BulVeren - Psalms

Chapter 1

1:1  Блажен човекът, който не ходи по съвета на безбожните, нито стои в пътя на грешните, нито седи на седалището на присмивачите,

1:2  а насладата му е в закона на ГОСПОДА и върху Неговия закон размишлява ден и нощ!

1:3  Той ще бъде като дърво, посадено при водни потоци, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; и всичко, което върши, ще преуспява.

1:4  Безбожните не са така, а са като плявата, която вятърът отвява.

1:5  Затова безбожни няма да устоят в съда, нито грешни – в събранието на праведните.

1:6  Защото ГОСПОД познава пътя на праведните, а пътят на безбожните ще ги отведе към гибел.

Chapter 2

2:1  Защо се разяряват езичниците и народите замислят суета?

2:2  Земните царе застават и управниците се съветват заедно против ГОСПОДА и против Неговия Помазаник,

2:3  и и казват: Нека разкъсаме връзките Им и въжетата Им нека отхвърлим от себе си!

2:4  Този, който седи в небесата, ще се смее, Господ ще им се подиграе.

2:5  Тогава ще им говори в гнева Си и ще ги ужаси в яростта Си.

2:6  Ще каже: А Аз помазах Своя Цар на Сион, светия Си хълм!

2:7  Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.

2:8  Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание – земните краища.

2:9  Ще ги управляваш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд.

2:10  Затова сега, вразумете се, царе, поучете се, земни съдии.

2:11  Слугувайте на ГОСПОДА със страх и радвайте се с трепет.

2:12  Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него.

Chapter 3

3:1  Псалм на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом. ГОСПОДИ, колко се умножиха притеснителите ми! Мнозина се надигат против мен.

3:2  Мнозина казват за душата ми: Няма за него спасение в Бога. (Села.)

3:3  Но Ти, ГОСПОДИ, си щит около мен, моя слава и който възвишаваш главата ми.

3:4  Викнах към ГОСПОДА с гласа си и Той ме послуша от светия Си хълм.(Села.)

3:5  Легнах и спах, събудих се, защото ГОСПОД ме поддържа.

3:6  Няма да се уплаша от многохиляден народ, който се е опълчил против мен отвсякъде.

3:7  Стани, ГОСПОДИ! Спаси ме, Боже мой, защото Ти си поразил в челюстта всичките ми врагове, строшил си зъбите на безбожните.

3:8  От ГОСПОДА е спасението, благословението Ти – върху Твоя народ.(Села.)

Chapter 4

4:1  За първия певец. На струнни инструменти. Псалм на Давид. Послушай ме, когато викам, Боже на правдата ми! В притеснение Ти ми даде простор – смили се за мен и чуй молитвата ми!

4:2  Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие? Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?(Села.)

4:3  Но знайте, че ГОСПОД си е отделил преподобния Си! ГОСПОД ще чуе, когато викам към Него.

4:4  Треперете и не съгрешавайте, размишлявайте в сърцето си на леглото си и мълчете!(Села.)

4:5  Принасяйте жертви на правда и се уповавайте на ГОСПОДА!

4:6  Мнозина казват: Кой ще ни покаже добро? Издигни над нас светлината на лицето Си, ГОСПОДИ!

4:7  Сложил си в сърцето ми радост, повече от тяхната, когато им се умножава житото и виното.

4:8  В мир и ще легна, и ще спя, защото само Ти, ГОСПОДИ, ме правиш да живея в безопасност.

Chapter 5

5:1  За първия певец. На флейти. Псалм на Давид. Послушай думите ми, ГОСПОДИ, обърни внимание на стона ми!

5:2  Вслушай се в гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой, защото на Теб се моля.

5:3  ГОСПОДИ, в зори ще чуеш гласа ми, в зори ще заставам пред Теб и ще чакам.

5:4  Защото Ти не си Бог, който се радва на безбожието, никой зъл не живее със Теб.

5:5  Горделивите няма да устоят пред очите Ти, Ти мразиш всички, които вършат грях.

5:6  Ще погубиш онези, които говорят лъжа. ГОСПОД се гнуси от човек кръвожаден и измамен.

5:7  Аз обаче с Твоята изобилна милост ще вляза в дома Ти, със страхопочитание към Теб ще се поклоня към светия Ти храм.

5:8  ГОСПОДИ, води ме в правдата Си заради враговете ми, изравни пред мене Своя път.

5:9  Защото нищо сигурно няма в устата им, сърцето им е лукавство, гроб отворен е гърлото им, с езика си ласкаят.

5:10  Осъди ги, Боже! Нека паднат заради кроежите си! Изхвърли ги заради множеството на престъпленията им, защото са се разбунтували против Теб.

5:11  Но нека се радват всички, които се уповават на Теб, нека пеят от радост до века, защото Ти ги закриляш, и нека ликуват в Теб онези, които обичат Твоето Име.

5:12  Защото праведния ще благословиш Ти, ГОСПОДИ, ще го обградиш с благоволение като със щит.

Chapter 6

6:1  За първия певец. На струнни инструменти. На шеминит. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в гнева Си и не ме наказвай в яростта Си!

6:2  Смили се за мен, ГОСПОДИ, защото съм немощен; изцели ме, ГОСПОДИ, защото костите ми са смутени.

6:3  Душата ми е много ужасена, но Ти, ГОСПОДИ – докога?

6:4  Върни се, ГОСПОДИ, избави душата ми, спаси ме заради Своята милост!

6:5  Защото в смъртта няма възпоменание за Теб, кой ще Те слави в Шеол?

6:6  Уморих се от стенанието си, всяка нощ обливам леглото си, със сълзите си измокрям постелката си.

6:7  Окото ми повехна от скръб, остаря заради всичките ми врагове.

6:8  Махнете се от мен, всички вие, които вършите беззаконие, защото ГОСПОД е чул гласа на плача ми.

6:9  ГОСПОД е чул молбата ми, ГОСПОД ще приеме молитвата ми.

6:10  Да се посрамят и много да се ужасят всичките ми врагове, да се върнат назад, да се посрамят внезапно!

Chapter 7

7:1  Шигайон на Давид, който той изпя на ГОСПОДА поради думите на вениаминеца Хус. ГОСПОДИ, Боже мой, на Теб се уповавам: спаси ме от всичките ми преследвачи и ме избави,

7:2  да не би да грабне като лъв душата ми, да я разкъса и да няма избавител!

7:3  ГОСПОДИ, Боже мой, ако съм сторил това, ако има в ръцете ми беззаконие,

7:4  ако съм въздал зло на онзи, който е бил в мир с мен, или съм ограбил онзи, който без причина ме е притеснявал,

7:5  нека врагът преследва душата ми и я стигне, нека стъпче в земята живота ми и свали славата ми във пръстта.(Села.)

7:6  Стани, ГОСПОДИ, в гнева Си! Надигни се срещу яростта на враговете ми, заради мен се събуди – Ти съд си заповядал!

7:7  И нека Те обиколи множеството на народите, и Ти се върни над тях нависоко.

7:8  ГОСПОД съди народите. Съди ме, ГОСПОДИ, според правдата ми и според чистотата ми във мен.

7:9  Нека свърши злината на безбожните, а праведния утвърди, Ти, Боже праведни, който изпитваш сърцата и вътрешностите!

7:10  Моят щит е у Бога, който спасява правите по сърце.

7:11  Бог е праведен съдия и Бог, който се гневи всеки ден.

7:12  Ако безбожният не се обърне – Той меча Си наостри, огъна Своя лък и го приготви.

7:13  Приготвил е за него и смъртоносни оръжия, прави стрелите Си огнени.

7:14  Ето, безбожният е в мъки да роди грях, зачева зло и ражда лъжа.

7:15  Изкопал е ров и го е направил дълбок, и е паднал в ямата, която е направил.

7:16  Злото му ще се върне на главата му и насилието му ще падне върху темето му.

7:17  Аз ще хваля ГОСПОДА според правдата Му и ще възпявам Името на ГОСПОДА, Всевишния.

Chapter 8

8:1  За първия певец. По Гитит. Псалм на Давид. Господи, БОЖЕ наш, колко е величествено Името Ти по цялата земя – Ти, който си положил славата Си над небесата!

8:2  От устата на деца и кърмачета си приготвил хвала заради противниците Си, за да накараш врага и отмъстителя да замълчи.

8:3  Когато гледам Твоите небеса, дело на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля:

8:4  Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш?

8:5  А Ти си го направил малко по-долен от ангели, със слава и великолепие си го увенчал.

8:6  Направил си го владетел над делата на ръцете Си, положил си всичко под краката му:

8:7  всичките овце и говеда, също и полските животни,

8:8  небесните птици и морските риби – всичко, което минава по морските пътеки.

8:9  Господи, БОЖЕ наш, колко е величествено Името Ти по цялата земя!

Chapter 9

9:1  За първия певец. По музиката на Мут Лабен. Псалм на Давид. Ще Те славословя, ГОСПОДИ, от все сърце, ще разказвам за всичките Твои чудни дела.

9:2  Ще се радвам и ликувам в Теб, ще възпявам Името Ти, Всевишни,

9:3  когато враговете ми се върнат назад, паднат и погинат пред Твоето присъствие.

9:4  Защото Ти защити правото ми и делото ми, Ти си седнал на престола и съдиш справедливо.

9:5  Порицал си народите, погубил си безбожния, името им изличил си за вечни векове.

9:6  Врагът е унищожен, в развалини навеки; и унищожил си градове и споменът за тях загина.

9:7  Но ГОСПОД седи на Своя трон до века, приготвил е престола Си за съд,

9:8  и Той ще съди света справедливо, ще отсъди право за народите.

9:9  И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените, прибежище във времена на скръб.

9:10  Които познават Твоето Име, ще се уповават на Теб, защото Ти, ГОСПОДИ, не си изоставил тези, които Те търсят.

9:11  Пейте псалми на ГОСПОДА, който обитава в Сион, възвестете делата Му между народите!

9:12  Защото Той търси сметка за кръв, помни загиналите, вика на страдащите не забравя.

9:13  Смили се над мен, ГОСПОДИ! Виж скръбта ми, причинена от онези, които ме мразят, Ти, който ме повдигаш от портите на смъртта,

9:14  за да разкажа за всички Твои хваления в портите на сионската дъщеря, да ликувам заради спасението Ти.

9:15  Народите затънаха в ямата, която направиха, кракът им се хвана в мрежата, която скриха.

9:16  ГОСПОД се е изявил, Той извършва съд. Безбожният се впримчва в делото на ръцете си. (Игаион. Села.)

9:17  Безбожните ще се обърнат към Шеол, всички народи, които забравят Бога.

9:18  Защото сиромахът няма да бъде вечно забравен, нито надеждата на смирените ще загине навеки.

9:19  Стани, ГОСПОДИ, нека не надделява човек, нека бъдат съдени народите пред Теб.

9:20  Докарай върху тях страх, ГОСПОДИ, нека знаят народите, че са само хора!(Села.)

Chapter 10

10:1  ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

10:2  Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

10:3  Защото безбожният се хвали с желанието на душата си – алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

10:4  Безбожният казва в надменността на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

10:5  Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

10:6  казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

10:7  Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество; под езика му е съсипия и зло.

10:8  Седи в засада в двора, в тайни места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

10:9  Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

10:10  Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

10:11  Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

10:12  Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

10:13  Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

10:14  Но Ти виждаш, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

10:15  Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

10:16  ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

10:17  ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

10:18  за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

Chapter 11

11:1  За първия певец. Псалм на Давид. На ГОСПОДА се уповавам, как казвате на душата ми: Бягай като птица във вашите планини?

11:2  Понеже ето, безбожните запъват лък, приготвят стрелата си на тетивата, за да устрелят в мрака правите по сърце.

11:3  Когато основите се разрушават, какво може да направи праведният?

11:4  ГОСПОД е в светия Си храм, ГОСПОДНИЯТ престол е в небесата, очите Му гледат, утринните Му лъчи изпитват човешките синове.

11:5  ГОСПОД изпитва праведния, а душата Му мрази безбожния и онзи, който обича насилие.

11:6  Ще навали примки над безбожните, огън и сяра, и изгарящ вятър е делът на чашата им.

11:7  Защото ГОСПОД е праведен, Той обича праведни дела, лицето Му гледа праведните.

Chapter 12

12:1  За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

12:2  Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

12:3  ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

12:4  всички, които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас – кой е господар над нас?

12:5  Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

12:6  Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

12:7  Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

12:8  Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.

Chapter 13

13:1  За първия певец. Псалм на Давид. Докога, ГОСПОДИ? Навеки ли ще ме забравиш? Докога ще криеш лицето Си от мен?

13:2  Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден? Докога врагът ми ще се издига над мен?

13:3  Погледни и ме послушай, ГОСПОДИ, Боже мой, просветли очите ми, да не заспя в смъртта.

13:4  Да не каже врагът ми: Надвих го! – и да ликуват притеснителите ми, когато се поклатя.

13:5  Но аз се уповах на Твоята милост, сърцето ми ще ликува в Твоето спасение.

13:6  Ще пея на ГОСПОДА, защото се отнесе благо с мен.

Chapter 14

14:1  За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

14:2  ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

14:3  Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

14:4  Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

14:5  Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

14:6  Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

14:7  Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Chapter 15

15:1  Псалм на Давид. ГОСПОДИ, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее на святата Ти планина?

15:2  Онзи, който ходи непорочно и върши правда, и истина говори от сърцето си,

15:3  с езика си не клевети, нито прави зло на приятеля си, нито хвърля позор върху ближния си.

15:4  В очите му подлецът е презрян, но почита онези, които се боят от ГОСПОДА. Ако се е заклел в своя вреда, не се отмята,

15:5  не дава парите си с лихва, нито приема подкуп против невинния. Който прави това, няма да се поклати до века.

Chapter 16

16:1  Миктам на Давид. Запази ме, Боже, защото на Теб се уповавам!

16:2  Ти каза на ГОСПОДА, душо моя: Ти си мой Господ, вън от Теб няма добро за мен.

16:3  Към светиите на земята, към славните е цялото ми благоволение.

16:4  Скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат. Аз няма да принеса техните възлияния от кръв и имената им на устните си няма да приема.

16:5  ГОСПОД е делът на наследството ми и чашата ми, Ти съхраняваш моя жребий.

16:6  Делът ми се падна на приятни места, да, имам прекрасно наследство!

16:7  Ще благославям ГОСПОДА, който ме съветва. Дори и нощно време сърцето ми ме наставлява.

16:8  Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си, понеже е отдясно ми, няма да се поклатя.

16:9  Затова сърцето ми се радва и душата ми ликува, и плътта ми също ще почива в увереност,

16:10  защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.

16:11  Ще ми изявиш пътя на живота, в Твоето присъствие има пълнота от радости, отдясно на Теб – веселия навеки.

Chapter 17

17:1  Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

17:2  Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

17:3  Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

17:4  Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

17:5  Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

17:6  Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

17:7  Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

17:8  Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

17:9  от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

17:10  Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

17:11  Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята –

17:12  като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

17:13  Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

17:14  от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

17:15  Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.

Chapter 18

18:1  За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя!

18:2  ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула.

18:3  Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

18:4  Връзките на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

18:5  Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

18:6  В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

18:7  Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

18:8  Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

18:9  Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

18:10  Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра.

18:11  Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си – тъмните води, гъсти небесни облаци.

18:12  От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени.

18:13  И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени.

18:14  И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка.

18:15  Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти.

18:16  Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

18:17  Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по- силни от мен.

18:18  Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

18:19  И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

18:20  ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ме възнагради,

18:21  защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие.

18:22  Защото всичките Му правила бяха пред мен и наредбите Му не отдалечих от себе си.

18:23  И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

18:24  И ГОСПОД ме възнагради според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

18:25  Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

18:26  към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

18:27  Защото потиснат народ Ти ще спасиш, а гордите очи ще унижиш.

18:28  Защото Ти правиш светилото ми да свети; ГОСПОД, Бог мой, озарява тъмнината ми.

18:29  Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

18:30  Бог – пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

18:31  Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен само нашият Бог?

18:32  Бог ме препасва със сила и прави пътя ми съвършен.

18:33  Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

18:34  Учи ръцете ми да воюват, ръцете ми огъват бронзов лък.

18:35  И Ти ми даде щита на спасението Си и десницата Ти ме укрепи, и снизхождението Ти ме възвеличи.

18:36  Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

18:37  Гоних враговете си и ги стигнах, и не се върнах, докато не се довършиха.

18:38  Разбих ги и не можаха да се вдигнат, паднаха под краката ми.

18:39  И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

18:40  Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

18:41  Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

18:42  И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал.

18:43  Ти ме избави от разприте на народа, постави ме за глава на народите, народ, който не познавах, ми слугува.

18:44  Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно.

18:45  Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

18:46  Жив е ГОСПОД и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог на спасението ми,

18:47  Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

18:48  и ме избави от враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

18:49  Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите, и Името Ти ще възпея.

18:50  Ти правиш велико спасението на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.

Chapter 19

19:1  За първия певец. Псалм на Давид. Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.

19:2  Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание –

19:3  без говорене, без думи, без да се чуе гласът им.

19:4  Вестта им е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето;

19:5  то като младоженец излиза от стаята си, като силен мъж се радва да тича във пътя.

19:6  Излиза от края на небесата и обикаля до краищата им, и от топлината му нищо не се скрива.

19:7  Законът на ГОСПОДА е съвършен, освежава душата; свидетелството на ГОСПОДА е вярно, прави невежия мъдър;

19:8  наредбите на ГОСПОДА са прави, веселят сърцето; заповедта на ГОСПОДА е светла, просветлява очите;

19:9  страхът от ГОСПОДА е чист, пребъдва вечно; присъдите на ГОСПОДА са истинни и всички до една справедливи.

19:10  Желателни са повече от злато, от изобилие от чисто злато; и по-сладки са от мед и от капките на медена пита.

19:11  Освен това слугата Ти се предупреждава чрез тях; в пазенето им има голяма награда.

19:12  Кой осъзнава прегрешения? Очисти ме от тайните грехове.

19:13  Също и от греховете на гордостта предпази слугата Си – да не ме владеят. Тогава ще бъда безукорен и ще бъда чист от голямо престъпление.

19:14  Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!

Chapter 20

20:1  За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОД да те послуша в ден на скръб! Името на Бога на Яков да те постави нависоко!

20:2  Да ти изпрати помощ от светилището и да те подкрепи от Сион!

20:3  Да си спомни всички твои хлебни приноси и да приеме всеизгарянето ти!(Села.)

20:4  Да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всички твои намерения!

20:5  В спасението Ти ще се зарадваме и в Името на своя Бог ще развеем знаме. ГОСПОД да изпълни всички твои молби!

20:6  Сега зная, че ГОСПОД избавя помазаника Си; ще го послуша от светите Си небеса със спасителната сила на десницата Си.

20:7  Едни споменават колесници, а други – коне; но ние ще споменем Името на ГОСПОДА, своя Бог.

20:8  Те са свалени и паднали, а ние стоим и сме прави.

20:9  Спаси, ГОСПОДИ! Нека ни послуша Царят в деня, когато Го призовем.

Chapter 21

21:1  За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, в Твоята сила ще се весели царят и колко много ще ликува в спасението Ти!

21:2  Дал си му желанието на сърцето му и не си му отказал молбата на устните му.(Села.)

21:3  Защото си го срещнал с благословения за добро; положил си на главата му корона от чисто злато.

21:4  Той поиска от Теб живот, Ти му го даде – дългоденствие за вечни векове.

21:5  Голяма е славата му чрез Твоето спасение; величие и великолепие си положил на него.

21:6  Защото си го поставил за благословения завинаги, развеселил си го с радост чрез присъствието Си.

21:7  Защото царят се уповава на ГОСПОДА и чрез милостта на Всевишния няма да се поклати.

21:8  Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери онези, които Те мразят.

21:9  Като огнена пещ ще ги направиш във времето на присъствието Си. ГОСПОД ще ги погълне в яростта Си и огън ще ги пояде.

21:10  Ще погубиш плода им от земята и потомството им измежду човешките синове,

21:11  защото намислиха зло против Теб, замислиха заговор, но няма да успеят,

21:12  защото Ти ще ги направиш да обърнат гръб, ще насочиш стрели на тетивата Си към лицата им.

21:13  Възвиси се, ГОСПОДИ, в силата Си! Ще пеем, ще пеем псалми за Твоята мощ!

Chapter 22

22:1  За първия певец. По музиката на Кошутата на зората. Псалм на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил – далеч от избавлението ми, от думите на стона ми?

22:2  Боже мой, викам денем, но не отговаряш; и нощем, и нямам покой.

22:3  Но Ти си свят, Ти, който обитаваш между хваленията на Израил.

22:4  На Теб се уповаваха бащите ни, уповаваха се и Ти ги избави.

22:5  Към Теб извикаха и бяха спасени, на Теб се уповаха и не бяха посрамени.

22:6  А аз съм червей, а не човек, укор на хората и презрян от народа.

22:7  Всички, които ме гледат, ми се присмиват, кривят уста, клатят глава:

22:8  Упова се на ГОСПОДА – нека го избави, нека го освободи, понеже има благоволение в него!

22:9  Но Ти си Този, който ме извади от утробата, Ти ми даде упование на майчините ми гърди.

22:10  На Теб бях оставен от раждането, от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

22:11  Да не се отдалечиш от мен, защото близо е скръбта, защото няма помощник!

22:12  Много бикове ме наобиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

22:13  Раззинаха устата си срещу мен, като лъв, който разкъсва и реве.

22:14  Разлях се като вода и разглобиха се всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопи се сред вътрешностите ми.

22:15  Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми залепва за небцето ми; и си ме свел в праха на смъртта.

22:16  Защото кучета ме наобиколиха; обкръжи ме глутница злодеи; прободоха ръцете ми и краката ми.

22:17  Мога да преброя всичките си кости. Те гледат, взират се в мен.

22:18  Разделят дрехите ми помежду си и за одеждата ми хвърлят жребий.

22:19  Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; сило моя, побързай ми на помощ!

22:20  Избави душата ми от меча, едничката ми душа от силата на кучето.

22:21  Спаси ме от устата на лъва и от рогата на дивите говеда. Ти ме послуша!

22:22  Ще възвестявам Името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.

22:23  Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го! Всички вие, потомци на Яков, славете Го! И бойте се от Него, всички вие, потомци на Израил!

22:24  Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

22:25  От Теб е моето хваление в голямото събрание: ще изпълня обещанията си пред онези, които Му се боят.

22:26  Сиромасите ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят. Сърцето ви ще живее вечно!

22:27  Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всичките земни краища и ще се поклонят пред Теб всичките племена на народите,

22:28  защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите.

22:29  Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; ще се наведат пред Него всички, които слизат в пръстта – и никой не може да опази живота си.

22:30  Потомство ще Му слугува; ще се разказва за Господа на идещото поколение.

22:31  Те ще дойдат, ще възвестяват правдата Му на народ, който ще се роди, защото Той извърши това.

Chapter 23

23:1  Псалм на Давид. ГОСПОД е пастир мой, няма да бъда в лишение.

23:2  На зелени пасища ме разполага, при тихи води ме завежда.

23:3  Освежава душата ми, води ме в пътеки на правда заради Името Си.

23:4  Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен. Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.

23:5  Приготвяш трапеза пред мен пред лицето на враговете ми, помазваш с миро главата ми, чашата ми прелива.

23:6  Само благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и аз ще живея завинаги в дома ГОСПОДЕН.

Chapter 24

24:1  Псалм на Давид. ГОСПОДНА е земята и всичко, което я изпълва; светът и онези, които живеят в него,

24:2  защото Той я е основал върху моретата и я е утвърдил върху реките.

24:3  Кой ще се изкачи на ГОСПОДНАТА планина? И кой ще застане в святото Му място?

24:4  Който има невинни ръце и чисто сърце, който не е надигнал душата си към суета и не се е клел в измама.

24:5  Той ще приеме благословение от ГОСПОДА и правда от Бога на спасението си.

24:6  Това е поколението на онези, които Го търсят, които търсят лицето Ти, те са Яков.(Села.)

24:7  Издигнете главите си вие, порти, и издигнете се вие, вечни врати, за да влезе Царят на славата.

24:8  Кой е Този Цар на славата? ГОСПОД, силният и могъщият, ГОСПОД, могъщият в бой.

24:9  Издигнете главите си вие, порти, и издигнете се вие, вечни врати, за да влезе Царят на славата.

24:10  Кой е Този Цар на славата? ГОСПОД на Войнствата – Той е Царят на славата.(Села.)

Chapter 25

25:1  Псалм на Давид. Към Теб, ГОСПОДИ, възвисявам душата си.

25:2  Боже мой, на Теб се уповавам – да не се посрамя, да не тържествуват враговете ми над мен!

25:3  Наистина, всички, които чакат Теб, няма да се посрамят; ще се посрамят онези, които без причина постъпват предателски.

25:4  Изяви ми пътищата Си, ГОСПОДИ, научи ме на пътеките Си.

25:5  Води ме в истината Си и учи ме, защото Ти си Бог на спасението ми; Теб чакам цял ден.

25:6  Помни, ГОСПОДИ, милосърдията Си и милостите Си, защото са от века.

25:7  Не помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме според милостта Си и заради добрината Си, ГОСПОДИ!

25:8  Добър и праведен е ГОСПОД, затова наставлява грешниците в пътя.

25:9  Води кротките в правда и учи кротките на пътя Си.

25:10  Всичките пътеки на ГОСПОДА са милост и истина за онези, които пазят завета Му и свидетелствата Му.

25:11  Заради Името Си, ГОСПОДИ, прости беззаконието ми, защото е голямо.

25:12  Кой е човекът, който се бои от ГОСПОДА? Него Той ще настави в пътя, който да избере.

25:13  Душата му ще живее в добро и потомството му ще наследи земята.

25:14  Довереният съвет на ГОСПОДА е за онези, които Му се боят, и заветът Му ще им се обяви.

25:15  Очите ми са винаги към ГОСПОДА, защото Той ще извади краката ми от мрежата.

25:16  Обърни се към мен и смили се за мен, защото съм самотен и угнетен.

25:17  Скърбите на сърцето ми се умножиха, избави ме от притесненията ми.

25:18  Погледни на угнетението ми и трудността ми и прости всичките ми грехове.

25:19  Погледни на враговете ми, защото са много и ме мразят с жестока омраза.

25:20  Запази душата ми и ме спаси – да не се посрамя, защото на Теб се уповавам.

25:21  Непорочност и правота нека ме пазят, защото чакам Теб.

25:22  Боже, избави Израил от всичките му беди!

Chapter 26

26:1  Псалм на Давид. Отсъди ми, ГОСПОДИ, защото съм ходил в непорочността си! Уповах се на ГОСПОДА и няма да се поклатя.

26:2  Провери ме, ГОСПОДИ, и ме изпитай, очисти вътрешностите ми и сърцето ми.

26:3  Защото Твоята милост е пред очите ми и ходя в истината Ти.

26:4  Не съм седял с лъжливи хора и няма да отида с лицемери.

26:5  Мразя събранието на злодеите и няма да седна с безбожните.

26:6  Ще измия в невинност ръцете си и ще обиколя олтара Ти, ГОСПОДИ,

26:7  за да издигна глас на благодарност и да разкажа за всички Твои чудеса.

26:8  ГОСПОДИ, възлюбих жилището на дома Ти и мястото, където славата Ти обитава.

26:9  Да не грабнеш душата ми с грешниците, нито живота ми с кръвожадни мъже,

26:10  в чиито ръце има злодеяние, и чиято десница е пълна със подкуп!

26:11  А аз ще ходя в непорочността си – изкупи ме и ме помилвай!

26:12  Кракът ми стои на равно място; в събранията ще прославям ГОСПОДА.

Chapter 27

27:1  Псалм на Давид. ГОСПОД е светлина моя и спасение мое – от кого ще се уплаша? ГОСПОД е крепост на живота ми – от кого ще се ужася?

27:2  Когато злодеите се приближиха срещу мен, за да изядат плътта ми – противниците ми и враговете ми – те се спънаха и паднаха.

27:3  Дори войска да се разположи на стан срещу мен, сърцето ми няма да се уплаши; дори и война да се надигне против мен, и при това ще имам увереност.

27:4  Едно поисках от ГОСПОДА, това ще търся – да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм.

27:5  Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара.

27:6  И сега главата ми ще се издигне над враговете ми, които ме обкръжават. И жертви на тържествуващ вик ще принеса в скинията Му; ще пея, ще пея псалми на ГОСПОДА!

27:7  Чуй, ГОСПОДИ, викам с гласа си! Смили се над мен и ме послушай!

27:8  Сърцето Ми ти казва: Търсете лицето Ми! Лицето Ти ще търся, ГОСПОДИ.

27:9  Не скривай от мен лицето Си, не отхвърляй в гняв слугата Си! Ти си ми бил помощта; не ме напускай и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!

27:10  И ако баща ми и майка ми ме оставят, ГОСПОД ще ме приеме.

27:11  Научи ме на пътя Си, ГОСПОДИ, и ме води по равна пътека заради враговете ми.

27:12  Не ме предавай на волята на притеснителите ми, защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мен и този, които издиша насилие.

27:13  Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на ГОСПОДА в земята на живите...!

27:14  Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

Chapter 28

28:1  Псалм на Давид. Към Теб викам, ГОСПОДИ, канара моя. Не се отвръщай от мен с мълчание, да не би, като мълчиш към мен, да стана като слизащите в рова!

28:2  Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Теб, когато вдигам ръцете си към Твоя свят девир.

28:3  Не ме завличай със безбожните и с онези, които вършат грях, които говорят мир с ближните си, а в сърцата им е зло.

28:4  Въздай им според делото им и според злото на постъпките им. Според делата на ръцете им им дай; каквото заслужават, отплати им!

28:5  Понеже не зачитат делата на ГОСПОДА, нито делото на ръцете Му, Той ще ги събори и няма да ги съгради.

28:6  Благословен да е ГОСПОД, защото чу гласа на молбите ми!

28:7  ГОСПОД е сила моя и щит мой. На Него се упова сърцето ми и ми се помогна, затова сърцето ми ликува и ще Го прославя с песента си.

28:8  ГОСПОД е тяхната сила, Той е спасителната крепост на помазаника Си.

28:9  Избави народа Си и благослови наследството Си, паси и носи ги до века!

Chapter 29

29:1  Псалм на Давид. Отдайте на ГОСПОДА, вие, синове на могъщите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!

29:2  Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!

29:3  Гласът на ГОСПОДА е над водите, Бог на славата гърми, ГОСПОД е над много води.

29:4  Гласът на ГОСПОДА е мощен, гласът на ГОСПОДА е величествен.

29:5  Гласът на ГОСПОДА строшава кедри, да, ГОСПОД строшава ливанските кедри.

29:6  Прави ги да скачат като теле, Ливан и Сирион – като младо диво говедо.

29:7  Гласът на ГОСПОДА разцепва огнени пламъци.

29:8  Гласът на ГОСПОДА разтърсва пустинята, ГОСПОД разтърсва пустинята Кадис.

29:9  Гласът на ГОСПОДА прави да раждат кошутите и оголва дъбравите, и в храма Му всеки възвестява: Слава!

29:10  ГОСПОД седи над потопа, ГОСПОД седи като Цар до века.

29:11  ГОСПОД нека даде сила на народа Си, ГОСПОД нека благослови народа Си с мир!

Chapter 30

30:1  Псалм. Песен при освещението на дома. Псалм на Давид. Ще те превъзнасям, ГОСПОДИ, защото Ти си ме избавил, и не си оставил да тържествуват над мен враговете ми.

30:2  ГОСПОДИ, Боже мой, към Теб извиках и Ти ме изцели.

30:3  ГОСПОДИ, Ти си извел душата ми от Шеол; опазил си ме жив, за да не сляза в рова.

30:4  Пейте псалми на ГОСПОДА, вие, Негови светии, и възхвалявайте паметта на Неговата святост!

30:5  Защото гневът Му е за миг, а благоволението Му е за живот; вечер пренощува плач, а сутринта е радост.

30:6  А в благополучието си аз казвах: Няма да се поклатя до века!

30:7  ГОСПОДИ, с благоволението Си Ти беше укрепил планината ми. Ти скри лицето Си и аз се ужасих.

30:8  Към Теб, ГОСПОДИ, извиках и на Господа се помолих:

30:9  Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Прахът ще Те слави ли? Ще възвестява ли Твоята истина?

30:10  Послушай, ГОСПОДИ, и се смили над мен; ГОСПОДИ, бъди ми помощник!

30:11  Обърнал си плача ми в радост за мен; съблякъл си ми вретището и си ме препасал с радост,

30:12  за да Те възпява душата ми и да не млъква. ГОСПОДИ, мой Боже, вечно ще Те славя!

Chapter 31

31:1  За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, на Теб се уповавам, нека не се посрамя до века; спаси ме в правдата Си!

31:2  Приклони към мен ухото Си, избави ме бързо; бъди ми канара на прибежище, дом укрепен, за да ме спасиш!

31:3  Защото Ти си моя канара и моя крепост и заради Името Си води ме и ме направлявай.

31:4  Извади ме от мрежата, която ми поставиха скрито, защото Ти си ми защита.

31:5  В Твоята ръка поверявам духа си; Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината!

31:6  Намразих онези, които се държат за суетните идоли, а аз се уповавам на ГОСПОДА.

31:7  Ще се веселя и ще се радвам в Твоята милост, защото Ти видя неволята ми, позна притесненията на душата ми;

31:8  и не ме предаде в ръката на врага, постави краката ми на широко място.

31:9  Бъди милостив към мен, ГОСПОДИ, защото съм в беда, от скръб чезне окото ми, душата ми и тялото ми.

31:10  Защото животът ми се топи в тъга и годините ми – в стенание; поради беззаконието ми отпадна силата ми и костите ми чезнат.

31:11  Станах за укор на всичките си притеснители и особено на ближните си, и за ужас на познатите си; които ме видят на улиците, бягат от мен.

31:12  Забравен съм като мъртвец, вън от сърцата; станах като счупен съд.

31:13  Защото чувам злословието на мнозина, ужас отвред, докато се наговарят против мен, намислят да отнемат живота ми.

31:14  Но аз, ГОСПОДИ, на Теб се уповах, казах: Ти си мой Бог!

31:15  В Твоята ръка са времената ми; избави ме от ръката на враговете ми и от онези, които ме преследват!

31:16  Нека лицето Ти осияе над слугата Ти, спаси ме в милостта Си!

31:17  ГОСПОДИ, да не се посрамя, защото Теб призовах! Нека се посрамят безбожните, нека онемеят в Шеол!

31:18  Нека млъкнат лъжливите устни, които с гордост и презрение говорят нагло против праведния!

31:19  Колко голяма е добрината Ти, която си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове!

31:20  Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги пазиш тайно в шатър от препирането на езици.

31:21  Благословен да е ГОСПОД, защото чудно ми оказа милостта Си в укрепен град.

31:22  А аз в уплахата си казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти! Но Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Теб.

31:23  Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии! ГОСПОД запазва верните, а отплаща изобилно на онзи, който се държи гордо.

31:24  Дерзайте и нека сърцето ви се укрепи, всички вие, които се надявате на ГОСПОДА!

Chapter 32

32:1  Псалм на Давид. Маскил. Блажен онзи, чието престъпление е простено, чийто грях е покрит!

32:2  Блажен човекът, на когото ГОСПОД не счита беззаконие и в чийто дух няма измама.

32:3  Когато мълчах, се разложиха костите ми от стенанието ми цял ден.

32:4  Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мен, жизнените ми сокове се обърнаха на лятна суша.(Села.)

32:5  Изявих Ти греха си и вината си не скрих. Казах: Ще изповядам престъпленията си на ГОСПОДА. И Ти прости вината на греха ми.(Села.)

32:6  За това нека Ти се моли всеки праведен на време, когато можеш да бъдеш намерен. Наистина, когато големите води преливат, те няма да стигнат до него.

32:7  Ти си ми убежище, Ти ме пазиш от беда, с песни на спасение ме обкръжаваш.(Села.)

32:8  Аз ще те наставя и ще те науча за пътя, по който трябва да вървиш, ще те съветвам, над теб ще бъде окото Ми.

32:9  Не бъдете като кон или като муле, без разум, чиито челюсти трябва да се държат с оглавник и юзда, иначе не се приближават към теб.

32:10  Много ще бъдат мъките на безбожния, а който се уповава на ГОСПОДА, милост ще го обкръжи.

32:11  Радвайте се в ГОСПОДА и се веселете, вие праведни, и ликувайте, всички вие с право сърце!

Chapter 33

33:1  Ликувайте в ГОСПОДА, вие праведни; хвалението подобава на правите.

33:2  Хвалете ГОСПОДА с арфа, пейте Му псалми с десетострунна лира.

33:3  Пейте Му нова песен, свирете изкусно с радостно възклицание.

33:4  Защото словото на ГОСПОДА е право и цялото Му дело – в истина.

33:5  Той обича правда и правосъдие, земята е пълна с ГОСПОДНАТА милост.

33:6  Чрез словото на ГОСПОДА бяха направени небесата и цялото им войнство – чрез дъха на устата Му.

33:7  Той морските води събира като куп и бездните прибира в складове.

33:8  Нека се бои от ГОСПОДА цялата земя, нека се боят от Него всичките жители на света!

33:9  Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди.

33:10  ГОСПОД събаря съвета на езичниците, осуетява плановете на народите.

33:11  Съветът на ГОСПОДА пребъдва до века, мислите на сърцето Му – от поколение в поколение.

33:12  Блажена онази нация, чийто Бог е ГОСПОД, народът, който Той е избрал за Свое наследство.

33:13  ГОСПОД гледа от небето, вижда всичките човешки синове.

33:14  От мястото на обиталището Си Той гледа всички земни жители.

33:15  Този, който е създал сърцата на всички тях, внимава на всичките им дела.

33:16  Царят не побеждава с много войска, силният не се избавя с голямо юначество.

33:17  Конят е напразна надежда за спасение и не избавя с голямата си сила.

33:18  Ето, окото на ГОСПОДА е върху онези, които Му се боят, върху онези, които се надяват на Неговата милост,

33:19  за да избави душата им от смърт, в глад да ги запази живи.

33:20  Душата ни чака ГОСПОДА, Той е наша помощ и наш щит.

33:21  Защото в Него ще се радва сърцето ни, понеже се уповавахме на Неговото свято Име.

33:22  Милостта Ти, ГОСПОДИ, нека бъде над нас, както на Теб се надявахме.

Chapter 34

34:1  Псалм на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех, който го изгони, и той си отиде. Ще благославям ГОСПОДА по всяко време, прославата Му ще бъде винаги в устата ми.

34:2  Душата ми ще се хвали в ГОСПОДА; смирените ще чуят и ще се зарадват.

34:3  Величайте ГОСПОДА с мен и нека заедно възвишаваме Името Му.

34:4  Потърсих ГОСПОДА и Той ме послуша, и от всичките ми страхове ме избави.

34:5  Погледнаха към Него и засияха, и лицата им не се посрамиха.

34:6  Този сиромах извика и ГОСПОД чу, и от всичките му скърби го избави.

34:7  Ангелът ГОСПОДЕН обгражда от всички страни онези, които Му се боят, и ги избавя.

34:8  Вкусете и вижте, че ГОСПОД е благ; блажен човекът, който се уповава на Него!

34:9  Бойте се от ГОСПОДА, вие, Негови светии, защото за онези, които Му се боят, няма лишение.

34:10  Лъвчета търпят нужда и глад, но онези, които търсят ГОСПОДА, няма да бъдат лишени от никое добро.

34:11  Елате, вие, синове, послушайте ме; на страх от ГОСПОДА ще ви науча.

34:12  Кой е човекът, който желае живот и обича дълги дни, за да види добро?

34:13  Пазѝ езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.

34:14  Отклонявай се от злото и върши добро, търси мира и го следвай!

34:15  Очите на ГОСПОДА са към праведните и ушите Му – към техния вик.

34:16  Лицето на ГОСПОДА е против онези, които вършат зло, за да отсече спомена им от земята.

34:17  Праведните викат и ГОСПОД чува, и от всичките им беди ги избавя.

34:18  ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце и спасява сломените по дух.

34:19  Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя.

34:20  Той пази всичките му кости, нито една от тях няма да се строши.

34:21  Злото ще убие безбожния и които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

34:22  ГОСПОД изкупва душата на слугите Си; и от онези, които се уповават на Него, никой няма да бъде осъден.

Chapter 35

35:1  Псалм на Давид. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен!

35:2  Вземи щит и броня и стани ми на помощ!

35:3  Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение!

35:4  Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен!

35:5  Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН!

35:6  Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН!

35:7  Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми.

35:8  Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел!

35:9  А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му.

35:10  Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния – от грабителя му?

35:11  Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная.

35:12  Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми.

35:13  А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава.

35:14  Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си.

35:15  Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха – побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат.

35:16  Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен.

35:17  Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа – от лъвовете.

35:18  Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ.

35:19  Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят.

35:20  Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи.

35:21  Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха!

35:22  ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен!

35:23  Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой!

35:24  Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен!

35:25  Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го!

35:26  Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен!

35:27  Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си!

35:28  И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

Chapter 36

36:1  За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога,

36:2  защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази.

36:3  Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро.

36:4  Замисля грях на леглото си, застава на недобър път, злото не мрази.

36:5  ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти – до облаците;

36:6  правдата Ти е като величествените планини; присъдите Ти са като голяма бездна; на човек и животно помагаш Ти, ГОСПОДИ!

36:7  Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле.

36:8  Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости.

36:9  Защото у Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина.

36:10  Простри милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си – към правите по сърце.

36:11  Нека не ме стигне кракът на гордите и да не ме пропъди ръката на безбожните.

36:12  Там паднаха онези, които вършат грях, бяха повалени и не можаха да станат.

Chapter 37

37:1  Псалм на Давид. Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на онези, които вършат беззаконие,

37:2  защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.

37:3  Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и се храни с Неговата вярност.

37:4  Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.

37:5  Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.

37:6  Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.

37:7  Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай. Не се раздразнявай заради онзи, който преуспява в пътя си, заради човека, който осъществява зли замисли.

37:8  Престани да се гневиш и остави яростта, не се раздразнявай – това води само към вършене на зло.

37:9  Защото злодеите ще бъдат отсечени, а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята.

37:10  Защото още малко, и безбожния няма да го има вече, ще търсиш мястото му, но няма да е там.

37:11  А смирените ще наследят земята и ще се наслаждават в изобилен мир.

37:12  Безбожният прави заговор против праведния и със зъби скърца против него.

37:13  Господ му се смее, защото вижда, че денят му идва.

37:14  Безбожните извадиха меча и опънаха лъка си, за да повалят сиромаха и бедния, за да заколят ходещите в правда.

37:15  Мечът им ще се забие в собственото им сърце и лъковете им ще се строшат.

37:16  По-добре малкото на праведния, отколкото изобилието на мнозина безбожни.

37:17  Защото ръцете на безбожните ще се строшат, а ГОСПОД подкрепя праведните.

37:18  ГОСПОД знае дните на непорочните и тяхното наследство ще бъде вечно.

37:19  Те няма да се посрамят във време на зло и в дни на глад ще бъдат сити.

37:20  А безбожните ще се изтребят и враговете на ГОСПОДА ще бъдат като агнешката тлъстина – ще изчезнат, в дим ще изчезнат.

37:21  Безбожният взема назаем и не връща, а праведният е милостив и дава.

37:22  Защото благословените от Него ще наследят земята, а проклетите от Него ще се изтребят.

37:23  Стъпките на човека се утвърждават от ГОСПОДА и неговият път Му е угоден.

37:24  Когато падне, няма да бъде повален, защото ГОСПОД подпира ръката му.

37:25  Млад бях, ето, остарях, но не видях праведния оставен, нито потомството му да проси хляб.

37:26  Цял ден е милостив и дава назаем, и потомството му е за благословение.

37:27  Отклонявай се от злото и върши добро, и ще населяваш вечно земята.

37:28  Защото ГОСПОД обича правда и няма да остави Своите светии – те ще бъдат опазени до века, а потомството на безбожните ще се изтреби.

37:29  Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея вечно.

37:30  Устата на праведния произнася мъдрост и езикът му говори правда.

37:31  Законът на неговия Бог е в сърцето му, стъпките му не ще се подхлъзнат.

37:32  Безбожният дебне праведния и търси да го убие.

37:33  ГОСПОД няма да го остави в ръката му и няма да го осъди, когато бъде съден.

37:34  Чакай ГОСПОДА и пази Неговия път, и Той ще те възвиши да наследиш земята; ще гледаш, когато се изтребват безбожните.

37:35  Видях безбожния в голяма мощ да се разпростира като зелено дърво на мястото си;

37:36  но премина, и ето, нямаше го; търсих го и не се намери.

37:37  Забележи непорочния и гледай праведния, защото човекът на мира ще има бъдеще,

37:38  а отстъпилите от Бога ще се изтребят всички, бъдещето на безбожните ще се отсече.

37:39  Но спасението на праведните е от ГОСПОДА; Той е тяхната крепост във време на беда.

37:40  И ГОСПОД ще им помогне и ще ги избави, ще ги избави от безбожните и ще ги спаси, понеже на Него се уповаха.

Chapter 38

38:1  Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

38:2  Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

38:3  Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

38:4  Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

38:5  Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

38:6  Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя, скърбейки.

38:7  Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

38:8  Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

38:9  Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

38:10  Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми – и тя не е у мен.

38:11  Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

38:12  И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

38:13  Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

38:14  Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

38:15  Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

38:16  Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

38:17  Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

38:18  Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

38:19  Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

38:20  И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

38:21  Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

38:22  Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Chapter 39

39:1  За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

39:2  Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

39:3  Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

39:4  Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен.

39:5  Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх.(Села.)

39:6  Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира.

39:7  И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

39:8  Избавѝ ме от всичките ми престъпления; не ме правѝ за присмех на безумния.

39:9  Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

39:10  Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

39:11  Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх.(Села.)

39:12  Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

39:13  Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Chapter 40

40:1  За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми.

40:2  Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.

40:3  И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.

40:4  Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи.

40:5  ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил, и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря – те са твърде много, за да бъдат изброени.

40:6  Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал.

40:7  Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка-книга е писано за мен.

40:8  Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре в сърцето ми.

40:9  Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си – ГОСПОДИ, Ти знаеш!

40:10  Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.

40:11  ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!

40:12  Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.

40:13  Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш!

40:14  Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.

40:15  Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо!

40:16  Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае ГОСПОД!

40:17  А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави!

Chapter 41

41:1  За първия певец. Псалм на Давид. Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД.

41:2  ГОСПОД ще го пази и ще съхрани живота му; той ще бъде блажен на земята и Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.

41:3  ГОСПОД ще го подкрепя на болничното легло; в болестта му Ти ще преобърнеш за добро цялото му състояние.

41:4  Аз казах: ГОСПОДИ, бъди милостив към мен, изцели душата ми, защото съгреших против Теб!

41:5  Враговете ми говорят зло за мен: Кога той ще умре и името му ще загине?

41:6  И ако дойде някой да ме види, говори лъжа, сърцето му събира в себе си зло, и когато излезе навън, го разказва.

41:7  Срещу мен шепнат заедно всички, които ме мразят; зло замислят против мен:

41:8  Казват: Нещо лошо го е сполетяло и както е легнал, няма вече да стане.

41:9  Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен.

41:10  Но Ти, ГОСПОДИ, бъди милостив към мен и ме изправи, за да им отплатя.

41:11  По това познавам, че съм Ти угоден – понеже врагът ми не тържествува над мен.

41:12  А мен Ти поддържаш в непорочността ми и си ме утвърдил пред Своето лице до века.

41:13  Благословен да е ГОСПОД, Бог на Израил, до века! Амин и амин.

Chapter 42

42:1  За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът жадува за водните потоци, така душата ми копнее за Теб, Боже!

42:2  Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?

42:3  Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?

42:4  Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си – как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.

42:5  Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.

42:6  Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.

42:7  Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.

42:8  ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта – молитва към Бога на моя живот.

42:9  Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?

42:10  Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?

42:11  Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Chapter 43

43:1  Отсъди ми, Боже, и отстоявай делото ми против неблагочестив народ; избави ме от човека на измамата и беззаконието!

43:2  Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?

43:3  Изпрати светлината Си и истината Си – нека те ме водят, нека те ме заведат на святата Ти планина и в Твоите обиталища.

43:4  Тогава ще отида при Божия олтар, при Бога на веселието и на радостта си; и с арфа ще Те славя, Боже, Боже мой!

43:5  Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Chapter 44

44:1  За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, бащите ни са ни разказвали за делото, което си извършил в техните дни, в древните дни.

44:2  Ти си изгонил с ръката Си езичниците, а тях си насадил; разбил си племена, а тях си разпрострял.

44:3  Защото не чрез своя меч завладяха те земята, нито ги спаси ръката им, а Твоята десница и Твоята ръка, и светлината на лицето Ти – защото Ти благоволи във тях.

44:4  Боже, Ти си моят Цар; заповядай спасение за Яков!

44:5  Чрез Теб ще повалим враговете си; чрез Твоето Име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.

44:6  Защото няма да се уповавам на лъка си, нито мечът ми ще ме спаси.

44:7  Защото Ти си ни спасил от притеснителите ни и си посрамил онези, които ни мразят.

44:8  С Бога ще се хвалим всеки ден и ще прославяме Твоето Име до века.(Села.)

44:9  Но сега Ти си ни отхвърлил и си ни посрамил, и не излизаш с нашите войски.

44:10  Пред притеснителя ни връщаш и онези, които ни мразят, грабят за себе си.

44:11  Предал си ни като овце за клане и си ни разпръснал между езичниците.

44:12  Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената му.

44:13  Правиш ни за поговорка на съседите ни, за присмех и подигравка на онези, които са около нас.

44:14  Правиш ни за поговорка сред езичниците, за посмешище между народите.

44:15  Всеки ден позорът ми е пред мен и покри ме срамът на лицето ми –

44:16  заради гласа на този, който позори и хули, заради врага и отмъстителя.

44:17  Всичко това дойде върху нас, но ние не Те забравихме и не изменихме на Твоя завет.

44:18  Сърцето ни не се върна назад и стъпките ни не се отклониха от Твоята пътека,

44:19  ако и да си ни съкрушил в място на чакали и със смъртна сянка да си ни покрил.

44:20  Ако бяхме забравили Името на своя Бог и към чужд бог ако бяхме прострели ръцете си,

44:21  Бог нямаше ли да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

44:22  Да, заради Теб сме убивани цял ден, считани сме като овце за клане.

44:23  Събуди се! Защо спиш, Господи? Стани, не ни отхвърляй навеки!

44:24  Защо криеш лицето Си и забравяш бедствието ни и угнетението ни?

44:25  Защото душата ни е снишена до пръстта, тялото ни прилепва към земята.

44:26  Стани да ни помогнеш и ни избави заради милостта Си!

Chapter 45

45:1  За първия певец. По музиката на Кремовете. Маскил на Кореевите синове. Любовна песен. Сърцето ми прелива от благо слово, казвам стиховете си на Царя, езикът ми е перо на бързописец.

45:2  Ти си по-красив от човешките синове, на устните Ти е изляна благодат, затова Бог Те е благословил до века.

45:3  Препаши меча Си на бедрото Си, Силни, в славата Си и величието Си!

45:4  И във величието Си язди победоносно заради истината и кротостта, и правдата; и десницата Ти ще Те учи на страшни неща.

45:5  Стрелите Ти са остри – под Теб народи падат – в сърцето на враговете на Царя.

45:6  Престолът Ти, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

45:7  Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с масло на радост повече от Твоите събратя.

45:8  На смирна и алое, и касия ухаят всичките Ти дрехи; от дворци от слонова кост Те радват струнни инструменти.

45:9  Царски дъщери са сред Твоите почтени; отдясно Ти стои царицата в офирско злато.

45:10  Слушай, дъще, внимавай и приклони ухото си: забрави и народа си, и бащиния си дом.

45:11  И Царят ще пожелае красотата ти, защото Той е твоят Господар – и поклони Му се!

45:12  И тирската дъщеря с подарък, и богатите сред народа ще търсят твоето благоволение.

45:13  Царската дъщеря е всеславна вътре в двореца; облеклото ѝ е златотъкано.

45:14  Ще я доведат при Царя с извезани дрехи; нейните дружки, девиците, които я следват, ще бъдат доведени при Тебе.

45:15  С веселие и ликуване ще бъдат доведени; ще влязат в двореца на Царя.

45:16  Вместо бащите ти ще бъдат синовете ти; ще ги поставиш за князе по цялата земя.

45:17  Ще направя името Ти да се помни във всички поколения, затова народите ще Те хвалят за вечни векове.

Chapter 46

46:1  За първия певец. Псалм на Кореевите синове. По аламот. Песен. Бог ни е убежище и сила, винаги готова помощ във беди,

46:2  затова няма да се уплашим дори и да се поклати земята, дори и планините да паднат в морето,

46:3  дори да бучат и да се вълнуват водите му, дори да се тресат планините от надигането му!(Села.)

46:4  Една река – потоците ѝ ще веселят Божия град, святото място на обиталищата на Всевишния.

46:5  Бог е сред него – няма да се поклати; ще му помогне Бог на зазоряване.

46:6  Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Той издаде гласа Си – земята се разтопи.

46:7  ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула.(Села.)

46:8  Елате, вижте делата на ГОСПОДА, който е нанесъл опустошения на земята!

46:9  Прави да престанат войните до края на земята, счупва лък и строшава копие, изгаря с огън колесници.

46:10  Млъкнете и разберете, че Аз съм Бог – ще се възвиша между народите, ще се възвиша на земята.

46:11  ГОСПОД на Войнствата е с нас, Богът на Яков е нашата висока кула.(Села.)

Chapter 47

47:1  За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички народи, викнете към Бога с глас на тържество!

47:2  Защото ГОСПОД, Всевишният, е страшен, велик Цар над цялата земя.

47:3  Покори народи под нас и племена – под краката ни.

47:4  Избра за нас наследството ни, славата на Яков, когото възлюби.(Села.)

47:5  Бог се въздигна сред възклицание; ГОСПОД – сред глас на тръба.

47:6  Пейте на Бога псалми, пейте псалми! Пейте на нашия Цар псалми, пейте псалми!

47:7  Защото Бог е Цар на цялата земя – пейте псалми с разбиране.

47:8  Бог царува над народите; Бог седи на Своя свят престол.

47:9  Благородните на народите се събраха с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога. Той е превъзвишен.

Chapter 48

48:1  Песен. Псалм на Кореевите синове. Велик е ГОСПОД и всеславен в града на нашия Бог, светия Му хълм.

48:2  Красиво се издига; радост на цялата земя е хълмът Сион на северните страни, градът на великия Цар.

48:3  В дворците му Бог е познат като висока кула.

48:4  Защото, ето, царете се събраха; заедно преминаха.

48:5  Те видяха и се смаяха, смутиха се, побягнаха.

48:6  Трепет ги обзе там, болки като на родилка.

48:7  С източния вятър разбиваш тарсийските кораби.

48:8  Както бяхме чули, така и видяхме в града на ГОСПОДА на Войнствата, в града на нашия Бог. Бог ще го утвърди до века.(Села.)

48:9  Размишлявахме, Боже, за Твоята милост сред храма Ти.

48:10  Каквото е Името Ти, Боже, такава е и славата Ти до краищата на земята; десницата Ти е пълна с правда.

48:11  Нека се весели хълмът Сион, нека се радват дъщерите на Юда заради Твоите присъди!

48:12  Обиколете Сион и го обходете, пребройте кулите му,

48:13  обърнете внимание на укрепленията му, разгледайте дворците му, за да разказвате на следващото поколение.

48:14  Защото този Бог е нашият Бог за вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.

Chapter 49

49:1  За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

49:2  както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

49:3  Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми – разбиране.

49:4  Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си при звук на арфа.

49:5  Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

49:6  които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

49:7  Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него –

49:8  защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва –

49:9  за да живее вечно и да не види изтление.

49:10  Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

49:11  Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им – от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

49:12  Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

49:13  Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им.(Села.)

49:14  Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

49:15  Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме.(Села.)

49:16  Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

49:17  защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

49:18  Макар че докато живее, той благославя душата си – защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си –

49:19  пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

49:20  Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.

Chapter 50

50:1  Псалм на Асаф. ГОСПОД Бог Всемогъщ е говорил и призовал земята от изгряването на слънцето до залязването му.

50:2  От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

50:3  Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; пред Него – огън пояждащ и около Него – силна буря.

50:4  Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди народа Си:

50:5  Съберете при Мен светиите Ми, които направиха с Мен завет чрез жертва.

50:6  И небесата известяват правдата Му, защото Бог, Той е съдия.(Села.)

50:7  Слушай, народе Мой, и ще говоря, Израилю, и ще свидетелствам против теб: Бог, твоят Бог съм Аз.

50:8  Не за жертвите ти те укорявам, и всеизгарянията ти са постоянно пред Мен.

50:9  Няма да взема юнец от дома ти, нито козли от стадата ти,

50:10  защото мои са всички горски животни и добитъкът по хиляди хълмове.

50:11  Познавам всичките планински птици и известни са Ми полските животни.

50:12  Ако огладнеех, не бих казал на теб, защото Мой е светът и всичко, което го изпълва.

50:13  Ще ям ли Аз месо на бикове и ще пия ли кръв на козли?

50:14  Принеси на Бога жертва на благодарност и изпълни обещанията си пред Всевишния.

50:15  И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.

50:16  А на безбожния казва Бог: Какво право имаш ти да говориш за Моите наредби и да вземаш в устата си Моя завет?

50:17  Защото ти мразиш наставление и хвърляш зад себе си Моите думи.

50:18  Когато видиш крадец, тичаш заедно с него и имаш дял с прелюбодейците.

50:19  Предаваш устата си на зло и езикът ти сплита коварство.

50:20  Седиш и говориш против брат си, клеветиш сина на майка си.

50:21  Ти направи това, а Аз премълчах, и ти помисли, че Аз съм съвсем като теб. Но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.

50:22  Да! Помислете за това, вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам и да няма кой да ви избави.

50:23  Всеки, който принася жертва на благодарност, Ме прославя; и на онзи, който слага в ред пътя си, ще покажа Божието спасение.

Chapter 51

51:1  За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее. Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми!

51:2  Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми!

51:3  Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен.

51:4  На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти – за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш.

51:5  Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.

51:6  Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.

51:7  Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг!

51:8  Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил.

51:9  Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония!

51:10  Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен!

51:11  Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен!

51:12  Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.

51:13  Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.

51:14  Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда.

51:15  Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала.

51:16  Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно.

51:17  Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.

51:18  Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим!

51:19  Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси; тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Chapter 52

52:1  За първия певец. Маскил на Давид, когато едомецът Доик отиде и говори на Саул, и му каза: Давид дойде в къщата на Ахимелех. Защо се хвалиш в злобата, силни? Божията милост трае вечно.

52:2  Езикът ти замисля лукавство, като остър бръснач върши измама.

52:3  Обичаш злото повече от доброто и лъжа – повече отколкото да говориш правда.(Села.)

52:4  Обичаш всички унищожителни думи. Измамен език!

52:5  И Бог ще те съкруши навеки, ще те сграбчи и ще те изтръгне от шатрата ти, и ще те изкорени от земята на живите.(Села.)

52:6  А праведните ще видят и ще се убоят, и ще му се присмеят:

52:7  Ето човека, който не направи Бога свое прибежище, а се уповаваше на многото си богатства и се утвърждаваше в лукавството си.

52:8  А аз съм като зелена маслина в Божия дом, уповавам се на Божията милост за вечни векове.

52:9  Ще Те прославям до века, защото си направил така; и ще се надявам на Името Ти – защото е добро – пред Твоите светии.

Chapter 53

53:1  За първия певец. По Махалат. Маскил на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог! Поквариха се и извършиха отвратително беззаконие; няма никой, който да върши добро.

53:2  Бог погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой да е разумен и да търси Бога.

53:3  Всички се отклониха, заедно се поквариха; няма никой, който да върши добро, няма ни един.

53:4  Нямат ли разум тези, които вършат грях, които изпояждат народа Ми, като че хляб ядат, и не призовават Бога?

53:5  Тогава ги нападна голям ужас, без да има ужас; защото Бог разпръсна костите на онзи, който разполага стан против теб; ти си ги посрамил, защото Бог ги е отхвърлил.

53:6  О, дано да дойде спасението на Израил от Сион! Когато Бог върне народа Си от плен, ще ликува Яков, ще се развесели Израил.

Chapter 54

54:1  За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид, когато зифците дойдоха и казаха на Саул: Не се ли крие Давид между нас? Боже, спаси ме чрез Името Си и съди ме чрез силата Си!

54:2  Чуй молитвата ми, Боже, дай ухо на думите на устата ми!

54:3  Защото чужденци се надигнаха против мен и насилници потърсиха душата ми; не поставиха Бога пред себе си.(Села.)

54:4  Ето, Бог е мой помощник; Господ е с онези, които подкрепят душата ми.

54:5  Той ще обърне злото върху враговете ми; изтребѝ ги с истината Си!

54:6  Доброволно ще Ти принеса жертва; ще възхвалявам Името Ти, ГОСПОДИ, защото е благо,

54:7  защото Той ме избави от всяка беда и окото ми видя наказанието на враговете ми.

Chapter 55

55:1  За първия певец. На струнни инструменти. Маскил на Давид. Дай ухо на молитвата ми, Боже, и не се крий от молбата ми!

55:2  Чуй ме и отговори ми! Лутам се в тъгата си и стена

55:3  от гласа на врага, от притеснението на безбожния; защото хвърлят върху мене грях и в гняв враждуват против мен.

55:4  Сърцето ми тъжи във мен, нападнаха ме ужасите на смъртта.

55:5  Страх и трепет ме връхлетяха и ужас ме покри.

55:6  И казах: Да бих имал криле като гълъб! Щях да отлетя, да си почина.

55:7  Ето, щях да избягам далеч, щях да живея в пустинята.(Села.)

55:8  Щях да ускоря бягството си от вихъра и от бурята.

55:9  Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.

55:10  Ден и нощ те го обикалят по стените му и грях и зло има сред него.

55:11  Лукавство има сред него, гнет и измама не се отдалечават от улиците му.

55:12  Понеже не враг ми се присмива – тогава бих го понесъл – нито мразещият ме се е възвеличил против мен – тогава бих се скрил от него –

55:13  а си ти, човек равен на мен, мой другар и мой близък приятел.

55:14  Заедно разговаряхме сладко, с множеството ходехме в Божия дом.

55:15  Нека дойде ненадейно смърт върху тях, нека слязат живи в Шеол, защото злини са в жилищата им и между тях.

55:16  А аз, аз ще извикам към Бога и ГОСПОД ще ме спаси.

55:17  Вечер и сутрин, и по обед ще се оплаквам и ще стена и Той ще чуе моя глас.

55:18  Ще избави в мир душата ми от боя против мен; защото мнозина се бият с мен.

55:19  Бог, който живее преди вековете, ще чуе и ще ги покори,(Села.) понеже нямат промяна, и не се боят от Бога.

55:20  Той протяга ръце против онези, които бяха в мир с него; нарушил е завета си.

55:21  Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове.

55:22  Възложи товара си на ГОСПОДА и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният.

55:23  Но Ти, Боже, ще ги свалиш долу в рова на погибелта; мъже кръвници и измамни няма да стигнат и до половината на дните си. Но аз на Теб ще се уповавам.

Chapter 56

56:1  За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

56:2  Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

56:3  Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

56:4  В Бога – ще хваля словото Му – в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:5  Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

56:6  Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

56:7  При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

56:8  Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

56:9  Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная – че Бог е откъм мен.

56:10  В Бога – ще хваля словото Му – в ГОСПОДА – ще хваля словото Му –

56:11  в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:12  Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

56:13  защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?

Chapter 57

57:1  За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато избяга от Саул в пещерата. Бъди милостив към мен, Боже, бъди милостив към мен! Защото на Теб се уповава душата ми и в сянката на Твоите криле ще намеря убежище, докато преминат бедствията.

57:2  Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, моя благодетел.

57:3  Ще изпрати от небето и ще ме спаси; ще направи за присмех онзи, който иска да ме погълне.(Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

57:4  Душата ми е сред лъвове, лежа между огнедишащи хора, чиито зъби са копия и стрели, а езикът им – остър меч.

57:5  Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!

57:6  Разпростряха мрежа за стъпките ми; душата ми е сведена; изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея.(Села.)

57:7  Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми. Ще пея, ще пея псалми!

57:8  Събуди се, душо моя, събудете се, лиро и арфо; аз ще се събудя на зазоряване!

57:9  Ще те прославям, Господи, между народите; ще Те възпявам между племената.

57:10  Защото Твоята милост се възвеличи до небесата и Твоята вярност – до облаците.

57:11  Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!

Chapter 58

58:1  За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове?

58:2  Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.

58:3  Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.

58:4  Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си,

58:5  за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват.

58:6  Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове!

58:7  Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.

58:8  Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят.

58:9  Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете.

58:10  Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.

58:11  И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.

Chapter 59

59:1  За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид, когато Саул изпрати мъже и те пазеха къщата, за да го убият. Избави ме от враговете ми, Боже мой! Защити ме от онези, които се надигат против мен!

59:2  Избави ме от злодеите, от мъже кръвници ме спаси!

59:3  Защото, ето, те причакват душата ми, силни се събират против мен, не за мое престъпление, нито за мой грях, ГОСПОДИ!

59:4  Без да имам вина, те тичат и се готвят. Стани да ме посрещнеш и виж!

59:5  Ти, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, Боже на Израил, събуди се, за да накажеш всичките народи! Не бъди милостив към никой от измамните престъпници!(Села.)

59:6  Вечер те се връщат, вият като псета и обикалят града.

59:7  Ето, те бълват зло от устата си, мечове има в устните им, защото казват: Кой чува?

59:8  Но Ти, ГОСПОДИ, ще им се присмееш, ще се подиграеш на всичките народи.

59:9  Ще внимавам на Теб, сило моя, защото Бог е моята висока кула.

59:10  Моят Бог на милостта ще ме изпревари; Бог ще ми даде да видя повалянето на враговете си.

59:11  Не ги убивай, да не би моят народ да забрави; разпръсни ги със силата Си и ги повали, Господи, щите наш!

59:12  Заради греха на устата си и думите на устните си нека се уловят в гордостта си, и заради клетвата и лъжата, които говорят!

59:13  Довърши ги с гняв, довърши ги, за да ги няма вече, за да се познае, че Бог владее в Яков, до краищата на земята!(Села.)

59:14  И вечер се връщат, вият като псета и обикалят града.

59:15  Скитат наоколо за храна и ръмжат, ако не се наситят.

59:16  Но аз ще пея за Твоята сила, на ранина с ликуване ще прославям Твоята милост, защото Ти си ми бил висока кула и убежище в деня на бедствието ми.

59:17  Сило моя, на Теб ще пея псалми, защото Бог е моята висока кула, моят Бог на милостта.

Chapter 60

60:1  За първия певец. По музиката на Кремът. Свидетелство. Миктам на Давид. За поучение. Когато воюваше против арамейците от Месопотамия и арамейците от Сова и Йоав се върна и уби дванадесет хиляди едомци в Солната долина. Боже, отхвърлил си ни, разпръснал си ни, разгневил си се – възвърни ни отново!

60:2  Потресъл си земята, разцепил си я – изцели проломите ѝ, защото се клати!

60:3  Оставил си народа Си да види мъчителни неща, с омайно вино си ни напоил.

60:4  Дал си знаме на онези, които Ти се боят – да се издига заради истината.(Села.)

60:5  За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!

60:6  Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот.

60:7  Мой е Галаад, мой е и Манасия, и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми.

60:8  Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си; приветствай Ме, филистимска земьо!

60:9  Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

60:10  Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?

60:11  Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.

60:12  Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.

Chapter 61

61:1  За първия певец. На струнен инструмент. Псалм на Давид. Чуй вика ми, Боже, обърни внимание на молитвата ми!

61:2  От края на земята ще викам към Теб, когато примира сърцето ми; заведи ме на канарата, която е твърде висока за мен –

61:3  защото Ти ми стана прибежище, здрава кула пред врага.

61:4  Ще живея в Твоя шатър вечно, ще прибягна под защитата на Твоите криле.(Села.)

61:5  Защото Ти, Боже, си чул обещанията ми, дал си ми наследството на онези, които се боят от Името Ти.

61:6  Ще прибавиш дни към дните на царя, годините му нека бъдат като много поколения.

61:7  Нека седи на престола до века пред Божието лице; изпрати милосърдие и истина, за да го запазят.

61:8  Така ще пея псалми на Твоето Име навеки, като изпълнявам обещанията си ден след ден.

Chapter 62

62:1  За първия певец. По музиката на Едутун. Псалм на Давид. Душата ми тихо се уповава само на Бога, от Него е спасението ми.

62:2  Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост; няма много да се поклатя.

62:3  Докога ще нападате човек, за да го убиете, всички вие, като наклонена стена и разклатена ограда?

62:4  Съветват се само да го съборят от висотата му; наслаждават се на лъжата; с устата си благославят, а вътрешно кълнат.(Села.)

62:5  Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми.

62:6  Само Той е моята канара и моето спасение, моята крепост – няма да се поклатя!

62:7  В Бога е спасението ми и славата ми; канарата на силата ми и убежището ми е в Бога.

62:8  Уповавайте се на Него по всяко време, хора, изливайте сърцето си пред Него! Бог е нашето прибежище.(Села.)

62:9  Наистина синове на хора са лъх, и синовете на мъже – лъжа; поставени на везните, те се издигат нагоре; всички заедно са по-леки от лъх.

62:10  Не се уповавайте на насилие и не възлагайте на грабителство суетна надежда; ако богатството расте, не прилепвайте сърцето си към него.

62:11  Веднъж говори Бог, и два пъти чух това – че силата е Божия.

62:12  И Твоя е, Господи, милостта, защото Ти отплащаш на всекиго според делото му.

Chapter 63

63:1  Псалм на Давид, когато беше в юдейската пустиня. Боже, Ти си мой Бог; в ранно утро ще Те търся. Душата ми жадува за Теб, плътта ми копнее за Теб в една суха, изнурена и безводна земя.

63:2  Така съм се взирал в Тебе в светилището, за да видя Твоята мощ и Твоята слава.

63:3  Понеже Твоето милосърдие е по-добро от живота, устните ми ще Те хвалят.

63:4  Така ще Те благославям, докато съм жив, в Твоето Име ще издигам ръцете си.

63:5  Като с мас и тлъстина ще се насити душата ми и с радостни устни ще Те възхвалява устата ми,

63:6  когато си спомням за Теб на леглото си и размишлявам за Теб в нощните часове,

63:7  понеже Ти си бил помощта ми, и аз ще се радвам в сянката на Твоите криле.

63:8  Душата ми се прилепва към Теб, десницата Ти ме подкрепя.

63:9  А онези, които търсят душата ми, за да я погубят, ще потънат в дълбините на земята.

63:10  Ще бъдат предадени на силата на меча, ще бъдат дял на чакали.

63:11  А царят ще се зарадва в Бога; ще се хвали всеки, който се кълне в Него, а устата на онези, които говорят лъжи, ще бъдат запушени.

Chapter 64

64:1  За първия певец. Псалм на Давид. Чуй гласа ми, Боже, когато се оплаквам; запази живота ми от ужаса на врага!

64:2  Скрий ме от тайния съвет на злодеите, от сганта на вършещите зло,

64:3  които острят езика си като меч и прицелват стрелите си – горчиви думи –

64:4  за да застрелят тайно безукорния; внезапно го застрелват и не се боят.

64:5  Утвърждават се в зло намерение, наговарят се да скрият примки, казват: Кой ще ги види?

64:6  Замислят беззакония, казват: Изпълнихме добре замислен план. И вътрешността, и сърцето на човек са дълбоки.

64:7  Но Бог ще изстреля по тях стрела; внезапно ще бъдат ранени.

64:8  Злите им намерения ще дойдат върху тях; ще се потресат всички, които ги гледат.

64:9  И ще се убоят всички хора и ще възвестяват Божието дело, защото ще разберат това, което е направил.

64:10  Праведният ще се радва в ГОСПОДА и ще се уповава на Него, и ще сияят всички, които са с право сърце.

Chapter 65

65:1  За първия певец. Псалм на Давид. Песен. На Теб – мълчание и възхвала, Боже, в Сион, и на Теб ще се отдаде обещаното.

65:2  Ти, който чуваш молитва, при Теб ще идва всяка плът.

65:3  Беззакония ми надвиха; престъпленията ни – Ти ще ги простиш.

65:4  Блажен онзи, когото избираш и му даваш да се приближи, за да живее в Твоите дворове. Ще се наситим с благостта на дома Ти, на светия Ти храм.

65:5  С разтърсващи неща Ти ще ни отговаряш в правда, Боже на спасението ни, Ти, упование на всички земни краища и на най-далечните морета,

65:6  който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,

65:7  който укротяваш бученето на моретата, бученето на вълните им и брожението на народите.

65:8  И обитателите на краищата на земята се боят от Твоите знамения; Ти правиш да ликуват изходите на утрото и вечерта.

65:9  Посещаваш земята и я напояваш, изобилно я обогатяваш. Божията река е пълна с вода. Осигуряваш житото им, като така приготвяш земята:

65:10  напояваш изобилно браздите ѝ, изглаждаш буците ѝ, размекваш я с дъждове, благославяш поникналото от нея.

65:11  Увенчаваш годината с благостта Си и от следите Ти капе тлъстина.

65:12  Росят пасбищата на степта и хълмовете се опасват с ликуване.

65:13  Ливадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, да, и пеят!

Chapter 66

66:1  За първия певец. Песен. Псалм. Възкликнете към Бога, цяла земя!

66:2  Възпейте славата на Името Му, направете славна възхвалата Му!

66:3  Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила враговете Ти ще Ти се покорят лицемерно.

66:4  Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, ще възпява Името Ти.(Села.)

66:5  Елате и вижте великите Божии дела – страшен е в делата Си към човешките синове.

66:6  Той превърна морето в суша, те преминаха пеша през реката – там се развеселихме в Него.

66:7  Той владее с мощта Си до века, очите Му наблюдават народите – бунтовниците да не се издигат.(Села.)

66:8  Благославяйте нашия Бог, вие, народи, и направете да се чуе гласът на възхвалата Му –

66:9  Той, който съхранява душата ни в живот и не оставя да се поклатят краката ни.

66:10  Защото Ти, Боже, си ни изпитал, пречистил си ни, както се пречиства сребро.

66:11  Довел си ни в мрежата, сложил си тежък товар на хълбоците ни,

66:12  направил си хора да яздят на главите ни. Преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе в изобилие.

66:13  Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, ще Ти изпълня обещанията си,

66:14  които устните ми произнесоха и устата ми изговориха, когато бях в беда.

66:15  Ще Ти принеса всеизгаряния от угоени животни с благоуханието на овни, ще принеса говеда и козли.(Села.)

66:16  Елате и слушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще разкажа какво е сторил за душата ми.

66:17  Към Него извиках с устата си и езикът ми Го възвиси.

66:18  Ако в сърцето си зачитах нечестието, Господ не би послушал.

66:19  Но Бог наистина послуша, обърна внимание на гласа на молитвата ми.

66:20  Благословен да е Бог, който не отхвърли молитвата ми и не оттегли от мен милостта Си!

Chapter 67

67:1  За първия певец. На струнни инструменти. Псалм. Песен. Бог да бъде милостив към нас и да ни благослови, да възсияе с лицето Си над нас,(Села.)

67:2  за да се познае на земята Твоят път, Твоето спасение – сред всичките народи!

67:3  Да Те възпяват народите, Боже, да Те възпяват всичките народи!

67:4  Да се радват и ликуват племената, защото ще съдиш справедливо народите и ще управляваш племената на земята. (Села).

67:5  Да Те възпяват народите, Боже, да Те възпяват всичките народи!

67:6  Земята дава плода си, Бог, нашият Бог, ще ни благослови.

67:7  Бог ще ни благослови и ще се боят от Него всички земни краища.

Chapter 68

68:1  За първия певец. Псалм на Давид. Песен. Да се надигне Бог, да се разпръснат враговете Му; да бягат пред лицето Му онези, които Го мразят!

68:2  Както се издухва дим, така ще ги издухаш, както восък се топи пред огъня, така ще погинат безбожните от Божието присъствие.

68:3  А праведните ще се веселят, ще ликуват пред Божието присъствие и ще ликуват в радост.

68:4  Пейте на Бога, пейте псалми на Името Му, направете път за Онзи, който се вози през пустините – ГОСПОД е Името Му – и ликувайте пред Него!

68:5  Отец на сираците и съдия на вдовиците е Бог в Своето свято обиталище.

68:6  Бог настанява в дом самотните, извежда в изобилие затворените, а бунтовниците живеят в суха земя.

68:7  Боже, когато Ти излезе пред народа Си, когато Ти шестваше през пустинята,(Села.)

68:8  земята се потресе и небесата закапаха от Божието присъствие, разтресе се самата планина Синай от присъствието на Бога, Израилевия Бог.

68:9  Боже, Ти изпрати изобилен дъжд; укрепи наследството Си в слабостта му.

68:10  Твоите живи обитаваха в него; Ти, Боже, си се погрижил в благостта Си за бедния.

68:11  Господ каза слово: Вестителки на победа – голямо множество!

68:12  Царе на войски бягат ли, бягат, а на мястото на дома се дели плячка!

68:13  Ще лежите ли сред кошарите, когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро и перата ѝ – със жълто злато?

68:14  Когато Всемогъщият разпръсваше царе в тази земя, на Салмон валеше сняг.

68:15  Божия планина е планината Васан; планина с много върхове е планината Васан.

68:16  Защо гледате със завист, вие планини с много върхове, към планината, която Бог е пожелал за Свое обиталище? Да, ГОСПОД ще обитава там вечно.

68:17  Божиите колесници са безбройни, Господ е сред тях като в Синай, в светилището.

68:18  Ти възлезе нависоко, плени плен, прие в дар хора, дори непокорните, така че ГОСПОД Бог да обитава между тях.

68:19  Благословен да е Господ, който всеки ден носи товара ни! Бог е нашето спасение.(Села.)

68:20  Бог е за нас Бог на спасителни дела, и при Господ БОГ са изходните пътища от смъртта.

68:21  Бог ще разбие главата на враговете Си, косматото теме на онзи, който ходи в престъпленията си.

68:22  Господ каза: Ще ги върна от Васан, ще ги върна от морските дълбини,

68:23  за да изкъпеш крака си във кръв и езикът на кучетата ти да има дял от враговете ти.

68:24  Видяха шествията Ти, Боже, шествията на моя Бог, моя Цар, в светилището.

68:25  Отпред вървяха певците, след тях – свирещите с инструменти, сред девойките, биещи тимпанчета.

68:26  Благославяйте Бога, Господа, в събранията; вие, които сте от извора на Израил.

68:27  Там е Вениамин, най-малкият, техният владетел, първенците на Юда, дружината им, първенците на Завулон, първенците на Нефталим.

68:28  Твоят Бог е заповядал силата ти. Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас!

68:29  За храма Ти в Ерусалим царе ще Ти донасят дарове.

68:30  Смъмри зверовете на тръстиката, стадата от бикове с телетата на народите – с покорност да принесат сребърни плочи. Разпръсни народите, които се радват на война.

68:31  Ще дойдат големци от Египет, Етиопия бързо ще протегне ръцете си към Бога.

68:32  Пейте на Бога, земни царства, пейте псалми на Господа,(Села.)

68:33  на Него, който се носи на небето на небесата, което е от вечността, ето, Той издава гласа Си, мощен глас.

68:34  Признайте силата на Бога! Превъзходството Му е над Израил и в облаците – силата Му.

68:35  Страшен си, Боже, от светилищата Си, Израилевият Бог е, който дава сила и мощ на народа Си. Благословен да е Бог!

Chapter 69

69:1  За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми!

69:2  Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя.

69:3  Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог.

69:4  Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм ограбил.

69:5  Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб.

69:6  Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил!

69:7  Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми.

69:8  Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си,

69:9  защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен.

69:10  Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор.

69:11  Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка.

69:12  За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците.

69:13  Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение!

69:14  Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите!

69:15  Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен.

69:16  Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости

69:17  и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда – послушай ме бързо!

69:18  Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми!

69:19  Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб.

69:20  Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви.

69:21  Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха.

69:22  Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие – клопка!

69:23  Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят!

69:24  Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв!

69:25  Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее!

69:26  Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени.

69:27  Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда!

69:28  Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните!

69:29  А аз съм окаян и наскърбен – нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши.

69:30  Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение.

69:31  И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита.

69:32  Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее,

69:33  защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си.

69:34  Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях!

69:35  Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават.

69:36  И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.

Chapter 70

70:1  За първия певец. Псалм на Давид. За възпоменание. Боже, побързай да ме избавиш, ГОСПОДИ – да ми помогнеш!

70:2  Нека се посрамят и унижат онези, които търсят живота ми! Нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на нещастието ми!

70:3  Нека се обърнат назад поради срама си онези, които казват: Охо-хо!

70:4  Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае Бог!

70:5  А аз съм сиромах и беден – Боже, побързай при мен! Помощ моя и мой спасител си Ти, ГОСПОДИ, не се бави!

Chapter 71

71:1  На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века!

71:2  Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси.

71:3  Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми.

71:4  Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника.

71:5  Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми.

71:6  На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб.

71:7  Станал съм чудовищен за мнозина, но Ти си моето здраво убежище.

71:8  Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава – цял ден.

71:9  Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне.

71:10  Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си.

71:11  Казват: Бог го е оставил, гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави.

71:12  Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш!

71:13  Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми.

71:14  Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала.

71:15  Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден – Твоето спасение, защото не зная техния брой.

71:16  Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята.

71:17  Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.

71:18  И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти – на всички, които ще дойдат.

71:19  И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела – Боже, кой е като Теб?

71:20  Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята.

71:21  Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.

71:22  И аз ще Те славословя с арфа – Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа.

71:23  Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил.

71:24  И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.

Chapter 72

72:1  Псалм на Соломон. Боже, дай на царя правосъдието Си и правдата Си – на царския син,

72:2  за да съди Твоя народ с правда и Твоите страдащи – с правосъдие.

72:3  Планините ще донесат мир на народа и хълмовете – мир чрез правда.

72:4  Той ще донесе правосъдие на страдащите от народа, ще спаси синовете на сиромасите и ще смаже потисника.

72:5  Ще Ти се боят, докато грее слънцето и докато свети луната, през всички поколения.

72:6  Той ще слезе като дъжд върху окосената ливада, като дъждове, които напояват земята.

72:7  В неговите дни праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир, докато луната престане да съществува.

72:8  И той ще владее от море до море, и от реката до краищата на земята.

72:9  Пред него ще се поклонят жителите на пустинята и враговете му ще лижат пръстта.

72:10  Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Сава и Сева ще принесат дарове.

72:11  Да! Всички царе ще се поклонят пред него, всичките народи ще му служат.

72:12  Защото той ще избави сиромаха, когато вика, също и бедния, и безпомощния.

72:13  Ще се смили над слабия и сиромаха и ще спаси душите на сиромасите.

72:14  Ще изкупи душата им от гнет и насилие и кръвта им ще бъде скъпоценна в очите му.

72:15  И ще живее, и ще му се даде савското злато; и постоянно ще се издига молитва за него и цял ден ще го благославят.

72:16  Изобилие от жито ще има в земята, на върха на планините; плодът му ще се люлее като Ливан и жителите на града ще процъфтяват като земната трева.

72:17  Името му ще пребъдва вечно, името му ще пребъдва, докато е слънцето. И в него ще се благославят, блажен ще го наричат всичките народи.

72:18  Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса!

72:19  И благословено да бъде Неговото славно Име до века! И нека цялата земя се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.

72:20  Свършиха се молитвите на Давид, сина на Есей.

Chapter 73

73:1  Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

73:2  А аз – краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

73:3  защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

73:4  защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

73:5  Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

73:6  затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

73:7  Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

73:8  Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

73:9  Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

73:10  Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

73:11  И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

73:12  Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство!

73:13  Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

73:14  защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

73:15  Ако кажех: Така ще говоря! – ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

73:16  Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

73:17  докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

73:18  Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

73:19  Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

73:20  Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

73:21  Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

73:22  толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

73:23  И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

73:24  Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

73:25  Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

73:26  Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

73:27  Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват.

73:28  Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

Chapter 74

74:1  Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

74:2  Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

74:3  Издигни стъпките Си към постоянните развалини – врагът е развалил всичко в светилището.

74:4  Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

74:5  Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

74:6  И сега те трошат всичките ѝ изваяни произведения с брадви и чукове.

74:7  Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

74:8  Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

74:9  Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

74:10  Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

74:11  Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

74:12  А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

74:13  Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

74:14  Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

74:15  Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

74:16  Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

74:17  Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

74:18  Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

74:19  Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

74:20  Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

74:21  Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

74:22  Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те хули всеки ден.

74:23  Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Chapter 75

75:1  За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Псалм на Асаф. Песен. Славословим Те, Боже, славословим! Името Ти е близо, проповядват се чудните Твои дела.

75:2  Когато достигна определеното време, Аз ще съдя с правота.

75:3  Разтопи се земята и всичките ѝ жители; Аз утвърждавам стълбовете ѝ.(Села.)

75:4  Казах на гордите: Не се гордейте! – и на безбожните: Не надигайте рог!

75:5  Не надигайте високо рога си, не говорете с корав врат!

75:6  Защото нито от изток, нито от запад, нито от юг идва извисяването;

75:7  а Бог е съдията – Той снижава този, а онзи въздига;

75:8  защото в ръката на ГОСПОДА има чаша с руйно, подправено вино, Той налива от нея. Да, и дрождите му трябва да изсърбат, трябва да изпият всичките безбожни на земята.

75:9  А аз – аз ще разгласявам до века, ще пея псалми на Бога на Яков.

75:10  И ще отсека всичките рогове на безбожните, а роговете на праведните ще се издигнат.

Chapter 76

76:1  За първия певец. На струнни инструменти. Псалм на Асаф. Песен. Познат е Бог в Юда, велико е Името Му в Израил.

76:2  В Салим е шатърът Му и обиталището Му – в Сион.

76:3  Там Той счупи огнените стрели на лъка, щита и меча и оръжията на битката.(Села.)

76:4  Светъл си и славен повече от планините с плячка.

76:5  Храбрите бяха ограбени, заспаха своя сън и никой от силните мъже не намери как да използва ръцете си.

76:6  При Твоето смъмряне, Боже на Яков, потънаха в дълбок сън и колесница, и кон.

76:7  Ти, Ти си страшен и кой може да устои пред Теб, щом се разгневиш?

76:8  Направил си да се чуе съдът от небето; земята се уплаши и притихна,

76:9  когато Бог се надигна за съд, за да спаси всичките смирени на земята.(Села.)

76:10  Защото дори човешката ярост ще Те хвали; с остатъка от яростта ще се препашеш.

76:11  Обричайте се на ГОСПОДА, своя Бог, и изпълнявайте обещанията си, всички, които сте около Него! Принасяйте дарове на Страшния!

76:12  Той укротява духа на князете, страшен е за земните царе.

Chapter 77

77:1  За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

77:2  В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

77:3  Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше.(Села.)

77:4  Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

77:5  Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

77:6  Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

77:7  Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

77:8  Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

77:9  Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости?(Села.)

77:10  Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

77:11  Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

77:12  Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

77:13  Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

77:14  Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

77:15  Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф.(Села.)

77:16  Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

77:17  Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

77:18  Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

77:19  Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават.

77:20  Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.

Chapter 78

78:1  Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

78:2  Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

78:3  Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

78:4  няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

78:5  Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

78:6  за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове;

78:7  и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

78:8  и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

78:9  Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

78:10  Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

78:11  и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

78:12  Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

78:13  Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

78:14  И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина.

78:15  Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

78:16  Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

78:17  Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

78:18  Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

78:19  И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

78:20  Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

78:21  Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

78:22  защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

78:23  Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

78:24  и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб.

78:25  Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

78:26  Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

78:27  Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

78:28  направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

78:29  И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

78:30  Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

78:31  и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

78:32  И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

78:33  Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас.

78:34  Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

78:35  И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

78:36  Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

78:37  защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

78:38  Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

78:39  защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

78:40  Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

78:41  Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

78:42  Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

78:43  когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

78:44  Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

78:45  Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

78:46  Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца.

78:47  Порази лозята им с град и черниците им – със слана.

78:48  Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии.

78:49  Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото.

78:50  Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

78:51  Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

78:52  А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

78:53  Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

78:54  Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

78:55  Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

78:56  Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

78:57  а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

78:58  И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

78:59  Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

78:60  и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

78:61  и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага.

78:62  Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

78:63  Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

78:64  Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

78:65  Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

78:66  И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

78:67  И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

78:68  а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

78:69  Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

78:70  Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

78:71  доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

78:72  И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.

Chapter 79

79:1  Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини!

79:2  Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти – на земните зверове.

79:3  Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва.

79:4  Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си.

79:5  Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън?

79:6  Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти,

79:7  защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му.

79:8  Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме.

79:9  Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си!

79:10  Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти!

79:11  Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт!

79:12  И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи.

79:13  А ние – Твой народ и овце на Твоето пасбище – ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения.

Chapter 80

80:1  За първия певец. По музиката на Кремовете. Свидетелство на Асаф. Псалм. Послушай, Пастирю на Израил! Ти, който водиш Йосиф като стадо, Ти, който седиш на престол над херувимите, възсияй!

80:2  Пред Ефрем и Вениамин, и Манасия издигни силата Си и ела да ни спасиш!

80:3  Възвърни ни, Боже, възсияй с лицето Си и ще се спасим!

80:4  ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, докога ще се гневиш против молитвата на народа Си?

80:5  Храниш ги с хляб от сълзи и със сълзи изобилно ги поиш.

80:6  Направи ни причина за вражда за нашите съседи и враговете ни се смеят помежду си.

80:7  Възвърни ни, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим!

80:8  Извадил си лоза от Египет, изгонил си езичниците и си я насадил.

80:9  Приготвил си място за нея, вкоренил си я и тя изпълни земята.

80:10  Планините се покриха със сянката ѝ и клоните ѝ станаха като Божиите кедри.

80:11  Тя простря клоните си до морето и филизите си – до реката.

80:12  Защо си съборил стените ѝ, за да я берат всички, които минават по пътя?

80:13  Глиганът от гората я опустошава и полските зверове я изпояждат.

80:14  Боже на Войнствата, молим Те, върни се, погледни от небето и виж, и посети тази лоза

80:15  и защити това, което е насадила десницата Ти, и издънката, която си направил силна за Себе Си!

80:16  Изгорена е с огън, отсечена е. Погиват при намръщването на лицето Ти.

80:17  Нека ръката Ти бъде върху мъжа на десницата Ти, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

80:18  Тогава ние няма да се отвърнем от Теб, съживи ни и ще призовем Името Ти.

80:19  Възвърни ни, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим!

Chapter 81

81:1  За първия певец. По Гитит. Псалм на Асаф. Пейте радостно на Бога, нашата сила, извикайте радостно към Бога на Яков!

81:2  Запейте песен и ударете тимпанчето, благозвучната арфа заедно с лирата!

81:3  Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.

81:4  Защото това е наредба за Израил, закон на Бога на Яков.

81:5  Той го постанови като свидетелство в Йосиф, когато излезе против египетската земя, където чух език, който не познавах.

81:6  Облекчих рамото му от товара, ръцете му се освободиха от коша.

81:7  Ти извика в скръбта си, и Аз те избавих, отговорих ти с тайнствения глас на гърма, изпитах те при водите на Мерива.(Села.)

81:8  Слушайте, народе Мой, и ще засвидетелствам против вас! Израилю, ако Ме послушаш,

81:9  да няма сред теб чужд бог, да не се покланяш на някой чужд бог –

81:10  Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя – отвори широко устата си, и ще я напълня.

81:11  Но народът Ми не послуша гласа Ми, Израил не Ме искаше.

81:12  Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения.

81:13  О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми!

81:14  Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противниците им.

81:15  Онези, които мразят ГОСПОДА, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века.

81:16  С най-тлъстата пшеница бих ги хранил и с мед от скалата бих те наситил.

Chapter 82

82:1  Псалм на Асаф. Бог стои в Божието събрание, съди сред владетелите.

82:2  Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към безбожните?(Села.)

82:3  Съдете право сиромаха и сирачето, отдайте справедливост на наскърбения и бедния.

82:4  Избавяйте сиромаха и нуждаещия се, освобождавайте ги от ръката на безбожните!

82:5  Те не знаят и не разбират, лутат се в тъмнина. Всичките основи на земята се клатят.

82:6  Аз казах: Богове сте вие, синове на Всевишния сте всички!

82:7  Но като човек ще умрете и ще паднете като един от князете.

82:8  Стани, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи!

Chapter 83

83:1  Песен. Псалм на Асаф. Боже, недей мълча, не замлъквай, не бъди безмълвен, Боже!

83:2  Защото, ето, враговете Ти вилнеят и онези, които Те мразят, надигнаха глава.

83:3  Правят коварни планове против Твоя народ и се наговарят против скритите в Теб.

83:4  Казаха: Елате да ги изтребим като народ, за да не се споменава вече името на Израил!

83:5  Защото единодушно се наговориха, направиха съюз против Теб –

83:6  шатрите на Едом и исмаиляните, Моав и агаряните,

83:7  Гевал и Амон, и Амалик, филистимците с жителите на Тир;

83:8  и Асирия се присъедини към тях, станаха помощници на Лотовите синове.(Села.)

83:9  Постъпи с тях както с Мадиам, както със Сисара, както с Явин при потока Кисон,

83:10  които загинаха при Ендор, станаха тор на земята!

83:11  Направи благородните им като Орив и Зив, да, всичките им князе – като Зевей и Салмана,

83:12  които казаха: Нека си присвоим Божиите жилища.

83:13  Боже мой, направи ги като праха във вихрушката, като плява пред вятъра!

83:14  Както огън изгаря дърветата и както пламък запалва планините,

83:15  така ги гонѝ с урагана Си и ги уплаши с бурята Си!

83:16  Покрий лицата им с позор, за да потърсят Името Ти, ГОСПОДИ!

83:17  Нека се посрамят и ужасят навеки, нека се покрият със срам и погинат;

83:18  за да познаят, че Ти, чието Име е ГОСПОД, единствен си Всевишният над цялата земя!

Chapter 84

84:1  За първия певец. По Гитит. Псалм на Кореевите синове. Колко прекрасни са Твоите обиталища, ГОСПОДИ на Войнствата!

84:2  Душата ми копнее, дори примира за ГОСПОДНИТЕ дворове; сърцето ми и плътта ми радостно викат към живия Бог.

84:3  Дори врабчето си е намерило дом и лястовицата – гнездо за себе си, където да слага пилетата си, при Твоите олтари, ГОСПОДИ на Войнствата, Царю мой и Боже мой!

84:4  Блажени онези, които живеят в Твоя дом, те винаги ще Те хвалят.(Села.)

84:5  Блажен човекът, чиято сила е в Теб; в сърцето им са Твоите пътища.

84:6  Минавайки през долината на плача, те я превръщат в място на извори и ранният дъжд я покрива с благословения.

84:7  Те отиват от сила в сила, всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

84:8  ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, чуй молитвата ми! Послушай, Боже на Яков!(Села.)

84:9  Виж, Боже, щите наш, и погледни на лицето на Своя помазаник!

84:10  Защото един ден в Твоите дворове е по-добър от хиляди други. Бих предпочел да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието.

84:11  Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит, ГОСПОД ще даде благодат и слава, няма да лиши от никакво добро онези, които ходят в чистота.

84:12  ГОСПОДИ на Войнствата, блажен човекът, който се уповава на Теб!

Chapter 85

85:1  За първия певец. Псалм на Кореевите синове. ГОСПОДИ, Ти си показал благоволение към земята Си, възвърнал си Яков от плен.

85:2  Простил си беззаконието на народа Си, покрил си целия му грях.(Села.)

85:3  Оттеглил си цялата Си ярост, отвърнал си се от изгарящия Си гняв.

85:4  Възвърни ни, Боже на нашето спасение, и прекрати негодуванието Си против нас!

85:5  До века ли ще се гневиш против нас? Ще продължиш ли гнева Си за всички поколения?

85:6  Няма ли да ни съживиш отново, за да се радва в Теб Твоят народ?

85:7  Окажи ни милостта Си, ГОСПОДИ, и ни подари спасението Си!

85:8  Ще слушам какво ще говори ГОСПОД Бог, защото ще говори мир на народа Си и на светиите Си, и да не се върнат обратно към безумие.

85:9  Наистина спасението Му е близо до онези, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.

85:10  Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха.

85:11  Истина ще поникне от земята и правда ще надникне от небето.

85:12  И ГОСПОД ще даде доброто, и земята ни ще даде плода си.

85:13  Правда ще върви пред Него и Той ще направи стъпките ѝ път.

Chapter 86

86:1  Молитва на Давид. Приклони ухото Си, ГОСПОДИ! Чуй ме, защото съм окаян и сиромах!

86:2  Запази живота ми, защото съм богобоязлив; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който се уповава на Теб!

86:3  Бъди милостив към мен, Господи, защото към Теб викам цял ден.

86:4  Развесели душата на слугата Си, защото към Теб, Господи, издигам душата си.

86:5  Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и многомилостив към всички, които Те призовават.

86:6  Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и обърни внимание на гласа на молбите ми!

86:7  В деня на скръбта си ще Те призова, защото ще ме послушаш.

86:8  Между боговете няма подобен на Теб, Господи, нито дела, подобни на Твоите.

86:9  Всички народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Теб, Господи, и ще прославят Името Ти,

86:10  защото си велик и вършиш чудеса – Ти си Бог, само Ти!

86:11  Научи ме на пътя Си, ГОСПОДИ, и ще ходя в истината Ти; дай ми да се боя от Името Ти с неразделено сърце.

86:12  Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой, от все сърце и ще прославям Името Ти до века.

86:13  Защото милостта Ти към мен е голяма и Ти избави душата ми от дълбините на Шеол.

86:14  Боже, горделивите се надигнаха против мен и тълпа от насилници потърси душата ми; те не Те поставиха пред себе си.

86:15  Но Ти, Господи, си Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив, многомилостив и верен.

86:16  Обърни се към мен и бъди милостив към мен, дай силата Си на слугата Си и спаси сина на слугинята Си!

86:17  Направи ми знамение за добро – да видят онези, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, ГОСПОДИ, ми помогна и ме утеши.

Chapter 87

87:1  Псалм на Кореевите синове. Песен. Неговата основа е на светите планини.

87:2  ГОСПОД обича портите на Сион повече от всички жилища на Яков.

87:3  Славни неща се говориха за теб, граде Божи.(Села.)

87:4  Ще спомена Рахав и Вавилон на онези, които Ме познават. Ето, Филистия и Тир с Етиопия: Този се е родил там.

87:5  А за Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него, и сам Всевишният ще го утвърди.

87:6  ГОСПОД ще запише при записването на народите: Този се е родил там.(Села.)

87:7  Както певците, така и музикантите ще казват: Всичките ми извори са в теб!

Chapter 88

88:1  Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

88:2  Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

88:3  защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

88:4  Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

88:5  паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

88:6  Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

88:7  Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш.(Села.)

88:8  Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

88:9  окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

88:10  За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят?(Села.)

88:11  В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти?

88:12  В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти?

88:13  Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

88:14  ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

88:15  От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

88:16  Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

88:17  Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

88:18  Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Chapter 89

89:1  Маскил на езраеца Етан. Ще възпявам милостите на ГОСПОДА до века, ще известявам с устата си Твоята вярност на всички поколения.

89:2  Защото казах: Милостта ще се съгради до века, Ти ще утвърдиш истината Си в самите небеса.

89:3  Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид:

89:4  Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения.(Села.)

89:5  И небесата ще хвалят Твоите чудеса, ГОСПОДИ, и истината Ти – в събранието на светиите.

89:6  Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА?

89:7  Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него.

89:8  ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава.

89:9  Ти владееш гордостта на морето; когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш.

89:10  Ти си смачкал Рахав като някой убит, разпръснал си враговете Си с мощната Си ръка.

89:11  Твои са небесата, Твоя е и земята; светът и всичко, което го изпълва – Ти си ги основал.

89:12  Северът и югът – Ти си ги създал, Тавор и Ермон ликуват в Твоето Име.

89:13  Ти имаш мощна ръка, ръката Ти е силна, десницата Ти – възвисена.

89:14  Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина ходят пред лицето Ти.

89:15  Блажен народът, който познава радостното възклицание! Те ходят в светлината на Твоето лице, ГОСПОДИ.

89:16  В Твоето Име ликуват цял ден и чрез Твоята правда се извисяват.

89:17  Защото Ти си славата на тяхната сила и с Твоето благоволение се възвишава нашият рог,

89:18  понеже на ГОСПОДА е нашият щит и на Светия Израилев – нашият цар.

89:19  Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа.

89:20  Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах,

89:21  него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва.

89:22  Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска.

89:23  Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят.

89:24  Верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и в Моето Име ще се възвиси рогът му.

89:25  И ще поставя ръката му над морето и десницата му – над реките.

89:26  Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на спасението ми!

89:27  Затова и Аз ще го направя първороден, най-горен от земните царе.

89:28  Ще запазя вечно милостта Си за него и заветът Ми с него ще остане твърд.

89:29  И потомството му ще направя да пребъдва навеки и престола му – като небесните дни.

89:30  Ако синовете му оставят закона Ми и не ходят в правилата Ми,

89:31  ако нарушат наредбите Ми и не пазят заповедите Ми,

89:32  тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им,

89:33  но няма да отнема от него милостта Си и няма да се отрека от верността Си.

89:34  Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми.

89:35  Веднъж се заклех в светостта Си: няма да излъжа Давид!

89:36  Потомството му ще пребъде вечно и престолът му – като слънцето пред Мен;

89:37  ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето.(Села.)

89:38  Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник.

89:39  Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята.

89:40  Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина.

89:41  Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си.

89:42  Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели.

89:43  И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил.

89:44  Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му.

89:45  Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам.(Села.)

89:46  Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън?

89:47  Помни колко е кратковремето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове!

89:48  Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол?(Села.)

89:49  Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Си!

89:50  Помни, Господи, унижението на слугите Си – как нося в пазвата си присмеха на многото народи,

89:51  с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник!

89:52  Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин!

Chapter 90

90:1  Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

90:2  Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

90:3  Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

90:4  Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

90:5  Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

90:6  Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

90:7  защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

90:8  Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.

90:9  Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

90:10  Дните на живота ни са седемдесет години или ако има сила – осемдесет години; но гордостта им е труд и мъка, защото бързо преминават и ние отлитаме.

90:11  Кой знае силата на гнева Ти и яростта Ти, според страха от Теб?

90:12  Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.

90:13  Върни се, ГОСПОДИ! Докога? Смили се над слугите Си!

90:14  Насити ни рано с милостта Си, за да ликуваме и да се радваме през всичките си дни.

90:15  Развесели ни според дните, в които си ни наскърбявал, и годините, в които сме видели зло.

90:16  Нека се изяви делото Ти на слугите Ти и величието Ти – на синовете им.

90:17  И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, и утвърждавай над нас делото на ръцете ни! Да, утвърждавай делото на нашите ръце!

Chapter 91

91:1  Който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия.

91:2  Ще казвам на ГОСПОДА: Ти си моето прибежище и моята крепост, моят Бог, на когото се уповавам!

91:3  Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелния мор.

91:4  С перата Си ще те покрива и под крилете Му ще прибегнеш – Неговата истина е щит и защита.

91:5  Няма да се страхуваш от ужас нощем, нито от стрелата, която лети денем,

91:6  нито от мор, който ходи в тъмнина, нито от зараза, която опустошава по пладне.

91:7  Хиляда ще падат от страната ти и десет хиляди – отдясно ти, но до теб няма да стигне.

91:8  Само ще гледаш с очите си и ще видиш възмездието над безбожните.

91:9  Понеже ти си казал: ГОСПОД е моето прибежище! – и си направил Всевишния свое жилище,

91:10  никакво зло няма да те сполети, нито язва ще се приближи до шатрата ти,

91:11  защото ще заповяда на ангелите Си за теб – да те пазят във всичките ти пътища.

91:12  На ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.

91:13  Ще настъпиш лъв и кобра, ще стъпчеш млад лъв и змия.

91:14  Понеже той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми.

91:15  Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.

91:16  Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа Моето спасение.

Chapter 92

92:1  Псалм. Песен за съботния ден. Добре е да възхваляваме ГОСПОДА и да възпяваме Твоето Име, Всевишни,

92:2  да възвестяваме милостта Ти сутрин и верността Ти нощем,

92:3  с десетострунен инструмент и с арфа, със звучна мелодия на лира.

92:4  Понеже си ме зарадвал, ГОСПОДИ, с това, което си направил, ще ликувам в делата на ръцете Ти.

92:5  Колко са велики делата Ти, ГОСПОДИ! Твоите мисли са много дълбоки.

92:6  Неразумният човек не знае и глупавият не разбира това,

92:7  че безбожните никнат като трева и всички, които вършат беззаконие, цъфтят, само за да бъдат изтребени навеки.

92:8  Но Ти, ГОСПОДИ, си възвишен във вечността!

92:9  Защото, ето, враговете Ти, ГОСПОДИ, защото, ето, враговете Ти ще погинат, ще се пръснат всички, които вършат беззаконие.

92:10  Но Ти ще възвисиш рога ми като на дивото говедо; с прясно масло ще бъда помазан

92:11  и окото ми ще види повалянето на враговете ми, ушите ми ще чуят за възмездието над злодеите, които се надигат против мен.

92:12  Праведният ще поникне като палма, ще расте като кедър в Ливан.

92:13  Насадените в дома на ГОСПОДА ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

92:14  Ще са плодоносни и в дълбока старост, ще са сочни и зелени,

92:15  за да известят, че ГОСПОД е праведен – Моята канара – и в Него няма неправда.

Chapter 93

93:1  ГОСПОД царува! Облечен е с величие, ГОСПОД е облечен със сила и се е препасал. И светът е утвърден, не може да се поклати.

93:2  Твоят престол е утвърден отначало, Ти си от вечността.

93:3  Реки издигнаха, ГОСПОДИ, реки издигнаха гласа си, реки издигнаха вълните си.

93:4  ГОСПОД във висините е по-силен от грохота на големи води, от мощните вълни на морето.

93:5  Твоите свидетелства са много сигурни. На Твоя дом подобава святост, ГОСПОДИ, за дълги дни!

Chapter 94

94:1  ГОСПОДИ, Боже на отмъщенията, Боже на отмъщенията, възсияй!

94:2  Възвиши се, Съдия на земята, отдай заслуженото на горделивите!

94:3  Докога безбожните, ГОСПОДИ, докога безбожните ще тържествуват,

94:4  ще приказват, ще говорят надменно и всички, които вършат беззаконие, ще се хвалят?

94:5  Те смазват народа Ти, ГОСПОДИ, и потискат наследството Ти.

94:6  Убиват вдовицата и чужденеца и умъртвяват сираците.

94:7  И казват: ГОСПОД не вижда, Богът на Яков не забелязва.

94:8  Разберете, вие, неразумни между народа! И вие, глупави, кога ще поумнеете?

94:9  Този, който е направил ухото, няма ли да чуе? Този, който е образувал окото, няма ли да види?

94:10  Този, който наставлява народите, няма ли да порицае? Той е този, който учи човека на знание!

94:11  ГОСПОД познава мислите на човека, че те са суета.

94:12  Блажен онзи човек, когото Ти наставляваш, ГОСПОДИ, и го учиш от закона Си,

94:13  за да му даваш почивка от дните на злощастието, докато се изкопае ров за безбожния.

94:14  Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си и наследството Си няма да остави.

94:15  Защото съдът ще се върне при правдата и всички, които са с право сърце, ще го последват.

94:16  Кой ще стане за мен против злодеите? Кой ще застане за мен против онези, които вършат беззаконие?

94:17  Ако ГОСПОД не ми беше помогнал, душата ми без малко би се заселила в мълчанието.

94:18  Когато казах: Кракът ми се подхлъзва! – Твоята милост, ГОСПОДИ, ме подпря.

94:19  Сред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения изпълваха с наслада душата ми.

94:20  Може ли да има нещо общо с Теб престолът на беззаконието, което замисля зло чрез закона?

94:21  Те се нахвърлят върху душата на праведния и осъждат невинна кръв.

94:22  Но ГОСПОД е моята висока кула и моят Бог – канарата на прибежището ми.

94:23  Той върна беззаконието им обратно върху тях и в злината им ще ги погуби. ГОСПОД, нашият Бог, ще ги погуби.

Chapter 95

95:1  Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение!

95:2  Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми!

95:3  Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове.

95:4  В ръката Му са дълбините на земята и Негови – планинските височини.

95:5  Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата.

95:6  Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател!

95:7  Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му,

95:8  не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята,

95:9  когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми.

95:10  Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища.

95:11  Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка! Пс 96: 1 Лет 16:23-33

Chapter 96

96:1  Пейте на ГОСПОДА нова песен, пейте на ГОСПОДА, цяла земя!

96:2  Пейте на ГОСПОДА, благославяйте Името Му, възвестявайте от ден на ден спасението Му!

96:3  Прогласявайте между езичниците Неговата слава, между всичките народи – чудните Му дела,

96:4  защото ГОСПОД е велик и всеславен, страшен е над всички богове.

96:5  Защото всичките богове на народите са нищо, а ГОСПОД е направил небесата.

96:6  Пред Него са блясък и величие, сила и красота са в светилището Му.

96:7  Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!

96:8  Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате в дворовете Му,

96:9  поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! Треперете пред Него, цяла земя!

96:10  Кажете между народите: ГОСПОД царува! И светът стои здраво, няма да се поклати. Той ще съди народите с правота.

96:11  Нека се веселят небесата и нека ликува земята, нека бучи морето и всичко в него,

96:12  нека се весели полето и всичко по него. Тогава ще ликуват всичките дървета на гората

96:13  пред ГОСПОДА, защото Той идва, защото идва да съди земята. Той ще съди света с правда и народите – с истината Си.

Chapter 97

97:1  ГОСПОД царува! Нека се радва земята, нека се веселят множеството острови!

97:2  Облаци и мрак са около Него, правда и правосъдие са основата на престола Му.

97:3  Огън върви пред Него и изгаря противниците Му отвсякъде.

97:4  Светкавиците Му осветляват света. Земята видя и потрепери.

97:5  Планините се топят като восък от присъствието на ГОСПОДА, от присъствието на Господа на цялата земя.

97:6  Небесата провъзгласяват правдата Му и всичките племена виждат славата Му.

97:7  Нека се посрамят всички, които служат на изваяни образи, които се хвалят с идолите. Паднете пред Него, всички богове!

97:8  Чу Сион и се развесели и се зарадваха дъщерите на Юда заради Твоите присъди, ГОСПОДИ.

97:9  Защото Ти, ГОСПОДИ, си Всевишният над цялата земя, превъзвишен си над всички богове.

97:10  Мразете злото, вие, които любите ГОСПОДА! Той пази душите на светиите си, избавя ги от ръката на безбожните.

97:11  Светлина се сее за праведния и веселие – за правите по сърце.

97:12  Веселете се в ГОСПОДА, вие, праведни, и възхвалявайте паметта на Неговата святост!

Chapter 98

98:1  Псалм. Пейте на ГОСПОДА нова песен, защото Той извърши чудни дела! Неговата десница и Неговата свята мишца Му спечелиха победата.

98:2  ГОСПОД изяви спасението Си, откри правдата Си пред очите на народите.

98:3  Спомни си милостта Си и верността Си към израилевия дом. Всичките земни краища видяха спасението на нашия Бог.

98:4  Възкликнете към ГОСПОДА, цяла земя, ликувайте, радвайте се и пейте псалми!

98:5  Пейте на ГОСПОДА с арфа, с арфа и с глас на псалмопеене!

98:6  С тръби и с глас на рог викнете радостно пред Царя, ГОСПОДА!

98:7  Нека бучи морето и всичко в него, светът и неговите обитатели!

98:8  Нека ръкопляскат реките, нека се радват заедно планините

98:9  пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. Ще съди света с правда и народите – с правота.

Chapter 99

99:1  ГОСПОД царува! Нека треперят народите! Той седи на престол над херувимите. Нека се потресе земята!

99:2  ГОСПОД е велик в Сион и е извисен над всичките народи.

99:3  Нека хвалят Твоето велико и страшно Име; свят е Той!

99:4  И силата на Царя обича правда. Ти си утвърдил правота, извършил си правосъдие и правда в Яков.

99:5  Възвишавайте ГОСПОДА, нашия Бог, и кланяйте се при подножието на краката Му. Свят е Той!

99:6  Мойсей и Аарон бяха между свещениците Му и Самуил беше между призоваващите Името Му; те призоваваха ГОСПОДА и Той им отговаряше.

99:7  Той им говореше в облачния стълб и те пазеха свидетелствата Му и наредбата, която им даде.

99:8  ГОСПОДИ, Боже наш, Ти им отговаряше; Ти им беше Бог, който прощава, но и Отмъстител за деянията им.

99:9  Възвишавайте ГОСПОДА, нашия Бог, и се кланяйте при святата Му планина, защото свят е ГОСПОД, нашият Бог!

Chapter 100

100:1  Псалм на благодарност. Възкликнете към ГОСПОДА, цяла земя!

100:2  Служете на ГОСПОДА с радост, елате пред Него с ликуване.

100:3  Познайте, че ГОСПОД – Той е Бог. Той ни е направил, а не ние; Негов народ сме и овцете на пасбището Му.

100:4  Влезте в портите Му с благодарност и в дворовете Му – с хваление! Благодарете Му и благославяйте Името Му,

100:5  защото ГОСПОД е благ, милостта Му е вечна и верността Му – към всички поколения.

Chapter 101

101:1  Псалм на Давид. Ще възпея милост и правосъдие; на Теб, ГОСПОДИ, ще пея псалми!

101:2  Ще постъпвам разумно в път съвършен. Кога ще дойдеш при мен? Ще ходя вътре в дома си в чистотата на сърцето си.

101:3  Няма да поставя пред очите си нищо лошо; мразя престъпване на закона, това няма да се прилепи към мен.

101:4  Лъжливо сърце ще отстъпи от мен, няма да познавам зло.

101:5  Който клевети тайно съседа си, него ще погубя; който има горделиво око и надменно сърце, него няма да търпя.

101:6  Очите ми ще бъдат върху верните на земята, за да живеят с мен; който ходи в съвършен път, той ще ми служи.

101:7  Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми; който говори лъжа, няма да устои пред очите ми.

101:8  Всяка сутрин ще погубвам всичките безбожни на земята, за да изтребя от града на ГОСПОДА всички, които вършат беззаконие.

Chapter 102

102:1  Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

102:2  Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

102:3  защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

102:4  Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

102:5  Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

102:6  Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

102:7  Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

102:8  Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

102:9  Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

102:10  заради Твоя гняв и Твоето негодувание – защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

102:11  Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

102:12  Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти – през всички поколения.

102:13  Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

102:14  Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

102:15  Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе – от славата Ти.

102:16  Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

102:17  ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

102:18  Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

102:19  Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

102:20  за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

102:21  за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

102:22  когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

102:23  Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

102:24  Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

102:25  От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

102:26  Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

102:27  Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

102:28  Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.

Chapter 103

103:1  Псалмна Давид. Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и всичко в мен да благославя святото Му Име.

103:2  Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния.

103:3  Той е, който прощава всичките ти беззакония, който изцелява всичките ти болести,

103:4  който изкупва от рова живота ти, който те увенчава с милост и милосърдие,

103:5  който насища с блага живота ти, младостта ти се подновява като на орел.

103:6  ГОСПОД извършва правда и правосъдие за всички угнетявани.

103:7  Показа на Мойсей пътищата Си и на израилевите синове – делата Си.

103:8  Състрадателен и милостив е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив.

103:9  Няма да действа вечно за лошо, нито ще се гневи до века.

103:10  Не е постъпил с нас според греховете ни, нито ни е отплатил според беззаконията ни,

103:11  защото, колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят;

103:12  колкото е далеч изтокът от запада, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

103:13  Както баща жали деца, така жали ГОСПОД онези, които Му се боят,

103:14  защото Той познава нашия строеж, помни, че ние сме пръст.

103:15  Дните на човека са като трева, като полско цвете – така цъфти.

103:16  Защото вятърът преминава над него, и го няма, и мястото му не го познава вече.

103:17  Но милостта на ГОСПОДА е от века до века върху онези, които Му се боят, и правдата Му – върху синовете на синовете,

103:18  върху онези, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

103:19  ГОСПОД е поставил престола Си в небесата и царството Му владее над всичко.

103:20  Благославяйте ГОСПОДА, вие, Негови ангели, мощни по сила, които изпълнявате словото Му, като слушате гласа на словото Му!

103:21  Благославяйте ГОСПОДА, всички вие, Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му!

103:22  Благославяйте ГОСПОДА, всички вие, Негови дела на всички места на Неговото господство! Благославяй ГОСПОДА, душо моя!

Chapter 104

104:1  Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

104:2  Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

104:3  който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

104:4  който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън.

104:5  Той е основал земята на основите ѝ, тя няма да се поклати до века.

104:6  Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

104:7  При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

104:8  Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

104:9  Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

104:10  Ти Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

104:11  Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

104:12  При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

104:13  Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

104:14  Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева – за служба на човека, за да изважда храна от земята,

104:15  и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

104:16  Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

104:17  където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

104:18  Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

104:19  Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

104:20  Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

104:21  Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

104:22  Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

104:23  Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

104:24  ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

104:25  Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи.

104:26  Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

104:27  Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето ѝ.

104:28  Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

104:29  Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

104:30  Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

104:31  Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

104:32  Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

104:33  Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

104:34  Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

104:35  Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Chapter 105

105:1  Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му, известявайте сред народите делата Му!

105:2  Пейте Му, пейте Му псалми, говорете за всичките Му чудни дела!

105:3  Хвалете се с Неговото свято Име, нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!

105:4  Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила, търсете лицето Му винаги!

105:5  Помнете чудните Му дела, които е извършил, знаменията Му и присъдите на устата Му,

105:6  ти, потомство на слугата Му Авраам, вие, синове на Яков, Негови избрани!

105:7  Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.

105:8  Той помни вечно завета Си, словото, което е заповядал за хиляда поколения,

105:9  завета, който е сключил с Авраам, и клетвата Си към Исаак,

105:10  завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил – за вечен завет,

105:11  като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.

105:12  Когато бяха малобройни, само малко и странници в нея,

105:13  когато се скитаха от народ в народ, от царство – в друг народ,

105:14  Той не остави никого да ги угнетява и съди царе заради тях.

105:15  И каза: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!

105:16  После наложи глад върху земята, строши всяка подпорка на хляба.

105:17  Изпрати пред тях човек – Йосиф беше продаден за роб.

105:18  Стиснаха краката му в окови, душата му – в желязо.

105:19  До времето, когато думата му се изпълни, словото на ГОСПОДА го изпитваше.

105:20  Царят изпрати и го освободи, господарят на народите го пусна на свобода.

105:21  Направи го господар над дома си и управител над целия си имот,

105:22  за да връзва князете му според волята си и да учи старейшините му на мъдрост.

105:23  И Израил дойде в Египет и Яков стана пришълец в земята на Хам.

105:24  И Той умножи народа Си много и го направи по-силен от враговете му.

105:25  Обърна сърцето им да мразят народа Му, да постъпват коварно със слугите Му.

105:26  Изпрати слугата Си Мойсей, също и Аарон, когото избра.

105:27  Те извършиха знаменията Му сред тях и чудесата Му в земята на Хам.

105:28  Той изпрати тъмнина и помрачи и те не упорстваха против думите Му.

105:29  Превърна водите им в кръв и изби рибите им.

105:30  Земята им гъмжеше от жаби дори и в покоите на царете им.

105:31  Той каза и дойдоха рояци мухи и въшки по всичките им предели.

105:32  Даде им град вместо дъжд и пламтящ огън в земята им.

105:33  Порази и лозята им, и смокините им и изпочупи дърветата в пределите им.

105:34  Той каза и дойдоха скакалци – малки скакалци безчет –

105:35  и изпоядоха всичките посеви в страната им и изпоядоха плода на земята им.

105:36  Порази и всичките първородни в земята им, първите рожби на цялата им мъжественост.

105:37  После ги изведе със сребро и злато и между племената Му нямаше нито един, който се спъваше.

105:38  Египет се радваше, когато излязоха, защото страхът от тях ги беше нападнал.

105:39  Той разпростря облак за покривало и огън, за да свети през нощта.

105:40  Те поискаха и Той докара пъдпъдъци, и ги насити с небесен хляб.

105:41  Отвори канарата и бликна вода, потече в безводните места като река.

105:42  Защото Той си спомни святото Си слово към слугата Си Авраам

105:43  и изведе народа Си с веселие, избраните Си – с радост.

105:44  Даде им земите на езичниците и те наследиха труда на народите,

105:45  за да пазят Неговите наредби и да съблюдават Неговите закони. Алилуя!

Chapter 106

106:1  Алилуя! Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!

106:2  Кой може да изкаже мощните дела на ГОСПОДА, кой може да провъзгласи цялата Му слава?

106:3  Блажени онези, които пазят правосъдие, и онзи, който върши правда във всички времена!

106:4  Помни ме, ГОСПОДИ, в благоволението към Своя народ, посети ме със спасението Си,

106:5  за да гледам добруването на Твоите избрани, за да се веселя във веселието на народа Ти, за да се хваля с Твоето наследство.

106:6  Съгрешихме, ние и бащите ни, извършихме беззаконие, постъпихме безчестно.

106:7  Бащите ни в Египет не разбираха Твоите чудеса, не помнеха множеството на Твоите милости, а се разбунтуваха при морето, при Червено море.

106:8  Но Той ги избави заради Името Си, за да направи познато могъществото Си.

106:9  Смъмри Червено море и то пресъхна и Той ги преведе през дълбочините като през пустиня.

106:10  Спаси ги от ръката на този, който ги мразеше, и ги изкупи от ръката на врага.

106:11  Водите покриха враговете им, не остана ни един от тях.

106:12  Тогава повярваха на думите Му и възпяха хвалата Му.

106:13  Но скоро забравиха делата Му и не изчакаха съвета Му,

106:14  а пожелаха лакомо в пустинята и изпитаха Бога в безводно място.

106:15  И Той им даде това, което искаха, но изпрати мършавост на душите им.

106:16  И те завидяха на Мойсей в стана и на Аарон, ГОСПОДНИЯ светия.

106:17  Земята се отвори и погълна Датан, и покри дружината на Авирон.

106:18  И огън се запали в дружината им, пламъкът пояде безбожните.

106:19  Те направиха теле в Хорив и се поклониха на излят образ.

106:20  Така размениха славата си за образа на говедо, което яде трева!

106:21  Забравиха Бога, своя Спасител, който беше извършил велики неща в Египет,

106:22  чудни – в земята на Хам, страшни – при Червено море.

106:23  Затова Той каза, че ще ги изтреби, ако Мойсей, избраният Му, не беше застанал пред Него в пролома, за да отвърне яростта Му, да не ги погуби.

106:24  И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово,

106:25  а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на ГОСПОДА.

106:26  Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята,

106:27  да повали потомството им между народите и да ги разпръсне по разни места.

106:28  Те се прилепиха и към Ваал-Фегор и ядоха жертви, принесени на мъртвите.

106:29  Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях.

106:30  Тогава стана Финеес и извърши съд, и язвата престана.

106:31  И това му се счете за правда през всички поколения, до века.

106:32  Разгневиха Го и при водите на Мерива, така че се случи зло на Мойсей заради тях.

106:33  Огорчиха духа му и той говори необмислено с устните си.

106:34  Те не унищожиха народите, за които ГОСПОД им беше заповядал,

106:35  а се смесиха с езичниците и се научиха на техните дела,

106:36  и служеха на идолите им, и те им станаха примка.

106:37  И синовете си и дъщерите си принесоха в жертва на демоните,

106:38  и проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.

106:39  Така се оскверниха чрез делата си и блудстваха в постъпките си.

106:40  Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той се отврати от наследството Си.

106:41  Предаде ги в ръката на езичниците и онези, които ги мразеха, господстваха над тях.

106:42  Враговете им ги потискаха и те се покориха под ръката им.

106:43  Той много пъти ги избавяше, но те се бунтуваха в съвета си и бяха унижени заради беззаконието си.

106:44  Но Той погледна на бедствието им, когато чу вика им,

106:45  и заради тях си спомни Своя завет и се смили според величието на милостта Си.

106:46  И им даде да намерят милосърдие пред всички, които ги бяха пленили.

106:47  Спаси ни, ГОСПОДИ, Боже наш, и ни събери отсред народите, за да славим святото Ти Име и да сияем в Твоята слава.

106:48  Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ да каже: Амин! Алилуя!

Chapter 107

107:1  Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!

107:2  Нека казват така изкупените на ГОСПОДА, които Той изкупи от ръката на врага

107:3  и събра от страните – от изток и от запад, от север и от морето.

107:4  Те се скитаха в пустинята, по пуст път и не намираха населен град;

107:5  гладни и жадни, душата им примираше в тях.

107:6  Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги избави от притесненията им.

107:7  И ги поведе по прав път, за да стигнат до населен град.

107:8  Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове,

107:9  защото насити жадната душа и изпълни гладната душа с добрини!

107:10  Имаше и такива, които седяха в тъмнина и в сянката на смъртта, вързани в скръб и железа,

107:11  защото се разбунтуваха срещу Божиите слова и презряха съвета на Всевишния.

107:12  И Той смири сърцето им с труд; те се спънаха и нямаше помощник.

107:13  Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им.

107:14  Изведе ги от тъмнината и сянката на смъртта и разкъса оковите им.

107:15  Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове,

107:16  защото разби бронзовите порти и строши железните резета!

107:17  Безумните са в скръб поради престъпния си път и поради беззаконията си.

107:18  Душата им се гнуси от всякакво ястие и те се докосват до портите на смъртта.

107:19  Тогава викнаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги спаси от притесненията им.

107:20  Изпраща словото Си и ги изцелява, и спасява живота им от рова.

107:21  Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове!

107:22  Нека принасят жертви на благодарност и да провъзгласяват радостно делата Му!

107:23  Има и такива, които излизат в морето с кораби, търгуват в големи води.

107:24  Те виждат делата на ГОСПОДА и Неговите чудеса в дълбините.

107:25  Той заповядва и вдига бурния вятър, който повдига вълните му.

107:26  Издигат се до небесата, слизат в бездните, душата им се топи в бедствието.

107:27  Люлеят се и се клатушкат като пиян и цялата им мъдрост им изневерява.

107:28  Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си и Той ги изведе от притесненията им.

107:29  Обръща бурята в тишина и вълните им утихват.

107:30  Тогава те се радват, защото се успокояват, и Той ги завежда в желаното им пристанище.

107:31  Нека прославят ГОСПОДА за Неговата милост и за чудните Му дела към човешките синове!

107:32  Нека Го възвисяват в събранието на народа и нека Го хвалят в заседанието на старейшините!

107:33  Той превръща реки в пустиня и водни извори – в суша,

107:34  плодородна земя – в солена пустош поради нечестието на жителите ѝ.

107:35  Превръща пустиня във водни езера и суха земя – във водни извори.

107:36  И заселва там гладните и те основават град за живеене.

107:37  И посяват ниви и засаждат лозя, които дават плодовете на реколтата.

107:38  И Той ги благославя и те се умножават много, и Той не оставя добитъка им да намалее.

107:39  Те намаляват и се унижават от гнет, скръб и мъка.

107:40  Той излива презрение върху князете и ги кара да се скитат в пустинята без път,

107:41  а бедния издига от унижение и прави родовете му като стада.

107:42  Праведните виждат това и се радват, и всяко беззаконие ще затвори устата си.

107:43  Който е мъдър, нека внимава в това и ще разберат ГОСПОДНИТЕ милости!

Chapter 108

108:1  Песен. Псалм на Давид. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; ще пея, ще пея псалми, и със славата си!

108:2  Събуди се, лиро и арфо! Аз ще се събудя на зазоряване.

108:3  Ще Те прославям, ГОСПОДИ, между народите; ще Те възпявам между племената,

108:4  защото Твоята милост се възвеличи над небесата и Твоята вярност – до облаците.

108:5  Възвиси се, Боже, над небесата; славата Ти да бъде над цялата земя!

108:6  За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!

108:7  Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот,

108:8  Мой е Галаад, мой е и Манасия и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми,

108:9  Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си, над Филистия ще тържествувам.

108:10  Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

108:11  Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?

108:12  Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.

108:13  Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.

Chapter 109

109:1  За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи,

109:2  защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха.

109:3  Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина.

109:4  В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва.

109:5  Отплатиха ми зло за добро и омраза – за любовта ми.

109:6  Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му!

109:7  Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях!

109:8  Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му!

109:9  Синовете му нека бъдат сираци и жена му – вдовица!

109:10  Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища!

109:11  Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му!

109:12  Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост – към сирачетата му!

109:13  Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение!

109:14  Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му!

109:15  Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята,

109:16  защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие.

109:17  Той обичаше проклинането – нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето – нека се отдалечи от него!

109:18  Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му!

109:19  Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва.

109:20  Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми.

109:21  А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

109:22  защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен.

109:23  Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец.

109:24  Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя.

109:25  И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава.

109:26  Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си,

109:27  за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това.

109:28  Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва.

109:29  Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха!

109:30  Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам,

109:31  защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му.

Chapter 110

110:1  Псалм на Давид. Каза ГОСПОД на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти.

110:2  ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата Ти: Владей сред враговете Си!

110:3  Народът Ти ще бъде готов в деня на силата Ти. В свято великолепие от скута на зората ще са за Теб като росата Твоите млади.

110:4  ГОСПОД се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин!

110:5  Господ е от дясната Ти страна, Той ще съкруши царе в деня на яростта Си.

110:6  Ще съди между народите, ще изпълни земята с трупове, ще разбие главата на владеещия над много земи.

110:7  На пътя ще пие от потока, затова ще вдигне глава.

Chapter 111

111:1  Алилуя! Ще славя ГОСПОДА от все сърце в обществото на праведните и в събранието.

111:2  Велики са делата на ГОСПОДА, изследвани от всички, които се наслаждават в тях.

111:3  Царственост и великолепие е Неговото дело и правдата Му трае вечно.

111:4  Направи чудесата Си да се помнят; милостив и състрадателен е ГОСПОД.

111:5  Даде храна на онези, които Му се боят; ще помни вечно Своя завет.

111:6  Изяви на народа Си мощта на делата Си, като му даде наследството на народите.

111:7  Делата на ръцете Му са истина и правосъдие. Непоклатими са всичките Му заповеди,

111:8  утвърдени са до вечни векове, извършени са в истина и правда.

111:9  Той изпрати изкупление на народа Си, определи завета Си до века. Свято и страшно е Неговото Име.

111:10  Страхът от ГОСПОДА е началото на мъдростта; всички, които вършат заповедите, са благоразумни. Славата Му трае вечно.

Chapter 112

112:1  Алилуя! Блажен човекът, който се бои от ГОСПОДА, който много се наслаждава на Неговите заповеди!

112:2  Потомците му ще бъдат мощни на земята, поколението на праведните ще се благослови.

112:3  Изобилие и богатства ще има в дома му и правдата му ще трае вечно.

112:4  За праведните изгрява светлина в тъмнината; Той е милостив и състрадателен, и праведен.

112:5  Добре е на човека, който е милостив и дава назаем, той ще защити делото си в съда.

112:6  Наистина той няма да се поклати до века, праведният ще се помни до века.

112:7  Няма да се страхува от лоши новини, сърцето му е непоколебимо, понеже се уповава на ГОСПОДА.

112:8  Сърцето му е утвърдено, той няма да се страхува, докато види повалянето на притеснителите си.

112:9  Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му трае вечно; рогът му ще се издигне на почит.

112:10  Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине.

Chapter 113

113:1  Алилуя! Хвалете, ГОСПОДНИ слуги, хвалете ГОСПОДНОТО Име!

113:2  Да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име отсега и до века!

113:3  От изгряването на слънцето до залязването му нека се хвали ГОСПОДНОТО Име!

113:4  ГОСПОД е високо над всички народи, Неговата слава е над небесата.

113:5  Кой е като ГОСПОДА, нашия Бог, който седи на високо,

113:6  който се навежда да погледне на небесата и на земята?

113:7  Издига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от праха,

113:8  за да го сложи да седне с първенци, с първенците на народа Си.

113:9  Настанява бездетната на дома като весела майка на синове. Алилуя!

Chapter 114

114:1  Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков – от чуждоезичен народ,

114:2  Юда стана Неговото светилище, Израил – Неговото владение.

114:3  Морето видя и побягна, Йордан се върна назад.

114:4  Планините заподскачаха като овни, хълмовете – като агнета.

114:5  Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад?

114:6  На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове – като агнета?

114:7  Треперѝ, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков,

114:8  който превърна канарата във водно езеро, кремъка – във воден извор!

Chapter 115

115:1  Не на нас, ГОСПОДИ, не на нас, а на Своето Име отдай слава, заради милостта Си и заради верността Си!

115:2  Защо да кажат народите: Къде е сега техният Бог?

115:3  А нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно.

115:4  Техните идоли са сребро и злато, произведение на човешки ръце.

115:5  Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат;

115:6  уши имат, но не чуват; нос имат, но не миришат;

115:7  ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; и не издават звук от гърлото си.

115:8  Онези, които ги правят, ще станат като тях – всеки, който се уповава на тях.

115:9  Израилю, уповавай се на ГОСПОДА, Той им е помощ и щит.

115:10  Доме Ааронов, уповавай се на ГОСПОДА; Той им е помощ и щит.

115:11  Вие, които се боите от ГОСПОДА, уповавайте се на ГОСПОДА; Той им е помощ и щит.

115:12  ГОСПОД си спомни за нас, Той ще благослови, ще благослови израилевия дом, ще благослови Аароновия дом.

115:13  Ще благослови тези, които се боят от ГОСПОДА, малките и големите.

115:14  ГОСПОД ще ви умножи, вас и децата ви.

115:15  Ще бъдете благословени от ГОСПОДА, който е направил небето и земята.

115:16  Небесата са ГОСПОДНИ небеса, а земята Той е дал на човешките синове.

115:17  Мъртвите не хвалят ГОСПОДА, нито онези, които слизат в мълчанието.

115:18  Но ние ще благославяме ГОСПОДА отсега и до века. Алилуя!

Chapter 116

116:1  Любя ГОСПОДА, защото Той чу гласа ми и молбите ми,

116:2  защото Той приклони ухото Си към мен, и аз ще Го призовавам, докато съм жив.

116:3  Връзките на смъртта ме обвиха и притесненията на Шеол ме достигнаха; намерих нещастие и скръб.

116:4  Тогава призовах ГОСПОДНОТО Име: Моля Те, ГОСПОДИ, избави душата ми!

116:5  Милостив е ГОСПОД и праведен и нашият Бог е състрадателен.

116:6  ГОСПОД пази простодушните – бях в беда и Той ме спаси.

116:7  Върни се, душо моя, в покоя си, защото ГОСПОД ти стори добро.

116:8  Понеже си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,

116:9  аз ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите.

116:10  Повярвах, затова говорих. Бях много наскърбен.

116:11  В тревогата си казах: Всеки човек е лъжлив!

116:12  Какво да върна на ГОСПОДА за всичките Му благодеяния към мен?

116:13  Ще вдигна чашата на спасението и ще призова Името на ГОСПОДА.

116:14  Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ.

116:15  Скъпоценна е в очите на ГОСПОДА смъртта на Неговите светии.

116:16  Моля Те, ГОСПОДИ, защото аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня. Ти си развързал връзките ми!

116:17  На Теб ще принеса жертва на благодарност и ще призова Името на ГОСПОДА.

116:18  Ще изпълня обещанията си на ГОСПОДА, сега, пред целия Негов народ,

116:19  в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом, сред теб, Ерусалиме. Алилуя!

Chapter 117

117:1  Хвалете ГОСПОДА, всички народи! Възхвалявайте Го, всички племена,

117:2  защото мощна е милостта Му към нас, и верността на ГОСПОДА е вечна. Алилуя!

Chapter 118

118:1  Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна!

118:2  Нека каже сега Израил: Неговата милост е вечна!

118:3  Нека каже сега Аароновият дом: Неговата милост е вечна!

118:4  Нека кажат сега, които се боят от ГОСПОДА: Неговата милост е вечна!

118:5  От бедата си призовах ГОСПОДА. ГОСПОД ми отговори и ме постави на широко място.

118:6  ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша – какво ще ми стори човек?

118:7  ГОСПОД е откъм мен, сред помощниците ми, и ще видя повалянето на онези, които ме мразят.

118:8  По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек.

118:9  По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на князе.

118:10  Всички народи ме заобиколиха, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.

118:11  Заобиколиха ме, да, заобиколиха ме, но с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.

118:12  Заобиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни. Да, с Името на ГОСПОДА ще ги изтребя.

118:13  Ти ме блъсна силно, за да падна, но ГОСПОД ми помогна.

118:14  ГОСПОД е моята сила и моята песен и Той ми стана спасение.

118:15  Глас на ликуване и спасение е в шатрите на праведните, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела.

118:16  Десницата на ГОСПОДА е възвишена, десницата на ГОСПОДА върши мощни дела.

118:17  Аз няма да умра, а ще живея и ще разказвам за делата на ГОСПОДА.

118:18  Строго ме наказа ГОСПОД, но на смърт не ме предаде.

118:19  Отворете ми портите на правдата! Ще вляза през тях и ще прославя ГОСПОДА.

118:20  Това е портата на ГОСПОДА, праведните ще влязат през нея.

118:21  Ще Те прославям, защото си ми отговорил и си ми станал спасение.

118:22  Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла.

118:23  От ГОСПОДА е това и чудно е в нашите очи.

118:24  Това е денят, който ГОСПОД е направил; нека се радваме и се веселим в Него!

118:25  Моля Те, ГОСПОДИ, спаси! Моля Те, ГОСПОДИ, изпрати благоденствие!

118:26  Благословен, който иде в ГОСПОДНОТО Име! Благословихме ви от ГОСПОДНИЯ дом.

118:27  ГОСПОД е Бог и Той ни даде светлина. Доведете празничната жертва, вързана с въжета, при роговете на олтара!

118:28  Ти си моят Бог и аз ще Те славя. Боже мой, ще Те величая.

118:29  Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна!

Chapter 119

119:1  Блажени онези, които са непорочни в пътя, които ходят в закона на ГОСПОДА! @азбучен псалм;

119:2  Блажени онези, които пазят свидетелствата Му, които Го търсят с цяло сърце,

119:3  които и не вършат беззаконие, а ходят в Неговите пътища!

119:4  Ти си ни заповядал правилата Си, за да ги пазим усърдно.

119:5  О, да бяха постоянни пътищата ми, за да пазя Твоите наредби!

119:6  Тогава няма да се посрамя, когато внимавам във всичките Ти заповеди.

119:7  Ще Те славя с искрено сърце, когато науча наредбите на Твоята правда.

119:8  Ще пазя наредбите Ти; не ме оставяй напълно!

119:9  Чрез какво може млад човек да опази пътя си чист? Като внимава на себе си според словото Ти.

119:10  С цялото си сърце Те търсих; не ме оставяй да се отклоня от заповедите Ти!

119:11  В сърцето си съхраних словото Ти, за да не съгрешавам против Теб.

119:12  Благословен си, ГОСПОДИ! Научи ме на наредбите Си.

119:13  С устните си разказах всичките присъди на устата Ти.

119:14  В пътя на Твоите свидетелства се радвах толкова, колкото над всичките богатства.

119:15  Ще размишлявам върху правилата Ти и ще зачитам пътищата Ти.

119:16  Ще се наслаждавам на наредбите Ти и словото Ти няма да забравя.

119:17  Стори добро на слугата Си, за да живея и да пазя словото Ти!

119:18  Отвори очите ми, за да виждам чудеса от Твоя закон.

119:19  Чужденец съм аз на земята; не скривай от мен заповедите Си!

119:20  Душата ми всякога чезне от копнеж по Твоите наредби.

119:21  Ти си смъмрил горделивите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.

119:22  Вдигни от мен укор и презрение, защото пазя Твоите свидетелства.

119:23  Макар и князе да седят и говорят против мен, слугата Ти размишлява върху Твоите наредби.

119:24  И свидетелствата Ти също са моя наслада и мои съветници.

119:25  Душата ми прилепва към пръстта. Съживи ме според словото Си!

119:26  Разказах пътищата си; и Ти ми отговори. Научѝ ме на наредбите Си!

119:27  Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила и ще размишлявам върху Твоите чудни дела.

119:28  Душата ми се топи от тъга. Укрепи ме според словото Си!

119:29  Отдалечи от мен пътя на лъжата и милостиво ми дари закона Си!

119:30  Избрах пътя на истината, Твоите присъди поставих пред себе си.

119:31  Прилепвам се към Твоите свидетелства, ГОСПОДИ, не ме оставяй да се посрамя!

119:32  Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, защото Ти ще разшириш сърцето ми.

119:33  Научи ме, ГОСПОДИ, на пътя на Своите наредби и аз ще го пазя докрай.

119:34  Дай ми разум и ще пазя закона Ти, наистина ще го пазя с цяло сърце.

119:35  Насочвай ме в пътеката на Своите заповеди, защото се наслаждавам в нея!

119:36  Наклони сърцето ми към Своите свидетелства, а не към сребролюбие.

119:37  Отвърни очите ми, за да не гледат суета, и ме съживи в пътищата Си.

119:38  Утвърди думата Си към слугата Си, която е за онези, които се боят от Теб.

119:39  Отвърни от мен срама ми, от който се страхувам, защото Твоите присъди са добри.

119:40  Ето, аз копнея за Твоите правила; съживи ме чрез правдата Си!

119:41  Нека дойдат на мен Твоите милости, ГОСПОДИ, Твоето спасение според думата Ти.

119:42  Така ще дам отговор на онзи, който ме хули, защото се уповавам на словото Ти.

119:43  И не отнемай напълно словото на истината от устата ми, защото се надявам на Твоите присъди.

119:44  Ще пазя Твоя закон постоянно, винаги, вечно.

119:45  И ще ходя нашироко, защото се стремих към Твоите правила.

119:46  Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе и няма да се засрамя.

119:47  И ще се наслаждавам на Твоите заповеди, които обичам.

119:48  И ще издигам и ръцете си към Твоите заповеди, които обичам, и ще размишлявам върху Твоите наредби.

119:49  Спомни си словото Си към слугата Си, на което си ме направил да се уповавам.

119:50  Това е моята утеха в нещастието ми – че Твоята дума ме съживи.

119:51  Горделивите ми се подиграват твърде много, но аз не се отклоних от Твоя закон.

119:52  Спомних си Твоите присъди от древността, ГОСПОДИ, и се утеших.

119:53  Негодуване ме обзе заради безбожните, които изоставят Твоя закон.

119:54  Твоите наредби ми станаха песни в дома на странстването ми.

119:55  Нощем споменавах Името Ти, ГОСПОДИ, и пазех закона Ти.

119:56  Това ми стана, защото пазих правилата Ти.

119:57  ГОСПОД е моят дял; аз казах, че ще пазя словата Ти.

119:58  Потърсих лицето Ти от все сърце; бъди милостив към мен според думата Си.

119:59  Размислих за пътищата си и насочих стъпките си към Твоите свидетелства.

119:60  Побързах и не се забавих да пазя Твоите заповеди.

119:61  Връзките на безбожните ме обвиха, но аз не забравих Твоя закон.

119:62  Среднощ ставам, за да Те славя заради Твоите справедливи присъди.

119:63  Другар съм на всички, които се боят от Теб, и на онези, които пазят Твоите правила.

119:64  Земята е пълна с милостта Ти, ГОСПОДИ, научи ме на наредбите Си.

119:65  ГОСПОДИ, Ти си направил добро на слугата Си според словото Си.

119:66  Научи ме на добро разсъждение и знание, защото повярвах в Твоите заповеди.

119:67  Преди да бъда наскърбен, аз се бях заблудил, но сега пазя Твоето слово.

119:68  Ти си благ и благодетелен. Научи ме на Своите наредби.

119:69  Горделивите ме окаляха с лъжи, но аз ще пазя правилата Ти с цяло сърце.

119:70  Сърцето им е тлъсто като лой, а аз се наслаждавам на Твоя закон.

119:71  Добре е за мен, че бях наскърбен, за да науча Твоите наредби.

119:72  Законът на Твоята уста е по-добър за мен от хиляди кюлчета злато и сребро.

119:73  Твоите ръце ме направиха и приготвиха; дай ми разум и ще науча заповедите Ти.

119:74  Които се боят от Теб, ще ме видят и ще се зарадват, защото на словото Ти се уповах.

119:75  Зная, ГОСПОДИ, че Твоите присъди са правда и че справедливо си ме наскърбил.

119:76  Твоята милост нека ми бъде за утеха според думата Ти към слугата Ти!

119:77  Нека дойде върху мен състраданието Ти, за да живея, защото законът Ти е моята наслада.

119:78  Нека се засрамят горделивите, защото ми сториха зло без причина, но аз размишлявам върху Твоите правила.

119:79  Нека се обърнат към мен онези, които Ти се боят, онези, които познават Твоите свидетелства.

119:80  Нека сърцето ми бъде непорочно в Твоите наредби, за да не се посрамя.

119:81  Душата ми копнее за Твоето спасение; на словото Ти се уповавам.

119:82  Очите ми копнеят за думата Ти, като казвам: Кога ще ме утешиш?

119:83  Защото станах като мех, изсъхнал в дим, но не забравих Твоите наредби.

119:84  Колко са дните на слугата Ти? Кога ще извършиш съд над гонителите ми?

119:85  Горделивите изкопаха ями за мен, те, които не са според Твоя закон.

119:86  Всичките Твои заповеди са истина. Без причина ме гонят – помогни ми!

119:87  Без малко щяха да ме погубят на земята, но аз не оставих Твоите правила.

119:88  Съживи ме според милостта Си и ще пазя свидетелството на устата Ти.

119:89  До века, ГОСПОДИ, е утвърдено словото Ти в небесата.

119:90  Твоята вярност – във всички поколения. Ти си основал земята и тя стои.

119:91  Те стоят днес според Твоите наредби, защото всичко е в Твоя служба.

119:92  Ако законът Ти не беше моя наслада, щях да загина в нещастието си.

119:93  Няма да забравя правилата Ти до века, защото чрез тях си ме съживил.

119:94  Твой съм аз – спаси ме, защото се стремих към правилата Ти.

119:95  Безбожните ме дебнат, за да ме погубят, но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

119:96  На всяко съвършенство видях предел, а Твоята заповед достига много надалеч.

119:97  Колко обичам Твоя закон! Цял ден той е размишлението ми.

119:98  Твоите заповеди ме правят по-мъдър от враговете ми, защото са винаги с мен.

119:99  По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелства са размишлението ми.

119:100  По-разумен съм от старите, защото опазих правилата Ти.

119:101  Въздържах краката си от всеки лош път, за да пазя словото Ти.

119:102  Не се отклоних от Твоите присъди, защото Ти, Ти си ме поучавал.

119:103  Колко са сладки за небцето ми Твоите думи, повече от мед в устата ми!

119:104  От Твоите правила получавам разум, затова мразя всеки лъжлив път.

119:105  Твоето слово е светило за крака ми и светлина за пътеката ми.

119:106  Заклех се и потвърждавам, че ще пазя праведните Ти присъди.

119:107  Много съм угнетен, ГОСПОДИ, съживи ме според словото Си!

119:108  Приеми, моля Те, ГОСПОДИ, доброволните жертви на устата ми и научи ме на присъдите Си!

119:109  Животът ми е постоянно в опасност, но аз не забравих Твоя закон.

119:110  Безбожните ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите правила.

119:111  Приех свидетелствата Ти за наследство до века, защото те са радостта на сърцето ми.

119:112  Наклоних сърцето си да върша наредбите Ти до века, докрай.

119:113  Мразя двуличните, а обичам закона Ти.

119:114  Ти си моето скривалище и моят щит; на словото Ти се уповавам.

119:115  Отдалечете се от мен, вие, злодеи, аз ще пазя заповедите на своя Бог.

119:116  Поддържай ме според думата Си, за да живея, и не ме оставяй да се посрамя в надеждата си.

119:117  Подкрепи ме, и ще бъда избавен, и ще внимавам винаги в Твоите наредби.

119:118  Ти си отхвърлил всички, които се отклоняват от Твоите наредби, защото коварна е измамата им.

119:119  Изхвърлил си като шлака всичките безбожни на земята, затова обичам Твоите свидетелства.

119:120  Тялото ми настръхва поради страха от Теб и от присъдите Ти се боя.

119:121  Върших правосъдие и правда; не ме оставяй на потисниците ми!

119:122  Стани поръчител на слугата Си за добро, да не ме угнетяват горделивите!

119:123  Очите ми чезнат за спасението Ти и за думата на Твоята правда.

119:124  Постъпвай със слугата Си според милостта Си и ме научи на наредбите Си.

119:125  Аз съм Твой слуга; дай ми разум и ще позная Твоите свидетелства.

119:126  Време е ГОСПОД да подейства, защото счетоха закона Ти за нищо.

119:127  Затова аз обичам Твоите заповеди повече от злато и от чисто злато!

119:128  Затова считам всички Твои правила относно всяко нещо за прави, мразя всеки лъжлив път.

119:129  Чудесни са Твоите свидетелства, затова душата ми ги пази.

119:130  Изявяването на Твоите думи дава светлина и разум на невежите.

119:131  Отворих устата си и въздъхнах, защото копнеех за Твоите заповеди.

119:132  Обърни се към мен и бъди милостив към мен, както постъпваш с онези, които обичат Името Ти!

119:133  Утвърди стъпките ми чрез словото Си и не оставяй да ме завладее никакво беззаконие!

119:134  Избави ме от човешко потисничество и ще пазя Твоите правила.

119:135  Възсияй с лицето Си над слугата Си и ме научи на наредбите Си.

119:136  Водни потоци текат от очите ми, понеже не се пази Твоят закон.

119:137  Праведен си, ГОСПОДИ, прави са и Твоите присъди.

119:138  Постановил си свидетелствата Си в правда и изобилна вярност.

119:139  Ревността ми ме изяде, защото противниците ми забравиха Твоите думи.

119:140  Словото Ти е съвсем пречистено и слугата Ти го обича.

119:141  Незначителен съм и презрян, но не забравих Твоите правила.

119:142  Твоята правда е вечна правда и Твоят закон е истина.

119:143  Скръб и беда ме стигнаха, но заповедите Ти са моята наслада.

119:144  Твоите свидетелства са вечна правда; дай ми разум и ще живея.

119:145  Извиках от все сърце: ГОСПОДИ, чуй ме! Ще пазя наредбите Ти.

119:146  Извиках към Теб: Спаси ме! Ще пазя свидетелствата Ти.

119:147  Изпреварих зората и виках; на словото Ти се уповавах.

119:148  Очите ми изпревариха нощните стражи, за да размишлявам върху Твоето слово.

119:149  Чуй гласа ми според милостта Си, ГОСПОДИ, съживи ме според Своите присъди.

119:150  Приближиха се онези, които следват коварството, те са далеч от Твоя закон.

119:151  Ти си близо, ГОСПОДИ, и всички Твои заповеди са истина.

119:152  Отдавна познах от Твоите свидетелства, че Ти си ги основал до века.

119:153  Погледни на скръбта ми и ме избави, защото не съм забравил закона Ти!

119:154  Защити делото ми и ме изкупи; съживи ме според думата Си!

119:155  Спасението е далеч от безбожните, защото те не търсят Твоите наредби.

119:156  Много са Твоите милосърдия, ГОСПОДИ; съживи ме според присъдите Си!

119:157  Много са моите гонители и противници, но аз не се отклоних от Твоите свидетелства.

119:158  Видях неверните и се погнусих, защото не опазиха Твоето слово.

119:159  Виж колко обичам Твоите правила; съживи ме, ГОСПОДИ, според милостта Си!

119:160  Цялото Ти слово е истина и вечна е всяка присъда на Твоята правда.

119:161  Князе ме преследват без причина, но сърцето ми благоговее пред словото Ти.

119:162  Радвам се на словото Ти като един, който намира голяма плячка.

119:163  Мразя и се отвращавам от лъжата, а обичам закона Ти.

119:164  Седем пъти на ден Те възхвалявам заради присъдите на Твоята правда.

119:165  Онези, които обичат закона Ти, имат голям мир и за тях няма препъване.

119:166  Уповах се на Твоето спасение, ГОСПОДИ, и върших Твоите заповеди.

119:167  Душата ми пази Твоите свидетелства и аз много ги обичам.

119:168  Пазих Твоите правила и Твоите свидетелства, защото пред Теб са всичките ми пътища.

119:169  Нека се приближи викът ми пред Теб, ГОСПОДИ, дай ми разум според словото Си!

119:170  Нека дойде молбата ми пред Теб, избави ме според думата Си!

119:171  От устните ми ще извира възхвала, защото Ти ме учиш на наредбите Си.

119:172  Езикът ми високо ще говори словото Ти, защото всички Твои заповеди са правда.

119:173  Нека ръката Ти ми бъде помощ, защото аз избрах Твоите правила.

119:174  Копнея за спасението Ти, ГОСПОДИ, и законът Ти е моя наслада.

119:175  Нека душата ми живее и Те възхвалява и нека Твоите присъди ми помагат!

119:176  Скитах се като изгубена овца. Потърси слугата Си, защото не забравих заповедите Ти!

Chapter 120

120:1  Песен на изкачванията. В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ми отговори.

120:2  ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

120:3  Какво ще ти се даде или какво ще ти се прибави, на теб, измамни езиче?

120:4  Остри стрели на силния с дървени въглища от хвойна.

120:5  Горко ми, защото странствам в Мосох, защото обитавам в шатрите на Кидар!

120:6  Душата ми живя много време с онези, които мразят мира.

120:7  Аз съм за мир, но когато говоря, те са за война.

Chapter 121

121:1  Песен на изкачванията. Ще повдигна очите си към хълмовете. Откъде ще дойде помощта ми?

121:2  Помощта ми идва от ГОСПОДА, който е направил небето и земята.

121:3  Той няма да позволи да се подхлъзне кракът ти. Онзи, който те пази, няма да задреме.

121:4  Ето, няма да задреме, нито да заспи Пазителят на Израил.

121:5  ГОСПОД е твой пазител, ГОСПОД е твоя сянка от дясната ти страна.

121:6  Слънцето няма да те порази денем, нито луната – нощем.

121:7  ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти.

121:8  ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.

Chapter 122

122:1  Песен на изкачванията. На Давид. Зарадвах се, когато ми казаха: Да отидем в ГОСПОДНИЯ дом!

122:2  Краката ни стоят вътре в портите ти, Ерусалиме.

122:3  Ерусалим е построен като здраво затворен в себе си град,

122:4  където се изкачват племената, племената на ГОСПОДА, според свидетелството на Израил, за да славят Името на ГОСПОДА.

122:5  Защото там са поставени престоли за съд, престолите на Давидовия дом.

122:6  Молете се за мира на Ерусалим! Нека благоуспяват онези, които те обичат!

122:7  Мир да бъде в крепостите ти, благоденствие – в дворците ти!

122:8  Заради братята си и приятелите си ще кажа сега: Мир да е в теб!

122:9  Заради дома на ГОСПОДА, нашия Бог, ще търся доброто ти.

Chapter 123

123:1  Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си – Ти, който обитаваш в небесата!

123:2  Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката ѝ, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

123:3  Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

123:4  Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.

Chapter 124

124:1  Песен на изкачванията. На Давид. Ако не беше ГОСПОД откъм нас – нека каже сега Израил –

124:2  ако не беше ГОСПОД откъм нас, когато се надигнаха хора против нас,

124:3  тогава те щяха да ни погълнат живи, когато яростта им се разпали против нас;

124:4  тогава водите щяха да ни потопят, потокът щеше да премине над душата ни;

124:5  тогава надигнатите води щяха да преминат над душата ни.

124:6  Благословен да е ГОСПОД, който не ни предаде като плячка в зъбите им!

124:7  Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме.

124:8  Помощта ни е в Името на ГОСПОДА, който е направил небето и земята.

Chapter 125

125:1  Песен на изкачванията. Които се уповават на ГОСПОДА, са като хълма Сион, който няма да се поклати, а стои до века.

125:2  Както планините обграждат Ерусалим, така ГОСПОД обгражда народа Си отсега и до века,

125:3  защото скиптърът на безбожието няма да почива върху дела на праведните, за да не протегнат праведните ръце към беззаконието.

125:4  Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите и на онези, които са прави в сърцата си.

125:5  А онези, които се отклоняват в кривите си пътища, ГОСПОД ще ги отведе заедно с онези, които вършат беззаконие. Мир на Израил!

Chapter 126

126:1  Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

126:2  Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни – с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

126:3  ГОСПОД извърши велики неща за нас! Зарадвахме се.

126:4  Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

126:5  Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с ликуване.

126:6  Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с ликуване и ще носи снопите си.

Chapter 127

127:1  Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

127:2  Безполезно е за вас да ставате рано, да стоите до късно, да ядете хляб на тежък труд, толкова Той дава на възлюбения Си и в сън.

127:3  Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

127:4  Както са стрелите в ръката на силния, така са и синовете на младостта.

127:5  Блажен човекът, който е напълнил колчана си с тях! Те няма да се посрамят, когато говорят с враговете си в портата.

Chapter 128

128:1  Песен на изкачванията. Блажен всеки, който се бои от ГОСПОДА, който ходи в Неговите пътища!

128:2  Ще ядеш от труда на ръцете си, ще бъдеш блажен и ще ти бъде добре.

128:3  Жена ти ще бъде като плодоносна лоза вътре в дома ти, синовете ти – като млади маслини около трапезата ти.

128:4  Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от ГОСПОДА.

128:5  ГОСПОД да те благослови от Сион и да гледаш добруването на Ерусалим през всичките дни на живота си,

128:6  да видиш синове от синовете си! Мир на Израил!

Chapter 129

129:1  Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега – нека каже сега Израил –

129:2  много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

129:3  Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

129:4  Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

129:5  Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

129:6  Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва, преди да порасне,

129:7  с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

129:8  нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!

Chapter 130

130:1  Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

130:2  Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

130:3  Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

130:4  Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

130:5  Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

130:6  Душата ми чака Господа повече от стражите – зората, повече от стражите – зората.

130:7  Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

130:8  И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.

Chapter 131

131:1  Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен.

131:2  Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.

131:3  Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века!

Chapter 132

132:1  Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

132:2  как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

132:3  Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

132:4  няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

132:5  докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

132:6  Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

132:7  Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

132:8  Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си – Ти и ковчегът на Твоята сила!

132:9  Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

132:10  Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

132:11  ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

132:12  Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, на които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

132:13  Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

132:14  Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

132:15  Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

132:16  Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

132:17  Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

132:18  Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.

Chapter 133

133:1  Песен на изкачванията. На Давид. Ето, колко е добро и колко е приятно да живеят братя в единомислие!

133:2  То е като скъпоценното масло на главата, слизащо по брадата, брадата на Аарон, слизащо по края на одеждите му.

133:3  То е като ермонската роса, слизаща по сионските планини; защото там ГОСПОД е заповядал благословението – живот вечен.

Chapter 134

134:1  Песен на изкачванията. Ето, благославяйте ГОСПОДА, всички ГОСПОДНИ слуги, които стоите нощем в ГОСПОДНИЯ дом!

134:2  Издигайте ръцете си към светилището и благославяйте ГОСПОДА!

134:3  Да те благослови от Сион ГОСПОД, който е направил небето и земята!

Chapter 135

135:1  Алилуя! Хвалете Името на ГОСПОДА! Хвалете Го, вие, ГОСПОДНИ слуги,

135:2  които стоите в ГОСПОДНИЯ дом, в дворовете на дома на нашия Бог!

135:3  Хвалете ГОСПОДА, защото ГОСПОД е благ, пейте псалми на Името Му, защото това е приятно!

135:4  Защото ГОСПОД избра Яков за Себе Си, Израил – за Свое притежание.

135:5  Защото аз зная, че ГОСПОД е велик и че нашият Господ е над всички богове.

135:6  ГОСПОД прави всичко, което Му е угодно, в небесата и на земята, в моретата и във всички дълбини.

135:7  Издига парите от краищата на земята, прави светкавици за дъжда, изважда вятъра от съкровищниците Си.

135:8  Порази египетските първородни, от човек до животно.

135:9  Изпрати знамения и чудеса сред теб, Египет, върху фараона и всичките му слуги.

135:10  Порази големи народи и изби мощни царе –

135:11  аморейския цар Сихон и васанския цар Ог, и всичките царства на Ханаан.

135:12  И даде земята им за наследство, за наследство на Своя народ Израил.

135:13  Твоето Име, ГОСПОДИ, е вечно, споменът Ти, ГОСПОДИ – във всички поколения.

135:14  Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще окаже милост на слугите Си.

135:15  Идолите на народите са сребро и злато, произведение на човешки ръце.

135:16  Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат;

135:17  уши имат, но не чуват; и няма дъх в устата им.

135:18  Онези, които ги правят, ще станат като тях, всеки, който се уповава на тях.

135:19  Благославяйте ГОСПОДА, доме израилев! Благославяйте ГОСПОДА, доме Ааронов!

135:20  Благославяйте ГОСПОДА, доме левиев! Вие, които се боите от ГОСПОДА, благославяйте ГОСПОДА!

135:21  Благословен да бъде от Сион ГОСПОД, който обитава в Ерусалим! Алилуя!

Chapter 136

136:1  Славете ГОСПОДА, защото е благ – защото милостта Му е вечна!

136:2  Славете Бога на боговете – защото милостта Му е вечна!

136:3  Славете Господа на господарите – защото милостта Му е вечна!

136:4  Който единствен върши велики чудеса – защото милостта Му е вечна!

136:5  Който с мъдрост направи небесата – защото милостта Му е вечна!

136:6  Който простря земята върху водите – защото милостта Му е вечна!

136:7  Който направи големи светила – защото милостта Му е вечна –

136:8  слънцето, за да владее денем – защото милостта Му е вечна –

136:9  луната и звездите, за да владеят нощем – защото милостта Му е вечна!

136:10  Който порази египтяните в първородните им – защото милостта Му е вечна!

136:11  И изведе Израил отсред тях – защото милостта Му е вечна –

136:12  със силна ръка и с издигната мишца – защото милостта Му е вечна!

136:13  Който раздели Червено море на две части – защото милостта Му е вечна –

136:14  и преведе Израил сред него – защото милостта Му е вечна –

136:15  а фараона и войската му хвърли в Червено море – защото милостта Му е вечна!

136:16  Който преведе народа Си през пустинята – защото милостта Му е вечна!

136:17  Който разби велики царе – защото милостта Му е вечна –

136:18  и изби прочути царе – защото милостта Му е вечна –

136:19  аморейския цар Сихон – защото милостта Му е вечна –

136:20  и васанския цар Ог – защото милостта Му е вечна!

136:21  И даде земята им за наследство – защото милостта Му е вечна –

136:22  за наследство на слугата Си Израил – защото милостта Му е вечна!

136:23  Който си спомни за нас в унижението ни – защото милостта Му е вечна –

136:24  и ни избави от притеснителите ни – защото милостта Му е вечна!

136:25  Който дава храна на всяко създание – защото милостта Му е вечна!

136:26  Славете небесния Бог – защото милостта Му е вечна!

Chapter 137

137:1  При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

137:2  На върбите сред него окачихме арфите си.

137:3  Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

137:4  Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

137:5  Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

137:6  Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

137:7  Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

137:8  О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

137:9  Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

Chapter 138

138:1  Псалм на Давид. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея псалми пред боговете.

138:2  Ще се поклоня към светия Ти храм и ще славя Името Ти за милостта Ти и за верността Ти, защото си възвеличил словото Си над цялото Си Име.

138:3  В деня, когато извиках, Ти ми отговори; направи ме дръзновен със сила в душата ми.

138:4  Всички земни царе ще Те прославят, ГОСПОДИ, когато чуят думите на устата Ти.

138:5  Ще възпяват ГОСПОДНИТЕ пътища, защото велика е ГОСПОДНАТА слава.

138:6  Защото ГОСПОД е възвишен, но гледа смирения, а гордия познава отдалеч.

138:7  Ако ходя сред бедствие, Ти ще ме пазиш жив, ще простреш ръката Си против яростта на враговете ми и ще ме спаси десницата Ти.

138:8  ГОСПОД ще извърши, което е потребно за мен. Твоята милост, ГОСПОДИ, е вечна. Не оставяй делата на ръцете Си!

Chapter 139

139:1  За първия певец. Псалм на Давид. ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.

139:2  Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.

139:3  Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.

139:4  Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

139:5  Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.

139:6  Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.

139:7  Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?

139:8  Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!

139:9  Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,

139:10  дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!

139:11  Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен –

139:12  дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.

139:13  Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.

139:14  Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

139:15  Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.

139:16  Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките – дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.

139:17  Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!

139:18  Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

139:19  О, да би убил безбожните, Боже! Отдалечете се от мен, кръвожадни мъже!

139:20  Защото те говорят против Теб безбожно и враговете Ти вземат Името Ти напразно.

139:21  Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?

139:22  Мразя ги с крайна омраза, станаха ми врагове.

139:23  Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми.

139:24  И виж дали има в мен оскърбителен път и води ме във вечния път!

Chapter 140

140:1  За първия певец. Псалм на Давид. Избави ме, ГОСПОДИ, от зли хора, опази ме от насилници,

140:2  които замислят зло в сърцата си и всеки ден предизвикват войни.

140:3  Изострят езика си като змия; под устните им има аспидова отрова.(Села.)

140:4  Запази ме, ГОСПОДИ, от ръцете на безбожните, опази ме от насилници, които намислиха да спънат стъпките ми.

140:5  Надменните скриха за мен примка и въжета, разпростряха мрежа край пътя, поставиха клопки за мен.(Села.)

140:6  Казах на ГОСПОДА: Ти си моят Бог; чуй, ГОСПОДИ, гласа на молбите ми!

140:7  БОЖЕ, Господи, сило на моето спасение, Ти си покрил главата ми в деня на битката.

140:8  Не удовлетворявай, ГОСПОДИ, желанията на безбожния; не оставяй да успее неговият план, за да се възвишат!(Села.)

140:9  А главите на онези, които ме заобикалят – нека злото на устните им ги покрие!

140:10  Нека паднат върху тях горящи въглища, нека бъдат хвърлени в огъня, в дълбоки ями, за да не станат вече.

140:11  Нека не се утвърди клеветник в земята, нека зло преследва насилника, докато го постигне.

140:12  Зная, че ГОСПОД ще отдаде правосъдието на угнетените и правото на сиромасите.

140:13  Наистина праведните ще славят Името Ти, праведните ще обитават в Твоето присъствие!

Chapter 141

141:1  Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

141:2  Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми – като вечерната жертва.

141:3  Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

141:4  Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

141:5  Нека ме удари праведният – то е милост; и нека ме изобличава – то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли – защото все още молитвата ми е против злите им дела.

141:6  Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

141:7  Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

141:8  Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

141:9  Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

141:10  Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Chapter 142

142:1  Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

142:2  Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

142:3  Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

142:4  Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

142:5  Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

142:6  Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

142:7  Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.

Chapter 143

143:1  Псалм на Давид. Чуй, молитвата ми, ГОСПОДИ, дай ухо на молбите ми! Отговори ми според верността Си и според правдата Си.

143:2  И не влизай в съд със слугата Си, защото няма да се оправдае пред Теб нито един жив човек.

143:3  Защото врагът преследва душата ми, стъпка до земята живота ми, направи ме да живея в тъмни места, като мъртвите от древността.

143:4  Затова духът ми е отпаднал вътре в мен, сърцето ми е ужасено вътре в мен.

143:5  Спомням си дните на древността, размишлявам за всичките Твои дела, размислям за творението на ръцете Ти.

143:6  Простирам ръцете си към Теб, душата ми жадува за Теб като изнурена земя.(Села.)

143:7  Послушай ме бързо, ГОСПОДИ, духът ми отпада! Не скривай лицето Си от мен, за да не стана като онези, които слизат в рова.

143:8  Дай ми да чуя рано милостта Ти, защото на Теб се уповавам; покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си.

143:9  Избави ме, ГОСПОДИ, от враговете ми – към Теб прибягвам.

143:10  Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си моят Бог. Нека Твоят благ Дух ме води по равна земя!

143:11  ГОСПОДИ, съживи ме заради Името Си! Според правдата Си изведи душата ми от бедствие!

143:12  И според милостта Си отсечи враговете ми и погуби всички, които враждуват против душата ми, защото аз съм Твой слуга.

Chapter 144

144:1  Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми – на бой,

144:2  който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

144:3  ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син – че да го зачиташ?

144:4  Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

144:5  Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

144:6  Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

144:7  Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

144:8  чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

144:9  Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми –

144:10  на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

144:11  Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

144:12  Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни – като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

144:13  Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

144:14  Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

144:15  Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!

Chapter 145

145:1  Хваление на Давид. Ще Те възвишавам, Боже мой, Царю мой, и ще благославям Твоето Име за вечни векове!

145:2  Всеки ден ще Те благославям и ще хваля Името Ти за вечни векове!

145:3  Велик е ГОСПОД и всеславен и неизследимо е величието Му!

145:4  Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще провъзгласяват могъщите Твои дела.

145:5  Ще говоря за славното величие на Твоето могъщество и за Твоите чудни дела.

145:6  И ще говорят за мощта на Твоите страшни дела и аз ще разказвам за Твоето величие.

145:7  Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост и ще ликуват заради Твоята правда.

145:8  Милостив и състрадателен е ГОСПОД, дълготърпелив и многомилостив.

145:9  Благ е ГОСПОД към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения.

145:10  Ще Те хвалят, ГОСПОДИ, всички Твои творения и светиите Ти ще Те благославят.

145:11  Ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват за мощта Ти,

145:12  за да изявяват на човешките синове мощните Му дела и славното великолепие на Неговото царство.

145:13  Твоето царство е царство на всички времена и господството Ти е през всички поколения.

145:14  ГОСПОД подкрепя всички падащи и изправя всички приведени.

145:15  Очите на всички гледат към Теб и Ти им даваш храната им на определеното време.

145:16  Отваряш ръката Си и насищаш желанието на всичко живо.

145:17  ГОСПОД е праведен във всички Свои пътища и благ във всички Свои дела.

145:18  ГОСПОД е близо до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават с истина.

145:19  Изпълнява желанието на тези, които се боят от Него, чува вика им и ги спасява.

145:20  ГОСПОД пази всички, които Го любят, а всичките безбожни ще изтреби.

145:21  Устата ми ще изговаря хвалението на ГОСПОДА и всяко създание ще благославя Неговото свято Име за вечни времена!

Chapter 146

146:1  Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя!

146:2  Ще хваля ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея хваления на моя Бог, докато съм!

146:3  Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение.

146:4  Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден намеренията му загиват.

146:5  Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

146:6  който е направил небето и земята, морето и всичко, което е в тях, който пази вярност до века,

146:7  който извършва правосъдие за угнетените, който дава храна на гладните. ГОСПОД развързва вързаните.

146:8  ГОСПОД отваря очите на слепите. ГОСПОД изправя приведените. ГОСПОД обича праведните.

146:9  ГОСПОД пази чужденците. Той подкрепя сирачето и вдовицата, а изкривява пътя на безбожните.

146:10  ГОСПОД ще царува до века, Твоят Бог, Сионе – за всички поколения! Алилуя!

Chapter 147

147:1  Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.

147:2  ГОСПОД съгражда Ерусалим, събира израилевите изгнаници.

147:3  Изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.

147:4  Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име.

147:5  Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим.

147:6  ГОСПОД издига смирените, а безбожните унижава до земята.

147:7  Пейте на ГОСПОДА с благодарение, пейте псалми с арфа на нашия Бог,

147:8  който покрива небесата с облаци, приготвя дъжд за земята, прави да расте трева по планините,

147:9  който дава храна на животните и на гарванчетата, които пискат към Него.

147:10  Той не се наслаждава в силата на коня, не благоволява в краката на мъжа.

147:11  ГОСПОД благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост.

147:12  Слави ГОСПОДА, Ерусалиме! Хвали своя Бог, Сионе!

147:13  Защото Той укрепи резетата на портите ти, благослови децата ти сред теб.

147:14  Установява мир в пределите ти, насища те с най-добрата пшеница.

147:15  Изпраща заповедта Си на земята; словото Му тича много бързо.

147:16  Дава сняг като вълна, разпръсва сланата като пепел,

147:17  хвърля леда Си като отломъци – кой ще устои пред Неговия мраз?

147:18  Изпраща словото Си и ги разтопява, прави вятъра Си да духа и водите текат.

147:19  Възвестява словото Си на Яков, наредбите Си и присъдите Си – на Израил.

147:20  Не е постъпил така с никой друг народ и те не са познали присъдите Му. Алилуя!

Chapter 148

148:1  Алилуя! Хвалете ГОСПОДА от небесата, хвалете Го във висините!

148:2  Хвалете Го, всички Негови ангели, хвалете Го, всички Негови войнства!

148:3  Хвалете Го, слънце и луна, хвалете Го, всички светещи звезди!

148:4  Хвалете Го, небеса на небесата и вие, води над небесата!

148:5  Нека хвалят Името на ГОСПОДА, защото Той заповяда, и те се създадоха.

148:6  И Той ги утвърди за вечни времена, сложи ред, който няма да премине.

148:7  Хвалете ГОСПОДА от земята, вие, морски чудовища и всички бездни,

148:8  огън и град, сняг и облаци, бурен вятър, изпълняващ словото Му,

148:9  планини и всички хълмове, плодни дървета и всички кедри,

148:10  зверове и всички животни, пълзящи животни и летящи птици,

148:11  земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,

148:12  юноши и девойки, старци и деца –

148:13  нека хвалят Името на ГОСПОДА, защото само Неговото Име е възвисено, величието Му е над земята и небето.

148:14  И Той е възвисил рога на Своя народ, славата на всичките Свои светии, на израилевите синове – народ, близък на Него. Алилуя!

Chapter 149

149:1  Алилуя! Пейте на ГОСПОДА нова песен, хвалението Му – в събранието на светиите.

149:2  Нека се весели Израил за Създателя си, нека се радват синовете на Сион за Царя си.

149:3  Нека хвалят Името Му с хора, нека Му пеят псалми с тимпанче и арфа!

149:4  Защото ГОСПОД благоволява в народа Си, ще украси смирените със спасение.

149:5  Светиите ще тържествуват в слава, ще се радват на леглата си!

149:6  Славословия на Бога ще бъдат в устата им и двуостър меч – в ръката им,

149:7  за да извършат възмездие над народите и наказание над племената,

149:8  за да вържат царете им с вериги и благородните им – с железни окови,

149:9  за да извършат над тях написания съд. Тази чест принадлежи на всички Негови светии! Алилуя!

Chapter 150

150:1  Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му! Хвалете Го в твърдта на силата Му!

150:2  Хвалете Го за мощните Му дела! Хвалете Го според превъзходното Му величие!

150:3  Хвалете Го със звук на тръба! Хвалете Го с арфа и лира!

150:4  Хвалете Го с тимпанче и хора! Хвалете Го със струнни инструменти и флейти!

150:5  Хвалете Го със звучни кимвали! Хвалете Го с кънтящи кимвали!

150:6  Всичко, което диша, нека хвали ГОСПОДА! Алилуя!