:7  и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-Арам,

28:8  Исав видя, че ханаанските дъщери бяха омразни в очите на баща му Исаак.

28:9  И Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Наваиот.

28:10  И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

28:11  И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.

28:12  И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

28:13  И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.

28:14  Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

28:15  Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.

28:16  А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.

28:17  И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.

28:18  На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.

28:19  И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.

28:20  Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

28:21  и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог,

28:22  и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.

Chapter 29

29:1  И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

29:2  И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

29:3  И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

29:4  И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

29:5  И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

29:6  И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

29:7  А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

29:8  А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

29:9  Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

29:10  А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

29:11  И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

29:12  И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

29:13  А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

29:14  И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

29:15  След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

29:16  А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по- малката – Рахил.

29:17  На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

29:18  И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

29:19  И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

29:20  И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

29:21  След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

29:22  И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

29:23  А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

29:24  И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

29:25  И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

29:26  А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

29:27  Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

29:28  И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

29:29  И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

29:30  И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

29:31  А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна.

29:32  И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

29:33  И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.

29:34  И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.

29:35  И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.

Chapter 30

30:1  А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!

30:2  А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?

30:3  А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!

30:4  И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.

30:5  И Вала забременя и роди син на Яков.

30:6  Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан.

30:7  И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.

30:8  Тогава Рахил каза: Силни борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим.

30:9  Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

30:10  И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

30:11  И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад.

30:12  И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

30:13  Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир.

30:14  И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.

30:15  А тя ѝ каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

30:16  И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.

30:17  И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.

30:18  И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар.

30:19  И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.

30:20  И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон.

30:21  И после роди дъщеря, която наименува Дина.

30:22  След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ.

30:23  И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.

30:24  И го нарече Йосиф, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.

30:25  А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!

30:26  Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.

30:27  А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.

30:28  Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

30:29  А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.

30:30  Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?

30:31  А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:

30:32  да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.

30:33  И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен – всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.

30:34  И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.

30:35  И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.

30:36  И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.

30:37  Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.

30:38  Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.

30:39  И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.

30:40  И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.

30:41  И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.

30:42  А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по- слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

30:43  Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

Chapter 31

31:1  А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство!

31:2  И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.

31:3  А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!

31:4  Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му

31:5  и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.

31:6  Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви,

31:7  но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло.

31:8  Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. – тогава цялото стадо раждаше шарени.

31:9  Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен.

31:10  И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви.

31:11  И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме.

31:12  И Той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.

31:13  Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си!

31:14  И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

31:15  Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

31:16  Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.

31:17  Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.

31:18  И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.

31:19  А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.

31:20  И така, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.

31:21  Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.

31:22  А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.

31:23  И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.

31:24  Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!

31:25  И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.

31:26  И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?

31:27  Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

31:28  нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.

31:29  Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.

31:30  И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?

31:31  А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.

31:32  У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.

31:33  И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.

31:34  А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери.

31:35  А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите.

31:36  Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено?

31:37  Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.

31:38  Двадесет години вече съм бил при теб – овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох.

31:39  Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.

31:40  Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем – мразът, и сънят бягаше от очите ми.

31:41  Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми.

31:42  Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

31:43  А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?

31:44  И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.

31:45  Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

31:46  И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.

31:47  Лаван я нарече Йегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад,

31:48  И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад

31:49  и Масфа, защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг.

31:50  Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми – няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.

31:51  Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб –

31:52  тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло.

31:53  Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.

31:54  Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.

31:55  И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.

Chapter 32

32:1  Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.

32:2  И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

32:3  И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

32:4  и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.

32:5  Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.

32:6  А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

32:7  А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

32:8  Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.

32:9  Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!

32:10  Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

32:11  Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.

32:12  А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

32:13  И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:

32:14  двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

32:15  тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,

32:16  и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

32:17  На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? –

32:18  тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.

32:19  Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

32:20  И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

32:21  И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.

32:22  И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

32:23  Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

32:24  А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

32:25  И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

32:26  Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

32:27  А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

32:28  А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

32:29  А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

32:30  И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

32:31  Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.

32:32  Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

Chapter 33

33:1  След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.

33:2  Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ след тях, а Рахил и Йосиф – най-отзад.

33:3  А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.

33:4  И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.

33:5  И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.

33:6  Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.

33:7  И Лия и децата ѝ пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.

33:8  Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.

33:9  А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.

33:10  Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.

33:11  Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.

33:12  Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.

33:13  Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.

33:14  Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.

33:15  А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?

33:16  И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.

33:17  А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот.

33:18  И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.

33:19  И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.

33:20  Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил.

Chapter 34

34:1  А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.

34:2  И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.

34:3  И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.

34:4  И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!

34:5  А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.

34:6  И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.

34:7  А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков – нещо, което не трябваше да стане.

34:8  И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.

34:9  И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери.

34:10  Живейте с нас, ето, земята е пред вас – настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.

34:11  Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.

34:12  Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!

34:13  А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:

34:14  Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.

34:15  Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.

34:16  Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.

34:17  Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.

34:18  И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.

34:19  И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.

34:20  Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:

34:21  Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.

34:22  Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.

34:23  Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.

34:24  Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.

34:25  А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.

34:26  Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.

34:27  Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.

34:28  Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.

34:29  И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.

34:30  А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.

34:31  А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

Chapter 35

35:1  След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.

35:2  Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,

35:3  и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.

35:4  И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.

35:5  След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.

35:6  И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.

35:7  И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог , когато бягаше от лицето на брат си.

35:8  И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.

35:9  И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.

35:10  И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.

35:11  И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;

35:12  и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.

35:13  Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.

35:14  И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.

35:15  И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.

35:16  След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.

35:17  А като се мъчеше да роди, акушерката ѝ каза: Не се бой, защото и той ти е син.

35:18  А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.

35:19  Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.

35:20  И Яков издигна стълб над гроба ѝ. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.

35:21  След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.

35:22  И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:

35:23  Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.

35:24  Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.

35:25  Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.

35:26  Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.

35:27  После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.

35:28  И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.

35:29  И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.

Chapter 36

36:1  Ето родословието на Исав, който е Едом.

36:2  Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, син на евееца Севегон,

36:3  и Васемата, дъщеря на Исмаил, сестра на Наваиот.

36:4  Ада роди на Исав Елифаз, Васемата роди Рагуил,

36:5  а Оливема роди Еус, Eглом и Корей. Тези са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя.

36:6  А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките хора от дома си, стадата си, всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил в ханаанската земя, и отиде в една земя далеч от брат си Яков.

36:7  Защото имотът им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно. Земята, където живееха като чужденци, не можеше да ги побере поради стадата им.

36:8  И така, Исав се засели на планината Сиир. Исав е Едом.

36:9  Ето родословието на Исав, баща на едомците в планината Сиир:

36:10  Това са имената на синовете на Исав: Елифаз, син на Ада, жената на Исав, Рагул, син на Васемата, жената на Исав.

36:11  А синовете на Елифаз бяха: Теман, Омар, Сефо и Готом, и Кенез.

36:12  А Тамна беше наложница на Елифаз, сина на Исав, и роди на Елифаз Амалик. Тези са синовете от Ада, жената на Исав.

36:13  И ето синовете на Рагуил: Нахат и Зара, Сама и Миза. Тези са синовете от Васемата, жената на Исав.

36:14  И ето синовете на Оливема, жената на Исав, дъщеря на Ана, син на Севегон: тя роди на Исав Еус, Еглом и Корей.

36:15  Ето князете на синовете на Исав: синовете на първородния на Исав, Елифаз: княз Теман, княз Омар, княз Сефо, княз Кенез,

36:16  княз Корей, княз Готом, княз Амалик. Тези са князете, произлезли от Елифаз в земята Едом. Тези са синовете на Ада.

36:17  И ето синовете на Рагуил, сина на Исав: княз Нахат, княз Зара, княз Сама, княз Миза. Тези са князете, произлезли от Рагуил в земята Едом. Тези са синовете на Васемата, жената на Исав.

36:18  И ето синовете на Оливема, жената на Исав: княз Еус, княз Еглом, княз Корей. Тези са князете, произлезли от Оливема, жената на Исав, дъщеря на Ана.

36:19  Тези са синовете на Исав и тези са князете им. Това е Едом.

36:20  Ето синовете на хорееца Сиир, които живееха в онази земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,

36:21  Дисон, Асар и Дисан. Тези са князете произлезли от хорейците, синовете на Сиир, в едомската земя.

36:22  А синовете на Лотан бяха Хори и Емам, а сестрата на Лотан беше Тамна.

36:23  И ето синовете на Совал: Алван, Манахат и Гевал, Сефо и Онам.

36:24  И ето синовете на Севегон: Ая и Ана. Ана е този, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше магаретата на баща си Севегон.

36:25  И ето синовете на Ана: Дисон и Оливема, дъщерята на Ана.

36:26  И ето синовете на Дисон: Амадан, Асван, Итран и Харан.

36:27  Ето синовете на Асар: Валаан, Заван и Акан.

36:28  Ето синовете на Дисан: Уз и Аран.

36:29  Ето князете, произлезли от хорейците: княз Лотан, княз Совал, княз Севегон, княз Ана,

36:30  княз Дисон, княз Асар, княз Дисан. Тези са князете, произлезли от хорейците, според княжествата им в земята Сиир.

36:31  Ето и царете, които царуваха в земята Едом, преди да се възцари цар над израилевите синове:

36:32  В Едом царува Вела, син на Веор, а името на града му беше Денава.

36:33  Когато умря Вела, вместо него се възцари Йовав, син на Зара, от Восора.

36:34  Когато умря Йовав, вместо него се възцари Хусам от земята на теманците.

36:35  Когато умря Хусам, вместо него се възцари Адад, син на Вадад, който разби мадиамците на моавското поле, а името на града му беше Авит.

36:36  Когато умря Адад, вместо него се възцари Самла от Марсека.

36:37  Когато умря Самла, вместо него се възцари Саул от Роовот, който е при реката Ефрат.

36:38  Когато умря Саул, вместо него се възцари Вааланан, син на Аховор.

36:39  Когато умря Вааланан, синът на Аховор, вместо него се възцари Адар, а името на града му беше Пау и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метред, син на Мазаав.

36:40  Ето имената на князете, произлезли от Исав, според родовете им, според местата им, според имената им: княз Тамна, княз Алва, княз Етет,

36:41  княз Оливема, княз Ила, княз Финон,

36:42  княз Кенез, княз Теман, княз Мивсар,

36:43  княз Магедиил, княз Ирам. Тези са едомските князе според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, баща на едомците.

Chapter 37

37:1  А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.

37:2  Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.

37:3  А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

37:4  Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

37:5  И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.

37:6  Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:

37:7  Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

37:8  А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

37:9  А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

37:10  Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

37:11  И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.

37:12  А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

37:13  Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.

37:14  И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.

37:15  И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?

37:16  А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото..

37:17  И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

37:18  А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

37:19  Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

37:20  Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!

37:21  Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!

37:22  И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

37:23  И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,

37:24  и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.

37:25  После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

37:26  Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

37:27  Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

37:28  И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.

37:29  А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

37:30  И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?

37:31  Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

37:32  изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

37:33  И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.

37:34  И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.

37:35  И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.

37:36  А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.

Chapter 38

38:1  По онова време Юда слезе от братята си и отиде при един одоламец на име Ира.

38:2  И Юда видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.

38:3  И тя забременя и роди син, и той го нарече Ир.

38:4  И пак забременя и роди син, и тя го нарече Онан.

38:5  И пак роди син и го нарече Шела. А Юда беше в Ахзив, когато тя го роди.

38:6  След време Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.

38:7  А Ир, първородният на Юда, беше лош пред ГОСПОДА и ГОСПОД го уби.

38:8  Тогава Юда каза на Онан: Влез при жената на брат си и изпълни към нея длъжността на девер, и въздигни потомство на брат си.

38:9  Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово, и затова, когато влизаше при жената на брат си, изливаше семето си на земята, за да не даде потомството на брат си.

38:10  А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова уби и него.

38:11  Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.

38:12  След дълго време, дъщерята на Суя, жената на Юда, умря. И когато Юда се утеши, отиде при стригачите на овцете си в Тамна, той и приятелят му, одоламецът Ира.

38:13  И съобщиха на Тамар и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.

38:14  Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривало, обви се и седна при входа на Енаим, който е по пътя за Тамна, защото видя, че Шела беше пораснал, а тя не му беше дадена за жена.

38:15  А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.

38:16  И той се отби при нея на пътя и каза: Остави ме, моля те, да вляза при теб; защото не позна, че беше снаха му. И тя каза: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?

38:17  А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. А тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?

38:18  Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде и влезе при нея, и тя забременя от него.

38:19  После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.

38:20  А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.

38:21  Затова попита хората от онова място, като каза: Къде е посветената, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тук не е имало посветена.

38:22  И той се върна при Юда и каза: Не я намерих, а и хората от онова място казаха: Тук не е имало посветена.

38:23  И Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех. Ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.

38:24  Около три месеца след това съобщиха на Юда и казаха: Снаха ти Тамар блудства, и ето, бременна е от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори!

38:25  А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля те, чии са този печат, този ширит и тази тояга.

38:26  И Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мен, защото не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.

38:27  И когато дойде времето ѝ да роди, ето, имаше близнаци в утробата ѝ.

38:28  И като раждаше, едното протегна ръка и акушерката взе и върза червен конец на ръката му и каза: Този излезе пръв.

38:29  А като дръпна назад ръката си, ето, излезе брат му. И тя каза: Какъв пролом си отвори ти? Затова го нарекоха Фарес.

38:30  После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него нарекоха Зара.

Chapter 39

39:1  А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

39:2  И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина.

39:3  И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него, и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше,

39:4  Йосиф намери благоволение пред него и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.

39:5  И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.

39:6  И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.

39:7  И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен!

39:8  Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има.

39:9  В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

39:10  И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея.

39:11  А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата.

39:12  И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.

39:13  А като видя, че остави дрехата си в ръката ѝ и избяга вън,

39:14  тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,

39:15  а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.

39:16  И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.

39:17  И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,

39:18  но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.

39:19  Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна.

39:20  И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.

39:21  Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

39:22  И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.

39:23  Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.

Chapter 40

40:1  След това виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар.

40:2  И фараонът се разгневи на двамата си придворни – началника на виночерпците и началника на хлебарите –

40:3  и ги сложи под стража в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, където беше затворен Йосиф.

40:4  А началникът на телохранителите постави при тях Йосиф и той им слугуваше. И те останаха известно време в тъмницата.

40:5  И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, и двамата сънуваха сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува сънят му.

40:6  И Йосиф влезе при тях сутринта и видя, че бяха смутени.

40:7  И попита придворните на фараона, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, и каза: Защо днес лицата ви са така скръбни?

40:8  А те му казаха: Сънувахме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Моля ви, разкажете ми ги.

40:9  Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, и му каза: В съня ми, ето, лоза пред мен,

40:10  и на лозата имаше три пръчки, и се виждаше, като че напъпваше и цветовете ѝ цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

40:11  А чашата на фараона беше в ръката ми. И взех гроздето, изстисках го в чашата на фараона и подадох чашата в ръката на фараона.

40:12  И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

40:13  След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти, и ще поднасяш чашата в ръката на фараона, по предишното право, когато ти му беше виночерпец.

40:14  Но спомни си за мен, когато те постигне благополучието, моля те, окажи ми милост и спомени на фараона за мен, и ме избави от този дом.

40:15  Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а и тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.

40:16  Като видя началникът на хлебарите, че той тълкуваше добре, каза на Йосиф: И аз сънувах, и ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми.

40:17  В най-горната кошница имаше всякакви ястия за фараона, приготвени от хлебаря, и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

40:18  А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни.

40:19  След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те обеси на дърво, и птиците ще изкълват месата ти от теб.

40:20  И след три дни, на рождения си ден, фараонът направи угощение на всичките си слуги и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

40:21  началника на виночерпците възстанови на службата му и той подаваше чашата в ръката на фараона,

40:22  а началника на хлебарите обеси, както им беше изтълкувал Йосиф.

40:23  А началникът на виночерпците не си спомни за Йосиф, а го забрави.

Chapter 41

41:1  Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.

41:2  И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

41:3  И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.

41:4  И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.

41:5  И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

41:6  И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

41:7  И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.

41:8  И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

41:9  Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.

41:10  Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

41:11  И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.

41:12  А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата – на всеки от нас според съня му даде значението.

41:13  И както ни изтълкува, така и стана – мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.

41:14  Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

41:15  И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.

41:16  А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.

41:17  Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.

41:18  И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

41:19  И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.

41:20  И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.

41:21  Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.

41:22  После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.

41:23  И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.

41:24  И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

41:25  Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.

41:26  Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години – сънят е един.

41:27  А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър – те ще бъдат седем години на глад.

41:28  Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.

41:29  Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.

41:30  А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

41:31  Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.

41:32  А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

41:33  И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

41:34  Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.

41:35  Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.

41:36  И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

41:37  И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.

41:38  И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?

41:39  Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.

41:40  Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.

41:41  И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.

41:42  Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.

41:43  После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.

41:44  При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!

41:45  И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.

41:46  Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.

41:47  И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.

41:48  И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете – във всеки град прибра храната от околните му ниви.

41:49  Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.

41:50  А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.

41:51  И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

41:52  А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.

41:53  А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,

41:54  настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.

41:55  Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.

41:56  А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.

41:57  И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Chapter 42

42:1  А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?

42:2  И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!

42:3  Тогава десетимата братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет.

42:4  А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.

42:5  И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.

42:6  А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.

42:7  А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.

42:8  И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.

42:9  Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!

42:10  А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!

42:11  Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!

42:12  Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!

42:13  А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.

42:14  И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

42:15  Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът – няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат!

42:16  Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не – жив е фараонът – наистина вие сте шпиони!

42:17  И ги постави под стража за три дни.

42:18  А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

42:19  Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си

42:20  и ми доведете най-младия си брат. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.

42:21  И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.

42:22  А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.

42:23  А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

42:24  И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им.

42:25  Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха.

42:26  А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам.

42:27  Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала.

42:28  И каза на братята си: Парите ми са върнати – наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?

42:29  И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.

42:30  И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират страната.

42:31  Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,

42:32  дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най- младият е днес при баща ни в ханаанската земя.

42:33  И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,

42:34  и ми доведете най-младия си брат. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.

42:35  А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.

42:36  Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца – Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!

42:37  А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

42:38  А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

Chapter 43

43:1  А гладът се усилваше по земята.

43:2  И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

43:3  А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

43:4  Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,

43:5  но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.

43:6  А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

43:7  А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!

43:8  Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти, и децата ни.

43:9  Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.

43:10  Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.

43:11  Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.

43:12  Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка.

43:13  Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

43:14  А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!

43:15  Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.

43:16  А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.

43:17  И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.

43:18  А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.

43:19  Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:

43:20  Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,

43:21  а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло – затова ги донесохме обратно в ръцете си.

43:22  Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

43:23  А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.

43:24  И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.

43:25  А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.

43:26  И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.

43:27  А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

43:28  А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

43:29  И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.

43:30  И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

43:31  После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!

43:32  И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

43:33  И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.

43:34  И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по- голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.

Chapter 44

44:1  После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му,

44:2  и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

44:3  На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.

44:4  А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?

44:5  Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.

44:6  И домакинът ги настигна и им каза тези думи.

44:7  А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!

44:8  Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

44:9  Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!

44:10  А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.

44:11  Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.

44:12  И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.

44:13  Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.

44:14  И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята.

44:15  И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?

44:16  Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.

44:17  Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.

44:18  Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

44:19  Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?

44:20  И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

44:21  И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

44:22  И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

44:23  А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.

44:24  И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар.

44:25  А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна;

44:26  ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

44:27  И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина:

44:28  Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

44:29  и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.

44:30  И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа,

44:31  като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол.

44:32  Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

44:33  И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.

44:34  Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!

Chapter 45

45:1  Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.

45:2  И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.

45:3  И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

45:4  Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

45:5  Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.

45:6  Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.

45:7  Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.

45:8  И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.

45:9  Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!

45:10  Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.

45:11  Там ще те храня – защото остават още пет години на глад – за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

45:12  И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

45:13  И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.

45:14  Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.

45:15  И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.

45:16  И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.

45:17  И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.

45:18  И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най- доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.

45:19  А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.

45:20  При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.

45:21  И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.

45:22  На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

45:23  И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.

45:24  Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се карате по пътя!

45:25  И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.

45:26  И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.

45:27  Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

45:28  И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!

Chapter 46

46:1  И така, Израил тръгна с всичко, което имаше. И като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.

46:2  И Бог говори на Израил в нощно видение и каза: Якове, Якове! А той отговори: Ето ме.

46:3  И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти. Не се бой да слезеш в Египет, защото там ще те направя велик народ.

46:4  Аз ще сляза с теб в Египет и Аз непременно ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.

46:5  Тогава Яков стана от Вирсавее. И синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът беше изпратил, за да го вземат.

46:6  Събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в ханаанската земя. И Яков и целият му род с него дойдоха в Египет.

46:7  Той доведе със себе си в Египет синовете си и синовете на синовете си, дъщерите си и дъщерите на синовете си – целия си род.

46:8  А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков.

46:9  И синовете на Рувим: Енох и Фалу, и Есрон, и Хармий.

46:10  И синовете на Симеон: Емуил и Ямин, и Аод, и Яхин, и Сохар, и Саул, син на ханаанка.

46:11  И синовете на Леви: Гирсон, Каат и Мерарий.

46:12  И синовете на Юда: Ир и Онан, и Шела, и Фарес, и Зара; но Ир и Онан умряха в ханаанската земя. И синовете на Фарес бяха Есрон и Амул.

46:13  И синовете на Исахар: Тола и Фуа, и Йов, и Симрон.

46:14  И синовете на Завулон: Серед и Елон, и Ялеил.

46:15  Тези са синовете на Лия, които тя роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всичките, синовете му и дъщерите му, бяха тридесет и трима души.

46:16  И синовете на Гад: Сифон и Агий, Суний и Есвон, Ирий и Ародий, и Арилий.

46:17  И синовете на Асир: Емна и Есуа, и Есуй, и Верия, и сестра им Сера. И синовете на Верия: Хевер и Малхиел.

46:18  Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия, и тях тя роди на Яков – шестнадесет души.

46:19  А синовете на Рахил, жената на Яков: Йосиф и Вениамин.

46:20  И на Йосиф се родиха в египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.

46:21  И синовете на Вениамин: Вела и Вехер, и Асвил, Гира и Нееман, Ихий и Рос, Мупим и Упим, и Аред.

46:22  Тези са синовете на Рахил, които се родиха на Яков – всичките четиринадесет души.

46:23  И синовете на Дан: Усим.

46:24  И синовете на Нефталим: Ясиил и Гуний, и Есер, и Силим.

46:25  Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков – всичките седем души.

46:26  Всичките души, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от семенниците му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен жените на синовете на Яков.

46:27  И синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама души. Всичките от дома на Яков, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.

46:28  И Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да покаже пътя пред него в Гесен. И така дойдоха в гесенската земя.

46:29  Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, падна на шията му и дълго плака на шията му.

46:30  И Израил каза на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.

46:31  А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на фараона и ще му кажа: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мен.

46:32  А тези мъже са овчари и се занимават със скотовъдство, и докараха овцете и говедата си и всичко, което имат.

46:33  И ако фараонът ви повика и попита: Какво ви е занятието? –

46:34  кажете: Слугите ти са скотовъдци от младини досега, и ние, и бащите ни. Кажете това, за да живеете в гесенската земя, защото всички овчари са отвратителни за египтяните.

Chapter 47

47:1  И така, Йосиф влезе при фараона и му съобщи, като каза: Баща ми и братята ми, овцете им и говедата им, всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в гесенската земя.

47:2  И взе от братята си петима мъже и ги представи на фараона.

47:3  И фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на фараона: Слугите ти са овчари, и ние, и бащите ни.

47:4  И казаха на фараона: Дойдохме да поживеем като чужденци в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя. Затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в гесенската земя.

47:5  И фараонът говори на Йосиф, и каза: Баща ти и братята ти дойдоха при теб.

47:6  Египетската земя е пред теб, настани баща си и братята си в най-добрата част от земята, нека живеят в гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги за надзиратели над моя добитък.

47:7  След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона.

47:8  И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти?

47:9  И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.

47:10  И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона.

47:11  Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът.

47:12  И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според броя на децата им.

47:13  А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад.

47:14  И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом.

47:15  И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите?

47:16  А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.

47:17  И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък.

47:18  И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.

47:19  Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.

47:20  И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона.

47:21  И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.

47:22  Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си.

47:23  Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята.

47:24  И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас – за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.

47:25  И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона.

47:26  И Йосиф постанови тази наредба в египетската земя, както е и до днес: да се дава петата част на фараона. Само единствено земята на жреците не стана собственост на фараона.

47:27  И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха.

47:28  И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години.

47:29  А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 50:5,25;

47:30  а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал.

47:31  И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Chapter 48

48:1  След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

48:2  И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

48:3  И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:

48:4  Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.

48:5  И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои – Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

48:6  А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

48:7  А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.

48:8  И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?

48:9  А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.

48:10  А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

48:11  И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!

48:12  И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.

48:13  И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.

48:14  А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка – на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.

48:15  И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,

48:16  Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!

48:17  Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.

48:18  И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният – възложи дясната си ръка на неговата глава!

48:19  Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

48:20  И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.

48:21  След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви.

48:22  И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.

Chapter 49

49:1  Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в бъдещите дни.

49:2  Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте баща си Израил.

49:3  Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.

49:4  Кипнал си като вода – няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!

49:5  Симеон и Леви, братята, оръдия на насилие са оръжията им.

49:6  В съвета им да не влезе душата ми и със събранието им да не се съедини славата ми, защото в гнева си убиха човек и в упорството си прерязаха жилите на вол.

49:7  Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.

49:8  Юда, теб ще похвалят братята ти, ръката ти ще бъде на врата на враговете ти, синовете на баща ти ще ти се кланят.

49:9  Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, се вдигаш; легнал е и се е разпрострял като лъв, и като лъвица – кой ще го вдигне?

49:10  Няма да липсва скиптър от Юда, нито жезъл на управление отсред краката му, докато дойде Сило. На него ще се покоряват народите.

49:11  За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза – малкото на магарицата си. Ще опере дрехата си с вино, и облеклото си – с кръвта на гроздето.

49:12  Очите му ще тъмнеят от вино и зъбите му ще белеят от мляко.

49:13  Завулон ще обитава край морско пристанище и ще бъде пристанище на кораби, и ще граничи със Сидон.

49:14  Исахар е кокалесто магаре, което се е проснало между кошарите,

49:15  и като видя, че мястото беше добро за почивка, и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен.

49:16  Дан ще съди народа си като едно от израилевите племена.

49:17  Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, така че ездачът му пада назад.

49:18  Твоето спасение чакам, ГОСПОДИ!

49:19  Тълпа разбойници ще нападат Гад, но и той ще ги отблъсне по стъпките им.

49:20  Хлябът от Асир ще бъде тлъстина и той ще доставя царски лакомства.

49:21  Нефталим е пусната кошута, той говори угодни думи.

49:22  Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата ѝ прехвърлят стената.

49:23  Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него,

49:24  но лъкът му запази силата си и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Яковов – откъдето е пастирът, Израилевият камък –

49:25  чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения от горе, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата.

49:26  Благословенията на баща ти превишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове – те ще бъдат на главата на Йосиф и на темето на превъзходния между братята си.

49:27  Вениамин е вълк грабител – заран ще пояжда лов, а вечер ще дели плячка.

49:28  Всички тези са дванадесетте израилеви племена и това е, което изговори баща им, като ги благослови – всекиго според благословението му ги благослови.

49:29  Поръча им още, като им каза: Аз се прибирам при народа си, погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрон,

49:30  в пещерата, която е в нивата Махпелах, срещу Мамврий, в ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрон за собствено гробище.

49:31  Там погребаха Авраам и жена му Сара, там погребаха Исаак и жена му Ревека, и там погребах аз Лия.

49:32  Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от синовете на Хет.

49:33  И като Яков свърши да поръчва на синовете си, притегли краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

Chapter 50

50:1  Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува.

50:2  И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.

50:3  И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни.

50:4  И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:

50:5  Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна.

50:6  А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.

50:7  И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя,

50:8  също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя.

50:9  С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство.

50:10  И когато стигнаха до Горен-Атад, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.

50:11  А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим.

50:12  И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал,

50:13  и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон.

50:14  И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

50:15  А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.

50:16  Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите:

50:17  Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.

50:18  После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

50:19  А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?

50:20  Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.

50:21  И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.

50:22  Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,

50:23  и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.

50:24  След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

50:25  И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!

50:26  И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.